Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 37

Днес, 02.04.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Даниела Бобева, заместник министър-председател по икономическото развитие, Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика”; от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник министър: от Министерството на регионалното развитие – Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна”, Елисавета Кисьова, началник на отдел в дирекция „Правна”; от Американската търговска камара – Надя Лазарова и народния представител Красимир Янков, вносител на законопроект.
Присъстват още: Светозар Съев, СНЦ „Орлов мост за промяна” и Нина Гергова, Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви следния проект на дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев на 09.12.2013г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 454-01-40, внесен от Красимир Христов Янков и група народни представители на 27.03.2014 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за отменяне на Закона за публично-частното партньорство, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 07.03.2014 г.
Има ли бележки, съображения по дневния ред? Няма. Подлагам на гласуване така предложения проект на дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет. Пристъпваме към неговото разглеждане.
По първа точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев на 09.12.2013г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г.
По първа точка гост на заседанието е г-жа Сабрие Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Ние имаме готовност да ви представим бележки по всеки един от текстовете на обобщения законопроект, който ни е предложен с проекта на доклад. Ние имаме собствен законопроект, който подкрепяме и лично аз, като ръководител на работната група, която изработи този законопроект и го внесе в Министерския съвет, не подкрепям текстовете, внесени от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев. Тези текстове бяха обсъждани в работната група. В работната група участваха съдии от Върховния административен съд, съдии от Административен съд София-град, всички членове на Комисията за конфликт на интереси и представители на Доктрината. Всички членове на работната група, с изключение на Николай Николов, който в момента е временно изпълняващ длъжността председател на Комисията за конфликт на интереси се обединиха около текстовете, които ние внесохме в Министерския съвет и представляват законопроекта на Министерския съвет.
Текстовете, които са внесени допълнително, както подчертах, бяха предлагани от колегата Николов и бяха обсъждани в работната група, но бяха отхвърлени от работната група. Така че ние не ги подкрепяме. Сега няма да се спирам поотделно текст по текст, но ако кажете, мога да се спирам и поотделно на всеки текст.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам като ги обсъждаме, Вие да си казвате мнението.
Сабрие Сапунджиева:
Да, аз ще казвам становището си, защото просто се губи философията на законопроекта, който ние сме внесли и се разширява приложното поле на закона, особено с въвеждането на измененията в т. 23 на чл. 3 на търговските дружества с държавно и общинско участие. Трябва да ви кажа, че хората, които ще подлежат и ще бъдат определени като лица, заемащи публични длъжност ще станат стотици хиляди. На практика комисията няма да може да изпълнява своите функции.
Освен това, това не са лица, заемащи публични длъжности. Ако ги обявим с този закон като лица, заемащи публична длъжност, ще се окаже, че следващата стъпка би била служителите във всички търговски дружества да бъдат проверявани по този закон.
Предс. Четин Казак:
Добре. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз имам какво да отговоря на това и да обясня защо. Защо всички държавни служители да са длъжни, а лицата които работят в дружества с общинско и държавно участие да не са длъжни. Но предлагам да не го водим този спор. Правя следното конструктивно предложение.
Нека да направим една работна група след приемането на общия законопроект, в която да се включат представители на всички парламентарни групи и спокойно да обсъдим всички „за” и „против” по всички текстове. Министерският съвет и Министерството на правосъдието също могат да се включат, включително част от експертите, които са работили по техния законопроект.
Така или иначе става дума наистина за важна за гражданите материя. Нека да направим една работна група, за да бъдат обсъдени всички въпроси. Аз не искам в момента при общия законопроект да влизам в дебат по всеки текст.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Добре. Г-н Радев поиска думата.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще направя обратно предложение. Тези промени ги разглеждахме няколкократно и във временната комисия, която беше по повод на проверката на Комисията за установяване на конфликт на интереси и след това се прави публично обсъждане. Така или иначе в Министерството на правосъдието имаше работна група. Министерският съвет е приел законопроект. Консултиран е и с административни съдии, които са контролиращият орган на практиката.
Ние на първо четене подкрепихме законопроекта на Министерския съвет. Мисля, че там са систематизирани много сериозно нормите. Така че нека да не губим време. Достатъчно тези текстове и законопроекти отлежаваха. Проблемът с Комисията продължава да стои. В момента функционира Комисията на абсолютния санитарен минимум – 3 човека са, което не може да продължава така и така е над половин година. Нека да вървим напред. Няма да си кажем нищо ново в тази работна група. И възможно най-скоро да приемаме тези текстове. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Аз предлагам сега да се концентрираме върху приемането на общия законопроект, а след това евентуално да обсъдим дали има нужда или не от работна група.
По § 1 има разлика между двете предложения, която е чисто правно технически.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз поех ангажимент и при обсъждането на законопроекта на първо четене, и от името на мен и колегата Кирил Добрев оттеглям т. 4 и т. 5. Т. 4 защото вече беше приет новия Закон за Сметната палата, който връща стария режим, така че няма нужда от промяна, която да изисква само председателят и заместник председателите да попадат в обхвата на този закон, защото Сметната палата вече е колективен орган. Така че няма смисъл от това предложение.
За предложението по т. 5 обясних по какъв начин е попаднало в нашия вариант.
Предлагам двете точки да отпаднат.
Предс. Четин Казак:
Тоест приемаме варианта на Министерския съвет.
Мая Манолова:
Не. Аз настоявам т. 6, която не фигурира в проекта на Министерския съвет, да остане за обсъждане. Така или иначе или работна група или по същество. Вижте, това не е гласуване на второ четене. Това остава една възможност да бъде обсъждано. Това е общият законопроект. След него всъщност срокът за предложения между първо и второ четене ще започне да тече от утре.
Просто нека да остане за обсъждане т. 6, а т. 4 и т. 5 ги оттеглям.
Предс. Четин Казак:
Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ние също считаме, че т. 4 и т. 5 трябва да отпаднат. Т. 4 за това, че Народното събрание вече гледа нов Закон за Сметната палата, който предвижда тя да бъде колегиален орган, поради което не следва да се прави тази промяна от предложението в т. 4.
Т. 5 не подкрепяме.
В т. 6, която е промяна в т. 23 от чл. 3 от действащия закон, а действащата сега разпоредба и без това разширява достатъчно приложното поле на закона, като включва сред лицата, заемащи публични длъжности такива, които нямат правомощия, свързани с реализиране на публична власт. Предлаганата промяна в т. 6, с която приложното поле спрямо лицата се разширява още повече и по отношение на служителите в общинските и държавните предприятия води до абсурда да се изравни статута на служителите в юридическите лица със стопанска цел, които не изпълняват абсолютно никаква публична функция със статута на служителите в администрацията.
Абсурдът е още по-голям, тъй като направената промяна ще засегне и служителите в други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местното самоуправление. Например, висшите училища, детските кухни, домашния социален патронаж, училищата. Става въпрос за десетки хиляди лица, които по същество не заемат публични длъжности, поради което предлагаме т. 6 да отпадне.
Също така предлагаме и т. 7 да отпадне, тъй като предложението в т. 7 е да се създаде нова т. 24.
„24. Членовете на комитетите за наблюдение на оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, извън тези по т. 27.”
Комитетите за наблюдение, уважаеми дами и господа народни представители, са колективни органи, основани на принципа на партньорство между представители на държавата и представители на гражданското общество. Идеята на партньорството предполага, че всеки представител на гражданското общество като участва ще защитава интереса на организацията, която го е излъчила. Ако ние включим тези представители в кръга на лицата, заемащи публична длъжност, се обезсмисля изобщо тяхното участие в комитетите за наблюдение, защото те винаги ще могат да бъдат упреквани, че защитават частен интерес. По този начин се ликвидира принципът на партньорство, който е основополагащ европейски принцип при управление на фондовете на Европейския съюз, поради което ние считаме, че т. 7 трябва да отпадне.
И с отпадането на т. 7, отпада и т. 8, тъй като тя визира промените в създалата се нова т. 24.
Това е което имах да кажа по § 1.
Мая Манолова:
Аз предлагам да гласуваме направо. Това все пак е общ законопроект. Аз тук мога да изтъкна една кола аргументи в обратната посока. Мисля, че тази дискусия е излишна.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, въпросът е, че тук трябва да се изчисти чисто процедурно какво правим в процедура „приемане на общ законопроект”. Аз доколкото знам, при приемане на общ законопроект се приемат всички разпоредби от двата законопроекта, като единствено се обсъждат тези, които са в пряка колизия, т.е. по един и същи текст има алтернативни предложения. Всички останали предложения на този етап ние не можем да ги отхвърляме с гласуване. Затова ми се струва излишно да водим този спор. Тези текстове, които г-жа Мая Манолова не ги оттегля, трябва да влязат в общия законопроект. Ние не можем на този етап да ги отхвърлим. Можем да ги отхвърлим, когато стартира процедурата между първо и второ четене, ако има предложения за отпадане на тези текстове, тогава. Но сега на този етап текстове, които не са в пряка колизия с друг текст, който алтернативно предлага да уреди дадения казус, не можем да го отхвърлим на този етап.
Затова аз ви предлагам сега специално по т. 1 да кажете кой вариант подкрепяте - § 1, т. 1.
„1. В т. 5 накрая се добавя „заместник-председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, заместниците на главния прокурор.”
Вариант 2.
„5. Председателите и заместник-председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и неговите заместници.”
Общо взето едно и също нещо, казано по два различни начина.
Който е съгласен да подкрепим варианта на Министерския съвет да влезе в общия законопроект, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се вариант 1 на Министерския съвет.
Мая Манолова:
Искам да попитам кой е готвил законопроекта. То е едно и също. Кой е готвил общият законопроект?
Предс. Четин Казак:
Кое е едно и също?
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Манолова, във вариант 2 е вашият текст. Нашият текст казва:
„В т. 5 накрая се добавя „заместник-председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, заместниците на главния прокурор”.”
Мая Манолова:
В крайна сметка се получава едно и също. В закона е записано председателят на единия съд, председателя на другия и главния прокурор. Дали ще запишем изцяло или ще го добавим, е едно и също.
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Манолова, не е едно и също. Юридическият език трябва да бъде точен и ясен.
Предс. Четин Казак:
Продължаваме с текстове, където има стълкновение между двата варианта.
По т. 12 предвид обстоятелството, че Народното събрание прие на второ четене нов Закон за Сметната палата, т. 12 в момента така, както е внесена от министерския съвет не отговаря на новия закон.
Сабрие Сапунджиева:
Ние я оттегляме и казваме, че не следва да се приема. Да не се прави промяна в т. 12.
Предс. Четин Казак:
Добре. Оттегляте го. Няма да фигурира в общия законопроект т. 12.
Друго по § 1 няма. По § 2 също няма. По § 3 и 4 няма.
По § 5 има два варианта.
Сабрие Сапунджиева:
Ние си подкрепяме текста за § 5.
Предс. Четин Казак:
Между първо и второ четене отделни текстове могат да се оттеглят.
Мая Манолова:
Предложението на Министерския съвет за § 5 е по-добро. Да гласуваме.
Предс. Четин Казак:
Подлагам първо на гласуване предложението на Министерския съвет за § 5. Който е съгласен то да остане в общия законопроект, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на Министерския съвет единодушно.
По т. 2 на § 5 също има два варианта.
Мая Манолова:
Аз подкрепям текста, който дава възможност да се отправи питане до Комисията, но вече се обърквам дали е на Министерския съвет предложението или нашето. По начина, по който е написано предложението? Тук предлагам да подкрепим втория вариант. Според мен, това е от нашия законопроект, но моля да проверите. Тоест там, където има възможност за отправяне на питане на лицето, защото в другия случай то ще трябва направо да се отвежда при съмнение за конфликт на интереси с декларацията. Алинеята, която дава възможност за питане. В случая се абстрахирам кой го е предложил.
Предс. Четин Казак:
Моля за в бъдеще общите законопроекти по друг начин трябва да изглеждат, за да могат да се ориентират народните представители. Аз също се затруднявам да се ориентирам кой вариант на кого е. Ще ви предоставим копия от двата законопроекта, за да се ориентирате по-лесно.
Вариант 2 за отмяната на ал. 2 по предложението на Министерския съвет ли е? Г-жа Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Не. Г-н Председател, нашето предложение е:
Първо за ал. 1.
„(1) Когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно само да се оттегли от изпълнението на конкретното правомощие или задължение по служба, като подаде декларация по чл. 12, т. 4.”
Предс. Четин Казак:
Това го гласувахме вече. Сега сме на ал. 2.
Мая Манолова:
За ал. 2 предлагам нашия вариант по т. 2 – даване на възможност за питане.
Предс. Четин Казак:
Министерският съвет предлага да се отмени ал. 2.
Димитър Лазаров:
Ако има съмнение за конфликт на интереси, да се отправи питане.
Мая Манолова:
Това е нашият вариант по т. 2. А по т. 1 да се приеме предложението на Министерския съвет.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване варианта, предложен от Мая Манолова за ал. 2.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, аз съм работила в тази Комисия. Това ще блокира работата на органите, уважаеми дами и господа народни представители. Докато той отправя питане, комисията започва да събира доказателства, има двумесечен срок да се произнесе. Като се произнесе с решение, то ще се атакува и представете си, че член на комисията в тричленен състав отправи такова питане. Той трябва да се отстрани и се блокира работата. Това усложнява процедурата и отново натоварва Комисията. Вие всеки ден ще се сблъсквате с тези проблеми в комисиите в Народното събрание. Достатъчно е народният представител да обяви за протокола, че е в конфликт на интереси и да подаде декларация по чл. 12, т. 4 и да може оперативно да се върши работа. Иначе какво значи всеки път да се пита Комисията.
Г-жо Манолова, моля Ви да го преосмислите това предложение. Казвам го от практически опит.
Мая Манолова:
В състава на гражданските организации, с които работихме проекта, бяха включени и представители на Комисията, включително и г-н Николов, който в момента изпълнява длъжността „ръководещ”. Това е с негово o’кей. Защото има много случаи, в които хората поради притеснение, че могат да изпаднат в конфликт на интереси, просто подават декларации без изобщо да е налице такъв конфликт.
Сабрие Сапунджиева:
Това значи да питат за всичко Комисията. Над 100 хиляди лица, заемащи публична длъжност при всяко съмнение да питат Комисията и тя да образува производство. В това няма никаква логика.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Сапунджиева, чухме двете становища. Повтарям пак, сега трябва да изберем един от двата варианта като основен. А алтернативното становище може да бъде прокарано чрез предложение между първо и второ четене за отпадане на съответния текст, ако сега се съгласува, че ще бъде възприет.
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги, т. 2, варианта на ал. 2 така, както е предложен от Мая Манолова и Кирил Добрев. Който е съгласен, моля да гласува. Шест „за”. Против Четирима „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Не се приема.
Тоест остава Вариант 2 – за отпадането на ал. 2.
Точка 3 трябва да остане, след като ал. 2 отпада.
По § 6 няма алтернативни предложения.
По § 7 също няма. И по § 8 също няма.
§ 9. По т. 1 няма предложение.
По т. 2 има алтернативно предложение.
Вариант 2 е включен във вариант 1, т.е. няма нужда от гласуване.
В т. 3, т. 4 и т. 5 няма алтернативни предложения.
§ 10. Създава се нова ал. 1.
„(1) Председателят на комисията трябва да е със стаж по специалността не по-малко от 7 години и да отговаря на изискванията по ал. 2.”
Вариант 2 за т. 1 - на Министерския съвет.
„1. В ал. 1 след думите „юридическо образование” се поставя запетая и се добавя „придобита юридическа правоспособност”.”
Цецка Цачева:
Защо трябва условията да се разбиват в две алинеи?
Мая Манолова:
Прочетете целия текст на чл. 22б и ще видите защо.
Предс. Четин Казак:
Да гласуваме, колеги. Подлагам на гласуване Вариант 1, предложен от Мая Манолова и Кирил Добрев за т. 1, на § 10. Който е съгласен, моля да гласува. Шест „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема.
Приема се Вариант 2 – Министерски съвет.
За ал. 2 подлагам на гласуване варианта на Мая Манолова. Шест „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема.
Приема се Вариант 2 – Министерски съвет.
Мая Манолова:
Ние сме изхождали от принципа, че трябва да има някакви изисквания за стаж в тази изключително важна комисия. Това беше мнението на гражданските организации. Според мен, не виждам никакъв аргумент да няма даже минимални изисквания за стаж за комисия с такива правомощия.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ще си го внесете между първо и второ четене и пак ще го обсъдим.
§ 11 няма алтернативни предложения.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, в § 11 има предложение в т. 2 цифрата „6” да се замени с „3”. Тоест при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца, тук се изменя на три месеца. Каква е логиката да бъде три месеца? В нашето право по принцип е възприето трайна невъзможност да е повече от 6 месеца. Това е принцип в цялото ни право. Какво налага сега тук в този закон трайната невъзможност да бъде за три месеца?
Предс. Четин Казак:
Г-жо Сапунджиева, пак повтарям. Когато няма стълкновение между вашия проект и проекта на Мая Манолова, в общия проект трябва да влязат и двата. Оттам нататък между първо и второ четене, който иска предлага отпадане на текстове. Това е неминуемо следствие от факта, че приехме и двата законопроекта на първо гласуване.
§ 12. По § 12, т. 4 има два варианта.
Първи вариант – Мая Манолова.
„4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Народното събрание избира поотделно членовете на комисията, в т.ч. председател, заместник-председател и един член.”
По Вариант 2 на Министерския съвет т. 4 гласи:
„4. В чл. 22г, ал. 3, изречение второ, накрая се добавя „а за заместник-председател –членът, който е втори по брой гласове”.”
Тоест има алтернативни предложения за начина, по който се избират членовете.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, по този въпрос аз мисля, че е по-добре за всяка от длъжностите да се прави този избор отделно, а не да бъдат класирани. Това не е някакъв шампионат по брой гласове да заема длъжностите.
Предс. Четин Казак:
Ще подложа и двата варианта на гласуване. Който събере повече гласове, той ще остане основен, а другото предложение ще трябва да се внася между първо и второ четене.
Подлагам на гласуване първия вариант, предложен от Мая Манолова и Кирил Добрев. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Приема се този вариант като основен в общия законопроект.
§ 13. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз нямам друго предложение по § 13. Мисля, че това е удачно. Обаче трябва да помислим по повод на този въпрос за уеднаквяване или поне за създаване на няколко групи служители от гледна точка на възнагражденията. Защото си спомням, че в Закона за Сметната палата там председателят се прие да получава 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, а членовете 90 на сто от неговата заплата.
Мисля, че такива органи,като Сметната палата, Комисията за конфликт на интереси горе-долу стоят на едно и също ниво и всички те би трябвало наистина, ако председателят им получава 90 на сто от заплатата на председателя на парламента, членовете им да получават 90 на сто от заплатата на народните представители. Тогава да се помисли дали това да бъдат 80 или 90, тъй като този подход, който не е принципен в отделните закони, създава наистина някакви необосновани решения.
Но засега не предлагам друго освен предложението на вносителите.
Предс. Четин казак:
По § 13 няма алтернативни предложения.
По § 14. Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, г-жа Манолова я няма в момента, но разликата между двата законопроекта е единствено в т. 2. Това са правомощията на комисията, които досега не бях разписани. В т. 2 пише:
„2. Може да установи несъвместимост за лице, заемащо публична длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго;”
Тоест тук се дава възможност Комисията за конфликт н интереси да установява несъвместимост за всички лица, заемащи публична длъжност с изключение на народните представители и президента и членовете на Министерския съвет, тъй като техните несъвместимости са разписани в Конституцията. А всички други лица, заемащи публична длъжност, несъвместимостите са разписани в законите. И досега в Закона за държавния служител е казано кой да осъществява контрола върху изпълнението на този закон, както и в Кодекса на труда – това е Главната инспекция по труда, и основно това е възложено на работодателя. Такава е и философията на закона.
Ако сега се възложи на тази комисия да установява несъвместимост ще възникне въпроса какво става с тези актове на комисията. Ние много го обмисляхме от работната група и основно представителите на Доктрината и на съда се възпротивиха на това да бъде включено комисията да установява несъвместимост, тъй като има органи, които го правят.
Освен това, работодателят може по своя инициатива в различните закони е предвидено служителите, лицата заемащи публична длъжност да подават такива декларации и те подлежат на контрол. Има цяла система за това. И когато комисията се натовари за установяване на тази несъвместимост, тръгвайки по пътя на оспорване на актовете на комисията, пак може да се създаде проблем.
Иначе в практиката, да в много случаи, аз като член на тази комисия, имало е сигнали от граждани и ние сме установявали, че има несъвместимост. Но тогава несъвместимостта не е конфликт на интереси. Това противоречи на чл. 2 и чл. 3 от Закона за конфликт на интереси.
Значи трябва да се прави много ясно разграничение между несъвместимостта и конфликта на интереси и затова законът следва да има друго име, ако се приеме този текст. Тоест, трябва да се нарече „Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и несъвместимост”, защото става въпрос за различни материи.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги, вариант 1, който е на Мая Манолова и Кирил Добрев § 14 за създаване на нов чл. 22е. Който е съгласен, моля да гласува. Седем гласа „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема.
Приема се Вариант 2 на Министерския съвет.
§ 15. Параграф 15 не може да се приеме, тъй като вече е приет Вариант 2 на Министерския съвет, където са разписани правомощията на председателя, така че няма да го подлагам на гласуване. Параграф 15 отпада.
§ 16. Параграф 16 също отпада.
Мая Манолова:
В крайна сметка ще отпаднат правомощията на председателя. Това е един от основните проблеми.
Предс. Четин Казак:
Той е включен във варианта на Министерския съвет. Там са разписани.
Сабрие Сапунджиева:
Те са разписани, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Добре. Разликата между двете ще си ги внесем между първо и второ четене.
Предс. Четин Казак:
В § 16 отмяната на ал. 4 се съдържа и в двата законопроекта. Така че остава отмяната на ал. 4 в § 16.
§ 17 няма алтернативни предложения.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, ако ми позволите, аз предлагам § 17 да отпадне.
Предс. Четин Казак:
Не може да отпадне, г-жо Сапунджиева. Не може да отпадне, ако няма стълкновение с друг текст. Между първо и второ четене някой ще предложи да отпадне.
§ 18. Няма. § 19. Няма. § 20 няма. § 21 също няма. § 22 няма.
Мая Манолова:
По § 21 би следвало да има варианти. Защото ние освен определянето на докладчик, предлагаме да бъдат определени на случаен принцип и експертите, които ще работят.
Предс. Четин Казак:
Съдържанието на чл. 23а в единия законопроект е аналогично на предложения с другия законопроект нов чл. 26а.
Ако искате го оттеглете тогава.
Мая Манолова:
Защо да го оттегляме. В нашия вариант ние предлагаме на случаен принцип освен докладчика да се определят и експерти. Тук разликата е съществена. Аз не знам защо по този начин сте готвили доклада, но става дума за различни неща. Тъй като огромна част от работата се върши от експертите в тази комисия, би следвало и те да се разпределят на случаен принцип при разглеждането на преписките.
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Манолова, ние сега предлагаме членовете на комисията да са докладчици.
Мая Манолова:
Да, и ние. Но екипът, който ще работи да бъде на случаен принцип, а не само докладчикът.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, в доклада е включено вашето предложение. Това на Министерския съвет не е включено.
Предс. Четин Казак:
Включено е по-нататък. Как да не е включено. Не можем да приемаме два параграфа с едно и също съдържание.
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Манолова, аз по правилника няма да взимам отношение и вие ще решите кое да остане. Но какъв е смисълът вие като докладчик да ви се определя сътрудникът на случаен принцип. Няма логика. Отговорността е на докладчика. Той ръководи, той събира, той разпорежда всичко.
Предс. Четин Казак:
Моля да оставим спора по същество.
Подлагам на гласуване варианта на Мая Манолова и Кирил Добрев за § 21. Който подкрепя този параграф, моля да гласува. Няма „за”.
Красимир Ципов:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа, предлага се на различно систематично място. За целите на приемане на общия законопроект, няма пречка да останат и двата текста и да се внесе предложение за отпадане на този, който не е чак толкова ясен и конкретен. Няма абсолютно никаква пречка така, както е предложен в § 21 да бъде подкрепен, както и текстът в § 25 относно чл. 26а. Впоследствие между първо и второ четене може да се направи гласуване.
Предс. Четин Казак:
Добре. Какво предлагате – да остане или да отпадне. (Да отпадне.) Отпада.
§ 23. Вариант 1 за т. 1. Подлагам на гласуване т. 1 – първи вариант. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Всички подкрепят предложението на Министерски съвет – вариант 2.
§ 24. Подкрепяме предложението на Министерския съвет.
§ 25. Вече коментирахме за чл. 26а.
Т. 5 е различна в двата проекта.
Предложението на Министерския съвет за т. 5 е:
„5. сигналът или искането не съдържат конкретни данни за нарушение и такива не са представени в срока, определен от комисията;”
Предложението на М. Манолова и Кирил Добрев за т. 5
„5. сигналът или искането не съдържат конкретни данни за нарушение и тази нередовност не е отстранена в седемдневен срок от получаване на уведомление за това;”
Сабрие Сапунджиева:
Т. 6 от предложението на г-жа Манолова е притеснителна – „6. На други основания, предвидени в закон.”
Какви са тези основания и какви са тези закони. Това отваря широко портата, уважаеми дами и господа, които не са ясно регламентирани. Аз се противопоставям на този текст.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване варианта на Мая Манолова и Кирил Добрев. Реално вариант 2, който предлага да се добави т. 6. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Не се подкрепя.
Остава варианта на Министерския съвет.
Мая Манолова:
Тоест вие не искате да има определен срок в закона.
Сабрие Сапунджиева:
Всички срокове са ограничени от двумесечния срок по АПК. Ние казваме тук, че производството се развива по АПК и всички срокове са ограничени и следва да се развиват в рамките на този двумесечен срок. Комисията няма как да даде срок по-дълъг. Дори ако се администрира преписката една седмица и комисията разглежда, тя не може да даде по-дълъг срок от две седмици, а най-много една седмица, защото тя има двумесечен срок да се произнесе. И там е връзката със следващия § 26. Ужким искаме бързо производство и изведнъж производството от два месеца в специалния закон – в Закона за конфликт на интереси, казваме от два ще стане на четири. Нали критиките на гражданите, критиките към комисията бяха, че не се произнася в срок. Няма логика този срок да става на четири месеца.
Предс. Четин Казак:
Нека да оставим този спор, когато обсъждаме законопроекта на второ четене. Г-жо Манолова, ако желаете, можете да внесете това предложение отново между първо и второ четене.
§ 26. Единият вариант предлага двумесечният срок да се замени с четиримесечен.
А другият предлага да се удължи с 30 дни.
Подлагам на гласуване първото предложение да се замени двумесечния срок с четиримесечен. Който е съгласен, моля да гласува. Един „за”. Останалите са против и въздържали се.
Остава Вариант 2 на Министерския съвет.
По т. 2 има разлика отново.
По т. 3.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, това е най-важната промяна, по която имаме предписание в докладите на Европейската комисия за това, че производството пред комисията е много бавно. Ако остане т. 6 във варианта предложен от народните представители, на практика се обезсмисля промяната в този текст.
Нашето предложение казва, че цялото производство с развива по реда на АПК и комисията се произнася с решението си по щетите, които са нанесени и по облагата, и то се обжалва пред Софийския административен съд и пред Върховния административен съд и с това се приключва.
Предс. Четин Казак:
Още не сме стигнали до този текст. Първо трябва да приключим с ал. 3.
Сабрие Сапунджиева:
Аз съм разтревожена от другото. Ние всъщност за това внасяме този законопроект.

Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване първия вариант, който е на Мая Манолова и Кирил Добрев. Който е съгласен, моля да гласува. Шест „за”. Против? Осем „против”. Трима „въздържали се”.
Остава вариант 2 на Министерския съвет.
За т. 6., г-жо Сапунджиева, няма алтернативен текст, така че трябва да остане в доклада, независимо от Вашето предложение.
§ 29. (Да се чете като § 27 поради грешка в номерацията на този и следващите параграфи). Отпада предложението „чл. 30 се отменя”. Явно има техническа грешка при изписването.
§ 30 няма. § 31 също няма.
В § 32 в първи вариант е думите „1000 до 3000 лв. се заменят д 200 до 2000 лв.”.
Втори вариант – числото „1000” се заменя с „200”.
Вторият вариант се включва в първия, така че да остане първи вариант.
По т. 2 е същото – остава вариант 1.
По § 33 няма.
§ 34. Подлагам на гласуване варианта, предложен от народните представители. Шест „за”. Против? Осем „против”. Трима „въздържали се”.
Остава варианта на Министерския съвет.
По § 35 няма. По § 36 също няма.
§ 37 трябва да отпадне, тъй като вече е отразен в § 34 по Министерския съвет.
§ 38. Има два варианта. Общо взето е едно и също.
Подлагам на гласуване първия вариант на Мая Манолова и Кирил Добрев. Който е „за”, моля да гласува Шест „за”. Осем „против”. Трима „въздържали се”.
Приема се втори вариант.
И в Преходни и заключителни разпоредби няма варианти.
Благодаря ви, уважаеми колеги. С това приехме общия законопроект.
Който желае между първо и второ четене ще внесе онези текстове, които счита, че трябва да попаднат отново в законопроекта.
Уважаеми колеги, предлагам промяна в поредността на точките в дневния ред, ако нямате нищо против – точка трета да стане точка втора, тъй като вицепремиер Бобева е тук. Нека да направим тази промяна в поредността на точките.
Емил Радев:
Г-н Председател, тъй като разбрахме, че по точка две – изменението и допълнението в Търговския закон няма становище от Министерството на правосъдието, аз предлагам тази точка да я отложим за следващо заседание, когато ще имаме и становището на Министерството на правосъдието. Защото се гледат три основни закона – ГПК, Закона за търговския регистър и Търговския закон. Материята е много чувствителна. Все пак нека да имаме от Министерството на правосъдието становище, а може би и от Върховния касационен съд, защото касае материя, която е чисто правна и касае Търговския регистър, касае съдилищата, а да не говорим, че е на ръба на противоконституционността.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам първо да приемем размяната в поредността на точките в дневния ред. И след това да обсъдим предложението на г-н Радев, тъй като вносителят – г-н Янков в момента не е в залата.
Г-н Радев, виждам, че току-що влиза г-н Янков. Може ли с две изречения да повторите процедурата.
Емил Радев:
Тъй като по промените в Търговския закон нямаме становище и разбрах от заместник-министъра на правосъдието, че до тях не е изпратено искане за становище по предложения законопроект, предлагам да изчакаме становище. Хубаво е и от Върховния касационен съд да имаме становище, защото се касае за три законопроекта, които са особено важни и практиката по тях е особено чувствителна. Знаете, че Законът за Търговския регистър не един или два пъти тук сме обсъждали и в предното Народно събрание сме имали достатъчно големи проблеми. В момента предложенията касаят норми на Търговския закон, охранителното производство на Гражданскопроцесуалния кодекс. Просто там трябва да се пипа възможно най-внимателно и нека да имаме поне становища и от Министерството на правосъдието и от ВКС.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване предложеното процедурно предложение да отложим разглеждането на точка трета до получаването на становище от Министерството на правосъдието и ВКС. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, ще се възползвам от процедурата за прегласуване. Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми колеги, материята освен че е чувствителна, не бива така да се правят промените, които наистина са важни. Аз не виждам защо ще бъдем изправени пред хипотезата ВКС задължително и Министерството на правосъдието да игнорираме и да не чуем тяхното становище по предложените промени. Ако днес се отправи писмото, за една седмица няма кой знае какво да се случи. Нека да чуем тяхното становище. Мисля, че е резонно. Въпросът е достатъчно сериозен, за да имаме компетентното становище от компетентните институции.
Така че нека да чуем и мнението на вносителя. Ние затова го изчакахме.
Красимир Янков:
Аз затова попитах задължителна норма ли е това становище? Не възразявам.
Димитър Лазаров:
Това е добра практика.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, искам да ви уверя, че такива становища ще бъдат поискани. Те ще постъпят до разглеждането в пленарна зала, така че всеки от народните представители ще може да ги има в предвид преди гласуването в пленарна зала.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, не сме Комисия по физическото възпитание и спорта, за да пристъпим към разглеждане на тази тема, наистина много важна. Касае се за промяна на кодекс и то много важна и сериозна промяна, за да игнорираме становището на ВКС и на Министерството на правосъдието. Просто не е професионално.
Предс. Четин Казак:
Добре, г-н Лазаров. Благодаря. Чухме Вашето становище.
Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Цецка Цачева:
Процедурно. Ще ви прочета чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Чл. 75 (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.”
С това гласуване в момента Вашето поведение е укоримо. Вярно е, че е правна възможност.
Предс. Четин Казак:
Да, правна възможност е и ще бъде направено.
Цецка Цачева:
Обезсмисля гледането на първо четене днес. Защо ще го искаме, след като вече ще имаме становище на първо четене в комисията. Мисля, че трябва да обмислите това, което предложи колегата Радев. С една седмица няма да се забавят толкова много нещата.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Цачева, гласуването протече два пъти. Това е волята на мнозинството на членовете на комисията.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, прав сте, протече гласуването. От само себе си се наложи изводът за един изключително задкулисен закон и лобиски, съчетан с гласуваните преди това текстове в ЗОП, където се даде възможност на държавни и общински фирми да харчат обществени пари без търг. Ето за това става въпрос. Нека да бъде ясно.
Цецка Цачева:
Защото промени в закони като Търговския закон, ГПК, Търговския регистър, когато се внасят от народни представители, без да я има съгласувателната процедура на министерствата и инициативата да бъде на Министерския съвет, винаги се поставят много въпроси.
Предс. Четин Казак:
Казах ви, че ще отправим искания за становище. Така че ще имате възможност да се запознаете.
Продължаваме с точка трета от приетия дневен ред, която става точка втора.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за отменяне на Закона за публично-частното партньорство, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 07.03.2014 г.
Давам думата на г-жа Даниела Бобева, заместник-министър председател по икономическото развитие да представи законопроекта. Заповядайте, г-жо Вицепремиер.
Даниела Бобева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На 6 март Министерският съвет одобри проект на Закон за отмяна на Закона за публично-частното партньорство и предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта. В т. 3 на решението е записано, че аз трябва да представя законопроекта на комисията, респективно водещата комисия и да се опитам да дам допълнителни разяснения, ако е необходимо към мотивите за този законопроект.
Позволете ми само с няколко думи да маркирам няколко въпроса или по-скоро да добавя към мотивите.
Първо, в законопроекта, който предлагаме да бъде отменен, е възприет ограничителен подход, като изрично са посочени дейностите от обществен интерес, в които може да се реализират публично-частни партньорства са определени чрез изчерпателно изброяване на обектите чрез финансирането, строителството и управлението или поддържането на които се предоставят тези дейности. Това са обектите на техническата инфраструктура (паркинги, гаражи, обекти на градския транспорт, системи за наблюдение и сигурност, системи за улично осветление); на социалната инфраструктура (здравеопазване, образование, култура, спорт, отдих и туризъм, социално подпомагане); на зелената система (зелени площи, паркове, градини). Разпоредбите на Закона за публично-частното партньорство не са съобразени със специалното законодателство в сферата на социалните услуги, което затруднява реализирането на публично-частното партньорство в тази област. Действащият закон възприема ограничителен подход спрямо основните доставчици в сферата на социалните услуги, тъй като не предвижда възможност страна по ПЧП да бъдат физически лица, регистрирани по Търговския закон, или юридически лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, каквато възможност е предвидена в Закона за социалното подпомагане по отношение на социалните услуги.
В действащия Закон за публично-частното партньорство се съдържат предпоставки за директна намеса от страна на държавата в работата на бизнеса и общините.
В допълнение на мотивите към законопроекта ще представя на вашето внимание следните допълнителни мотиви:
Той определя изключително тежка и тромава процедура за планиране на публично-частното партньорство, национална програма и оперативен план за всеки програмен период, одобрени от Министерския съвет, както и включването на всеки проект за публично-частно партньорство като приложение към Закона за държавния бюджет. Това поражда изключително много затруднения.
Законът разграничава публично-частното партньорство от обществената поръчка по два критерия: поемане на финансирането от частния партньор и разпределение на рисковете между публичния и частния партньор за постигане на по-добра стойност на вложените публични средства. По тези признаци публично-частното партньорство се доближава до концесиите, които са уредени в Закона за концесиите.
Предполагам, че един от основните въпроси, които ще бъдат дискутирани днес на това заседание при отмяната на закона, каква ще бъде правната рамка, при която ще се осъществяват публично-частното партньорство.
Отмяната на Закона за публично-частното партньорство няма да създаде пречки за реализиране на публично-частни партньорства. Тъкмо обратното, ще облекчи създаването на такива.
Ще се използва максимално редът на Закона за концесиите за големите инфраструктурни проекти - републикански пътища, пристанища и летища, В и К съоръжения и други. За реализацията на посочените значими големи проекти са приложими и разпоредбите на действащите специални закони – Закона за пътищата, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за водите, които уреждат спецификата, която се отчита при предоставянето на концесия. Тоест, по този начин ще се позволи един по-секторен подход в реализирането на публично-частни партньорства.
По отношение на малките инфраструктурни проекти също няма пречка за реализирането на публично-частни партньорства чрез предоставянето на държавни и общински концесии.
Законът за публично-частното партньорство е в сила от началото на 2013 г., но до момента на практика не са осъществени значителни публично-частни партньорства именно поради тромавостта и трудността на съществуващия закон.
Поради тези причини Министерският съвет одобри предложението за отмяна на този закон.
Междувременно очакваме всеки момент да бъде публикувана Директивата за концесиите, в която подходът публично-частни партньорства да се реализира чрез режима на концесиите, още веднъж са потвърдени от европейския законодател. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Вицепремиер.
Откривам дебатите по законопроекта. Г-н Данаил Кирилов има думата.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Уважаеми колеги, имам чувството за някак състоял се дебат. Може би в този дебат участвам за трети път или за четвърти път в подобен дебат има ли смисъл от кодификационен нормативен акт, който да обхване публично-частните партньорства или са достатъчни отделните по видове закони, които регулират концесии, частично обществени поръчки и т.н.
Винаги съм имал една известна резерва по отношение на степента на надграждане на всички тези режими. Бях в голяма степен скептик, когато миналия парламент започна тази работа. Но се радвам, че макар и с усилия, най-вероятно и с някои дефекти и грешки, все пак се получи един нормативен такъв документ, който да има принципно и обобщаващо значение и регулация по отношение на публично-частните партньорства.
Ще кажа и защо толкова го чакахме. Защото този акт действително много се забави. Действително тогава, ако вярно си спомням, с основната тежест се беше нагърбил вицепремиерът и министър на финансите от страна на правителството. Тук в парламента имаше работна група. Чакаха го страшно много общините. Освен общините, чакаха го всички активисти и потенциални инвеститори в спорта и в спортната инфраструктура. Разчитахме тогава, е вие сте запознати и това бяха публично известни факти, че така ще успеем да решим проблемите с национален стадион, с нов национален стадион, с три други стадиона, които пустеят и които обществото и публиката казват, че те са безстопанствени и няма ли някой поне да ги охранява, ако не може да ги възстановява. Вие сама изброихте планираното приложно поле по видове дейности. Действително идеята беше да се обхване всякакъв вид инфраструктура – спортна инфраструктура, паркинги и гаражи, социална инфраструктура - строителство на здравни заведения, на детски градини по един или друг способ на публично-частното партньорство.
Защо не споделям мотивите на сегашния Министерски съвет?
Те са доста едностранчиви. Прилагате Закона за концесиите, приложим е по принцип, но той е приложим в хипотезите, в които предметът на институционалното участие – държавно или общинско, е публична държавна или публична общинска собственост. Да, обаче, имаше много намерения в тази дейност да участват обекти и имоти, които са частна държавна собственост или частна общинска собственост, за които тази форма на концесията е свръх тежка.
Освен това, Законът за концесиите все пак дава един процедурно ограничен набор на възможности. Докато Законът за публично-частното партньорство предвиждаше по-гъвкави форми, включително проектен joint venture, предвиждаше по-работещи и модерни от правно техническо естество решения.
Да, има недостатъци. Недостатъкът беше, че влизането в сила и реалното прилагане на този закон се отложи в зависимост от влизане в сила на подзаконов нормативен акт, което не стана много време.
Другият, може би чисто практически, проблем беше в това, в режима на бюджетно планиране, както Вие казахте, разговорно ще го поясня, на заявяване за следващ период на евентуалното инвестиционно намерение.
Аз не мисля, обаче, че тези проблеми не биха били отстраними и налагат една цялостна ревизия на закона чрез неговата отмяна. Можеше напълно спокойно в тези четири-пет проблемни решения да се предложи друг вариант за тяхното решаване, включително аз ще кажа, че ние бяхме много изненадани от този радикализъм, който се прояви, беше достатъчно да си промените министъра, който отговаря за прилагането на този закон и съответно дава методическите указания, подготвя подзаконовите нормативни актове. Аз също не бях убеден, че контролът по прилагането на този закон непременно трябва да бъде на Министерството на финансите.
Така че ще си позволя да апелирам към вече взетото радикално решение на Министерския съвет. Ако имате ход назад, обмислете го. Този нормативен акт беше съобразен с всички налични директиви към момента на неговото приемане. Да, вероятно ще дойде нова директива по отношение на концесиите. Но пак няма никакъв проблем да се спази и тази директива. Твърде радикално е решението и мисля, че всички ще загубим от тази „Цвето музика”.
Освен това искам да кажа, че според има общини, които чакайки толкова дълго, все пак започнаха да изпълняват закона. Направиха някакви програми. Планираха някакви публично-частни партньорства. Предполагаме, че донякъде са влезли в пред процедурни подготвителни отношения.
И ще завърша с това. Много е грозно да се отмени цял един такъв акт и в Преходните разпоредби да се измени чл. 16 на Закона за държавната собственост. И да се каже държавните дружества, обаче, които не знайно как ползват публична собственост, те могат да я отдават под наем за срок от 10 години. Тази алтернатива и дилема бих казал поляризира и загрозява каквото ще да е намерение по този законопроект.
И тук, съжалявам, като опозиция по това предложение ще атакуваме много сериозно. Благодаря ви.
Предс. Четин казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Други изказвания? Г-н Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги, за съжаление с отмяната на този закон ние ще се върнем отново в годините, когато безконтролно се разпореждаха, както и държавата, така и общините, така и държавни и общински дружества с държавно и общинско имущество. Казвам безконтролно, защото след като спряхме заменките на практика този закон разрешаваше нещо от рода ти ще ми извършиш строителна услуга, аз ще ти дам този имот и т.н., без никакъв конкурс, без никакъв търг, без никаква процедура. Но това на практика е поредната стъпка, която сваля контрола при харченето на държавни средства и разпореждането с държавно и общинско имущество.
Изключихме огромна част от публичните финанси, които минават през общински и държавни търговски дружества извън обхвата на Закона за обществените поръчки. В момента отваряме вратата отново публично-частни партньорства да се сключват без всякакви правила, без да се избира частният партньор от публичния по някакъв ред, законово определен. Отворихме безконтролното създаване на смесени дружества. А знаем какво става и как на практика общините губят контрола върху тези дружества. Знаем какви огромни активи се прехвърлят в тези смесени дружества, без да се избере чрез търг, или конкурс, или по ЗОП, или въобще по някаква публична процедура частния партньор. Загубихме императивните норми, които пазеха държавата и общините, макар и да нямат мажоритарен пакет, да могат все пак да имат блокираща квота при разпореждане с имуществото. Още повече, трябваше съществуващите дружества с над 50% държавно или общинско участие да приведат уставите си съгласно този закон в съответствие, така че да имат за най-важните решения все пак някаква блокираща квота. Защото имаме стотици примери как са апортирани недвижими имоти, как държавата и общините не са получили нито един лев дивиденти, как не са изпълнили на практика инвестиционните намерения. И за всичко това с приемането на Закона за публично-частното партньорство се създаде ред и се затвориха вратите да се извършват така безконтролни разпореждания с публично имущество. В момента ние отново връщаме стария ред, безконтролния ред. Отменяме и разпоредбата, която казваше на сега съществуващите смесени дружества да приведат уставите си и да дадат на държавата и общините блокиращи квоти в общото събрание. Оттам нататък, на тъмно, с едно решение на общинския съвет, на ресорния министър ще се създават пак публично-частни партньорства, обществеността няма да знае. Защото, ако кажем, че всичко, което не е включено в ЗОП минава по Закона за концесиите е добре. Но ние просто оставаме една празнота в момента, особено за смесените дружества. Знаем, че там може всичко да се апортира вътре и това става, и няма норма, която да каже, че държавата и общината на практика имат блокираща квота и могат да защитят оттам нататък в общото събрание интересите си.
Така че това е огромна крачка назад и отново ще позволи напълно безконтролно разпореждане с публично имущество. И не знам защо не направихме корекции в някои от процедурите и да оставим на практика контрола и да защитим публичния интерес, защото той е и на гражданите изцяло, за да можем по принцип и при промяна в ситуация публичният партньор да може да защити по някакъв начин публичния интерес. Защото това е интересът на живущите в общината, това е интересът на всички ония, в чиято полза е направено публично-частното партньорство. То не е направено в интерес само на бизнеса. До действието на този закон на практика това се случваше. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Радев. Има ли други колеги народни представители, желаещи да вземат отношение? Ако няма за момента, предоставям думата на г-жа Бобева да отговори на поставените въпроси.
Даниела Бобева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На нас ни трябваха осем месец като правителство, за да дискутираме фундаменталния въпрос ще правим ли публично-частни партньорства, дали тази рамка, която имаме е достатъчна и подходяща, за да се правят публично-частни партньорства. Тоест това ни отне доста време.Въпросът сме го дискутирали. Всички въпроси, които вие поставихте, ние сме ги обсъждали в Министерския съвет, и в отделните министерства и в работните групи. Лично при мен имаше работна група, която да обсъди годишната програма за публично-частни партньорства. Срещнах се с две асоциации на дружествата за публично-частни партньорства, с авторите на този закон. Получава е доста техническа помощ за писането на този закон, който ние предлагаме да се отмени. Вижданията бяха доста разнопосочни. Това, което ние целим с този закон, е всъщност абсолютно същата цел, която в мотивите си поставя и Закона за публично-частни партньорства. Аз внимателно изчетох мотивите. И тогава се е казало така, че този закон не решава проблеми на безстопанствено създаване на публично-частни партньорства, а тъкмо обратното – че не се създават, и целта на закона е да се направи един тласък за създаването на публично-частни партньорства. Това, обаче, няма как да се случи.
Между другото, отговарям на вашия въпрос. Имаме писмено становище от Сдружението на общините, които са категорично за отмяна на закона. Аз съм се срещала с кметове, няма значение от коя политическа сила са избрани, които казват, че ако е трябвало да правят публично-частно партньорство по този закон, никога нямаше да мога да го направя.
Значи, законът за концесиите, знаете, предвижда конкурентна процедура. Тоест, всички публично-частни партньорства, които ще минават по Закона за концесиите, процедурата е конкурентна, тя е в съответствие с досега действащата европейска рамка. Със сигурност ние ще транспонираме новата директива и това, което липсва (всъщност те са малко неща) ще може в рамките на промените в Закона за концесиите, които се налагат по причини европейски, ние ще отразим тези притеснения във всички случаи.
Вие знаете, че в края на краищата въпросът е и на политическа воля. Скоро четох едно изследване за публично-частните партньорства в Централна и Източна Европа, като се отчита, че просто такива не се правят. Една-две страни са по-напред, а другите изостават категорично. Една от причините е, че в края на краищата наистина е въпрос на политическа воля и кураж да правиш публично-частно партньорство.
Но другата причина е, че ние получаваме значителни средства по европейски оперативни програми и винаги органите предпочитат да се вземат средства от оперативни програми, вместо да се преминава към публично-частни партньорства. Българската администрация, особено централната – министерствата, са абсолютно несклонни да го правят. Има общини, според мен около десетина реални публично-частни партньорства има създадени, и те са само в общини. Централната администрация не прави публично-частни партньорства. Ето защо инфраструктурата ни е на това окаяно състояние, ето защо в много сектори, които тук са изредени, няма и никакви планове за публично-частни партньорства. Тоест, проблемът е тъкмо обратният проблем.
В този смисъл аз апелирам към народните представители за подкрепа на отмяната, като се надяваме и общините, както и централните ведомства, при един по облекчен режим наистина да правят публично-частни партньорства.
Не искам да злоупотребявам с вашето време, но искам само да кажа, че аз водих една делегация, специално отидохме в Германия, за да видим публично-частни партньорства в здравеопазването, защото това е сектор, който има вопиюща нужда от публично-частни партньорства. Министърът на здравеопазването на заключителната среща ми донесе един кашон с договори за публично-частни партньорства в една от провинциите – около 10 000 страници договор. Немците имат само четири публично-частни партньорства в здравеопазването.
Тоест, ние се опитваме да правим някои публично-частни партньорства. Абсурд е да правиш програма за публично-частни партньорства и тя да бъде част от държавния бюджет. Това е просто абсурдно. И Асоциацията на дружествата за публично-частни партньорства горещо апелират този режим да се премахне.
Не мога да гарантирам, че при новата рамка ще правим публично-частни партньорства. Лично аз, това е лично мнение и не ангажирам Министерския съвет, считам, че няма достатъчно кураж да се направят публично-частни партньорства. Има много притеснения. Има ги и при този закон, който искаме да отменим. Надяваме се да ограничим поне част от тях. Тоест опитваме се да решим проблема. Не можем без публично-частни партньорства. Опитваме се да търсим начини да ги насърчим.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Вицепремиер, в голямата си част наистина сте права в аргументите си, но аз съм от един голям избирателен район – община Варна е много голяма, има разбиващ доклад на Сметната палата и на АДФИ относно публично-частни партньорства, извършени от 10 години насам – до влизането в сила на този закон на практика, огромни злоупотреби. И това не трябва да практика да го допускаме.
Второ, само ми кажете, кой нормативен акт, защото Законът за концесиите няма как да уреди създаването на смесени търговски дружества, ще урежда и ще защитава интересите на държавата и на общините при създаване на смесени търговски дружества с частните партньори. Защото такъв твърдя няма. Махнем ли този закон може да се създават дружества и с държавата и с общините. Няма пречка!
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи? Г-н Кирилов, отново? Заповядайте.
Данаил Кирилов:
Ще си позволя три изречения.
Аз не исках да има радикален тон, въпреки че темата с отмяната съдържа този радикализъм. Колегата Радев каза за Варна. В София практиката на публично-частното партньорство беше основана на един фундаментален акт от страница и половина, който се наричаше Концепция за публично-частното партньорство, на база на който заминаха 51 дка от Южния парк, ред joint venture бяха създадени в Софийски имоти. Знаете случаите с Халите и т.н. и това беше една практика, която мощно се реализираше повече от 7-8 години. Не исках обаче да звуча толкова грубо и неприятно. Не исках и да казвам, че е по-добре да има лош закон, отколкото да няма закон.
Пак ще повторя, обаче, махнете годишните програми. Правилно фокусирайте органа от държавната администрация, който ще го прилага.
Изненадан съм от твърдението за общините. Би било добре и ако може, изпратете ни го това становище, да го видим и да се запознаем. Да, ако са казвали за годишната програма, то е напълно обяснимо.
Притеснява ме липсата на идея. Вие казвате още не знаем дали ще правим публично-частни партньорства или ще си останем в рестрикцията или в ограничението. При липсата на отговор на големия въпрос, не е оправдано да ревизираме това. Той и без това не действа в този му формат. Тоест, той има нужда от ремонт, за да може да се задейства. Благодаря.
Предс. Четин казак:
Благодаря. Има ли други, желаещи да вземат отношение по този законопроекта? Няма. Г-жо Бобева, желаете ли нещо да допълните. Заповядайте.
Даниела Бобева:
Аз не съм изненадана, че общините имат позитивно становище по отношение на режима, който Законът за публично-частни партньорства въвежда. Сега не мога да отговаря на въпроса защо някои кметове злоупотребяват. Ние сме привърженици на децентрализацията, както знаете и това е отговорност на всеки един кмет. Има кметове, които са правили публично-частни партньорства при съществуващата рамка и те работят перфектно и няма никакви съмнения за корупция или за злоупотреби. Тоест, в края на краищата избирателите са тези, които решават.
Вие знаете, че какъвто и закон да измислиш, както и да ги забраниш практиките, които създават условия за злоупотреба, в края на краищата това зависи от тези, които ги правят. Нашето притеснение е, че при тази рамка не могат да се правят публично-частни партньорства, а искаме да насърчим публично-частни партньорства, особено в инфраструктурата, особено в здравеопазването и сектори, където имаме нужда не само от европейски пари, но и от въвличане на частния сектор в тези области. И това е, според мен, една обща задача на целия парламент, а не само на Министерския съвет.
Предс. Четин Казак:
Ако няма други изказвания, предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за отменяне на Закона за публично-частното партньорство, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 07.03.2014 г. Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване този законопроект, моля да гласува. Девет „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Не се подкрепя отмяната на закона от Комисията по правни въпроси. Такова ще бъде и становището на Комисията. В крайна сметка залата ще реши.
Даниела Бобева:
По този начин вие спирате всякакви публично-частни партньорства. Вие знаете, че инфраструктурата е изключена от закона. Надявам се да разбирате какво правите.
Предс. Четин Казак:
Да благодарим на г-жа Бобева за участието й в днешното заседание и да преминем към първоначално обявената точка втора, която става точка трета.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 454-01-40, внесен от Красимир Христов Янков и група народни представители на 27.03.2014 г.
Гости по тази точка освен вносителя, са и представители на Министерството на регионалното развитие - г-жа Албена Михайлова, директор на дирекция „Правна” и г-жа Елисавета Кисьова, началник на отдел в дирекция „Правна”.
Давам думата на вносителя - г-н Красимир Янков, да представи законопроекта.
Красимир Янков:
Уважаеми колеги народни представители,
От мое име и от името на колегите вносители предлаганите изменения и допълнения на Търговския закон са във връзка със защитата на държавния и обществения интерес при взимане на решения на общото събрание на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.
Търговските дружества, с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, предлагат услуги от обществен интерес. С цел опазване на интереса на обществото и с оглед защита правата на потребителите е необходимо взетите решения от общото събрание да се впишат в търговския регистър по-бързо.
Съгласно чл. 140, ал. 4 от Търговския закон, част от решенията на общото събрание на дружеството, с които се предприемат важни стъпки за работата му, имат действие от вписването им в търговския регистър. Действието на вписването е спрямо третите лица, но тъй като във вътрешните отношения на дружеството, действието на решението се смята за настъпило от деня на общото събрание, спирането на производството пред търговския регистър създава несигурност в отношенията на дружеството с третите лица.
В допълнение на мотивите от мое име и от името на политическата партия, която представлявам, видях в пресата изявления на представители от опозицията. Ангажиментът на мандатоносителя към българските избиратели е за повече държава в отношенията с българските граждани. В момента специално за държавата, като участник в този процес – с повече от 50% мажоритарен собственик в лицето на държавата, има и дружества, които са в процедура в момента и не може държавата да вмени на старите управители, на старите управляващи ангажиментите като политики, които има новото правителство. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. От Министерството на регионалното развитие - да чуем първо вашето становище. Заповядайте.
Албена Михайлова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерството на регионалното развитие подкрепя така внесения законопроект.
Също така ние считаме, че действително този правен вакуум, който се създава между датата на общото събрание и датата на вписването създава дост проблеми във функционирането на търговските дружества и не е коректно спрямо третите лица, които съответно имат договорни отношения с тях. Заради това подкрепяме така предложения законопроект.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Откривам разискванията по законопроекта. Давам думата на г-н Емил Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости,
Уважаеми представители на вносителите, аз ще се спра само на чист правни аргументи, защото сме правна комисия.
Ще започна с първата разпоредба, а именно промените в чл. 74, ал. 4 на Търговския закон.
До момента, исковете по чл. 74, които са с особена правна сложност, всеки който се е занимавал с този тип производства, знае, че акционерите и съдружниците са много. Има обективно съединяване на исковете. Делата са от особена правна сложност. Разпоредбата е приета 2007 г. при същите управляващи. Исковете се разглеждат по Глава 33. Производство по колективни искове, от ГПК, когато се оспорват решения на общо събрание на акционерни дружества с акции на преносител, или на инвестиционно дружество от отворен тип. И в този случай не се допуска изключване от участие. И това защитава всички ония акционери, които при акции на преносител няма как, например, да бъдат поименно поканени на събранието или при инвестиционното дружество с отворен тип, са записали акции. Там може да са множество лица и те обикновено са така и точно затова и законодателят в един момент е предвидил тези производства да бъдат по колективни искове, за да може да се защити интересът на малкия акционер.
В момента с тази разпоредба ние казваме, че всички тези дела ще се разглеждат по Глава 25. Бързо производство, от ГПК, което значи. Бързото производство в момента едва ли бих казал, че е най-бавно. Бързото производство е предвидено за дела с изключителна ниска правна сложност. И ще цитирам: за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно, за опразване на наети и заети помещения и т.н. Да, но подробностите тук са, че това производство на практика не дава възможност за пълна защита на засегнатите лица. Например, чл. 310, ал. 2 и ал. 3 от ГПК казва:
„(2) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.”
„(3) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.”
Какво казваме - че няма да можем да съединяваме исковете. На практика ние като сложим тази нормативна уредба императивно в Търговския закон, какво правим. Ще се водят пет дела, защото петима акционери обжалват едно и също събрание. И ако по едното обжалване съдът прецени, че събранието пада, а по другото каже, че е законосъобразно, какво правим? Абсурд правим!
Да не говорим, че по реда на това производство не могат да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
Има обжалване на събрания, с които се изключва съдружник, които касаят огромни имуществени спорове, ликвидационен дял – абсолютна правна сложност, множество експертизи. Не можем по този начин да ограничим правата на всички. Тук не говорим само за държавните и общинските. Тук говорим аз всички дружества – и частните влизат в този обхват.
Оттам нататък, говорим за промените в Закона за търговския регистър. В чл. 19 се създава ал. 6.
„(6) Регистърното производство не се спира в случаите, когато се оспорва решение на общото събрание на търговското дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.”
Първо, искам да кажа, че този текст първо е дискриминационен и второ е противоконституционен. Съгласно Конституцията всякакъв вид собственост е равно поставена и по това мисля, че нямаме спор в момента.
Какво значи да не спираме регистърно производство? Това значи, че въпреки че има явни закононарушения, защото регистърното производство се спира единствено и само от съда по хода на едно обезпечително производство. Оттам нататък ние изкарваме по никакъв начин да не може да се защити, било то самото дружество, било то акционерите и съдружниците, независимо дали това е държавата, общината или третият партньор, който може да е частен. И това е предпоставка на практика в дните, когато се крадат масово търговски дружества. Наскоро имаше такъв пример – голям земеделски производител му откраднаха фирмата, вписаха нов управител, разпродаде земеделска земя. Тук даже да видим в тридневния срок, че някой се опитва да открадне общинско или държавно дружество, и да го виждаме, нямаме право да поискаме от съда да спре това нещо, което е пълно безумие. Така ще се откраднат огромни дружества и нищо няма да може да се прави за злоупотреби. Незабравяйте, че тук има и банки. Няма само малки търговски дружества, В и К и болници. Имаме банки. Ами, ако преди изборите, удари Информационно обслужване, какво правим? Информационно обслужване също влиза в тази група.
Оттам нататък, ГПК аналогични разпоредби. Пипаме в графа Охранително производство. Много тънък момент. За това е този тънък момент в Гражданскопроцесуалния кодекс, за да се спрат злоупотребите. Не можем да оставим безконтролно, без никакъв контрол съдебен едни дружества, които са доста рискови. Трябва да защитим потребителите. Какво ще стане, ако се подмени утре незаконосъобразно управлението на едно В и К, например, и се пише управител. И съдът след една година или година и половина обяви за незаконосъобразен избора, но този човек за този период е сключвал сделки, разпореждал се е с имущество, източвал е сметки и т.н. Кой ще поеме отговорността за всичко това?
И нещо, което ме притеснява особено, § 4, ал. 2.
Донякъде ал. 1 казва, че „делата, образувани по искови молби за отмяна на решение на общото събрание на дружеството до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
Това е обичайната практика на законодателството и така трябва да бъде, защото когато създаваме нов ред, не може с задно действие.
Ал. 2 казва:
„(2) Член 536, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър се прилагат за производствата, образувани до влизането в сила на този закон.”
Колеги, това значи, че абсолютно всички обезпечения, които са наложени до момента падат – и законосъобразни, и незаконосъобразни, а ние не знаем колко са тези дружества в страната в момента. Мисля, че нямаме статистика. Мисля, че държавата може или общините да са приели множество в такива дружества вписване на общи събрания. В един момент всичко това пада с приемането на този закон. Търговският регистър законосъобразно и незаконосъобразно събранието вписва, оттам нататък кой ще носи последствията и какви ще са те, мисля, че в момента не знаем.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жо Маджарова, заповядайте.
Снежина Маджарова:
Аз няма да говоря дълго, защото колегата Радев беше изключително изчерпателен. Ще дам само един конкретен пример на колегите вносители, още повече в контекста на това, което говорихме и по предната точка относно Закона за публично-частното партньорство и така наречените съвместни дружества, които общините и държавата учредяват с частни лица. Примерът е абсолютно ясен. Има страшно много примери в това отношение. Всъщност се учредява едно съвместно дружество с частен партньор. Впоследствие частният партньор свиква едно общо събрание, променят устава, след което всъщност се получава така, увеличава се капиталът с допълнителни парични вноски и т.н., нека да не се конкретизирам, но в крайна сметка по този начин се намалява участието на държавата и на общините в тези дружества, след което малко по малко те изцяло се изтикват. В това отношение в Бургас имаме няколко знакови примера – така наречения „Колодрум”, който беше по този начин присвоен и в момента участието на общината е сведено до абсолютно минимални проценти и тя няма абсолютно никаква възможност да влия върху развитието на това дружество. Тоест, присвоен е един актив на стойност милиони левове. Много са примерите в това отношение. Община Бургас, например, е оспорвала всички общи събрания. Съдът е отменил голяма част от тези общи събрания, като междувременно е спрял действието на решенията. Аз само исках да ви дам конкретни примери. Да не продължавам в това отношение, защото десетки и стотици бих могла да посоча.
Изключително е опасно това, което вие предлагате, още повече, че текстът не касае единствено държавните и общинските дружества. Разбираме вашето желание незабавно днес да смените всички управители, директори, управителни съвети и т.н. Пресен е примерът със „Слънчев бряг” АД, което направихте. Много често се допускат грешки. За съжаление, свикват се общи събрания, провеждат се не в определените срокове, дневният ред се нарушава, включително се предлагат и други членове ,които въобще не фигурират и т.н. Няма смисъл да го коментираме. Изключително е опасно. Аз наистина мисля, че трябва сериозно да се замислите върху текстовете, които сте предложили.
Отваряте врата за уникални злоупотреби с този законопроект. Благодаря.
Предс. Четин казак:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Първо искам да кажа, че аз гласувах твърдо за първото предложение – да отложим обсъждането, докато получим становището от Министерството на правосъдието и не знам защо така бяха преброени гласовете. Защото в случая няма как да разсъждаваме по целесъобразност. Юристът трябва да съобрази правните аргументи. Виждам, че от основните вносители няма нито един юрист. Затова съм съгласна с всички аргументи, които бяха изложени. Защото на практика решенията на събранията на търговските дружества се обжалват само по законосъобразност, а предлагането регистърното производство да не бъде спряно означава на практика обезсмисляне на цялостната процедура по обжалване. Това е едното.
Другото е, че действително се създава неравнопоставеност между търговските субекти, били те държавни, общински, частни дружества и т.н.
Аз не отричам въобще обсъждане на последиците от един такъв текст, но мисля, че по-резонното е да се върнем на възможността за отлагането му до получаване на становища.
Наистина промяната в тази материя – на Търговския закон, на Търговския регистър и ГПК, е изключително опасно бутането на тези текстове.
Предс. Четин Казак:
Аз също искам да кажа няколко думи. По § 1 не искам да споря. Там може да се спори много.
По другите параграфи, уважаеми колеги, тук става въпрос само за дружества с 50 и над 50% държавно или общинско участие. Не става дума въобще за търговските субекти в страната. Ако вие предпоставяте възможността всеки да може да стопира и то за месеци и години решение на общо събрание, в което държавата има мажоритарно участие, решение на общото събрание за промяна в Управителния съвет, назначаване на управители и с години вие реално да карате държавата да приеме като факт поради налагане на обезпечителна мярка спиране на вписване, ръководството на едно държавно дружество, което държавата не желае, което мажоритарният собственик не желае повече да управлява това дружество, само защото някой е решил до дупка да обжалва законосъобразността на общото събрание, и да предпоставяте, че държавата общо взето може незаконосъобразно да извършва промени с общото събрание в дружества, в които тя е мажоритарен собственик, аз не мога да приема тази аргументация.
Ние не говорим въобще за търговските дружества. Не говорим за търговците като цяло. Говорим за държавата и общините, като мажоритарни собственици. Аз не мога да приема, че търговско дружество с мажоритарен собственик държавата, може да подлежи на презумпцията за незаконосъобразност чрез налагане на обезпечителна мярка. Напротив, трябва да е валидна обратната презумпция, че държавата и общините действат законосъобразно. И само доказателства и решения на съда трябва да обърнат тази презумпция. Това е мое мнение.
За мен не може да съществува презумпция, която да изисква налагане на обезпечителна мярка, че държавата и общините действат незаконосъобразно. Частният партньор има всичките права да обжалва законосъобразността, но не може чрез обезпечителна мярка той да блокира решения на държавата и на общините.
По отношение на аргументите за кражба. Не мога да приема, че една кражба на държавно предприятие или на държавно дружество може да стане толкова лесно.
За мен § 1 е под въпрос, но останалите параграфи са напълно уместни и законосъобразни.
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Г-н Казак, просто ще направя реплика. В случая примерно за едно В и К, като от едната страна е държавата, от друга са общините и след като имаме презумпция, че всички действат законосъобразно, защото такъв е конкретният случай, какво правим.
Предс. Четин Казак:
Не могат да се извиват ръцете на мажоритарния собственик.
Емил Радев:
Вижте хипотезата. В едно акционерно дружество с мажоритарно държавно участие, ако ние имаме един частен акционер, миноритарен, с 5% и утре не се състои дадено събрание, защото се разболял представителят на държавата и 14 дена се отлага събранието в самата покана, той проведе едно събрание, въпреки че е бил предупреден и т.н. има решение да се отложи събранието, даде един протокол и с 5% качи капитала и стане с 60% и поиска вписване на това нещо, че самата държава няма да може да поиска и самото управление на дружеството спиране на тези обстоятелства. Ето съвсем елементарно ще го превземе това дружество.
Второ, да не забравяме, не е по искане само на акционерния съдружник, с решение, с определение на съда. И това определение от две години подлежи (беше инстанционно) самото определение за спиране подлежи в момента на обжалване. Така че две инстанции се произнасят само по спирането.
Предс. Четин Казак:
То спирането е автоматично!
Емил Радев:
Не е автоматично спирането. Това че някои съдилища имат такава практика, други въобще и не спират даже. Преценяват според исковата молба за това, че трябва първо да се вкара искът по чл. 74, да се представи пред съда, който ще се произнася по обезпечението, той да прецени има ли достатъчно доказателства. При императивна норма в Търговския закон събранията се провеждат по седалището, МРРБ да ми проведе заседание в София, а не във Варна, примерно, това си е пълно нарушение на закона. И както да кажем. Действат си страшно законосъобразно, няма да ги спираме. Не можем така. Законът е един, нормите са едни и както важат за частните партньори и за българските граждани, така важат и за държавата и за общините. И охранителните производства са за това – да пазят от незаконосъобразни действия, независимо кой ги извършва – дали частното лице, търговеца, държавата или общината. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Охранителните производства са за това – за злоупотреба с право. Съдът го постановява. След две години, когато съдът постанови, че дадено общо събрание е произведено законосъобразно, каква е ползата за спечелилия това дело, че две години управителят, който то е искал да смени, е продължил да работи и законосъобразно да подписва актове, да се разпорежда с имущество и т.н. Тогава какво правим, когато след две години съдът постанови, че решението на общото събрание е незаконосъобразно. Аз ви питам, връщам ви въпроса. Какво става с актовете на управителя, който е бил сменен преди две години, но е било спряно вписването и той е продължил да се разпорежда и да управлява дружеството. Кой ще понесе тогава отговорността? Кой ще носи отговорността за това, че две години един управител, който е бил сменен законосъобразно, е продължил да ръководи, само защото е било спряно вписването на новия управител. Това е въпросът, който аз поставям.
Законодателството е пълно с разпоредби, които дават привилегии на държавата в определени обществени отношения. Не може за държавата да важат презумпции, които важат за частните субекти.
Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Г-н Председател, позволявам си да се намеся, защото търпеливо исках да направя реплика. Мисля, че сте изчерпили дебата и затова няма да повтарям основни аргументи, които вероятно са вече обсъждани.
По-скоро към вносителя искам да поставя на неговото внимание следното. За пръв път ли става това, за пръв път ли имаме проблем, в който се спори по отношение на вписване на обстоятелства на държавно дружество. Така се е спорело и 2002 г., и 2005 г. МРРБ дежурно има проблеми по някои общи събрания с някои дружества. Но досега никой не е посмявал да раздвои режима. Като мнозинство тръгнахте в един много шизофреничен, раздвоителен ще го кажа, режим. Когато има проблем и не сте сигурни, че го решавате съгласно правото, тръгвате или да диференцирате органите, които го избират, или да създаваме специални правила по отношение на субекта. Ако държавата или общината – това, което уважаемият г-н Председател го каза, иска да няма проблеми по упражняване на акционерните си дружествени права, да направи държавно или общинско предприятие и тогава няма да има партньори.
Държавата хем тромаво си упражнява акционерните си и дружествени права в капитала на търговските дружества, хем казва в един момент, дайте ми един привилегирован режим. Тук хубаво колегата Радев даде пример. Когато е трето лице пират, агресор, както е в ред случаи с общинска икономика, да. Ама в голяма част от случаите, както колегите ще потвърдят, в дружествата, които са във водния сектор, там партньорът са общини. Има ООД, в които имаме не един съдружник община, а имаме 5-7 или 21 общини, които са съдружници. Да кажем Окръжна болница, която е на Софийска област, а не на София-град, там са 21 общини плюс Министерството на земеделието. Или Софийското В и К, но пак на София-окръг, там е ЕООД. Като е ЕООД няма проблем. Каквото си каже министъра - принципал, това го пише в заповед и това се вписва в Търговския регистър. Понякога не му го вписва, защото не може да се окаже, съобразно изискванията за форма. Има спор за това.
Мисля, че ще се създаде прецедент. Защото Вие сте радетел за опазване на конституционализма и направо ме изненадахте с твърдението за специалната защита на един вид стопански субекти. Всички стопански субекти трябва да имат равни условия. Благодаря. Извинявам се.
Предс. Четин Казак:
То не е стопански субект като такъв. Това е защита на държавата като преобладаващ собственик. Субектът е дружеството, предприятието – то не е защитено. Защитен е интересът на държавата вътре в дружеството.
Данаил Кирилов:
Сигурен съм, че по всички европейски директиви, освен конституционализма, по всичките ни европейски директиви това ще попадне под регулаторни мерки и санкции.
Предс. четин Казак:
Добре. Нека да не пророкуваме. Ще видим. Първо да се приеме нормата и след това обжалвайте през Конституционния съд.
Други желаещи? Заповядайте.
Мариана Тотева:
Аз също бих желала да взема отношение. От всичко чуто до тук, струва ми се, че като че ли част от колегите пропускат момента, че все пак става въпрос за регулация на едни обществени отношения, които са малко по-специални и с по-голямо значение с оглед на това, че има държавни предприятия, държавни дружества или дружества с държавно участие над 50%, които дори са стратегически обекти и обекти от особено национално значение и в крайна сметка управлението в тези дружества, например, ТЕЦ - Марица Изток 2.
Та в този смисъл смятам, че в крайна сметка се предлага един нов режим за защита, който дори и да е привилегирован, има своите основания. Затова смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Десислава Атанасова:
Аз ще си позволя една реплика, въпреки че не ми е дадена думата, г-н Председател.
За всички е ясно, че има един казус, който е поставен на вашето внимание, уважаеми колеги, който вие не може да решите по законосъобразния ред чрез процедурата такава, каквато е записана в Търговския закон и затова променяте закона. Необходимо ли е да кажем за кое дружество става въпрос и какъв е казусът. Фактът, че колегите от МРРБ са тук, е достатъчно ясен за всички нас, че има проблем в едно определено дружество и може би това е В и К Варна и Габрово, и редица лечебни заведения. Няма да изпадам в подробности.
Но това, което се предлага, е наистина стъпка в грешната посока, да не използвам други определения. Аз дори очаквах да си оттеглите този законопроект. Няма да коментирам други неща. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Колеги, наистина много е сложен въпросът. Ние не бива да допускаме грешки, които след това така или иначе ще рефлектират върху авторитета на Правната комисия.
Ако сте съгласни, аз предлагам да отложим гласуването. И ние имаме нужда от консултации за мотивите, защото тези мотиви на мен не ми стигат, както са поднесени от вносителите.
Предлагам да отложим гласуването.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, обратно предложение. Коректно преди започване на обсъждането постъпи предложение от г-н Радев за отлагане от дневния ред и от разискване на тази точка. Не се съгласихте силово с мнозинството на гласовете си.
Предс. Четин Казак:
Мотивите бяха други – искане на становище от определени институции.
Цецка Цачева:
Сега какви са мотивите? Че не са достатъчни тези мотиви, които ни бяха изложени от вносителите и се очакват допълнителните мотиви в становището на съответните институции. Противоречите си, колеги.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Цачева, Вашето процедурно предложение беше за отпадане на точката от дневния ред. Сега се предлага отлагане на гласуването. Това е друго процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на г-жа Заякова за отлагане на гласуването по този законопроект. Който подкрепя това процедурно предложение, моля да гласува. Десет „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се няма. Приема се да се отложи гласуването за следващо заседание.
Освен това, ви казах, че ще отправя искане за становище.
Закривам заседанието.



Председател:
Четин Казак