Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 14



Днес, 16.10.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Зинаида Златанова, министър на правосъдието и заместник-министър председател; от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник председател на ВАС, Васил Чобанов, отдел „Протокол”; от Административен съд София-град – Радостин Радков, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси, откривам заседанието. Предложението ни за дневен ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
2. Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Знаете, че по принцип тази процедура се провежда първата сряда или четвъртък на месеца, но правилникът допуска при наличие на ангажименти на съответния министър, изслушването да бъде на друго заседание. Г-жа Златанова отсъстваше първата сряда, мисля че беше в Брюксел, и затова днес ще проведем първия блиц-контрол в нашата комисия.
Има ли предложения за други точки в дневния ред или възражения? Няма. Започваме работа по този дневен ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
В нашето заседание по тази точка ще участват г-н Магдалинчев, заместник-председател на Върховния административен съд и г-н Радков, председател на Административния съд София-град.
Отправили сме покани до Висшия съдебен свет и до Министерството на правосъдието за участие. Ако не се включат, няма пречка да ги изслушаме допълнително. Така че, няма да минем без това.
Аз като един от вносителите ще представя накратко мотивите за законопроекта.
Припомням ви, че когато изслушвахме председателят на ВАС по докладите за 2011 г. и 2012 г. тази тема беше отворена и проведохме разисквания и г-н Колев изрази отвореност по темата от името на институцията, което на нас ни даде допълнителна убеденост да пристъпим към законодателна инициатива.
Вие си спомняте, понеже някои от вас бяха членове на Правната комисия тогава, а и като практикуващи правници знаете, че преди 6 години, когато бяха въведени административните съдилища идеята беше, че освен всичко друго, достъпът до правосъдие ще бъде гарантиран. Ако се върнем малко назад във времето, тогава идеята беше да има няколко такива в цялата страна. Но в крайна сметка поради принципа за достъп до правосъдие се реши съдилищата да бъдат 28. Практиката обаче показва, че в голяма част от случаите, следствие от незаконосъобразни правни и фактически действия и бездействия на администрацията гражданите са затруднени да защитават правата си. Биват принуждавани да водят делата си в Софийския съд, което при положение, че съответният административен орган има регионална структура, по наше виждане се оказва, че се измества справедливостта в разпределението и тежестта при воденето на делата.
Законопроектът предлага да не се променя изцяло принципът за местната подсъдност и делото се води по местонахождение на органа, чиито акт се атакува. Но онези централни органи, които имат регионални структури, биха могли да защитават своите актове в съда, където е адресната регистрация на жалбоподателя. По този начин се гарантира, както на органа лесен достъп до съда, така и на жалбоподателя.
Това са накратко мотивите на законопроекта.
Съзнаваме, че това е важна стъпка и искаме да бъде обсъдена наистина професионално. Защото в крайна сметка освен този проблем, съществуват и други съпътстващи проблеми, като проблема за натовареността на Софийския съд, проблема за недостатъчната натовареност на административните съдилища по региони. Идеята на вносителите е да проведем сериозно обсъждане, като правници, за да намерим решения, които са полезни за всички.
Общо взето това е от мое име. Ако някой друг от вносителите желае нещо да допълни, моля заповядайте. Но по-скоро в рамките на обсъждането могат да вземат думата. Или може би първо да чуем гостите, които сме поканили, или вие искате да вземете думата. Както решите.
Имаме съдебна практика. Но бих искал да ви ангажирам в една дискусия, която да бъде съвсем изчистена от политическата конюнктура. Просто по такива закони не трябва да има подобни неща.
Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Според мен, това е един безспорен законопроект. Най-малкото защото и в предния парламент в друга политическа конфигурация юристите от Правната комисия бяхме единни затова, че такава стъпка трябва да бъде предприета. Защото реално съществуват два проблема: единият е с достъпа на гражданите до правосъдие, защото в Административно-процесуалния кодекс ние максимално разширихме актовете, които подлежат на съдебен контрол, включително с възможности за атакуване на действие и бездействие на администрацията и т.н. Но от друга страна, поради правилата на местната подсъдност, а и на родовата подсъдност, се оказа така, че една голяма част от гражданите не могат да си го позволяват поради финансови проблеми, свързани не само с транспорта, но и с ангажиране на адвокат и редица други действия, които са свързани по едно административно дело.
Така че това е необходимо, защото реално ще премести местната подсъдност от Административен съд - град София, към съответните регионални административни съдилища.
От друга страна, проблемът с натовареността със съдилищата и особено на съдиите е един от актуалните проблеми, които са на дневен ред при заявената съдебна реформа. Това е актуална тема и водеща и за Висшия съдебен съвет, и изобщо за магистратите.
Така че, според мен, очевидно там, където са необходими конкретни законодателни стъпки, да бъдат направени, за да се разтоварят едни пренатоварени съдилища за сметка на други, които имат много по-малък обем от дела. Впрочем, това може да се види всяка година от ежегодните доклади за дейността на административните съдилища, където с числа ясно е показано каква е натовареността на съдиите в Административен съд-София, и съответно другите съдилища.
Аз не мисля, че има някакви причини, но всъщност колегите от ГЕРБ ще си кажат, но в предния парламент, когато беше тяхна инициативата поради конюнктурата, ние подкрепяхме такова законодателно предложение. Щяхме да го подкрепим и да го гласуваме в зала. По това юристите от всички парламентарни групи имаха ангажимент да убедят и парламентарните си групи.
В момента даже правим една по-мека стъпка, една по-безспорна даже, защото изключваме от този обхват данъчните дела, около които има много съмнения за различни интереси. Те изобщо са извадени от тази законодателна инициатива, така че интерпретации, че някой прави нещо по някакви други съображения, също са изключени изначално.
Според мен, сме изчистили текстовете максимално и за всеки здравомислещ човек е ясно, че този законопроект трябва да бъде подкрепен.
На мен ми се иска евентуално в процедурата между първо и второ гласуване, да обсъдим и един друг въпрос. Радвам се, че тук има представител на Върховния административен съд. Хубаво, ние ще разтоварим Административен съд-град София, което трябва да го направим, но проблемът със свръх натовареността на Върховния административен съд. Защото, ако гледаме числата, там също е страшно – какъв обем дела гледат административните съдии. Ние в България се гордеем, че имаме едно модерно административно правосъдие, модерни административни съдилища, но като погледнем по колко дела, каква е натовареността на един съдия, тогава въпросът как тези хора могат ефективно да си вършат работата веднага възниква. И тези от нас, които са свързани по някакъв начин със съдебната система, много добре знаят как става – работят събота и неделя, сутрин, обед, вечер и на празник и в делник, защото не е нормално такъв обем дела да минават през тях. В момента не нося последните доклади, но те наистина са потресаващи – как по 200-300 дела решават за една календарна година, включително и съдиите от Върховния административен съд.
Така че, ако има разбиране и подкрепа за този законопроект на първо гласуване, би могло да се мисли евентуално административният съд, ако правим заедно предложения между първо и второ гласуване, да направим и следващата крачка, за да разтоварим в рамките на това, което допуска Конституцията, разтоварване на Върховния административен съд, като съд, който гледа първоинстанционни дела.
От друга страна, да не се връщаме към другия дебат, но работата на един върховен съд е най-малкото да гледа дела като първа инстанция, което е един парадокс в нашето административно правораздаване.
С това изложение искам да кажа, че аз ще подкрепя законопроекта. Аз съм един от вносителите. Ще направя всичко възможно чрез дебата в пленарна зала да направим този законопроект един от безспорните за 42-то Народно събрание.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Емил Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-председател на Върховния административен съд,
Уважаеми г-н Председател на Административния съд София-град,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че този законопроект е крачка напред.
На първо място, що се касае до улесняване на достъпа на гражданите до правосъдие, това наистина ще улесни достъпа до правосъдие на българските граждани. Наистина проблемите с пътуването до столицата от отдалечените краища на страната е проблем за самите граждани, особено в годините на финансова криза.
Друг проблем, който ще се реши частично, е с огромната натовареност на Административния съд София-град. За мен този съд е най-натовареният в страната, може би след Софийски район съд.
Така че тази крачка наистина ще разтовари, макар и не толкова значително, защото все пак подсъдността при този съд пак ще е доста голяма. От друга гледна точка, малките административни съдилища наистина ще имат по-голяма натовареност, така че поне малко балансът да бъде изравнен.
От друга гледна точка наистина този законопроект е много умерен, защото след като видим след една година как ще се отрази това в следващия доклад на натовареността, вече може да се мисли и за други крачки напред.
Аз смятам, че системата може наистина да се тества по този начин безболезнено. За съжаление, няма представители на Висшия съдебен съвет, защото те имат представа за натовареността и горе-долу биха дали някаква статистика как би се отразило това. Но така или иначе няма да се отрази по начин, който да създаде сътресения в административните съдилища.
Между първо и второ четене може би трябва да дадем легална дефиниция на „териториална структура”, за да няма спор оттам нататък по прилагането на законопроекта дали дадена институция има териториална структура. Примерно, ако се окаже, че в тази териториална структура има само пазач и домакин, така че е хубаво тук да помислим за даване на легална дефиниция, за да улесним съвсем прилагането на този законопроект, който се надявам, че ще стане закон.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги от Административния съд,
Ще подкрепим законопроекта. Няма да се спирам на това, което казаха говорившите преди мен. Изцяло съм съгласен с това, което беше изнесено. Тази тема и миналата, и по-миналата година я обсъждахме. Да, първа стъпка е, но да видим как ще действа преди да преминем към следващата стъпка. Само, може би, трябва да помислим, давайки легални определения, дали веднага да влезе този закон в сила, защото може да се окаже, че някои териториални структури ще бъдат затруднени или централните ведомства с процесуалното представителство. Може да се помисли и евентуално от 1 януари да влезе в сила, за да имаме възможността за преценка на тези ведомства да си осигурят процесуално представителство, за да няма и това затруднение, примерно, от София до Силистра да пътува и ако има три дела в Кърджали и още един град. Но мисля, че това е технически проблем, който бихме могли да го решим, за да имат готовност ведомствата.
Ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Да чуем и гостите. Заповядайте, г-н Радков.
Радостин Радков:
Институцията, която представлявам, на свое общо събрание на съдиите подкрепи изцяло тази инициатива. По наши разчети и анализи между 5 до 10%, ако стане факт този проект, ако стане закон ще се разтовари Административен съд София-град, което на фона на 15 хиляди дела за миналата година не е кой знае каква голяма цифра, но ще бъде глътка въздух за колегите. Това е първо в личен план за съдиите в този съд.
За мен много по-важно е това, на което акцентира и г-н Радев, а именно социалният ефект от тази промяна.
И, разбира се, от втората, която все още не е предмет на обсъждане, в Закона за здравето. Ужасно е да се гледат хора, които са с различна степен на увреждания, изключително тежко здравословно състояние да идват от различни краища на България да търсят правосъдие на място толкова отдалечено, при положение, че биха могли да го получат в областните центрове, там където живеят.
Същото важи и за чл. 133, ал. 1. Не са много държавните администрации, които имат териториални структури. Това обсъждахме преди малко с колегата Магдалинчев и точно затова ефектът няма да бъде чак толкова голям, но като първа стъпка е добре. Около 1000-1200, 1300 дела ще се пръснат в регионалните административни съдилища. Това е третият пункт, който не е без значение, защото ще се осмисли в някаква степен и тяхното съществуване. Знаете, че през годините течаха дебати за смисъла на съществуването – дали да не се намалят, примерно, до 6 и т.н. – да вървят с апелативните райони. Това би било добре за колегите, защото при средна натовареност за миналата година в Административен съд София-град 48 дела на месец на съдия, сравнимо с 6, 8 или 10 дела в регионалните съдилища, сами може да си представите каква огромна разлика в пъти е това. И тя вече минава физическите възможности, а оттам започваме и в качеството на правораздаването да изоставаме. Колегите нямат време да вървят в крак с европейските норми, нямат време да ходят на квалификации, на обучение, защото времето им изцяло е отдадено в писане. Да не говорим колко колеги от Административен съд София-град вече имат здравословни проблеми, които са изцяло потвърдено следствие на претоварването.
Така че, с много голямо въодушевление подкрепяме този проект. Надяваме се да пристъпите и към следващи подобни крачки, защото административното правораздаване се оказа една много модерна и много напредничава крачка за нашата държава.
В този смисъл ще ви моля да помислите и по ал. 2 на чл. 133. Тук съм подготвил едно кратко предложение на вашето внимание, което ще помоля техническият сътрудник да ви го предостави. Защото може би не сте обърнали достатъчно внимание на ал. 2, но тя е свързана с ал. 1 и някак си синхронът между двете алинеи след евентуалната промяна се губи, губи се логиката.
Отделно от това, ако ал. 2 остане в сегашната си редакция, тя е в колизия с чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Аз мисля, че това, което ви предлагам в никакъв случай не е кардинална промяна, защото и досега ал. 2 дава избор на местната подсъдност, но ще бъде в синхрон с вашето предложение за ал. 1. Затова с колегите от АССГ сме се постарали съвсем синтезирани наши мотиви да ви представим. Разбира се, те подлежат на коментар, но доколкото съм запознат с кухнята на създаването на законите, мисля, че няма пречка ако възприемете нашите съображения, да се отиде и още една малка стъпка напред. Защото исковите производства във връзка с причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи нарастват с всяка изминала година. Такава е тенденцията. Ние имаме огромен брой дела искови и именно затова на вашето внимание предлагам да помислите и по ал. 2 на чл. 133 от АПК.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Магдалинчев, заповядайте.
Боян Магдалинчев:
Благодаря, г-н Бисеров.
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Върховния административен съд заявявам, че подкрепяме изцяло предложеното от вносителите изменение в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.
Само ще припомня накратко, че една голяма част от вас народните представители тук бяха и през 2006 г., когато се приемаше Административно-процесуалния кодекс. Тогава бяха много сериозни дебатите по чл. 133. Но очевидно времето наложи някои неща, времето показа, че трябва да има известно отстъпление от този принцип за местната подсъдност. Предлаганото разрешение е разумно с оглед огромната работа, която минава през Административния съд София-град. Имах възможността да присъствам на отчетното събрание на Административния съд София-град, на което се констатираха просто зашеметяващи цифри. 48 дела месечно на съдия-докладчик е изключително висока цифра. Няма да ви убеждавам, че при този обем работа качеството на работата неизбежно спада. Когато делата са повече от работните дни в седмицата и то няколко пъти, представете си, че един нормален човешки мозък може да работи до известно време, след което неизбежно ще отказва.
Затова подкрепяме изцяло предложеното от вас изменение в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК.
Искам да изразя своето убеждение, че това е първа крачка към по-сериозни промени, които очевидно се налагат. Изцяло споделям изложеното от г-жа Манолова за последващи промени в АПК, които да доведат и до промяна в подсъдността на делата и пред Върховния административен съд. Действително, когато дойде този момент, бихме могли спокойно да го обсъждаме. Ние имаме една работна група във Върховния административен съд, съзнавайки че нямаме законодателна инициатива, но изработихме един проект, който бихме могли да го представим на вниманието на народните представители, когато вие прецените и решите, че може да бъде включено. Защото действително нуждата от законодателни промени са повече от наложителни.
Върховният административен съд по Конституция има съвсем различни функции. Знаем, че при нас около 35% от работата е първоинстанционни съдебни производства във Върховния административен съд - нещо, което е много рядко срещано явление в другите върховни съдилища, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. Обемът работа като първа инстанция е нетипичен за върховните съдилища. Няма какво да го крием, трябва да си кажем истината.
От друга страна, с така предлаганите промени тук и сега искам да посоча, че действително би се уплътнила със съдържание работата и на административните съдилища и ако се направи и следваща крачка в тази посока. Знаем колко бяха сериозни споровете едно време по създаването на административните съдилища. Тогава, според мен, се взе едно мъдро решение със създаването на 28 административни съдилища в страната. Сега вече постепенно и с оглед целите и това, което каза г-н Радков и това, което се сподели от народните представители и за да се доближи още повече правосъдието до гражданите по места, може би трябва да се направят и следващи стъпки за прехвърляне на споровете за промяна на местната подсъдност и в други случаи, за да стигнат по-близо до хората, до гражданите.
Подкрепям вашата идея горещо и като цяло се споделя от колегите във Върховния административен съд. Имаме готовност за съвместна работа, ако прецените, за други промени. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря ви. Г-н Филип Попов и след това г-н Хамид Хамид.
Филип Попов:
Аз също считам, че този законопроект е една крачка към правовия облик на България. Считам, че чрез него ще бъде осигурен по-облекчен, по-лесен достъп на гражданите до правосъдие, което от своя страна ще издигне авторитета на съдебната система. Защото за тези 5 или 10% човешки съдби правни казуси балансираното разпределение на административните дела считам, че ще доведе до едни по-качествени съдебни актове, особено що се касае до малките административни съдилища, които в крайна сметка всички знаем, че практиката е тази, която учи, а пък тези съдебни актове ще бъдат 99% от случаите и пред върховните административни съдии. И когато пред върховните съдии има едни мотивирани решения от съответните компетентни административни съдилища, считам, че работата на върховния съд ще бъде значително облекчена.
В тези производства се касае за актове на държавната администрация, която има своите властнически правомощия, като при това положение считам, че действително следва да се даде едно по-благоприятно положение на тези правни субекти, които не притежават такива властнически правомощия. Затова аз ще подкрепя този законопроект. Действително той е първата крачка.
Съгласен съм и с така представените предложения. Може би и в ДОПК последваща промяна трябва да има. Но както се каза, стъпка по стъпка да вървим напред. Аз съм и един от вносителите и ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
Хамид Хамид:
Аз искам да попитам представителите на Върховния административен съд и на Административния съд София-град от чисто организационен и технически характер какви проблеми би създала промяната. Очаквате ли проблеми от организационен характер?
Тази промяна би ли наложила командироване, прехвърляне на бройки и т.н. по регионалните структури на регионалните съдилища. Защото в много райони има сериозен дисбаланс в бройките и в щатовете. Мога да ви посоча като примери Бургаския административен съд и Варненския административен съд. Във Варна са три пъти повече съдиите, отколкото в Бургас.
Боян Магдалинчев:
Едва ли би предизвикала някакви организационни проблеми предвижданата промяна в АПК. С оглед по-малкия обем работа в някои административни съдилища в последно време Висшият съдебен съвет на няколко пъти приема решения, с които по една или друга причина намалява числеността на по-малките административни съдилища и някои от тях са стигнали до санитарен минимум – 3-4 човека. Но на този етап с оглед обема от работа, която се очертава да се промени, това едва ли би създало някакъв по-сериозен проблем. Но за в бъдеще, когато очевидно има някаква нагласа и дай Боже да се случи това нещо – да се направят и други промени, трябва да се помисли и в тази посока.
Радостин Радков:
Примерно, има съдилища, които изначално, при конституирането им през 2007 г. така са задали информацията за своята натовареност, че тогава са им отпуснати повече щатни бройки от това, което им е било необходимо. Веднага от конкурсите са били назначени хора. А знаете, че няма как назначен съдия доброзорно да се прехвърли от един съд в друг. Преди няколко месеца Висшият съдебен съвет даде такава възможност на всички желаещи административни съдии от регионални съдилища, които по някаква причина желаят да работят в Административния съд – София-град, да го направят като се преместят едновременно с щата, който заемат. По този начин се увеличава щатът на Административния съд – София-град, директно със съдията, който го е заемал в съответния регионален административен съд. Резултатът е четири човека от цялата страна, които пожелаха да направят това нещо. През миналата година имаше конкурс. Ще ви дам само като пример, за да разберете как се възприема от административните съдии работата в Административния съд – София-град. Имаше конкурс при който един от спечелилите колеги да работи в АССГ беше от Варненския административен съд. Колежката дойде командирована за един месец преди да й влезе в сила обжалването пред ВАС на конкурса, след което се върна във Варна. Думите й към мен бяха: „Не мога да си причиня това нещо.” И не встъпи в длъжност, независимо, че беше спечелила конкурса, и се върна във Варненския административен съд.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че дори и да се увеличат делата, защото сега, променяйки подсъдността, даваме възможност на гражданите да се обръщат към съда и може би ще се увеличат, но надали ще е чувствително. След една година, когато започнем да отчитаме, защото наистина от единия край на България на първа инстанция човек да се яви в София, донякъде затруднява правосъдието, но това е целта на тази промяна, гражданите да са облекчени в достъпа до правосъдие. Увеличението на делата не би затруднило на първо време разглеждането и мисля, че в отчета, който догодина ще гледаме, това е добре да застъпи Върховният административен съд – има или няма динамика, и евентуално по групи дела.
Предс. Христо Бисеров:
Други колеги желаят ли да вземат думата? Няма. Тогава да се ориентираме към приключване, като приемаме положително становище по законопроекта. Има ли възражения?
Да считам ли, че без възражения приемаме положително становище на първо гласуване по законопроекта за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г. (Да.) Благодаря. Приемаме го. С това изчерпахме точката.
Благодаря за участието. Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-жо Министър, да ви поканим на по-централно място, като главен герой по тази точка. Заповядайте. Добре дошла.
Колеги, пристъпваме към така наречения блиц контрол в комисия. Знаете какви са правилата. Не знам дали в бъдеще ще успяваме да спазваме правилото първата сряда или първия четвъртък да отправяме нашите въпроси, но то не е абсолютно. Но ще спазваме правилото, че всеки месец ще провеждаме такова заседание на комисията. Не държа да спазваме абсолютно правилата относно 2 минути или 3 минути. Така че, без да изпадаме в прекален формализъм, ще провеждаме тази процедура. По един представител от парламентарните групи по реда на тяхната големина задават по един въпрос. Г-жа Зинаида Златанова в качеството си на министър на правосъдието ще отговаря на вашите въпроси.
Съгласно правилата първо се обръщам към народните представители от парламентарната група на ГЕРБ, кой би желал да зададе въпрос. Ако нямате готовност, може друг да постави своя въпрос. Не е необходимо да спазваме стриктно този ред. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Уважаеми колеги,
Аз искам да задам един въпрос, който може би е актуален за всички съдебни райони, но аз съм от Варненския избирателен многомандатен район, където от над 10 години и след три първи копки на съдебна палата, в момента все още проектът е на кота нула. Знаем за особените проблеми на София със съдебната палата, които вървят към разрешаване или поне се вижда светлина в тунела. Така и по пресата се чете, че вече е оборудвана и може би в началото на другата година ще функционира новата сграда на Софийски районен съд, където ще се осигурят нормални условия за работа на магистратите от този съд.
Проблемът във Варна е абсолютно подобен и същ. Варненските съдилища са едни от съдилищата с голяма натовареност. Повече от над 10 години не се намира разрешение на проблема със съдебната палата. Преди повече от 5 години беше направена дадена процедура. По-нататък се спря поради други проблеми и липса на финансиране и отчасти и заради проблеми в самата процедура и постигнатата цена.
В момента от няколко дни варненски магистрати учредяват една асоциация, на която предметът е построяването на нова съдебна палата в град Варна. Моят въпрос към Вас е има ли някакво решение по този въпрос, ще може ли да се финансира такова изграждане. Има ли в обозримо бъдеще шанс тези съдилища (там има и апелативен съд, окръжен съд и голям районен съд) и съответните прокуратури да намерят един нов дом – нормален, европейски, а и да могат и гражданите не само на Варненска област, а и на всички области в района на Апелативен съд-Варна, да могат да им се оказват нужните услуги и правораздаване в една нормална европейска сграда. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Има ли други въпроси от парламентарната група на ГЕРБ в тази връзка. Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Вицепремиер, позволявам си уточнението във връзка с въпроса на колегата. Той спомена втората сграда на Софийски районен съд. Тя трябваше да е готова месец май.
Може би въпросът е защо не е готова? Защо очакваме да бъде готова другата година?
Предс. Христо Бисеров:
Г-жо Златанова, заповядайте.
Зинаида Златанова:
Добър ден на всички народни представители.
Изключително голяма чест за мен и удоволствие е да съм днес тук с вас. Трябва да кажа в рамките на шегата, че колегите ви от Комисията по европейски въпроси и европейски фондове са ми малко сърдити, защото почти по същото време се провежда заседанието и на другата комисия, а имаше и заседание на Министерски съвет. Аз с пълно съзнание предпочетох да дойда тук заради важността на това, което имаме да обсъждаме и това, за което е редно да се виждаме може би, г-н Председател, и по-често от веднъж месечно, имайки предвид изключително тежките въпроси и задачи, които стоят пред съдебната система, изобщо пред правосъдието и всички неща, свързани с върховенството на закона в тази му част що се отнася до правомощията на министъра на правосъдието.
Започвам по-общо, защото знаете, че вече седма година България е подложена на мониторинг от Европейската комисия в областта на правосъдие и вътрешни работи, а и съдебната реформа е една много съществена част от този мониторинг.
Другото, което ми се струва важно да си кажем тук и да продължим да си го говорим всеки път, когато се виждаме, в което съм твърдо убедена, е, че съдебната реформа и въпросите на правосъдието, политиките в тази сфера, които очакват гражданите от нас, не са и не могат да бъдат само въпрос на министъра на правосъдието. Не само защото правомощията са много ясно изброени в Конституцията и Закона, а защото това е задача, която цялото общество очаква от нас да бъде изпълнена. И това е една много силна политическа задача, която няма как без парламента, без народните представители и без консенсус между всички вас и в съвместни усилия с изпълнителната власт да бъдат решени. Толкова са тежки и важни и са толкова големи очакванията на обществото, че наистина аз бих много се радвала, ако имаме един добър конструктивен диалог с тази комисия, ако успяваме да постигнем по-често съгласие и вие помежду си. Разбира се, аз ще се съобразя с всички въпроси, по които вие постигнете съгласие. Обещавам го отсега. Защото това на мен ми дава много по-силен мандат и в отношенията ми с Висшия съдебен съвет, и с моите колеги министри.
Един добър знак беше предишната тока, която обсъждахте и е точно в посоката, в която ние разсъждаваме в министерството по отношение на съдебната реформа.
Конкретно на въпроса. Да, съдебните сгради и като цяло ресурсната обезпеченост на съдебната система са изключително важен елемент за това тя да функционира добре. В това няма никакъв спор и го знаем всички. Разбира се, съобразявайки се с конкретните възможности на държавата в момента на това, което тя може да си позволи да заплати за цената на тази услуга. Няма как да не се съобразим с това. Общо взето услугата ще е такава, каквато обществото може да си позволи.
Висшият съдебен съвет и всички негови членове са ми обещали заедно да дойдем тук пред вас да защитаваме бюджета на съдебната власт за следващата година, което е много важен знак и от двете страни, ако можем да постигнем някакво балансирано решение.
Част от тази ресурсна обезпеченост естествено са и сградите. Министерството на правосъдието стопанисва сградите на съдебната система. Някъде около 1000 сгради са на територията на цялата страна. Казвам около, защото при моето встъпване в длъжност се оказа, че в Министерството на правосъдието няма ясна и точно подредена информация за това в какво състояние е всяка една отделна сграда, от какви ремонти се нуждае, обезпечена ли е технически и пр. и пр. Доста е неясна картината, за съжаление, на собствеността на Министерството на правосъдието.
В този смисъл имаме одитен доклад и от Сметната палата, който беше ми връчен на третата седмица като министър по отношение на стопанисването на собствеността на Министерството на правосъдието, а оттам и на съдебната система. Ще ви кажа само един любопитен факт от този доклад. Има жилища, собственост на Министерството на правосъдието, в които от 1959 г. живеят настанени хора, които вече трето или четвърто поколение продължават да обитават тези жилища без никакво правно основание. Това е един малък детайл. Тоест въпросът със собствеността, с управлението на собствеността, с ефективността по която тя се случва, е изключително важен.
Софийски районен съд. Знаете, че проблемът нито е нов, нито е от м. май, нито е от м. март тази година. Той е сигурно повече от 20 годишен, а може би от 30, а може би още отпреди сегашният председател на районния съд да е бил роден. Това, което се случва в момента, са последни довършителни работи по новата сграда на Районен съд-София на бул. Цар Борис. За съжаление, се наложи отводняване на приземния етаж в ход на ремонта, което не е могло да бъде предвидено. След отводняването се наложи да се прави ново техническо обследване, за да се види дали няма някакви поражения по самата сграда в резултат на наводняването и сега са в ход последните строителни работи по тази сграда. Очаква се тя да бъде готова и предадена на Софийския районен съд най-късно до края на годината.
Оттам нататък Министерството на правосъдието с любезната помощ на Министерството на финансите успя да убеди правителството да отпусне още 3 млн. лв. на Висшия съдебен съвет за оборудването, за което районният съд трябва да направи обществена поръчка и да го осигури. Надяваме се, че при спазване на тези срокове София ще има един нов районен съд и не само съдиите и прокурорите, но и гражданите ще имат възможността за един по-добър достъп и добри условия в сградата на Софийския районен съд.
По отношение на Съдебната палата във Варна. Аз чух също тревожни сигнали от Варненския апелативен район. Оказа се, че там има идентични проблеми като в София с качеството на сградите, условията, при които работят магистратите. Веднага казвам, недопустимо е. В най-скоро време, може би още до края на месеца аз смятам да посетя Варненския апелативен район, както направих преди десетина дена, като посетих Пловдивския апелативен район. Ще обиколя всички пет апелативни района в България, за да се срещна с административните ръководители и с редовите магистрати, за да си говорим с тях точно по тези въпроси – как можем ние като министерство и аз като министър да допринеса за това те да работят при по-добри условия и по-спокойно.
Доколкото ми е известно на този етап въпросът със Съдебната палата във Варна не решен най-вече поради липса на финансиране, както и Вие отбелязахте. Да, наистина преди 5 години е взето решение, но сам разбирате, че точно в тези пет години икономическата криза се разви, както в България, така и навсякъде. Средствата в бюджета намаляха драстично през това време. По моя информация това е основният проблем.
Разбра се, аз затова започнах и с това, че е хубаво да има единомислие, както между отделните институции, така и между отделните партии в Народното събрание поне по тези проблеми. Защото е в пълната власт на парламента, ако прецени за важно, в крайна сметка бюджетът се приема тук, да обърне внимание на този въпрос и той поетапно да бъде решаван, ако е възможно, още в началото на следващата бюджетна година.
Това е. От нашата страна имаме техническа готовност, логистична, и бихме могли да предприемем някакви действия сравнително бързо, поне по установяване на нужди, на състояние и т.н., но наистина проблемът е предимно финансов. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Радев, г-н Кирилов, отговорите задоволяват ли ви? Процедурата е като в залата. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз се радвам, че Вие ще посетите лично и ще се запознаете с работата на магистратите във Варненския апелативен район, защото наистина личните впечатления са най-доброто нещо. Ще видите сгради с дограма от 60-те години и куп други проблеми. Ще видите как заседават магистратите в зала, която се намира в мазето на съда и няма естествено осветление.
Аз се надявам, че Министерството на правосъдието, защото все пак бюджетът първо минава през Министерски съвет, ще направи всичко възможно да заложи такова финансиране.
А що се касае до приемането на този бюджет, мисля, че всички ние ще направим така, че наистина българските магистрати и българските граждани да могат да провеждат своите заседания в едни нормални условия за всички, включително и за българските граждани. Защото от това зависи и качеството на работата. Благодаря ви.
Данаил Кирилов:
Аз благодаря за отговора за сградата на Софийския районен съд. Интересуваше ме конкретната причина. Нуждата от отводняване е сериозна причина.
Получих яснота и по финансирането, защото знам, че целият ремонт беше надлежно финансиран и съответно разплатен. Разбрах, че и трите милиона, които са дадени допълнително, са за оборудване.
Наистина мисля, че и Софийският районен съд, а и другите съдилища в София с огромно нетърпение и напрежение чакат сградата. Няма да влизам в епопеята колко години и какви действия са извършвани. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател,
Г-жо Министър,
Знаем, че България е в процедура на наблюдение, както по линия на механизма за сътрудничество и партньорство от Европейската комисия, така и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и те са насочени в голяма степен към проблемите на съдебната власт.
Имате ли в момента виждания за конкретни стъпки, които трябва да предприемем, така че да отговорим на тези препоръки и критики. Или съответно пък по-нататък може би да се възложи изготвянето на специален план за действие, който трябва да бъде предприет. Това е моят въпрос. Имате ли вече ориентация по тези теми за не много, но резултатни, категорични действия, които да бъдат представени на нашите партньори и какви са те, ако в момента могат да се коментират. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Аз още с встъпването си в длъжност казах, че за мен водещ документ е последният доклад на Европейската комисия от юли, миналата година, който даваше на България 13-месечен срок за изпълнение на конкретните препоръки. За съжаление, това не зависи от никой от нас. Знаете, че в така споменатия период се смениха три правителства, два парламента, имахме един сериозен период от няколко месеца без парламент и изобщо работещ и това, разбира се, няма как да не даде отражение върху хода на изпълнение на препоръките. Нека да си даваме сметка за това.
Единственият орган, който работи, единствената институция, която през това време би трябвало да е работила безпроблемно, е Висшият съдебен съвет, където много от техните функции се препокриват и с препоръките на Европейската комисия.
По отношение на виждането ни, както за доклада на Европейската комисия и неговите препоръки, така и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа аз бих ги разделила на три групи: стратегически, законови или нормативни и чисто ресурсни.
В момента подготвяме в Министерството на правосъдието с активното съдействие и участие на водещи неправителствени организации актуализация на Стратегията за продължаване на съдебната реформа от 2010 г., подготвена по времето на министър Маргарита Попова. Тази стратегия се считаше за добър документ, както от Европейската комисия, така и вътре в страната и всъщност, стъпвайки върху тази Стратегията за продължаване на съдебната реформа с помощта на водещи неправителствени организации в тази област подготвяме следващите стъпки. Надявам се до края на този месец да имаме един проект за следващи стъпки в съдебната реформа, който да е годен за представяне на вашето внимание, на вниманието на Висшия съдебен съвет и на много широката общественост, както и на всички магистрати.
За мен основното, което трябва да съдържат тези нови стъпки за продължаване на реформата в съдебната система (те, разбира се, ще надграждат над досега постигнатото) са четири неща: честност и независимост на магистратите, качество и достъпност на правосъдието. Това са четирите основни стълба, около които ще изградим тези мерки за продължаване на съдебната реформа. Разбира се, всичко това е нужно да бъде и ресурсно обезпечено, както вече казах.
По отношение на това как нормативно ще се осигури изпълнението на тези следващи стъпки, ако те бъдат широко одобрени. Много дебело подчертавам, че те трябва да бъдат много широко одобрени. Колкото е възможно по-голям кръг заинтересовани лица, включително и в тази сграда, защото иначе няма как да продължим напред. Ако те бъдат широко одобрени, това, което влиза в компетентността на Народното събрание ще бъде основно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който ще бъде представен на вашето внимание. Няма как да минем без това.
Друг основен законодателен акт е новият Наказателен кодекс.
Това са двата закона, които са основни и които ще бъдат представени на вашето внимание в съвсем близко бъдеще.
Третият основен елемент, който ни е нужен, за да отговорим на очакванията на обществото и на очакванията на Европейската комисия и на партньорите от ПАСЕ е изцяло в сферата на Висшия съдебен съвет и на неговите правомощия. Това е една сериозна Стратегия за развитие на човешките ресурси в съдебната система. Като казвам Стратегия за развитие на човешките ресурси в съдебната система нямам предвид бройки, защото стана дума по време на разискванията по точка едно от дневния ред, затова как ще се обезпечи това изменение на Административно-процесуалния кодекс. Стратегията за човешките ресурси в съдебната система би трябвало да се базира на един обстоен анализ на натовареността на магистратите и въз основа на този анализ на натовареността, на методика как тя да бъде разпределяна адекватно и въз основа на тази методика да бъде изработена най-накрая една подробна и обоснована с данни съдебна карта на страната, за да можем да осигурим качеството и достъпността на правосъдието.
Това е в процес на изготвяне във Висшия съдебен съвет. Министерството на правосъдието помага с експертна помощ и с осигуряване на проектно финансиране на темата „Натовареност на магистратите”. На мен ми се иска малко по-бързо да се действа във Висшия съдебен съвет откровено си признавам.
Второто, много важно нещо, което се очаква както от гражданите, така и от европейските ни партньори в съдебната реформа, това е адекватна система за случайно разпределение на делата. Знаете, че този въпрос не е нов. Знаете, че в изминалите месеци Висшият съдебен съвет съвместно с неправителствени организации извърши три проверки в големи съдилища в страната по отношение на това как се използва системата за случайно разпределение на делата и за съжаление, изводите бяха много нерадостни. Оказа се, че системите са манипулират, че IT системите изключително са манипулирани, че не се води адекватна отчетност затова как се разпределят делата, че няма следа – в много случаи не остава следа, и т.н.
По отношение на този въпрос (няма да казвам за съжаление), но отново решението е в ръцете на Висшия съдебен съвет. Там би трябвало, по мое мнение, да се вземат малко по-адекватни мерки от тези, които се взимат в момента, за да може да се осигури наистина това, че гражданите, бизнеса – всички да са сигурни, че делата се разпределят на случаен принцип и че няма влияния, които са недопустими в тези случаи.
Така че, в това отношение много разчитам на Висшия съдебен съвет. Те работят вече една година и би следвало да заработят с много ускорени темпове, ако искаме наистина да покажем някакъв резултат не толкова на Европейската комисия, колкото на българските граждани.
Вижда ми се, че този тип политики, с които Висшият съдебен съвет е натоварен, освен за чисто кадровата дейност и финансова дейност, този тип политики изостават. Изостават, откровено ви казвам, и то изостават много сериозно. Дали е въпрос на капацитет на администрацията, дали е въпрос на множество правомощия, с които Висшият съдебен съвет се сдоби в последните години и многото отговорности, с които го натоварихме, но истината е, че основни, важни неща, като тези два въпроса, се бавят за мен абсолютно неоправдано.
Аз бих отишла и по-далеч, когато говорим за натовареност, за случайно разпределение, за ефективност на системата, и бих предложила на Висшия съдебен съвет да направи една бърза оценка на това колко струва един съдебен процес на данъкоплатците. Колко струва в малък съд, в среден съд и в съд с много съдии, където се гледат страшно много дела, в съдилища с двама съди, в по-отдалечени райони. Нека да преценим, когато говорим за достъпност, всъщност колко струва на данъкоплатците тя и как бихме могли да я запазим при много по-ефективно управление на ресурсите. Тази оценка, за съжаление, няма как да бъде направена от министъра на правосъдието, защото знаете, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и това би трябвало да бъде инициатива и дейност на самия Висш съдебен съвет, за да можем ние да разполагаме с тази информация.
Това е най-общо. Ако имате някакви по-конкретни въпроси, съм готова да отговаря и на тях.
Янаки Стоилов:
Ще използвам само за уточнение отговора.
Благодаря Ви, г-жо Министър. Мисля, че е добре, че разделихте в три групи действията. Искам да заявя нашата готовност от страна на тези народни представители, от чието име мога да говоря, че ние активно бихме участвали в този процес, за да може България да отбележи реален напредък.
Но заедно с това си позволявам да изразя и препоръка, поне по отношение на действията в областта на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа как трябва да се подходи. Мисля, че там вече не се интересуват особено от някакви наши стратегически намерения, а това до голяма степен се отнася и за другия контрол.
Капацитетът на нормативните действия също е ограничен.
Мисля, че трябва да се обърне особено внимание на приложимостта на практическите резултати, защото вече всички други действия се разглеждат като намерения, като подготвителни в най-добрия случай.
Така че, ако става дума за приемане на нов Наказателен кодекс, този факт ще бъде отбелязан, но иначе наши вътрешни занимания по това как ще се развиват стратегиите, мисля, че потенциалът на тези действия значително се надценява, не само в едно или в друго министерство.
Мисля, че трябва да се стъпи на тези отправни точки, които казахте – засилване на отчетността и независимостта, на качеството и достъпността, които обаче да бъдат илюстрирани с конкретни резултати, а бих добавил и особено чувствителната тема за корупцията, защото тя се поставя като общ проблем, но частично той се насочва и към областта на правосъдието и противодействието срещу престъпността и корупцията.
Мисля, че трябва да се обърне внимание на такива въпроси, единият Вие го отбелязахте - за подобряване на системата за случайно разпределение на делата.
Бих добавил по-широко участие в правосъдието на обществеността чрез института на съдебните заседатели.
Спазване на процесуалните срокове, които все още на редица места се смятат за добро пожелание, а не за нещо, което е задължителен елемент от правосъдието.
Начина на провеждане на конкурси и кариерно развитие в съдебната система, която все повече се опитва да се превърне в една затворена система от хора, които са по един или друг начин свързани и дори да се обоснове аргументът, че никакви външни хора не трябва да бъдат допускани до системата чрез системата на конкурси.
В това отношение трябва да активизирате действията и да препоръчате по-активно участие на Висшия съдебен съвет, но не с теми, като натовареност на магистратите и други подобни, които са значителни и реални, но те навън никого не интересуват. Защото там мога да кажа имахме напредък поради факта, че се прие един много широк подход за изпълнимост на делата на Европейския съд по правата на човека не само по отношение на пилотните решения, но и на всички осъдителни решения. Механизмът за обезщетяване на лицата, т.е. да се намали потокът на дела към Европейския съд чрез националните системи, които могат да преодолеят голяма част от тези проблеми.
В заключение, мисля, че точно такава поредица от не много действия, но които са сравнително бързи и с практически направления, може да даде аргументи за положителна промяна.
Аз ви предлагам по тези въпроси Вие или Ваш заместник да възложи изготвянето на един кратък план и да има отговарящ или координиращ на високо ниво в администрацията, за да могат да се съединят усилията на различните институции, включително на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието. Мисля, че по този начин в следващите месеци можем да имаме някакъв практически напредък. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Г-н Стоилов, това точно правим. Трябва да кажа, че някои действия, които биха допринесли за много съществено улесняване на работата на цялата система, дори не се нуждаят от намесата на парламента, т.е. не е необходимо да изменяме закони, а само подзаконови актове.
По отношение на гражданското участие и много по-сериозен граждански контрол върху системата съм напълно съгласна. Ние вече завършваме анализа на института на съдебните заседатели в други държави-членки на Европейския съюз, за да видим какви модели бихме могли да вземем евентуално, ако отидем на една по-радикална промяна, която ще обсъдим с вас, ако решим. Но това е в голяма степен на готовност. Там вероятно ще се наложи законодателна промяна и ще съм много доволна да го обсъдим, ако имаме единомислие по този въпрос.
По отношение на други практически мерки. При посещението ми в Пловдивския апелативен район, а и в многото ми разговори с магистрати, голям проблем се явяват съдебните експертизи, както в досъдебното производство, така и в процеса - в гражданския процес по същия начин, както от финансова гледна точка, така и от чисто практическа гледна точка на експертиза. Това е нещо, което бихме могли да направи дори сами и без ваша намеса, за да улесним процедурите.
Друг проблем. Влезе в сила нова европейска директива за преводите в съда, което отново предполага чисто практически затруднения при процеса с участие на чужди граждани, където също бихме могли и вече го обсъждаме с магистрати как бихме могли да улесним тяхната работа и да им помогнем при организацията на изпълнението на тази нова директива.
Напълно съм съгласна. Аз съм човек, който разсъждава първо в посока от по-малката стъпка към по-голямата и практическите решения към законодателните. Така че да, имаме такива планове. И пак казвам, аз ще съм доволна много повече от веднъж месечно да се виждаме тук и да ги обсъждаме.
Предс. Христо Бисеров:
Други въпроси по темата? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Ще бъда кратка, но мисля, че когато говорим за реформа така желана от всички в съдебната система, не можем да отминем въпроса за подготовката на кадрите. Вие казахте, че единият от приоритетите е Стратегия за развитие на човешките ресурси в системата. В това отношение ми се иска не толкова като въпрос, а Вашето отношение към въпроса.
Не е ли време Министерството на правосъдието да предяви някакви претенции към нивото на образование в правните факултети, към тяхната численост, качеството на образование на хората, които излизат от тези факултети, подготовката им и съответно на тези които влизат в правната система. Защото извинявайте, но за мен е недопустимо в правни факултети да се канят студенти с оценка 2.5 от изпита, което на практика масово се прави във факултетите. След това вече не можем да крием тайната, как се вземат изпити и как се взема диплома и накрая такива хора попадат в системата и в крайна сметка ние колкото и да говорим за условия на труд на съдиите, които са немаловажни, в крайна сметка най-важното е продуктът, който тези съдии дават в съдебния процес.
В тази насока на мен ми се струва, че все пак трябва най-накрая да сложим някакъв норматив на завършващите право. Защото в последните години произвеждаме безработни юристи, които след това масово с дипломи в крайна сметка не могат да работят като юристи, защото няма достатъчно места. Да не говорим за конкурсите, които се провеждат, за начина на провеждане и назначаване.
В тази връзка едно време имаше някакъв норматив на брой от населението колко юристи трябва да има в една страна. Мисли, че това бяха определени нормативи на ООН и т.н. Сега имам чувството, че това е безконтролно и това неминуемо отражение върху качеството на работата и компетентността в системата. Вашето отношение за мерки в тази насока.
Предс. Христо Бисеров:
Този въпрос би могъл да бъде втори въпрос към министъра на правосъдието. Да го минем само като добавка, темата е много сериозна.
Ако желаете да отговорите на този въпрос, ще го считаме за втори въпрос.
Това, че са малко по-разчупени формите, не означава, че трябва да отидем в другата крайност. За другия месец трябва да имаме тема за среща.
Зинаида Златанова:
Г-н Председател, въпросът е важен.
Този разговор го водих преди няколко дни с преподаватели по право и с мои преподаватели, които са обучавали мен. Няма съмнение, че е така. Аз мисля, че никой в тази зала няма да каже обратното на вашето мнение и на моето.
За съжаление, този разговор е част от един по-голям разговор аз висшето образование изобщо в България. Ако попитаме в други сектори и сфери дали са доволни от качеството на висшето образование, най-вероятно няма да са доволни.
За мен е особено неприятно, аз съм вече родител на деца и рано или късно ще се сблъскам с този въпрос. За мен това, че държавата плаща обучението, че наистина продуктът, който излиза от множеството правни факултети, които отново държавата е разрешила да съществуват. Ако не е лъже паметта, създаването на нови университети минава и през Народното събрание. Така че тук отново ни е споделена отговорността или вината, зависи как го приемаме. Но има нещо много обезпокоително. Отгоре на всичко висшето образование в България вече отдавна не е безплатно. Плюс, че държавата плаща за това качеството, дайте си сметка, че и семействата плащат. Родителите издържат студенти, плащат образованието на децата си в тежки икономически времена и насреща получават, за съжаление, в много случаи безработни специалисти, както казахте и Вие самата. Това е изключително несправедливо към българските граждани, освен към съдебната система, към юридическите среди и пр. Намирам го за крайно несправедливо.
Така че, това е също една голяма тема, която бихме могли да обсъдим и отново да решаваме заедно и с Министерството на образованието и науката. Доколкото съм информирана моята колежка проф. Клисарова предприема действия в тази посока като цяло в сферата на висшето образование да има някакви по-точни критерии за това какъв продукт се дава от отделните университети. Да се надяваме, че може би от следващата учебна година това вече ще е факт и ще видим резултатите на тези критерии.
Разбира се, съм отворена за предложения и за действия в тази посока специално в правното образование, защото то наистина е ключово и за качеството на кадрите. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жо Министър, само да Ви информирам, че вече по медиите изтичат вашите думи, които казахте по въпроса за Софийски градски съд, по въпроса за съдебната реформа. Така че явно разговорът се чува и навън. Да благодарим на медиите.
Аз искам да поставя един въпрос, който Вие засегнахте.
Да ни кажете как върви работата по проекта за нов Наказателен кодекс. Какъв продукт да очакваме и кога да го очакваме? Защото все пак искаме да се настроим. Защото дългото чакане в един момент трябва да се финализира. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Благодаря, г-н Бисеров, за този въпрос.
Новият Наказателен кодекс аз мисля, че съм четвъртият министър, ако броя служебният, който си е пълноправен министър, но четвъртият министър, който се занимава с подготовката на този законопроект. От тази гледна точка мисля, че повече от три години се изработва законопроекта. В подготовката на законопроекта са въвлечени всички възможни представители, както на академичните среди, така и на магистратските среди, прокуратура, съдии, следователи, включително специалисти в отделни сфери, които са ни необходими, хора с техническа подготовка, там където е необходимо. В момента се доизработват в работната група, за която споменах вече последните седем глави. Те са оставени последни именно поради определено техническо познание, което е необходимо за изработването на текстовете. Говорим за финансови престъпления. Говорим за престъпления в сферата на комуникационните, телекомуникацинните среди, което също има нужда от сериозна експертиза. Говорим за тероризъм и други неща, които изискват малко повече странична експертиза, която сме осигурили.
Моята надежда е, че до края на тази календарна година би трябвало Министерският съвет да е одобрил проектът за Наказателен кодекс. Живот и здраве след новогодишната ваканция може да очаквате да имате удоволствието да се занимаете с новия Наказателен кодекс. Допускам, ако има забавяне, да не е повече от две-три седмици. Защото наистина подготовката е на финалната права.
Предс. Христо Бисеров:
Ще си позволя да подскажа нещо, да добавя някаква практика, която имам зад гърба си. Понякога такива закони влизат малко в насипно състояние. Патили сме. Тук правим работни групи, които трябва да работят по 6 месеца после. Не казвам, че непременно този път ще бъде така. Но тъй като се е случвало, много Ви моля да обърнете внимание на този нюанс, защото не бихме искали работата по окончателното приемане на кодекса да има усещане, че тук в парламента се забавя. Добрата предварителна подготовка винаги е залог за по-успешна работа на финалната права. Не че няма да има тук сериозна работа и вероятно тежки дебати. Но това го подсказвам в аванс. По-добре е да се забавите малко, но после работата да е по-лесна. Благодаря.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Златанова, това, което каза г-н Бисеров, е напълно прав. Но и от друга гледна точка бих Ви помолил, ако трябва, забавете го с два-три и четири месеца този кодекс, но нека преди това да има едно широко обществено обсъждане. Защото има и друга практика. В 39-то Народно събрание, ако не се лъжа, Наказателен кодекс, който не беше приет. Беше внесен от Министерския съвет. Ако се върнем назад, мисля, че имаше и още един проект, който не знам дали е разглеждан.
Идеята ми е преди да се внесе в Министерския съвет да има едно широко обществено обсъждане, защото, ако ще говорим за реформи в правораздаването в областта на наказателното правораздаване, всички казваме, че е много формален процесът, всички казваме, че се водят дела за едни престъпления, които завършват с административни наказания.
Ако не се лъжа, досега имаше само публикувана една обща част преди година и нещо. Организирайте една-две кръгли маси. Вие споменахте, че правите проучване в Европа за съдебните заседатели. Ако направите едно проучване по отношение на експертизите, ще видите, че в много европейски държави в областта на наказателното производство в много случаи изобщо не се правят експертизи. Те просто не са необходими, особено оценъчните. Това имам предвид. Ако трябва, нека да се забави, но наистина да приемем един кодекс, който да има някакви съществени промени, а не просто да пренаредим общото част, да вкараме някои нови състави и на практика да работим със същия Наказателен кодекс. Става въпрос и за простъпки. Знам, че сега няма.
Направете едно-две широки обсъждания, кръгли маси, за да се включат и чуят повече гласове. Министерският съвет нека след това да го внесе. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Ако позволите, искам да внеса малко спокойствие. Нямаме ангажимент за приемане от парламента. Всъщност ангажиментът за внасяне е мой. Пред широката общественост и пред европейската комисия с тези срокове до края на годината работим за внасяне в парламента. Аз съм обяснила на всички, че за приемане са повече от 400 текста и този път няма да се бърза, ще се приема спокойно Наказателният кодекс. Така че в това отношение да нямате притеснения. Това, което трябва да бъде направено по-бързо е при нас, така че вие ще имате пълното спокойствие да огледате нещата много добре.
Обещавам да направим максималното обсъждане. И сега сме привлекли представители на академичните среди, прокурори, съдии, следователи, но приемам вашето предложение за много уместно да направим широко обществено обсъждане. Но вие юристите всички много добре знаете, че всеки текст от този кодекс е политика сам по себе си. Така че, има дебати. Това няма как да го избегнем тук. Аз от своя страна се ангажирам да осигуря всички експерти, които са работили с нас в министерството по отделните текстове, да бъдат заедно с нас тук, за да можем да вървим по-бързо. И живот и здраве.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други въпроси има ли? Заповядайте. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Златанова, още един актуален въпрос, свързан със съдебната реформа в българското правосъдие, така наречената електронизация на българското правосъдие.
Доколкото ми е известно, предшественика на поста министър на правосъдието – министър Диана Ковачева, беше изработила стратегия за въвеждане на електронно правосъдие в България с конкретно разписани действия, график по всяка една отделна мярка. Бих желала да разбера работите ли по този въпрос. Мисля, че това е един от въпросите, който също би допринесъл за заявените от Вас намерения за прозрачност в българското правосъдие, за достъпност до правосъдие на българските граждани.
По отношение на сега съществуващите въведени системи за работа, например в Службата по вписвания няма някаква унифицираност в работата на отделните служби, работят по различни програми, по различни начини изготвят своите документи, въвеждат актовете, издават удостоверения за тежести, различна е практиката в отделните служби по вписванията. Не мисля, че би трябвало в тази посока да се върви.
Също по отношение на достъпа до правосъдие чрез възможността да се разменят книжа по електронен път, да се предявяват жалби, искове и т.н. Мисля, че всички колеги са наясно с този въпрос, но докъде стигнаха нещата. Разбрах, че се обсъжда някакъв законопроект. Даже имало обсъждания в Съюза на съдиите или някъде другаде, да не греша. Мисля, че това е много важен въпрос, който бих желала да поставя на вашето внимание – какво правите в тази посока.
Зинаида Златанова:
Важен е наистина и е отговор на много въпроси, както казахте и Вие, които стоят, като се започне от прозрачност, достъпност, включително и натовареността би могла да се види много по-лесно така.
Наистина моята колежка г-жа Ковачева има разработена концепция за електронно правосъдие. С голяма част от нея аз съм съгласна. Тя всъщност е разработена от експерти, с които и аз работя в момента в Министерството на правосъдието. Няма как да е другояче. Имам няколко минимални промени, които искам да нанеса. Веднага казвам една от тях. Не споделям, че разделената отговорност между министерството и Висшия съдебен съвет по тази тема ще допринесе за добро решаване на въпроса. Моето предложение ще бъде електронното правосъдие като политика, като проект да бъде изцяло вменено на Министерството на правосъдието. Разбира се, от продукта, който ще излезе от тази политика, ще се ползва и Висшия съдебен съвет и цялата съдебна система, но считам, че трябва да има ясна отговорност за това от кого се очаква резултатът.
Така че в момента правим някакви минимални промени и до максимум няколко седмици ще бъде приета променената концепция от правителството и въз основа на нея ще бъде разработен план за действие. Трябва ни този план за действие до края на годината защото електронното правосъдие ще залегне много сериозно в следващия програмен период с Европейския съюз и по-специално в Оперативна програма „Добро управление”. Тоест ние за първи път ще имаме наистина европейски средства, осигурени, надявам се, аз ще работя за това лично много активно, осигурени за съдебната система. И една сериозна част от тях ще бъде по отношение на електронното правосъдие, за да можем да осигурим ресурсно тази важна политика. Така че да, това е приоритет.
Снежина Маджарова:
Благодаря Ви. Аз исках да разбера дали се работи, дали активно се работи. Съобщихте и сроковете. Надявам се, че ще видим един окончателен резултат, за да има по-добра ефективност в работата на съдебната система. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
И последния въпрос, г-жо Министър, ще бъде от г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, моят въпрос е свързан със стратегията и с конкретните мерки, които предвижда Министерството на правосъдието във връзка с подобряване на условия в местата за лишаване от свобода.
Първата посока е подобряване на условията на изтърпяващите наказание осъдени лица и другата посока е условията, при които работят лицата, охраняващи този процес. Благодаря.
Иван Иванов:
Тъй като колегата отвори темата и понеже сме от един избирателен район, там имаме много сериозен проблем. По-скоро като едно напомняне за следващия бюджет. Отнася се за следствения арест в Шумен, тъй като този хабитат е причина всяка година да има доста сериозно количество осъдителни присъди от страна на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, ще ви помоля да вземете някакво отношение по тази тема. Просто това е топ 1 в класацията за лоши места. Благодаря.
Зинаида Златанова:
Да, ще констатираме всички едно и също. Мисля, че тук нямаме разлика в становищата. Да, така е. Лоши са условията, както за изтърпяващите наказание, така и за колегите, които работят в тези места. Отново въпросът опира до много сериозни средства. Отново става въпрос за инвестиции, които, за съжаление, в последните години, дори когато имаше много по-добри икономически условия, държавата не е могла да си позволи, очевидно. В настоящата бюджетна ситуация, за съжаление, вероятно няма да ви кажа нищо ново, пак няма да може да си позволим. Прави се максималното за там, където е най-необходимо, но си даваме сметка, че това са мерки, които в никакъв случай не решават генерално въпроса. Това е.
Разбира се, винаги стоят на дневен ред възможности, като публично-частно партньорство, което се практикува в доста държави в Европа. Има възможност да се търсят и други иновативни варианти, но всичко в крайна сметка опира до едни сериозни финансови средства. Включително ние с моите колеги в министерството редовно се виждаме със Синдиката на надзирателите, обсъждаме тези въпроси.
Бих искала да ви благодаря за разбирането, което се проявява. Много е тежък проблемът, но възможностите на държавата в момента са такива.
Хамид Хамид:
Благодаря Ви за отговора.
Аз бих препоръчал по-конкретни мерки и ако трябва да се обърнем към потенциални частни инвеститори, но трябва да постигнем тези прословути 4 кв. метра за осъден. Така или иначе това нещо един ден трябва да го направим.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, мисля, че с това можем да завършим с тази точка.
Благодарим на министър Златанова за участието, за начина, по който участвате, защото всички се опитваме да изпълним със съдържание тази процедура. Благодаря.
Лека вечер на всички. Закривам заседанието.




Председател:
Христо Бисеров