Становище на комисия

---

СТАНОВИЩЕ
Вх. № 353-03-13/18.07.2013 г.
ОТНОСНО: Национална гражданска инициатива за промяна в Изборния кодекс, № ПГ-316-00-1, внесена от Инициативен комитет на 22.05.2013 г.

На свое заседание, проведено на 17 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложението за промяна в Изборния кодекс, № ПГ-316-00-1, внесено в Народното събрание на 22.05.2013 г., от Инициативен комитет чрез национална гражданска инициатива.
Чрез внесената подписка се предлага в чл. 5, ал. 2 на Изборния кодекс да отпадне ограничението „в разпределението на мандатите на национално ниво да участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната” и да стане: „В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота”.
В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е разписано, че чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.
Видно от внесената подписка, проведена в срока, определен от събранието, са спазени изискванията на чл. 45 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Съгласно цитираната разпоредба от закона националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права. На събранието се одобрява предложението до Народното събрание или до орган на централната изпълнителна власт, за което да се събират подписи на граждани; избира се инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от трима до 7 членове, включително председател; одобрява се бланката за събиране на подписите и се определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет. За събранието се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписите на участвалите в събранието граждани.
При постъпването на предложение чрез национална гражданска инициатива се изпраща подписката на ГД "ГРАО" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. За резултатите от проверката се изготвя протокол, който се изпраща на съответния компетентен орган.
От протокола за резултатите от извършената проверка на подписка на националната гражданска инициатива е видно следното: брой проверени записи – 62. От тях броя на гражданите с коректно вписани данни – 58, а броя на некоректните записи – 4, в т.ч. брой на записите с грешен, непълен или липсващ ЕГН – 3 и брой на записите с грешни данни – 1. Доколкото в закона няма ограничение на броя на подписите, необходими за внасяне на подписката в съответния компетентен орган, може да се заключи, че тя отговаря на законовите изисквания, като в писмото до Председателя на Народното събрание е посочено, че събирането на подписи продължава. Може да се отбележи, че в чл. 49, ал. 2 изрично е указано на какви изисквания трябва да отговаря бланката за подписката, а на приложените бланки липсва изискуемия се реквизит от чл. 49, ал. 2, т. 1 - наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите.
Съгласно мотивите към законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от народни представители в 40 – то Народно събрание, идеята на вносителите е била да се предложи нова уредба на гражданската инициатива предвид на твърде общата дотогава уредба и предвид отмяната на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите с § 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, като по този начин се даде правна регламентация на предвиденото в чл. 45 от Конституцията на Република България право на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи в частта му относно предложенията и петициите.
С оглед на тези мотиви гражданската инициатива по смисъла на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, може да се възприеме като разновидност на колективната петиция. И тъй като подписките и петициите само сезират конкретен държавен орган с определени искания като обобщават и изразяват мнението на гражданите, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици като референдумите и общото събрание на населението. Органът, който е сезиран, трябва да ги разгледа и да заеме конкретна позиция по предложения проблем, но не е длъжен да удовлетвори искането като приеме съответен правен акт. В случая конкретната гражданска инициатива, предмет на обсъждане, съдържа предложения за законодателни промени в Изборния кодекс, поради което следва да се разглежда само като предложение за промени, но не и като законопроект, защото в Конституцията изчерпателно са посочени субектите с право на законодателна инициатива – Министерския съвет и всеки народен представител. Гражданската инициатива не следва да бъде приравнявана на законодателна народна инициатива, тъй като това би противоречало на закона, според който чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение (чл. 44, ал. 1).
В мандата на 41-то Народно събрание на Комисията по правни въпроси са били разпределени 4 национални граждански инициативи – за промяна на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление; за денонсиране споразумението за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис; „Срещу произвола на монополите” и за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър.
В своите становища Комисията по правни въпроси е предлагала на Народното събрание да приеме за сведение със свое решение направените предложения, с изключение на гражданската инициатива „Срещу произвола на монополите”. По тази инициатива, която не засяга специфични правни проблеми, е предложено проектът за решение да бъде изготвен от компетентната постоянна комисия - Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, след което да бъде разгледан и обсъден от Народното събрание.
В пленарна зала е обсъждана само гражданската инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, но по нея Народното събрание не се е произнесло със свой акт.
Нар. пр. Мая Манолова акцентира, че с оглед облекчаване работата на Комисията по правни въпроси е добре в бъдеще всички постъпващи национални граждански инициативи да бъдат разглеждани от Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.
Въз основа на гореизложеното и след проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси, с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание

Р Е Ш И:

1. При обсъждане на следващи изменения на действащото законодателство, свързано с темата, да се разгледа и предложението за промяна в Изборния кодекс, № ПГ-316-00-1, внесено в Народното събрание на 22.05.2013 г., от Инициативен комитет чрез национална гражданска инициатива в Народното събрание.
2. Становището на Комисията по правни въпроси да се предостави на комисиите, на които е разпределена националната гражданска инициатива - Комисия за взаимодействие с гражданските организации и движения и Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, и на народните представители за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ХРИСТО БИСЕРОВ