Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
05/02/2014 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 453-03-11/07.02.2014г.
Относно: проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11.11.2013 г.
На свое заседание, проведено на 05 февруари 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11.11.2013 г.
На заседанието присъстваха oт Министерство на вътрешните работи: Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Нанков – началник на отдел «Нормотворческа дейност» в дирекция «Правно-нормативна дейност» и Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция «Правно-нормативна дейност»; от Синдикална федерация на служителите в МВР: Валентин Попов – председател на Управителния съвет и Милован Давидов – заместник-председател на Управителния съвет; от Синдикат на служителите в МВР: Иван Павлов – председател на Управителния съвет и Десислава Банкова – главен секретар; от Национален синдикат на гражданската администрация в МВР: Еми Милачкова – главен секретар на синдиката; от Синдикален алианс „Сигурност в МВР”: Лукан Лазарски – председател на Управителния съвет; Валентин Грозев – заместник-председател на Управителния съвет и Милена Любенова – член на Управителния съвет; от Националния полицейски синдикат в България: Емил Рашев – председател на обществено-експертен съвет към Национален полицейски синдикат и Румен Пелев – главен секретар; от Национален синдикат на пожарникарите и спасителите в България „Огнеборец”: Венцислав Станков – вицепрезидент на организацията и Бойко Александров – член на синдиката.
От името на вносителя мотивите на законопроекта бяха представени от г-н Йордан Грамов, заместник-министър на вътрешните работи.
Представителите на синдикалните организации в Министерството на вътрешните работи изразиха принципната си подкрепа за законопроекта предвид напредъка, който е постигнат с него в областта на социалната дейност в МВР. Според тях от детайлизация в определена насока се нуждае уредбата в частта относно извънредния труд и начина на формиране на възнагражденията на служителите. Те обърнаха внимание и на известно несъответствие на правилата за придобиване на право на пенсия за прослужено време и старост, които се съдържат в проекта, с правилата за придобиване на същото право, съдържащи се в Кодекса за социално осигуряване.
В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Димитър Лазаров, Екатерина Заякова и Четин Казак.
Като основен аргумент за принципното си несъгласие с предложения проект на нов Закон за МВР, народният представител Димитър Лазаров посочи, че не са налице основанията по чл.11, ал.1 от Закона за нормативните актове за многобройност и важност на предложените промени.
Като изразиха обратното становище, другите народни представители, участващи в дискусията, поставиха акцент върху факта, че макар и приет през 2006 г., действащият закон уреди няколко преструктурирания на МВР, което доведе до сериозно нарушаване на баланса на уредбата в устройствената й част. Обсъжданият проект също предлага промени в структурата на МВР, но наред с тях съдържа и такива в частта относно държавната служба в МВР, както и различен подход за определяне на сферата на компетентност на министерството. В своята съвкупност тези предложения са едновременно многобройни и важни, което според чл. 11, ал.1 от Закона за нормативните актове, обосновава необходимостта от заменяне на действащия закон с нов.
Наред с това, те обърнаха внимание, че от юридическа гледна точка предлаганата уредба следва да се усъвършенства в няколко насоки.
Проектът не съдържа норма, която да допуска субсидиарно приложение на Закона за администрацията, тъй като ЗМВР, макар да урежда дейността на част от държавната администрация в изпълнителната власт, има характеристиката на специален закон по отношение на Закона за администрацията относно структурата на МВР. По някои въпроси във връзка с предлаганото ново устройство, проектът не съдържа уредба, което ще наложи да се правят изводи по важни въпроси по тълкувателен път. Това налага или да се предвиди изрично, че за неуредените въпроси се прилага Законът за администрацията, или съответните празноти да се попълнят с необходимата им уредба в ЗМВР.
За разлика от действащия ЗМВР, проектът не предвижда издаване на правилник за приложение на закона. Ако волята на вносителя наистина е да има устройствен правилник, юридически правилно е такава законова делегация да се уреди изрично в самия закон.
Проектът съдържа множество делегации за издаване на други актове по прилагането му и показва в голяма степен непоследователност в определянето на вида на акта, с който следва да се детайлизира уредбата на подзаконово ниво, както и в броя на тези актове. При част от делегациите се предлага актът да е наредба, при друга част – инструкция, а при трета група делегации изобщо липсва определяне на вида на акта. Препоръчително е при изготвянето на новия закон, тази практика да се промени, ако не чрез премахване на част от тези делегации, то поне чрез намаляването на броя на тези актове. Това може да се постигне като в закона за определен кръг въпроси със сходен предмет се предвиди издаването на един акт, а не на отделни такива по всеки въпрос. На детайлна преценка следва се подложи и определянето на вида на подзаконовия акт, така че предметът му да съответства на този, който Законът за нормативните актове определя за наредбите и инструкциите. По въпросите, които ще бъдат оставени за решаване с акт на министъра, юридически коректно е да се посочи, че това следва да е заповед.
В § 33 проектът предвижда промяна в Наказателния кодекс, която по същество е следваща стъпка към ограничаване на възможността служители на МВР да са субекти на военни престъпления. В същото време в глава „Военни престъпления” се запазва отделен раздел, част от който са престъпленията против граничната служба. Затова при обсъждането на предложението следва да се изясни категорично дали за същите деяния има други състави в Наказателния кодекс, които ще са приложими за тези деяния, за да не се реализира риска определени деяния против граничната служба да останат ненаказани.
След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 3 гласа „против и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11.11.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 453-03-11/07.02.2014г.
Относно: проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11.11.2013 г.
На свое заседание, проведено на 05 февруари 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11.11.2013 г.
На заседанието присъстваха oт Министерство на вътрешните работи: Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Нанков – началник на отдел «Нормотворческа дейност» в дирекция «Правно-нормативна дейност» и Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция «Правно-нормативна дейност»; от Синдикална федерация на служителите в МВР: Валентин Попов – председател на Управителния съвет и Милован Давидов – заместник-председател на Управителния съвет; от Синдикат на служителите в МВР: Иван Павлов – председател на Управителния съвет и Десислава Банкова – главен секретар; от Национален синдикат на гражданската администрация в МВР: Еми Милачкова – главен секретар на синдиката; от Синдикален алианс „Сигурност в МВР”: Лукан Лазарски – председател на Управителния съвет; Валентин Грозев – заместник-председател на Управителния съвет и Милена Любенова – член на Управителния съвет; от Националния полицейски синдикат в България: Емил Рашев – председател на обществено-експертен съвет към Национален полицейски синдикат и Румен Пелев – главен секретар; от Национален синдикат на пожарникарите и спасителите в България „Огнеборец”: Венцислав Станков – вицепрезидент на организацията и Бойко Александров – член на синдиката.
От името на вносителя мотивите на законопроекта бяха представени от г-н Йордан Грамов, заместник-министър на вътрешните работи.
Представителите на синдикалните организации в Министерството на вътрешните работи изразиха принципната си подкрепа за законопроекта предвид напредъка, който е постигнат с него в областта на социалната дейност в МВР. Според тях от детайлизация в определена насока се нуждае уредбата в частта относно извънредния труд и начина на формиране на възнагражденията на служителите. Те обърнаха внимание и на известно несъответствие на правилата за придобиване на право на пенсия за прослужено време и старост, които се съдържат в проекта, с правилата за придобиване на същото право, съдържащи се в Кодекса за социално осигуряване.
В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Димитър Лазаров, Екатерина Заякова и Четин Казак.
Като основен аргумент за принципното си несъгласие с предложения проект на нов Закон за МВР, народният представител Димитър Лазаров посочи, че не са налице основанията по чл.11, ал.1 от Закона за нормативните актове за многобройност и важност на предложените промени.
Като изразиха обратното становище, другите народни представители, участващи в дискусията, поставиха акцент върху факта, че макар и приет през 2006 г., действащият закон уреди няколко преструктурирания на МВР, което доведе до сериозно нарушаване на баланса на уредбата в устройствената й част. Обсъжданият проект също предлага промени в структурата на МВР, но наред с тях съдържа и такива в частта относно държавната служба в МВР, както и различен подход за определяне на сферата на компетентност на министерството. В своята съвкупност тези предложения са едновременно многобройни и важни, което според чл. 11, ал.1 от Закона за нормативните актове, обосновава необходимостта от заменяне на действащия закон с нов.
Наред с това, те обърнаха внимание, че от юридическа гледна точка предлаганата уредба следва да се усъвършенства в няколко насоки.
Проектът не съдържа норма, която да допуска субсидиарно приложение на Закона за администрацията, тъй като ЗМВР, макар да урежда дейността на част от държавната администрация в изпълнителната власт, има характеристиката на специален закон по отношение на Закона за администрацията относно структурата на МВР. По някои въпроси във връзка с предлаганото ново устройство, проектът не съдържа уредба, което ще наложи да се правят изводи по важни въпроси по тълкувателен път. Това налага или да се предвиди изрично, че за неуредените въпроси се прилага Законът за администрацията, или съответните празноти да се попълнят с необходимата им уредба в ЗМВР.
За разлика от действащия ЗМВР, проектът не предвижда издаване на правилник за приложение на закона. Ако волята на вносителя наистина е да има устройствен правилник, юридически правилно е такава законова делегация да се уреди изрично в самия закон.
Проектът съдържа множество делегации за издаване на други актове по прилагането му и показва в голяма степен непоследователност в определянето на вида на акта, с който следва да се детайлизира уредбата на подзаконово ниво, както и в броя на тези актове. При част от делегациите се предлага актът да е наредба, при друга част – инструкция, а при трета група делегации изобщо липсва определяне на вида на акта. Препоръчително е при изготвянето на новия закон, тази практика да се промени, ако не чрез премахване на част от тези делегации, то поне чрез намаляването на броя на тези актове. Това може да се постигне като в закона за определен кръг въпроси със сходен предмет се предвиди издаването на един акт, а не на отделни такива по всеки въпрос. На детайлна преценка следва се подложи и определянето на вида на подзаконовия акт, така че предметът му да съответства на този, който Законът за нормативните актове определя за наредбите и инструкциите. По въпросите, които ще бъдат оставени за решаване с акт на министъра, юридически коректно е да се посочи, че това следва да е заповед.
В § 33 проектът предвижда промяна в Наказателния кодекс, която по същество е следваща стъпка към ограничаване на възможността служители на МВР да са субекти на военни престъпления. В същото време в глава „Военни престъпления” се запазва отделен раздел, част от който са престъпленията против граничната служба. Затова при обсъждането на предложението следва да се изясни категорично дали за същите деяния има други състави в Наказателния кодекс, които ще са приложими за тези деяния, за да не се реализира риска определени деяния против граничната служба да останат ненаказани.
След проведено гласуване, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 3 гласа „против и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за Министерството на вътрешните работи № 302-01-39, внесен от Министерския съвет на 11.11.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК
