Сенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 34

Днес, 12.03.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията”; от Министерството на правосъдието – Зинаида Златанова, министър: от Министерството на образованието и науката – Мариела Деливерска, директор на дирекция „Наука” и Мария Живакова, експерт в същата дирекция; от Министерството на икономиката и енергетиката – Бранимир Ботев, заместник-министър, Зара Добрева, директор на дирекция „Правна” и Маргарита Златанова, началник на отдел „Нормативни актове”, Светлана Маринова, началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката” в дирекция Правна и Венета Цветкова, началник на отдел „Енергийни пазари и инфраструктура” в дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”; от Адвокатско дружество „Волфгайс” – Олег Темников, Анна Ризова и Радослав Миков и народния представител Явор Куюмджиев, вносител на законопроект.
Присъстват още: Светозар Съев, СНЦ „Орлов мост за промяна” и Нина Гергова, Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси. Извинявам се за закъснението, което се дължи на факта, че преди нас тук заседаваше Комисията по външна политика. Имаше изслушване на министъра на външните работи във връзка със ситуацията в Украйна и явно не успяха колегите да свършат навреме
Предлагам ви следния проект на дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28.02.2014 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19.02.2014 г.
Уважаеми колеги, министър Зинаида Златанова помоли нейната точка да не бъде първа, тъй като тя ще може да дойде към 17:00 часа. Затова ви предлагам да започнем или с ратификацията, ако има представители на Министерството на образованието и науката или със Закона за туризма, т.е. точка трета да стане първа, а първа точка да стане втора. Имате ли бележки, съображения по така предложения дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Започваме с точка трета, която става точка първа.
Преди да пристъпим към изпълнението на дневния ред искам да ви информирам, че на заседанието присъстват г-ца Теодора Георгиева Йорданова, вицепремиер и министър на правосъдието за един ден и г-ца Джесика Жулиен Кьосева, заместник-министър на икономиката и енергетиката с ресор „Туризъм” за един ден.
И едно съобщение: На 26 март 2014 г., сряда, от 14:00 часа в зала Изток на Народното събрание ще бъде направена презентация на тема: „Сравнително правен анализ на уредбата на несъстоятелността на физическите лица в държавите-членки на Европейския съюз, както и в държави извън Европейския съюз, които прилагат англосаксонската правна система”. Проучването е подготвено от отдел „Студенти на стаж в парламента” и ще бъде представено пред членовете на Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика. Презентацията ще продължи около 20 минути.
Това проучване е възложено от Комисията по правни въпроси във връзка с идеята да се подготви български закон за несъстоятелността на гражданите. Такава идея беше анонсирана още в началото на мандата и мисля, че се подготвя подобен законопроект от Министерството на правосъдието.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г.
Ще представи законопроекта г-н Бранимир Ботев, заместник министър на икономиката и енергетиката. Заповядайте.
Бранимир Ботев:
Благодаря, г-н Председател.
Ако разрешите, ще представя мотивите в резюме към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма.
С предложените промени в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма се цели да се опростят и намалят съществуващите административни режими в посока облекчаване на бизнеса и да се усъвършенства действащата нормативна уредба, като с подобрят разписаните правила чрез прецизиране на съществуващите норми и създаването на нови такива, отстраняване на несъответствия и допуснати технически грешки в тях.
Систематизирано конкретни промени в закона, изброени не по важност, а съгласно номерацията на съответните членове по глави са:
Първо, предлага се редакцията в правомощията на министъра на икономиката и енергетиката, свързана с приемане на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма.
Предложената отмяна в ал. 4 на чл. 5 е за съответствие с извършено изменение на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на плановете програмите, съгласно което стратегиите, свързани с развитието на туризма вече не са предмет на задължителна екологична оценка. Така всъщност пак съществува, но това е по преценка на самия орган – МОСВ. Предложената отмяна не изключва възможността за тях да е приложима процедурата по екологична оценка, в това число по оценка за съвместимост по останалите критерии от нормативната уредба по екологична оценка и оценка за съвместимост. Всеки проект на стратегия в областта на туризма преди одобряването му ще предоставя на конкретния компетентен орган по околна среда – МОСВ, за определяне на приложимостта и неприложимостта на процедурата.
Второ, по аналогия с Годишната програма за национална туристическа реклама се редактира текстът, свързан с Програмата за развитие на туризма на територията на дадена община, разписването на която става също ежегодно, за да могат да бъдат проследявани планираните средства за реклама и промоция, респективно тяхното ежегодно отчитане. До този момент имаше обвързаност по хоризонтала, но не и по вертикала по отношение на планирането и респективно невъзможност. Само пояснявам, за да бъдат достатъчно добре използвани средствата, които и без това всички знаем, че не са достатъчни.
На трето място. Документите, които ще следва да се предоставят, за да бъде вписано едно туристическо сдружение в Националния туристически регистър отпада изискването към списъка с членовете да се предоставя информация за платен членски внос за предходната година. Така разписаното изискване единствено затруднява администрацията с прилагането му, тъй като остават без отговор редица въпроси от рода, ако половината или част от членовете на сдружението са платили членския внос, а останалите не, трябва ли да се впише или не сдружението в регистъра, каквато норма, аз съжаление, все още не е приложима. Освен това считаме, че Законът за туризма не бива да вменява нетипични задължения за администрацията да решава въпроса, който е предмет на решение на самото сдружение на основание, предвидения в неговия устав относно членовете му, които не заплащат членски внос. Има и особен ред за контрол в това отношение.
Следваща точка. Отстранява се допуснатият пропуск да бъдат посочени като приходи на общината акумулираните такси за категоризация на туристически обекти и приходи от наложените от кмета на общината глоби и имуществени санкции по прилагането на закона.
Следваща точка. Създава се възможност на общинските предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост да могат да кандидатстват, респективно да извършват туроператорска и туристическа агентска дейност с оглед изразено мотивирано желание от страна на съществуващите общински предприятия по туризъм към общините, обобщени в предложение на Националното сдружение на общините в Република България. Това е, пак повтарям, предложение на Националното сдружение на общините.
Много от общините понастоящем поддържат значителен брой туристически културно-исторически и археологически обекти, значителна част от тях изградени и възстановени от самите тях. Предоставят определени туристически и информационни услуги, развиват цялостни програми за насърчаване на туризма. Счита се, че те би трябвало да имат възможност да предоставят завършен пакет туристически услуги на потребителите. Бих искал тук да обърна внимание, че общинските предприятия и търговците при кандидатстване са поставени при равни условия, тъй като в това отношение на извършване на дейността би трябвало да бъде по един и същи начин третиран.
На следващо място с цел предоставяне на възможност за стартиране на туристическия бизнес в по-кратки срокове, се намалява наполовина срокът за разглеждане и издаване на удостоверението за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност. Тъй като вече съществува регистър, той се попълва и електронно и може да бъде контролиран онлайн, до голяма степен това е автоматизирана дейност, така че безсмислено е административната процедура да продължава да бъде два месеца при една толкова динамична дейност.
На следващо място опростява се процедурата по регистрация на туроператори и туристически агенти чрез намаляване на изискуемите документи, които следва да се предоставят при кандидатстване. Например, отпада задължението да представяне на декларация по образец за регистрация в търговски регистър с посочване на ЕИК, тъй като ЕИК е част от удостоверението за регистрация, както и на справка по образец за стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност. Опитали сме се да минимизираме, за да има някакъв смисъл в документите, които попълват кандидатите.
С цел повишаване сигурността и качеството на почивка за деца и ученици, в Глава седма „Туроператорска и туристическа агентска дейност” се създава нов раздел, свързан с организирания детски и ученически отдих и туризъм и се прецизира предметът на наредбата, която следва да бъде приета в тази област. Остава пълната забрана за извършване на пътувания с деца и ученици в тъмната част на денонощието, но се фиксират часове в рамките на които следва да приключва съответното пътуване, а не изгрева и залеза на слънцето по данни на Националната метеорологична служба, тъй като считаме, че това е доста обтекаемо като понятие. При ясни параметри нормата ще се изпълнява по-прецизно от туроператорите, които ще имат по-точна възможност да плануват своите програми, а и от контролните органи, които следва да следят изпълнението им.
Искам да обърна изрично внимание върху следното. Единствено и само автобусният транспорт подлежи на подобен тип регулации. До този момент няма подобен тип забрани за всякакъв вид друг транспорт – железопътен, корабен или въздушен.
В изпълнение на първия пакет от мерки на правителството за намаляване на административната тежест на бизнеса, остава категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечения, считано от 1 януари 2015 г. Облекчават се собствениците на къщи за гости, в които се извършва приготвяне, обработване и съхраняване на храна в домашни условия за лична консумация от домакините, както и от техните гости – туристи, чрез изключването им от строгия контрол по Закона за храните. Само ще обърна внимание върху факта, че в България има около 4800 подобен тип обекти. До този момент те бяха потърпевши от тази изключително строга регулация, която ни задължаваше да пазаруват единствено от големите вериги и само, когато представят съответния документ за произхода на храната, те имаха право да приготвят храна в домашни условия.
На следващо място прецизира се уредбата, свързана с сертифицирането на бално-лечебните, спа и телесно-терапевтичните центрове, като се разписва по-ясно и детайлно процедурата по сертифициране и извършване на проверка на място в обекта. Това е изключително важно с оглед на факта, че България има може би най-голям потенциал в Европа за развитие на този сегмент от туризма и с оглед на влязлото в действие вече регулация чрез Регламент 2011/24 на ЕО от 12 октомври 2013 г.
Създава се право на наново на изготвянето и приемането на две нови наредби, свързани с изграждането и експлоатацията на басейни и водни атракциони в туризма. Това се дължи на факта, че за съжаление, всички бяхме свидетели преди две години и малко преди това на нещастни случаи с деца в басейни, построени незнайно как по незнайно какъв начин, съоръжени с уредби за пречистване и филтриране на водата с неясен произход.
Във връзка с горната промяна като контролен орган по Закона за туризма отпада Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Наличието й на контролен орган по Закона за туризма се обосноваваше от текста на чл. 164, който до този момент гласеше: „Министерският съвет приема Наредба за правилна и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементи за изграждане, филтрация и помпите към плувните басейни самостоятелно или прилежащи към места за настаняване”
След предложената редакция на чл. 164 контролен орган по първата наредба, която следва да се приеме, ще бъдат органите за строителен контрол по Закона за устройството на територията.
По втората наредба, с оглед разписания предмет и в съответствие със Закона за техническите изисквания към продуктите, контролен орган по спазването й ще бъде лице, което е вписано в регистъра на лицата, извършващи дейности по техническия надзор на басейни и водни атракциони, който регистър се води към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Редът за вписването в регистъра по чл. 36, ал. 1 от закона за техническите изисквания към продукти и издаването на удостоверения на лица за поддържане и ремонтиране на басейни и водни атракциони ще бъде посочен в съответната наредба.
Въвежда се задължение на Министерството на икономиката и енергетиката за поддържане единна информационна система и платформа към нея за комуникация по защитени канали между участниците в туристическия регистър. Всички категоризирани туристически обекти,регистрираните туроператори и туристически агенции, вписани туристически сдружения, туристически информационни центрове и организации за управление на туристическите райони, екскурзоводи, лицензирани такива планински водачи и ски учители и заинтересовани лица от централни и териториални органи на изпълнителната власт. Платформата ще изпълнява ролята на единен портал за връзка с централните и териториалните органи на изпълнителната власт, реализирайки принципа едно гише за ежедневното и периодично подаване на информация от страна на участниците в туристическия регистър.
Прецизират се и се въвеждат нови легални дефиниции на понятия, с които си служи закона.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Това е накратко опорната структура на мотивите за внасяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Готови сме да отговорим на съответни въпроси от ваша страна. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Заместник-министър.
Други представители на вносителите желаят ли да вземат отношение? Г-н Джилджов, заповядайте.
Алеко Джилджов:
Благодаря, г-н Председател.
Бих искал да добавя няколко аргумента във връзка с предложения законопроект, които не са свързани със самия Закон за туризма и са в неговите преходни разпоредби. Това са параграфи 72 и следващите, в които се предлагат изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Закона за защита на растенията и Закона за фуражите. В тези три законопроекта основната идея на промените е въвеждане на комплексно административно обслужване.
Това, което предлагаме с промените, е една голяма част от документите, които в момента се предоставят от бизнеса – това са услуги за бизнеса, да бъдат декларирани и една част от тези документи, които в момента се предоставят отново от бизнеса, да бъдат събирани по служебен път от администрацията.
Също така предлагаме едно изменение, което ес вързано със сроковете, в които се регистрират фирмите. Вече става 24 часа.
И изменението в Закона за местните данъци и такси, с което отпада изискването за заплащане на такса за издаваните от общините удостоверения, като мотивът е, че централната администрация – Агенция „Митници”, Министерството на финансите и Националната агенция за приходите отдавна са престанали да събират подобни такси, като се предлага и тази такса от общините да отпадне – да не се заплаща такса. Това е услугата, за която се отива в общината и иска бележка дали се дължат такси – дали са платени или не са платени. Самата услуга се запазва. Запазва се изискването за различни други документи тя да се представя с оглед гарантиране приходите на общините. Но както централната администрация не събира подобни такси, така и общинскаа администрация ние предлагаме да не събира такса за услугата. Иначе самата услуга се запазва.
Всички тези неща – Закона за местните данъци и такси, Търговският регистър, Закона за ветеринарномедицинската дейност. Закона за фуражите и Закона за защита на растенията са включени в първия пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест, приет от Министерския съвет още през месец август 2013 г., но внасянето им се забави.
Общата идея на тези предложения е намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така предложения законопроект. Има ли желаещи за изказване. Г-н Емил Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, похвална е целта на закона за намаляване на административната тежест. Опасявам се само, че по този начин направена, е меко казано странен. Виждам един законопроект, в който Преходните и заключителните разпоредби са малко повече отколкото основните норми в Закона за туризма. И ако смятате, че има голяма връзка между Закона за туризма, Закона за фуражите и Закона за търговския регистър и този подход трябва да толерираме при изготвянето на законопроекти, без да влизат във водеща комисия, ресорна, аз смятам, че това е една много порочна практика – с Преходни и заключителни разпоредби за изменяме съществена част от други закони, без нужното обсъждане в ресорните комисии и без нужното експертно мнение.
Но аз искам първо да задам един въпрос. Виждам изменението в § 48, чл. 164. На практика в закона не се казва кой ще извършва реално контрола. Казваме, че това ще става с наредби. С две думи какво ще пише в тези наредби и кой е орган на практика ще контролира, оттам нататък има меко казано опасност тази наредба утре да бъде съборена, защото в самия закон не посочваме елементарно кой ще извършва контрола.
Второ, махаме контролните функции на дадени организации и това, що се касае до водното спасяване, безопасността на плажовете, басейните и на водните съоръжения явно става практика. Защото скоро разгледахме на първо четене промените в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, където в Преходни и заключителни разпоредби бяха предложени да отпаднат контролните функции на областните управители, касаещи плажовете. Мисля, че тук ще стане сериозна празнота в контрола именно на плажове и на водни атракциони и на басейни, а всяка година там загиват хора точно от недобре упражнен контрол, както български граждани, така и чуждестранни туристи, което води до сериозни проблеми, защото се касае за живота и здравето на хората.
Това, което мен особено ме притеснява, са промените в Търговския регистър и по-точно промените в чл. 19, ал. 3. Това, което виждаме, че даже не в рамките на 24 часа, а може точно за един час да се впише дадено дружество или да се откаже регистрация, с две думи да се произнесе длъжностното лице. Първо, накърнява интересите на самите заявители, защото сега имаме тридневен срок, който освен че ако стане някаква фалшификация или опит за поправка на документи той пази самите заявители или собственици, за да могат те да отреагират нормално и да поискат от съда спиране на такова вписване. И второ, ако има някакви непълноти в документите, се дава срок за отстраняването им в рамките на тридневния срок без да внася допълнителна такса заявителят може да отстрани тази нередност и на практика да му бъде спестено повторно внасяне на документите с повторна такса. Тук говорим за първоначалната регистрация. Там таксите са най-големи. На практика тук ще имаме скъсяване абсолютно на срока, даже и да се даде някакъв срок, той ще е абсолютно къс за отстраняване на нередностите – с две думи на следващия ден, без да има възможност заявителят да ги отстрани, ще бъдат вписан или отказ или самото дружество. А когато говорим за първоначална регистрация, незабравяйте, че може да се учредява ново дружество с апорт, което да касае и недвижими имоти и движими вещи и т.н. на особено голяма стойност. И тук на практика със скъсяване на този срок ние при дадена измама на практика обезсмисляме всички действия на потърпевшите да спрат това вписване и да няма разпореждане, примерно при един апорт със съществени недвижими имоти ,движими вещи и други интереси.
Така че аз смятам, че това е недопустимо да става по този начин с преходна и заключителна разпоредба в Закона за туризма. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев. Други колеги? Г-жа Маджарова.
Снежина Маджарова:
Благодаря Ви, г-н Казак.
Аз ще спра своето внимание на разпоредбата, която предвижда изменение на чл. 115 на Закона за местните данъци и такси и конкретно предложението в законопроекта общините, издавайки удостоверения, да не събират такса за тази своя услуга. Аз считам, че с това предложение отново се нарушава принципът на финансова децентрализация на общините и отново се достига до изземване на елементарни приходи, но все пак общините са общности, които трябва по някакъв начин да съществуват. Тук не трябва да забравяме обстоятелството, че таксите са всъщност цена на услуга. Зад тази услуга стоят разходи по изготвянето на това удостоверение. Има служител, има консумативи и всякакви други разходи на съответната община. Аз отново не виждам тук как и по какъв начин се защитава така изразеното намерение за финансова децентрализация от страна на сегашното правителство. Напротив, за пореден път се изземват местни приходи от общините.
Така че не бих могла да се съглася с г-н Джилджов и на още едно основание. Все пак държавата има право да решава кога би могла да предоставя една услуга безплатно, но не бива ние със законопроекти да се месим в една самостоятелна власт, каквато е местната, като по този начин отново изземваме за пореден път приходи от общинските бюджети. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Кой иска думата – първо г-жа Цачева или г-жа Атанасова? Заповядайте.
Цецка Цачева:
Благодаря Ви, г-н Казак.
Аз споделям това, което е в мотивите и тук бе изложено, че специално за ученическите пътувания има нужда от по-точна регламентация в закона. Но считам, че така предложената редакция и предложената нова алинея в чл. 83 не води до целите, които вносителят си поставя. Там става дума за предприетите пътувания в светлата част на деня и до кога те приключват. В т. 1 за периода октомври-март се предлага това да бъде до 20:00 часа. В този период между октомври и март са и месеците ноември, декември, януари и февруари. Считам, че 20:00 часа е и по съществуващата в този ЗИД терминология за светла и тъмна част на деня е твърдо тъмна част на деня. Кое ме притеснява? Ако пътуването започне в светлата част на деня умората и в децата и във водача се наслагва във времето, така че като предложение до 20:00 часа мисля, че не е гаранция за сигурността на децата, а това е една от целите, според мен, за промяна в този текст. Аналогично е и решението до 22:00 часа в периода април-септември. Мисля, че прекалено е завишена горната граница и попадаме в пътуване нощно време, макар и в тъмната част на деня, образно казано, което не е в интерес на сигурността на децата.
В тази връзка въпросът ми е какви са били аргументите да се предложат точно тези часови пояси за съответно есенно-зимния и пролетно-летния сезон?
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Цачева. Накрая може би, като обобщят въпросите, ще отговорят вносителите. Г-н Филип Попов и след това г-жа Атанасова.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на чл. 115 не съм напълно съгласен с колежката, тъй като таксите за проверка дали се дължи някакъв данък, т.е. достъпът до информация, мисля че е по-логично и разумно да бъде безплатен и не считам, че до такава степен ще изземат компетенциите на местната власт, на местната администрация. Дори сега в момента съществува възможност безплатно всеки един гражданин да направи проверка в НАП дали дължи и какъв е размерът на данъка по електронен път.
Считам, че данъкът остава, но просто информацията дали се дължи безплатно, не виждам нищо нередно в това.
По отношение на това, което сподели колегата Радев за § 75 в Закона за търговския регистър наистина считам, че в голямата си част той е прав. Заявлението за вписване за първоначална регистрация на търговци и произнасянето на компетентното лице в търговския регистър трябва да има наистина един по-дълъг срок, за да може правилно да бъде обработена цялата информация. Но между първо и второ четене може да се разреши този проблем.
Като цяло прочетох мотивите и мисля, че този законопроект урежда по един сравнително добър начин материята, за която е създаден, поради което аз ще го подкрепя.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Попов. Г-жа Атанасова. Преди това г-жа Маджарова за реплика.
Снежина Маджарова:
Една реплика по изказването на колегата, тъй като засегна моето изказване. Вероятно той не се е запознал добре с текста, който е предложен. Става въпрос за издаване на удостоверение, а не за проверка. Това е малко по-различно. Удостоверенията се издават на хартиен носител и за тях определено съответната община прави разходи за издаването им. Може да са малко, но има разходи. Каква е таксата? За това е дадена възможност в Закона за местните данъци и такси общините сами да определят всъщност размера на услугите и ежегодно техните размери се гласуват в края на предходната година за следващата, за да има предвидимост по отношение на приходите в общинския бюджет. Тоест приходите от такси са част от общинския бюджет и именно затова на общините е предоставено правото сами да определят размера на тези такси. Колега, просто има разлика.
Филип Попов:
Внимателно съм прочел текста на чл. 115, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Но считам, че издаването на такова удостоверение и на практика разходите по издаването на такова удостоверение банковите такси, които трябва да заплати този, който иска информация, ще са много по-големи от самата услуга, поради което това е една допълнителна пречка и пред бизнеса, а в крайна сметка искаме да развиваме бизнес в България и туризъм и не трябва да им се поставят такива допълнителни утежнения.
Предс. Четин Казак:
И сега има думата г-жа Десислава Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Няколко ще бъдат коментарите, които ще направя и въпросите, които ще задам по отношение на този законопроект.
Първо, и аз отчитам като странно съществена правна техника в един законопроект да бъдат вплетени промените в Закона за защита на растенията, Закона за търговския регистър, Закона за туризма и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Но вероятно с цел спестяване на законодателна инициатива от Министерския съвет е използвана такава правна техника.
По отношение на Закона за туризма имам няколко въпроса и те са по вече засегнатите теми по отношение на забраната за пътувания в часовите пояси до 22:00 часа лятото и 20:00 часа – зимата. Тоест липсата на забрана за светлата и тъмната част на деня, според мен, е необосновано това предложение на вносителите да се разширява времевата част за пътувания и организиране от туроператорите екскурзии на деца и подрастващи.
Вторият ми въпрос е по отношение на това, че явно вече на всички обекти, които са извън хотелите, няма да има нужда да бъдат категоризирани. Това означава ли, че Комисията за защита на потребителите ще може да осъществява проверки, ако тези обекти вече не са в категория и са извън режима на туристическите обекти. Аз считам, че категоризацията и символът на звездата е символ на качество. Защото, ако не се лъжа, е свързано с обслужващия персонал, с данни за менюто, санитарни възли и т.н., дали по някакъв начин ще се гарантира качеството за потребителите.
Другият въпрос, който искам да задам е по отношение на облекчения режим на собствениците на къщи за гости. Изключват се от контрола на Агенцията по храните и от Закона за храните приготвяната храна в тези къщи за гости е особено актуален от вчера след случая със синьото мляко в Асеновград. Остава въпроса, ако тези къщи за гости бъдат посещавани от деца от такава ученическа група и ако нещо се случи, кой ще носи отговорността.
За мен остава въпроса защо се променя режимът в § 67 по отношение на бално лечебния център и всички, които искат да инвестират в такива центрове ще бъдат задължени да ги разкриват като лечебно заведение за извън болнична дейност по смисъла на Закона за лечебните заведения.
Съжалявам, че този законопроект не е разпределен на Комисията по здравеопазване, за да могат да се чуят и аргументите на колегите. Но съгласно Закона за лечебните заведения регистрацията на заведения за извън болнична помощ по чл. 8 става по съвсем друг ред. А от разпоредбите на т. 47 виждам, че ще се предлага не лечебна дейност, а „програми, включващи разнообразни процедури на класическата и нетрадиционната медицина”. Аз считам, че поне трябва да има становище на Министерството на здравеопазването, ако не и становище на Комисията по здравеопазване. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ще бъда кратък. Предложените изменения в Преходните и заключителните разпоредби за изменение на Закона за търговския регистър, Закона за фуражите, Закона за ветеринарномедицинската дейност и този подход противоречи просто на Закона за нормативните актове. На практика ще се получи така, че материя, която няма нищо общо с туризма – законът, който тук се гледа, и който на второ четене ще се гледа в специализираната комисия, и там ще се обсъждат текстове, които на второ четене няма да минат през Комисията по земеделието, няма да минат в Комисията по бюджет и финанси, няма да се гледат и в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, която всъщност касае общините. Те затова са тези специализирани комисии в Народното събрание. Просто този подход категорично аз не съм съгласен с него.
Иначе по отношение на предлаганите промени, които колегите са решили, има начин, има законодателна инициатива на Министерския съвет или други колеги депутати, внесете ги с изменения в съответните закони, за да си минат и на първо и на второ четене в специализираните комисии. Защото иначе ние развиваме тук един дебат по отношение на търговския регистър, но той ни най-малко би касаел колегите, които ще гледат на второ четене този законопроект. Там е специализирана друга комисия, която няма да се произнася по тази материя. Този подход не е реден. Да, той се прилага понякога, но обикновено когато се прави нов закон, касаещ бюджета и там в преходни и заключителни разпоредби се правят едни такива изменения.
Но категорично не съм съгласен тук с този подход. И това ме кара да гласувам въздържал се без да коментирам съдържанието на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма. Може и да са добри разпоредбите с изключение на това ,което тук колегите казаха, само заради този подход. Много ви моля, не е редно така да бъде. Затова има специализирани комисии. Иначе Народното събрание ще ликвидира комисиите и ще направят една комисия и това е.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. Други колеги има ли, които желаят да вземат отношение? Ако няма, аз да кажа няколко изречения.
Първо, присъединявам се към критиките на колегите за това, че този подход противоречи на Закона за нормативните актове. Категорично не може в рамките на даден законопроект в Преходните и заключителните разпоредби да се променят редица други закони и то по предмети, които нямат нищо общо с предмета на основния законопроект. Разбирам да са необходими във връзка с постигането на целите на основния законопроект, но тогава, когато измененията в другите закони, нямат нищо, никакво касателство с основния предмет на основния законопроект, реално има нарушаване на изискването за разглеждане на две четения на всеки законопроект.
Аз предлагам Комисията по правни въпроси да се обединим около препоръката всички предложения в Преходните и заключителните разпоредби да се оттеглят и да се внесат като отделни законопроекти, за да могат да бъдат разгледани детайлно в съответните ресорни комисии. А да подкрепим на първо четене основния законопроект за туризма и да отправим тази препоръка към вносителите, ако искаме да сме изпълнили ролята си на Комисия по правни въпроси, която отстоява върховенството на закона и специално изискванията на Закона за нормативните актове.
Например, измененията в Закона за търговския регистър изискват детайлно да се обсъдят в Комисията по правни въпроси, а не ad hoc между другото, понеже ни касае нас като комисия тази материя. Убеден съм, че измененията и в другите закони също заслужават да се обсъдят по-детайлно в съответните ресорни комисии.
Така че аз ви предлагам в нашето становище да залегне тази препоръка. Предлагам на това основание да гласуваме законопроекта, т.е. с тази уговорка да гласуваме законопроекта.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Присъединявам се към казаното от Вас. Ние ще подкрепим законопроекта при тази уговорка и тази препоръка от страна на Правна комисия.
Предс. Четин Казак:
Г-н Иванов, заповядайте.
Иван Иванов:
От това, което прочетох, има доста добри идеи и заслужава да се подкрепят. Но въпросът ми е как ще привлечем вниманието на другите комисии, за да могат на второ четене да вземат предвид нашите забележки. Опасенията действително са реални, че на второ четене във водещата комисия законопроектът ще мине, без да размишляват по това, което се предлага в Преходните и заключителните разпоредби. От тази гледна точка е безпокойството ми. Иначе ще подкрепя законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми г-н Иванов, казахме, че тази настоятелна препоръка ще залегне в доклада, който ще бъде изпратен на всички комисии, включително и на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм, която все още, доколкото знам, не се е произнесла. Така че реално ние ще обърнем внимание на колегите върху този проблем и в пленарна зала също ще се обърне внимание.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, има резон в думите Ви, но правно-технически аз не виждам как вносителите ще оттеглят части от законопроекта. Могат да оттеглят целия законопроект.
Това, което би могло да се направи, когато дойде време на второ гласуване, тези текстове да не се гласуват, да се отхвърлят. Тоест да се гласува против. Но не виждам как вносителят - Министерският съвет може да си оттегли целия законопроект, но части от законопроект, не знам?
Предс. Четин Казак:
Прав сте. Формално няма такава правна възможност. Но следствие на нашата препоръка вносителят може да декларира, че не подкрепя между първо и второ четене тези предложения и реално водещата комисия да не ги разглежда.
Г-жа Цачева.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, възразявам това да бъде оформено като мнение точно на Комисията по правни въпроси, защото то излиза много от нормотворческата дейност. Няма как в нашия доклад да излезем с такава препоръка, защото по същество правим това ,което ни се предлага от вносителя с изменение на един закон в Преходните и заключителните разпоредби още няколко други закона да бъдат пипнати. Мисля, че не е състоятелно това, което казвате. Няма как с този доклад, дори да поеме ангажимент вносителят, че между първо и второ четене няма да ги подкрепя тези текстове, нито пък ние бихме могли да кажем на залата. Гласуваме ЗИД на Закона за туризма, обаче Преходните и заключителните разпоредби ги отхвърляме.
Така че много внимателно Ви моля да прецизирате какво ще включите като становище на Комисията в нашия доклад. Повтарям, такова предложение-препоръка, както Вие иначе правилно обобщихте мнението на мнозинството членове на Комисията, няма как да отправим ние към вносителите.
Предс. Четин Казак:
Уважаема г-жо Цачева, подобен род препоръки са се извършвали много пъти в тази комисия през годините. Резултатът е различен. Понякога се вслушват, понякога не се вслушват вносителите. Но това е предложението, което аз отправям. Вие както искате гласувайте, уважаеми колеги. Аз ви предлагам ние да подкрепим законопроекта. Аз ще подкрепя законопроекта с това условие. Ако вие не приемате това условие, недейте подкрепя законопроекта. Нямаме друг полезен ход в момента, освен да подкрепим или да не подкрепим законопроекта.
Има думата г-н Радев.
Емил Радев:
Г-н Казак, абсолютно сте прав – имаме право да подкрепим или да не подкрепим законопроекта. Ние не сме водеща комисия. Така или иначе по промените в Закона за туризма нямаме съществени различия, но ние все пак тук сме Правна комисия и аз предлагам да гласуваме „въздържали се” и да кажем, че по основния законопроект изразяваме съгласие, но с оглед използваната правна техника – недопустима правна техника, от тази гледна точка гласуваме въздържали се. Така или иначе ще се гласува становището на Комисията по икономическа политика и туризъм. Наистина оттук нататък не можем да толерираме по този начин да стават нещата.
Пак казвам. Съпътстваща комисия сме. Правим изявление, че по същество приемаме промените в Закона за туризма, като цяло се подкрепят, но оттам нататък това, което става, ние все пак се произнасяме по чисто правната му страна – юридически. Да дадем такъв знак просто.
Предс. Четин Казак:
Въпрос на политическа воля на всеки народен представител.
Така че моята воля е да не допринасям затова Комисията по правни въпроси да не излезе с някаква краен резултат негативен, след като няма кой знае какви реални забележки по съществото на основния закон. Пак повтарям, ще подчертаем дебело, че този подход не е правилен. Той нарушава Закона за нормативните актове. Ние обръщаме сериозно внимание. Оттам нататък дали ще подкрепим или няма е въпрос на воля на всеки народен представител.
Нека да чуем отговорите на вносителите по поставените въпроси. Г-н Ботев, заповядайте.
Бранимир Ботев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще започна с това, което очевидно в момента представлява най-сериозната основа за критично отношение. Не мога да не споделя общата логика иначе означава дето се казва да си хвърля всички дипломи, затова че има колизия между предложения законопроект и текстовете в Закона за нормативните актове. Факт неоспорим!
Всъщност трябва да кажа, че аз съм готов като един от съвносителите – Министерството на икономиката и енергетиката да отговарям за конкретните текстове в законопроекта, касаещи туризма, защото нещата, които са включени в Преходните и заключителните разпоредби не са в компетентността на Министерството на икономиката и енергетиката. Ако в този смисъл ми дадете няколко минути, ще се опитам да отговоря на поставените въпроси. (Заповядайте.) Благодаря.
На първо място, считам, че много същественият въпрос, който ще събуди и най-широко обществено внимание, според мен, е свързано с часовите пояси за пътуванията при организираните детски екскурзии. Направихме седем срещи с всички възможни обществени организации, които са ноторно известни в страната и са регистрирани, които защитават интересите на децата или организират детски екскурзии и пътувания. Истината е, че не можахме да стигнем до абсолютно единно мнение. Действащата до този момент норма беше действително такава, но тя беше свързана с метеорологични оценки, за начало и края на деня, изгрев-залез и т.н. Всъщност от всички предложения, които получихме, се спряхме на предложението на Националната асоциация за детски и младежки отдих и туризъм, което пренесохме буквално, защото около него се обединиха всички останали организации. Тоест считаме, че това, което ние сме предложили е възможно най-безспорното от всички спорни предложения.
В същото време не мога да не кажа и следното, че лично за мен тази материя е толкова съществена, че тя трябва да бъде много детайлно уредена. Имахме, за съжаление, нещастния случай, за който всички ние се сещаме – тази година се навършват точно 10 години - на 4 април 2004 г. беше трагедията в Лим. В този смисъл ние предвидихме наредба – материята да бъде много подробно уредена в наредба, каквато е практиката в повечето европейски страни. Имаше обаче настояване от страна на Националната асоциация за детски и младежки отдих и туризъм да бъдат предвидени подобни норми. Доколкото ми е известно аналогична норма е минала и в Комисията по транспорта. Но така или иначе аз съм съгласен д факта, че можем просто да не пипаме в закона нищо, а да препратим към наредба, която много ясно и детайлно да уреди този въпрос, още повече че там имаме много съществена европейска практика. Това е по този въпрос, което бих могъл да кажа.
По въпроса, който беше поставен от г-жа Атанасова. Бих искал сам да внеса една яснота. Поради характера на досега действащата наредба за категоризация, трябва доста самокритично да си признаем, ние сме единствените, които сме измислили собствен стандарт за категоризация. Евро стандартът, който се налага от Scale international визира качеството на услугите при задължителна норма и стандарт на строителство, помещения и оборудване. В България качеството на услугите изобщо предлаганите услуги не фигурират в категоризацията. В този смисъл звездата, която би трябвало да се дава и съм съгласен с Вас, че би трябвало да включва качеството, няма как да го включва, защото това не се визира до този момент нито от закона, нито от съществуващата наредба. Звездите се дават единствено и само за оборудване, което е довело до там, че на базата на строителните норми, които се изпълняват по ЗУТ съответни хотели получават звезди, а от гледна точка на обслужването, от гледна точка на палитрата услуги, които те трябва да предлагат, те изобщо не отговарят на европейския стандарт за категоризация.
В този смисъл ние подготвяме наредба и сме в доста сериозни постигнати споразумения и със Scale international и със Световната организация по туризъм да я приемем и да я адаптираме най-сетне като туристическа държава европейският стандарт, а не да създаваме собствени норми, които на всичкото отгоре времето ги опровергава. Просто няма как те да съществуват. Между другото, това е една много съществена причина, цитирам Генералния секретар на Световната организация по туризъм, г-н Талеб Рифай, който казва, това е основната причина при вас да не идват големи хотелски вериги. Просто вие не отговаряте на техните очаквания и на техните стандарти. Просто няма сравнимост от тази гледна точка.
Що се отнася до Агенцията за безопасност на храните. Няма пречка те да проверяват хостелите, да проверяват селските къщи и домашните хотели. По принцип по стандарт до момента те са само до 10 легла. Тук отново излизаме извън обхвата на законопроекта, но само ще споделя пред вас, за да видите действително колко е сложна материята. Ние сме единствената страна в рамките на Европейския съюз, въпреки че сме сериозна туристическа страна, която сме приели за стандарт, странно кога и защо Националният статистически институт да не отчита туристическия поток и престоя в хостелите, в селските къщи и селските хотели до 10 легла, което, дори ако щете, изкривява и много съществено крайния резултат в статистиката и не дава възможност при 4800 обекта ние да сме наясно какво е движението на туристите и какви са техните интереси. А на практика считаме, че над 80% от индивидуалните туристи или организираните мини групи посещават именно такъв тип хотели. Да не говорим, че в планински райони общини, където няма да видите никъде хотел със звезди. Там е домашен туризъм, домашни хотели и именно това сме се опитали в момента – да облекчим тези хора, защото в сегашната уредба на материята те, ако не отидат да си купят продукти, а вие си представете този човек ще се вдигне и ще изгори за 100 лв. бензин, за да отиде до Пловдив или където има Метро или Била, за да получи съответен сертификат заедно с фактурата и да се върне обратно за още 100 лв., за да посрещне своите трима-четирима туристи, които би трябвало да му осигурят поминъка за седмицата. Тук сме се опитали точно по този начин да ги облекчим.
Що се отнася до казаното от г-н Радев. Абсолютно съм съгласен с г-н Радев по отношение на опита за уреждане на материята в Търговския закон. Съгласен съм, че в този кратък период от време ние нямаме обозрима възможност да защитим интересите на реалните собственици. Особено удачен беше примерът с апорта. Това е доста сложна техника - и правна и икономическа техника.
Това е, което бих могъл да кажа. В същото време искам действително да ви призова и да ви помоля за следното. Тъй като факт е, че има достатъчно натрупан опит и практика в Комисията да излиза с препоръки, аз лично от името на Министерството на икономиката и енергетиката и на министър Стойнев поемам ангажимент, че ние няма да настояваме текстовете, които вие критикувате и за които има основание, те да продължат да съществуват.
В същото време бих искал да ви помоля и да ви призова да подкрепите в неговата специална част закона по една много простичка причина. Този закон предвижда моментално след това приемането на 14 подзаконови нормативна акта. По голяма част от тях България би трябвало да може след това да стане пълноправен член на множество международни организации, да приеме световни стандарти. И най-важното оттук нататък ние да можем да имаме реален финансов одит на активите ни в туризма, какъвто до този момент просто не може да се осъществява. Това е и причината голяма част от големите инвеститори в туризма все още да стоят на прага, да имат голямото желание. В момента в работната група по Решение № 705 на Министерския съвет, на която имам честа и задължението да съм председател, има осем проекта за стотици милиони, но хората чакат промените в законодателството. В същото време ние не можем реално да се адаптираме към днешните европейски норми, ако не приемем тези подзаконови нормативни актове. А няма как да ги приемем, ако законът не бъде приет. Така че това е моята молба. В нея има колкото професионална част, толкова и чисто човешка молба, за да може действително да се отпуши тази материя. Благодаря.
Ще дам думата на г-жа Зара Добрева, директор на дирекция „Правна” в министерството.
Зара Добрева:
Искам да обърна внимание, че законопроектът е съгласуван на междуведомствено съгласуване от всички министерства и дефиницията по отношение на „балнеолечебен център” е предложена от Министерството на здравеопазването, така че е съгласувано и няма проблем там.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Г-н Председател, пет пъти ме игнорирахте. Исках процедурно предложение.
Предс. Четин Казак:
Извинявайте, не съм Ви видял. Съжалявам.
Данаил Кирилов:
Щяхме да си спестим голяма част от дебатите, които са по процедурите и по приложенията.
След обясненията и след това, което казаха колегите по отношение на невъзможността вносителят да оттегли частично предложенията си, които са отразени в Преходните и заключителните разпоредби. При наличие на изрична норма, г-н Председател, експлицитно правило в правилника, което казва и оказва как се действа при такива случаи. Имам предвид нормата на чл. 74, ал. 2. Тя отговаря на въпроса кой извършва контрола на съответствието със Закона за нормативните актове. Уви, това е водещата комисия! Ние не сме водещата комисия. В конкретния случай при конкретното разпределение е Комисията по икономическа политика и туризъм. При това положение бих бил склонен по принцип да подкрепим основната част на законопроекта, без Преходните и заключителните разпоредби в случай, че дадем изрично указание или по-скоро обърнем внимание на водещата комисия да извърши тази преценка, която е ясна каква е. Защото Комисията по икономическа политика и туризъм няма по юридически от нас да заключи.
Въпросът е каква е последицата. Последицата е, че трябва да се върне на вносителя законопроекта в 7-дневен срок да си оттегли съответно частите, които не съответстват на Закона за нормативните актове. Защото никой министър или заместник-министър с цялото ми уважение, не може да направи това оттегляне тук.
Така че това ми е предложението. И при това условие бих подкрепил принципно законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Кирилов. Именно това имах предвид и аз. И мисля, че след нашата препоръка и обръщане на внимание водещата комисия ще изпълни разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Правилника.
Г-н Джилджов, нещо да добавите. Заповядайте.
Алеко Джилджов:
Всъщност аз трябва да отговоря на въпросите, които са в Преходните и заключителните разпоредби. Ако смятате, че има смисъл да кажа няколко думи какви са аргументите.
Предс. Четин Казак:
Колеги, желаете ли да получите отговор на поставените въпроси? (Да.)
Алеко Джилджов:
Добре, тогава нека да кажа няколко думи относно Закона за местните данъци и такси.
Опасенията, които г-жа Маджарова изрази са основателни, но мисля, че ние сме се постарали да ги решим. Ние сме направили изчисления точно колко приходи събират общините от тези такси годишно. В някои общини таксата е 2 лв., другаде е 3 лв., другаде – 4 лв. и на самите общини таксата е разходопокривна. Те нито ще спечелят, нито ще загубят от това нещо. Цялата сума, която сме изчислили, че общините ще загубят от този приход е планирана в бюджета за 2014 г. като добавка към бюджетите на общините. Това беше съгласувано в финансовата обосновка на законопроекта съвместно с Националното сдружение на общините, така че по отношение на намаляването на тези приходи, които са няколко стотин хиляди – може би 200-300 хиляди лв. става дума. Ефектът, обаче, от съществуването на тази такса е много негативен. Аз вече споменах, че от 4-5 години НАП не събира такава такса. Отпреди половин година Агенция „Митници” и тя спря да събира подобна такса за документите, които издава, тъй като принципът е кой има интерес. Не е интересът на гражданина да пази бюджета на общините. Интересът на държавата е да пази своите приходи и на общините в това число. Така че при всички случаи такъв документ или такава справка се издава.
Нещо много важно, което г-жа Маджарова спомена. Въпросът е следния – 80 или 85% от тези издавани удостоверения се вземат от едното гише в общината и се носят на другото гише. Тоест ние сме изчислили, че 85% от тези удостоверения се носят в същата община. В хода на обсъждане на текста заедно с Националното сдружение на общините ние бяхме включили един текст, че когато те служат за същата община изобщо не се издава удостоверение. Тоест няма този разход, от който Вие се притеснявате.
В тези дискусии изводът беше, че общината, която вече не събира двата лева такса, няма да има интерес да издава документ. Тя би казала. Тази услуга, която се извършва от другата дирекция, не ни носете удостоверение, ние ще го проверим това удостоверение. Ще видим дали е платен данъкът, ако не е платен, няма да може да се извърши услугата. Тоест общините с тази услуга няма да имат разходите, за които Вие говорите, а гражданите или бизнесът няма да извършват този разход. Така че мисля, че нямаме проблеми с този текст, защото действително това е нещо фрапиращо – вземаш едно удостоверение, което се носи в другата врата на общината.
И един коментар по въпроса за Търговския регистър. Беше споменато, че всъщност изменението касае само първоначалната регистрация. В хода на подготовката на текстовете, в това число организациите на бизнеса, които са инициатори на тази идея, не можаха или поне представителите на бизнеса не можаха да формулират хипотеза, при която при първоначална регистрация би имало нужда от тридневния срок. Сега Вие казвате за апорта. Ако има и някои други хипотези, нека да ги изключим за тях. Но в масовия случай да не изискваме – излишно е да се чака три дни, когато става дума за първоначална регистрация. Това е била нашата идея.
Янаки Стоилов:
С представители на Търговския регистър говорили ли сте, защото този закон го променяхме през 3-4 месеца и те не можеха да се впишат дори в така установения ритъм.
Алеко Джилджов:
Ръководството на Търговския регистър казва така: „Да, ние сме в състояние незабавно след като вземем решение.” Те ни казват, че техният софтуер в момента е така направен, че да пуска решението след три дни. То може да стане незабавно. На практика ние даваме еднодневен срок.
Така че това е предложение на бизнеса. Това е един показател, в който за предходната година ние отново отстъпваме и сме доста по средата. Не сме там, където бихме искали да бъдем. Така че това е аргументът. Не виждаме опасения от това, че при първоначална регистрация би могло да има някаква хипотеза, при която да се нарушат някакви права. Ако вие виждате, може да се направи някакво уточнение. Това с нашите мотиви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Джилджов.
Сами по себе си предложенията, които сте включили в Преходните и заключителните разпоредби може да са добри, но не им е мястото тук в този закон. Те имат нужда да се обсъждат обстойно всяко едно от тях от съответните специалисти в съответната област. Щеше да е добре, ако примерно бяха включени в общия законопроект за изменение на АПК, където по принцип се въвежда комплексното административно обслужване, за да могат все пак в някакъв синхрон и пакет, ако желаете в такъв вид да се разглеждат. Но така пришити към Закона за туризма? Сега как да обсъжда всяка една от комисиите тези предложения? Трябва да се прецени. Примерно, това което се коментира за Агенцията по вписванията, аз специално щях да поканя представители на Агенцията по вписванията, за да кажат. Министерството на правосъдието също. В момента така ad hoc не можем да преценим.
Г-жа Заякова, заповядайте.
Екатерина Заякова:
Само едно съображение, което преди второто четене ако могат да съобразят. По принцип ще подкрепя законопроекта с тези условия. Но имам и някои мои становища, които тук прочитайки мотивите, да бъде премахнато изискването преди получаване на удостоверението за регистрация да се представя договор за наем на помещение. В същото време възниква въпроса как ще бъде контролирано, след като са получили вече регистрацията съответно офис, помещение, като знаем, че основният проблем при възникване на някакъв прецедент или примерно изчезването от адреса на туроператорите, търсенето от страна на хората. В този смисъл ми се иска да помислите малко повече – дали действително трябва да се премахне това изискване.
Другият ми въпрос дали не е някаква грешка. Как се нарича екскурзия, която получава повече от едно денонощие. Защото виждам, че тук е записано определение за екскурзия е посещение на обекти до 24 часа без нощувка. А обикновено екскурзиите са по два-три-четири дена. Как се наричат и по друг начин ли се третират като режим. Може би има някакво обяснение.
Предс. Четин казак:
Благодаря. Г-н Ботев, желаете ли да отговорите?
Бранимир Ботев:
Дотолкова доколкото отново тангираме към извършването на определен тип екскурзионни услуги, които най-вече и най-ясно би трябвало да бъдат разписани, свързани с детския и ученическия туризъм, ние сме се опитали да дадем легално определение на различните видове екскурзии. Но ние търпим тук един много сериозен проблем от години – неуеднаквяването на понятийния апарат в материята в България и цялата система за категоризация, оценка и контрол върху системата на туризма, поради факта, че сме въвели собствени критерии и собствена методика за оценка, която, за съжаление, е в тежък разнобой със съществуващата европейска такава.
В момента, в който законът бъде приет, моментално ще бъдат внесени в Министерския съвет за разглеждане (те са на практика готови) съответните наредби, които трябва да регулират този процес.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Ботев. Последната ми препоръка е именно в тази връзка щеше да бъде отново към водещата комисия между първо и второ четене да предложите срокове, в които тези подзаконови нормативни актове да бъдат приети, т.е. в закона да се предвидят срокове, в които тези наредби да бъдат приети.
Ако няма други въпроси, уважаеми колеги, предлагам да закрием разискванията и да преминем към гласуване.
С така направените препоръки от страна членовете на комисията, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г., моля да гласува.
Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. С девет гласа „за” и седем „въздържали се” законопроектът е приет от Комисията по правни въпроси на първо гласуване. Благодаря ви.
По втора точка - Отправяне на актуални въпроси към г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да поканите заместник-министър председателя и министър на правосъдието г-жа Зинаида Златанова за блиц контрола. Заповядайте, г-жо Златанова.
Зинаида Златанова:
Аз се извинявам, че взимам думат преди въпросите, но искам да ви представя министърът на правосъдието за един ден – Теодора, която е избрана по линия на инициативата „Джуниър Ачиивмънт”. Знаете, че това вече традиционно 13 години в България се прави тази инициатива. Днес имахме заседание на Министерския съвет, на което участваха всъщност министрите за един ден, които работиха с нас. Прецених, че тъй като парламентът е една много съществена част от работата на правителството в една парламентарна република е добре да дойде с мен и на изслушването в Правната комисия. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Добре дошла на г-ца Теодора Иванова. Надявам се да остане с добри впечатления от деня си като вицепремиер и министър на правосъдието.
Уважаеми колеги, кой от вас желае пръв да зададе въпрос към г-жа Златанова. Г-н Емил Радев от парламентарната група на ГЕРБ.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Вицепремиер,
В последно време дебата в обществото относно прилагането на Глава тридесет и седем, а именно заповедното производство става доста съществен, и във връзка с възможностите за спиране на изпълнителни производства и във връзка с множеството възможности за загуба на единствено жилище от страна на длъжници и т.н.
Моят въпрос е предпоставен от промените, които се гласуваха на първо четене в Закона за потребителския кредит, където на банките се дава срок от един месец да започнат изпълнително производство по кредити, които са обявено за просрочено изискуеми. С две думи императивно се задава да се тръгне незабавно по реда на Глава тридесет и седем от ГПК и д се започне изпълнително производство.
Във връзка с това въпросът ми е предвиждат ли се някакви промени от страна на Министерството на правосъдието в Глава тридесет и седем от Гражданско-процесуалния кодекс и респективно в режима на изпълнителното производство с всички норми, които са свързани със заповедното производство. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Радев. Заповядайте, г-жо Вицепремиер.
Зинаида Златанова:
Уважаеми г-н Радев,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Да, всъщност г-н Радев очерта един проблем, който освен, че има чисто правни аспекти, има много сериозно отражение върху ежедневието на много граждани и наистина е на фокуса на вниманието на обществото.
Аз бих разделила действията на Министерството на правосъдието на две: административни в оперативен порядък и чисто нормотворчески във връзка със законодателната инициатива на правителството.
По отношение на първия аспект трябва да ви уверя, че ние правим всичко възможно. В пъти в последните шест месеца се увеличиха проверките на съдия изпълнителите, които министерството провежда, включително и санкциите са увеличени с оглед на това да не злоупотребяват те с правомощията си и съответно да не страдат гражданите.
Оказва се, че това не е достатъчно и действително се налагат някои законодателни промени в Гражданско-процесуалния кодекс. В момента сме в процес на образуване на работна група, която да оцени, прецени внимателно къде точно би трябвало да се наложат тези промени и в едно обозримо бъдеще не мога да се ангажирам със срок. Все пак това е Гражданско-процесуалният кодекс. Действително ще представим на вниманието на парламента изменения в посока по-голям правна сигурност включително и за гражданите.
Така че да, това ни е в плановете. Аз много бих се радвала тогава, когато имаме готовност на експертно ниво, дори, ако се налага, в предварителен порядък съм готова да го обсъдим с оглед по-гладкото минаване на този въпрос. Този въпрос не е политически. Убедена съм, че не трябва да го политизираме. Наистина важно е всичко, което можем да направим, да е в името на гражданите, защото по този начин, както е сега, факт е, че имаме проблеми и страдат незаслужено много хора. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за отговора. Други въпроси? Колеги от Коалиция за България? Нямате въпроси. От Движението за права и свободи? Няма. От Атака? Няма. Отново се връщаме към парламентарната група на ГЕРБ. Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Преди да поставя втория въпрос, ще използвам възможността в присъствието на Заместник министър-председателя и на Вас като Председател да припомня за осъществяването на поетия ангажимент да направим разширено заседание или обсъждане, дори да не е във формата на заседание, на въпросите, свързани с кадровата политика и кариерното развитие в съдебната система, включително и с участието на представители на Висшия съдебен съвет.
Сега пристъпвам към въпроса.
Уважаема г-жо Вицепремиер, в последно време част от неформалните сдружения на адвокатите, визирам едно обединение „Адвокати за промяна”, което действително доминира в кръга на Софийската адвокатска колегия. То съобщава за следните проблеми в няколко медийни изяви, като едва ли не се казва, че ако не се решат тези проблеми, ще се стигне до протест на адвокатите. Доколкото разбирам от изявленията във въпросните интервюта, част от проблемите касаят Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и тълкувателното решение от миналата година на Върховния касационен съд, включително, доколкото разбирам, и решение на Висшия адвокатски съвет за увеличаване вече на тези пределни минимални размери.
Твърди се, че се готви проект за изменение на Закона за адвокатурата. Аз лично не съм виждал такъв законопроект, който да е предложен от адвокатите и затова казвам не съм виждал.
Говори се също така - трети проблем, с който ще приключа, който индикирам от тези изявления, че част от удостоверяванията на нотариусите би могло да се прехвърлят и да се извършват от адвокати. Коментират се заверките за „Вярно с оригинала”, което силно смущава гилдията на нотариусите.
Имате ли виждания по тези въпроси? Имате ли идеи в тази посока? Каква е политиката на Министерството на правосъдието?
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Заповядайте, г-жо Вицепремиер.
Зинаида Златанова:
В интерес на истината, г-н Кирилов, по нито един от трите поставени въпроса в министерството на правосъдието не се готвят нормативни промени. Това можете да бъдете сигурен.
Това, което аз също от публичното пространство научавам по тези три теми е сходно с Вашата информация. Въпросът не ми е поставян от адвокати. Аз поне не съм виждала в писмена форма да е внасян в министерството. Разбира се, идеи може да има всякакви в професионалните гилдии, но така или иначе, особено когато трябва да минат през законодателни изменения, и ние като правителство и вие като парламент трябва да се произнесем.
Така че аз бих искала да видя повече подробности на тези идеи, ако бъдат представени и тогава бихме могли да се произнесем като министерство. На този етап трудно ми е по публикации в медиите да коментирам. Не бих си позволила такива възможности. Така че, ако наистина има сериозни идеи в тази посока и ако ми бъдат представени, според мен, е нужно да се проведе едно доста по-широко обсъждане – и с други професионални гилдии, нотариуси и т.н., за да може най-малко да се стигне до същността на предложенията и на тяхното правно мотивиране, за да може да сме наясно и да се произнесем по политиката.
Това мога да кажа на този етап.
Предс. Четин казак:
Благодаря, г-жо Вицепремиер. Други въпроси? От Коалиция за България? Няма въпроси. Движението за права и свободи? Няма. Атака също няма.
С това приключваме днешния блиц контрол.
Искам да напомня на колегите, че съвместно с министър на правосъдието организираме първото публично обсъждане на новия проект на Наказателния кодекс. Всички сте поканени на първото обсъждане, което ще се проведе на 18 март, вторник, от 15:00 часа в зала № 6 на НДК. На него ще бъдат поканени всички неправителствени организации, които са заявили интерес към новия Наказателен кодекс.
Благодаря на Вицепремиера и Министър на правосъдието и да продължим нашата работа по дневния ред.
Г-н Хамид, моля да продължите да водите заседанието.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28.02.2014 г.
Ще представят законопроекта представители от Министерството на образованието и науката – г-жа Мариела Деливерска, директор на дирекция „Наука” и г-жа Мария Живакова, експерт в дирекцията. Заповядайте.
Мариела Деливерска:
Добър ден. Благодаря ви.
За да влезе в сила подписаното на 26 ноември 2013 в Дармщат, Федерална република Германия, Споразумение между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници EUMETSAT относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, е необходимо неговото ратифициране със закон, а така също и на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия и на Протокола за привилегиите и имунитетите на EUMETSAT.
За ратификацията следва да бъде уведомен депозитарят на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, съгласно чл. 5 от сключеното споразумение и съгласно националното законодателство.
EUMETSAT е международна организация, която е създадена през 1986 г., реализираща Европейската космическа политика в областта оперативната метеорология, хидрология и океанология и също така в изграждането на различни спътникови системи.
Република България се присъединява към организацията като асоцииран член през 2005 г., като 39-то Народно събрание на 20 април 2005 г. ратифицира със закон подписаното споразумение. Периодът на действие на споразумението е петгодишен, считано от 1 януари 2005 г.
Съгласно чл. 7, т. 2 от Споразумението, страните е трябвало да пристъпят към официално преразглеждане на тяхното сътрудничество с оглед приемане на Република България като държава пълноправен член на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници по време на третата година – 2007 г.
Също така, в същата разпоредба е записано, че по изключение може да се разглежда въпроса за удължаване действието на споразумението чрез неговото подновяване на следващи периоди. За Република България срокът на действие на споразумението е удължаван два пъти с по две години – до 31 декември 2013 г.
Очакваните резултати от присъединяването на Република България към конвенцията са държавата да придобие право на ползване на активите на EUMETSAT, които са натрупани следствие на инвестирането от други държави в продължение на десетки години за създаването на Европейската метеорологична система.
Също така, Националният институт по хидрология и метеорология при Българската академия на науките ще има право на достъп, ползване и разпространение на съответната качествена спътникова информация и технологични продукти на EUMETSAТ.
Освен това, информационните потоци от спътниците на EUMETSAТ второ и трето поколение ще са безплатно достъпни за правителствените органи и те ще могат да бъдат използвани в определени научни разработки в България.
Следващ очакван положителен резултат е, че с присъединяването на държавата към Конвенцията Република България ще ползва наравно с останалите членки натрупаните в продължение на 25 години активи на EUMETSAТ – оперативна спътникова информация и метеорологични разработки, като обемът и качеството непрекъснато нараства. Това също така ще повиши възможностите за запазване на живота и сигурността на гражданите и укрепване на националната сигурност, а също така и постигане на дългосрочни стратегически, икономически и научно образователни цели.
Разходите по участието на Република България в EUMETSAТ се изразяват в заплащането на членски внос, който се определя от Съвета на организацията и се изчислява на база среден брутен вътрешен продукт на страна за последните три години, за които има налични статистически данни и също така приетия бюджет на организацията.
За вече направените инвестиции от EUMETSAТ за инфраструктура Република България дължи също така и встъпителна вноска в размер на 1 664 000 евро, която е разпределена на траншове за четири години всеки по 416 000 евро, като върху тези суми няма да бъдат начислявани лихви.
Средствата за покриване на разходите за пълноправното членство на Република България в Европейската организация за разработване на метеорологични спътници за 2014 г. са разчетени по субсидията за Българска академия на науките, а за годините след 2014 г. средствата за членството ще се осигуряват от държавния бюджет по бюджета на Българска академия на науките.
Благодаря за вниманието.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря Ви за подробното представяне.
Колеги, откривам дебатите. Имате думата за становища и въпроси към вносителя. Няма желаещи. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на европейска организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия, на Конвенцията за учредяване на европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 28.02.2014 г.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Законопроектът е приет единодушно. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19.02.2014 г.
Давам думата на представителя на вносителите г-н Куюмджиев да представи законопроекта. Заповядайте.
Явор Куюмджиев:
Благодаря, г-н Хамид.
С внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката става въпрос за хармонизация на българското законодателство с европейското такова и по-конкретно транспониране на разпоредбите от Директива 2009/73 на Европейската общност на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на нормативни условия за развитие на енергийни инфраструктури в страната ни при транспортиране на природен газ от държави, които не са членки на Европейския съюз.
На практика то този начин се въвежда досега липсващото в българското законодателство понятие за морски газопровод и се прави разлика между това какво означава системен газопровод и морски газопровод.
Това е принципът на този законопроект.
Има и още нещо много важно. Той в никакъв случай не е в противоречие с разпоредбите на Трети енергиен пакет или на така наречената Газова директива 55 от 2003 г. Просто много по-ясно и конкретно задава правилата за работа в тази сложна материя.
Това е от мен засега. Благодаря.
Ако има въпроси, ще отговоря.
Предс. Хамид Хамид:
Благодаря. Колеги, откривам дебатите. Иска ли думата някой от колегите народни представители? Няма. От гостите? Няма желаещи. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 19.02.2014 г.
Който е „за, моля да гласува. Девет „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се няма. Законопроектът е със становище за подкрепа за пленарна зала. Благодаря ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

Председател:
Четин Казак