Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 30.01.2014 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика” в МС, Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на Заместник министър-председателя по икономическото развитие; от Министерството на икономиката и енергетиката – Илияна Хаджийска и Димчо Андреев, главни експерти в дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество”, отдел Иновации и предприемачество”; Светозар Съев от движение „Орлов мост за промяна”; Нина Георгиева, от Гражданска инициатива „За нов обществен договор”, Илия Илиев от ГФ „Промяна” и народния представител Томислав Дончев, вносители на предложения по законопроекта.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, откривам заседанието. Имаме кворум. Днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси e с точка единствена в дневния ред:
Единствена точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение)
Ще започнем с отложените параграфи от по-началните етапи на доклада.
По § 39 е била дадена заявка от г-н Янаки Стоилов да предложи някакъв текст, но г-н Янаки Стоилов го няма днес. И не знам, след като го няма и не може да представи текст, а предварително даден текст нямаме, който да разглеждаме.
Предлагам на следващо заседание да се върнем към § 39.
Също в § 39 в основния текст на вносителя е останала една точка 5 за дообсъждане.
По същата т. 5 има предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„В § 39 се правят следните изменения и допълнения:
21.1. В т. 1, буква „в” т. 5 се изменя така:
„5. който:
а) като изпълнител на обществена поръчка по този закон има неизплатени задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение, възникнали за период от 5 години преди датата на подаване на офертата, или
б) като изпълнител или подизпълнител на обществена поръчка е извършил нарушение на чл. 45а, ал. 2 съответно – чл. 45а, ал. 4, установено с влязло в сила наказателно постановление.”
Това е предложението, колеги. Като гледам по текста на работната група, двете букви са обединени в един общ текст.
Г-н Дончев, заповядайте.
Томислав Дончев:
Текстът безспорно е смислен и не би имало спор относно целта и функцията. Въпросът, който поставям, е по аналогия с практиката на така нареченото изготвяне на черни списъци на фирми или black-листи, което в някаква степен може да се счита за нормативно уредено на европейско ниво и наред с това страните-членки масово не прилагат този си ангажимент на black-листа от фирми, т.е да ги поставят в черен списък. Причината за това е латентната опасност от обвинение в дискриминация. Обяснявам веднага за какво става дума. Това касае особено случаите, когато имаме смяна на собствеността, или смяна на мениджмънта, разбирайте управителя на дадено дружество. В други държави-членки има не един или два случая, когато фирма е сложена в black-листа по редица причини, примерно има злоупотреба със средства или някаква друга причина и междувременно собствеността на компанията изцяло е сменена, управителят е друг и новият собственик, новото ръководство имат абсолютно легитимната претенция по отношение на държавата, че са обект на дискриминация.
Задавам въпроса дали този текст, който имаме тук, не би могло да бъде основание за подобен укор. Лично аз нямам съмнение относно правилността на посоката. Но както отбелязах в началото, аз все пак не съм юрист.
Предс. Четин Казак:
На същото основание може да се отправи оспорване и по предходната точка 4. При промяна на собственик реално е възможно.
Като гледам работната група е предложила да отпадне това рефериране към някакъв период и текстът да изглежда така:
„5. като изпълнител на обществена поръчка има неизплатени задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение, или като изпълнител, или подизпълнител на обществена поръчка е извършил нарушение на чл. 45а, ал. 2 съответно чл. 45а, ал. 4, установено с влязло в сила наказателно постановление.”
Реално работната група предлага да отпадне реферирането към определен период.
Снежина Маджарова:
Тук единствено мен ме притеснява изразът „неизплатени”, който е използвал колегата Хамид. Така е възприето и в доклада на работната група. Какво означава „неизплатени”? По принцип имаме общи правила в гражданското право и с определена погасителна давност всички вземания се погасяват. Неизплатени? Може едно дружество да не е изплатило някакво задължение преди 10 години, примерно, възникнало, погасено по давност и то е нормално. Неизплатени, според мен, тази дума не трябва да я ползваме. Защото това отваря вратата всъщност да избегнем института на погасителната давност и да се връщаме много назад. Може да има неизплатени преди 20 години. Така че в този смисъл предлагам да отпадне думата „неизплатени”.
По отношение на останалите неща коментарите. Коментарите тук са как ще установяваме тези обстоятелства. Това сме го говорили на работна група и по повод на други текстове, ако възприемаме такива. Тук отново сме заложили с декларация. И всъщност това е другият проблем в този текст, но мисля, че не е необходимо да повтаряме дебата.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Терминът трябва да бъде „изискуеми”, защото те може да са неизплатени, и не би трябвало комисията да се превръща в съд и да преценява дължими ли са, прихващане ще има ли, погасяват ли се по давност. Изискуемите се установяват със съответно решение или изпълнителен лист. Иначе запише ли се „неизплатени” всеки може да предяви претенция, а пък тя да е неоснователна.
Предс. Четин Казак:
Г-н Иванов.
Иван Иванов:
Г-н Председател, аз уважавам направената редакция от работната група, но тук се притеснявам да не изпаднем в хипотезата, по която разсъждавахме на предната комисия, а именно по предложенията на синдикатите за неизплатените заплати, защото, според мен, е идентичен случаят. Според мен, комисията ще се наложи да се превърне в разследващ орган. Много е трудно по съвсем нормален ред или с някакви документи, изискуеми от участниците, да установиш дали има изискуеми задължения към някой подизпълнител.
Според мен, ситуацията е идентична с това да проверяват дали имат задължения към работници за някакъв минал период.
Ако има някакви ограничения ,все пак да ги прецизираме по такъв начин, така че да не затрудняваме самите участници в процеса. Аз съм съгласен да има някакви ограничения по отношение на коректността на главния изпълнител към подизпълнителите, но все пак да ги прецизираме. Да не влизаме в ситуация да се превърне комисията в разследващ орган.
Предс. Четин Казак:
Нали г-жа Маджарова прецизира, че това ще се установи с декларация. Няма да се превръща възложителят в разследващ орган.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, така е заложено в законопроекта по принцип установяване на тези обстоятелства, защото няма как да знаем ние и би трябвало съответният кандидат да декларира с декларация тези обстоятелства. Но проблемът тук е в това, че няма как ако някой е недобросъвестен и не декларира или пък някои от участниците нарочно подаде жалба и каже, че другият участник има такива задължения, като така се стопира самата процедура по обществена поръчка и комисията трябва да установява тези обстоятелства дали са верни или не са верни и това би забавило и процедурата. Ние го водихме вече този дебат. Затова казвам, че абсолютно идентични са разсъжденията на колегата в тази посока.
Това са опасенията и по двата текста – и за заплатите, и тези тук.
Предс. Четин Казак:
Обръщам внимание, че по основния текст на вносител на т. 5 гласи:
„5. Който като изпълнител на обществена поръчка има просрочени ликвидни и изискуеми задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение.”
Г-н Попов иска думата.
Филип Попов:
Аз точно това исках да добавя „просрочени ликвидни и изискуеми задължения” исках да добавя, което до голяма степен може да изчисти този текст.
Споделям напълно това, което каза колегата Иванов, че много трудно, особено при арбитражен съд, ако има решения, ще се установи това нещо.
Предс. Четин Казак:
Понеже текстът е и на вносителя и идеята идва от тях по принцип, може да им дадем думата, за да чуем какво биха казали по бележките - опасенията, които колегите изтъкват.
Георги Йончев:
Изискуемите трябва да са доказани. Аз мисля, че в нашия текст е да са доказани с влязло в сила съдебно решение. Иначе в работната група постигнахме съгласие, че с една декларация просто ще стопираме. Това е вярно.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, ние не постигнахме съгласие в работната група по този текст, затова е отбелязан като непостигнато по него съгласие.
Трябва ли да съществува подобна разпоредба в закона или не? Г-н Дончев, ако иска, пак да си каже съображенията.
Иван Иванов:
В момента при кандидатстване мисля, че се искат документи, с които доказва, че не е изпаднал в несъстоятелност и т.н. Аз мисля, че нещата са идентични. Защото един длъжник, който дългосрочно не си изплаща задълженията, за мен е трудно обяснимо по какъв начин той ще докаже с бележка от съда ли, че няма заведени срещу него дела? Аз от това се притеснявам.
Димитър Лазаров:
Към представителите на министерството. Ще дам пример. Поръчката е за 25 млн. евро. Имам изискуемо вземане от един подизпълнител от друга поръчка за 10 хил. лв. Защото трябва да се гледа и от тази плоскост. Ако поръчката е за 100 хил. лв., 10 хил. лв. са 10%. На 20 млн. лв. това са 40 млн. лв. 10 хил. лв. и 1000 лв. би могло да има изискуеми вземания, просто е икономически нецелесъобразно. Очевидно, има ги, ще ги доказва ,няма да ги доказва, ще декларира, че няма такива. И изпадаме? Изискуемо е, осъден е, извадил си е изпълнителен лист съответното лице и казва: Да, ама имам 1000 лв. да взимам, не сме се споразумели по начина на плащане или в някакви процедури са, сега този подизпълнител няма да го допуснем, защото има едно вземане, което е под 1% от стойността на търга, в който участва.
Предс. Четин Казак:
Реално това отстраняване в какъв момент става? Той подава декларация, че отговаря на това изискване. В кой момент трето лице може да претендира.
Димитър Лазаров:
Ако спазва закона, той трябва да подаде, че има изискуемо вземане от 100 лв. Трябва да го напише.
Георги Йончев:
Декларацията е при подаването на офертата, а доказателствата са при сключване на договора с определение за изпълнител. Той тогава трябва да докаже. Ако не докаже, се възлага поръчката на втория.
Снежина Маджарова:
При това положение ще сме минали цялата процедура, ще имаме избран изпълнител и после в един момент ще го отстраним и няма да сключим договор с него.
Димитър Лазаров:
Може ли да изясним този въпрос. Има изискуемо вземане срещу мен от 100 лв. Чисто формално не трябва да ме допуснат до търга, който е за 80 млн. лв. Още от този етап мен няма да ме допуснат.
Георги Йончев:
При условие, че искате да участвате в обществена поръчка за 80 млн. лв. за тези 100 лв. ще направите необходимото и ще погасите това задължение. Значи ние допускаме ли това нещо, значи допускаме тотално неплащане към подизпълнителите и явяване в обществени поръчки.
Димитър Лазаров:
Поставям въпроса. Имам вземане от една фирма, с която фирма в момента не мога да установя контакт, защото сменят управители, сменят счетоводство, защото има и такива фирми. И това вземане ми виси. Аз искам да си изпълня задължението и няма на кого да го изпълня. Формално аз го имам това изискуемо вземане. То ми седи и в счетоводните документи, защото съм го отразил. Да, но фирмата я няма. Не мога да установя контакт, сменила си е сметките, защото й са запорирани. Пиша нотариални покани. Елате, дайте ми адрес, сметката за вземането. Било е преди три години – минало и заминало.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, искам да кажа още нещо. Досега приехме разпоредби, с които гарантирахме плащанията към подизпълнителите. Така че ние всъщност приехме текстове, с които няма как главният изпълнител да получи плащанията си от възложителя, ако не докаже, че си е изпълнил задълженията към подизпълнителите в една обществена поръчка, което автоматично означава, че в този закон са създадени достатъчно гаранции за защита интересите на подизпълнителите. И нека оттук нататък видим как ще действа този закон по този начин и да не затрудняваме излишно процедурите, за да не изпадаме в ситуации да се блокират процедурите по обществени поръчки с този текст. Точно затова работната група не успя да постигне съгласие, така че в общи линии мнението беше евентуално да отпадне този текст, поради тези всички причини, които тук бяха посочени от колегите. Аз мисля, че вече достатъчно гаранции има за подизпълнителите.
Предс. Четин Казак:
Оттук нататък към подизпълнителите.
Аз предполагам, че вносителите точно са имали предвид досега многократни оплаквания и случаи на некоректно поведение на главния изпълнител.
Иван Иванов:
Г-н Председател, от моята практика бих ви казал, че над 90% от участниците са в такава ситуация в момента и то от последните 4-5 години. Опасявам се да не стигнем до ситуация да няма буквално участници, заради подобно изискване. Аз лично съм склонен да подкрепя твърдението, че осигуряването на гаранция оттук нататък на главните изпълнители, че ще получат средства след като са удовлетворили претенциите на своите подизпълнители, е достатъчна гаранция. Да не утежняваме и без това тежкото положение.
Предс. Четин Казак:
Да чуем последно по този параграф вносителите.
Радомир Чолаков:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Все пак това е една от централните разпоредби на законопроекта на вносителя и предполагам многократно е ставало дума, че става дума за един политически знак за това, че малките хора трябва да си получават парите. И в крайна сметка грижата в целия процес на обществените поръчки е някакви обществени средства да стигнат до подизпълнители, до работници, до хората, които вършат работата.
Текстът многократно беше гледан и шлифован и смятам, че сме стигнали до оптималния от юридическа гледна точка вариант като нормативен текст.
Тук става дума за следното. При участие в процедурата участникът подава декларация, че няма такива задължения. Комисията няма да се превръща в следствен орган, в смисъл няма нужда от проверка на този етап дали това е вярно или не е вярно. Човекът го е декларирал. Да приемем, че той е спечелва. Или твърдението му, че няма задължения е вярно, или не е вярно. Това, което казва г-н Дончев, ако някой е решил да обжалва по принцип процедурата, той ще обжалва не само заради това твърдение в декларацията. Най-вероятно заради някакви други основания. А в хода на проверката вече от КЗК, или органът, който проверява, ще установи дали твърдението е вярно или не е вярно. Ако е вярна процедурата, о’кей. Ако не е вярна, то тогава имаме декларация с невярно съдържание, което ни отвежда в съвсем друга плоскост. Тоест идеята на вносителя е да имаме доверие на твърдението, в крайна сметка на отговорността на участника лежи дали то е вярно или не е вярно. Смятам, че няма да се забави процедурата по никакъв начин, но ще има една допълнителна, чисто психологическа гаранция за това, че малките хора ще си получават възнагражденията.
Снежина Маджарова:
Ако по време на процедурата постъпи сигнал за нередност?

Томислав Дончев:
Г-н Председател, аз още в началото казах, че приемам аргументите и наред с това на база богатия си практически опит освен всичко друго имаме още една възможност за обжалване, за оспорване, което безспорно е един от големите проблеми при възлагането на обществени поръчки. Така че е редно да се отнесем с необходимото внимание. Приемаме, че последните 10 минути се опитваме да прецизираме така, че да бъде коректен. Приемам общо политическата посока. Само ако ми позволите да похабя само още две минути от ценното време на комисията.
В последните десет години има спор, когато говорим за public procurement каква трябва да е основната му цел. Не рядко на вълни са се появявали в годините идеи, че посредством обществените поръчки трябва да се прокарват и други политики. Например, за развитие на високи технологии, за зелена икономика. В конкретния случай се опитваме да прокарваме примерно нещо с акцент по близо до социалната политика. Това, което е редно да отбележа, че поглеждайки исторически, всички опити за натоварването на public procurement с допълнителни претенции са се проваляли.
Ядрото на обществените поръчки е най-добро качество на най-ниска цена и защита на публичния интерес при изразходването на средства. Страничен коментар. Бих могъл да продължа и да вляза в още по-големи детайли, но няма нужда. Това не допринася за дискусията.
Само обръщам внимание, че освен всичко друго, това генерира нови възможности за обжалване.
Филип Попов:
Ако дам едно предложение, съвсем грубо разбира се, задължението, което е ликвидно изискуемо по някакъв начин да го вържем с материалната оценка, т.е. с обществената поръчка. Примерно, ако е за 5 хил. лв. да не е по-малко от 10% или 20% от поръчката, за която се кандидатства. Тоест такова да е задължението, което е ликвидно изискуемо. Ако е за 100 лв. да е 10 лв. Защото иначе действително, ако имаш някакво задължение за 100 лв. и кандидатстваш за поръчка за еди-колко си. Примерно казвам.
Реплика:
Последен въпрос. Просто да уточним. Философията на закона е за бъдеще ли да избегнем лошите практики или да се връщаме назад, с обратно действие да заложим. Защото в момента се говори за наказания за стари действия с този текста.
Предс. Четин Казак:
Аз искам наистина това да бъде окончателното уточняване, защото от него зависи и общото ни решение. Ако сме сигурни, че оттук нататък ще се създадат по-твърди гаранции за малките фирми, за подизпълнителите, за малките хора, че няма да се получават такива злоупотреби, както досега – системно изпълнители не се разплащат с подизпълнители, с банковите гаранции и т.н., аз мисля, че тогава можем да отхвърлим тази идея, в смисъл да не приемаме това предложение с тези аргументи. Защото за нас наистина е важно от една страна да не създаваме предпоставки, допълнителни основания да се обжалва и обратно действие да има, а от друга страна да сме изпълнили грижата на вносителя, това желание на вносителя да се защитят подизпълнители и малки фирми.
Екатерина Заякова:
Разсъждавайки, че има резон в идеите и мотивите и на двете страни, които разсъждават в тази посока да създадем гаранция за разплащане, си мисля за чисто правните аргументи. Ние не можем да излезем от това, че договорът има действие между две страни, а в случая възложителят го правим като администратор на договор, в който той не участва и не е страна. Присъединяване на трета страна, която няма!
Така че считам, че една такава регламентация ще противоречи на общите принципи на закона – на ЗЗД.
Реплика: Другият вариант е да отложим приемането.
Предс. Четин Казак:
Нямаме време за отлагане. Така или иначе предложението на колегата Хамид ще бъде гласувано и в пленарна зала.
Вносителите искате ли нещо да кажете.
Радомир Чолаков:
Както казвате, последен опит. Предложението наистина в някакъв смисъл е двойна контра. В смисъл има наистина други механизми в законопроекта, за да се постигне целта на вносителя. Предложението мисля беше по искане на профсъюзите. Ваша е волята.
Предс. Четин Казак:
Г-н Стоилов трябваше да формулира текст в отговор на искането на синдикатите.
Томислав Дончев:
Освен това, с риск да направя сложната ситуация още по-сложна.
По принцип фиксацията върху подизпълнителя е нормално от политическа гледна точка, но от практическа гледна точка тя е погрешна. Защото по този начин дискриминираме всички компании във веригата, които да кажем нямат статута на подизпълнители, но са вързани с основния изпълнител в търговете за строителство и в търговете за доставка това най-често са доставчиците. Те не се водят подизпълнители. Но те биха могли да станат по същия начин от гледна точка на необслужени задължения от страна на основния изпълнител. В един търг за строителство доставката на асфалт, на бетон или на други материали, те не се водят поддоставчици. Защо да дискриминираме тях спрямо подизпълнителите, като те също могат да имат неполучени плащания от страна на основния изпълнител. А това е масов случай, много по-масов, отколкото подизпълнителите.
Реплика: Да гласуваме.
Предс. Четин Казак:
От вносителите. Желаете ли да довършите това, което започнахте.
Радомир Чолаков:
Само едно последно изречение, като ремарка към това, което г-н Дончев каза, че public procurement неговата цел е най-високо качество и най-ниска цена. Нашето съображение беше, че да, това е така, но то не бива да става за сметка на експлоатация на чужд труд. Това е.
Предс. Четин Казак:
Добре. Разбрахме тезите. Аз предлагам да пристъпим към гласуване.
Първо подлагам на гласуване редакцията на т. 5 от § 39, чл. 47, предложена от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Който подкрепя тази редакция, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Хамид Хамид за т. 6 ще го гласуваме заедно с предложението за редакция на § 39 на работната група.
Подлагам на гласуване т. 5 по вносител на § 39, чл. 47.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Полагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители за § 39.
„В § 39, чл. 47 да се направят следните промени:
а) В ал. 1 да отпаднат предложените нови т. 4 и 5.
б) В действащата ал. 2, т. 3 след думите „който има задължения” да се добави „в размер над 200 000 лв.”.
в) Да отпадне предложението за отмяна на действащата ал. 6, както и на предложенията за промени в ал. 9 и 10.”
Работната група подкрепя по принцип предложението за отпадането на т. 5.
Подлагам на гласуване в останалата част предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 39, който става § 42 с отпаднала т. 5 по редакцията на работната група.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е § 39, който става § 42 без т. 5.
Продължаваме с § 44 по вносител, който е отложен. Чл. 51а.
Предложение за редакция на работната група за § 44, който става § 47.
„§ 47. Чл. 51а, (1). Кандидат или участник може да докаже съответствието си с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. В тези случаи, освен документите, определени от възложителя за доказване на съответните възможности, кандидатът или участникът представя доказателства, че при изпълнението на поръчката ще има на разположение ресурсите на третите лица. Третите лица отговарят солидарно с кандидата или с участника за изпълнението на поръчката.
(2) За целите на ал. 1 трети лица могат да бъдат посочените подизпълнители, свързани предприятия и други лица, независимо от правната връзка на кандидата или участника с тях.”
Тази редакция е допълнена в отговор на становището, изразено от г-н Дончев в работната група и е заимствано от чл. 62 на проекта на нова директива.
Г-н Дончев, Вие сте предложили последното изречение в ал. 1?
„Третите лица отговарят солидарно с кандидата или с участника за изпълнението на поръчката.”
Томислав Дончев:
Аргументът беше следния и е концентриран, когато говорим за изискванията за финансовото състояние. Когато говорим за трети лица, по същество не банкови, не кредитни институции, това означава, че всяка друга компания, с която имам някакъв социален контакт може да ми предостави каквото искам удостоверение за финансовия капацитет, който ще бъде на мое разположение. Става въпрос за ресурсите. И пак влизаме в същата хипотеза комисията как ще провери компанията, която ми е дала договор за заем, за кредитна линия, за регулиращ кредит и за каквото се сетите, дали има ресурс да ми го предостави. Защото, ако в компанията, която е подписала с мен подобен договор няма ресурс, тя може да каже, че има подобни отношения с трета компания, примерно. По принцип либерализира пазара, вади го от монопола на банковите институции, примерно когато говорим като алтернатива на банковата гаранция или нещо подобно, но дава страхотен шанс за злоупотреби. Това означава, че де факто фирма с нулев финансов капацитет, само на база писмо, договор или нещо подобно от друга фирма, за която изобщо не знаем какъв е капацитетът, може да участвам. Преповтарям аргументите от работната група. Това означава, че стига да имам от една компания в джоба, което за никой предприемач не е проблем, която може да ми издаде какъвто документ си пожелае. Затова е направена тази редакция, че отговаря солидарно, като опит да се обвърже, че е по-отговорна.

Снежина Маджарова:
Аз не знам дали солидарна отговорност може да възниква само по силата на такава редакция, чисто правно.
В случая отговаря за изпълнение на поръчката с кандидата. Защото реално погледнато ти може да си му осигурил конкретен ресурс, много малък по отношение на целия обем на поръчката. Няма как да отговаряш солидарно с него за цялата поръчка. Това е недопустимо. Според мен, тук тази солидарна отговорност не е удачна.
Освен това, солидарна отговорност в българското право може да възниква само в определени хипотези, посочени изрично в закона и не е при липса на съгласие на страните да има солидарна отговорност.
Томислав Дончев:
Ние и без това либерализираме в безкрайна степен пазара. Възложителят вече има толкова лимитация какво да изисква от кандидатите. Толкова са му ограничени възможностите да изисква. С един подобен текст, където тези обстоятелства могат да бъдат доказвани чрез капацитета на другиму, ние правим истинското състезание почти невъзможно. Най-лошото е, че ужасно намаляват гаранциите за самия възложител. Ние в цялата история освен да мислим за подизпълнителя, освен да мислим за изпълнителя, хайде да се пресетим, че възложителят също е съществен участник в процеса и именно той е който разпределя публичния ресурс. Това съм го казвал няколко пъти и ми омръзна да повтарям самия себе си.
Филип Попов:
Друго нещо, което мен ме притеснява.
„В тези случаи, освен документите, определени от възложителя за доказване на съответните възможности, кандидатът или участникът представя доказателства, че при изпълнението на поръчката ще има на разположение ресурсите на третите лица.”
Кой преценява кои са достатъчните доказателства. Това е много широко понятие „доказателства”.
Томислав Дончев:
Ако искате опит от практиката, този текст дава безкрайна възможност за извращаване, както на изпълнителя да се отнася неравно поставено към различните кандидати.
Иначе ще влезем в темата моят богат травматичен опит какво означава да доказваш капацитет чрез капацитета на други. Имам цял спектър от случаи, от които повечето са негативни.
Предс Четин Казак:
Гласувани ли са тук предложенията на народните представители? (Нищо не е гласувано по този параграф.) Добре. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„В § 44, в чл. 51а, ал. 2 думите „участниците в обединението – кандидат или участник” и запетаята след тях се заличават.”
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители „§ 44 относно чл. 51а да отпадне.”. Тоест целият § 44 да отпадне.
Който подкрепя направеното предложение от н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 44, който става § 47, който е пред вас и който аз ви прочетох с изключение на последното изречение в ал. 1, което аз предлагам да отпадне – по отношение на солидарната отговорност.
Г-н Дончев, съгласни ли сте да отпадне солидарната отговорност? (Аз няма да гласувам.)
Снежина Маджарова:
Той не го е предложил. Според мен, експертите следствие на дебатите са решили да го напишат.
Предс. Четин Казак:
Добре. Приемаме, че изречение трето - „Третите лица отговарят солидарно с кандидата или с участника за изпълнението на поръчката.”, го няма.
Подлагам на гласуване текста на § 44, който става § 47 в редакцията на работната група без изречение трето в ал. 1. Който е съгласен, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”. Приема се.
Третият текст, който е отложен. Работната група предлага да се създаде § 48.
„§ 48. В чл. 53а, ал. 2 думите „чл. 48, ал. 2” се заменят с чл. 47, ал. 10”.
Предложението е чисто редакционно.
Снежина Маджарова:
Ние го гласувахме това нещо.
Реплика: В стенограмата го няма.
Снежина Маджарова:
Гласувахме го. Г-н Хамид го беше пропуснал, но аз му обърнах внимание и го гласувахме. Подкрепили сме предложението с четиринадесет гласа „за”.
Предс. Четин Казак:
Добре. Отиваме към основния доклад.
Комисията е стигнала до § 80 по вносител.
§ 80. Има предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Някой желае ли да вземе думата? Не. Тогава подлагам на гласуване.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Жельо Бойчев.
Работната група не подкрепя предложението по т. 1, т. 2 от предложението е под въпрос.
Томислав Дончев:
Ако позволите, г-н Председател, един аргумент.
Тук са включени природен газ, топлинна или електрическа енергия, или питейна вода.
Да кажем, че по отношение на природния газ и топлината да съм склонен да приема аргументите, но по отношение на електрическата енергия, при условие, че говорим за либерализиран пазар и де факто много от консуматорите вече имат възможност да избират между различни доставчици на различна цена, текстът за електрическа енергия е най-малкото спорен.
Предс. Четин Казак:
Т. 2 от предложението на н.пр. Жельо Бойчев гласи:
„2. Да се създаде нова ал. 6 в чл. 103:
(6) Възложителите могат да не прилагат чл. 91, ал. 2, чл. 92 и 92а, когато сключват договори на основание:
1. ал. 2, т. 2 с предмет доставка на природен газ, топлинна или електрическа енергия, или питейна вода с дружества, които притежават изключителни права;
2. ал. 2, т. 3”
Някой може ли да разтълкува какво означава това – т. 2.?
Филип Попов:
Чл. 103 на настоящия ЗОП гласи:
„Чл. 103. (1) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез открита процедура, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление.”
Снежина Маджарова:
Аз разбирам, че може да няма покана за участие, не трябва да се изпраща покана до избраните лица и до агенцията, да не формира комисия. Да се договарят въобще без да оповестяват публично. Аз така го разбирам.
Томислав Дончев:
Част от дружествата имат ексклузивни права по отношение на дадена територия. Така е с доставката на газ, например, където на базата на лиценз, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране имаме газификатор, който има ексклузивни права по отношение на дадената територия. Сходна, макар и не същата, е ситуацията с водоснабдяването. Това, което е разликата, ако върнем нещата една година назад, е енергоснабдяването. Там се факто големите консуматори вече имат възможност да избират в различни режими доставчици и т.н. Аз не случайно се концентрирах върху електрическата енергия.
Предс. Четин Казак:
Там се либерализира вече пазарът.
Снежина Маджарова:
Тоест да могат да се договарят без публично да оповестяват процедурата – нито да има решение, нито да изпращат покани. Би трябвало да го кажем и да го запишем тук.
Предс. Четин Казак:
Аз не мисля, че това би имало някакъв ефект в едната или другата посока. В смисъл това няма да ги затрудни, дори да остане задължението да изпращат допълнително, след като няма кой знае каква конкуренция там. Така че няма смисъл да се подкрепя това предложение.
Снежина Маджарова:
Другото му предложение е всъщност да се не прилага ал. 2, т. 3. Тоест при извънредни обстоятелства отново да могат да провеждат процедури по договаряне, без обявление, без да разгласяват абсолютно процедурите. Така че мисля, че също не е удачен този текст. Нали целта на закона е публичност, така че да има все пак възможности за участие на повече субекти в една процедура.
Предс. Четин Казак:
Тук и без това е договаряне без обявление по принцип.
Предлагам да пристъпим към гласуване. Който е „за” предложението на н.пр. Жельо Бойчев в частта му по т. 2, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване и т. 1 от предложението на н.пр. Жельо Бойчев. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Не се приема изцяло предложението на г-н Бойчев.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 80, който става § 90. Работната група подкрепя предложението на вносителя. Който е „за” предложението на вносителя, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се също няма. Единодушно се подкрепя текстът на вносителя за § 80, който става § 90.
§ 81. „В чл. 109, ал. 2 думите „могат да” се заличават.”
Работната група подкрепя теста на вносителя за § 81, който става § 91. Тоест текстът на чл. 109, ал. 2 става:
„(2) Възложителите публикуват в профила на купувача предварително обявление за планираните обществени поръчки или рамкови споразумения за следващите 12 месеца при условията на чл. 23, ал. 2.”
Има ли изказвания? Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Извинявайте, но сега ми хрумна един въпрос. Какви биха били последиците, ако не публикуват, защото ние тук императивно въвеждаме задължение за публикуване. И когато въвеждаш някаква императивна норма, тя би трябвало да бъде скрепена с някакви последици от неизпълнение. Какво би станали, ако впоследствие му се наложи на един възложител да открие такава процедура, и всъщност не е публикувал предварително в профила си примерно обявлението.
Томислав Дончев:
Не съм сигурен. Но предварителното публикуване не дава последствия при отварянето на процедурите и възможност да се ползват по-кратки срокове. Тоест, този който предварително си е заявил номенклатурата с поръчки в Агенцията по обществени поръчки, когато ги обявява има право да процедира с по-кратки срокове, защото всички заинтересовани лица са уведомени предварително.
Предс. Четин Казак:
Това са предимствата, но г-жа Маджарова пита за санкциите.
Снежина Маджарова:
Няма как един възложител да знае какво би могло да възникне като обществена поръчка през годината. Според мен, не е много удачно да отпада изразът „могат да”.
Предс. Четин Казак:
Това е волята точно да има повече предвидимост и прозрачност. Така че по-скоро трябва да има санкции - да се предвидят санкции.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, няма как един възложител да знае какво ще изникне като необходимост през годината 100%. Давам ви пример. Приемаме общинския бюджет. Там примерно залагаме изпълнение на този, този и този обект. Междувременно обаче през годината общината спечелва някакъв проект по оперативна програма, одобряват й проекта, възниква необходимост да се реализира нова обществена поръчка, съответно се актуализира и бюджетът на общината. Винаги има предвидени такива хипотези. Няма как предварително да знаеш - 12 месеца предварително да знаеш какво точно ще правиш. Доколкото всяко ведомство, всяка община прави бюджет, да. Не знам дали трябва императивно това да бъде въведено като задължение. По-скоро, щом те могат да ползват някакви предимства, това означава, че могат евентуално, ако преценят.
Предс. Четин Казак:
Има ли текст, че ползват предимства със съкратени срокове. Това г-н Дончев го каза сега, но има ли го действително този текст?
Георги Йончев:
Първо е текстът, че се публикуват само планираните поръчки, което означава, че се дава възможност при възникнала необходимост от поръчки да се обявяват без ад са включени в този списък. Предимствата са, че при предварителните обявления може срокът да се съкрати от 52 дни заедно с другите възможности до 24 дни. Значи той си обявява поръчката, тя получава гласност и след като изтекат 52 дни от публикуване на това предварително обявление, когато той обявява поръчката, може да я съкрати. Продължителността на процедурата рязко се скъсява. Това е предимството.
Филип Попов:
Относно прогнозируемостта в ал. 2 се препраща към чл. 23, ал. 2.
Чл. 23, ал. 2 гласи, че „за строителство, когато общата стойност на поръчката без ДДС е равна или по-висока от 2 640 000 лв. и когато поръчката по чл. 3, ал. 2 е равна или по-висока от 4 000 000 лв.”
Всяка една община може да прогнозира строителство на такава стойност, според мен.
Така завършва ал. 2 на чл. 109.
Предс. Четин Казак:
Аз мисля, че разбрах това, което са имали предвид вносителите. Става въпрос единствено и само за задължението за планираните обществени поръчки, което не отнема правото на общината да обяви непланирана, извънредна и т.н. обществена поръчка, когато възникне такава възможност. Например, усети се, че може да кандидатства по някаква програма и го прави. Например, фондът, който сега възникна, миналата година общините не са знаели, че ще има такъв фонд. Няма да има санкция. Но планираните трябва да ги обнародват, трябва да ги публикуват, за да могат да се ползват след това от предимството за съкратените срокове.
Снежина Маджарова:
Аз не го възприемам така.
Томислав Дончев:
Според мен трябва да си остане да ползват привилегията си срещу задължението да публикуват. Защото иначе нямаме режим за някаква санкция, ако не публикува. Да си остане сегашният вариант.
Предс. Четин Казак:
Може да се предвиди санкция, ако желаем. Какво мислят другите колеги? За вносителите проблем ли е да си остане стария текст?
Георги Йончев:
Според мен не е проблем в ал. 1 да си остане текстът, но следващият параграф в ал. 2 на него държим, т.е. за задължително публикуване на профила на купувача, когато имат. За ал. 2 държим, защото това е информация наред с другата информация и тя трябва да я има на профила на купувача. Това е информация, която е от значение.
Томислав Дончев:
Само някой да ми припомни с оглед продължаване на дебата, ако някой не изпълни този ангажимент, от кого ще бъде санкциониран. И в този план Агенцията по обществени поръчки дали има подобни правомощия.
Снежина Маджарова:
Може ли това да бъде основание, г-н Казак, за оспорване на една обществена поръчка.
Предс. Четин Казак:
Ако императивно се запише, ще бъде.
Томислав Дончев:
Само да обърна внимание. С оглед когато коментирахме обжалването, не знам дали колегите са запознати с тази статистика, средният брой на процедурите, които са обжалвани в България, не е толкова висок. Той е между 16 и 18%, което е по-скоро близо до средните европейски равнища. Големият проблем е, че от големите процедури, особено финансираните с европейски пари, средният процент на обжалване е над 60%. Така че, когато коментираме подобни текстове, молба или призив от моя страна, нека не отваряме още 100 възможности за още един вариант за обжалване на процедурата. Суровата истина е, че поне половината от обжалванията не са базирани на явни основания, а са част от по-нетрадиционния инструментариум – на конкурентна борба между фирмите.
Георги Йончев:
Аз мисля, че спорът е излишен, защото не се иска нищо друго, освен това, препращайки към чл. 23, ал. 2, когато някой възложител е решил по ал. 1 да изпрати с електронен формуляр предварително обявление в регистъра на обществените поръчки, с ал. 2 го задължаваме същото обявление да го публикува и в профила на купувача, както го задължихме да публикува и много друга информация с оглед на публичността. Това е смисълът на предложението.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване текстът на § 81 по вносител, който става § 91.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Параграфът се приема.
§ 82. В наименованието на част трета „а” думите „отбраната и” се заменят с „отбраната и/или”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 92.
Действащият текст на част трета „а”. „Възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността” Сега ще стане „и/или”.
Коментари? Няма.
Подлагам на гласуване. Който подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 92, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Приема се. Против и въздържали се няма.
„§ 83. В чл. 119в, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се изменя така:
3. е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на процедурите по ал. 1.;
2. точка 4 се отменя.”
Има предложение на н.пр. Жельо Бойчев.
„В § 83, относно чл. 119в да се направят следните промени:
1. Предложеният текст за нова т. 3 в ал. 3 да замени действащата т. 4 в ал. 3, а предложението за отмяна на действащата т. 4 да отпадне.
2. Да се създаде нова ал. 8
(8) Възложителите могат да не прилагат чл. 91, ал. 2, чл. 92 и 92а, когато сключват договори на основание ал. 3, т. 3 и 4.”
Реално първото предложение на н.пр. Жельо Бойчев съвпада с предложението на вносителя. Просто предлага да се оформи по друг начин.
Изказвания? Заповядайте.
Георги Йончев:
Аз искам да обърна внимание, че предложеният текст е във връзка с дефинирането на новото понятие „неотложни действия”, включително и обстоятелствата. Вие преди малко аналогичен текст гласувахте. Така че няма нещо различно по същество. Текстът просто синхронизира с допълнителната разпоредба. Точка 3 акумулира съдържанието на съществуващите точки 3 и 4 и затова т. 3 е с нова редакция, а т. 4 се отменя. Всички тези неща са акумулирани във вече дефинираното понятие в преходната разпоредба в „неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства”.
Предс. Четин Казак:
Тоест вие държите на вашата редакция и не подкрепяте предложението на н.пр. Жельо Бойчев. (Да.)
А по т.2 в която той предлага да се създаде нова ал. 8?
Филип Попов:
Това е при положение, че остане т. 4, както той е предложил.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Жельо Бойчев за § 83. Който е „за”, моля да гласува. Няма. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 83, който става § 93. Който подкрепя текста на вносителя за § 83, моля да гласува. Всички „за”. Приема се. Против и въздържали се няма.
§ 84. Има предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Предложението е подкрепено от работната група.
Предложение на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители § 84 да отпадне. Работната група не подкрепя предложението.
И предложение на н.пр. Жельо Бойчев. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на работната група за редакция на § 84.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 84, който става § 94.
„§ 94. В чл. 119ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 1 и 2:
(1)За обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 с обявлението възложителят може да определи дял от обществената поръчка, който да се изпълни от подизпълнители, като определя минималния и максималния процент от стойността на поръчката, но не повече от тридесет на сто.
(2) С офертата си участниците може да предлагат дял от общата стойност на поръчката, който надхвърля максималния размер по ал. 1.
2. Създава се ал. 3:
(3) С офертата си участниците посочват видове работи от предмета на поръчката, които ще възложат на подизпълнители и съответстващия на тези работи дял от поръчката, който не може да бъде по-малък от минималния процент, определен от възложителя, както и подизпълнителите, които вече са определили.
3. Досегашната ал. 1 става ал. 4 и текстът преди т. 1 се изменя така: „Когато участник е определил с офертата си един или повече от подизпълнителите, с които ще сключи договор за подизпълнение, той е длъжен да:
4. Досегашната ал. 2 става ал. 5.”
Томислав Дончев:
Дали може някой да припомни. Живея с целия текст, но паметта понякога ми изневерява. Тук ставаше дума за доставката на военно оборудване, ако не ме лъже паметта.
Целта на подобен текст е да обслужва офсета или?
Георги Йончев:
Това е текст, който беше предложен от министъра на отбраната и той е текст, който привежда в пълно съответствие с военната директива за военните поръчки. Това нещо го има във военната директива.
Томислав Дончев:
В смисъл колкото до наличието на текст в директивата не е финалното обяснение. Дали някой може да ми обясни каква е дълбоката логика, която влиза в текста? В смисъл дали е свързано с офсета или не?
Предс. Четин Казак:
Реално между текста на вносителя и текста на работната група е, че текстът на работната група отнема задължителния характер на ал. 1 за разлика от вносителя. Така изпълняваме ли директивата? Аз не знам директивата вменява ли задължения?
Томислав Дончев:
За информация на колегите ще кажа, че има практика при по-големите доставки на военно оборудване така наречения „офсет”, който се формира като процент от стойността на поръчката. Той е свързан с това на местни подизпълнители или на компании, които се намират на съответната държава ,да им бъдат дадени поръчки, но определен процент от стойността на поръчката. Може да е 30%, 50%. Има офсети 120%. Аз затова питам дали ес вързано с това. Но не ми изглежда да е пряко свързано с това.
Предс. Четин Казак:
Реално и н.пр. Жельо Бойчев и Хамид Хамид са предложили точно тази замяна на императивния с пожелателния.
Томислав Дончев:
Казах, че офсетът може да бъде над 100%, може да бъде и 120 и не е свързан само с подизпълнение на съответни части от доставката инвестиции в същия обем в производството.
Предс. Четин Казак:
Явно това е дошло от Министерството на отбраната.
Георги Йончев:
Аз още един път искам да кажа, че тази разпоредба е свързана най-вече с това да не се превишава процентът 30 на сто. Ние сме съгласни с добавката „може да”. Очевидно е, че тук става въпрос за това, което може да се възложи на подизпълнители. Текстът въобще не засяга офсета.


Предс. Четин Казак:
Повече яснота явно няма да получим. Затова да пристъпим към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Томислав Дончев и група народни представители § 84 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Девет „въздържали се”. Не се приема предложението § 84 да отпадне.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на работната група за § 84, който става § 94. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”. Текстът се приема.
§ 85. Има предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители - „§ 85 се изменя така: § 85. В чл. 120, ал. 6 се отменя.”
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители.
„В § 85, чл. 120, ал. 5 да се направят следните промени:.
а) новата т. 1 да отпадне.
б) Предложението за промяна в т. 3 и 4 на ал. 5 да отпадне.”
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 95.
„§ 95. В чл. 120 ал. 6 се отменя.”
Алинея 6 трябва да отпадне, тъй като са приети вече текстове, съгласно които решенията освен че се публикуват в профила на купувача, се изпращат и на кандидатите и участниците, за да не текат успоредно два срока.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 85, който става § 95. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се. Благодаря.
§ 86. Предложение на Хамид Хамид и група народни представители.
„§ 86 се изменя така:
§ 86. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и адрес, включително електронен, за получаване на съобщения и призовки”.
2. В ал. 4, т. 3 думите „определена с тарифа, одобрена от Министерския свет” и запетаята преди тях се заличават.”
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители.
В § 86, относно чл. 121,да се направят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 4 досегашните точки 4 и 5 стават т. 5 и 6 и се добавя нова т. 4
„4. документ за внесен депозит в размер равен на трикратната стойност на определената гаранция за участие.”
б) създава се ал. 9
(9) Депозитът по ал. 4, т. 4 се освобождава в 10-дневен срок от влизане в сила на:
1. решението на КЗК;
2.определението за прекратяване на производството;
3. разпореждането за отказ за образуване на производство пред КЗК.”
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 86, който става § 96:
„§ 96. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и адрес, включително електронен, за получаване на съобщения и призовки”.
2. В ал. 4, т. 3 думите „определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет” се заличават.”
Г-н Дончев, заповядайте.
Томислав Дончев:
В прав текст, това ще ни върне в 2010 г., където страна ни беше пред наказателна процедура в тази сфера, заради ограничаване достъпа до правосъдие. Въвеждайки депозит и т.н., няма смисъл да си прожектираме филми, които сме ги гледали. И на мен много ми харесва, но.
Предс. Четин Казак:
С таксата какво става? Няма да има тарифа вече. Кой ще определя държавната такса.
Георги Йончев:
Този текст, който отпада за тарифата на Министерския съвет, се въвежда и работната група предлага пропорционална такса, която се определи. Това е в синхрон.
Адресът е ясен. Той е във връзка след това с призоваването и намаляване на времетраенето на процедурата по обжалване.
Предс. Четин Казак:
Пропорционално на стойността на поръчката, която се обжалва. Това ли е? На стойността на поръчката ли е пропорционална таксата? (Да.)
Материалният интерес се дефинира и в самата искова молба. Тук КЗК трябва да сравнява стойността на поръчката с постановената такса.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, точно това беше предложението на работната група. Да отидем на пропорционална такса от стойността на обществената поръчка реципрочно на въведените такси в гражданското право при искови производства или при данъчни дела. Съдът събира такса в зависимост от интереса на обжалването. Така че реално погледнато това не е някакъв проблем за определяне на базата върху която ще се събере таксата. Ние се опитваме всъщност по този начин да отговорим на изразеното от Сдружението на общините предложение, което е формирано от практиките, като по този начин евентуално този, който е решил да обжалва една обществена поръчка се замисля.
Предс. Четин Казак:
После възстановява ли му се тази такса, ако спечели пред КЗК и пред съда по-нагоре?
Томислав Дончев:
Такса не се възстановява. Само депозит се възстановява.
Снежина Маджарова:
Искате да кажете дали се присъждат разноски ли? (Да.)
Предс. Четин Казак:
Да. В съдебното производство се възстановяват. (От коя страна?) Която е загубила.
Снежина Маджарова:
Точно това, да не обжалва страната, която реално погледнато. Аз мисля, че трябва да го въведем това нещо, за да се опитаме да ограничим безпринципните обжалвания.
Предс. Четин Казак:
Човекът при обжалването печели, а плаща голяма такса, която после никой не му възстановява.
Георги Йончев:
Тук текстът за тарифата формално отпада, защото в параграфа, който предстои да се гласува в новия чл. 122о в него казваме:
„За производството по тази глава в КЗК и ВАС се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси са пропорционални и се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
Текстът е дошъл тук, а там си остава текстът, че се заплаща държавна такса.
Предс. Четин Казак:
Тоест пак ще има тарифа. Добре.
Георги Йончев:
Да, само че се пренася там, където я правим таксата пропорционална.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители. Който подкрепя предложението, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 86, който става § 96 в редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, имам процедурно предложение. Тъй като ние желаем да направим едно предложение, което до този момент не е било направено, но ще се ползвам от правата си като член на комисията. Г-н Дончев ще го обоснове.
Томислав Дончев:
Молбата е следната, тъй като аз съм възпрепятстван да остана повече. Това касае Приложение № 3. За част от колегите текстът не е нов. Аз раздадох писмени материали на предишните срещи.
Предложението е свързано със заличаване на текста „социални услуги” от Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 4.
На по-голяма част от членовете на работната група имах възможност да раздам текста. Става дума за следното. В момента това е една съществуваща колизия между Закона за обществените поръчки и Закона за социално подпомагане. Става дума за възлагането на социални дейности. Голяма част от общините продължават да ползват текста на Закона за социално подпомагане, но така както е разписан текстът на Закона за обществени поръчки съществува възможност част от тях да бъдат санкционирани.
Предложението, признавам си, не е мое. То е от голям брой неправителствени организации и от местни власти, които считат, че тази колизия трябва да бъде категорично разрешена. И по-адекватният модел на възлагане е този, който е в Закона за социалното подпомагане. Тук правя едно уточнение. В крайна сметка в социалните услуги цената в никакъв случай не може да бъде водещ фактор, на първо място.
Освен това, нека да ви напомня, че така или иначе средствата за тази услуга се предоставят под формата на държавно делегирана дейност, която всяка година с решение на Министерския съвет като приложение към Закона за държавния бюджет се определя ставката. Тоест остойностяването винаги е ясно на годишна база.
Тук имат значение други фактори: наличието на доставчици в региона и т.н.
Та предложението е свързано с това да изчезне колизията, която има между Закона за социалното подпомагане и Закона за обществените поръчки и да се утвърди по принцип вече добрата практика на възлагане по Закона за социално подпомагане.
Снежина Маджарова:
Предложението ни е за създаване на нов параграф, само че систематичното му място не е тук.
Създаване на нов § 103а със следния текст:
„В Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 4 от закона се заличават думите „социалните услуги”.”
Предс. Четин Казак:
Това означава, че тези социални услуги отпадат въобще от ЗОП?
Томислав Дончев:
Възлагат се по друг ред – по Закона за социално подпомагане.
Реплика: В Приложение № 3 и Приложение № 6.
Снежина Маджарова:
И двете приложения? Добре, тогава и в двете приложения. И текстът е: „В Приложение № 3 и Приложение № 6 към чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 4 от закона се заличават думите „социалните услуги”.”
Томислав Дончев:
Тук не става дума само за кухни. Тук става дума и за лица с увреждания. Разкриват се много социални услуги по повод действия на други организации. Част от тях се предоставят не от самите местни власти, а от външни доставчици. В много случаи това са неправителствени организации. И тук традиционният режим на възлагане, който имаме по ЗОП категорично не е най-подходящият.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще го гласуваме, когато му дойде реда.
Продължаваме с § 87. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„В § 87, чл. 122б, в ал. 3 се създава изречение второ:
„На страните могат да бъдат връчвани съобщения и призовки и на посочения от тях електронен адрес.”
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87, който става § 97.
„§ 97. В чл. 122б, ал. 3 се изменя така:
(3) Страните се призовават по реда на Административно-процесуалния кодекс, като срокът за призоваване е не по-кратък от три дни преди заседанието. На страните могат да бъдат връчвани съобщения и призовки на посочения от тях електронен адрес.”
Има ли коментари? Няма.
Подлагам на гласуване § 87, който става § 97 в редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се § 87.
С това приключваме за днес. Благодаря ви колеги за неуморния труд, който положихте. До следващата седмица. Закривам заседанието.

Председател:
Четин Казак