Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 28

Днес, 05.02.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: От Министерство на вътрешните работи - Йордан Грамов, заместник-министър, Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Синдикална федерация на служителите в МВР - Валентин Попов, председател на Управителния съвет и Милован Давидов, заместник-председател на Управителния съвет; от Синдиката на служителите в МВР - Иван Павлов, председател на Управителния съвет и Десислава Банкова, главен секретар; от Национален синдикат на гражданската администрация в МВР - Еми Милачкова, главен секретар на синдиката; от Синдикален алианс „Сигурност в МВР” - Лукан Лазарски, председател на Управителния съвет, Валентин Грозев, заместник-председател на Управителния съвет и Милена Любенова, член на Управителния съвет; от Националния полицейски синдикат в България -Емил Рашев, председател на обществено-експертен съвет към Национален полицейски синдикат и Румен Пелев, главен секретар на Национален полицейски синдикат; от Национален синдикат на пожарникарите и спасителите в България „Огнеборец” - Венцислав Станков, вицепрезидент на организацията и Бойко Александров, член на синдиката; от Министерски съвет- Радомир Чолаков, съветник в политическия кабинет на вицепремиер Даниела Бобева и Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерски съвет; Нина Гергова – „За нов обществен договор”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден, колеги. Имаме минимално изискуемия кворум, за да мога да открия заседанието. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Днешният дневен ред е от две точки:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.11.2013 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение).
Има ли други предложения за дневен ред? Няма. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред на днешното заседание. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.11.2013 г.
Предвид важността на законопроекта имаме доста гости от Министерството на вътрешните работи и от синдикалните организации в МВР. Преди да дам думата на вносителите да представят законопроекта, искам да уведомя нашите гости, че тъй като не сме водеща комисия по този законопроект, а водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, ние няма да разглеждаме в детайли този законопроект, а ще се произнесем най-общо по неговата издържаност от правна гледна точка. Затова ще помоля представителите на синдикатите да изкажат принципните си съгласия и несъгласия със законопроекта, като не влизат в детайли. Освен това ще помоля по един представител от всеки синдикат да вземе думата и в рамките на 5-6 минути да представи становището на своя синдикат, за да имаме време за дискусия. Благодаря ви за разбирането.
Сега предоставям думата на вносителите от Министерството на вътрешните работи -г-н Йордан Грамов, заместник-министър на вътрешните работи, да представи законопроекта. Заповядайте.
Йордан Грамов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа членове на Комисията,
Ще започна с необходимостта от подготвянето на изцяло нов законопроект за Министерството на вътрешните работи.
На първо място, тази необходимост е повикана от многобройните промени в законовата уредба през годините на устройството и функциите на министерството. От друга страна, в последните години се наруши систематиката и цялостната структура на действащия Закон за МВР в резултат на многократните и съществени промени в организационно-функционален модел на Министерството на вътрешните работи. Знаете, че през 2013 г. бяха изведени две основни за министерството структури. Това са Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Специализирана дирекция „Оперативни технически операции”, а преди това - през 2008 г. – и Национална служба „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка”.
Със законопроекта се цели:
На първо място, ясното разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на министерството.
Цели се и по-ефективно управление на Министерството на вътрешните работи, като система чрез промени в структурата, организацията на дейността, взаимодействието и контрола.
Съзнаваме и необходимостта от прецизно дефиниране на функциите и дейностите в МВР, включително разтоварване на МВР от несвойствени дейности, като охраната на обекти със сигнално-охранителна техника по договори; търговски дружества, чийто принципал е министърът на вътрешните работи.
Законопроектът същевременно цели и оптимизиране на структурата и взаимодействието в рамките на министерството и извън него, организацията на работните процеси, управлението на финансовите, материалните и човешките ресурси.
Така представен, законопроектът обхваща правната регламентация на принципите, функциите, дейностите, устройството и управлението на МВР, както и статута на държавния служител в него.
С оглед на това в законопроекта са очертани следните нови нормативни решения:
На първо място дейностите на МВР вече ясно се разграничават на основни и спомагателни.
Основни са дейностите за осъществяване на политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарна безопасност и защита на населението. Тук се включват: оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления; осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; информационна дейност също е изведена като основна; контролната дейност; административно-наказателна дейност и предоставяне на административни услуги.
Същественото тук е, че всяка основна дейност се регламентира детайлно. По този начин се поставя акцент върху дейностите, а не върху структурите, които ги осъществяват, какъвто е подходът в сега действащия закон. С тази промяна се установяват на законово ниво дейностите и функциите н МВР, а структурите, които ще ги осъществяват, ще се развият подробно в правилник за прилагане на новия Закон за МВР. Това законодателно решение ще даде възможност за по-оперативно структуриране и управление на системата, съобразно законово определените функции на министерството и състоянието на средата за сигурност в България и Европа.
Спомагателните дейности се организират и осъществяват за осигуряване на непрекъснато и ефективно извършване на основните дейности на МВР. Видовете и съдържанието на отделните спомагателни дейности отново ще намерят място в правилника, издаден от Министерския съвет.
При нормативното уреждане на управлението на министерството ясно са разграничени правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство.
Министърът на вътрешните работи провежда държавната политика във връзка с функциите на министерството, чрез разработване на политики, планиране на дейностите и контролиране на изпълнението им и определя стратегическите приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР. По този начин считаме, че се постига ефективно провеждане на политиките на управлението на страната на вътрешната сигурност и обществен ред и се изпълняват целите и задачите, поставени от Народното събрание и Министерския съвет.
Висшата професионална длъжност в министерството - главният секретар, е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него. Правомощията и отговорностите на главния секретар включват пряко ръководство на планирането, организирането и контрола на основните дейности в министерството и организиране на взаимодействието между отделните структури на МВР при извършване на основните дейности. Тук има и редица нови моменти.
Предвижда се главният секретар на МВР да се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи за срок от пет години.
За първи път се регламентират законови изисквания за професионален стаж. Има изискване за седем години и ръководен опит една трета от изискуемия се стаж за заемането на длъжностите главен секретар и заместник главен секретар на МВР. Въвеждат се мандатност за длъжността главен секретар и основания за предсрочно прекратяване на мандата. По този начин се осигурява необходимата компетентност, приемственост и стабилитет на висшето професионално ръководство на министерството.
Друга важна цел, която се постига чрез новата регламентация на дейността на главен секретар е ясното и недвусмислено разграничаване на правомощията му от тези на политическото ръководство в лицето на политическия кабинет.
По отношение на структурите на Министерството на вътрешните работи. Като основни структури се дефинират главните дирекции, областните дирекции, дирекциите и административните дирекции.
Предвижда се на мястото на сега съществуващата Главна дирекция „Национална полиция“ да се създадат две главни дирекции: „Криминална полиция“ и „Охранителна полиция“. С реализирането на тази структурна реформа ще се създадат възможности за по-добра координация, ръководство и контрол при осъществяването на охранителната, оперативно-издирвателната и дейността по разследване на престъпления. Чрез разделянето на тази дирекция ще се постигне и по-добра специализация в изпълнението на отделните основни дейности, а оттам и по-ясна отговорност.
Органите на структурите на МВР се дефинират съобразно осъществяваните от тях дейности. Както казах, дава се акцент преди всичко на дейностите.
Детайлно се регламентират правомощията на органите на МВР за осъществяване на основните дейности. Обхватът и съдържанието на полицейските правомощия и правомощията на органите за пожарна безопасност не се променят спрямо сега действащите. С цел по-добра защита на гражданите, а и на служителите, голяма част от разпоредбите, касаещи полицейските правомощия, които са залегнали в сега действащия Правилник за прилагане на закона са прехвърлени вече на законово ниво.
Като мярка за подобряване противодействието на битовата престъпност се въвежда фигурата на извънщатния сътрудник. Предвижда се извънщатните сътрудници да подпомагат полицейските органи в дейността им по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. На извънщатните сътрудници не се предоставят полицейски правомощия. Осъществяването на дейността е абсолютно доброволно и безвъзмездно. Целта на извънщатните сътрудници е чрез тях да се осъществява превенция в отдалечените и слабо населени места и в такива места, където има констатирана повишена концентрация на престъпна дейност.
Със законопроекта се въвежда и прецизиране на регламентацията на действащия режим за издаване на разрешения на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава – членка на Европейския съюз, за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. Действащата регламентация към момента е в подзаконов нормативен акт, което от правна гледна точка не е най-правилното решение за уреждане на тази материя.
В законовата регламентация на държавната служба в МВР се предлагат съществени промени, основани на комплексно изследване и анализ на практиката по прилагането на действащата уредба.
Премахват се сега съществуващите категории от А до Е за държавните служители и съответните им специфични наименования. Съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация се определят видовете длъжности за държавните служители в следните степени във възходящ - низходящ ред - висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни, изпълнителски и младши изпълнителски.
Предвижда се ново изключение на несъвместимостта с държавната служба в МВР и се създава възможност да се извършват дейности при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, като по този начин ще се даде възможност на служителите да извършват дейности извън работно време, които да не са в противоречие със службата в МВР.
Конкурсното начало при назначаването на държавна служба в МВР се запазва.
Предвижда се изключение от провеждането на конкурс за назначаване на държавна служба за лица, които са държавни служители в службите за сигурност и обществен ред или такива по Закона за държавния служител, ако отговарят на изискванията за работа в МВР.
По отношение развитието на професионалната кариера се изоставя моделът на провеждане на конкурс. Новата система за кариерно развитие се основава на персонална оценка на изпълнението на длъжността, в която се включват:
- компетентност - квалификация (знания и умения) и опит;
- принос за постигане на целите, включително получени отличия и награди и наложени наказания.
Предвижда се въз основа на оценката на изпълнението на длъжността да се определя и допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност.
По този начин считаме, че се оптимизират процедурите и се създават условия за обективност и яснота в професионалното развитие на държавните служители.
Обвързването на определянето на допълнителното възнаграждение с оценката за изпълнение на длъжността ще доведе до по-голяма мотивация на служителите за по-качествено изпълнение на служебните задължения и желание за развитие и самоусъвършенстване, както и на повишаване на квалификацията.
Във връзка с новата система за оценка се премахва предоставянето на становища, които досега се предоставяха от съответния прокурор по реда на чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт за работата на разследващия полицай. Задължителното изготвяне на това становище не е предвидено за другите разследващи органи по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс, каквито са следствието, митническото разследване. Ние считаме, че това е ненужно за органите на МВР, а отделно това затруднява и самата прокуратура.
С оглед премахването на категориите (А, Б, В, Г, Д и Е) за държавните служители се предвижда основното месечно възнаграждение да се образува от заплатата за длъжност.
Променят се коефициентите, с които се увеличава месечното възнаграждение спрямо базата за държавните служители и за лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР.
Предвижда се при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР да пътуват безплатно в обществения градски транспорт.
Със законопроекта се прецизира и редът за уредба на работното време за държавните служители.
Въвежда се изрична забрана за надвишаване на определените часове извънреден труд - 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени - и 70 часа на отчетен период. С поставянето на максимален праг на броя часове положен извънреден труд се цели максимална защита на служителите и гаранция за запазване на тяхното здраве чрез осигуряване на необходимото време за почивки, отпуски и възстановяване.
Определя се максимален размер на работните часове на полаган нощен труд при работа на смени. Въвежда се приложимост на специалната закрила по Кодекса на труда за държавните служители, които полагат труд за времето от 22,00 до 06,00 часа.
Наред с това законово се дефинират всички дисциплинарни нарушения, като по този начин се изоставя досегашната практика част от тях да се определят в правилника за прилагане на закона.
Прецизира се редът за налагане на дисциплинарни наказания.
Отменя се възможността по инициатива на органа по назначаването да се прекратява служебното правоотношение на държавния служител в МВР при придобиване право на пенсия при условията на Кодекса за социалното осигуряване. Прекратяването на служебното правоотношение на това основание ще е възможно само по искане на служителя.
Г-н Председател, това е в общи линии нашето изложение.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Дали някой от вашите колеги би желал да добави нещо. (Не.) Добре.
Чухме представянето на законопроекта от представител на вносителя и сега давам думата на гостите за становища, преди да открия дебатите в комисията. Ще помоля по един представител от синдикат, както казах в началото, да се представяте и да изразявате вашите становища в рамките от 5 до 6 минути. Заповядайте.
Валентин Попов: Синдикална федерация на служителите в МВР
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Г-н Заместник-министър, колеги,
Преди всичко искам да благодаря, въпреки факта че комисията не е водеща по отношение работата по този закон, че бяхме поканени на това заседание.
Като синдикална организация участвахме в подготовката на този проект и по принцип, подчертавам по принцип, категорично го подкрепяме по няколко причини. Основното е, че наистина има много сериозна крачка напред по отношение на социалния статус на служителите в МВР. Това са неща, които в продължение на няколко години настоявахме, че трябва да се случат. Слава Богу голяма част от тях намират отражение в този проект. В същото време има един кръг от проблеми, които не намериха място в законопроекта. Ще направим това, което е по силите ни, да запознаем и водещата комисия и Правната с предложенията, които имаме, доколкото смятаме, че заслужават внимание. Поне нашето мнение е такова, най-малкото защото, без да влизам в подробности, ще си послужа само с един-два примера.
Заместник-министър Грамов спомена за ограничаване на извънредния труд, но в същото време законът по никакъв начин не ограничава времето на разположение, макар че го въвежда като някаква форма.
Също така няма никакви изменения в глава „Синдикална дейност”. Ние в това отношение имаме предложения от доста време и смятаме, че повече или по-малко в този закон да се засегне представителността на синдикалните организации.
Друг важен момент е, че бихме искали да предложим минималната основна заплата в министерството, било за държавни служители или за лица, работещи по трудово правоотношение да се определя не от база, както е в момента, гласувана от Народното събрание всяка година със Закона за държавния бюджет, а да бъде обвързана с нещо друго, социално измеримо, което се променя. Това би могло да бъде средната работна заплата за страната. Имаме си своите аргументи и ще имаме грижата да ви бъдат предоставени.
Още веднъж благодаря за дадена ми възможност.
Успешна работа на комисията.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Попов. От Синдиката на служителите в МВР?
Иван Павлов:
Както казахме в изложението си пред водещата комисия, принципно нашата синдикална организация подкрепя така подготвения законопроект, поради това че в него са заложени нови позитивни идеи, които биха довели до по-добри социални защити и по-добра защита на правата на служителите в МВР да изпълняват техните служебни задължения и личния им статус.
В същото време имаме и известни критики по отношение конкретиката и точното изписване в нормите. Най-основната ни критика в тази част е по въпроса за въвеждане на лимит за компенсиране на положения извънреден труд. Считаме, че въвеждането на такъв лимит е в пълно противоречие с основен принцип, заложен в чл. 48 от Конституцията на Република България. Категорично не можем да приемем, че ще има лимит на компенсиране. Не оспорваме правото на работодателя да определи лимит за полагане на извънреден труд, но компенсирането е неприемливо да бъде ограничавано с оглед на нормите на Конституцията и на международното право. Още повече, не сме съгласни и с лимитирането на така посочения брой часове за полагане на извънреден труд, тъй като най-малкото това не е в синхрон с европейското международно третиране на материята около извънредния труд. Правим пряка препратка към Директива 88 от 2003 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа, която е определила по.-приемливи нива и по-точно определяне на начина на измерване на работното време.
Като цяло това са основните ни бележки. Имаме и други, но няма да навлизаме в конкретика, но считаме, че това е сериозен проблем и с оглед на ситуацията, в която сме в момента и от миналата година – множество полицейски служители командировани по границата и командировани в София да охраняват основни обекти и места за обществено присъствие, което от своя страна генерира неимоверно голямо количество извънреден труд и това отсега показва, че е заложено задълбочаването на този проблем. Благодаря Ви за вниманието, г-н Председател.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Павлов. От Националния синдикат на гражданската администрация в МВР. Г-жа Милачкова, заповядайте.
Еми Милачкова:
Националният синдикат също в общи линии подкрепя законопроекта. Въпреки че ние бяхме дали предложения, но не всички предложения са включени в законопроекта. Други са взети предвид.
Подкрепям становището на предишния колега, че в частта „Синдикална дейност” предложенията ни не бяха взети предвид, поради тази причина конкретните предложения ще ви бъдат предоставени.
Също искам да кажа, че миналата седмица министър Йовчев спомена за промени в статута на лицата по трудово правоотношение, което по никакъв начин не е отразено в този законопроект. Там също имаме предложения, които не бяха приети.
Ние ще подкрепим закона, въпреки всичко.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-жо Милачкова. От Синдикален алианс „Сигурност в МВР”? Заповядайте.
Валентин Грозев: заместник председател на Синдикален алианс
„Сигурност в МВР”
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Заместник-министър, колеги,
Аз ще бъда изключително кратък, тъй като основната част от нашите предложения са залегнали в този проект. Бяха приети като разумни и компромисни, както по начина за формиране на основното месечно възнаграждение, което отразява възможностите на бюджета, така и предела на полагания извънреден труд, който също сме съгласни, че е недостатъчен в този период, но в същия този закон има и едно законово ограничение да не може да се полага повече от този труд, така че ще остане на ръководителите по места да преценяват как ще се справят. Общо взето контрата е в директорите, които трябва да администрират процеса и началниците, които трябва да разпределят дейността, а не е в служителите.
Останалите ни предложения също бяха приети. Така че в една много голяма част няма как да не кажем, че приемаме това, което сме предложили. Продължаваме да го поддържаме. Имаме някои допълнителни корекции, но този законопроект, благодарение на усилията на колегите от Министерството на вътрешните работи, особено г-жа Лазарова, придоби един жизнеспособен вид. Може да се ползва и в този си формат като нормативен акт и като текстове има своите връзки. Винаги има, разбира се, какво да се прецизира. Перфектен нормативен акт няма. Но с оглед на общия интерес, с оглед на това, че говорим за една тежка финансова и социална криза, с оглед на това, че все пак проблеми, които стояха години наред, сега са намерили своето решение в текстовете, напълно подкрепяме този законопроект. Предлагаме да го подкрепите и Вие.
На предишната комисия чухме становището на две от политическите партии. Сега, ако можем да чуем становището и на останалите, ще бъдем много доволни. Това ще ориентира нашите членове за какво става въпрос.
Благодаря. Пожелавам успех на комисията.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. От Националния полицейски синдикат в България. Заповядайте.
Румен Пелев: главен секретар на Националния полицейски синдикат
Г-н Председател,
Дами и господа депутати,
Г-н Заместник-министър, колеги,
Ще бъда кратък. Много от идеите ни не бяха приети в този законопроект, но го подкрепяме. Смятам, че в тази обстановка може да се работи с него. За в бъдеще смятам, че може да подлежи на промени. Така че смятам, че ще работим по този въпрос с ръководството. Все пак искам да благодаря, че приеха доста от нашите предложения. Завърших.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. И последно от Националния синдикат на пожарникарите и спасителите в България „Огнеборец”. Заповядайте.
Венцислав Станков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Г-н Заместник-министър,
Уважаеми дами и господа, ние също подкрепяме този законопроект. Според нас, има изключителен напредък в дейностите, касаещи социалната дейност в Министерството на вътрешните работи и касаещи служителите, а също така има и известен напредък в глава „Синдикална дейност”, като там се регламентира, че служителите, които нямат полицейски функции и касаят структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и нашия синдикат – най-накрая ни се разрешава да участваме (да членуваме) национално представени синдикални организации.
Имаме няколко забележки, които ще ви ги предоставим писмено, а сега ще спомена само три от тях, най-основни, с които бих искал да ви запозная.
Изплащането на извънредния труд на държавните служители, които са на ненормиран работен ден. Според нас, в момента те са ощетени и извънредният труд им се заплаща с 50 на сто увеличение. Според нас, трябва да се приравнят, както е по Закона за държавния служител – пред почивни и празнични дни трябва да се заплаща на 75%, а пред дните на официални празници на 100%.
Другото, през 2009 г. при поредното изменение на Закона за МВР и сливането на Главна дирекция „Гражданска защита” с Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” тогава, двете структури бяха слети. На служителите от бившата дирекция „Гражданска защита”, т.е. тези които са били преди това в нея, служебните им правоотношения не бяха прекратени и преназначени наново, а бяха преобразувани. Поради тази причина служителите от бившата Главна дирекция „Гражданска защита” в момента са в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” им бяха изплатени възнаграждения по Закона за държавния служител. Сега при напускане на системата на МВР получават четири месечни заплати, което според нас не е правилно. Защото съгласно Закона за държавния служител при сливане на две предприятия и т.н. служебните права на тези служители не се прекратяват, а се преобразуват и същевременно би следвало да се водят при един и същи работодател.
Другият основен въпрос е пенсионирането на същите тези служители. От 2008 г. до 2014 г., съгласно Закона за МВР те имат 4 години трудов стаж. А съгласно Закона за МВР, за да могат да се пенсионират, те трябва да имат 18 години трудов стаж или 2/3 прослужени в системата на МВР. За съжаление, тези служители не могат да ги направят. По нашите сметки са около 540 служители от бившата Гражданска защита не могат да се пенсионират. На 60 години излизат извън системата на МВР, защото това е пределната възраст за служба в МВР, а същевременно те не отговарят нито на чл. 69, нито на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване.
Това са ни основните забележки. Своевременно ще бъдете запознати с всички наши бележки писмено. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, чухте и становищата на национално представените синдикални организации в Министерството на вътрешните работи. Откривам дискусията по законопроекта за МВР. Кой желае да вземе отношение. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Колеги, обръщам се и към представителите на синдикатите,
Има един чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове, в който е казано кога е допустимо отмяна на действащ нормативен акт и приемането на нов такъв. Вие не случайно може би споменахте в началото, че има действащ закон, настъпили са известни промени, но с предлагания проект аз не намирам за някаква съществена промяна в преуреждането на вече регламентираните обществени отношения. Е може би законът ще стане полуустройствен, защото част от спомагателните служби, както казахте, няма да се предмет на този закон, а ще отидат в един правилник. Правите едни промени по начина на избиране на главния секретар. Махате конкурсното начало в МВР, но това не са съществените промени на духа, на философията на регламентираната материя, свързана със Закона за Министерството на вътрешните работи, които налагат приемането на нов закон, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Защото като пример охранителна полиция си има същите функции, на същото подчинение, не минава на подчинение на кметовете, да речем, или на областните управители, не става шерифска полиция. Разследващите полицаи не минават към Министерството на правосъдието да извършват разследване. Жандармерията си остава в МВР. Вие ги изброихте, да не повтарям. Това, че разделяте дадена дирекция на две, не променя духа, същността на регламентираните вече обществени отношения с действащия Закон за МВР.
В интерес на истината в този смисъл е и Решение § 7 на Конституционния съд от 2001 г., където изрично е посочено, че нов закон може да бъде приет при налични промени в принципите, философията, духа на новия закон. В този законопроект, както съвсем кратко посочих, не виждам никакви такива съществени промени на духа, философията на действащия Закон за МВР, т.е. да се променя съществено смисъла на функциите на министерството. Дадох ви примери какво аз бих приел като съществена промяна.
Така че, да, право на законодателна инициатива – Министерският съвет да приеме и предложи необходимите промени, каквито счита за удачни, но не виждам защо трябва да се прави нов Закон за МВР. Защото смисълът, идеята на Закона за нормативните актове, съответно решението на Конституционния съд е все пак да има някакъв стабилитет в законодателството. Защото, ако започнем през две години да приемаме нови закони, същото се отнася и за Изборния кодекс, който сега върви, които уреждат по малко по различен начин вече уредени обществени отношения, не това е идеята на законодателството.
По отношение на казаното от вас. Досега той беше и устройствен закон, а сега като чели, а и вие казахте, че част от законодателните дейности ще се регламентират с правилник, но не виждам защо, ако ще говорим за стабилитет на някакви актове. Е по-гъвкаво, но законът все пак по възможно най-стабилният начин урежда дадени обществени отношения, още повече що се касае до Министерството на вътрешните работи.
Може би на второ четене ще се постави въпроса защо в крайна сметка, което за мен прозвуча изключително неубедително, се премахва конкурсното начало за израстване в длъжност, още повече последните доклади, които идват от Европейската комисия точно в обратния смисъл се изказват по повод провеждането на конкурси, прозрачността на процедурите и прозрачността на номинациите и на избора. Знаете, че там критиките са много сериозни, а в определени части са основателни. Дали вие сте съобразили или не, изготвяйки законопроекта, защото това не е нещо, което се извършва ден за ден, законодателната дейност е в един малко по-дълъг период, е друга тема. За мен беше неубедителна тази част.
Така че това е моето общо становище, що се касае разглеждането на първо четене на законопроекта. Ние не сме водеща комисия. Между първо и второ четене може би ще има по-сериозен дебат по същността на закона.
Така че аз не бих подкрепил по този начин отманята на действащ закон, регламентиращ тези много важни за държавата обществени отношения с правенето на нов закон, който няма нищо по-различно от философията и духа на действащия закон. Такава регламентация на обществени отношения няма. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Има ли други колеги, които желаят да изкажат своето становище. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Донякъде моето отношение е като реплика на г-н Лазаров, защото хубаво е да четем точно и буквално текста на закона и затова поисках да ми бъде разпечатан текста на чл. 11, ал. 1 на Закона за нормативните актове казва:
„(1) Отменяване на закон и неговото заменяне с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.”
Аз считам, че в мотивите и в това, което синдикатите споделиха, се касае действително за многобройни и важни промени, коренно променящи цели раздели от сегашния закон, структурни промени и духа на закона, поради което мисля, че не е основателно Вашето становище.
За да не взимам втори път думата, ще кажа, че аз ще подкрепя законопроекта на първо четене, като тук искам да обърна внимание единствено на това. В пълно съответствие на това, което беше споделено по отношение на служителите на трудово правоотношение в службите „Гражданска защита” в приемната беше предоставен материал, който вероятно е отправен и до вас, за служителите на СОТ. По същия начин стои въпроса за тяхното приравняване на трудовите правоотношения. Те не могат да се пенсионират, а в същото време са служители с по 20-25 години стаж на възраст 52-53 години, които биха излезли от системата без шансове за пенсиониране по чл. 68 и чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Направени са предложения, но до второ четене ще огледаме по-внимателно материята.
Димитър Лазаров:
Може ли г-н Председател, дотолкова доколкото като реплика да отговоря.
Темата е достатъчно важна, за да можем с лека ръка да неглижираме. Разбирам, че не сме водеща комисия. Но нито са многобройни, нито са съществени промените, за да се прави нов закон изцяло и да се отмени действащия. Дали една дирекция ще се раздели на две или няма да се раздели, то със сега действащия закон беше следствие изменения на преди действащ закон. Така че това е въпрос на виждане на Министерския съвет и съответно на Министерството на вътрешните работи как ще направи устройството.
Но аз казах съществени промени в духа, в философията на закона аз не виждам и дадох пример какво би било съществена промяна. Горе-долу около 80 и няколко процента, а то няма и как да бъде, при положение, че няма промяна в духа и устройствата – 85% са горе-долу същите текстове. Нормално е да има такава приемственост.
И в допълнение пак ще напомня Решението на Конституционния съд № 7 от 2001 г. Там в мотивите доста по-детайлно е развито какво се има предвид с отмяната на действащ вече закон. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. Има ли други желаещи да вземат думата? (Няма. Да гласуваме.) Добре. Позволете ми аз да направя няколко общи бележки. Накрая ще ви дам думата да отговорите на поставените въпроси.
Първо, считам, че правилно е възприет подхода съобразно Закона за нормативните актове за предлагането на изцяло нов законопроект, тъй като наистина има многобройни важни промени в новия закон по отношение на сега действащия.
Знаете, че Закон за МВР, регламентиращ една от структурите на изпълнителната власт, по същество винаги е бил по-специален. Тази структура винаги е имала по-специален режим и затова и сега е възприет подходът за отделен, специален Закон за МВР съвсем основателно.
Единственото нещо, което може би трябва да се постави като въпрос е, че досега изрично е било отбелязвано, че Законът за администрацията не се прилага субсидиарно, за разлика от другите административни специални закони, които третират други специализирани органи на изпълнителната власт. Трябва да се обърне внимание, че и тук не се предвижда норма, която да допуска изрично субсидиарно прилагане на Закона за администрацията, но и не се изключва такава и затова може би между първо и второ четене това трябва да се уточни. Ще се прилага ли субсидиарно Законът за администрацията специално по отношение на държавните служители в уредбата на административните структури в министерството или не. Ако волята на вносителя е била Законът за администрацията да се прилага юридически коректно е това да бъде предвидено изрично със специален параграф в Допълнителните разпоредби.
Друг съществен момент, на който трябва да се отговори е, че за разлика от действащия Закон за МВР, който има правилник за приложение, сега липсва изрична разпоредба, която да предвижда създаване на цялостен обхватен правилник за прилагане на закона. Има предвидени препратки към редица подзаконови нормативни актове, основният от които е някаква Наредба за противопожарната дейност, което ми се струва, че не е добрият подход. Трябва да се уточни волята на вносителя дали да има изцяло устройствен правилник или правилник за приложение, както досега или няма да има, за да е ясно след това препратките към съответни подзаконови нормативни актове, за да няма усещане за хаотичност.
И по възможност да се ограничат делегациите, там където са предвидени такива. Има множество делегации към подзаконови нормативни актове от различен характер – инструкции, наредби, заповеди, по възможност да се прегледат. Дали не е целесъобразно някои от тези отделни актове дали не могат да се обединят и да се систематизира материята.
Това са основните бележки, които бих отправил.
Като цяло подкрепям законопроекта.
Желае ли някой от вносителите да отговори на поставените въпроси от народни представители.
Йордан Грамов:
Становище по направените бележки и поставените въпроси ще вземе г-жа Лазарова.
Кристина Лазарова:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще се опитам доста кратко да отговоря на всички въпроси.
По отношение на това дали да бъде нов закон.
Димитър Лазаров:
Аз не съм задавал въпроси. Аз изразих становище.
Кристина Лазарова:
Да изразим и нашето, ако позволите.
Да, преценихме, че измененията са многобройни и важни. Може би на пръв поглед не изглежда така, но ако се задълбочите най-вече в устройствената част на закона и в държавната служба, има сериозни промени в основни принципи. Затова решихме да бъде изцяло нов закон, а не да минем на изменения и допълнения на закона.
От гледна точка на приложението на Закона за администрацията и в момента няма такова изрично препращане към Закона за администрацията и същият се прилага по отношение на Министерството на вътрешните работи, като общ Закон за администрацията в страната. Така че структурите ни до голяма степен се подчиняват на изискванията на Закона за администрацията. Имаше такова препращане към Закона за държавния служител, което беше премахнато и към момента той не се прилага за нас.
От гледна точка на правилника не случайно не сме записали какъв ще бъде типът на правилника по простата причина, че искахме да видим какво ще се уреди на законово ниво и след това да видим какво ще остане за правилник. Към момента се налага становището в министерството, че ще бъде устройствен правилник, а няма да бъде правилник за прилагане на закона, тъй като голяма част от разпоредбите, които касаят прилагането на закона, които в момента са в правилника, са качени на законово ниво – това, което каза и г-н Грамов, голяма част от правомощията са прехвърлени на законово ниво, където им е и мястото. Както и голяма част от делегациите за подзаконови норамтивни актове, което не беше много добра правна техника назад във времето, поради което тези текстове намериха място в закона и бъдещият правилник ще бъде по-скоро устройствен, който ще показва структурите и съответно дейностите, които ще осъществяват.
По отношение на многобройните делегации. Да, ако трябва да бъда точна, са точно 99 броя акта от всякакъв вид и с различен правен характер. Това е така, защото дейността ни е много разнородна и се налага много специфична регламентация на всяка една от тях, която не е за закон. Ако трябва всичко това да го качим в закон, ще стане доста по-голям закон от Наказателния кодекс, което не е правилно. А от друга гледна точка са много динамични отношенията и доста често се налага тяхната промяна. Затова са предвидени толкова много наредби, толкова много инструкции, защото всяка една от дейностите ни трябва да бъде много ясно регламентирана, както от гледна точка на служителите ни, които да ги изпълняват правилно, така и от гледна точка на гражданите, които да си знаят правата и съответно задълженията, за да могат да бъдат защитени от тази гледна точка. Сведени са до минимум. Можеше и повече да са. Но ги сведохме до минимума. Но те в момента така или иначе 98-99 са действащи, така че това няма да е проблем. Благодаря ви.
Димитър Лазаров:
Само секунда. Няма да бъда многословен.
Да разбираме ли след изявлението, че правилникът ще бъде устройствен, а законът е функционален?
Николай Нанков:
Може ли да взема отношение, г-н Председател.
Ние бихме искали да не даваме отговор на въпроса дали е устройствен, дали е функционален. Просто е Закон за Министерството на вътрешните работи, който следва да уреди тези обществени отношения, които са посочени в първата му част. Няма как в момента да влизаме в тематиката дали е такъв или такъв, тъй като през годините, а аз съм и от дългогодишните служители, съм имал възможност да списвам и устройствени, и функционални, и устройствено-функционални, и да ги разделяме, така че в този смисъл просто го считаме за „лекс специалист”.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на представителите на вносителите.
Уважаеми колеги, чухме отговорите на поставените въпроси и предлагам да пристъпим към гласуване на предложения ни законопроект.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, № 302-01-39, внесен от Министерски съвет на 11.11.2013 г., моля да гласува. Девет „за”.
Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма.
С девет гласа „за”, три гласа „против” без „въздържали се” законопроектът е приет на първо гласуване от комисията.
Благодаря на вносителите. Благодаря на гостите от синдикатите.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29.08.2013 г. (продължение).
Г-н Хамид, заповядайте. Надявам се днес вече да приключим с второ четене на този законопроект. Надявам се на конструктивна работа и предоставям думата за водене на заседанието по тази точка на заместник-председателя на Комисията г-н Хамид Хамид.
Предс. Хамид Хамид:
Добър ден, уважаеми колеги.
На заседанието на Комисията миналата седмица са гласувани текстовете до § 87, включително.
Продължаваме с § 87а. Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители да се създаде § 87а, който гласи:
„§ 87а. В чл. 122г, ал. 4 думите „в размер 10 на сто” се заменят с „в размер до 10 на сто”.
Аз в работната група мотивирах своето предложение, че едно нарушение на възложителя може да бъде много съществено, може да не е толкова съществено и наказващият административен орган би действал по-справедливо, ако санкцията не е фиксирана на 10 на сто, а е до 10 на сто, както е в много други закони. Работната група не постигна съгласие по това предложение, затова очаквам коментари от всички страни.
Представих писмо от КЗК, от което се вижда, че на година има по три такива санкции общо взето, но тогава не постигнахме съгласие.
Има ли изказвания? Няма.
Колеги, който е съгласен с предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители да се създаде § 87а, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”. Текстът е приет единодушно. Един не участва в гласуването.
§ 88. Тук няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция.
§ 88. В чл. 122д, ал. 1 се изменя така:
„(1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в едномесечен срок от образуване на производството за обществени поръчки по чл. 45в, ал. 2, а в останалите случаи – в 15-дневен срок от образуване на производството.”
Който подкрепя § 88, който става § 89 със забележката, че номерацията ще претърпи промяна поради технически причини, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”. Един не участва в гласуването.
Предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители за създаване на § 89а. Създава се нов чл. 122о.
„Чл. 122о. (1) За производствата по тази глава пред Комисията за защита от конкуренцията и Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси са пропорционални и се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Възложителите се освобождават от такси, но не и от разноски по производствата.
(3) Ако с процесуално действие страна стане причина за отлагане на делото, тя понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 1000 лв.”
Уважаеми колеги, специално ал. 3 на предложението на Хамид Хамид и група народни представители предизвика спорове в работната група и аз си спомням, че на заседанието на работната група заявих, че ще оттегля предложението ми в тази част. Тоест формално оттеглям предложението си за ал. 3 в ново предложения текст и предложението ми остава с първите две алинеи.
Откривам дебати по това предложение. Няма изказвания. Закривам дебатите по предложението за създаване на нов § 89а.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция за нов § 89а.
„Чл. 122о. (1) За производствата по тази глава пред Комисията за защита от конкуренцията и Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси са пропорционални и се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Възложителите се освобождават от такси, но не и от разноски по производствата.”
Подлагам на гласуване редакцията на § 89а за чл. 122о. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
§ 89. Постъпило е предложение на н.пр. Таско Ерменков.
Работната група подкрепи предложението на г-н Ерменков. То редактира предложението на вносителите. Работната група го намери за коректно и предлага редакция.
Колеги, имате думата за изказвания по това предложение. Няма изказвания. Закривам дебатите по текста.
Подлагам на гласуване § 89 в редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
§ 90. И тук ще има преномериране на параграфите, поради гласуване на нови параграфи.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция.
Колеги, имате текста пред вас. Няма да го чета. Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Който подкрепя § 90 в редакцията на работната група, който ще претърпи нова номерация, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
§ 91. Няма предложения на народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 91. Подлагам на гласуване § 91 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
§ 92. Няма предложения. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 92. Редакцията е пред вас. Дебати? Няма. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Текстът е приет.
§ 93. Няма предложения.
Но забелязвам, че в чл. 129, ал. 4 думата „комунални” а премахнахме в предишни текстове на закона. Вижте в чл. 12, т. 13 как сме променили „комунални”. Предлагам и тук на следваме същата логика, т.е. да заличим думата „комунални” и да остане „договори за услуги”. Там гласувахме предложение на Борислав Гуцанов, което погълна комунални и затова предлагам и тук да заличим думата „комунални”.
Колеги, има ли изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”. Текстът е приет.
§ 94. Има предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. § 94 се изменя така:
„§ 94. В чл. 132, ал. 1 след думите „обществените поръчки” се добавя „или не публикува в срок документите и информацията, подлежаща на вписване в профила на купувача” и се поставя запетая.
Предложение на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители.
„В § 94, чл. 132 да се намали размерът на предложените санкции”
Колеги, тези текстове не са обсъждани в работната група, така че искам по-внимателно да ги разгледаме.
Изказвания? Моето предложение е свързано с това, че вече има задължение възложителят да публикува в профила документите, които подлежат на публикуване и тук следва същата санкция за непубликуване.
Екатерина Заякова:
Г-н Хамид, аз подкрепям текста като цяло, но се чудя дали непубликуването в срок не поглъща въобще непубликуване. Защото, ако той не го публикува в срок, пак носи отговорност и търпи санкция. Каква е разликата ако не публикува въобще или не публикува в срок?
Предс. Хамид Хамид:
Защото може да публикува един ден след това.
Екатерина Заякова:
Той може въобще да не публикува или да не публикува извън срока, което де факто се счита, когато е извън срока, че не е публикувано.
Предс. Хамид Хамид:
Таксата е по-голяма.
Екатерина Заякова:
Вие само го добавяте, а иначе не се променя текста относно размера на санкцията. Защото само добавяте „или въобще не публикува”, а санкцията остава една и съща. Ако го степенуваме!
Предс. Хамид Хамид:
Текстът е един, но има санкция от 2000 до 5000 лв. Ако е закъснял с един ден, може да се сложи минимума от наказващия орган, ако въобще не е публикувал, ще сложи максимума на санкцията.
Министерският съвет иска да добави нещо. Заповядайте.
Георги Йончев:
Аз искам да отбележа, че добавката е за непубликуване в срок реципрочна на неизпращане в срок на информацията в Агенцията по обществени поръчки. А за непубликуване изобщо има предложен друг текст с по-висока санкция.
Снежина Маджарова:
Уважаеми колеги, аз бих желала да ви помоля да помислим относно размера на предложените санкции, специално по отношение на лицата по чл. 8, ал. 2 и 3 и ще кажа в какъв смисъл.
Действително вероятно биха могли да постъпят доста неблагоприятни последици, но в административно-наказателното производство все пак има заложени принципи за справедливост и съразмерност. Ние знаем, че в администрацията възнагражденията не са толкова високи. А упълномощените лица от възложителя това са обикновено служители на съответния възложител. Разбира се, могат да бъдат включени и външни експерти, както гласувахме, но това е нещо малко по-различно. Така че едни санкции в размер до 3500 лв. и то от 1500 до 3500 лв. Тоест ние посочваме минималния и максималния размер на евентуално глобата, която би била наложена на физическо лице. Защото това са глоби на физически лица. Аз мисля, че тези глоби са много завишени.
Другото предложение е от 500 до 1500 лв. И в тази връзка правя две предложения:
Първо да отпаднат минималните размери, защото считам, че са доста завишени минималните размери на санкцията, съответно глобите на физическите лица.
Второ, да намалим и максималните размери с оглед нивата на възнагражденията на администрацията. Обикновено това са възложителите в преобладаващата си част упълномощени от тях лица. Това могат да бъдат и служителите в администрацията. И възнагражденията на администрацията не са чак толкова високи. Възнагражденията на заместник кметовете също не са високи и те не бива да понасят чак толкова висока санкция.
Възложителят, дали ще бъде община, дали ще бъде някое юридически лице би могъл да бъде санкциониран с имуществена санкция от този размер, но за физическите лица мисля, че е несъразмерно високо предложението.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-жо Маджарова. Министерският съвет иска сумата.
Георги Йончев:
Ние подкрепяме предложението, още повече, че старата санкция за неизпращане на информация в Агенцията по обществени поръчки като съразмерност е приравнена на много по-тежки нарушения и всичко това, което се каза е справедливо и ние няма да възразяваме срещу намаляване на размера на санкциите и най-вече на долната граница. Защото действително това са упълномощени служители. Много често това забавяне се случва поради претовареност – да се пропусне срокът с един-два дена и да се търпи такава голяма санкция просто е несправедливо.
Предс. Хамид Хамид:
Имам един въпрос към г-жа Маджарова. Предложението ви само за глобата или да важи и за имуществената санкция, която е от 2000 до 5000 в горния текст или общо да ги намаляваме. Да уточним това.
Снежина Маджарова:
Моето предложение е по отношение на глобата, т.е. санкцията на физическите лица, ако мога така да кажа, категорично в тази посока. Но бихме могли да помислим и за възложителите, защото по принцип този закон възлага страшно много отговорности на възложителите в областта на обществените поръчки и като чели ние съвсем ги натоварихме с огромни задължения и не бива в такава степен да сме лоши само по отношение на едната страна в този процес.
Така че бихме могли да помислим по отношение на имуществените санкции на възложителите.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, други изказвания по въпроса? Аз след като чух предложението на г-жа Маджарова и становището на вносителите съм склонен да подкрепя едно намаление на предложението си, т.е. да редуцирам предложението си. Всъщност то е на вносителя – да подкрепя предложението за премахване на долна граница. Дайте предложение за размера.
Снежина Маджарова:
Тъй като предложенията на вносителите и на колегите обхващат новите случаи, в които би могло да се достигне до санкциониране за неправомерно поведение, единствено по отношение на тези случаи да подкрепим предложенията, а санкциите и глобите да останат в старите размери по закона.
Предс. Хамид Хамид:
Да уточня. Старият размер е от 500 до 1500 лв. А за имуществената санкция е от 1000 до 2000 лв.
Колеги, санкцията става така. Чета предложението на г-жа Маджарова.
„В чл. 132, ал. 2. На възложител, който не публикува документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача се налага имуществена санкция или глоба в размер до 2000 лв., а на лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се налага глоба в размер до 1500 лв.”
Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители. Който е съгласен с предложението, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”.
Колеги, предложението на н.пр. Страхил Ангелов и група народни представители няма да го подлагам на гласуване, защото то е подкрепено и се съдържа в предложението на г-жа Маджарова. Ще подложа на гласуване предложението на г-жа Маджарова, направено на днешното заседание на комисията, което преди малко прочетох.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия § 94 с предложените редакции. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Текстът е приет.
Следващото предложение е на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители – Създава се нов § 94а със забележката, че ще претърпи преномериране.
„§ 94а. Създава се чл. 133а.
Чл. 133а (1) Изпълнител, който наруши забраните по чл. 45а, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв. или с глоба в размер от 3 000 до 10 000 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на подизпълнител, който наруши забраната по чл. 45а, ал. 4”.”
Изказвания? Колеги, това са хипотезите, когато подизпълнителят няма право да възлага на друг подизпълнител.
Другата хипотеза е, че изпълнителят няма право да сключва договор за подизпълнение с лице, което не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 или 5. Коментари, колеги? Заповядайте.
Снежина Маджарова:
Доколкото този текст за мен е добър като идея, трябва действително в закона да съществуват санкции по отношение на тези нарушения. Тук обаче ще изразя същите възражения относно размера на предложените от вас санкции. Тъй като в този закон няма само обществени поръчки на стойност милиони. Той регламентира обществените поръчки и в други случаи. Размерите на обществена поръчка биха могли да бъдат по-малки от предложените от Вас санкции. Биха могли да съществуват такива хипотези. Струвам ми се несправедливи тези санкции в така предложените размери.
Предс. Хамид Хамид:
Очаквам предложения за конкретни размери.
Снежина Маджарова:
Може би, ако отново отпадне минималния размер, би било по-справедливо. Но за максималния нека и останалите колеги да си изразят мнението. Примерно, една обществена поръчка с ниска стойност да я накажем със санкция от 50 000 лв.?
Предс. Хамид Хамид:
Моля за становището на Министерския съвет. Предложението е да падне само долната граница, а горната да остане както е предложена.
Георги Йончев:
Тези разпоредби главно ще се прилагат за тези поръчки, за които има процедури, което означава, че са за услуги и доставки над 60 000 лв. и над 120 000-130 000 лв. за строителство. Може би трябва да се намали долната граница и то да се намали два пъти или три пъти, но все пак да има някаква долна граница. Защото в противен случай ще се налагат символични санкции и глоби.
А по отношение на превъзлагането пак трябва да има някаква санкция. Може да се намали, но трябва да си остане, защото това го искат бизнеса и професионалните организации. Долната би могла да бъде 5 000 лв., а горната да си остане – от 5000 до 50 000 лв., а другата да стане от 1000 до 10 000 лв.
Предс. Хамид Хамид:
Аз съм съгласен с г-жа Маджарова и правя следното предложение за „§ 94а, чл. 133а.
„Чл. 133а (1) Изпълнител, който наруши забраните по чл. 45а, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв. или с глоба в размер от 500 до 10 000 лв.
Според мен трябва да има долна граница, която да е като възпираща глоба. Чета окончателния текст за § 94а.
„§ 94а. Създава се чл. 133а.
Чл. 133а (1) Изпълнител, който наруши забраните по чл. 45а, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв. или с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на подизпълнител, който наруши забраната по чл. 45а, ал. 4”.”
Това е. Ако няма изказвания, ще закрия дебатите и ще подложа на гласуване предложението. Който е съгласен, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Предложението е прието. Благодаря ви.
§ 95. Постъпило е предложение от н.пр. Екатерина Заякова и Дора Янкова. Имате думата да го обосновете.
Екатерина Заякова:
Ще прочета текста на предложението, тъй като е допусната техническа грешка.
„В Допълнителни разпоредби, § 1, т. 1г се създава нова подточка „в” със следното съдържание: (Отдолу е написано „б”, а трябва да е „в”.)
„в) поддръжка на площите за обществено ползване, включително и зелените площи в урбанизираните територии, съгласно предвидените за това средства от общинския съвет за съответната финансова година.”
Имах намерение да оттегля предложението след приетите вече текстове в началото на законопроекта, но пък от друга страна, ми се ще да остане текстът, защото действително всички общини изпитват тази трудност специално по поддръжката на зелените площи и на почистването. При старите норми са длъжни да обявяват външни поръчки и общинските предприятия, които са създадени към повечето от общините, остават без работа, като в същото време те предоставят техника на външния изпълнител. Затова направихме предложението поне в допълнителните разпоредби да бъде вписано в услугите и поддръжката на площите за обществено ползване, включително и зелените площи в урбанизираните територии, като се ползват средства от общинския бюджет.
Предс. Хамид Хамид:
Аз разбрах предложението Ви. Но ви предлагам да не го оттегляте, защото, ако предложението на г-н Гуцанов не се приеме в зала, тогава е добре да остане този текст. Но ако се приеме, тогава ще оттеглите предложението си в зала.
Екатерина Заякова:
Добре, тъй като ще бъде погълнато от предния текст, но не искам да го оттеглям сега.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, ще подложа на гласуване предложението на г-жа Заякова, защото, ако в зала не бъде прието предложението на г-н Гуцанов за чл. 12, т. 13, това предложение ще остане.
Георги Йончев:
Ако се приеме на г-н Гуцанов предложението е правилно предложението да се допълни текстът и да отпадне т. 1г, която дефинира комуналните услуги, защото това понятие вече няма да се среща в закона.
Единият вариант е, ако се приеме на г-н Гуцанов предложението, § 1, т. 1г трябва да отпадне. Ако не се приеме, ще се приеме комунални услуги с допълнението, което е направено.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, междувременно г-жа Маджарова направи предложение да отпадне това. Комисията ще го подкрепи. А ако се приеме текстът на г-н Гуцанов, г-жа Заякова ще оттегли предложението си в зала. Това ли е Вашата идея, г-жо Маджарова.
Снежина Маджарова:
Аз нямам идея. Просто коментирах, че с оглед досега приетите текстове, направените промени и подкрепените от Правната комисия предложения и в този смисъл казвам, че изцяло трябва да отпадне тази точка 1г, ако действително се приемат текстовете в зала.
Предс. Хамид Хамид:
Аз преди малко направих подобно предложение и заличихме думата „комунални” и останаха договори за услуги в чл. 129, ал. 4.
Сега ви предлагам да запишем предложението за т. 1г на г-жа Маджарова.
Екатерина Заякова:
С едно уточнение, че ако не се приеме текстът на г-н Гуцанов в началото, т. 1г остава заедно с нашето предложение.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, в крайна сметка г-жа Маджарова оттегля предложението си, а г-жа Заякова допълни същото за тяхното предложение.
Сега подлагам на гласуване предложението на н.пр. Екатерина Заякова и Дора Янкова, като текстът ще се оформи допълнително. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”.
Продължаваме с предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители за § 95. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1.„Създава се т. 8а:
8а. В т. 28 накрая след думата „функция” се добавя: „и за който възложителят е предвидил издаването на отделно разрешение за строеж и на отделен акт за въвеждане в експлоатация”;
2. Създава се нова т. 28а.
28а. „Съобщение до средствата за масово осведомяване” е електронен документ с титуляр възложителят, който се изпраща едновременно по електронен път до Българската телеграфна агенция, до най-малко пет печатни и национални печатни медии (ежедневни вестници) и до най-малко пет лицензирани радио- и телевизионни оператори.”
Колеги, по време на обсъждането в работната група не се разбрахме за броя на медиите – пет или три. Поставихте въпроса защо точно пет медии. Това е в новата точка 28а, където дефинираме понятието „съобщение до средствата за масово осведомяване”. Предложихте да се намали числото „5”. Аргументът ви беше, че в малките общини няма толкова много медии.
Имате думата относно броя на медиите, до които да се изпраща съобщението.
Снежина Маджарова:
Г-н Хамид, ние коментирахме, че тук може би не е лошо да остане старият текст, ако си спомняте дебата на работната група. Мотивите ни бяха точно в тази посока, че не във всяка малка община има толкова много медии. В смисъл, че се публикуваха в еди-колко си централни медии. Мотивите бяха, че не във всяка община има толкова много медии. Мисля, че този текст достатъчно дълго време е изпълнявал своята функция. Не знам сега. В тази посока са ни били разсъжденията.
Предс. Хамид Хамид:
Моите аргументи са били повече хора да узнаят за обявяваните обществени поръчки. Защото от практиката знам, примерно, че се избираше в-к. „Меридиан мач”, където се публикуваха обществени поръчки. А хората, които се интересуват от обществени поръчки, четат други вестници. Това ми беше идеята.
Георги Йончев:
Тук става въпрос за електронен документ за съобщения до средствата за масово осведомяване. Това означава, че това съобщение по e-mail се адресира до съответните медии, те ако искат го публикуват, ако искат не го публикуват. А онова беше задължително срещу заплащане.
Може би да стане „пет местни и/или”, за да може да си избира. Това се е имало предвид. Това е само съобщение, което е безплатно, за да не товарим възложителите. Това е електронно съобщение, което той си има като доказателство, че го е изпратил.
Предс. Хамид Хамид:
Средствата за масово осведомяване е важно да знаят каква е легитимната дефиниция на термина „съобщение” до средствата за масова информация.
Томислав Дончев:
Аз бих искал да припомня, че при такова богато предоставяне на информация по електронен път, включително чрез Агенцията по обществени поръчки - чрез портала, чрез хипотезата за предварително публикуване. Трябва да се приветстват всички усилия да се привлече вниманието на повече кандидати, но в никакъв случай не трябва да се прекалява. Приемаме, че трябва да се използват традиционните средства за масова информация. Може би да ограничим броя или да го оставим либерален – пет медии, без да ги категоризираме като вид – да не са локални, национални и т.н. Това ми се струва прекалено категорично. А да не коментираме, че пет местни медии в много малка част от градовете има. То просто не е неизпълнимо.
Янаки Стоилов:
Защо не се използва изразът „пет медии, от които поне три регионални”.
Томислав Дончев:
Ако трябва да бъдем откровени, фирмите, които активно участват на пазара или си следят бранша, не се информират от медиите за отворените поръчки, ако трябва да бъдем откровени. Един подобен инструмент по-скоро има някакъв вторичен ефект гражданите да знаят каква поръчка се отваря. И по-малките и по-големите фирми, които имат някакво присъствие и разчитат на този пазар отдавна не разчитат да прочетат във вестника, че някъде е отворена процедура.
Предс. Хамид Хамид:
Трябва да го изчистим този текст, защото правим легална дефиниция какво е съобщение до средствата за масова информация за целите на този закон.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, на мен ми се струва най-чисто предложението на г-жа Маджарова, която казва „и/или” – „пет местни и/или национални”. Тоест не слагаме граница за регионални и областни, т.е. възложителят да си избере. Да си прецени. Какво лошо, примерно, има да ги обяви в национални. Имал съм предвид пет местни и национални общо, но редакцията ми не е чиста и затова приемам вашите бележки.
Янаки Стоилов:
Ако се каже пет, които могат да са едните или другите, те общо са пет. Уточненията са излишни.
Томислав Дончев:
Да не говорим, че може да стане повод за жалене на процедурата коя медия колко е общинска и колко е областна, защото в повечето случаи това е някаква автономинация, в смисъл медията се обявява за областна. Няма никакъв регулативен режим, който да казва коя каква е.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, че ви прочета редакция на предложението ми.
„Съобщение до средствата за масово осведомяване” е електронен документ с титуляр възложителят, който се изпраща едновременно по електронен път до Българската телеграфна агенция, до най-малко три печатни и национални печатни медии (ежедневни вестници) и до най-малко три лицензирани радио- и телевизионни оператори.”
Янаки Стоилов:
Необходимо ли е уточнението „национални печатни медии”?
Предс. Хамид Хамид:
Добре, чета още веднъж текста:
„Съобщение до средствата за масово осведомяване” е електронен документ с титуляр възложителят, който се изпраща едновременно по електронен път до Българската телеграфна агенция, до най-малко три печатни медии и до най-малко три лицензирани радио- и телевизионни оператори.”
Добре. Продължавам с останалата част от предложението ми:
3. В т. 30 се създава изречение трето:
В текста е записано „инженеринг”, но ние вече се отказахме от думата „инженеринг” и затова ви предлагам следната редакция на изречение трето, като заменям думата „инженеринг” с това, с което я заменихме навсякъде:
„При проектиране и изпълнение на строеж техническите спецификации включват и задание за проектиране, а в останалите случаи на строителство – техническата документация за изпълнение на строителството, включително одобрен инвестиционен проект, когато има такъв.”
4. „Професионална компетентност” представлява наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения.”
Продължаваме с постъпилите предложения:
Предложение от н.пр. Павел Шопов за § 1, н. 21 от Допълнителните разпоредби, където дава дефиниция на „публично правна организация”.
Освен това е дал две алтернативни предложения.
Постъпило е и предложение от н.пр. Георги Мърков.
„В § 95 се създава т. 7а със следното съдържание:
Т. 7а. В т. 21 се правят следните изменения:
а) в буква „а” отпада израза „или Националната здравноосигурителна каса”;
б) в заключителния абзац след израза „и/или общинския бюджет” се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.”
Предложение от н.пр. Емил Костадинов и група народни представители, където се дава дефиниция за „инженеринг”, но ние премахнахме използването на думата инженеринг, като я заменихме с „проектиране и изпълнение на строеж”.
Това са предложенията, колеги. Имате думата за мнения и становища. Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
По отношение на дефинициите, предложени от н.пр. Павел Шопов. Това мисля, че е заимствано от Директивата. Статута на подобна организация може да придобие всяко юридическо лице, без значение какъв е статутът му, в това число и частна правна организация, като например юридическо лице с нестопанска цел, активирайки хипотезата, че повече от 50% от средствата, които е ползвало, да са за сметка на държавния бюджет. В този смисъл какво пише „търговски или производствен характер” или е създадено със специфична цел да задоволява нужди от обществен интерес, според мен, няма особено значение. Важни са хипотезите отдолу. И особено хипотезата за финансирането. Съвсем друг е въпросът, че е страхотно предизвикателство да се намери адекватна система за изчисляване кое точно е 50%. Това е друг проблем, който няма пряка връзка със закона. Така или иначе във всички страни има трудности с прилагането.
Предс. Хамид Хамид:
В смисъл да го оставим, когато се транспонират новите директиви.
Томислав Дончев:
Не си спомням какво беше записано в новите директиви по отношение на това, но няма никакво основание да се променя. Тази хипотеза се активира, когато имаме юридическо лице, което примерно в една от хипотезите, когато ползва преимуществено публично финансиране, то си става възложител.
По отношение във връзка с профила – дали е фирма, дали задоволява обществени нужди, в случая са важни хипотезите отдолу. Ако някой има текста от директивата, може да го даде да го видим. Аз съм сигурен, че в следващите 2-3 минути ще го открия.
Предс. Хамид Хамид:
И предложението на н.пр. Георги Мърков. Някой ще го представи ли? Той е представил мотиви в комисията. Г-н Дончев.
Томислав Дончев:
По темата здравеопазване. Тук според мен границата е обемът публично финансиране, което ползват. В този смисъл ако една частна болница има договор с Националната здравноосигурителна каса огромната част от средствата, които получава, са публични по характер, тогава нещата стоят по един начин. Ако тя получава плащания от клиенти и това е преимуществена част от оборота й, тогава хипотезата е съвсем друга.
Моля за разяснение в тази посока, доколкото казвам, че не претендирам да разбирам много от здравеопазване.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Дончев, доколкото на мен ми е известно така наречените „частни болници” получават публичен ресурс по строго определен ред, предвиден в наредба на Министерството на здравеопазването при фиксирани цени на клиничните пътеки. Тоест те не могат да варират в тези размери за услугите, които предоставят.
Министерският съвет иска да добави нещо. Заповядайте.
Георги Йончев:
Предложението на г-н Мърков, доколкото си спомням, а и на н.пр. Павел Шопов са все в тази посока и имат предвид болниците. Презумпцията е, че частната болница тя поема целия риск от своята издръжка, докато държавните болници или тези публичните – и общински с над 50% участие, те се субсидират от държавата и във връзка с това субсидиране трябва да са си възложители. Докато частните болници, поемайки риска това е и презумпцията на дефиницията в директивата за публичноправна организация. Това е разликата като той си поема целия риск. А иначе цената на пътеките е една и съща, доколкото знам.
Томислав Дончев:
Какво правим с една поликлиника, която е държавна или общинска собственост, която не получава никаква субсидия. Тя разчита изцяло на плащане от касата.
Предс. Хамид Хамид:
Правилно се поставя въпросът, защото директивата изключва по ЗОП и държавните и общинските болници, т.е. не само частните.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, аз предлагам с решаването на този въпрос да не се занимаваме сега. Той е много по-голям – въобще за това какво е мястото на лечебните заведения в Закона за обществените поръчки. Директивата ги изключва, защото не ги смята за търговски вид организации, докато при нас ние се движим в някакво по-примитивно русло, където те са търговски организации. И доколкото е трудно да разграничим в една частна по собствеността си лечебна структура какъв е делът на публичното и на частното финансиране, според мен, на принципа, че там където влизат публични средства трябва да има обществени поръчки. Да, клиничните пътеки се остойностяват по един и същи критерии в някаква степен и независимо как лечебните заведения си доставят необходимите средства за тяхната дейност. Аз ще ви дам един пример, от който ще се види, че косвено това засяга потребителя, който в случая е пациент. Тя поръчва някакви консумативи. Тези консумативи влизат в цената на неговото лечение. Да, касата ще плати по една твърда цена, обаче болният ще си плати по цената, която му иска това лечебно заведение. Значи то може да получава пари и от държавата гарантирани и да си вдига цената колкото още иска. Защото, ако те казват, ние разчитаме само на средствата, които получаваме от този, който се лекува, нямаше да има никакъв проблем. Само че тук се получава едно смесване, в което ние не можем да определим докъде е от обществени средства и докъде е от частни.
Затова аз смятам, сега да не го решаваме този въпрос. Ако той се решава в близко бъдеще, ние да преосмислим правния статут на лечебните заведения и тогава да пререшаваме.
И последно, за мен тази практика на някакви обществени поръчки през всяка една болница е абсолютно порочен елемент. Какви поръчки ще правят, като тези, които са публични, би трябвало държавата да ги централизира по предварителни заявки да намали цените и да намали тази спекула. Всеки прави някакви поръчки! Като ги прави поръчките, ще ги прави по реда на закона.
Предс. Хамид Хамид:
Вече гласувахме в преходни текстове и има възможности за централизирани възложители. То и преди го имаше. Г-н Дончев е прав.
Добре, колеги. Да пристъпим към гласуване на предложенията по този текст, защото са повече. Тоест да разбирам, че становището на г-н Стоилов е за отхвърляне на предложенията на н.пр. Павел Шопов и на н.пр. Георги Мърков.
Янаки Стоилов:
Да, не ги подкрепям.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, започвам с предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители с направените на днешното заседание на комисията редакции и поправки. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Павел Шопов.
Първо ще подложа на гласуване първото предложение на г-н Шопов за § 1, т. 21. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Нула „против” Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване второто предложение на н.пр. Павел Шопов за §1, т. 21, където той регламентира публично правна организация. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Нула „против” Петнадесет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Предложение на н.пр. Георги Мърков. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Нула „против”. Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Костадинов и група народни представители, където се дава дефиниция на „инженеринг”, но в предишни текстове вече отхвърлихме въобще използването на думата „инженеринг” в текстовете на закона.
Който е „за” предложението на н.пр. Емил Костадинов и група народни представители, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 95 по вносител с гласуваните и приети на днешното заседание на комисията изменения на текстовете. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Предложението е прието.
„§ 96. Навсякъде в закона думите „чл. 45а” се заменят с „чл. 45в”.”
Няма постъпили предложения. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 96 с текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Текстът е приет.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”.
§ 97. Колеги, тук предлагам една редакция, която не променя смисъла, но коригира някои термини, като, например, предлагам следния текст:
„§ 97. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика актуализира списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
(2) Агенцията по обществени поръчки публикува актуализирания списък по ал. 1 в Регистъра на обществените поръчки в 7-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник” и показва хипервръзка от него към регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания.”
Заменил съм думите „в срок от един месец” с „едномесечен срок”. И в ал. 2 заменям думата „визуализира” с думата „показва”.
Изказвания? Няма. Закривам дебатите.
Който е „за” предложението, направено от н.пр. Хамид Хамид като редакция на § 97, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”.
§ 98. Колеги, тук трябва да изменим сроковете, защото вече не са актуални. Няма как в срок до 31 декември 2013 г. да стане това. Така че нека да помислим за дати за влизане в сила на закона и дадем възможност на Министерския съвет да има време да изготви правилника за приложение на закона.
Георги Йончев:
По проектозакона се предвиждаше законът да влезе в сила от 1 октомври 2013 и правилника до края на м. декември 2013 г., което означава тримесечен срок. С оглед на това, че тук се възложиха допълнителни неща да бъдат направени в правилника, най-вече при „in house” поръчките трябва да се правят методики за ценообразуването и т.н. , може би този срок да бъде по-дълъг.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Аз ви предлагам следната редакция на вашия текст.
§ 98, като номерацията ще претърпи изменение, поради технически причини, гласи:
„§ 98. В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон:
1. Министерският съвет привежда Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки в съответствие с този закон.
2. Агенцията по обществени поръчки съставя списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8.
3. Възложителите утвърждават вътрешните правила по чл. 22г, ал. 1.”
Изказвания? Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Дайте да направим в срок от три месеца. Какви са тези творчества – 6 месеца ще пишат правилник.
Предс. Хамид Хамид:
Няма да се справят, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Как няма да се справят? Това значи в края на годината. Ние ако приемем закона в края на месец март, това би могло да стане чак есента.
Томислав Дончев:
Без да се счита въпросът ми за провокативен, но кое обстоятелство ни кара да приемем този закон много бързо. Кое обстоятелство ни кара този закон да бързаме да влезе в сила?
Янаки Стоилов:
Ние вече не го бързаме. Въпросът е да не го бавим.
Томислав Дончев:
По-добре е да стане по-бавно, отколкото да направим някоя беля.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Стоилов, натоварихме с много неща Министерския съвет по отношение на правилника.
Томислав Дончев:
Точно това щях да припомня. Колко неща прехвърлихме в правилника, включително и креативни упражнения, които не са правени досега. Ако се приеме in house възлагането Министерският съвет има за мен абсолютно непосилната задача да изготви методика за ценообразуването, което в световната наука, поне в режим на либерална икономика, не е правено, според мен.
Предс. Хамид Хамид:
Нека да им дадем шест месеца на Министерския съвет.
Георги Йончев:
Аз мисля, че този срок е добър, за да може да се свърши спокойно работата и смятам, че ръководството на Министерския съвет и лично г-жа Бобева ще направи всичко възможно и преди този срок да бъде правилникът изработен и приет.
Томислав Дончев:
Аз нямам съмнения, че г-жа Бобева ще направи всичко възможно. Но едва ли тя ще разписва методиката за ценообразуване. Вероятно ще трябва да се възложи обществена поръчка да го направи някой външен експерт, защото не се сещам кой от Администрацията на Министерския съвет или от Министерството на икономиката разбира от това.
Янаки Стоилов:
Това може и в пленарна зала да се промени, защото е техническа корекция. Сега каквато и да запишем, е малко ориентировъчно.
Предс. Хамид Хамид:
Добре. Тогава ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Хамид Хамид за § 98, който ще стане най-вероятно § 99 при подредбата.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се” Предложението е прието.
§ 99. Постъпило е предложение на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители за създаване на ал. 3
„(3) Член 42а се прилага и за договорите за обществени поръчки, и за договорите за подизпълнение, сключени до влизането в сила на този закон.”
Колеги, бих искал този текст да го коментираме. Той касае един нов чл. 42а, който приехме, че договорите, сключени за изпълнение на обществени поръчки са прехвърляеми, могат да бъдат залагани. Тоест така нареченият „текст за банките”. По едно решение на Върховния касационен съд тези договори бяха обявени, че не могат да служат като обезпечение и много изпълнители им беше пресечен пътят за достъп до банков ресурс.
Ще го прочета:
„Паричните вземания по договори за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.”
С този текст сме предложили текстът да действа и за заварените договори, т.е. да има действие оттук нататък и за договори, които са сключени.
Аз не искам да тълкувам решение на върховния съд, но ще посоча, че решението не е тълкувателно. То е по определен казус на Търговско отделение и някои съдилища започват да го прилагат като съдебна практика, което е притеснително. Оказва се, че поръчки могат да изпълняват само тези, които имат кеш пари и не могат да ползват банков кредит, което мисля, че не е справедливо.
Колеги, искам вашето мнение, защото текстът касае обратно действие на норма, което много рядко го допускаме. Искам вашето мнение, защото, ако ме убедите в обратното, ще го оттегля.
Екатерина Заякова:
Трябва да се уточни в текста, че става въпрос за сключените договори до влизането в сила на този закон. Така, както е записано, не е много ясно.
Предс. Хамид Хамид:
Ще подложа на гласуване предложението за допълнение на текста на § 99 с нова ал. 3, като самата редакция на ал. 3 може да се изчисти.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Двама не гласуват. Текстът е приет.
§ 100. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в чл. 87 се създава ал. 10. Текстът е на вносител. Няма направени предложения.
Изказвания? Заповядайте, г-н Йончев.
Георги Йончев:
Една техническа грешка. В ал. 10 е вмъкнат Закона за концесиите, а става въпрос за Закона за обществените поръчки. „Закона за концесиите” се заменя със „Закона за обществени поръчки”.
Предс. Хамид Хамид:
Правя предложение за редакционна поправка в текста на § 100.
В чл. 87, ал. 10 думите „по Закона за концесия” се заменят с думите „по Закона за обществените поръчки”.
Който е съгласен с предложението за § 100 по вносител с редакцията на н.пр. Хамид Хамид, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Текстът е приет. Благодаря.
§ 101. В Закона за електронното управление се правят следните допълнения:
В чл. 3 след думата „служебно” се добавя „и без платно”.
2. В § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби след думите „лечебни заведения” се добавя „възложителите по чл. 7 от Закона за обществените поръчки, които не са административни органи или организации, предоставящи обществени услуги” и се поставя запетая.”
Няма направени предложения. Изказвания? Няма.
Който е съгласен с текста на § 101, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се? Няма. Текстът е приет.
§ 102. В Закона за интеграция на хората с увреждания чл. 30 се изменя така:
„Чл. 30. Министерският съвет одобрява списък на произвежданите и доставяни стоки, за изпълняваното строителство и на предоставяните услуги, които се възлагат на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания по реда на Закона за обществените поръчки. Списъкът се публикува в Регистъра на обществените поръчки по чл. 21 от Закона за обществените поръчки.”
Няма постъпили предложения. Изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула ”въздържали се”. Приема се.
Следващ параграф. Предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители.
„Създава се § 102а.
„§ 102а. В Закона за Сметната палата в чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието на текста думите „режима на” се заличават.
2. В ал. 1 след думите „обществени поръчки” се добавя „или на договорите за обществени поръчки”.”
Изказвания? Няма. Който е съгласен с предложението на н.пр. Хамид Хамид моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула ”въздържали се”. § 102а е приет.
§ 103. Ще прочета редакцията на § 103.
„§ 103. В Закона за търговския регистър в чл. 23, ал. 4 се създава изречение второ:
„Забраната се отнася и до възложителите по чл. 7 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.”
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула ”въздържали се”.
Предложение от н.пр. Снежина Маджарова, което тя направи на едно от предишните заседания за създаване на нов § 103а.
„§ 103а. Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 и Приложение № 6 към чл. 5, ал. 1, т. 4 думите „социални и” се заличават.”
Изказвания? Ще го обосновете ли? Заповядайте, г-н Дончев.
Томислав Дончев:
За трети път ще го обоснова. В интерес на истината предложението за това дойде от неправителствени организации и общини. Става дума за възлагането на социалните услуги. Защото в момента има колизия между законодателството, доколкото има един режим на възлагане, който е уреден в Закона за социалното подпомагане. Само че в този вид на Закона за обществените поръчки излиза, че трябва да се прави процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Практиката показва, че режимът, който е уреден в Закона за социалното подпомагане е много по-удачен. Всъщност истината е, че масово всички общини, когато се възлагат поръчки за социални услуги те ползват режима по Закона за социално подпомагане.
Но доколкото има изискване в Закона за обществените поръчки да се организира такава процедура, съществува опасност утре някоя община да бъде наказана, защото не е ползвала процедурата по Закона за обществените поръчки. От проучванията, които направих, това е единодушно мнение и на тези, които изпълняват услугите, които най-често са неправителствени организации и на тези, които ги възлагат – разбирайте общините. Само да допълня, че предвид факта, че всички тези услуги са базирани на делегирана държавна дейност, която на годишна база с едно решение на Министерския съвет се определя стойността им, тук процедура, където се говори за най-ниска цена и т.н. е категорично неприложима. Още повече, че методиката за възлагане по реда на Закона за социално подпомагане е доказала, че работи ефективно през последните няколко години. Това е.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, има логика. Аз ще подкрепя предложението. Ако няма други изказвания, да закрия дебатите и да подложа на гласуване предложението на н.пр. Снежина Маджарова за нов § 103а. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула ”въздържали се”.
Предложение на н.пр. Павел Шопов. Те са две на брой, но са едни и същи и ще ги гласуваме заедно.
Г-н Шопов иска да се допълни в „Релевантни актове на Европейското законодателство” да се добавят директивите – Директива 2004/18/ЕО и Директива 2004/17 на Европейския парламент и на Съвета.
Аз няма да подкрепя предложенията. Има ли други изказвания? Няма. Ще ги подложа на гласуване.
Който е съгласен с предложенията на н.пр. Павел Шопов, моля да гласува. Нула „за”. Против? Нула „против”. Петнадесет „въздържали се”. Текстовете не се приемат.
§ 104. Законът влиза в сила от 1 октомври 2013 г. с изключение на изброени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.
Има и предложение от н.пр. Хамид Хамид и група народни представители, което също вече не е актуално.
Предлагам да се обединим за срок за влизане в сила на закона, което може да не е определена дата, а в срок еди-какъв си.
Бих искал да изброим параграфи, които влизат в сила незабавно. Бих искал да запишем текста за банките, който приехме, както и още няколко текста.
Първо моля за становище от Министерския съвет.
Георги Йончев:
Ние не възразяваме по предложението. Добре е да се актуализират сроковете. Ако се сметне по предварителния законопроект тези дати, които са дадени са равнозначни на тези през 2014 г., с изключение на разпоредбите, които влизат незабавно. Тези, които са за подготовка на профили и т.н. е тримесечен срокът.
Снежина Маджарова:
Тук аз бих желала да обърна внимание на следното. В момента общините са в процедура по приемане на бюджетите си за тази година, което означава, че те няма да имат предвидени средства. Доколкото ми е известно, за да се снабдят със сървъри, техника и т.н., това са суми от порядъка на 50 хил. лева и нагоре. Защото реално погледнато самите програми са много скъпи. Аз имам впечатление от процедурите, които са провеждани в община Бургас. Така че големите общини биха могли да се справят, защото може би могат да намерят резерви. А те имат и профили. Но нека тук да помислим за множеството български общини, които са малки общини. Ние не говорим за няколко големи общини в България, които със сигурност ще се справят. Ние говорим за всички останали. Така че нека да им дадем малко по-дълъг срок от време. Първо, за да имат възможност да намерят финансови средства, ако е необходимо да си актуализират бюджетите, да организират поръчки, ако е необходимо и т.н.
Предс. Хамид Хамид:
Ще го направим 6 месеца от влизане в сила. Тоест най-рано месец юли да стане това нещо.
Янаки Стоилов:
Ако искаме законът да влезе в шестмесечния срок, не трябва да даваме шестмесечен срок за изработване на правилниците. Те трябва по-рано да бъдат готови, за да има възможност законът изцяло на влезе в сила.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, вижте предложението. Първо се казва кога влиза в сила целия закон, а след това са оставени още 6 месеца за профилите.
Георги Йончев:
Въпросите, които са предмет на правилника, няма да бъдат засягани, които касаят профила на купувача. Всичко е в закона. След като стане правилника, те допълнително ще качат методика за цените, примерни образци.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че за да започне да се прилага законът в шестмесечен срок трябва поне един-два месеца преди това всички подзаконови актове, свързани с прилагането на закона, да бъдат факт.
Предлагам да приемем този шестмесечен срок от приемането за влизане на закона в сила, но малко да се съкрати приетият срок за изготвянето на подзаконовите документи. Примерно, той да бъде три месеца от приемането на закона или четири месеца, за да може да влезе всичко изведнъж. И тези, които ще се подготвят, за да го прилагат, те трябва да разполагат с всички други неща, които ги ориентират в това прилагане.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, предлагам в предложението на вносителя за § 104 думите „1 октомври 2013 г.” да се заменят с „1 юли 2014 г.”, а „1 януари 2014 г.” да бъде заменено с „1 октомври 2014 г.”.
Същите промени се правят и в предложението на н.пр. Хамид Хамид и група народни представители за § 104.
Предложението ми в § 104 думите „1 октомври 2013 г. се заменят с думите „1 юли 2014 г.”, след думите „с изключение на” се добавя „ 33а, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник” и а думите „1 януари 2014 г.” се заменят с „1 октомври 2014 г.”
Това изключение, което изчетох е за банките – текстът, който ще влезе незабавно в сила. Само той.
Колеги, който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Петнадесет „за”. Нула „против”. Нула ”въздържали се”.
Текстът е приет. С това и законът е приет.
Колеги, накрая бих искал да направя уточнението, че бяха приети дузина нови предложения за създаване на нови параграфи, така че по технически причини номерацията ще претърпи изменение, както и някои редакционни промени.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

Председател:
Четин Казак