Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 19


Днес, 27.11.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Йордан Грамов, заместник министър, Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Дора Сгуровска, началник на отдел в дирекция „Международно сътрудничество”, Калина Попянева, главен юрисконсулт в Агенция по бежанците; от Министерството на регионалното развитие – Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна” и Мариана Тотева, държавен експерт в дирекция „Държавна собственост”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с проект за следния дневен ред:
1.Определение на Конституционния съд от 14.11.2013 г., получено на 15.11.2013 г., с приложено искането на президента на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 21 /2013 г., за:
А) установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 19 юни 2013 г., с което е отменено решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност", прието от Народното събрание на 14 юни 2013 г. (обн., ДВ, бр. 54/2013г.)
Б) задължително тълкуване на чл. 84, т. 8 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията със следните въпроси:
- Когато на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията Народното събрание избере народен представител за ръководител на институция, определена със закон, решението за избора му инкорпорира ли и елементите на решение по чл. 72, ал. 2 от Конституцията за прекратяване на пълномощията на народния представител;
- Когато на основание чл. 84, т.8 от Конституцията Народното събрание избере народен представител за ръководител на институция, определена със закон, и народният представител е изразил пред парламента своята воля да заеме тази длъжност, необходимо ди е изричното подаване на оставка от народния представител по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
2. Определение на Конституционния съд от 14.11.2013 г., получено на 15.11.2013 г., с приложено искането на 55 народни представители от 42-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 22/2013 г., за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. (обн., ДВ. бр.93/25.10.2013 г.).
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Димитров Михалевски на 17.09.2013 г.
Има ли бележки по така предложения дневен ред? Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По първа и втора точка, уважаеми колеги, аз предлагам да продължим традицията, която съществува в Комисията по правни въпроси от минали Народни събрания - тогава, когато е поискано становище от Конституционния съд, винаги, особено по актове, които са на самото Народно събрание, Народното събрание и Комисията по правни въпроси не се произнасят със становище. Остават на Конституционния съд да се произнесе. Предлагам да се спази тази традиция и за случаите по точки първа и втора и да не излизаме с конкретни становища. Да оставим Конституционният съд сам да си вземе решението.
Имате ли бележки по това предложение? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Практиката на Правната комисия е непротиворечива. Следваше се и в предишния парламент, когато сегашната опозиция имаше мнозинство. Наистина няма логика по актовете, по които вече парламентът се е произнесъл, след това да дава допълнително становище. Ясно е какво мисли мнозинството в парламента, след като се е произнесъл по един определен начин. И за да не влизаме в излишни спорове това, към което се присъединяваме, е предложеното от вас – да продължим практиката и да не се произнасяме по исканията, които са отправени към нас. Това няма да е прецедент, а стандартна практика, която винаги се е съблюдавала от предишни парламенти и която има своята логика. Сега да не влизаме и да се обясняваме в подробности.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Други изказвания? Други становища? Ако няма, да считаме, че се обединяваме около становището да нямаме становище, което да бъде представено пред Конституционния съд по тези две конституционни дела. Благодаря ви. Приема се единодушно.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.
От името на вносителите има думата да представи законопроекта г-н Йордан Грамов, заместник министър на вътрешните работи.
Йордан Грамов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа членове на Комисията по правни въпроси,
С представения законопроект в националното законодателство се въвеждат изискванията на две директиви на Европейския съюз в областта на общата европейска политика за убежищата и международната закрила.
Първата директива, която се транспонира Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния стандарт на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. отменя Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и се прецизират действащи разпоредби с цел постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз, считано от 21 декември 2013 г.
Основната цел на Директива 2011/95/ЕС е установяването на стандарти за определяне на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила.
Основната цел на предложената уредба е да се уеднаквят правилата относно предоставяне на международна закрила в съответствие с общата политика в областта на убежището, включваща Обща европейска система за убежище.
Ключови елементи за постигане на поставената цел е детерминирането на някои понятия:
- Въвеждане на понятието „международна закрила“, което включва статут на бежанец и хуманитарен статут;
- Прецизирани са основанията за предоставяне на международна закрила;
- Уточняване на понятията – субекти на преследване, действия на преследване; субекти на закрила;
- Прецизирани са и основанията за отказ, прекратяване и отнемане на различните видове закрила и за прекратяване на производството за предоставяне на закрила;
- Въведени са като изключващи клаузи основанието „заплаха за националната сигурност“ и „заплаха за обществото“.
Наред с тази директива, законопроектът транспонира и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.
Г-н Председател, Република България предприема мерки за транспониране на директивата преди крайния срок, който изтича на 20 юли 2015 г. по обективни причини.
Като последица от обществено-политическите процеси в страните от арабския свят и поради своето географско положение България понастоящем е подложена на непропорционален миграционен натиск, което, от една страна, е предизвикателство от хуманна гледна точка и, от друга - изисква спешни мерки, включително на законодателно ниво, за защита на обществения ред, здравето на населението и националната сигурност.
Цел на директивата е да уреди условия на приемане, които гарантират достоен стандарт на живот и са съпоставими в целия Европейски съюз, независимо от мястото на подаване на молбата за международна закрила. По-специално, с директивата се въвеждат по-ясни понятия и по-опростени правила, а на държавите членки се предоставя по-голяма гъвкавост при тяхното интегриране в националните правни системи. Също така се дава по-голяма възможност на държавите членки да се справят с възможни злоупотреби с техните системи за прием и се отчитат финансовите и административните последици от някои от регламентираните мерки.
Директивата съдържа необходимите гаранции за правата на лицата, търсещи закрила и същевременно предоставя необходимите компенсиращи мерки за приемащата държава, които да обезпечат опазването на обществения ред, сигурността и здравето на населението.
В съответствие с определените в чл. 7 на Директивата принципи за придобиване и свобода на движение кандидатите за предоставяне на международна закрила могат да се движат свободно на територията на страната или в рамките на зона, която им е определена от председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице. Определената зона не засяга неприкосновената сфера на личния живот и дава достатъчна възможност за движение, за да гарантира правата им съгласно закона.
Въведена е възможността за предоставяне на решение за напускане на определените зони въз основа на обективна оценка на обстоятелствата при всеки конкретен случай, като всеки отказ за издаване на такова разрешение следва да бъде надлежно мотивирано.
Кандидатът не следва да иска разрешение при необходимост от явяване пред съдебен или административен орган за упражняване или защита на признатите му права и законни интереси.
Задържането на кандидати за международна закрила е уредено в законопроекта не като мярка за неотклонение, а като една възможност за определяне на местопребиваване и временно настаняване на кандидата за международна закрила в център от затворен тип. Настаняването в такива центрове от затворен тип е допустимо като изключителна мярка при оценка на особеностите на всеки конкретен случай и само при наличието на ясно дефинирани изключителни обстоятелства, определени от закона.
В съответствие с чл. 8, § 4 от Директивата в националното законодателство се въвеждат по-леки мерки, като алтернативни на настаняването в центровете от затворен тип. Това са парична гаранция и задължение за редовно явяване пред компетентните органи.
Определен е принципът, че настаняването в центъра от затворен тип не може да се прилага единствено поради обстоятелството, че чужденецът е кандидат за международна закрила.
Съгласно законопроекта в съответствие с директивата и принципите на международното и националното законодателство на лицата, търсещи международна закрила, се осигурява ефективен достъп до правосъдие, включително възможност да обжалват наложените мерки.
По време на настаняването в центровете от затворен тип са гарантирани правата за достъп на открити пространства, на посещение от членове на техните семейства, на зачитане на неприкосновеността на личния им живот, както и срещи с лица, осигуряващи правна помощ и представители на неправителствени организации.
Специално внимание е отделено на правата на лицата от уязвимите групи.
Длъжностните лица в центровете за настаняване и тези провеждащи производство с чужденци, търсещи международна закрила, особено с чужденци от уязвима група следва да получат подходящо обучение относно потребностите на тези лица.
При отчитане на висшия интерес на детето и съгласно чл. 11 от Директивата настаняването на малолетни чужденци в центровете от затворен тип е допустимо само като крайна мярка, като се полагат усилия за незабавно предприемане на административни мерки съгласно Закона за закрила на детето.
Настаняването в центрове от затворен тип се преразглежда от съдебен орган при разумни интервали от време служебно и/или при поискване от съответния кандидат и по-специално, когато това задържане е с удължен срок, когато възникнат относими обстоятелства или се получи нова информация, която засяга законосъобразността на задържането и мерки за настаняване.
Със законопроекта са предложени допълнения и уточнения във връзка с материалните условия за прием на кандидатите за международна закрила, достъп до пазара на труда в случай, че производството продължи повече от 9 месеца от подаване на молбата по независещи от чужденеца причини, както и правата на информираност относно статута на международната закрила.
С приемането на този законопроект, от една страна, ще бъдат изпълнени ангажименти, произтичащи от членството в Европейския съюз, и, от друга - в българското законодателство ще бъдат въведени разпоредби, които ще допринесат за по-ефективно провеждане на процедурите за предоставяне на международна закрила при строго зачитане на основните права и гарантиране на обществения ред и националната сигурност.
Коректното транспониране на директивата представлява поредна стъпка в процеса на усъвършенстване на релевантното българско законодателство в съответствие с най-високите стандарти, дефинирани в процеса на изграждане на Общата европейска система за убежището.
Завърших. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Някой друг от представителите на вносителите би ли желал да добави още нещо? На този етап не. Благодаря.
Откривам разискванията по така представения законопроект. Колеги, имате думата за мнения и становища. За въпроси. Ако няма, аз искам да задам два-три уточняващи въпроси по проекта, които са идентифицирани от наши експерти.
Първо, в § 6 се предлага изменение на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, според което „преценката на висшия интерес на детето се извършва при съобразяване с разпоредбите на Закона за закрила на детето.”
От друга страна, в самата Директива, която се транспонира - Директива 2011/95/ЕС, се използва термина „висшия интерес на детето” и се дава дефиниция. Докато в Закона за закрила на детето се използва терминът „най-добър интерес на детето” Тоест има разминаване в терминологията между Закона за закрила на детето и терминът, използван в този закон, който е заимстван от директивата. Между първо и второ четене ще бъде добре да се уеднаквят, да се синхронизират двата термина и съответно дефинициите.
Заповядайте.
Николай Николов:
Ще го съобразим. Действително това е така и Вие сте прав.
Предс. Четин Казак:
Благодаря.
На второ място, на няколко места в закона се използва понятието „политическо мнение” вместо „политическо убеждение”, както е в действащия закон. Понятието „политическо мнение” е заимствано изцяло от Директивата, както става ясно. Такъв е терминът, използван в Директивата, както и в Конвенцията на ООН за статута на бежанците, но в сега действащия закон и в Конституцията знаете в чл. 27, ал. 2, който гласи:
„(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Тоест, използва се терминът „убеждения”. Просто трябва да е ясно и може би трябва да се даде легална дефиниция в самия закон така, както тя е дадена в Директивата, за да няма съмнения за противоречия, тъй като в термина, използван в директивата, под понятието „политическо мнение” се твърди, че обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения. Тоест, явно директивата обхваща като по-широко понятие и убеждения. Това може би ясно трябва да се дефинира и в закона, за да няма обвинения, че законът противоречи на Конституцията в това отношение. Тоест използва се друг термин. Като препоръка го давам. Имате ли някаква забележка по тази препоръка?
Калина Попянева:
Ще бъде съобразено.
Предс. Четин Казак:
Добре. Има още две редакционни препоръки, които ще ви предоставим.
Колеги, има ли други мнения. Ако няма, тогава предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
Който е съгласен да бъде приет на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г., моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Приема се единодушно.
Преминаваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-54, внесен от Димчо Димитров Михалевски на 17.09.2013 г.
По тази точка сме поканили и представители на Министерството на регионалното развитие – г-жа Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна” и г-жа Мариана Тотева, държавен експерт в дирекция „Държавна собственост”. Заповядайте да участвате в обсъждането, ако имате някакви различни мнения.
Проект за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Не са постъпили предложения между първо и второ четене. Пристъпваме към гласуването на текстовете така, както са внесени и предложени в доклада, който е на вашето внимание.
По наименованието на закона.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.”
Имате ли възражения? Не виждам. Който е съгласен със заглавието на законопроекта, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
§ 1. В чл. 21, ал. 4 думите „по реда на чл. 199, ал. 1 от Закона за устройство на територията“ се заменят с „чрез покупка“.
Има ли бележки, съображения по тази редакция? Не виждам.
Който е съгласен с текста на § 1, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Въздържали се? Няма. § 1 е приет.
§ 2. Има предложена редакция на Комисията, а именно:
„§ 2. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо думите „се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите“ се заменят с „ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му“.
б) изречение трето се отменя.
2. В ал. 3 изречение първо думите „обнародва в „Държавен вестник“ се заменят със „съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административно-процесуалния кодекс“.
З. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, заповедта по ал. 2 му се съобщава и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“.“
Имате думата, колеги. Заповядайте, г-жо Цачева.
Цецка Цачева:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, чл. 61 на АПК казва начините на обявление. По АПК в случаи, когато заинтересовано лице не е известно, не се намира на посочен от него адрес, се поставя обявление на едно табло в самия съд.
Когато по ал. 4 казваме, че за тези хипотези искаме обявление в Държавен вестник, тук отиваме в хипотезата на ГПК. А по АПК ГПК се прилага само субсидиарно за неуредените случаи.
Притеснението ми е да не се атакува съобщението по АПК и обнародването в Държавен вестник.
Предс. Четин Казак:
Доколкото аз разбирам обнародването в Държавен вестник е само единствено когато не са открити – не е известен адресът или не е намерено на посочен адрес. Само тогава по изключение обявлението се обнародва в Държавен вестник.
Цецка Цачева:
Но чл. 61 от АПК казва какво се прави в такива случаи, но там става въпрос за страна, а тук този, който се очаква да оспорва, трябва с жалба да поеме инициативата за това оспорване. Чл. 61 от АПК гласи:
„Чл. 61 (1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.
(2) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.
(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.”
Ал. 3 – има хипотеза за случаите, когато едно лице не е намерено, неизвестен адрес и т.н.
А тук в ал. 4 се говори за Държавен вестник.
Кой от двата способа ще използва органът?
Филип Попов:
Аз предлагам евентуално да се запише тук в чл. 61 и да се допълни ал. 1 и ал. 2.
Цецка Цачева:
Категорично не може така да се направи. Не можем хипотетично да вадим определените случаи. За мен е излишно обявлението в Държавен вестник. Защото и решението на Конституционния съд е такова, категорично е казал по реда на чл. 61. Той съдържа хипотези и не е необходимо да караме административният орган, било то Министерски съвет, ресорен министър или кмета да обнародва в Държавен вестник.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте, колега.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Мен толкова не ме притеснява този въпрос от процедурна гледна точка, защото колкото повече толкова повече. Приемам го, че това е опит за някаква защита на неизвестните собственици.
Въпросът, който повдига г-жа Цачева е много принципен и действително трябва да сме наясно с това дали предлагаме изчерпателно решение и дали то ще бъде достатъчно в този смисъл. За мен е важна позицията и на Министерството на регионалното развитие, както и на г-н Стефан Тодоров, който от дълги години като експерт на другата комисия познава материята.
Ще кажа какъв е проблемът. Проблемът е чисто административен. Когато започне процедурата по подготовка на одържавяването, на отчуждаването в органа, който извършва тази процедура, има склонността, предпочита или му е по-лесно да няма данни за собственика. Дали това се дължи на непълни данни в плана, дали ще се дължи на несъбрани данни от Техническата служба на общината или от друг орган, но това са множеството случаи. Колегата Радев казва, че това са огромна част – действително над 70-80% от случаите в отчуждителното решение са неизвестен адрес. Проблемът е голям, защото тези лица наистина късно научават, въпреки обсъжданията на плана, въпреки това, че в населеното място се говори и се очаква да протече този процес. Опасността да не могат навреме да си упражнят правата е огромна.
Въпросът е като обнародваме в Държавен вестник това достатъчно ли е, за да уведомим лицата? То може ли да компенсира несвършената работа на администрацията да даде на решаващия орган точни и изчерпателни данни за собствеността. Още повече, когато твърдим, че все пак имаме някакви регистри по отношение на собствеността.
Извинявайте, че бях дълъг и пунктуален. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Радев поиска думата.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
За мен проблемът е чисто правен. Ако оставим така текста „съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61” с две думи трябва да изчерпим целия чл. 61, включително обявление на интернет страницата и на таблото на съда, от който момент започва да тече срока за заинтересуваните страни. С ал. 4, с която казваме, че след това допълнително ще направим и обнародване на обявление в Държавен вестник, започва да тече нов срок. Така че не можем кумулативно да сложим и възможността на чл. 61, ал. 3 и възможността, която дава ал. 4. Трябва да си изберем един от способите – или по АПК по ал. 3 на интернет страницата и с обявлението на таблото, или обнародване в Държавен вестник. Защото те и двата дават един момент, който тече за всички заинтересовани.
А що се касае до това, което каза колегата Кирилов, няма да могат да стартират тези процедури, ако не дадем на практика тази възможност. Често пъти наистина не могат да бъдат намерени на адреса, често пъти говорим също и, примерно, ако при едно унаследяване на недвижим имот има Н на брой наследници, пръснати из цялата страна, които чисто физически няма как да бъдат намерени и изчерпателно уведомени всички. Така че трябва да си изберем дали вървим твърдо по АПК и по ал. 3 ще бъдат уведомявани тези, които не могат да бъдат намерени, или правим компилация между АПК и ГПК и обнародваме в Държавен вестник, което ще е по-скъпата и по-бавната процедура за съда, но оттам нататък мисля, че ще се достигне до по-голям брой заинтересовани лица, които чрез Държавен вестник са качени на електронен носител.
Но просто трябва да изберем един от двата способа, защото иначе ще имаме две различни дати, от които текат сроковете и не знам оттам нататък как ще преценява съдът от коя дата тече срокът.
Предс. Четин Казак:
Преди да продължим. За мен е ясно, че ще има два вида заинтересовани лица: едните, които ще имат идентифициран адрес и на които ще се изпрати уведомлението лично, т.е. ще бъдат уведомени по един или друг начин персонално и тези, на които няма да се идентифицира адреса или няма да има известен такъв, за тях ще има способа по ал. 3 плюс Държавен вестник. Така или иначе това са две групи заинтересовани лица, за които теоретично може да има различни срокове за двете групи лица – различен момент, от който да тече срока.
Цецка Цачева:
Г-н Казак, прав е г-н Радев. Говорим само за групата, които са с неизвестен адрес. Прилагайки разпоредбата на чл. 61, ал. 3, органът издал акта, трябва да го остави на видно място в съответната администрация, да го качи на интернет и това е денят 27 ноември. От този момент текат сроковете за оспорване на акта. Ако едно лице, което е с неизвестен адрес, се е запознало и може да атакува съответния акт. Ако обаче не е излязло обнародването в Държавен вестник и вместо на 27 ноември то излезе на 10 декември, кой срок тече? По този начин първият по ал. 3 поглъща като време, защото е безспорно, че в Държавен вестник ще бъде по-късният срок, влизаме в колизия на двата текста.
Освен това, отново се връщам на самото решение на Конституционния съд. Конституционният съд – процедурата, която върви от 2003 г. за обнародване в Държавен вестник, е казал „не”. И задължително в мотивите, върху които е построил извода си в решението, ни дава на нас като законодателна институция, че обнародването, за да бъдат гарантирани правата, трябва да бъде по чл. 61 от АПК. Аз мисля, че дотук трябва да спрем – изречение трето да бъде във вида, в който го предлага комисията, а ал. 4 просто да отпадне, защото и в сега действащата редакция там се включват няколко неща, които ако така се гласува ал. 3 – ако се обединим около предложението за ал. 3 да вървим по АПК, ал. 4 си губи смисъла. Тя просто трябва да бъде отменена.
Категорично двата режима не могат да се смесват.
Снежина Маджарова:
Аз искам само да обърна внимание, че в ал. 3 на чл. 61 от АПК е даден много широк режим на съобщаване и по-специално на израза „или се оповестява по друг обичаен начин”. Тоест тук в АПК самият законодател е дал възможност да се избере подходящ начин за оповестяване, а това би могло да бъде включително „и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.”
В крайна сметка целта е да се съобщи. Така че всъщност „или се оповестява по друг обичаен начин” би било най-обичайният начин е „и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”, защото това е масово практикувана хипотеза на обявяване, включително и не само в гражданското право. Така че би могло ал. 4 да се инкорпорира в текста на ал. 3 – това, което г-жа Цачева обяснява.
Цецка Цачева:
Това, което аз казвам е съвсем различно от това, което Вие казвате колега. Защото пак остават два срока.
Снежина Маджарова:
Аз казвам, че не е необходимо да има ал. 4, а, че „оповестява по друг обичаен начин” и това е обичайният начин.
Емил Радев:
Колеги, така е членът в АПК, защото АПК касае абсолютно всички административни органи. Някои могат да нямат интернет страница и да нямат табло. Затова законът е казал така. Това е все пак в кодекс, който касае много широк брой случаи. В конкретния случай ние имаме органи, които имат интернет страница, имат и табло за обявление. Така че няма как да стигнем до колизия и да тръгнат да обявяват по друг начин.
Предс. Четин Казак:
Заповядайте, да обясните.
Стефан Тодоров:
За тези, които не ме познават, казвам се Стефан Тодоров от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Първо, трябва да си дадем сметка, че АПК като такъв съдържа редица разпоредби, освен ако в закон не е предвидено друго. В случая не става въпрос за едно обявление по принцип на един административен акт от всякакъв характер, а става въпрос за отчуждаване – нещо, за което законодателят винаги е придавал една по-голяма защита.
За коректност поправката в Закона за общинската собственост за обнародване в Държавен вестник е от 2012 г., а не от 2003 г., както беше споменато, но това е без значение в случая.
Действащата ал. 3 в чл. 25 на Закона за общинската собственост изрично предвижда, че независимо от досега съществуващото обнародване в Държавен вестник на заповедта, тя се съобщава по всички тези правила – като се публикува на интернет страницата, на местата за обявление и т.н., но това законодателят го е направил с цел да придаде нейната публичност, а не че това има значение за срок и дата на уведомяване. Тоест възпроизвеждайки в известна степен хипотезите на ал. 3 от чл. 61 на АПК в чл. 25, ал. 3 след обнародване е действащият текст и това никой не оспорва е предвидено задължително тази заповед да се опубличи навсякъде в общината по общо приетите начини.
Това, което се предлага като специален способ за обнародване в Държавен вестник и чрез обявление (забележете какъв е текстът) той е един допълнителен способ и не искам да цитирам и да не излагам мои аргументи за необходимостта от това, просто ще цитирам мотивите на Конституционния съд, тъй като имаше съмнение да не би това да влиза в някакво противоречие. Конституционният съд казва:
„Няма пречка законодателно обнародването в Държавен вестник да бъде уредено като субсидиарен способ за уведомяване, когато лицето не може да бъде открито и по никакъв друг начин не може да бъде лично уведомено за административния акт за отчуждаване на неговата собственост.”
В такива случаи за тези лица срокът ще тече от обнародването в Държавен вестник. Няма как да е иначе!
Екатерина Заякова:
Въпросът не е ли по-добре да се уточни тогава, че тези случаи обжалването тече от съобщаването по чл. 61 или от узнаването. Защото, ако бъде публикувано по-късно в Държавен вестник, значи тече от узнаването.
Предс. Четин Казак:
В следващия текст, колеги, е предложена редакция затова как да се уреди срокът за обжалване. Може би тогава ще решим как да се уреди срокът за обжалване и от кой момент. Сега нека да решим за § 2 в ал. 4 ще има ли обнародване в Държавен вестник или няма.
Цецка Цачева:
От обжалването зависи дали можем да оставим и двата режима. Затова сега трябва да отложим § 2 и по-специално ал. 4 и да минем на следващия и след това да се върнем на ал. 4.
Предс. Четин Казак:
Лично моето мнение е, че най-силният способ да се гарантира правото на всички засегнати и заинтересовани лица, е да се обнародва в Държавен вестник.
Цецка Цачева:
Тази Ваша теза влиза изцяло в противоречие с решението на Конституционния съд, който е приел, че това не е достатъчно, за да гарантира правата на гражданите.
Предс. Четин Казак:
Като субсидиарен метод, а не като единствен, както е било досега. Затова вносителят предлага „и чрез обнародване на обявление в Държавен вестник”, за да е ясно. Ако заинтересованото лице пропусне да консултира сайта на институцията или таблото му за обявление, последната гаранция е, че ще бъде обнародвано в Държавен вестник за него. Защото другият кръг лица, на които се знаят адресите и които лично са уведомени, техните права са защитени. Правата на тези, които няма да бъдат идентифицирани, техните права трябва да бъдат защитени максимално и затова се предлага този субсидиарен начин като допълнение, а не както е в действащия текст като единствен метод. Затова Конституционният съд го е обявил, че това не е достатъчно, ако е един начинът за уведомяване.
Заповядайте, г-жо Цачева.
Цецка Цачева:
Давам такъв пример. Стигаме до административен спор и сме в административния съд по обжалване по жалба на заинтересовано лице, което е използвало срока за обявление в Държавен вестник. Има спор между правата с другите заинтересовани и някои от другите, които са с известни адреси и те по реда на чл. 61 са получили уведомлението, правят възражение, че жалбата е извън срока по АПК, чл. 61, ал. 3. Какво прави тогава съдът?
Предс. Четин Казак:
Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Съдейки по това, което спомена колегата Радев, останах с убеждението, че моето притеснение не беше разбрано в контекста на дебата, който водим, а то е следното.
Агенция пътна инфраструктура (не исках да бъда толкова конкретен), но множество са случаите, в които водят кореспонденция с лицето, на което адресът му е неизвестен.
Реплика: Как водят кореспонденция?
Данаил Кирилов:
Именно. Водят цяла кореспонденция –над 15 писма, примерно, разменят и като правна квалификация „адресът на лицето е неизвестен”.
Това, което исках да подчертая е следното. Обнародването, особено когато тръгнем от Закона за общинската собственост, защото тук първо гледаме Закона за общинската собственост, общините са много, обектите са по-малко, не тръгваме от Закона за държавната собственост, където имаме най-често решение на Министерския съвет. Обнародването в Държавен вестник, както и колегите казват и намекват, това да е най-крайната мярка, но след като всички други процедури са изчерпани. И тази най-крайна мярка трябва да се приложи само за тези лица, на които вече въпреки всички способи не им е връчена заповедта.
Реплика:
Като е залепена на таблото знаеш ли дали съответният човек я е видял?
Данаил Кирилов:
Лепенето на таблото, като не искам да критикувам действащ текст, но лепенето на таблото в община, публикуването на интернет страницата – това са едни много дълбоки правни фикции, на които не може да се установи датата и не може да се верифицира датирането.
Предс. Четин Казак:
Специално за лепенето на таблото не може да се установи.
Емил Радев:
В момента и качването на интернет страницата ако някой ми каже как се установява в едно съдебно производство също.
Затова аз предлагам да кажем в т. 2, в ал. 3, че „съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс“ и да си остане ал. 4, че му се съобщава не „ и чрез обнародване на обявление в Държавен вестник”, а само „чрез обнародване на обявление в Държавен вестник”. С две думи изключваме ал. 3 и за по-голяма сигурност пращаме в Държавен вестник.
Предс. Четин Казак:
Това е действащият текст, който е обявен за противоконституционен. Горе е само за тези, които са идентифицирани, на които са известни адресите. Ал. 4 е само за тези, които не са известни.
Емил Радев:
Не, не са намерени на адреса.
Филип Попов:
Аз мисля, че в ал. 3 на чл. 61 от АПК „или се оповестява по друг обичаен начин” е за обявленията в Държавен вестник. Защото кой ще е другият обичаен начин.
Предс. Четин Казак:
Добре, как предлагате да звучи окончателният текст?
А какво ще кажете в ал. 4 да се запише, че „когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, заповедта по ал. 2 се съобщава по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК.
А горе е по ал. 1 и 2.
Цецка Цачева:
Защо вместо „чл. 61, ал. 3” не дадем текста както е по АПК и изречението ще стане: „се съобщава на заинтересованите лица освен в хипотезите по чл. 61, както в ал. 3, където е „се оповестява по друг обичаен начин, в това число и в Държавен вестник.”
Предс. Четин Казак:
Не можах да Ви разбера.
Цецка Цачева:
Да се възпроизведе точно текстът. Да не пишем, че се съобщава по реда на чл. 61 от АПК, а да възпроизведем текста: Административният акт на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството. Просто вкарваме в текста текстът на чл. 61 от АПК, но без изрично позоваване на нея. Тогава в ал. 3 накрая бихме могли да кажем, че се оповестява по друг обичаен начин – в Държавен вестник.
Защото като кажем по чл. 61 от АПК това означава абсолютно пунктуално.
Предс. Четин Казак:
Нали това е препоръката на Конституционния съд.
Стефан Тодоров:
Аз мисля, че това уточнение, което направи г-н Радев може би е най-коректно. Защото ал. 3 в хипотезата на чл. 61 от АПК се съдържа в действащия текст на чл. 25, ал. 2 във второто му изречение.
Така че е коректно да се прецизира „чл. 61, ал. 1 и 2”.
Другото обявление, което се прави по всякакъв начин и има стойност на опубличаване, но не и за да тече някакъв срок, защото трудно може да се установи, както всички се убедихте и коментирахте, а ал. 4 остава като способ за тези, които са с неизвестен адрес и не могат да бъдат открити.
Респективно за лицата, които са получили заповедта по чл. 61, ал. 1 и 2 за тях срокът започва да тече оттогава, а за тези на които чрез обявление им е съобщено по ал. 4 в Държавен вестник, срокът ще тече от тогава.
Във всички случаи имаме различие в сроковете и в досега действащата практика по отчуждаване по Закона за общинската собственост. Изключвам обявлението в Държавен вестник, което е от 2012 г. Преди това съобщаването ставаше по реда на АПК и във всички случаи различните собственици, които са засегнати, имат разминавания в сроковете и за всеки един тече срока, който е установен с обратна разписка. Така че ние никога не сме имали един срок, който започва от днес и свършва след 7 или 14 дена.
Филип Попов:
Предлагам да прекратим дебата и да гласуваме предложението така, както беше формулирано.
Предс. Четин Казак:
Който е съгласен да прекратим дебата по § 2, моля да гласува. Благодаря ви.
Филип Попов:
Само, че ако може да се уточни формулировката, за да знаем какво точно гласуваме.
Стефан Тодоров:
Досега в Закона за общинската собственост никога не е съществувал текст за обнародване в Държавен вестник. Поправката, че се обнародва в Държавен вестник е от 2011 г., месец февруари. Конституционният съд казва и аз го цитирах, но още веднъж ще го цитирам в конкретния случай.
„Няма пречка законодателно обнародването в Държавен вестник да бъде уредено като субсидиарен способ за уведомяване, когато лицето не може да бъде открито и по никакъв друг начин не може да бъде лично уведомено за административния акт за отчуждаване на неговата собственост.”
За тези лица се прави обявлението в държавен вестник. Стандартна практика и до момента.
Предс. Четин Казак:
Вие поддържате редакцията, която е по вносител? Така ли?
Стефан Тодоров:
С допълнението, направено от г-н Радев.
Цецка Цачева:
Аз го схващам, като мога и да греша, че когато се използват клаузите на чл. 61, в който имаме ал. 3 как става обявление на лице, което е неизвестно и т.н. субсидиарно може и чрез Държавен вестник. Но нямаме отхвърлянето – да отхвърлим ал. 3 на чл. 61. Как ще изключим ал. 3?
Стефан Тодоров:
Има хипотеза в действащата разпоредба.
Цецка Цачева:
Оставете действащата хипотеза. Имаме конституционно решение и с това се занимаваме.
Стефан Тодоров:
Може ли да цитирам текста. Текстът преди решението на съда е следният:
„Заповедта по ал. 2 се обнародва в Държавен вестник.” Това е първото изречение и то е обявено за противоконституционно. Втората част: „Копие от заповедта се поставя на определените за това места в сградата на общината на района или в кметството на населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаване и се публикува на интернет страницата на общината.” Това никой не го е отхвърлил. Затова казвам, че първото изречение само се заменя и това е предложението на вносителя.
„В ал. 3 изречение първо думите „обнародва в „Държавен вестник“ се заменят със „съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административно-процесуалния кодекс“.”
Затова добавката на г-н Радев е коректна, че няма смисъл да бъде по целия чл. 61, защото ал. 3 е второто изречение на действащия текст от закона.
Емил Радев:
Колеги, поправката е от 2010 г., а не от 2011 г. С поправката от 2010 г. заповедта само се е обнародвала в Държавен вестник. С две думи не са връчвали призовки и т.н., както е по АПК. На практика с това решение на Конституционния съд се казва, че трябва да има първо нормалния способ и оттам нататък по…
Предс. Четин Казак:
Именно. И затова вносителят е предложил като краен вариант само за тези, които не могат да бъдат намерени на адресите или адресът не им е известен, освен нормалният способ с обявяване на сайта и т.н., и чрез обнародване като краен вариант.
Емил Радев:
Което значи, че органът трябва да се опита да намери адреса, да направи всички процедури и ако след всичко това все пак адресът е неизвестен или пък имаме само постоянен адрес и там не е открито лицето, чак тогава да се прилага обнародването в Държавен вестник.
Предс. Четин Казак:
Мисля, че стана ясно. Досегашният ред е бил обнародване в Държавен вестник без никакво друго връчване или съобщаване.
Аз предлагам да гласуваме предложената редакция с добавката на г-н Радев.
Който е съгласен с така предложената редакция на § 2, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Приема се.
§ 3. Тук са сроковете за обжалване. Има предложение на Комисията за редакция.
„§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения:
1.Алинея 1 се изменя така:
„(1) Заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 7-дневен срок от съобщаването й.“
2.В ал. 3 изречение първо се изменя така: „В тридневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото в 7-дневен срок.“
Тук може да се прецизира специално за хипотезата по ал. 4 от кога започва да тече.
Филип Попов:
От съобщаването или от обнародването?
Емил Радев:
Колеги, в ал. 4 пишем, че се съобщава чрез Държавен вестник. С две думи, като пишем само, че е съобщаването, това значи, че или сме съобщили по единия начин, а на другите – по другия. Това обхваща и връчването на съобщение и обнародването. Така че няма смисъл тук да правим корекции.
Цецка Цачева:
Коректно е записано и е добре да остане тази редакция.
Предс. Четин Казак:
Други бележки има ли по така предложената редакция на § 3?
Емил Радев:
Срокът защо го съкращаваме от 14 дни на 7 дни? Да го оставим двуседмичния срок. Мисля, че 14 дни е по-добрият срок.
Цецка Цачева:
При първото четене в комисия имаше много възражения от страна на Висшия съдебен съвет.
Реплика:
От Висшия адвокатски съвет.
Стефан Тодоров:
Ако може да направя едно разяснение. Срокът в мотивите на вносителя е обърнато внимание от вносителя с цитат от мотивите на съда, че процедурата може да се оптимизира като се скъсят сроковете, а не по отношение на допускането на предварително влизане във владение – текстът, който е обявен за противоконституционен.
В практиката има различни случаи – 7, 14, знаете много добре. В конкретния случай лицето, което ще бъде засегнато от отчуждаването, няма да научи в този последен момент, че му се отчуждава имотът, тъй като заповедта за отчуждаване ще бъде крайният акт на един сложен фактически състав, който започва с обявление, което се публикува навсякъде за стартиране на процедурата за отчуждаване. Заповедта за отчуждаване по чл. 25 се издава не по-рано от един месец след като е започнало уведомяването на заинтересованите лица, че предстои отчуждаване на еди-кои си имоти.
Освен това, той е в течение на процедурата, когато се процедира подробния устройствен план, тъй като е заинтересовано лице и е уведомено за това и е имало възможност да оспорва плана.
Така че аз не смятам, че правата се нарушават.
Ако прецените, че трябва да остане 14 дена с оглед да се подготви за някаква защита, няма проблем да бъде и 14 дена.
Предс. Четин Казак:
Други мнения? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Аз, разсъждавайки по адвокатски, мисля, че трябва да остане 14-дневния срок. Защото хората, които не са били открити и обикновено са в чужбина, де факто няма да имат време да изпратят пълномощно, да упълномощят адвокат, който да изготви съответната жалба. 7-дневният срок е много малък. Дори и по най-бързия начин да се изпрати, поне три дена са необходими за упълномощаване.
Предс. Четин Казак:
Колеги, само ви напомням, че изначалната цел на този закон беше да се ускорят процедурите за отчуждаване, а не да се
Цецка Цачева:
Г-н Казак, позволете ми да не се съглася с Вас, а да се съглася с г-жа Заякова. Смисълът на това, с което се занимаваме в момента, е в отговор на конституционното решение, където водещо е защита на правата на лицата, на които по някакъв начин имотите им са засегнати от даден план.
Така че след като и пленарна зала на първо четене отхвърли възможността да търсим бързина и чрез предварително изпълнение, друг е въпросът, че съдът пак може да постанови такова, защото предварително изпълнение в едно административно производство по общия ред е допустимо. Сега да правим въпрос за 7 дни мисля, че не е коректно и точно в това е най-силната защита на гражданите – да могат да организират защитата си, като потърсят компетентно лице.
Предс. Четин Казак:
Направено е предложение срокът вместо 7-дневен, да стане 14-дневен. Който е съгласен с тази корекция, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Не виждам. Деветнадесет „за”.
Подлагам на гласуване целия § 3 с направената нова редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. § 3 е приет.
§ 4. Предложение на Комисията за редакция.
„§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „в заповедта по чл. 25, ал. 2” се заменят с „във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение“.
2. Алинея 3 се изменя така:
(3) Имотът се смята за отчужден:
1. в случаите по ал. 1 - от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица.
2. в случаите по ал. 2 - от датата, на която паричното обезщетение, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2, бъде преведено в банка по сметка на общината;
3. Алинея 4 се отменя.”
Тук реално се въвежда терминът „влязлата в сила заповед”.
Има ли бележки? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст на § 4, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. § 4 е приет.
Заключителни разпоредби.
§ 5. Промени в Закона за държавната собственост.
§ 5. В Закона за държавната собственост се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 34а, ал. 3 се изменя така:
„(3) В случаите по ал. 1 и 2 министърът на регионалното развитие, съответно - областният управител, публикува за сметка на инвеститора на обекта обявление в два централни и един местен ежедневник, с което оповестява за започналата процедура по отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Обявлението се публикува и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие, на съответната областна администрация и на съответната община.“
1.В чл. 34б:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административно-процесуалния кодекс от инвеститора на обекта, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Инвеститорът на обекта изпраща копие от решението и до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Решението на Министерския съвет се обявява и на интернет страниците на Министерския съвет, на съответната областна администрация и на съответната община.“
б) създава се ал. 3:
„(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 му се съобщава и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“.“
3.В чл. 34в:
а) в ал. 1, изречение първо думите „се внася“ се заменят с „ще бъде внесено“, а думата „започва“ се заменя с „ще започне“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административно-процесуалния кодекс. Областният управител изпраща копие от заповедта и до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят заповедта на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите – частна собственост, предмет на отчуждаването. Заповедта на областния управител се обявява и на интернет страниците на областната администрация и на съответната община.“
в) създава се ал. 3:
„(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, заповедта по чл. 34а, ал. 2 му се съобщава и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“.“
4. В чл. 35, ал. 2 думата „обнародването“ се заменя със „съобщаването“.
5. В чл. 38:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
(1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
(2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 7-дневен срок от съобщаването й.“
б) в ал. 6, изречение първо думите „5-дневен“ се заменят с „тридневен“, а думите „след 15 дни“ се заменят с „в 7-дневен срок“.
6. В чл. 39:
а) алинея 1 се изменя така:
(1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлото в сила решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, съответно – във влязлата в сила заповед на областния управител по чл. 34а, ал. 2, или в съдебното решението бъде преведено по сметка на правоимащите лица.“
б) в ал. 3 думите „чл. 34, ал. 2“ се заменят с „чл. 34а, ал. 2“.
в) в ал. 6 думите „в решението по чл. 34а, ал. 1, в заповедта по чл. 34в, ал. 1“ се заменят с „във влязлото в сила решение по чл. 34а, ал. 1, във влязлата в сила заповед по чл. 34а, ал. 2“.
г) алинея 7 се отменя.
7. В чл. 42ж, ал. 2 се отменя.”
Това е текстът с предложените корекции от нашите експерти.
Всъщност това са предложения на Министерството на регионалното развитие. Вместо „уведомява собствениците на имотите” става „оповестява за започналата процедура”. Представителите на министерството бихте ли искали да обосновете тези ваши предложения?
Филип Попов:
Тъй като самият дух на закона е „съобщава” тук се предлага „оповестява”? Чисто терминологично. Всичко, което разгледахме досега е с термина „съобщава”. Затова може би е добре да стане: „съобщава за започналата процедура”. Не знам?
Данаил Кирилов:
Искам да посоча, че има разлика между съобщаване и обнародване.
Албена Михайлова:
Съгласно Административно-процесуалния кодекс има изискване за административния орган преди да започне една административна процедура, да бъде оповестено нейното започване, след което се събират съответните доказателства и се издава актът. Този акт вече се съобщава на заинтересованите лица. И тъй като това е началото на процедурата терминът в АПК е „оповестява”.
Предс. Четин Казак:
Тоест оповестяване преди да бъде издаден актът. Съобщаването е вече за издадения акт.
Има ли други бележки, становища, мнения?
Данаил Кирилов:
Вероятно с оглед симетрия на режима и на дебатите, които проведохме, би следвало в ал. 2 „Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административно-процесуалния кодекс” единствено да съобразим дали да бъде чл. 61, ал. 1 и 2.
Предс. Четин Казак:
Да, мисля че няма възражения по тази добавка. Други предложения?
Ако няма, да гласуваме § 5 за промените в Закона за държавната собственост. Който е съгласен с § 5, редактиран от Комисията, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Реплика:
В чл. 38 с оглед гласувана промяна за 14-дневния срок в ал. 1 и 2 трябва да се промени срокът – от 7-дневен на 14-дневен.
Предс. Четин Казак:
Който е съгласен с тази корекция, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Прието е.
Стефан Тодоров:
Тъй като в решението на Конституционния съд, отменяйки целия Раздел ІІ .Обезщетение за ползване на имот частна собственост, а в същия този раздел накрая чл. 42, който няма никакво отношение към оспорените текстове – нито е оспорен, нито е коментиран, но понеже е накрая на тази глава, фактически си е заминал.
Според мен е коректно този текст да бъде възстановен, тъй като същият текст стои в Закона за общинската собственост.
Текстът е:
„Чл. 42. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.”
Това е текстът, който е отменен. Няма нищо общо с оспорването. Просто защото е накрая на главата, явно Конституционният съд не е обърнал внимание, че трябва да бъде до него, а не изцяло. И ако приемете, че трябва да се създаде един нов параграф по предложение на Комисията за възстановяване на този текст, може би ще бъде добре да се възпроизведе с редакцията, която е по Закона за общинската собственост, която е по-коректна и по-широка.
Предс. Четин Казак:
Каква е редакцията в Закона за общинската собственост?
Стефан Тодоров:
„Отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и на вещни права по тази глава не се събират данъци и такси.”
Предс. Четин Казак:
Мисля, че е редно. Резонно е, тъй като този текст няма отношение по спора за противоконституционност.
Това да се обособи като нов параграф или като точка в § 5. Може би т. 8 в § 5.
В § 5 се създава нова т. 7
7. Чл. 42 се изменя така:
„Чл. 42. Отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и на вещни права по тази глава не се събират данъци и такси.”
Т. 7 по вносител става т. 8.
Има ли други мнения, становища? Възражения? Няма.
Който е съгласен с така предложената нова т. 7 на § 5, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Приема се.
§ 6. Промени в Закона за устройството на територията.
Има предложение за Комисията за редакция на текста на вносителя, а именно:
„§ 6. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения:
1.В чл. 144, ал. 4 се отменя.
2. В чл. 149, ал. 2, т. 1 думите „не са заинтересувани лица собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот, за който има влязъл в сила подробен устройствен план и издаден акт за принудително отчуждаване за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение” се заличават.
3.В чл. 199:
а) в ал. 1 думите „които не са съсобственици“ се заличават;
б) в ал. 2 изречение трето се отменя.”
Имате думата, колеги.
Реплика:
Моля да се припомнят текстовете на предложените членове от ЗУТ. Стефан Тодоров:
По първото предложение – чл. 144, ал. 4 се отменя. Ал. 4 гласи:
„(4) За изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение не се представя документ за собственост, а влязъл в сила подробен устройствен план и документи, удостоверяващи, че е преведено определеното в акта за отчуждаване обезщетение.”
Този текст беше създаден тогава в ЗУТ с идеята да може да се прилага хипотезата преди да е влязъл в сила актът за отчуждаване да се влезе в предварително владение на имота и да се започне строителството. Затова се направи като изключение от хипотезите на ал. 1, че трябва да се представи документ за собственост – държавата, респективно общините да не представят. След като текстът, за чието обслужване беше създадена ал. 4, е обявен за противоконституционен, то този текст виси в правния мир без приложение и затова тази ал. 4 трябва да бъде отменена.
Същото се отнася и за следващата хипотеза в чл. 149, ал. 2 … „Не са заинтересувани лица собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот, за който има влязъл в сила подробен устройствен план и издаден акт за принудително отчуждаване за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение”.
Този текст също губи смисъла си да стои в текста на ЗУТ, тъй като, както казах, двете хипотези бяха по отношение на допускането на предварително влизане във владение на имота и започване на строителството преди акта за отчуждаване да е влязъл в сила.
Това е по т. 1 и т. 2.
По отношение на чл. 199 от ЗУТ.
„Чл. 199. (1) Държавата и общината имат право на предимство пред трети лица, които не са съсобственици, да изкупят недвижим имот по пазарни цени в случаите, когато по подробен устройствен план същият е предвиден за изграждане на обект - публична държавна или публична общинска собственост.
(2) Собственикът може да продаде имот по ал. 1 или части от него на трето лице само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината в зависимост от предвижданията на подробния устройствен план и представи на нотариус писмен отказ. В отказа се посочват условията, при които е било предложено изкупуването. В случая се прилагат условията и редът, предвидени в чл. 33 от Закона за собствеността.”
Това е текст, който в момента допуска приложение на тази хипотеза освен в случаите на съсобственост.
Предложението е в ал. 1 думите „които не са съсобственици” и в ал. 2 изречение трето – „В случая се прилагат условията и редът, предвидени в чл. 33 от Закона за собствеността.” да се отменят, тъй като реално този текст в действащата си редакция в момента на практика изключва приложното си поле в случаите, когато обикновено се отчуждават от земеделски и горски територии държавата, респективно общината не би могла да приложи правото си на първи купувач, тъй като там обикновено има N броя наследници, които са съсобственици и реално цялото приложение на текста се обезсмисля.
Тоест, ако остане да има хипотеза право на държавата и общините на първи купувач в случаите на отчуждаване, то трябва да се изключи ограничението, че не се прилага в съсобственост.
Другият възможен вариант, по който може би на един следващ етап да се помисли, казвам го в аванс, тъй като по мое лично мнение текстът практически няма приложение в практиката. Масови откази на държавата и общините, когато им се предлага да изкупят. Но да се отмени текстът изцяло, ще трябва да се направят и други промени, в които има препратки към него, така че може би на този етап да се приеме това изменение, а на един следващ етап да се обмисли изцяло отпадането на чл. 199 от ЗУТ.
Емил Радев:
Аз предлагам този параграф да го гласуваме по точки, защото това с чл. 199 е ограничаване на права и там пипането?!
Предс. Четин Казак:
Добре. Тогава ще гласуваме поотделно предложенията по т. 1, 2 и 3 за промени в Закона за устройство на територията.
Подлагам на гласуване т. 1. „В чл. 144, ал. 4 се отменя.”
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване т. 2. „В чл. 149, ал. 2, т. 1 думите „не са заинтересувани лица собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот, за който има влязъл в сила подробен устройствен план и издаден акт за принудително отчуждаване за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение” се заличават.”
Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване т. 3 на § 6.
„3. В чл. 199:
а) в ал. 1 думите „които не са съсобственици“ се заличават;
б) в ал. 2 изречение трето се отменя.”
Който е съгласен с така направеното предложение за т. 3, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се.
С това приемаме и целият законопроект на второ гласуване.
Благодаря ви, уважаеми колеги.
Довиждане до следващото ни заседание.





Председател:
Четин Казак