Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 36

Днес, 01.04.2014 г., вторник, от 15:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Имаме необходимия кворум и ми позволете да открия днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси. Казвам извънредно, защото утре ще имаме и редовно заседание.
В днешния дневен ред имаме единствена точка, а именно:
Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 454-01-39, внесен от Цецка Цачева Данговска, Красимир Любомиров Велчев, Десислава Вълчева Атанасова и Димитър Борисов Главчев на 26.03.2014 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма, подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към изпълнението на дневния ред. Давам думата на г-жа Цачева за представяне на законопроекта. Заповядайте.
Цецка Цачева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми членове на Правната комисия,
Уважаеми гости,
Няма спор, че добрият закон е справедливият закон и този, който дава отговор за регулация на обществените отношения за един необозрим период от време за напред.
Текстовете на чл. 46 и най-вече на ал. 3 на сега действащия Изборен кодекс създават, според нас, три проблема.
За първи път с отделянето на ръководния състав на членовете на Централната избирателна комисия, като се държи сметка от различна разпоредба на ал. 7, че за член на ръководството всяка парламентарна група и народен представител от нея могат да излъчат по една кандидатура, излиза, че ръководството е определено, като се държи сметка за настоящия брой на парламентарните групи в 42-то Народно събрание, а именно 4.
Разпоредбата не дава отговор на въпроса какво ще се случи, ако в следващ състав на Народното събрание има по-малко или повече от четири парламентарни групи кои от тях ще могат да излъчат представители за членове на ръководството.
На второ място, фиксирано число брой на членове на Централната избирателна комисия не дава отговор на въпроса какво се случва, ако след приключване на мандата на настоящата Централната избирателна комисия партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, са по-малко от две или повече от две. Вярно, че към настоящия момент две са политическите сили, които имат такива представители. Това са НДСВ и Синята коалиция, но не можем да знаем какво ще се случи след месец май, след четири години, след още четири години, а все пак в кодекса, всички знаем, се вписват правила, които да важат за един по-дълъг период от време.
На трето място, този кодекс не дава възможност за справедливост за числеността – така както е записана, че се състои от 19 души, не дава справедливо съотношение между политическите сили – принцип, който винаги е залягал досега в изборното законодателство и който е неотменим в парламентарната практика.
Затова нашето предложение е, като сме се аргументирали защо не може да бъде нечетен броят на членовете, излъчени от парламентарно представените днес партии, е числеността членовете на Централната избирателна комисия, излъчени от парламентарните партии и коалиции да бъде от 18 души, като формулата, най-общо казано е 18 плюс и се държи сметка за онези, които имат представители в Европейския парламент.
Държим справедливо да бъде записано в правилата съотношението между политическите сили и считаме, че при така предложения текст се постига подобно справедливо решение на въпроса.
По същество промяната е в ал. 3 на чл. 46, където сме казали:
„ (3) Комисията се състои от 18 членове, включително председател, заместник – председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.”
И тъй като досега текстът, който беше в ал. 8 за членовете на политическите субекти, които имат избрани членове на Европейския парламент, за да няма тавтология сме изключили този текст от ал. 8 просто за прецизност.
„(8) При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7, се запазва съотношението между представените партии и коалиции. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията.”
По същество промяната е в числеността на членовете общо излъчени от парламентарните групи и за ръководството да бъде записано „включително председател, заместник-председатели и секретар”, а не „двама заместник председатели”, както е по действащия кодекс. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. След като чухме становището на вносителя, откривам дебатите по така предложения законопроект.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения и становища. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, едва ли има български гражданин, който да не си дава сметка каква е целта на внесения от ГЕРБ законопроект – да спаси Президентът Плевнелиев от батака, в който го вкараха самите ГЕРБ.
Причината за този законопроект не е някакъв проблем в Изборния кодекс. Причината е противоконституционният указ, който издаде Президентът Плевнелиев. И нека да отбележа, че опасенията са напълно основателни, защото това е първият президент, който е изправен пред реалната угроза след конституционна жалба да бъде установено негово действие, което противоречи на българската Конституция. Разбира се, това е в правомощията на Конституционния съд, но такава възможност съществува и съвсем основателно тя притеснява и Президента и неговата Администрация и народните представители от ГЕРБ.
Така че нека да го кажа ясно. Няма проблем в Изборния кодекс. Има проблем в Указа на Президента и целта на законопроекта на ГЕРБ е да спаси Президента Плевнелиев от неговото действие.
Второто, което е важно да се каже, е, че това е една от най-безумните идеи – промяна в Изборния кодекс в частта за Централната избирателна комисия при вече започнали избори. Може би в желанието си да атакуват, да ругаят Изборния кодекс, ГЕРБ не са забелязали, че Централната избирателна комисия вече работи и работи добре. Тя произнесе редица важни решения. Направи го с консенсус, почтено, отговорно и пред очите на всички български граждани. Една голяма част от работата на ЦИК вече е отметната по отношение на изборните книжа, на гласуването на българите в чужбина, на РИК-ве, на подписките на политическите партии, и на Обществения съвет и на обучителното звено. Да не изреждам и по-нататък.
И нека да го кажа съвсем ясно, това е законопроект, който макар ГЕРБ да установиха колосални проблеми в Изборния кодекс, се свижда до едно единствено нещо – промяна в състава на ЦИК с увеличението на членовете на ЦИК с един член. Това се оказа голямата драма за ГЕРБ в Изборния кодекс и това е съдържанието на техния законопроект.
Трябва да кажа и нещо друго съвършено честно. От противоконституционния указ на Президента Плевнелиев беше ощетена една партия – ДПС, като й беше откраднат един член, на който тя имаше законно право, съгласно съвършено ясните текстове на Изборния кодекс. И в този смисъл аз съм абсолютно съгласна с колегите от ДПС, че тази несправедливост, това беззаконие трябва да бъдат поправени. Само, че според нас от Коалиция за България, това трябва да бъде поправено чрез отстраняване на закононарушението на този, който го е извършил – Президентът Плевнелиев, а не чрез поправки на закона. И затова ние сме изготвили конституционна жалба. Събрали сме подписи далеч над необходимите. Ще бъде сезиран Конституционният съд и ние очакваме беззаконието да бъде поправено и политическа партия ДПС да получи това, което й се полага не по волята на ГЕРБ, не заради благоволението на ГЕРБ, а по силата на Изборния кодекс.
Сигурно трябва да кажа и няколко думи за качеството на този законопроект. Защото се чуха какви ли не обиди, ругатни от колегите, които седят срещу мен. Аз съм изброила минимум десет порока на този изборен закон, на тази промяна на Изборния кодекс, които ще развия подробно в пленарна зала, но сега ще се спра само на някои от тях.
По начина по който са изписани тези два члена:
Първо, не става ясно какъв е броят на членовете на ЦИК от начина, по който е изписана промяната в ал. 3. Дали съставът включва 18 члена, включително и ръководството, както и членове. И питам аз както и членовете на партиите, които нямат представители в българския парламент, а в европарламента, дали са членове като другите, или имаме две категории членове: едни, които са в състава от 18 души и други, които са някакви други членове.
Също така, това е някакъв принос в българската правна практика да се прави орган с четен брой членове. Това е първият случай, проверете го и вие, когато един орган става от 18 или 20 члена. Не мога да кажа точно от колко, четейки тези текстове.
Също така е много интересна идеята за постоянния и плаващия състав на Централната избирателна комисия, която подробно е описана в мотивите, но някак си липсва в текста на закона.
Също така са пропуснали колегите да опишат механизма чрез който членовете на ЦИК, които са излъчени от партиите, които имат представители в европарламента, излизат от ЦИК. Няма го и механизма, по който, ако има партии, които за първи път имат членове в европарламента, получават места в ЦИК. Този механизъм липсва, така че и да предположим, че нещо такова са предвиждали вносителите на този законопроект, то не може да бъде реализирано на практика.
Оставям настрана самия факт, че когато се прави един постоянен орган, каквато е Централната избирателна комисия, няма как да залагаш някакви хипотези за промени в членския състав. Защото тук резонно възниква въпросът при следващи парламентарни избори, които да кажем ще се проведат след две години или даже когато са редовните парламентарни избори, значи ли това, че съотношението в ЦИК трябва да се промени, т.е. да се промени целият състав.
Изобщо вниква ли някой тук в мисълта за това що е то мандатен орган, който има постоянен състав?
Освен това, не става ясно и по какъв начин ще се прави замяната, всъщност влизането на този 20-ти член, ако приемем, че ЦИК е от 20 члена. Написано е, че те са 18 плюс или да предположим, че са 20, но има едни ясни срокове в Изборния кодекс кога се структурира ЦИК. Това става 15 дни след изборите. Вече има указ на Президента кога ще влиза този 20-ти член, ще влиза ли изобщо, кога ще се случва – можем само да правим някакви предположения.
Има един много интересен термин в този законопроект, който аз виждам за първи път. Това е терминът „представени партии”. Кои са тези представени партии, между които Президентът ще определя съотношението при назначаването на членовете, къде са представени. Дали са представени? Дали става дума за тези около 300 партии, които съществуват изобщо в публичния живот, дали става дума за тези, които са в парламента, но не са парламентарно представени по смисъла на легалната дефиниция. Отново можем да гадаем дали тук, например, не се имат предвид и тримата членове на партията на Николай Бареков, които са народни представители. Те на практика са представени в парламента. И тях ли имат предвид или нещо друго имат предвид. Можем да хвърляме боб дали пък няма да направят ЦИК от 300 члена. Ако приемем, че представени са всички партии, които съществуват в българския политически живот, тогава може би това имат предвид. Но това го няма в закона. Това са предположения. Защото просто от понятията, които използват, не става ясно какво са имали предвид.
За коректност трябва да кажа, че и терминът „парламентарно представени партии” съществува. Но не става ясно дали парламентарно представените партии предлагат само ръководството, а президентът разпределя членския състав между изобщо представените партии. И тогава наистина също става една много прелюбопитна въртележка, по която също можем да разсъждаваме, но не знам как президентът ще изпълни това предписание на този закон.
По отношение на упрека, че видите ли Изборният кодекс бил писан за този парламент. Аз няма да навлизам в дебата за това дали ръководството на ЦИК, ако има десет партии или седем партии, трябва да има седем заместник-председатели. Ние сме си дали нашия ясен отговор в текста на Изборния кодекс. Но, ако това е най-големият проблем на действащия Изборен кодекс, кажете ми откровеното признание, че 20 членният състав се напасва по отношение на партиите в 42-то Народно събрание, не е ли откровено лицемерие. Значи действащият Изборен кодекс е лош, защото се прави за този парламент, но пък вносителите добавят един член, за да се напастне съотношението на парламентарно представените партии.
Мога да говоря още. Предполагам, че в тази посока ще се случи и дебатът в пленарна зала.
За мен този законопроект е едно правно нищо. Ако бъде приет в този вид, той просто не може да възпроизведе никакво реално действие. И го казвам, може би щях да спестя част от тези критики, но всичко, което се каза, цялата помия, която се изля върху Изборния кодекс, мина всички граници даже на нормалното опозиционно поведение. И се очакваше поне от хора, които са толкова критични към едни текстове, които са ясни, прилагат се и се прилагат добре, да се постараят в момента, в който правят Закон за изменение и допълнение на действащия Изборен кодекс.
И според мен, най-важният аргумент, когато няма основателна причини за промени в Изборния кодекс, особено във фазата на провеждане на избори, те просто не трябва да се правят. Защото това е най-лошата от възможно най-лошите практики. Вие можете, разбира се, до изборите да направите още десетина промени в Изборния кодекс. Можете да ги предлагате, ако има кой да ви подкрепи да ги приемате, но това, което искам да кажа, е, че в това ние няма да участваме. Носете си отговорността за промени в Изборния кодекс, колкото искате ги предложете, колкото искате ги направете, но отговорността за това е ваша – на политическа партия ГЕРБ.
А отговорността за ситуацията, в която една парламентарна партия и ощетена, е на Президента Плевнелиев. И така или иначе и той ще си понесе отговорността, както и всички български граждани, институциите, народните представители за своите действия.
Мисля, че стана ясно от това, което казах, че ние ще гласуваме против този законопроект. Можете да си го поддържате, да го подкрепяте, отговорността за това е ваша.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-жо Цачева, реплика ли желаете.
Цецка Цачева:
По-скоро бих искала да отговоря на въпросите, които бяха повдигнати. Няма да се спирам на всичко, което беше казано по отношение на българския Президент.
Но, ако ревностните защитници на сега действащия Изборен кодекс считат, че съотношението между политическите субекти в народното събрание в момента е справедливо да бъде 6 към 6 и 3 към 2, в каквото искат да ни убедят колегите от Коалиция за България, но в това число те да имат излъчен и председател, аз мисля, че сме много далече от принципа за справедливост просто защото не сте спечелили изборите. Но не е това най-важният момент.
Относно проблема дали до момента е имало четен брой. Не е имало четен брой, но и за първи път е предвидено с 2/3 да се взимат решенията в Централната избирателна комисия, поради което не можем да стигнем до хипотеза, каквато някои ваши членове на Правната комисия от Коалиция за България обясняваха, че би се стигнало до паритет 10 към 10.
На следващо място, няма разписан вариант за излизане на членове от Централната избирателна комисия. Ние не предлагаме текстове за промяна в онези норми, които уреждат мандатността. Така че проблемът и отговорността, понеже повдигнахте въпроса за отговорността, е на авторите на този кодекс, с какъвто проблем най-вероятно ще се сблъскаме непосредствено след произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент. Тогава вече вероятно ще има законопроекти за изменения, но от други политически субекти в този парламент.
Какво би направил Президентът? Кога ще влезе в сила?
Предложили сме Заключителна разпоредба.
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.”
Ясно е, че ще действа занапред. Ясно е от останалите алинеи на чл. 46 как трябва да бъде допълнен този член за състава на комисията, ако се подкрепи законопроекта в зала.
На останалите критики няма да обръщам внимание в момента и няма да посоча аргументи. Ще ги запазя и аз за пленарна зла.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-жа Цачева. Други колеги? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ние не сме превръщали участието на представителите на БСП в ЦИК в някаква битка. Ние сме единствената партия, която предложи от своята квота половината й състав представители на граждански организации. Удобно забравяте, но председателят на Централната избирателна комисия беше предложен от граждански организации, от повече от десет граждански организации. Така че това не е партийна квота на БСП. Това е гражданско лице, което между другото по един изключително достоен, почтен и открит начин ръководи работата на Централната избирателна комисия.
Вие не ми отговорихте на останалите въпроси и аз не се учудвам, защото просто на тях отговор няма.
По отношение на това как ще влизат и излизат едни от членовете на Централната избирателна комисия при условията на плаващ и постоянен състав ще ви кажа, че ние сме предложили и сме гласували един постоянен мандатен орган за период от пет календарни години, което означава, че след всеки избори за парламент или за европарламент, този орган няма да бъде променян. Всъщност това е основна препоръка на Венецианската комисия. Това е основна препоръка на международните организации. Тук се бърка елементарен принцип. Мандатните органи, а такива има много в държавата, продължават своите мандати, независимо от промените в органите, които са ги излъчили. И това е един основен принцип.
Да, според мен, много е възможно да има необходимост от промени в Изборния кодекс след изборите. Изборният кодекс не е свещена крава. Аз лично отсега виждам една налагаща се промяна и това е промяната по отношение на възможността за Президента Плевнелиев изобщо да назначава членове в Централната избирателна комисия. Ако има промени, ще го предложа, защото той не оправда доверието, което му гласува парламента.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, от изказването на г-жа Манолова разбрах няколко неща.
Първото е с оглед на това, което тя смята да предложи за промяна в Изборния кодекс Президентът да не назначава за в бъдеще членове разбрах, че отсега БСП е наясно, че следващите президентски избори няма да бъдат спечелени от БСП. Ще бъде друг кандидат.
Второто, което ми стана ясно и бих препоръчал на г-жа Манолова просто да замълчи и да не дебатира тази тема, споменавайки Венецианска комисия. Предупреждавахме ви, цитирахме ви освен ние и Венецианската комисия, и ОССЕ и ПАСЕ, че в последната секунда буквално не се правят промени в изборните правила. Кашата, която вие забъркахте с този неясен текст, води до това сега да има избрана ЦИК и в последната минута, и в последната секунда да се налагат тези промени. Ако се бяхте вслушали тези избори да бъдат провеждани по действащия кодекс, нямаше да се стигне до тази каша. Така че си замълчете, г-жо Манолова, поне Вие. Защото Вие сте много наясно с тези предупреждения и те са от 2009 г. във вашето изборно законодателство, и те са категорични.
Що се касае до останалите неща, аз също ще си запазя правото за зала.
Но що се касае до третата истина – изгубихте много обществена енергия, много говорене имаше и БСП, вие внесохте без никакъв консенсус един Изборен кодекс, който беше излишен, само и само да промените Централната избирателна комисия. Това е истината и нека да си я кажем и нека бъде ясна за всички.
Но с това си желание за служебна победа доведохте тази каша, която забъркахте. И аз веднага ще ви прочета едно решение на ЦИК. Може би увлечени в аритметиките и сметките, които сте си ги правили за служебна победа за състава на ЦИК, а при РИК така се получава, не сте обърнали внимание на това решение на ЦИК, г-жо Манолова. И то е от 21.03.2014 г.
Вижте какво се казва в т. 12.
„12. Областните управители правят предложение за състав на РИК и го изпращат заедно с документите по чл. 60 …” и т.н., макар че в Кодекса пише друго. Правят го, ако има постигнато съгласие. Но тук изрично е записано, че при всички положения областните управители и е ясно чии са.
Вярно е, че това решение впоследствие е коригирано, но пак не в смисъла, който е заложен.
Така че замълчете, г-жо Манолова. Предупреждавахме ви. Забъркахте кашата вие.
Прес. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. За реплика г-жа Манолова
Мая Манолова:
Аз пък мисля, че вие въобще, внасяйки този ЗИД за промени в ЦИК, по време на започнали избори, няма за какво да догорите за Венецианската комисия. Това вече наистина е прецедент. Наистина е прецедент да се опитваш да променяш ЦИК 20 дни след като е стартирала подготовката за изборите.
Така че изобщо не споменавайте нито ОССЕ, нито ПАСЕ, нито Венецианската комисия.
А що се касае до съставите на РИК, аз много се надявам, че тази ЦИК ще бъде различна от ЦИК на ГЕРБ, където ГЕРБ имаха 10 членове, БСП – 4, ДПС – 3. Тази вашата ЦИК, която искате да направи и евроизборите. Тази ЦИК си позволи да назначи в 31 районни избирателни комисии председатели само от ГЕРБ. Аз много се надявам, че новата ЦИК, която на вас изобщо не ви харесва, ще постъпи по един достоен, честен и обективен начин и ще разпредели местата в ръководствата на РИК според съотношението на парламентарните сили, а не според това какво мнозинство може да постигне в своя състав.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, аз уважавам членовете на Централната избирателна комисия. Те всички са професионалисти, стига да ги оставите спокойно да работят. Но се притеснявам, г-жо Манолова. Прочетох ви едно решение. Погледнете го. То е от 23 март. Бързането, г-жо Манолова, което вие наложихте, да смените Централната избирателна комисия, да я подмените, за да спечелите тези избори, както каза г-н Станишев: „Земята ще изровя, но трябва най-сетне да спечелим европейските избори”, води до това, г-жо Манолова, на 22 ден от съставянето на ЦИК. Ето за това става въпрос. Аз ги уважавам колегите. Коригирали са си решенията. И ние ще бъдем свидетели и поради това бързане, г-жо Манолова, наложено от вас, за съжаление, не ми се иска да го казвам, но може би ще бъдем свидетели на други такива грешки.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. Има ли други желаещи да вземат отношение? Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Уважаеми колеги, аз искам да кажа защо пък вие държите този Избирателен кодекс да беше вашият останал в сила. Защото в него имаше два текста. Вие непрекъснато плюете за новия Избирателен кодекс. Защо на всяка цена искахте да остане Кодекса „Фидосова” в сила. Защото той имаше два текста, които ви осигуряваха служебната победа и вие в никакъв случай не искахте да се разделите с тях.
Първият текст беше именно този, който ви осигуряваше мнозинството в комисиите от централната до секционните и при който аз като неизменен член 20 и няколко години в районни и общински комисии искам да ви кажа, че за първи път при последните избори вашите членове осигурявайки едно мнозинство и гласувайки по указания отвън какво трябва да гласуват, дори нямаха избирателни кодекси в ръцете си. Десислава Атанасова като човек от Русе много добре знае техният председател Иван Иванов по какъв начин получаваше указанията всяко едно решение как трябваше да се вземе. Това беше единият текст.
А вторият текст беше онзи от чл. 53, ал. 4, който казваше, че ако няма мнозинство няма решение и то не подлежи на обжалване, по този начин вие елиминирахте абсолютно всички жалби на останалите партии, свързани с драстични закононарушения на изборния процес и по този начин вие си осигурихте другата служебна победа.
Искам да ви кажа, че аз няма да повтарям мотивите ви за внасяне от гледна точка на това, че действително искате да замажете гафа на Президента. Мъчих се чисто юридически да вникна в логиката на мотивите на вашето предложение и виждам пълни противоречия – това, което каза и г-жа Манолова. От една страна, вие въвеждате един състав от 18 члена, който обаче за в бъдеще е абсолютно неясен. Примерно, ако на следващи парламентарни избори влязат две партии, парламентарно представени, и 7-8 листи от Европейския парламент, значи ние ще имаме две партии, които ще попълват 18 членове, при което как ще се запази правилото да няма мнозинство и ще се нанизва допълнително променлива квота от N брой.
В петгодишния мандат ще имаме нов Изборен кодекс при нови правила. Именно за това говорим, че противно на това стабилно законодателство, което трябва да имаме, вие правите една уйдурма непрекъснато да нагласяте според интереса си текстовете на закона, което действително е един прецедент. Абсолютно прецедент!
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи има ли за изказване?
Данаил Кирилов:
Има, но се въздържаме, г-н Председател.
Предс. Четин Казак:
Оценявам това. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
И ние се въздържаме. Моля и нас да оцените.
Предс. Четин Казак:
Добре. Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Нямаше да се изказвам, но чух и от ляво и от дясно как с патос се произнасят указанията и напътствията на Венецианската комисия.
Колеги, нямате право да говорите за Венецианска комисия и от ляво и от дясно. Защото тази Венецианска комисия, тези ограничения на ОССЕ, тези докладчици на ПАСЕ на няколко пъти ви го казваха най-настойчиво да се уреди агитацията на език, различен от българския. Вие това не го сторихте. Затова моля ви не говорете за Венецианската комисия. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Казах нещо, което веднага нарушавам и моля за извинение.
Казах, че представителите на Атака ще се въздържим. Имам предвид, че „ударите под кръста” между двете спорещи страни вече достигнаха до едно безконтролно ниво.
Нека да си припомним какво заявиха пред нас членовете на новоизбраната Централна избирателна комисия. Те казаха, че ще работят, забравяйки за някаква обвързаност, принадлежност към политическата сила, която ги е издигнала. Говореха нещо за една „стъклена стая”, за условия за пълна прозрачност в интерес на честността и обективността на изборните резултати. Каква е тази битка за надмощие с един член в рамките на тази комисия? Нали си представяте, че водейки толкова остро тази битка, признаваме за това, че от мнозинството в комисията зависи някакво доминиране в нея и то партийно обусловено. Някак си не ми звучи, позволете да се позова на това, че ние сме дистанцирани от възможността да упражним такава позиция с двамата члена, които са предложени в ЦИК от състава на Атака. Но това в конкретния случай се явява известно предимство.
Моля да престанем с този спор. Да се върнем към чисто правните юридически аргументи, когато анализираме решението на Президента и съответно решението на парламента, за да можем да бъдем полезни и да спечелим уважението на гражданите на страната, които следят този дебат и които няма как да не забелязват това, на което обърнах вашето внимание. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Нотев. Позволете ми, ако няма други желаещи да се изкажат, да изразя и нашата позиция с две изречения.
Ние, както вече бяхме обявили и по-рано, ще подкрепим този законопроект по следните причини.
Първо, не считаме, че действащият Изборен кодекс е съдържал някакви неясни текстове. Напротив, продължаваме да считаме, че действащият Изборен кодекс беше пределно ясен и указваше точно начина, по който трябваше да бъдат назначени, съответно избрани членовете на Централната избирателна комисия. За съжаление, обаче, Президентът не постъпи съгласно буквата и текста на Изборния кодекс и назначи Централна избирателна комисия в състав, който открито ощети Движението за права и свободи, като го лиши от един от полагащите му се членове. Независимо от факта, че има и решение на Народното събрание - точка 2 в рамките на Решението за избиране на ръководство на Централната избирателна комисия, която указваше как точно трябва да стане. Сега вече, обаче, сме изправени пред тази фактическа ситуация и ние бяхме заявили, че очакваме законодателна инициатива, която да коригира тази фактическа ситуация, в която единственият губещ, единственият ощетен е Движението за права и свободи.
Заявихме, че ще подкрепим всяка законодателна инициатива, независимо откъде идва тя, тъй като ние самите се въздържаме от такава, т.е. заявихме, че няма да упражним и няма да бъдем съвносители и изпълнихме този свой ангажимент.
Така че ние приемаме този законопроект именно като целящ да коригира една открита несправедливост, която беше извършена спрямо нас.
Оттук нататък, текстът, който е внесен, аз също съм съгласен, че той не е съвсем безупречен и се нуждае от известни корекции между първо и второ четене, които се надявам да ги направим заедно в бърз порядък, за да може колкото се може по-скоро това изменение да бъде прието окончателно и да бъде назначен нашият трети кандидат за член на Централната избирателна комисия.
Това е нашата позиция.
Има ли други желаещи? Ако няма, закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на законопроекта за изменение на Изборния кодекс, № 454-01-39, внесен от Цецка Цачева Данговска, Красимир Любомиров Велчев, Десислава Вълчева Атанасова и Димитър Борисов Главчев на 26.03.2014 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене този законопроект, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С единадесет гласа „за”, шест „против” и двама „въздържали се” законопроектът е подкрепен на първо гласуване от Комисията по правни въпроси.
Поради изчерпване на дневния ред, уважаеми колеги, благодаря ви и закривам днешното заседание.


Председател:
Четин Казак