Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 9



Днес, 11.09.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ ВСС и Юлиана Колева, член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Анна Караиванова, главен инспектор и Янка Гочева, инспектор и от Министерството на правосъдието - Златко Халваджиев, и.д. директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми дами и господа, добър ден на всички присъстващи – домакини и гости.
Откривам заседанието. Знаете, че имахме една малко по-амбициозна задача за днес – да разгледаме всички доклади за 2011 г. и 2012 г. не само на административните съдилища, на Висшия съдебен съвет и Инспектората, а и на Прокуратурата и разследващите органи по линия на ВКС и да ги гледаме утре в зала. Но се оказа, че колегите имат ангажимент утре във връзка с експертите по линия на Европейската комисия за сътрудничество или по-известна като процедура – мониторинг. И тъй като не можем да ги ангажираме утре, решихме да разтоварим и днешната програма, за да нямаме усещането за претупване на материята.
Имахме желание днес да гледаме и общ законопроект по НК, но поради горещия дебат в залата не можахме да стигнем до гласуване, така че ще се ограничим в следните две точки:
1. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, № 311-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 12.07.2013 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г., № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. и на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г., № 311-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2013 г.
По първа точка - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, № 311-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 12.07.2013 г.
Припомням, че докладът за административните съдилища за 2011 г. беше разискван в Правната комисия на миналото Народно събрание. Правната комисия изготви доклад тогава. Припомням, че той беше с положително становище, но парламентът не можа да го гледа в зала, не му дойде реда, за да го приеме. При това положение правилата изискват ние да го разгледаме отново в този състав на Комисията по правни въпроси и затова давам думата на г-н Колев. Само да припомня, че докладът е внесен от Висшия съдебен съвет с решение, че го приема и го внася в Народното събрание. Това е станало на 12 юли 2013 г.
Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа, запознати сте с фактическите данни, посочени в докладите. Не мисля, че е необходимо те да бъдат повтаряни. Както виждате, когато става въпрос за сравнителен анализ на постъпленията в административната система и в частност във Върховния административен съд, практически няма разлика в постъпленията за 2011г. и 2012 г. Разлика в числения състав има специално за Върховния административен съд 4 щатни съдийски бройки. Те са увеличени през 2012 г. Това е единствената разлика между двете години.
По отношение на структурата на различните дела, както във Върховния административен съд, така и в отделните административни съдилища не е налице съществена разлика. И за двата периода, както за 2012 г., така и за 2011 г. изготвените съдебни актове в съответните процесуални срокове при административните съдилища надхвърлят 93%. Сами разбирате, че при тази натовареност, която имат и съдиите от Върховния административен съд – повече от 200 дела на човек, това съм го констатирал не веднъж досега, почти е невъзможно, но все пак се случва. Това е ситуацията като натовареност. Не бих искал да се спирам повече на статистически данни. Пред вас са точните проценти по отношение на постъпили дела, процентите за натовареност на съответните административни съдилища в съответните райони.
Може би трябва да акцентирам върху текущите проблеми, които все пак продължават ад съществуват пред административното правосъдие и в момента.
На първо място бих отчел обстоятелството, че все още има два административни съда и един трети, който е в реализация, които не разполагат с необходимия сграден фонд. Така например Областният административен съд-София област и в момента се намира в сграда под наем, заедно с част от Върховна административна прокуратура. Годишният наем на тази сграда възлиза на около 350 хил. евро. Това е статистиката. Те не се плащат от бюджета на съответния съд, а се плащат от бюджета на Министерството на правосъдието, но за вас разлика няма. Сами разбирате, че този проблем е повече от належащ, особено при настоящата икономическа ситуация.
Имам конкретни предложения, които ще направя впоследствие, по отношение решаването на този въпрос. Това, разбира се, зависи от Министерския съвет и няма как вие да го решите.
Един друг въпрос за нас е изключително важен. Предполагам, че донякъде сте запознати, било от медии, било от колеги, по отношение на визията, която имаме за продължаване развитието на административното правосъдие в България. Административното правосъдие за разлика от общите съдилища не разполага в настоящия момент с една апелативна инстанция, такава няма. Това обстоятелство обуславя един друг проблем, който изключително сериозен специално за Върховния административен съд, която налага Върховният административен съд да разглежда редица производства, извън тези, които са определени по Конституция, че се разглеждат като първа инстанция от Върховния административен съд, като първа инстанция в тричленен състав и впоследствие като втора инстанция в петчленен състав. Съгласете се, че това обстоятелство е неприемливо, но на настоящия етап при тази законодателна уредба това е единственият възможен начин. Затова работната, която определих със заповед, по отношение на изготвяне на правила за работа и евентуална компетентност на един централен административен съд, който да поеме първоинстанционните производства, които са извън тези, определени от Конституцията, защото там няма как да бъдат коментирани, вече са готови. Това е за мен режимът, при който ние бихме могли да разрешим този въпрос. Разбира се, необходими са редица законодателни изменения, за да се случи това. Аз ще представя конкретно цялостната работа на комисията, която съм създал, г-н Председател, и няма как да бъде обсъждано сега, без предварително да съм предоставил всички материали. Ще видите, че предложенията, които правим по отношение на подсъдността са именно това, което е необходимо да бъде направено, за да бъде завършена картината „Правосъдие” в България и да се избегне този режим, който споменах, т.е. разглеждане в тричленен състав като първа инстанция и съответно като петчленен състав от същия съд, като някаква смесена инстанция – било въззивна, било касационна. Нека да не забравяме, че Върховният административен съд би следвало да работи единствено като касационна инстанция и да развива тълкувателната дейност, което, за съжаление, в настоящия момент с тази натовареност е почти невъзможно да бъде направено. Въпреки това успяваме да се справим на известно ниво! Това е може би най-сериозният проблем, който съществува.
Може би трябва да представя на вашето внимание и един друг въпрос, който възникна, особено в последните месеци и това е обстоятелството, че все още във Върховния административен съд, както и в административните съдилища са налице така наречените „секретни производства”. Поставям го на вашето внимание защото то касае и изисква редица законодателни промени в тази връзка. Налице са, обаче, редица решения на Европейския съд по правата на човека, които практически изключват възможността за гледане на производства при закрити врати и съответната липса на публичност на материали просто е изключена. Няма как при наличие на Закона за класифицираната информация, от една страна, и при тези изисквания, от друга, да намерим вярното решение, ако няма съответни законодателни изменения. Отново ще направим предложения в тази връзка чрез Министерството на правосъдието, ако обаче това е възможно.
Може би това са акцентите, които най-вече бих искал да подчертая като проблеми пред административното правосъдие.
Що се касае до успехите, аз мисля, че административните съдилища, а не само Върховният административен съд, а всички административни съдилища, както за 2011 г., така и за 2012 г. успешно са реализирали целите, за които в настоящия момент са призвани – да правораздават и да реализират един съдебен контрол върху неправомерните държавни актове на държавната и общинската администрация и мисля, че се справят успешно.
Друг е въпросът, че при това правораздаване предполагам сте запознати с таксите, които биват събирани и колко те са издържани. На първа инстанция физическите лица заплащат такса в размер на 10 лв. Тази такса пред втора инстанция – пред Върховния административен съд, е в размер на 5 лв. За юридически лица таксата пред първа инстанция е 50 лв., и съответно 25 лв. Сами разбирате, че настоящия етап това е абсолютно икономически необосновано. Друг е въпросът, че достъпът до правосъдие, когато се касае за защита на гражданите от действията на административни органи, е нещо, което е неоценимо. И все пак трябва да се намери разумният баланс между дължимите необходимите такси и достъпа до правосъдие. Къде е балансът – трябва да се изработи колективно.
Готов съм да отговарям на всички ваши въпроси, които имате по докладите. Както вече казах, не считам, че е необходимо да съобщавам числата, които се съдържат в докладите.
Предс. Христо Бисеров:
Това го приемаме като ваше представяне и по двата доклада.
Колеги, имате думата. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Един процедурен въпрос, г-н Председател.
Редно би било да има и представител на Министерството на правосъдието. Защото темите и докладите, които се гледат, касаят в не малка част и Министерството на правосъдието. Ако министърът на правосъдието е зает, т.е. има някакви ангажименти, то той има заместници и наистина редно би било да присъства някои на обсъждането на тези доклади, които касаят правораздаването в административните съдилища и дейността на инспектората. Мисля, че може би има време, за да поканите представител на Министерството на правосъдието.
Георги Колев:
Тези въпроси са коментирани с министъра на правосъдието. Тя е в течение и е запозната с тези въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Ще проверим причината за отсъствието на представител на Министерството на правосъдието.
Въпросът с таксите не е от компетенциите на законодателната власт, но ние трябва да ги чуваме тези неща, защото те са част от проблемите.
Заповядайте.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съвсем накратко и бързо искам да изразя подкрепа към тезите и проблемите, които изложи Председателя на Върховния административен съд. Смятам, че при всички положения би трябвало да търсим начин и способи за тяхното решаване, особено тези, които касаят материално битовото осигуряване на съдебната система.
Апелирам настоящото правителство също да положи грижата и да намери способ за осигуряване на сгради за административните съдилища.
Ще си позволя малък коментар по отношение на таксата за административно правораздаване, без да споря с констатацията на уважаемия г-н Председател. Очевидно е, че държавните такси по гражданското съдопроизводство компенсират несъразмерността на административното правораздаване. Безспорно е, че това не е цената на административното съдопроизводство и това е гаранция за достъпа до правосъдие в случаите, в които граждани и организации атакуват актовете на администрацията.
Ще ми се предложа още нещо. В докладите има препоръки, които касаят законодателни промени. Аз смятам, че представители на правосъдната система редовно присъстват на заседанията на Правна комисия, но ми се ще да имаме режим и подход така, че да ги съобразяваме съответно в обсъжданията по всеки един относим законопроект.
Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други изказвания? Г-жа Заякова, заповядайте.
Екатерина Заякова:
Статистиката е хубаво нещо. Числата са такива, каквито са и вероятно докладите ще бъдат приети в този вид, но аз искам да използвам случая и да попитам Председателя на Върховния административен съд как ще тълкува с оглед независимостта на съдиите и решаването на делата по закон и вътрешно убеждение решение на 18 различни състава дума по дума идентични само със смяна имената на страните. Нека да чуем негово тълкуване на нещата по темата за независимостта на съдебното решение.
Ако ви затруднява, ще ви кажа казусите са уволнените от митницата митничари. Различни състави с абсолютно еднакви мотиви. Дори не са се постарали да обърнат словореда.
Георги Колев:
Разбира се, няма как да коментирам конкретни казуси. Сами разбирате, че абсолютно никой няма право да коментира конкретно решение на съответния състав, най-малко председателят и още по-малко дали са правилни или не са правилни мотивите. Става въпрос за решение на върховен съд. Възможно е да има идентични. Но идентична ли е фактическата обстановка по делата? Не съм запознат с конкретния казус и от Вас разбирам, че има такива идентични.
Екатерина Заякова:
При изготвянето на един такъв доклад ми се струва, че би трябвало да породи някакъв анализ за качеството на работата на съдиите, освен статистиката и в това отношение някакви констатации правили ли сте или не?
Георги Колев:
Твърдите, че решенията са неправилни ли?
Екатерина Заякова:
Не говоря за правилни или неправилни. Говоря за различни състави с едно и също на практика решение, само страните са различни.
Георги Колев:
От вас чувам това. Но пак казвам, не знам дали фактическата обстановка не е еднаква и тогава решенията трябва да са еднакви.

Екатерина Заякова:
Слава Богу имаше няколко състава, които решиха по друг начин и техните бяха потвърдени след това.
Във връзка с това, което казвате за таксите, че са ниски – 10 лв. Може би е така нa фона на високите такси в общото гражданско законодателство, където знаете, че са прекомерно високи, за да се защитят правните интереси хората. В тази връзка не смятате ли, че е редно да се направят законодателни промени по отношение на присъждане на разноски в първа инстанция по обжалване на наказателните постановления тогава, когато административните актове и съставените наказателните постановления бъдат отменени, защото на практика тези техни разноски остават не възмездени при отмяна на актовете.
Георги Колев:
Размерът на присъжданите разноски не е предмет, който може да се обсъжда със законодателни промени. Става въпрос за практика на Върховния касационен съд, както и съответна практика на административни съдилища. Вие законодателите мислите, че по някакъв законодателен ред това може да бъде регулирано. Това е едно.
Разбира се, че има сериозни различия по отношение на присъжданите разноски, но в крайна сметка всеки конкретен състав преценява това съобразно практиката на върховните съдилища.
Предс. Христо Бисеров:
По закон не се присъжда техния размер. Това е проблем, който би могъл да бъде част от пакета проблеми, които се решават не от парламента.
Георги Колев:
Казах, че трябва да се намери разумният баланс между размера на таксата и достъпа до правосъдие. Трябва да се намери балансът. Таксите са ниски, но балансът трябва да се търси винаги. Не съм казал, че задължително трябва да се увеличават. Където е необходимо да се задържат на това равнище таксите, да се задържат, но където е необходимо да бъдат увеличени, балансът трябва да бъде намерен. Това имам предвид.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Но все пак нека да уточним, че не става въпрос за такси, а за разноски.
Георги Колев:
Защо повдигам този въпрос? Той не касае единствено административното правосъдие. Има един момент, който все пак го решава Народното събрание. Когато се определя бюджетът на съдебната система за текущата година се взимат предвид две пера: държавна субсидия и собствени приходи. Собствените приходи, обаче, се реализират на база на съответния размер такси. Няма как да се заложат сериозни собствени приходи, като издръжката на съдебната система, и едновременно с това да няма методи те да бъдат постигнати.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми магистрати,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Според мен, ние не стигаме до дълбочината на проблемите, които трябва да бъдат изтъкнати по повод и на подготвянето, и на обсъждането на тези доклади. С течение на времето виждаме, че те фактологически се обогатяват, дават възможност при един по-задълбочен анализ, за който не винаги даже имаме време, да се направят паралели и изводи по-дълбоки от чистата статистика. Но и в представянето на доклада и в част от започналата дискусия се поставят на преден план въпроси, които са важни, понякога те са болезнени и може би затова така обсебват вниманието - от гледна точка на условията на работата, на натовареността, на организацията, на самото администриране на съдебните дейности.
Обаче всъщност се губи основният смисъл на тази дискусия за какво се осъществява това правосъдие и дали то наистина гарантира защита на правата на гражданите, когато те са нарушени от едни или други административни органи. Мисля, че това трябва да бъде изведено на преден план и в дейността на административните съдилища. Аз бих предложил, ако ние приемем тези доклади, в тях да се изрази препоръка към самите членове на Върховния административен съд, преди всичко, а и на останалите административни съдилища периодично да се провеждат дискусии по най-съществените въпроси, които трябва да формират практиката на съда. А постоянният рефрен, че ние не можем да обсъждаме въпроси по същество, е бягство от същината на правосъдието. Тук не става дума да се обсъжда нито при нас, нито сред магистратите кой какво точно е решил и защо е решил. Но трябва наистина да се изведат някакви проблеми, каквито самите магистрати често срещат. И ние сме изправени пред два противоположни проблема:
Единият е този, който се засега, често в най-тривиални административни актове имаме възпроизвеждане механично на едно съдържание, в което има няколко бланкови празни места, които се заменят. Това можем да кажем, че в известна степен се дължи на голямата натовареност на съдиите. Но причините не са само тези.
В другия случай срещаме противоречие при сходна фактическа обстановка или почти идентична, да се произнасят противоположни решения.
Тези неща няма как да бъдат заобиколени, защото точно те повдигат сред гражданите въпросите какви са мотивите на съдебната дейност. Има ги в цялата съдебна система и бих казал в още по-голяма степен в областта на административното правосъдие. Това трябва да се направи. Защото когато се води такъв разговор между магистратите, без това да предопределя решенията им по един или по друг въпрос, това ще ги изправи и пред критичния поглед на техните собствени колеги. Сред тях много по-ясно ще се откроят тези, които се занимават с правосъдие от тези, които се занимават с други дейности. Казвам го съвсем открито в очите Ви, защото това не е проблем, който е възникнал до Вашето идване начело на върховния съд и не е престанал да съществува след като Вие сте председател.
Не искам да влизам в по-големи подробности. Това е истинският въпрос. Но този въпрос изглежда не се поставя във Висшия съдебен съвет.- Аз не знам случай да е разискван такъв тип проблеми, които поражда правосъдието. И този въпрос не е възникнал нито сега, нито преди една или две години.
Освен това, вие сте хората, които най-добре можете да усетите къде законите не действат по начина, който постига техните цели. Така че ние приемаме и препоръки за промяна в законодателството, но тези препоръки в повечето случаи се свеждат до това как да бъде намалена натовареността на Върховния административен съд. Те не се отнасят, примерно, до съдържанието на отделни закони, предмет на административното правосъдие, за да каже как да бъде подобрена защитата на правата, как да се облекчи тяхното разглеждане и т.н.
Така че аз призовавам в това отношение да бъдете по-амбициозни и пред съдебния съвет и пред нас, но наистина да ни казвате в различните области на административното правосъдие какво смятате в законодателството, че трябва да се промени, извън организацията на съдебния процес.
Съгласен съм, че не е най-добрият модел в рамките на Върховния административен съд да има две инстанции – едната само заради своята численост да контролира другата, но пък така се прокрадва идеята, че едва ли не ние трябва да направим някакво триинстанционно административно правосъдие, което също не ми се вижда решаване на проблемите при тази динамична обстановка и особено там, където става дума за обществени поръчки, за други неща, които трябва доста по-бързо да се придвижват.
Така че въпросите наистина са сериозни. Знам, че магистратите са поставени често в условия, които ги затрудняват и не само от естеството на споровете, които решават. Но по тези въпроси да говорим наистина с цялата сериозност и наистина да търсим решенията. Иначе тези доклади, които започнахме да разглеждаме и което мисля, като цяло, е една полезна практика, твърде малко допринасят, за да се решат и вашите проблеми и да се подобри самото правосъдие.
Това не е въпрос. Това е моето отношение към темата и моята препоръка какво да отразим в становището, с което се подкрепя докладът. Мисля, че като информативен доклад ние трябва да го приемем, но да отидем от тези доклади по-нататък, за да се въздейства и върху самата съдебна дейност. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря.
Малко като продължение на това, което каза г-н Стоилов, аз искам да поставя един въпрос.
Когато говорим за достъпа до правосъдие, не е въпросът само в таксите. Въпросът е в удобството. За кого е удобно правосъдието? Дали за държавните органи или за гражданите?
Знаете как възникнаха регионалните съдилища. Знаете, че в началото идеята беше да бъдат по-малко на брой. След това в Комисията по правни въпроси, ръководена от г-н Янаки Стоилов те бяха увеличени на 28, за да бъде осигурен относително лесен достъп до правосъдие.
Обаче сега искам да поставя следния въпрос. Той е на плоскост местна подсъдност. При положение, че държавата, държавните органи имат регионални структури, проблем ли е физическите лица да могат да завеждат своите дела по местоживеене, ако има регионална структура. Например, по Закона за здравето погледнете какво става с ТЕЛК и НЕЛК. Какви ужасни дела се водят тук в София – хора инвалиди, с тежки проблеми, с ниски доходи трябва да водят дела в София с експертизи. Просто е мъчение. В същото време един съд се товари с дела, при положение, че има регионални структури.
Или пък дела във връзка със служебни правоотношения. Лицето работи в областен център в провинцията, обаче заповедта му е от София. Той завежда дело и започват едни безкрайно дълги дела, безкрайно неудобни за гражданите, но относително удобни за държавата, защото тук е много по-лесно да осигуриш юридическа защита, процесуално представителство и т.н.
Тоест това е ли е една плоскост, на която също можем да говорим за осигуряване увеличаване на достъпа до правосъдие на гражданите. Защото прав е г-н Стоилов, като казва, че законодателните промени да ги мислим не само, за да помогнем на съдилищата, а и да помогнем на гражданите, които водят дела, защото смятат, че са ощетени от държавата. Това е.
Георги Колев:
Само едно уточнение. Разбира се, винаги мога дa представя един пълен списък с необходимите законодателни изменения, както по отношение на ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) и по отношение на Административно-процесуалния кодекс. Ако имате предвид чл. 133 от Административно-процесуалния кодекс, а именно местната подсъдност, нямам възражения. Това ще доведе до едно по-равномерно натоварване. Що касае ДОПК, знаете отлично, че 6 съдилища разглеждат данъчни дела. Не съм съгласен, но това е ситуацията, това е законът и ние го изпълняваме. Променете го. Вие сте запознати с това не по-зле от мен, предполагам. Законодателната инициатива не е моя. Но специално по отношение на ДОПК знаете как се развиваха нещата, знаете, че имаше едно предложение, то беше оттеглено. Лично аз считам, че трябва да бъдат разглеждани от всички административни съдилища в страната. Но не случайно е това.
Моят проблем е да бъде изравнено натоварването. Това ме интересува по отношение на регионалните административни съдилища. Това е един от начините. Разбира се, съществуват и ред проблеми. Съществуват проблеми и по отношение на Преходните и заключителните разпоредби и в ЗУТ и т.н. Имам пълен списък за това, който може да бъде представен на вашето внимание. Работят няколко работни групи, които съм съставил в момента, по тези проблеми. Както казах, днес единствено маркирам проблемите, които имаме от малко по-различен характер. По отношение на необходимите законодателни изменения мисля, че вие също ги познавате. Това е моето становище.
Разбира се, достъпът до правосъдие трябва да е водещ. Всичко останало трябва да мине на заден план.
Предс. Христо Бисеров:
Има готовност на ниво работна дейност, дали ще ги наречем работни групи или нещо друго, да направим обсъждане на конкретни разработки по текстовете. Така ли да разбирам? (Да.) Ако комисията решим да проявим такава инициатива да поканим вашите екипи да ни представите текстове. Да ни представите не проблеми, а текстове, за да можем да решим да се ангажираме със законодателна инициатива. Има теми, които се повтарят всяка година. Колеги, ако никой не възразява, можем да мислим в тази посока. Нали? Г-н Колев е съгласен, ако и ние сме съгласни. Засега само го маркирам.
Желаете ли да коментираме други неща от докладите? И по дейността и по прилагането на закона. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз ще гласувам за приемането на доклада.
Присъединявам се към това, което беше казано, затова, че е необходимо да има по-близък достъп до правосъдие, но не мисля, че това трябва да стане прибързано и с някакви ускорени темпове.
Изхождайки от докладите, ще кажа, че ми харесва, че са аналитични и в някои от съставите са посочени конкретни дела по конкретни административни актове, които са отменени и други, които не са отменени. Въпрос на прочитане и анализиране! Не очаквам от административния съд, а и не само от административния, а от съда да се произнася и председателят да използва момента, че е тук и по конкретни казуси да коментира. Това не е практика в тази комисия. Още повече да прави обобщения на неудачните ни законодателни промени на закони. Решенията на съдилищата ясно показват, а и мотивите още по-добре.
Като казах, че съм за достъп до правосъдие да е близък, че не трябва да бързаме, направи ми впечатление, че са посочени в един административните окръзи съдът, и то голям – 30% от актовете са върнати и са отменени и изменени. Не знаем много ли е, малко ли е, но това говори за качество на законодателната дейност. Миналата година гледахме за ВКС и сега пак ще гледаме и ако не се лъжа там бяха 49%. 49% отменени и изменени актове, което говори за качество на законодателната дейност.
Разбира се, не е място тук изчерпателно да се изброяват конкретни състави, или конкретни съдии. Това е работа при администрирането. Това е работа на Висшия съдебен съвет при оценката. Тази година нямаше, но минали години се раздаваха бонуси, допълнително премиране. Аз задавам един въпрос може би вече четвърта година и не получавам отговор как се отразява на качеството на работата, не само за срочността, при това допълнително премиране.
С казаното от г-н Бисеров и г-н Стоилов съм съгласен, но внимателно да прегледаме тези текстове, които ще се предложат, ще ли имат готовност тези съдии, където ще се смъкне тази подсъдност, да се произнасят по всички въпроси, които ще им се стоварят за разглеждане. Имам предвид всички дела, пак изхождайки от качеството. Може би не трябва изведнъж да ги натоварим с толкова много дейност. Това зависи от нас, ако го плануваме, постепенно да имат време теоретично да навлязат в тази дейност.
Ще гласувам за доклада. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Няма. Колеги, да се ориентираме към приключване с мнението, че приемаме двата доклада – за 2011 г. и за 2012 г. Ще бъдат отразени коментарите и препоръките, които направихте.
Имате ли друго мнение? Няма. Няма възражения.
Приемаме Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г. и Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, № 311-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 12.07.2013 г.
Заповядайте, г-н Колев, утре на заседанието в пленарна зала от 9:00 часа. Това ще бъде първа точка от дневния ред.
Благодаря ви за участието.
По втора точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г., № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. и на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г., № 311-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2013 г.
Докладът за 2011 г. също е обсъждан в Комисията по правни въпроси.
Започваме с представяне на докладите и след това въпроси, отговори и коментари и изработване на становище на комисията.
Г-жа Найденова, заповядайте.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
На вашето внимание е представен, както обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2011 г., така и този за дейността на Висшия съдебен съвет за 2012 г. Същите имат сходна структура с тази разлика, че докладът за 2012 г. инкорпорира в себе си и доклада за дейността на звеното „Вътрешен одит” към Висшия съдебен съвет, който се изготвя съгласно Закона за одита на публичните институции.
Ще се спра само на тази част от докладите съвсем накратко за дейността на Висшия съдебен съвет, без да засяга доклада за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, доколкото очаквам същият да бъде представен от г-жа Караиванова, макар че той е инкорпориран заедно с доклада за дейността на Висшия съдебен съвет.
Най-общо някои от основните акценти в доклада за дейността за 2011 г., представен чрез дейността на отделните комисии на Висшия съдебен съвет, които за 2011 г. и до месец октомври 2012 г. са били 12 на брой; основно върху променения с измененията в Закона за съдебната власт модел за кариерно развитие, критериите за атестиране и въвеждане на конкурсното начало за кариерно израстване, дефиниране на правомощията на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията, заедно със създаването на местните етични такива, както и изработването на правила за дейността на местните етични комисии. Представена е и дейността на останалите комисии на Висшия съдебен съвет за 2011 г.
По отношение на дейността на Висшия съдебен съвет за 2012 г. докладът следва същата структура като тази на доклада за 2011 г., доколкото същите се изготвят на базата на приетите вътрешни правила за обхвата и структурата на този доклад, изготвени от самия Висш съдебен съвет, поради липсата на други указания какво точно да съдържа доклада.
Това, което отличава доклада за 2012 г. е видно и от въведените с новия Правилник за дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация от месец октомври 2012 г., продиктувани от смяна и на състава на Висшия съдебен съвет, доколкото от 3 октомври 2012 г. започна втория мандат на постоянно действащия Висш съдебен съвет, което доведе и до някои нови положения, а именно редуциране на постоянните комисии на Висшия съдебен съвет, както и закриване на една от неговите комисии, а именно Комисията по изпълнение на мерки за организация на работата по делата с особен обществен интерес. Обединяване на две от комисиите, а именно тази за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с тази за анализ и последващи действия в изпълнение на препоръките на Инспектората, както и създаване на нова комисия, а именно Комисия публична комуникация.
Наред с това е увеличен и персоналният състав на някои от комисиите, продиктувани от важността на функциите, които са възложени на тези комисии. Такова увеличение има по отношение на Комисията за дисциплинарни производства, Комисията за професионална квалификация и Комисията по отчитане на натовареността на органите на съдебната власт. Закриването на Комисията за изпълнение на мерките по организация на делата с особен обществен интерес беше прието единодушно от членовете на новия Висшия съдебен съвет, продиктувано от факта, че е необосновано разделянето на наказателните производства на обществено значими и други такива, които не са обществено значими, както и от това, че някои от дейностите, извършени от тази комисия, надхвърлят правомощията, които Висшият съдебен съвет има, за да осъществява проверки и контрол и даване на указания по конкретни дела.
Акцентът, който е поставен по тази сфера и по който има ангажимент Висшият съдебен съвет, който продължава и през настоящата година, е създаване на форма на сътрудничество, взаимодействие и координиране на усилията не само на Висшия съдебен съвет, а също така и на Прокуратурата, на ВКС, на Инспектората и Министерството на правосъдието за набелязване на някои мерки, както от организационен, така и от законодателен характер, които могат да доведат до подобряване на срочността на разглеждане на наказателните производства и ефективността на наказателното правораздаване. Една от темите, с които Висшият съдебен съвет се е ангажирал, както през 2011-2013 г., включително и понастоящем, е темата за съдебните експертизи, тъй като тя поставя изключително много проблеми в областта на наказателното правораздаване, а и не само. Това са типично повтарящи се проблеми, които при посещения на членове на Висшия съдебен съвет из страната се идентифицират не само за 2011 г. и 2012 г. и затова смятаме, че трябва да намерят нужното решение чрез поставяне на една по-различна и съвременна основа цялата концепция на съдебната експертиза.
Наред с това новости, които са въведени с Правилника за дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. Ангажиментът на Висшия съдебен съвет е да изготвя годишна програма за своята дейност. Такава е изготвена през 2012 г. и до края на 2013 г., с която програма да се очертават основните приоритети със залагане на конкретни срокове за изпълнение на предвидените дейности, както и въвеждане на изискването за изслушване на магистратите, привлечени към дисциплинарна отговорност и пред пленарния състав на Висшия съдебен съвет, а не само пред тройния дисциплинарен състав на членове на Висшия съдебен съвет, който разглежда дисциплинарното производство.
Поставени са на вниманието в доклада и дейността на отделните комисии, промяната в организацията, структурата и процедурите, по които действа Висшия съдебен съвет. Някои от тях са осъществени и през 2012 г., свързани с изготвянето на Правила за преместване по реда на чл. 194 от закона за съдебната власт. Всички знаем какви проблеми създаде в съдебната система неритмичното провеждане на конкурси в съдилищата и прокуратурата от 2009 г. насам, което доведе до множество командирования, включително и за продължителни периоди от време. Така че с тези правила се опитахме да установим критерии за това преместване. По тези правила през 2013 г. даже беше осъществена и такава процедура в сферата на административните съдилища.
Наред с това, през 2012 г. отбелязваме и процедурите за избор на директор на Националното следствие, Главен прокурор по народно създадени затова правила, които възприеха и тези, по които бяха избрани новите членове на Висшия съдебен съвет.
Докладът на звеното „Вътрешен одит” макар и същият да се представя и към Сметната палата, като ангажимент, както споменах, по друг закон, също е инкорпориран за първи път в годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за тази година.
Това са някои от по-съществените моменти, които исках да маркирам специално в годишния доклад аз дейността на Висшия съдебен съвет за 2012 г.
Ако имате някакви въпроси, с г-жа Колева сме тук, за да отговорим, или коментари във връзка с доклада и препоръки.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жа Караиванова, Ваш ред е. Заповядайте.
Анна Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Понеже в нашите доклади обикновено не правим законодателни предложения, сега ми хрумна във връзка с тези доклади, може да се разгледа да са отделни, защото записаното в закона, че се включва в доклада на Висшия съдебен съвет, както и заглавието – то вече е в Конституцията, създава погрешната представа, че Инспекторатът е помощен орган на Висшия съдебен съвет, което лично аз смятам, че дълбоко не е така. Едва ли Народното събрание с такова високо квалифицирано мнозинство ще избира помощен орган на един друг орган. Има и такива съдебни структури, но там си ги избира самият Висш съдебен съвет, както в Испания и Румъния стана наскоро.
Толкова по законодателните предложения.
Ние също представихме отчета и за 2011 г. бяхме направили отчет за 4 години, защото приключи мандата на първия състав на инспекторите. Раздадох го тогава на дискове на народните представители, ако някога се пази, независимо, че в отчетния доклад беше само частта за 2011 г. Затова ще се опитам накратко и аз да очертая основните проблеми.
Уважаеми народни представители,
Инспекторатът беше създаден защото в годините на прехода Инспекторатът към Министерството на правосъдието беше смачкано и обезличено. Аз лично съм констатирала това. Той там живуркаше, за да не се намеси и да не застраши независимостта на съдебната власт, въпреки че в големи демократични държави, от които в 19 век сме реципирали нашето съдебно устройство, продължава да е към Министерството на правосъдието, като Франция и Италия и там не се оплакват, че е застрашил независимостта им. Затова още в първия мандат усилията ни бяха насочени, макар и с голяма бързина, което естествено довежда да не може да се влезе в дълбочина на проблемите, да проверим възможно всички съдебни органи на територията на България, а те са вече с административните 320, без специализираните и без 6-те военни, на които досега не сме отделили внимание, защото имат твърде малко дела.
Така че за първия четиригодишен мандат от административните проверихме и то последната година, само тези пет големи съдилища, в които се разглеждат и данъчните дела, т.е. София, Пловдив, Велико Търново, Варна и Бургас. Те са и най-натоварените съдилища, за да видим проблемите. Освен това, всички районни, окръжни прокуратури и съдилища, и апелативните включително.
С оглед детайлно разписаните ни ограничителни правомощия ние можехме да наблегнем на бързината на съдебното производство, т.е. проверка на сроковете и така наречената „предвидимост”, която всички повтаряме в различните съдебни стратегии, които се изготвят. Тоест еднаквото приложение на закона за всички граждани да открием противоречивото. За това наше законово правомощие следва да кажа, че и през първия мандат, а и през настоящия за 2012 г. не сме залагали само и единствено на сроковете за изписване на решенията и съответно мотивите към присъдите. Гледахме и другите фактори, които забавят производството и сега във връзка с възложената ни през миналата година „допълнителна дейност” за установяване на забавеното правосъдие, установихме, че ние още преди това сме го констатирали, дали указания. Съществено подобрение не е настъпило някъде. И същите тези недостатъци предизвикаха съответни плащания от джоба на данъкоплатеца чрез Министерството на правосъдието. В наказателните дела проблемът беше в многократното им връщане, както от прокурорите на разследващите органи, така и от съдилищата и безконтролно, понеже не подлежаха на отделно обсъждане. И с първия анализ още 2008 г., където намерихме неоснователно връщане, непроучване на делата предварително от съдиите, едва в открито заседание, когато са призовани много подсъдими, адвокати, свидетели разкаяли се, тогава се откриват елементарни процесуални нарушения и връща делото. През годините, включително и миналата година се забелязва намаляване процента на върнатите за доразследване дела от съдилищата.
Друг проблем, който и в миналия доклад се сочи и не бяха взети мерки, да се надявам новото ръководство на прокуратурата най-после да дисциплина в тази насока, то е многократното необосновано формално, бюрократично продължаване на сроковете с едни и същи мотиви – „под индиго” ли да ги кажа, като по-възрастна или „copy paste” модерното, но с години се пишат. И ще ви цитирам само един случай. Бях лично на проверка в Гоце Делчев. От 2007 г. беше започнал прокурор да иска продължение, включително до апелативната няколко пъти. Те сега, за разлика от по-рано, когато поискат определен срок, те им дават повече, докато по-рано даваха по-малко, за да не пишат често и да се подписват, във всички тези писма пишеше, а следственото дело е от 2000 г., „предстои назначаване на съдебно-медицинска експертиза”. Питам апелативната не ги ли попитахте докога ще предстои, това е на десетата година. Въпреки това, имаше такава експертиза.
Това са проблемите. Надявам се да се вземат предвид.
За качеството няма да говоря, въпреки че г-жа Гочева понякога намира такива обвинителни актове, за които се чуди защо не се е научил да пише обвинителен акт и мъчи да предприеме някакви мерки.
За съдилищата характерно, особено за гражданските, насрочване през дълги периоди. За софийските е най-характерно – през 6, през 7, през 10 месеца – един път в годината гражданско или административно дело и общо се точи около 5-6 години с инстанциите, с връщане. Това не допринася по никакъв начин за качеството му, защото е връщано един-два пъти, докато направи 15 години и гражданите с право получават обезщетение. Давали сме указания да се вземат организационни мерки, каквито преценят, но да се насрочват през кратки интервали. Оправдават се, че в ГПК, за разлика от НПК няма нито срок между заседанията, което не повече от два месеца, нито срок за първоначалното. В някои има - насрочва го, като са постъпили книжата, разменили и след 8 месеца решава да насрочи делото. Това също бави процеса.
Вярно е, че така както са формулирани дисциплинарните нарушения, най-вече за неспазване на сроковете за изготвяне на решение, сме давали за дисциплинарни наказания.
Това беше първата голяма част – дисциплиниране, превантивна роля, особено през първия мандат, като разбираха, че ще ходят инспектори, пишат в съдилищата решения, чак се оплакваха, че системните администратори не смогват. Това също е дисциплиниращ ефект.
По второто голямо правомощие – осигуряване на предвидимо правосъдие, изпратили сме за първия четиригодишен период сигнали до председателите на Върховния касационен, до председателя на Върховния административен съд, общо 18 броя сигнали. От тях има 9 тълкувателни решение. Аз смятам, че това е доста добър атестат. Нека не го приемате като неоснователна хвалба. Пак ще се сравня с Министерството на правосъдието, защото там беше Инспекторатът до 2007 г., но от 1991 г. нямат нито един сигнал. Те имат право на предложение директно от министъра и сега го има министърът да прави директно предложение, а ние правим опосредствено сигнал и ако го сметне за основателен, съответно председателите изготвят, както по наказателни, така и по граждански дела. Те са описани в докладите.
Третото правомощие е дисциплинарната ни практика. За четирите години на предишния мандат имаме само до ВСС. Другите не сме ги сборували. Имаме до административните ръководители предложения да наложат по-леките наказания – забележка или порицание е от тяхна компетентност. И те не винаги ни уведомяват, защото там системата е да минат и през Висшия съдебен съвет със сложен фактически състав. До Висшия съдебен съвет за четири години сме направили 78 предложения за дисциплинарно наказване. Сравнили сме се с Министерството на правосъдието за 10 годишния период от 1997 г. до 2007 г. – общо 7 броя.
Мисля, че Инспекторатът се опитва да върши работата.
През новия период – 2012 г., имаме по-малко предложения. Това не е защото са по-малко нарушенията. Твърде голяма съпротива има против дисциплинарната отговорност и против нашите предложения. Чувства се едно по-голямо нежелание да се правят такива предложения, защото инспекторите понасят съответните негативи.
Аз твърдя и тук изразявам личното си мнение, че дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет и съответно на Върховния административен съд, защото те подлежат и на обжалване пред този съд и понякога там се отменят, трябва да е по-твърда, по-безкомпромисна, защото гражданите искат действително правосъдие. Аз и друг път съм казвала. Ако правим съдебна реформа, най-после трябва да я направим за гражданите. Ние досега в тази съдебна реформа говорим само за магистратите, за натовареността им, за нуждата от обучение, от семинари и от какво ли не и не сме се обърнали към нуждите на гражданите.
От вчера имам един сигнал на бюрото си – жалба. Изпратих веднага за предварително проучване. Гражданин плаче, че година и четири месеца не му е написано решението по трудово дело и се оказа вярно, а в това време работодателят му се е заличил. Надявам се, че държава все пак ще му плати от това забавено правосъдие и невъзможност да осигури правата си. Но българските граждани нямат нужда от такова правосъдие. Защото след това плащат от данъците си освен заплатите на всички нас, които работим в тази система, плащат и обезщетения на престъпниците.
За 2012 г. характерното е новата ни дейност, която ни се възложи. И кратките срокове, както винаги, законът беше забавен заради ветото, влезе в сила на 3 юли. Фактически Министерският съвет към края на септември отпусна парите, а трябваше да се обявят обществени поръчки за техника, за информационни системи, но успяхме да се справим и да проведем конкурси за новите експерти. В този доклад сме отчели за първите три месеца естествено. До 11 септември са постъпили 694 броя заявления. Разгледали сме и сме изпратили на Министерството на правосъдието 283 констативни протокола. Вече има сключени споразумения 17 за забавеното разглеждане. Има фрапиращи случаи за погасени по давност поради не написани мотиви по пет години. Държавата плаща на тези, които са укривали данъци, плащала е заплати на магистрати, плащала е за вещи лица и накрая плаща максимума – по 10 хиляди на подсъдим, 30 хиляди затова че не са написани мотивите. Ето затова свързвам с дисциплинарната практика, която, според мен, трябва да е малко по-категорична. Които не искат и не могат да се справят, да бъдат така добри да си намерят друга работа. Имаше погасено по давност. Питаха ме оня ден експертите: „И в големите съдилища?” И в големите съдилища има магистрати, които се справят, но в един районен съд Разлог, когато за 15 години се погаси по давност за кражби и на подсъдимите крадци се изплатят възнагражденията, а на пострадалите от кражби граждани ще остане само многократното им разкарване до следователи, или полиция, дознатели, съдилища, връщано за доразследване, и държавата не е защитила собствеността им, ние какво мнение очакваме от гражданите да имат за тази така и не свършила съдебна реформа. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Както винаги изчерпателна, на моменти сладкодумна.
Уважаеми колеги, да преминем към коментари, въпроси, изказвания. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз имам един въпрос във връзка със заключението, че Инспекторатът е окото, което трябва да даде облика на правосъдната система и да възвърне доверието на гражданите. В тази връзка във връзка с кадровата работа не считате ли, че е крайно време да намери решение проблемът, който е известен като факт отдавна, обаче няма абсолютно никакви последствия – проблемът за семействеността в системата. Като факт ще ви кажа, тъй като съм от Русе, че в русенските съдилища бяха 36 семейства към миналата или по-миналата година, а сега сигурно са и повече. Но това не е проблем само в Русе. Бяха написани материали за абсолютно всички съдилища и това е тенденция. А нали се сещате, че като има такава семейственост, няма как да говорим за независими решения, за безпристрастни решения. Защото аргументът, който беше писан от страна на магистратите, че те отвеждали по делата, където има съпрузи, но или кумци, кръстници или какво ли не зависимости се създават в една такава среда. Просто мисля, че трябва да бъде намерено такова решение. Това хората не го приемат и дори и да е правилно решението, те казват: „Да, мен ме осъдиха, защото на него му повлия еди-кой си, еди-кой си се е обадил и т.н.”
Анна Караиванова:
Зная го този проблем. Още г-н Калфин като беше народен представител го изнасяше. На един представител от неправителствена организация му даваха стария закон за устройство на съдилищата от 1898 г., където има глава, наречена тогава „Несъвместимост” (не са му казвали „конфликт на интереси”) и там е записано как не могат да работят, как, ако по-късно се омъжат (оженят) кой напуска, кой на по-низше и мисля, че този въпрос трябва да се уреди законодателно Това е личното ми мнение. Много станаха и правните факултети, много ги завършват и влизат всички.
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Г-н Филип Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз имам един кратък въпрос, но отговорът за мен ще е доста показателен, ако имате, разбира се, такава информация.
Можете ли да съпоставите тенденцията в 2011 г. и 2012 г. относно жалбите за давност, които са подадени към съдилищата и по-скоро Софийски районен съд, защото той е най-натовареният в цялата страна. Защото за мен това е една атестация доколко гражданите вярват в бързината на гражданския процес. Знаете, че бяха създадени специални текстове (чл. 410, чл. 417), но виждаме, че и там нещата не вървят добре, макар да бяха добре предвидени от законодателя. Благодаря.
Анна Караиванова:
Жалбите за давност по ГПК не са при нас и ние не преглеждаме и статистиката. При нас е жалбата за бавно правосъдие, когато са приключили, влезли в сила дела, било то граждански, било то административни. Изземваме част от правомощията на съда в Страсбург и държавата присъжда. Има и при нас такива сигнали, че дори жалбите по бавност не ги придвижват, не вземат отношение. Тогава ние се намесваме, отиваме, даваме констатации, препоръчваме. Дали е удачно и това решение – жалбата за давност, като средство да осигури бързината на процеса и поместването му в разумните срокове, може би въпросът е към Висшия съдебен съвет и към Председателя на Касационния, когато дойде да отчита за приложението на закона.

Соня Найденова:
Само да добавя към казаното от г-жа Караиванова по поставения въпрос. С такава статистика и ние не разполагаме, доколкото съгласно Гражданско-процесуалния кодекс тя се разглежда от съдия от по-горния съд. Така че може би проф. Груев при следващата среща при обсъждане на докладите, ако има такава статистика, би могъл да предостави.
Доколкото въпросът ви беше продиктуван специално от работата на Софийския районен съд, съгласна съм констатациите, които е направил Инспектората, че както едни съдии при съдите условия могат да се справят в срок, така други не, но нека все пак, обсъждайки тези констатации и вашето становище по докладите, да имате предвид и един друг факт, който е обективен. Да, така е. Констатациите на Инспектората са специално в софийските съдилища, а може би и в някои други по-големи районни и окръжни съдилища се наблюдават дълги периоди (интервали от време) при насрочване или отлагане на съдебните заседания, но обективният факт на чисто физическа невъзможност. Съдебната палата разполага със 17 или 18 съдебни зали. В тази Съдебна палата тези 18 зали се ползват не само от Софийски градски съд, от Софийския апелативен съд, от Военно окръжен, Военно апелативен и Върховен касационен съд и Окръжен съд-София. Доколкото зная Софийски градски съд ползва 11 от тези зали при повече от 100 съдебни състава. Направете си сметка какъв прекрасен график може да се направи, за да може да се осигури една ритмичност на разглеждане на съдебните производство, които да се отлагат през период от еди-два месеца. Сходен е проблемът и със Софийски районен съд. Стигнахме до кризисна ситуация през месеците юни-юли съдиите от Софийския районен съд да кажат: „Ние сме в стачна готовност и спираме работа.” Да се налага да се водят спешно преговори с Министерството на правосъдието, с Министерството на финансите, за намиране на средства и провеждане на обществена поръчка за преместване на едни в другата сграда. Разбира се, че не е коректно да се оправдавам само с натовареност. Разбира се, влияе и човешкият фактор, че някои от колегите работят по-бавно, други – по-бързо. Но желанието ми е да взимате предвид и тези чисто обективни факти, които не могат да се разрешат нито само с усилията на Инспектората, нито само с усилията на Висшия съдебен съвет.
Не веднъж сме поставяли въпроса и за финансовата обезпеченост. От бюджета на съдената власт остават едни 14 % за издръжка. Останалите се поемат за заплащане на възнагражденията на ангажираните магистрати и съдебни служители. Тези 14% в никакъв случай не могат да покрият дори и текущата издръжка, която е в тежест на органите на съдебната власт по заплащане на консумативите за ползваните съдебни сгради. Така че имайте предвид и това, когато дойде моментът да обсъждаме и бюджета н съдебната власт като една от обективните пречки, която в никакъв случай не е единствената за бавното правосъдие.
На поставения въпрос от г-н Стоилов малко по-рано, тъй като съм взела думата да кажа. Има, разбира се, и Висшият съдебен съвет своята инициатива в отправянето на законодателни предложения, включително чрез един проект на ОПАК през 2011 г. е изготвен и проект на Закон за вещите лица, преводачите и тълковниците, продиктуван именно от забелязаните трудности в срочното разглеждане на делата, който към онзи момент е бил представен в Министерството на правосъдието, но до този момент не е намерил по-нататъшно развитие. Този проект ще послужи и като основа на ангажимента, който сме поели за цялостната концепция за съдебната експертиза и за една експертна кръгла маса, която се организира следващия месец със съдействието на Съюза на юристите и Министерството на правосъдието и гражданските организации, членуващи в Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет.
Наред с това има и не едно предложение, които сме събрали, включително и от действащите магистрати при различни посещения, които също ще бъдат поставени на вниманието. Те касаят освен материалните, така и процесуалните закони, най-вече Наказателно-процесуалния кодекс. Така че и такива предложения ще бъдат представени. Както и проекта за изменение на Закона за съдебната власт, който по обективни причини не беше разгледан в началото на тази година, в чиято подготовка освен действащи магистрати участват и членове на Висшия съдебен съвет и там именно залегнаха някои предложения, които бяха продиктувани, свързани с дейността на Висшия съдебен съвет именно за подобряване работата му, свързана с атестирането и кариерното развитие, който намираме, че е един проблем, който се нуждае от известни корекции. Това сме го забелязали и в нашата практика от месец октомври насам.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви. Г-н Радев пожела думата. След това г-н Стоилов. Заповядайте.
Емил Радев:
Моят въпрос е към г-жа Караиванова.
С последните изменения на Закона за съдебната власт, а именно въвеждането на Глава трета „а” във връзка с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ви бяха възложени едни нови задължения, а не само правомощия. Изминал е един много малък период, но все пак кажете справя ли се Инспектора с тези задължения. С две думи, дали жалбите са повече от очакваните, дали стига персонал, успявате ли в кратките срокове, които са заложени в норми, да се произнасяте и да се сключват споразумения с потърпевшите граждани. Въобще има ли проблеми с прилагането на тези нови норми.
Анна Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Радев.
Има проблеми, естествено. Стремим се в ход да ги решаваме. Надяваме се, че Министерството на правосъдието ще се комплектова и ще уточним някои разминавания.
Иначе се увеличи много работата, особено някъде месец юни, когато от един адвокат, на който няма да споменавам името, за един месец постъпиха около 300 жалби (286 или 290) – през месец май са били по 60 до 80 жалби на ден само от него. Очаквам все още проблеми с връщането на делата от Страсбург. За там не е до края ясно, тъй като нито при приемането на закона, нито след това някой можа да ми даде точно число колко ще бъдат върнати. Лятото излезе пилотното решение на Европейския съд. Признаха го, макар и под въпрос, че ще наблюдават и ние нямаме нищо против да наблюдават. Не знаем колко дела ще дойдат от тях. Но от тук регулярно вървят и в началото бяха малко, тъй като не се беше разчуло и бяхме поставени в много трудни условия. Към края на декември успяхме да затворим обществените поръчки. Нямахме материална база за тях. Както добре знаете, които са били в предишната комисия, при 15 нови експерти, при толкова много разходи – хартия, писане, пощенски дела, ние сме на издръжка от бюджета от 2010 г., когато е намалена спрямо 2009 г. и това ще ни затрудни. Стремим да се справяме. Срещала съм се с хора, които вече са сключили споразумения – адвокати. Изразявам добро отношение, че са много подробни, много аргументирани са нашите становища, които изпращаме. Много внимателно се стремим да проучим делата, макар и само за забавяния и на кои органи се дължат и кое е отговорна държавата. Опасявам се главно от тези, които ще дойдат наведнъж, както дойдоха от този адвокат, за който споменах. Те са заведени. Но има малко неяснота в преходната разпоредба на § 8 от Закона за отговорността на държавата и общините. Мъчим се да я изтълкуваме коректно как се отнася за тези дела. Това ще ни създаде малко проблеми, защото чакаме да ни изпратят оттам уведомление. Иначе засега се справяме. Надяваме се да не ни затрупа много това, за да ни попречи на основната ни дейност. Това опасение го изказах и при приемането на закона и тогава няма да бъдем полезни само като регистратори, след като е приключило всичко и даваме на държавата. Дейността на един Инспекторат аз смятам, че е преди всичко в превантивната му дейност и установяване в редовната дейност да не се допускат забавяния. Винаги могат да се получат някои забавяния, особено по сложните делби. Връщат се по няколко пъти от съдилищата. Но в наказателното производство да се погасяват поради бездействие, поради отлежаване в нечие бюро, аз съм дълбоко възмутена. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател,
Колеги, аз ще свържа началото на изказването си с темата, която постави г-н Радев, за да дам и малко външен поглед. Преди няколко дни излезе доклада на Комисията по мониторинг, която прави обзор на всички процедури във всички страни-членове на Съвета на Европа. Там е отбелязан положителния факт, че България е приела уредба по този въпрос и е започнала практическа работа във връзка със забавените дела и механизма, който да съдейства за намаляване на делата в Страсбург, който се занимава с ревизионните производства на националните актове. Така че това трябва да бъде и допълнителен стимул тази дейност да бъде утвърждавана и развивана.
Друг проблем, който се отнася до забавянето, отчасти може би има и законодателни основания. Аз си спомням, когато приемахме новия Гражданско-процесуален кодекс, ние тогава водихме концептуална дискусия, но надделя разбирането, което аз не смятам за приемливо, че виждате ли сроковете, които са написани в ГПК са за някаква ориентация на магистратите, доколкото решат или могат да се съобразяват с тях, цитирайки старата доктрина за разделението между инструктивните и преклузивните срокове. Всъщност моята теза е, че тези срокове са задължителни, както за страните, така и за съда. Единствената разлика е, че тяхното прехвърляне не е основание за прекратяване на производството, но когато няма специално обосновани причини за забавянето, те са основание за търсене на дисциплинарна отговорност от тези, които са ги допуснали. Но може би трябва да се върнем към изясняване законодателно на този спор, защото моето впечатление е, че голяма част от магистратите, не с наемам да кажа за членовете на Висшия съдебен съвет, като чели се движат в тази стара концепция, която аз не отхвърлям, но тя беше приложима за онези условия, когато имаше редица дисциплиниращи фактори за магистратите. Вярно е, че те са натоварени, сградите са малко, но до преди няколко години поне, проверете дали тази практика не продължава, ние въведохме съдебна ваканция, т.е. време, в което не се насрочват и разглеждат дела. След нейното приключване, се обявяват по 10-15-20 дни срокове за инвентаризация, за вътрешни прегледи и организация, т.е. те не работят с гражданите. Тогава колко е съдебната ваканция? Някъде около 3 месеца. Това а неща, които изглеждат дребни, но ако има ясна воля и регламент, те могат да бъдат решени. Тоест, когато не е съдебната ваканция, се работи пълноценно във всички проявления. А дори и съдебната ваканция не пречи да се извършват някои административни дейности.
По въпроса за изводите. Може би такива се съдържат по отношение на дейността на комисиите като препоръки в една или друга форма, но може би като цяло за Съдебния съвет тези, които имат най-голямо значение за неговата професионална дейност и обществените измерения, трябва да има и по-систематизирани общи изводи, освен тези, които се правят за дейността на отделните комисии.
Прави ми впечатление при прочита, понеже аз на едно-две места открих цели пасажи, които почти буквално се повтарят от отчетите за 2011 г. и 2012 г. Някаква повторяемост на проблемите съществува, оттам и в заключенията, но тъй като става дума за оценъчни изречения, нека все пак да се работи по-конкретно, за да не приемаме едни и същи решения тук, които предварително се знае какви са.
Според мен, има възможности за подобряване на взаимодействието между Висшия съдебен съвет, Инспектората. Надявам се, че има известно подобрение в дисциплинарната дейност, защото вече някои производства като започнат, магистратите предпочитат да си подадат оставка, отколкото да изчакат решението. Това е все пак някакъв косвен показател, че може би тези решения няма да са в техен интерес. Дано това да е такъв сигнал и такива практики да бъдат ограничавани не само поради скандалното им развитие, но и поради превантивната дейност, за която стана дума.
Така че да се надяваме, че много от проблемите, било поради обществени очаквания, поради външен натиск и поради натрупаната практика ще бъдат решавани. Дано всички да са насочваме с такива усилия за решаването им.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жа Колева и г-жа Гочева, ако желаете нещо да добавите. Заповядайте.
Юлиана Колева:
С няколко изречения бих искала да кажа, не като оправдание естествено, но е трудно да се отчита работа на орган, в чиято практическа дейност не се взема участие. Знаете, че смяната на Висшия съдебен съвет беше почти в края на 2012 г. Ние трябваше да отчетем периода 2012 г.
Нашите виждания за този тип документи на Висшия съдебен съвет са доста по-различни от този вариант, който сега сме представили пред вас. Този вариант е Отчетния доклад на Висшия съдебен съвет такъв, какъвто би бил представен от стария Висш съдебен съвет дотолкова, доколкото се движи във формата и засяга проблемите, които са били засягани и по начина по който е бил писан докладът за предходните години.
За тази година – 2013 г., ние смятаме да подготвим един по-аналитичен доклад за състоянието на съдебната система, изхождайки включително и от данните и работата, която сме свършили през 2013 г. Особено много ще наблегнем на тези въпроси, които смятаме за най-важни и приоритетни в нашата работа, а именно постепенно решаване на въпросите с натовареността, проблемите на дисциплинарните производства и на дисциплинарната практика, включително и с нашите изисквания към законодателния орган в тази посока. Защото предполагам, че всички, които в детайли са запознати с тази материя, знаят колко несполучливо е уредена тя. И може би това е най-недобре уредената част от работата на Висшия съдебен съвет.
В тази посока смятам също, че проблемите с атестирането и оценяването на магистратите, които бият още от пръв поглед на очи, че един огромен процент от тях са с най-високата възможна оценка, а в същото време това не отговаря на усещанията, на впечатленията и на съвсем конкретните критики, които се отправят към работата на органите на съдебната власт. Това смятаме, че в рамките на тази година също ще го преодолеем, въпреки че там също се бавят предложенията за законодателни промени, но пък чрез промяна на подхода и методиката на базата на която Висшият съдебен съвет изготвя или респективно контролира изготвянето на атестациите.
Аз винаги съм твърдяла и с това бих искала да завърша, че всяка една стъпка в изменението на условията и работата на съдебната система трябва да бъде много премерена и трябва д бъде в точното време и на точното място. Иначе рискуваме да дебалансираме и без друго сериозно дебалансираната към настоящия момент система, което би било по-лошо, отколкото по-добро за системата.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви. Други колеги? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, в началото се обърнах към Вас да отправите покана към министъра на правосъдието. Не разбрах причините. Не виждам представител на Министерството на правосъдието.
Предс. Христо Бисеров:
Има представител на Министерството на правосъдието и той е г-н Златко Халваджиев, и.д. директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”.
Димитър Лазаров:
Благодаря. Може би защото не го представихте в началото, затова отново попитах или просто аз не съм разбрал.
Съгласен с казаното от колегите, но въпреки всичко аз се учудвам от липсата на министъра на правосъдието. Тук говорим за проблеми, които не са от днес и от вчера и проблеми, които се поставят и от Висшия съдебен съвет. Щеше ми се вече след 100 дни да чуем вижданията и концепцията на министъра на правосъдието – има ли нужда, нямали нужда, в каква насока и как - дали в частта, касаеща правомощия на Висшия съдебен съвет, има ли необходимост от изменения в Закона за съдебната власт. Това, което каза г-н Стоилов, също е важно. Добре е отчето, но на мен също би ми било интересно колко споразумения има сключени. Това вече е и правомощие на министъра на правосъдието.
Що се касае също и до поставените от представителите на Висшия съдебен съвет въпроси, касаещи финансирането. Наближава внасянето на бюджета. Просто очаквах да видя министъра на правосъдието. Може би е заета днес г-жа Златанова, но следващия път да има едно по-активно присъствие от министъра на правосъдието. Говоря по принцип за следващи заседания на Комисията по правни въпроси, когато наистина ще се поставят важни въпроси, да чуем и министъра на правосъдието. За тези 100 дни аз не съм чувал за някаква концепция, касаеща работата на Министерството на правосъдието. Да се надяваме, че вече е готова и се чака подходящия момент да бъде представена.
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Няма. Благодаря. Ориентираме се към приключване.
Предлагам да оформим становище за приемането на докладите. Има ли друго становище? Няма.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред за днес.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.

Председател:
Христо Бисеров