Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 19.02.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Илия Ангелов, заместник-министър на правосъдието, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова и Георги Рупчев, държавни експерти в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, Мария Филипова, младши експерт в отдел „Нормотворчество и Атанас Славов, държавен експерт в отдел „Нормотворчество”; от Прокуратурата на Република България – Сава Петров, завеждащ отдел „Аналитичен” във Върховна касационна прокуратура.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден, колеги. Позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси. Възползвайки се от съответния текст в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който позволява заседанието да бъде открито при присъствие на минимум една трета от членовете на комисията (чл. 30, ал. 2), т.е. този спадащ кворум е налице и затова мога да открия днешното заседание.
Вие имате раздаден проект на дневен ред:
1. Представяне на стратегия за провеждане на обществени обсъждания на проект на Наказателен кодекс, № 402-01-8, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г., организирани от Комисията по правни въпроси на Народното събрание.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
3. Определение на Конституционния съд от 30.01.2014 г., с приложено искането на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 2/2014 г. за установяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които България е страна на чл. 43а, т. 2 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26/1968 г., последно изменение и допълнение ДВ, бр. 84/2013 г.).
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерски съвет на 06.12.2013 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 302-01-54 , внесен от Министерски съвет на 19.12.2013 г.
Уважаеми колеги, първо, поради факта, че отсъстват доста колеги и второ, някои от вносителите на предложения и гостите, които трябва да вземат отношение по направените предложения в проекта за изменение на Наказателния кодекс няма да могат да присъстват днес и поради факта, че някои от колегите, включително и аз имаме ангажименти за церемонията по поднасяне на венци пред Паметника на Васил Левски ви предлагам последната пета точка да отпадне от днешния дневен ред и да се отложи за следващо заседание. Тоест да останем с четирите точки, предвидени в проекта за дневен ред.
Има ли възражения по така направеното предложение? Няма. Подлагам на гласуване проекта за дневен ред от четири точки, без последната, а именно без второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По първа точка - Представяне на стратегия за провеждане на обществени обсъждания на проект на Наказателен кодекс, № 402-01-8, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г., организирани от Комисията по правни въпроси на Народното събрание.
Уважаеми колеги, знаете, че на 31 януари т.г. беше внесен в Деловодството на Народното събрание проекта за нов Наказателен кодекс. Този проект е качен на интернет страницата на Народното събрание. Знаете за огромния обществен и медиен интерес, за огромния интерес от страна на редица неправителствени организация, на професионалните съсловия, които имат отношение към този законопроект. В тази връзка съвместно с Министерството на правосъдието решихме съобразно предварителните анонси, които бяха направени, да не се бърза с приемането на този толкова важен законодателен акт.
В тази връзка решихме още да предложим на Комисията по правни въпроси да приеме план-график за провеждане на цикъл от обществени обсъждания на проекта, за да могат да се чуят мнението и становищата на всички заинтересовани среди – неправителствени организации, професионалната общност, представителите на съдебната власт, адвокатурата, научните среди и онази част от изпълнителната власт, която има отношение към наказателното производство, като Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, ДАНС и т.н.
Нашето желание е да проведем два цикъла обществени обсъждания, като първото да се проведе на 18 март 2014 г. Намерението е до тогава всички заинтересовани организации да могат детайлно да се запознаят с проекта за нов Наказателен кодекс, който е качен на страницата на Народното събрание. На това първо обществено обсъждане ще бъдат поканени всички неправителствени организации, които биха заявили желание да отправят свои предложения, да изразят свои мнения по отделни текстове от проекта за Наказателен кодекс. Предлагаме мястото за провеждане на това първо обществено обсъждане е НДК, за да имаме достатъчно голяма зала, в която да се поберат всички желаещи представители на неправителствения сектор. Това обсъждане ще се излъчва в реално време на интернет страницата на Народното събрание. На него ще бъдат дискутирани всички въпроси, вълнуващи неправителствените организации. Ще има публикувано съобщение на страницата на Народното събрание в определен срок – до 10 март, в който заинтересованите неправителствени организации ще могат да заявят своето участие и ако желаят да представят предварително своите становища. За участие ще бъдат поканени само онези организации и движения, които са заявили желание. Това е един обективен критерий, за да се подберат онези неправителствени организации, които проявяват сериозен интерес към тази материя.
След това ще се остави отново достатъчно дълго време да се осмислят всички тези предложения. Те да бъдат представени и на професионалните общности. Следващо второ обществено обсъждане, но вече само с професионалните общности да се състои през месец юни, т.г. Този срок дава възможност да се обобщят идеите, които се очаква да бъдат развити по време на предходното обсъждане. Това второ обсъждане ще се проведе в Народното събрание, в зала Изток. То ще даде насока и за произнасяне по концепцията, която проектът изразява и новите решения по отделни институти на Общата част, а не само по отделните текстове на проекта. В това обсъждане, както казах, ще участват представители на професионалните общности, съдии, прокурори, следователи, адвокатурата, представители на академичните среди, които са специализирани в областта на наказателното право. Така че ще могат в професионален порядък да се обсъдят концептуално темите и проблемите в новия проект на Наказателен кодекс.
Това е в най-общи линии нашата идея за общественото обсъждане на новия Наказателен кодекс.
Предоставям ви думата за становища и мнения по така предложената програма. Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще подкрепя предложеното от вас. Считам, че проектът на Наказателен кодекс касае много важни обществени отношения. Той не е толкова натоварен политически, както е Изборният кодекс, но в никакъв случай това не значи, че е по-малко важен.
Предложението за обсъждането на Наказателния кодекс на два етапа – едно по-широко, в което да се чуят всички мнения, предложения, духа и насоката на Наказателния кодекс и втори етап, който е в един много по-малък формат, но професионален да вкара в действащи законови рамки тези предложения, постигнати в първия формат, това е една работеща за мен стратегия по приемането на този важен законодателен акт. Аз ще подкрепя предложението. Ще бъде достатъчно времето, за да придобие той една обществена популярност след провеждането на толкова широко обществено обсъждане, което всъщност е и целта на Комисията. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Попов. Още веднъж подчертавам, че тази програма, този график е съгласуван с Министерството на правосъдието и министерството ще участва в организацията на тези обществени обсъждания.
Други мнения, становища? Ако няма, предлагам да одобрим така предложената стратегия за обществено обсъждане на новия проект на Наказателен кодекс.
Който е съгласен Комисията по правни въпроси да одобри така представената стратегия за провеждане на обществени обсъждания на проект на Наказателен кодекс, № 402-01-8, внесен от Министерски съвет на 31.01.2014 г., организирани от Комисията по правни въпроси на Народното събрание, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Стратегията е одобрена. Благодаря.
Преминаваме към втора точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
Ще представи годишната програма г-н Илия Ангелов, заместник-министър на правосъдието. Заповядайте.
Илия Ангелов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2014 г.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2014 г. е внесена в Народното събрание в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно който Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
Залегналите позиции в програмата са разработени и обсъдени в рамките на Координационния механизъм по Постановление № 85.
Освен това, Програма 2014 е съобразена с приоритетите на поредната тройка председателстващи на Съвета на Европейския съюз – Ирландското, Литовското и Гръцкото председателство, както и с работната програма на Европейската комисия за 2014 г.
Годишната програма в частта правосъдие, следвайки дневния ред на Европейската комисия, програмата на председателствата и националните приоритети поставят акцент върху две теми: Европейска прокуратура и Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието.
Предложението за регламент за създаване на Европейска прокуратура урежда нейната структура, компетентност и процедурни правила за работа. Както е посочено в Годишната програма то е част от законодателния пакет за укрепване на институционалните аспекти за защита на финансовите интереси на съюза, представени на 17 юли 2013 г.
Предложението за регламент за Европейска прокуратура съдържа разпоредби относно организацията, структурата, назначаването, освобождаването, основните принципи и компетентността на Европейската прокуратура, процедурните правила за досъдебно и съдебно производство, процесуалните гаранции, правото на обжалване, защитата на данните и отношенията с партньорите – „Евроюст”, ОЛАФ и Европол. Проектът предвижда Европейската прокуратура да бъде служба на Европейския съюз, която е независима и се отчита пред европейските институции. Тя се изгражда като децентрализирана структура, съставена от европейски прокурор и европейски делегирани прокурори в държавите-членки. Последните са интегрирани в националните съдебни системи, но действат под ръководството на европейския прокурор.
Конкретните престъпления, които попадат в компетентността на Европейската прокуратура ще бъдат уредени в Директивата за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз със средствата на наказателното право Европейската прокуратура би трябвало да има изключителна компетентност за разследване на престъпления против финансовите интереси на Европейския съюз, както за повдигане и поддържане на обвинението в съответния национален съд.
Досега предложението за регламент е било предмет на експертно обсъждане предимно в рамките на работна група „Сътрудничество по наказателно-правни въпроси”, като проведените дискусии показват различия в становищата на държавите-членки по отношение на отделните разпоредби.
Съществени различия има и по отношение на въпроса за принципа на действие на Европейската прокуратура. Една група държави-членки, включително Германия и Франция, заемат позицията, че бъдещата Европейска прокуратура следва да функционира на колегиален принцип по подобие на Евроюст, а по-малка група държави, включително Испания, Италия, Гърция, Кипър и България подкрепят предложения от комисията йерархичен подход, като в съответствие с който при наказателно преследване за престъпление от неговата изключителна компетентност, само европейският прокурор може да ръководи и дава указания на делегираните прокурори в държавите-членки.
Две държави – Великобритания и Дания, няма да участват в досието.
Българската страна от самото начало подкрепя идеята за създаване на Европейска прокуратура с компетентност в областта на наказателното преследване на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. За нас създаването на тази европейска служба е от особено значение с оглед проблемите при разследването и правораздаването по дела за измами и злоупотреби с имущество или средства на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, включително свързани с тях корупционни престъпления и изпиране на пари.
Позицията на Българското правителство е съгласувано с Върховната касационна прокуратура на Република България, която подкрепя създаването на Европейската прокуратура, съобразно предложението на Европейската комисия.
Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието.
През 2013 г. Европейската комисия представи „Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието”. Това е нов инструмент за сравнение, чиято цел според Европейската комисия е да насърчава ефективността на съдебните системи в Европейския съюз и по този начин да засили икономическия растеж.
Европейското Информационно табло в областта на правосъдието ще предоставя обективна, надеждна и съпоставима информация за работата на съдебните системи в държавите-членки на Европейския съюз. Повишаването на качеството, независимостта и ефективността на съдебните системи вече е част от процеса на координиране на икономическата политика на Европейския съюз в рамките на европейския семестър, като този процес има за цел да постави основите за възвръщане към растеж и създаване на работни места.
Акцентът на Информационно табло в областта на правосъдието за 2013 г. е поставен върху онези параметри на съдебни системи, които допринасят за подобряване на стопанския и инвестиционния климат. В него се разглеждат по-специално показатели за ефективност за граждански и търговски дела, които са релевантни за решаването на търговски спорове.
Информационното табло обхваща и административните съдилища, тъй като те играят важна роля за стопанските среди. Например, във връзка с издаването на лицензии или спорове с данъчни власти или с националните регулаторни органи. В Информационното табло е записано, че за 2012 г. за 6 държави-членки, в които влизат България, Италия, Латвия, Полша, Словения и Словакия е установено, че трябва да се борят с големи предизвикателства, особено що се отнася до продължителността на
съдебното производство и организацията на съдебната власт.
С цел изготвяне на Информационното табло Европейската комисия е сключила споразумение за сътрудничество с Европейската комисия за ефикасност на правосъдието на Съвета на Европа за събиране на данни и подготовка на анализ, като Европейската комисия използва най-подходящите и важни данни за изготвянето на този анализ. В Информационното табло се предвижда да се използват и данни от други източници, например от Световната банка, Световния икономически форум и т.н.
С оглед изготвянето на следващо Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието, което следва да бъде представено през 2014 г., се проведоха дискусии на ниво Съвет на Европа и на ниво Европейски съюз.
С цел да се осъществи систематичен диалог на експертно ниво за развитието на Информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието и да се обменят мнения за най-добрите практики за ефективност на съдебните системи, включително събирането на данни, беше създадена група към Европейския комисия с лицата за контакт от националните съдебни системи на държавите-членки. От страна на България са посочени двама експерти – един от Министерството на правосъдието, и един от Висшия съдебен съвет. Групата вече е провела две срещи срещи: през декември 2013 г. и през февруари 2014 г.
Водят се и активни дискусии на ниво Европейски съюз, като темата се разглежда в работна група. Съветници формират основни права, гражданство и свободно движение на хора. На нейно заседание на 11 февруари 2014 г. беше обсъден проект на заключение на съвета относно съдебните системи на държавите-членки на Европейския съюз. Проектът е изготвен от гръцкото председателство по настояване на държавите-членки относно подготовката на Информационното табло на Европейската комисия в областта на правосъдието. За 2014 г. е изготвено в рамките на европейския семестър.
Също така в момента се подготвя проект на заключение на Съвета по съдебните системи в Европейския съюз, които се очаква да бъдат разгледани и приети на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 3 и 4 март 2014 г.
В дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи е предвидено и устно предоставяне от Комисията на Информационно табло в областта на правосъдието за 2014 г. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Аз също благодаря, г-н Заместник-министър на правосъдието.
Желае ли някой от другите представители на вносителите да допълни представянето? (Не.) Добре.
Откривам разискванията по годишната програма.
Уважаеми колеги, някой от вас желае ли да вземе становище по така предложения проект на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2014 г.
Ако няма желаещи, аз бих искал да ви предложа да приемем за сведение така предложената Годишна програма, подготвена от Министерския съвет за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2014 г.
На основание Глава единадесета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложим в Годишната работна програма на Народното събрание за 2014 г. да бъдат включени следните проекти на актове, които касаят материята, която разглежда нашата комисия и които са включени в проекта за годишна програма на Министерския съвет:
1. Предложение на Комисията за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура;
2. Многогодишната програма относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие;
3. Предложение за Регламент на европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета относно производството по несъстоятелност;
4. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации.
5. Законодателна и незаконодателна инициатива за нов подход към несъстоятелността на предприятията.
6. Незаконодателна инициатива относно принципа на правовата държава в Европейския съюз;
7. Законодателна инициатива за кодифициране и преработване на 8 директиви в областта на дружественото право.
Предлагам това да бъдат предложенията на Комисията по правни въпроси към Комисията по управление на европейските фондове, която е водеща в тази материя за окончателно включване в Годишната работна програма на Народното събрание за 2014 г.
Има ли мнения, бележки, становища? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения проект за решение на Комисията и предложения за включване в Годишната работна програма на Народното събрание за 2014 г.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. Приема се.
Благодаря на представителите на вносителите, които участваха в тази точка.
По трета точка - Определение на Конституционния съд от 30.01.2014 г., с приложено искането на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 2/2014 г. за установяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които България е страна на чл. 43а, т. 2 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26/1968 г., последно изменение и допълнение ДВ, бр. 84/2013 г.).
Уважаеми колеги, предлагам, както е по традиция и както е практиката в тази Комисия да се въздържим от представяне на становище.
Има ли възражения. Няма.
Който е съгласен да се придържаме към досегашната практика и да не представяме становище на Народното събрание, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. С това приключваме работата по трета точка.
Преминаваме към точка четвърта и последна за днешното заседание.
По четвърта точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерски съвет на 06.12.2013 г.
Колеги, пристъпваме към второ гласуване на законопроекта.
Наименованието на законопроекта - Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Има ли бележки по заглавието? Не виждам. Който е съгласен с наименованието на законопроекта, моля да гласува. Благодаря ви. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 1. По § 1 няма предложения. Изказвания? Заповядайте.
Сава Петров:
Още със становището си при първото четене, Прокуратурата депозира идея, с която подкрепя измененията. Те започват с чл. 9. Но ние имахме становище, че е добре да се разширят пределите на защитата, като тя не се обвързва само с лица, свидетелстващи по определен каталог от престъпления, а възможността се разпростре върху всички застрашени лица, даващи показания или ценна информация за всички тежки умишлени престъпления.
Тъй като лимитите на защитата са определени по-напред, преди чл. 9, а именно в чл. 4 мислех си дали народните представители или вносителят биха подкрепили предложение, съгласно което в § 1 заема една необхваната до момента територия и се прекроят пределите на защита, като вместо каталога от изброени в закона престъпления, позволяващи включване в програмата за защита, се включат всички тежки умишлени престъпления по смисъла на Наказателния кодекс.
Предс. Четин Казак:
Тоест Вие предлагате да се премахне изчерпателното изброяване на отделни състави на тежки престъпления от Наказателния кодекс?
Сава Петров:
Като бъде заместено с изчерпателната формулировка „тежки умишлени престъпления”.
Предс. Четин Казак:
И вече по преценка на бюрото и на Съвета по защита и на Главния прокурор да се прецени дали за съответния вид престъпление има застрашени лица, които се нуждаят от защита.
Сава Петров:
Точно така. Степента на застрашеност да се измерва при всеки повод, предизвикан от даване на показания по дело за тежко умишлено престъпление, а не само за изчерпателно изброените.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, чухте предложението от страна на Главна прокуратура. Имате ли бележки, становища?
Какво е становището на Министерството на правосъдието по така направеното предложение от страна на Главна прокуратура.
Илия Ангелов:
Министерството на правосъдието не възразява относно предложението, което прави г-н Сава Петров и това ще бъде редактирано.
Предс. Четин Казак:
Най-общо да приемем, че в чл. 4 изброяването на съставите и главите на съставите на престъпление, по които се осигурява защита на застрашени лица, ще бъдат заличени и на тяхно място ще се предвиди обща разпоредба, която да обхваща всички тежки умишлени престъпления от общ характер и всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Г-н Председател, даже не съм сигурен дали и доколко е уместно, но при положение, че се предлага от Главна прокуратура, приблизително знаем ли какви са ефектите от това предложение един път по отношение на кръга от лицата и втори път, по отношение на бюджетния ресурс, който е необходим с оглед обезпечаване, евентуално ако се приеме увеличаване на кръга на лицата.
Сава Петров:
Въпросът е към мен. Не съм способен да отговоря за изчисления, свързани с бюджетния ресурс и възможността да стане по-често прилагането на програмата за защита. Логиката на Прокуратурата, за да направи това предложение, е следната.
Програмата за защита трябва да сработи тогава, когато е налице застрашеност във връзка с наказателното производство и повод да се положи специална грижа за застрашеното лице и неговите близки. Да обвържем тази застрашеност с един изчерпателно изброен каталог ми се струва не добро решение, защото застрашеността може да се появи при всяко тежко престъпление, което не е включено в каталога, както и при всяко ново въведено престъпление, което би се появило с изменение на Наказателния кодекс или с приемането на нов Наказателен кодекс. Следователно обвързването на програмата на защита с престъпленията по изчерпателно изброен каталог създава лимити, които също предполагам не са добре изчислени от гледна точка на разходвания финансов ресурс.
Всъщност броят на случаите, които са включени в програмата за защита, зависи от преценката колко пъти е станало опасно за даден човек, даващ показания или пък информация във връзка с наказателно производство. Няма смисъл това да се обвързва само с даден вид престъпления.
Освен това, ако вляза в терен на едно по-политическо говорене, което май не ми е работата, критиките към програмата за защита са ясно изразявани в докладите на Европейската комисия и от месец юли 2012 г. и в последния от месец януари 2014 г. Една от тези критики е свързана с недостатъчната плътност на програмата и неосигуряването й реално така, че да може в едно наказателно производство да се разчита на всички гласни доказателства, които могат да бъдат събрани, заради ниска мотивация на хората да свидетелстват, бидейки незащитени.
Това е логиката. Но не мога да дам финансови разчети. Смятам, че Прокуратурата не е в състояние да предложи такова нещо. Тя просто проявява грижа относно бъдещи свои занимания, доколкото Бюрото за защита минава към Главния прокурор, кога и как да я осигури.
Предс. Четин Казак:
Аз мисля, че така или иначе има предвиден ежегоден бюджет за реализацията на тази програма. Така или иначе Главна прокуратура трябва да се помести в този бюджет.
Сава Петров:
Именно. И ако има свободата да се помести в този бюджет, след като Главният прокурор стане структурата, към която се отнася Бюрото за защита, то тогава след като бюджетът е ограничител, не виждам причина изчерпателното изброяване по закона да бъде втори ограничител. В крайна сметка то ще бъде въпрос и на целесъобразност.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Мисля, че стана ясно. Други мнения, бележки?
Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване на така направеното предложение в Комисия за промяна в чл. 4 на закона. Който е съгласен с така предложеното изменение в чл. 4, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. Приема се.
Връщаме се към основния доклад и § 1 на законопроекта.
Има ли бележки по § 1. Няма внесени предложения. Не виждам желание за изказване. Който е съгласен с така предложения текст на § 1, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. Приема се.
§ 2. Има предложение за редакция на § 2 и по-специално на ал. 2.
„(2) Контролът върху дейността на Бюрото за защита се осъществява от Съвета по защита на застрашените лица, наричан по-нататък „Съвет по защита”.”
Предлага се да се създаде нова ал. 3.
„(3) Средствата, необходими за осъществяването на Програмата за защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.
И предложение за създаване на нова ал. 4.
„(4) Средствата, необходими за дейността на Съвета по защита се осигуряват по бюджета на съдебната власт.”
Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Може би за яснота, като предварително се извинявам, че може да не разбирам смисъла на вносителя, но предлагам в ал. 3 и ал. 4 от предложението „се осигуряват по бюджета на съдебната власт” мисля, че редакционно по-добре е „от бюджета на съдебната власт”, защото аз го разбирам едва ли не по подобие на бюджета за съдебната власт. Не знам. Ако вносителят е имал друго предвид, да разясни. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Те се предвиждат по бюджета за съдебната власт и оттам се осигуряват, естествено се осигуряват от него. Но първоначално се предвиждат в самия бюджет тогава, когато той се одобрява от Народното събрание. Първо се одобрява от Висшия съдебен съвет и след това от Народното събрание.
Има правно техническа бележка от нашите експерти. Заповядайте.
Николета Кузманова: експерт
Предложението е за ал. 3 и ал. 4 с оглед прецизност на редакцията.
„(3) Средствата за осъществяването на Програмата за защита се …” и по същия начин в ал. 4
„(4) Средствата за осъществяване на дейността на Съвета …”
Предс. Четин Казак:
Това е редакционна поправка, която не променя смисъла.
Даниел Кирилов:
Не е редно да влизаме в редакционни дебати, но средствата се панират по бюджета, а се осигуряват, респективно обезпечават от бюджета.
Въпросът е кой глагол искате да използваме. Ако е осигуряват, е от бюджета.
Предс. Четин Казак:
Добре. Как би звучало тогава?
„Средствата за осъществяване на дейността на Съвета по защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт”
Така ли е? (Да.) И ал. 3.
„(3) Средствата за осъществяване на Програмата за защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.”
Подлагам на гласуване така предложената окончателна редакция на § 2. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
§ 3. Чл. 13а. Предложение за редакция на целия чл. 13а.
„Чл. 13а. (1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(2) Съветът по защита:
1. разглежда писмените отчети на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита;
2. разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, предвидени в закона.
(3) Заседанията на Съвета по защита с ръководят от министъра на правосъдието.
(4) В случаите по ал. 2, т. 1 Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца.
(5) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението. При отсъствие или невъзможност за участие на някои от членовете, той се представлява от оправомощен негов заместник.
(6) Решенията на Съвета по защита се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни.
(7) Съветът по защита приема правила за работата си.
(8)Членовете на Съвета по защита не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.”
Това е, уважаеми колеги, предложената редакция на § 3. Има ли бележки, съображения. От вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 3 с предложената редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. § 3 е приет.
§ 4. В § 4 се предлага предложената нова § 2 да стане ал. 3, а сегашната ал. 2 да си остане, тъй като новата ал. 2 реално предлага да се добавят нови функции по Програмата за защита. Чисто редакционно. И систематично е по-удачно като решение.
Има ли бележки, предложения? Заповядайте, г-н Иванов.
Иван Иванов:
Имам бележка по т. 2 на ал. 2.
„2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от упълномощен от него заместник;”
Да стане ясно по какъв ред ги довежда. В смисъл дали самото бюро ще има функции, които ще изземе от други служби, които са към Министерството на правосъдието или ще използва охрана на съдебната власт.
Илия Ангелов:
Получава функции за принудително довеждане на лица, когато това е разпоредено от главния прокурор точно по дела, които са свързани с тези защитени свидетели. Иначе не се месят функциите на МВР, когато принудително трябва да се водят хора и не се месят функциите на Главна дирекция „Охрана”. Това важи и единствено само за бюрото. В други ситуации не. Когато е разпоредено единствено и само от главния прокурор.
Иван Иванов:
В тази връзка е и въпросът дали това е предвидено в бюджета на министерството, защото аз считам, че това ще доведе до увеличаване на заетите лица в този сектор, които ще довеждат принудително.
Илия Ангелов:
Няма да доведе до увеличаване на бюджета на Бюрото по защита, тъй като Бюрото по защита преминава с целия си бюджет от Министерството на правосъдието към Главна прокуратура.
Предс. Четин Казак:
Заповядайте, г-н Петров.
Сава Петров:
Ако мога да бъда полезен с кратко пояснение.
Принудителното довеждане е мярка по НПК. Тя се осъществява досега или от МВР, или от Главна дирекция „Охрана” – структура към Министерството на правосъдието.
С предвидения законопроект, ние подкрепяме това разрешение, нашето усещане е, че се дава възможност една структура, стояща извън изпълнителната власт, по разпореждане на главния прокурор, т.е. при високо централизирано решение, да осигурява подобна процесуална принуда в редки, бих казал изключителни случаи. Самият факт, че такова нещо може да бъде разпоредено само от главния прокурор, или пък изрично упълномощен от него, показва, че този инструмент е предвидено да бъде „скалпел” за рядка употреба и според нас идеята е полезна.
Що се отнася до бюджетните въпроси, аргументите ми са същите, както при коментара на новия § 1, рефериращ към чл. 4. Бюджетът е такъв, какъвто е. Въпрос на целесъобразност е кога главният прокурор ще реши да използва ресурсите на това ново звено в прокуратурата, за да го натовари с подобни функции.
Не се променя, обаче, правилото, че поначало принудително довеждане е роля и функция на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи.
Предс. Четин Казак:
Г-н Иванов, заповядайте.
Иван Иванов:
Не би ли трябвало в такъв случаи да има и някакво функционално устройство на тази структура тук в закона. Защото тези служби, които споменахте, да не ги повтарям, си имат своето функционално устройство, а тази някак си остава? Или аз не съм видял.
Сава Петров:
Това е предвидено по-нататък в закона, като се казва, че тези служители са със статут по Закона за МВР и упражняват правомощията, каквито и сега имат служителите на Главна дирекция „Охрана” по чл. 393 от НПК.
Иван Иванов:
Тоест всички служители на Бюрото ще имат тези правомощия. (полицейски – да.)
Предс. Четин Казак:
В момента Бюрото по защита е част – структурно звено към Главна дирекция „Охрана” на съдебната власт. С този законопроект се предвижда това звено да премине към главния прокурор, но се запазват функциите, правомощията на служителите, които са идентични с тези на Главна дирекция „Охрана”.
Друг бележки? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения текст на § 4. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Не виждам. Единадесет „за”. Приема се § 4.
§ 5. Създава се чл. 14в. Предложение за редакция.
„Чл. 14в. Устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор, съгласувано с Висшия съдебен съвет.”
Това е предложението да подобрена редакция. Имате ли бележки? Няма. Подлагам на гласуване § 5 с така предложената редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 6. По § 6 няма направени предложения. Имате думата. Заповядайте.
Николета Кузманова: експерт
Бележката на колегите от Правна дирекция е свързана с объркана правна техника в параграфи 5, 6, 7 и 8. Става дума за норми, които са на границата между два раздела, а в същото време са нови норми и не попадат в изискването на Закона за нормативните актове всеки член да се изменя с отделен параграф, реално членове от 14в до 14е ще бъдат обединени в един параграф – общ параграф, което ще доведе до отразяване в доклада на комисията, че § 6 и § 7, примерно, се отхвърлят, защото са отразени там, където им е систематичното място.
Тоест сегашните параграфи 5, 6, 7 и 8 ще бъдат в един общ параграф, който ще гласи, че в Глава втора, Раздел ІІ, се създават членове 14в до 14е.
Предс. Четин Казак:
Добре. Аз предлагам да подкрепим тази законодателна техника.
В § 7 по вносител се предлага думите „личният състав” да се заменят със „служителите на” и в ал. 2 също – „служителите на”.
Имате ли други бележки по § 6, 7 и 8 включително?
Филип Попов:
В § 7 чисто редакционна бележка – „Служителите на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си имат правата и задълженията…”.
Предс. Четин Казак:
Прав сте. Благодаря за тази корекция. Други мнения?
Подлагам на гласуване § 6, § 7 и § 8, които ще станат един параграф.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против и въздържали се няма. Единадесет „за”. Приема се.
§ 9. Няма предложения.
§ 10. Предлага се редакция.
„В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) По искане на главния прокурор директорът на Бюрото по защита му представя незабавно становище относно степента на заплаха за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик.
(2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплаха и когато установи, че:
1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото за защита;
2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор;
3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.
2. Създават се алинеи 3 и 4.
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.
(4) Разпореждането на главния прокурор или решението на Съвета по защита се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.”
Имате ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 и § 10 с така направените предложения за редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 11 и § 12. В § 12 има предложение за редакция:
§ 12. В чл. 18, ал. 1 се изменя така:
„(1) В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.”
Изказвания? Има ли бележки по § 11 и § 12. Няма. Който е съгласен с така предложените редакции на § 11 и § 12, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. Приемат се.
По § 13, § 14, § 15, §16, § 17 и § 18 няма постъпили предложения.
Имате ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 13, 14, 15, 16, 17 и 18 включително. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
Преходни и заключителни разпоредби.
Параграфи 19 и 20. Няма предложения. Имате ли бележки? Няма.
Който е съгласен с § 19 и § 20 от Преходните и заключителните разпоредби, моля да гласува. Благодаря. Против и въздържали се няма. Единадесет „за”. Приема се.
§ 21. Има предложение за редакция.
„(1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализирания отдел „Бюро по защита” в Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието преминават в служебни правоотношения с Прокуратурата на Република България.”
Останалата част от текста е по вносител – не е променена.
Имате ли бележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 21 с подобрената редакция, предложена от Комисията. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Против и въздържали се няма. Приема се с единадесет гласа „за”.
§ 22. Предложение за подобрена редакция.
„§ 22. В двумесечен срок от влизането в сила на закона главният прокурор, съгласувано с Висшия съдебен съвет, урежда устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита.”
По § 23 също има предложение за редакция.
„§ 23. В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет привежда в съответствие правилника за прилагането му.”
Тъй като вече има правилник за прилагането на закона, трябва да се приведе в съответствие с измененията в закона.
Имате ли бележки? Не виждам. Подлагам на гласуване § 22 и § 23 в редакцията, предложена от Комисията. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 24. Изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.
Има предложение за подобрена редакция, а именно да се добави т. 3.
„3. В чл. 219, ал. 6 думите „ал. 3-7” се заменят с „ал. 3-8”.”
Имате ли бележки? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст на § 24, моля да гласува. Благодаря. Против и въздържали се няма. Единадесет „за”.
§ 25. Предлага се подобрена редакция.
„§ 25. В Закона за съдебната власт в чл. 138 се създава т. 6:
6. ръководи Бюрото за защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.”
Бележки? Съображения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложената редакция на § 25. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Единадесет „за”.
И последния § 26. „Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Въпрос към вносителите и към Главна прокуратура. Достатъчен ли е този срок?
Сава Петров:
По-важен е срокът, в който трябва да се уредят вътрешните правила за работа на Бюрото. Това е малко по-дълго време.
Смятам, че е постижим този срок.
Предс. Четин Казак:
Добре. Подлагам на гласуване текста на § 26. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единадесет „за”.
С това, уважаеми колеги, Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство е приет на второ чете в Комисията по правни въпроси.
С това се изчерпва дневният ред. Благодаря на всички за участието.
Следващо заседание другата седмица. Закривам заседанието.

Председател:
Четин Казак