Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 31

Днес, 27.02.2014 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Лъчезара Стоева, началник на отдел „Контрол над въоръженията и неразпространението; от Министерството на икономиката и енергетиката – Ивелина Бахчеванова, директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, Христо Атанасов, началник на отдел „Международно контролирана търговия” в същата дирекция и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”; от Министерството на финансите – Людмила Петкова и Кирил Желев, заместник министри, Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” и Снежана Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Агенция „Митници” – Соня Вълкова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, народния представител Румен Гечев, вносител на законопроект и народния представител Петър Мутафчиев, вносител на проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, който е позволен, т.е. кворум повече от една трета от членовете на комисията, така наречения „спадащ кворум” и откривам днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, второ за тази седмица и ви предлагам следния проект за дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 06.02.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерски съвет на 09.01.2014 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 30.01.2014 г.
4. Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-157, внесен от Захари Димитров Георгиев, Петър Василев Мутафчиев и Пламен Василев Славов, на 10.12.2013 г. и № 454-02-2, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 15.01.2014 г.
Имате ли бележки, съображения по така предложения дневен ред? Няма. Подлагам на гласуване предложения проект за дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 06.02.2014 г.
Кой от гостите ще представи законопроекта? Заповядайте, г-жа Стоева.
Лъчезара Стоева:
Имам честта да ви представя проекта на Закон за ратифициране на Договора за търговия с оръжие.
Договорът за търговия с оръжие беше приет на 2 април 2013 г. от Общото събрание на ООН, подписан от България на 2 юли 2013 г. след решение на Министерския съвет при условията на последваща ратификация.
Идеята за Договора за търговия с оръжие започва още през 2006 г., когато стартира и самия процес. Страната ни е ангажирана от самото начало с него. Има активна роля и по време на самите преговори, включително като заместник-председател на конференциите и подготвителните комитети.
Целта на този договор е да запълни голяма празнота в международната правна общност, където нямаше никаква регламентация до този момент на глобално ниво за търговията с оръжие. Този договор въвежда високи стандарти, които предвиждат изграждане на национално законодателство на всяка държава, страна по този договор, което предвижда оценка на индивидуалните заявления за износ на базата на сериозни критерии, сред които са спазване на правата на човека, има ли конфликти и т.н.
В национален план ратифицирането на този договор няма да доведе до необходимост за промяна на законодателството или въвеждане на нови мерки, тъй като България от години наред има една от най-добрите системи за експортен контрол. Страната ни е член на всички режими за експортен контрол и има доста ефективно законодателство в тази област.
С ратифицирането, обаче, ще допринесем за намаляването на опасността от нелегално разпространение на оръжия и ще играем ключова роля за влизането в сила на този договор, ако бъдем сред първите 50 държави, ратифицирали договора, тъй като това е броят за ратификация, който е необходим за влизането му в сила.
Следва да отбележа и това е посочено и в мотивите, че необходимо решение на Съвета на Европейския съюз, упълномощаващо държавите-членки на Европейския съюз да ратифицират от името на Европейския съюз договора. Това се налага, тъй като договорът съдържа и клаузи, които касаят общата търговска политика.
Вчера беше прието решение. На 3 март се очаква това решение да стане факт, така че вече всички държави ще имат възможност да ратифицират този договор.
Ако колегите от Министерството на икономиката и енергетиката имат нещо да добавят. Аз изчерпах презентацията.
Също така, ако имате въпроси, сме на ваше разположение.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Някои от останалите гости желае ли да вземе отношение? (Не.) Откривам дискусията по Законопроекта за ратифициране на Договора за търговия с оръжие. Колеги, някой желае ли да вземе думата? Имате ли бележки? Няма. Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 06.02.2014 г. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Единадесет „за”. Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерски съвет на 09.01.2014 г.
По тази точка имаме гости от Министерството на финансите – г-жа Людмила Петкова, заместник министър и г-н Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” и от Агенция Митници, г-жа Соня Вълкова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”. Заповядайте.
Има думата г-жа Петкова да представи законопроекта.
Людмила Петкова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Накратко ще ви представя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците. Проектът е изготвен с цел привеждане в съответствие на националното законодателство с митническото законодателство на Европейския съюз, както и прецизиране на разпоредби с цел улесняване практическото прилагане на закона.
Всъщност самите промени могат да бъдат групирани в шест основни групи:
Първата промяна е в административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания, установени от митническите органи.
Съгласно действащия Закон за митниците при влизането в сила на решение, издадено от митническите органи, с което са определени дължими публични държавни вземания и те не са заплатени доброволно, се издава Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Издаването на този административен акт от митническите органи е въведен в националното митническо законодателство преди присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
За разлика от административните актове, които се издават от органите по приходите на Националната агенция за приходите, например ревизионният акт, който е изпълнителното основание за събиране на вземанията, при митническите органи се издават два отделни административни акта: съответно решение и след това постановление за принудително събиране, които подлежат на самостоятелно обжалване по административен и съдебен ред.
С цел да се повиши ефективността при събирането на публичните държавни вземания от митническите органи, както и да се намалят сроковете за събиране на дължимите публични държавни със законопроекта се предлага отмяната на раздел ІІІ. Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, издавани от митническите органи. С проекта се предлага издадените решения от митническите органи за определяне на длъжника и на размера на публичното държавно вземане да служи като изпълнително основание. Тоест да не са два отделни акта, а съответно с един акт да служи като изпълнително основание за събиране на публичните държавни вземания.
Направените предложения са в съответствие с разпоредбите на
чл. 7 и чл. 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
В тази връзка е направеното предложение за промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че решението на митническите органи е изпълнително основание.
Втората група предложения за промяна в Закона за митниците е свързана с прецизиране на разпоредбата, свързана с начисляването на лихви за забава. С проекта се въвежда начална дата за начисляване на лихвата за забава от митническите органи за дължими публични държавни вземания, включително установените при последваща проверка и ревизии, а именно от деня, следващ датата на възникване на задължението.
Третата група промени е свързана с отмяната на разпоредби в закона, поради пряката приложимост на разпоредби от европейските актове. В самия Закон за митниците има текстове, които се съдържат и в европейските регламенти. Знаете, че регламентите са с пряко приложение и не е необходимо да има такива текстове в националното законодателство.
Четвъртата група промени уреждат и обмена на информация между Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”. С проекта се предвижда обмен на информация между двете институции чрез регламентирането на достъп до автоматизираните им информационни системи.
Петата група предложения са за въвежда на по-висок размер на санкцията в случаите на контрабанда на тютюневи изделия. В проекта се предвижда да се въведе минимален размер на санкцията в случаите на контрабанда с тютюневи изделия не по-малко от 1000 лв., като се запазва досегашният ред за определяне на санкцията като процент от продажната цена. Той е от 200 до 250% от продажната цена. Всъщност предложената мярка има превантивен характер по отношение на контрабандата с тютюневи изделия в неголеми количества и се предвижда по-тежка санкция при повторно нарушение, тъй като анализът на Агенция „Митници” показва, че нарушенията на митническото законодателство и по-специално с тютюневи изделия се извършва системно от едни и същи нарушители.
Шестата група промени е свързана с отнемане в полза на държавата на стоки, предмет на митническо нарушение.
Това са накратко промените в Закона за митниците. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. От Агенция „Митници” имате ли нещо да добавите?
Соня Вълкова: Агенция „Митници”
Благодаря Ви, г-н Председател. Смятам, че г-жа Петкова беше много изчерпателна. Нямам какво да добавя.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, чухте представянето на законопроекта от страна на вносителите. Откривам дискусията и ви давам думата. Заповядайте.
Смиляна Нитова-Кръстева:
Имам едно питане към определен текст от предложения законопроект, а именно § 4, който визира чл. 19 и по-точно ал. 4 и ал. 5. Въпросът ми е относно сроковете.
Текстът на ал. 4 е:
„(4) Решението трябва да бъде издадено в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, освен когато в закона или в правилника изрично са определени други срокове.”
Какво имате предвид под най-кратък срок?
И ал. 5. „Когато митническите органи не могат да се произнесат в определения срок, поради необходимостта от събиране на допълнителна информация, те трябва да уведомят лицето преди неговото изтичане, като посочат причините и необходимия им срок за вземане на решение.”
Не е визиран срок.
И с оглед вашия отговор, може би ще се наложи да ви питам това не навежда ли към административен произвол – нефиксирането н точно определени срокове?
Людмила Петкова:
Аз ще отговоря на въпросите.
По отношение на ал. 4 и ал. 5 те са изцяло в съответствие с разпоредбите на регламент, тъй като знаете, че митническата дейност е изцяло регламентирана с регламенти. Но по принцип за по-голяма яснота може би ще се предложи една по-добра редакция на ал. 4 и бих искала да ви я кажа:
„Решението се издава в 30 дневен срок от започване на производството, освен когато в закона или в правилника изрично са определени други срокове.”
Може би това е по-подходяща редакция.
А в ал. 5 може да се допълни „в определения срок в ал. 4”.
Смиляна Нитова-Кръстева:
Трябва да се внесе яснота в текстовете. Независимо от директивата, ние трябва да бъдем конкретни.
Предс. Четин Казак:
Може би наистина трябва да се добавят сроковете за по-голяма яснота. Вносителите са съгласни с направената бележка.
Други бележки, коментари? Няма. Г-н Иванов, заповядайте.
Иван Иванов:
Ако някъде сме пропуснали подобна грешка, ще помоля вносителите да ги прегледат текстовете, защото действително може да се стигне до някаква форма на административен произвол. Благодаря.
Людмила Петкова:
Ако мога да добавя. Ние по принцип ги прегледахме текстовете и където е възможно сме подготвили текстове за прецизирането им. Но има някои текстове, които няма как да ги прецизираме, тъй като са точно и съобразно европейския регламент. Но където е възможно, ще бъдат прецизирани, за да са по-ясни при прилагането им.

Соня Вълкова:
Г-н Председател, мога ли да внеса едно разяснение от гледна точка на митническата администрация.
Двете разпоредби изцяло кореспондират на чл. 6 от Регламента. Обаче какво се има предвид за това, че няма срок и допълнителните доказателства? В митническата дейност характерно е това, че когато митническият орган не приеме определено деклариране от декларатора, той прави проверка в другите държави-членки и затова няма определен срок. Ние казваме: уведомяваме лицето, че е отправено допитване до държавата износител дали този сертификат е действителен в тази държава, дали е издаден от компетентен орган и всъщност държавата не е свързана с определен срок. Може отговорът дали действително този сертификат е реален или не, дали не е фалшив да дойде и след два и след три месеца. Ние просто уведомяваме лицето, че не можем да дадем решение в този срок, защото сме направили запитване, примерно, до швейцарската митническа администрация. И когато дойде този отговор, вече взимаме конкретното решение и затова няма обвързване със срок, защото ние в противен случай не можем да го спазим този срок. Той е извън обективната възможност на администрацията. Понякога отговорът идва и след месеци.
Иван Иванов:
Разбирам мотива, но все пак по вашата логика това нещо може да продължи и 7 години. (Има срок от три години.) Ако някъде в друг текст на закона има срок, просто го сложете и тук, защото с този текст давате възможност за години напред. Дори и над три години, за които Вие казвате. Примерно, не по-дълъг от една година, или две години, шест месеца – вие ще си прецените. Няма как нещо да бъде без срок.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че тази материя, специално митническо законодателство на ниво Европейски съюз е доста е доста кодифицирано. Тук действат регламенти с пряко действие. Не случайно в този законопроект доста разпоредби са отменени, именно защото дублират така или иначе пряко действащи разпоредби на съответните регламенти. И сега чуваме, че има идентични текстове в съответния регламент, така че реално дори може и без тези текстове тук. Но за по-голяма прецизност и ако няма да създаде проблеми, може да се посочи този краен срок – не повече от три години за ал.5, ако това е в рамките на регламента.
Аз искам да ви поздравя специално, че следствие на това решение на съда на Европейския съюз сте преценили и сте премахнали двойствеността, т.е. двата акта, които досега са съществували – решение за определяне на дължими публични държавни вземания и постановлението на принудително събиране, които (и двата акта) на самостоятелно основание са били обжалвани, което е създавало сериозни проблеми. Сега са унифицирани в един акт, което реално улеснява дейността на Агенция „Митници” и ограничава възможностите за произволно обжалване по един и същ въпрос на две основания. Така че това е нещо, което заслужава да се подкрепи.
Уважаеми колеги, имате ли други бележки? Няма. Закривам дискусията и подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 402-01-3, внесен от Министерски съвет на 09.01.2014 г. Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо гласуване, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. С това законопроектът е приет от Правната комисия. Благодаря.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Моля г-н Хамид да продължи да води заседанието. Заповядайте, г-н Хамид.
Предс. Хамид Хамид:
Уважаеми колеги, следващата трета точка е Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 30.01.2014 г.
Има ли някой от вносителите? Ако няма, аз да го представя.
Емил Радев:
Важното е да има кой да отговаря на въпросите, а не толкова до представянето. Защото, ако няма кой да отговаря, по-добре да отложим точката.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, г-н Радев предлага да отложим точката и да преминем към четвърта точка от дневния ред, а след това да се върнем към точка трета.
Подлагам на гласуване тази процедура. Благодаря ви. Всички сме „за”. Опасявам се, г-н Радев, че и по четвърта точка ще бъдем в същата ситуация, тъй като все още няма човек от вносителите.
Колеги, разбрах, че всеки момент ще влезе представител на вносителите, който да отговаря на въпросите, така че бихме могли да продължим с точка трета от дневния ред. Отменям гласуването за процедурата. Оставаме на т. 3.
Моля гостите по т. 3 да се представят. Заповядайте.
Кирил Желев:
Аз съм Кирил Желев, заместник-министър на финансите и г-жа Снежана Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Желев. Вече е тук и г-н Румен Гечев, който ще представи законопроекта. Заповядайте, г-н Гечев. Имате думата.
Румен Гечев:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги, идвам от Комисията по бюджет и финанси и там току-що завършихме със Закона за Сметната палата.
А сега по Закона за потребителския кредит. Кои са основните акценти в този проектозакон.
Първият акцент, който е изключително важен, това е, че формирането на лихвата вече ще става на пазарен принцип в пълно съответствие с практиките на страните-членки на Европейския съюз.
Какво имам предвид? Лихвата се разделя на две части:
Фиксирана част. Фиксираната част на лихвата се определя от съответната търговска банка. Различните банки ще имат различна фиксирана част на лихвата, която не се променя по времето на действието на закона и тази разлика ще бъде инструмент за конкуренция между търговските банки. Такава фиксирана част на лихвата съществува и в момента. Такава е и практиката в Европейския съюз.
Променлива част. В момента, обаче, проблемът, който ние решаваме с новия проектозакон е, че променливата част на лихвата се определя от всяка търговска банка по различна методика в България и което е още по-лошо, тази методика позволяваше на търговските банки да прехвърлят всички рискове и тежести върху кредитополучателите, а не се разделяше рискът с банката. Това влияе върху величината на лихвата и върху условията, при които българските граждани изплащат потребителския кредит, в това число и ипотечния жилищен кредит.
Какво е новото? Новото е, че съобразно европейската практика ние предлагаме плаващата част на лихвата да се променя в пряка зависимост от пазарните индекси. LIBOR на лондонския кредитен пазар, или EUROBOR в еврозоната, или SOFIBOR – на българския пазар, или друг показател. В някои страни използват равнището на инфлация, като обърнете внимание, този показател става дума, че трябва да бъде публикуван от Българската народна банка или от Националния статистически институт. По този начин банките ще използват методики за формирането на пазарната част на лихвата, съобразно реалните пазарни условия, което означава, че всеки кредитополучател ще може да следи промяната на тази лихва и как се променя лихвата по неговия кредит.
Европейската практика показва, че се използва средна претеглена за промените в пазарните индекси на три месеца или на един месец, т.е. в никакъв случай не става дума за промяна на лихвата всекидневно или ежеседмично. Банката ще информира своите кредитополучатели предварително какъв е избраният от нея индекс или комбинация от индекси. И тази методика, за разлика от досегашната практика няма и не може да бъде променяна. Или, ако бъде променяна, това ще стане с изричното съгласие на двете страни, а не само от страна на банката, каквато е сегашната практика.
Искам да ви уверя, че в тази част на проектозакона напълно сме се съобразили с първо изискване – да стане по пазарен принцип, да засилим пазарната конкуренция и второ, това да отговаря на пълно на практиката в другите страни-членки на Европейския съюз.
Сегашното формиране на лихвата в България е уникално за Европейския съюз. Преди три години и Румъния въведе формирането пазарната част на лихвата, съобразно това, което сега предлагаме ние. Така че с реализацията на проектозакона в тази му част ние, последната страна от Европейския съюз, която не изпълнява тези общи принципи, ще отговорим на европейската практика. Това ще засили конкуренцията и очакванията са, че това ще повлияе положително - винаги по-силната конкуренция влияе положително върху лихвените равнища.
Второто, което е много важно, е предсрочното изплащане на ипотечните жилищни кредити, което засяга десетки хиляди български семейства. Практиката в България също е уникална. Към момента, ако гражданинът иска предсрочно да изплати кредита си и да тегли кредит при по-добри условия от друга банка, той трябва да заплати такса за предсрочно погасяване, каквато хората умилително наричат „наказателна такса”, която в момента е около 4-5%, което ще рече фактически, че тази такса е забранителна. Тоест българите, теглили кредити от банка за закупуване на жилища, стават своеобразни крепостни селяни на банките, тъй като няма такава разлика между 4 и 5% между отделните банки.
Какво предлагаме ние? Отчитайки интереса на банката, тъй като отпускайки този кредит, банката прави проучване, тя ангажира ресурс, самата банка е взела кредит от друга банка или собствени ресурси и тя трябва да бъде възмездена. Съобразявайки се с европейските практики, предлагаме банките да могат да искат такава такса за предсрочно погасяване само ако смяната на банката става в първите 12 месеца от плащането на кредита. Колко ще плащат гражданите? Ще плащат до 1%. Тоест ние отваряме вратата за конкуренция между банките, когато предлагат такива кредити. И потребителите, които сключват такива кредитни заеми, ще избират и по показателя какъв е размерът на евентуалната наказателна лихва, ако те решат предсрочно да изплатят кредита си в рамките на първата година от началото на изплащането.
След първите 12 вноски по главницата и лихвата, която направят получателите на кредитите, те няма да дължат абсолютно нищо на банките. Тоест след 12 плащания гражданите ще могат да рефинансират ипотечния жилищен кредит от други банки при конкурентни условия. Това е изключително важна промяна. Отново тя води до засилване на конкуренцията. Резултатите задължително ще бъдат положителни, така както се случи по принцип с потребителския кредит и неговото предсрочно погасяване с премахването на тази наказателна лихва, сега ние включваме и ипотечния жилищен кредит. Това са двата ключови момента.
Третият ключов момент, изключително важен по отношение на ипотечните кредити, е следният. Както знаете в момента сериозният проблем е, че кредитополучателите в случай, че са изпаднали във финансова невъзможност да обслужват кредитите си, първо, след съответните процедури те губят жилището си, което е разбираемо. Когато човек взима пари на заем, той трябва да ги връща. Но проблемът е, че в сегашната практика гражданите много често се оказват в ситуация, в която те не само че напускат жилището си, но поради това че процедурите са неадекватни и според нас, непазарни, често техните жилища, да не кажа почти винаги се продават по пазарната цена в резултат на което хиляди български семейства трябва не само да търсят подслон над главата си, но те и продължават да плащат разликата между цената, по която е продадено жилището и размера на дълга. И ние предлагаме следното нещо.
Разбира се, има страни-членки на Европейския съюз, където интересите на кредитополучателя и на хората, които са изпаднали в затруднение са защитени в по-голяма степен, но те разполагат и с по-големи бюджетни възможности. Например, в Дания при такава несъстоятелност общината е задължена да осигури алтернативно жилище. Но България не разполага с такива ресурси. Затова ние ще прилагаме практиката на 95% от страните на Европейския съюз, а тя е следната.
В проектозакона задължаваме търговските банки да предложат и втори вариант на кредитополучателите. Кой е той? Първият вариант е този, който съществува. Вторият вариант е банките да предлагат на кредитополучателите своеобразна застраховка. Тоест, при сключването на договор, където има клауза, казваща, че в случай на несъстоятелност да се обслужва дългът след определен период от време, се губи жилището, обаче кредитополучателят няма повече ангажименти към банката. Тоест, банката се удовлетворява до размера на цената на жилището, което се продава на пазара. Разбира се, ние сме наясно, че тази втора възможност означава, че кредитополучателите ще трябва да плащат и по-висока цена, тъй като рискът на банката е по-висок. Поради което банките ще се конкурират и по това, предлагайки задължително и втори вариант, колко по-висока ще бъде цената на кредита. И тогава българските граждани ще могат да направят своя избор на каква цена и какви възможности имат и са готови да сключат договор за ипотечен жилищен кредит, какъв риск поемат – първи или втори вариант, тъй като до момента банките не бяха задължени да предлагат такъв втори вариант на кредитополучателите.
Това са най-важните моменти в проектозакона за потребителския кредит. Искам да кажа, може би да трети път, той напълно отговаря на европейските практики, и второ, прави условията за потребителски кредит по-пазарни и с повече конкуренция. Благодаря ви.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Гечев. Откривам дебатите по законопроекта. Преди да дам думата на колегите за въпроси и становища, искам да чуем становището на Министерството на финансите по законопроекта. Заповядайте.
Кирил Желев:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Становището на Министерството н финансите е в подкрепа на предложения законопроект. Смятаме, че ще повлияе положително в посока на увеличаване на доверието, в това число и на самите кредитополучатели към банките, дотолкова доколкото общият стремеж би трябвало да бъде свързан с утвърждаване и укрепване на легитимния кредитен пазар и в някаква степен този законопроект допринася за решаване и на този проблем.
Едновременно с нашата подкрепа, от гледна точка на законодателна техника и технология бих искал да обърна внимание на две неща.
Първото от тях е, че на първо четене в Народното събрание е приет законопроект ЗИД на Закона за защита на потребителите, който адресира текст към Закона за защита на потребителите и това би трябвало да се има предвид от гледна точка на систематизирането на нещата.
Второто в тази връзка се отнася до инкорпоринето на една от Директивите 2008/48 ЕО.
Същото се отнася и за вече приетата Директива 2014/17ЕС, която чака за публикуване във вестника н Европейския парламент, и е започнала подготовка за законодателно решение от гледна точка на кредитите за жилищни нужди. Там се решава и въпросът за предсрочното погасяване.
Тоест би трябвало да се има предвид, че когато се приеме специализираният закон ще трябва отново да се намерят систематично местата на отделните текстове.
В заключение бих искал да кажа, че действително имаме предложения за интелигентни решения, които са намерили място в законопроекта. И ние подкрепяме такива закони.
Понеже разговарях и с подуправителя на Централната банка, той помоли да имате предвид, уважаеми народни представители, че е внесено становище на Българската народна банка в Комисията по икономическа политика и туризъм и в Комисията по бюджет и финанси.
Благодаря ви. Ако има въпроси към нас, да ги чуем, тъй като отново трябва да се върнем на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, където имаме ангажимент – доклад за второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря за становището и присъствието. Успешно заседание.
Колеги, имате думата за въпроси и становища по законопроекта.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Разбира се, има някои много добри идеи в този законопроект. Примерно, отпадането на неустойките и обезщетенията за предсрочно погасяване. Това е тенденция. Видяхме, че има и директива. Така или иначе това е разширяване на обхвата на тези разпоредби и това е една тенденция, която ще продължи и може би ще обхване и всички кредити в даден момент. Не знам дори с публикуването на Директивата дали няма да се наложи ние да правим изменение в още по-голям обхват, отколкото само на Закона за потребителския кредит.
Това че по някакъв начин се опитваме да направим променлив лихвен процент по кредита, доколкото този опит по този начин е най-добрият, бих казал, че тук трябва да се изкажат финансистите.
Аз ще задам няколко въпроса, които са чисто по правната част.
Параграф 7, чл. 33, нова алинея 4
„(4) В едномесечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът предприема действия по принудително изпълнение по реда на Глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс.”
Защо е нужен този срок? Защо тук слагаме императивен срок, в който на практика банките са задължени да започнат преследване на длъжниците. Ясно, поради забавяне, поради други причини, поради неизпълнение на договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Но знаем, че и оттам нататък кредитните институции търсят начини за предоговаряне, за споразумение, за допълнителни обезпечения. Защо по този начин ги принуждаваме в рамките на един месец да стартира процедурата по принудителното изпълнение. Тя е свързана и с такси, с които после ги товарим длъжниците, а оттам нататък това е свързано и със започване на цялата процедура, която води обикновено до загуба на жилището.
И какво значи действие по принудително изпълнение? Банката може да тръгне по съдебен ред да си търси вземания, да тръгне към поръчители и т.н. Абсолютно тук не мога да разбера смисъла.
А също така, към кого трябва да тръгне? Към всички, към поръчителите, към съдлъжниците или ако имаме само един длъжник, само към него?
Вторият ми въпрос е за измененията в Закона за кредитните институции, а именно чл. 60, ал. 2.
„(2) Когато срещу кредитополучателя по договора за жилищен ипотечен кредит е насочено принудително изпълнение, банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, когато страна по договора за кредит е физическо лице и такава клауза е предвидена в него.”
Чл. 133 от Закона за задълженията и договорите казва „цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят, ако нямат законови основания за предпочитания.”
Това е общата норма от ЗЗД. Самата глава се казва „Обезпечение на вземанията”. В текста който ни се предлага, не се казва до размера на ипотеката на жилището. Тук обезпеченията могат да са, примерно, залог за бъдещи вземания, залог на движими вещи, а също така ЗЗД ясно казва: цялото имущество служи за обезпечение. Думата обезпечение, използвана по този начин, значи, че абсолютно тук по всякакъв начин може да се тръгне към цялото имущество на длъжника. И като се каже „размера на обезпечението” имаме предвид чл. 133 от ЗЗД. Значи тук говорим за абсолютно цялото му имущество.
Второ, тук говорим за договора за кредит на физическо лице. Едноличните търговци също са физически лица. Вкарваме ли ги в обхвата или не ги вкарваме? Защото аз смятам, че имаме глава несъстоятелност за търговци, където включва и едноличните търговци. Мисля, че този закон е насочен към физическите лица, които няма как да обявят фалит съгласно нашето законодателство в момента. Много сме назад. Ние с Румъния сме на опашката, а може би и в световен мащаб в развитите държави.
Така че на практика колкото и да се стремим тук по някакъв начин да удовлетворим и да кажем, че решаваме даден проблем, не го решаваме.
Как дерогираме ЗЗД, това е една абсолютно друга тема?
Другият ми въпрос. Разпоредбите на този закон не влизат в сила за договорите, които са сключени до момента. Когато говорим за обезпеченията, тук е наистина резонно. Защото страните, като са сключвали договорите, явно такъв регламент е нямало. Но когато говорим за таксите за предсрочно погасяване, аз мисля, че е съвсем резонно да допуснем и за действащите в момента договори това да стане. Защото оттук нататък ние на практика казваме, че този закон ще произведе каквото и да е действие след 2-3 години и то за договори, сключени от днеска и когато са изпаднали, оттам нататък в неплатежоспособност. Дано да има много по-малко такива случаи, но това ще стане след 2-3-4 години и т.н. ще уреждаме тези въпроси.
В настоящия момент проблемите на гражданите няма да се разрешат по този начин.
И второ, не смятате ли, че когато приемем тези текстове с размера на обезпеченията, ням да принудим банките в един момент да искат не едно жилище за обезпечение, а две, три, да искат допълнително обезпечение и да направим жилищното кредитиране на практика много непосилно за българските граждани. Защото тук се възползват хора, които нямат жилище и целта е да се осигури жилище на българските граждани с кредитен ресурс, защото те на практика нямат такова, нямат достатъчно средства да финансират. Оттук нататък явно ще си залагат освен жилището, което ще се купува с този ипотечен кредит, ще залагат и жилища на майки, бащи и т.н., за да спадне риска по-малко за банката-кредитор и може би това ще затрудни доста жилищното кредитиране.
И пак казвам, тук е редно обхватът да е само за физически лица, защото търговците движат по съвсем друг регламент. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Радев. Г-н Гечев, желаете ли сега да отговорите. Заповядайте.
Румен Гечев:
Сега ще отговоря. Просто ще е по-оперативно.
Колега Радев, въпросите, които Вие поставяте, са обект на дискусии и в други комисии. Те са напълно основателни и логични.
Единият ви въпрос. Трябва да поясня за какво става дума. Причината да искаме банките да приключат в срок е, че за голямо съжаление в момента повечето банки умишлено разтакават процедурата по чисто икономическа причина. Тъй като когато изпадне в неплатежоспособност даден български гражданин и неговото семейство, както знаете, като не плащат месечните вноски, банките слагат главоломни наказателни лихви. Много често лихви те решават и ги налагат едностранно, без да уведомят потребителя, толкова колкото си решат. И тъй като има такива практики, които се разглеждат и в съдебни процедури в България, ние затова предлагаме да има някакъв срок, за да не може банката да разтакава и след това, примерно, след шест месеца или след две години да ви даде сметка, от която да ви се завие свят. В която те са включили такси, разглеждания, наказателни и други. Това беше един от мотивите защо слагаме такъв срок. То е на основата на десетки процедури в съда и оплаквания на гражданите за това, че банките разтакават кредитополучателите. Това е аргументът, че банките умишлено забавят. Разбира се, ще погледнем още веднъж юридически да видим дали този срок е достатъчен. Все пак един месец се счете от експертите, че този срок може да бъде достатъчен за преразглеждане на договора и подписване евентуално на анекси към договора или подписването на нов договор.
Що се касае за имуществото на длъжника. Това ще го проверим още веднъж. Тук се има предвид, че става дума за ипотеката на жилището, което е предмет на договора. Но това, което казахте Вие за други възможни претенции на банката към цялото имущество на длъжника. Благодаря за това подсещане, защото аз не съм юрист и не знам дали на другите разисквания юристите са обърнали внимание, но аз си записах и това трябва задължително да го променим, защото би било фатално, ако банките имат юридическа възможност за такива претенции, извън предмета на договора.
Разбира се, че тук става дума за Закон за потребителски кредит за физически лица. В преговорите с Асоциацията на търговските банки и с други заинтересовани страни, ние се съгласихме, че на този етап няма да пипаме механизма, при който се формират кредити за фирми, поради разбираеми причини. Но естествено, че в следващите години ще бъде направена стъпка и в такава посока.
Що се касае за старите договори, това го поставят повечето неправителствени организации, но вие сте юристи все пак и би трябвало да знаете много по-добре от мен в случая, че ние няма как да приемаме закони със задна дата, тъй като банкерите твърдят, че примерно ипотечни договори, които са сключени по жилища преди 20 години, какво става. Тук съпротивата на Асоциацията на търговските банки беше категорична. Преговорите бяха доста тежки през тези седем месеца и ние сме постигнали някакъв баланс на интереси. Но, разбира се, Вие имате правото в пленарна зала да предложите такива промени, които ще обсъдим и ще гласуваме.
Що се касае до размера на обезпечението и за неговата оценка. Имайте предвид, уважаеми колега, Вие най-вероятно знаете добре какъв е механизмът в момента, няма да жалите банките. Защото те какво правят в момента. В момента, когато оценяват жилището, което ще кредитират, вярно е, че те първо правят един дискант – намаление на пазарната цена с 30%. Второ, вярно ли е, че те искат участие на кредитополучателя 20-30% във финансирането на проект? Искат. На практика какъв е техният риск? 30% плюс около 30% стават 60%. Добре, колко трябва да падне пазарната цена, за да се озоват те в ситуация, при която да понасят някакви значими загуби. Те не можаха да отговорят на този смислен въпрос на нашите дискусии, поради което ние считаме, че те и без това в крайна сметка техни оценители правят оценка на съответния имот. Те се съгласиха, че такава е тяхната практика – до около 30% дискант на цената плюс участие 20-30%, в резултат на което банката не поема допълнителни рискове.
Хипотезата, която казвате, е логична – възможно ли е банките да искат допълнителни гаранции по кредита и това няма ли да доведе до увеличение на цената. Аз вече обясних, че те и сега са напред с около 50-60%. Не допускам, че това ще повлияе съществено върху цената. Защото банките могат да имат всякакви искания. Те могат да искат и пет жилища да залагаме. Въпросът е българите с какво разполагат. В крайна сметка има пазарна конкуренция. Така че пазарът е този, който ще охлади техните страсти за допълнителни изисквания към ипотечния кредит.
Това бих могъл да ви отговоря на този етап. Но аз си записах и тези въпроси ще бъдат разглеждани още веднъж на оперативно равнище, преди да влязат в пленарна зала.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Гечев. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Г-н Гечев, за съжаление даже и след като се заведе принудителното изпълнение, производството, лихви текат. Така или иначе и там колко ще се забави принудителното изпълнение във времето, зависи изцяло от кредитора. Той може да насочи, примерно, към една вещ изпълнението, две години да стои там и т.н. Така че ние на практика не можем да ограничим изкуствено с императивни норми принудителното изпълнение кога ще бъде започнато. Това не е гаранция кога ще бъде приключено и през години ние знаем много случаи, когато няма имущество и продължава да си тече изпълнителното производство, да се начисляват законовите лихви и това е процес, който на практика няма край и знаем, че ние сме страната с вечните длъжници и аз се надявам, че скоро ще разгледаме промените в ЗЗД, за да сложим все пак някакъв край и там. Защото с тези мерки ограничаваме частично някои проблеми, но не решаваме основните.
Аз пак казвам, удовлетворен съм, че това не засяга търговците. И хубаво е тук като пишем за кредит на физическо лице, може би трябва да добавим „нетърговец” или „неизвършващ търговска дейност” и така ще стане ясно, че изключваме от обхвата едноличните търговци. Но това може да стане между първо и второ четене.
И наистина искрено се надявам, че това няма да качи лихвите по кредитите, защото по никакъв начин не можем да влияем на този процес. Защото, ако банките сметнат, че рискът е по-висок, те ще качат лихвите, а цената на кредита ще се качи, ако вместо една ипотека, се правят разходи за ипотекиране на два имота и оттам нататък автоматично, примерно с 2% отиваме нагоре цената на кредита. Така че може би практиката ще покаже докъде ще доведе това. Благодаря ви.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Радев. Други колеги? Г-н Попов.
Филип Попов:
В § 7, чл. 33 тези опасения, които сподели колегата Радев с голяма част от тях аз съм съгласен. Това, разбира се, е за второ четене. Но препоръчвам да се погледне по-внимателно този текст и да се даде възможност и на длъжника да инициира в крайна сметка това принудително изпълнение, в смисъл такъв –в едномесечен срок от обявяването на кредита за предсрочно изискуем по искане на длъжника, отправено писмено до кредитора, същият предприема действия по и т.н. Предлагам го ad hoc. Може би трябва да се помисли в тази насока.
Второ, в т. 1 на § 2, чл. 10, ал. 1 – „…, чийто размер е не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договор”. Не виждам защо трябва да ги ограничаваме само до два екземпляра?
Само като бележки. Иначе с духа и предприетите мерки, които са в този законопроект, съм абсолютно съгласен и ще го подкрепя на първо четене. Но само обръщам внимание на тези два текста, които малко ме притесняват. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Гечев, това бяха по-скоро коментари. Искате ли нещо да добавите? Г-жа Нитова.
Смиляна Нитова:
Аз също ще подкрепя този законопроект. Смятам, че той е навременен, дори малко сме позакъснели в уреждането на този тип взаимоотношения.
За разлика от г-н Радев, аз смятам, че този законопроект решава основната част от проблемите, може би не всички.
По отношение на предложението на г-н Попов. Смятам, че такова предложение не може да бъде включено, поради това, че изпълнителното производство е регламентирано в ГПК.
Относно практиката, която посочи проф. Гечев при даване на становища за пазарна оценка на имот. Да, така е проф. Гечев. Банките сочат свой лицензиран специалист-оценител, който фактически реално занижава пазарната стойност на имота и това се прави с цел да се защитят максимално интересите на банката.
Предс. Хамид Хамид:
Заповядайте, г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Най-напред да кажа, че няма как да не подкрепим този законопроект, защото това е първият опит да се посегне на „свещената крава” – банките, които тормозят цялото общество и хората наистина очакват тези промени. Очакват справедливо решаване на техните сблъсъци с банковата система и с кредитните институции.
Прочетох внимателно текста. На мен това, което ми липсва и което не виждам е какви са правата на длъжниците, на кредитополучателите в случаите, когато въпреки предвидената методика, информация, която банките трябва да качват на сайтовете си за начина на изчисляване. Не е тайна, че сега най-голямото нарушение, което правят всички банки, е, че те винаги качват нагоре и никога надолу. Аз лично имам такъв казус в момента – заведено дело, където въпреки че два месеца след сключването на договора EUROBOR спада драстично, те не само че не смъкват вноската и не преизчисляват вноската, а напротив, вкарват нов компонент – премия, така че да компенсират тази разлика. Вярно е, че има банков надзор. Но все пак трябва при такава промяна на индекса моментално те да преизчислят съответните компоненти по договора на вноските. И ако това не го направят, какви права и какви възможности ще имат кредитополучателите, така че да могат те да получават справедливо и равностойно положение по договорите си с банките. Не виждам такава санкция, или такава възможност и има ли предвидено, например, в други закони, където да бъдат включени такива права на самия кредитополучател, като равноправна страна по договора.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-жо Заякова. Заместник-министърът на финансите спомена, че в Народното събрание е приет и Законът за защита на потребителите.
Г-н Гечев, заповядайте.
Румен Гечев:
Аз искам да благодаря за коментарите, които бяха направени. Искам да ви уверя, че сме постигнали максималното в хода на преговорите, тъй като още веднъж ще кажа, че банковата гилдия си има свои интереси и особено акционерите, които имат конкретни изисквания към банките, които са напълно разбираеми. Банките са институции, които работят за печалба навсякъде. Ние просто се опитахме с тези промени, използвайки европейските добри практики и засилвайки пазарната конкуренция да постигнем по-добри параметри за всички страни. Тъй като даже и да са против, банките по принцип знаят, че конкуренцията работи и в полза на банките, разбира се на добрите банки. Добрите банки няма от какво да се притесняват!
На въпроса за движението на лихвите само нагоре и надолу, да обясня чисто юридическия и основателен въпрос какво става, ако банката не си изпълнява модела. Естествено е в такъв случай тя да заплати компенсация на кредитополучателя, ако тя е взела повече пари, примерно защото не е променила лихвата. Да поясня икономически. Веднъж приет модела и заложен в договора, той става софтуерен модел, в който банката и това е смисълът на промените в закона, по никакъв начин не може повече да манипулира. Така че дали лихвата ще се движи нагоре или надолу ще зависи от пазарните условия. Давам ви такъв пример. Да допуснем, че банката има проблеми с реализация на кредитния си потенциал и лихвата се движи малко нагоре, но тя не иска да загуби пазарен дял. Да бъдат така добри тогава, да си променят фиксираната част на лихвата и да я намалят така, че общото равнище на лихвата да остане същото.
Аз използвам вашия въпрос да кажа, че размишлявайки върху това ние в закона трябва да кажем. Да, наистина правим така, че банките да не могат едностранно и без съгласието в случая на клиента, да променят лихвите, каквото те в момента правят. Но смятам да сложим едно изречение, че банките могат едностранно да променят лихвата, но при какво условие – само, ако лихвата отива надолу. Ако банката реши да си намали фиксираната част, защо да иска съгласието и да правим „Paper work” – да се подписват анекси и други. Така че това ще го включим между първо и второ четене. Ако банките искат да намаляват лихвата, това е чудесно. Не виждам защо ние трябва да им създаваме закони пречки и бумаги. Но, ако лихвата ще расте, тогава всеки български гражданин може при този модел, заложен, да види защо лихвата расте или намалява.
На различни места ме питаха какво ще стане с лихвите сега – дали ще се движат нагоре или надолу. Ние законодателите не определяме лихвата. Ние определяме условията, които са пазарни. А пазарът е този, който ще движи лихвите нагоре и надолу, както във всички страни-членки на Европейския съюз.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Г-н Попов, буквално две изречения.
Филип Попов:
Благодаря на вносителите. Наистина много изчерпателно се представи целият законопроект.
Това, което преди малко не успях да споделя е, че в § 7 това е крайна мярка принудителното изпълнение. Дали ние с него не насърчаваме кредитора да пристъпи към него. До достигане на тази крайна мяра може да има наистина много по-други стъпки, които да са в полза на кредитополучателя, на длъжника в случая.
Затова пак се обръщам към вносителя да се помисли по отношение на § 7, ал. 4 за някакъв друг текст там.
Но пак повтарям, законът е чудесен, стъпка напред към защита от монополното влияние на кредитната институция на банките по отношение на данъкоплатците и обикновените длъжници. Така че аз ще го подкрепя. Благодаря.
Предс. Хамид Хамид:
Г-н Радев, моля само едно изречение.
Емил Радев:
Г-н Гечев, как смятате, че това нещо ще повлияе, когато кредитът се погаси до размера на обезпечението. Остане някакъв размер, който банката го води осчетоводен като размер на кредита. Какво става с провизирането ,с провизиите. Ние знаем, че на сто процента трябва да провизира. Как това ще се отразява, оттам нататък на практика как счетоводно от баланса на банката ще изчезне този кредит. Ще изчезне ли. Какво става с провизиите?
И второ, този длъжник веднага влиза в кредитния регистър в момента в който не си погаси вноската, че е неизправен кредитополучател. Оттам нататък, примерно, продаде му се жилището, половината от кредита се занулява, той вече не дължи. Това автоматично ли ще го свалим от кредитния регистър или той ще си остане неизправен кредитополучател и то за целия бъдещ период. Ще им ли санкция все пак и за този длъжник, защото той не си е изпълнил условията по договора за кредит. И когато на практика сложим край чисто нормативно, като кажем продадено е обезпечението, то може да достигне до една трета, до половината, до 70% от дълга, който се води реално по изпълнителното производство, оттам нататък той остава ли си в кредитния регистър като неизправен длъжник или това просто ще му даде индулгенция да бъде изчистен от регистъра.
Румен Гечев:
Той не остава. Но да ви припомня случая с двата варианта: единият е действащият вариант и втори вариант, в който аз примерно получавам кредит за жилище, избрал съм втората клауза, банката е длъжна да ми я предложи, аз плащам по-висока лихва след това, тъй като рискът е по-голям. Тоест през целия период на плащането аз съм плащал на банката като съм покривал допълнителния риск. След като банката се е съгласила и сме си стиснали ръцете, както казват юристите, и сме подписали договора, и там е записано, че това е до размера на кредита, категорично това означава и такъв е смисълът на проектозакона, че аз ако съм избрал по-скъпия кредит и съм плащал определен брой години, това означава банката на бъде така добра да се възмезди с онова, което е включено в договора. Следователно аз няма как да фигурирам в компютърните регистри, че съм неизряден длъжник, тъй като аз съм плащал по-скъпо кредита. И второ, самата банка, както беше казано, тя е оценила моето жилище. Не аз изпращам експертите. Те си изпращат своите експерти, занижавайки цената и искайки допълнително участие.
Емил Радев:
При изпълнително производство съдебният изпълнител назначава вещото лице. След пет години или след десет години на практика едно вещо лице, което няма нищо общо с банката, оценява недвижимия имот.
Румен Гечев:
Да, но за голямо съжаление, сега знаете, че това не е съвсем така.
Емил Радев:
Това е съвсем така. Ако се правят промени, трябва да се правят в един съвсем друг закон.
Предс. Хамид Хамид:
Колеги, този спор излиза извън рамките на регламента на комисията. Моля ви. Благодаря Ви, г-н Гечев. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 30.01.2014 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против?Нула „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Благодаря ви. Законопроектът получи подкрепата на Комисията по правни въпроси. Успех на Комисията по бюджет и финанси.
Колеги, минаваме към последната точка от дневния ред.
По четвърта точка - Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-157, внесен от Захари Димитров Георгиев, Петър Василев Мутафчиев и Пламен Василев Славов, на 10.12.2013 г. и № 454-02-2, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 15.01.2014 г.
Първият проект за решение, който ще разгледаме, е № 354-02-157, внесен от Захари Димитров Георгиев, Петър Василев Мутафчиев и Пламен Василев Славов на 10.12.2013 г.
Гост на Комисията е г-н Мутафчиев. Добре дошли. Заповядайте да представите проекта.
Петър Мутафчиев:
Благодаря, г-н Председателю. Благодаря и на Комисията, че включи в дневния си ред тези наши предложения, тъй като те са направени преди близо два месеца.
Предложенията, които сме направили, са пет. Основните мотиви, с които сме ги предложили, е подобряване на работата в Народното събрание по отношение на дисциплиниране на реда в залата и премахването на някои злоупотреби, които са свързани с използването на процедурните въпроси.
Категорично още сега искам да кажа, че ние не целим да нарушаваме равнопоставеността на народните представители и сме се съобразили изцяло с правата на всеки един народен представител – с равните права. Така че предложенията, които сме направили, те важат, както за опозицията, така важат и за управляващите. И ми е трудно да приема някои упреци в тази посока.
Сега по петте предложения, които сме направили.
Чл. 51 , който касае основно процедурни въпроси, сме предложили вместо „две минути” процедурата да бъде „една минута”.
И съответно, ако изказването по процедурния въпрос не е по същество, при второ предупреждение председателят да отнема думата.
Знаете защо сме го предложили. Сега сме свидетели на една поредица от процедурни въпроси. Злоупотребата е от всички парламентарни групи. Така че целта е да концентрираме работата на Народното събрание върху дебата, а не да се пречи на дебата с процедури. Затова сме намалили времето от две минути на една минута. Достатъчно е времето, в което може да се каже защо се предлага конкретната промяна. Защото процедурата е свързана с воденето на самото заседание, така че не е необходимо да се отделя кой знае колко повече време.
Следващото предложение е в чл. 55, ал. 3.
„Когато желаещите да направят реплика са повече от трима, председателят дава думата, като редува народни представители от различни парламентарни групи.”
Третото предложение касае чл. 56, където изразът „лично или поименно” се заменя с израза „споменат поименно и засегнат лично”.
Тази промяна касае основно така наречените „лични обяснения”. Въведе се още от предишното Народно събрание една лоша практика във всички парламентарни групи народен представител, като си чуе името, веднага да намери повод и да поиска две минути, за да може да си доразвие тезата, което поражда една поредица от лични обяснения. Аз мисля, че е нормално в Народното събрание от уважение към народните представители да се обръщаме с фамилия и име и това не бива в никакъв случай да бъде приемано като обида. Затова сме допълнили, че трябва да бъде засегнат лично, за да има съответно лично обяснение.
Петото предложение е по процедурата по гласуване и прегласуване. Тя касае намаляване на времето на 30 секунди. Защо сме предложили да се намали времето? Защото тук също се злоупотребява и обикновено прегласуването се използва, за да се доразвие теза, която е засегната в самите дебати.
А процедурата по прегласуване на база на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е основана на това, че са допуснати конкретни технически проблеми, за да може съответно да се отчете правилно вотът на гласувалите народни представители. Така че 30 секунди са напълно достатъчни. Тази процедура не е, за да се дообясни съответно позицията на един или друг народен представител по въпроса, който се гласува. Аз даже мисля, че ние в правилника сме си дали малко повече свобода да имаме право и да прегласуваме. Аз лично съм за това да имаме повече време за гласуване, да се мисли и да не се бърза, защото, ако един лекар допусне грешка, той няма право на прегласуване. Защото, ако един ел.техник също допусне грешка, ще му е трудно съответно да я поправи. А ние народните представители имаме това право и нека да не злоупотребяваме с това право, което сами сме си дали в правилника. Не искам да говоря, че много често се иска прегласуване, затова че някой не е разбрал каква е волята на парламентарната група и т.н., натиснал друго копче и казва, ама аз не можах правилно да определя вота, което също смятам, че не работи в интерес на авторитета на Народното събрание и на народните представители. Благодаря ви.
Надявам се, че ще получим подкрепа, а разбира се и критики и ако е необходимо да направим някои промени. Но нека да направим тази крачка в нашия правилник в интерес на авторитета на българския парламент и на народните представители в него. Благодаря ви.
Предс. Памид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Мутафчиев. Моля да останете при нас за евентуални отговори на поставени въпроси или за евентуални предложения за отстъпки.
Колеги, откривам дебатите по проекта за решение. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз виждам, че с всяко последващо изменение се налага все по-голяма цензура и по-голям натиск върху народните представители. Нормално за 42-то Народно събрание. Не знам какво толкова много ще спести това процедурно време на Народното събрание, освен да стават още по-големи недоразумения и да не могат народните представители да си защитят тезите.
Второ, като казвате, „споменат поименно и засегнат лично”, извинявайте, г-н Мутафчиев, но като кажа стоящият срещу мен, вторият от дясно на ляво и използвам нецензурна дума, по този ред вие няма да можете да кажете нищо, макар че ще стане ясно на всички, че се касае за вас. По този начин смятам, че ще станат още по-големи злоупотреби с нападките, които се чуват в пленарна зала и за съжаление, тонът никак не е лицеприятен. А това ще ги стимулира да стане още по нелицеприятен.
Извинявайте, ама процедура за 30 секунди, те са реално от 20 секунди, оттам нататък ще станат още по-големи проблеми. Ще стигнем до там по трима човека да обясняват една процедура само и само защото сме решили да спестим 90 секунди от пленарното време. Напротив, мисля, че ще станат още по-големи конфликти и не трябва да връщаме назад от правила, които са действали дълги години. Вие твърдите, че в парламентаризма трябва да има последователност. Това, което правите в момента, е наистина една цензура. Благодаря ви.
Предс. Хамид Хамид:
Други колеги? Заповядайте. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз ще изкажа сходно на г-н Радев мнение.
Без да коментирам дали се налага цензура или не, мисля, че основната роля на пленарна зала е да се чуят становища на всички групи, на вносителите, което напоследък като чели ме остава с усещането, че се бърза прекалено много, без дебат и без да се чуят тезите. Дори се направиха промени в правилника да не се четат докладите, а само резюме от тях, именно за спестяване на време. И тогава аз подкрепих тази инициатива на Председателя, защото всички работим в комисии и знаем какво е становището на комисиите.
Мисля, обаче, че времето за дебат, дори и в случая то да не е ограничено, но в случая с отнемането на правото на народните представители за изказване по процедурен въпрос или по обяснение на отрицателен вот и т.н. е в грешна посока. Казвам го, давайки си сметка, че проектът за решение е внесен във времето, когато се обсъждаше Законът за държавния бюджет за 2014 г. и когато наистина с различни предложения за процедури и прекратяване на дебати и заседания беше отнета възможността на народни представители да обяснят и защитят своите предложения.
Такъв прецедент наблюдавахме съвсем скоро по време на дебатите за Изборния кодекс. И въпреки че тезата, включително и на вносителите и на почти всички колеги от управляващото мнозинство се преповтарят тезите, то аз мисля, че основната роля на народното представителство е да обоснове своите тези, без значение какви са те и колко пъти се повтарят. Затова сме 240 народни представители. Всеки по собствен начин, ред и мисли може да обоснове това, което е предложил или това, което защитава.
В крайна сметка в предложенията, ако ги разглеждаме параграф по параграф, в § 1 ми прави впечатление, че процедурните въпроси се ограничават до една минута, но пък времето на председателя за отговор, ако процедурният въпрос касае начина на водене, не е променено, е две минути. Може би трябва да се обърне внимание, ако все пак залата реши, че ще ограничи процедурните въпроси в рамките на по-малко време.
По отношение на § 2 и репликите. Ясно е, че когато различните парламентарни групи подкрепят или отхвърлят даден законопроект или конкретен текст, то няма как да имат или може би логично е да нямат реплики от различните парламентарни групи в случай, че се подкрепя това предложение. А в случай, че от различните парламентарни групи няма реплики, тогава дали ще се даде думата на трима реплекиращи от една и съща парламентарна група.
От посоката, в която се върви, аз наистина имам чувството, че вече в някои моменти и репликите ще бъдат ограничени като време и считам, че не е необходимо на никого.
По отношение на личните обяснения. Безспорно, парламентът, за съжаление, никога не е имал толкова нисък рейтинг. Но мисля, че една от основните причини е езикът, тонът и начинът, по който се разменят, включително реплики, лични нападки и впоследствие лични обяснения, без значение от коя парламентарна група към или от кой народен представител. Може да се смешно на някого, но аз не помня в историята на парламентаризма да е имало Народно събрание, в което да се чуват звуци като от зоологическа градина, чува се мяукане и какво ли не. Ако на вас ви е приятна тази среда?
Аз разбирам с каква трудна задача сте се нагърбили, г-н Мутафчиев, но мисля, че каквито и промени в правилника да бъдат направени и те да се задълбочат в тази посока, в която Вие сте поели, няма да промените самосъзнанието на народните представители. Защото вече над девет месеца функционира този парламент, като че ли наистина нивото драстично слиза надолу. Просто недопустимо е. Аз не знам да има друг парламент в друга държава от Европейския съюз, в който да се случват подобни неща.
По отношение на отрицателния вот ситуацията е същата, както и с репликите за редуването на народните представители от различните парламентарни групи. Тук също мисля, че би се злоупотребявало. С голяма част от вас, колеги, сме били в предишен състав на Народното събрание. Знаем кога може да се злоупотреби и да се поска реплика на определен народен представител, за да се доразвие допълнителна теза. Мисля, че това, освен още един препъни камък към парламентарния дебат, няма да доведе до нищо позитивно. Смятам, че времето, което се цели да бъде спестено тук, може наистина да бъде инвестирано в далеч по-смислен дебат, отколкото в подобни личностни нападки или различни тези, които понякога дори толкова се отдалечават от дебата в пленарна зала, че ако и председателстващият пленарното заседание бъде съвсем обективен, то трябва да го прекратява в рамките на няколко пъти на ден.
Затова аз единствено може би ще подкрепя процедурата по гласуване и резултатът от него да е максимално по-кратък като време. Но въпреки това смятам, че в рамките на 30 секунди е наистина доста кратко, за да се обясни предложението за прегласуване, дори и да се аргументира, а не само в случаите, когато някой от някоя парламентарна група се е объркал как да гласува. Дори чувам от медиите, че ще има другарски съд за определени народни представители. Ако си спомняте от миналата седмица, имаше два пъти прегласуване на един текст от Изборния кодекс. В крайна сметка може би се бяха ориентирали правилно хората или неправилно, но той така или иначе беше приет. Става въпрос за Варна за разделянето на два мандата. Тоест, когато има определена воля на определени народни представители, колкото и пъти да се прегласува един текст, то е ясно.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-жо Атанасова. Г-н Попов.
Филип Попов:
Всъщност това, което чух от колежката Атанасова, в крайна сметка мисля, че абсолютно подкрепя проекта за решение. С него се цели именно да се премахне злоупотребата с процедурни правила на някои народни представители от всички парламентарни групи. По отношение на процедурата по прегласуване, тя затова е наречена процедура в правилника, а не изказване. Търси се и баланс. В рамките на 30 секунди наистина може да се обоснове защо се е наложило прегласуване. Дали някой не е успял да гласува, дали му е блокирало копчето, техническите причини. Всъщност това е оспорването на самия резултат от гласуването, а не на мотивите. Това се казва в правилника. Търси се баланс в репликите и в отрицателните вотове. И това е в полза на всички парламентарни групи, независимо кой председателства Народното събрание. Наистина да има реплики от всички парламентарни групи, включително от опозицията, от партиите подкрепящи кабинета. Затова този проект на решение считам, че е наистина балансиран и търси максимална ефикасност в пленарна зала на народните представители. Може би всеки успява по някакъв начин чрез процедурни тарикатски прийоми да изкаже своя теза, макар че няма това време, съгласно правилника, било то в реплика допълваща, защото по съществото си репликата е несъгласие, а не допълнение на изказването, било то по процедура за прегласуване, да се опита да обясни колко е важно да се гласува за или против. Оспорването на прегласуването е по съвсем други причини и не следва да се злоупотребява с тази процедура.
Аз ще подкрепя това решение, защото считам, че то е работещо и ще даде една по-голяма сериозност на дебатите в пленарна зала и този, който има да каже нещо важно, ще го направи в изказването си, а не в рамките на процедурата.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Попов. Други колеги желаят ли да се изкажат. Заповядайте, г-н Мутафчиев.
Петър Мутафчиев:
Аз благодаря за бележките, които се направиха.
Първо, искам да ви кажа, че никаква цел не е цензурата. Модерна дума е напоследък за политическа активност. Аз ви предлагам да не се опитваме да влизаме в тази сфера, защото точно тези правила са да не се налага цензура. Защо? Защото когато казваме, че от различните парламентарни групи трябва да се даде реплика и за отрицателните вотове също да бъде от различните парламентарни групи, не забравяйте, че от това печели опозицията, защото председателстващият е от управляващото мнозинство. За никаква цензура не става дума. Става дума за спазване на правилата. Става дума за едно разграничаване на процедурата от действията по същество.
В никакъв случай не мога да се съглася, че когато няма желаещи от друга парламентарна група, разбира се, ако са от една парламентарна група и на тримата ще им се даде думата. Така е записан и текстът и не поражда никакви съмнения в тази посока.
Личното обяснение, ако не се спомене името, каза г-н Радев.
Г-н Радев, и сега в правилника е, че трябва да ви споменат името, за да имате лично обяснение. Друга процедура няма. Но ние казваме друго. Запазваме това изискване, но ако съответно бъдеш лично засегнат или обиден. Тогава имаш право на това. В противен случай аз понякога се притеснявам да се обърна към някой колега, когото уважавам, с името му, за да не излезе от трибуната и да не иска две минути, за да говори нещо и може би не затова, че е обиден, защото не съм го обидил, а само съм му споменал името. Аз се въздържам от това да използвам подобни процедурни хватки по време на дебата. Така че това допълнение мисля, че е напълно необходимо, за да може в един момент и председателят да се чувства подкрепен от правилника, за да не дава възможност да се злоупотребява с личното обяснение.
Аз благодаря на г-н Попов за това, което каза. Аз съм напълно съгласен и няма да го повтарям. За процедура 30 секунди са напълно достатъчни и най-вече, когато става дума за процедура по прегласуване, защото там единствената мотивация е защо искаш прегласуване. В момента какво правим? В момента излизаме и започваме да обясняваме, че народните представители са едни такива, които въобще не разбират какво са гласували в момента. Ако искате да ги извадим тези неща от стенограмите. Това е обидно за Народното събрание. И аз, ако съм на мястото на председателя, и някой се опита да обясни, че народните представители не са разбрали, ще му отнема думата и ще го накажа. Защото това не е нормално. Това не е цензура. Това е принцип. Така че целта е тази.
Имайте предвид и още нещо. Тук въобще не ограничаваме дебата и не става дума за дебата. Не ограничаваме права на една или друга парламентарна група. Предложението е наистина все пак да започнем да се съобразяваме, че за да се развива България добре, да сме авторитет като българи, трябва да налагаме държавността и това трябва да започне от парламента.
Права сте, г-жо Атанасова, че не можем да превъзпитаме този, който примерно, е невъзпитан. Но правилникът трябва да наложи поне стил на поведение, който отговаря на държавници. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, понеже проектите за решение се приемат на едно гласуване, аз ви предлагам да гласуваме параграф по параграф, защото има направени предложения, освен ако колегите не ги оттеглят.
Г-н Радев, ако поддържате Вашето становище да отпадне „поименно”, трябва да го подложа на гласуване.
По отношение на § 5 аз лично предлагам да унифицираме подхода и вместо 30 секунди да оставим една минута.
Петър Мутафчиев:
Ако искате да запишем отделен текст, защото г-жа Атанасова е права. Когато председателят отговаря на процедурата, нека и за председателя да бъде една минута.
Предс. Четин Казак:
Председателят, доколкото си спомням, никога не е злоупотребявал с това право за лично обяснение.
Филип Попов:
Понеже правим паралел, репликата е две минути, дубликата е три минути. Тук е аналогично. Защото председателят на практика прави дуплика. Той отговаря.
Десислава Атанасова:
Има заседания, на които те правят коментар след всяко изказване. Например, г-жа Манолова.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще подложа на гласуване и Вашето предложение.
Последно, г-н Мутафчиев, предлагам една по-коректна редакция на § 3, тъй като вашата редакция не е съвсем коректна.
„§ 3. В чл. 56 се правят следните промени:
Буква „а” става така:
„а) в ал. 1 думите „засегнат лично или поименно” се заменят със „споменат поименно и засегнат лично”.”
Просто от правно редакционна гледна точка така е по-коректно. Иначе смисълът е абсолютно същият.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
§ 1. Мисля, че тук няма бележки.
Десислава Атанасова:
Аз направих предложение за досегашната ал. 4.
Предс. Четин Казак:
Добре. В настоящата ал. 4, която става ал. 5 думите „две минути” да се заменят с „една минута”.
Който е съгласен с това предложение на г-жа Десислава Атанасова, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Други предложения по § 1 няма. Който е съгласен с текста на § 1, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
§ 2. По § 2 няма направени предложения. Подлагам на гласуване § 2. Който е съгласен с § 2, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Десислава Атанасова:
Ние не участваме в гласуването. Гласувахме само по § 1.
Предс. Четин Казак:
Добре. Тогава § 2 се приема с 8 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се”.
§ 3. Прочетох ви подобрената редакция за буква „а”.
Който е съгласен с § 3 с подобрената редакция на буква „а”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 4. Няма направени предложения. Който е съгласен с § 4, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 5. Корекцията в § 5 е думите „30 секунди” се заменят с „една минута”.
Който е съгласен с § 5 с направената редакция, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се.
С това решението е прието.
Продължаваме с проекта за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 454-02-2, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 15.01.2014 г.
Проектът за решение е само от един параграф.
„§ 1. В Глава 5, чл. 15, ал. 2 се прибавя т. 24, която гласи:
Комисия по въпросите за имигрантите и бежанците.”
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с този проект за решение, моля да гласува. Нула гласа „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Този проект се отхвърля. Благодаря ви.
Закривам днешното заседание.


Председател:
Четин Казак