Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 21

Днес, 18.12.2013 г., сряда, от 15:45 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Даниела Бобева, Георги Йончев и Мариана Славкова, държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика” в МС; Костадин Сирлещов, адвокат; от Американската търговска камара – Златина Русева-Савова, съпредседател на Комитета по обществени поръчки и евро финансиране към АмЧам и Надя Лазарова, съветник по политики и законодателни въпроси; доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН и народните представители Томислав Дончев, Емил Костадинов, Страхил Ангелов, проф. Станислав Станилов и Борислав Гуцанов, вносители на предложения по законопроекта.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден, колеги. Предлагам да започнем. Имаме кворум и на това основание откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви следния проект за дневен ред:
1. Приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г.
3. Разни.
Имате ли бележки по така предложения проект за дневен ред? Ако няма, предлагам да гласуваме проекта за дневен ред. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
По първа точка - Приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, знаете, че проблемът с овакантената длъжност на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е вече доста стар. Мандатът на досега изпълняващия длъжността Главен инспектор Ана Караиванова изтече през м. януари 2013 г., така че след Нова година ще стане почти една година откакто няма избран титуляр. Към момента това създава сериозни проблеми във функционирането на този орган. Има дори вече и съдебни спорове относно представителната власт на Главния съдебен инспектор. Тя продължава да изпълнява тази длъжност. Знаете, че има и подадена оставка, която все още не е гласувана от Народното събрание. И всичко това налага в един спешен порядък ние да предприемем необходимите действия, за да решим този проблем.
Затова си позволихме да ви предложим този проект за Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като нашето намерение и желание е в съкратени срокове, колкото се може по-бързо, да намерим начин да изберем нов титуляр на този пост.
Пред вас е проектът за процедурни правила, оформени като проект за решение на Народното събрание. Общо взето в голямата си част е заимстван от процедурните правила, представени в миналото Народно събрание. Вие го знаете от тогавашната Комисия по правни въпроси. Целта е отново да се гарантира максимална публичност, да има възможност обществеността, неправителствените организации и всички заинтересовани кръгове да се запознаят с кандидатите. Изискват се доста документи, които да удостоверят тяхната професионална квалификация.
Предвидено е изслушване на кандидатите пред Комисията по правни въпроси така, както е предвидено и в Закона за съдебната власт. Неправителствените организации имат възможност да представят своите становища. И в крайна сметка да се подготви изборът на Главен инспектор от Народното събрание.
Веднага искам да споделя, че основният проблем, с който ще се сблъскаме, е свързан със сроковете. С едно от измененията от 2012 г. е разписана една доста обстоятелствена процедура в Закона за съдебната власт, която ние сме длъжни да спазим и която реално е заимствана и възприета и в проекта за процедурни правила. Там са предвидени сроковете между отделните етапи на протичането на процедурата. Проблемът идва от това, че в чл. 44, ал. 3 има предвиден срок от два месеца между внасянето на кандидатурите и провеждането на избора от Народното събрание. От тази гледна точка реално, ако този срок бъде спазен, ние бихме могли да имаме реален избор, ако сега стартираме процедурата, едва в края на февруари 2014 г. Затова предлагам да обсъдим и този въпрос. Ако има съгласие, да намерим вариант да съкратим тези срокове по някакъв начин, тъй като още два месеца Инспекторатът да стои без титуляр не ми се струва лично на мен много приемливо.
Представям думата за мнения и становища по така предложения ви проект на процедурни правила.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, мисля, че проектът за правила, които сте представили, до голяма степен е познат и поне според мен не възникват възражения и необходимост от нанасяне на промени в него.
Вярно е, че законът, с цел да се осигури необходимата публичност, е предвидил срокове, които може би надхвърлят оптималните. Но едва ли в момента е подходящо ние да пристъпваме към законодателна промяна, която също би отнела време и вместо да ускори, може да забави процеса. В същото време трябва да припомня, че мандатът на сегашния Главен инспектор отдавна е изтекъл. Дори г-жа Караиванова е депозирала искане да приемане на нейната оставка. Но тук също има проблем, защото ако парламентът гласува нейната оставка и тя престане да изпълнява своите задължения, няма предвиден ред, по който да се определи друг временно изпълняващ тази длъжност, което пък би създало още по-големи проблеми с оглед даже на техническите дейности, които трябва да се извършват за поддържане дейността на Инспектората. Поради тази причина ние наистина трябва да преминем ускорено към откриване на процедурата за избор на нов Главен инспектор.
Предлагам този срок за предложенията, колкото и да е кратък, да бъде разумно кратък и ние самите да преценим. Във всички случаи той трябва да изтече преди Нова година, за да може целият процес да се развива и в края на м. февруари или началото на м. март, парламентът да може да финализира тази процедура. Защото, ако оставим някакъв срок от 2-3 дни, това би могло да създаде впечатление, че тази процедура се прави за определен човек. А трябва да има възможност тя да придобие публичност. Разбира се, това е длъжност, която едва ли ще доведе до наличие на множество кандидати поради твърде утежнената процедура на изслушването и на високо квалифицираното мнозинство за избора.
Така че, като подкрепям правилата, предлагам да се ориентираме към един кратък срок, но все пак достатъчен за тези, които биха проявили интерес, да могат да реагират, защото вероятно за някои от тях са необходими допълнителни справки, консултации, имайки предвид, че това са хора с продължителен професионален стаж, които биха подходили сериозно към откритата възможност.
Предлагам да се ориентираме към такъв срок, който да изтича преди края на годината, но да бъде съобразен с работните дни, които остават по официалния календар. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Аз разбирам мотивите на г-н Стоилов и по същество ги подкрепям, но нека да не забравяме, че тези процедурни правила и това решение ще се гласува най-рано утре в пленарна зала. Има и срок за обнародване. С оглед работните дни, които остават, на народните представители, а изрично е записано, че право да издигат предложения за кандидати се правят от народни представители, нали разбирате, че на практика няма такъв срок. Това означава, че само в петък и то преди да е обнародвано решението трябва да бъдат издигнати подобни кандидатури. Мисля, че въпреки неприятните за нас във времето срокове, няма как това да стане до Нова година, г-н Стоилов. Просто ще прозира, че в последния момент сме решили, гласували сме го. Реално само в петък е времето. Ние работим до петък. Това, че има още два работни дни за останалите граждани, те не са работни за народните представители.
Аз мисля, че не бива да го правим. Това е моето становище. Трябва да дадем един срок, поне до началото на третата сесия.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Аз много накратко, защото г-н Янаки Стоилов много коректно изложи обстоятелствата около Инспектората. Наистина тази хипотеза с висящата оставка на Ана Караиванова не може да се случва до безкрай. Тук вината не е на Правната комисия, че не е стартирала процедура, а предвид сложната ситуация в парламента и необходимостта изборът да бъде направен от две трети. Но така или иначе процедурата стартира. Всички се надяваме, че народните представители, Правната комисия и парламентарните групи ще проявят достатъчно отговорност за това да направят този избор възможен, включително и чрез депозирането на адекватни процедури, които да могат да бъдат подкрепени от всички народни представители.
Предполагам, че тук сте обсъдили текста в закона, съгласно който се изисква двумесечен срок от подаване на документите. Ако оставим нещата за месец януари - след ваканцията, това означава, че изборът ще бъде през март. Това са буквално три месеца, което, според мен, не е добре не само за организационно, техническо-правната ситуация в самия Инспекторат, но и изобщо за работата на тази изключително важна институция, която освен всичко друго, е една от малкото институции, която винаги е получавала висока оценка и от Европейската комисия, и от съдилищата, и изобщо от българските граждани.
До края на тази календарна година има няколко работни дни. Решението, ако бъде подкрепено утре в пленарна зала, ще влезе в сила от момента на неговото приемане. Нищо не пречи за някой народен представител, който не е разбрал, че има такова решение, да се информира от Държавен вестник в петък, ако не е разбрал какво се случва в парламента, така че другите две възможни решения са 21 – 27.12., така че мисля, че срок 27 декември, включително, е абсолютно удовлетворителен за всички, които искат да правят предложения. Вярно е, че сме във ваканция. Всеки може да има всякакви планове за Коледа и за Нова година, но има отговорности, които в крайна сметка са по-важни. Това не ангажира целите групи. Достатъчна част от тях могат да се ангажират с подготовка на различни предложения. Администрацията на парламента работи – 27 декември до 18:00 часа наистина е добър вариант за това дотогава да могат народните представители да направят сериозни предложения.
Формално аз подкрепям едно такова предложение.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Преди някой друг да пожелае да вземе думата, аз бих искал да внеса следното уточнение.
Не случайно представихме коригиран вариант на проект за решение. Първоначално ние искахме да предложим много по-кратък срок, а именно петък, 18:00 часа с оглед именно на тези съображения. Но аз също съм склонен да приема, че такъв прекалено кратък срок от два дена реално, би създал сериозни възражения от страна и на неправителствени организации и на всички тези, които следят с повишен интерес този избор и решаването на този казус. Затова ми се струва, че една седмица няма да бъде фатална, а ще даде възможност на всички да подготвят, да потърсят, ако още не са намерили, и да предложат достойни кандидатури за този много важен пост. Затова аз също бих си позволил да ви предложа като срок в т. 1 на проекта за решение да запишем 27 декември 2013 г., 18:00 часа. Това е работен ден. Нищо че Народното събрание е във ваканция. Администрацията на Народното събрание и цялата държава работят, така че народни представители или народен представител, който би желал да упражни правото си, предвидено в Закона за съдебната власт и в тези процедурни правила, може да го стори, независимо че е във ваканция. Струва ми се, че 27 декември ни дава възможност преди края на месец февруари 2014 г. реално ние да решим окончателно този въпрос.
Документите, които се изискват, могат да бъдат извадени в кратки срокове – и свидетелството за съдимост и удостоверението от Национална следствена служба. Да не говорим за подробната автобиография, копието от дипломата, декларациите и кадровата справка.
След това ще бъде дадена отделно възможност за допълване на документите, ако има пропуски. Това е предвидено в процедурните правила, така че никой няма да бъде ощетен и няма да бъде поставен в ситуация да не може да представи в срок необходимите документи, ако разполага с такива.
Г-жа Цачева иска думата.
Цецка Цачева:
Г-н Председател,
Колеги, аз искам да обърна внимание на т. 5 от проекта за решение, където се казва, че „подготовката за избор на Главен инспектор в Инспектората”, става дума за процедурата в пленарна зала, този проект за решение ще бъде изготвен от Комисията по правни въпроси след изслушването на кандидатите. Аз мисля, че обвързването с едно такова начало предполага и бихме могли да бъдем обвинени, че с оглед на изслушаните кандидати сме направили „intuito persone” правилата за пленарна зала. За мен по-правилният подход беше едновременно с обсъждането на тези процедурни правила Правната комисия да включи и да се гласуват и правилата за самия избор в пленарна зала.
Г-н Казак, Вие добре се позовахте в началото на вече натрупаната практика от миналата Правна комисия, но припомням ви, че там комплектът от процедурни правила и двете решения заедно са обсъждани от Правната комисия и едновременно в един и същи ден са гласувани от пленарна зала. Защото, обърнете внимание, да запишем, че „процедурните правила за гласуване в пленарна зала ще бъдат подготвени от Правната комисия след като изслуша кандидатите”. Защо трябва тогава Правната комисия да направи това. С какво е обвързано изслушването на кандидатите с правилата. Аз мисля, че е по-добре самите кандидати да бъдат наясно с правилата, по които в пленарна зала ще се развиват дебатите. Защото в противен случай остава усещането, че те ще бъдат подготвени с оглед конкретна кандидатура след нейното изслушване тук в Правна комисия. Това са съображенията ми.
И в тази връзка аз мисля, че ние не сме готови до края на тази сесия да обсъдим този проект за решение без другия проект за процедурните правила. Не става въпрос за някакви трикове за протакане във времето, но е по-добре да ги пипнем нещата, а не да чакаме кандидатурите 2 месеца, след което да не постигнем никакво съгласие в пленарна зала. И тогава не ще отидем след февруари месец, а ще отидем след май месец.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, аз реагирам на изказването на г-жа Цачева и го споделям отчасти. Защото процедурните правила за обсъждането в залата трябва да предшестват изслушването на кандидатите дори в комисията, така че приемаме тази препоръка и нека Комисията на първото следващо свое заседание да обсъди и приеме процедурните правила за изслушване. Така че няма пречка да стартира процедурата, а тази втора част от процедурните правила да се обсъдят на следващото заседание и да ги приемем, за да не бъдат правилата след като започне самата процедура по представяне и изслушване на кандидатите. Ще има кандидатури, но ние ще определим правилата, така че те ще бъдат изслушани по тези правила, които ние ще сме приели.
Цецка Цачева:
Приемам. В такъв случай трябва да има нова редакция на т. 5.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Цачева, г-н Стоилов, обръщам ви внимание да се вгледате по-внимателно в т. 5, която обсъждаме. Става въпрос за приемане на решение за провеждането на самия избор, а не за изслушването. Изслушването е залегнало в тези процедурни правила, които сега приемаме. Единствено решението за процедурата за провеждане на самия избор от пленарна зала е предвидено да бъде предложено след изслушването. Но не е фатално, може да се изтегли и по-напред. Но идеята беше, че по един начин биха звучали едни процедури за избор, ако случайно реално бъде представена една кандидатура и остане след изслушването една кандидатура, а други биха били, ако са повече от една. От тази гледна точка.
Янаки Стоилов:
Ние в Комисията не можем да преградим възможността всеки от допуснатите кандидати да стигне до пленарна зала, независимо от становището на Комисията. Така че е само въпрос на редакция, въпреки че ако става дума за процедурни правила за избора, то правилникът е един от тези правила. Единственият казус нерешен ако повече от един кандидат получи повече от две трети от гласовете, тогава да решим. Тогава също е ясно какво ще се реши.
Мая Манолова:
Предлагам следната редакция на т. 5
„5. Комисията по правни въпроси изготвя проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор от Народното събрание за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет до изслушването на кандидатите.” Или „преди изслушването на кандидатите”.
Като Вие г-н Казак, като председател, ще се ангажирате пред Правната комисия, че това ще се случи на едно от първите заседания в началото на следващата сесия. Ако не на първото заседание, може и на второто, но в рамките на месец януари.
Предс. Четин Казак:
Аз приемам тази редакция. Ще бъде добавена в проекта на решението.
Други бележки? Съображения?
Разбираме се крайният срок за представяне на кандидатури от страна на народни представители е 27 декември, 18:00 часа.
Приемането на процедурни правила за провеждане на избор от Народното събрание за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет да стане до изслушването на кандидатите от Комисията по правни въпроси.
Има ли други бележки, съображения? Заповядайте.
Данаил Кирилов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, имам един въпрос за съобразяване.
Може ли да установим срок във време, в което сроковете не текат, съобразно правилника и тези срокове да са относими за предложители народни представители. Възможно ли е това да се използва като твърдение за порок в процедурата, за която създаваме процедурни правила.
Поставям този въпрос за дискусия.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Двумесечният срок е посочен не в правилника на парламента, а в закона. Така че сроковете се броят по общия ред, който е предвиден в ГПК. Даже, ако бяхме внесли предложението, казвам хипотетично, в петък, т.е. в последния пленарен ден, срокът щеше да започне да тече от събота. Да е двумесечен, както се броят сроковете в ГПК, а не да се изключи от този срок парламентарната ваканция.
Пак казвам. Срокът е уреден в закона и се прилагат общите правилата, а не правилата на парламентарния правилник.
Пример, ако срокът беше 20 декември, срокът ще изтече 20 януари и 20 февруари. Ако е 15 януари, отиваме на 15 март.
Данаил Кирилов:
Не говоря въобще за този срок. Говоря за срока, който го фиксираме като дата. И това е срокът за народните представители да предложат по съответния ред кандидатура.
Мая Манолова:
Това не е срок. Това е дата. А срокът е предвиден в Закона за съдебната власт.
Предс. Четин Казак:
Това е крайна дата. Оттам нататък започва да тече срокът.
Предлагам да пристъпим към гласуване на така предложения проект за решение. Който е съгласен с така предложения проект за решение с направените уточнения, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С дванадесет „за” и двама „въздържали се” се приема проектът за решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Благодаря. Утре този проект ще бъде предложен за обсъждане и гласуване в пленарна зала.
Сега пристъпваме към точка втора.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г.
По тази точка имаме гости от Министерския съвет - Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Даниела Бобева, Георги Йончев и Мариана Славкова, държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика” в МС и Костадин Сирлещов, адвокат, и от Американската търговска камара – Златина Русева-Савова, съпредседател на Комитета по обществени поръчки и евро финансиране към Американската търговска камара и Надя Лазарова, съветник по политики и законодателни въпроси.
Моля поканете гостите.
Уважаеми колеги, знаете, че по този закон беше сформирана работна група под председателството на заместник-председателя на Комисията по правни въпроси г-н Хамид Хамид. Тази работна група свърши не малко работа. В доклада са представени предложенията на работната група, което значително би следвало да улесни нашата работа.
С оглед на това обстоятелство ще предоставя на г-н Хамид да води обсъждането и гласуването по тази точка от дневния ред с оглед по-стегнато протичане на дебатите. Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Преди да започнем разглеждането искам да благодаря на всички членове на работната група, която работи по предложенията между първо и второ четене. Искам да изкажа специални благодарности на г-н Томислав Дончев, на г-жа Снежина Маджарова, на г-жа Екатерина Заякова, на г-н Михалевски и на г-н Цонев, както и на г-н Нотев, които взеха активно участие в работата на работната група.
Работната група постигна консенсус по много от текстовете, като една голяма част от тях коригира, измени или отхвърли предложенията на вносител. Мисля, че така законопроектът стана много по-добър, по-работещ. Благодаря ви.
Пристъпваме към работа по законопроекта. Заповядайте, г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Хамид, едно съвсем принципно предложение.
Вярно е, че работната група свърши доста и то конкретна работа. Аз лично съм удовлетворен от професионалния тон, който властваше по време на цялата работа в работната група. Но аз използвах предходния един час, доколкото времето ми позволяваше, да се запозная с доклада, който е изготвен. Имам редица съображения по доклада. Става дума за следното.
Чували сме от парламентарната трибуна уверението, че едно и също физическо тяло не може да бъде на две различни места едновременно. Като чета доклада, на моменти си мисля, че това е възможно, защото се чудя къде съм бил, гледайки становището на работната група по отношение на част от предложенията. Между впрочем едно и също физическо тяло може да бъде на две места едновременно поне според теорията на квантовата физика. Това са така наречените паралелни светове. Само че дори и в паралелните светове законите на физиката и на логиката са едни и същи. Тоест дори да сме били на различни места, ако групата е казала подкрепя или неподкрепя, това би следвало да бъде отразено в доклада. Но има разминаване. Аз имам отлична памет. Освен това имам лошия навик да си записвам.
По отношение на част от предложенията ние единодушно сме взели решение, че не се подкрепя, а в текста на доклада пише „подкрепя се по принцип”. Разбирам флуиден коментар, когато сме били разколебани какво да направим. Примерно, по отношение на параграф 2 по предложението на н.пр. Е. Костадинов и група народни представители в моите записки и според паметта ми е написано, че работната група не го подкрепя, докато в доклада е записано, че работната група подкрепя по принцип предложението. И такива примери са десетки.
Хамид Хамид:
Ще ви обясня специално за § 2, като стигнем там, но ние го изменихме съществено предложението на г-н Костадинов и няма как да не го подкрепяме, защото взимаме идеята му.
Горното предложение, което е от мен и група народни представители, има горе-долу същата идея, така че няма как групата да предложи един текст и да не подкрепи и двете предложения. Това е чисто законодателно. Но съпоставете двата текста и ще видите, че са доста различни.
Томислав Дончев:
Не е въпросът само в това конкретно предложение. Както казах, примерите са много. Аз бих могъл да назова и други. Единственият проблем е как се казва, ако правим някакво упражнение по мнимо технични техники или нещо подобно. Аз го приемам предизвикателно – да вършим по два пъти работа.
Доколкото това, по което консенсусно сме се обединили около някаква теза, много често не отговаря на записа. Един конкретен пример. По предложението на г-н Гуцанов – какво обсъждахме на работна група и какво решение взехме за „in house” възлагането? Бихте ли погледнали какво пише в доклада. В доклада пише, че се подкрепя, а аз си спомням, че говорихме нещо съвсем различно.
Реплика: Има стенограми.
Томислав Дончев:
Има. Но доколкото си спомням, накрая на всеки параграф г-н Хамид беше така прецизен, да се опитва да обобщи по съответния параграф дали подкрепяме или не подкрепяме и дали можем да вземем решение. Примерно, в 50-60% от случаите имахме консенсус и в 30-40% не можехме да вземем решение. Докладът не съответства! Работим с категории от формалната логика – да и не. Когато сме взели решение „не”, „подкрепя по принцип” е съвсем различен запис.
Предс. Четин Казак:
Добре. Аз предлагам да започнем конкретно текст по текст и ако наистина откриете такива различия, да кажете. Аз се надявам тези случаи да са много редки.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, колеги, останаха няколко спорни момента, по които работната група не успя да се обедини и ги оставихме за дебати и разисквания по време на заседанието на Комисията. Нямаше как по всички въпроси 100% да постигнем консенсус. Моля ви, когато срещнете нещо по-нататък, своевременно да ме сигнализирате и да вървим напред. Аз съм сигурен, че спорните моменти не са повече от 3-4 в целия законопроект.
По заглавието на законопроекта – „Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Мисля, че няма разминаване. Който е за наименованието на закона - Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 2, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „по процедурите, предвидени в” се заменят с „при условията и по реда на” и запетаята след думите „този закон” се заличава.”
Изказвания? Няма. Прекратявам дебатите.
Моля колеги да гласуваме § 1. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 2. Предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1, т. 3 се изменя така:
3. Строителството, включително:
а) изпълнение на строеж или инженеринг (инвестиционно проектиране и изпълнение на строеж);
б) изпълнение с каквито и да е средства на една или няколко видове строителни и монтажни работи по приложение § 1, свързани с изграждането, реконструирането, преустройването, възстановяването, рехабилитацията, ремонта или поддържането на сгради или строителни съоръжения;
в) извършване с каквито и да е средства на една или повече дейности по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя.”
2. В чл. 3, ал. 2 т. 3 и 4 думите „строителство и услуги” се заменят с „строителство и/или услуги”.”
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Следващото предложение по § 2 е на н.пр. Емил Костадинов и група народни представители.
В § 2, чл. 3, ал. 1 след „услуги” се добавя изразът „в това число проектантски услуги по смисъла на ЗУТ”.
Към § 2, чл. 3, т. 3, буква „а” след „инженеринг” отпада изразът „проектиране и изграждане”.
Към § 2, чл. 3, т. 3, буква „б” в началото на текста отпада изразът „изпълнение или проектиране и изпълнение” и се заменя с израза „инженеринг и/или изпълнение”.
Към § 2, чл. 3, т. 3, буква „в” след „като” отпада „предпроектно проучване, проектиране” и се заменя с израза „проектиране на обекти по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ”.”
Тук казахме вече, че работната група е спорно дали подкрепя по принцип предложението.
Ще ви прочета и текста на работната група след редакцията на § 2.
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения:
В ал. 1 т. 3 се изменя така:
3. строителството, включително:
а) изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж;
б) изпълнение или проектиране и изпълнение на един или няколко вида строителни и монтажни работи по Приложение № 1;
в) изпълнение с каквито и да е средства на една или повече дейности по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя.”
2. В ал. 2 т. 3 и 4 думите „строителство и услуги” се заменят с „строителство и/или услуги”.”
Колеги, преди да дам думата на г-н Костадинов да си обоснове предложението само да кажа, че т. 2 е взета от предложението на г-н Костадинов, затова по принцип част от неговото предложение е подкрепено и е влязло като редакция на работната група.
Г-н Костадинов, желаете ли да обосновете предложението си. Заповядайте.
Емил Костадинов:
Уважаеми г-н Председател, няколко думи. За съжаление, сега видях доклада.
Предложението, което сме направили с група колеги, беше обосновано при първото четене на закона, но аз се безпокоя, че при варианта, който вашата комисия възприема като основен, не са отчетени всички наши аргументи. Затова ми позволете още няколко думи да кажа.
Ние считаме, че е необходимо императивно да се запише за първи път „проектантска услуга”, защото има едно цялостно неразбиране за процеса на проектирането именно като процес, а не като еднократен акт и защото това е една особена категория услуга от специален високо интелектуален труд, който няма нищо общо, но да не противопоставям други такива действия.
Законодателят за тази цел частично е отчел тази специфика с Наредбата за провеждане на конкурси по устройственото планиране и инвестиционното проектиране с Постановление № 75 от 2009 г., където е описано кое е предмет на конкурс, но няма категорично разделяне на услугите в чл. 3 и затова нашето мнение е, че изрично трябва още в чл. 3 или § 2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки да се регламентира проектантската услуга като отделен вид.
Второто ни съображение относно инженеринга. Предложеният от Вас вариант дава някакво решение, но все пак позволете ми да обясня какво става в момента. При извършване на инженеринг при досега действащите норми строителят често възлага инвестиционно проектиране на по-неопитни проектанти със силно занижени цени на проектантския труд при основно изискване към проектантския колектив да изготви щедра, богата количествено-стойностна сметка. Вън от съмнение, това не е от полза на възложителя и на инвеститора. Винаги тази практика е била в ущърб на възложителя и затова предлагаме инженерингът, състоящ се от инвестиционно проектиране във фаза на работен проект и изграждане на строеж, когато предварително са извършени предпроектни проучвания, да не може да има обществена поръчка, когато въобще няма предпроектно проучване. Тоест това лишава възложителя от убедително възлагане на поръчката.
И т. 2 от предложението ни е свързана с авторските права по Закона за авторските права и сродните му права и Закона за Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. В действащия закон има пожелателна форма за спазване на авторските права по тези закони и затова искаме да избегнем това решение.
Така че моята преценка е, че частично е удовлетворена идеята, която ние сме заявили – съобразяването с т. 2 от нашето предложение.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Костадинов.
Принципен въпрос. Частичното удовлетворяване на част от вашето предложение, настоявате ли да го гласуваме отделно. Защото моето предложение аз няма да настоявам да го гласуваме, защото то е намерило на 70% приложение в предложението на работната група. (Да.) Добре.
Колеги, други изказвания? Няма желание за изказване. Прекратяваме дебатите.
Аз оттеглям моето предложение по § 2 като конкретно такова и няма да го подлагам на гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението на г-н Костадинов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”.
Против? Няма против.
Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 2 на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 3. Предложение от н.пр. Станислав Станилов.
„В § 3 се правят следните изменения:
1.Добавя се нова т. 2:
„2. В чл. 4, ал. 4 след думите „научните изследвания и експерименталните разработки” се добавя: „включително теренните археологически проучвания,”
2. Точки 2 и 3 стават съответно 3 и 4.”
Работната група подкрепя по принцип предложението.
И предложение от н.пр. Томислав Дончев и група народни представители.
„Създава се т. 1а:
В чл. 4, т. 4 след думата „разработки” се добавя „в това число археологическите и теренни проучвания”.”
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Колеги, имате думата за изказвания.
Томислав Дончев:
Само едно уточнение. Двете предложения – нашето и на проф. Станилов, са по същество идентични. Единствената разлика е, че в текста, който е предложен от нас, има и теренно проучване. Ние говорихме с проф. Станилов, като последните ни разговори бяха в стил да не би да стане така, доколкото текстът на закона ще се прилага в много места от различни институции, когато имаме теренни археологически проучвания това да се приема ограничително и „друг вид археологически проучвания”, примерно лабораторни и т.н, които са част от целия процес, да бъдат възлагани по реда на закона.
Затова, поне на база последните разговори, проф. Станилов се солидаризира с предложението „в това число археологическите и теренни проучвания”, като по-изчерпателен текст.
Хамид Хамид:
Нека да дадем възможност и на проф. Станилов да си мотивира предложението.
Проф. Станислав Станилов:
Тук се появява едно противоречие, че когато се правят теренни проучвания по принцип, те са геологически, биологически – всякакви има, има и една група теренни проучвания, които не влизат в понятието „познание”. Това са, например, геофизичните проучвания. Те се правят само от частни фирми и те са механични проучвания и резултатът моментално излиза на машина и те го сервират на този, който поръчва. Тоест, като вкарваме и други теренни проучвания, ние трябва да ги сепарираме отделно и да се получи изменението на закона.
Само това ми е съображението.
Томислав Дончев:
Разбирам и приемам аргументите. Има вариант, доколкото стилистично няма да звучи зле, може като компромисен вариант да звучи така: „в това число археологическите и теренните археологически проучвания”.
Аз лично приемам подобна редакция, но за целите на всички останали уважаеми членове на комисията някой има ли нужда от допълнителна мотивация и аргументация какъв е смисълът е целта на едно подобно предложение.
Хамид Хамид:
Вносителите на § 3 биха искали да добавят нещо. Заповядайте.
Мариана Славкова:
Ние сме съгласни с предложенията за допълване на законопроекта. Но как точно ще се формулира, да кажат специалистите.
Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни избраници,
Най-чистото определение е „теренни археологически проучвания”, защото те в себе си включват и пост теренните лабораторни. Теренните археологически проучвания винаги включват обработка на материалите и в лабораторията. Без това не може. Но ако има археологически и теренни, както каза проф. Станилов, се появява въпросът какви могат да бъдат тези теренни, а те могат да бъдат много разнообразни. Примерно, геологически само, които имат за цел да видят какъв е теренът. И всичко това трябва да бъде изброено. Защото „теренни” не е само археологически. Но ако е „археологически и теренни археологически проучвания” тогава са еднозначни нещата.
Така че лично моето мнение, за което ме попитахте, е да си остане „теренни археологически проучвания”, което не изключва лабораторните.
Благодаря ви.
Хамид Хамид:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания.
Г-н Дончев, обединяваме ли се около това предложение?
Томислав Дончев:
Аз приемам изцяло аргументите. Единственото нещо, което ме притеснява e, чe една подобна формулировка ще е съвършено изрядна за самата професионална археологическа общност, само да не забравяме, че тя обикновено ще бъде в ролята на изпълнител, а възложителят ще бъде друг. За мен задачата е максимално ясна за възложителя.
С това единствено пояснение, а иначе каквото кажат колегите. Не се наемам да им познавам занаята от самите тях.
Хамид Хамид:
Заповядайте, г-н Станилов.
Проф. Станислав Станилов:
Вашето съображение е в смисъла на документа на Европейската общност. Това е Конвенцията за археологическото наследство на Европа, където върху първата страница и до половината на втората се формулира как се правят археологически проучвания, които там са изложени като нещо цяло – кабинет, част от лабораторията е теренът и там е разгледано като цяло, като се настоява в конвенцията археологическите проучвания в Европа да бъдат правени на строго научна база. Тази конвенция е ратифицирана от нашето Народно събрание през 1998 г. или 1999 г. и тя стои за нас стои над законодателството. Това ми е съображението. Там е цяло.
Хамид Хамид:
Махаме съюза „и” и разменяме археологически и теренни.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 3 се изменя така
„3. Финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка; услугите, предоставяни във връзка с поемането и управлението на държавния дълг; услугите, предоставяни във връзка с управлението на системата на единна сметка и фискалния резерв;”
В т. 4. След думата „разработки” се поставя запетая и се добавя: „включително археологическите и теренни проучвания”.
3. Точка 7 се изменя така:
„7. Предоставянето на заеми от и чрез Българската банка за развитие, когато това е предвидено по международни програми или договори, или със закон.”
4. Точка 8 се отменя
Гласуваме редакцията предложена от работната група с последното уточнение за падането на съюза „и” и разменяме местата на думите археологически и теренни. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Направили сме предложение за създаване на § 3а, който гласи:
„§ 3а. В чл. 7, т. 1 след думите „Българска народна банка” се поставя запетая и се добавя: „главният прокурор и административните ръководители на прокуратурите в страната”.”
С няколко думи мотивите ми да направя такова предложение. Мисля, че не трябва дълго да го обяснявам. В момента във всички административни прокуратури – районни, апелативни и окръжни, поръчките за тях се правят от главния прокурор. Стига се до там, че главният прокурор за две метли трябва да идва до главния прокурор да получава от домакина, което мисля да го премахнем – да подпомогнем системата с този текст.
Изказвания? Няма.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 4.
„§ 4. В чл. 7, т. 1 след думите „Българска народна банка” се поставя запетая и се добавя: „главният прокурор и административните ръководители на прокуратурите в страната”.”
Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 4 по вносител. Има предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители, което гласи:
„В § 4 т. 1 се изменя така:
1. Създава се нова ал. 7
(7) При подготовката на процедура за възлагане на обществена поръчка възложителите са длъжни да осигурят в изработването на техническите спецификации на методиката за оценка на офертите в документацията за участие в процедурата при критерии икономически най-изгодна оферта, както и на конкурсните програми при конкурсите за проекти, да участва най-малко един експерт, който има професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Когато възложителят не разполага със служители, отговарящи на изискванията за професионална квалификация или практически опит, той осигурява външни експерти от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 или други чрез възлагане в съответствие с този закон. Документите по изречение първо се подписват от лицата, които са ги изработили.”
Няколко думи по предложението.
Първо, разликата със сегашния действащ текст е, че сегашният действащ текст на ал. 7 в чл. 8 това е възможност на възложителите, като нашето предложение е тази възможност да стане задължителна, т.е. да е задължение на възложителя винаги да наема такъв експерт, който познава специфичната характеристика на съответната поръчка. Защото много често, макар и лице, което много добре познава ЗОП, не познава конкретния предмет на поръчката и се стига до copy paste поръчки и до смешни ситуации.
Работната група не успя да се обедини около този текст и текстът не беше подкрепен от групата. Но аз мисля, че по този начин ще допринесем за много по-малко грешки в поръчките, до много по-малко санкции по оперативните програми, защото в редица общини работата се възлага на един юрист и този юрист трябва да познава спецификата на пътното строителство, на високо строителство, на доставките на различни материали и т.н. Затова се обръщам към народните представители да подкрепят моето предложение.
Има предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, което гласи:
„Да отпадне § 4 относно чл. 8, ал. 7 и 8.”
Г-н Ангелов, заповядайте.
Страхил Ангелов:
Първо искам да изразя учудването си, че обсъждаме Закон за обществените поръчки, а тук днес не е представена Агенцията за обществените поръчки. Но това между другото.
Във връзка с § 4 моето предложение да отпадне. Аз сега се запознавам с доклада и разбирам, че Вашето предложение е задължително да участват външни експерти. Тези външни експерти, когато участват задължително, следва да бъдат наети или услугите, които се предоставят от тях, да не попадат в изключенията на този закон. Или иначе казано, трябва да се провеждат съответните процедури, за да бъдат наети тези външни експерти. Да ви кажа честно, така или иначе в Република България процесът на възлагане на обществени поръчки е доста тромав. Представете си, ако натоварим бенефициентите с още една процедура да провеждат за избор на съответните експерти, където ще се явят 10 експерта. Те трябва да изберат един, а останалите 9 ще обжалват. Тоест ние поставяме една хипотеза, че поне половин година няма да можем да стигнем до назначаване на оценителна комисия. Това е бил моят мотив, когато предлагам отпадането на този член. Такъв тип експерти се назначават и понастоящем.
Другият ми мотив е, че това ще доведе до излишни финансови тежести за съответните възложители, които и към днешна дата не се ползват с много добро финансово състояние.
Или иначе казано, аз не виждам какво постигаме по този начин. И в сега действащия закон, и в списъка на Агенцията за обществени поръчки има доста на брой експерти – компетентни и квалифицирани във всяка една от областите, които обхваща полето на Закона за обществените поръчки. Тоест те така или иначе участват. Но задължавайки възложителите, ние ще ги принудим да провеждат още една допълнителна поръчка, за да могат да назначат оценителна комисия.
Това са ми съображенията. Благодаря ви.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Ангелов.
Една реплика към вас и след това ще дам думата на колегите.
Първо, задължението влиза в сила само тогава, когато възложителят не разполага с такива служители, които притежават такава професионална квалификация или практически опит. Тоест, ако възложителят има такъв експерт, няма задължение да назначава външен експерт.
Второ, аз много години съм запознат със сферата на обществените поръчки, но няма случай, където външен експерт да не е на пряко договаряне, т.е. за който да се прави открита процедура над определените прагове за пряко договаряне. Тоест един такъв експерт обикновено получава между 500 и 1000 лв., а не над 60-70 хил. лв., за да правим някаква процедура.
Страхил Ангелов:
Всичко това е така, както казвате. Единственото е, че последната промяна в Закона за обществените поръчки (между другото да кажа, че много често се променя този закон и това е един от основните коментари на Европейската комисия по Споразумението за партньорство, но това е друга тема.) фактически, когато го задължите, той няма да може да посочи, както до момента го е правил, съответния експерт от списъка, а ще трябва да пусне публична покана, тъй като Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки вече няма. Една публична покана отново трае месеци, за съжаление. Това е. Благодаря.
Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Ангелов. Г-н Дончев поиска думата.
Томислав Дончев:
Аз няма как да не се съглася с аргументите на колегата Ангелов и може би да повторя думите си от едно от предишните заседания на Комисията, когато се формираше работната група, че промяната на закона в този момент едва ли е навременната. Според мен, целият интелектуален труд, който произходи сега, трябваше да бъде реализиран в изработването на нов закон, който да се приема следващата година в режим на транспониране на новите директиви. Но както и да е. Това е отделен коментар и аз няма да цитирам сам себе си.
Съображенията са ни сходни и искам да допълня още няколко.
Практиката показва, че резултатът от труда на външните експерти в повечето случаи е спорен по две причини: първата причина е, че експертизата на външните експерти не винаги е експертиза на необходимото ниво и вторият, доста по-сериозен проблем, е, че външните експерти де факто не носят отговорност пред никого, за разлика примерно от служителите в администрацията на възложителя. Всъщност външните експерти, нека да не звучи като едро форматен укор, те са до голяма степен безотговорни, което не е добре.
И още един аргумент. Разбира се, текстът е изряден от юридическа гледна точка, но последното изречение – всяка институция, която има на прилично ниво определена система за управление на документооборота, всеки от документите е ясно от кого е изготвен и от кого е съгласуван. В смисъл, не мисля, че трябва да вменяваме на възложителите неща в режим на дискурс на очевидното.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Дончев. Реплика към Вашето изказване.
Последното изречение „Документите по изречение първо се подписват от лицата, които са ги изработили.” не касае служители на администрацията. Те касаят тези външни експерти, които, както Вие казахте, досега не носеха никаква отговорност, но сега вече със своя подпис ще носят цялата тежест върху това, което са изготвили.
Томислав Дончев:
Една къса реплика. По отношение на последното изречение приемам и искам да обърна внимание на още един факт. „Когато възложителят не разполага със служители” – разполага или не разполага с такива експерти, това остава в дискреция на възложителя. Този, който иска да избегне присъствието на външни експерти, той ще направи чудеса от храброст и ще ви докаже, че всъщност в администрацията той има някакъв сходен експерт, само и само да няма външни. Тоест като практическо сработване добрите намерения, които по принцип има в този текст, няма да сработят.
Хамид Хамид:
Други колеги. Г-жа Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Аргументите са ми в подкрепа на г-н Ангелов и на неговото предложение. Присъединявам се към казаното от г-н Дончев, защото съм била и в ролята на възложител и на експерт, подготвящ една процедура по обществени поръчки.
Считам, че предложените от г-н Хамид и група народни представители предложения не би следвало да бъдат приети в този им вид.
Хамид Хамид:
Някой от вносителите ще вземе ли думата? Заповядайте.
Мариана Славкова:
Ще си позволя да кажа какво е становището вицепремиера Бобева по този въпрос. Тя смята, че задължението за включване на поне един експерт, така както е предложено от г-н Хамид, би следвало да се приеме, защото по този начин ще се създаде някаква законова гаранция възложителите да могат да осигурят изработването на качествена методика за оценка на технически спецификации.
В крайна сметка решението е на народните представители. Вносителят поддържа предложението на г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Други мнения? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Нормално е да има експерт при изработване на определен вид обществена поръчка и затова предлагам текстът на ал. 7 да завърши с „… да участва най-малко един експерт, който има професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката.” А оттам нататък дали ще го наема, дали ще е външен, дали ще го назначава на трудов договор – това са проблеми на възложителя. Дали ще сключи трудов договор за 6 месеца или ще сключи граждански договор е безсмислено да го коментираме.
Хамид Хамид:
Аз съм склонен да трансформирам предложението си до това на г-н Лазаров. Звучи разумно като идея.
Който подкрепя предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители за създаването на нова ал. 7, моля да гласува. Девет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Текстът е приет, колеги.
В такъв случай предложението на г-н Ангелов не мога да го подложа на гласуване относно отпадането на ал. 7 на чл. 8.
Ще подложа на гласуване предложението на г-н Ангелов за отпадане на ал. 8 на чл. 8. Който е за отпадането на ал. 8, моля да гласува. Пет „за” отпадането на ал. 8. Не се приема предложението да отпадне ал. 8 по вносител.
По вносител в § 4 има ал. 8, по която няма постъпили други предложения.
Има ли изказвания по ал. 8? Има ли коментари по ал. 8 по вносител. Няма. Закривам дебатите. Гласуваме ал. 8 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”.
Уважаеми колеги, искам да направя едно предложение за създаване на § 4а.
„§ 4а.
В чл. 8а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „е възложител, който провежда процедури и сключва” се заменят с „има правата и задълженията на възложител относно провеждането на процедури и сключването и изпълнението на”.
2. Създава се ал. 5.
(5) Правилата за организацията на работата и изпълнението на функциите на централния орган за обществени поръчки се уреждат с акта за неговото създаване.”
Това е ново предложение. Защо се прави? Защото досегашният текст допуска поръчките да се възлагат от централен орган, но никъде няма процедура по какви правила работи този централен орган. Моето предложение е със самия акт, с който се създава този централен орган, да бъдат описани самите правила за работата и функциите му. Това са ми мотивите.
Имате думата. Заповядайте, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Аз възразявам против този начин – тук в момента на заседание на Правната комисия да се правят предложения, които не съществуват нито в законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, нито са направени между първо и второ четене от народни представители, което автоматично означава, че Вие в момента внасяте коренно различни предложения, които не са били предмет на законопроекта, приет на първо четене.
Така че в момента да обосновавате това предложение?
Хамид Хамид:
Репликата ми е следната.
Първата част от предложението ми е чисто редакционно за благозвучие в сегашния закон.
А предложението за ал. 5 е относно съществуващ текст в старата редакция, сега действаща, която определя начина на работа на този централен орган, който съществува в сегашния действащ закон в чл. 8а – действащ текст. Тоест няма нищо ново.
Това предложение го правя днес. По правилник имам право да го направя, когато е редакционно към съществуващ текст в закона.
Други изказвания. Заповядайте.
Борислав Гуцанов:
Уважаеми колеги, знаете, че по правилник в комисия, когато се разглежда на второ четене в комисията всеки член на комисията може да прави допълнителни предложения (чл.79, ал. 4, т. 2). На това основание колегата Хамид прави своето предложение. Така че ваша воля е да го гласувате или не.
Хамид Хамид:
Колеги, други изказвания? Няма. Прекратяваме дебатите.
Подлагам на гласуване направеното предложение от н.пр. Хамид Хамид за създаване на нов § 4а. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
§ 5. Има предложение за редакция на текста на вносителя, който работната група подкрепя по принцип, но по време на обсъждането в работната група се нанесоха корекции в текста. Те са редакционни.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6.
„§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Възложителите нямат право да изискват обединенията да имат определена правна форма, за да могат да представят заявление за участие или оферта.”
2. В ал. 2 думите „правно организационната му форма, когато той има право да представя съответната услуга, доставка или строителство в държавата-членка, в която е установен” се заменят с „правната му форма, когато той или участниците в обединението имат право да предоставят съответната услуга, доставка или строителство в държавата-членка, в която са установени”.”
Имате думата за изказвания? Няма желаещи. Гласуваме § 5, който става § 6. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема текстът.
§ 6. По § 6 има предложения. Работната група не успя да постигне съгласие. Това е един от спорните моменти.
Първо ще ви запозная с предложението на н.пр. Десислава Танева и Любен Татарски.
„§ 6. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
6. договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 със свързано предприятие, при условие, че поне 80 на сто от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия;”
2. Създадената нова точка 16 се изменя така:
„16. Договори, възлагани в изпълнение на международен договор, свързан с разполагане на войски и отнасящи се до предприятия за държава-членка или на трета държава;”
3. Създава се т. 17.
17. договори с предмет процесуално представителство и свързаните с него правни съвети по дела пред съдебен арбитражен или помирителен орган в страната, в друга държава-членка или в трета страна.”
Предложение от н. пр. Светла Бъчварова и група народни представители.
§ 6. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 6 се изменя така:
1. „6. Договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 със свързано предприятие, при условие че поне 80 на сто от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия;
2. Създават се точки 16 и 17:
„16. Договори, възлагани в изпълнение на международен договор, свързан с разполагане на войски и отнасящи се до предприятия на държава-членка или на трета държава;
17. договори с предмет процесуално представителство и свързаните с него правни съвети по дела пред съдебен, арбитражен или помирителен орган в страната, в друга държава-членка или в трета страна.”
Предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
„2. В т. 11 след думите „лекарствени продукти” да се добави „по чл. 262, ал. 6, т. 6 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”, а думите „чл. 45, ал. 8” се заменят с „чл. 45, ал. 15”.
2. точка 2 става точка 3.
3. Точка 3 става точка 4.”
Предложение от н.пр. Борислав Гуцанов:
„В § 6 се добавя нова точка 4 със следното съдържание:
„4. Създава се т. 13а.
13а. договори, сключвани от възложители по чл. 7, т. 1, 3 и 4 с дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, за което са изпълнени едновременно следните условия:
а) капиталът му е изцяло държавна и/или общинска собственост, респективно изцяло собственост на холдинг, чиито капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост;
б) обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена;
в) повече от 2/3 от оборота му е формиран от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя.”
И предложение на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители.
„В § 6, в чл. 12, ал. 1 т. 6 отпада.”
Предложенията, които са направени, касаят различни точки от предложението на вносителя, затова по реда на тяхното постъпване ще предоставя думата на вносителите.
Някой желае ли да представи предложението на Десислава Танева и Любен Татарски. Заповядайте.
Снежина Маджарова:
Бих желала да кажа, че всъщност и предложението на г-жа Танева и г-н Татарски и съответно на колегите от БСП предвижда да се запази сега действащия текст на закона и да отпадне предложението на вносителя. Това е смисълът на тези предложения. Те предлагат обществените поръчки в областта на дърводобива да останат така, както е сега действащия текст, т.е. извън обхвата на закона. Това е тяхното предложение. По същество няма нищо по-различно от това. Тоест да отпадне предложението на вносителя и да остане сега действащия текст.
Бих желала да допълня, че на работната група ние обсъдихме тези предложения и единственото, което остана е експертите да проверят коментара, че има писмо на Европейската комисия в тази връзка и да ни запознаят със становището на Европейската комисия, за да можем да вземем окончателно решение по текста.
Има и становище на Агенцията по горите, че трудно се доказва какъв би могъл да бъде предметът на конкретната обществена поръчка.
Тъй като това са специфични дейности, аз не съм толкова добре запозната с дърводобива.
Хамид Хамид:
Колеги, нека да не водим заседанието 4-5 човека и да става какафония в залата.
Има становище на Министерството на земеделието, което подкрепя предложенията и на Танева и Татарски, и на Бъчварова и група народни представители.
Аз ще дам думата на вносителите от Министерския съвет, защото те внесоха предложението да се отмени досегашния режим за дърводобива и дейностите по горите, които да се включат в приложното поле на Закона за обществените поръчки.
Мариана Славкова:
Ние предоставихме на г-н Хамид писмото от месец юни на Европейската комисия, в което се обръща внимание, че изключенията от приложното поле на Закона за обществените поръчки трябва да бъдат в пълно съответствие с приложимите директиви. В това писмо специално се обръща внимание на изключването на дейностите, свързани с горите, най-общо казано, от приложното поле на ЗОП, като казват, че аргументите, които са представени от страна на българската държава за това изключване от обхвата са незадоволителни. Тук само ще вметна, че като аргументи за изключването са били сочени същите аргументи, които сега от министерството и от агенцията сочат, като искат да се запази действащият текст на т. 12.
Така че категоричното становище на г-жа Бобева е, че не трябва да се допусне да продължи статуквото, т.е. дейностите, свързани с горите, да бъдат извън обхвата на закона. Затова предложението е да се подкрепи вносителят специално по тази точка.
Хамид Хамид:
Има думата г-н Попов за процедура.
Филип Попов:
Може би не е процедура, а просто напомняне, тъй като § 6 специално касае и предмета на договори с процесуално представителство, а тук има много колеги, които са действащи адвокати, може би е хубаво да напомня, че преди да вземем определено становище по този параграф, все пак имаме и конфликт на интереси. Да го обявим, за да сме наясно.
Хамид Хамид:
Колега Попов, ще ви прекъсна, защото е добре за момента да изчерпаме въпроса за горите. Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Аз мисля, че няма проблем да участваме в обсъждането, но няма да участваме в гласуването.
По отношение на горите аз ще зачета становището на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните. Очевидно има противоречие в становището на вносителя Министерски съвет и становището, изготвено от Министерството на земеделието и храните. Те считат, че е налице обоснована необходимост сега действащият текст на закона да остане в тази си редакция, като мотивите им са следните:
„Предвид обективната невъзможност за определяне на предмета, стойността и сроковете за изпълнение на възлаганите дейности в горите, условието и редът за възлагане на посочените по-горе дейности се определят със специален нормативен акт на Министерския съвет - Наредба по чл. 95, ал. 1 от Закона за горите. Тази наредба създава достатъчно добри и непротиворечиви гаранции и механизми за осигуряване на прозрачност, лоялна конкуренция и т.н. Процедурите по избор на изпълнител трябва максимално да се доближат до процедурите, предвидени в Закона за обществените поръчки, като се отчита спецификата на обществените отношения.”
Но това не са мотивите. Така че очевидно е налице противоречие по отношение на текстовете.
Хамид Хамид:
Предложението на г-жа Бъчварова, Тунджай Наимов и група народни представители е същото като на Десислава Танева и на Любен Татарски.
В работната група г-н Димчо Михалевски увери всички, че Министерството на земеделието ще има доста по-строги правила от тези на ЗОП и че там няма да бъдат допуснати нарушения. В този смисъл беше изказването на г-н Михалевски.
Ако сме приключили с изказванията по тази тема, да преминем към предложението на г-н Гуцанов. Заповядайте.
Борислав Гуцанов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз няма да ви губя времето, тъй като прочетох доклада на работната група и виждам, че е прието моето предложение.
Реплика: Има противоречие.
Борислав Гуцанов:
Ако има противоречие, тогава да започвам да чета мотивите.
В практиката са много случаите, при които към министерствата и към общините са създадени търговски дружества или предприятия и повечето от тях са с изцяло държавно участие. В някои случаи в подобно положение са и други ведомства, създадени с нормативен акт, като научни институти, университети и други, които изпълняват или са създадени със специфични задачи, без да имат изключителни права.
Съдът на Европейския съюз, разглеждайки подобни казуси, е допуснал възможността за директно възлагане на поръчки в такива случаи при условие, че публичният орган-възложител, притежава изцяло капитала на дружеството.
Второ, възложителят осъществява върху дружеството контрол подобен на контрола върху собствените му отдели и дирекции.
И третият случай е дружеството извършва съществена част от своята дейност с този възложител.
За да се избегне нарушаване на принципите на възлагане е необходимо тези условия да бъдат изрично регламентирани в националното законодателство. В този смисъл е решението на съда по Дело № (имате ги мотивите при вас). Важно е да се отбележи, че такова директно възлагане е възможно, ако това трето лице е само формално, но не и фактически независимо от производителя, поради което е приравнено на вътрешни за организацията поръчки. Практиката показва, че по-голямата част от дружествата обслужват определени нужди на съответното ведомство за специализирани ремонти на определена техника, за ушиване на специални с оглед дейността на ведомството облекла, охрана на обекти от стратегическо значение и други подобни.
Дружествата собственост на холдинга, който е собственост на държавата, следва да имат равни възможности с тези, които са изцяло държавна собственост.
Що се отнася до предложението за оборот, то произтича от практиката на съда на Европейските общности в решаването на който не се приема като необходимо условие целият оборот от дейността с възложителя. Ако се изисква, то се признава за такъв оборот с други публични възложители.
Колеги, мисля, че всички сте наясно, голяма част от нарушенията и в общините и в държавата стават именно при възлагането на поръчки. И много често дружества, които са общинска и държавна собственост 100% биват пренебрегвани поради други специфични условия при договорките, когато се дават такива поръчки. Няма нужда да привеждам примерите със съвсем ясен знак за какво иде реч. Мисля, че е съвсем нормално именно чрез законодателството да бъдат регламентирани дружествата, които са 100% общинска и държавна собственост по този начин на тях да могат да бъдат възлагани определени поръчки.
Смятам, че голяма част от публичните средства ще бъдат спестени, ако Народното събрание приеме подобна промяна в закона. Да ви убеждавам за неща,с които не малка част от вас са се сблъсквали, особено тези, които са били кметове и председатели на общински съвети, които са работили в министерствата и е излишно, имайки предвид че се води запис, не е необходимо да изпадаме в подробности, за които не смятам, че има някой в залата, който да не ги знае. Благодаря.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Гуцанов. Само една реплика.
Като форма да обясня защо съм записал „по принцип подкрепя” в становището на работната група.
Обърнете внимание на предложението на вносителя за този текст в § 12. В т. 6 възложителят иска поне 80%. Аз съм склонен да приема 2/3 от вашето предложение и в този смисъл подкрепям вашето предложение и мисля, че тогава говорихме „80 на сто” да станат „две трети”, ако не ме лъже паметта, г-н Дончев.
Аз лично ще подкрепя предложението на вносител с корекцията, която ще приема – вашето за по-правилно.
Борислав Гуцанов:
Аз мисля, че това е съвсем логично и нормално и приемам това, което Вие предлагате, г-н Председател. Благодаря.
Хамид Хамид:
Колеги? Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Аз предлагам да комбинираме това, което имам да кажа по моето предложение с кратък коментар по отношение на това, което каза г-н Гуцанов, като за да бъда пунктуално откровен, трябва да кажа, че преди близо две години самият аз бях в тази зала и защитавах подобна клауза. За всички, които познават нещата, това е така нареченото „in house” възлагане. Действително е позволено, без да е императив (без да е задължително) от европейския съд. Тогава комисията имаше твърде резервирано становище и бидейки докрай откровен, аз се съгласих с една голяма част от аргументите й. Факт е, че имаме много случаи, когато ведомства – агенции, министерства, общини, имат дружество, което е 100% тяхна собственост. И проява в някаква степен на глупост, дори на лицемерие е едно подобно дружество да се състезава на равна нога с всички останали, когато се кандидатства – когато има възлагане на някаква услуга най-често, макар че, ако погледнем европейската практика, има държави, където има и държавни строителни компании. От една страна е така.
От друга страна, има редица аргументи, че широкото прилагане на една подобна техника със сигурност ще изкриви пазара. Опитвам се да звуча максимално професионално. Както в едно частно дружество могат да се дават подкупи, така и в едно публично дружество може да се краде. Има равностойни аргументи.
Когато коментираме редно е да се съобразяваме не с настоящата ситуация, примерно, гледайки броя на общините, които имат дружества, които работят в комуналната сфера, а да вземем предвид какво би могло да се случи в проекция. И никой не може да гарантира, че няма да започне създаване на едно или на друго дружество, включително и в по-големи и по-широки мащаби, което със сигурност да изкриви пазара.
Аз бих бил съгласен да имаме клауза за възлагане in house поръчки, когато, примерно, на базата на един по-детайлен анализ ние сме описали сферите, в които това може да се случва. Или когато, за да имаме гаранции, че няма да има изкривяване на пазара за всяко възлагане на in house поръчки над определена стойност да минава на разрешителен режим, примерно от КЗК или от Агенцията за обществени поръчки. Защото, познавайки ситуацията на всички нива, една подобна опасност съществува.
Европейската практика като прилагане е различна, като започнем от страни, които имат държавни строителни компании (там предимството е, че може да се реагира бързо) и стигнем до страни, които не се ползват изобщо от тази възможност.
Конкретно по моето предложение. Става дума т. 6 да отпадне. Базирано е изцяло на опита от практиката. Става дума, че Законът за обществените поръчки не се прилага за договори и услуги, доставки или строителство, сключени от възложителя …. със свързани предприятия, при условие, че поне 80% от неговия среден годишен оборот от реализираните в страната услуги, доставки или строителство за последните три години е реализиран от свързани предприятия.
През февруари 2013 г., т.е. тази година Агенция държавна финансова инспекция извършиха проверки в трите енергоразпределителни дружества. Много държа да знаете, че се установи, че всички тези дружества са възлагали дейности за доставка и услуги на дъщерните си дружества, ползвайки тази възможност, без провеждайки каквато и да е процедура. Цялото възлагане е на стойност 130 млн. лв. На практика се случва така, че съответните ЕРП поемат изцяло издръжката на дъщерните си предприятия. Обезпокоителното тук е, че когато възлагането става без конкурентна процедура (между другото приемете го като аргумент за това, което казах преди малко) няма абсолютно никакъв адекватен репер каква е цената. И това е големият проблем на възлагане без конкурентна процедура. Няма абсолютно никакъв адекватен репер каква е цената, на която трябва да се възлага. Това е.
Хамид Хамид:
Г-н Стоилов, желаете ли реплика.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, аз исках да изразя по-икономично моето мнение за неща, които на всички са ни ясни. Защото ясно е, че когато държавата и общините създават дружества, те ги създават, за да извършват тази дейност, а не просто да излязат на пазара и да се конкурират с други дружества, които имат същия предмет на дейност.
И също така е много ясно, почти няма случай, в който ръководителят на едно такова дружество или предприятие и каквато и да е вътрешна структура, да стимулира по някакъв начин икономически този, който го ръководи, от името на администрацията, за да получи поръчката – нещо, което в много случаи не може да се каже за външното пазарно възлагане.
Така че тези форми на пазарно узаконена корупция мисля, че трябва да ги стесним и по този начин да увеличим отговорността на хората, които наистина могат да администрират дейността и да носят някаква отговорност, било то административна, било пред хората, които ги избират.
Така че в този смисъл направеното предложение мисля, че трябва да бъде прието.
Що се отнася за последния случай за такъв тип структури, като енергоразпределителните дружества, това може би трябва да се прецени дали става дума за публични дружества или някакви други, ако трябва да се стесни този обхват.
Но по отношение на тези, които са от държавен и обществен характер, и общински характер, мисля, че ситуацията е ясна и в много европейски страни това широко се прилага и е показало общо взето по-добри резултати.
Томислав Дончев:
ЕРП са в ролята си на секторен възложител и затова стоят в списъка на изключенията.
Уважаеми колеги, един съвсем конкретен въпрос. Аз го маркирах, но никой не обърна внимание. При възлагането на in house поръчки основното предизвикателство е ценообразуването. Когато говорим, примерно, в комуналната сфера, там имаме ясен индикатор. Това е план-сметката по дейностите, свързани със сметосъбиране и снегопочистване, която се приема от общинския съвет и е абсолютно публично и прозрачно. Само че като отворим във всички останали сфери – услуги, строителство, доставки на какви цени ще се случва това. Де факто възложителят и изпълнителят, което не е екзактно във формалния смисъл на думата, но са пряко свързани, могат спокойно да договарят каквато си поискат цена. Нямаме никакъв обективен репер каква трябва да бъде цената. Каква ще бъде цената? На каква цена, примерно, ако община Х реши да си създаде строителна компания аз ще й възложа да ми построи път, детска градина или канавка. На каква цена ще й възложа?
Хамид Хамид:
Г-н Четин Казак поиска думата.

Четин Казак:
Аз се опитвам да намеря правилност в аргументацията и на двете страни. Струва ми се, че и двете страни имат своите аргументи, но все пак ми се струва, че при българските условия и широко разпространените и наблюдавани корупционни практики сред възложители на всички нива, като че ли по-малко са опасностите от такива практики при in house възлагането, отколкото при другото. Корупционният натиск е по-малък и изкушенията, сравнително по-малък.
Томислав Дончев:
На каква цена ще става възлагането в in house режим? Извън комуналната сфера, където имаме ясен индикатор каква ще е цената. Във всички останали сфери на каква цена ще се възлага? По принцип за пазарна цена се приема тази, която е реализирана в резултат от конкурентна процедура. Тук цената е кой каквато поиска.
Четин Казак:
Специално за общините, мисля, че общинският съвет има инструменти да следи за ексцесивни цени.
Томислав Дончев:
Мога да бъда съвсем конкретен. Общинският съвет, съгласно правомощията, които има, когато приема бюджета, приема като конкретен запис като сума само капиталовите разходи, когато става дума за актив – доставка, строеж или изготвяне на проект. Всички останали разходи, включително и тези, свързани с услуги, не фигурират като отделни записи в общинския бюджет, т.е. не се приемат от общинския съвет.
Хамид Хамид:
Колеги, г-н Гуцанов иска да репликира. Заповядайте.
Борислав Гуцанов:
Г-н Председател, аз ще се опитам да отговоря на г-н Дончев.
Първо, всеки си носи отговорността. Кметът не може да подпише подобно нещо, ако конкретизираме един кмет, когато навън има други цени, които са по-ниски от това, което е подписал. (Може!) Може, ама не може, защото веднага носи отговорности пред много органи. Един път. Втори път. Не считам, че има общински съвет, който да не следи какво прави кмета поради различните отношения между кмет и общински съвет. Тъй като вие заговорихте з общински съвети, затова аз приведох нещата до ниво общини. Напротив, аз съм убеден, че общинският съвет ще следи много по-внимателно.
На следващо място. Когато се правят големи възлагателни поръчки, не се приема само бюджетът на общината по план-сметка разходи. Ако се прави определено финансиране на обекти, пътища, те се приемат от общинския съвет. Ако този общински съвет е на мястото си и ако председателят е на мястото си, ще мине през кмета без да е минало през общинския съвет даден обект? Ама извинявайте, колеги, не виждам как ще се случи това нещо!
На следващо място всички са убедени каква е корупционната практика и колко от публичните средства заминават при определени договаряния. Аз съм убеден, че този метод (in house методът) ще доведе до много по-малко разходи и за държавата и за общините, тъй като видяхме какво се случваше през последните години в различните договаряния.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Гуцанов. Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Няма да влизаме в дълъг спор. Аз вече споменах, че евентуалната финансова щета от корупционната практика при възлагането е абсолютно тъждествена на размера на вътрешните злоупотреби, които могат да стават в едно публично дружество. Но този аргумент вече го изказах.
Съвсем друг въпрос е когато казвате, че всеки си носи отговорността и ще ви припомня след малко този аргумент, като стигнем до външните експерти, които насила и без каквато и да е воля на възложителя трябва да присъстват във всяка комисия. Ще го напомня аргумента, че всеки си носи отговорността.
Хамид Хамид:
Благодаря за напомнянето, г-н Дончев.
Колеги, аз искам да кажа няколко думи по предложението на вносителя, както и по предложенията на групите народни представители по отношение на процесуалното представителство по съдебни производства. Въпреки че съм подал декларацията си за конфликт на интереси в случая няма да гласувам по този текст. Всички в работната група се обединихме, че процесуалното представителство по съдебни производства е с оглед на личността. Не може да бъде предмет на най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта. В същото време действащите Директиви 17 и 18 на Европейската общност изключват процесуалното представителство при съдебни дела. Даже те отиват и малко по-далеч. В новите директиви изключват и всички съвети, свързани с процесуално представителство, както и други юридически услуги.
Това са ми аргументите. Аз няма да участвам в това гласуване специално по т. 17. Говоря в зала. Тук си казвам аргументите. Чакам вашата реакция по въпроса.
Ако няма други изказвания, предлагате точка по точка да гласуваме или всичко. (Точка по точка.) Добре. Чета § 6, който става § 7 или както следват параграфите.
„§ 7. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 6 се изменя така:
6. Договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 със свързано предприятие, при условие че поне 80 на сто (аз предлагам това да стане 2/3 съгласно предложението на г-н Гуцанов) от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия;”
Реплика: Има предложение за отпадане на т. 6.
Хамид Хамид:
Да, то е по-надолу в текста. Да гласуваме текстовете на работната група.
Предлагате да гласуваме ал. 1 на чл. 12. О’кей.
„6. Договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 със свързано предприятие, при условие че поне 80 на сто от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия;”
Колеги, да гласуваме тази точка.
Снежина Маджарова:
Г-н Хамид, една процедура. Всъщност ние имаме предложение да отпадне тази точка изобщо, така че според мен първо това трябва да се подложи на гласуване.
Предложението на колегите е да остане сега действащия текст. Тоест те предлагат да отпадне предложението на вносителя. Ако не се подкрепи нашето предложение, остава по варианта на вносител.
Хамид Хамид:
Колеги, подлагам на гласуване предложението на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители.
„В § 6, в чл. 12, ал. 1, т. 6 отпада.”
Който е съгласен, моля да гласува. Шест „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Десислава Танева и Любен Татарски, което ви прочетох.
Реплика: А предложението за 2/3?
Хамид Хамид:
Колеги, нека т. 6 да я изчистим по предложението на работната група – вместо „80 на сто” да е „две трети”. Така е най-чисто. Това обединява всички предложения – и на г-жа Танева, и г-н Татарски, и на г-н Гуцанов, и на вносител. Ако сте съгласни, че ви прочета предложението на работната група, въпреки че там нямаме съгласие.
Реплика: Но предложението на г-н Гуцанов включва и други неща.
Борислав Гуцанов:
Права е колежката. Трябва да се създаде т. 13а, както е отбелязано в доклада.
Хамид Хамид:
Добре, колеги. Първо гласуваме т. 6 по редакцията на г-жа Танева и г-н Татарски. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Осем „за”.
Снежина Маджарова:
Колеги, ние току-що гласувахме против това предложение и сега няма как да гласуваме „за”.
Реплика:
Г-н Хамид, т. 6 на вносител е същата, както е на Танева и Татарски.
Янаки Стоилов:
По-лесна е процедурата, ако това, което казахме за 2/3 да го гласуваме, тъй като тя е обединяваща, а след това да гласуваме само предложението на Борислав Гуцанов, които са допълващи като условия. Тоест има нещо общо в предложенията, а след това да гласуваме различното. А не да гласуваме едни и същи предложения, които са идентични като съдържание, а различни като вносители.
Хамид Хамид:
Точно това бях тръгнал да правя, г-н Стоилов.
Цецка Цачева:
Само едно допълнение. В доклада обаче за второ четене на Правната комисия за пленарна зала трябва да е казано за всяко едно от предложенията по групи народни представители, както е направено, дали е прието по принцип, отхвърлено и т.н. Така че мисля, че е добре при гласуването да държим сметка, че това са предложения, които са във връзка едно с друго и не се изключват взаимно, но трябва да има гласуване.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-жо Цачева. Права сте.
Колеги, чета ви предложение на комисията, което евентуално ще бъде подкрепено.
„6. Договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 със свързано предприятие, при условие че поне две трети от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия;”
Предлагам това да е текстът, който да подкрепи комисията.
Който е съгласен с този общ текст, който включва и поправката на г-н Гуцанов, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.

Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз предлагам да гласуваме точка по точка. Току-що приехме общ текст на т. 6.
Следва предложение по т. 11 за лекарствата.
Хамид Хамид:
Колеги, предложението по т. 11 е направено от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители и е съгласно дефиницията от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Тоест там се посочва точно кои лекарства по кой списък влизат в текста. Текстът е конкретизиращ, а не е нещо изменящо и допълващо.
Четин Казак:
Аз предлагам сега да гласуваме това предложение. След това ще гласуваме т. 12 и т.н.
Хамид Хамид:
Добре. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители за т. 11.
„В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
2. Създава се нова т. 2:
„2. В т. 11 след думите „лекарствени продукти” да се добави „по чл. 262, ал. 6, т. 6 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”, а думите „чл. 45, ал. 8” се заменят с „чл. 45, ал. 15”.
2. точка 2 става точка 3.
3. Точка 3 става точка 4.”
Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Заповядайте, г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Във връзка със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина моля да се има предвид, като се изготвя доклада, че в момента този закон следва да се разглежда на второ четене в зала. А също така и Закона за здравето. Там има промени, които се правят в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Трябва да имате предвид това.
Хамид Хамид:
Благодаря. Ще го следим закона за второ четене.
Колеги, продължаваме с предложенията в т. 12.
Четин Казак:
Аз имам процедурно предложение. Първо да гласуваме дали въобще да се правят промени в т. 12 и ако се приеме, че ще се правят, тогава да се гласуват предложенията за промени в т. 12. Защото реално по вносител се предлага да се правят промени в т. 12, а Танева и Бъчварова предлагат същите предложения да се направят в отделни точки.
Хамид Хамид:
Колеги, г-н Казак предлага първо да гласуваме предложението на вносител, което касае т. 12. Гласуваме предложението на вносител, което касае въобще дали да има изменение в т. 12.
Снежина Маджарова:
Г-н Хамид, аз искам да обърна внимание, че всъщност вносителят предлага да се замени текстът на сегашната т. 12 с друг текст. Тоест изцяло нов текст. Така че тук ние първо трябва да гласуваме предложението на колегите. Тяхното предложение е да отпадне предложението за нов текст на т. 12, а то да се изтегли в друга точка. Така че тук ние трябва да гласуваме дали да се направи промяна.
Реплика:
Да остане старата редакция на т. 12, а не новата.
Снежина Маджарова:
Точно така е. Защото има нов текст.
Четин Казак:
Точно това предложих.
Хамид Хамид:
Колеги, който е съгласен с предложението на вносителя да има нова т. 12, т.е. да се измени т. 12 с нов текст.
Четин Казак:
Колеги, понеже вносителят предлага нов текст на т. 12, т.е. сегашният текст да отпадне, това е де факто тяхното предложение, аз предлагам принципно да гласуваме приемаме ли изменения на т. 12 или не. Защото след това двете групи народни представители предлагат идентичните предложения на вносителя в други точки. И затова предлагам първо да гласуваме принципно променяме ли т. 12, т.е. отпада ли сегашният текст на т. 12 и след това да гласуваме предложенията и на вносител и на групите народни представители, които са идентични, като отделни точки.
Хамид Хамид:
Чета т. 12 действащ текст (ЗОП, чл. 12, ал. 1, т. 12.)
„12. Договори за възлагане на дейности по създаване на гори, провеждане на сечи и добив на дървесина и ползване на недървесни горски продукти по смисъла на Закона за горите.”
Четин Казак:
Подкрепяме ли това да отпадне или не го подкрепяме. Това е процедурата.
Мариана Славкова:
В момента, както е в закона, в чл. 12 са обектите, които са изключени от обхвата на закона. И ако се приема предложението на вносител за изменение на т. 12, този текст ще отпадне и горите ще се върнат в обхвата на закона. Така че това ще гласувате сега – да останат ли горите извън обхвата на закона или да се върнат обратно.
Ива – експерт:
Текстът на вносителя не е коректен. Може би по-ясно щеше да бъде за народните представители, ако вносителят беше казал, че т. 12 се отменя, за да остане история, че е имало такава точка, дори и пред Европейската комисия, че тя е отменена и това е волята на законодателя. И както предлагат Бъчварова и Танева да се създадат точки 16 и 17 с текста всъщност на вносителя. Просто не е коректно записано изменението.
Хамид Хамид:
Колеги, да гласуваме. Последно гласуваме да правим ли изменения в т. 12 или да си остане в старата си редакция.
Колеги, който е за това да отменим сегашния действащ текст на т. 12 моля да гласува. Седем „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема отпадането на действащата т. 12 на чл. 12, ал. 1 от ЗОП.
Янаки Стоилов:
Дали не трябва да направим прегласуване, тъй като вносителят предлага да има обществени поръчки за дейностите в горите. В случая аз се ръководя предимно от становището на Министерския съвет, защото Министерският съвет не е простата сума от мненията на отделните министерства. Затова го поставям въпроса. Нека всеки да си прецени вота. Благодаря.
Хамид Хамид:
Г-н Йончев, заповядайте.
Георги Йончев:
Аз искам само да подчертая, че въпреки становището на министъра на земеделието и храните, в Министерския съвет той е гласувал за редакцията, която се предлага от вносителя Министерски съвет.
Хамид Хамид:
Колеги, подлагам на прегласуване действащата т. 12 на чл. 12, ал. 1 от Закона за обществените поръчки дали да остане в старата редакция, сега действащата. (шум в залата, несъгласие.)
Колеги, гласуваме да извадим ли горите, т.е. да вкараме ли отново горите в ЗОП и да си остане сегашният ред.
Георги Йончев:
Може би от редакцията „Точка 12 се изменя така:” се стига до това заблуждение. Може би да стане: Точка 12 се отменя и се създава нова т. 12 със следния текст.
Мариана Славкова:
Не, не! Точка 12 се отменя и се създават нови точки 16 и 17.

Янаки Стоилов:
Въпросът не е технически, а е по същество.
Хамид Хамид:
Колеги, подлагам на прегласуване принципното предложение на г-н Четин Казак да не правим промени в т. 12 и тя да си остане в редакцията на сега действащия текст на т. 12.
Цецка Цачева:
Г-н Хамид, не може това предложение да се гласува, защото то не е своевременно направено и затова влизаме в това объркване в момента.
Г-н Казак е прав. По същество резултатът ще бъде този, защото некоректно е изписано самото предложение. Сега правилно казаха. Ако беше написано т. 12 да отпадне и след това да се създаде нова точка с нова редакция е друго. Заради това аз считам, че първо трябва да гласуваме и да подкрепим или да отхвърлим предложенията, които са идентични на Десислава Танева и на Любен Татарски, от една страна и на Светла Бъчварова и група народни представители, от друга, защото оттам ще стане ясно можем ли да подкрепим предложението на вносител или не можем да го подкрепим.
Четин Казак:
Да, така е по-ясно.
Хамид Хамид:
Има думата г-н Попов за процедура.
Филип Попов:
Колеги, очевидно е, че самият текст е противоречив като логика, като съдържание, на първо място.
На второ място, часът е 18:00. Затова правя процедура да отложим гласуването по тези текстове. Нека да се изчистят и на следващото заседание да ги подложим на гласуване.
Четин Казак:
Предлагам да прекратим заседанието.
Янаки Стоилов:
Само че текстът е гласуван вече и аз направих предложение за прегласуване.
Цецка Цачева:
Кой текст е гласуван?
Янаки Стоилов:
Този, по който спорим. Мисля, че всички вече са наясно.
Хамид Хамид:
Колеги, отменям гласуването, което направихме за действащата т. 12 на чл. 12, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
Четин Казак:
С това приключваме за днес. Закривам заседанието.
Весели празници.


Председател:
Четин Казак