Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-39/23.10.2013г.
Относно: Законопроект за изменение на Административнопроце-суалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров, Филип Стефанов Попов, Екатерина Василева Заякова, Четин Хюсеин Казак, Хамид Бари Хамид, Митхат Сабри Метин, Мая Божидарова Манолова, Явор Божилов Нотев и Михаил Райков Миков на 10.10.2013 г.

На свое заседание, проведено на 16 октомври 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров, Филип Стефанов Попов, Екатерина Василева Заякова, Четин Хюсеин Казак, Хамид Бари Хамид, Митхат Сабри Метин, Мая Божидарова Манолова, Явор Божилов Нотев и Михаил Райков Миков на 10.10.2013 г.
На заседанието присъстваха г-н Боян Магдалинчев – заместник-председател на Върховния административен съд и г- н Радостин Радков – председател на Административен съд – град София.
От името на вносителите законопроектът беше представен от нар. представител Христо Бисеров.
Законопроектът цели обезпечаване в по-висока степен на достъпа на гражданите и юридическите лица до административно правосъдие и постигане на равномерно разпределение на административните дела между първоинстанционните съдилища.
Настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от Административнопро-цесуалния кодекс, въпреки съществуващите към момента 28 административни съдилища, определя, че гражданите и юридическите лица, които търсят защита от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, следва да отнесат спора за решаване от Административен съд – град София.
Предлаганата промяна в същата разпоредба определя местната подсъдност чрез критерия има ли или не териториални структури администрацията на органa, издал оспорвания акт. Когато този орган има такива структури, местно компетентен да разгледа административното дело е административният съд по седалище на териториалната структура, в чийто район е постоянния или настоящия адрес или седалището на жалбоподателя. Когато органът, издал оспорения административен акт няма териториални структури, местно компетентен да се разгледа спора е административният съд по седалище на органа, който е издал акта.
Проектът не предлага промяна за случаите, когато издателят на акта има седалище в чужбина. Местно компетентен за тези спорове остава Административен съд – град София.
Предлаганото изменение в чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, съгласно което обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу решенията на Националната експертна лекарска комисия следва да се правят пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес на жалбоподателя, а не пред Административен съд – София-град, както досега, са насочени към улесняване на физическия достъп до правосъдие на жалбоподатели – лица с увредено здраве, които често трудно се придвижват на големи разстояния. Промяната е обвързана и с икономическите съображения за намаляване на пътните и други съпътстващи ги разходи на тези лица във връзка с производството по оспорване, които обективно съпътстват пътуванията от отдалечено населено място до столицата.
Извън приложното поле на предлаганата промяна са производствата по данъчни дела, тъй като редът за тяхното разглеждане е предмет на уредба от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Настоящият проект не съдържа предложения за изменения в него.
За да не възникнат практически проблеми във връзка със спорове за компетентност и прекратяване на производства, проектът предвижда заварените към влизането му в сила образувани дела да се разглеждат от съда, пред който са образувани по действащата уредба.
В дискусията взеха участие народните представители Мая Манолова, Емил Радев, Димитър Лазаров, Филип Попов и Хамид Хамид.
Те се обединиха в становищата си, че предлаганите изменения в Адми-нистративнопроцесуалния кодекс изразяват волята на законодателния орган за намиране на решение на някои съществени проблеми в административното правораздаване.
Прегледът на законодателството през последните години показва трайна тенденция към въвеждането на съдебен контрол върху актовете, действията и бездействията на администрацията и свързаните с него възможности за оспорване от страна на засегнатите правни субекти. В същото време действащите правила за определяне на местната подсъдност по административни дела фактически ограничава достъпът на тези субекти до правосъдието. За да упражни правото си на оспорване, засегнатият субект следва да направи допълнителни разходи, които или са изначално непосилни за него, или извършването им го затруднява съществено. От друга страна, концентрацията на множество различни по характер административни производства в местната компетентност на Административен съд – град София, създава неоправдан дисбаланс между неговата натовареност и тази на останалите административни съдилища.
Предлагането изменение в чл.133, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс може да се определи като първа стъпка към комбинираното решаване на тези дефицити, както и към повишаване на качеството на административното правораздаване.
Подкрепа на предложения проект за изменение беше изразена и от представителите на съдебната власт - г-н Боян Магдалинчев – заместник-председател на Върховния административен съд и г-н Радостин Радков – председател на Административен съд – град София. Според статистическите данни за натовареността на съдиите в Административен съд – град София, представени от г-н Радков, влизането в сила на предлаганото изменение ще доведе до намаляване на делата в същия съд с около 15 хиляди дела годишно. Преразпределянето им за разглеждане от другите административни съдилища ще доведе до увеличаване на натовареност последните с около 50 дела годишно. Г-н Магдалинчев увери народните представители, че предвид съществуващия административен капацитет на административните съдилища, не са налице основания за възникване на организационни проблеми във връзка с обезпечаването на разглеждането на делата, които ще се включат в местната подсъдност на другите административни съдилища, извън съда в гр. София.

След проведената дискусия и обсъждане, Комисия по правни въпроси с 19 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров, Филип Стефанов Попов, Екатерина Василева Заякова, Четин Хюсеин Казак, Хамид Бари Хамид, Митхат Сабри Метин, Мая Божидарова Манолова, Явор Божилов Нотев и Михаил Райков Миков на 10.10.2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ХРИСТО БИСЕРОВ