Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 5


Днес, 17.07.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – Пламен Георгиев, председател, Антоанета Цонкова, Лиляна Терзиева и Стоянка Николакова, членове и народните представители Павел Шопов и Георги Кадиев, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Добър ден. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Нарочно забавих малко началото, за да подредим така точките в предварително обявения дневен ред, че да могат и други колеги, които имат ангажименти в други комисии, да се включат в обсъждането по различните точки. Предлагам ви следната подредба:
1. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2011 г., № 220-00-18, внесен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност на 28.03.2012 г. и
Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2012 г., № 320-00-16, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 01.04.2013 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, Вх. № 353-03-3/27.06.2013 г., на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии:
№ 354-01-18, внесен от Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова, на 04.06.2013 г. и № 354-01-20, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 06.06.2013 г.
3. Национална гражданска инициатива за промяна в Изборния кодекс, № ПГ - 316-00-1, внесена от Инициативен комитет на 22.05.2013 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.
Очакваме да представи законопроекта един от вносителите н.пр. Павел Шопов. Предлагам ви да го разгледаме днес, още повече, че утре Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика, като водеща комисия ще го разглежда. И за да не оставяме една седмица след тях, като чуем доклада на един от вносителите, да направим преценката.
Колеги, можем ли да започнем работа по този начин? (Да.) Благодаря ви.
По първа точка – два доклада:
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2011 г., № 220-00-18, внесен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност на 28.03.2012 г. и
Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2012 г., № 320-00-16, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 01.04.2013 г.
Г-н Георгиев, Вие ще представите и двата доклада, макар че първият доклад не е писан от Вас. (Да.) Заповядайте да представите един след друг двата доклада.
Пламен Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа депутати,
Във връзка с Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2011 г. мога да кажа следното.
През тази година са получени 2 999 уведомления за 4 708 лица или уведомления общо за 601 лица по-малко, в сравнение с 2010 г. От тези постъпили уведомления в комисията органите на досъдебното производство са изпратили уведомления за 2 832 лица на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, което е с 690 лица или около 20% по-малко от предходната 2010 г.
От съдилищата са изпратени уведомления за 1641 лица по отношение на които има влезли в сила присъди, споразумения, което е с 98 лица по-малко – около 5%, от 2010 г.
При наличие на двете кумулативни предпоставки на чл. 3, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност (разбира се, това е все още по тогава действащия закон). Имаме предвид, че новият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност влезе в сила в края на миналата година, Комисията взема решение за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 13, ал. 1, т. 1 на основа на отменения закон.
През 2011 г. са взети общо 173 решения за образуване на производство. Броят на образуваните производства в основа на уведомления, получени през 2011 г. е 28. Броят на образуваните производства въз основа на уведомления, получени през предходните години, т.е. тези, които са се работили още от предходните години са започнали, но са приключили през 2011 г. е 145 такива производства. За сравнение броят на образуваните производства през 2010 г. е общо 177, което показва една устойчивост във времето.
През 2011 г. комисията е взела 145 решения за внасяне на мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки пред компетентните окръжни съдилища по чл. 13, ал. 1, т. 2, което е с 15 решения по-малко на фона на 2010 г.
Това, което можем да кажем като обобщение за 2011 г.
Положени са усилия за повишаване квалификацията на служителите чрез провеждане на обучителни семинари.
Въведен е изцяло принципът на конкурсното начало при назначение на служители, което е нещо изключително важно. Това нещо продължава и през 2012 г. и през 2013 г. Няма служител в Комисията, който вече да не е минал през конкурс, за да бъде назначен на длъжността.
Внедрена е автоматизирана система за деловодството – контрол на документа, оборот на документа и архивиране на документите в Комисията. Изградена е връзка между териториалните звена на комисията и страната.
Към този момент сме имали 10 териториални дирекции на комисията в страната. Създавана е отчетност и база данни за движението на преписките и образуваните производства.
Също така, отново през 2011 г. е създадена система за постоянен мониторинг на постъпващите в Централно управление на комисията преписки и разпределянето им на инспекторите в Комисията.
През 2012 г. се запазва големият брой на образуваните производства отново по отменения закон. Получените уведомления за лица, извършили престъпления по чл. 321 и чл. 321а от Наказателния кодекс, а именно организирани престъпни групи. В интерес на истината през този период, а именно 2012 г., а и сега, продължава устойчивата тенденция да се получават много уведомления във връзка с организираните престъпни групи. В тази връзка дори ние планираме и структурни промени - евентуално да бъде създадено звено, което да работи само по организирани престъпни групи. Защото досега начинът на работа в комисията е бил по териториален признак. Тоест, там където е лицето, там се извършва проверката – на адреса на лицето. Ние планираме, за да няма това разкъсване, защото в крайна сметка организирана престъпна група ясно е, че има връзка между лицата и да не се изгубят тези връзки, се създава едно такова специализирано звено, стига да успеем да се преборим за малко по-голям бюджет, който е крайно недостатъчен към настоящия етап. Но аз малко по-подробно мога да споделя за това в изложението.
Да довърша, за 2012 г. са постигнати добри резултати по отношение на сумата на наложените обезпечителни мерки по искане на комисията, които са общо в размер на 142 809 000 лв. Тоест, това е обезпеченото имущество. Разбира се, държим сметка за това, че тези производства са по стария ред и трябва да има влязла в сила наказателна присъда, така че до влизане в сила на такава присъда тези имущества са обезпечени, но няма как да се развие по-нататък при нас производството, преди да влязат в сила окончателни присъди от наказателния съд. Това е с 42% ръст в сравнение с 2011 г.
Образувани са общо 67 дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност 50 601 000 лв. Това са производствата, които са стартирали през миналата година. Разбира се, триинстанционно е производството. Оттук нататък зависи колко бързо ще сe придвижат по инстанциите делата, но сумата, която е претендирала комисията през 2012 г. Отчетен е 25% ръст в сравнение с постигнатите резултати от предходната година по отношение на влезлите в сила решения по предявени от комисията искове.
Стойността на реално отнетото имущество през 2012 г. е 12 369 345 лв. На фона на предходните години това е най-многото отнето имущество от комисията на фона на всички години на съществуване на комисията.
Оптимизирани са разходите. Постигнато е икономично разходване на финансовите средства.
Предприети са отново действия за повишаване квалификацията на служителите. Това тече през всичките години. Разбира се, и сега 2013 г. не е изключение. Постоянно се правят курсове, особено сега на фона на новия закон това е още по-необходимо, защото той поставя много и различни предизвикателства пред нас.
Осъществена е активна политика на комисията по отношение на международното сътрудничество през тези години. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество стои много добре в международните институции. Ние дори бяхме председатели на стилинг групата. Това е една група, която е във връзка с международното сътрудничество – ARO офисите, които са на международно ниво. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество беше в ръководната група, съдействаме, имаме запитване към чужди служби и съответно получаваме ние, много добре взаимодействаме.
В общи линии накратко това е за двата доклада. Разбира се, пред нас продължават да стоят предизвикателства.
Големият проблем е, че миналата година беше увеличена щатната численост на комисията. В момента вече наброяваме 345 души от 255. За съжаление, проблемът, който стои пред нас, е крайно недостатъчният бюджет. Увеличи ни се щатната численост, а в същото време бюджетът ни не се промени. Бюджетът остана като миналогодишния, който не достатъчен дори за назначаване на старата щатна численост, а именно 255 души. В момента в комисията работят около 180 души в цялата страна – говоря за териториални дирекции, бюра, инспекции и нямаме сигурност дори и сега. С бюджета сме на ръба за преразход на бюджета. Така че сме изготвили съответни писма до Министерството на финансите, като молим да бъдат преразпределени 270 хил. лв. от издръжката да бъдат качени в персонал, защото минимум едно десетина души трябва да бъдат назначени с оглед новия закон. Доста се увеличават нашите права, но и задължения. Работата ни се увеличава и по някакъв начин трябва да обезпечим тази нова работа с нови хора, защото особено в София, в Благоевград, Варна имаме свръх натовареност, което съответно води до забавяне на производствата. Още веднъж ще спомена, предвид новия закон това вече в някои случаи може да е ключово. Ние вече не чакаме за окончателна присъда в наказателното производство и трябва да можем максимално бързо да реагираме.
В общи линии това е. Ако имате въпроси, тук сме аз и членовете на комисията. Отсъства само заместник-председателят, който е годишен отпуск, така че сме готови да отговаряме на конкретни въпроси.
Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Тук са още г-жа Цонкова, г-жа Терзиева и г-жа Николакова, членове на комисията. Ако някоя от Вас желае да добави нещо, сега е моментът. Няма желание.
Колеги, имате думата за въпроси и мнения по докладите.
Явор Нотев:
Г-н Председател, предвид на това, че имаме въпрос, които се отнасят до прилагането на новия закон. Тези отчети се отнасят до едни по-предни периоди. Такива са резултатите.
Затова аз ще се огранича само към едно, стига да го приемете, че не е извън темата на докладите.
Казахте, че провеждате семинари, обучавате се във връзка с тези задачи, които стоят пред вас при действието на новия закон, освен това споменахте за международни срещи и контакти със сродни институции.
Питането ми е тези семинари,които правите,имат ли зa свой резултат някакъв продукт и има ли доклади, които излизат от тях.Има ли теми, които могат да ни ориентират в проблематиката във връзка с действието на този нов закон. Знаете, че той беше твърде спорен и представлява интерес или поне аз заявявам интерес към тази материя.
На следващо място правите ли някаква съпоставка с дейностите на тези институции, с които сте провели срещи. Говоря за чуждестранни институции. Има ли точно такава комисия като вашата някъде? Наблюдавате ли практики, от които бихме могли да заимстваме опит, да направим някаква съпоставка.
Предс. Христо Бисеров:
Бихме могли да добавите и други актуални неща по новия закон, каквито прецените. Някои текущи проблеми с финансирането, с осигуряването на хора, персонал.
Явор Нотев:
Молбата ми беше за обратна информация как действа този спорен закон. Поне тогава беше спорен и дано сега вече да е безспорен.
Пламен Георгиев:
За съжаление, до този момент все още нямаме внесено производство в съда. Предвид и сроковете, които са предвидени в закона, има много стартирали уведомления, стартирали проверки, но все още нямаме обратна връзка със съда.
Но във връзка с въпроса, да, проведохме редица семинари и в НИП отделно направихме една среща на цялата комисия във Велинград. Имаме продукт и точно това беше идеята. Това беше една практическа среща, защото има много нови неща в новия закон и много проблеми и трябваше да обсъдим как занапред ще действа комисията. Имаме готов продукт, който е разпратен до всички териториални дирекции. Ще бъде предоставен и на вас. По всички спорни въпроси дадохме указания как да се действа. Това е една първа стъпка.
Междувременно през тези четири месеца, откакто действа новата комисия, ние изградихме нова структура на комисията, в която аналитичното звено го вкарахме като специализирана администрация заедно с функционалното звено. В момента ще изготвим един подробен наръчник, за да можем да улесним работата. Сблъскахме се с това, че в различните дирекции се работи по различен начин. Има различна практика. Ние ще го направим това, но вече сме дали едни принципни указания по повече от 30 спорни проблема, които бяха поставени от нашите инспектори и имаме готов продукт, който ще ви предоставим. Разбира се, той още не е в окончателен вариант, който ще бъде съставен като подробен наръчник как да се работи. Но мисля, че по всички спорни проблеми в този наръчник успяхме да ги изчистим. В действителност те не са един и два. Аз мога да маркирам само един много сериозен проблем, който възникна, е това, че има много уведомления, които не са дошли навреме. Те са били на проверки по стария закон и идват сега при действието на новия закон. В Преходните и заключителните разпоредби се третира въпросът, че се довършват всички висящи производства по реда, по който са започнали. Но това не са висящи производства. Те идват за първи път при нас и трябваше да вземем ние решение какво да правим с тези производства. Прекратяваме ли ги масово или тръгваме по новия закон. И едното и другото имат плюсове и минуси. Така че този и много други въпроси сме ги разгледали и сме взели решение и ще ви бъде предоставен продуктът, който ние сме направили.
Във връзка с международните контакти. Имахме редица срещи в КАРИН мрежата, в ARO. В Европа в момента има 7 държави, които имат сходни закони с нашия. Разбира се, сега вече са 28, но до скоро бяха 27. Седем държави имат сходни закони с нашия по принцип. Принципно това е закон, който е по-характерен за англосаксонската система, но вече има и държави с континенталната система, които са го въвели, освен България. Този закон, който ние приехме, се наблюдава от тези 7 държави с не скрит интерес. Доколкото знам и самата Европейска комисия изготви един цялостен доклад и идеята е, ако наистина този закон в този му вид покаже добри резултати в тези 7 държави, съответно тепърва ще бъдат дадени препоръки и към останалите държави да го приемат.
Има един доклад за тези срещи, който също може да ви бъде предоставен за правните системи във всички държави точно от призмата на тази гледна точка – дали има възможност да се отнема имущество без да има влязла в сила наказателна присъда. Вкратце отговорът е, че в 7 държави в Европа има такъв действащ закон, като половината от тях са с англосаксонската система, но вече и в континенталната правна система има такива държави също.
Да допълня за проблемите ни. Основният наш проблем е в това, че отпуснатият ни бюджет е същият, но имайки предвид състоянието в държавата и затова сме предприели действия, ако можем да направим вътрешно преструктуриране на нашия бюджет, ако може средства от едно перо да отидат в друго. Разбира се, това ще ощети нашата издръжка, но просто много са необходими, защото поехме такъв ангажимент още при срещата с Европейската комисия. Такъв ангажимент беше приет и от г-н Цацаров, че ще направим звено, което да е специално за борба с организираната престъпност, а в момента просто нямаме финансов ресурс да назначим. Ако успеем да направим такова едно преструктуриране, ще бъде добре. Ние сме предложили на Министерството на финансите сумата от 270 000 лв., която не е голяма, но за нас е съществена, защото тя ще ни позволи да назначим около десетина нови хора, за да можем да изпълним тези ангажименти, които сме поели. Благодаря.
Това е може би основният проблем, който стои пред нас.
Предс. Христо Бисеров:
Има ли други въпроси, колеги? Ако вие нямате нещо друго да добавите, да се ориентираме към изработване на становище. Предлагам ви да бъде положително в смисъл за приемане и на двата доклада.Приготвили сме проект за решение – с общо съгласие приемаме тази позиция.
Благодаря за участието ви. Пожелаваме ви успех в битката с Министерството на финансите.
Колеги, тъй като г-н Шопов вече е тук, предлагам ви пак да разместим реда на точките в дневния ред. Това си е наше право.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.
Законопроектът е внесен от народни представители от трите работещи парламентарни групи. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съжалявам, че не е внесен и от представители на ГЕРБ, за да го наречем консенсусен.
Считам, че законодателната инициатива, така както беше проявена и обективирана, е изключително наложителна. Тя е дори закъсняла, защото уреждането на някои проблеми се налага от отдавна.
Другото, което считаме, че това е непълно решаване на проблемите. Решават се няколко от проблемите или по-точно три групи проблеми. А те проблемите по отношение на Българската православна църква са много повече и се надявам да намерят по-нататъшно законодателно решаване, като заявявам, че ще бъда изключително активен в това отношение.
Другата уговорка, която искам да направя е, че участието в законодателната инициатива аз изключително и изрично за себе си имам предвид правоотношенията, интересите и правата на Българската православна църква и отивам най-много до това да се съобразявам с правата и интересите и правоотношенията, свързани с католическото вероизповедание в България, като християнско вероизповедание. За другите вероизповедания не бих се наел да говоря, да пледирам и да правя своите преценки по простата причина, че те са ми непознати като проблематика, а и не е в моята сфера на юридическо, политическо, парламентарно и всякакво друго мислене.
Така че ако останеше на мен, законопроектът бих го формулирал и бих го отнесъл само по отношение на нуждите на православната църква и в някаква степен на католическото вероизповедание.
Както вече споменах, три са основните момента.
Преди това искам да изложа изключителното си задоволство от брилянтните мотиви, които придружават законопроекта. Такива мотиви рядко бихте видели към други законопроекти. Те не само обем – 14 страници, са значителен принос, но те са перфектно изложени и написани, въпреки че за себе си имам една юридическа уговорка по един от проблемите, но затова малко по-нататък.
За тези мотиви и за тази формулировка в огромна степен заслуга имат експерти и специалисти, които са експерти и специалисти по проблемите, а и юристи, които са работили, както по текстовете, така и по тази перфектна формулировка.
Трите основни групи проблеми:
Въпроса със собствеността на Българската православна църква има вече повече от 20 годишна нездрава практика и проблеми, които възникват инспирирани и провокирани по най-грозния начин от едни други кръгове и среди. Най-после се възприе една форма, която по недвусмислен и категоричен начин дава възможността да няма каквито и да било спекулации и собствеността върху църкви, манастири и всякакви други църковни имоти се вижда и се въвежда правилото недвусмислено и категорично принадлежи на Българската православна църква, която не може да бъде представлявана от някой друг, освен от Светия Синод, Патриаршията, Българската патриаршия. Повече място за каквито е да е тълкувания и съмнения не може да има и това е особено положително.
В мотивите ще видите един може би сантиментален но и много силен аргумент, че много от тази собственост води началото си от хрисовулите на българските царе. И да се разисква, да се коментира и да се третира собствеността на Българската православна църква по обичайния начин, както другите имоти и да се привеждат правилата на класическото вещно право, най-малко е несъстоятелно, да не използвам друга дума, предвид на сложилите се вече хилядолетни отношения по отношение на собствеността.
Вторият въпрос, който се третира, относно статута на свещенослужителите. Уреждат се зa първи път много важните трудово- правни отношения. Въвежда се правилото трудово-правните отношения да се решават и споровете дори, съобразно Устава на Българската православна църква и съобразно този устав вътрешно да се взимат решенията, а не споровете да се отпращат пред съдилища или някакви други юрисдикции, което сега беше несъстоятелно, създаваше огромни проблеми и напрежение и между църквата и държава и вътре в църквата. Ако на мен би било оставено, аз бих въвел един друг статут и считам, че дори това, което е въведено всъщност във всички случаи е недостатъчно. Винаги съм имал идеята и винаги от Атака сме пледирали при срещи с представители на Светия Синод за въвеждането на един още по-привилегирован статут на свещенослужителите, които в някои отношения бъдат приравнени така, както е в Гърция, на някои държавни служители и получават възнаграждение, социални осигуровки и пенсии от държавата. Да, това там е така! Гърция е класическият и най-добър пример в това отношение. Можем да помислим за това, но това ще стане когато Атака може да го прекара като законопроект и да го защити. Това ще стане.
Ще ви дам още един пример с Гърция. Там монасите и свещените са приравнени в много отношения на учителите и така те имат един по-особен статут.
Третата група от въпроси при издаването на документи за собственост, което значително се облекчава и се въвежда един по-особен ред за това, предвижда се да не се плащат държавните такси. Защото сами разбирате, че е абсурдно някой при изваждането на документ за собственост на „Александър Невски” или пък за Бачковския манастир или пък за Рилския манастир, ако те нямат документи, да се плаща за това и държавна такса по отношение на нещо, което е ноторно известно и факт, който не се нуждае на практика от доказване. Така че това е третата група проблеми.
Ще завърша с това, че аз не съм участвал в разговори с отците, с уважаемите митрополити от Светия Синод, но засега правя тази уговорка, че ако получа каквито и да е от тях забележки или несъгласия с тази уредба, аз ще направя всичко възможно между двете четения да бъде коригирано това, което съм внесъл и аз като съвносител и бих се вслушал във всяка една тяхна препоръка и бих се подчинил синовно и коленопреклонно пред всяка една тяхна воля за каквото и да е. Ние им го дължим. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря на г-н Шопов за изчерпателното представяне на законопроекта.
Колеги, имате ли желание за изказване и въпроси към представителя на вносителите. Наистина мотивите са, както каза г-н Шопов, впечатляващи.
Ние не сме водеща комисия. Ако нямате възражения да вземем положително становище и ако на второ четене има неща, които, г-н Шопов, трябва да обсъдим, ние можем да се включим като вносители на предложения в работата на Комисията по вероизповедания и парламентарна етика. Тоест, ако имат нужда от правна помощ, ще я получат както подобава.
Затова предлагам с консенсус да приемем положително становище. Благодаря ви.
Заповядайте, г-н Кадиев.
Георги Кадиев:
Г-н Председател, ако ми позволите да се изкажа по законопроекта, представен от г-н Шопов. Аз съм имал доста срещи като кандидат за кмет с църковни деятели и следващо тяхно искане, г-н Шопов, ще бъде да бъдат освободени от такса битови отпадъци. И ако Вие искате да правите някаква инициатива в тази посока, ви казвам посоката, която те ще поискат. След като ги освобождаваме от държавни такси, следващото, което ще поискат, освобождаване от такса битови отпадъци, за което те имат своите аргументи.
Предс. Христо Бисеров:
Това е наистина така. Представяте ли си храм-паметникът „Александър Невски” каква такса плаща за битови отпадъци. Това е просто безумие. Така че на второ четене сигурно ще има работа в тази посока.
Сега виждам, че имаме готовност да преминем към Закона за политическите партии.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, Вх. № 353-03-3/27.06.2013 г., на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии: № 354-01-18, внесен от Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова, на 04.06.2013 г. и № 354-01-20, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 06.06.2013 г.
Колеги, започваме по доклада текст по текст.
Дали ще остане заглавието Закон за изменение на Закона за политическите партии, зависи от това дали ще има допълнение. Ако има допълнение, ще коригираме заглавието. Ако има само изменение, ще остане така. Затова заглавието го оставяме за накрая. Но по принцип наименованието на закона ще бъде в един от двата варианта.
§ 1. По § 1 има две предложения по ал. 3. Правилно ли разбирам, че и двете са еднакви по съдържание, а различни по изказ?
Мая Манолова:
Идеята е една и съща, според мен.
Предс. Христо Бисеров:
Не само като идея, а и в детайлите те са еднакви. Само начинът на изразяване е различен. Моля ви да вземете отношение, защото сте вносители - и от Атака, и от Коалиция за България.
Мая Манолова:
Историята на самия чл. 25, ал. 3 е дълга и няма време сега да я разказвам. Самият текст е достатъчно сложен за разбиране, но вече така или иначе се е утвърдила практика около неговото осмисляне и прилагане и мисля, че същността на нашето предложение е ясна и тя е в простото обяснение, че парите, които получава една политическа партия от държавата под форма на партийна субсидия си остават за нея, независимо от това какво се случва с нейната парламентарна група.
Ние си подкрепяме предложението.
Янаки Стоилов:
Ние подкрепяме първия вариант, който е по-прецизен, като правна техника за промяна на закони. При липса на различие по същество, смятам, че трябва да прилагаме тази правна техника, която е по-икономична, без да се изписва остатъчната част на текста. Затова поддържаме внесения от нас първи вариант.
Предс. Христо Бисеров:
Няма спор, че двата текста се подкрепят от комисията. Въпросът е коя редакция е по-прецизна. Прав е г-н Стоилов, че от наша гледна точка редакцията на Вариант І е по-изчистена.
Ако не възразявате такова да бъде и становището на комисията. Ако настоявате за вашата редакция?
Павел Шопов:
За мен е да възприемем това становище, което е най-категорично и отхвърля възможността за съмнения и за превратни тълкувания, защото и досега текстът си беше твърде ясен и не даваше възможност да се правят тези безобразия, които се правеха в 42-то Народно събрание.
Ако го прочетете внимателно, ще видите че и досега текстът на тази алинея се отнасяше само за коалициите– ал. 3 на чл. 25. Така че, аз не бих изказал в момента становище. Не съм се запознал детайлно и точно кой от текстовете е по-прецизен и по-точен така, че да не остане каквото и да е съмнение и каквато и да е възможност на финансовия министър да тълкува текста превратно и съобразно политическия интерес.
Предс. Христо Бисеров:
Тогава чрез гласуване ще определим кой от текстовете.
Мая Манолова:
Сложният текст на действащия чл. 25, ал. 3 третира хипотезата, когато в една коалиция е в състав от една партия, която, регистрирана самостоятелно преди избори, се отцепи гарантира нейните права да получава някакво финансиране. Този казус в този парламент би могъл единствено и само да се отнася за Коалиция за България и то в контекст, ощетяващ коалицията. Ние затова не правим някакви движения тук, за да не се създават някакви излишни подозрителности и сценарии за филми.
Да си остане текстът както си е, целейки само един проблем – парите да си остават в партията или за коалицията от партии. Това би могло само нас да ни касае и то в негативен план. Затова ние не го пипаме.
Павел Шопов:
Г-жо Манолова, и в предишния парламент това не касаеше партиите – нито Атака, нито ДПС. Вярно е, че сините бяха коалиция, но така както беше формулиран текстът в досегашния и сегашния му вид, даваше възможност за едно флагрантно нарушение на министъра на финансите. И там смисълът на текста се променяше при едно системно гласуване, правеше се общо взето превратно тип системно тълкуване, казвам на чисто правен език, затова ние настояваме текстът да бъде изчистен дотам, че да няма каквото и да е съмнение, и каквато и да е възможност от министъра на финансите д бъде тълкуван така, както беше тълкуван от 41-то Народно събрание и както бяха ощетени засегнатите три политически партии. Вие тогава също така приехте парите от отнесена принадлежност на един депутат от Атака. Спомняте си, имаше такъв. Той беше първият напуснал и парите тогава от субсидията отидоха в БСП.
Мая Манолова:
И каква връзка има това.
Павел Шопов:
Как каква връзка има? Да си коригирате текстът.
Предс. Христо Бисеров:
Все пак да не излизаме от рамките на обсъждането – коя е по-добрата редакция, а не за какво става въпрос.
Филип Попов:
Аз считам, че и двата текста всъщност целят едно и също. Но действително с оглед правна икономия и техника, мисля, че първият текст – Вариант І, е сравнително изчистен вариант и безспорен и по отношение на тълкуването от страна на министъра на финансите.
Считам, че е ясно записано в сега действащия чл. 25, ако се извади действително „или на политически партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност”, т.е. към коя партия съответно да бъде превеждана субсидията от страна на Министерството на финансите.
Предс. Христо Бисеров:
Обръщам внимание, че по втория вариант има предложение на н.пр. Красимир Велчев и група народни представители. Те предлагат Вариант ІІ да отпадне. Тоест дават предпочитание на Вариант І.
Колеги, предлагам първо да се произнесем по Вариант І. По принцип ние го подкрепяме и това сме го направили на първо гласуване.
Който е съгласен да приемем § 1 в редакцията, предложена във Вариант І от народните представители от Коалиция за България, моля да гласува. Осем гласа „за”. Останалите се въздържат.
По Вариант ІІ ви предлагам да гласуваме, че приемаме по принцип Вариант ІІ, т.е. не че не го подкрепяме, приемаме го по принцип, но възприемаме редакцията на Вариант І.
Приема се предложението на колегите от ГЕРБ, защото то е в същия смисъл.
Гласуваме Вариант ІІ. Три гласа „за”. Осем „въздържали се. Възприема се по принцип Вариант ІІ, но се приема редакцията на Вариант І за ал. 3 на чл. 25.
Г-н Кадиев има предложение ал. 2 на чл. 25 да се отмени. Ал. 2 гласи:
„(2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция.”
Заповядайте, г-н Кадиев, да представите предложението си.
Георги Кадиев:
Благодаря, г-н Председател.
Същината на моето предложение е малко по-нататък - за чл. 27.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Ще прескочим сега това Ваше предложение за § 1.
§ 2. Има предложения по § 2 от представители на ДПС, от представители на ГЕРБ и от представители на БСП – г-н Кадиев, г-н Бисеров и г-н Красимир Велчев и група народни представители, предлагаме да отпадне § 2, съгласно който Атака предлага да отпадне правото на партиите, които не са парламентарно представени, но имат повече от 1%, да получават субсидии. Предлагаме сега действащия режим – тези партии да получават субсидии, да остане. Това е дебатът по същество – да имат ли право партиите между 1 и 4% да получават субсидия. Тъй като дебатът за това, че те не трябва да получават – тезата беше изложена от Атака на първо четене, сега можем да чуем тезата, г-жо Манолова, че те трябва да останат като партии, имащи право на субсидия.
Заповядайте.
Мая Манолова:
Вие май нещо разбъркахте нещата и аз не мога да се ориентирам.
Предс. Христо Бисеров:
Ние ги разбъркахме още в началото на заседанието, когато сменяхме точките заради някои членове на комисията. Така че то разбъркването започна още в началото. Заповядайте, г-н Кадиев.
Георги Кадиев:
Тъй като г-жа Манолова идва от среща с гражданите и там достатъчно са й разбъркали нещата, аз да обясня какво всъщност объркахме в момента.
Подминахме моето предложение за отпадане на ал. 2 в чл. 25 поради простия факт, че там се говори за това, че парите се разпределят пропорционално. И тъй като не сме решили дали ще е пропорционално или не, което се решава в чл. 27, ще се върнем на чл. 25, след като решим чл. 27.
Предложението, което аз съм направил и н.пр. Христо Бисеров и н.пр. Красимир Велчев е да не се отменят партийните субсидии за партиите между 1 и 4%. Аз ще изкажа моята логика защо съм направил това предложение. След това г-жа Манолова ще изрази официалното становище на групата на БСП.
Аз в процеса на подготовката на тези текстове, уважаеми колеги, съм прегледал практиката в около 30 държави. Почти няма държава, в която (с изключение на две държави, които съм намерил) извънпарламентарни партии да не получават субсидии. И там, където са такива държави, много силно е занижен прагът за влизане в парламента – обикновено на 2%, пример Израел и повече партии влизат в парламента. Има изключително разнородна практика. Аз мога да ви посоча част от нея. Примерно, Швеция прагът за партии, които получават субсидия, без да са влезли в парламента, е 2.5%. Той е по-висок от България. Австрия е 1% - равен на България. Португалия – 0.6%, Германия – 0.5%, Канада – 2%. Има изключително разнородна практика. Но пак казвам, ние сме горе-долу в златната среда. С изключение на две държави, не съм срещнал държава, в която извънпарламентарни партии изобщо да не получават субсидии и в тези две държави изключително е занижен прагът.
Така че аз считам, като държава в златната среда, настоящият режим е относително добър – между 1и 4%, партиите също да получават субсидия.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тъй като, аз признавам си, ако следя систематично текста, първо беше предложението на г-н Кадиев, което се отнася за ал. 2, т.е. за начина, по който се разпределят субсидиите на партиите. Но тъй като тук следвате друга логика, аз имам лично притеснение да говоря, когато ми казахте, и то е защото исках да оставя Георги Кадиев да си изложи предложението, ад кажа, че то е изключително обосновано, смислено, има своята опора в ред европейски страни, има своята логика, но на този етап ние не подкрепяме, както предложението на Атака и неговото предложение, като казваме ние, имам предвид нашата парламентарна група, защото смятаме, че промените, които се касаят до държавните субсидии, могат да бъдат само в една посока в тази среда и тя е към намаляване размера. Всякакви други движения по отношение на това променяне на процента, който трябва да прескочат партиите, за да получат държавна субсидия, променяне на принципа, че по един начин получават извънпарламентарните, а по друг начин парламентарните, субсидиите, би предизвикал наистина в настоящата ситуация много разнородни коментари и според мен, няма да се приеме добре нито от партиите, нито от българските граждани.
Аз, тъй като на редица публични обсъждания, особено по Изборния кодекс, но и по други теми с гражданите, чувам какво говорят и какво искат. Мантрата на гражданското общество в момента е една и тя се казва равнопоставеност на субектите. И в изборния процес, и в предизборната кампания, и в медийното отразяване и изобщо в политическия процес и в каквото се сетите. Те искат равнопоставеност и аз съм длъжна, като човекът, който най-често контактува с тях по длъжностна характеристика в парламента, да ви го заявя, заявих го вчера и на парламентарната ни група, и това може би убеди колегите да подкрепят да не пипаме по никакъв начин принципа на получаване на партийна субсидия и да намалим там, където е мястото да се извърши това намаление - при обсъждането на държавния бюджет. Защото, забележете, и всички предложения, които правят сега колегите от Атака, и колегата Георги Кадиев, имат времеви хоризонт – влизане в сила от 1 януари следващата година, което е и нормално. Защото, когато има някакви финансови правила, било то данъчни закони, бюджет или нещо друго, трябва да има някаква предвидимост, някаква последователност и в решенията и нормалност в средата.
Така че е нормално промените да се мислят от 1 януари. До 1 януари ще се приема държавния бюджет. Там са текстовете, които регламентират размера партийните субсидии. Към настоящия момент са 12 лв. на глас. Когато дойде време да се обсъжда държавния бюджет, ние ще предложим чувствително намаляване на партийната субсидия, а до тогава смятаме, че всички промени в принципа работят срещу желанията на гражданското общество, на партиите.
Освен това, се интерпретират по един абсолютно превратен начин. Ще дам един прост пример. Аз не участвах в предишното заседание на Правната комисия, което е обсъждало промените в Закона за политическите партии и по-точно на заседанието, на което се приема общия законопроект от двата приети на първо гласуване. Всички тук сме юристи и знаем каква е процедурата. Извинявайте, но медийната и публичната среда минимум една седмица беше пълна с интерпретацията, която се налагаше системно, че парламентът в лицето на Правната комисия е отрязал извънпарламентарните партии от субсидия. И това го говореха и авторитетни медии, и експерти, и хора, които имат някаква представа що е то законодателен процес. Имат някаква представа какво се случва в парламента, а част от тях са били и на заседанието на Правната комисия. Даже, признавам си, аз няколко дни след заседанието на Правната комисия смятах, че това сте приели, тъй като имах друго заседание в момента и не участвах. Аз се убедих от всичко, което се изля в медиите и от цялата негативна кампания срещу парламентарно представените партии за нещо, което не се е случило. Аз не виждам защо трябва да си причиняваме всичко това. Така или иначе всеки е свободен в момента да се изразява, да интерпретира, да говори, да атакува, да критикува и каквото се сетите, без някакво изключително сериозно основание, според мен, няма смисъл да даваме повод за това. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Кадиев и след това г-н Шопов.
Георги Кадиев:
Г-н Председател, мисля че в момента говорим за чл. 26. (И аз така мисля.) Чл. 26 третира само и единствено партиите, които са над 1% и до 4%. Моето предложение тук и предложението на народния представител Христо Бисеров, и предложението на народния представител Красимир Велчев и група народни представители е да остане сегашният режим.

Мая Манолова:
А какво става с чл. 25.
Георги Кадиев:
Оставихме го за по-късно. Ако чл. 27 не се приеме, очевидно няма смисъл и чл. 25 да се приеме. В случая говорим за чл. 26. Становището на групата на БСП в случая е да остане настоящия режим, т.е. да има и за извънпарламентарните партии субсидии.
Предс. Христо Бисеров:
Тук Вашата вметка беше полезна, г-н Кадиев. Г-н Шопов.
Павел Шопов:
Тук се говореше, че те били авторитетни. Не знам кой колко е авторитетен, кой им създава авторитета и на какво се базира той, за мен много от тях са абсолютно не авторитетни и тяхното мнение е превратно и съвсем тенденциозно, за да обслужат определени среди и кръгове. Но това е много дълъг разговор и той е повече политически проблем, отколкото юридически. В момента говорим за закона.
Това, което г-жа Мая Манолова в момента заявява и казва, че БСП е капитулирала и е оставила възможността да се спази принципът „парите следват депутата” – това, което беше едно от най-уродливите явления в миналия парламент. Защото, ако не пипнем този текст, сега съществуващ, ще даде възможност на някой министър като Дянков да разпределя и да.
Предс. Христо Бисеров:
Няма нужда в момента от такива коментари.
Павел Шопов:
Говоря за общата нагласа, която в момента съществува в БСП. (Не е така.) Така е, разбира се.
Другият въпрос е равнопоставеност. Да, равнопоставеност, но не могат да бъдат равнопоставени по нужди парламентарно представените партии и коалиции и тези, които са извънпарламентарните поради естеството на тяхната дейност. Защото едни са нуждите на една партия, която е парламентарно представена и тук говорим за нещо, което следва от естеството си. А за това, че някой щял да каже нещо, разбира се, че ще каже. Следващият момент ще ни обвинят защо тези извънпарламентарни партии и в това има логика, трябва да получават два пъти повече от парламентарните, защото те имат по-голяма нужда, за да влязат в парламента. А видите ли, парламентарните получават във вид еди-какъв си някакви други суми, техните нужди са задоволени – могат сто довода да се народят в тази връзка, за да бъде обусловена и да бъде защитена една такава нужда.
А колкото до това, че субсидиите трябва да бъдат намалени, да всички сме за това. Това е един от начините да бъдат намалени субсидиите. Защо пък да не получават субсидия и тези, които са под 1% и те са получили определен брой гласове. Има партии, които получават по 3-4 хиляди гласа. Те също имат нужда! И тогава стигаме до абсурда – нещо, за което ние говорим, има партии, които участват в изборите, за да получават субсидия. Има партии, които са интернет партии, които нямат каквито и да разходи. Те също ще получават субсидия наравно с тези, които осъществяват сериозна, значима парламентарна, извънпарламентарна и всякаква обща дейност, които имат мрежа от структури, които служители, които имат експертни нужди. И бих продължил в този смисъл и в този план до безкрайност.
Затова от БСП произтече една диференциация и имаше един здрав момент, мисля, който щеше да бъде възприет и ние бихме се съгласили да с изчислява субсидията първо на брой мандати и други неполучени гласове, като бъде направена една диференциация. Да, нека се върви към намаляване на субсидията на общия размер, но според този критерий. А не защото Мая Манолова изглежда се е уплашила! Казвам го директно. От протестиращи, от либералстващи, бих продължил - от инспирирани, и с този списък от хора и групи бих продължил до безкрайност.
Г-жо Манолова, те никога няма да бъдат доволни. Това ви заявявам категорично.
Предс. Христо Бисеров:
Искам и аз да се включа в дебата. Искам да изразя становището на парламентарната група на Движение за права и свободи, като преди това само ще вметна, че изглежда само г-жа Манолова от всички народни представители не е разбрала какво е направила комисията, когато е приела общият доклад. Това, че няколко медии сбъркаха, не означава, че ние сме сбъркали.
А причината тази тема по този начин да присъства в медиите, политическата причина, ако позволите да вметна, е поведението на гласуването на Коалиция за България. Ако вие бяхте възприели нашата теза, че законопроектът на Атака е правилен в първата му част, но абсолютно неправилен във втората, и бяхте се въздържали, тази тема нямаше изобщо да присъства и партиите нямаше да се вълнуват, че за тях има такава заплаха. Така че припомням това на ръководството на парламентарната група на Коалиция за България. Не е причината в работата на Правната комисия темата да се „търкаля”, както казвате, в медиите, а е в това, че законът беше допуснат изобщо на второ четене.
Нашата позиция е ясна. Ние сме категорично против това да бъдат лишавани партиите между 1 и 4% от субсидия.
Какъв ще е размерът на субсидията за партиите, които изобщо получават, това не е тема в този параграф.
Ние нашето становище го изразихме още на първо четене. Това ограничение пречи на политическия плурализъм, според нас. Не смятам, че сега трябва да влизаме отново в детайлите на дебата, защото това с ясно изразени позиции.
Има ли други изказвания. Заповядайте, г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Аз също считам, че не следва да отпадне субсидираното финансиране на партиите, които не са парламентарно представени между 1 и 4%. Доста категорично и обосновано г-н Кадиев изясни защо. Тук не считам, че е въпрос на страх, а въпрос на запазване на плурализма в нашата изборна система.
Мисля, че имаме единомислие и по отношение на това, че трябва да се намали субсидията, както на парламентарните, така и на не парламентарно представените партии.
Друг е вече въпросът за формата и систематичното място на това изменение в Закона за политическите партии като времеви период – дали сега да се случи, или на един по-късен етап. Затова аз също подкрепям предложението на вносителите, разбира се, и това, което беше изразено от г-жа Мая Манолова по § 2, чл. 26, а именно § 2 да отпадне. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Гласуваме.
Който е съгласен § 2 да отпадне, моля да гласува. Шест „за”. Против отпадането? Трима.
Ясно е каква е съдбата на параграфа. Това ще бъде докладвано в зала, така че залата ще реши, а ние само ще направим нашето предложение.
Сега идва ред на предложението на г-н Кадиев. Г-н Кадиев предлага нов § 3, който засяга чл. 27. И тук можем да включим обсъждането по чл. 25, ал. 2, защото то е едно предложение, само че се изписва на две места.
Заповядайте, г-н Кадиев.
Георги Кадиев:
Точно така, г-н Председател.
Чл. 25 просто казва, че субсидията е пропорционална на глас и ако ние променим в чл. 27, че не е пропорционално, което аз предлагам, съответно трябва да се промени чл. 25. Нищо повече.
Искам с две думи да кажа каква е настоящата ситуация на макрониво по отношение субсидирането на политическите партии в България, сравнено с други държави.
Две неща са отличаващи България.
Първо, изключително семпла система – 12 лв. на глас, просто и ясно. Има една единствена друга държава, която аз съм срещнал, която има толкова семпла система. Това е Канада – 2 долара на глас на година.
Второто нещо, което е ясно, е, че получават по 12 лева на глас на година всички партии, минали 1%, независимо дали са 1 или 51%, което, според мен, води до един негатив и той е, че стимулира партии да участват в избори не за да влязат в парламента, а за да имат 1% и да започнат да имат субсидия. И имаме типични такива партии и най-вече интернет партии, които ще стават все повече и повече, защото в един момент това ще се окаже добър бизнес.
Практиката в държавите в Европа и в Америка, които съм гледал, е изключително разнородна. Няма нито една държава, в която да има същия режим като в друга държава. Ще ви прочета няколко примера. Унгария – 25% от бюджета се определя по равно между всички парламентарни партии. Останалите 75% се делят на брой гласове. Това е горе-долу това, което аз предлагам, малко по-различно за партиите, получили над 1%. Румъния – субсидия получават всички парламентарни партии или тези, които имат поне 50 общински съветника. Ето един нов момент. Може да не сте парламентарна партия, но ако имате 50 общински съветника получавате субсидия. Гърция – 80% от субсидията се определя за партиите, които участват в парламента, 10% да тези, които имат представители в европарламента и останалите 10% между всички останали партии, които са стигнали над 1.5%. Имам още доста примери. В Германия прагът за получаване на субсидията е 0.5%. Там има таван на общата субсидия за политически партии – 133 млн. евро на година и се дели спрямо бройка получени гласове. Примерно, в Швеция партийната субсидия се определя на база среден брой мандати в парламента за последните два избора. Тук логиката е съвсем ясна. Новопоявили се партии, това го има и в други държави, които казват, че се полага субсидия на този, който е получил над 2%, 3%, 4%, но ако партията има дейност поне три години преди това.
Изключително разнообразна практика. Няма система, която да се повтаря една след друга. Но повечето, в 90% от случаите тези практики водят към едно ясно отличаване на тежестта в посока парламентарни партии на партийната субсидия и има логика в това нещо. Защото парламентарните партии имат международна дейност. Парламентарните партии задължително имат структури. Парламентарните партии имат срещи в страната. Имат много повече дейности от извънпарламентарните и е нормално тежестта да бъде там.
Ако погледнете статистически в България в момента извънпарламентарните партии след последните избори получават около 15% от общата партийна субсидия. В Германия този праг е 5%. С това предложение, което аз правя в момента, този процент от 15 ще спадне на около 10%.
Стигам до предложението, което правя.
Въвеждане на методология – методика за определяне на партийната субсидия, която да препокрива тези практики в повечето държави и която да има два компонента: Х лева на глас – действителен глас, получен на изборите и Y лева, получен мандат. Моето предложение в случая е 6 лв. на глас за всички партии, които са получили над 1% и 45 хил. лв. на получен мандат. Логичният въпрос е защо 45 хил. лв., защо не 50 хил. лв. или защо не 40 хил. лв.? Аз тръгнах по обратния ред, тъй като исках парламентарните партии да намалят около 15% от субсидията си, просто пресметнах по обратен път какво означава това като брой лева и в момента 45 хил. лв. означава намаление на субсидията н парламентарните партии със 17%. А извънпарламентарните партии от 12 на 6 лв., както виждате субсидията е намалена с 50% - чувствително повече, отколкото на парламентарните.
В същото време, обаче, тъй като се появиха доста критики по медиите, че едва ли не предложението ощетява извънпарламентарните, а минимално намалявало на парламентарните, ефектът на това намаление, ако се случи. Това е формула. Тези 6 лв. могат да станат 7 лв., а могат да станат и 5 лв. и могат да станат 8 лв. Но, ако се случи с тези числа, които аз съм задал, ще бъде 8 млн. лв. намаляване на общия размер на партийната субсидия. От тях 2 200 000 лв. са от ГЕРБ. Близо 2 000 000 лв. са от БСП. Значи половината от тези 8 млн. лв. са от двете най-големи партии. 800 000 лв. са от ДПС, приблизително. 420 000 лв. са от Атака. И едва остатъкът от тези 8 млн. лв. вече са за извънпарламентарните партии.
Предложението ми е и съм го формулирал в новите текстове на чл. 27, както казах, за един получен действителен глас всяка политическа партия или коалиция получава ежегодно 6 лв., за един спечелен мандат, получава ежегодно 45 хил. лв. А държавната субсидия на политическите партии по чл. 26, т.е. тези, които са между 1 и 4% е по 6 лв. на година.
Ефектът, който ще постигнем, е общо намаление на всички партийни субсидии с около 22%, като 50% за извънпарламентарните партии и около 17% - за парламентарните партии. Аз мисля, че като първа стъпка 22% намаление на партийни субсидии е добре. Знам, че хората навън искат 50% и ако може и 100%, но в края на краищата ние като представители на политически партии би трябвало да защитаваме все пак и правото на тези партии да функционират и да имат достатъчно средства, с които да извършват тази дейност.
Преминавам към ал. 2 на чл. 27, която добавих по-късно, признавам си, в последния ден на правото да внасям предложения за промени и която звучи така:
„(2) При неучастие на политическата партия или коалиция в пленарните заседания на Народното събрание, годишният размер на субсидията по ал. 1, изречение трето, се намалява пропорционално на времето на отсъствие на партията или коалицията от пленарните заседания.”
Става въпрос за тези 45 хил. лв. на мандат.
Предполагам, че веднага ще има критики, че това се прави конюнктурно, за да накажем ГЕРБ, които ги няма в момента в парламента. Факт е, обаче, че това нещо като политически действия са го правили много политически партии, включително и БСП, включително и вероятно ще го правим и занапред. Право на всяка политическа партия е да използва този инструментариум – напускане на пленарната зала, неучастие в парламента. В същото време, обаче, по-долу в следващ текст – в чл. 29, правя и леко разделение за какво е политическата субсидия. Тя вече не е само за политическа дейност, а и за парламентарна дейност. И когато една политическа партия доброволно вземе решението да не участва в пленарни заседания на Народното събрание, както е казал народа „който не работи, не трябва д яде.” Да бъде така добра да калкулира, че ще загуби част от субсидията, която й се полага за участие в пленарни заседания. Тя ще си получи субсидията за политическа дейност, но няма да получи пропорционално тази част, която е за пленарна дейност.
Това са аргументите ми, г-н Председател.
Разбирам желанието да бъде отложен въпроса, може би за приемането на бюджета. Аз съм сигурен, че тогава щ имаме толкова много неща, които ще трябва да се обсъждат за следващия бюджет?! За мен лично по-правилното е сега да изчистим въпроса и да не се занимаваме повече с това до края на годината. В края на краищата както реши Народното събрание. Аз абсолютно същото предложение ще направя и месец ноември. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Изказвания има ли?
Чухме позицията на парламентарната група на Коалиция за България. Аз ще изразя нашата позиция.
Ние не възразяваме субсидията да бъде намалена. Не възразяваме и на идеята на г-н Кадиев това да стартира от 1 януари 2014 г., защото е нормално да е от началото на финансовата година. Но ние не смятаме, че в един постоянно действащ закон размерът на субсидията трябва да е закован.
Принципът е следния. Всяка година Министерският съвет преценява какво има в бюджета и какво може да бъде отделено за дейността на политическите партии. Заложен е принципът, че не всяка година възможностите са едни и същи, а може би нуждите не са едни и същи. От тази гледна точка да залагаме размерът на субсидия в един постоянно действащ закон, какъвто е Законът за политическите партии е неправилен подход. Правилният подход е бюджетният закон, който е закон за годината, която предстои – там се казва, ще бъде 12 лв. Догодина няма да е 12 лв. Ще е 10 лв., примерно, 8 лв. И затова правилният подход е този.
Друг е въпросът, че може да има разделяне на начина на субсидиране през глас или през мандат. Това не е неправилна идея. Но така, както е заложено, смятаме, че е по-правилно нещата да бъдат решени с бюджета. Да запазим принципа, че бюджетът определя размера на субсидията.
От тази гледна точка ние няма да подкрепим предложението за създаване на нов § 3 за изменение на чл. 27, съответно и за отпадането на ал. 2 на чл. 25, защото тези две неща са неразривно свързани.
А по отношение на това да се лишават партиите от субсидии, не зависимо от това дали участват в работата на Народното събрание или не, е малко рискован подход. Знаете, че в крайна сметка отговорността за работата в пленарна зала е на всеки народен представител. Няма партийно решение, което да има по-голяма сила по закон, от правото на народния представител да участва. Така че, ако трябва да има санкция, трябва да минава през това.
И по-скоро можем да мислим, ако някой народен представител не участва в повече от 5 заседания, да не получава абсолютно никакво възнаграждение, защото сега санкцията е до 2/3 от възнаграждението. Можем през Правилника да направим санкция при по-тежко неучастие, санкцията да е цялото възнаграждение и допълнителните средства, които се дават за парламентарна работа. Той като не работи в комисиите и в залата ,как да ни убеди, че работи в региона?
Г-н Кадиев, нашата позиция по принцип не се различава от Вашата, но не смятаме, че това е правилният подход, който сте избрали и ние се въздържаме от подкрепата на този текст. Благодаря ви.
Други изказвания? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Аз напълно подкрепям становището, че когато решаваме този въпрос, не трябва толкова да надделява тиражираното и в медиите преди становища, че сравнението с други държави, къде колко се плаща, а да изхождаме от нуждите на една партия в нашите условия от какви минимум средства има за един нормален организационен живот. Защо считам така?
Защото ние със Закона за партиите преди създадохме твърде много трудности в издръжката на партиите и по отношение на наемите, които се плащат. Защото, ако попитате всеки един председател на общински или на областен съвет как се издържат партиите, какви наеми плащат, какви разноски се дават за елементарни нужди за организационна работа, ще ви каже, че дори и в този размер, никога не достигат. И аз не знам партия в България, която да е направила влог от субсидиите и да печели от субсидиите. Не знам да има поне от тези, които аз познавам. А от друга страна, в другите държави аз не познавам техните условия, за да кажа, че два долара са достатъчни зa издръжката, защото вероятно могат да имат облекчения в други текстове или пък да имат достатъчно богати спонсори. Така че това механично сравнение за мен е неправилно.
Съгласна съм, че разпределението на субсидиите трябва да става ежегодно, съобразно възможностите на бюджета.
От друга страна, по ал. 2, предложението, което се прави за лишаване от субсидия при неучастие на политическа партия, за мен веднага възниква въпроса как може да се заобиколи. Оставят се дежурни двама души и може ли да се счита като участие или неучастие на партията. Винаги ще присъстват един или двама, което на практика няма как да се провери.
Това са моите съображения да не подкрепя тези текстове в този вид.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания има ли? Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Първо искам да благодаря на г-н Кадиев за огромния труд и работа, която е свършил, за да предложи този текст. Действително той е сравнил системите за финансиране на политически партии в редица държави и ни предоставя този краен продукт и тази формула, по която да се преизчисли и да отговори в известна степен и на обществените очаквания.
Становището на нашата парламентарна група е, че този въпрос следва да се разгледа в Закона за бюджета, т.е. неговото разглеждане на бъде отложено.
По отношение на ал. 2 „при неучастие на политическата партия или коалиция в пленарните заседания...” също подкрепям становището на г-н Кадиев, че следва да има определена санкция, само че така записано тези пари се отпускат и 2/3 заплата за парламентарна дейност. Свидетели сме, дори и сега отсъствието на една политическа партия от пленарно заседание, не е липса на парламентарна дейност, защото те имат своите предложения в съответните комисии, което трудно ще се разграничи – парламентарна дейност от пленарни заседания. От тази гледна точка считам, че трябва да се прецизира и може би да се върви към увеличение на санкцията, ако щете на глобата нa всеки един отделен народен представител за негови рецидиви по отношение на присъствието в пленарна зала. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Кадиев, заповядайте. Поискахте думата.
Георги Кадиев:
Г-н Председател, може би малко като обобщение на това, което чухме тук. Когато си поставих за цел да работя по този закон, аз общо взето исках да променим изцяло философията на закона в няколко посоки.
Първата посока, в която исках да го променим, това е да променим тежестта от равнопоставеност на всички политически партии над 1% да има по-голяма тежест за субсидията на парламентарно представените партии, за да стимулираме влизането в парламента и работата там, а не просто взимане на 1% и взимане на субсидия. И това е смисълът на предложението.
Вторият смисъл, обаче, който вложих в този закон и затова предложих тази субсидия да бъде определена в закона, а не в Закона за бюджета, беше фактът, че в момента е напълно непредвидимо за бюджета каква субсидия да заложи за всяка следваща година поради простия факт, че той не знае колко хора ще участват на изборите. Сега имате 12 лв. на глас. И практиката показва, че последните години всяка година в бюджета е винаги 12 лв. на глас. Ако участват 3 милиона души са 36 млн. лв. от бюджета, ако участват 6 милиона избиратели, обаче, стават 72 млн. лв. За да намаля донякъде този риск за бюджета, тази пунктуация с предложението да са Х лв. на мандат, мандатите са константа – 240, и тогава поне половината от субсидията е ясна. Другата половина може да варира спрямо гласовете, но поне половината горе-долу е ясна.
Третата философия, която заложих, беше някакъв статут на създаване на санкция за неучастие в парламентарни заседания, като цялостна партия или коалиция. Защото ГЕРБ ни демонстрирах съвсем ясно как може да с заобиколи всяко едно нещо, включително и сега, ако ние въведем санкция при пет неучастия да не се взима заплата, спомняте си първите дни как те идваха, регистрираха се и си заминаваха. Това участие ли е в пленарно заседание? Формално да. Не формално, не сме им виждали очите. Влизат за две минути и излизат. Ето ви още един начин да се заобиколи. Ако човек иска да заобиколи, сигурно винаги ще намери начин.
Идеята на този текст беше партии, които демонстративно излизат и заявяват: „Ние не признаваме този парламент! Ние не считаме, че искаме да участваме в него!” Тези партии, тъй като не извършват парламентарна дейност, да не получават субсидия. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Предлагам да се ориентираме към гласуване.
Ще гласуваме общо предложението за промени в чл. 27 и предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 25 в действащия закон.
Който е съгласен с предложението на г-н Кадиев, моля да гласува. Два гласа „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Становището на комисията ще бъде за не приемане на тези текстове.
Продължаваме със следващото предложение на г-н Кадиев. То е за създаване на нов § 4. То предлага да се промени чл. 29, ал. 1. Г-н Кадиев вече индикира за какво става въпрос. Сега имате възможност да го кажете пак накратко, за да припомним на колегите.
Георги Кадиев:
С този параграф всъщност променям чл. 29, ал. 1, в която се казва за какво политическите партии разходват средствата си, получени от партийна субсидия. Направил съм малко по-различна формулировка от сегашния текст. Обаче, тъй като не беше приет текста на чл. 27, предлагам от тази формулировка да отпаднат думите „участие в работата на Народното събрание – за партиите, които имат избрани народни представители”. От нея няма смисъл. Тя би имала смисъл, ако беше приет чл. 27.
За останалите неща, има известна промяна от сега действащия член на текста в посока набиране,и квалификация на кадри, поддръжка и т.н. – малко по-различна терминология за това за какво могат да харчат партиите политическата си субсидия.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Кадиев, аз бих казал, че като отпадне този абзац за участие в работата на Народното събрание, няма голяма разлика между вашия текст и действащия чл. 29, ал. 1 и бих казал, че няма нужда от промяна на действащия текст. Той не създава абсолютно никакви проблеми. Не виждам смисъл да го променяме и да го обогатяваме. Защото по пътя на обогатяването можем д добавим още няколко изречения. От тази гледна точка ние считаме, че е по-правилно да не променяме текста и да се въздържим от подкрепа на предложението.
Има ли други изказвания? Няма.
Който е съгласен с текста за промяна в чл. 29, ал. 1 от действащия закон и създаване на нов § 4, моля да гласува. Няма „за”. Комисията предлага да не се приема текстът, да отпадне § 4.
Стигаме до § 3 по вносител, имам предвид по общия законопроект, който се отнася до клубовете. Напомням, че Атака предложи помещенията, на които имат право парламентарните партии, да не се предоставят и на партии, получили над едно на сто. Или по-точно, чл. 31 казва, чe парламентарно представените партии имат право да получават помещения за осъществяване на своята дейност. Ал. 2 казва, че такива права имат и партиите, които са получили над едно на сто. Тоест аналогично на държавната субсидия. Атака предложи това да отпадне по логиката, която заложи в темата за субсидиите. Ние предлагаме да не отпада това право, защото ако запазваме логиката за субсидиите, добре е да запазим и логиката за помещенията, още повече, че те се предоставят само при възможност. Знаете каква е практиката по общините. В крайна сметка няма нищо задължително в тези текстове.
Г-н Кадиев, заповядайте.
Георги Кадиев:
Оттеглям предложението си по § 3.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, гласуваме предложението на народните представители за отпадане на § 3. Седем гласа „за” отпадане на § 3. Не броя гласовете на Атака, защото не виждам да участвате в гласуването.
И накрая предложение за Заключителна разпоредба от г-н Кадиев, която обаче имаше смисъл, ако са приети предните текстове. При положение, че те не са приети, няма съдържание в тази преходна разпоредба. Това съдържание ще бъде реализирано ,когато направим промяната да се формира през бюджета.
С това законопроектът на второ гласуване е разгледан от комисията и имаме готовност утре, като т. 2, да го гледаме в зала.
По трета точка - Национална гражданска инициатива за промяна в Изборния кодекс, № ПГ - 316-00-1, внесена от Инициативен комитет на 22.05.2013 г.
Припомням ви, че тази гражданска инициатива се отнася до промяна на чл. 5, ал. 2 на Изборния кодекс.
Участниците в тази инициатива предлагат текстът „в разпределението на мандатите на национално ниво да участват само партиите и коалициите, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната” да бъде заменен с:
„В разпределението на мандатите на национално ниво да участват партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.”
Това е тяхното предложение.
Инициативата е по чл. 42 от Закона за прякото участие на гражданите във властта. Тя отговаря на условията да участват не по-малко от 50 души. Всички подписи, които са 62, са проверени от ГРАО и 58 подписа са редовни. Има некоректни записи в четири броя от подписите, така че от тази гледна точка е изрядна инициативата.
Има известно разминаване в чл. 49, ал. 2 , т. 1, която изисква в бланките да се изписва името на общината, района, кметството и населеното място, където се събират подписите, но това не считаме да го превръщаме в пречка за разглеждане на инициативата.
Припомням, че по закон Народното събрание, като орган, който е сезиран, трябва да разгледа инициативата и да вземе конкретно позиция. Няма как процедурата да приключи тук при нас в Правна комисия. Затова ние ще предложим проекторешение за пленарна зала.
Истината, обаче е, че досега в новото Народно събрание четирите национални инициативи на практика не се движеха по един и същи начин. Правната комисия взе становище по три от тях, а по четвъртата не взе, защото се отнасяше за тема, извън правната тематика. От всички тези четири инициативи в пленарна зала е обсъждана само една от тях, но по нея не се стигна до гласуване. Как ще процедираме сега в пленарна зала, ще реши залата, но ние ще си изпълним ангажимента да внесем проекторешение.
Припомням ви, че гражданската инициатива не може да се разглежда като законодателна инициатива. Но тъй като тя касае нормативен акт, това, което според нас трябва да направим, е да предложим решението на Народното събрание да е следното:
1. При обсъждане на следващи изменения на действащото законодателство, свързано с темата, да се разгледа и предложението за промяна на Изборния кодекс, внесено от Инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива на 22 май 2013 г.
2. Становището на Комисията по правни въпроси да се предостави на комисиите, на които е разпределена Националната гражданска инициатива с оглед на това те да имат нашето становище и на народните представители за сведение.
Предлагаме това проекторешение за зала.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз искам да ви предложа, тъй като Правната комисия си има достатъчно работа традиционно, а и в новия Правилник изрично написахме, че гражданските инициативи се разглеждат като водеща комисия от Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Не става въпрос за този случай, защото това вече е факт, но оттук занапред просто да ви облекчим от тази дейност и да ги насочвате към нашата комисия.
Не казвам това по отношение на този случай. Днес правихме инвентаризация на новия Правилник и се установи, че просто новите разпоредби никой не си дава труда да ги спазва.
Предс. Христо Бисеров:
Абсолютно правилна е бележката и аз мисля, че тази практика ще бъде наложена. Но все пак дотолкова доколкото става въпрос за материя, която се гледа в Правната комисия по принцип за Изборния кодекс, затова го гледаме, но не е задължително да бъдем водеща комисия. В този смисъл вашата бележка е абсолютно подходяща.
Колеги, приемате ли такова становище? (Да.) Благодаря ви.
Закривам заседанието.



Председател:
Христо Бисеров