Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 20

Днес, 04.12.2013 г., сряда, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”; от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Диана Вакарелска, директор на дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти“, Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти“, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ и Елена Дойчева, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Националното сдружение на общините в Република България – Лилия Христова, експерт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Проектът за дневен ред включва две точки:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27.11.2013 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г.
Има ли възражения по проекта за дневен ред? Ако няма, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27.11.2013 г.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта? Г-жа Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Представеният Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс има за цел да облекчи прилагането на Административнопроцесуалния кодекс във фазата на административното производство.
Моля народните представители да го подкрепят дотолкова, доколкото с текстовете се прецизира и се дава възможността за облекчено обслужване на гражданите.
Освен това, в административната фаза практиката показа, че има проблеми с приложението на Административнопроцесуалния кодекс, тъй като в различните видове администрации не всички са юристи. Това затруднено прилагане не само по отношение сроковете, а и по отношение на доказателствата и документите, които следва да представят гражданите пред администрацията води до сложно административно производство, да не кажа не толкова законосъобразно, което от своя страна генерира съдебни производства и натоварва съда със съдебни производства. Така че с прецизирането на текстовете ще се даде възможност по-бързо и качествено да се обслужват гражданите и по-ясно и точно приложение на Административнопроцесуалния кодекс във фазата на административното производство.
Предвид изложеното, моля народните представители да подкрепят внесения проект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Някой друг от вносителите иска ли думата? Г-н Джилджов, заповядайте.
Алеко Джилджов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Към това, което г-жа Сапунджиева каза, искам да добавя, че с предложенията за изменение и допълнение в Административно-процесуалния кодекс ние уреждаме нормативно идеята за една сериозна реформа в начина, по който се предоставят административни услуги в България, а именно въвеждаме идеята за комплексно предоставяне на услуги. Както е посочено и в мотивите, това е такова предоставяне на услуги, при което гражданинът в идеалния случай подава заявление, след което администрацията сама набавя необходимите документи, ако такива са нужни.
Тази сериозна реформа започна с приемането на един политически документ – Стратегия за действие как да бъде въведено комплексното административно обслужване, която беше приета от Министерския съвет през месец юни тази година. Това е Базисен модел на комплексно административно обслужване, който представихме на вашето внимание. Предполагам, че всички народни представители имат книжката. Това е идеята на измененията. Моля за вашата подкрепа.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. От Националното сдружение на общините желаете ли думата? Заповядайте.
Лилия Христова:
Добър ден. Националното сдружение на общините следващата седмица ще представи на Управителен съвет проекта за изменение на Административнопроцесуалния кодекс и след решението на Управителния съвет ще внесем и писмено становище.
Едно от нещата, които ни притесняват, е доколко е реалистичен крайният срок за въвеждане на комплексното административно обслужване, който е заложен в проекта – 1 януари 2015 г., тъй като едно бързо проучване сред общините показва сериозна потребност, както от финансови ресурси, така и от време за техническо осигуряване на цялостната подготовка за прилагане на концепцията. В становището ще изложим подробно тези наши притеснения, но основното е техническо поддържане, софтуер, сървъри, дисково пространство, мрежова свързаност.
Освен това, всички административни услуги, предоставени от общините, които са над 200, би трябвало отново да се преразгледат, техните технологични карти да се променят, да отпаднат изискванията за предоставяне от заявителите на ред документи, които са описани като приложение към заявлението.
Има и някои външни фактори, независещи от общините, които също ни притесняват от гледна точка спазване на крайния срок, който се залага. Това е осигуряването на достъп до регистрите на други административни органи. Доколко, кога и как ще се случи този достъп, до кои регистри, до всички регистри ли. Тук дори имаме конкретно предложение за изясняване на текста по § 9 от проекта. Предложението за нова ал. 6 в чл. 5а от Закона за администрацията относно сключването на споразумения между административните органи. На какво ниво ще бъдат сключени тези споразумения – на централно, на областно, на общинско? Не е ясно и така представеният текст води до различно тълкуване. Мислим, че дори може би е необходимо законово да бъдат задължени някои административни органи да предоставят регистрите си.
Това са нашите притеснения засега и затова смятаме, че е може би добре да се преосмисли крайният срок – 1 януари 2015 г., за да може по новата Оперативна програма „Добро управление”, която започва да работи през новия период – 2014-2020 г., да се използват ресурси по програмата, за да може изцяло администрациите да бъдат подготвени за пълното включване и извършване на тези комплексни услуги. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Колеги, откривам разискванията по законопроекта. Г-н Попов.
Филип Попов:
Аз имам по-скоро една редакционна бележка.
В § 5, в чл. 36 се създава ал. 4.
„(4) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.”
Считам, че тук се получава малко недоразбиране, недоизясняване и считам, че трябва да се добави – „да изискват от заявителя предоставяне на информация или документи…” и пред „орган”, защото органът може да е борд на директорите на някое АД, да се добави „административен” – „административен орган”.
По § 6 на с. 2.
В чл. 57, ал. 4 се създават изречения второ и трето:
„„Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в 3-дневен срок от поискването й, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно.”
Отново считам, че пред думата „орган” за яснота трябва да се запише „административен орган”.
Това са ми бележки. Ще подкрепя законопроекта. Считам, че той изразява възможността за едно по-добро административно обслужване на гражданите в по-кратки и нормални срокове. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Емил Радев и след това г-н Хамид.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съм убеден, че това е правилният път и това трябва да се случи. Това съвпада и с концепцията за електронното правителство, обслужване на едно гише и т.н. и всичко това е много полезно за потребителя на административни услуги.
Искам да поставя няколко въпроса, които трябва да се изчистят може би между първо и второ четене.
Дали наистина срокът, който е 1 януари 2015 г. ще е възможният срок за въвеждане. Защото това, което казаха от Сдружението на общините трябва да помислим, че някъде има и промяна на наредби на общински съвети, освен цялото материално обезпечение на тези норми.
Също така искам да уточним въпроса като се представя информацията, било то на хартиен или на електронен носител, ще бъде ли тя възмездна и ще трябва ли административният орган да заплаща – единият на другия, защото ние въведохме няколко такива норми. Аз си спомням какво стана с информацията, примерно, която частните съдебни изпълнители трябва да получават от общините. Там стана голям проблем, който накрая все пак тези такси се плащаха от страните по делата. Тук този въпрос трябва да се уточни, и то да се уточни на законова база, а не на подзаконова, за да има яснота и да няма оттам нататък да се стигне до това, че да се променят тарифи в движение и да се завишават и на практика да обезсмислят тези законови промени.
За мен информацията трябва да се подава служебно и безплатно или ако има някакви начислявани такси, то те да покриват разноските по предоставяне на тази информация. С две думи, там където има ксерокопиране на документи, и т.н., но да не бъде по-голяма таксата, защото този процес се затормозява и винаги стигаме до въпроса: Трябва ли крайният потребител на услугата да плати тази такса или тези разноски. Това е хубаво още със закона да се изчисти като проблем.
Ще подкрепя законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Аз също ще подкрепя законопроекта. Присъединявам се към думите на г-н Радев, че това е правилният път и за електронно правителство и за обслужване по начин, по който ни е представен от вносителите, говорим от много години, това не е нещо ново, и все става нещо, че се забавяме и не приемаме тези необходими промени.
Затова още преди да чуя представителя на Националното сдружение на общините аз мислех да задам въпроса защо чак 1 януари 2015 г. Защо не по-скоро. Защото с този аргумент, отлагайки че не сме готови и някои по-малки общини или по-малки административни структури ще бъдат затруднени, това нещо го протакаме вече 7-8 години.
От друга страна, мисля, че сегашната административна уредба, сегашното законодателство не забранява да се предоставя тази услуга и без да се променят кой знае какви неща. Бих препоръчал там, където е възможно това да се прави, било като чисто експериментален модел, да започне отсега. Защото не съм съгласен, че няма време за подзаконови нормативни актове. Шестмесечен срок е достатъчен, за да се приемат всички наредби в тази сфера. Да, сигурно ще се наложи да задължим някои административни органи, но това, уверявам ви, няма да ни отнеме цяла година. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други мнения? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Едва ли мога да кажа нещо по-различно от колегите, защото считам, че няма гражданин, няма професионалист, няма някой в България, който да не мечтае за времето, когато подавайки едно заявление ще получи необходимите документи. Напълно подкрепям целта, духа и смисъла на предлаганите изменения.
Искам да изразя едно притеснение по отношение на прилагането на закона, защото мисля, че въпросът с „едно гише” не беше осъществен така, както беше замислен по закон. И досега услугите не се извършват на едно гише. Има много утежняващи режими, безкрайно искане на документи и въртене в омагьосани кръгове. Дали този закон продължава, развива тази идея за „едно гише” или една съвсем нова форма на работа?
Много ми се ще в закона да има и предвидени някакви отговорности на административните органи по изпълнението на заложените норми и изисквания. Защото не е тайна, че дори и в отделни общини, в отделните администрации всеки си налага някакъв собствен модел на механизъм на тези административни услуги, което допълнително утежнява обслужването на гражданите, отивайки в един или друг район.
Ще подкрепя закона и между първо и второ четене евентуално можем да направим допълнителни предложения.
Идеята ми е да се помисли и за такава отговорност – административни органи по приложението на закона.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-жо Заякова. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря Ви, г-н Казак.
За да разберем дали органите биха се справили с възложените им нови отговорности и да не изпаднем в ситуацията за пореден път да възлагаме отговорности без всъщност да са осигурени необходимите финансови, кадрови и технически ресурси за това, аз бих желала да запитам представителя на Министерския съвет докъде достигна всъщност изграждането на електронното правителство. Може би не съм наясно или съм пропуснала този дебат, ако е бил воден някога, но наистина аз не знам.
В този смисъл бих желала да кажа, уважаеми дами и господа, че не съм убедена ще бъде в българските общини. Аз по-скоро бих искала да кажа, че проблемът ще бъде по министерствата и съответните държавни органи, в които се поддържат безкрайно много регистри. Не знам докъде те са достигнали с изграждането на необходимата електронизация на тези услуги и дали те биха се справили в рамките на предстоящата година.
Това ми е въпросът, г-н Джилджов. По-скоро в тази посока нека да помислим. Даже аз мисля, че в момента има пилотни проекти в български общини, по които се работи и те прилагат комплексно електронно административно обслужване. Ако не ме лъже паметта, беше община Велико Търново. Права ли съм? Има и други български общини. По-скоро ми се струва, че проблемът ще дойде от българските министерства. Такова ми е впечатлението.
Примерно, търговският регистър. Колко време отне, колко сървъри, колко забележки, колко пъти имаше срив в търговския регистър. Но не е само търговският регистър!
Предс. Четин Казак:
С г-н Радев си спомняме в миналия мандат колко се занимавахме с това. Благодаря, г-жо Маджарова. Някой друг от колегите иска ли думата?
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Само да заявя подкрепата, която проектът ще получи от парламентарната група на партия „Атака”. Няма нужда да аргументирам тази позиция в подкрепа на едно разумно решение, желано, търсено и чакано от цялата общественост.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Нотев.
Преди да дам думата на вносителите, аз искам също да отправя няколко забележки и да направя коментари.
Първо, безспорно този законопроект има добра цел – цел, която заслужава да бъде подкрепена, а именно да оптимизира административното обслужване чрез провеждането на така нареченото комплексно административно обслужване, от една страна и от друга страна, това, което не засегнахте колеги, това е да се регламентира провеждането на студентски стажове – стажове в администрацията, нещо, което не е регламентирано досега.
Но основният предмет е първият, а именно въвеждането на комплексното административно обслужване. Аз също се надявам да чуя отговор на въпроса защо 1 януари 2015 г. Но по-скоро ще се справим ли до тогава? Защото на мен ми се струва, че задачата е огромна. Не става въпрос само да свържем държавните органи помежду си или общините помежду им, а става въпрос да свържем, от една страна, държавни органи с друга страна – общини, и обратно. Въобще тази задача знаете всяка администрация, всяко ведомство има купища регистри, данни и т.н. И този тридневен срок, който е предвиден, за получаването на достъп до данните, доколко ще може да бъде спазен, особено ако не са електронизирани всички тези регистри и тези документи.
На второ място, в мотивите е записано нещо много интересно, което го няма в текста на самия закон, а именно, че изискването за въвеждането на комплексно административно обслужване следва да включва и дейността на лицата, осъществяващи публични функции или за организацията, предоставяща обществени услуги, т.е. не само на административните органи в стриктния смисъл на думата, но и на друг кръг лица, които предоставят обществени услуги.
Според мен, първо трябва да се дадат разяснения дали това е постижимо и второ, ако това е целта, то това трябва изрично да се упомене в текста на законопроекта, а не само в мотивите.
Имам една забележка чисто правно-техническа. Въвеждането на срока за предоставяне на информация между административните органи – тридневният срок е предвиден в Преходните и заключителните разпоредби, а трябва да бъде в текста на самия законопроект. Защото така излиза, че едва ли не това е нещо временно и то ще важи до въвеждането на самото комплексно административно обслужване така систематично поставено. Това е забележка от правно-техническо естество.
Като цяло целта на законопроекта е ясна. Тя заслужава подкрепа, но трябва сериозно между първо и второ четене да се прегледат текстовете и да се усъвършенстват, ако искаме да имаме наистина един добър законопроект.
Сега ви давам думата да отговорите на поставените от колегите въпроси.
Алеко Джилджов:
Благодаря, г-н Председател.
Благодаря и на уважаемите народни представители за подкрепата.
По отделните въпроси.
Наистина това, което предлагаме в момента с този закон трябваше да се случи отдавна, преди може би 4-5 години, но по-добре късно, отколкото никога. В три общини след две седмици стартира предоставянето на първите 12 комплексни услуги. Тоест три администрации и една община – Велико Търново с нейните услуги, Изпълнителна агенция по безопасност на храните и Изпълнителна агенция „Морска администрация”. В тези администрации беше направен преглед на общо 50 услуги, от които реално след две седмици 12 комплексни услуги ще бъдат достъпни.
Аз искам да обърна внимание на още нещо, което е изключително важно за това, което ние предлагаме с този законопроект. Това е нещо, което трябваше по-отдавна като политика да го направим. То е, че се въвежда възможност за комбиниране на различните форми за предоставяне на услуги. Комплексната услуга включва в себе си предоставянето на електронни услуги – услуги по електронен път. Това е по-широко понятие, по-широко и по-гъвкаво. Тя е възможност една услуга някой да я заяви по електронен път, с електронен подпис и в същото време тя е възможност гражданинът или бизнесът да получат документ по пощата на хартия. В момента имаме доста такива случаи – електронни услуги и плащания по различни услуги, които се извършват по електронен път, за които гражданинът няма бележка. Типичен пример е, ако някой си плати данъка по електронен път, след това няма документ и отиде на технически преглед на автомобила няма как да мине, ако не получи бележка. С предложенията, които ние правим, с комплексното обслужване разширява тези три възможни форми за достъп до услуги: на гишето, по пощата и по електронен път.
Всъщност мисълта ми беше, че това нещо е постижимо наистина, защото след две седмици тези 12 услуги ще бъдат достъпни, в това число много сериозни услуги: регистрация на обекти за търговия с храни в Българската агенция по безопасност на храните. Това става по комплексен път, в това число с тази възможност за комбиниране на различните форми за заявяване. Това е една изключително масова услуга.
Така че, да, възможно е. Трябва да ви кажа, че за услугите, които ние въвеждаме, пилотните, измененията, нормативните промени бяха толкова малко, за да се случи предоставянето на тези услуги. Трябваше да се измени един текст, в който да се запише, че част от документите се декларират в декларацията. Така че, след две седмици и вие и всички български граждани ще могат да видят тези услуги.
Относно срока. Наистина много важен въпрос. Дали 1 януари 2015 г. и как да разбираме този текст, който е в закона. Смисълът на този текст е, че след тази дата администрациите ще трябва да осигуряват информацията по реда на § 6. Тоест администрациите ще бъдат длъжни да изискват информацията една от друга и посочения тридневен срок след получаването другата администрация да даде отговор.
В тази връзка, г-н Председател, бих искал да коментирам и Вашата забележка за § 10 – за тридневния срок. Искам да изясня какво означава, като мисля, че § 10 е правилното място за тази регламентация, тъй като тук става дума наистина за една преходна разпоредба в § 10.
„§ 10. (1) Административните органи са длъжни да извършват комплексно административно обслужване в 3-дневен срок от получаване на достъп до данните на административни органи – първични администратори на данни.
(2) Административните органи въвеждат комплексно административно обслужване не по-късно от 1 януари 2015 г.
(3) Спазването на сроковете по ал. 1 и 2 се възлага на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи – на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.”
Става дума за следното. Ако една администрация може да свърже своя регистър с един друг регистър от министерства и това е възможно, ние казваме, че в тридневен срок една администрация вече има достъп до данните, свързала се е с регистъра на другата администрация, в тридневен срок са длъжни да извършат комплексно обслужване, т.е. да не изискват документи. Това е идеята или това е смисълът на § 10. В тридневен срок след като една администрация може да вземе тази информация от другия регистър, тя е длъжна да спре да изисква тези документи от гражданите.
Нещо много важно за коментара, свързан с „едно гише”. Наистина изграждането на „едно гише” беше една много добра идея, която стартира. Обаче резултатът какъв е в момента всички сме наясно. Вместо едно гише всяка администрация има свое собствено гише, а гражданите обикалят от едната администрация в другата.
С тези предложения, които се съдържат, изключително важна е разпоредбата на § 9, в Закона за администрацията в чл. 5а, ал. 6 и 7. Алинеи 6 и 7 създават две нови възможности. Тези две нови възможности, обърнете внимание, първо за създаване на общи центрове за услуги между две администрации. И тук искам да успокоя представителите на Националното сдружение на общините, че не става дума за споразумение между администрациите. Споразуменията за администрациите за достъп до регистъра са регламентирани в момента в Закона за електронното управление. Тук говорим за една друга идея. Това е нещо ново.
Това е възможност две министерства или агенции и министерства да сключат помежду си споразумение за изграждане на общи центрове за предоставяне на услуги. Това е действително ново. По този начин, дори ако те нямат възможност за обмен между регистрите, ние създаваме възможност услугата да бъде извършена на едно място.
В нашата административна практика подобни опити съществуват и мога да дам пример. Той беше свързан с опитите в последните 3-4 години да бъде променен начина, по който се легализират дипломите. Преди това имаше един изключително тежък и сложен начин, по който ставаше тази легализация, защото процедурата по предоставяне на тази услуга за легализация на дипломи включваше многократно ходене (посещение) от гражданина в Министерството на външните работи, след това в Министерството на образованието и науката и обратно. Беше променен начинът, по който се предоставя услугата, като един представител на Министерството на външните работи работеше в Министерството на образованието. По този начин, поради това че представителят на Министерството на външните работи работи в Министерството на образованието, ставаше възможно за гражданите да се облекчи сериозно процедурата, по която се предоставя тази услуга. Така че, стъпка по стъпка ние променихме или облекчихме процеса – процедурата, по която се предоставя услугата.
Но да се върна отново на идеята за едно гише. С § 6 ние създаваме възможност администрациите, като пак казвам, не е за свързване на регистри, а това са споразумения, при които две администрации ще могат легално да организират дейността си заедно. Ако те нямат свързаност на регистъра, най-доброто е представителят на едната администрация и представителят на другата администрация да бъдат на едно място.
Всъщност с ал. 7 на § 9 ние регламентираме една действително сериозна нова организация, при която могат да се предоставят услугите, която я има в почти всички страни от Европейския съюз. Това са центровете за комплексно административно обслужване. Тези центрове са наистина една новост за начина, по който се предоставят услуги в България и тя се състои във възможността една администрация или на едно място да бъдат предоставени услуги, които иначе се предоставят от повече от една администрация. Това е идеята.
С това мисля, че отговорих и на националното сдружение на общините по отношение на § 9, ал. 6.
По отношение на § 5, ал. 4 поне аз мисля, че редакцията, която уважаемият народен представител направи е смислена, но моля и колегите от Министерството на правосъдието да вземат отношение.
Сабрие Сапунджиева:
Да не забравяме, че все пак сме на първо четене на законопроекта.
Алеко Джилджов:
Последното, което искам да кажа е във връзка със срока.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения приключи, афишираха преди два месеца своята готовност 30 регистъра да бъдат предоставени с възможност за свързване между отделните администрации. В момента министерството работи по още 35 регистъра. Така че ние в рамките на следващата година ще имаме възможност тези 70 основни регистъра на държавата да бъдат достъпни за служебен междурегистров обмен.
Следващото пак в тази връзка, което искам да кажа, за общините. Оперативна програма „Добро управление”, която се разработва в момента е така проектирана, че общинските администрации ще могат да кандидатстват за всички тези дейности по техни проекти.
И последно изречение наистина. То е свързано отново с възможността дали всички администрации ще бъдат готови. Администрацията на Министерския съвет разработи една информационна система. Нарича се ISCAL, която също след две седмици ще може да бъде предоставена на всяка една администрация, която иска да предоставя конкретно обслужване. Тоест наличието на собствени информационни системи за българските администрации е гарантирано от системата, която ние имаме.
Значи имате информационната система, Министерството на транспорта работи по отношение на регистрите, оттам нататък финансирането, което ще бъде осигурено по оперативна програма „Административен капацитет” ни дава тази увереност, че срокът наистина може да бъде постигнат. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря и аз. Освен да пожелаем наистина тези ангажименти да бъдат изпълнени в тези срокове.
Колеги, ако няма други коментари, предлагам да преустановим разискванията и да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 302-01-47, внесен от Министерски съвет на 27.11.2013 г., моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. С това се приема законопроектът. Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г.
Заповядайте, г-жо Сапунджиева, да представите законопроекта.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
С внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс имаме за цел да предложим на народните представители да го приемат с оглед въвеждането на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., която урежда правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Срокът за нейното транспониране е до 27 октомври 2013 г.
Оставам без коментар въпроса по отношение на срока.
Всички вие знаете, че директивите нямат задължителен характер във вътрешното право, поради което те следва да се транспонират в него и затова предлагаме този Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Известно е, че всеки гражданин има право на защита в наказателния процес. С оглед упражняването на това основно негово право следва да бъде уведомен от компетентните органи в случаите, когато срещу него е повдигнато обвинение.
Процесуалните права на обвиняемите лица по смисъла на директивата са свързани с приетите на национално равнище правила относно правото им на устен и писмен превод в наказателното производство. Знаете, че такъв текст и в момента съществува в Наказателно-процесуалния кодекс. Изискването за назначаване на преводач, когато участниците в наказателното производство не владеят български език е действаща към момента норма, но с оглед пълното въвеждане на цитираната директива в националното право ние предлагаме измененията, предмет на вашето внимание днес.
Във връзка с изискванията на Директивата за обезпечаване на качеството на превода в законопроекта се въвежда фигурата на „съдебния преводач”. Разграничаването е необходимо с оглед на отговорността и специфичните изисквания към преводача, като участник в съдебното производство, респективно в наказателния процес.
Към основните документи, свързани с правото на защита на обвиняемия в наказателния процес, за които е предвиден писмен превод с разпоредбата, която е в сила от 2011 г. в законопроекта се предлага на обвиняемия да се предоставя писмен превод на решението на касационната инстанция и писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване правото му на защита. Той трябва да получава писмен или устен превод на постановлението на прокурора, с което му се отказва превод. Това постановление подлежи на обжалване пред първоинстанционния съд, като решението на първоинстанционния съд е окончателно, а във фазата на съдебното производство това е определението на съда, което е предвидено да подлежи на обжалване по реда на Глава 22 от НПК.
Предвидените в директивата права следва да се прилагат като необходими съпътстващи мерки и към изпълнението на европейската заповед за арест.
С оглед синхронизиране на законовия термин „преводач” в устройствения и в процесуалния закон и конкретизиране на мерки за подобряване качеството на превода със заключителна разпоредба в Закона за съдебната власт се създава законова делегация министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет да издаде наредба относно изискванията, на които трябва да отговарят лицата, утвърдени за съдебни преводачи, както и условията и реда за определяне на техните възнаграждения.
Това са измененията. Моля народните представители да подкрепят внесения проект на закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуални кодекс. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Заместник-министър.
Някой друг от вносителите желае ли да допълни нещо? (Не.) Няма. Откривам дебатите, уважаеми колеги. Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря Ви, г-н Казак.
По същество по текстовете в законопроекта няма да взема отношение. Вероятно колегите, които се занимават с наказателно право биха сторили това.
Аз бих желала да обърна внимание на Заключителната разпоредба, § 11 с която в Закона за съдебната власт се създава нов чл. 403б.
„Чл. 403б. Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на лицата, утвърдени за съдебни преводачи;
2. изискванията, на които трябва да отговарят лицата, утвърдени за съдебни преводачи;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на съдебните преводачи.”
Това, което на мен ми направи впечатление е всъщност ние и да подкрепим този законопроект, т.е. ние ще го подкрепим и ще го приемем, с тази Заключителна разпоредба в далечното бъдеще, не ясно кога, тъй като няма конкретен срок, в който това трябва да бъде направено, се отлага реалното прилагане на тези текстове, които ние ще приемем. Затова мисля, че ние трябва да помислим в тази посока – действително желаем ли да въведем тези текстове и кога те трябва да започнат да се прилагат.
Другото, което ми направи впечатление, тъй като предстои да бъде обсъждан бюджета на съдебна власт в зала, но в тази комисия присъствахме на обсъждането на законопроекта за бюджета на съдебната власт, аз си спомням много добре изказванията на представителите на Висшия съдебен съвет, които обърнаха внимание, че с подкрепения на първо четене в общ размер на бюджета на съдебната власт от 434 млн. лв. не са предвидени средства точно за въвеждане на тази фигура. Тоест, според тях, са необходими около 3 млн. лв., даже до 3.5 млн. лв., които ще бъдат необходими за въвеждане на тази фигура.
И сега аз виждам една последователност в действията на Министерския съвет – тази сума не е предвидена в бюджета на съдебната власт за следващата година. Предлага ни се да приемем един законопроект, който реално ще започне да действа неизвестно кога, вероятно от следващата година няма да започне да действа, и точно това са ми въпросите в момента към вносителя.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря г-н Председател.
Уважаема г-жо Маджарова, с цялото си уважение към Вас искам да ви репликирам този дебат да го водим на второ четене, защото аз също имах идея да предложим някакъв срок, но мисля, че сега е редно да коментираме духа на закона, а на второ четене ще направим дебата за срока.
Снежина Маджарова:
Дуплика. Аз мисля, че точно това е смисълът на дебата, който трябва да проведем сега. Необходимо ли е да приемаме текстове, които няма реално да се прилагат в практиката. Целта е ние в момента да създадем процедурни правила в наказателния процес, които да се прилагат. Какво правим ние? Това е пълен nonsense.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Маджарова. Въпросът за срока е много важен и ние ще го обсъдим много внимателно между първо и второ четене. Ще предвидим такъв срок.
Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Г-н Председател, исках да направя уточнението, че въпросът ми е допълващ към въпроса на колегата. И той би изглеждал така. Защо точно сега? Директивата е от 2010 г. Какъв е срокът за транспонирането? Защо на парче? Защото министърът на правосъдието тук дойде и ни увери, че разработва цялостен проект на НПК.
Предс. Четин Казак:
На НК, а не на НПК. Няма нов проект на НПК.
Данаил Кирилов:
Извинявайте. Приемам бележката, приемам уточнението. Както и да е. Достатъчно фрагментарно е. Това да го правим като самостоятелно изменение точно за въпросната фигура, която преименуваме - „преводач” и го наричаме „съдебен преводач”, и уточняваме няколко момента, в които имаме повече конкретика.
Въпросът ми е защо сега?
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Иванов и след това г-жа Нитова.
Иван Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Колеги, моето изказване ще бъде в духа да бъде подкрепено настоящото предложение за изменение на НПК, защото така или иначе сме закъснели със сроковете за транспонирането на Директивата. Мисля, че на второ четене ще имаме достатъчно време да обсъдим и евентуални срокове за въвеждане на съответните наредби по отношение на изискванията към съдебните преводачи.
Може би като задължение на Председателя на комисията е по-скоро да придвижи самия законопроект към пленарна зала, за да може той да бъде по-скоро гласуван.
Призовавам всички колеги в същия дух. Предполагам, че ще имаме пълното съдействие от Министерството на правосъдието това нещо да се случи.
Предс. Четин Казак:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Колеги, като говорим за срокове, срокът е изтекъл. Ние не можем да отложим действието на тези норми, защото пряко ще нарушим Директивата и оттам нататък ще влезем в съответните наказателни процедури, което не можем да допуснем. Към момента съвсем малко е просрочен срокът. Нямаме процедура. Ще го приемем щом сме започнали да го гледаме на първо четене, няма да имаме проблем с наказателни процедури.
Но с финансовото обезпечение на този законопроект определено имаме проблем. Защото не можем да отложим действието. С две думи ние трябва да сме готови още в следващата финансова година тези средства да се обезпечат и на съдилищата и на прокуратурите, за да може да влезе в сила и нормално да действат тези разпоредби. Защото много добре знаем, многократно сме информирани, средствата и за вещи лица, и за служебна защита, и за преводачи са крайно недостатъчни. На практика ние не подкрепихме увеличаването на бюджета на Висшия съдебен съвет, откъдето тези средства могат да се вземат и на практика ще имаме още един проблем с още едни поне 3 млн. лв., които в момента залагаме като разход на съдебната власт без да имат обезпечение. Може би там трябва да се помисли - гледа се бюджета в момента на второ четене, дали нещо не може да се направи по въпроса. Има резерв. Тук казахме, че не можем да сложим отлагателна норма. Така че не трябва да изправяме съдебната власт пред поредния финансово необезпечен проект.
Ще подкрепим проекта, за да няма наказателна процедура, но трябва и изпълнителната власт да намери нужните средства и ние като народни представители сега е времето да ги заложим в бюджета. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ако ми позволите да отговоря на поставените въпроси. (Заповядайте.)
Благодаря на г-жа Маджарова. Разбира се, че трябва да бъде предвиден срок за приемането на наредбата и такъв ще бъде предвиден, но е някак си неудобно да се постави, при положение, че срокът за транспонирането на Директивата е изтекъл, да се постави допълнителен срок. Невкарването на срок в законопроекта означава за Министерството на правосъдието незабавно след приемането на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Няма пречка такъв срок да се предвиди в последната разпоредба.
По отношение на финансовото обезпечаване искам да успокоя народното представителство. Ако обръщате внимание, това е законопроект на Министерския съвет, който по правилата задължително минава на съгласуване с финансова обосновка. И това е една от причините, поради която законопроектът се е забавил да дойде в Народното събрание, тъй като трябваше да имаме утвърдена финансова обосновка от министъра на финансите. Тогава чак законопроектът е внесен в Министерския съвет и е дошъл в Народното събрание. Такива са правилата за законопроектите, внасяни от Министерския съвет. Така че парите са осигурени.
Благодаря ви. Моля да приемете законопроекта.
Снежина Маджарова:
Бихте ли ни обяснили, обаче, къде са. Защото ние съвсем по различен начин сме запознати с бюджета на съдебната власт. Кажете от кое перо ще дойдат тези пари.
Сабрие Сапунджиева:
Моля да ме извините. Аз не съм финансист. Министърът на финансите е съгласувал законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което означава, че финансистът на държавата е подписал, че средствата за преводи в рамките на 3-3.5 млн. лв., а има случаи, когато понякога стигат и до 5 млн. лв. Давам за пример Националното бюро за правна помощ, което имаше едни предвидени средства, но когато се оказа, че ситуацията е чрезвичайна и е необходимо да се дадат повече пари, бяха осигурени още милион и половина с ПМС от месец септември 2013 г. и правната помощ на лицата, търсещи закрила в България, беше обезпечена. Така че след като имаме съгласуване на финансовата обосновка от министъра на финансите аз мисля, че не би следвало да имаме притеснения. Поне така аз считам. Държавата винаги е била най-добрият платец. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Нитова.
Смиляна Нитова:
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Аз ще подкрепя така предложеният законопроект, защото смятам, че по този начин правото на защита ще се реализира в пълнота. Това е безспорно.
Колегите, които взеха отношение преди мен, поставиха два важни въпроса. Първият защо сега и вторият – за срока, който трябва да бъде посочен. Важни са въпросите.
Колега, защо сега? Защото досега мандатът на предното Народно събрание не си е свършило работата. Аз смятам, че затова сега се подхожда по този въпрос.
Наистина трябва да се регламентира срок, защото той е важен за реалното прилагане на закона.
Вярно е, че и досега в НПК има разпоредба, с която се назначава преводач на лица, участващи в наказателното производство, които не владеят български език. Вярно е, че по чл. 290 преводачът отговаря за даване на неверен и неточен превод. Но сега виждам в пълнота регламентиране на тази фигура и вече въвеждането на фигурата „съдебен преводач”, който става участник в наказателното производство. Тъй като в разпоредбите, които се представят, същият, например, освен че отговаря за качеството на превода, който дава – устен и писмен, същият не може да бъде разпитван за обстоятелства и факти, които е узнал по повод участието му в процеса при срещи, примерно, на защитника със своя подзащитен.
Смятам, че така допринасяме за реализиране на пълното право на защита и факта, че обвиняемият освен че може да изисква превод само устен превод, писмен превод на документите да получава такъв с разрешението на съда и прокурора, но и да обжалва отказа, както и да обжалва (ал. 8 и 9 на чл. 55) и качеството на устния или писмения превод. Смятам, че това е много важно. Защото, да призная от практиката, аз съм участвала в много дела, където участници са чужди граждани, които не владеят български език, понякога чисто формално се назначаваха преводачи. Нямаше точен критерий за познанията им по езика. Декларират, че ще дават верен и точен превод в съдебното производство. В резюме представят някакъв превод, но в крайна сметка отговорността. Вече тук се въвежда статут на такова лице в наказателния процес.
Затова смятам, че предложените промени трябва да бъдат подкрепени.
Подкрепям становището, което каза колежката, но не на този етап. Има време, когато да посочим да се регламентира точен срок, който да бъде посочен в заключителните разпоредби.
Точно регламентираният ред и начин за назначаване на преводача, както и критериите (изискванията), по които те ще бъдат назначавани.
Предс. Четин Казак:
Благодаря ви, г-жо Нитова. Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Ще си ползвам правото на реплика, само че ще го удвоя, защото искам и на колегата да отговоря.
Какво правим всъщност? Административната власт, централната власт разпорежда нещо на независимата съдебна власт с ясното съзнание, с ясното съзнание, че пари няма. И с това отговарям на колежката. Защото е нямало пари, и защото бюджетът, който съдебната система внася като предложение, грубо казано, е с около 100 млн. лв. повече от този, който е одобрен. Защото сега ще хвърлим топката в съдебната система, ще направим един бланкетен режим, но парите ги няма. Затова не е станало, колега, досега.
Смиляна Нитова:
И миналата година е имало в бюджета перо „преводачи”. Плащали са се хонорари.
Предс. Четин Казак:
Г-н Радев последно и да се ориентираме към приключване на дискусията.
Емил Радев:
Да не спорим сега за парите. Аз предлагам, когато се гледа законопроекта на второ четене, да поканим представители на Висшия съдебен съвет и на Министерството на финансите и да доуточним този въпрос, който в момента не можем да го уточним.
Данаил Кирилов:
Одобрението на финансовата обосновка от финансовия министър, уважаема г-жо Заместник-министър, нищо не значи, когато иде реч за бюджета на съдебната система. Вие виждате как е планиран бюджетът по параграфи.
Предс. Четин Казак:
Нека да не влизаме в диалогов режим. Мисля, че пределно ясни станаха бележките на колегите. С голяма част от тях и аз се солидаризирам.
Първо, категорично не приемам и отправям от името на Комисията забележка, че това е втори път, в който Министерството на правосъдието ни представя законопроект при изтекъл срок за неговото транспониране. Защото транспониране не означава внасянето му в Народното събрание, а означава приет, обнародван и влязъл в сила нормативен акт (закон) или най-малкото приет окончателно от Народното събрание.
Така че препоръката ми към Министерството на правосъдието това по възможност да бъде последният път, когато ние разглеждаме законопроект, внесен от Министерския съвет, чиито срок за транспониране вече е изтекъл. Това е едната основна забележка.
Има доста правно технически проблеми в законопроекта, някои от които вече бяха споменати.
За мен една от основните забележки е, че предстои и вече има подготвен от Министерството на правосъдието ЗИД на Закона за съдебната власт, който предстои да бъде внесен. Същевременно тук също се предвижда разпоредба, която изменя Закона за съдебната власт именно по отношение на тази наредба. По-скоро трябва да избягваме, когато подготвяме отделен законопроект по даден закон, да внасяме с друг законопроект изменения в същия закон.
По отношение на наредбата ми се струва, че прекалено широка делегация е дадена на Министерството на правосъдието. Трябва все пак в закон и то в Закона за съдебната власт така, както това е направено за вещите лица, трябва да се предвидят все пак някакви минимални изисквания за тези така наречени „съдебни преводачи”, за да може да е ясно какви ще бъдат изискванията. Ясно е, че оттук нататък изискванията ще бъдат доста сериозни и не трябва да има повече такива примери и такива случаи. И това е и целта на Директивата, която е приета не само в България, а и в други държави – обвиняеми и подсъдими са се оплаквали от качеството на превода и накърняване на правото им на защита от некачествено осигуряване на превод.
Колеги, след тези забележки, аз предлагам да се ориентираме към закриване на дебата и пристъпване към гласуване.
Г-н Попов иска нещо да добави. Заповядайте.
Филип Попов:
Взимам повод от думите на Председателя на Правна комисия. Тъй като явно сме закъснели с транспонирането на Директивата, ми направи впечатление, че в Преходните и заключителните разпоредби няма „vocatio legis” – не е от деня на обнародването, т.е. няма такава норма, тъй като бързаме явно за приемането на този законопроект. Само като забележка.
Аз ще подкрепя законопроекта, защото първо, явно че сме закъснели и второ, трябва да отговорим на Директивата и нейните изисквания и действително да има една по-голяма уреденост в защитата на граждани, които не владеят български език. Благодаря.
Предс. Четин казак:
Благодаря, г-н Попов.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 302-01-45, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г. Моля, който е съгласен да го подкрепим, да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Законопроектът се приема.
С това дневният ред е изчерпан. Закривам днешното заседание.
Благодаря ви за участието в него след изморителния пленарен ден.




Председател:
Четин Казак