Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 25.09.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател, Павлина Панова, заместник-председател на ВКС и председател на Наказателната колегия и Красимир Влахов, заместник-председател на ВКС и председател на Гражданската колегия; от Висшия съдебен съвет – Юлиана Колева, член на ВСС; от Министерството на правосъдието – Златко Халваджиев, и.д. директор на дирекция „Съдебни дейности”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”, Петър Петров, директор по инспекционна дейност и Силвия Бакърджиева, юрист в Изпълнителна дирекция „Морска администрация”; от Министерството на регионалното развитие – Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна”; от Висшия адвокатски съвет – Валя Гигова, и народият представител Димчо Михалевски, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. За днес имаме следния дневен ред:
1. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г., № 211-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 23.07.2012 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, № 311-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.07.2013 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Димитров Михалевски на 17.09.2013 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 28.08.2013 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 354-01-47, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 31.07.2013 г.
Приемате ли така да протече днешното заседание? (Да.) Благодаря ви. Започваме с точка първа.
По първа точка - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г., № 211-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 23.07.2012 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, № 311-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.07.2013 г.
Г-н Груев, практиката ни подсказва да ви дадем думата да направите доклад. Благодаря.
Проф. Лазар Груев:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
С респект към вашия дневен ред, който не е лек, аз няма да говоря дълго.
Най-напред искам лично да благодаря на Вас, че проявихте разбиране и насрочихте именно в тази седмица обсъждането на доклада, което ми позволи да бъда свидетел и пряк участник в едно от най-щастливите събития в живота ми – сватбата на дъщеря ми. Това беше причината. Благодаря на всички.
Пристъпваме по същество. Аз ще наруша малко обичайното представяне на докладите с един въпрос, който не ми се иска да забравям и по който може би Народното събрание, в частност Комисията по правни въпроси трябва да вземе становище.
Въпросът е кой всъщност трябва да представя и да говори във връзка с тези доклади. Нормативната база е ясна - Конституцията и Закона за съдебната власт. Но там се казва, че председателят на ВКС изготвя доклада и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет. Тези доклади са минали на пленарни заседания на Висшия съдебен съвет, който очевидно е в правомощията си да ги измени, да ги допълва, да ги променя. Именно Висшият съдебен съвет е вносителят на докладите. Разбира се, на мен и моите двама колеги заместници, третият заместник по здравословни причини отсъства, но ние по традиция винаги сме тук. Ние нямаме нищо против и винаги сме участвали в тази процедура, но си спомням, че в предишната или в по-миналата легислатура, тъй като аз отдавна участвам в тези обсъждания, е имало случаи, когато е било само от представляващия Висшия съдебен съвет – тогава проф. Анелия Мингова. Тоест този въпрос трябва да се обсъди, за да не допускаме някаква грешка по трасето, така да се каже, тъй като вносителят е Висшият съдебен съвет. Докладът е приет на заседание на Висшия съдебен съвет и има доклад на Висшия съдебен съвет. Но така или иначе сме тук и да пристъпим по същество, а после общо да дискутираме и този въпрос.
Уважаеми народни представители,
Изменението в Конституцията през 2007 г., което въведе представянето на тези доклади от страна на съдебната власт, в частност за дейността на Съдилищата, Прокуратурата, Инспектората и на Висшия съдебен съвет действа вече шеста година. Първият доклад аз представих тук през 2008 г. Сега обсъждаме тези за 2011 г. и 2012 г. Без съмнение, когато му дойде редът и в пленарна зала, аз малко по-подробно ще говоря за принципите за разделението на властите, но така или иначе е ясно едно, че акцентът във взаимоотношенията между съдебната власт и законодателната власт е в думата „сътрудничество”. Защото всеки модерен конституционализъм, наред с основополагащия принцип за разделение на властите, съдържа в себе си и принципа за сътрудничество между властите и то в онези приоритетни области, каквато без съмнение е и правораздаването и в частност дейността на съдилищата. Аз съм убеден, че и вие сте се замисляли, както и аз, многократно в годините, че конституционната и законодателната уредба на съдебната власт и нейният основен административно ръководен орган Висшият съдебен съвет е уникална с това, че върху полето на управление на съдебната власт, в частност ръководния административен орган Висшия съдебен съвет се преплитат и взаимодействат всички власти в държавата – и Президентът, чрез назначението на тримата големи участва, разбира се, Народното събрание, което избира половината от членовете и разбира се, съдебната власт, която избира другата половина. Така че във всеки един случай този уникален модел в България води и до извода, че в крайна сметка и законодателният орган и органите за съдебната власт имат една, образно казано, споделена отговорност по отношение на онова, което те действат и което се получава на практика.
И още нещо, най-добре то е казано в Конституционно решение № 8 от 2005 г. – „взаимодействието между съдебната власт, тези доклади, които по силата на Конституцията и Закона за съдебната власт се представят са израз именно на сътрудничеството, но те в никакъв случай не бива да престъпват границата и да копират взаимоотношението между парламента и изпълнителната власт, където е прекият контрол върху нея.
В този смисъл от няколко години аз подготвям докладите по такъв начин и Висшият съдебен съвет се съгласява с този подход. Те не са традиционните доклади. Мнозина от вас в годините са участвали или са били част от съдебната власт, където докладите представляват едни дълги поменици от цифри, непрекъснати въртележки между числа, бройки, сравнение с предходен период. Разбира се, те са необходими, но нашият стремеж беше (в подготовката на доклада активно участваха и моите заместници, изобщо ръководството на върховния съд и в този смисъл той е колективно дело като подготовка) и е бил в последните години на базата на цифрите горе-долу да очертаем основните проблеми, приоритети в дейността на съдилищата и най-вече онези, които имат отношение и биха могли да бъдат решени чрез дейността на парламента – на народните представители. Защото цифрите и нека малко да разведря обстановката след това много сериозно изказване в началото с един анекдот, който аз винаги по този повод припомням. След една от битките в Балканската война поручикът е строил ротата, за да направят анализ и започнал така: Уважаеми войници, в битката загинаха 13.7% от пушачите и 50% от непушачите, което само по себе си било вярно, само че в ротата имало двама непушачи и единият загинал. Тоест числото 50% е вярно, но ние трябва да видим какво се крие зад тези проценти, за да можем правилно да вземем онези управленски решения, които са необходими на съдилищата.
Така че в самия доклад за 2012 г. аз изтъквам, че голяма част от проблемите, а дори и констатациите са същите, както за 2011 г. и в този смисъл аз предлагам само да набележа проблемните групи. Иначе съм убеден, че вие стечели доклада и огромната статистика, която е приложена към него.
По отношение на сътрудничеството. Съдилищата и парламента си сътрудничат и могат да си сътрудничат в няколко много възлови области.
Първата от тях е законодателството. Съдиите от върховния съд, а и не само, активно участват във всички работни групи, които са създадени по изработването на основните законопроекти, които касаят съдилищата. От друга страна, по съгласувателните процедури ние винаги сме давали изключително добросъвестно нашите становища. Може би пред скоби тук трябва да изведа продължилата доста време работа по новия Наказателен кодекс, който аз лично не знам на какъв етап от подготовката му се намира сега. Но освен че участваме в работната група към Министерството на правосъдието при разработването, ние проведохме нарочно събрание на цялата наказателна колегия и обобщените предложения бяха предоставени.
От друга страна, често, ако трябва да използвам наказателно-правната терминология, сме били подбудители, или инициатори на някои законопроекти, в частно за изменение на Закона за съдебната власт, процесуалните закони и т.н.
Кои са проблемите, които следват от анализа на цифрите и от анализа, предложен в докладите на съдилищата. Тук отварям една скоба и мисля, че тя е много важна. Съдебната власт и в частност съдилищата са открити и пред обществото и пред народните представители. Всички доклади за дейността на окръжните съдилища, на апелативните съдилища са на интернет страниците на съдилищата и са достъпни за всеки. Аз за пореден път ще отправя призив, ще го направя и в пленарна зала, смятам, че за народните представители по съответните региони би било, според мен, полезно да присъстват и на самите събрания на окръжните, респективно на апелативните съдилища. Те са отворени. Там ние каним представители на Адвокатурата, на Прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи. По този начин народните представители от съответния регион ще имат пряка, ясна представа какво се случва в този регион. Когато се провежда събрание на окръжния съд там се обобщава дейността на всички районни съдилища. Когато се провеждат събранията на апелативните съдилища те обобщават дейността на няколкото окръжни, които са в техния регион. Така че аз мисля, че това е нещо, което е добре и което е един израз на това сътрудничество и взаимодействие, а и най-вече непосредствено впечатление за проблемите, които не могат в един обобщаващ доклад пред целия парламент, в случая Комисията по правни въпроси, да бъдат предоставени на вниманието на народните представители. Така че нашите доклади, освен че са в интернет, събранията започват винаги януари-февруари и до март приключват и народните представители, разбира се, ако имат желание, моите колеги съдии ще се радват да ги посрещнат при тези обсъждания.
Накратко проблемите. От години съдилищата се оплакват от различната нееднаква натовареност при която правораздават. От години стои този проблем. В доклада се констатира, че въпреки някои предприети стъпки от Висшия съдебен съвет, най-вече през 2013 г., макар че докладът не касае този период, частично Висшият съдебен съвет решава или полага усилия за решаването на този проблем, но той стои. И без никакви цифри е ясно, че има няколко свръх натоварени съдилища, какъвто е Софийският районен съд и Градски съд на първо място , окръжните съдилища в Пловдив, Бургас и Варна и не на последно място Върховният касационен съд. Възможните решения на този проблем винаги са били два: или екстензивния път за увеличаване нa съдилищата, което е невъзможно или чрез други законодателни и организационни мерки.
В доклада е отбелязан един безуспешен опит да се промени географията на съдебния съд или така наречената съдебна география по отношение на Софийския регион, т.е. част от периферията на София да премине на подсъдност на някои от другите районни съдилища, които са към окръжния съд, но тази тогава проведена дискусия между всички органи не доведе до резултат, защото проблемите се оказаха много сложни. Понастоящем Висшият съдебен съвет е внесъл едно предложение за подобна промяна в Смоленския регион – съда на Чепеларе, и аз виждам какво се получава. Аз бях засипан от редица писма от всички възможни органи и институции на този град и много трудно ще сe премине към промяна на тези региони. Но този проблем е общ. Той е проблем на законодателство. Той е проблем на МВР. Той е проблем на нотариусите. Той е проблем на изпълнението. Не може Висшият съдебен съвет сам да го реши правилно. А той е свързан пряко с проблема да нееднаквата натовареност.
Остро е поставен в доклада следващият проблем – този за управлението на съдебните сгради, защото той е свързан с предходните два. Софийският районен съд би могъл да правораздава много по-качествено и много по-бързо и много по-добре, ако има нова сграда. Факт е, че 2011 г. и 2012 г. беше направено много в тази насока. Сградата на ГУСВ (за да бъда точен пред вас я посетих на място, обикалях я) е готова, само че има някакви проблеми в министерството, които ние не разбираме за пореден път. И наистина там чрез методите на парламентарния контрол или други методи трябва да се окаже пълно съдействие, защото сградата е готова, залите са готови. Сега тече обществена поръчка за мебелирането им. Тя ще стане и ще се сложат мебелите и компютрите. Висшият съдебен съвет ще търси средства, за да се направи това. Но има няколко дребни неща, като например, че трябва да сe направи оградата около този имот. Трябва да сe направи хоризонталната маркировка и т.н. И понеже ние винаги сме евтини на брашното и скъпи на триците какво казва строителят? Той казва, че тъй като сградата е изцяло готова, работят вентилационните и отоплителните системи, идва сезонът, в който ние ще плащаме пари, за да поддържаме една празна сграда и то огромни пари. Това са 22 хиляди квадратни метра. Това е половината на Съдебната палата. А не могат да не я поддържат, защото ще се разруши. Така че трябва да се ускорят тези неща. Няма да говорим гръмки фрази. Знаем се от години кой какво представлява. Аз обичам прагматизма. Много се направи. Решителна беше тази стъпка. Сградата е готова, архивът е готов. Трябва да се приключи, за да може в голяма степен да се реши проблемът с правораздаването.
Другите проблеми съм ги описал в доклада – Палатата в Перник, Петрич и т.н., но те на фона на София няма какво да ги коментирам.
Огромен проблем за съдилищата и изобщо за магистратите е провеждането и приключването на конкурсните процедури за кариерното развитие и израстване. За отчетния период беше проведен един конкурс. Новият Висш съдебен съвет, който е вече повече от една година в длъжност, все още не е приключил – тече първия конкурс и още доста време ще тече. Готови сме, обсъждали сме го със съдилищата. Свиквам всички председатели на 4 октомври пак да обсъдим предложенията, които с удоволствие ще предоставим на народните представители за изменения в тази насока. Трябва да се промени по някакъв начин това положение. Много са бавни и тромави процедурите. Това налага непрекъснато командироване на съдии. В софийските съдилища цифрите на командироването са някъде между 17-18 в районния, градския, апелативния, защото и ВКС също няма как да попълни съставите си. И днес имахме разговор с председателя на апелативния съд и от вторник командировам още два от апелативния съд. Просто няма как! Трябва да намерим средната пресечна точка за това конкурсите да бъдат много по-бързи и много по-ефективни. Предлагали сме, разговаряли сме във Висшия съдебен съвет, готови сме да направим и някои законодателни предложения, но този проблем трябва да приключи или да го сведем до минимум, защото в противен случай ще продължаваме така.
При измененията в Закона за съдебната власт през 2012 г. се предвиди нов ред за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет с отложено влизане на тази разпоредба чрез електронно гласуване от всички магистрати. Това е § 33 от Преходните и заключителните разпоредби. Струва ми се, че там съвместно да положим усилия наистина тази законова разпоредба да придобие и другата уредба и да се предприемат от министерството практическите действия по осигуряване на едно такова електронно гласуване, ако все още се счита, че това е правилният път, по който трябва да се върви.
Другият основен проблем, който е предмет и трябва да бъде винаги предмет за обсъждане в парламентарната комисия и в пленарната зала това е бюджетът на съдебната власт. Аз съм убеден, че в доклада на Висшия съдебен съвет тези проблеми са поставени общо за цялата система. Ще кажа само за съдилищата. Ние много добре разбираме финансовото положение на държавата и никога не сме били някакви мечтатели в тази област, но просто отсега искам да помоля народните представители, ще го направя и в пленарна зала наистина в някаква степен да бъде коригиран бюджета на съдебната власт и в частност на съдилищата за следващата година. Защото истината е тази. Последната четири не беше променян бюджетът на съдебната власт като цифра и в частност на Върховния касационен съд, който отговаря за издръжката на съдебната палата. За тези четири години разходите за издръжка с около 30 до 35%, което съкрати всички други възможни разходи. Ние практически сега не можем в пълна степен нито да закупим компютри, нито да имаме пари. Даже не знам как, ако Висшият съдебен съвет не намери отнякъде средства, ще продължим да издържаме Съдебната палата. По нашите разчети следващия месец предвидените в бюджета пари за издръжка ще свършат. И това аз съм го написал през м. януари 2013 г. Оттогава досега има 4 писма, с които алармираме за тази ситуация. Тъй като парите за издръжка са същите, а токът , водата, парното, консумативите – всичко онова, което влиза в издръжката станаха вече с 30% по-скъпи. Просто не е възможно със същите пари да с плаща нещо, което е по-скъпо.
Ние сме дали реалистични разчети. Висшият съдебен съвет ги обсъжда и внесе своите предложения. Дано по някакъв начин чрез някакво преструктуриране да се намерят пари.
Интересната тема за журналистите и обществото е, че последните две години, които отчитаме, бонуси или ДМС в съдебната власт не са раздавани, ако това има някакво отношение.
За отчетния период и с това приключвам, уважаеми народни представители, следва да се отбележи и да кажем няколко хубави неща. Нас ни радват устойчивите данни за бързината на правораздаването, въпреки че понякога се прокрадват цифри за някое друго дело, но на фона на 700 хиляди едно или две не могат да определят облика. При тази огромна натовареност съдилищата наистина правораздават в много разумни срокове. Ще видите от отчетите или вече сте видели, повечето съдилища – над 80, а някъде и близо 90% делата се решават в тримесечен срок. Върховният съд на фона на няколко десетки хиляди дела към 16 септември има само няколко дела – на пръстите на едната ми ръка се броят, които са забавени повече от три месеца решението, с обявяването на мотивите. Ние постигнахме това с неимоверни усилия, но е факт. Повечето дела са с много голяма фактическа и правна сложност. Но разгледани до май-юни в зала във Върховния съд към 16 септември има само няколко, които не са обявени. Тоест това за мен лично, имайки предвид натовареността и условията за работа, е един много, много добър показател за нашия съд. Нарочно изисках тази справка, за да бъде актуален пред вас.
Не искам да пропусна и още нещо. През отчетния период се активизира тълкувателната дейност на върховния съд в изпълнение на основното му конституционно правомощие. Например, през 2012 г. са образувани 26 тълкувателни дела. Само за сведение, когато се въведоха тези доклади, 2007-2008 г. броят на делата беше две.
И последно, за първи път през този отчетен период се извърши проверка на апелативните съдилища от Върховния касационен съд по организацията на тяхната работа и спазване на предвидените в наредбата срокове, както и за предприетите мерки от административното ръководство. Аз смятам, че тази практика беше много полезна. Всички доклади от проверките на петте апелативни съдилища аз внесох във Висшия съдебен съвет с обобщаващ доклад, който имаше и съдържа редица конкретни предложения. Надявам се, че те ще бъдат реализирани.
Моля ви да ме извините, ако продължих повече от очакваното от вас и да ви благодаря за търпението.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, желаете ли да обсъдите доклада. Имате ли въпроси или някои съществени забележки по начина, по който ни бяха представени докладите? Въпроси във връзка с дейността на съдилищата?
Г-жо Колева, желаете ли нещо да добавите? Заповядайте.
Юлиана Колева:
Висшият съдебен съвет е внесъл доклада съгласно закона заедно със становище, което е прието на заседание на Висшия съдебен съвет. Повече от това нямам какво да добавя.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, ако няма коментари, да считам, че се готвите за зала да се изкажете. Г-жа Заякова желае думата.
Екатерина Заякова:
Аз преди да си позволя някакъв коментар, бих искала, без да обиждам никого, но все пак г-н Груев, ако може, да ни отговори на какво се дължи разминаването между оплаквателния тон за определена натовареност, удовлетворението от толкова много решени дела и все още толкова ниското доверие на хората в съдебната система и в начина, по който процедират съдилищата и крайния продукт, който се получава.
Не смятате ли, че има нещо, което в докладите не отчитаме, а именно качеството на продукта? В тази връзка не би ли спечелил анализът, ако в този общ брой дела, постъпили искови молби, решения и т.н. все пак не се даде предметът на делата. Защото аз съм убедена, че ако се посочат тези бройки на делата, които в крайна сметка в последните години преимуществено са на монополисти и общо взето се решават почти еднотипно - по образец, нашите наблюдения са не за толкова голяма натовареност на съда. Искам да ви кажа, че ако има по-обстойни проверки, ще видите колко разходват времето си съдиите, освободени именно от такава ангажираност сложни казуси и по предмет дела. Отпаднаха цели институции, които едно време наистина представляваха правна сложност и дела, да не ги изброявам сега, които наистина ангажираха времето. Само за сравнение. Преди в районния съд в Русе бяха 6 граждански и 3 наказателни състава, два пъти в седмицата по 30 дела на заседание на всеки един съдия. Сега в момента са 13 граждански и 12 наказателни. Имат по 3-4 дела в списъка, от които 2 или 3 са дела на монополисти. За каква натовареност говорим?
Вярно е с оглед на подсъдността там, където са съсредоточени седалищата на монополистите, съответно икономическите показатели на съответните райони са ниски и хората наистина са затънали в кредити и нямат пари да плащат, именно там се получава голямата натовареност. Но ако се даде по предмети на делата, ще видите, че основно броят на делата се повишава от това.
Проф. Лазар Груев:
Аз съм напълно съгласен с Вас. Първо, радвам се, че мислим еднакво, тъй като по-голямата част от доклада е под рубриката „Качество на правораздавателната дейност”. Тоест ние сме акцентирали върху това да анализираме качеството на правораздаване, за да ви го представим на вас.
Може би аз не съм се изразил правилно. Аз говорех за нееднаквата натовареност, че това е проблемът, който извеждам в доклада. Ние сме напълно съгласни. С Вас мислим еднакво. Но съгласете се, че не мога да не го поставя този проблем, защото гражданският съдия в Софийския районен съд има годишно 1200 дела. Както и да го смятате на 12 месеца това прави определена цифра. В доклада е отбелязано, че през последната година има намаление на абсолютната цифра на делата, но ако се анализира вътре, ще се види, че има увеличение на исковите производства и намаление на заповедните. И аз се радвам на вашето изказване, защото си мисля, че тогава вие ще подкрепите някои идеи, които ние обсъждаме и са готови, именно за това разсредоточаване на делата, с което да решим този проблем. Защото в София издъхват, а на други места не са толкова натоварени. И по този начин чрез законодателна промяна, което отбелязваме и по което и сега работим, за да ви предложим варианти на нашето виждане. А вие като законодатели ще решите как то да стане, за да решим именно този проблем. Такива предложения имаме и в наказателната материя и в гражданската, и ще ви ги предоставим Защото моята идея винаги е била, че апелативните съдилища повече трябва да се превръщат в едни мини върховни съдилища. Тоест не да изземват функциите на върховния съд, но те могат да поемат една част от нещата, както отдолу, така и отгоре, за да може да бъде наистина справедливо разглеждането. Иначе аз знам, че и проблемът за нееднаквата натовареност не може абсолютен. Винаги ще има нееднакво натоварване на съдилищата и така трябва да бъде. Няма как да е другояче. Не може съдът в Златоград и съдът в Малко Търново, съдът в Трявна да има същата натовареност, какъвто и съдията в София. Но и Златоград, и Малко Търново и Трявна е България и българската държава трябва да има съд там. Естествено е, че ще има нееднаква натовареност. Искам да кажа, че нито едното нито другото е абсолютно. Но трябва да се намери средната пресечна точка.
Екатерина Заякова:
Само да допълня, че аз в тази връзка казвам, че докладът би спечелил откъм аналитичната част, ако се даде точно това – в съдилищата по предмети на делата, с какъв предмет дела са натоварени и там където се налага, ако трябва да се създадат специализирани състави в София, които да решават тия дела или по някакъв друг начин да се разтоварят. Ама да се твърди като цяло, че са натоварени и че свръх работа имат, просто не отговаря на истината. Знаете ли как изглеждат годишните отчети на съответните съдилища и как негативно се приемат, когато след това излезе информация първенци, натоварени, а ние ги виждаме.
Казвате, ако депутатите отидат в районите. Ние познаваме ситуацията, но, ако си кажем честно мнението, дали след мандата ще можем да се върнем като практикуващи юристи?
Извинявайте, но първо трябва да се помисли за дисциплината на работа на съдиите. Ако застанете покрай съдилищата ще видите натовареността – в 10:00 часа се отива на работа и в 15:00 часа се връщат обратно вкъщи. И чакаме 3-4 месеца решения!
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз поисках и взимам думата само за да изкажа адмирации към тълкувателната дейност на Върховния касационен съд по граждански проблеми, по гражданското съдопроизводство главно и в частност с оглед постановяването на тълкувателно решение по отношение на реституционните спорове и законодателството с оглед преценка на действието и зачитането на актовете, включително съдебни и административни, постановени в едни или други видове реституционни производства. Наблюдавахме с интерес около година и половина дебатите на Пленума на Гражданска колегия. Мисля, че това е сериозен принос в правораздавателната дейност и мисля, че е в полза на еднозначното прилагане на правото. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Други колеги? Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми проф. Груев,
Уважаеми върховни съдии и членове на ВСС,
Аз само ще допълня това, колегата Кирилов започна. Наистина тълкувателната дейност е особено важна. В частност мога да кажа, че наистина пропуските там, където не достатъчно добре и подробно сме регламентирали в нормативните актове по дадена проблематика и решаването й именно там е вашата роля да уеднаквите практиката, което е наистина голям проблем с толкова много съдилища, практика и именно Върховният касационен съд в частност се справя бих казал прекалено добре с броя на тълкувателните решения, които в годините на тези два доклада са били произнесени.
Също така се засягат и други важни проблеми. В момента предстои за изпълнителното производство тълкувателно решение. Ние се опитахме да намерим някакво решение и някои законодателни промени да направим, да ги вкараме в едни поносими за обществеността рамки. С вашето решение смятам, че нещата ще си дойдат на мястото, защото това е особено наболял проблем в българското общество. Наистина като резултат от тази тълкувателна дейност са и резултатите за качеството на правораздавателната дейност. Особено се вижда в гражданските и търговските дела – да се постигне 82.3% останали в сила определения по търговски дела, това наистина е добро постижение и мисля, че трябва да продължавате напред с тази тълкувателна дейност, защото съвместно с подобряване на нормативната база и на тълкувателната дейност мисля , че за всички в процеса става много по-лесно и ясно и се уеднаквява практиката на всички съдилища. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, други изказвания има ли? Няма.
Г-н Груев, ние се ориентираме към положително становище за приемане на докладите. Очакваме, че залата по същия начин ще се отнесе, което не е изненада, надявам се.
Колеги, имаме ли съгласие за такова становище? (Да.) Благодаря ви.
С това приключихме по точка първа. Благодарим ви за участието. Желаем ви успех. Ще ви поканим в пленарна зала, когато точката влезе в дневния ред на Народното събрание.
Г-н Попов, ще Ви помоля да води заседанието. Налага се за малко да изляза.
Предс. Филип Попов:
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г.
От вносителите ще представи мотивите за законопроекта г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Красимира Стоянова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Предлаганите изменения и допълнения на Кодекса за търговското корабоплаване преследват основно две задачи:
Първата от тях е да бъдат съобразени разпоредбите на вътрешното право, т.е. на кодекса с правилата на два международни акта, по които Република България е страна. Това са Международната трудова конвенция и Международната конвенция за арест на кораби.
Морската трудова конвенция е ратифицирана със закон от Народното събрание през 2009 г. и е в сила за Република България от 20 август 2013 г. Съгласно разпоредбите на Конвенцията всяка държава е длъжна да приеме и да въведе в своите закони или подзаконови актове мерки, чрез които да изпълни задълженията си, произтичащи от нея. Така че това е първото от измененията, които предлагаме на вашето внимание и които основно са свързани с трудовите отношения на моряците, работещи на борда на кораб, плаващ под знамето на държава-членка на Международната организация на труда.
Втората група от изменения също са свързани с въвеждане в българското законодателство на разпоредби по прилагането на международно правен акт. Това е Международната конвенция за арест на кораби, която също е в сила за Република България от 14 септември 2011 г.
След обнародването на Конвенцията в Държавен вестник тя е вече част от нашето вътрешно право, като е приложима, както е записано и в мотивите към законопроекта, само по отношение на ареста на морските кораби. Това поражда двойнствен режим в националното ни законодателство по отношение на ареста на кораби, а именно за морските кораби се прилага Конвенцията, а за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища Кодексът на търговското корабоплаване. Естествено двойствен подобен режим е неприемлив да съществува в една правна система, така че това, което се постига с измененията в тази насока е да бъдат уеднаквени правилата относно ареста на кораби.
На следващо място измененията в законопроекта са свързани с въвеждането на национално ниво на мерки по прилагането на Регламент (ЕО) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища.
Това е поредната крачка за въвеждане в българското законодателство на комплекс от мерки за защита на правата на пътниците.
Аналогични разпоредби има по отношение на въздушния транспорт в Закона за гражданското въздухоплаване, за железопътния транспорт в Закона за железопътните превози, а за автомобилния транспорт в Закона за автомобилните превози.
Другите изменения и допълнения в законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване основно са подчинени на уеднаквяване и партизиране на използваната терминология в кодекса.
Благодаря ви. Ако имате въпроси с колегите сме на разположение, за да отговорим.
Предс. Филип попов:
Благодаря, г-жо Стоянова.
Уважаеми колеги, имате сумата за въпроси и изказвания. Г-н Радев.
Емил Радев:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Наистина с този законопроект се въвеждат в рамките на нашето законодателство два от особено важни акта, а именно Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда и част от Международната конвенция за арест на кораби.
Първата конвенция е особено важна, защото тя регламентира императивно множество права на екипажите на кораби, регламентира как се комплектуват екипажите, числеността на екипажа, непрекъснатостта на работата, отпуски, графици и това се прави с едни императивни норми, където правата на членовете на екипажа могат много по-лесно да бъдат защитени и наистина да се осигурят едни нормални условия на труд за членовете на екипажите.
С нормите, с които се урежда арестът на кораби се прецизират някои процедури, дават се едни по-широки права на капитаните на пристанища. Мисля, че това е в една положителна светлина. Аз съм от регион, който има голямо пристанище. Наистина това ще помогне на съдилищата при издаването на заповеди за арест и оттам нататък и прилагането им.
Още повече, когато не бяха изрично въведени тези норми, ставаха и някои колизии между международното и вътрешното законодателство, които донякъде с тези норми би трябвало да се решат. Не казвам, че това е идеалното решение на въпроса, но е стъпка напред.
Също така положителна стъпка е и възможността под знамето на Република България да плават кораби, използвани да туризъм, спорт, спортен риболов и развлечения, което е важно и за развитието на туризма особено в Черноморските ни пристанища. Не е много силно развит морския туризъм в този аспект с морските плавателни средства. Надявам се, че това по някакъв начин ще стимулира и повече кораби с такава цел да бъдат регистрирани у нас и да извършват дейност по родното Черноморие.
Аз смятам, че този законопроект следва да бъде подкрепен.
Предс. Филип Попов:
Благодаря. Това е подкрепящо становище.
Колеги, други мнения, съображения и въпроси има ли? Няма.
Който подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г., моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се подкрепя законопроектът.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря, г-н Попов.
Колеги, преминаваме към следващата точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Димитров Михалевски на 17.09.2013 г.
По този законопроект има писмени становища от министър Терзиева и от Националното сдружение на общините. И двете становища са положителни.
Г-н Михалевски, заповядайте да си представите законопроекта.
Димчо Михалевски:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Дами и господа,
Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост и предложените чрез Преходните разпоредби промени в Закона за държавната собственост и в Закона за устройството на територията се налагат предвид постановеното Решение № 6 от 2013 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2013 г., с което бяха обявени за противоконституционни аналогични разпоредби от Закона за общинската собственост и от Закона за държавната собственост, свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост за държавни и общински нужди.
Какво предлагаме всъщност. Голяма част от предложенията са предписани в решението на Конституционния съд.
Първо, предвидено обжалваният акт да бъде съобщаван по реда на Административно-процесуалния кодекс. Допълнените и прецизирани текстове са съобразени с приетото от Конституционния съд разбиране, че съобщаването на отчуждителните актове не следва да става чрез обнародване в „Държавен вестник“, а по реда на АПК, а като алтернатива да се използва „Държавен вестник“ в случаите, когато адресът на заинтересованото лице не е известен и то не е открито на посочения адрес.
Второ, имотът да се смята за отчужден след като актът за отчуждаване влезе в сила, респективно при обжалване след постановяване на съдебно решение и след като бъде изплатено определеното от влезлия в сила акт, респективно съдебно решение, равностойно парично обезщетение. В тази връзка е предвидено и отпадането на задължението за изплащане на определеното в заповедта на кмета обезщетение преди актът да е влязъл в сила и последващо изплащане на разликата, заедно с лихви, ако след обжалване съдът постанови по-висок размер.
Трето, премахва се възможността за допускане на предварително изпълнение, тъй като тази възможност е в противоречие с решението на Конституционния съд.
Освен това е предложено съкращаване на сроковете за обжалване на актовете за отчуждаване, респективно за насрочване на делата и разглеждането им в съда с аргумента от мотивите на Конституционния съд, че бързината за производство по отчуждаване може да се постигне чрез оптимизация на процеса, а не чрез обявените вече противоконституционни разпоредби, които имаха такава цел.
Предвидено е отпадане на разпоредба в ЗУТ, която е свързана с обявените за противоконституционни текстове за предварителен въвод във владение и започване на строителните работи.
Предложена е и редакция на разпоредбите в ЗУТ, регламентиращи правото на държавата и общините на първия купувач, с което се премахва изключението, че това право не се прилага при съсобственост.
Това е накратко предложението.
Респективно всички тези предложени изменения в Закона за общинската собственост са предложени в съответните систематични места в Закона за държавната собственост. Завърших.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, имате думата за отношение по законопроекта.
Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Г-н Председател, бих искал да предложа да се представи и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от народния представител Цецка Цачева и група народни представители и двата законопроекта да се обсъждат заедно, тъй като и двата законопроекта решават сходен проблем, в голямата си част бих казал съдържат и идентични решения за решаване на основните въпроси. Бих искал да предложа съвместно разглеждане така че да не делим тезите с оглед вносителите. А след това законопроектите ще се гласуват поотделно. Благодаря ви.
Хамид Хамид:
Аз мисля, че имаме малка пречка. Иначе съм съгласен с колегата, но тъй като предложенията третират изменения в различни закони – единият в Закона за общинската собственост, а другият в Закона за държавната собственост, може би това ще ни създаде проблем да работим по общ законопроект. Защото законопроектите са различни.
Данаил Кирилов:
Разликата е само в технологичния подход, колега.
Извинявам се, г-н Председател, ако мога да взема думата. (Заповядайте.)
В проекта на г-н Михалевски се предлага основно изменението в Закона за общинската собственост и с Преходните и заключителните разпоредби промяна в Закона за държавната собственост и в ЗУТ. В нашия проект основно е разработен Законът за държавната собственост с изменения в Преходните разпоредби в Закона за общинската собственост. Очевидно е, че в двата законопроекта следваме симетричен подход, без значение откъде подхождаме към изменението.
Димчо Михалевски:
Г-н Председател, само една дума.
Логично е да се разглеждат двата закона едновременно, защото те целят едно и също нещо – да запълнят вакуума, който се получи след решението на Конституционния съд. Да, те са решени с различни водещи закони. По принцип това не е същественият проблем, макар че коректна е забележката, че трябва да се гласува отделно. Но законите не са еднакви.
В закона на г-жа Цачева и група народни представители се възпроизвеждат текстове, които възстановяват с нов чл. 42 на Закона за държавната собственост предварителното изпълнение, което всъщност вече е обявено за противоконституционно. Ние имахме много сериозна дискусия в Комисията по регионална политика и стана ясно, че можем да пробваме, но това ще бъде втори път същата грешка, а знаете кой прави една и съща грешка два пъти. Това е същината на разликата.
Така че двата закона имат една много съществена разлика точно в тази част. Нашият закон не предвижда възстановяването на предварителното производство. Разбира се, тук трябва да бъда коректен. Трябва да се извършат паралелни действия за по-добро планиране на държавните институции и на общините, за да има достатъчно време да се извършват всички действия, като това е напълно възможно. В последствие можем да помислим, като разбира се, това е на един следващ етап, да концентрираме цялата информация за собствеността на едно място, примерно, в общините, за да може да бъде по-лесно издирването на съсобствениците, но връщането на текстове за предварително изпълнение ще ни доведе до същия казус, в който се намираме в момента, само след няколко месеца. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Всъщност разликата само в това ли е, което г-н Михалевски визира?
Данаил Кирилов:
Да, това е само разликата.
Предс. Христо Бисеров:
Вие споделяте ли неговата теза, че този текст в законопроекта, който вие сте внесли, може би не е подходящ, ако мога така да се изразя.
Данаил Кирилов:
Няма как да не я подкрепим
Предс. Христо Бисеров:
Нека да обединим обсъждането, за да ограничим работата в зала.
По четвърта точка – Обсъждане на първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 28.08.2013 г.
Ще обсъждаме и двата законопроекта. Г-н Ципов, заповядайте
Красимир Ципов:
При изготвянето на законопроекта целяхме да се съобразим с мотивите на Решението на Конституционния съд. Поставени сме пред един такъв проблем. Но този проблем, искам да обърна внимание, така споделят и някои други колеги, съществува и в самия Административно-процесуален кодекс – института на предварителното изпълнение. Дискусионен е въпросът дали не би трябвало и там да се помисли за някаква промяна. Говоря принципно.
По отношение на това защо включихме такива текстове? Идеята беше да се потърси възможност най-вече с оглед на усвояването на средства, тъй като сме в края на бюджетния период 2013 г. – 2020 г. да намерим някакво решение. Затова се спряхме на един такъв подход. Наясно сме, че по всяка вероятност може да се получи нещо много по-добро като варианти и споделяме едно виждане, че трябва да се прецени и да се обединим около някакво общо решение да намерим възможност да отговорим на ситуацията, която се създаде след решението на Конституционния съд.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, имате думата за отношение към двата законопроекта, за бележки. Ще намерим формулата. Ако бележките са повече към вашия законопроект, след това да продължим на второ четене през законопроекта на г-н Михалевски. Ясно да посочим, че законопроектът, който е внесен от народните представители от ГЕРБ, е в унисон с нуждите. Без да го отхвърляме. Малко е деликатно тук, г-н Ципов. Как да го направим?
Заповядайте.
Димчо Михалевски:
Ние в другата комисия стигнахме в един момент до такова предложение, водени от същата идея да подкрепим двата законопроекта и на второ четене да се направят съответните корекции. Дори предложихме на колегите от ГЕРБ да се поеме ангажиментът, че този явно противоконституционен текст, който отново се вкарва, да има волята да бъде изтеглен, за да получи подкрепа законопроекта. Разбира се, те решиха в крайна сметка да не поемат такъв ангажимент. Но, ако се прецени, вие сте водеща комисия, може да бъде това. Защото е императивно решението на Конституционния съд. То трябва да се изпълнява. Сега ние втори път да правим същата грешка, не е нужно.
Така че аз бих подкрепил, г-н Председател, едно такова тълкуване, което Вие направихте.
Предс. Христо Бисеров:
Проблемът е, че после не можем да ги обединим. Тоест, ако колегите приемат, че този законопроект просто няма да бъде гледан на второ четене, защото материята ще бъде уредена през другия законопроект. Какво ще кажете г-н Ципов. Има такава практика. Аз съм бил вносител на такъв законопроект.
Красимир Ципов:
Да поема ангажимента до следващата седмица да вземем решение и да ви уведомим затова евентуално.
Предс. Христо Бисеров:
Поемането на ангажимент в рамките на комисията е достатъчен. Не са необходими някакви публични изявления и т.н.
Тоест аз ви предлагам сега да формираме положително становище по законопроекта на г-н Михалевски. Да приемем, че сме разисквали и другия законопроект, но не сме длъжни сега да формираме становище. Или пък аз нямам притеснение да ви предложа да приемем и двата законопроекта, а в крайна сметка какво ще се случи в залата? Контролът е на мнозинството.
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Ако мога да поясня, без оглед на процедурната техника.
За нас е важно да обсъдим по възможност най-задълбочено предложението, което правим в частта да се допусне предварително изпълнение в резултат на съдебен контрол. И смятам, че дебатът, който би следвало да е чисто правен, а не политически, би ни довел до становище и до позиция. Бих казал, че дори е възможно да консолидираме становище в тази посока. Подчертавам, че такова едно обсъждане би могло действително да е в полза и на настоящата администрация.
Аз не съм съгласен изцяло с разбирането на г-н Михалевски или на някои колеги, които са изразили становище в Комисията по регионална политика, че това предварително изпълнение априори е противоконституционно. По тази логика означава да бъде обявено за противоконституционно въобще предварителното изпълнение по АПК.
Знам, че г-н Тодоров като експерт също е изразявал становище и позиция. Но мисля, че ще спечелим от дебата, ако е по-задълбочен. В края на краищата е възможно да се стигне до едно разумно разбиране дали си струва законодателят да опита с това решение или на сто процента стриктно еднозначно да се ограничи само в промяната така, както му е зададена от конституционните съдии.
Димчо Михалевски:
Ние подробно обсъждахме това предложение на колегите от ГЕРБ. За съжаление или не, Конституцията е еднозначна – предварително и справедливо обезщетение. Не случайно той е стъпил на това решение. И каквито и, как да кажа, хитрини да приложим, за да облекчим работата на администрацията, стигаме до едно и също нещо. Конституционният съд и в това решение е предписал, че трябва да има предварително обезщетение. Решенията на Конституционния съд са задължителни за практиката на съда и за всички държавни органи, в това число и за нас народните представители. Случаят е императивен. Трябва да го изпълняваме. А как ние ще си организираме работата и това, че това не е най-удобната схема ,защото има различни практики на забавяне на оценките, увеличаване на оценките на обезщетенията, това вече е работа, която трябва да бъде в съвсем друго поле. Но очевидно през закона пробвахме и видяхме резултата. Ние, когато се приемаха тези изменения преди три години, предупреждавахме, че ще се стигне дотук. Втори път не бива да правим тази грешка.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Гигова има думата.
Валя Гигова:
Добър ден, колеги. Ние нямахме много време, за жалост, да се запознаем с проекта, защото ни беше изпратен преди два дни.
Предс. Христо Бисеров:
Стои на сайта на Народното събрание много отдавна.
Валя Гигова:
Да, но ние не знаехме, че ще бъдем поканени, така че го видяхме едва вчера. Но както и да е, това е нещо като извинение, че няма да бъда безкрайно задълбочена, както бих искала.
Две неща в самото начало. Ние много мислихме по въпроса за предварителното изпълнение. Този въпрос е от изключително голямо обществено значение и няма сигурно юрист в тази страна, който да не го съзнава и който да не го споделя. Проблемът, обаче, да не може в този си вид, поне според нас, да съществува е не само конституционното решение, не само разпоредбите на Конституцията, а най-вече чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Знаете, че вече има серия решения в този смисъл на Европейския съд по правата на човека, където е третиран въпроса относно това може ли да бъде завзет чужд недвижим имот, без това лице да бъде справедливо и отнапред обезщетено. Това се приема като сериозно посегателство на правото на собственост и мисля, че какъвто и текст в този вариант, в който е предложен, бъде приет в закон, той ще има същата съдба.
Това, което не можах да проверя за краткото време и за което ще поема ангажимент, а и вие можете да го проверите, във всички закони, които са съществували в Царство България, игнорирам ЗТСУ и игнорирам ЗПН, но приемам, че те са приети и са съществували в други обществени и политически условия, но там също е имало форми на предварително изпълнение именно, за да може да бъде задоволен държавен и общински интерес, който е достоен аз защита.
Може би трябва да се помисли в тази посока не във варианта, в който се предлага, но в някаква по-различна форма наистина да помислим сериозно върху това, но по начин, че да не попадне в нито едно от ограниченията на Конституцията и на Европейската конвенция за защита правата на човека. Ако това е въпросът, който в момента се дискутира или имам думата, за да кажа свое общо становище по законопроекта.
Ние смятаме, че двата законопроекта са близки по идея, защото отговарят на една и съща нужда. Но това, което ние не споделяме, за няколко основни неща.
Ние считаме, че сроковете, които са предвидени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, които съкращават както сроковете за обжалване на заповедта на кмета, така и сроковете за обжалване заповедта на областния управител, съответно решението на Министерския съвет по съдебен ред, не може да бъде споделена тази идея. Първо, това не кореспондира с общата идея за защита правата на гражданите от действията на административните органи. Срокът и без това е кратък. Той е 14-дневен. И сега да се съкращава на 7 дни, ние считаме за изключително неудачно. Знаем, видяхме какви са съображенията – бързина, възможност да се реализират проекти, но не може за сметка на бързината да бъдат жертвани правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица.
Отделно от това, пак в серия решения, между другото в едно от решенията, което е цитирано от Конституционния съд в решението, пак на
Европейския съд по правата на човека се застъпва следното разбиране. Защитата, която се осъществява срещу действия на администрацията не може да бъде формална. Тоест не е достатъчно законодателят да предвиди форма на защита. Той трябва да даде в случая на обжалване по съдебен ред, съответно съобщаване на административния акт. Но тази защита, която се дава, трябва да бъде съобразена с реалното състояние на нещата във всяка държава. Всеки един от вас, а повечето колеги адвокати, много добре знаят, че за 7 дни жалба срещу сериозна и аргументирана жалба не може да бъде написана, а камо ли да има 7 дневен срок, в който съдът да насрочи делото. Това е абсолютно невъзможно. Защото за 7 дни нито може съдът да призове страни, нито може да изготвят вещите лица експертизите. А всички тези дела са концентрирани най-вече върху размера на обезщетението.
Така че ние възразяваме много сериозно срещу съкращаване на тези срокове и смятаме, че ако те бъдат приети, те биха били нов повод за противоконституционност на закона, няма да гарантират защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица.
Обръщаме внимание и върху нещо друго. И в разпоредбите, които изменят и Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост е предвидено на заинтересованите лица да бъде съобщаван административния акт по чл. 61 от АПК. Изцяло е възприето разбирането, което е залегнало в АПК, когато адресът на някое лице е неизвестен, или не бъде намерено на посочения от него адрес. Обръщаме внимание, че това административно производство не се инициира по искане на заинтересованото лице, че то да си сочи адреса, а адресът, който трябва да бъде посочен, адресът на който трябва да му бъде съобщено, това трябва да бъде постоянният или настоящият адрес, така както предвижда ГПК.
Молим да обърнете внимание и на още нещо, което за нас в адвокатурата стои много отдавна като проблем и поставяно като проблем за дискусия и на много семинари. Отчуждителният ефект на заповедта, т.е. моментът на преминаване на собствеността от частно правния субект в държавата е свързан с момента на плащане. Дали това ще бъде когато е плащане по сметката на правоимащите или по сметка на общината, това е един съвършено неясен момент. Ние считаме, че при положение, че заповедта за отчуждаване, слава Богу вече подлежи на вписване, би следвало вещно прехвърлителният ефект да настъпва от вписване на заповедта в Агенцията по вписванията, служба по вписванията, нарочно не говоря за имотен регистър, защото такъв в България няма. Това би дало голяма сигурност в гражданския оборот, защото представете си какво се случва с отговорителите, с лицата, чиито имоти се отчуждават. Какво се случва с техните кредитори? Те са в съвършена неизвестност дали това лице е собственик на имота или не. Считаме, че елементът публичност и сигурност в гражданския оборот следва да свърже прехвърлянето на собствеността върху имота с момента на вписване на заповедта. Няма пречка, нашето законодателство познава, има вече такива закони – голяма част от реституционните закони знаете какви бяха, отменя се отчуждаването – обратната хипотеза, като предпоставка за вписване на тази заповед в регистъра е да се докаже, че са върнати парите. Тук предпоставка за вписване ще бъде удостоверяване на обстоятелството, че е извършено плащане по сметка. Това смятаме за разумно, отдавна се коментира. Коментира се и в становището на Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд и Конституционният съд също в мотивите си засяга този въпрос, без да го коментирам на плоскостта противоконституционност.
Имам още една молба – да обърнете внимание върху два текста, които са в преходните разпоредби. Не коментирам отделно двата закона, защото няма смисъл. Те са идентични.
В Закона за устройство на територията предлагате изменение на чл. 199, който и без това създава достатъчно проблеми при сключване на сделки, а сега смятаме, че с това изменение ще се създаде още по-голям хаос. Какво имам предвид? Сега, ако един имот от подробния устройствен план е отреден за мероприятие на държавата или общините, за да може да се извърши сделка с идеална част от този имот, трябва да бъде поканена държавата и общината да изкупи идеалната част, освен ако не се извършва сделка между съсобственици. Сега в предложението се предлага, независимо дали се прехвърля на съсобственици или не, при всички случаи да се предлага за изкупуване на държава и община. Ние считаме това за изключително неразумно по две съображения:
Първо, концентрацията на собствеността между съсобственици винаги е в полза на държавата и общината при бъдещи мероприятия – вместо 20 наследника, ще се занимават с три-пет-десет, колкото се концентрират.
Но по-важно е друго, че едно мероприятие, един имот предвиден за осъществяване на мероприятие за общинска или държавна нужда може да отпадне. Не можем зорлем да направим държавата и общината съсобственик с частно правни субекти, защото можело някога да има финансиране и да се осъществи проект. Това изключително сериозно засяга правната сфера на частно правните субекти и смятаме, че е неудачно. Не знам дали това е била идеята на вносителите. Но ние считаме, че това е неудачно разрешение.
Отделно от това смятаме, че чл. 199 въобще пък няма нямо в ЗУТ, но това е въпрос на систематика на закона и разпоредби. Да не говорим, че при условията на чл. 208 може да отпадне, защото там, ако в определения срок не се реализира мероприятието, могат да искат отмяна на подробния устройствен план.
Така че това са основните съображения. Смятаме, че не е добре най-вече да се съкращават сроковете.
Това е по тези два закона.
Можем да поемем ангажимент да направим едно изследване и да ви го представим за предварителното изпълнение, защото си струва. От първия Закон за благоустройството на населените места в България от 1897 г. има предварително изпълнение, но не в този вид, в който се предлага. Просто нямахме време.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря. Благодаря и на представителя на Висшия адвокатски съвет за изчерпателната информация и анализ на двата законопроекта.
Считам, че забележките по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост евентуално биха могли да се вземат предвид между първо и второ четене, касаещи сроковете.
Действително и двата законопроекта са с една обща цел, но не знам по втория законопроект как биха могли да бъдат изчистени противоконституционните норми, които са залегнали в него. Затова аз подкрепям предложението на Председателя на Комисията – искаме да подкрепим и другия законопроект, но нека първо да изчистим тези въпроси, за да не повтаряме една грешка два пъти. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. В изказването на г-н Кирилов усетих една по-различна тенденция - настояване да се проведе дебат.
Освен това, след като чухме г-жа Гигова, виждам, че наистина темата е за разискване, но не вярвам да успеем да намерим решение на това заседание. Ако приемем, че сме обсъдили двата законопроекта и ако няма други изказвания, по-скоро се очертава становище нещо да се опитаме да направим. Но, ако вие държите наистина и настоявате за тези текстове и ако смятате, че това са текстове, които няма да ни вкарат в хипотезата на сгрешилия два пъти депутат, ние не см склонни да подкрепим законопроекта, макар отчитайки, че той в голямата си част е в правилната посока.
Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз си казах становището в Комисията по регионална политика и местно самоуправление и бих го повторила и тук.
Вие предлагате дебат. Но дебат би станал върху два варианта в рамките на законосъобразността. А ние тук спорим целесъобразно срещу законосъобразно. Затова ставаше въпрос, че това, което вие предлагате с допускане на предварителното изпълнение всъщност нарушава равнопоставеността на видовете право на собственост. Личната собственост е не по-малко защитена от държавната и общинската собственост. На практика ние какво да дебатираме, когато имаме, от една страна, противозаконност на по този начин предлагано принудително изпълнение, от друга страна, имаме конституционно решение, което категорично третира този въпрос и ни задължава да го изпълняваме.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Лазаров и след това г-н Радев.
Димитър Лазаров:
Аз малко ще се включа не толкова задълбочено в дебата толкова доколкото се изказаха неща и съм съгласен с колежката, която каза, че темата си заслужава, изхождайки от това, което беше казано, че се дължи справедливо обезщетение. Спор няма. Такива техники има и в Германия. Там законът допуска и оттам между другото тръгне отменянето от Конституционна съд, само че е малко по-друг редът – има една агенция, тя има едни средства, които обезпечеват справедливото обезщетение, което ще се търси по съдебен ред. Не мисля, че в Германия са тръгнали против Конвенцията за защита на собствеността.
Но предварително изпълнение се допуска, когато ви унищожават имота. Нали така? Това също е способ. Той е допустим. Може би не е атакуван пред Конституционния съд. Практикува се. Последиците оттам нататък са за държавата. Но говорейки за предварително изпълнение, аз съм съгласен, че задължително способът трябва да бъде друг, а не плащането, защото между физически лица или равнопоставени лица юридически, плащането по една прехвърлителна сделка може да бъде отложено във времето и няма никаква пречка. Не това е елементът. Така че струва си да седнем и да помислим. Защото те са паралелни, уреждат едни и същи взаимоотношения – общо взето носители на собствеността – в единия случай общината, в другия – държавата. Приемайки единия законопроект, ние предрешаваме едни неща.
Предс. Христо Бисеров:
Ние не ги предрешаваме. Не може заради това, че трябва да стоим и да си мислим, да забавяме едни неща, които трябва да бъдат нормализирани.
Димитър Лазаров:
Аз си казвам моето мнение. Отлагайки, за да седнем и да помислим, а има и изразена готовност от страна на адвокатурата, по Закона за държавната собственост, бихме могли да уточним нещата и няма кой знае колко с една седмица да се забавят нещата.
Предс. Христо Бисеров:
Въпросът е, че няма да се реши за една седмица. Това е въпрос, който ако може да една седмица да се реши?
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, говоря да се намери принципът и точно този баланс.
Предс. Христо Бисеров:
Нека да чуем и г-н Радев.
Димитър Лазаров:
Приключвайки, съм напълно съгласен с казаното, че изкуственото съкращаване на сроковете ще доведе до по-голяма беля, отколкото предварителното изпълнение. Много по-голяма беля!
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Що се касае до започнатия дебат за предварителното изпълнение даже и само да стъпим на Закона за общинската собственост, този проблем пак остава отворен. Защото аз смятам, че могат да се използват редица норми в АПК и да се допусне предварително изпълнение. Този законопроект не го забранява изрично. Така че дебатът за предварителното изпълнение така или иначе трябва да си го проведем, защото освен специалният закон там където не се урежда, имаме и общия, а именно АПК. И там стои кодекса „Предварително изпълнение” и нито една норма от този законопроект за общинската собственост на практика не дерогира тези норми за предварителното изпълнение. Така че може д стане наистина, ако няма допълнителна яснота как, докъде и въобще в коя процедура докъде може да се допуска предварително изпълнение или ясно да се каже, че не се допуска такова, така че ние не бива да бягаме от дебата за предварителното изпълнение и той трябва да се случи, ако искаме наистина да приемем едни норми, които няма да създават после правен хаос и да оставяме съдилищата да ги решават с години, както става по тези дела, от което оттам нататък ще страдат главно общинските и държавните проекти, които са с висок приоритет.
Наистина мисля, че на всички в тази зала желанието е да се защитят и правата на собствениците, но и да вървят напред важните инфраструктурни проекти на общините и на държавата и да се усвояват евросредства, защото там наистина забавянията са фатални.
Така че бих казал, добре е да приемем двата законопроекта и да направим този дебат, защото няма как да избягаме от дебата за предварителното изпълнение.
Предс. Христо Бисеров:
Ние не искаме дебатът по този въпрос да пречи на другата работа, разбирате ли. Защо не го вкарате този дебат през друг законопроект – през АПК, например. А го смесвате с една друга тема и задръствате процеса. Аз търсех това решение. Никой не иска да избяга от този дебат, защото за това ще имаме помощ и от Адвокатурата и от другите органи.
Затова ви казвам. Откажете се от този дебат в този законопроект. Да го направим в друг законопроект, за да вървим сега напред.
Валя Гигова:
Ще ви помогна с удоволствие, защото това е тясната ми специалност.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Насила хубост не бива! Ние се опитахме да облекчим, да помогнем, защото тази попара като областен управител съм я ял над три години – над 300 са преписките. Знам каква е драмата и на предварителното изпълнение. За съжаление, знам и какви щети може да доведе по отношение на отчуждените собственици. Но не искам да влизаме в този дебат, тъй като сме на първо четене. Казваме, че не обсъждаме въобще режима - института на този момент.
Аз, г-н Михалевски и г-н Тодоров, не съм сигурен изначално, че редакцията, която ви предлагаме е противоконституционна. Мисля, не искам да потретвам, има смисъл от този дебат. В тази материя му е мястото. Вярно, може да не е сега, защото горе-долу проблемът чука на вашата врата, ама чука на вратите на всички ни. Защото това са проекти с национално значение. И в крайна сметка без значение кой кого за какво ще обвинява, това ще бави чисто материално, обективно, процедурно реализацията.
С колегите ad hoc го обсъдихме и изразяваме известна склонност, главно за да има консенсус, по основния въпрос мисля, че нямаме различия. Ако сме склонни да подкрепим предварителното изпълнение и тук моля колегите г-н Михалевски и г-н Тодоров да забележат, не знам правно технически и доколко ще го оцени Конституционния съд, но не можем да каним Конституционният съд да ни дава предварително консултации как би му изглеждал въпросния текст. Ние казваме предварително изпълнение „въвод във владение”. Не интервенираме собствеността. Не променяме вещно транслативния ефект. Да, имотът ще е изменен, много бързо ще е изменен, ако допуснем инвеститорът с въвод, ще бъде изменен. Но действително въпросът освен правно теоретично и конституционно значение, има и чисто прагматическо и в интерес на всички решение.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Тодоров, заповядайте.
Стефан Тодоров(експерт):
Ако позволите, г-н Председател, да взема отношение по въпроса, защото ми с струва, че в желанието да се намери едно практически целесъобразно решение в интерес обществен, действително се интерпретират по един малко некоректен начин решението на Конституционния съд. Ще се позволя да цитирам, защото мисля, че цитатът е най-точният отговор.
„С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота частна собственост (това което и сега се предлага в другия законопроект) и да започне строителни дейности преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост.”
И по-нататък продължава:
„Конституционният съд е категоричен в своето разбиране, че не съществува правова държава в света, чието конституционно и гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването й без правно основание против волята на собственика”, като цитират и други решения на Конституционния съд, в които това нещо изрично е било потвърдено още веднъж.
Благодаря.
Валя Гигова:
Ще се опитам да помогна на дебата. Аз също казвам, че в този вид това е абсолютно противоконституционен текст и няма как да се приеме. Това е все едно по иск за собственост по чл. 108, съдът като предварително обезпечителна мярка да допусне, че той ищецът е толкова много прав, дайте да го въведем във владение. Същата работа е. Не може да се случи това. Въпросът е друг, защото примерите трябва да бъдат сведени до прости неща. Какво всъщност е съществувало у нас в миналото и този пример, който казвате за Германия, е верен. Аз предполагам, че е същото, защото знам как е в Холандия. За да може да се направи това, трябва да придадем пряк отчуждителен ефект на заповедта. Това се прави, има го по света, не е толкова страшно. Страшното е, че у нас ако в конституционния текст пишеше вместо действащия текст, че се отчуждава за държавна и общинска нужда срещу справедливо обезщетение, без думата „прехвърлително” нямаше да има проблеми. Но сега този текст, така както е заложен, е абсолютна пречка ние да придадем пряк ефект. Въпросът е дали отношенията ще бъдат облигационни, или ще бъдат свързани с вещно прехвърлителния момент в един по-късен момент от развитие на производството. При тази действаща Конституция няма как да стане, поне според нас. За жалост, не може да стане. Трябва да се предвидят друг ефект на заповедта, което при конституционния текст ми се струва не възможно.
Знаем какъв е проблемът, споделяме го и смятаме, че това ще бъде много сериозна пречка наистина за инвестициите на държавата и общините, но в момента не виждам друго разрешение.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, предстои ни гласуване.
Предлагам ви най-напред да приемем положително становище на първо гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Димитров Михалевски на 17.09.2013 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Предлагам ви положително становище на първо гласуване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 354-01-51, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 28.08.2013 г.
Който подкрепя законопроекта на първо четене, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Становището ще бъде отрицателно.
Дебатът ще продължи, ако намерите форма да го подновите отново. Правната комисия е отворена. Имаме съюзници в лицето на г-жа Гигова.
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Инициативата би трябвало да бъде на управляващото мнозинство, защото това е по-лесното, ако смятате, че този дебат е съществен.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Кирилов, ако има конституционен проблем, наистина нещата са много трудни. Може би оттам трябва да започнат коментарите – има ли конституционен проблем или няма. Ако има?
Благодаря Ви, г-н Михалевски.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 354-01-47, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 31.07.2013 г.
По този законопроект имаме три становища, внесени досега. Едното е от Министерството на финансите. То е едно познато становище от един по-ранен период. То е отрицателно.
От Министерството на правосъдието становището е положително.
От Българската търговско-промишлена палата също има положително становище.
Г-жа Гигова вероятно ще сподели свои виждания. Не знам дали официално ще ангажира Висшия адвокатски съвет, но това не е задължително. (Ще изразя лично мнение.) Добре. Ние тяхното становище няма да го гласуваме.
Предлагам първо да чуем г-н Радев. И всъщност не само него. Вносителите са трима, но г-н Радев заяви пръв желание да вземе думата.
Емил Радев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
С предложението за промяна на Закона за задълженията и договорите се цели разрешаване на един проблем, който в годините на прехода не е намерил решение в нашата държава, нито с нормите на Закона за задълженията и договорите, нито с друго специално законодателство, а именно съществуването на института на вечния длъжник.
С безкрайно уважение се отнасям към нормите на Закона за задълженията и договорите – един закон, действащ повече от 60 години, който урежда наистина едни фундаментални отношения в областта на облигационното право, но давността, точно тази, която е предмет на действие спрямо гражданите – физическите лица, е уредена точно там и затова в този законопроект са предложени допълненията.
Съгласно нашето законодателство няма ограничение, в което едно физическо лице във времето може да бъде преследвано от кредитора. Така или иначе съществуващата в Закона за задълженията и договорите петгодишна давност не е абсолютна. С всяко едно действие на кредитора, било то със завеждане на иск, било то със завеждане на изпълнително производство на практика тази давност се прекъсва и започва да тече наново.
Същото важи и за така наречената тригодишна давност. Няма да се спирам на нея. Имаме едно прекрасно тълкувателно решение на Върховен касационен съд кога може и как да се прилага, така че същото важи и за тригодишната давност, когато се касае за периодичните плащания, касаещи топлофикация, енергоразпределение, мобилни оператори и т.н.
По този начин на практика, въпреки че длъжникът е останал без имущество, могат да продължат да се водят изпълнителните действия спрямо него. В хода на тези изпълнителни действия имаме случаи в много над 10 години – по 15 години водени изпълнителни дела. Съгласно нашето законодателство през този период тече законовата лихва. Тя се трупа, трупат се и разноските по изпълнителните дела и на практика дългът набъбва значително даже и без да се правят някакви по-сериозни действия. Знаете, с всяко едно действие на съдебния изпълнител в рамките на две години, изпълнителното дело продължава да стои активно и няма как да бъде прекратено от длъжника. Често пъти кредиторите плащат предварително разноските, които накрая пак се трупат на гърба на длъжника. И в случай, че този длъжник е без имущество, той продължава да трупа дълг, дългът нараства с течение на годините и няма правен способ, съгласно нашето законодателство, който на практика да сложи някакъв разумен крайна този период. Даже и след като длъжникът почине, наследниците му в случай че приемат наследството, продължават да дължат тези суми, които продължават да растат, а не да намаляват. Имаме много случаи, когато е разпродадено цялото имущество на длъжника, но той остава да дължи на кредиторите и на практика няма как да започне да гради семейната си икономика наново. Няма край! Оттам нататък тези хора обикновено излизат в сивата икономика, не смеят да работят официално, защото веднага биват застопорени възнагражденията им, не смеят да придобиват никакво имущество, защото отново веднага и в рамките на няколко месеца ще бъдат насочени към това имущество изпълнителните действия. По този на практика ние държим тези хора изкуствено в сферата на сивата икономика. Оттам нататък не се плащат осигуровки и т.н, които имат други последствия за фиска.
България и Румъния са две от страните в Европейския съюз, които нямат законодателство по отношение на така наречената потребителска несъстоятелност. Да, търговците могат да обявят несъстоятелност. Има такъв режим и той е добре уреден в Търговския закон. Доколко добре е уреден, също е спорно, защото видяхме множество случаи на използване на вратички в Търговския закон за избягване на плащанията.
Потребителска несъстоятелност има в почти всички държави на Европейския съюз, в Съединените американски щати, Русия и множество други трети страни. Този институт не е непознат в световен мащаб и той по някакъв начин урежда фалита на физическите лица. В добре развитите икономики този институт работи.
Ще ви кажа какви са рамките в Съединените американски щати и как може да се обяви фалита на едно физическо лице. Той може да обяви фалит, когато има необезпечени задължения в размер над 250 хил. долара или обезпечени такива в размер на 800 хил. долара. Виждате какви са мащабите.
Също така искам да кажа, че това е и едно скъпо производство. Както знаете, синдикът получава възнаграждение в производство по несъстоятелност. От масата на несъстоятелността, с две думи от имуществото на длъжника се плащат разноските по едно скъпо производство. Говорим за съдебен процес, съдебни такси, водене на искове, което наистина е едно скъпо производство.
Какво става в Германия, примерно? Там може да бъде назначен за синдик нотариус, адвокат, данъчен консултант, но на всички тези хора на практика им се заплаща едно минимално възнаграждение, което е от доходите на самия длъжник. Когато говорим за доходи от порядъка от над 3-4 хиляди евро на месец, този институт работи. Защото половината от доходите на длъжника се прибират от синдика и те се използват за удовлетворяване на кредиторите, а другата половина му остава разполагаема по дадена схема, заплаща се възнаграждението на самия синдик и разноските по това производство, но това работи, когато на практика длъжникът има стабилни доходи или имущество.
За съжаление, в България в редицата случаи на дългите изпълнителни производства или няма никакво имущество длъжникът, или има минимални доходите. Знаете каква е средната работна заплата в страната и един длъжник с доход от 600-700 лв. да дава минимална работна заплата на месец на синдика да води това производство. Обезсмисля се на практика цялото това нещо.
Абсолютната погасителна давност като институт в българското право и ние имаме такава въведена по отношение на публичните задължения и от 2005 г. тази норма действа в ДОПК. Имаме обикновена давност петгодишна, както е в ЗЗД, имаме и абсолютна давност десетгодишна, където държавата е сметнала, че по отношение на всички субекти – там няма разделение на търговци и физически лица, нетърговци, след 10 години на практика държавата няма как ефективно да прибере дължимите суми. И с цел да има една стабилност в данъкоплатците, на практика е въвел абсолютната давност, именно чл. 171, ал. 2 я провъзгласява като правен институт в нашето право.
Затова смятам, че когато се въведе абсолютна погасителна давност с предложената норма в Закона за задълженията и договорите на практика, без да правим допълнителни разходи, нито за длъжника, нито за държавата, без да правим едно производство, особено тежко и енергоемко, както за съдебната система, така и за всички заинтересовани лица в него, можем да решим проблема с вечните длъжници.
Така е направен предложеният механизъм, че когато говорим за необезпечени вземания – там, където има обезпечения, значи длъжникът все още има имущество, било то негово, било то на трети лица, самият кредитор има възможност да се удовлетвори. С две думи не нарушаваме правата на кредитора, когато той реално може да си удовлетвори частично поне задълженията. Но там, където нямаме никакво имущество, за да няма обезпечение, явно няма имущество, към което кредиторът да посегне. И то е така – в рамките на 10 години големите кредитори, но не само те, ще говорим за енергоразпределителин дружества, за В и К, банки и т.н., на тях законът им е дал възможности по един съкратен срок да си търсят задълженията и в рамките на 5-6 години, ако тези задължения не биват погасени, статистиката е такава ,че много малък процент биват удовлетворени. Практиката, която знаем в нашата страна, е след 5-6 години да се прехвърлят на много малки проценти тези задължения на така наречените колекторски фирми, които знаете как процедират спрямо гражданите. Искам да отбележа, че нямаме регламенти за тяхното действие. Започва се един тормоз над гражданина и се опитваме да изтупаме от празния чувал какво има, което в един момент не е добре и за икономиката, защото реални средства от воденето на тези производства с формални и неформални средства на практика не е от полза на цялото общество, най-малкото поставя длъжниците в едно положение, което често пъти е безизходно.
Смятам, с предложените, че намираме баланс между правата на кредиторите и възможността длъжниците да започнат в някакъв обозрим период на чисто и да започнат да си градят семейната икономика. Оттам нататък мисля, че затваряме и вратичката да се правят измами с този текст, така че да бъдат заобикаляни дължими плащания от дадени недобросъвестни лица.
Пак казвам, този текст важи единствено и само за гражданите нетърговци. Търговците са много добре уредени като норми в Търговския закон и затова се опитваме с този законопроект да запълним една съществуваща празнина в законодателството и то със средства, които са максимално прости и в дадения период на финансова криза ще изискват минимални средства, както от държавата, така и от длъжниците, които накрая плащат всички разноски по тези изпълнителни производства или по производствата по неплатежоспособност, била тя търговска или потребителска. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, имате думата.
Янаки Стоилов:
Да чуем първо г-жа Гигова.
Предс. Христо Бисеров:
Уточнихме, че Висшият адвокатски съвет няма официално становище и г-жа Гигова няма ангажимента да вземе становище на всяка цена. По-коректно е тя да се включи в дискусията в момент, в който прецени, при положение, че няма да излага официална позиция на Висшия адвокатски съвет. Това не пречи да се включи сега. Аз не искам да я подканваме да се изкаже, без тя да желае да го направи точно в този момент.
Валя Гигова:
Аз ще изложа добросъвестно и честно моето правно виждане.
Абсолютно съм съгласна, че не може да има вечни длъжници. Не може в едно съвременно общество един човек да бъде изваден завинаги от гражданския оборот, само защото кредиторът не си е потърсил овреме вземането. Да бъдат така добри кредиторите да дисциплинират себе също и да предприемат своевременно действия за принудително изпълнение, а не голяма част от тях да чакат, да си трупат законовата лихва, която много често е по-голяма от договорната и е много по-изгодно по-късно да съдиш някой, защото ще вземеш повече пари от него. Това на плоскостта на чистата икономика.
В сега действащия ГПК, аз не го нося и не мога да ви кажа точния текст, има една възможност всяко лице, което е длъжник по принудителното изпълнение с молба до районния съд да поиска и заяви цялото си имущество, да даде декларация, че няма имущество, в който случай принудителното изпълнение спрямо него се прекратява. Ама дори и да се прекрати, можеш да си вземеш изпълнителен лист, да отидеш при друг съдебен изпълнител и да си образуваш след две години наново делото. Това, че веднъж е прекратено, не означава, че той е освободен, както да речем нормата на чл. 739 от Търговския закон по отношение на търговците.
Аз смятам, че трябва да бъде въведена абсолютна давност спрямо физически лица. Не може публично-правните задължения да се погасяват с абсолютна давност, а да не се погасяват частно правните задължения.
Обаче това е нож с две остриета, защото, от една страна, може да даде възможност на длъжниците да шиканират с изпълнението, да се укриват, да не бъдат намерени на адреса, да укриват имущество. Но те и сега могат да укриват имущество, и сега могат да се укриват от получаване на призовки и съобщения.
Ако абсолютната давност у нас се приеме като алтернатива на несъстоятелността на физически лица, която ми се струва много трудно осъществима у нас, ние с едно производство по чл. 410 и чл. 417 нашите съдилища са задъхани и не могат да се справят, представете си с производство на несъстоятелност на физически лица. Горе-долу ще сме в ситуацията на „Андрешко” само че не в блатото, а в още по-голямо блато, защото ще има много повече разноски по него и много по-голям секвестър, защото кръгът на правата ще бъдат повече несеквестируеми.
Затова принципно аз споделям това разбиране, че не може да има вечни длъжници.
Мисля, че това, което е предложено като текст има разумен баланс, защото хем това не се отнася за необезпечените кредитори, които е разумно. Ако един кредитор отнапред определено имущество на длъжника е определил за обезпечение и се е гарантирал по този начин, няма никакво основание да го лишим. Както знаете ипотеките са за 20, да 30 години и т.н.
От друга страна, в текста има и разумен баланс, защото казва: „този текст не се отнася за отсрочване и разсрочване на задълженията.” Ако този текст няма тази добавка, тогава ще направим кредиторите несговорчиви. Те нямат да правят отстъпки на своите длъжници. А винаги трябва да има възможност хората да си решат доброволно и по споразумение взаимоотношенията, т.е. винаги да има тази възможност. Ако няма тази възможност и тече давността, независимо колко пъти отсрочил и разсрочил задължението, тогава кредиторът ще се въздържа от даване на облекчения за неговия длъжник. Затова аз смятам, че това, което е предложено, е кратко и разумно.
Приемам го и пак казвам, това не е позиция на Висшия адвокатски съвет. Звучи ми разумно като човек юрист, който е видял доста длъжници и кредитори. Това е моето мнение.
Снежина Маджарова:
Само една дума ще кажа. Разбира се, че подкрепям законопроекта. Подкрепям и становището на г-жа Гигова. Само един въпрос искам да поставя на вниманието ви.
Пред мен възниква въпроса ще бъде ли приложима тази абсолютна погасационна давност по отношение на тези вземания, които са били обезпечени. След това кредиторът е реализирал обезпечението. Това всъщност е големият проблем в момента. И след реализирането на това обезпечение на практика остава една голяма не събрана сума, която ще попадне ли под действието на тази разпоредба. Това е моят въпрос.
Емил Радев:
Ще попадне до момента, в който се продаде това имущество върху което е обезпечението. В момента, в който се продаде, оттам нататък ние попадаме в хипотезата на нормата. С две думи няма обезпечено имущество, няма с какво оттам нататък да продължи изпълнението и попадаме в хипотезата. Това е целта. Целта е, когато наистина обективно няма към какво повече да се насочи, обективно длъжникът няма имущество, да не продължава системното гонене на този длъжник и на семейството му. Да може той да започне в даден момент на чисто.
Снежина Маджарова:
Понеже това е проблемът, който евентуално ще поставят колегите, които биха изразили резерва относно тази разпоредба, според мен, да се изчисти в тази връзка разпоредбата. Просто като идея го казвам. Защото не е категорична в момента. Иначе аз със сигурност подкрепям това предложение, още повече и колегите си, но това е просто една идея, която мисля, че тук е мястото да я обсъдим. Предполагам, че това би могло да предизвика възражения от страна на останалите колеги.
Предс.Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз точно това имах предвид. Принцип подкрепям законопроекта. Едва ли има човек в България, който да е работил практически с длъжници и да не подкрепя точно с оглед на тези вечни длъжници, на трагедиите, които се получават с наследници, наследили дългове и т.н. Но имам няколко неясноти.
Първата неяснота, която възниква в текста, е откога започва да се счита давностният срок? От момента на възникване на задължението или от установяването? Защото има много случаи, в които установяването, както каза и колегата, е много години след възникване на задължението. Емил Радев:
Не пипаме общите норми в ЗЗД. Те са ясни.
Екатерина Заякова:
Може би трябва да се уточни все пак. Защото с изтичане на 10 годишна давност. Според нас по същия начин противоречи абсолютната давност. Защото, ако е абсолютна десет годишна давност, това условие, когато задължението е отсрочено, освен случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, считаме, че противоречи на абсолютната давност. Какво имате предвид да изключвате тези случаи?
Емил Радев:
Не може, когато имаме споразумение между кредитора и длъжника за отсрочване и разсрочване на дадено задължение, оттам нататък на практика това задължение с факта на отсрочване, на подписване на съответното споразумение за отсрочване и анекс към договор, оттам нататък това задължение не се смята към този момент за изискуемо. Изискуемостта по взаимно съгласие на двете страни тя се измества някъде напред във времето. Така че същият текст, даже съвсем огледален е в ДОПК. Там също имаме възможност на отсрочване и разсрочване на публични задължения. Затова, когато има съгласие между кредитора и длъжника по някакъв начин ад разсрочат едно задължение, оттам нататък те изместват падежа и изискуемостта. И естествено, когато има такова споразумение, изискуемостта започва да тече от срока, в който е уговорено в самото споразумение. Така че това са общи институти, които ние не пипаме.
Екатерина Заякова:
Някак си за мен не звучи като абсолютна давност, а условна.
Предс. Христо Бисеров:
Други колеги. Заповядайте, г-н Иванов.
Иван Иванов:
Аз подкрепям инициативата на г-н Радев и колегите му, защото наистина проблемът е много сериозен и предстои да ескалира. Проблемът е, че възникват много въпроси в този кратък текст, който вие предлагате.
В ал. 2 аз не съм съгласен да се изключват физическите лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци. Каква е причината те да излязат от този институт? Не я разбирам.
Тоест очевидно материята е доста по-сложна, отколкото я покрива този текст.
Предлагам по принцип да подкрепим идеята и да започнем да мислим за нещо друго, по-сериозно.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Председател.
Темата е много важна и актуална. Тя не случайно се беше появила и в края на миналия парламент. Само че тогава не й дойде времето не само поради привършване на дейността, понеже се променят ролите, тук някои говорят за търговците. Нашата задача не е за търговците, защото търговците имат друга роля в стопанския живот. Аз говоря за едноличните търговци. Те са търговци. Това им е основното занятие и всъщност при тях те носят риска за обезпечаване на своята търговска дейност с имуществото си като физически лица. Така че няма как да ги разделим.
Аз ще се изкажа само като за първо четене, защото самият казус има много подвъпроси, които могат да възникват. Някои от тях се поставят, но мисля, че не им е сега времето, защото трябва да решим какво е нашето отношение към самата тема.
Проблемът има голямо социално значение. Даже аз бих подсилил малко мотивите н г-н Радев, че той може да бъде възприет и като част от политиката за действие срещу монополните структури, картелните структури. Защото, ако погледнем, предметът на приложение на закона главно ще бъде за натрупани задължения от топлофикация, ВиК, енерго. Това са масовите случаи. Само че от тази гледна точка трябва да преценим и ефектите, защото някои хора и досега са много ловки и въпреки липсата на такъв десет годишен срок, успяват дълго време да не плащат и те съвсем не са от социално слабите. Те даже са просто много добре квалифицирани, даже от тях има и много добре юридически подготвени хора, защото знаят как да избегнат тези неща. Затова мисля, че трябва отговорно да се отнесем към темата.
Имаме становища, които са представени. Те са различни. Даже виждам, че Министерството на финансите е дало юридически мотиви за своето становище, но то е без мотиви. Ние подкрепяме законопроекта. Не го омаловажават като краен факт. Становището на Търговско-промишлената палата поне се позовава на някаква представителност сред членовете. Те също не се мотивират, но казват много от нашите хора го подкрепят. Добре. Това все пак е някакъв социално значим факт. Това показва, че наистина трябва да преоценим нещата.
Мисля, че има връзка с темата за фалита, като най-кратка форма, на физически лица. Но това е само един от елементите в тази тема. Това, което мен ме смущава е, че тя не третира въпроса за цялостното състояние на длъжника, а за всяко едно задължение, взето поотделно. И ако ние правим комплексна преценка и на задълженията на лицето и на неговите финансови възможности, вероятно можем да се произнесем с по-голяма убедителност и този който се произнася, дали да се отиде към някакво погасяване на задълженията. Но така извадено всяко едно задължение само по себе си някак си не може да даде една и съща социална оценка на обстоятелствата, поради които се е стигнало до това. В известна степен законът е малко широк, а в друга той е тесен, защото е казано „независимо от спирането или прекъсването на давността”. Кредиторът може да е предприемал необходимите действия и това именно се отразява върху тези факти, които водят до спиране и прекъсване на давността, но да не е постигнал търсеният ефект.
Аз искам да поясня, че няма такова понятие „относителна и абсолютна давност”. То е разговорно понятие. (Има, има.) Става дума, че е по.точно да говорим за относителна и абсолютна недействителност, защото давността би била абсолютна, ако тя настъпва без всякакви уговорки. В случая даже няма абсолютна давност. Говорим, че всяка давност, свързана с някакви уговорки, тя не може да бъде абсолютна. Защото и тук има уговорки. Когато изцяло падат последиците. Защото в случая има уговорки и не може да се говори за абсолютен характер.
Защо казвам, че от друга страна законопроектът е в известна степен стеснен. Защото, като кажем необезпечените вземания, другата голяма категория неща са задълженията към финансови институции, които във всички случаи са обезпечени. Потребителските кредити не са с толкова големи обеми по отношение на отделните длъжници. Тоест възникват редица проблеми.
Даже ако се постави въпросът с десет годишния срок само по себе си той може да бъде някакво облекчаване на положението на длъжника.
Поставям като въпрос и темата „независимо от спирането или прекъсването на давността”?
Иначе другото е ясно – за разсрочването трябва да го има, защото това отговаря на гъвкавостта на отношенията между длъжника и кредитора.
Това, което аз ви предлагам сега е да оставим за известно време отворен въпроса. Преди да пристъпим към изразяването на становище, лично аз бих искал още веднъж по-внимателно да го консултираме с възможността да продължим не само дискусията, но и включително търсенето на решение. Но пак казвам, да го синхронизираме по някакъв начин поне като последователност на действията с темата за фалита на физическите лица. Защото този въпрос, колкото и да е трудно, мисля, че трябва да бъде решен при български условия. Може да се предвиди и някаква форма на медиация, т.е. на отношения между длъжника и кредитора, а не всичко да стига до съда. Има форми, които са познати и в европейски страни – да се прави един цялостен преглед на състоянието на лицата, защото този елемент, изведен единствено пред скоби, може да даде определени ефекти, но тези ефекти няма да бъдат само положителни така, както може би е замисълът.
Това имам предвид. Затова, г-н Председател, без да прекратяваме дискусията, предлагам за непродължителен период от време да отложим вземането на решение и когато изясним движението по цялата тема, тогава ако сметнем, че надделяват аргументите за подкрепа и на този начин на действие, да продължим дискусията и тогава да вземем окончателон решение по проектозакона.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:.
Аз ще бъда кратък. Моля г-н Радев да коментира за срока в § 2. Моля по тази тема да поговорим – за шестте месеца.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, ще започна отзад напред.
Въвеждането на абсолютна давност като институт, който на практика въвежда избягване плащането на дадено задължение, според мен, не трябва да се въвежда от утре. Защото има и добросъвестни кредитори, които имат да довършат дадени правни действия и аз смятам, че шестмесечният срок е такъв, който да пази и интересите донякъде и на кредиторите. Той не е толкова дълъг срок. Разбира се, този срок можем ад го коментираме – дали трябва три месеца, шест месеца или една година. Така или иначе знаем спецификите на изпълнителното производство, но не трябва да изненадваме кредиторите така, че утре да вкарваме едни норми, които наистина са нови за правния ни мир по отношение на физическите лица. По ДОПК влязоха с леко разсрочване, доколкото си спомням. Така че този параграф затова все пак да има някакъв баланс.
Имайте предвид, че това право не възниква автоматично. То възниква, когато длъжникът направи своето възражение за изтекла погасителна давност. Но все пак на кредитора трябва да му се дадат някакви възможности, защото може да има производства, на които им трябва още седмица, или насрочена публична продан и т.н. Длъжникът може и доброволно да плати в рамките на тези шест месеца задължението си. Това е вече по възможностите на длъжника.
По въпроса защо са изключени физическите лица търговци? Това са така наречените еднолични търговци, които са в обхвата на Търговския закон, Глава „Несъстоятелност”. Те са изключени. Когато в горната алинея кажем „физически лица”, по нашето законодателство физическо лице е едноличният търговец. Оттам нататък автоматично те ще могат да се ползват в качеството си на еднолични търговци от разпоредбите за абсолютната давност, което за извършващите търговска дейност не сме го предвидили. На практика този законопроект е насочен към гражданите, които не упражняват търговска дейност. И пак казвам, като видим какви са на практика задълженията на гражданите – това са за ток, вода, задължения към топлофикациите, потребителски кредити, лизинги и телефони. Това са на практика задължения, които в 90% от случаите са такива. Този тип задължения обикновено не са обезпечени, но в този тип задължения знаем от редица случаи как за 200 лв. сметка за ток на практика се продават апартаменти, преследват се длъжниците, трупат се страшно много лихви. Ние направихме миналата година поправки в ГПК. Отрязахме възможността да се събира процент и половина върху стойността на продавания имот, където се качваше с десетки пъти дългът. Това го ограничихме, но все пак няма смисъл 12-13 години да се трупа законовата лихва, която не е в малък размер, да се трупат разноските и да увеличаваме неимоверно много дълга.
Що се касае до едноличните търговци, те ползват Глава „Несъстоятелност” и онази специфична процедура, която урежда несъстоятелност. Тя затова е и търговска.
Г-н Стоилов, наистина потребителската несъстоятелност е въпрос, който трябва да се решава. Но за да се реши, трябва да сме наясно, че ние нямаме изградени нужните регистри.
Първо, нямаме регистри, които да дадат обективна представа за задълженията на гражданите. Регистърът на банките и на финансовите институции е строго специфичен, не е публичен регистър. Оттам нататък само специфични задължения към кредитните институции влиза в този регистър. Няма никаква информация за задължения към топлофикация, нямаме регистър на задълженията към енергоразпределителни дружества и т.н. Дори нямаме изградена база данни. Нямаме и разпоредби, които да изградят такава база данни и такива регистри обикновено се изграждат с години.
Също така, когато говорим за потребителската несъстоятелност и фалита на физическите лица, трябва да знаем, че освен възможността да освободим гражданина от тези задължения към кредиторите, трябва ясно да има и какви са последствията за този гражданин. Защо той е допуснал на практика да изпадне в такава процедура, било то умишлено или неумишлено. Това може да се развива в едно съдебно производство. Няма как стоейки статично и гледайки в един регистър ние да знаем за причините, довели до потребителската несъстоятелност и фалит. И оттам нататък знаете, в Германия, примерно, 8 години не може да бъде кредитиран. Има ограничения за извършване на търговска дейност, като материално отговорно лице и куп други ограничения за този, който се е възползвал от възможността да обяви фалит, защото той е показал, че в един момент не може да борави добре с дадените средства и фактически нарушава дадени права на кредиторите. Така че когато даваме дадени права, трябва да имаме и публичният регистър, от който това да се вижда действителното положение, така както е за търговците. Веднага се обявява фактът, че даденото лице е в неплатежоспособност и всички знаят последствията за търгуване с даденото лице и каквито и да е взаимодействия.
Така че изграждането на публичните регистри е един трудоемък период от време. Знаем какво става с търговския регистър, за колко време той заработи, какво беше нужното финансиране.
Този текст по никакъв начин недерогира въпроса с потребителската несъстоятелност. И когато сме готов, и когато имаме норми и знаем, че има финансиране, и когато има възможност за изграждане на дадените публични регистри. Все пак трябва да кажем и кой орган ще разглежда тази несъстоятелност, защото знаем, че търговската несъстоятелност е една от най-сложните материи и там са съкратени срокове и са особено конфликтни темите. Както знаете, с вас направихме промени, за да затворим дадени вратички, защото се използваха недобросъвестно.
Колеги, аз апелирам да не гледаме политически на този законопроект. Очаквам подкрепата на всички от вас, а също така и да направим тези норми максимално ясни и чисти.
Аз смятам, че ако се даде малко по-дълъг срок между първо и второ четене ние можем ад дадем отговор, даже и по-добър на така представените норми, да изчистим всички неща. Аз казах. Ползвали сме нормата от ДОПК, която по този начин дава дефиницията и тя е работеща норма вече почти десет години.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Гигова.
Галя Гигова:
В световен план има две системи на индивидуално принудително изпълнение. Едната система почива на принципа на приоритета, другата почива на принципа на хирографостта и съразмерността. У нас ние сме приели принципът на съразмерност. В производството по ГПК срещу едно физическо лице могат да се съберат всичките му кредитори. Докато примерът, който давате за Германия, но в Германия затова има несъстоятелност на физически лица, защото в Германия действа принципа на прио темпо реперио юре. Този, който насочи изпълнение към едно имущество, налагайки запор и възбрана, всъщност получава статута на обезпечен кредитор. И останалите кредитори, които са се присъединили към това производство, не могат да се ползват – да се удовлетворят от имуществото към което първият кредитор е насочил изпълнение. В курса на проф. Кацаров най-добре е развита в световен план разделението на несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение в двете му форми. Затова в исторически план в тези системи, които почиват на разбирането, че всички кредитори на длъжника могат да участват в производство по ГПК. Затова няма несъстоятелност. Защото да събереш по едно производство всички кредитори, които съразмерно се удовлетворяват, то си е жива несъстоятелност това. Замислете се да видите, че е така. Имате един длъжник – топлофикация, банки, Мтел – всички се наредили и всеки търси от него изпълнение, но той има едно имущество. Всички се удовлетворяват съразмерно, освен по чл. 136 ЗЗД, ако няма друго основание на предпочитания.
Понеже г-жа Маджарова постави въпроса, аз мисля, че няма никакъв проблем в този текст и е пределно ясно. Защото ние имаме общи правила на ЗЗД. Ако едно имущество, което служи за обезщетение, не може да покрие целия дълг, за разликата над него кредиторът е хирографарен кредитор. Той се конкурира с всички останали взискатели. Аз не мисля, че има някакъв проблем. Не мисля, че текстът е неясен от тази гледна точка. Защото ние имаме общи правила, които казват какво значи обезпечено вземане – вземане, което се покрива от обезпечението.То и производството по несъстоятелност е така. Ако не стигне имуществото, върху което има залог или ипотека, кредиторът в реда по чл. 722 и следващия от Търговския закон участва съразмерно в редовете. От когато стане хирографарно естествено.
Филип Попов:
На голяма част от моя въпрос, комуникирайки и с колегите, намерих и отговор. Но моят въпрос е именно по текста, касаещ необезпечени вземания. Кога всъщност се определя кое вземане е обезпечено или не, от кой момент – на сключване на договора, на възникване на съответното обезпечение, ипотека, залог или към момента, когато вече самото вземане – на изискуемостта.
Емил Радев:
Към момента на предявяване на правата за абсолютна давност. Към този момент. Или тогава има обезпечено имущество или няма.
Филип Попов:
Вторият ми въпрос е защо след като едно вземаме е обезпечено с ипотека или със залог, когато това вземане всъщност е гарантирано за кредитора по един или друг начин и неговото събиране (удовлетворяване на кредитора) ще бъде в едни много по кратки срокове от 10 години. Защо то е изключено от тази абсолютна погасителна давност.
Другият ми въпрос е по отношение на отсрочването или разсрочването. Най-често се наблюдава, че отсрочване или разсрочване на едно задължение има вече след издаден изпълнителен лист. Такива са и случаите в топлофикация, където има и тълкувателно решение на ВКС. Там давността е тригодишна, тъй като те са по чл. 111, буква „б” от ЗЗД. Тогава ли се случва отсрочването или разсрочването? След вече издаден изпълнителен лист? При това положение това вземане към коя хипотеза ще спадне? От кой момент. Това са ми въпросите. Кога ние виждаме, че това задължение е отсрочено или разсрочено, от кой момент започва да тече давността. Защото тя вече е започнала, тя е изискуема. И на един по-късен етап това вземане става отсрочено или разсрочени.
Емил Радев:
Отсрочването или разсрочването са институти, които стават задължително с участието на длъжника. Ако има волеизявление на кредитора за отсрочване на дадено задължение, то е в полза на длъжника така или иначе. Няма как да бъде в негов ущърб или в негова вреда. Оттам нататък, когато страните сами се съгласят, че изместват падежа на това задължение в даден период напред във времето, оттам нататък става изискуемо и това задължение. Това е нормален процес, както в облигационното право, така и в търговското. Ние нямаме спор от кой момент става изискуемо това задължение, кога започва да тече другата давност. И тригодишната давност е отсрочена или разсрочена, оттам нататък тя тече от падежа на дадената вноска или от датата на падежа, когато е отсрочено или разсрочено. Нямаме спор и в съдебната практика няма спор за това нещо.
Оттам нататък, що се касае за обезпеченията, когато някой каже изключваме обезпечените задължения точно затова да няма възможност чрез шаканиране на процеса, когато имаме една ипотека, някой да топа топката възможно най-дълго, въпреки че това е много трудно. Защото все пак при една ипотека имаме особен ред на снабдяване с изпълнителен лист на база на нотариално заверения договор за ипотека. Така че там даже и да се заведат дадени установителни искове, било те отрицателни и т.н., няма как да достигнем повече от 3-4 години забавяне за кредитора. За този тип задължение, особено що се касае за топлофикация, те имат особен ред на издаване на изпълнителни листи, вие знаете, че там особено бързо се снабдяват с изпълнителен лист, по-добре отколкото нормалния необезпечен кредитор, който тръгва да си вади изпълнителен лист след едно заповедно или едно исково производство. Там нещата се случват доста по-бързо и самите топлофикации от предните дебати и по пресата и медиите казаха, че на практика това тях толкова не ги касае, защото при тях много е малък процентът на задълженията, които стигат до период на събиране след петата, шестата година. Те или успяват да ги съберат, или тези задължения биват отписвани в даден момент от самия търговец, който ги води.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, аз искам да изразя становище, че бих искал да подкрепя законопроекта. Смятам, че е добра стъпка. Знам, че има някои рискове, но не смятам, че трябва да бъде противопоставян на другата правна фигура, защото тя е по-скъпа и второ е с много тежки последици за длъжника. Това са два различни института, които могат паралелно да съществуват. От практиката знам, че когато малките решения, когато се отлагат заради някакво голямо решение, обикновено и много често голямото решение не идва и малкото не се е състояло. Така че виждам, че при това състояние на днешното заседание при едно гласуване законопроектът ще получи подкрепа.
Отчитам предложението на г-н Стоилов да не пристъпваме към гласуване, за да не затваряме темата. Но пък от друга страна как тук сме постъпили, това не предрешава какво ще стане в зала. Второ, кога този закон би влязъл в зала, също е въпрос на контролиране в крайна сметка. И на трето място как ще завърши на второ гласуване е трето и четвърто. Така че ако искате да дадем подкрепа на този закон, за да го сложим като нещо, което ще ни принуди да вземем решението.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз не поставям въпроса ние да отложим изразяването на становище докато изработим и внесем евентуално такъв закон и то в обозримо, а не в далечно бъдеще, а за не повече от две-три седмици, в които мисля, че самите ние, поне аз имам нужда да консултирам, тъй като по всяка хипотеза възникват допълнителни въпроси. И това предложение не бива да се възприема като противопоставяне по същество на придвижването на темата за дискусия, включително и от целия парламент. Но ЗЗД действа 60 години в този вид, а ние сега искаме за по-малко от 60 минути да формираме категорично мнение по един доста сложен и конфликтен въпрос. Това е моят мотив, ако се отнасяме отговорно към нашите собствени задължения и към последиците на собствените си решения. Нека в този план да се възприеме моето предложение.
Предс. Христо Бисеров:
На 9 октомври можем да гледаме законопроекта. Има разум в това, което предлага г-н Стоилов. Опитваме се да намерим решение, което да ни обедини.
Реплика: Защо не го приехте вие?
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, ето тази реплика политизира целия въпрос. Това не е мотив юридически. Сега гледаме законопроекта. Вие, г-н Стоилов, ако не сте съгласни, за да имате време да проучвате, нищо не пречи да гласувате против или да убедите своите колеги да гласуват против. Това са възможностите. Не че не е имало случай комисията да отлага разглеждането на законопроекти. Но да го отложим, както Вие ни убеждавате в едно бъдещо, макар и скоро, обозримо бъдеще, че сте внесете един друг законопроект? Така че да преминем към гласуваме.
Емил Радев:
Колеги, не искам да политизираме проблема. Нека да дадем на гражданите един сигнал, че ние работим и по решаване на проблемите на хората. Това са хора, които са без имущество и са огромен брой изпълнителни дела. Само при ЧЕЗ изпълнителните дела са над 600 хиляди. Стара ми е справката, но те се увеличават, не се намалят, за съжаление, и огромната част касае физически лица, а не търговци.
Дали това са текстовете? Г-н Председател, може да се даде достатъчно дълго време да влезе този законопроект в зала. Нека да седнем и всички предложения, които са разумни, но те са по техниката. Но да покажем, че общо имаме някаква воля да решим този проблем и то по един наистина елементарен начин, който няма касае средства нито на длъжника, нито на държавата, защото знаем какво е положението в момента. Бяха изправени пред актуализация на бюджета не защото има излишни пари, които могат в момента да се инвестират. Търсим наистина някакво бързо и обозримо решение.
А що се касае до законопроекта, който беше вкаран м. януари 2013 г. Изчакахме становищата. А що се касае до становището на финансовото министерство, искам да ви кажа, че становището едно към едно е като становището на Дянков, само че тогава бяхме сложили да влиза в сила от 1 януари следващата година. Даже не са видели, че в този законопроект това е променено. Стои си пасажа. Явно чиновникът е дал за подпис същото становище.
Ще имаме достатъчно време. Между първо и второ четене можем да дадем максималния удължен срок, а можем да регулираме и с влизането в зала на първо четене. Така че който има различни становища, ще има време. Но да дадем ясен сигнал, че работим по темата.
Филип Попов:
Аз съм съгласен с доводите на г-н Радев, но и с доводите на г-н Янаки Стоилов. Наистина това е много важен законопроект, който е необходимо да намери своето място и трябва да бъде разгледан в една работна обстановка и по-продължително време. С този законопроект всички ние се опитваме да бъде разрешен този проблем, защото действително изпълнителните дела се увеличават. Трябва да бъде намерено решение на този проблем. Но нека решението да е абсолютно консенсусно. Има текстове, които наистина трябва да се изчистят. И още на първо четене да има консенсус между всички групи. Това е идеята.
Емил Радев:
Аз като вносител казах, че съм съгласен с всички бележки и да седнем общо да ги изчистваме. По никакъв начин не съм казал, че държа на дадената редакция по този начин и обясних откъде идва това формулиране на текстовете. Това са текстове от действащото законодателство. Всички проблеми сядаме и ги решаваме. Аз по никакъв начин не държа в този вид тези текстове да бъдат приети. А все пак законопроектът стои вече трети месец. Така че който е искал да се запознае, той беше на сайта на Народното събрание.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, предлагам да гласуваме и оттам насетне законопроектът ще се движи така, както повечето народни представители смятат, че той трябва да се движи. Аз разбирам усилията да се постигне по-широко съгласие. Знам, че до консенсус няма да се стигне. Защото това не е чисто политически въпрос. Защо да се стига до консенсус. Ние не сме политическа комисия, за да постигаме консенсус. Постигаме общо съгласие понякога и дори често, но на съвсем друга плоскост.
Който е с подкрепа на положително становище за първо четене по законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 354-01-47, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Димитър Николов Лазаров на 31.07.2013 г., моля да гласува.
Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приемаме законопроекта с категоричната уговорка, че ще стъпваме стъпка по стъпка внимателно. Много моля вносителите да отчетете всички бележки. Да положите усилия. И след като осмислите нещата, тогава да направим работна група, ако залата приеме законопроекта на първо четене. Няма нужда да чакаме законът да мине в зала, за да съвместим обща работа.
Галя Гигова:
Извън законопроекта.
Колеги, имам удоволствието от името на Висшия адвокатски съвет да ви поканя на откриването на учебната ни година, която ще се състои на 1 октомври от 16:00 часа в сградата на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев”.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря за поканата. Закривам заседанието.



Председател:
Христо Бисеров