Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 43

Днес, 02.07.2014 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Диана Вакарелска, директор на отдел „Нормотворчество”, Христина Василева, държавен експерт и Мария Филипова, старши експерт в същия отдел; от Върховен касационен съд – Павлина Панова, заместник-председател на ВКС и председател на Наказателната колегия; от Българска народна банка – Нина Стоянова, главен юрисконсулт на БНБ; от Министерството на финансите- Людмила Петкова, заместник-министър, Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” в МФ;; от Обществен съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения на НС – Костадин Недев, Нина Гергова и Мария Асими, гражданите Димитрин Вичев и Найден Москов и народния представител Йордан Цонев, вносител на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Добър ден.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Уважаеми гости, имаме необходимия кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси и ви предлагам следния проект за дневен ред на днешното заседание:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 11.06.2014 г. и законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 30.06.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 25.06.2014 г.
Това е проектът за дневен ред. Имате ли бележки и съображения по така предложения дневен ред. Не виждам. Подлагам на гласуване проекта за дневен ред. Който е съгласен това да бъде днешният дневен ред, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 11.06.2014 г. и законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 30.06.2014 г.
Започваме с представянето на двата законопроекта. Г-н Лазаров за първия законопроект.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги и гости,
С настоящия законопроект за изменение на Наказателния кодекс, касаещ престъпленията, свързани с транспорта при управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол, или без правоспособност, или след употреба на наркотични вещества считаме, макар и закъснели, че внасяйки го, като се надяваме да бъде приет и аз мисля, че ще бъде приет, защото има консенсус и обществото го очаква, ще допринесем за намаляване на жертвите по пътищата.
Употребата на алкохол и наркотици са едни от основните причини за катастрофи с голям брой жертви и в България и в Европа. За България статистиката показва, че полицията санкционира около 9000 пияни шофьори годишно.
Употребата на алкохол и наркотици са сред основните причини за катастрофи с голям брой жертви в Европа. От 2011 г. се правят и тестове за употреба на наркотични вещества и прекурсори, особено за причинители на тежки инциденти. През 2013 г. у нас са наложени санкции на 149 водачи на МПС, употребили наркотици.
Въпреки действията на органите на МВР, през последната година е ясно очертана тенденцията за увеличаване на жертвите от такива произшествия и с оглед на това е необходимо да се предприемат предлаганите от нас законодателни мерки.
От началото на годината при пътно-транспортни произшествия у нас са загинали 240 деца, жени и мъже. За същия период на миналата година жертвите са били 194.
В интерес на истината от 1995 г. до 2002 г. са последните изменения на Наказателния кодекс, които са предвиждали увеличаване на наказанията след употреба на алкохол, наркотични вещества, които са въведени малко по-късно и санкционирани с наказателна отговорност при управление без правоспособност или след отнето свидетелство за правоспособност, поради което ние внесохме този законопроект.
Основно предвиждаме завишаване на санкциите при причиняване на телесни увреждания или смърт след употреба на алкохол. Тук искам да направя едно уточнение. На пръв поглед може би да се създаде впечатление, че създаваме привилегирован състав, когато деецът е избягал от произшествието. Не, там ние запазваме и затова го извеждаме в отделна алинея и запазваме същото наказание. Нашата цел е да завишим санкцията при употреба на алкохол или наркотични вещества, или при управление без съответното свидетелство за правоуправление и когато се управлява моторно превозно средство без правоспособност или в срока на лишаването от такава. В наказания за деянията по чл. 343б и чл. 343в сме завишили наказанията, като сме съобразили – общо взето практиката досега е, че се налагат глоби при употреба на алкохол, като наказание, наказателна отговорност при различните хипотези. Практиката и преди беше след плащането на глобата се счита, че има реабилитация. Сега, ако не се лъжа, може би ще последва уеднаквяване на тази практика. Отделен е въпросът дали имаше разнородност с практиката по прилагането на 78а, но ние сме завишили наказанията, като сме съобразили и сме дали възможност на съда да преценява индивидуализацията на наказанието в определени случаи. Защото, ако човек кара един мотопед в едно село без свидетелство за правоуправление, което също е моторно превозно средство, но което все пак се различава, ако някой без свидетелство за правоуправление натовари приятелите си вечерта и ги кара с висока скорост, без значение съобразена или не, до съседното село или град на дискотека, затова там сме се постарали да съобразим и да дадем възможност на съда да индивидуализира наказанието. Това е основната цел. Очевидно тези наказанията, които действат от 1995 г. до момента, не са изиграли своята превантивна роля, защото тези случаи се увеличават. Затова считаме, че следва да се завишат тези наказания, съобразявайки ги, че когато те се прилагат естествено няма да бъдат в такъв размер при условията на приложението на различните хипотези на Наказателния кодекс. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров.
По втория законопроект предоставям думата на вносителя н.пр. Йордан Цонев да представи законопроекта.
Йордан Цонев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, гости,
Предложеният от мен законопроект е плод на разговора и консултациите, които водихме при Президента на Републиката между политическите сили по повод онова, което се случи в банковия сектор през последната седмица и в частност в края на миналата седмица и следствие на тези обществени отношения, които очевидно са увредени и доведоха до сериозна заплаха за банковия и финансовия сектор в страната.
Този законопроект е разработен от юристите в БНБ, такава беше уговорката ни, защото общественият интерес е голям. Аз като председател на Комисията по бюджет и финанси получих официално писмо от Управителя на Българската народна банка, което е достояние на медиите и без да се забавям внесох този законопроект. Малко повече от 48 часа след внасянето му коментарите са от апокалипсис сега до всемирна катастрофа и свободата на словото изчезна.
Искам да кажа, че въпросният законопроект е в отговор на увредени обществени отношения. Имам предвид ситуацията в банковия сектор, нагнетяването на невярна информация и слухове. И, както твърдят разследващите органи, е организирано от известни групи от населението и отделни хора, нагнетяване на слухове и недоверие в банковата система. В частност в случая говорим за една банка.
По този повод бих искал, тъй като това, което предлагам, се вижда доста сурово, а за някои от коментаторите излишно, искам да кажа няколко думи за това как функционира банковата система по принцип. Как функционира една банка и защо смятам, че не е излишно. И защо проглушихме ушите на обществото, че всъщност банковата ни система е една от най-стабилните в Европа, пък се оказа в последните две седмици, че някои банки н издържаха стрес-теста, който им се наложи в реални условия да покриват, а не като симулация. Защото всички банки след 2008 г. в Европа са подложени на симулативни стрес-тестове, които трябва да издържат.
Ликвидността и всички показатели, които има банковия сектор в България са над средното ниво. Мога да дам много примери. Мога да дам примери с капиталовата адекватност, която е около 8% за Европа и в България е най-ниската капиталова адекватност, която има една от 23-те банки е 12%. Има банки с 20% капиталова адекватност. За тези, които разбират, знаят, че този показател е основен измерител на финансовата стабилност на една банка.
Иначе бих могъл да ви приведа примери, които са по-разбираеми за хората, които не са финансисти. Да кажем, съотношението на паричната маса към общите активи на една банка. Средно този коефициент за Европейския съюз е 4% (3.96%), а за еврозоната е 3%. За България 10%. Защо тогава една банка не издържа този стрес-тест и то само в няколко дни. Защото, ако една банка, каквато е всъщност тази, която беше атакувана умишлено и зловредно има активи от над 8 милиарда лв. и само в последните дни показа ликвидност от над 1.5 милиарда. Защото никоя банка не може да издържи на това нейните вложители да започнат да теглят влоговете си, спестяванията си или търговските дружества да ги трансферират към други банки в рамките на няколко дни, дори в рамките на един месец, дори в рамките на три месеца. И това е напълно разбираемо и аз ще ви дам един пример.
Нарочно се спирам върху този сегмент от дейността на банките, защото мисля, че така най-добре мога да обоснова пред вас необходимостта от мерките, които ще приложим като превенция срещу подобен род дейност, да бъдат достатъчно строги, за да предпазват банковата система и финансовата от такъв род кризи. Вие знаете, че част от средствата, които вложителите влагат в една банка се инвестират в един кредит – в кредитния портфейл на банката. Докато вложителите могат да изтеглят срочните си влогове веднага, като загубят само лихвите си, банката не може да ви накара 20 годишния кредит, който ви е дала за закупуване на жилище да го върнете веднага, за да върне тези пари на хората, от които ги е взела. Това прави на практика банките в цял свят уязвими пред паника, недоверие и вълна от теглене на депозити и прехвърляне н ресурс от една банка в друга. Ето защо ние като общество се изправяме за трети път пред подобен феномен. Разбира се, той е различен. През 1996-97 г. реалният сектор беше причина основна за декапитализацията на банките. Те бяха наистина декапитализирани. Втори такъв случай имахме през 2008 г., между другото със същата банка, която и тогава беше в отлично здраве, и тогава държавата се намеси и спаси нещата. Банката си върна подкрепата и то много бързо, която й беше оказана. И след това се разрасна и стана третата по големина банка в България и най-голямата българска банка.
Така че този трети опит, който по своя характер е доста безпрецедентен, защото става въпрос наистина за умишлено нагнетяване на слухове и атака срещу една конкретна банка, която имаше опасност да прерасне в атака срещу цялата кредитна система ни наведе на мисълта заедно с колеги, които се занимаваме с тази материя, с ръководството на надзорната институция БНБ, да предложим тази промяна, като основното, на което залагаме, е превенцията.
Аз съзнавам, че юристите може би ще намерят някакви дефекти в текста, че ще има предложения те да бъдат коригирани, че ще има неясноти в понятията, в термините, във фактическия състав. Но настоявам да приемете това като належаща нужда на обществото. И ако с вашата експертна и политическа помощ тези текстове бъдат прецизирани, аз мисля, че ще свършим много добра работа в полза на финансовата система, в частност на банковата система, която е основен елемент от националната сигурност.
Аз не мога да си представя какво щеше да стане, ако беше фалирала още една банка и след това ударът се насочи към още 2-3 банки, каквато беше ситуацията. Не мога да си представя! Всъщност мога, спомняйки си сцените в Кипър и в Гърция. Погромите, уличните протести и онова, което беше показано по телевизиите, почти като въстание!
Така че това е наистина удар по националната сигурност и ние трябва да предвидим достатъчна строгост на закона срещу такива посегателства.
Разбира се, трябва да оставим място за коректни коментари. Този текст да не отнема възможността да бъдат правени научни анализи по достоверна информация, каквато информация банките публикуват всеки месец. За разлика от много други публични дружества банките публикуват своя паричен отчет всеки месец. Той е абсолютно публичен. В него се съдържат абсолютно всички елементи за анализ, които са нужни на специалистите, на анализаторите, а и на медиите. И ако те бъдат коректно интерпретирани, аз не виждам защо се опасяват и академичните среди и медиите от това, ако определени анализи да бъдат класифицирани като всяване на смут, паника и т.н.
Тук в тази комисия вие сте специалисти по материята, която предлагам, но пък аз мисля ,че съм достатъчно добър специалист и моите колеги от БНБ и тези, които подкрепят законопроекта, във финансовата материя и имаме достатъчно опит. Така че слуги, че в политическата ми кариера се наложи да участвам в реконструкцията на банковата система след краха от 1996 г., при това на същата позиция като Председател на Комисията по бюджет и финанси и през 2008 г. в отбиването на атаките и спасяването на тази банка и сега пак. Може да ми се доверите, че наистина имам опит. Смятам, че това е належащо.
Благодаря ви. Извинете ме за пространното изложение.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Цонев. Преди да пристъпим към обсъждането на законопроектите, предлагам да дадем възможност и на поканените представители на институции да изразят своето становище по двата законопроекта или по един от тях, по който те преценят, че имат желание да изразят становище.
Първо давам думата на съдия Павлина Панова. Заповядайте, г-жо Панова.
Павлина Панова:
Добър ден. Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми господа народни представители, членове на Правната комисия. Аз благодаря за поканата, която беше отправена днес преди обяд към нас да представим нашето становище по двата законопроекта за изменение на Наказателния кодекс. Предварително се извинявам, че краткото време не позволи на мен да свикам Събрание на Наказателната колегия. Имайки предвид летния сезон, много колеги вече са в отпуск. Но успях да се консултирам с тези, които бяха на работа, нашето становище, което накратко ще изразя в момента.
По първия законопроект - за изменение на чл. 343 от Наказателния кодекс, като цяло ние сме на становището, че право на законодателя е да предвиди санкциите за съответните престъпления и да отмери тази санкция, която смята, че като минимум и максимум и като вид наказание най-удачно ще съответства на зачестилите случаи на определен вид престъпност в нашето общество. За това ние като цяло нямаме отношение специално към това дали тези санкции действително са нужни, но дотолкова доколкото законът следва да служи като превенция за съответен вид престъпност, предвид ръста на определен вид престъпления, смятаме, че е удачна идеята на законодателя да предвиди по-високи санкции, разбира се, с оглед индивидуализацията на наказанието за всеки един конкретен случай всеки един съд с оглед личността на дееца би могъл отмери адекватното наказание. Много завишените санкции биха могли да бъдат действително превенция срещу съответните престъпления.
Много от колегите изказаха учудване от това, че в специални отделни алинеи 5 и 6 са отведени случаите, в които се предвижда квалифициращо обстоятелство бягство от местопрестъплението. Ние считаме, че то е с равностойна значимост с всички останали квалифициращи обстоятелства, за които се предлага завишаване на наказанията и законодателят би могъл да включи и това квалифициращо обстоятелство към завишените санкции.
Считаме, че може би е резултат от неудачна редакция или просто фактическа грешка редакцията на ал.6, която предвижда, че наказанието по буква „б” на ал. 5 се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица или телесна повреда на едно или повече лица.
Сегашната ал. 3 използва съюза „и”, защото там където има акумулиране на повече смърти или повече телесни повреди, квалификацията е по ал. 3. Предполагам, че това е просто техническа грешка, която може да бъде отстранена. Това е нашето становище. Като цяло подкрепяме този законопроект.
По отношение на законопроекта, касаещ въвеждането на нов текст в Наказателния кодекс, а именно чл. 252а. Считаме, че той е навременна реакция на законодателя по отношение на обективната действителност и извършените противоправни деяния през дни, на които всички ние сме свидетели. Действително адмирираме бързината, с която се взимат тези мерки.
Считаме, че текстът може би действително се нуждае от известни корекции и допълвания, като смятаме, че на първо място с цел избягване на всички съмнения, че с него би могла по някакъв начин да се засегне свободата на словото, на журналистите и въобще свободата на говоренето така както някои правозащитници се изказаха с оглед риска от засягане на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека, считаме, че може би този текст ще бъде по-удачен, по-лесно приложим и няма да създава много голяма широта на свободно усмотрение по прилагането му, ако в него се въведе една специална цел. Това ще направи престъплението съставомерно само в случаите на пряк умисъл, но не и в случаите на евентуален умисъл, което, от друга страна, би довело до това, че по някакъв начин ще ограничи случаите, в които действително се предвижда неправомерна цел, а именно такава да бъде причиняването на вреда или получаването на облага. По този начин очевидно е, че тогава, когато се критикува банкова система, тогава когато се говори нещо, за да се внесе яснота в някои нередности в банковата система, няма да бъде съставомерно деянието, поради което считаме, че тогава изцяло пълен, точен ще бъде съставът на това престъпление.
Считаме, че в ал. 2 е необходимо малко по-голяма прецизност в думите „когато с дейността по ал. 1”. Наказателният кодекс обикновено борави с „деянието” – „когато с деянието по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди”, разбира се, в конкретния случай тези причинени вреди, които смятаме, че трябва да бъдат специалната цел по чл. 252а, ал. 1, тук вече с оглед значимостта се явяват квалифициращото обстоятелство, а вместо „неправомерни доходи” по-скоро да се употреби изразът „облага”.
Това е нашето становище. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на съдия Павлина Панова. Предоставям думата на представителите на Министерството на правосъдието. Заповядайте.
Диана Вакарелска.
Благодаря. Аз съм Диана Вакарелска. Министерството на правосъдието благодари за поканата днес, особено във връзка с цялостния проект на Наказателен кодекс, който беше представен от Министерството на правосъдието и внесен в Народното събрание.
Именно в тази връзка искам да подчертая, че съвременната наказателно-правна теория застъпва становището, че не размерът на наказанието е това, което води до превенция на престъпността. Действително аз мога да се съглася с мотивите на вносителите – на г-жа Цецка Цачева и другите депутати, като вносители на този проект, че засиленият размер на престъпленията се нуждае от адекватна реакция от страна на държавата. Но не размерът на наказанието е това, което води до намаляване на престъпността. На първо място това е превенцията, превантивните мерки и на второ място, това е неизбежността на наказанието. Считам, че трябва да бъдат предприети такива мерки, които да формират у извършителите усещането, че няма да им се размине наказанието, няма да се измъкнат от наказателното преследване. Тъй като когато един извършител извършва дадено деяние, той не чете Наказателния кодекс за размера на наказанието, което се полага за това деяние, нито убиецът, нито шофьорът, който шофира под въздействието на алкохол или наркотици, а с конкретния размер той се запознава едва когато бъде предявено обвинението.
Ето защо считаме, че трябва да бъдат потърсени други мерки по силата на които да бъдат намалени престъпленията.
От друга страна, бих се съгласила с това, което съдия Панова каза по отношение на квалифицирания състав. Да, категорично считам, че бягството от местопрестъплението следва да бъде квалифициран състав. Такъв той е и в проекта на Наказателния кодекс, който беше представен от Министерството.
Обръщам също така внимание, че като цяло занижаването на наказателната репресия, като размер на наказанията, е тенденция във всички държави-членки на Европейския съюз.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. По втория законопроект? Заповядайте.
Мария Филипова: Министерството на правосъдието.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Бих искала да приветствам предложената проекторазпоредба, като на първо място бих искала да отбележа, че съгласно чл. 82 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация би следвало становището на Министерството на правосъдието да бъде съгласувано, както с Министерството на финансите, така и с Министерство на икономиката, тъй като наказателното право е една област, която засяга много сфери на обществения живот. След това становището следва да бъде съгласувано в Министерския съвет.
На следващо място, ако ми позволите, бих искала да ви обърна внимание, че в Закона за кредитните институции е предвидена административна санкция в чл. 152а за налагане именно при разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, когато се уронва доброто име на банката и доверието към нея. Тази административна санкция от страна на държавата би могла също да се използва.
Относно чисто експертно разписването на текстовете бих поставила към съдия Панова, ако позволи въпрос, дали би създало затруднение в правоприлагащите органи определянето на степента на внасяне на смут, страх и в каква част от населението, за да бъде квалифицирано по ал. 1 деянието. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря за представеното становище. Сега предоставям думата на г-жа Нина Стоянова, главен юрист в Българска народна банка.
Нина Стоянова:
Благодаря, г-н Председател. Благодаря за подкрепата на народните представители и лично на г-н Йордан Цонев за бързото внасяне на това законодателно предложение за разглеждане в Народното събрание и за подкрепата, с която то се ползва.
Г-н Цонев много разбираемо обясни причините, които са довели до внасянето на такова предложение и аз не смятам за нужно да ги повтарям.
Действително бяхме свидетели на това как само за един ден може да рухне банковата система, абсолютно без основание от едни безпочвени слухове чрез изпращане на съобщения и други комуникации, които нямат нищо общо с истината, но предизвикват все по-голяма и по-голяма паника сред населението не само в София, но и в страната. Действително това е едно явление с висока степен на обществена опасност, което е належащо да бъде инкриминирано. Вярно е, че и в момента има и други правни средства, но те са очевидно слаби и недостатъчни. Голямата опасност, която съдържа едно такова деяние или поведение налага включването му в Наказателния кодекс, за да се предотврати това нещо да не се случва никога повторно, тъй като преодоляването му може да бъде свързано с наистина много големи усилия и вреди за финансовата система и за стабилността въобще на страната.
Възможно е текстът да претърпи подобрение. Ние не сме специалисти по наказателно право. Знам, че обичайно това се прави между първо и второ четене и затова няма сега да се спирам на думите и изказа.
Отново благодаря за подкрепата и за бързото внасяне на текста за разглеждане.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Стоянова. Откривам дискусията. Г-н Вичев, Вие от името на коя организация?
Димитрин Вичев:
От Съюз Закрила - Закрила на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители.
Г-н Цонев, аз също не съм юрист и съм финансист като Вас. Искрено Ви препоръчвам да оттеглите вашето предложение. Ако не го направите, се обръщам към уважаемите народни представители от комисията още тук на първо гласуване да бъдете против. И ще дам моите мотиви.
Този член, независимо от всички корекции, които биха се правили е в духа на тоталитарното репресивно законодателство до 1989 г. И ще се обоснова веднага.

Предс. Четин Казак:
Все пак да помоля без крайни квалификации.
Димитрин Вичев:
Аз ще ви прочета първия член от Наказателния кодекс, който на 17 ноември 1989 г. това Народно събрание в състава му, избран преди 10 ноември, отмени чл. 273. Само ще го припомня. Той поразително прилича на този член, само ако смените „властта” с „банките” той е почти едно към едно. Макар че там за разлика от вашето предложение, където няма цел, а изобщо за всяко сведение, е записано:
„Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото или извършат друго деяние, за което знаят, че може да доведе до такива последици, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.”
Две години! Вие отивате като наказание директно към чл. 108, който е по Глава първа. Престъпления към държавата.
„Който, с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения, разпространява клеветнически твърдения или разпространява литература с такова съдържание се наказва с лишаване от свобода до пет години.”
Тъй като, уважаеми дами и господа, и по двата члена съм осъден и съм лежал в затвора ви заявявам категорично, че с помощта на останалите граждански движения и организации ще направим всичко възможно, за да недопуснем гласуването на този член. Защото не само това, което сте предложили, за да има някакво наказание трябва да има умисъл, тук няма цел, умисъл за какво. Някой си казал, написал във фейсбук нещо или написал статия. Умисъл за фалит, за затруднение, за опозоряване! Какви са тези други сведения? Ако имат достъп някои до баланс, до отчет или до нещо скрито от някоя банка и той го пусне, кой ще прецени дали е заблуждаваща или невярна информация? Съдиите ли? Преди 10 ноември прокурорът казваше вярно ли е или не е вярно. Нямаше експертиза.
Освен това се обръща към г-н Казак. Искам да ви кажа следното.
БНБ ви благодари за това, че само за един ден са изготвили и изпратили по факса на г-н Цонев и той го внася и Вие г-н Председател, дълбоко Ви уважавам, го внасяте за разглеждане в Правната комисия. От март месец в Правната комисия отлежават Законопроект за мораториум върху изпълнителните дела с цел да се спре рекета на частните съдебни изпълнители. Стоят пет проекта за промени на Гражданско-процесуалния кодекс, с които се иска простичко, справедливо равнопоставяне. Те не са сложени на разглеждане.
И последно, ако вие приемете това нещо, в коя държава сме – в Банкерия или в България. Вие народни представители ли сте или сте банкови? Завърших.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Имате думата за становища по двата законопроекта. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
По първия законопроект представих мотивите, но ми се ще съвсем кратко да вметна, че в крайна сметка се търси генералната превенция. Защото когато в едно общество нормите, които се прилагат, макар и бързо понякога, не дават очаквания резултат, общата тенденция за намаляване на наказанията в Европа е нещо хубаво. Новият Наказателен кодекс очевидно няма да бъде приет в рамките на този парламент и аз не виждам защо се изразява такова становище от Министерството на правосъдието. Не зная доколко е съгласувано. Не беше упоменато, че има съгласувателна процедура с Министерството на вътрешните работи, защото това е проблем, който касае Министерството на вътрешните работи.
Така че ще гласувам за този законопроект и ви призовавам да гласувате. Още повече в новия проект на Наказателния кодекс, доколкото си спомням, долната граница на лишаване от свобода продължава да остава три месеца. Друга тема е и не искам да навлизам в нея. Ако ще говорим за неотменимо намаляване на наказанието или предприемане на други мерки. Очевидно не е изиграло досега ролята си, предвидените особено в 343б и 343в текстове до една или до две години лишаване от свобода при употреба или при повторно управление при употреба на алкохол.
Що се касае до втория законопроект, аз го подкрепям. На първо четене сме. Аз мисля, че ние тук трябва да преследваме този или тези, които с цел създадат затруднение на банките и на финансовите институции, извършват действие или разпространяват неверни сведения. Да, това вече е при пряк умисъл. Там наистина се свиват субектите и не би могло, както каза и г-жа Панова, да се говори евентуално за някаква злоупотреба. Но факт е, че трябва да има такъв текст. Специалната цел не е непозната. Тя не е само в Глава първа. В чл. 282 също е предвидено при тези престъпления наличието на специална цел, когато се търсят някакви облаги или могат да бъдат създадени неблагоприятни вредни последици.
Ще ми се да помислим, но не съм сигурен, при втората алинея дали да не се предвиди и конфискация, тъй като когато с тази цел се стигне до този резултат, както тук е записано, макар и малко общо, да се получат значителни доходи, нормално е да има и конфискация на цялото или на част от имуществото. Съдът би могъл да прецени.
И още нещо. Чл. 252 е един съставите в Закона за отнемане на неправомерно придобито имущество (не го цитирам точно закона) би могло евентуално и този текст, ако бъде приет, чл. 252а да се добави в този законопроект.
Още много неща биха могли да се направят. Но наистина времето ни притиска и ние трябва да дадем един сигнал, че не би трябвал да се допуска държавата да бъде дезинтересирана и да не се налага наказателна отговорност на лица, които целят увреждане и разрушаване на банковата или финансовата система.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Памид има думата.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, аз ще подкрепя и двата законопроекта.
По първия законопроект. Налага ли се завишаване на санкциите? Считам, че такова завишаване се налага. Наблюдавам, че през последните години съдебната система налага по-сурови и по-високи санкции за тези престъпления предвид високата обществена опасност. Но въпреки това интензитета на тези престъпления не намалява. За мен оттук се налага изводът, че санкциите трябва да се завишат и високият размер на тези санкции е най-голямата превенция. Не съм съгласен, че наказателно-правната наука не обвързва размера със самата превенция. За това ще подкрепя текстовете, предложени от г-жа Цачева и народни представители.
По втория законопроект. Аз ще поставя въпроса така. Връщайки се в дните на атаката срещу въпросната банка, ще поставя въпроса кой най-много пострада от тази атака? Дали това не са хората, които държаха влогове си там и си ги изтеглиха? Все още предполагам се изчислява този вредоносен резултат. Но това са пострадалите хора. И точно този текст е текст, който пази не самите банките, а текст, който пази вложителите в банките и за това ще го подкрепя.
Разбира се, може би текстът се нуждае от редакция, но за това ще говорим на второ четене.
Приключвам, г-н Председател, със заявката, че ще подкрепя и двата законопроекта.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Филип Попов, за да редуваме парламентарните групи.
Филип Попов:
По отношение на първия законопроект аз споделям становището на Министерството на правосъдието и считам, че завишаване на наказанието не е инструмент за превенция, особено що се касае до този вид престъпления. Абсолютно съм съгласен с насоката и духа на законопроекта, но не считам, че с този инструмент можем да се преборим с този вид престъпления, поради което аз ще се въздържа да го подкрепя в Правна комисия.
По отношение на втория законопроект. Съгласен съм с целите на този законопроект. Наистина, според мен, тук става въпрос аз национална сигурност. Но така предложен, аз считам, че той е твърде неясен, широко обхватен и е труден за прилагане от съдебните органи и ще доведе до голям брой тълкувателни решения и съответно промяна волята на законодателя и тълкуване на неговата воля.
По отношение на конкретностите. Какво се има предвид под сведения, смут, страх, неправомерни доходи. Тук съм съгласен с предложението за включването на значителни облаги. От тази гледна точка трябва да има мислене в тази посока, но трябва да има и прецизиране, защото това предложение към този момент наистина ще засегне много широк кръг от хора с неясни обществени последици.
Трябва да има включен в Наказателния кодекс такъв състав на престъпление срещу банковата ни система, но той трябва да бъде по-ясен и бих се изразил: Трябва да се действа със скалпел, а не с меч.
Така предложен законопроектът ще се въздържа на този етап да го подкрепя. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Данаил Кирилов.
Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще се опитам да бъда лаконичен. При положение, че бяха изказани множество становища в подкрепа и на двата законопроекта, просто няма да влизам в детайлите в тази посока.
Подкрепям логиката и в двата законопроекта. Специално по първия това е една дългогодишна, т.е. продължила доста във времето теза, която защитават колегите от нашата парламентарна група.
Ще си позволя по втория законопроект малко да изляза от рамките на конкретиката и ако вносителят ми обърне малко внимание, ще продължа, тъй като е адресирано към г-н Цонев, ще си позволя да по мрънкам малко в тази посока и то кореспондирайки с дебатите ми по Закона за потребителския кредит.
Трябва да помислим в следната посока. При потребителския кредит ние въобще не коментирахме рекламата на кредитите и на кредитирането, поради което ефирът, медиите всичко в момента рекламират кредитни продукти и квази такива продукти. На мен започнаха да ми липсват рекламите на перилни препарати. Ако действаме наравно, трябва да забраним рекламата в кредитирането, тъй като кредитирането е високо доверителна дейност. И както на адвокатите ни е забранено да се рекламираме, мисля че сериозно банките и кредитните институции ще спечелят, ако ограничат този портфейл. А какъв ще е ефектът за потребителите, смея да твърдя и да мисля, че ефектът за потребителите ще бъде доста по-положителен, защото те няма да се информират от едни кратки търговски съобщения за свръх изгоден потребителски кредит, а ще бъдат принудени да четат или да влязат в детайлите по облигацията, по която ще се задължат.
Пак казвам изцяло подкрепям логиката на предложената наказателно-правна норма, като това което си отбелязах за между първо и второ четене действително да проверим това, което колегите казват – съотношението между административно-наказателната отговорност и наказателната отговорност и да вкараме доверието на вярното му място. Защото безспорно е, че тук обектът на обществена защита е доверието към кредитните и към финансовите институции. Това е предметът на националната сигурност. Това е благото, което трябва да защитим. Това не е властта. Тук се обръщам към колегите – мисля, че аналогията не е много адекватна. Трябва да защитим особени търговски отношения, които имат специален публичен елемент, защото се отнасят към множество потребители. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Кирилов. Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Предварително казвам, че ще се въздържа и по двата законопроекта.
По отношение на първия напълно споделям становището, че в момента увеличаване на размера няма да доведе до резултат за това, защото бихте ме убедили, ако давахте някаква статистика, че съдът е налагал пет години, не се превъзпитават и шестата година наказание да е горната граница вече ще даде някакъв резултат. За мен това е чисто популистко увеличаване на размера на наказанието. По-важно е правоприлагането на закона.
По отношение на втория законопроект аз също ще се въздържа не защото не разбирам целта и намерението, а защото считам, че една от основните характеристики на законодателството трябва да бъде неговата стабилност. Извинявайте, но в случая ние бяхме изправени пред прецедент. И ние не можем при всеки прецедент да реагираме с промяна на закона. Този прецедент беше по сценарий, подобен на сценария на филма на Чарли Чаплин „Хлапето”.
Реплика: На Костинброд.
Екатерина Заякова:
На Костинброд е друга тема. Въпросът е, че не може утре, ако се случи нещо друго в обществото, ние да тичаме с промяна на Наказателния кодекс да реагираме, защото промяната на закона трябва да стане тогава, когато са се установили трайни промени в обществените отношения.
За мен в чисто правен аспект така предложения текст изобщо няма точен, ясен и недвусмислен смисъл - такъв, какъвто трябва да има една законодателна норма. В тази връзка питам как ще се определя и в кой момент вярна или невярна информация ще се изнася. Извинявайте, срещу банките бяха заведени редица дела, които освен това се спечелиха с влезли в сила решения за нелоялни действия на банките с едностранно променяне на договорни клаузи, с увеличаване неправомерно на лихви на вноски и т.н.
От друга страна, считам, че не може да бъде подведен под отговорност всеки, който разпространява информация. Може да носи такава отговорност човек, който по длъжност и по характеристика има отговорност и може да предизвика криза, т.е. кръг от длъжностни лица или субекти, които могат да предизвикат такава криза.
Извинявайте ама гражданинът Иван пуснал някакъв неверен слух по отношение на банката, в която има кредит и е недоволен и това може да предизвика някакъв смут или опасения.
Абсолютно неясно е понятието смут и страх. Как ще се измерват тези понятия? Това зависи от интелигентността, от субективното отношение. Ако пет души са се паникьосали от някакъв слух, то това не означава, че обществото е разтресено от такъв страх или смут.
Въобще тази норма, предложена по този начин, в никакъв случай не отговаря на изискванията за ясна, точна и недвусмислена норма, която да определя правила на поведение и да ангажира наказателна отговорност.
За това аз ще се въздържа.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. За реплика, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми колеги, г-жо Заякова, моята реплика е много кратка по отношение на завишаване на санкцията по първия законопроект. Чета ви:
„С близо 100 км в час е летял гръцкият студент, премазал 16 годишната Катя.”
Този гръцки студент знае, че дори да убие Катя, ако признае пред съда и се приложи привилегията да се слезе под минимума, този гръцки студент знае, че ще му се размине с условна присъда. Именно в този смисъл е предложението – тези хора да знаят, че няма как да се разминат вече с условна присъда. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Митхат Метин иска думата.
Митхат Метин:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, на свой ред заявявам, че съм съгласен вътрешно с логиката на двата законопроекта.
По първия законопроект, внесен от г-жа Цачева имам морален ангажимент към една нещастна случка, която почерни семейства в Плевенско и смятам, че общественият интерес не само в този случай, но и в ред други случаи в годините назад води до необходимостта от завишаване на наказателната санкция спрямо недобросъвестни водачи на моторни превозни средства.
А що се касае до законопроекта на колегата г-н Цонев на няколко пъти в изказванията на моите колеги бяха споменати думите „национална сигурност”. Колеги, независимо от обществения интерес, който е крайният потребител и отделното физическо лице се чувства застрашено от едни такива недобросъвестни и злоумишлени действия в крайна сметка държавата има и своя национален интерес. Когато този национален интерес е застрашен по отношение на паричната и финансовата система и кредитните институции в това число, смятам, че ние трябва да подчиним този един на толкова години случай на законите на националната сигурност. В този смисъл големите удари на Уолстрийт, последвалата финансова криза в Европа има своето отражение в този случай. Не може от един опит от няколко или от 50-60 човека и от най-висшия държавен служител – от Президента до всички политици и до последния човек на улицата да се занимават с този род дейност.
Що се касае до темата пряк умисъл или не пряк умисъл, аз мисля, че трябва да се конкретизира текстът. Но логиката на закона за мен е недвусмислена и аз лично заявявам, че ще подкрепя този закон.
Преди да приключа отварям една скоба. Интернет пространството и нета като цяло е мощно оръжие. Аз почуда прочетох как една госпожа, която се е върнала от работа в Англия и е пуснала злоумишлени и недобронамерени сведения за нейния работодател в Англия е осъдена в Англия. В крайна сметка уронването на доброто име и на престижа на която и да е публична или частна институция трябва да бъде защитено от закона. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-жа Нитова, заповядайте.
Смиляна Нитова:
Уважаеми колеги, аз заявявам, че ние ще гласуваме въздържали се и по двата законопроекта. Ще започна отзад напред – от втория законопроект.
Уважаеми г-н Цонев, аз уважавам Вашите мотиви и приветствам Вашето поведение за това, че бързо, дори светкавично реагирахте със законодателна инициатива на създала се определена ситуация в страната. Но смятам, че така предложеният текст се нуждае от сериозни корекции, за да е той приложим в правораздаването.
Първата алинея, която предлагате, има категории като „всяване на смут и страх в населението”. Смятам, че това са емоционални категории и трябва да се изчистят и редактират по друг начин. Както и да се диференцира и формата на умисъла. Тоест трябва да има повече професионално правно редактиране на текста. Иначе идеята е хубава. И отново казвам, приветствам вашето поведение, че веднага реагирате на създалата се ситуация.
По отношение на първия законопроект. Виждам, че са завишени санкциите за тези деяния. Просто разликата от сега действащия закон – чл. 343, 343а, 343б и 343в освен завишаване на горната граница има и долна граница. Досега санкцията е предвидена до една година, до три години и т.н. Но смятам, че силата на закона е не само в завишаване на санкцията, а в еднопосочното правилно прилагане на правната норма.
Смятам, че само по себе си това няма да предотврати извършването на такъв вид престъпления, а подкрепям становището, изказано от Министерството на правосъдието, че трябва да търсим други методи и форми за превантивна работа в тази посока. Още повече, че като страна член на Европейските съюз там не се завишават нормите на наказателните санкции.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-жо Нитова. Други изказвания? Заповядайте.
Мария Асими, „Асоциация за балканско сътрудничество”:
Приветствам, че така бързо се реагира. Г-н Цонев го е внесъл този закон като финансист. Да, още от 1997 г. го знаем като шеф на Бюджетната комисия и сигурно е така. Поддържам думите, които каза госпожата – страх и паника е грозно нещо. Но не ми харесва високата степен на наказание.
Приемам, че това е национална сигурност, но питам здравеопазването не е ли национална сигурност. Много неща са национална сигурност. Седем линейки е имало нощес, но ние там не гледаме. Извинявайте, че засягам тези закони. Светкавично се действа. Всички народни представители говорите, защото това не е професия, всички казвате, че всичко е за народа, защото ние сме ви работодатели избирателите.
Аз питам защо не се реагира така бързо за 2.5 милиона пенсионери, за 500 хиляди безработни. Кой ходи в тези банки да тегли пари, ако погледнем реално. Не се гледа Закона за кредитните милионери, кой има тези пари, кой пуска слуховете. Тази слухове не са пуснати от бедните хора. Хората, които не могат да си купят хляб, които не могат ад си позволят здравна застраховка. Нещата с много. Избързва се. Сигурно сте добър финансист и правилно сте тръгнал към банките, но защо не подкрепим хората, на които им взимат жилищата. А подкрепяме банките. Спонсорираме банките, но не спонсорираме гражданите.
Колкото до първия закон. Да, наистина за санкциите. Трябав да ви кажа, г-н Хамид, казахте за затвор. В Гърция, ако минете на червено се прие закон 15 дни. Какво правим тук? Софиянка съм, с 40 години трудов стаж като каращ шофьор, сега гледам толкова млади хора, да са живи и здрави, всички са яхнали коли, всички се яхнали мощни коли, които трудно се управляват от човек без практика. И никой не спазва закона. И дори ако му направиш забележка на пешеходна пътека, казват нещо за майка ти. Преди поне имахме някакъв страх от закона. Нещата е добре да ги променяме, но нека да чуем и гласа на народа.
Извинявайте, че ви ангажирам, но ако сте народни избраници, добре е да чувате и нашия глас, а не с предубеждение към гражданските организации и да ме питате от гражданска ли съм. Аз не представлявам целия български народ, г-н Казак. Но който и да попитате, бедният не е ходил в банката. Той не знае, че фалира тази банка.
Питайте къде са парите на тези, които са вложили в банките. Слуховете са между тях, а не между нас. Нямам един лев в банка. И какво ме вълнува, че утре ще кажа не съм доволна от тази банка, която ми взе жилището, която ме остави на улицата. И ще бъда съдена десет години. Е няма да го позволя това. И дори до Европейския съюз ще подам, защото човек трябва да си знае правата, а никой не спазва това.
За кой е тази Конституция? Казвам ви, като финансист се прекланям пред Цонев и сигурно трябва да има санкции. Не може безотговорно да се лепят етикети. Абсолютно прав е и трябва да има някаква санкция, но не така.
Благодаря ви за уважението, че ме изслушахте.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Преди да дам думата на г-н Цонев като вносител да вземе отношение по изказаните мнения искам да изкажа и моето становище.
По първия законопроект аз също го подкрепям по принцип, тъй като наистина има нужда да се засили респекта, да се засили превантивния ефект на наказателно-правната санкция тогава, когато по такъв драстичен, безотговорен начин се нарушават изискванията на Закона за движение по пътищата и когато се причиняват подобни катастрофи и злополуки на пътя с жертви.
По отношение на втория законопроект, аз мисля, че това е един нужен законопроект. Нужен, първо за да успокои общественото мнение след това, което се случи. Защото това, което се случи наистина беше много сериозно. За щастие то не успя да се развие в такава степен, че да стане катастрофално, но имаше всички изгледи да се развие в тази посока, ако не бяха предприетите адекватни мерки от страна на съответните отговорни институции – БНБ, Консултативният съвет при Президента и т.н., и поетите твърди ангажименти от всички политически сили за успокояване на обстановката.
Паниката беше на ръба да се разпространи повсеместно и да засегне целия банков сектор. Така че подобни деяния трябва наистина да бъдат пресичани още в зародиш, тогава когато се злоупотребява умишлено, съзнателно. И между първо и второ четене трябва да се въведат подобни допълнения и уточнения в текста – когато някой съзнателно и умишлено разпространява невярна информация, знаейки че тя е невярна с цел именно да причини вреда или да извлече облага. Трябва да се санкционира и то категорично. Защото виждате, че от този сектор зависят милиони хора в България. Почти всеки български гражданин по някакъв начин е свързан с банките, било то като вложител, било то като кредитополучател и на никому не е безразлично какво е състоянието на този сектор.
От тази гледна точка ми се струва, че трябва да се подкрепи подобна инициатива, разбира се, когато тя бъде коригирана между първо и второ четене ,когато се изчисти замисъла на текста, така че той да се ограничи максимално възможността от прекалено широко тълкувание от страна на правоприлагащите органи, да се знае ясно кого визира. Не мненията в интернет, не по принцип критичните становища към тази или онази банка, а само тези които целят целенасочено да разпространят невярна информация с цел да нанесат щети и да извлекат облаги, какъвто беше случаят в този казус.
Благодаря. Г-н Цонев за отношение като вносител.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-н Председател. Вие казахте, а и колегите казаха по-голямата част от аргументите.
Аз искам да благодаря за подкрепата и за разбирането, че това не е мой личен професионален акт, а обществена кауза и аз изпълнявам само този ангажимент.
Бих искал да ви кажа, че въпросната банка днес вече е на плюс между теглене и изтегляне. Какво е това. Специално взех думата, за да ви помогна за второ четене. Какъв е терминът, с който трябва да характеризираме онова, което се случи в петък. Не е страх, не е смут, не е паника. Вие сте юристи, кажете какво е. Какъв е съставът? Защото поради класифицирания характер на информацията не мога да ви кажа размера на щетата. Но, ако ви кажа, просто ще онемеете. Просто няма как да го кажа тук. Това наистина е удар по националната сигурност – това, което се случи в петък и в предните два дни. Но конкретно в петък, в един ден се случи нещо, което аз в 25 годишната си кариера на финансист и икономист и политик не съм виждал.
Освен това, дали това е прецедент? Не, колежке, не е прецедент. Същото се случи и през 2008 г. в по-малък мащаб със същата банка. Не взехме мерки и се повтори. Така че не е прецедент.
И още нещо и завършвам. Направих си труда да прочета, разбира се не като юрист, но с човек, който има значителен законодателен опит, „Раздел ІV. Престъпления против паричната и кредитна система” на Наказателния кодекс. Само един цитат, за да не ви губя времето.
„Който, за да получи кредит, предостави неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
За да получиш кредит, което е никаква щета за една банка, какъвто и да е размерът на този кредит има съответно наказание, а който с неверни сведения убие цялата банка и пет милиона вложители и няколко милиарда, него няма да го наказваме. Него ще го разкарваме по другите състави на Наказателния кодекс.
Аз ви благодаря за подкрепата. Извинявайте, че бях по-остър.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Цонев. Предлагам да пристъпим към гласуването на двата законопроекта.
Първо подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 11.06.2014 г.
Който подкрепя този законопроект, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Приема се на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 30.06.2014 г.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване този законопроект, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. И този законопроект е подкрепен на първо гласуване от комисията. Благодаря.
Колеги, поради важността на законопроекта и необходимостта от неговото бързо придвижване искам да ви предложа, ако нямате нищо против да считаме, че сме одобрили и общия законопроект. Реално няма противоречия. Те са по отделни глави, по отделни текстове. Няма нужда от някакви допълнителни уточнения. Молбата е да не правим отделно заседание, на което да одобрим общия законопроект. (Нямаме.)
Благодаря ви за разбирането. Приема се.
Сега пристъпваме към втора точка от днешния дневен ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 25.06.2014 г.
Г-н Цонев, заповядайте да представите законопроекта.
Йордан Цонев:
Уважаеми г-н Председател,
Всъщност по този законопроект има внесени два законопроекта: единият от н.пр. Георги Кадиев и група народни представители и другият е внесен от мен.
Тъй като всички сте достатъчно изморени от днешния труден ден, аз съвсем накратко ще ви кажа онова, което наложи тази промяна.
При приемането на закона аз многократно заявих, и в комисия, и в пленарна зала, че това е една съвсем нова материя и че нямаме претенции, че можем от първия път да я обхванем, още повече че няма особена практика от Европа и от света, на която да се облегнем. И още тогава казах, че най-вероятно в хода на прилагането ще се наложи да правим промени, които практиката ще покаже, че трябва да направим. Даже днес се сещам, говорихме с г-н Кирилов, той беше един от хората, които се изказаха по този законопроект, участва активно, макар тогава да не го подкрепи, но изказа принципна подкрепа, но днес се върнахме на това обсъждане. Всъщност тогава част от аргументите не са били чути от вносителя и от мен. Да, така е. Ходът на прилагането показа няколко основни пречки по прилагането.
Получих много писма от Фондовата борса, от Комисията по финансов надзор и от почти всички асоциации, които имат отношение към този законопроект и те бяха главно в два-три момента от технологията на прилагане и те са отразени именно в тези промени. За това ще докладвам пред вас за тях.
Първият проблем е, че в онези области, в които се ограничава участието на офшорни дружества или тяхното участие трябва да бъде съпроводено с обявяване на истинските собственици – те са 28 области, а всъщност проблемът е, че санкцията се отнася до отнемане на лиценза на тези дружества, които не изпълнят това задължение и не обявят истинските собственици и невъзможността то да практикува в съответната област. Да кажем банка, застрахователно дружество и да не ги изброявам всичките. Тук се наби на очи един доста фрапиращ момент, че ако от борсата или от която и да е борса (това са търгове на борсата) дружества, някой конкурент с офшорка купи една акция и не я обяви действителният собственик, към сега действащите разпоредби съответният регулатор трябва да отнеме лиценза на банката или на застрахователното дружество или на който и да е стопански субект, попадащ под рестрикциите на този закон, това категорично не е само несправедливо, но е и опасно. Аз признавам това и затова една от корекциите е в тази посока. Санкцията ще бъде насочена към този, който не я обявил, а не към дружеството. Обезсилват се неговите акции и права.
Второто е по отношение на това, че прагът при който трябва да се декларират тези обстоятелства, беше до една акция, т.е. неограничен, а сега въвеждаме такъв, какъвто е квалифициран във всеки един от съответните закони, за които става въпрос. Да кажем за banking sector е до 10%, за други сектори е до 20% и т.н. Това също е справедливо, защото се отнася към регулаторите.
И най-накрая, има и други разпоредби, които не са чак толкова важни, като това, което предлага колегата Кадиев, разширяване на обхвата на чл. 3. Ние сме съгласни с това.
И третото, по което аз много мислих, преди да го предложа, е дали въпросният регистър, както сме го предложили, да бъде абсолютно публичен. Той засяга, разбира се, тези компании, или този регистър да служи само за целите на този закон. А целите на този закон още при приемането бяха най-общо три и остават такива: първо, изясняване на собствеността в обществено значими сектори; второ, предотвратяване на регресивно данъчно планиране или данъчни измами и трето, предотвратяване на пране на пари. И по тази причина аз приех този регистър да не е абсолютно открит. Той да е открит за компетентните органи, които се занимават със съответната материя: ДАНС, Националната агенция за приходите, Прокуратурата, всеки един от регулаторите и всеки един от органите по чл. 3, който е длъжен да провери, а съответно регистърът е длъжен да му даде сведения дали е обявен съответният собственик на офшорната компания.
Най-общо това са промените. Аз съм убеден, че законът е добър, но мисля, че тепърва предстоят и още промени. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Пропуснах да съобщя, че по тази точка гости на нашето заседание е г-жа Людмила Петкова, заместник министър на финансите и г-н Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” в МФ.
Има думата г-жа Людмила Петкова. Заповядайте.
Людмила Петкова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на финансите изцяло подкрепя внесения законопроект. Всъщност, когато се изготвяше Законът за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици бяха направени промени по отношение на данъчното облагане в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Така наречените офшорни дружества основно се ползват за схеми за регресивно данъчно планиране, за отклонение от данъчно облагане, за пране на пари и финансиране на тероризъм.
Действително бих искала да приветствам вносителя на проекта за възможността, която се предоставя с промените в чл. 6 на закона за регистъра да бъде към Агенцията по вписванията и да се предоставя информация на Националната агенция за приходите, тъй като при данъчното облагане е изключително важно да се знае действителният собственик, за да може да се идентифицира цялата схема на отклонение от данъчно облагане и всъщност дали се заобикаля националният режим или съответно спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, т.е. да се търси по-благоприятната спогодба с цел неплащане на данъци в България.
Министерството на финансите изцяло подкрепя предложените промени. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви. Откривам дискусията по този законопроект. Колеги, имате думата. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма. Явно законопроектът е достатъчно ясен. Тогава предлагам да пристъпим към гласуването на този законопроект.
Който е съгласен Комисията по правни въпроси да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 25.06.2014 г., моля да гласува.
Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се. Благодаря. С десет гласа „за” и пет „въздържали се” законопроектът се подкрепя на първо гласуване.
Благодаря ви. С това дневният ред е изчерпан.
Закривам днешното заседание.


Председател:
Четин Казак