Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 4


Днес, 11.07.2013 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Илия Ангелов, заместник министър, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова, главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на вътрешните работи – Йордан Грамов, заместник-министър, Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ ВСС; от Върховния касационен съд –Павлина Панова, председател на Наказателната колегия и заместник-председател на ВКС; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на Главния прокурор, от Държавна агенция „Национална сигурност” – Жана Вучкова, началник сектор БОП и Грета Николова, експерт в Правна дирекция; от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева, член на Висшия адвокатски съвет; от Българската стопанска камара – Димитър Бранков, заместник председател и Наталия Събева, главен юрисконсулт; от Асоциацията на индустриалния капитал в България – Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество”; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България- Румяна Георгиева, парламентарен секретар; от Българската търговско-промишлена палата – Васил Тодоров, парламентарен секретар; от КТ „Подкрепа” – Паунита Петрова, юридически съветник.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.

Предс. Христо Бисеров:
Добър ден. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова Искренова, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 28.5.2013 г.; № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г. и № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 02.07.2013 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Цветанов Монов, Ваня Чавдарова Добрева, Деница Златкова Златева, Атанас Зафиров Зафиров и Пламен Василев Славов на 26.06.2013 г.
Тъй като очакваме още народни представители да се включат в работата на комисията, предлагам ви да започнем с т. 2 от дневния ред – НПК. Има ли друго мнение от колегите? Няма. Започваме с т. 2.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 02.07.2013 г.
Законопроектът е от Михаил Миков и група народни представители.
Аз предлагам да дадем думата на г-н Нотев, който е един от вносителите, да представи законопроекта. Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Законопроектът цели изменението и допълнението на Наказателно –процесуалния кодекс с възстановяване на някои институти, които са добре познати, чиято отмяна беше твърде обстойно коментирана при приемането на промените, с които отпадна възможността да се иска разглеждане на делото в съда по инициатива на обвиняемия. Тоест беше отнета възможността да се противодейства на фигурата на така наречения „вечен обвиняем” предвид на това, че така или иначе тази невъзможност от страна на обвиняемия пораждаше известни съмнения за случаи, в които наистина можеше да се злоупотреби с правомощията на обвинителната власт.
Намираме, че изминалото време не доказа и не показа, че този текст няма място в системата на наказателно-процесуалните норми и предлагаме неговото възстановяване. Във връзка с това се позоваваме също така и на практика, която произхожда от решение на Европейския съд по правата на човека. Посочени са в мотивите и няма да ги преповтарям. Вие разполагате с мотивите.
Настъпиха и промени в Закона за съдебната власт, с които се създаде и механизъм за обезщетяване на гражданите в случаи на нарушаване на правото, като обаче този механизъм и гарантирането на това обезщетение в едни кратки срокове след неговото заявяване, така или иначе не отговаря пълноценно на нуждите, които разглеждаме при изготвяне на настоящото предложение.
Нека да не прекалявам с представянето, г-н Председател, на нашите предложения. Мисля, че в основни линии те се позовават на аргументи, които са били известни и обсъждани и при предходните промени.
Мисля, че в контекста на коментарите по тези предложения, бихме могли да намерим основание и повод да ги коментираме в едната или в другата посока.
Лично аз не виждам необходимост пред тази аудитория за по-обстойно отстояване на необходимостта от тези промени.
Моля ви да ги подкрепите, стига да намерите разум в тях. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-н Нотев. Бих искал да ви информирам, че имаме становище по законопроекта от Главния прокурор, имаме становище от Министерството на вътрешните работи и от ДАНС. И трите становища са в положителна посока, но с някои бележки, които са важни и които имат значение за второ четене.
Сега започваме с изказвания. Г-жа Найденова изяви желание най-напред. Заповядайте.
Соня Найденова:
Г-н Председател, преди започване на това заседание на Комисията по правни въпроси към Народното събрание входирах становище на Висшия съдебен съвет, което беше обсъдено на днешното заседание. Намира се във вашето Деловодство. Разполагам с екземпляр от това становище, ако този, който официално е входиран, все още не ви е представен.
Становището, което Висшият съдебен съвет взима по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е предмет на обсъждане в тази част на дневния ред, е положително, особено в частта, в която се възстановява съществуването на Глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс и нормите за внасяне на делото в съда, в случай, че прокурорът не внесе обвинителен акт в оказаните срокове, като логиката на разследването изисква и събирането на доказателствения материал в основната му част, преди привличането на определеното лице като обвиняем, а не след това. Сроковете по Глава 26 не би трябвало да препятстват пълното разследване и доказване, което органите на досъдебното производство следва да извършат, поради което членовете на Висшия съдебен съвет напълно споделят мотивите на вносителя за отправяне на това предложение към Народното събрание.
Това е във връзка с § 26.
По останалите текстове от законопроекта също ще взема отношение. Те са предмет и на становището, което беше представено на вниманието на комисията днес.
Имаме и някои забележки, свързани със сроковете. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Прокуратурата ще изрази ли становище? Заповядайте.
Пенка Богданова:
Прокуратурата изразява принципна подкрепа на връщането на института по Глава 26 от НПК. Единственият апел ни е относно срока, който се предоставя. Ние считаме, че предвиденият двумесечен срок, в който не се включва и срокът на прокурора по чл. 242, ал. 3 от НПК да изготви обвинителен акт - да реши делото по същество или да прекрати производство, това би ни затормозило сериозно. Казвам го това, изхождайки от нашия опит. Когато съществуваше този институт, особено в летните периоди, по чисто обективни причини, когато и защитата ползва отпуски, не може да се осъществи винаги своевременно предявяване на наказателното производство. Двумесечният срок намираме за недостатъчен, въпреки че е предложен като разумен компромис тримесечен срок, в който не се включва срокът на прокурора за решаване на делото по същество, бихме били доволни, дори и да остане предложението за двумесечен срок, но да не се включва в него срока по чл. 242, ал. 3.
Съвсем друг е доводът, че понякога по независещи от обвинението причини, обективни отново, например, дълго продължаваща експертиза, ДНК и т.н. се бавят самите дела, но основният аргумент е поне да ни оставите срока за решаване на делата. Само това имаме като бележка.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Недева, представител на Висшия адвокатски съвет.
Емилия Недева:
Поначало Адвокатурата поддържа възстановяването на Глава 26. Считам обаче, че не трябва да се съкращават сроковете така, както настоява прокуратурата, на две основания:
Първото е, че все пак Глава 26 въвежда един специален спрямо общия ред, по който се гледат делата, внасянето им в съда по искане на обвиняемото лице. Така че прокурорът не може да иска да се ползва от срока по чл. 242. Очевидно е, че трябва да се вместо в срока по Глава 26.
На второ място, трябва да се отбележи, че се възстановява един текст, който е работил и е работил успешно с тези срокове, които са заложени и сега от вносителите. Наред с това в тази редакция, той е категорично одобрен по две дела на Европейския съд, които вносителите са посочили в мотивите си и след като самата продължителност на досъдебното производство е определена на два месеца, мисля че още два месеца за прокурора да вземе решение по това какво трябва да направи, са предостатъчен срок, за да вземе решение и мотивира акта си. Благодаря ви.
Пенка Богданова:
Ще бъда кратка. Отново, изхождайки от нашата практика, искам да ви уверя, че тогава, когато работеше този институт, в не малко случаи, за да можем да приключим своевременно делата, сме се възползвали от възможността, която дава ал. 3, а именно, когато на досъдебна фаза на процеса са допуснати съществени процесуални нарушения, да връща делото и дава един едномесечен срок. С ясното съзнание в някои случаи, че внасяме некоректни, не съвсем изчистени процесуални дела, е правено това точно, за да можем да използваме този допълнителен срок по ал. 3. Фактът, че това като възможност наистина е едно своеобразно продължение на срока от два на три месеца, но не е коректно наистина да се прави само за да може да се измами системата, за да можем да спечелим още един месец.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания? Този диалог ще водим на второ четене. Г-жа Найденова.
Соня Найденова:
Да детайлизирам становището на Висшия съдебен съвет във връзка с предложението за възстановяване на Глава 26 в НПК.
Разбира се, изразяваме принципно положително становище към законопроекта с две забележки: по отношение на текстовете на чл. 368, ал. 1, в които се предвижда изключване на сроковете – времето, през което делото е било в съда. Становището, което изразяват членовете на Висшия съдебен съвет е, че през времето, в което делото е било в съда, органите на досъдебното производство обективно не могат да работят по него. Практически съществува и друга хипотеза, която пречи на развитие на досъдебното производство, а именно, когато делото е спряно по някои от основанието по чл. 25 или 244, ал. 1 от НПК, поради което имаме и предложение в чл. 368, ал. 1, който е § 10 от законопроекта, в последното изречение да се добави „и когато делото е било спряно на основанията по чл. 25 или чл. 244, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК.”
Наред с това смятаме, че сроковете по чл. 369 също биха могли да се обвържат с хипотезата на изключване на тези двумесечни срокове на времето през което делото е било спряно и по друга, независеща причина от органите на досъдебното производство, отново се е върнало в съда.
Това са конкретните ни забележки във връзка с предложенията по законопроекта.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви. Има думата заместник-министър Грамов да представи становището на МВР.
Йордан Грамов:
Уважаеми г-н Председател, Министерството на вътрешните работи също подкрепя изцяло предложения законопроект. Ние също правим някои бележки, свързани с приложението на Глава 26 от НПК.
Считаме за необходимо да се прецизират сроковете по чл. 369, ал. 1 от НПК. Намираме, че едномесечният срок би бил недостатъчен преди всичко поради това че забавените дела поначало и по дефиниция са дела с изключителна фактическа и правна сложност. Те предполагат изключителност на случая, щом като са прекрачили над 6 месеца сроковете си за разследване. В много от тези дела наистина се касае за дълго и трудоемко експертно обследване. В не малка част от тях има подадени молби за правна помощ до чужди държави, които в повечето случаи се бавят. Изхождайки от тези чисто практически съображения ние също приемаме, че срокът би следвало да бъде тримесечен и отделно от това да се зачете и срокът на прокурора по чл. 242, ал. 3 от НПК. Считаме, че този по-дълъг срок би гарантирал все пак незасягане на принципа за дирене на обективната истина и гарантиране на ефикасността на разследването.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, други мнения? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Тези конкретни предложения наистина биха могли да бъдат обсъдени между първо и второ четене.
Мен ме впечатлява принципната подкрепа на връщането на института на Глава 26, от една страна, и от друга страна, аргументите, които не се покриват с противниците на съществуването на този институт тогава, когато при предишната промяна отменихме Глава 26. Тогава в подкрепа на необходимостта тази възможност да отпадне се чуха гласове, че всъщност самата организация на работата в Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата вече не предполага такова чувствително забавяне на разследването и че тази възможност практически остава ненужна, тъй като няма да се стига до тази хипотеза. Сега вече говорим за това един месец повече или по-малко, който да бъде предоставен. Вероятно има разум в това, макар че ми се струва, че не той е решаващият срок – един месец. А както чухме, има и техника за заобикалянето на този срок, който сме въвели. Не бива да се прибягва до това. Затова мисля, че в рамките на възможността между първо и второ четене, би следвало да го обсъдим и да видим разума в едно такова предложение.
Предс. Христо Бисеров:
Аз мога да обявя пред всички участници в днешното заседание, че всички предложения, които сте направили писмено, независимо от това дали са формализирани през народен представител или не, ще ги обсъдим наравно с предложенията на народни представители, така че накрая текстът, който ще се получи, да бъде консенсусен.
Уважаеми колеги, можем ли да приемем, че комисията на първо четене дава положително становище по законопроекта? Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осем „за”.
Заповядайте, г-жа Недева.
Емилия Недева:
Г-н Председател, току-що установихме с Прокуратурата, че ние имаме различия и съществени бележки по друг текст, който в момента не се обсъди. И тъй като видях, че пристъпвате по принцип към одобрение на целия законопроект, моля да ни изслушате по един въпрос, по който ми се струва, че се нуждае законопроектът от съществена преработка, ако приемете доводите ни. Ние по принцип не възразяваме по законопроекта.
Ние имаме съществени възражения само един от предложените текстове и той е възобновяване на опита, който беше направен в 41-то Народно събрание да се придаде на повереника в наказателния процес статутът на страна. Този текст е много опасен. Аргументите против него са на първо място академични, но не самоцелно академични. Имат конкретен измерител в практиката и то е свързано със следното.
Правоотношението в наказателното производство се развива между държава и подсъдим. Затова защитникът има определена самостоятелна функция в наказателния процес, която е пряко свързана с конституционно гарантираното право на защита. По тази причина защитникът има отделни права. А повереникът няма. Този текст в 41-то Народно събрание беше предложен от проф. Любен Корнезов и тогава аз го попитах защо в гражданския процес повереникът не е страна. Причината за това е, че той действа въз основа на мандат, който е възложен от лица, като граждански ищец и частен обвинител, които сами по себе си са страна, но повереникът не е такъв.
Практическите измерения на тази, според мен, грешка, която желая да предотвратя, е в това, че не се предлага изменение във всички останали текстове, които третират правата на страните и опасността от това да бъде нарушено право на страна. Ако повереникът се приеме, че е страна, съобразете текстовете, например, на чл. 348, ал. 3 и чл. 349, ал. 1 и ал. 3 от НПК.
Касационно основание за отмяна на една присъда е тогава, когато е нарушено право на участие на страна. Повереникът, когато му е нарушено правото на участие на самия повереник, без да е нарушено правото на частния обвинител, да речем гражданския ищец, ще има самостоятелно право да поиска отмяна на една присъда, която удовлетворява едновременно и подсъдимия и гражданския ищец и частния обвинител, ако той има статут на страна.
По същия начин право на самостоятелна жалба има при нарушени права всяка страна по чл. 349, ал. 1 и 3. Ами ако е глобен повереникът, а той има качество на страна. По силата на собствената си теза, че не иска да плаща една глоба, той ще атакува една присъда, защото са ограничени негови права.
Да видим призоваването? Финансовите пирамиди, тежките транспортни престъпления, където има множество пострадали лица – влака София-Кардан, Автомагистрала „Тракия”, тези граждански ищци и частни обвинители, които са десетки на брой, ангажират по един или двама адвоката, умножете по две или три броя на страните и вижте какво ще стане с призоваването. Всеки един, който не е призован от тях, ще доведе до отлагане на делото и то по начин, че на следващото да не могат да бъдат събрани отново всички тези страни.
Не на последно място искам да обърна внимание на обстоятелството, че ако придадете качество на страна на повереника, трябва да се замислите и за фигурата на „резервния повереник”, както има резервен защитник. Какво ще стане тогава с бюджета на Националното бюро за правна помощ?
Целта на наказателния процес е да охрани интересите на подсъдимия, защото срещу него е държавата. Гражданският ищец може да осъществи правата си в гражданското производство. Той има самостоятелен статут на страна и не е необходимо адвокатът му, не случайно защитникът е страна, а не адвокатът като такъв.
Така че ние ще дадем писмено становище в тази насока, но моля много внимателно да се помисли дали това няма да доведе до боксуване на процесите. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Мисля, че беше полезно това изложение. Ще го обсъдим на второ четене. Аз сега си спомням, че тогава правихме дискусия. Г-н Корнезов беше в основата на тази идея. Ако трябва, ще го помолим той отново да ни гостува.
Г-жа Найденова, заповядайте.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Взимам повод от изказването на адвокат Недева. Висшият съдебен съвет във взетото днес становище също изразява възражение срещу предложението за изменение в чл. 253, т.3 и 4 именно, изхождайки от това, че качеството на повереника, като страна в процеса, е било обсъждано и отречено, както в теорията, така и в законодателството. Така че изразяваме своите възражения не само по повод изменението на чл. 253.
Но също имаме и възражения във връзка с предложенията за изменения в § 3 и § 4 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със сроковете по чл. 234, ал. 8, както и изменението в чл. 243, ал. 9, които са мотивирани в писменото становище, което сме представили на вниманието на Комисията.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря ви. Мисля, че с проведеното гласуване изчерпахме втора точка от дневния ред. Благодаря ви за участието в тази част от заседанието. Продължаваме с трите законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова Искренова, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 28.5.2013 г.; № 354-01-17, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 31.05.2013 г. и № 302-01-3, внесен от Министерски съвет на 21.06.2013 г.
Предлагам да започнем с двата законопроекта, които са сродни: единият е на Министерския съвет, а другия – на група народни представители.
От вносителите на законопроекта от Министерския съвет кой ще го представи – законопроект под № 302-01-3, внесен на 21.06.2013 г. Заповядайте.
Илия Ангелов: заместник-министър на правосъдието
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа,
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвежда Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета. Срокът за нейното транспониране беше 6 април 2013 г.
На вниманието ви за обсъждане днес са представени два проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Единият е внесен от група народни представители от политическа партия ГЕРБ и вторият, внесеният на 21 юни 2013 г. от Министерския съвет. Двата проекта по същество са със сходни текстове и мотивите към тях спрямо тези предложения с проекта на закон на Министерския съвет, входирани в 41-то Народно събрание малко преди предсрочното прекратяване на дейността му.
Различията се свеждат до това, че в проекта на закон, предложен от Цветан Цветанов и група народни представители в § 1, чл. 16а думите „в пряка връзка с това му качество” отсъстват.
Както и в § 2 е разместен словоредът на думите „телесен орган, тъкан, телесна течност и клетка”.
Предвид наличието на два сходни законопроекта считаме, че следва изцяло да бъде подкрепена предложената от Министерския съвет редакция, която съответства в пълна степен на изискванията на Директива 2011/36/ЕС, като създава необходимите гаранции за правилното й въвеждане в НК.
Наказателното законодателство на Република България в частта относно борбата с трафика на хора е приведено в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание, в сила за Република България от 1 февруари 2008 г., обнародвани в съответните държавни вестници. Затова с предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се въвеждат само онези правила, с които Директивата надгражда стандартите на Конвенцията в тази област.
Директивата установява минимални правила относно дефинирането на престъпленията и определянето на наказанията относно трафика на хора, както и въвежда общи разпоредби посредством които се отчитат спецификите на пола на пострадалите, необходимостта от засилване на противодействието и предотвратяването на този вид престъпления и защита на жертвите.
Посредством създаването на нов текст в Наказателния кодекс предложеният проектозакон въвежда изискването на чл. 8 от Директивата, който възлага на държаните членки в съответствие с принципите на националните си правни системи да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните национални органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказание на жертвите на трафика, когато последните са били принудени да извършват престъпления, като пряко следствие от обстоятелството, че са били обект на трафик на хора.
С проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са предложени и следните допълнения в съставите на престъплението „трафик на хора”. Добавяне на просията като самостоятелно съставомерна цел на трафика и предвиждане на наказателна отговорност в случаите, когато трафикът на хора е извършен от длъжностно лице при и по повод на изпълнение на служебните му задължения.
Не по-малко важна част от допълненията не са изискване на Директивата, но са предизвикани от набиращото все по-широки мащаби явление да се извършва трафик на хора за отнемане на клетки и телесни течности. Доколкото степента на обществена опасност на това явление е безспорна, законопроектът предлага разширяване на приложното поле на престъплението трафик на хора чрез предвиждане като алтернативи на съставомерната цел за случаите, когато е извършен трафик на хора за отнемане на тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия. За пълнота на уредбата в тази връзка се предлагат и съответните допълнения в квалифицираните състави на убийствата и телесните повреди, когато съответното престъпление е извършено с цел отнемане на телесен орган, тъкан, телесна течност или клетка от пострадалия.
С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта в съответствие с Директивата се предвиждат и изменения на Закона за борба с трафика на хора, както и в Закона за закрила на детето.
Предвид възможността от започване от страна на Европейската комисия на процедура за нарушение поради изтеклия срок за въвеждане на Директивата, считам, че е от съществено значение проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде приет и приоритетно разгледан в 42-то Народно събрание. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Имате думата за изказвания. Г-жа Найденова.
Соня Найденова:
Съвсем накратко. Становището на Висшия съдебен съвет е положително и в подкрепа на сходните два законопроекта, внесени от Министерския съвет и от група народни представители, като споделяме и мотивите към тях.
Единственото, което искам да отбележа е за преосмисляне доколко спешно и наложително е въвеждането на нови състави в чл. 116 със създаването на новите т. 8а и т. 11а.? Дали не е по-подходящо да се изчака тези текстове да бъдат въведени в работещия се проект за изцяло нов Наказателен кодекс.
Предс. Христо Бисеров:
Продължаваме с изказванията. Заповядайте. Г-жа Богданова.
Пенка Богданова:
Прокуратурата също подкрепя принципно тази норма. Ние си даваме сметка, че тя е малко дискусионна, защото факт е, че имаме Директива, която трябва да бъде транспонирана. Факт е, че още една Директива предстои да бъде транспонирана за борба и противодействие срещу сексуалните насилия над децата и евентуално би се появил и чл. 16б в НК.
Нашето мнение е, че на практика нашият наказателен кодекс няма нужда от подобно изрично дефиниране, защото той познава фигурата на посредственото извършителство. На практика тази норма на чл. 16а казва не е виновно извършено деяние, ако лицето е принудено. Това е познато по принцип в правото и не само за трафика на хора, за което има специална директива, е задължително да бъде вписана. Тук важи за всяко едно престъпление. Така че нашата принципна подкрепа е за това с ясно съзнание и за дебатите, които са били в тази насока, включително и от представители от нашата работна група.
Отделно от това за мястото на тази норма дали ще бъде в общата или в особената част на Наказателния кодекс, защото и това може да се постави на дискусия, считаме, че така както е предложението да бъде в общата част, е по резонно, защото в особената част, където е нормата на трафика, защото пострадалите лица от трафик на хора могат да бъдат принудени да вършат всякакъв вид престъпления – от джебчийство през скрининг. Така че резонно е, ако се приеме, да бъде в общата част.
Но искам да развия още един въпрос, защото ние писмено становище не сме правили. Факт е, че ако се въведе тази норма, ще бъде разширен предметът на доказване в едно наказателно производство. Давам пример. Ако полицейски служители заловят извършител на кражба, непълнолетно лице, в хода на разследването, което може да бъде дори бързо или незабавно производство, разследващите органи и прокуратурата трябва да докажат и, че това лице не е или не да докажат, а да обследват и факта, че това лице не е жертва на трафик. Безусловно ще се разшири този предмет на доказване, още повече че дори не е нужно да има образувано дело за трафик.
Но пък от друга страна, ние трябва да транспонираме тази Директива, както и следващата. Това го казвам, като отново подчертавам принципната ни подкрепа, принципната ни подкрепа да бъде в общата част на Наказателния кодекс и със съзнанието, че на практика нашият НК дава тази защита срещу посредственото извършителство. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания? Колеги? В изказването на г-н Ангелов беше очертана малката разлика в § 1. Тя не е малка и не само в § 1 и в § 3 едно различно изброяване. Общо взето нормално е да имаме еднакво отношение и по двата законопроекта.
Пенка Богданова:
Ако позволите, пропуснах да допълня. По принцип ние подкрепяме последния проект, където е изписано в пряка връзка, тъй като пряката връзка я разбираме като продължаващо трафика лице, което е в трафик или да го кажа продължаващо състояние на трафика.
Ние подкрепяме принципно второто предложение.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, да ви предложа становище в подкрепа и на двата законопроекта. Това, че е внесен от опозицията, нас не ни впечатлява толкова много.
Със съгласие изразяваме положително становище към двата законопроекта. Има технология, за да стане един общ законопроект и накрая текстът на § 1 ще стане вероятно такъв, какъвто повечето от нас го одобряват, но това на второ четене. Тоест приемаме положително становище и по двата законопроекта – на Министерския съвет и на народни представители от парламентарната група на ГЕРБ.
Преминаваме към третия законопроект по НК - № 354-01-7, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров – трима вносители. Няма никой от тях, за да представи законопроекта.
Това което имаме за сведение са писмени становища от Висшия съдебен съвет и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Също така от КТ „Подкрепа” и Националната здравноосигурителна каса, от КНСБ. От Министерството по труда и социалната политика, от Асоциацията на индустриалния капитал и от НОИ, Агенцията по приходите и Министерството на здравеопазването. Имаме и становище от Комисията по здравеопазване. Миналата седмица комисията се произнесе негативно по законопроекта. Комисията по социална политика вероятно днес ще гледа законопроекта. Днес ще го гледаме и ние. Тоест трите комисии в парламента са тези, които ще се произнесат по законопроекта.
Предлагам, тъй като има много становища, има участници в заседанието, които бихме могли да ги чуем.
От Министерството на здравеопазването няма представител, но писменото им становище е положително.
От Министерството на правосъдието няма писмено становище.
Министерството на вътрешните работи няма да участва в тази дискусия.
Сега да чуем адвокат Недева и след това г-жа Найденова, ако желае.
Емилия Недева:
Висшият адвокатски съвет изразява принципно несъгласие със създаването на чл. 260а в Наказателния кодекс, като съображенията ни са следните.
Конституционното разграничение. Виждаме, че съставът на чл. 260а е преписан буквално от състава на чл. 255 от Наказателния кодекс. Конституционно поставено, обаче, плащането на осигуровки е право, докато заплащането на данъци е задължение. Изхождайки от тази конституционна постановка, ние не сме съгласни да се приравнява неплащането или действията, свързани с избягване, установяване или плащане на задължителни осигурителни вноски със задължението да се платят данъчни задължения.
Възраженията ни стават още по-сериозни, като се има предвид предлаганата ал. 5, в която работникът или служителят не носи наказателна отговорност при условията на едно свободно договаряне и при законодателно закрепената роля на синдикатите, които (тук отварям една скоба) в момента искат Велико Народно събрание, а Народното събрание се занимава със синдикалните въпроси. Защо? Има колективни трудови договори в предприятията, има синдикална дейност, която трябва да защити работника срещу евентуален произвол от работодателя. В случая работникът, който доброволно със съдействието или без възражението на синдикалните организации е сключил един трудов договор, който е изцяло неизгоден за него, се освобождава от отговорност, независимо, че той самият с действията си допринася, ако приемем, че се уврежда фиска, за това увреждане. Намираме, че става дума за гарантирано конституционно право, но не и за задължение, и не може по този начин държавата да се суброгира в правата. Трябва да си спомним, че има разделение между фиска и между бюджета на НОИ. Поради това е различен защитимият интерес.
И не на последно място искам да обърна внимание на следното. Така, както е формулиран текстът, от него остават без внимание, например, действията на до мен стоящия заместник-министър на правосъдието по отношение на лицата, за които е публично известно, че са лишени от свобода и не се внасят осигурителни вноски за тях, независимо, че задължението тежи върху държавата. Аз трябва да ви уведомя, че има образувани дела в Страсбург вече въз основа на това, защото лишените от свобода, за които държавата трябва да се грижи, за тях не са внесени осигурителни вноски. Да видим кой ще отговаря за това – министърът на финансите, Висшият съдебен съвет, който осигурява бюджета на съдебната власт или длъжностните лица от съответното министерство. Министерството на правосъдието не заплаща на студентите по право. Така че съществува една кризисна първопричина да се осъществява едно подобно деяние и се страхувам, че високопоставени длъжностни лица в държавната администрация ще бъдат поставени пред риска да се инкриминират техните действия. Касае се за длъжностно лице и нищо не мога да кажа за самоосигуряващите се. Аз лично, независимо че се осигурявам, си заплащам и здравеопазването. Тоест осигурявам тези, които не се осигуряват, а иначе плащам.
Считам, че текстът поначало е непропорционален, нарушава конституционни норми и не може да се приеме в този вид. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
А становището на Висшия съдебен съвет?
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател. Много любезно ме поканихте да изразя становището и на Висшия съдебен съвет. Съвсем накратко, тъй като и самото становище е съвсем кратко и принципно. Изразяваме положително становище към законопроекта, защото смятаме, че с него се допълва съдържанието на Глава седем от особената част на Наказателния кодекс, тъй като до момента състави, касаещи посегателство спрямо осигурителната система няма. Смятаме, че по този начин се отдава нужното внимание и на тези престъпни деяния, които накърняват принципа на солидарност, на който почиват, както общественото, така и здравното осигуряване, така че първоначалната позиция на Висшия съдебен съвет е положителна по този законопроект.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. А Прокуратурата? Заповядайте, г-жа Богданова.
Пенка Богданова:
Ние изразяваме принципно несъгласие. За да не преповтарям доводите на колегата Недева, се солидаризирам изцяло с тях.
Към още нещо искаме да насочим вниманието. Факт е, че тази норма е донякъде преписана от нормата, касаеща данъчните престъпления и дотам, че дори в чл. 93 в т. 29 казва – определя размер за над 3000 или 12000 лв. При тази формулировка на въпроса ние не можем да си отговорим всъщност дава ли нужната защита на обществения интерес тази норма. Защото тези 3000 лв., т.е. минимумът за да бъде реализирано и да е налице престъпен състав от обективна страна, ако вземем здравното осигуряване, което е 17 или 20 лв. месечно как трябва да се достигне. Или ще се насочи към много сериозни работодатели – огромни предприятия, или някакъв много продължителен период от време и тук много е условно дали е приложим чл. 26 от НК.
Но принципно при тази формулировка ние не можем да изразим подкрепа. Благодаря.
Предс. Филип Попов:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
Хамид Хамид:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз бях леко разколебан, като моето несъгласие превъзхождаше другата част, но след като чух аргументите и на Адвокатурата и на Прокуратурата вече съм убеден, че този текст е противоконституционен, така че ще гласувам против законопроекта. Благодаря.
Предс. Филип Попов:
Други мнения? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Моето мнение е същото. Не защото съм представител на Адвокатурата извън депутатството, но считам, че главният и основен аргумент е, че не можем да сравняваме осигурителната система с данъчната и тежестите на неплащането на данъците, която се оказва, че е много по-лека за гражданите, ако не си платят данъците, отколкото правото на осигуряване, което е конституционно право. Затова не подкрепям тези текстове.
Предс. Филип Попов:
Заповядайте.
Димитър Бранков: Българска стопанска камара.
Благодаря, г-н Председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние сме дали нашето официално становище. Това е станало на 6 юни. Изпратено е до Временната комисия по правни въпроси. Надявам се, че е стигнало и е депозирано при вас. Становището е и с копие до Министъра на труда и социалната политика.
Българската стопанска камара е изцяло против внесения законопроект. Изложени са мотивите. Част от тях имат правен характер, разбира се. По никакъв начин не подценяваме мащаба на това явление и ефектът за осигурителната система и за фиска, тъй като знаете, че имаме обща консолидирана фискална програма. Имаме и покритие на част от дефицита в държавното обществено осигуряване от страна на фиска.
На първо място нашите възражения са, като разбира се можем да бъдем опровергани, но непознавайки в детайли европейската практика нямаме данни да е предвидена такава наказателна отговорност за такъв състав. Говоря в правните режими на страните членки.
На следващо място считаме, че не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове, а именно наличието на оценка за въздействие. Ние сме изразили предварителна и последваща. Под последваща разбираме оценка на въздействие, зад която са застанали представителни организации на задължените лица на засегнатите страни, тъй като само по този начин може да се стигне в който и да е конкретен случай до оценяване на съвкупния ефект, който може да се очаква от който и да е нормативен акт.
Трябва да имате предвид, че в различни моменти от времето сме заемали позиция, която може да ви се стори на някои от вас за непоследователна, във връзка и с водене на двустранни преговори и сключени споразумения, включително с участието на всички национално представени работодателски и синдикални организации този въпрос е бил третиран във времето по различен начин. Но винаги е бил третиран в комплекс от мерки, за които сме се съгласявали, че трябва да бъдат приети и едва тогава да се мисли за инкриминиране на този тип нарушения. А такива мерки не са предприети.
Искам един чисто икономически аргумент, свързан със състоянието на осигурителните системи. Убеден съм, че той не е широко популярен и вероятно не е известен и за вас. В момента само по един от осигурителните рискове в първия стълб – задължителното пенсионно осигуряване за възраст и за стаж, броят на осигурените лица на пълен работен ден 12 месеца в годината условен брой съответства на едно съотношение, при което на един пенсионер – на 100 осигурени лица по този начин изчислени осигуряват пенсиите на 122 пенсионери в Република България и вероятно вече повече, тъй като пада заетостта допълнително. Това съотношение в зрелите пазарни икономики в повечето страни-членки двама-трима до четирима заети лица или осигурени лица осигуряват един пенсионер. Тоест ние имаме една непривлекателна осигурителна система – непривлекателна и за работодателите и за осигурените лица и там някъде трябва да се търсят основните решения.
На второ място, не знам дали е широко известно и за вас, състоянието на контролната система и на предвидените глоби и санкции за този тип нарушения. Едва ли предполагате, но от 100 лв. (обединявам глоби и санкции) минимална глоба до 2000 лв. за глобите и за санкциите. Това трябва да ви говори, че практически системата за контрол и за санкциониране не е проектирана по правилния начин. Санкциите и глобите нямат възпиращ характер за този тип нарушения.
Сигурно добре ви е известно, че с прехвърлянето на контролните функции от НОИ в НАП практически ние нямаме действащ контрол. Ние имаме един обезсилен неефективен контрол в тази сфера, тъй като известно е, тъй като това се твърди и от самата система на НАП, контролът там е насочен към фиска – към осигуряване на фиска, и в много по-ограничена степен върху нарушения, свързани със социалното осигуряване в цялата му пълнота, в това число и здравното и другите осигурителни права и рискове, които се покриват от държавното обществено осигуряване, а също и от задължителното допълнително осигуряване. В този смисъл ние сме предлагали много и бих казал радикални промени в осъществяване на контролните функции на органите и на техните правомощия. Само един пример. В Холандия, тъй като и в България в много по-малка степен като дял от брутния вътрешен продукт на социалните разходи, в това число и социално-осигурителните разходи представляват някъде около над 15% от брутния вътрешен продукт, очевидно става дума за милиарди и очевидно става дума за много различен тип нарушения, много са и са разнообразни по характер нарушенията и ще спомена само злоупотребите с ТЕЛК, които имат много по-голям негативен ефект от ефекта, който може да се оцени по предлаганото изменение. В Холандия, органите, които извършват този контрол в осигурителните системи имат функции и правомощия, сходни на българския ДАНС, именно защото се счита, че огромният обем публични средства, които са ангажирани в тези системи, предполагат и такава степен засилване на контрола, в това число и на предвидените административни санкции.
Нека да не отнемам повече от вашето време. Предоставено е становището. Ако е необходимо допълнително ще предоставим копие от него. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други изказвания? Няма.
Колеги, в Комисията се очертава отрицателно становище спрямо законопроекта. Благодаря ви.
Пристъпваме към последната точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Цветанов Монов, Ваня Чавдарова Добрева, Деница Златкова Златева, Атанас Зафиров Зафиров и Пламен Василев Славов на 26.06.2013 г.
Има представител на съвносителите. И по процедура, ще Ви дадем думата първо на вас, за да представите законопроекта и след това ще го обсъдим. Заповядайте, г-н Монов.
Христо Монов:
Благодаря, г-н Председател.
Госпожи и господа членове на Комисията,
Уважаеми гости,
Към нашето предложение за Закон за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор сме написали доста пространни мотиви, с които вие сигурно сте се запознали.
Аз бих акцентувал върху нашата мотивация да предложим този закон за изменение. Тя най-вече е породена от това, че длъжностите от публичния и частния сектор според нас не обхващат представители на синдикатите и на работодателските организации, тъй като знаем и мотивите, с които това беше направено в последните дни на миналото Народно събрание, може би за да се оказва и натиск върху тези лица във връзка с предизборната кампания. Даже ще споделя и нещо повече. Струва ми се, че самият закон поставя и някои проблеми, които може би ще бъдат предмет на едно друго негово изменение. Да речем, че много хора поради това че заемайки някаква длъжност попадат в обсега н този закон и примерно трябва да декларират имущество на свои съпруги и съпрузи, някои от тях може би стават обект на отвличане и други неща. Но това е друга тема.
Нашата основна цел беше да предпазим именно от действието на тази репресивна мярка, която, според нас, беше замислена в законопроекта на г-н Янев, именно членовете на работодателски и на синдикални организации, които мисля, че не попадат в длъжностите в публичния и частния сектор.
Това са нашите основни мотиви. Ако имате въпроси, готов съм да отговарям.
Предс. Христо Бисеров:
Имаме писмени становища по този законопроект. Такова положително становище по законопроекта има от Сметната палата. Положителни са и становищата от Конфедерацията на труда „Подкрепа”, от Българската търговско-промишлена палата, от Българската стопанска камара, от КНСБ, от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от EVN. А от Движение „Народен юмрук” имаме тревожен сигнал. Който желае, може да се запознае и с него.
Това са писмените становища. Сега някой желае ли да се изкаже? Заповядайте. Моля да се представите.
Васил Тодоров: Българска търговско-промишлена палата
Благодаря, г-н Председател, за възможността. Ще бъда кратък, тъй като вносителите са изложили изключително много аргументи в подкрепа на направеното предложение. Някои факти, които не бяха споменати при въвеждането на законопроекта. Процедурата по законопроекта, разписана в правилника на Народното събрание, ако се погледне по стъпките, които следва да бъдат спазени, половината от процедурата явно липсваше - законопроект приет, без гледане в Правна комисия, в 41-то Народно събрание.
По отношение на противоконституционалността на закона, който беше приет от предишното Народно събрание и който се предлага в чл. 2, ал. 1, т. 31 § 5 от Заключителните разпоредби да бъде отменен. Мотивите, които са дадени, също се споделят от наша страна, тъй като, ако погледнете сроковете, които се въвеждат за обявяване на имуществото по някакъв странен начин съвпадат със старта на предизборната кампания – 14-дневен срок, за разлика от обичайния едномесечен срок, който се дава в закона.
Също така целите на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор по никакъв начин не отговарят на целите и не могат да съответстват на обявяване на имуществото на лица, които участват в сдружения или търговски дружества в частния сектор, тъй като там нарастването на дохода не е право пропорционално и не е в пряка зависимост от възнаграждението, което получават, тъй като участието на лица в Управителните съвети на бизнесорганизациите са именно лица, които се занимават с бизнес. Тоест това са успешни бизнесмени и тяхната роля е всъщност знанието и опита, който са натрупали да бъдат основа за едни аргументирани становища, които да представяме пред съответните институции. Тоест те не формират своя доход от работни заплати, за да може да бъде следен през мандата, в който те участват.
На следващо място те в много от ситуациите не получават възнаграждения за участието си. Пример мога да дам с Българската търговско-промишлена палата – участват в Управителния съвет и в Изпълнителния съвет изцяло на обществени начала.
На следващо място участваме в органи, които имат преимуществено консултативен характер. В българското законодателство има въведена практика, няколко случаи, в които представители на работодателски и синдикални организации декларират имущество. Това са Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса, но там има една особеност. Те участват в органи, които вземат решения, свързани с управление на публични средства. Тук в т. 31 от действащия към момента закон се привързва участието на работодателските организации с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е един орган, който има изцяло консултативни функции. В много случаи предложенията, които даваме, дори не се приемат от съответните органи. Така че правото да дават становища и консултации имат всички, а не само ние, а и останалите граждански движения. Но всъщност се получава една дискриминационна разпоредба – ние, които даваме становища трябва да обявяваме имущество. Останалите, които също дават становища и предложения и то неограничени в трудово осигурителни и въпроси свързани с жизнения стандарт, както е ограничено в НСТС, тези организации също дават предложения, дори по много по-голям кръг от политически въпроси, те нямат подобно задължение. Това, според нас, също е дискриминационно, като характер.
Ще спра дотук само с още два важни въпроса, извън тези мотиви, които са дадени тук. Направихме консултация в Международната организация на работодателите. Имаше общо събрание. Това е световна организация, в която участват представители на работодателски организации от 185 държави. Общото събрание беше на 4 юни. Срещите бяха с изпълнителния вицепрезидент на организацията г-н Даниел Фунис, който от 2014 г. ще встъпи в мандата си на президент на Международната организация на работодателите, както и с главния секретар – г-н Брент Уилтън. Представихме казуса, свързан с изменението на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор и включването на представители на управителните и контролните съвети на работодателските организации в обхвата на закона. Тяхното становище беше категорично против това законово решение. Така че за нас това също е един сигнал за международната подкрепа, която имаме, давайки това предложение.
И още един момент, като не знам колко той би бил важен за вас, но все пак ще го спомена. Тъй като изменението на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор беше приет в предишното Народно събрание основно с гласовете на народните представители от ГЕРБ, в рамките на предизборната кампания имаше една дискусия в Гранд-хотел София, на която бяха поканени синдикалните и работодателските организации и присъстваха представители на всички организации. Там ние изрично заявихме и поставихме въпроса за тяхното становище по отношение на този закон. Отношение по въпроса взе г-н Владислав Горанов, като това, което мога да цитирам е следното. Съответно аз зададох въпроса и много внимателно изслушах отговора. За тях е изключително важен социалния диалог и от тази гледна точка те изразяват готовност да преразгледат това изменение на закона при последващо участие в Народното събрание. За нас беше много важно една такава изразена готовност впоследствие да бъде материализирана и в подкрепа в участието си в 42-то Народно събрание. Не знам доколко този факт е важен за вас, но смятам, че е важно да бъде отбелязан.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
Ивелин Желязков:
Благодаря, г-н Председател. Аз представлявам Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми гости, няма да правя пространно изказване. Ние писмено сме подкрепили този проект. Искам да кажа само няколко неща, които не бяха споменати до момента.
Този проект освен че ще възстанови конституционния ред с неговото приемане, ще изправи и техническата невъзможност за изпълнението на настоящата норма. Какво имам предвид?
Той задължава членовете на управителните и контролните органи на работодателски синдикални организации (действащата норма) да подават съответните декларации. На писмено запитване правоприлагащият орган Сметната палата отговори на страницата си (и до днес може да се види), че членовете на контролния орган не следва да подават декларации. Ето първото несъответствие.
Сега стигаме и до второто – въпреки това, правоприлагащият орган вече започна да налага санкции. Поради тази причина и още един аргумент – забележете парадокса, физическо лице е излъчено за член на Националния съвет за тристранно сътрудничество синдикална или работодателска организация без да е член на нейното ръководство. Това лице по смисъла на действащата норма няма задължение да подава декларация. И обратно, друго лице, което е член на ръководството и няма нищо общо с дейността на НСФС е задължен. Ето ви още един парадокс.
За да бъдат в пълнота предлаганите промени имаме виждането, че по надлежния ред и по надлежното време следва да се допълни с един текст този проект, според който да бъдат прекратени вече започнатите производства по този закон. Има правно основание за това в чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
Това е интерес въпрос. Трябва да го видим. Други изказвания. Заповядайте.
Румяна Георгиева: парламентарен секретар на КРИБ
Може би аз не съм чула, но нашето становище е депозирано на 8 юли и е възможно при изброяването на становищата аз да не съм чула. То е в подкрепа на законопроекта. Ако нещо е станало, разполагам с екземпляр от становището и ще ви го оставя.
Ние също предлагаме създаването на един нов параграф, на който изрично сме посочили съдържанието именно във връзка с това, че Сметната палата вече издаде административни актове за нарушение на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 35, които не са подали декларация. И в този смисъл, за да може да се изчисти, според нас, с приемането на този законопроект ще се възстанови конституционното основание за създаването на този закон.
Каква е идеята? Да може до публичното пространство да стига информация хората, които влизат и участват в разпределението на средства, да декларират своите средства при излизане и съответно при напускане, т.е. да се покаже и да се види дали облагодетелстване в този период, като това е и една превантивна мярка за предотвратяване на злоупотреби с публични средства.
Държа да отбележа, че нашите представители, които участват в отделни органи, каквито са Надзорните съвети на НОИ и на други органи, те изрично по този закон си подават декларации. Така че там, където участват наши представители и работят за средства ,те декларират средствата си и това се прави от години. Тоест публични са и са на страницата на Сметната палата от отдавна, т.е. това не може да е като основание. Наистина нашите органи участват безвъзмездно. Ние имаме консултативни решения, консултативни функции в Националния съвет за тристранно сътрудничество и за да не се повтарям с останалите колеги, мотивите общо са изразени.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Бранков.
Димитър Бранков:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Много кратко. В писменото ни становище сме посочили един изключително важен аргумент, който вероятно имате предвид. И четирите организации два дни преди провеждането на изборите сме внесли искане към Президента на Републиката, Министерския съвет и Главния прокурор за отправяне на искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционен текста, чиято промяна се обсъжда днес.
Освен противоречие с Конституцията, което сме се опитали да обосновем, смятам прецизно, искам да обърна вашето внимание на противоречието с Конвенция № 87 за свободата на сдружаване на Международната организация на труда, ратифицирана от България. Тя е от четирите фундаментални конвенции на Международната организация на труда, за които знаете, че за всяка една от тях има създадени комитети към МОТ. Те заседават ежегодно по време на годишната конференция на труда. Един от комитетите е именно Комитетът за свобода на сдружаването. Цитирали сме текста от Конвенцията, който пряко касае този текст, който беше приет в изменението на закона при предишния парламент. Изрично се регламентира възможността организациите на работодателите и синдикатите да могат свободно да избират своите представители – нещо, което с този текст практически напълно фактически се нарушава това право. Всяка една от нашите организации, която формира своите управителни и контролни съвети при сега действащите условия на този закон, очевидно ще бъде под натиск формирането на техния състав. Колегите го обосноваха преди малко.
И още един текст на Конвенцията – публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи правото на свобода на сдружаване или да попречи на неговото законно упражняване.
И само една илюстрация, че това не са празни текстове. Не знам дали помните, но Профсъюза „Солидарност” през 80-те години и беше създаден и знаете каква роля изпълни в трансформацията на нашите общества именно на базата на една такава ратифицирана конвенция, каквато е Конвенцията № 87.
С това приключвам своето изказване. Категорично се обвяваме в подкрепа на този законопроект.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други изказвания. Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Предвид дотук чутите становища и тези на вносителите мен много ме заинтригува и всъщност ме провокира противоконституционността на сега действащия текст и затова аз ще подкрепя законопроекта. Считам, че такива са и настроенията на комисията.
Интересно беше предложението за обратното действие на някои норми. Може би трябва да го разгледаме между първо и второ четене.
Може би тази противоконституционност на текста налага вносителят да иска влизането в сила на изменението на този законопроект от деня на обнародването му.
Категорично заявявам, че ще подкрепя този законопроект.
Предс. Христо Бисеров:
Гласуваме законопроекта. Благодаря ви. Единодушно се приема. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на г-н Монов.
Явор Нотев:
Г-н Председател, в присъствието на вносителя бих искал да направя един коментар на току-що проведеното гласуване, без да променям крайния изход от него, защото ние с колегата Петров подкрепяме това решение, с което се слага точка на едно действително правно безобразие, продукт на гласуване на предишния състав на парламента в 41-то НС. Да не говорим за несъответствието с Конституцията, международните актове, несъответствие с процедурата, по която следва да се приеме законът, а и за идеята, която беше вложена при самото предлагане и провеждане на закона. Всичко това е ясно. Но защо взех думата.
Струва ми се, че предвид днешния ден, атмосферата в която работим, трябва да бъдем изключително внимателни от коментарите и отзива, който ще се получи, да не би да остане с впечатлението, че икономически силни субекти, които са били обект на репресия от този закон, са успели да приведат в дневния ред на Комисията по правни въпроси своите въпроси.
Аз се обръщам към г-н Монов със същата осторожност и със същите темпове да се внесат и други законопроекти, които касаят едни правни безобразия, продукт на предишното управление, включително и състав на парламента. Ние сме участвали в него с г-н Бисеров, но не сме ги подкрепили тогава. Нека наистина да имаме такива конкретни примери в малко по други посоки и сфери.
Това е моето отношение с цялото съзнание, че това което разгледахме днес, трябваше да бъде премахнато. Това беше нещо, което наистина няма място в актовете на Народното събрание на Република България.
Христо Монов:
Благодаря, г-н Нотев. Действително е така. Всички, които подписахме, знаем каква отговорност поехме.
А що се отнася до това за другите правни безобразия, позволете да ви уверя, че в сферата, в която съм компетентен – образование и социална сфера, също има много неща, които ще се наложи много бързо да оправим, но по това трябва да работим и с тристранната подкрепа.
Предс. Христо Бисеров:
По този законопроект оформяме положително становище с единодушие. Приключваме и с тази тема от дневния ред.
С това изчерпихме всички точки. Благодаря за участието ви в работата. Закривам заседанието.




Председател:
Христо Бисеров