Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 44

Днес, 22.07.2014 г., вторник, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката и енергетиката – Красин Димитров, заместник министър, Борислава Стоянова, държавен експерт в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Стефан Цалов, представител на „Джереми България” ЕАД; от Българска народна банка – Нели Драгинова, старши юрисконсулт.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Четин Казак, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми народни представители, съгласно правилника и вътрешните правила на комисията имаме необходимия кворум за откриване на заседанието. Очаквам още двама колеги да дойдат всеки момент. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси и ви предлагам следния проект за дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Мандатно споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката и енергетиката, Европейския инвестиционен фонд и „Джереми България” ЕАД, № 402-02-19, внесен от Министерски съвет на 17.07.2014 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 453-03-52/16.07.2014 г., на приетите на първо гласуване: законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 11.06.2014 г. и законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 30.06.2014 г.
Има ли бележки и съображения по така предложения проект на дневен ред? Няма. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува. Седем „за”, без против и въздържали се. Приема се. Благодаря.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Мандатно споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката и енергетиката, Европейския инвестиционен фонд и „Джереми България” ЕАД, № 402-02-19, внесен от Министерски съвет на 17.07.2014 г.
Гости по тази точка от Министерството на икономиката и енергетиката са г-н Красин Димитров, заместник министър на икономиката и енергетиката, г-жа Борислава Стоянова, държавен експерт в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и Стефан Цалов, представител на „Джереми България” ЕАД.
Заповядайте, г-н Димитров, да представите законопроекта.
Красин Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предполагам сте запознати с мотивите към Мандатното споразумение за този фонд. Това е последният инструмент по Инициативата JEREMIE, който беше стартиран през 2010 г. В резултат на успешно проведени процедури бяха избрани фонд мениджъри за управлението на този фонд. Само с няколко думи да ви кажа какво точно представлява този вид финансов инструмент.
Това е гъвкав инструмент, който комбинира дългово и дялово финансиране и има възможност (това е нещо, което липсва на нашия пазар) и може да бъде приложено за подкрепа на малкия и средния бизнес, като достъп до допълнително финансиране. Поканата за заявяване на интерес за избиране на финансовите посредници, които да получават средства от холдинга във фонд в рамките на Инициативата JEREMIE е направена на 14 октомври 2010 г. и в резултат на проведените процедури за избор на фондов мениджър бяха избрани двама фонд мениджъри, които имат достатъчен опит в управлението на „Мецанин фонд” на територията на Европейския съюз и на България, като в рамките на България тези инвестиции са в рамките на девет проекта и общо на територията на Европейския съюз 350 млн. евро досега са управлявали фондовите мениджъри.
Целта на рамковото споразумение е тъй като средствата по Оперативна програма „Конкурентоспособност” трябва до края на 2015 г. да бъдат инвестирани, т.е. за да не бъдат изгубени, от страна на оперативната програма това са 30 млн. евро и 50% е съфинансиране от институционални инвеститори. В случая говорим за Европейска банка за развитие и Черноморската банка за развитие. През юни 2013 г. Бордът на директорите на Черноморската банка за търговия и развитие е одобрила инвестиции от 10 млн. евро във фонда в подкрепа на инвестициите от 15 млн. на Европейска банка за възстановяване и развитие. 5 млн. ще бъдат набрани от частни капиталовложители и от участниците от фондовете мениджър.
В този аспект, тъй като с изтичането на оперативния програмен период 2014 г. за 2015 г. рамковото споразумение е сключено с Европейския инвестиционен фонд, който управлява програмата „Джереми” също изтича, се наложи по предложение на Европейския инвестиционен фонд да бъде сключено ново такова споразумение за управлението на последните остатъци от средствата по програма „Джереми”. Става въпрос за тези 30 млн. и това споразумение също е по препоръка на Европейска банка за възстановяване и развитие, която иска и настоява господата колеги от Европейския инвестиционен фонд да продължат да представляват българската държава и след срока на изтичане на рамковото споразумение между българската държава и тях, като по този начин осигурят устойчивост в управлението на фонда, като финансов инструмент. В този аспект Министерският съвет одобри текст на споразумение между българската държава, „Джереми България” ЕАД и Европейския инвестиционен фонд.
Такова споразумение беше подписано и в момента е внесено в Народното събрание за ратификация.
Ако имате конкретни въпроси по фонда или по неговото управление, можем да ви отговорим.
Предс. Четин Казак:
Благодаря Ви, г-н Заместник министър. Вашите колеги желаят ли да допълнят нещо? Заповядайте.
Стефан Цалов:
Добър ден и от мен. Може би само два аспекта да уточня от гледна точка на споразумението.
Става въпрос за споразумение само за представителство, а не за управление на тези средства. Фактически това, което Европейският инвестиционен фонд се ангажира да прави и което прави и в момента от страна на „Джереми България” ЕАД и България да представлява „Джереми България” в органите на фонда. Това е едно.
Второто е, че този мандат е без финансов ангажимент от страна на държавата. Фактически това е един доста лек мандат от правна гледна точка, в който става въпрос само за представляване в корпоративната структура на фонда от гледна точка устойчивост на инвеститорите на фонда. Не става въпрос за вземане на инвестиционни решения, които са право и задължение на избрания фонд мениджър.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Цалов.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по така предложения законопроект за ратифициране. Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Аз имам един въпрос. Считате ли, че е наложително час по-скоро да се ратифицира това споразумение. Има ли някакви времеви параметри за ратификация, които са наложителни.
Красин Димитров:
За съжаление, наистина считаме, че изключително спешно трябва да бъде ратифициран този закон, тъй като всичките дейности, извършени от 2010 г. до сега по избора на фонд мениджъри, това ще бъде първият „Мецанин фонд” в страната и по програми на Европейския съюз. Тоест, оттук нататък Европейският съюз ще предвижда и други такива финансови инструменти от такъв тип.
Защо е наложително? Тъй като изтича времевия период за инвестиране на средства по предишната програма до 2015 г. на 31 декември и означава, че колкото по-бързо бъде ратифицирано споразумението може да започне да работи фонда и веднага да инвестира средствата в българската икономика. Ако това не се случи, предполагам, че ще бъде много късно за инвестиране на тези средства и ние трябва да предвидим спасяването на тези 30 млн., като ги прелокираме в други дейности, които в момента са дали добър резултат по Инициативата JEREMIE в България.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми колеги, ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване на така предложения законопроект за ратифициране на Мандатно споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката и енергетиката, Европейския инвестиционен фонд и „Джереми България” ЕАД, № 402-02-19, внесен от Министерски съвет на 17.07.2014 г.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване този законопроект, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Комисията по правни въпроси подкрепя на първо гласуване законопроекта.
Благодаря ви за участието в днешното заседание на комисията.
Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред, а именно:
Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 453-03-52/16.07.2014 г., на приетите на първо гласуване: законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-60, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 11.06.2014 г. и законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 30.06.2014 г.
В обсъждането ще участва представител на Българска народна банка – г-жа Нели Драгинова, старши юрисконсулт.
По наименованието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, има ли бележки и съображения? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта. Който е съгласен с така предложеното наименование на законопроекта, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се. Приема се.
По § 1 има предложение от н.пр. Янаки Стоилов и група народни представители. Имате текста. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз накратко ще обоснова предложението, което сме направили с нашите колеги. Виждате редакцията на ал. 1. Тя беше обсъждана и в пленарната зала и по време на първото четене. Виждам, че текстът, който се предлага като вариант от името на комисията почти буквално съвпада с тази редакция, така че не смятам за необходимо да я мотивирам допълнително. Тоест отпаднали са от нея всички трудно определими субективни състояния или разпространяването на сведения, на информация сама по себе си, ако тя не се отклонява от действителното състояние.
Това, което допълнително ние сме направили като предложение по ал. 3 и ал. 4, защото смятаме, че тези отношения са много по-чувствителни. Те засягат дейността на длъжностни лица в кръга на тяхната служба, когато те не предоставят информация, която се дължи по закон за дейността или състоянието на банка, или пък предоставят такава невярна информация.
Благодаря на експертите, които ми предоставиха съставите на някои от административно-наказателните разпоредби в Закона за кредитните институции, но искам да посоча, че няма дублиране между този текст и някои отделни нарушения.
Това, което аз бих приел като възможност за прецизиране на текста, е единствено в края преди наказанието да добавим „и от това могат да настъпят значителни вредни последици”. Защото наистина тази информация, която ежедневно трябва да предоставят търговските банки към БНБ или БНБ, която трябва да предоставя на други органи, с които тя работи, е много важна. Защото допускането на някакви изкривявания в информацията може да създаде невярна представа в органи, които имат отношение към управлението на финансовата система и затова е предвиден квалифициран състав, когато вече са настъпили значителни вредни последици или е получена имотна облага. Тоест това престъпление до голяма степен има формален характер. Не е необходимо в него да се предвижда специална цел, както е при основния състав. Достатъчно е само фактът на нарушението на служебните задължения. И пак казвам, за да няма някакво двусмислие с покриване на някои отделни състави на административно-наказателни разпоредби трябва да се добави възможността да настъпят значителни вредни последици. В случая няма никакво отношение дали това е направено с цел да се урони или не престижът на банката. Тук става дума за вътрешната информация, която тече в системата на управление и която по-скоро се разменя между институции, които се занимават с кредитиране, с набирането на депозити, с надзора върху финансовата система.
Така че този риск е не по-малко важен да бъде отбелязан и да бъде създаден такъв наказателен състав. Дали той ще бъде като 252б или изписан като алинеи, това са вече правно технически въпроси, които впоследствие можем да уточним. Но смятам, че това е важно. Защото, ако ние даваме повишена защита на отношенията в областта на финансовата система, която е един от ключовите елементи за управлението на цялото общество, трябва дa има и съответни санкционни норми, които предвиждат завишена отговорност на всяко длъжностно лице, което има отношение към събирането, предоставянето и анализирането на такава информация.
Това са мотивите. Мисля, че с тези допълнения, ако стигнем до по-нататъшно обсъждане и гласуване на тези текстове, те могат да дадат значителен принос в подобряване на защитата на отношенията в банковата система. Благодаря ви.
Аз се надявам, че ако има някакви въпроси, ще се включат моите колеги, тъй като възникна един допълнителен важен ангажимент и се налага да изляза, но моля да смятате моята подкрепа за текста с евентуални някои уточняващи редакции, но запазвайки като цяло неговата идея. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Вие държите на предложената от Вас ал. 3.
Янаки Стоилов:
Да. Непременно, защото иначе мисля, че ние самите няма да свършим работата, ако не обхванем, както граждани, които могат с някаква цел да разпространяват невярна информация за банките, ако ние не сме поне толкова взискателни към лицата, които по силата на своята служба трябва да осигуряват достоверност на движението на информацията по различните служебни канали. Тук не говорим за някаква комуникация пред обществото, а говорим за информация, която те набират и предоставят в кръга на служебните си задължения. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Видно от внесеното от нас предложение на първо четене на този законопроект, считам, че в голяма степен са изчистени неточностите в първото предложение.
Абсолютно съм съгласен с г-н Стоилов, че държим на ал. 3 от предложението, тъй като и длъжностните лица, които не изпълняват служебните си задължения и от това могат да настъпят вредни последици или е настъпила имотна облага абсолютно трябва да бъдат не по-малко наказани от тези лица, които разпространяват невярна информация. Тежестта на престъплението не е никак по-малка, а даже напротив, от първия случай, в който лицата нямат характер на длъжностни лица.
Така че ние държим на това предложение и аз ще го подкрепя.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи? Заповядайте.
Смиляна Нитова:
Ние като вносители ще подкрепим нашето предложение. Считаме, че текстът е изчистен, прецизиран е. Държим на ал. 3, квалифицирания състав, който смятаме, че е много важен, за да може да работи тази норма и да се правоприлага, тъй като голям дял в тази област относно разпространяването на невярна информация и данни могат да имат и длъжностни лица, които в кръга на своите служебни задължения са ангажирани с даване на такава информация.
За това ние от Коалиция за България ще подкрепим това предложение. Считаме, че освен че е прецизирано, то отговаря и на обществените нагласи към този момент и така предложен текстът ще бъде работещ текст.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи? Няма.
Аз откривам някои разлики между вашето предложение колеги от Коалиция за България и това, което ние заедно с експертите сме се опитали да формулираме и аз предлагам алинея по алинея да изчистим редакцията.
В ал. 1, която сте предложили, е целта – имотна облага или причиняване вреда. А при нас е облага и причини другиму вреда. При вас е имотна облага. При нас е облага – общо понятие. При нас е „невярна информация”, а при вас е „неверни сведения”. При нас е за „дейността”, а при вас е за „финансовото състояние”. При нас е „немаловажни вредни последици”, а при вас „значителни вредни последици”. Вие сте вдигнали малко тежестта още в ал. 1. При вас е „от една до три години”, а при нас е „от две до пет години”.
Как да направим? Ако искате да гласуваме, колеги.
Г-жа Кузманова, заповядайте.
Николета Кузманова: експерт
Бих искала да попитам за две от разликите.
Първо, там където Наказателният кодекс използва само термина „облага” без да се определя дали е имотна или не е имотна, се обхващат всички видове облаги. Докато в предложението на народните представители това ли е идеята – да се стесни само до имотната облага?
И второто, там където Наказателният кодекс използва критерия „значителност” той е съотносим при оценимите в пари, което означава по сегашната практика на съдилища 14 минимални работни заплати, т.е. 1/5 от големите размери. Докато „немаловажните вредни последици”, т.е. терминът „немаловажност” е с много по-широко понятие от гледна точка на видовете последици. Тоест могат да са имуществени или и неимуществени.
Тоест въпросът е да се обедините около това дали ще бъде приложно поле за всички видове облаги и всички видове вредни последици, или ще се ограничи само до тези, които имат имуществен характер.
Предс. Четин Казак:
Това е един от основните въпроси.
Смиляна Нитова:
Трябва ли да включим по-широкото понятие?
Николета Кузманова: експерт
Моделът, който сме използвали за формулирането на втория вариант на редакция е начинът, по който в момента звучи общо престъпление по служба по чл. 282. Тоест вече създадена практика по друг състав в Наказателния кодекс да може да се използва и по този. А не тепърва да има чудене как точно този състав да се прилага.
И всъщност и третият въпрос е дали ще бъде за информация за цялостната дейност на банката или ще бъде само информация, свързана с нейното финансово състояние.
Предс. Четин Казак:
За дейността на банката. Дейността на банката включват и нейните финансови операции. Г-н Иванов, заповядайте.
Иван Иванов:
Г-н Председател, аз поддържам нашето становище за „финансовото състояние на банката”, защото дейността на банката включва всички финансови операции. Това означава дори и ежедневните касови разплащания. Нали разбирате до каква степен можем да стигнем до пресиране на хора, които в салона могат да си говорят, че не са доволни от обслужването на касата. От тази гледна точка ние се придържаме към „финансовото състояние на банката”.
Предс. Четин Казак:
Аз предлагам да подложа на гласуване ал. 1 във вашата редакция и ал. 1, която ние сме предложили. Общо взето са ясни двете тези. Нашата теза е, че малко по-широко трябва да бъде дефинирана облагата като общо понятие, а не само материалната, както е при вас. И също така за дейността като цяло на банката, а не само финансовото състояние.
И при нас наказанията са малко по-високи по ал. 1.
Подлагам на гласуване ал. 1 в редакцията, предложена от н.пр. Янаки Стоилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”. Приема се.
Предлагаме, ако нямате нищо против, за санкциите да се уточним.
Г-н Иванов, държите ли за санкциите да бъдат от една до три години?
Иван Иванов:
Аз лично нямам нищо против увеличението на санкциите.
Предс. Четин Казак:
Тогава подлагам на гласуване специално санкцията по ал. 1 да бъде от две до пет години. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се.
По ал. 2. Няма разлика в двете редакции. Само наказанията. След като приехме по-високата санкция по ал. 1, тогава подлагам директно на гласуване ал. 2 в редакцията, предложена от комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Николета Кузманова:
Ако възприемете редакцията по предложението на г-н Стоилов, ще се получи разлика в терминологията с вече подкрепената ал. 1.
Предс. Четин Казак:
Добре. Гласуваме ал. 2 от предложението на н.пр. Янаки Стоилов и група народни представители само променяме размера на наказанието.
Отменям предишното гласуване. Подлагам на гласуване редакцията на ал. 2 от предложението на н.пр. Янаки Стоилов и група народни представители с наказанията, които сме предложили в нашия текст.
Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се.
Ал. 3. Има ли съображения по ал. 3? Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова: експерт
Тъй като г-н Стоилов каза, че не възразяване за прецизиране на редакцията, ако може да ви предложа вариант на редакция. (Заповядайте.)
„(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на длъжностно лице, което не предостави информация, която се дължи по силата на нормативен акт или предостави невярна информация за дейността или състоянието на банка или на финансова институция, от които могат да настъпят значителни вреди и последици.”
Това е, което каза г-н Стоилов.
Предс. Четин Казак:
Ал. 4 е когато са настъпили вече последиците.
Колеги, има ли нужда още веднъж да бъде прочетена редакцията? Добре. Нека още веднъж да чуем редакцията.
Николета Кузманова: експерт.
Редакция на ал. 3.
„(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на длъжностно лице, което не предостави информация, която се дължи по силата на нормативен акт или предостави невярна информация за дейността или състоянието на банка или на финансова институция и от това могат да настъпят значителни вредни последици.”
Предс. Четин Казак:
Бележки? Съображения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложената редакция на ал. 3. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се.
И ал. 4.
„(4) Когато от деянието по ал. 3 са настъпили значителни вредни последици или е получена значителна имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от десет до тридесет хиляди лева.”
Хамид Хамид:
Трябва да се вдигне долната граница, за да няма признава всички факти и съкратена процедура. Вдигаме долната граница.
Предс. Четин Казак:
Предложете вариант за наказанието, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Седем години. Аз в зала ще направя редакционно предложение за това. В Наказателния кодекс почти няма минимум десет. Няма нито един състав. Ще бъде прецедент. За това предлагам седем години.
Предс. Четин Казак:
Колегата Хамид предлага от седем до десет години. А глобата? От десет до тридесет хиляди лева?
Хамид Хамид:
Не. Ще я вдигнем и глобата. Квалифициран състав. Глобата е много ниска за длъжностно лице с такъв ранг. Това му е заплатата за два месеца. Този човек получава заплата 5-6 хиляди лева.
Предс. Четин Казак:
Тогава глобата да бъде от двадесет до петдесет хиляди лева.
По предложението на колегата Хамид Хамид наказанието е лишаване от свобода от седем до десет години и глоба от двадесет до петдесет хиляди лева.
Ал. 4 става:
„(4) Когато от деянието по ал. 3 са настъпили значителни вредни последици или е получена значителна имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от седем до десет години и глоба от двадесет до петдесет хиляди лева.”
Подлагам на гласуване така предложената редакция на ал. 4 от колегата Хамид Хамид. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се. Приема се.
Колеги, сега да решим систематичното място на този нов член. Ако остане в сега предложения вариант като чл. 252а, то ще е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция и не се налагат промени в НПК, но ще се наложи допълнение в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за да се включи в чл. 22, ал. 2.
От друга страна, систематично по-добре би стоял като чл. 250а, тъй като предходните членове са свързани с наказателна отговорност за различни аспекти от банковата дейност.
Ако престъплението стане чл. 250а, за да стане подсъдно на окръжен съд като първа инстанция и тогава няма да се налагат промени в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Ако сте съгласни вместо чл. 252а да стане нов чл. 250а, за да мине като престъпление срещу банковата дейност.
Хамид Хамид:
И това последното да стане § 5.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване редакционно предложение за промяна систематичното място на новия член вместо чл. 252а да стане чл. 250а със съответните алинеи. Който е съгласен с тази промяна, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се.
§ 2. В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения.
Тук съгласни ли сме със самостоятелните нови алинеи 5 и 6, когато деецът е избягал от местопрестъплението?
Хамид Хамид: Аз съм „за”.
Предс. Четин Казак:
Само да припомня, че тогава ще се наложи допълнение в НПК, че новите алинеи 5 и 6 са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Г-жа Кузманова, заповядайте.
Николета Кузманова: експерт.
Само да припомня. Миналия път въпросът беше поставен от г-жа Панова, че обособяването на тази хипотеза, когато е избягал от местопрестъплението в самостоятелна алинея на практика запазва в момента наказанието за това поведение и това става привилегирован състав по отношение на онези алинеи, при които се увеличава наказанието.
Беше изразено мнение от вносителите на предложението, че няма пречка да си остане както е в момента. А в момента, ако е избягал от местопрестъплението или е извършил престъплението под влияние на наркотичните вещества са еднакви квалифициращи обстоятелства с еднакво наказание. Това беше спорът.
Хамид Хамид:
Тук проблемът беше минимумът на наказанието.
Николета Кузманова: експерт.
Точно. Дали се налага да се запази сегашното в тази хипотеза и да се увеличи само, когато е извършено след употреба на наркотични вещества, или ще се завишат наказанията във всички случаи, т.е. не се налага самостоятелното обособяване на тази ал. 5.
Предс. Четин Казак:
Само ал. 5 или 5 и 6? (Пета и шеста.)
Хамид Хамид:
Аз съм за завишаване на минимума. Признават си и искат наказание под минимума. Съдът е длъжен да постанови наказание под минимума в случая. Той е обвързан. По-скоро да увеличим минимума малко.
Смиляна Нитова:
Ние всички сме „въздържали се” по тази тема.
Хамид Хамид:
Аз ви казвам. Напивам се, газя дете и съм сигурен, че ще получа условна присъда. Съдът е длъжен да ми постанови условна присъда, защото искам наказание под минимума. Това трябва да го избегнем, да го премахнем по някакъв начин. Това е проблемът – минимумът в наказанието е проблемът, а не квалификацията.
Предс. Четин Казак:
Трябва да вдигнем над пет години, за да не е условно или над четири.
Хамид Хамид:
Ако трябва и десет ще го сложим. Всеки, който чете, знае. Признава си и не лежи в затвора. Сгазваш детето и не лежиш. Това е!
Предс. Четин Казак:
Тук ал. 5 е когато си избягал от местопроизшествието и ал. 6 е, когато е настъпила смърт. Каква е разликата между буква „б” на ал. 5 и ал. 6?
Николета Кузманова: експерт
Миналия път г-н Лазаров каза, че по ал. 6 има техническа грешка. Ал. 6 изисква смърт на едно или повече лица и телесна повреда и затова сме дали долу регация. Но ал. 5 и ал. 6 са систематично свързани. Тоест, ако се съгласите на варианта да остане сегашната редакция само с увеличаване на наказанията, т. 2 на § 2 не следва да бъде подкрепена.
Предс. Четин Казак:
Подлагам на гласуване само т. 1 на § 2. Който е съгласен да подкрепи т. 1 на § 2, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се подкрепя.
§ 3. Предложение от експертите за правно-технически корекции.
„§ 3. В чл. 343б се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „до една година” се заменят с „от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева”.”
Който е съгласен с така предложената коригирана редакция, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”. Не се подкрепя.
§ 4. Който подкрепя § 4, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”. Не се подкрепя.
Заключителни разпоредби.
За промените в НПК. Трябва да се добави в Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 35, ал. 2 след думите „чл. 250” се добавя „чл. 250а”.
Който е съгласен с така предложеното допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс, моля да гласува. Девет „за”. Против и въздържали се няма.
Пропуснах да поставя на вашето внимание изразената идея от г-н Лазаров за конфискация, като допълнителна санкция по новия чл. 250а.
Подкрепяме ли принципно тази идея?
Хамид Хамид:
Би трябвало да има конфискация. Принципно по Наказателния кодекс, когато има значителна имотна облага винаги да се прилага съставът на конфискация.
Предс. Четин Казак:
Някой ще го направи ли формално тук като предложение. (Г-н Лазаров.) Няма го. Така че след като няма кой да го направи, няма да го подлагам на гласуване.
Благодаря ви, колеги. С това приключваме обсъждането на точка втора от дневния ред. Благодаря ви за участието.
Закривам днешното заседание.

Председател:
Четин Казак