Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 42

Днес, 18.06.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник министър; от Върховния административен съд – Марина Михайлова Дойчинова, съдия; от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – Николай Николов, член и изпълняващ длъжността председател; от Българската търговско-промишлена палата – Васил Тодоров, член на Управителния съвет и парламентарен секретар на БТПП, и народния представител Светла Бъчварова, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум и ми позволете да открия днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси и да ви предложа следния проект на дневен ред. Той се състои от две точки:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-54, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 30.05.2014 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 453-03-36/02.04.2014 г., на приетите на първо гласуване законопроекти: № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев на 09.12.2013 г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г. – продължение.
Имате ли бележки по така предложения проект за дневен ред? Не виждам. Подлагам на гласуване проекта за дневен ред. Който е съгласен с така предложения проект на дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-54, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 30.05.2014 г.
Г-жа Бъчварова е тук и й предоставям думата да представи законопроекта. Заповядайте.
Светла Бъчварова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Съвсем накратко ще ви представя предложените промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Те са в две насоки:
Първата насока е свързана с необходимостта да се промени чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който касае възможността земеделски производители, които имат проекти по Програмата за развитие на селските райони и изпълняват проекти агроекология, не само в този програмен период, но и в следващия, да имат възможност да използват една и съща земеделска земя в периода, в който съответно те имат такъв ангажимент. Ако има промяна повече от 10% от местоположението на терените, които съответно те притежават, съответно този агроекологичен ангажимент отпада и се получават санкции, връщане на средства, което не е приемливо най-малкото от гледна точка на усвояването на средствата. Тук искам да подчертая, че става въпрос само за служебни споразумения. Собствениците на земеделска земя не са под никаква форма ощетени, тъй като текстовете и разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предполагат, че собственикът всяка една година има право съответно да подаде заявление за това да притежава и да обработва земята в реални граници. Тази земя, която остане и за която съответно се сключват споразумения и те са служебни, препоръката на предложените текстове е те да бъдат на територията на един и същ географски регион, за да може наистина тези ангажименти да се изпълняват в петгодишен срок.
Това е едната промяна.
Другата промяна касае по-скоро предходна промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където не бяха приети Преходните и заключителните разпоредби.
Тук се предвижда първо, всички започнати производства по чл. 37и - 37п да приключат по стария ред на закона.
Освен това, необходимостта, която беше предвидена в предходния закон в Преходните и заключителните разпоредби по отношение на отдаването на пашите и ливадите да се направи една ревизия на действащите договори, които са сключени от държавния поземлен фонд, а така също и от общинския поземлен фонд и това се е осъществило от областните управители. Причината е, че има изключително много нарушения в сключването на тези договори, включително трябва да ви кажа, че работейки по закона виждам, че общините сключват и договори за предоставяне на пасища и по Закона за арендата, което е някакъв абсурд от гледна точка на това, че 25-30-40-50 години се сключват договори с някакви минимални плащания, при условие, че фирмите, които съответно са сключили тези договори нямат въобще регистриран животновъден обект.
Затова един анализ на това какъв общински фонд за пасища и ливади има, какъв държавен фонд има пасища и ливади, и съответно те да влязат в процедурата по предоставяне чрез комисии на собствениците на животновъдни обекти е една предпоставка наистина да се реализира изискването на закона тези земеделски производители да имат достъп до възможността да ползват пасища.
Освен това, другата промяна е свързана с определянето на размера на санкцията, особено за офшорни компании, които съответно са придобили земя. Знаете, че това беше с промяна на закона и до края на годината да се освободят от тази земя, поради факта, че те нямат право да се разпореждат с нея и да я използват.
Това са промените в краткия закон.
Ако има въпроси, ще отговоря. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, откривам дискусията по законопроекта. Предоставям думата на г-н Данаил Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Изследвахме предложения проект за изменение.
По § 1 ще възразим и то ще възразим с чисто вещно правен аргумент. Твърде много станаха обремененията върху вещното право на собственост, особено върху земеделските земи.
С разпоредбата, която предлагате в § 1 се предоставя възможност на ползвател, който неконцесуално е бил определен за такъв ползвател и за кратък срок от една година, да разшири този срок на ползване в рамките на пет години. Това е свръх огромна тежест за правото на собственост. И тук, с извинение, че интервенирам във вашия отрасъл, който има специфична логика, ще кажа следното. Трябва да пазим класическото съдържание на вещното право и на собствеността. Собствеността е охранена от Конституцията, а не правото на ползване.
Освен това не искам да коментирам ширещи се практики на агресия, изнудване и изземване от ползватели против волята на действителните собственици на земеделски земи. Този процес трябва да се ограничава, а не да се подпомага и да се ескалира до степен и някаква си оперативна програма и то даже не е програма, то е мярка „агроекологични плащания”, да бъде правно основание, ограничаващо правото на собственост. Като се планират програмите и съответно като се договарят условията, биха могли агенциите и органите да сторят така, че това договаряне да държи сметка за дългия период, който е необходим да се ползва една чужда земя.
Аз коментирах с нашите специалисти по земеделие. Те по принцип казват, че подкрепят това да се подпомогне мярката „агроекологични плащания” от съдържателна страна, но пак подчертавам това не бива да става за сметка на конституционно гарантираните права и особено правото на собственост, което е основата на демократичната държава.
По § 2 – по отношение на проверката. Аз този параграф го чета, ако не от половин година, поне от 3-4-5 месеца и все го коментираме:
„§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните, съответно областните управители, извършват проверка на всички сключени през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, включително на мерите, пасищата и ливадите, за съответствието им с действащото законодателство.”
И ако вместо беше предложено като норма в Преходните и заключителните разпоредби министърът беше разпоредил такава проверка, сигурно щеше да е свършила. Според мен, въобще на министъра не му трябва такава правна норма, за да го овласти да извърши такава проверка.
Като бивш областен управител само ще отбележа, че дълбоко се съмнявам в инструментариума, в технологията областните управители да вършат точно тази проверка. Знам кои ведомства и как кореспондират и комуникират с областните управители и ви казвам, че е трудно, въпреки че по мое време имах прекрасна комуникация с областна дирекция „Земеделие”- София.
Но тук есенцията на нормата е друга. И вносителите – проф. Бъчварова, изрично каза. Тук идеята и концепцията е да се сложи (да не използвам груби изрази) но силово да се интервенира местната власт по отношение на техните правомощия във връзка с ползването и разпореждането с земеделска земя. Сигурно това е възможно да стане, но няма да стане с проверка. Действително за това е необходимо да има законодателно решение, за да може респективно 264 общински съвета на територията все пак да имат задължителен императив, който да следват. Съгласен съм, че вероятно някъде има изкривяване. Много е възможно да има и 50 годишни договори за наем или за аренда. Тук съм абсолютно съгласен, че нямат правно основание.
Но пак казвам, считаме, че този ефект може да се получи нормално и естествено чрез взаимодействие между централната и местната администрация, включително министърът на земеделието е достатъчно компетентен и да издава заповеди, и да изисква документация, и разполага и с данните в интерес на истината.
Това, което би следвало да подкрепим и за което казваме, че изрично подкрепяме, това е предложението за § 4 по отношение последиците за търговските дружества, което не отговарят на изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Действително тук режимът остава недовършен и би следвало да има някакъв регламент, който да изпълнят такъв вид дружества.
„§ 4. (1) Търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, е длъжно да изпълни изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 38 от 2014 г.) в срок до 1 януари 2015 г.
(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 се налага имуществена санкция по реда на чл. 41 в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя.
(3) Когато след налагането на имуществена санкция по реда на ал. 2 нарушението продължи за повече от три месеца, санкцията е в троен размер на първоначално наложената санкция.
(4) За всяко следващо нарушение се прилага ал. 3.“
Но въпреки подкрепата за тази разпоредба, обръщаме внимание, че за другата му съществена част проектът не би следвало да се подкрепи.
Искам да кажа, че макар да искаме да подкрепим § 4 ще се въздържим от подкрепа на законопроекта, заради другите разпоредби. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Маджарова има думата.
Снежина Маджарова:
Благодаря, г-н Казак.
Аз бих желала да обърна внимание на един много сериозен правен проблем в § 2. Тук се предвижда да бъде направена „проверка на всички сключени през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, включително на мерите, пасищата и ливадите, за съответствието им с действащото законодателство.”
Основен принцип в правото е и то по-конкретно по отношение на материалното право, че договорите се сключват съобразно закона, който е действал към момента на сключването им. Тоест, да се прецени един договор дали е действителен или страда от някакви пороци, ние трябва да имаме предвид закона, който е действал към момента на сключването. Дали след това са направени промени в съответните закони, как те са се отразили на тогава сключените договори, и дали тези договори в момента съответстват на сега действащо законодателство е правно релевантен въпрос. Тоест, по този начин, по който е въведено предложението за текста, то ще наруши много сериозно основен принцип в правото.
Освен това, дори и да не съответстват на действащото законодателство, какъв ефект бихме могли да постигнем от тази проверка? Ако някой реши да ги прекрати, има си основание в съответните договори, на които би следвало тези договори да бъдат прекратени. Ако искаме, примерно, да направим контрол по законосъобразност, т.е. г-жа Бъчварова да реши проблемите, които коментира сега, които и преди сме чували да се коментират, тъй като не за първи път гледаме този текст, то има други законови способи, законови процедури и по този начин не би могъл да с постигне ефектът, който тя търси от приемането на този текст. Дори, ако щете, и чрез общия контрол за законосъобразност, който би трябвало да извършват прокуратурите, но не и по този начин, по който е написано в текста.
И на още нещо бих желала да обърна внимание. За пореден път тук се изземват правомощия на местните власти. Въпросите, свързани с управление, разпореждане с общински имоти са от компетентността на органи, като общинския съвет. Това е тяхно основно правомощие по силата на Закона за общинската собственост. Когато са приемани решения, извършваме контрол по отношение законосъобразността на тези решения, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. И сега в момента за пореден път държавата чрез областния управител се опитва да изземва функции на местните власти – нещо, което категорично е забранено, включително и от нашата Конституция. Трябва да се намери друг подход, за да решите проблема си. Но тук като цяло нарушавате основен принцип. Всъщност търсите ефект, който не бихте могли да го постигнете с този текст. Дали съответстват на действащото законодателство, това не е основание за прекратяване на един договор. Така че от тази гледна точка!
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-жо Маджарова. Г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Госпожи и господа народни представители, съвсем накратко ще взема отношение.
По § 1 аз няма да коментирам, защото това е материя, която в по-голяма степен се отнася към земеделската проблематика и там разчитам този въпрос да бъде решен в Комисията по земеделието и горите.
По отношение на Преходните и заключителните разпоредби, където въпросите са повече юридически, мисля, че § 3, 4 и 5 не създават никакви проблеми и е излишно те да бъдат аргументирани, защото уреждат последиците от вече въведени задължения, уреждат завършване на текущи производства и привеждане на подзаконовите актове с новите изисквания.
По § 2 аз частично съм съгласен с това, което каза г-жа Маджарова. Защото идеята на текста сигурно е друга, но тя мисля, че може да бъде променена при по-нататъшното разглеждане. След като се направи този преглед на договорите, дали за три месеца или колкото са необходими, това трябва да се прецени, може да се въведе задължение договорите, които са сключени за този период да се приведат в съответствие със законовите промени. Това не е недопустимо, защото всеки един нов закон може при определени условия, да ревизира права и задължения на страните по един договор с продължително изпълнение. Защото наистина страните, когато са сключвали договора е трябвало да направят така, че той ад съответства на действащото към онзи момент законодателство. От тях няма как да се иска те да предвидят нещо, което впоследствие може да въведе законодателят. Но пак казвам, този въпрос може да бъде решен, според мен, когато вече с новите разпоредби се иска съобразяване на сключени договори и това се прави в редица области. В някои области даже тези промени настъпват автоматично, ако става дума за императивни разпоредби, които действат върху съдържанието на договорите. Вероятно тук е по-сложно и трябва да се прецени до каква степен тези нови разпоредби, при какви условия могат да коригират съдържанието на вече сключени договори, ако страните приемат да продължат. Защото, ако не приемат, могат да ги прекратят. Тоест те не са поставени само в позицията да избират по-благоприятен, да го наречем, за тях режим.
Така че поради тази причина мисля, че комисията трябва да даде подкрепа по принцип на законопроекта и тези въпроси да бъдат доизяснени по-нататък при неговото обсъждане. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов има думата.
Филип Попов:
Може би като реплика към колегата Кирилов, защото той засегна темата или поне така аз разбрах и чух – вещно право на ползване в т. 1. Може би се лъжа. Но има разлика. Тук говорим по-скоро за договор за наем, за аренда, което е различно от вещното право на ползване и по форма за действителност, и няма вещно правен ефект. Вие много добре знаете.
Данаил Кирилов:
Не ме разбрахте правилно. Точно това исках да акцентирам, че не може с обикновеното ползване да обременяваме вещното право на собственост. Това е косвеният ефект и то за пет години.
Филип Попов:
Специално договорът за наем по ЗСПЗЗ знаете колко може да бъде неговата максимална продължителност.
Данаил Кирилов:
Не, колега. Ако вие сте наследили земеделски земи и нямате поглед върху тях, вижте, че те се обработват от трето лице, което не е вам известно и вие не сте договаряли с него нищо. Ако това трето лице се яви и е заявило мярката и участва в проекта „агроекологични плащания”, от това ползване, което е в рамките на една година на друго основание по специалния закон, то ескалира и става пет годишно или за периодите, които са визирани тук. Това исках да се разбере.
Филип Попов:
То пак е в рамките на облигационното право и в срока на договора за наем.
Данаил Кирилов:
Не. Няма облигация тук. Ако имаше облигация, друго щеше да е положението.
Филип Попов:
Аз казвам, че няма вещно правен ефект.
Данаил Кирилов:
Никой не спори по това, че това е ползването на наемателя и на квази наемателя, защото наемателят по техния специален закон също е измислено конституирана фигура.
Предс. Четин Казак:
Може би г-жа Бъчварова ще даде разяснение накрая.
Светла Бъчварова:
Тъй като целият текст на закона го нямате и от това, което ви се предлага, не излиза, че собственикът на земя няма право да си ползва земята.
Всеки един собственик на земя съгласно на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до 31 юни подава заявление за това, че ще си ползва земята в реални граници. Това не отпада. Следва тези собственици, които ги няма под никаква форма, така наречените „бели петна” се правят споразумения за ползването на земята. Те са доброволни, което е добре. И служебни споразумения. Служебните споразумение, за което става въпрос тук в промяната на закона, се правят в края на август- началото на септември, след като собствеността на тези, които искат да я обработват в реални граници, които имат договори за аренда искат да ги обработват в границите , в които са им и остават едни парчета земя, които се разпределят доброволно или служебно. Тук става въпрос за служебно.
Идеята е, че всяка година се сключва договор, не пет годишен. И ако са останали служебни разпределения и част от тези масиви са останали за разпределение, те се дават наедно и също място на тези, които имат агроекологичните ангажимент за пет години. И тук става въпрос, че вие може да имате 3% от земята в служебното разпределение, по възможност тези 3%, ако е останала тази земя да бъде на същото място, на същото месторазположение. Защото какво става иначе. Вие имате такъв ангажимент. Получавате всяка година. Ако се размести земята повече от 90%, в това число и служебното споразумение, цялата сума се връща. Цялата сума от европейско финансиране се връща.
И пак искам да обясня, че абсолютно никаква забрана няма собственикът да си обработва земята. Белите петна са петна на хора, които въобще не фигурират в землището, никой не ги познава, не може да стигне до тях. И с цел да се обработват, те се разпределят година за година. Всяка година се разпределят според нуждата и възможността.
И тъй като вие виждате само извадката. Ние променяме чл. 37в, ал. 3. Преди това имате две страници в закона – цялата процедура, как се стига до служебното разпределение. То е възможно по следния вариант на споразумение с цел някак тази земя да се обработва и да не седи пустееща и няма собственик.
Искам да ви кажа, че белите петна в България по данни на Министерството на земеделието са 8 милиона декара.
Данаил Кирилов:
Колко са служебно разпределените земи по този ред? Колко? Министърът би трябвало да може да има отговор и без да е изпълнил § 2.
Колко са, г-жо Професор?
Светла Бъчварова:
Служебните разпределения за 2013-2014 г. са 1200. Преди това имаше доброволно.
Данаил Кирилов:
Какво 1200? Броя? За каква площ?
Светла Бъчварова:
1200 споразумения. Това са землища. Това е населеното място. Всяко едно населено място има служебно разпределение, което приключва със заповед. В тази заповед пише, че в рамките на тази година на база на служебното разпределение министърът на земеделието казва, че еди-кой си парцел, еди-какво си се ползва от лицето Х и плаща рента в общината в размер, който е определен от областния управител.
Данаил Кирилов:
Какъв е проблемът поелият тежестта и ангажимента по мярка „агроекологични плащания” да се следи за баланса на земята по отношение на която прилага мярката и ако има риск да падне под 90%, той съответно да я допълни, премести, измести и т.н.
Светла Бъчварова:
Какво ви пречи да бъде записано в закона при разпределение на служебните споразумения първо да имат предимство тези, които имат….
Данаил Кирилов:
Не можем да разширяваме едно изключение до безкрай. Това ми пречи. Това е ограничение, което касае основно конституционно право. Не стига, че в закона е допуснато служебното …
Светла Бъчварова:
Няма го собственика, разбирате ли. Не искате да ме разберете явно. Прочетете целия закон, цялата процедура. Вие въведохте служебните и доброволните 2010 г. Аз мисля, че в тази материя мога да бъда компетентна. Не съм професор, но съм доцент по тази материя.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам този дебат да го оставим, ако желаете, за пленарна зала. Той по-скоро е предназначен за водещата комисия, а не за Правна комисия.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
Смиляна Нитова:
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя този законопроект, защото считам, че с него не се нарушава охраняваното от Конституцията право на собственост на гражданите.
Стана ясно, че това изменение се касае само за служебните споразумения. Нали така, проф. Бъчварова? Тоест за белите петна. И питам тогава чие право на собственост се накърнява с тези служебни споразумения. Единствената промяна е, че се запазва географското положение на терена на земите и то се пази с цел да се гарантират инвестициите, които са вложени от земеделските производители при обработката, при ползването на този терен. Смятам, че по този начин се подпомагат земеделските производители и трябва да подкрепим тази идея.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Има ли други желаещи?
Аз искам да кажа няколко изречения. По принцип Движението за права и свободи подкрепяме този законопроект.
По отношение на § 2 мисля, че трябва да се премисли още веднъж редакцията. Първо, дали областните управители имат такова правомощие да проверяват, как ще го упражнят по отношение на общинския поземлен фонд, какви ще са последиците от тази проверка, какви ще са правните последици, ако, например, се констатират някакви нарушения. Тези неща трябва да се разпишат по-подробно. Имаме становище от Националното сдружение на общините, което е негативно по отношение на този параграф. То не е изпратено до нас. То е изпратено до водещата комисия и аз съм го видял. Така че г-жа Бъчварова може да ви го предостави, ако желаете да се запознаете. Аз имам справка, която казва, че Националното сдружение на общините не подкрепя този § 2 в тази му редакция.
По отношение на § 4 общо взето ние предупреждавахме, че този чл. 3, ал. 7 ще създаде проблеми. Това е първият проблем, който вече се открои и който налага отлагането на влизането в сила на тази разпоредба до края на годината. Наистина трябва да се премислят по-детайлно и по-задълбочено подобни драстични ограничения върху правото на собственост, когато се предлагат. Защото животът винаги е по-многообразен от нашето въображение и когато налагаме някои ограничения не знаем до какво ще доведат те. Така че по принцип е добре, че се удължава срокът до 1 януари 2015 г.
Това са общо взето моите бележки.
Има ли други желаещи за изказване? Г-жо Бъчварова, желаете ли последно да вземете отношение? Заповядайте.
Светла Бъчварова:
Г-н Председател, аз приемам § 2 да бъде отново разгледан. Но цялата идея е, че към настоящия момент в България за общинския поземлен фонд поне последните три години няма баланс, особено на земята какво се е случвало. Има толкова нарушения в сключваните договори, че без те да се отстранят ние не можем да предложим и да променим това, което записахме в предишната промяна в закона как ще се предоставят на собственици на животновъдни обекти на базата на това, че комисии ще разпределят според броя на животните. Знаете, че този текст беше приет. Ние не знаем с какво разполагаме. Трябва да ви кажа, че до 2009 г. беше ангажимент на държавата да има баланс на общински и държавен поземлен фонд къде какво се е случвало. Но това приключи. И затова се получава така, че в Русе, например, или еди-къде си има неправителствени организации, които притежават пасища за 25 години. Извинете ме, но неправителствена организация с нестопанска цел как общинският съвет й е предоставил пасища, мисля че беше в Две могили. И такива случаи са масово. Как така Законът за арендата изведнъж се прилага от общините? Извинявайте, но това също не става. Ако не се направи този анализ, ние не можем да приложим другата част от закона. Съгласна съм, че трябва да се редактира, но целта е наистина да се знае към определен момент държавата пасища и ливади какво притежава и съответно как ще ги вкара в икономиката, за да я развива.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Бъчварова.
Ако няма други желаещи, предлагам да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуването на този законопроект.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-54, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 30.05.2014 г., моля да гласува.
Десет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма.
С десет гласа „за”, шест „против” и нула „въздържали се” се подкрепя този законопроект.
Благодаря на вносителите.
Преминаваме към втора точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 453-03-36/02.04.2014 г., на приетите на първо гласуване законопроекти: № 354-01-92, внесен от Мая Божидарова Манолова и Кирил Николаев Добрев на 09.12.2013 г. и № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.02.2014 г. – продължение.
Миналия път прекъснахме дискусията по § 5 с уговорката г-жа Манолова да представи подобрена редакция.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, аз бих ви предложила в обсъждането да се включи и съдия Михайлова, която освен че има разработки по темата, е и практикуващ висш магистрат. От предварителния разговор разбрах, че тя има възражения по някои от предложенията, които аз съм направила, може би е най-добре да ги чуем. Аз мисля, че никой текст не е на всяка цена. Мисля, че това би подобрило и качеството на конкретните текстове.
Аз имам предложение по конкретния текст, което ще ви докладвам.
Предс. Четин Казак:
Молбата ми е да се опитаме този път да приключим с този законопроект.
Мая Манолова:
Добре. Предложението ми за чл. 19 е. Това е предложението, което коментирахме със съдия Михайлова и то звучи по следния начин за чл. 19, ал. 2.
„Чл. 19. (2) При отправено питане до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при съмнение за конфликт на интереси от лице, заемащо публична длъжност, комисията приема становище, което обявява на електронната си страница.”
Предс. Четин Казак:
Това запитване по конкретен казус ли ще бъде или принципно.
Мая Манолова:
Ал. 1 на чл. 19 си остава.
„Чл. 19 (1) Когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно само да се оттегли от изпълнението на конкретното правомощие или задължение по служба, като подаде декларация по чл. 12, т. 4.”
Предс. Четин Казак:
Заповядайте, г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Първо, възразявам по начина, по който сега ни се предлага редакция на заседанието на комисията. Г-жа Манолова можеше да изпрати предварително този текст. Защото ние разполагаме с един доклад за общ законопроект, направили сме предложения в сроковете и дори аз виждам, че този законопроект, който и г-жа Манолова и г-н Добрев са предложили допълнително е редактиран. Сега, в момента, ни се предлага една поредна редакция.
Ако изобщо трябва да вземем отношение по § 5 и по новото предложение на г-жа Манолова, нека да го направим след като прегледаме безспорните текстове, за да имаме време да се запознаем с текстовете, включително и със становището на съдия Михайлова.
Затова предлагам в момента изобщо да не обсъждаме новия текст, който г-жа Манолова предлага. Ако може в писмен вид да ни го предостави ще е най-добре.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Председател, предния път спряхме на този текст с идея да бъде предложена редакция. Извинявайте, ваше беше решението – на Вас и на народните представители от ГЕРБ, по този закон да не бъде създавана работна група, която иначе можеше да обсъди тези неща и да излезе от името на работна група с предложения. ГЕРБ бяха против, Вие бяхте против! Сега, ако се сещате за някакъв друг начин, освен на място да правим редакции, моля предложете го.
Аз искам да отбележа, че трайна практика е, специално и в тази комисия, а знаете, че и правилникът го позволява, членове на съответната постоянна комисия да правят предложения на заседание на комисията, още повече, че сме се уточнили, че прекъсваме миналия път заседанието точно с молба към г-жа Манолова да представи редакция. Вие чухте редакцията. Тя не е толкова сложна и е само от едно изречение. Накрая ще гласуваме всички предложения и ще преценим кое да подкрепим и кое не.
Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Аз правя предложение да приемете предложения от Министерския съвет текст на ал. 1, който гласи:
„Чл. 19 (1) Когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно само да се оттегли от изпълнението на конкретното правомощие или задължение по служба, като подаде декларация по чл. 12, т. 4.”
Оттегляме предложенията си по т. 2 и т. 3, като подкрепям предложението на народните представители Радев, Атанасова, Лазаров, Кирилов, Маджарова, Желязков и Ципов и т. 2 и 3 да отпаднат. При това положение текстът на чл. 19 с продиктуваната от мен ал. 1, ал. 2 се запазва:
„(2) При съмнение за конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването, или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
И ал. 3:
„(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжност, когато в специален закон е предвидено друго.”
Мисля, че така се получава една добра редакция на чл. 19 и се запазва философията на закона. Защото със становището се променя изцяло философията на закона.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Сегашната редакция на ал. 2 не е ли пак същото.
Мая Манолова:
Само че не е през органа по назначението, а директно лицето, което има съмнение за конфликт на интереси пита комисията. Старият ред беше чрез органа.
Сабрие Сапунджиева:
И сега има възможност и през органа, и през комисията, което е по-доброто решение.
Предс. Четин Казак:
Добре. Има ли други изказвания? Чухте всички предложения. Общо взето, доколкото разбирам, становището на Министерството на правосъдието е да се подкрепи предложението на Радев, Атанасова и група народни представители т. 2 и т. 3 да отпаднат.
Подлагам на гласуване това предложение. Който подкрепя предложението на народните представители Емил Радев и група народни представители за отпадане на т. 2 и 3 на § 5, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Приема се това предложение.
Другите предложения не могат да се подложат на гласуване.
Преминаваме към § 6. По него няма постъпили предложения.
§ 7. Няма постъпили предложения.
По § 8 няма постъпили предложения.
Имате ли бележки по тези три параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване § 6, § 7 и § 8. Който е съгласен с тези параграфи, моля да гласува. Петнадесет „За”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
По § 9 има направено предложение на н.пр. Митхат Метин.
Също така има и предложение от н.пр. Емил Радев и група народни представители в § 9, т. 6 да отпадне.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Едно възражение срещу предложението на н.пр. Митхат Метин, защото всички си даваме сметка, че става дума за индивидуални административни актове, които влизат в сила от деня на тяхното приемане. А тук напасването би могло да е възможно само при първоначалното назначаване или избиране на членове. След това, например, при предсрочно прекратяване на мандат, ясно е, че това няма как да действа.
Вярно е, че има подобни разпоредби и за СЕМ и в Закона за радиото и телевизията, но, ако си спомняте, поради тази причина и в преден период при избора на СЕМ става голяма неразбория. Защото, ако единият орган е изпълнил в срок своя ангажимент, това връзва и останалите.
Според мен, това е излишен текст, който само ще създаде затруднения при конструирането на комисията.
Що се отнася до другото предложение за отпадане, всъщност става дума за парламентарното и гражданско наблюдение върху дейността на комисията. Или текстът, който е по вносител, той е от нашия законопроект с Кирил Добрев, има следния характер:
„(9) Народното събрание осъществява парламентарното и гражданско наблюдение върху дейността на комисията.”
Мисля, че каквито и възражения да има срещу сега действащите органи на Народното събрание, тук става дума за един принципен въпрос, който ще се отнася и за следващи парламенти. Предвид изобщо мониторинга, който осъществява Народното събрание върху всякакви подобни органи, би било нормално такава възможност да бъде предвидена, още повече, че това се случва и чрез представянето на отчети на съответните органи.
Мисля, че една от важните теми, която беше обсъждана в този парламент, беше именно за това – за работата на независимите регулатори. В случая не става дума за контрол, става дума за парламентарно наблюдение. Още повече, че в случаите, в които става дума за лица, които заемат най-висши длъжности в държавата, декларациите се подават в Народното събрание и когато има информация за различни сигнали по отношение на тях, информацията също се взема (се предоставя) от Народното събрание. Така че един подобен текст е в духа на основния принцип на парламентаризъм и взаимодействие в работата между различните видове органи.
Предс. Четин Казак:
Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, аз подкрепям предложението т. 6 на § 9 да отпадне, защото комисията е административен орган и работи на принципа на Административнопроцесуалния кодекс и Закона за администрацията, където принципите са разписани още в началото на тези два закона. Тя работи на принципите на законност, публичност, прозрачност, ефективност. И това е един гол популистичен текст. В закона комисията е задължена да представя свой доклад пред Народното събрание до края на март.
Освен това, имаме Закон за достъп до обществената информация по силата на който всяка неправителствена организация, която желае да се снабди, да получи информация и документи при спазване на изискванията на Закона за достъп до обществена информация това може да се случи.
Но моля да не забравяте, че има и чл. 32 в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, където е казано, че членовете на комисията и администрацията трябва да спазват определени правила за конфиденциалност. Тоест, когато една неправителствена организация, ако се въведе този член в закона, или граждански контрол, тя може да се позове на него и това се бие с чл. 32 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Моля да го погледнете. А, ако искате, ще ви го прочета.
Така че не можем да уреждаме така ad hoc норми, които са в противоречие със систематичния подход в правото. Нека да не забравяме, че правото е система от норми от различни закони.
Ще прочета за ваше сведение чл. 32 от закона:
„Чл. 32 (1) Лицето, което е подало сигнал за конфликт на интереси не може да бъде преследвано само за това.”
Има задължения по чл. 32, ал. 1 лицето, което е подало сигнала, да не може да бъде преследвано за това. То се ползва със специална защита. Представете си, че по силата на тази точка, която се предлага тук, се иска да се даде информация за лицето, което е подало сигнала. А чл. 32 казва, че трябва да се пази сигналистът.
Мая Манолова:
Искам да ви кажа, че подобен текст има и в действащия правилник на Народното събрание. Тук така или иначе става дума за един парламентарен принцип, който се надявам, че няма да го върнем.
Предс. Четин Казак:
Колеги, моля ви да не влизаме в лични диалози. Кой иска думата? Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Реплика на г-жа Манолова, ако нейното беше изказване.
По отношение на нашето предложение за отпадане на т. 6 в § 9 аз мисля, че дебата по отношение на наблюдението парламентарно и гражданско го водихме по друг повод, именно при промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и то в контекста на предложенията на Председателя на Народното събрание, когато коментирахме представянето на докладите от различни органи, които се отчитат и приемането или неприемането на тези доклади от пленарна зала на Народното събрание. Този дебат може би е добре да се припомни, включително и на г-жа Манолова. Мисля, че тя тогава отсъстваше от заседанието на Правната комисия. Коментирахме, че въпреки доброто желание на мнозинствата в съставите на Народното събрание и представянето на докладите от различни органи, обсъждането и приемането или неприемането принципно не води до нещо различно.
Считам, че тук наистина вносителят Министерски съвет и становището, което изрази г-жа Сапунджиева, е резонно. Защото не знам какво гражданско наблюдение ще се извършва по отношение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Вероятно от една Комисия за взаимодействие с гражданското общество. Но като че ли тази комисия се ползва за съвсем други мероприятия, а не за граждански контрол.
Затова аз поддържам нашето предложение т. 6 от § 9 да отпадне.
Имаме и становище по отношение на предложението на Метин. То е в синхрон на изказаното становище на г-жа Манолова по отношение на влизането в сила на решенията на Народното събрание, Указа на президента и заповедта на министър-председателя, т.е. § 9, т. 2 от предложението. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи?
Доколкото разбирам смисълът на предложението на колегата Митхат Метин има предвид при първоначалното сформиране на комисията, т.е. при конституирането на комисията като орган. Оттам нататък, ако някой предсрочно подаде оставка или по една или друга причина една от длъжностите се оваканти, естествено тя ще бъде запълнена ad hoc по съответния ред от съответния орган. Но има се предвид при първоначалното конституиране на комисията, че е добре да влязат в сила едновременно, за да се знае от кога е започнал мандатът на комисията, на органа.
Янаки Стоилов:
Предлагам да се гласуват поотделно двете точки от предложението на г-н Метин.
Предс. Четин Казак:
Добре. Пристъпваме към гласуване поотделно на точките от предложението на н.пр. Митхат Метин.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин по отношение на т. 1, буква „б”. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин по т. 2, буква „в”. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против?Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители за отпадане на т. 6 в § 9. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Приема се предложението за отпадане на т. 6.
Подлагам на гласуване § 9 в останалата му част за чл. 22а. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По § 10 има направено предложение от н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев. Г-жа Манолова иска думата. Заповядайте.
Мая Манолова:
Смятам, че изискването за юридически стаж е добре да бъде поставено като изискване и към председателя и към членовете на комисията, още повече че за всички подобни органи – и на Комисията за финансов надзор и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и по Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на личните данни има подобни изисквания. Би било наистина странно, ако в тази комисия, която се занимава с не по-прости юридически казуси няма някакво изискване за юридически стаж.
Това е моят аргумент. Ако някой споделя обратната теза е добре да чуем аргументите.
Предс. Четин Казак:
Така предложената редакция има тавтология в предложението Ви за нова ал. 2 и сегашната ал. 2, която става ал. 3 по отношение на изискването да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.
Г-жа Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Ние не сме предложили в проекта на Министерския съвет да се измени § 10, защото имаме предвид, че повикът на обществото беше преди всичко в такива органи да участват и млади хора. И такъв е текстът и досега.
Освен това, практиката в работата на комисията показва, че може да имаш много стаж и да не покажеш изискуемите качества. Затова считаме, че сега действащия текст е добър. А може и да нямаш стаж, и пак да покажеш добри качества, воден от обществения интерес и от закона.
Разписването по този начин, предложен от колегите Мая Манолова и Кирил Добрев би следвало да почива на по-сериозен анализ и ако се тръгне да се съпоставя с други комисии, за мен това не е достатъчен аргумент.
Комисията е независим орган. Занимава се с конфликт на интереси. Работи по този закон и там се изисква освен познаване на правната материя, стажът за мен не е гаранция. Виждате, че хората от февруари миналата година стачкуват и казват: „Ние искаме нови лица. Ние искаме млади хора.” И ако щете и от това сме се водили, за да не предложим промяна в този текст.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам, г-жо Сапунджиева, да оттеглите тези Ваши аргументи. Откровено казано никак не звучат сериозно. Какво значи нови лица? Вие като сте не толкова ново лице, да кажем, че вече сте извън употреба.
Може ли в една особена юрисдикция с толкова сложна материя един човек, който не е работил и един месец за това, за което е учил, да му дадем да решава нещата.
Единственият аргумент е, че вероятността той да бъде корумпиран, постъпвайки на първата си работа, е по-малка, отколкото за някои други, които са работили дълги години. Но това е само вероятност. Защото има и другата вероятност, че той ще бъде назначен там, без всякакви доказани качества, именно защото ще изпълнява не това, за което той се е квалифицирал и е доказал, че може да прави, а защото трябва да изпълнява нечии поръчки.
Така че да не даваме и други примери. Имахме ги в тези години, където хора без всякакъв трудов стаж бяха качени на най-високите позиции в държавата. И аз почти не мога да се сетя за светли примери, в които това да е довело до някакви добри резултати. Ако някой от тук присъстващите може да ми изброи три, ще ми бъде интересно да разбера какви корифеи са успели да се проявят в тези години.
Така че тези изисквания са минимални за една национална институция. Забележете 7 и 5 години! Те могат да са и други. Но смятам, че това даже не трябва да го подлагаме на съмнение. Хора, които не са упражнявали никаква юридическа професия в никоя юридическа форма, да им дадем подобни неща, след като те ще контролират толкова институции и други комисии, мисля, че е недопустимо. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов.
Филип Попов :
Благодаря, г-н Председател.
Абсолютно съм съгласен с това, което сподели колегата Янаки Стоилов. Наистина е несериозно. Тук сред нас присъства един млад човек сравнително, който има необходимия опит и стаж в тази насока. Плюс това 7 години стаж наистина не са нещо ново за професия „юрист” и за заемането на тази длъжност. Дори бих казал, че са малко. Но нека да не вдигаме тази долна граница. Наистина не звучи сериозно в такъв важен орган да се изпратят хора, които нямат представа за какво ще бъдат изпратени там и как изобщо функционира тази комисия и как е функционирала в съответствие с останалите държавни органи. Не звучи сериозно само под претекст да са млади хора.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Кирилов иска думата.
Данаил Кирилов:
Поисках думата за въпрос към вносителите, чието предложение обсъждаме. Моят въпрос е конкретно какво означава „по специалността”? Стаж по специалността? Ако става въпрос за юридическа правоспособност, тогава да не използваме този израз. (Какво те притеснява?) Мен ме притеснява, г-жо Манолова, разнообразието, с което въвеждаме изисквания. Не искам да коментирам в детайли избора ви на председател на ЦИК, но ако към нея приложихме този стандарт, тя няма този стаж. Да номинално, от завършването от правоспособността излизаха календарно такива години, но по специалността и стриктно тълкувано нямаше такъв стаж. Затова и с оглед притеснението ми от буквално тълкуване, а не може да има такъв комисар, защото, колегата ще каже, по мой спомен комисията е някъде от 5 години. (От 3 години.)
Марина Михайлова:
Извинете, но в редица закони, като започнем от Закона за съдебната власт се дават определения какво е юридически стаж и всички останали такива комисии имат в законите си разпоредби, в които казват кои длъжности се приравняват на юридически стаж. Тоест, експерт със специалност „право”, експерт в еди-каква си длъжност. Така че това не е специалност в комисията, а това е специалност по магистърската степен „право”, както е за съдиите. Това че съдията ходи от един съд в друг, не значи че на всяка длъжност трябва да я придобива на всеки пет години, за да я има тази специалност.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Мисля, че стана ясно. Лично моето мнение е, че сега действащия текст на закона не е създавал някакви проблеми.
Г-жо Манолова, стажът сам по себе си не е гаранция за нищо. Ние сме се нагледали през всичките тези години на множество скандали, свързани с лица, които не само че имат стаж, но са били накрая на професионалната и трудовата си кариера. Напомням ви за „Комисията Кушлев” и нейния председател в какви скандали се забърква. Доколкото си спомням, председателят на тази комисия не беше млад юрист. Така че стажът и опитът не са гаранция срещу злоупотреби или някакви неправомерни действия. Така че нека да не абсолютизираме нито едната, нито другата теза.
Според мен, отговорностите на тези органи, които ще предлагат и излъчват членовете да подберат хора с необходимите качества, независимо от стажа. Накрая има хора, които имат достатъчен житейски опит и професионален опит и нямат толкова дълъг юридически стаж, тъй като може би са започнали и са завършили второ образование право в по-късен етап на своя живот, така че има я и тази хипотеза.
Мая Манолова:
Това ще е единствената комисия, за която няма изискване за стаж. Единствената! За председател на ЦИК изискването в Изборния кодекс е 10 години юридически стаж – юридически стаж, това е изискването на Изборния кодекс.
Снежина Маджарова:
Г-н Казак, аз бих желала да обърна внимание. Ако приемем текста на г-жа Манолова, предложен за ал. 2.
„Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:
(2) За членове на комисията се избират български граждани с висше юридическо образование и придобили юридическа правоспособност, със стаж по специалността не по-малко от 5 години, които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер и се ползват с обществен авторитет и доверие.”
В същото време, ако приемем този текст, в следващата алинея, която става ал. 3 по нейното предложение, в т. 1 също е възпроизведен този текст, като пише независимо от реабилитацията.
Тоест, ако приемем нейния текст, ще се получи дублиране.
Предс. Четин Казак:
Ако сте внимавали, аз обърнах внимание точно на този текст.
Снежина Маджарова:
Извинявайте, явно съм слушала повече г-аж Манолова, отколкото Вас.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Маджарова. Нека да видим дали въобще ще се приеме предложението на г-жа Манолова. Ако се приеме, тогава ще се постараем да се избегне това повторение.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев по отношение на § 10. Който е съгласен с тяхното предложение, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване § 10 в първоначалната редакция по доклад. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се няма. Приема се редакцията на § 10 по вносител.
§ 11. Има предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители в § 11, т. 1, буква „б” да отпадне.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, да прегласуваме, за да не стават повод някакви правно технически несъответствия за формирането на решение. Естествено е, че т. 1 трябва да отпадне.
Мая Манолова:
Добре, оттеглям текста в ал. 2 „които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер”.
Данаил Кирилов:
А стаж по специалността?
Мая Манолова:
Юридически стаж, може да стане юридически стаж.
Предс. Четин Казак:
Аз не разбрах желаете ли да прегласуваме § 10, тъй като вече го гласувахме. (Да.)
Мая Манолова:
Да, с. отпадане на текста „които не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер” и със замяна на „стаж по специалността“ с „юридически стаж“.
Предс. Четин Казак:
Добре. Подлагам на прегласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев за § 10 с така направените уточнения от страна на г-жа Манолова.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се. Ще оформим текста с направените уточнения за изменение на § 10.
При това положение подлагам на гласуване § 10 с така направените изменения. Който е „за” моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Преминаваме към § 11. Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители в § 11, т. 1, буква „б” да отпадне.
Мая Манолова:
Тук намаляваме срока, при който при невъзможност да осъществяват функциите си, предвид натовареността на този орган. Предлагам специален дебат да не правим. Има ги и двата варианта. Например, в КРС, в Комисията по досиетата, сроковете са три месеца, а не шест.
Янаки Стоилов:
Да кажат от комисията кое е по-целесъобразно.
Сабрие Сапунджиева:
Аз лично считам, че т. 2 трябва да отпадне. Навсякъде невъзможността е обвързана със срок от шест месеца.
Освен това, Комисията за конфликт на интереси не е толкова натоварена. Моля да се разберем.
Предс. Четин Казак:
Моето лично мнение е, че шест месеца е трайно установен срок. Три месеца – на всеки може да му се случи да се разболее. Три месеца не е чак толкова много, за да му се прекрати мандатът на това основание.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители в § 11, т. 1, буква „б” да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
И в останалата част § 11, който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 12. Чл. 22г.
По принцип е добре да се разпише по-ясно публичната процедура.
Проблемът е, че по отношение на Народното събрание ние разписваме вече за Н-ти път подробна публична за избор на членове на различни органи, в частта им от квотата на Народното събрание, но за другите органи, които участват в конституирането на този орган, никакви процедури не се предвиждат. Ако желаете, можем да предвидим обща процедура за излъчване на всички членове на комисията.
Мая Манолова:
Тъй като органите, които назначават, са различни, няма как да го направим в обща процедура. Новото, което сме направили в предни текстове, е, че органите, които имат отношение към избора и назначаването го правят след публична процедура. Вече преценка на всеки орган е как да си структурира публичната процедура. Ние на президента няма как да му предписваме ред, по който да го направи. Той ще си избере как.
Само ви обръщам внимание на едно изречение, че процедурата е описана достатъчно пестеливо, без да обвързваме съответно постоянна комисия и Народно събрание със срокове, примерно каквито има в Закона за съдебната власт. Да не давам конкретните казуси, които бяха разписвани в предния парламент. Достатъчно семпла е, а от друга страна достатъчно ясна е, че ще има публичен поглед върху кандидатите. Благодаря.
Сабрие Сапунджиева:
Г-жо Манолова, аз ви предлагам да го оттеглите този текст. Защото издигането на процедурата на законово ниво, уредена по този начин, ще създаде проблеми на комисията, която ще определя правилата и която може да има искания или възможност да разшири изискванията, да даде възможност на по-голям кръг лица да предлагат. Толкова пестеливо уредена процедурата на практика и изброена ще възпрепятства работата на тази комисия. Не е добре и не е добра техника това да се издига на законодателно ниво. Трябва да се даде възможност на съответната комисия, която и да е тя, парламентът вече има достатъчно опит в такива процедури и никога те не са разписани в закона. Достатъчно ясно го казахме по-напред, че органът трябва да го направи публично. Тук, според мен, това ще създаде проблеми и по-скоро ограничения, отколкото да реши някакви проблеми.
Примерно може да се реши в една такава процедура кандидатите да представят концепции.
Предс. Филип Попов:
Благодаря. Други становища, мнения?
Колеги, предлагам ви да обърнете внимание на процедурата в § 9, чл. 22а, която всъщност ще влезе в колизия с това, което обсъждаме в момента по отношение на процедурата.
„(3) Членовете на комисията се избират, съответно назначават след проведена публична процедура, утвърдена от съответния орган. Процедурата съдържа условията и реда за номинирането, представянето и изслушването на кандидатите. Изслушването е публично.”
А тук в закона разписваме пак правилата. А според преходен член се утвърждават от органа.
Николета Кузманова: експерт
Може ли да обясня. В § 9 тази алинея на чл. 22а казва, че всеки орган трябва да си приеме правила, по които да се развие публичната процедура и законът задължава органа да направи изслушването публично. В същото време няколко текста по-нататък само за Народното събрание тази процедура реално е развита. И в един момент се пита. Ако тази процедура, според тази обща норма на ал. 3, ще се отнася ли към Народното събрание, след като самият закон определя процедурата, по която Народното събрание избира неговата квота. Това е проблемът.
Мая Манолова:
Много добре знаете, че подробно е разписана процедурата в Закона за съдебната власт за избор на главен съдебен инспектор, въпреки това органът, който го избира си развива съответни процедурни правила.
Николета Кузманова:
Аз не споря, г-жо Манолова. Просто казвам, че в този случай според мен лично е излишно да се натоварва законът с допълнителни правила, които самото Събрание по силата на ал. 3 може да си ги приеме.
Мая Манолова:
Това е една превенция срещу полупублично избиране на органи. Не желая да споря. Написали сме го. Няма никаква колизия между двата текста. Единият доразвива другия. Предният текст се отнася и до другите органи, включително до президента, да го направи с публична процедура. Там не го доразвиваме, защото е негово право как ще го направи. Подобен е подходът в маса други закони.
Предлагам да гласуваме.
Предс. Четин Казак:
Добре. Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване текста на § 12, без т. 4, т.е. гласуваме т. 1, 2 и 3. Който е съгласен с така предложените.
Мая Манолова:
„Т. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
(5) Народното събрание избира поотделно членовете на комисията, в т.ч. председател, заместник-председател и един член.”
Досегашния текст беше:
„(3) Народното събрание избира членовете на комисията с тайно гласуване. За председател на комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове.”
Това е нещо, което ние не смятаме за нормално.
Предс. Четин Казак:
Гласуваме общо текста на § 12. Който е съгласен, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Мая Манолова:
Значи ще се избират по досегашната процедура – по вишегласие. Който има най-много гласове.
Сабрие Сапунджиева:
Коментарът ви не е коректен.
Мая Манолова:
Моля ви се. Нека да прочетем заедно ал. 3 на чл. 22г, действащия текст. Досегашната ал. 3, която вие предлагате да остане, като не приемате моя параграф, звучи така:
„(3) Народното събрание избира членовете на комисията с тайно гласуване. За председател на комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове.”
Това предлагате да остане. Това е единственият орган, който се избира с тайно гласуване! Това беше направено заради конкретен случай в предния парламент. Ако искате това да продължава, аз предпочитам да ви го разкажа в пленарна зала.
Предс. Четин Казак:
Добре, предлагате ли прегласуване.
Янаки Стоилов:
Предлагаме прегласуване, но да се гласува отделно, защото единият въпрос е за процедурата дали ще се приеме или не, а вторият въпрос е по същество как се избират самите членове. Така че т. 4 да я гласуваме отделно от останалите.
Предс. Четин Казак:
Точно това имах предвид в началото и аз. Да гласуваме отделно т. 4.
Подлагам на гласуване първите три точки на § 12. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Няма против. Осем „въздържали се”.
Сега подлагам на гласуване предложението за т. 4. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Значи т. 4 става точка единствена на § 12.
§ 13. Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване § 13. Който подкрепя текста на § 13, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 14. Има постъпило предложение от н.пр. Митхат Метин.
Има постъпило предложение и от н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев.
Г-жа Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Комисията е издавала наказателни постановления. Тук вероятно г-н Метин иска с решение на комисията да става това.
Предс. Четин Казак:
Има думата г-н Николов.
Николай Николов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Наистина текстът на г-н Метин е много интересен. Той при последващите текстове се ограничава единствено и само до няколко текста от Глава девета. Административно-наказателни разпоредби и най-вече във връзка с неподадени декларации в срок (чл. 34). Също така във връзка с отстраняване на несъвместимост – непрекратяване на несъвместимост в срокове и няколко други още разпоредби – три или четири – неводене на регистри, непубликации в регистри и т.н.
Трябва да отбележа, че до момента това наистина е еднолично правомощие на комисията. С последващи текстове се предлага решенията, с които се установява конфликт на интереси, само за конфликт на интереси с тези решения колективният орган – комисията, да прави и санкциите.
Лично аз смятам, че е допустимо в практиката колективен орган да издава наказателни постановления, но все пак типичният случай е едноличният орган да издава наказателни постановления. И може би действащият режим, при който за тези сравнително с ниска степен на обществена опасност нарушения, които не съставляват конфликт на интереси, тази функция да е възложена на едноличния орган, са основателни. Искам да кажа, че тук биха могли да възникват усложнения от следния тип. За този вид нарушения се установяват с актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания и след това с оглед на отработената процедура по реда на ЗАНН едноличният орган е този, който следва да издава наказателните постановления. Тоест да се запази сегашният статут. Тоест за този тип постановления, които визират административни нарушения, които не са конфликт на интереси. Само в този случай председателят в перспектива е добре да остане да издава наказателните постановления. Това е отработено и от чисто практическа гледна точка. И пак да кажа, че има юридическа симетрия.
В случаите, в които има установен конфликт на интереси санкцията ще се налага от колективния орган, а тези случаи по Глава девета, където нямаме конфликт на интереси, но имаме обикновено административно нарушение, от председателя.
Предс. Четин Казак:
Ал. 2, т. 3 по вносител е: „издава наказателни постановления за извършени нарушения на този закон.”
А предложението на н.пр. Митхат Метин е:
„Ал. 2, т. 3. Издава наказателни постановления за извършени нарушения в случаите, предвидени в този закон.”
Николай Николов:
В този смисъл да завърша изказването си.
Смятам наистина, че е добре да се впише изрично в каталога от правомощия на председателя на комисията и тази му функция.
Предс. Четин Казак:
То е ясно. Въпросът е коя редакция. Това е уточняващ текст. Ясно е, че едноличният орган – председателят, е единственият, който ще издава наказателни постановления. Колективният орган – комисията, не може да издава наказателни постановления.
Николай Николов:
Във връзка с второто предложение по § 14. Това е един от най-важните въпроси, който задължително трябва да бъде поставен на вниманието на Народното събрание и как ще се реши в перспектива.
В какво се състои проблемът? Проблемът се състои в следното. Практически е проблемът, както и правен. Практическата страна се изразява в следното. Голяма част от подателите на сигнали, в това число държавни институции не знаят каква е разликата между конфликта на интереси и несъвместимостта. Разликата между двата института съществува. Тя е безспорна. Да не я изброявам чисто теоретично. Несъвместимостта е състояние. Там не се изисква конкретно действие. При конфликта на интереси трябва да има конкретно действие – договор, подписан в частен интерес и т.н. Несъвместимостта има по-скоро предпазен характер, докато конфликтът на интереси е свързан с директно засягане на обществените отношения. Редът за установяване на несъвместимост и конфликт на интереси, съгласно действащите закони, в т.ч. и този общ квалифициращ закон е различен. Отговорност за установяване на несъвместимост, съгласно действащия ред има единствено и само органът по назначаване, респективно избирателните органи. Например, общинските избирателни комисии установяват несъвместимост по отношение на общински съветници, на кметове на общини и т.н.
Чисто практичният проблем идва от това, че незнанието на разликата между двата института и това е първият аргумент, за да се поставя този въпрос тук, е, че биваме в 15-20% от случаите, в които са постъпили сигнали в комисията, тази цифра е от началото на годината, тя е актуална, касаят именно единствено и само несъвместимост. Комисията е сезирана да установи несъвместимост. Това е първият проблем.
Вторият е чисто практически проблем. Той се изразява в това, че тези органи, за които са действащите специални закони възлагат несъвместимост в момента да я установи несъвместимостта и не изпълняват своите задължения. Те приемат, че това не е тяхна работа. Регионалните инспекторати по образование по отношение на директорите на училища сезират комисията за несъвместимост, когато са намерили така на директор на училище, съгласно съответния закон. Така например регионалните структури на горите във връзка с горите абсолютно по същия начин действат. Дори и министерства при толкова много сериозни Правни дирекции за служители в министерства сезират комисията да установи единствено и само несъвместимост.
Тоест институтът на несъвместимостта, съгласно сегашните разпределения на компетентност не функционира. Той не се прилага в България.
Вторият, чисто правен проблем, е следният. В чл. 5 на глава втора от закона в момента е предвидено, че е забранено определени професии и дейности да се упражняват от съответни лица, заемащи публична длъжност. И действащият закон в типичното материално право, което не се засяга, вече го подминахме, третира въпроса за несъвместимостта. Съгласно практиката на Върховния административен съд, обаче, комисията няма компетенции във връзка с приложението на чл. 5 да установява несъвместимост. Върховният административен съд в 8 или в 9 случая прие, че комисията има компетенции да установява несъвместимост единствено и само, когато във връзка с тази несъвместимост е установен конфликт на интереси. Типичният случай директор на училище подписал фактура със собствения си едноличен търговец. Има несъвместимост, забранено е на директора да е търговец и успоредно с това той е сключил договор в частен интерес. Само в този случай можем да установяваме несъвместимост.
Предложението касае известно разширяване правомощията на комисията, като възможност в този текст на т. 2 на чл. 22е. Това означава, че й се възлагат правомощия. Това правно технически е по-чистото правомощие при императивния характер.
Несъвместимостта на общинските съветници не е предвиден в Конституцията.
Извън възможността за установяване на несъвместимост комисията няма да има, ако се възприеме този текст, възможност да установява несъвместимост по отношение на тези органи, чиито статут е уреден в Конституцията. Само за общинските съветници и за кметовете това не е така. Там правилата за несъвместимост са предвидени в съответния специален закон – Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Нека само да обобщя. Трябва да се реши дали ще има активно приложение на този институт на несъвместимостта в България или не. В момента във висока степен той не работи. Текстът така, както е редактиран изключва от възможност комисията да установява несъвместимост по отношение на тези органи, чиито статут е уреден в Конституцията. Това са Президента, Народното събрание, конституционните съдии, членовете на Висшия съдебен съвет и т.н. Това са фактите в момента. Този проблем трябва да се постави на Народното събрание. Решението в крайна сметка е ваше.
Мая Манолова:
Само едно изречение. Това е едно от предложенията, които са на база последния доклад на комисията. Нека да чуем съдът. Моите аргументи в разговора, който имах, бяха опровергани.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова има алтернативно на своето предложение. Нека да го чуем.
Мая Манолова:
Не, просто съм готова да чуя аргументи.
Предс. Четин Казак:
Нека да чуем аргументи. Г-жа Михайлова.
Марина Михайлова:
По този въпрос в работната група в министерството спорихме всички, които се занимават с конфликт на интереси – съдии, прокурори, научни работници. Защото този въпрос се постави пред Конституционния съд, когато стана дума за депутати.
Цялото ни законодателство е уредено така, че несъвместимостта я констатира, несъвместимостта само като такава, я констатира всеки орган по назначаването. За депутатите – Народното събрание, за общинските съветници – общинските съвети, за съдиите – висшия съдебен съвет. Цялото ни законодателство е така регламентирано.
Практически комисията се опитва, защото това е вмъкнато сега, и може би г-жа Манолова не е обърнала внимание, защото не е в течение. Чл. 5 тук е включен само като конфликт на интереси, наред с имотна облага и частен интерес. Не могат два органа да бъдат органи по назначаването. Не може комисията да прекратява служебното правоотношение на един съдия. За това, ако има конфликт на интереси с всичките му елементи, ще влезем в противоречие с Конституцията и с цялото законодателство, ако приемем този текст, той ще противоречи, защото ние не изменяме основният – чл. 5, и на практика съдът няма да го прилага.
И последното, което искам да кажа, защото неетично постъпи г-н Николов, като не ми каза това, но аз го забелязах във вашия доклад, защото се интересувам и пиша. Беше неетично и аз винаги казвам честно и публично – не може да се надцаква органът със съда, когато се нарушават пряко законите и Конституцията. Това, че ние сме формирали практиката, съобразно много работа и много четене, не пречи на комисията да си върши работата. Тоест, ако има сигнал, че директорът на училището е толерирал съпругата си, ще се отнеме предмета. Или ако е сключил трудов договор със свързано лице, предмет на облагата ще бъде полученото възнаграждение по този договор. Това е накратко.
Моля ви, най-искрено ви моля да не объркаме цялото законодателство. Защото този текст лесно ще се атакува.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, потвърждавайки казаното от съдия Михайлова, по този въпрос имаше много широк дебат в работната група и наистина колегата Николов постъпва неетично спрямо цялата работна група и дебатите, които станаха там.
Освен това, ако с този текст ние целим да игнорираме съда, да променим практиката на съда, защото на комисията не й харесва това, това е абсолютно некоректно. Комисията ще установява конфликти на интереси, които са възникнали при условията на несъвместимост и тя има такива решения и съдът ги е потвърдил. Тя има такива решения, когато е събрала достатъчно доказателства, когато ги е мотивирала така, както трябва и съдът ги е потвърдил.
Освен казаното от съдия Михайлова, държа да подчертая, че ако това се приеме, докато сега несъвместимостта може да бъде отстранена веднага и лицето да бъде уволнено само заради това, че е налице несъвместимост, тук то ще трябва да мине през една дълга съдебна процедура в продължение на пет години и на практика ще блокира отстраняването на несъвместимостта. Затова по никакъв начин този текст не бива да се приема.
Предс. Четин Казак:
За последно г-н Николов.
Николай Николов:
Бих искал да кажа, че наистина има практически проблем във функционирането на този тип обществени отношения. Не намирам нищо неетично в това той да бъде поставен тук и разбира се, нека законодателят да е този, който да го прецени в една или в друга посока.
Освен това, този текст не е внесен от мен в парламента. По никакъв начин нямам лична законодателна инициатива. Няма никакво надцакване. Има реален проблем, който се поставя на вниманието на законодателния орган.
Това, което, обаче, още веднъж бих искал да кажа, тъй като съвсем коректно в началото подчертах, че наистина има разлика между несъвместимост и конфликт на интереси. Много различни институти. Много различен ред за установяване. Но също така е безспорно и това мисля, че коректно го подчертах, уважаеми колеги, в началото, но също така е безспорно, че има и връзка между тях. И връзката се изразява в следното.
Ако правилата за несъвместимост бъдат спазвани, ако ефикасна система за установяване на несъвместимостта и респективно за нейното прекратяване, тогава случаите на конфликт на интереси, рискът от конфликт на интереси ще бъде избегнат и ще бъде прекратен. Само в тази връзка и в момента действащия закон в чл. 36 дава възможности да бъдат налагани глоби на тези лица, заемащи публична длъжност, които в срока за отстраняване на несъвместимостта не са го направили. От тази гледна точка е напълно допустимо, тъй като несъвместимостта има значение на известна предпазна среда, предпазен правен режим по отношение на риск от конфликт на интереси и с това да завърша, напълно е възможно на комисията да бъдат възложени тези функции. Подчертавам съвсем коректно, в момента има органи в България, на които това е възложено, без значение дали става дума за лица, заемащи публични длъжности, чиито статут е уреден в Конституцията или не. Но този първи механизъм, тази първа система в момента не работи.
Разбира се, решението е на законодателят. Но този проблем трябва да бъде казан, за да се решава.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Николов. Г-н Кирилов.
Мая Манолова:
Аз оттеглям предложението си след като чух тези аргументи.
Данаил Кирилов:
Както г-жа Манолова каза, все пак има неща, които трябва да си кажем. Практическият случай, който беше слушан, беше дискутиран, беше дъвкан, беше случаят със становище на така наречения „Филип тефтера” по повод общински съветник от Ямбол, който е заместник кмет на съседната община Тунджа. В конкретния случай ОИК-Ямбол или Тунджа, или по-точно Ямбол пита първо Филип тефтера. Има ли несъвместимост. Той сам отговаря: Не, няма несъвместимост. ОИК или БСП-заместник кмета пита комисията и комисията отговаря, че няма. Според мен съдът най-вероятно е отговорил, че няма несъвместимост и то в контекста през конфликт на интереси.
Казвам го този случай само, за да сме сигурни, че колегите разбират повратливостта на тълкуването във всички аспекти и елементи. Защото затова и в дебатите, дискусиите и в обвиненията на комисията, например бившият председател беше виновен пред обществото, в смисъл не са му повдигали обвинение за това.
Подкрепям това, което уважаемата съдия и г-жа Сапунджиева казаха и подчертаха – да трябва да се придържаме към съдебната практика. Да, законодателят, дори вносителят да си оттегли предложението, ще остане достатъчно неясен и непоследователен в изказа си по този въпрос. Това да го знаем и да го разбираме също така.
Но моите опасения са, че предметното поле на чл. 5 ще ви бъде само, тълкувайки го към конфликта на интереси. Нищо не е уредено.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, преди да гласуваме, искам да изкажа и моето становище. Аз не мисля, още повече народни представители и Народното събрание да абсолютизират съдебната практика и да казват, понеже съдебната практика е такава, дайте да не я променяме. Законите се променят от Народното събрание, след което съдебната практика трябва да изпълнява променените закони. Ако има воля законодателят да вмени на Комисията предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изключително и общо правомощие да следи за спазването на изискванията и забраната за несъвместимост навсякъде, тя може д го направи по принцип и съдебната практика, била тя и на Върховния административен съд, е длъжна след това да съобрази своята практика с изменения закон. Но, ако волята на законодателят е да остави сегашния режим, при който всеки орган по назначаването трябва сам да преценява има или няма несъвместимост и след това евентуално при спор съдът да решава, тогава няма да приемем това предложение, инициирано, както виждам от г-н Николов. Това е.
Понеже г-жа Мая Манолова си оттегли предложението, няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам единствено на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин за § 14. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване целия § 14 с уточнението, че в т. 8 вместо приема правилника „по чл. 22а, ал. 6“, става „по чл. 22а, ал. 7“, поради приемането на § 9.
Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се. Приема се.
Г-н Митхат Метин.
Митхат Метин:
Г-н Председател, предлагам да прекратим гледането на второ четене на въпросната точка и да продължим гледането й следващата седмица.
Предс. Четин Казак:
Има ли противно предложение?
Сабрие Сапунджиева:
Ако позволите да напомня. Г-н Председател, на 1 юли идва мисия на Европейската комисия по механизма за взаимодействие и контрол. Имаме предписания за изменение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с доклада от месец юли 2012 г., които и към момента не са изпълнени. Мен лично сме е срам да обявя на експертите, че сме внесли един законопроект през месец ноември и той още не е приет.
Предс. Четин Казак:
А какво ще кажете утре да свикаме извънредно заседание?
Янаки Стоилов:
По-добре сега да останем още половин час.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване процедурното предложение на Митхат Метин. Който го подкрепя, моля да гласува. Седем „за”. Не се приема. Продължаваме, уважаеми колеги.
§ 15. Няма направени предложения.
Сабрие Сапунджиева:
§ 15 да отпадне. И § 16 да отпадне.
Предс. Четин Казак:
Добре. Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 15 и § 16. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 17. Има предложение на н.пр. Митхат Метин.
Нитолай Николов:
Накратко. Сегашната ал. 2 на чл. 22, както и ал. 1 говорят единствено и само за сигнали. А сигналът всъщност е само едно от трите основания за провеждане на производството. В тази редакция тук се говори, че „в регистъра по ал. 1, т. 1 се описват пореден номер, дата и кратко описание на основанието за образуване на производство”, т.е. сегашната редакция по-прецизна, тъй като включва не само сигналите, а и другите два вида основания за образуване на производство, а именно исканията от заинтересовани лица и респективно решенията за самосезиране от страна на комисията.
Това е смисълът на ал. 2.
Предс. Четин Казак:
Редакцията на Митхат Метин не е ли по-добра.
Николай Николов:
По-основателно е да се посочат и трите – сигнали или искания, решения на комисията и издадени решения по производства.
Сабрие Сапунджиева:
Редакцията на г-н Метин е много добра. Аз предлагам да се приеме предложението на г-н Метин, ако другите не възразяват, защото е конкретна. И правя една добавка: вместо „регистър” да се запише „регистри”, защото те се водят в отделни регистри. На практика се водят няколко регистъра.
Предс. Четин Казак:
Добре. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин за § 17. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 17 с приетото предложение на Митхат Метин. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
„§ 18. В наименованието на глава шеста накрая се добавя „или несъвместимост”.”
Има предложение на н.пр. Митхат Метин § 18 да отпадне.
Има и предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители „§ 18 отпада”.
Гласуваме отпадането на § 18 с петнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 19. Предложение на н.пр. Митхат Метин в § 19 думите „или несъвместимост” да отпаднат.
И предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители § 19 да отпадне.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин по § 19. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Радев и група народни представители за отпадане на § 19, моля да гласува. Шест „за”. Против? Седем „против”. Двама „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване § 19 с редакцията след приетото предложение на Митхат Метин. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев да се създаде нов § 19а с чл. 23а.
Мая Манолова:
Накратко ще го обоснова, а както искате го гласувайте. Ние си го подкрепяме. Става дума за екипния принцип в работата на самата комисия. След като въведохме за първи път принципа на случайното разпределение на преписките, тук предлагаме и екипът, който работи, включително експерти от администрацията да бъдат определяни на принципа на случайния подбор.
Подобен принцип има и в закона за защита на конкуренцията ,където не просто докладчика, а целият екип, който работи по една преписка, се определя на този принцип.
Янаки Стоилов:
В § 20 се предлага същото да отпадне.
Сабрие Сапунджиева:
Ние сме предложили докладчиците да бъдат членовете на комисията, а не както е сега – експерти. И те да се определят на принципа на случайния подбор. Нека този въпрос да го оставим да се уреди в правилника. Взимам повод от организацията на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на други такива органи. Примерно, Комисията за защита на конкуренцията. Отиваме много далеч. И досега макар и да обеща, комисията не е въвела случайния принцип на разпределение дори и между юристите. Няма нужда от закон. Когато искаш да свършиш работа, няма нужда от закон. Законът и сега не забранява комисията да организира софтуер, с който да разпределя преписките на случаен подбор между експертите. Включително това, че не е уредено с правилника членовете на комисията да са докладчици, не пречи членовете на комисията да са докладчици. Нека да се разберем. Крайно време е да започваме добросъвестно да спазваме законите, а не да искаме всичко да ни бъде разписано в закона. Защото преди малко дебатирахме, че трябва да бъдат юристи, че трябва да бъдат с голям стаж, а изведнъж те искат всичко да им бъде разписано в закона. Като ще бъде разписано всичко, да им запишем да са грамотни, да четат и да пишат, и тогава няма нужда да са юристи с толкова голям стаж. Не е пречка това да се върши и в момента.
Но определянето на случаен принцип на членовете на комисията и на случаен принцип на експерт, който да го подпомага, според мен ще създаде проблеми в работата. Освен всичко, да е изведено и на законово ниво. Няма пречка, има делегация комисията да си приеме правилник и това да се уреди в правилника. Не му е мястото на законово ниво.
Янаки Стоилов:
Да кажете как можем да го направим, ако идеята е следната, без да усложняваме много нещата. В закона да запишем две неща: едното е, че докладчиците по сигнали, преписки или както ги описваме, се определят на случаен принцип и са членове на комисията, като същите правила се прилагат и по отношение на експертите и те няма нужда да бъдат подробно разписвани тук. Казвам, че това трябва да го разпишем, ако приемаме, че докладчиците са членове на комисията и те се определят по случаен признак. Просто да се направи подходящата редакция. Това трябва да го запишем в закона, за да няма спорове в комисията какво да правят.
Сабрие Сапунджиева:
Членовете на комисията се определят на случаен принцип.
Марина Михайлова:
То го има в § 23 за чл. 26а.
Мая Манолова:
Това е само за докладчика, а аз тук говоря за експерти.
Предс. Четин Казак:
Сега и в закона да пишем, че експертите се определят на случаен принцип.
Янаки Стоилов:
Много лесно ще стане, като тази идея, която застъпва г-жа Манолова, да напишем едно второ изречение в § 23, чл. 26а, в което да се каже, че същите правила се прилагат и при определяне на експертите и готово.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Стоилов, хората са с различни качества. Председателят ги назначава. Аз се поставям в положението на член на комисията. Ако мен екипът иска да ме провали, ще ми даде експерти, които няма да работят и ще се наложи аз сама да върша работата. Случайно ще се паднат тези, които не си пишат писмата, не си докладват и т.н. Недейте така. Не го правете така.
Предс. Четин Казак:
Предлагам да прекратим дискусията. Ясни са тезите.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев за създаване на нов § 19а. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Осем „въздържали се”. Не се приема.
§ 20. Има предложения на: н.пр. Митхат Метин в § 20 т. 1 да отпадне; на н.пр. Емил Радев и група народни представители същото предложение - в § 20 т. 1 да отпадне и на н.пр. Мая Манолова и К. Добрев в § 20, т. 2 да отпадне.
Мая Манолова:
Аз съм предложила да отпадне т. 2.
Това беше в случай, че бъдат приети промените в чл. 23а за екипния принцип. Така че сега си оттеглям това предложение за отпадане и ви обръщам внимание, че тук случайно или не, тъй като това е текст на Министерския съвет, случайният подбор се отнася само за разпределението на получените сигнали. Както вече изяснихме, комисията работи в три хипотези: и при наличие на искания, и в случаите на самосезиране. Така че това трябва да важи за всички производства.
Предс. Четин Казак:
Добре. Оттегляте предложението си за § 20.
Предложението по т. 2 се съдържа в чл. 26а, където е разписано по-общо за всички образувани производства че се разпределят на принципа на случайния подбор. И не само за сигналите.
Така че аз предлагам въобще да отхвърлим този параграф (§20). Тоест § 20 да отпадне.
Янаки Стоилов:
Да ги гласуваме. Приемаме точка 1 да отпадне. По втора точка гласуваме отделно.
Мая Манолова:
Тук е само за сигнали.
Предс. Четин Казак:
Нали г-жа Манолова иска за всички производства? (Да.) Като искаш, оттегли това в § 20 и да отидем на чл. 26а и да го приемем за всички производства.
Който е за това целият § 20 да отпадне, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 21. По § 21 няма направени предложения.
§ 22 По § 22 също няма направени предложения.
В § 21, т. 2, буква „б” да се разменят местата на думите „обществените посредници и кметските наместници”, както е по чл. 3 поредността.
В § 22 също се предлага редакция в ал. 4 на чл. 26, като думите „с писмено пълномощно” отпадат и става: „при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс”. Защото там е предвидено, че е с писмено пълномощно.
Това са технически поправки.
Подлагам на гласуване тези предложения. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
Сега подлагам на гласуване § 21 и § 22 с приетите редакции. Който ги подкрепя, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 23. Предложение на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев.
Мая Манолова:
Предложението, което сме направили с г-н Добрев е зависимо от предните. За това сега не искаме да отпада чл. 26а.
Предс. Четин Казак:
А в буква „б” поддържате ли?
Мая Манолова:
Да и вече съм развивала съображения за това, че трябва да има ясен срок.
Предс. Четин Казак:
Оттегляте предложението си по буква „а”, а по буква „б” поддържате предложението си.
Янаки Стоилов:
Аз направих предложение в чл. 26а накрая да се добави едно допълнително изречение, че същите правила се прилагат и при определяне на експертите.
Николай Николов:
Общият срок по Административно-процесуалния кодекс за отстраняване на нередовности по искания за издаване на административни актове е тридневен. Тук, доколкото разбирам, е да се запише изрично 7-дневен срок, защото това е в интерес на гражданите. И в момента даваме повече от три дни, за да имат повече време сигналоподателите да установят нередовностите по сигнала. Но е добре законодателят да кажа по-дълъг срок от предвидения в общия процесуален закон. Така че 7-дневният срок е добре да го има.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев в частта буква „б”. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване добавката към чл. 26а., предложена от н.пр. Янаки Стоилов, да се добави нови изречение: „Същите правила се прилагат и при определяне на експертите по образуваното производство.”
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
Сега подлагам на гласуване целия текст на § 23 с така приетите поправки. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Приема се.
§ 24. Има направено предложение от н.пр. Митхат Метин. Свързано е с несъвместимостта.
Има и предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители
И предложение на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев.
Мая Манолова:
Моля да погледнем всички заедно тези предложения. Трябва да се видят във връзка с чл. 37, където административно-наказателната разпоредба за неподаване в срок на декларацията е уредена.
Сабрие Сапунджиева:
Казано е, че в едно производство се оспорва в съда по АПК. Тъй като проблемът на съда сега е, че той ги разделя производствата и се получава бавно правосъдие. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е затрупан с такива производства.
Марина Михайлова:
При обсъждането в работната група в министерството се съгласих, но след това като започнах да разглеждам на практика установих, че няма да стане. Може да стане установяване на конфликт и налагане на последствия при чл. 33, ал. 2 и 3. И ако отпадне ал. 2, както е предложено. Налагането на наказанието просто няма как да стане при сегашното положение. Едното е административен акт, а другото е административно-наказателно постановление по ЗАНН. Просто не можем ние да го гледаме това. Можем имуществена санкция да наложим.
Янаки Стоилов:
Става много нерационално да го раздробим. Няма да правим само дела. Кой човек в рамките на едно производство неговите последици ще ги отдели. Установява едни неща, а друг съд гледа това, което е наложено като санкция. Може ли такова разточителство?
Сабрие Сапунджиева:
Всичко може да стане, ако законът ви го вмени.
Последното изречение, както са го предложили колегите от ГЕРБ да отпадне, и си остава текста на ал. 6 така, както е предложила г-жа Манолова, а може да отиде и редакцията, която е предложил Митхат Метин.
Но въпросът трябва да се реши. Това е смисълът на промените в закона и това ни е предписала Европейската комисия – да нямаме четири производства. Аз не мога да разбера, защо първоинстанционния окръжния административен съд може да го гледа, а пък Върховния административен съд да не може да го гледа. На всичкото отгоре стигаме до куриози.
Колеги, трябва да се знае, че в момента стигаме до такива парадокси – потвърдено от Върховния административен съд решение отива наказателното постановление в районния съд, като първа инстанция, и едноличният районен съдия отменя наказателното постановление, което е издадено въз основа на потвърдено от Върховния административен съд решение и след това отива на преглед, забележете, в административния съд като касационна инстанция.
Освен това, нещо, което е проблем във връзка с делата пред Европейския съд по правата на човека за бавност. Вие знаете, че готвим доклад и ви го представяме. Масово са случаите, в които има забавено правосъдие, защото Върховният административен съд разделя делата. Той се произнася по едното за законност и казва: това го спирам, докато се произнесем за законност, след което идете в АССГ да си търсите правата за обезщетението. Делото се точи 5 години. Вие го генерирате това колеги съдии, нека да си го кажем ясно, и държавата в момента изплаща суми за забавено правосъдие.
Снежина Маджарова:
Г-жо Сапунджиева, г-жа Манолова има идентично предложение с нашето. Аз не знам защо в момента спорите.
Марина Михайлова:
Ние ще го гледаме, но няма да е прецизно процесуално. Няма да е прецизно!
Снежина Маджарова:
ЗАНН казва на основанията и по реда на АПК.
Марина Михайлова:
Има процедура само по ЗАНН, която е различна. Това за върховния съд изобщо не го приемам, защото той най-малко е осъден.
Предс. Четин Казак:
Искам да ви обърна внимание, че и в закона за защита на конкуренцията също с решение се определя нарушението и се налагат административно-наказателни санкции по реда на АПК.
Също и по Закона за защита от дискриминация наказанията се налагат с решение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс, а не по ЗАНН.
Николай Николов:
Напълно съм съгласен с идеята и мисля, че е консенсусна – в т. 6 изречение второ да отпадне. Има съвпадение в предложенията.
Единственото различие във всичките предложения, което поне аз фиксирам, то е предложението на г-н Метин и основното предложение е това дали тези 10-дневни срокове от приемането му – срокове, които са предвидени във връзка със съобщението на приетото решение, да остане или не. Всъщност това е единствената модификация, при условие, че несъстоятелността е оттеглена, при условие, че има консенсус текста относно Закона за административните нарушения и наказания да бъде заличен, остава само в основния текст ал. 3, т. 5 10-дневен срок от приемането му за съобщаване. Само това е различието.
Мая Манолова:
Гледах го прецизно. По принцип подходът – произнасянето по единия акт, обжалването по определен ред, тук нямаме никакви разногласия.
Според мен, обаче, административно наказание комисията може да наложи в случаите, в които става дума за глоби. А в другите хипотези комисията трябва да се произнесе по чл. 33а.
Марина Михайлова:
Има само глоби за неподаване на декларациите. Те не идват в административния съд. Те се налагат от председателя.
Мая Манолова:
По чл. 37 е предвидена санкция за неподаване в срок на декларация. Тук не е необходимо произнасяне налице ли е или не, защото фактът е ясен. Докато в другите хипотези решението трябва да включва и установяване налице ли е конфликт и наказание, докато в предния случай е просто административно наказание за нарушена разпоредба.
В този смисъл обръщам внимание, че предложената от мен редакция на ал. 3 е по-добра от предложената в основния текст, ако искате да обърнете внимание.
Защото Митхат Метин предлага т. 3 за ал. 3 да отпадне.
Аз съм предложила редакция: В т. 3 новата ал. 3 се изменя така:
„(3) При установен конфликт на интереси с решението по ал. 2 комисията налага административно наказание по чл. 35, 37 или 40 и се произнася по чл. 33а.”
Янаки Стоилов:
Да го гласуваме. Г-н Метин оттегля предложението си в т. 2 и гласуваме изцяло предложението му.
Предс. Четин Казак:
Г-н Метин, оттегляте ли предложението си в т. 2. „Точка 3 да отпадне”.
Митхат Метин:
Оттеглям предложението си в т. 2.
Предс. Четин Казак:
Добре. Гласуваме предложението на н.пр. Митхат Метин с останалата му част по § 24. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
Гласуваме предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители за § 24. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
И сега подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолва и Кирил Добрев за § 24. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 24 с приетите предложения. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
§ 25. По § 25 няма направени предложения. Изказвания? Няма. Гласуваме. Който е съгласен с § 25, чл. 30, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 26. Предложение на н.пр. Митхат Метин § 26 да отпадне.
Янаки Стоилов:
Защо трябва да отпадат § 26 и § 27. Те са важни. В другите случаи си остава компетентността.
Николай Николов:
Наистина в сега действащия чл. 33 с четири алинеи чисто систематически е разделен на чл. 33, чл. 33а и чл. 33б. Доколкото разбирам логиката се изразява в следното.
Има една съществена корекция в сравнение с действащия режим. В сегашния чл. 33, ал. 2, която е аналог на чл. 33а в § 27 казва:
„Чл. 33 (2) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината.”
Това е абсолютен нонсенс. Възнаграждението на лицето, заемащо публична длъжност трябва да бъде отнето, както е записано в чл. 33а само „за периода на изпълнение на правомощията или задълженията по служба”.
Янаки Стоилов:
В момента сме на § 26.
Николай Николов:
Понеже споменахте § 27. Извинявайте. Но те чисто систематически са вързани. Просто мерките по чл. 33 са четири и са различни. По-добре е чисто систематически да бъдат обособени в три отделни члена, а не в четири алинеи и да се направи тази съществена корекция в близкия § 27, за което споменах. Абсурд е наистина едно лице, което е упражнило неправомерно поведение, дори бих казал неетично поведение за период от две години по-късно му е установен конфликта на интересите ,тъй като по-късно е постъпил сигнала, за целия период от две години, както казва сегашния чл. 33, ал. 2 да му се отнема възнаграждението.
Това са двете корекции: систематически се разпределят в три отделни норми (членове) тези четири мерки по сегашния чл. 33 и най-вече това, което споменах за съседния § 27 се прецизира този тип санкция – отнемане на възнаграждението, не за целия период, в който е бил укрит конфликта на интереси, а само за периода на изпълнение на правомощията, упражнили конфликт на интереси. Те могат да бъдат, ден, два и т.н.
Мая Манолова:
За § 26 се съгласихме да отпадне, каквото е предложението на Митхат Метин.
Предс. Четин Казак:
Това, което г-н Николов казва, доколкото разбрах, че § 26 и § 27 реално разбиват в отделни членове сегашния текст на чл. 33, който съдържа четири алинеи. И се предлага подобрена редакция в новите два члена.
Николай Николов:
Възможно е сегашният чл. 33 да остане, ако прецените. Но специално в чл. 33, ал. 2 трябва да се направи тази изключително важна корекция, досежно отнемането на трудовото възнаграждение. А именно текстът „за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит” да се замени с „за периода на изпълнение на правомощията или задълженията.”
Мая Манолова:
За § 26 сме съгласни с Метин да отпадне.
Преминаваме към § 27, който урежда другите хипотези.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин за отпадане на § 26. Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се. Приема се.
По § 27 има предложение на н.пр. Митхат Метин § 27 да отпадне.
Мая Манолова:
Досега текстът е бил:
„(2) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината.”
Сега ние предлагаме да се отнема в полза на държавата възнаграждението само за този период, в който лицето е било в конфликт на интереси за периода на изпълнение на правомощията си.
Сабрие Сапунджиева:
Ние приехме § 24, т. 3, в която има нова ал. 3. Там има препратки към чл. 33, ал. 2 и 3 и сега те не могат да се заменят с чл. 33а и чл. 33б.
Предс. Четин Казак:
Ако отпадне § 26, както гласувахме, § 27 неминуемо трябва да отпадне, защото се повтарят текстове от действащия чл. 33.
Мая Манолова:
Тогава нека поне остане тази корекция в действащата ал. 2 на чл. 33.
Сабрие Сапунджиева:
Вижте § 24, т. 3, ал. 3.
Николай Николов:
За периода, за който конфликтът на интереси е бил укрит. Това означава, че ако през 2014 г. се приеме решение, с което се установява конфликт на интереси за деяние 2012 г., значи, че за целия период от две години – 24 работни заплати, при буквално тълкуване, да се отнеме възнаграждението на лицето. А когато се приеме предложението за малка корекция в действащата ал. 2 на чл. 33 ще бъде само за периода на изпълнение на правомощията или задълженията по служба. Например, подписани са 5 договора на 5 различни дати. Отнема се възнаграждението само за тези 5 дати. Да се отнемат 24 заплати при положение, че през другото време е бил коректен?
Сабрие Сапунджиева:
Отива се в другата крайност. Тогава няма да му се отнема нищо. Защото, примерно, той е подписал един договор в конфликт на интереси и ще му се отнеме възнаграждението за този миг, в който е подписал договора ли? Така отива, така става. Или дневното възнаграждение. Тогава къде отива смисълът. Искам да ви кажа, че това ще обезсмисли целият закон.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Митхат Метин за отпадане на § 27. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
В § 28 и § 29 се коригират глобите.
Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
§ 30. Предложение на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев.
Сабрие Сапунджиева:
Това е за представянето на доказателства и трябва да се подкрепи, защото в много случаи производствата се забавят точно заради това, че не се представят доказателствата и комисията да има право да налага наказания.
Николай Николов:
Има наистина фрапиращи случаи в това отношение, при които производствата не могат да приключат с години.
Мая Манолова:
Погледнете действащия чл. 37. Тук става беля.
„Чл. 37. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължението си по чл. 16, се наказва с глоба в размер от 7 000 до 10 000 лв.”
Чл. 16 е декларацията.
Николай Николов:
С тази промяна се изключва този състав изобщо.
Мая Манолова:
Сега този състав отпада.
Сабрие Сапунджиева:
Знаеш ли защо отпада. Защото на практика се получават две наказания. Един път за неподаването на декларацията му налагаш глобата и после казваш и по чл. 16. На практика се получават две наказания за едно и също деяние. Не може за едно и също деяние две наказания.
Мая Манолова:
Вие предлагате за това, че не си е подал декларация, да не се санкционира.
Сабрие Сапунджиева:
Напротив, в 34 е уредено.
Предс. Четин Казак:
В чл. 34 е уреден общият ред са санкциониране при неподаване на декларация.
Николай Николов:
Декларацията по чл. 12, т. 4 в момента неподаването е уредено в чл. 37. Наистина тази редакция на чл. 37 в § 30 е коренно различна от действащия текст на чл. 37. Но е по-добре, специално за декларацията по чл. 12, т. 4 да остане отделния състав по две причини:
Първата е, че тази т. 4 е много по-различна от другите по т. 3, неподаването на които се санкционира съгласно чл. 34, както каза и г-жа Сапунджиева.
И втората причина е, че тази декларация по т. 4 има специален ред за нейното установяване. Той беше предвиден по-напред. Редът за установяване е с решение на комисията. След като е с решение на комисията очевидно и с решение на комисията ще се налага и санкцията. При това положение е добре да остане чл. 37 и подаването на декларацията по точка 4 като отделен състав, но да бъде намалена тази абсолютно непремерена санкция от 7000 лв. Не може за конфликт на интереси минимумът да е и да си остава 5000 лв., а за неподаване на една декларация минимумът да е 7000 лв. Това е непропорционално.
Сабрие Сапунджиева:
Ние сме го предложили в § 30 – когато нарушението е извършено повторно.
Чл. 34, ал. 1 говори за всички декларации по чл. 12. И тук не може да се каже изискването по чл. 16, защото там се говори за декларацията по чл. 12, т. 4.
Николай Николов:
Може би текстът, който трябва да остане - сегашният чл. 37 да си остане с драстично намаляване на размера на санкциите, а този, който е предвиден като § 30 за чл. 37, който е напълно удачен, но като чл. 37а.
Мая Манолова:
Да остане, като другото го намаляваме от 7000 на 1000 лв.
Сабрие Сапунджиева:
И се получава за едно и също деяние, което е недопустимо, две наказания. Един път казваме в 34, ал. 1.
„Чл. 34 (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.”
Което включва точки 1, 2, 3 и 4. И след това в чл. 37 казваме, че отново го наказваме.
Не може за едно и също деяние да се налагат две наказания. Това е принцип в правото. Ние затова сме предложили тази редакция на чл. 37.
Янаки Стоилов:
Да не се занимаваме повече с тази тема. Този закон защо двойно го пишете, аз не мога да разбера. По всички текстове има някакви двойни предложения в един и същи смисъл.
Сабрие Сапунджиева:
Ние сме направили от 200 до 1000 лв. Освен това за при повторно си има друг текст.
Янаки Стоилов:
200 лв. е малко за неподаване на декларация.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Стоилов, има хора, на които възнаграждението е 200 лв., тъй като скалата по чл. 3 е много голяма. Не можем да наложим 1000 лв. глоба. Това ще падне в съда.
Янаки Стоилов:
Все пак ще му бъде по-изгодно да го глобят 200 лв., отколкото да подава декларация.
Предс. Четин Казак:
Колеги, може ли малко внимание. Моля да не говорим така – всеки, когато намери за добре.
Мая Манолова:
В действащия текст има два състава за декларация по чл. 12 и за неизпълнение на задължения по чл. 16. Това са различни декларации. Точка 4 е много по-сериозна от другите. Защо се правите на халтави. Декларация за частен интерес по конкретен повод.
Сабрие Сапунджиева:
Тя е в чл. 12.
Предс. Четин Казак:
Не, повече така не може да се работи. Ако няма да се изслушваме и всеки ще си говори, когато реши, просто няма смисъл да продължаваме.
Предлагам, за да стане ясен проблема. Проблемът е, че чл. 12 включва в себе си чл. 16. Защото чл. 16 препраща към чл. 12, т. 4.
Мая Манолова:
Но само за нея. Това са различни нарушения, различен тип.
Предс. Четин Казак:
В чл. 34 е посочено, че който не подаде декларация по чл. 12. И затова, за да се избегне опасността да се налагат два пъти наказания за едно и също нарушение, предлагам в действащия текст на чл. 34 да се каже:
„Чл. 34. Лице, заемащо публична, което не подаде декларация по чл. 12, т. 1 до 3, в законоустановения срок се наказва….”
И в чл. 37 да остане:
„Лице, заемащо публична, което не изпълни задължението по чл. 16, което визира чл. 12, т. 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.”
Мая Манолова:
Добре, смисълът е същият. Просто са различни по тежест тези нарушения.
Предс. Четин Казак:
Именно, за това тук едното е от 1000 до 3000 лв., а в другото е от 1000 до 5000 лв.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Сабрие Сапунджиева:
Как може до 5000 лв. Но както решите. На практика комисията не ги налага тези глоби, защото в края на краищата тя се съобразява и с имущественото състояние на дейците. Защото има и текст, че наложеното наказание трябва да бъде по справедливост. Не може на един човек, който взима 200 лв. заплата, ти да му наложиш 1000 лв.
Предс. Четин Казак:
В момента е от 7000 до 10 000 лв.
Сабрие Сапунджиева:
Ние сме предложили от 1000 до 3000 лв.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване моето предложение. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против няма. Седем „въздържали се”. Приема се.
§ 30 реално отива в следващия.
Николай Николов:
Предлагам настоящия § 30 да отиде като нов чл. 37а. Такъв състав е изключително необходим. Аз се съгласявам тук с всичко казано от г-жа Сапунджиева. Трябва да има санкция за неизправни постоянни комисии към общинските съвети и най-вече органи по назначаване, които понякога умишлено бавят и не представят исканата декларация.
Предс. Четин Казак:
Нали това казвам, г-н Николов, че ще отиде в § 32, който става чл. 41а. Тук § 30 отпада и отива на друго място.
§ 31 се приема с осем гласа „за” и седем „въздържали се”.
§ 32 се приема с осем гласа „за” и седем „въздържали се”.
Създава се нов § 32а, който реално преповтаря текста на § 30, който отпадна. Създаване на нов чл. 41а. Приема се с осем гласа „за” и седем „въздържали се”.
§ 33. Предложение на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и Кирил Добрев. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Осем „за”, седем „въздържали се”, без против. Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 33 в тази редакция. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”, седем „въздържали се”, без против. Приема се.
Предложение на н.пр. Митхат Метин за създаване нов § 33а.
„§ 33а. § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси се отменя.”
По принцип понеже мандатът на всички членове е изтекъл, трябва да се избере изцяло нов състав на комисията. Ние приехме, че комисията ще има вече мандат като цялостен орган. Мандатът е изтекъл.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”, седем „въздържали се”, без против. Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Предложение на н.пр. Митхат Метин да се създадат § 33б и § 33в.
Отхвърляме § 33б с осем гласа „за” и седем „въздържали се”.
По § 33в.
Мая Манолова:
Предлагам редакция на § 33в.
„Лицата, които имат задължения, до влизането на този закон в сила подават декларациите по чл. 12, т. 1 и 2 в 30-дневен срок от влизането му в сила.”
Защото това не са само кметските наместници и обществените посредници. Това са и заместник председателите, и членовете на Сметната палата.
Предс. Четин Казак:
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Осем гласа „за” и седем „въздържали се”. Приема се.
§ 34 се приема с осем гласа „за” и седем „въздържали се”.
§ 35 за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Седем „въздържали се”. Приема се.
Мая Манолова:
Съдия Михайлова прави едно предложение да го обмислим. Дали да бъде дадена възможност в случаите, в които съдия, прокурор, следовател, които са били членове на комисията, да могат да заемат след това съответната магистратска длъжност след изтичане на мандата на комисията.
Според мен, комисията само ще спечели, ако има магистрати в състава си.
Предс. Четин Казак:
В смисъл да могат да се върнат като магистрати. (Да.)
Мая Манолова:
Това да отиде в чл. 22а, ал. 6.
Предс. Четин Казак:
Трябва да се внесе изменение в Закона за съдебната власт. Трябва да се уреди и тук и там.
Мая Манолова:
Аз предлагам, ако искате, формално да го включим в чл. 22а, ал. 6 тази възможност, като в зала влезе като мое предложение.
„След изтичане на мандата на комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношенията на основание чл. 22в, ал. 1, т. 1 член на комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора или назначаването му като времето, през което е бил член на комисията, се зачита за стаж по Закона за съдебната власт.”
Николета Кузманова: експерт
Мисля, че има проблем. Висшият съдебен съвет направи едно тълкуване именно във връзка със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имуществото, че след като не е записано изрично в чл. 164 на Закона за съдебната власт, че се възстановяват, те не могат да прилагат друг закон извън ЗСВ.
Предс. Четин Казак:
Да допълним и в Закона за съдебната власт в Преходните и заключителните разпоредби.
Николета Кузманова: експерт
Не се налага да се пише тук и в ЗВС, а е достатъчно в ЗСВ да добавим, че тези и тези лица се възстановяват на длъжността. И нещата, според мен, стават.
Предс. Четин Казак:
Приемаме ли тази възможност по принцип? (Да.) Ще го отразим в доклада като изменение на ЗСВ. Благодаря.
Закривам заседанието.


Председател:
Четин Казак