Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 2


Днес, 03.07.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването – проф. Чавдар Славов, заместник-министър и д-р Тонка Върлева, дирекция ”Обществено здраве”; от Министерството на вътрешните работи – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Прокуратурата на Република България – Бранимира Борисова, съветник на Главния прокурор по парламентарните въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, днес имаме две точки в дневния ред. От предварителния дневен ред отпадна една точка, защото законът вече беше приет в зала на първо гласуване.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 04.06.2013 г. (продължение).
Колеги, това е дневният ред. Няма възражения. Пристъпваме към първа точка.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 302-02-5, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
Има думата вносителят за кратко представяне на законопроекта. Заповядайте, проф. Славов.
Проф. Чавдар Славов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Както беше казано, става въпрос за Закон за ратификация на Споразумението за изменение и допълнението на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Споразумението за изменение и допълнението на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ е по Програма BUL-809-G03-T „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Това Споразумение е подписано на 23 януари 2013 г. в изпълнение на Решение № 27 на Министерския съвет от 16.01.2013 г.
Първоначалното споразумение е подписано за двегодишен период 2010-2012 г. (Фаза 1) на обща стойност 3 282 693 евро.
С измененото и допълнено Споразумение за още три години 2012-2015 г. (Фаза 2) глобалният фонд ще продължи да подкрепя изпълнението на редица дейности за контрол на туберкулозата, за които не са предвидени средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Одобрената от донора сума за безвъзмездната помощ общо за целия петгодишен период на програмата (1 март 2010-15 февруари 2015 г.) е в размер 6 659 184 евро или 13,02 млн. лв. и ще бъде отпускан съгласно три поредни ангажимента, описани в заглавната страница на измененото и допълнено споразумение, както следва:
- първи ангажимент (за периода март 2010 – февруари 2013 г.) в размер 3 134 547 евро (6.13 млн. лв.);
- втори ангажимент (за периода март 2013-февруари 2014 г.) в размер 1 812 445 евро (3.54 млн. лв.);
- трети ангажимент (за периода март 2014-февруари 2015 г.) в размер 1 712 192 евро (3.35 млн. лв.);
Глобалният фонд си запазва правото да не предостави пълния размер на средствата по втория и третия ангажимент в случай, че няма налични средства или прецени по свое усмотрение, че програмното изпълнение е незадоволително.
Общият размер на одобрената сума от фонда, която страната може да получи през втората фаза от изпълнението на програмата за периода 2012-2015 г. е 4 440 211 евро в съответствие с условията, описани в секция „F” от Анекс А на измененото и допълнено споразумение.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, в т.ч. разходите за данъци (включително данък върху добавената стойност), мита, такси по доставките на стоки и услуги ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдените бюджети на Министерството на здравеопазването за съответните година.
Основните целеви групи на програмата и за следващите три години ще бъдат: общото население; лица, лишени от свобода; ромска общност; инжекционно употребяващи наркотици и лица с алкохолна зависимост; бежанци и лица, търсещи убежище; имигранти; младежи в риск в специализирани институции; деца на улицата и юноши, живеещи в социални заведения.
Индиректни целеви групи са и контактни лица на болни с активна туберкулоза; медицински персонал в лечебните и здравните заведения; персонал в местата за лишаване от свобода.
Чрез продължаването на изпълнението Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” ще се постигне:
- намаляване на заболеваемостта от туберкулоза в България от 39/100000 през 2006 г. до 27/100 000 през 2014 г.;
- повишаване на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението от 80 на сто през 2006 г. до над 85 на сто през 2014 г.;
- намаляване на относителния дял на пациентите, прекъснали лечение от 6 на сто през 2006 г. до под 3 на сто през 2014 г.;
- повишаване на относителния дял на пациентите с мултирезистентна туберкулоза с успешен изход от лечението от 40 на сто за пациентите, стартирали лечение през 2010 г. до 75 на сто за пациентите, стартирали лечение през 2012 г.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнението на вътрешно правните процедури по влизането му в сила, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви, г-н Професор.
Колеги, има ли въпроси и изказвания по законопроекта.
Янаки Стоилов:
Ние го разгледахме в Комисията по външна политика и го одобрихме изцяло.
Предс. Христо Бисеров:
Да, водеща е Комисията по здравеопазване, а Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика сме подпомагащи.
Г-жа Мая Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Законопроектът е безспорен. По-скоро проблемите с него, ако си спомним скандалите от преди няколко години, са свързани с прилагането му, а именно по какъв начин ще бъде реализирана програмата и по какъв начин ще бъдат усвоявани средствата. Тъй като ме гледате неразбиращо, просто ще припомня, че покрай скандала с бонусите на държавните служители в цялата администрация. В здравното министерство най-сериозните злоупотреби бяха именно с разходването на средствата по подобна програма, която беше за предишен период.
Така че просто обръщам внимание, че това, което звучи добре и е с добри намерения, би следвало и при прилагането му да имате предвид да се прилага точно и в интерес на хората, които страдат или по отношение на които може да бъде осъществена превенция за тези заболявания.
Проф. Чавдар Славов:
Благодаря. Това е абсолютно вярно и самият Глобален фонд си запазва правото да не предостави пълния размер от средствата, при положение, че програмното изпълнение е незадоволително. Така че ние ще се съобразим с изискванията и с мониторинга.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Комисията по правни въпроси ще изготви становище за приемане на законопроекта. Аз мисля, че е включен в дневния ред за тази седмица. Така че утре или в петък той ще бъде гласуван на две четения.
Благодаря за участието.
Проф. Чавдар Славов:
Ние също ви благодарим. Лека работа. Довиждане.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, минаваме към втора точка.
По втора точка – Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 04.06.2013 г. (продължение)
Ще започна с някои разяснения.
Спомняте си, че на миналото заседание отложихме разглеждането на няколко текста – около десет, с уговорката, че с представителите, най-общо казано, на изпълнителната власт ще потърсим решение на тези текстове и ще направим по-завършени редакции.
С оглед на това, че зад някои от тези идеи седи едно писмо на Главния прокурор, вчера направихме среща с него. Предлагаме следното.
Три от темите да ги извадим от днешното заседание.
Първата е за промяната в Закона за защита на класифицираната информация.
Втората е във връзка с предложението на Главния прокурор „свидетелят”, слагам го в кавички, защото той може да бъде свидетел официално, така и по оперативна разработка не точно свидетел, да може да бъде нещо като преносител на специални разузнавателни средства.
Третата е свързана с израза „съответния окръжен съд”.
Главният прокурор помоли да ангажираме по-широк кръг от органи и затова предлагаме тези три въпроса да ги изнесем в едно заседание другата седмица и да поканим министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, ръководителя на ДАНС, председателите на ВКС и на ВАС, Главния прокурор и ВСС. Понеже е много правна материята, да видим има ли решение на въпросите. Те да са готови да участват. Това са неща, които дълго време се обсъждат и от журналистите. Идеята е да спрем тези съдебни заседания при скрити врати без нужда, но да намерим правилното решение, така че да не се стига до разкриване на оперативни способи. Идеята е наистина да дадем възможност на органите по разследването да използват лица от криминалния свят, които са готови да сътрудничат. Защото сега наистина законът е много ограничен. Прави се едно превратно тълкуване на ал. 2 на съответния член, което е неправилно. И това, което каза г-н Нотев миналия път, че може тази идея за свидетеля да я свържем през ал. 2. Но нека да чуем и мнението на всички тях. Ние им изпращаме проблематиката разписана. Те ще имат достатъчно време – една седмица, да изработят становище. И ако намерим решение, да е такова, че да работи, да е полезно.
По другите въпроси проведохме преди малко в продължение на два часа заседание на работната група с представителите на Министерството на вътрешните работи, като им дадохме възможност да вкарат и нови неща за разискване. Шестима членове на комисията участвахме в това работно заседание. Така че мога да пристъпя към докладване на текстовете, които уточнихме.
Останаха още едно-две неща, малки, които в работен порядък ще докладваме другата седмица.
Аз ще започна с предложенията в писмото на министъра на вътрешните работи, защото някои от нещата не ги приехме. Г-жа Кузманова ще ми помага в четенето на текстовете.
Първо, имаше едно предложение при искане от съдия на разрешение да отпадне задължението да се опишат оперативните способи. Считаме, че това е радикална идея да не казваш на съдията какви способи ще използваш и да получиш бланкетно разрешение за използване на каквото ти решиш СРС. Може да се обсъжда за в бъдеще, ако има аргументи и ако се прави наистина дълбока, радикална промяна. Например, аз бих казал, че това може да важи, когато става въпрос за нуждите на националната сигурност. Може би! Но така изобщо и то на фона на нашите усилия да завишим съдебния контрол, счетохме тази идея (наричаме я само идея) за ненавременна. Като му дойде времето, може би. Така че това предложение го отклонихме.
По § 8, който става § 12.
Съгласихме се много бързо, всъщност още на миналото заседание го направихме, да се извади тази структура, която се занимава с тероризма, бомбите, химическите вещества, защото тя си трябва на МВР. Това ние го възприехме миналия път. Сега само приехме текстовете, оформихме ги. Тя ще мине към Отряда за борба с тероризма.
И съвсем логично приехме идеята им Председателят на ДАТО да е администратор на лични данни по смисъла на Закона за личните данни.
Тоест по тяхното предложение приемаме промяната по § 12.
По т. 3 във връзка със синдикалната дейност. Това е важно да се отбележи.
След като всички служби за сигурност и след като в МВР на практика не остава служба за сигурност, освен вътрешна сигурност, всички служби за сигурност трябва да бъдат подчинени на един ред и част от този ред е да нямат право на синдикална дейност на практика. Логично е от гледна точка на това, че такава забрана съществува при ДАНС, съществува при структурите в МО, съществува в НРС и НСО. Така че нищо изненадващо.
Мая Манолова:
Може ли още веднъж да обясните, защото нещо не схванах.
Предс. Христо Бисеров:
Досега работещите в СДОТО, бидейки служители в МВР имаха право на синдикална дейност, независимо от това, че това важеше за служителите на ГДБОП. Тяхното извеждане от МВР би трябвало да ги приравни до статута на служителите в ДАНС, в разузнаването, във военното разузнаване, в НСО. На практика те нямат право да упражняват синдикална дейност. Ако дадем това право, ще възникне проблемът, че за едни служители в едни служби за сигурност имат, а в други нямат и то все служби за МВР. Някак си не е логично единствено СДОТО да остане специална служба, само тя с право на синдикална дейност.
Мая Манолова:
За ГДБОП е ясно, защото те отиват в системата на ДАНС. В случая да кажем, че относително не поражда въпроси. Но приложение, че досега са имали такова право, да отнемаме права? На практика какво се променя в характера на дейност?
Предс. Христо Бисеров:
Променя се следното. Те са имали това право не в качеството си на служители на СДОТО, а в качеството си на служители на МВР, ако мога така да се изразя. Идеята е да избягаме от хипотезата, при която всички служби за сигурност няма да имат право на синдикална дейност, а една единствена служба ще има. Защо? Само защото досега е имала по друга линия. Като загуби тази друга линия, как да я има.
Явор Нотев:
Само да обясня, може би в отговор на този въпрос, който г-жа Манолова задава. Той възникна и на заседанието на работната група. Наистина систематически и за прегледност нещата стоят точно така. Тази граница би следвало да се постави с решението синдикалната дейност да остане в структурата на МВР, а службите за национална сигурност да бъдат без тези права. Получихме и отговор, чисто практически, дали синдикалната дейност има някакво измерение в тази служба. От нашите гости получихме уверението, че тя не е силната страна на тази служба. Даже някой каза, че досега едва ли има индивидуални членове на синдикати, които са имали право на живот.
И още нещо. Ще го проследите в следващите текстове и ще видите, че в нито една друга посока права не се ограничават, а напротив. Струва ми се, че това е разумното решение. Аз го поддържам.
Предс. Христо Бисеров:
При това ние изрично попитахме. В МВР има 6 синдиката, нали?
Николай Нанков:
Да, в МВР има 6 синдиката и единият е на гражданската администрация, а другите са на държавните служители в МВР. До настоящия момент, независимо от наличието на Глава 20 в Закона за МВР, синдикална дейност и синдикални членове в СДОТО не са развивани никога, абсолютно никога. Същото важи и за Главната дирекция „Борба с организираната престъпност” бившата абсолютно никога не е развивана синдикална дейност и до настоящия момент в Главна дирекция „Национална полиция” на МВР също няма синдикална дейност, каквато и да е. Няма сдружения.
Смисълът на нещата е, че това са служби за сигурност и добрите европейски практики в областта ясно показват, че във водещи страни, каквито са Германия, Франция, Белгия няма синдикална дейност в службите за сигурност. То е с оглед защита националната сигурност на държавата и е нормално, тъй като това ще стане такава структура, която е по отношение на националната сигурност и служба за сигурност, каквито са и другите, каквито сме предвидили в проектозакона за ДАНС повече от нормално е да няма, но да е изрично отбелязано.
Мая Манолова:
Предполагам, че от правна гледна точка няма проблем това законодателно решение. Но както и да го обосноваваме правно, въпросът има и друго измерение, че досега е имало такава възможност, не се променя характерът на тяхната дейност. Сега им отнемаме едно право. Със сигурност синдикатите в МВР няма да приемат добре това ново законово въведение. Не виждам защо, след като там така или иначе не се развива някаква бурна синдикална дейност, трябва да се занимаваме с този въпрос. Само за да се създава излишно напрежение.
Е ли е проблем да чуем и мнението на синдикатите?
Николай Нанков:
Никога не е имало синдикална дейност.
Предс. Христо Бисеров:
Повтарям, там няма синдикат към момента и не е имало никога. Така че никой не закрива никакъв съществуващ синдикат или по-точно синдикална организация.
Екатерина Заякова:
Може би г-жа Манолова е права от гледна точка на това, че ние, вкарвайки изрично такъв текст в закона, ще насочим внимание към някакво право, което отнемаме. Щом като никога не е имало, по-добре да не вкарваме такъв текст.
Предс. Христо Бисеров:
Този текст има ли го в ДАНС.
Николай Нанков:
Този текст го има.
Предс. Христо Бисеров:
Този текст го има в ДАНС и въпросът е защо го няма в другата агенция.
Мая Манолова:
Другата агенция има друг характер, други задачи.
Предс. Христо Бисеров:
Всичко е служби за сигурност. Няма друг характер. Не е нормално в една служба да има синдикална дейност, а в друга, за която законът казва, че е от същия вид, да няма.
Мая Манолова:
Сигурно имат разлика.
Предс. Христо Бисеров:
Ако нямат разлика, те няма да са две различни служби. Те ще бъдат една и в България ще има една единствена служба за сигурност, ако няма разлика.
Мая Манолова:
Ако това няма за затрудни работата, предлагам да отложим дебата и решението по този въпрос.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Уважавам предложението.
Продължаваме по предложенията на МВР.
По въпроса за плащането на услугата възприехме бележките от Министерството на вътрешните работи това да важи за всички служби, които прилагат, така че сме прередактирали § 20 да важи не само за ДАТО, а да важи и за ДАНС, когато заявител е примерно Прокуратурата, по еднакъв начин да е регламентът, независимо от това дали се обръща към ДАНС или към другите, което е напълно логично. Това беше дефект в закона в нашата редакция. Това го приехме.
В чл. 30 направихме нова редакция. В чл. 30 е хипотезата, при която прилагащият специалното разузнавателно средство установи информация, която е извън тази по заявлението. Досега този тип информация министърът на вътрешните работи определяше (решаваше) къде да я насочи. Използвахме стари текстове, тъй като вече министърът на вътрешните работи няма преки правомощия, и за да няма онова, което в миналия мандат подкомисията констатира, че прилагащите СРС, независимо от това дали са СДОТО или ДАНС сами решават кому какво да дадат, създадохме две нови алинеи, с които задължаваме ДАТО цялата информация да я дава на заявителя, защото тя е по линия на този заявител. И тогава този заявител, ако там намери информация, която трябва да я предаде на друга служба, той има достатъчни компетенции в тази посока, за да я дава. По този начин смятам, че решихме въпроса. Ние приехме това тяхно предложение, само че модифицирано, т.е. с наш принос, а не само с ваш.
Предложението веществените доказателствени средства да се съхраняват от заявителя, също е много разумно, а не при приложителя, защото няма логика. Вече като е създадено веществено доказателствено средство да седи при прокурора. Всъщност до образуване на досъдебното производство да седи в заявителя. Няма работа при тези, които извършват подслушването и другите такива специални действия.
В следващия параграф, който става § 25, уточнихме, че бюрото предлага модел така щото при всеки заявител и при всеки орган, който прилага, да има регистър и този регистър не може да бъде еднакъв, защото функциите са различни, да е ясно определен, предварително изготвен, а не всеки да си прави свои регистри. По този начин бюрото да може да контролира регистрите, т.е. задава модела, след това се одобрява взаимно с този орган, и се знае, че примерно, това е регистърът за прокуратурата, това е регистърът за криминална и т.н., да не ги изреждам всичките. И като отиде Бюрото да проверява, знае точно какъв регистър проверява.
Мая Манолова:
Поздравявам ви за това, че това, което бяхте отбелязали като проблеми и препоръки в работата си на опозиция в Комисията по СРС, сега го пишете в закон.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря за поздравленията.
§ 22, който става § 28 предлагат да отпадне, защото това е една функция на главния секретар, която е много специфична и която очевидно трябва да остане. Тя е свързана с международно сътрудничество. Така че приехме предложението на МВР § 22, който става § 28 по доклада, да отпадне
Следващият § 25, който става § 31. Това са текстовете по въпроса за това как преминава служебното, съответно трудовото правоотношение. Тук са добавките – в т.1 и т. 2, съответно ал. 1 и ал. 2 са свързани с изваждането на служителите, които осъществяват функции за борба с терористични действия, разработване и прилагане на специфични физикохимически методи и средства и т.н. Те остават в МВР и е очевидно, че трябва да бъдат изключени от тези правила.
Тук малко зациклихме по темата откога всъщност възниква новото служебно правоотношение и новото трудово правоотношение. Ние сме на мнение, че няма прекъсване и то възниква със закона. И нищо повече не трябва да има, защото създава проблем. Ние искаме законът ex lege да ги препраща от едното място на другото с всичките им права и задължения с правоотношение, а не да има акт на прекъсване на правоотношението и създаване на ново. Предложихме на МВР да помислят за нова редакция, защото те считат, че може да имат чисто организационен проблем, но принципът трябва да бъде запазен. Няма да отстъпваме от този принцип – законът ще решава въпроса, а не някой орган. Това е гаранцията за служителите, че законът ги пази. Не това са влагали от МВР, разбира се, но е проблем. Имат време още една седмица.
Следващият § е 26, който става § 32. Тук отпада информационния фонд, защото СДОТО няма свой такъв. Има един фонд на МВР и няма как СДОТО да вземе целия информационен фонд на МВР, но министерството е длъжно да предостави всички действащи дела на оперативен отчет, по които те работят, така щото работата по текущите прилагания да не спира.
Докато бъде избран нов ръководител на агенцията, на министъра на вътрешните работи е възложена тази функция, така че те без началник няма да останат, няма такава опасност.
А за другата документация удължихме малко срока – тя да бъде предадена в по-дълъг срок, защото така е по-добре от гледна точка на това, че има натрупани много архивни единици. Голяма част от тях трябва да отидат в Държавен архив и затова трябва малко повече време. Малко повече време означава 6 месеца, доколкото си спомням. Иначе тримесечният срок, общият, за преструктурирането си остава. Удължаваме само срока за някои архивни единици.
На практика приехме техните предложения по § 32 по новата номерация.
Следващото, което разгледахме, е § 30, който става § 36.
В ал. 2 образците на регистрите да бъдат в множествено число. Това е редакционна поправка.
Прескочихме темата за Закона за защита на класифицираната информация. Оставихме я за другата седмица.
Има предложение § 33, който става § 39 т. 1 да отпадне. По Закона за електронните съобщения и е във връзка със структурата за тероризма. Това е безспорно.
Във връзка с тази структура има предложение от МВР да бъдат описани техните правомощия и къде точно да бъдат описани в закона. Има основание за този спор. До другата сряда заедно с експертите ще намерят решение по въпроса. Само по две неща им даваме право да търсят решение и не повече. Да не си разширите полето на действие. Моля ви се.
Въпросът за синдикатите (за синдикалната дейност) остава работа за комисията. Аргументите са ясни и няма да ги повтарям.
В Кодекса за социално осигуряване (§ 41 по новата редакция) приехме предложението на МВР правото на ранно пенсиониране да бъде запазено, като нещо съвсем естествено. Тоест, както каза г-н Нотев, всички права са запазени.
В Закона за оръжията и боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия една промяна, която е естествена. Тя е редакционна.
Това е. Друго няма.
Обобщавам. За другия път остават трите неща, които ще гледаме с магистратите и на експертно ниво вие ще се опитате да намерите решение на двата въпроса за трудовото правоотношение, встъпването в длъжност и мястото на функциите на тези хора, които не излизат от МВР заедно с цялото СДОТО.
Колеги, имаме още не много работа по законопроекта, но е трудна.
Поради тази причина, обръщам се към колегите от комисията, че другата седмица ще се наложи да направим две заседания. Не знам колко добре ви звучи това. Едното е нормално да бъде в сряда и другото – в четвъртък. Предлагам и двете заседания да са от 16:00 часа, защото, ако има други комисии, да може да реагирате на другите комисии. Няма да прекаляваме с тази практика да правим по две заседания на седмица, защото когато няма нужда, няма да го правим. Още повече и предполагам, че сме на мнение повечето от нас, че правната комисия не трябва да работи като правната комисия в миналия парламент, където тя беше цедка на всички закони. Не може да има една цедка на всички закони в парламента! Само тези закони, които имат отношение към нашата дейност, така както беше в 40-то Народно събрание, когато г-н Стоилов беше ръководител на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието. Благодаря ви.


Председател:
Христо Бисеров