Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-30/19.09.2013 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет, на 29.08.2013 г.


На свое заседание, проведено на 18 септември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет, на 29.08.2013 г.

На заседанието присъстваха: от Министерски съвет: г-жа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, г-н Радомир Чолаков – съветник в политическия съвет на вицепремиера, г-н Георги Йончев и г-жа Мариана Славкова – държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика“ в Министерски съвет; от Агенция по обществени поръчки: г-жа Миглена Павлова – изпълнителен директор и г-жа Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки“; от Комисия за защита на конкуренцията: г-жа Цветелина Попова – директор на дирекция „Обществени поръчки“; от Българска стопанска камара: г-н Камен Колев – заместник-председател; от Национално сдружение на общините в Република България: г-н Благой Станчев – парламентарен секретар и г-н Пламен Петров – юрист; от Камара на архитектите в България: арх. Владимир Дамянов – председател и арх. Емил Жечев – заместник-председател и от Асоциация „Прозрачност без граници“: г-жа Екатерина Каменщик и г-н Гълъб Балтийски.
Законопроектът бе представен от г-жа Даниела Бобева.
Основната задача на настоящия законопроект е преодоляване на съществуващите законови дефицити в сферата на обществените поръчки с цел постигане на максимална прозрачност на процедурите и участието на повече кандидати в тях. При изготвянето му са взети предвид препоръките на граждански организации, стопански, професионални и браншови съюзи, свързани с обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Предлаганият законопроект засяга и цели да реши следните проблемни области:
Вземат се мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест: въвежда се принципът, който задължава администрациите да съберат по служебен път обстоятелства, които се съдържат в публични регистри, както и данни, които вече са били представени пред държавен орган. По този начин не може да се изисква от кандидатите и участниците повторно доказване на горепосочените обстоятелства и/или данни ( §39, т. 6 и 7, § 40, § 42, т. 2).
Чрез предлаганите промени в чл. 28 от ЗОП се цели преустановяване на възможностите за корупция и нарушаване принципите на лоялната конкуренция и равнопоставеност. Предвижда се да отпадне задължението за закупуване на документацията за участие в обществената поръчка, напротив – за възложителя се установява задължение за представяне на цялата документация в профила на купувача, с изключение на класифицираната и тази с поверителен характер. Друг аспект на промените в чл. 28 е въвеждането на минимално изискуемо съдържание на договорите за обществени поръчки, приложенията към тях и създаването на стандартизирани образци за офертата и приложенията към нея, които следва да се съдържат в Правилника за прилагането на ЗОП и да се одобряват от Министерския съвет.
Със създаването на нов чл. 16в се целят постигането на значителни икономии и намаляването на загубите и грешките в областта на обществените поръчки. Това следва да се реализира чрез въвеждането на електронен каталог от страна на възложителя, когато предмет на поръчката е доставка на стоки, които са стандартизирани или за които е възможно разработването на собствени стандарти (§ 9).
Законопроектът предлага и промени в реда за възлагане на обществени поръчки чрез публична покана и в разпоредбите относно Рамковото споразумение по Глава VII a.
Чрез настоящия законопроект Министерски съвет предлага мерки за облекчаване на малките, средните и новосъздадените предприятия във връзка с достъпа им до обществени поръчки: В съответствие с Директива 2004/18/ЕО, която определя, че информацията и минималните изисквания, които се изискват за определена поръчка, трябва да съответстват на обекта на поръчката, чрез промените в чл. 25, ал. 5 и 6 се въвежда принципът на пропорционалността. Установяват се забрани за възложителя във връзка с включването на определени условия или изисквания в решението, обявлението или документацията за обществената поръчка, които да ограничават участието на лицата в нея. Поставят се изисквания и към критериите за подбор по чл. 25, ал. 2, т. 6 (§ 19).
Отново във връзка с тези критерии е и предложението за отмяна на чл. 25, ал. 6, изречение второ и чл. 50, ал. 1, т. 3, които по своята същност представляват основания за изключване на малките и новосъздадените дружества, поради липса на определен оборот.
Въвеждат се мерки, които да дадат възможност на малките и средните предприятия в сферата на обществените поръчки, първоначално като подизпълнители, с цел да придобият опит и квалификация, за да могат след време да участват и като основни изпълнители. С новия чл. 25а се въвежда условието, че при обявяване на обществени поръчки за строителство над 2 640 000 лв. възложителят е длъжен да определи дял, който участниците трябва да предоставят за изпълнение от подизпълнители, като същият не може да бъде по-малък от 30% и по-голям от 70% от общия обем на поръчката. По този начин се разширява достъпа до обществените поръчки, което стимулира конкуренцията и свободната инициатива (§ 20).
Законопроектът предлага създаването на нов Раздел VII „Договор за подизпълнение”, който да урежда отношенията между изпълнителя, от една страна, и подизпълнителя, от друга. Проблемите, които чл. 45а и чл. 45б засягат, са във връзка с директните плащания от възложител на подизпълнител, ред за възражение на направено директно плащане от страна изпълнител в хипотези като неизпълнение и прекратен договор с подизпълнителя, както и създаване на възможност за последващо наемане на подизпълнител в законовите рамки на дела, без предприятието да е било посочено в офертата ( § 36).
Друга постъпка в насока насърчаване на конкуренцията и активно включване на малките и средните предприятия в сферата на обществените поръчки са възможностите, предвидени с предлаганите промени в чл. 56, ал. 2 и 3. Те касаят предоставянето на право на кандидатите и участниците, независимо от условията на възложителя, да предлагат с офертата си ползването на подизпълнители, както и опцията за участие на малки и средни предприятия директно като членове в неперсонифицирани обединения, които са участници ( § 48, т. 2 и 3).
С настоящия законопроект се цели прецизиране на процедурни правила с цел намаляване на административната тежест и насърчаване на конкуренцията: въвежда се допълнително изискване към съдържанието на обявлението, по силата на което възложителите ще бъдат задължени да определят прогнозна стойност на обществената поръчка във всеки отделен случай. Това представлява важна информация и предоставянето й ще допринесе за публичността и прозрачността, както и за възможност за последващ контрол върху цената, посочена в договора между страните ( § 19, т. 1, буква „а”).
Промяната на ал. 2 на чл. 28 дава възможност за определяне на диапазон на количествените показатели, които се предлагат с офертите, от страна на възложителите. По този начин се цели защита на обществения интерес и превенция на злоупотреба с нереално високи или ниски цени, срокове и други количествени показатели.
Предложения за включване на уредба, която да регулира последиците от преобразуване на изпълнителя, са заложени в новите редакции на чл. 43, ал. 7 и 8. В случай на преобразуване на изпълнителя правоприемникът, въз основа на договор за продължаване на първоначалния договор за обществена поръчка, може да довърши изпълнението, ако отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 и 5. Ако последното условие не е налице, договорът между възложителя и изпълнителя се прекратява по право, като се дължи обезщетение по общия исков ред (§ 34, т. 6).
Заложената трансформация на чл. 47, ал. 2, т. 3 в чл. 47, ал. 1, т. 4 въвежда задължителното отстраняване от участие в процедурата на кандидат или участник, който има задължения към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, когато същите не са отсрочени или разсрочени. С новата т. 5 на чл. 47, ал. 1, се въвежда забрана за участие и на лице, което има просрочени ликвидни и изискуеми задължения към подизпълнители (§ 39).
Във връзка с максимално прецизиране на законовия текст с този на Директива 2004/18/ЕО, се предлага нова редакция на чл. 51, ал. 1, т. 7, а именно посочване на образование, професионална квалификация и професионален опит на участника и/или на негови ръководни служители и по-специално на лицата, които отговарят за извършване на услугата или строителството. В мотивите към законопроекта се обръща внимание, че „посочване” не включва необходимост от представяне на доказателства, а просто деклариране на обстоятелствата или данните. Предоставена е възможност при спечелване на поръчката възложителят да поиска съответните документи, които удостоверяват декларираното. Също е обърнато специално внимание на новото изискване за посочване на професионален опит, който по съществото си се различава от образованието и квалификацията (§ 43).
Законопроектът предлага промени, които биха довели до повишаване нивото на административната експертиза: Новата редакция на чл. 19, ал. 1, т. 22 въвежда задължение за Агенцията по обществените поръчки да осъществява предварителен контрол върху процедурите за обществени поръчки за строителство на стойност, която е равна или по-висока от европейските прагове. (§12) Също така освен препоръки, Агенцията следва да дава и конкретни указания в случай на констатирана незаконосъобразност, съгласно предложения текст на чл. 20а, ал. 3 (§ 14).
Като нов момент се явява и правилото, че за да бъде вписано в нарочния списък на експерти, лицето следва да бъде предложено от професионална или браншова организация или от орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията. Не се преустановява възможността за лично заявяване за вписване в този списък, но се въвежда изискването за представяне на доказателства за наличието на професионална квалификация и практически опит (§ 12 и §13). В случай, че възложителят не разполага със собствени експерти при подготовката на процедурата, той следва да осигури външни експерти от горепосочения списък или други експерти чрез възлагане в съответствие със закона, с цел осигуряване на качествена експертиза (§ 4).
Вменява се и още едно задължение за Агенцията по обществените поръчки, както и за Сметната палата, които осъществяват контрол по изпълнение на ЗОП, а именно – и осъществяването на контрол по изпълнение на договорите за обществени поръчки и на рамковите споразумения (§ 89).
За постигането на публичност и прозрачност са взети следните мерки: въвежда се задължение за възложителите да поддържат „профил на купувача”, който представлява част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност. Чрез новите чл. 22б-22г се установява и нормативно изискуемата информация, която следва да се съдържа той, а именно – всички документи, които са свързани или отразяват провеждането на процедурите и договорите за обществени поръчки (§ 17). Предлага се и след публикуване на обявлението в Регистъра за обществени поръчки, възложителят да изпраща и съобщение за обществената поръчка до средствата за масово осведомяване (§ 21, т. 1).
Разлика с досегашния режим е и въведеният принцип, съгласно който едновременно с решението за класиране на участниците и определянето на изпълнителя, възложителят задължително изпраща на участниците и препис-извлечение от протокола на комисията и го публикува в профила на купувача, а не както досега – само при поискване от тях (§ 57).
С цел закрила на труда и създаване на възможност за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, са предложени следните изменения: в чл. 47, ал. 1 се създава нова т. 4, която задължава възложителя да отстрани от участие в процедурата кандидат или участник, който има задължения за осигуровки, установени с влязъл в сила акт. С предлаганата промяна на т. 4 от чл. 47, ал. 2, се създава възможност за възложителя да отстрани от участие в процедурата кандидат или участник, който е осъден в влязла в сила присъда за престъпление, свързано със здравословните и безопасни условия на труд или с трудовите права на работниците (§ 39).
На редакция е подложен и чл. 16в (съгласно законопроекта – чл. 16г), който касае поръчките, предназначени за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Целта е създаване на реални предпоставки за запазване на обществени поръчки за специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания (§ 10).
Настоящият законопроект не води до допълнителни натоварвания на републиканския бюджет и на бюджетите на възложителите, доколкото мерките за изпълнение на предложените със законопроекта разпоредби могат да се изпълнят в рамките на утвърдените бюджети и на наличните ресурси.
Предлаганите нови разпоредби целят намаляване на административната тежест. С тях се предоставят възможности за малките и средните предприятия, за бизнеса изобщо, за подобряване ефективността и целесъобразността при харченето на обществените средства.

В Комисията по правни въпроси са постъпили становища в подкрепа на настоящия законопроект от Българска стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България. Със становищата си Камара на архитектите в България, Изпълнителна агенция по горите, „Мобилтел“ ЕАД и „ОМВ Офшор България“ ГмбХ, „ТОТАЛ Е&П България“ Б.В. и „РЕПСОЛ България“ Б.В. правят предложения по ЗИД на ЗОП.

В дискусията взеха участие нар. представители Филип Попов, Хамид Хамид, Цецка Данговска, Снежина Маджарова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Десислава Атанасова, Емил Радев и Явор Нотев, както и представители на Българска стопанска камара, Национално сдружение на общините в Република България и Камара на архитектите в България.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че идеите в предлагания законопроект представляват добро начало за изменение в сферата на обществените поръчки. Повечето от тях обаче посочиха, че са налице спорни въпроси като например създаването на допълнителни задължения и съмнението за достатъчен административен и технически капацитет за изпълнението им, както и липсата на баланс между интересите на страните. Нар. представители акцентираха и върху въпросите, свързани с намесата на държавата в отношенията между изпълнител и подизпълнител, забраната за участие на външните експерти, ангажирани в подготовката на процедурите за възлагане на обществени поръчки в комисии за провеждането им, подсъдността и оспорването на актовете, съкращаване на срока за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.

След проведената дискусия и обсъждане, Комисия по правни въпроси с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет, на 29.08.2013 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ХРИСТО БИСЕРОВ