Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 40

Днес, 04.06.2014 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: Вера Чочкова и Теодора Точкова, кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; от Българския институт за правни инициативи – Недялка Грозева и Боряна Христова, младши юрисконсулти; от СНЦ „Орлов мост за промяна” – Светозар Стоянов Съев; от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник министър; от Българска търговско-промишлена палата – Антон Лалов и Заря Сълова, юристи; от Върховния административен съд – Марина Михайлова, съдия; от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – Николай Николов, член и изпълняващ длъжността председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Дами и господа народни представители,
Имаме необходимия кворум и ми позволете да открия днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси и да ви предложа проекта за дневен ред, който предварително беше обявен:
1. Изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 453-03-36/02.04.2014 г., на приетите на първо гласуване законопроекти: № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев на 09.12.2013 г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г.
Има ли бележки по така предложения дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване проекта за дневен ред. Който е съгласен това да бъде дневният ред за днешното заседание, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Въздържали се? Няма. Шестнадесет „за”. Дневният ред е приет.
Пристъпваме към първа точка - Изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Знаете, че на предходното заседание на Комисията по правни въпроси допуснахме до това изслушване и двете постъпили кандидатури в законово установения срок за главен инспектор, а именно тези на г-жа Вера Чочкова и на г-жа Теодора Точкова. Те са тук с нас и предлагам да пристъпим към тяхното изслушване, съгласно Процедурните правила, приети с наше решение.
Комисията по правни въпроси, съгласно тези правила, изслушва допуснатите кандидати по поредността им в списъка. Списъкът се изготвя по азбучен ред с началните имена на кандидатите. Тоест първо ще бъде изслушана г-жа Вера Станиславова Чочкова и след това ще бъде изслушана г-жа Теодора Ангелова Точкова.
Съгласно процедурните правила първо предоставям думата на вносителя на предложението да представи кандидата в продължение на две минути. След това се дава възможност на кандидата да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките на 15 минути за всеки един от кандидатите. След това народните представители могат да зададат въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации в рамките на до 3 минути. На всеки кандидат се предоставя право на отговор, след задаването на всички въпроси към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 3 минути.
Това е процедурата за днешното изслушване.
Започваме с изслушването на г-жа Вера Станиславова Чочкова.
Кой от вносителите ще представи кандидата? Заповядайте.
Мариана Тотева:
Г-жа Вера Чочкова е декларирала съгласието си да бъде номинирана за длъжността главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и отговаря на всички законови изисквания за заемането на тази длъжност.
Тя е магистрат по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Назначена е за съдия в Софийски районен съд от м. ноември 1998 г. От 12 януари 2004 г. e съдия в Софийски градски съд.
В работата си тя е решавала наказателни дела със значителна фактическа и правна сложност, както и такива, свързани с международно сътрудничество по наказателни дела. Решенията й са сред тези съдебни актове, които полагат основите на трайна съдебна практика, впоследствие потвърдена и от ВКС.
От 24 ноември 2012 г. с Решение на Висшия съдебен съвет съдия Чочкова е повишена в ранг „съдия във ВКС и ВАС”. От април 2013 г. е редовен член на изпитната комисия по наказателно-правен процес на младши съдии в Националния институт на правосъдието.
Високите професионални и нравствени качества на съдия Чочкова са оценени при атестирането й през различни периоди с комплексни оценки „много добър”, при което е спечелила и уважението и доверието на колегите си, подкрепили номинацията й за поста „Главен инспектор”.
Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Сега по процедура предоставям възможността на кандидата г-жа Вера Чочкова да допълни данни от биографията си и да представи накратко своята концепция за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, г-жо Чочкова.
Вера Чочкова:
Благодаря. Добър ден на всички.
Както стана ясно от краткото представяне на биографията ми, аз съм повече от 16 години съдия. В момента правораздавам в Софийски градски съд, а преди това - в Софийски районен съд. През цялото време съм била съдия по наказателни дела. Работата ми като съдия именно по наказателни дела - и като районен съдия, и като градски съдия понастоящем, ми дава възможност да имам наблюдение върху работата, както на съдиите в най-натоварения съд в страната – Софийски районен съд, така и най-натоварения окръжен съд в страната – Софийски градски, и съответно към двете най-натоварени прокуратури – Софийска районна прокуратура и Софийска градска прокуратура. Имам наблюдение върху работата на следствените органи именно поради спецификата на наказателните дела – там, където делото е образувано и водено от следствените органи. Тези дела са подсъдни на окръжните съдилища. Така че, смея да кажа, че имам наблюдение и върху работата на следствените органи.
Нямам административен опит, както сте обърнали внимание в биографията ми - не съм заемала ръководна позиция до този момент, но не го приемам като недостатък. Смятам първо, че евентуалното ми избиране за този пост би било един окуражителен знак за професионалната общност затова, че един редови съдия би могъл да заеме позиция като тази, тъй като добре познава работата , която извършват всички редови магистрати и има поглед върху натовареността, върху същинската съдийска работа, както на прокурорите, така и на следователите.
Освен това, не съм обременена с някакви ръководни позиции, които в крайна сметка биха довели до превръщането му малко или много в бюрократ. Защото всички ръководни позиции, административни ръководители малко или много се откъсват от същинската съдийска работа и това ми дава възможност, според мен, да съм съвсем в течение на най-наболелите въпроси.
По отношение на работата на Инспектората какво бих могла да споделя с вас в няколко акцента, заложени в моята Концепция, с която сте се запознали?
Конституцията отрежда ролята на Инспектората като един стратегически инструмент, който цели да реши системните проблеми, които съществуват в органите на съдебната власт. Целта на Инспектората е да събира и да предоставя полезна информация за контрола и управлението на съдебната власт на единствения упълномощен за това орган Висшия съдебен съвет в рамките на неговата компетентност. Това означава, че от най-голямо значение за същинската функция на Инспектората, която е същинският съдебен контрол – последяването на постъпването на едно дело в съответния съдебен орган, неговото разглеждане и постановяването на един краен акт.
Един преглед на докладите на Европейската комисия, а и наскоро излезлия одитен доклад на Сметната палата, касаещ работата на Инспектората, изважда на преден план извода, че Инспекторатът към настоящия момент се нуждае от качествена промяна на своята концептуална дейност просто, защото имаме единодушно съгласие между експертите, че работата му е на незадоволително ниво. Аз смятам, че проблемите, изтъкнати от европейските експерти, свързани със системата за сигурност на случайното разпределение на натовареността, неравномерното разпределение и статистиката биха могли да бъдат успешно решени с преодоляване на формалността при проверките и уеднаквяване на практиката на инспекторите. А това би могло да стане, според мен, с въвеждането на единен формуляр за провеждане на проверките и съответна методика, в която да е подробно разписано по какъв начин следва да се оценяват различните показатели, заложени в формуляра и общовалидните критерии, по които работата на всеки един магистрат следва да бъде оценявана. Защото, предполагам че ще се съгласите с мен, нямаме нужда от компилиране на статистически данни на различни места – дали ще са в проверките на Инспектората, или в отчетите, които всеки орган на съдебната власт прави на всяко шестмесечие, а имаме нужда от проверки в дълбочина, които да изваждат на преден план системните проблеми и да търсят тяхното успешно разрешаване.
Според мен, с въвеждането на този формуляр ще се реши основния проблем, на първо място, с постъпването на делата и тяхното образуване в съответствие с Правилника на съдилищата и съответно този на прокуратурите. По този начин ще се предотврати създаването на една куха статистика, както например, когато постъпи едно дело с искане за разглеждане на мярка за неотклонение на три лица, се образуват три отделни дела, а не едно, въпреки че мярката ще се разглежда и по отношение на тримата в едно производство. По този начин се създава една куха статистика, една куха натовареност и по този начин изглежда, че съответният орган е решил повече дела, отколкото всъщност са постъпили. Ако тази дейност се контролира, а единственият орган, който би могъл да го направи, е Инспекторатът, според мен, спокойно биха били решени проблемите с натовареността. Защото това е един въпрос, който така или иначе се пренебрегва до този момент.
Натовареността би могла да бъде разрешена и с въвеждането на единни критерии именно от Инспектората, макар че тази функция по закон се полага на Висшия съдебен съвет, чиято ресорна комисия до този момент така или иначе не се е справила с този проблем. Аз смятам, че тя няма и ресурс да се справи с него, първо, защото не би могла да организира проверки по места, както Инспекторатът би могъл да направи по време на своите проверки и да събира данни за натовареността на съответния орган и такава индивидуална натовареност на всеки магистрат. Съпоставката на натовареността на съответния орган с индивидуалната натовареност на всеки магистрат би могла да покаже и да изведе на преден план дали разпределението на делата е равномерно в конкретния съдебен орган. Тези данни са включени и в атестационните формуляри и те не се изследват от Висшия съдебен съвет. Тези функции са прехвърлени на помощните атестационни комисии, членовете на които са действащи магистрати, поради което на тях им е трудно да събират такива данни. Те биха могли да ги черпят успешно именно от проверките на Инспектората, тъй като този единен формуляр, за който говоря, ще бъде достъпен на страницата на Инспектората с всички резултати от една проверка. По този начин биха могли да бъдат съпоставени резултатите на един съдебен орган с резултатите от същия показател на всеки един друг съдебен орган.
Това освен, че ще улесни самата работа на инспекторите, но и на проверяваните, защото много лесно ще достигат до необходимата им информация, ще могат да се намират успешните или полезните практики, създадени от някой орган и така да се разпространяват в другите, където примерно този модел все още не е сработил или не е въведен.
Разбира се, и отрицателните практики биха могли да бъдат откривани много по-лесно и съответно да бъдат отстранявани.
Следващият проблем, с който би могъл да се справи успешно Инспекторатът, ако преодолее формалността при проверките, е сигурността на системата за случайно разпределение на дела. Това е една болезнена тема напоследък, за която смята, че Инспекторатът не е взел необходимите мерки. От друга страна, според мен, не е обезпечен и с необходимия брой експерти-специалисти – IT специалисти, които да придружават инспектиращите екипи в съдебните органи по време на проверки. Защото аз смятам, че, за да се извърши една качествена проверка, е необходимо не просто да се сравняват протоколите и архива на софтуера, за да се установи дали имаме съответствие, а да се направят и проверки относно това дали има някакво нерегламентирано влизане в софтуерния продукт, заличаване на следи. Защото това само един специалист би могъл да го установи.
Аз смятам, че при положение, че вече бяха извършени, макар и от неправителствени организации, проверки, които установиха, че системата за случайно разпределение на дела може да бъде манипулирана, Инспекторатът беше длъжен да отговори на тези сигнали, като или ги потвърди, или напротив ги отхвърли с категоричност. Тъй като това не се случи смятам, че с увеличаването на IT специалистите и включването им в проверяващите екипи, би могло успешно да се разреши и този проблем. Защото смятам, че системното нарушаване на закона, в случая чл. 9 от Закона за съдебната власт, е дисциплинарно нарушение. И в случай, че бъдат открити такива действия, Инспекторатът би могъл да упражни своите дисциплинарни правомощия.
Тъй като един от въпросите, които видях, беше свързан със случайното разпределение и беше формулиран от БИПИ, използвам случая да кажа, че смятам, че ако се установи след проверка, че действително в съдилищата, където заседават състави от съдии и на случаен принцип се определя единствено докладчикът, останалите двама със заповед на административния ръководител, това представлява системно нарушаване на закона. Защото на практика се заобикаля именно случайния принцип, тъй като решението се взима от мнозинството на съдиите – на състава на съда, като двамата, определени по административен ред, биха могли да бъдат мнозинство, а не от съдията, избран на случаен принцип.
Следващият проблем, който се поставя остро, това е проблемът със срочността. Инспекторатът се разпознава единствено като репресивен орган, защото наложи една практика да се следи за срочността на крайните съдебни актове и тяхното изписване, като рамката беше инструктивния срок, който законът поставя. Без съмнение, инструктивният срок е винаги разумен. Друг е въпросът, обаче, че разумният срок може да е по-дълъг от инструктивния. Според мен, е недопустимо да се поставят изисквания за срочност, без да се отчита тежестта на разгледаните дела, индивидуалната и общата натовареност на съдебния орган, в който правораздава конкретния магистрат и обема на останалите функционални задължения. В този смисъл е и практиката на Европейския съд, с която мисля, че следва да се съобразяваме. Поради това преценката следва да бъде направена във всеки отделен случай, всеки конкретен случай, като Инспекторатът въведе на преден план едни критерии, по които ще преценява именно дали се спазва срочността. Биха могли да бъдат зададени едни допустими срокове на забавяне в зависимост от тежестта на делото, неговия обем, натовареността на конкретния магистрат, индивидуалната му натовареност, общата такава и останалите му функционални задължения.
Не трябва да забравяме, че магистратите също са хора, имат нужда от почивка и имат нужда и от обучение за повишаване на квалификацията си. Значи в някакви разумни рамки би трябвало да се изведе критерият за оптимална натовареност и от там изискванията за срочност. Защото сега, аз не отричам, че беше постигнат известен дисциплиниращ ефект, но той беше за сметка на качеството. Смятам, че ефективното правосъдие е качественото правосъдие и би трябвало да постигнем някакъв баланс между бързина и резултат. Това може да се постигне, когато се дадат някакви критерии, които са публично оповестени, с методиката, както бихме могли да го направим, и да са ясни на магистратите. Това ще има, от една страна, превантивен ефект, защото предварително е известно за какво евентуално би могла да бъде ангажирана професионалната отговорност – в какви рамки би следвало да организираш работата си по начин, че да се справиш хем с качеството, хем с бързината.
На следващо място в този формуляр би следвало да бъде отделено внимание на индивидуалните показатели на всеки съдия и оценката на неговата работа. Това, което не се случва до този момент и аз не съм виждала, е да се изведат всички отменени актове на един съдия, изменените, като се посочат основанията, на които са отменени тези актове, дали са процесуални. Това е след като вече е извършен атестационен контрол и е просто една полезна информация колко са отменени, защо са изменени и ако има потвърдени, част от тях също би трябвало да бъдат изследвани. Защото резултатът може да е верен, но следващата инстанция изцяло да е приела различни мотиви. Това също е един показател за качеството на работа на конкретния магистрат.
Във формулярите на прокурорите пък би трябвало да залегнат данни относно това дали обвинителните актове, които внася първо са връщани от съда във връзка с процесуални решения. Визирам такива, които ако са атакувани пред по-горе стояща инстанция са потвърдени и делото е върнато е върнато за уточняване на тези решения.
Следващият момент, който според мен е важен по отношение на прокуратурата е това каква е успеваемостта на обвинителните актове и как завършват те – с осъдителен и с оправдателен изход. Мисля, че това е важно, защото все пак не само броят определя работата на един прокурор, а и качеството на тази работа.
Тези персонални оценки, които ще бъдат поставени, според мен ще са от голяма полза за атестационните комисии и за ресорната комисия в Съвета, която би могла да допълва данните, които съдържат атестационните формуляри, защото те така или иначе са една случайно избрана извадка от делата на атестирания съдия, които се проверяват. Така, когато има една снимка на цялата дейност на конкретния магистрат, много лесно в перспектива може да бъде проследено неговото кариерно и професионално развитие и качеството му на работа. Защото това са данни, които биха могли да бъдат архивирани в Инспектората, като естествено са достъпни за съответния инспекторат и ще може да се проследи в продължение на годините как се е развивал конкретния магистрат.
Разбира се, този формуляр, за който говоря, е хубаво да бъде и на хартиен носител, заедно с доказателствата, въз основа на които са установени констатациите. Това ще е неразделна част от този формуляр, защото така ще е по-лесно на Главния инспектор да отговори на възраженията, ако има такива, след като разполага с тези данни, защото ще може да се ориентира в проверката и в това дали тези данни са правилно изведени.
Следващият елемент, на който искам да обърна внимание, е дисциплинарната практика на Инспектората до момента. Това, което успях да получа като информация, защото може би и на вас ви е направило впечатление, че информацията на страницата на Инспектората е крайно недостатъчна. В отчетните доклади, които прегледах, само в този за 2010 г. е засегнат проблемът, че има противоречие в практиката на Върховния административен съд относно дисциплинарните наказания и чисто статистически са изведени колко броя производства са водени през годината и колко пъти е упражнил функцията си Инспекторатът. Смятам, че това не е полезна дейност, защото от нея не може да се извлече никаква информация, която да послужи за някаква отчетност, първо и второ, за някаква резултатност.
Това, което трябва да се направи, защото в момента е проблем, трябва да се изведат на преден план отново критерии какво Инспекторатът приема като дисциплинарно нарушение. Това, което сега се застъпва най-често, е системното нарушаване на сроковете за изписване на дела. Само че това, което аз погледнах в практиката на Върховния административен съд - тя е достъпна, така че всеки може да провери тези данни, установява се, че сроковете на забавяне на изписване на делата са различни, за които Инспекторатът е упражнил това правомощие. Те варират от един месец до години. Виждате, че разликата е голяма. Броят дела със забавени мотиви също варира от 3 до 65. Смятам, че тази огромна разлика води до една непредвидимост в упражняването на дисциплиниращите правомощия на Инспектората и по този начин се възприема единствено и като репресивен орган, тъй като професионалната общност няма яснота за какво точно нарушение, за какво забавяне, на какво основание, за колко броя дела би могъл да попадне – да стане обект на дисциплинарно производство. Затова, струва ми се, че Инспекторатът следва да анализира внимателно практиката си, като излезе с едни ясни критерии, които могат да бъдат заложени в методиката, като едно приложение за това всеки магистрата да се ориентира лесно в края на краищата какво се изисква от него.
На последно място в своето изложение ще отбележа функцията, която беше въведена с изменението на Закона за съдебната власт от 2011 г., чл. 60м във връзка със сроковете на забавяне и доразглеждане на дела. Макар че тази функция е нова и няма кой знае каква практика, аз смятам, че е хубаво, тъй като няма друг орган, който би могъл да се нагърби с тази аналитична дейност, да се направи един преглед на всички осъдителни решения спрямо България на съда в Страсбург. Така първо ще се изведат всички нарушения, за които страната ни е осъдена, а биха могли и да бъдат посочени и конкретните магистрати, които с работата си са довели до тези осъдителни решения. Има и рецидивисти между тях. Казвам ви го без да съобщавам имена. Така че това, според мен, би могло да бъде и основание за дисциплинарна отговорност. Защото когато системно не се спазва законът и се извършват едни и същи нарушения, очевидно е, че трябва да се вземат мерки и такова поведение не може да бъде толерирано.
Отделно от това във връзка с конкретните правомощия на Инспектората, следва да се изведат с оглед натовареността на съответния съдебен орган, едни разумни срокове за забавяне, които биха могли да бъдат използвани от правителствен агент в така или иначе множащите се дела в Страсбург срещу страната ни.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Чочкова, бих искал да ви уведомя, че отредното ви време от 15 минути вече изтече. Ако може да се ориентирате към завършване.
Вера Чочкова:
Само още едно изречение. Наскоро четох една статистика, съгласно която страната ни беше на трето място по брой съдии и прокурори на глава от населението. В същото време доверието в съдебната система е на критично ниво. Разбира се, малко е по-високо от това на Народното събрание, но това не е повод за радост. Затова си мисля, че Инспекторатът е орган, който успешно би могъл да се справи с ерозиралия авторитет на съдебната система. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за представянето на концепцията Ви за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Имате възможност да отправяте въпроси към кандидата в рамките на 3 минути. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Въпросът ми е и към двете кандидатки.
Ако трябва да степенувате в две или три точки основните проблеми и трудности, които стоят пред Инспектората и разрешаването на тези проблеми в бързи и кратки срокове, кои биха били тези проблеми, според вас и разрешаването им да зависи от компетентността на Главния инспектор.
С други думи, ако заемете тази длъжност, кои са първите три проблема, с които можете да се заемете, ще ги разрешите и разрешаването им да доведе до един бърз ефект по отношение на подобряване на работата на Инспектората.
Вера Чочкова:
Аз смятам, че засегнах опорните точки в моята концепция, които смятам, че ще доведат определено до оптимизиране на дейността на Инспектората.
Първо, казах, че това е въвеждането на единен формуляр и приемането на нова методика за работата на Инспектората. С единния формуляр, който ще засегне една проверка в дълбочина, защото това, което се прави до момента спокойно би могло да бъде извършено от лица без висше юридическо образование. Необходимо е да има повече анализи и повече проверки в дълбочина. Единният формуляр и въвеждането на критерии по различни показатели, според мен, първо ще има ориентир за работата на всеки магистрат и отделно ще има по-голяма отчетност в системата. Това върви в комплект заедно с другите два проблема – натовареността и случайното разпределение на делата. Според мен, проверката обхваща всички тези проблеми. И с предимство бих казала, че това ще бъде поставено като стратегическа цел – на всеки две години, защото както гледам петте съдебни района в рамките на една година няма как да бъдат проверявани. В рамките на две при много добра организация това ще се получи. Така на всеки две години ще имаме нова снимка на всички органи на съдебната власт. И тя ще се актуализира всяка година. В дългосрочен план ще имаме абсолютно ясна илюстрация на кариерното развитие на всеки магистрат.
Другото, което казах че е важно, това е градацията на нарушенията, защото няма такава. С въвеждането на критерии и анализиране на досегашната работа, според мен, ще помогне, първо, за успокояване на професионалната среда. Аз съм засегнала този проблем в концепцията. Мисля, че обществото ни няма нужда от стресирани магистрати. Бързината, която сега се преследва, се отразява на качеството. Нямаме нужда и от copy paste актове с грешките на предходната инстанция. Заради това, когато магистратите са наясно с правилата, според мен, това са хора, които биха могли успешно да ги спазват. И това в края на краищата ще доведе до ефективно правосъдие.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Нитова.
Смиляна Нитова:
Г-жо Чочкова, моят въпрос е конкретен. Свързан е с осъществяването на контрол при прилагането на принципа на случайно разпределение на делата. В своето изложение Вие отбелязахте, че това може да стане, като към проверяващите екипи бъдат включени и технически IT специалисти. Как ще стане това на практика, при положение, че към този момент щатът на Инспектората няма достатъчно бройки за такива специалисти. Той има свободен щат за експерти, което е същото. Аз смятам, че IT специалистите са експерти в своята област. Вие смятате да трансформирате тези бройки за експерти предимно.
Вера Чочкова:
Трима са достатъчно, за да обезпечат всички проверки. Един, който да остава, за да поддържа системата на Инспектората – всички модули, цялата база данни, защото се разбра от одитния доклад, че има такива, но не работят, в смисъл не се използват. Останалите – всички сме хора, ако се разболеят, достатъчни са трима. Един експерт, който да е включен към двамата инспектори. Към момента Инспекторатът е обезпечен с експерти – на всеки един инспектор се падат четирима експерти. От тях единият може да е IT специалист, защото само по този начин би могла системата за сигурност за случайното разпределение да бъде проверена щателно.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи да отправят въпроси? Заповядайте.
Екатерина Заякова:
Съвсем конкретен и ясен въпрос.
Готова ли сте да влезете в конфликт с колегите си. Защото по принцип Инспекторатът има реакция на неговите оценки и анализи и може би е продиктуван този въпрос и от моите наблюдения, че съдиите, работейки много добре, знаят кой нарушава дисциплината, кой пише не дотам издържани актове, но никога сигнал от тях не излиза. Аз, например, лично съм разговаряла с колеги в по-висшата инстанция – в окръжната, които нагледно виждат въпиющата некомпетентност в работата на по-долната инстанция, но никога не се подават такива сигнали от тяхна страна. В този смисъл, тъй като казахте, че не сте била досега административен ръководител, дали сте готова на такъв все пак сблъсък.
Вера Чочкова:
Не се пазя от сблъсъци, независимо дали са професионални или други. В работата ми често се е случвало да имам конфликти с колеги и несъгласия. Като окръжен съдия заседавам в състав, така че винаги може да се случи да не сме на едно мнение по даден въпрос, да има особено мнение. Това не е някакъв проблем.
Второ, аз по принцип мисля, че съм известна сред колегите с това, че съм безкомпромисна. Мога да поема ангажимент за това, че „чадър” няма да има, независимо дали се касае за колеги, които са ме номинирали, и се окажат в процедура по дисциплинарно производство. Не бих си позволила да толерирам поведение, което нарушава закона, независимо от кого.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Чочкова, слушах с внимание изложението Ви. Нещото, което ме впечатли, а може би не ми стана ясно, Вие казахте, че магистратите са разумни хора и няма нужда при положение, че могат да се справят сами със закона и да го прилагат, да им се дават някакви указания.
В същото време казахте, че трябва да се анализира практиката на съдилищата, (дисциплинарната ли имате предвид?) не дисциплинарната и да им се каже, аз поне така го разбрах, какво значи разумни срокове на разследване и на разглеждане на делата. Вие казахте „разглеждане на делата”, може би имайки предвид съда, но другата част е разследването на делата, което също е в компетенциите на Инспектората. И малко след това в изложението си казахте, че бързината – така е изисквания има, има осъдителни присъди, но това не трябва да бъде за сметка на качеството. Аз ви подкрепям в това. Но как виждате да се окаже на магистратите да бъдат научени какво значи разумен срок на разследване и съответно разглеждане на едно дело.
Вера Чочкова:
Може би не съм се изразила добре. Аз не съм казала, че ще зададем някакви срокове конкретни за изписване на крайните актове, защото това е болната тема. Казах, че при работата си, при проверките Инспекторатът следва да отчита разумните срокове, а не единствено инструктивните, както досега се извършва тази дейност. Имах предвид това, че с всеки отделен случай на забавяне следва да се отчита първо, натовареността на конкретния съдия, индивидуалната му натовареност, натовареността на конкретния орган, тежестта на правната и техническа сложност на делото, което е забавено и останалите функционални задължения в този период. Затова казах, че ще се преценява във всеки отделен случай дали имаме забавяне. Иначе без съмнение, инструктивните срокове са си инструктивни и след изтичането им всеки магистрат е техническа забава. Затова аз не казвам, че ние ще толерираме поведение, което нарушава системно инструктивните срокове. Казах, че с оглед характера на едно дело, разумният срок може да се окаже по-дълъг от инструктивния, ако ме разбирате правилно.
А по отношение на прокуратурата аз ще предложа, тъй като в момента Инспекторатът е обезпечен откъм инспектори, които са работили в прокуратурата и предполагам, че ще е още по-лесно да се изготви методология за оценка на продължителността на сроковете за разследване в досъдебното производство. Защото в крайна сметка България беше осъдена по много от делата именно заради продължително досъдебно производство. Мисля, че няма да спорите с мен за това. По тази причина беше отново въведен институтът на разпоредбата на чл. 368 в НПК. Така че, мисля си, че това би дисциплинирало и прокуратурата, тъй като си спомням едно изказване на предишния Главен инспектор, че забавата в прокуратурата някак си остава неуловима за Инспектората, защото тя се крие зад удължаването на сроковете. Аз смятам, че това удължаване на сроковете се случва, защото е позволено от закона. Но всяко удължаване е свързано с някакви действия, които биха могли да бъдат проверени дали се случват или не се случват в рамките на този удължен срок. Защото самото удължаване на делото очевидно не води до някаква полза за разследването, когато между двата срока, в които то се удължава, органите бездействат.
Димитър Лазаров:
Не съм съгласен с Вас. Практиката на осъдителните присъди е не календарният срок, а ритмичността на разследването, за да се търси обективната истина. Предполагам, че ще с съгласите, че това важи и при разглеждането на делата в съда. Не става въпрос само за изписване на мотивите. Защото когато едно дело се отлага или се допуска да се извършват определени действия, това също води и има такива осъдителни присъди за разглеждане на делата, а не за изписване на актовете.
Вера Чочкова:
Съгласна съм с Вас. Аз подчертах само някои от показателите, които ще бъдат включени в този формуляр. Смятам, че е важно освен всичко, което казах до момента по отношение на продължителността и движението на делото, да се отчита първо неговата продължителност в първата инстанция до постановяване на крайния акт. Колко пъти е отложено, защо е отложено. Това са просто факти, а не че Инспекторатът би излязъл от правомощието си да извършва някаква инстанционна проверка на това, а просто да съобщава, да сигнализира тези данни, че е отложено Н броя пъти, дали поради заболяване на съдията, съдебен заседател, вината от страните или в съдебния състав. Тези факти също биха могли да бъдат посочвани в тези формуляри, за които говорих преди малко, тъй като те според мен това е етап от организацията на работата на един съдия и задължително би следвало да бъде отчитано по време на атестирането му. Защото аз съм сигурна, че Вие ще се съгласите с мен, че страните са особено чувствителни на тема бързина и разглеждане на делото. Когато то съвсем неоправдано се отлага непрекъснато очевидно е, че трябва да се търсят мерки за предотвратяването на такива случаи, когато неоснователно то се отлага и продължава. Защото съм сигурна, че страните искат, ако може в този живот да получат присъда на първа инстанция, а след това ако има недоволни да се упражни инстанционен контрол.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Чочкова. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Казахте, че сте известна с това, че сте безкомпромисна.
Освен това, имате достатъчен опит като магистрат. Става дума за проверки по отношение на разумността на сроковете за разглеждане на делата, за тяхното движение, за писането на актовете, Вие самата считате ли, че сте безукорна в това отношение като съдия.
Ще задам същия въпрос и на съдия Точкова. Нямам нищо предвид, освен факта, че когато човек е безкомпромисен към другите, би следвало самочувствието му и увереността да идва и от собственото му поведение. Затова съм провокирана от вашето представяне да задам този въпрос.
Вера Чочкова:
Смея да кажа, че съм безукорна. Нямам забавени мотиви. Това може лесно да се провери. Затова, когато преди малко ми беше зададен въпросът за конфликтите, аз съм от хората които успяват да се вместят и в инструктивните срокове. Не казвам, че съм модел за поведение. Това си е строго индивидуално. Но съм имала разговори с колеги, които в крайна сметка гледат на съдийската работа като на високо интелектуален труд, което е и вярно, но въпросът е, че гледат на тази работа като оправдание на забавянето си. Казват, аз не съм занаятчия. Не мога в рамките на една седмица да избълвам 10 присъди, 10 решения, или 10 мотиви. Затова аз влизам в конфликт с тях, защото им казвам, че не са занаятчии, но и страните им не са стоици. Все пак би трябвало да се намери някакъв баланс между бързина и резултат – това, за което говорих преди малко.
Затова упреци в тази посока аз самата нямам и затова няма как да бъда атакувана точно по тази тема, защото ще търся някакво поведение, което аз самата не съм спазвала.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Данаил Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми кандидати,
Първо искам да ви поздравя, че събрахте кураж, смелост да седнете отсреща и да кандидатствате за тази позиция.
Въпросът, който искам да задам е към двамата кандидати. Ако не успея да го задам повторно и на другия кандидат, моля да се счита, че съм го задал. Въпросът е защо съдия Чочкова, очевидно не сте в пенсионна възраст, не търсите пристан в съдебната система, защо искате да бъдете инспектор? Позволявам си да отбележа, че идеите, които споделихте и концепцията, която представихте, е доста радикална и доста силна. Мислите ли, че съдебната система ще издържи. Благодаря.
Вера Чочкова:
Ще започна отзад напред с отговора.
Длъжна е да издържи, защото все пак е време дълго жадуваната реформа да се случи и трябва да се започне отнякъде и то очевидно с радикални мерки, след като с нерадикални не се случва.
Що се касае до моята мотивация гледам на това като предизвикателство, без да ме разбирате, че съм автористичен характер. Просто смятам, че тъй като тази длъжност е твърде различна от досегашната ми, ще бъде наистина предизвикателство за мен да се справя. Просто имам голямо желание да опитам, защото имам енергия, идеи и смятам, че бих могла. Не се плаша нито от работа, нито от конфликти, нито от натовареност. Така че бих могла да се справя.
Определено може би нямам натрупания професионален опит, както би имал един върховен съдия в пред пенсионна или не дотам възраст, но тъй като съм от средното поколение в съдебната система, мога да кажа, че ние сме хора, които малко или много понасят на гърба си реформата и да не звучи преувеличено, но сме гръбнака на тази съдебна система. Мисля, че от нас така или иначе тръгва промяната в системата и очевидно трябва да е някой от нас, който да заеме една позиция, отдалечена и независима от магистратите, но в същото време добре познаваща работата им. Защото магистратите с повече стаж, които са вече по-високо в йерархията, смея да кажа, че са откъснати от текущите неща. Те вече имат и други очаквания професионални, смея да кажа.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за отговора. Други колеги желаят ли да отправят въпроси към съдия Чочкова. Явно представянето и отговорите на поставените въпроси са били достатъчно изчерпателни и са задоволили интереса към кандидатурата на г-жа Чочкова.
Да благодарим на г-жа Чочкова за участието й в днешното изслушване.
Преминаваме към изслушването на следващия кандидат, а именно г-жа Теодора Ангелова Точкова. Кой от колегите ще я представи? Заповядайте.
Смиляна Нитова:
Уважаеми колеги, г-жа Теодора Точкова е декларирала съгласие си да бъде номинирана за тази позиция и отговаря на законовите изисквания за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това е видно от приложените документи, изискващи се от закона.
Г-жа Точкова е магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. Притежава 20 годишен стаж като съдия, придобит в Районен съд, Окръжен съд и Административен съд-Хасково, на който понастоящем за втори мандат е председател. Богатият й професионален опит в различните по степен съдилища, както и познаването на трудностите, съпътстващи работата на магистратите, не на последно място и нейният управленски административен опит, биха били от практическа полза за упражняване на дейността и в бъдеще.
В годините г-жа Точкова е усъвършенствала своите юридически, административни и управленски умения с участието с в множество български и международни семинари, курсове и обучение, като например Българско-германски семинар за административни съдии, Курс за председатели на съдилища за управление на човешките ресурси в съдебната администрация по проект „Правно обучение” на Британския съвет, Учебен курс за ръководителите на съдебната система, поредица от обучения по проект „Компетентно и прозрачно управление на административните съдилища в България” и „Компетентни съдии и съдебни служители – гаранция за качествено правосъдие.”
Високите професионални и нравствени качества и следваните от нея принципи на законосъобразност, прозрачност, компетентност и обективност я правят достойна да заеме длъжността „главен инспектор” към Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Сега предоставям думата на г-жа Точкова да допълни данни от своята биография и да представи накратко своята Концепция за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките до 15 минути. Заповядайте.
Теодора Точкова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Позволете ми преди да изложа вижданията си за развитието на Инспектората към Висшия съдебен съвет да ви се представя и да обясня мотивацията, която ме е водила, за да приема това предизвикателство.
Съдия съм от кариерата. Целият ми професионален път е преминал в органите на съдебната власт. Като съдия и административен ръководител винаги съм се стремяла да допринасям за авторитета на съдебната власт.
На следващо място ме мотивират да участвам в това състезание отговорността и предизвикателствата, с които е белязана тази длъжност. Смятам, че имам силите, знанията и опита, за да отговоря на тези високи изисквания.
Инспекторатът е ключов орган в съдебната система. Неговата основна дейност е да проверява работата на магистратите, но без да засяга тяхната независимост. Работата му е под непрекъснатия мониторинг на Европейската комисия. В последния мониторингов доклад на Европейската комисия от месец януари, тази година, макар да се отчитат позитивни резултати от дейността на Инспектората, се отчитат и слабости в дейността му в смисъл, че Инспекторатът рядко проверява качеството на преписките по делата, които систематично отчитат натовареността.
В публикувания в края на месец март тази година одитен доклад на Сметната палата с наименование „Институционално изграждане и ефективност на инспекционната функция на Инспектората”, а именно извършен одит за изпълнението, макар да е констатирано, че Инспекторатът е изиграл общ дисциплиниращ ефект по отношение на качеството и бързината на правораздавателната дейност е направен и кардиналният извод, че не е завършен все още процесът по институционалното му изграждане.
Смятам, че именно критиките на Европейската комисия, препоръките на Сметната палата, а също и повишените очаквания на обществото са изключително важни и определят моите виждания за по-нататъшното развитие на Инспектората.
Кои са според мен основните цели и приоритети на Инспектората?
Инспекторатът следва да продължи да бъде коректив на работата в съдебната система. Освен явната контролна дейност по проверка организацията на административната дейност, проверка на организацията по образуването, движението и приключването на делата в установените срокове, Инспекторатът следва най-вече да анализира събраните при проверките данни и да предлага решения за преодоляване на слабостите.
На следващо място Инспекторатът следва да продължи активно да сигнализира компетентните органи за отправяне на искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления в случаите, когато се установи противоречива съдебна практика.
Смятам също, че е важно Инспекторатът изключително прецизно да работи с правомощията си по предлагане на дисциплинарни наказания на магистрати и на административни ръководители в случаите обаче на сериозни и системни нарушения и слабости в организацията на административната дейност, организацията по образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.
На следващо място Инспекторатът следва да продължи да има решаваща роля в атестирането на магистратите и в кариерното им израстване.
На следващо място Инспекторатът следва да продължи да способства за преодоляване на корупционните практики в съдебната власт чрез създаването и разработването на цялостна система от ясни критерии и правила, по които да се оценява дейността на органите на съдебната власт.
И на последно място, цел на Инспектората следва да бъде повишаването на отчетността, публичността и прозрачността в неговата работа.
Всички тези цели смятам, че могат да бъдат постигнати, чрез актуализиране на правната рамка, организационно управленската структура, планирането, изпълнението на инспекционната дейност, анализ на човешките ресурси и на информационната осигуреност.
По отношение на правната рамка. Правната рамка на Инспектората е очертана към момента от Конституцията и Закона за съдебната власт и Правилника за организацията и дейността му. Прави впечатление, че тази правна рамка е прекалено обща, по един по-общ начин са очертани правомощията и начина на функционирането на Инспектората. Според мен е нужно създаването на по-подробна вътрешна нормативна основа за функционирането на Инспектората.
Следва да се създаде също и стратегия, определяща ясно мисията, визията, целите и приоритетите на Инспектората. На база на тази стратегия, която трябва да бъде приета, следва да стъпят оперативните документи, поставящи краткосрочни цели пред Инспектората.
Разглеждайки правната основа за съществуването на Инспектората прави впечатление също, че липсва правна основа, на която да се базира извършването на аналитичните функции на Инспектората, които към момента се извършват ограничено в рамките на всяка една отделна проверка. Смятам, че следва да се създаде един цялостен, вътрешен механизъм, по силата на който да се анализират и обобщават събраните при проверките данни и на база на този анализ да се правят съответните изводи и да се взимат съответните мерки за преодоляване на слабостите. В тази насока следва да се прецизира вътрешната нормативна уредба за дейността на Инспектората.
Както казах, липсва и цялостна система от правила и критерии, на база на които да се оценява дейността на органите на съдебната власт. Към момента инспекционната функция на Инспектората се базира на приетата Методика от Инспектората през 2010 г. Нужно е тази Методика да бъде актуализирана, като се разпишат конкретни правила за отделните видове проверки и най-вече по-подробни правила за извършване на контролните проверки.
По отношение на организационната и управленската структура на Инспектората прави впечатление, че липсва обособено аналитично звено, което да анализира събраната при проверките информация, събраните статистически данни. Това аналитично звено би могло, според мен, да изготвя проекти на стандарти за проверка, които да бъдат приемани впоследствие на заседания на Инспектората и впоследствие прилагани в конкретната инспекционна дейност.
При анализа на статистическата информация това аналитично звено би могло да открива и да оповестява добрите практики в органите на съдебната власт. А същото така то би могло да подготвя от името на Инспектората доклади, предложения, становища за други държавни органи, за други органи на съдебната власт, като преди това тези документи следва да бъдат приемани – одобрявани на заседание на Инспектората. Целта на това аналитично звено би била и изготвянето на предложения за единни правила, по които да се отчита спазването на разумните срокове, също така обхвата и източниците на информацията, която следва да бъде събирана в рамките на проверките, правила по които да се отчита натовареността на органите на съдебната власт, които се проверяват и съответно на конкретните магистрати. Последното, разбира се, до приемането на такива единни правила от Висшия съдебен съвет.
По отношение на човешките ресурси смятам, че трябва да се извърши анализ на необходимия човешки ресурс от експерти, които работят в Инспектората с оглед ефективното изпълнение на функциите му. Само на база на анализ на натовареността на специализираната администрация би могло да се направи извод дали същата следва да бъде увеличена, дали същата следва да бъде прецизирана, в смисъл редуцирана.
По отношение на информационната осигуреност. В институцията работи деловоден продукт, чрез който се регистрира входящата и изходящата кореспонденция на Инспектората. Чрез него също могат да се правят проверки за изпълнените задачи от администрацията. Закупен е и модул, чрез който да се разпределят на случаен принцип сигналите. Моя задача ще бъде използването на този модул.
Смятам, че е възможно и ще бъде удачно разработването на вътрешната електронна информационна страница на Инспектората, на която да бъдат публикувани всички вътрешни актове, процедури, съобщения и по този начин би могло работещите в институцията да имат бърз достъп до нужната им актуална информация.
По отношение на планирането на инспекционната дейност тя намира проявление към момента в Годишната програма на Инспектората. Прави впечатление в годишните програми на Инспектората, че не са идентифицирани по ясен начин оперативните цели, които си поставя институцията, нито пък става ясно на база на какви критерии са включени за проверка определени органи на съдебната власт. Смятам, че преимуществено в годишните програми на Инспектората следва да бъдат включени за проверка високо рискови органи на съдебната власт. Например, такива които правораздават като последна инстанция, а също и такива, които работят в София и в областните центрове на страната. Имам предвид по-натоварени органи на съдебната власт. Смятам, че в годишните програми на Инспектората следва преимуществено да бъдат включвани планирани контролни проверки, за да стане ясно изпълняват ли се препоръките, които са дадени при предходни проверки.
По отношение на извършването на инспекционната дейност тя се базира на приетата през 2010 г. Методика на Инспектората. При всяка една проверка се събират фактически данни, но кои какви са нужни за анализа на резултатите от проверки, какви са критериите и показателите за оценка, които следва да бъдат използвани за оценяване на работата на органите на съдебната власт не е регламентирано изрично във вътрешния акт на Инспектората. Само създаването на цялостна система, според мен, от ясни правила и критерии за оценка на работата на органите на съдебната власт би дала възможност на всички инспектори да имат и да проявяват еднакъв подход в инспекционната дейност. Смятам, че по този начин това ще бъде изключително важно за събирането на коректна информация от тези проверки, която коректна информация ще окаже влияние и при атестирането на магистратите и при кариерното им израстване.
Смятам, че с изключителна сериозност Инспекторатът следва да подходи и по отношение на предлагането на дисциплинарни наказания на магистрати и на административни ръководители. Във всеки един момент трябва да се преценяват всеки конкретен случай, като съответно се прави оценка дали конкретното нарушение е резултат от виновното поведение на магистрата или пък е резултат от прекомерна натовареност, от някаква слабост на системата, или от някаква друга обективна причина. Смятам също, че е важно да се уеднакви практиката по дисциплинарно наказване между Инспектората, Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд. Нужно е да има еднаквост при преценката кои деяния съставляват дисциплинарни нарушения, каква е процедурата, по която следва да протече дисциплинарното наказание така че да се приеме, че тя е законосъобразно проведена и кое наказание съответно следва да бъде наложено за конкретното дисциплинарно нарушение.
На последно място, изключително важен за публичния образ на институцията, е работата с медиите, с гражданското общество и с съсловните организации. Само с помощта и с подкрепата на всички тях смятам, че би се променил публичният облик на институцията и отношението на обществото към нея.
В заключение искам да кажа, че Инспекторатът е ключов орган при осъществяването на съдебната реформа и от начина на функционирането му зависи много отношението на обществото към съдебната система, а това не е без значение. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Точкова за представянето на Вашата концепция.
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Предоставям думата на г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Искам да поздравя и двете кандидатки с това, че първо са излъчени от професионална гилдия – от съдиите, и наистина направиха едно достойно професионално представяне на своите концепции, за което ги поздравявам. Отнесоха се с необходимата сериозност към изграждането на държавността.
Аз ще повторя въпроса си. Ако трябва да степенувате в две или три точки основни проблеми, стоящи пред Инспектората, решаването на които би имало бърз и ефикасен резултат в посока подобряване работата и резултатите от работата на Инспектората. Кои според вас са тези най-основни, но и разрешими в кратки срокове проблеми, като разрешаването им е свързано единствено и с компетенциите на длъжността „главен инспектор”. Благодаря.
Теодора Точкова:
Както изложих в концепцията си и в краткото й представяне, намирам, че основните проблеми, свързани с функционирането на Инспектората са досежно това, че няма изчерпателна вътрешна нормативна основа, по която да функционира Инспектората. Не са разписани по ясен начин и в пълнота конкретните правомощия и конкретния начин на функциониране на Инспектората. Смятам, че това ще бъде първата ми задача, да разгледам и съответно да прецизирам вътрешната правна рамка, на база на която ще функционира Инспектората.
Също за резултатите от инспекционната дейност, според мен, е много важно да се приемат вътрешни правила, които по ясен и категоричен начин да показват как ще бъде оценявана работата на органите на съдебната власт. Смятам това за най-важно към момента – една практическа стъпка, която следва да бъде направена, за да се оценяват проверяваните органи на съдебната власт обективно. Това от своя страна ще доведе до по-водещата или до по-голямо влияние на Инспектората при атестирането на магистратите и при кариерното им израстване.
На следващо място смятам, че следва да бъде анализирана и уеднаквена практиката на Инспектората, на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд по отношение на дисциплинарното наказване. В тази посока би могло да се направи обучение, например, между инспекторите, експертите, съдии от Върховния административен съд, членове и експерти от Висшия съдебен съвет така че проблемите, неяснотите, неразбирането да бъдат отстранени.
По отношение на правомощията на Инспектората по новата Глава трета „а” от Закона за съдебната власт смятам, че може това аналитично звено, което предлагам да се създаде в организационно-управленската структура на Инспектората да събира и обобщава практиката на Европейския съд по правата на човека по дела, по които страна е България, което ще спомогне, разбира се, и при преценката спазени ли са разумните срокове при разглеждане на делата, по които има оплакване със съответното заявление до Инспектората.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Точкова. Други въпроси? Заповядайте.
Смиляна Нитова:
Г-жо Точкова, моят въпрос е следния. Каква е Вашата равносметка за работата ви като ръководител на административен съд?
Теодора Точкова:
Смея да кажа, че мога да направя равносметка за работата си и да кажа, че съм успяла да се справям със задълженията си. При осъществяване на професионалната си дейност винаги съм се ръководила от закона и усилията ми са били винаги да допринасям за авторитета на съдебната власт. Старала съм се да изпълнявам бързо и качествено задълженията си като магистрат. А като административен ръководител, стремежът ми е да способствам нашият съд да осъществява бързо, качествено и предвидими правораздаване.
За изминалия мандат като ръководител на Административен съд-Хасково, мога да се похваля с това, че успяхме да изградим сградата на съда. Това е единствената съдебна сграда, която е построена специално за съд от много години насам. Бих казала също, че от повече от 50 години е първата административна сграда, построена в Хасково.
На следващо място мога да се похваля с това, че нашият съд спечели приза на Програмата за развитие на съдебната система с модел за бързо и качествено правораздаване, достъпно до хората.
Напоследък – от миналата година, нашият съд работи и по проект на ОПАК, насочен към повишаване на квалификацията на съдиите и на съдебните служители съвместно с Административен съд-Пазарджик, и с Административен съд-Смолян. Ние сме бенефициент по този проект.
Отделно от това, през годините направихме и едно социологическо проучване и изводите от него бяха, че всички, които са имали досег с работата на нашия съд, са доволни от бързината на правораздаването и от това, че могат да се информират в пълнота от нашата интернет страница от нашия информационен център, който сме изградили. Но най-вече е радостно за мен да споделя, че успяхме да изградим един отличен колектив в съда, в който всички работят всеотдайно и при взаимопомощ. С това се гордея най-вече.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи? Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Хареса ми това за аналитичното звено. Добре е, че тук присъства Заместник-министъра на правосъдието, защото доколкото знам бюджетът на Инспектората не е в състояние да осигури допълнително служители и за експерти, както беше казано преди малко. Това звено всъщност има и какво да работи, защото след пилотното решение на Европейския съд по правата на човека всъщност забавените дела, а и една част от тях дойдоха от там, минават през Инспектората преди да се прецени основанието и министърът на правосъдието да присъди обезщетения, банки, размери и т.н. Да, това е необходимо. Пожелавам ви, която и от вас да бъде избрана за главен инспектор, да защитите бюджета, защото там наистина има нужда от такова звено.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Това не беше въпрос. Беше по-скоро пожелание. Други въпроси? Аз имам един въпрос към г-жа Точкова.
Във вашата концепция, уважаема г-жо Точкова, Вие посочвате, че ще работите приоритетно за това да се извършват планирани и извънредни проверки на така наречените „високо рискови” органи на съдебната власт. Това е термин, който е доста интересен. Вие посочвате какво имате предвид – от една страна, органи, които действат като последна инстанция и от друга страна, посочвате органите на съдебната власт в Столицата. Считате ли, че в този термин „високо рискови” се включва като квалификация високо рискова от гледна точка на корупционния натиск, на който са подложени магистратите.
Теодора Точкова:
Да, разбира се. Не само натовареността е фактор, който определя моето виждане, че един орган на съдебната власт е високо рисков досежно това, че в него би могло да се допускат повече слабости досежно продължителността на разглеждане на делата, досежно продължителността на изписването на съдебните актове и на мотивите. Но също така високо рискови са и случаите, в които прозират някакви корупционни практики. Например, известно е, че някои корупционни практики са мотивирани от страни по дела със значителен материален интерес, респективно които целят издаване на наказателна отговорност. Смятам, че при извършване на контролната дейност от Инспектората следва да бъдат по-прецизно и по-задълбочено проверявани тези дела, които разкриват такива моменти, съобразно предварително установени критерии в тази насока.
Особено внимание следва да бъде отделено в случаите, когато най-вече съд, действащ като последна инстанция, не излага въобще мотиви по същество или пък мотивите са прекалено неясни.
Също случаите, когато даден казус се решава в противоречие със задължителна практика на горната инстанция, както и случаите, в които последната инстанция решава правен въпрос в противовес на съществуваща преди това еднопосочна практика, към която впоследствие се връща отново.
Това са проявленията на корупционните моменти, които могат да бъдат уловени, да бъдат усетени при проверката от инспекторите в тяхната дейност.
Но ако ме питате, смятам, че мнозинството от колегите ни работят много добре, много всеотдайно, на базата на закона и на събраните по делото доказателства и някак си за мен е обидно, когато се каже, че съдебната система е корумпирана. Не може заради неколкото капки катран в кацата с мед да се правят квалификации, че съдебната система е корумпирана.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за отговора. Г-н Явор Нотев.
Явор Нотев:
Всъщност по-скоро взимам думата, за да заявя задоволството си от последното изказване на г-жа Точкова.
Действително вярата в доброто, което все още можем да заявим, когато говорим за съдебна система, е нещо, което прави впечатление и заслужава адмирации. Но оттук ми хрумва следното.
Двете кандидатки се готвите да работите с екип от инспектори - екип, който е ясен. Това е една особеност на този избор.
Сега въпросът ми към г-жа Точкова, защото не зададох този въпрос при предишната кандидатка. Познавате ли хората, с които предстои да работите. Давате ли си сметка за техните качества? Разчитате ли на това, че ще се облегнете на тези хора, които няма как да не бъдат в основата на тази ваша отговорна, високо отговорна и професионална дейност. Споменахте деликатните въпроси, относно насоките, в които трябва да текат проверките, относно унифициране на критериите, по които ще се дават вашите оценки, относно деликатния въпрос за корупционните признаци и съответно изводи, които ще се направят тогава, когато се проверя магистрат. Всички си даваме сметка колко е деликатно и колко е трудно това.
Как разчитате да се справите с този екип, който не е подбран от Вас.
Теодора Точкова:
От инспекторите познавам само инспектор Захаринка Тодорова, защото беше дошла на проверка в нашия съд. От нея имам отлични впечатления. Останалите инспектори, които работят в Инспектората не ги познавам. Но смятам, че това не бива да пречи на бъдещата ни работа. В процеса на работа смятам, че когато се покаже добро отношение, съответно като се покаже твърда позиция като изисквания, хората биха могли да намерят някакъв баланс на общуване и съответно да работят по начина, по който е зададен. Смятам, че съм диалогичен човек, нормален и за мен е важна работата в екип, така че ще разчитам на всеотдайността, на добронамереността, на доброто отношение от всички инспектори и експерти.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Има ли други въпроси. Ако няма, да благодарим за участието в днешното изслушване на г-жа Точкова.
Да пожелаем успех и на двете кандидатки за този високо отговорен пост, който, за съжаление, много дълго време остана вакантен.
На себе си да пожелаем този път повече конструктивност и да се постараем да приключим успешно тази сага с избора на главен съдебен инспектор.
В края на тази точка искам да напомня, че съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за съдебната власт изборът от Народното събрание на главен съдебен инспектор следва да се проведе не по-рано от 14 дни след изслушването, т.е. от днешна дата не по-рано от 19 юни 2014 г. следва да се проведе изборът от Народното събрание.
Още веднъж успех на двете кандидатки. Благодаря ви за участието.
С това приключваме тази точка от дневния ред. Преминаваме към точка втора.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 453-03-36/02.04.2014 г., на приетите на първо гласуване законопроекти: № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев на 09.12.2013 г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г.
По тази точка гости на заседанието са г-жа Сабрие Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието и от Българската търговско-промишлена палата г-жа Заря Сълова и Антон Лалов, юристи, както и съдия Марина Дойчинова, съдия във Върховния административен съд.
Започваме с наименованието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта. Който е съгласен с наименованието на законопроекта, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 1. Има направено предложение от н.пр. Митхат Метин.
В § 1 т. 4, 5 и 6 да отпаднат.
Има също така и предложение от н.пр. Емил Радев, Десислава Атанасова, Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Снежина Маджарова, Желязко Желязков и Красимир Ципов в § 1 т. 5, т. 6 и т. 7 да отпаднат.
Снежина Маджарова:
Г-н Председател, има допусната техническа грешка. Предложението ни е идентично с това на колегата Митхат Метин.
Предс. Четин Казак:
Добре. Благодаря. Откривам разискванията. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, тъй като това е общ законопроект, предложението в основния текст е направено от мен и от колегата Кирил Добрев. Колегите очевидно не са съгласни с него. Аз ще кажа няколко думи, за да обоснова нашето предложение.
На практика ние предлагаме в обхвата на закона да попаднат и служителите на общински или държавни предприятия, изключая тези, които заемат технически длъжности. Предлагаме го по следните причини.
Искам да ви обърна внимание на т. 20 от действащия Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, според която абсолютно всички държавни служители, без тези, които заемат технически длъжности, попадат в обхвата на този закон. Ние предлагаме това да се разшири и по отношение на служителите в общински и държавни предприятия. Подчертавам, че в случая не става дума за търговски дружества с преобладаващо общинско или държавно участие, които са такива по смисъла на Търговския закон, а за един особен вид правни субекти, каквито са държавните предприятия. Искам да дам няколко примера за такива държавни и общински предприятия. Например РВД е такова държавно предприятие. Например Държавно предприятие радиоактивни отпадъци. Например, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Например предприятията в горския сектор – Югозападно, Северно, Централно и другите. Тоест това са държавни предприятия, които боравят със сериозен публичен ресурс. Те са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, съгласно Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост има особен ред на тяхното създаване.
В случая предлагаме. служителите в тези държавни предприятия да бъдат приравнени към държавните служители във всички останали сектори без тези, които заемат технически длъжности по отношение на необходимостта от това по отношение на тях да се прилагат изискванията на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Смятаме, че това е справедливо, още повече, че те наистина боравят със сериозен публичен ресурс.
Искам да обърна внимание и на т. 24, която също се предлага от колегите да отпадне. Става дума за членовете на оперативните програми, които се съфинансират от Структурните фондове и от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Пак съм извадила справка. Става дума за комитети към 8 министерства, които представляват по своя характер европейска администрация и които боравят със сериозни европейски пари. Обикновено и е факт, че една голяма част от тях не са в трудови или служебни правоотношения, а са на граждански договори. Обикновено практиката показва, че те са представители на различни браншове. Паралелно с това упражняват и друга обикновено частна търговска дейност, което не противоречи с техния статут на членове на оперативни програми и поради това те, имайки това качество, боравят и със сериозна информация, имат други механизми при вземането на едни или други решения, които се отнасят до боравенето с европейски пари, затова предлагаме те да попаднат в обхвата на този закон поради тези причини.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-жа Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, подкрепям предложението за т. 4, 5 и 6 от § 1 да отпаднат със следните аргументи.
На първо място, предлаганото изравняване на служителите в търговските дружества с над 50% държавно и общинско участие, включването им в обхвата на чл. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, ще доведе до изравняване на статута на служителите в търговски дружества с тези в държавната администрация. Не бива да забравяме, че Европейската комисия и специално по Механизма за наблюдение и контрол непрекъснато ни напомня, че следва да става въпрос за конфликт на интереси по високите етажи на властта. По този начин ние ще размием отговорността, ще се разшири обхватът на закона с безброй служители, които на практика не са държавни служители и ще прехвърлим болката от болната глава на здравата. А може да се окаже, че ще имаме и проблеми. Да не забравяме, че примерно, ватманите на трамваите по този начин също ще попаднат в обхвата на закона. Машинистите на влаковете в БДЖ също ще попаднат в обхвата на закона.
Така че не може по този начин да разширяваме обхвата на закона.
Последната мисия на Европейската комисия, която беше през септември, дори постави въпроса, тъй като аз участвах в нея, да се намали обхватът на закона, а не да се разшири, поради което апелирам народните представители да не подкрепят този текст.
По отношение на комитетите за наблюдение. Съгласно Регламент 1083 от 2006 г. на Съвета, комитетите нямат правомощия да разпределят европейски пари. Тези комитети се формират съгласно този регламент на принципа на партньорство.Там участват неправителствени организации, професионални организации. Включването им в обхвата на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, колеги, ще доведе до отказа на обществения сектор, на неправителствения сектор, на професионалните гилдии да участват и ще се блокира работата по оперативните програми.
Не бива да забравяме, че в европейския регламент е предвидено те да си попълват декларации за конфликт на интереси. Освен всичко това, те не получават и възнаграждения. Боравят с информация, но не получават възнаграждения и те не разпределят пари. Всички, които имат представа от европейски средства и фондове знаят, че тези комитети за наблюдение не разпределят средствата. И ако ние ги включим в обхвата на чл. 3 на Закона за конфликт на интереси, аз лично считам, че качествени професионалисти, които разбират от работата в съответните оперативни програми ще се откажат да участват в тези комитети за наблюдение. Имаме такъв пример със Закона за публичност на имуществото, който беше внесен от Яни Янев. Масово хората напуснаха. Не че това не са качествени хора, но когато за нещо, за което почти не получават възнаграждение и това, че си обществено ангажиран или си излъчен от професионалната гилдия да отидеш там, и да те превърнат в лице ,заемащо публична длъжност, за мен лично е рисково, поради което апелирам народните представители да не подкрепят този текст. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Само една реплика. Няма да влизам в излишни спорове. Явно всеки има формирано мнение. Само две уточнения да направя.
Пак подчертавам, че хипотезата на т. 25 предвижда не служителите на търговски дружества с преобладаващо общинско и държавно участие, а общинските или държавните предприятия и ви дадох пример за какви предприятия става дума. Всички знаете, да не повтарям, как се образуват тези държавни предприятия, как се назначават техните служители. Става дума за РВД, за Държавно предприятие радиоактивни отпадъци, Съобщително строителство и възстановяване и т.н. Оставям на вашата преценка.
Що се отнася до комитетите за наблюдение. В крайна сметка какъв толкова сериозен проблем поставяме пред лицата, които участват в тях. В крайна сметка те просто трябва да съблюдават изискванията на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и да подават съответни декларации при заемане на длъжността и след това във всеки конкретен случай, в който биха могли да имат конкуриращ се частен интерес. Това не е Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, това е Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Спирам. Всеки си има мнение. Предполагам, че ще гласува съобразно него.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други становища има ли?
Аз лично по-скоро подкрепям последното становище, което изказа г-жа Сапунджиева, според мен, трябва да се помисли за нова редакция на т. 25, защото съгласен съм, че не може един отговорен служител в държавно предприятие - има наистина много големи държавни предприятия, които боравят с много значим финансов ресурс и които носят голяма отговорност, те в момента не подлежат на деклариране на конфликт на интереси, докато обикновено служители до ниво младши експерт в момента от администрацията и то на местно ниво, на ниво областно подлежат на този закон – държавни служители, които нямат никакви правомощия по решаване. Тоест те имат спомагателни функции. Нямат технически, но реално в какъв конфликт на интереси може да изпадне един младши експерт, например? Реално може да се помисли за ограничаване, за вдигане на летвата поне до нивото началник отдел нагоре, където има все пак някакви функции по окончателно решаване или предложение за решаване на даден казус.
Това е моето становище. По-скоро в тази посока трябва да се върви, отколкото да се разширява ветрилото и за държавните предприятия.
Сабрие Сапунджиева:
Т. 23 на чл. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси казва:
„т. 23. Управителите и членовете на органите на управление и контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или орган на местното самоуправление.”
Тук са всички органи на управление и контрол на тези дружества.
Какво казва т. 25 за сведение на народните представители.
„т. 25. Служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.”
Позволявам си да взема думата и да кажа, че като член на тази комисия, която е прилагала този закон, трябва да се положат усилия да се докажат тези обстоятелства. Не може по силата на закона да кажем: Кой заема публична длъжност. Това изисква, хората, които прилагат закона, да отворят да прочетат, когато е подаден сигналът, примерно, срещу директора на едно лесничейство. Какъв е той? Орган, създаден със закон, по силата на кой закон е създаден, какви са му правомощията и да го отнесеш към една от тези хипотези.
Колеги, не можем да разпишем всичко numerous clause в закона. Нали затова е предвидено членовете на комисията да са юристи.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други? Други изказвания няма. Предлагам да пристъпим към гласуване на двете предложения, които са идентични.
Който подкрепя направеното предложение от н.пр. Митхат Метин от една страна и от друга страна от н.пр. Емил Радев и група народни представители, за отпадане на точки 4, 5 и 6 от § 1, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Приема се отпадането.
Сега подлагам на гласуване § 1 в останалата му част. Който е съгласен с така оформения § 1 без т. 4, 5 и 6, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се със седемнадесет гласа „за”, без против и въздържали се.
§ 2. По § 2 няма направени предложения.
Има ли бележки, изказвания? Няма.
По § 3 няма направени предложения.
По § 4 също няма направени предложения.
Няма направени предложения и предлагам и трите параграфа да ги гласуваме заедно.
Снежина Маджарова:
Аз имам въпрос, г-н Председател, по отношение на § 3. Може би въпросът ми е към г-жа Сапунджиева, защото все пак тя е вносител и очевидно има някаква необходимост от изменение на сега действащия текст.
Моята лична преценка е, че сега действащия текст е добър. И в интерес на истината пред мен възниква въпроса. Когато едно лице, заемащо публична длъжност е встъпило в тази длъжност, то съответно е подало встъпителна, подава годишна декларация и т.н. Давам пример. Един народен представител е избран за министър, заместник-министър и т.н. Хипотезите са най-различни. Кое налага необходимостта този народен представител, който си е изпълнил задълженията, отново да подава встъпителна декларация и т.н. Защото администрацията, според мен, е една и съща, г-жо Сапунджиева. Може би някаква практика е наложила необходимостта от това предложение. Но аз категорично го чета по този начин, по който казвам в момента. И може би след като чуя Вашите мотиви, бих предложила и да отпадне този параграф.
Предс. Четин Казак:
Заповядайте, г-жо Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря за въпроса.
Колеги, тази редакция, това прецизиране беше наложено от практиката, тъй като се оказа, че в много случаи самите администрации изискват от лицата да подават такива декларации и масово се подават такива декларации, включително и регистрите, въпреки че действащият текст сега гласи точно това. Ние просто искахме да го кажем много по-ясно и затова дадохме тази редакция. Ако решите да не го приемете, няма да има никакъв проблем. Но тази редакция е дадена с оглед прецизиране и с оглед прилагането от наблюденията, които имаме от регистрите и декларациите, които се подават. Просто изрично да го кажем, че не се подават при промяна на длъжността в една и съща администрация.
Снежина Маджарова:
Може би трябва да отпадне „една и съща”, което автоматично означава, че остава в сила сега действащия текст, който мисля, че е много по-добър.
Тоест, аз мисля, че с вашето предложение смисълът коренно се променя. Защото да дадох конкретен пример.
Мая Манолова:
Разбрахме, че всички мислим едно и също. Г-жа Сапунджиева е съгласна. Защо спорите.
Снежина Маджарова:
За нищо не спорим, г-жо Манолова. Виждате аз колко добронамерено говоря.
Мая Манолова:
Добре, ние ви разбрахме и ви подкрепяме.
Снежина Маджарова:
Добре. Г-н Казак, правя предложение за отпадане на § 3.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Аз също подкрепям това предложение. Струва ми се, че действащият текст е добър. Той трябва да се изпълнява стриктно. И може би Комисията за конфликт на интереси трябва да следи и трябва да оказва на съответните администрации и ведомства да не изискват повторно подаване на декларации от едно лице, което вече веднъж е подало подобна декларация.
Сабрие Сапунджиева:
Даже има случаи, в които Комисията за конфликт на интереси е наложила наказание точно за това нещо, въпреки че не би следвало.
Предс. Четин Казак:
Добре. Подлагам на гласуване направеното предложение на заседанието на Комисията от г-жа Снежина Маджарова за отпадане на § 3. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Благодаря. Има ли против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. С шестнадесет гласа „за”, без против и един „въздържал се” се приема предложението за отпадане на § 3.
Подлагам на гласуване § 2 и § 4. Който е съгласен с двата параграфа – 2 и 4, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Със седемнадесет гласа „за” се приемат § 2 и § 4, без против и въздържали се.
§ 5. По § 5 има предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за отпадане на т. 2 и 3.
Има и предложение от г-жа Мая Манолова и Кирил Добрев в § 5, относно чл. 19.
„а) т. 2 да се измени така:
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) При съмнение за конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, може да направи питане до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която приема становище в 14-дневен срок от постъпването му.”
Б) точка 3 да отпадне.”
Някой желае ли да вземе отношение. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Всъщност и предложенията на депутатите от ГЕРБ са в една и съща посока. Ако не сте забелязали, да ви обърна внимание. Вие предлагате да отпадне отмяната на възможността задължени по закона лица да отправят питане до Комисията за това дали в конкретната хипотеза ще бъдат в конфликт на интереси или не.
Ние с колегата Добрев просто сме го разписали по-ясно, защото предлагаме това да се прави директно до комисията, а не чрез органа по назначението. Така че тук целта е ясна – да има ясна процедура, чрез която разпоредбите на закон да играят и превантивна роля. Тоест едно лице, което е задължено по закона да може в случаите, в които има някакво колебание за това дали ще попадне в хипотеза на конфликт на интереси, преди да започне да изпълнява съответните функции, да попита комисията е ли е или не е налице конфликт на интереси в този конкретен случай. Това, от една страна, ще играе превантивна роля, а от друга страна, от погледа ми върху реалната ситуация много често хората просто отказват да изпълняват една или друга функция просто от страх да не попаднат в някои от хипотезите на закона. Така като има ясно разписана процедура как питат и как им отговаря комисията, този проблем може да бъде решен.
Предс. Четин Казак:
Г-жа Маджарова, заповядайте.
Снежина Маджарова:
Г-жо Манолова, ние на предходното заседание изяснихме нашето становище по въпроса, имайки предвид казаното от г-жа Сапунджиева. Всъщност въпросът „може да отправи питане” автоматично води до това, мисля че над 100 хиляди лица, заемащи публична длъжност могат да зарият комисията с питания, което би блокирало същинската й работа. Всъщност аз не виждам тук логиката тази комисия да изпълнява консултантска дейност. За това и Вие сте юрист и аз съм адвокат, и Вие сте адвокат. За това си има адвокати, т.е. има лица, които биха могли да консултират тези лица, заемащи публична длъжност.
Ние специално сме направили това предложение, възприемайки доводите на г-жа Сапунджиева, защото смятаме, че консултантската длъжност на тази комисия всъщност противоречи с основните й функции. Тя трябва със съвсем различни неща да се занимава. А тези лица, които имат проблеми с евентуален конфликт на интереси, могат да си подадат декларация и да се оттеглят сами от изпълнение на съответните задължения и функции.
Така че ние си поддържаме нашето предложение. Считаме, че следва да отпаднат тези предложения от законопроекта.
Мая Манолова:
Г-жо Маджарова, Вие не сте си прочели собствените предложения.
Аз не знам какво мислите Вие. Просто казвам, че предложенията ни са в една посока, четейки това, което сте предложили. А вие какво предлагате.
„В § 5 т. 2 и 3 да отпаднат.” Какво пише в т. 2.
„2. Алинея 2 се отменя”
Да ви прочета ли действащия текст - това, което вие на практика предлагате, да остане.
Действащият текст е:
„Съмнения за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност може чрез органа по избора или назначаването или съответната комисия да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
Аз се ръководя от това, което вие сте написали. А това, че Вие не знаете какво сте написали! Това предлагате и затова казвам, че мислим в една посока.
Снежина Маджарова:
Идеята ни е различна. Ал. 2 да отпадне. Техническа грешка е.
Мая Манолова:
„Вашето предложение е в § 5 т. 2 и 3 да отпаднат.”
Снежина Маджарова:
Да, Вие сте права. Идеята ни е ал. 2 да се отмени.
Мая Манолова:
Тогава си оттеглете предложението.
Снежина Маджарова:
Аз няма как без останалите колеги да оттегля предложението от името на всички вносители. Мисля, че имаме практика в тази посока.
Мая Манолова:
А освен това, тъй като развивате някакви хипотези за хиляди лица, които евентуално биха попитали комисията, само да ви дам конкретни числа, защото е хубаво да се опираме върху някакви конкретни факти, а не върху някакви фантасмагории. Да ви кажа какви са числата и те са видни от отчета на Комисията, представен пред Народното събрание – в доклада. Според него, такива питания, тъй като и досега съществува такава практика, са отправени 62 питания по конкретен повод през 2012 г., а през 2013 г. са отправени 61 питания. А не хиляди питания, както казвате. Може да го проверите. Докладът е в библиотеката.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря, г-н Председател.
Аз моля народните представители да подкрепят текста на вносител в § 5. Като член на Комисията винаги съм била против тези адвокатски консултации в Комисията. Защото това на практика блокира работата на Комисията, тъй като когато комисията се произнесе преди да има сигнал за конфликт на интереси, а обикновено такива са случаите, които г-жа Манолова цитира, след това, когато постъпи сигнал срещу съответното лице, Комисията много трудно може да се произнесе, защото в съда това становище се размахва, може да се размаха и тогава какво става с решението на Комисията.
Това е опит по този начин с тези текстове да се узаконят тези становища на Комисията. досега те са предавани, без да има такова правомощие Комисията по закон. Комисията не е адвокатска кантора, уважаеми колеги. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други мнения. Заповядайте. Моля да се представите.
Николай Николов:
Благодаря ви. Казвам се Николай Николов. Поканен съм на това заседание в качеството ми на експерт в тази материя. Работя от пет години. Имам две научни разработки в материята на конфликта на интереси. Понастоящем съм член на комисията и временен председател.
Ако позволите, бих искал да взема становище по този въпрос.
Напълно подкрепям предложението за изменението на ал. 2 на чл. 19. Наистина такава практика в момента има. С или без законов текст питания до Комисията, директно адресирани до нея какво да правят в конкретната ситуация. Например, избраха ме за председател на Общинския съвет. Съпругата ми работи като технически сътрудник на Общинския съвет. Да я уволнявам ли? Как бих могъл да избегна ситуация на конфликт на интереси? Питанията от този тип няма да секнат в случай, че този текст не се възприеме. Така или иначе по общите принципи, по общите правила на правото Комисията и в перспектива ще бъде задължена да отговаря на тях.
Тук обаче логиката не е общите правила и принципи на правото да бъдат спазени. Тук логиката е по-висока – да се даде един знак, че Народното събрание, чрез акта с висша юридическа сила, какъвто представлява закона, настоява и развива идеята за превенцията на конфликта на интереси, за предотвратяването на конфликта на интереси, а не за по следващата санкция.
Тук се предлага срок, в рамките на който комисията да реагира. Тоест няма да бъде забавено съответното правомощие. Абсолютно задължително е същото питане да бъде отправено преди упражняването на правомощието.
Не мога по никакъв начин да споделя идеята, че ще бъдат давани консултации на когото и да било и за каквото и да било. Консултантската дейност е свързана с възмездност. Това е държавната функция. И нека ви припомня, че много често други колективни държавни органи също предоставят предварителни становища по един или друг въпрос. Например, Държавната комисия за защита на класифицираната информация. Това е единият вариант.
Другият вариант е може би в някои отношения във връзка макар и с конкретни права, Комисията за защита на конкуренцията. От тази гледна точка наистина тук да повторя – задачата е много по-висока. Дали се държи на превенцията, дали се търсят истински механизми за превенцията или се чака, човекът образно казано да „сгази лука”, да постъпи сигнал срещу него и той да бъде санкциониран впоследствие. Това е важното.
И може би е редно да актуализирам числата, дадени от г-жа Манолова. От началото на годината до момента за 2014 г. са постъпили около 30 такива питания в Комисията. Те се водят в отделен регистър, на специален отчет са и не са нещо, което няма бъде предотвратено, ако този текст не бъде възприет.
Мая Манолова:
Напротив, ако се приеме предложението, текстът в действащия закон ще отпадне.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Манолова, разбрахме тезата на г-н Николов. Други мнения? За последно г-жа Сапунджиева по този въпрос.
Сабрие Сапунджиева:
Колеги, изразеното от колегата Николай Николов, временно изпълняващ длъжността Председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, становище на практика означава изявление пред народното представителство, че сега без да има правомощия, Комисията е извършвала тази дейност, което означава деклариране, че тя е нарушавала закона.
За мен тази промяна в закона и превръщането на Комисията в орган, който ще дава консултации, а няма да контролира, това не е начин за превенция. Има нещо неясно в тази философия за превенция да даваш становища. Много моля! Това ще доведе до сериозни проблеми в работата на Комисията, да не говорим за това, че с малкия й щат тя няма дори и капацитет да го прави това.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз поставям на вашето внимание не конкретен текст, но въз основа на предложението. Съгласен съм с това, което каза г-жа Сапунджиева, че всъщност така предварително могат да се решават казуси. И значи ли, че ако на едно лице е даден един отговор, после не може да се възобнови процедурата дали то е в конфликт на интереси. Тогава то ще каже пред комисията, че има такова становище. Тогава тя би трябвало да прекрати производството на основа на това становище. Затова аз съм съгласен, че такива индивидуални запитвания, колкото и да са предизвикани от реални казуси, е трудно да бъдат решавани.
Но иначе идеята на вносителите на предложението, според мен, е обоснована. Защото има гранични противоречиви случаи. Те даже не са единични. Те са за определени категории. Имаше пример по отношение на съветници дали могат или не могат да заемат някакви длъжности. Тоест случаи, които предизвикват противоречиво тълкувание.
Не е ли възможно да трансформираме това предложение, че при определени категории случаи, Комисията може да се произнася и тогава тя няма даде отговор на запитването на лицето Х или У, а ще се произнесе по един случай. Въпросът е кой да я сезира, за да може да стане това нещо. И това ще бъде наистина една превантивна и положителна роля.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Стоилов. Не може Комисията да има тълкувателна дейност. Г-н Стоилов зададе много точно въпроса. Забележете действащата редакция на ал. 2 на чл. 19.
„(2) При съмнения за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност може чрез органа по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
Имали сме такива случаи в Комисията. Кмет е изправен пред ситуация, в която трябва да подпише договор, който е сключен въз основата на търг, в който са участвали лица, с които той е в конфликт на интереси. И това е философията на чл. 19, ал. 2 – комисията се произнася има или няма конфликт на интереси.
А предлаганата редакция е комисията да дава адвокатски консултации. Това е съществената разлика. Действащият текст си е много добър и е много добре работещ. Имали сме случаи, пак казвам, в които при такова питане ние сме казвали: „Да, вие сте в конфликт на интереси.”
Мая Манолова:
Момент, вие предлагате ал. 2 да отпадне от действащия текст. Тоест изобщо тази хипотеза да не е възможна.
Сабрие Сапунджиева:
Ние казваме в ал. 1 това.
Мая Манолова:
Да, но въпросът с питането и с превенцията евентуално е уреден в ал. 2, а вие предлагате ал. 2 да отпадне. Тоест с тази възможност се приключва.
Янаки Стоилов:
Тогава би трябвало да запазим смисъла на старата алинея и ако трябва да я редактираме, защото сега предлаганата ал. 1 много стеснява тази възможност. Така че ние не трябва да се отказваме от ал. 2 и, ако трябва, да я редактираме в смисъла, който тя и сега носи, която е донякъде близка до предложението на г-жа Манолова. Но нека наистина да стъпим върху действащия текст и да видим дали той да бъде прередактиран. А не да отпада и да преминава в редакцията на сегашната ал. 1.
Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Моето мнение е:
Първо, недопустимо е един орган, който има контролни функции и санкционни да дава предварителни становища по конкретни казуси, тъй като все едно да попитате съда предварително как би решил даден конкретен казус и той да ви даде решението.
Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не може предварително да се произнася по конкретни казуси. Не би трябвало да бъде така, защото представете си хипотеза. Новоизбран председател на общинския съвет отправя такова искане за становище, както каза г-н Николов. Комисията казва: Няма конфликт на интереси и дава становище. След това веднага след като встъпи в длъжност, някой подава жалба до комисията или сигнал, че съпругата му е еди-какво си. Образува се официално производство и се представят някакви нови данни и т.н. и комисията е принудена да вземе друго становище, че има конфликт на интереси. Получава се много конфузна ситуация за самата комисия.
Второ, по принцип е недопустимо. Например, Комисията по правни въпроси непрекъснато е заливана от искания за тълкувания на конкретни законови разпоредби. Ние системно отговаряме, че това не е работа на Комисията по правни въпроси да тълкува закона. Законите се тълкуват от съда.
Мая Манолова:
Г-н Казак, това е комисия не само за установяване на конфликт на интереси, а за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Тоест превантивната дейност на тази комисия е съществена част от нейната работа въобще. Тук не може да се сравнява със съда, който правораздава и прилага закона.
Предс. Четин Казак:
Има си механизми за предотвратяване.
Мая Манолова:
Още повече, че наистина има много гранични случаи, в които включително и всеки от нас е вдигал телефона да пита някой експерт. Не е ли по-добре това да е канализирано и всеки гражданин, за да не влезе в ситуация на конфликт на интереси, да може да попита.
Предс. Четин Казак:
За мен Комисията трябва да издаде методически указания на типови казуси, по които да издаде указания – в такива и такива хипотези има конфликт на интереси, в тези и тези – няма, и по-нататък всеки да преценява.
Янаки Стоилов:
Може ли под формата на реплика още малко да продължим тази дискусия, г-н Казак. (Заповядайте.)
Ние трябва да трансформираме индивидуалния случай в типичен. Аз не казвам комисията да казва дали за дадено лице е в конфликт или не е в конфликт на интереси. Но това лице обикновено има някакво качество. И когато се поставя въпросът, той трябва да се трансформира като принципен въпрос. Така че нека да се запази възможността не пряко заинтересованият, а по някакъв институционален ред да се отправя въпросът и той да се отправя не като персонален, като индивидуален казус, а като типичен случай, по който Комисията трябва да се произнесе и тя така наистина играе важна превантивна роля. Мисля, че това напълно ще се впише в профила на тази особена, да я наречем юрисдикция, защото тя наистина трябва на един по-ранен етап да предотвратява възможни конфликти, а впоследствие да ги санкционира. Благодаря.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, мога ли във връзка с изказването на г-н Стоилов да поясня нещо. (Заповядайте.)
Това, което казва г-н Стоилов, е абсолютно резонно и то е в унисон с всичко това, което беше казано. Само искам да обърна внимание, че в чл. 22е вносителят предлага изменение в текста по отношение на компетентността и функциите на Комисията.
На практика това, което ни се предлага да приемем в § 14, в т. 4 на ал. 1 на чл. 22е (ние не сме стигнали още до този параграф) е:
„т. 4. извършва анализи на прилагането на закона.”
След това, в т. 5 „прави предложения и подава сигнали…” и в т. 6 „изготвя и приема методически указания по прилагането на закона”.
Аз мисля, че точно тук е мястото на този текст и в този смисъл другият текст, който предвижда Комисията да изразява становище по отношение на конкретни питания, по отношение на конкретни лица е излишен.
И в този смисъл беше моето изказване.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Маджарова. Заповядайте. Моля да се представите.
Марина Михайлова:
Може ли да чуете мнението на съда.
Казвам се Марина Михайлова, съдия. Председател съм на състав в Пето отделение, което гледа делата. Почти съм готова с докторска дисертация на тема „Съдебен контрол по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” и съм участник в работната група в Министерството на правосъдието.
Тук не става дума за някакво тълкуване автентично и друго, а става дума за даване на разяснения и указания по прилагането на закона с оглед превантивната функция – неговата превантивна функция, която е на първо място – предотвратяване на конфликт на интереси. И когато се записа от някое лице за конкретен казус, комисията ще отговори по принципен въпрос. Съдът не е обвързан нито от становището на комисията, дори то да е грешно. Защото, например, Сметната палата дава на сайта си указания как да се попълват декларациите, а самите колеги магистрати, когато трябваше да си попълнят декларациите многократно ми се обадиха да питат кое трябва да се декларира и кое не.
Така че считам, че е важно да се остави като указание или разяснение във връзка с т. 4 на § 10. Това не е консултантска дейност. Това е превантивна дейност от гледна точка на теорията за конфликт на интереси. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Ние обсъждаме друг параграф.
Марина Михайлова:
Аз говоря, че извършва анализи по прилагането на закона.
Предс. Четин Казак:
По това няма спор. Ние говорим сега за чл. 19, ал. 2.
Марина Михайлова:
Да и е във връзка. Указанията по тълкуването са във връзка с анализирането на дейността, но те не са консултантска дейност.
Подкрепям становището, което е предложено от г-жа Мая Манолова, но да бъде с редакция не да се установи конфликт на интереси, а да се дадат указания или разяснения по закона. Така би било по-ясно.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз не можах да разбера каква е разликата между указания по тълкуването на закона и указания по прилагане на закона. Има разлика, разбира се. Не виждам как комисията ще дава указание по тълкуване на закона. Дава разяснения по тълкуване на закона. С какво това се различава от записаните методически указания, което обобщава всичко. Това не мога да разбера.
И понеже очевидно този спор ще го премятаме – указания по тълкуване, разяснения по прилагане и методически указания, предлагам да прекратим дебата и да пристъпим към гласуване. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. И аз предлагам да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуване.
Янаки Стоилов:
Да се прередактира текстът въз основа на сега действащия. Дискусията, според мен, все пак трябва да ни е довела до по-сполучливото решение на този въпрос.
Предс. Четин Казак:
Г-н Стоилов, моля дайте конкретна редакция.
Цецка Цачева:
Аз имам процедурно предложение. Нямаме готовност с редакцията така, както я предлага г-жа Манолова в момента. Нека да имаме предложението в писмен вид, да го осмислим. Повече от два часа и половина сме тук. Да прекъснем днес заседанието и да продължим на следващото заседание с обсъждането на законопроекта на второ четене.
Напредна времето и това е моето предложение.
Предс. Четин Казак:
Добре. Правите формално предложение за прекратяване на заседанието.
Янаки Стоилов:
Ако има други съществени спорни въпроси, да бъдат заявени, за да могат вносителите или други да подготвят редакции, писмено, които да гледаме следващия път, за да можем завършим по-бързо.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Манолова, ако можете да представите някакви подобрени редакции на вашите предложения за следващия път.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Цецка Цачева за прекратяване на днешното заседание и отлагане разглеждането на тази точка за следващото заседание.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря. Мнозинство. Аз не подкрепям прекратяването на заседанието. Аз се въздържам. Но поради наличие на мнозинство се приема предложението за прекратяване на заседанието.
Закривам днешното заседание.


Председател:
Четин Казак