1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по проекта за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13/31.05.2013 г. внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
2. Запознаване с проект на Вътрешни правила за работа на Комисията по инвестиционно проектиране.
3. Текущи въпроси.

---

П Р О Т О К О Л № 1
(стенографски)

3 юли 2013 г., сряда
НС, пл. „Александър Батенберг”
Зала 132, ет. І

(14,30 часа.)


Днес, 03.07.2013 г., от 14,30 ч., се проведе заседание на Комисията по инвестиционно проектиране при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проекта за Решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13/30.05.2013 г., внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители;
(Съвместно заседание с Комисията по регионална политика и местно самоуправление и представители на МРР, ДНСК, НПО.)
2. Запознаване с Проект на Вътрешни правила за работа на Комисията по инвестиционно проектиране;
3. Текущи въпроси.
Присъстващи народни представители: 11
Отсъстващи народни представители: 0
По т. 1 - Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проекта за Решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизираните територии, както и незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие, № 354-02-13/30.05.2013 г., внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Заседанието се ръководи от двамата председатели на комисии в НС – Димчо Михалевски и Емил Костадинов.

- о -

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще направя представяне на проекторешението. Касае се, първо, за сгради, които трябва да отговарят кумулативно на няколко условия: да се намират в урбанизирани територии, да са жилища за постоянно обитаване и да са единствено жилище на съответното семейство, т.е. тези три кумулативни условия. И затова тук ще добавим един текст като предложение (редакционен) да се изчисти, че става дума за такъв тип жилища.
Всички други жилища, които не влизат в това понятие, мораториумът за тях няма да действа и влезлите в сила заповеди или такива, които са в процедура за издаване на подобни заповеди, няма да важи за тях този мораториум.
Втората причина и касаеща втора точка от този мораториум, касае рибарските селища. Разбира се, пак подчертавам, че има редица сгради в рибарски селища, които по своя характер са незаконни и ще останат такива и няма да придобият никакви права. Но конкретната причина, поради която започнахме да разглеждаме и този казус, е следната. Давам ви пример с „Ченгенè скèле”. Преди близо 40 години държавата измества тогавашното рибарско селище, което се е намирало на днешното разширено „Пристанище Бургас”, като бидейки единствен собственик на земята тогава се е погрижила за техническите решения, в смисъл изкопаването на двата канала, около които се развива рибарското селище, но не се е погрижила за даване на постоянен и устойчив статут за ползване на тази територия. През 1990 г. Временната управа в Бургас се е опитала да реши този процес, съзнавайки промяната в обществените отношения, която настъпва. Но по една или друга причина този процес не е бил завършен.
Към днешна дата – 23 години по-късно, имаме два казуса примерно в това конкретно рибарско селище, а вероятно и във всички останали. Една част от хората, които се занимават постоянно с поминък рибарство и който поминък по смисъла и на решение на Европейски съд за правата на човека е защитим, т.е. че те имат право да имат съответния сграден фонд, който да им подпомага извършването на поминъка, според мен справедливо очакват от българската държава и от законодателя решение на този проблем и, разбира се, има един кръг хора, които по никакъв начин не се занимават с този поминък в тези рибарски селища, но поради една или друга причина от бездействието на държавата през тези 23 години са изградили съответните сгради.
Какво трябва да направим според нас? За времето, в което действа мораториумът, за да въведем тази справедливост, ние трябва да намерим онзи критерий, който отчитайки правото на съответно ползване на сграден фонд (подчертавам в никакъв случай не луксозен и в никакъв случай не за рекреация и прочие, а за извършване на определена дейност – поминък рибарство), което означава, че трябва да имаме кумулативното условие да докажем, че в миналото, в настоящето и бъдещето тези хора се занимават с това, да намерим устойчиво решение за рибарските селища в България, а не само за това рибарско селище. Това е втората мотивация.
И третият въпрос, който беше широко засегнат в общественото пространство и за което дължа коментар пред вас – членовете на двете комисии е, че тъй като широко се разпространи, че целта на този мораториум е да узаконим жилищата в ромските квартали, целта на този мораториум не е такава. Проблемът с жилищата в ромските квартали е огромен, но той е преди всичко социален и този мораториум няма да реши този проблем. С тази задача ние трябва да се занимаваме по съвсем отделен ред, разбира се, с редица други комисии в Народното събрание да се съчетаят, тъй като там се касае не само за сградния фонд, не само за законността и собствеността на земята, където са изградени, за тяхното санитарно-битови характеристики, конструктивни характеристики, устройствени характеристики и пр. и пр. Тоест, там има най-малко 4 кумулативни генерални условия, които трябва да решим. Така че този мораториум няма да решава този проблем и няма да придобиват права по него жителите на ромските квартали. Но той е огромен и аз само коментирам, че трябва допълнително, извън него да се занимаем.
Моето предложение към Вас е към текста, който Ви е предложен ,да се добавят следните редакционни промени.
1. В т. 1, която в момента гласи следното:
„Спира изпълнението на издадените по реда на ЗУТ заповеди за премахване на незаконни строежи, изградени в урбанизираните територии, използвани от обитателите им за жилищни нужди” да претърпи корекция. Последните думи „използвани от обитателите им – да продължи с нова редакция – за постоянно обитаване като единствено жилище”.
За да има яснота, че не става дума по принцип за жилищни сгради, а става дума за такива, които едновременно се обитават постоянно и са единствено жилище за съответното семейство или съответния гражданин.
И другото, което ще поставя като предложение пред вас е, да добавим една т. 5, която ще има според мен дисциплиниращ характер и ще успокоим обществото, че това не е начин да дадем квази права на нарушителите на закона, а в крайна сметка след т. 4, в която даваме 3-месечен срок на Министерския съвет да даде решение със съответни законодателни промени, да добавим една т. 5, че „срокът на действието на мораториума по т. 1, 2 и 3 е до 30.11.2013 г.”.
Това според мен ще има и дисциплиниращ характер за всички нас. И законодателите, и изпълнителната власт да бъдат в състояние в следващите месеци да разработят необходимите промени, да ги обсъдим с обществото и да ги приемем като действащи изменения в законодателната уредба. Според мен това ще бъде честен подход към всички. Благодаря ви. С това завърших.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колеги, моля да ме извините. Аз пропуснах да представя част от нашите гости. Госпожа Гечева – началник на ДСНК, госпожа Жикова – от МРРБ, арх. Савин Ковачев.
Освен това бих искал да представя нашите сътрудници от Комисията по инвестиционно проектиране – арх. Диана Сачкова – дългогодишен зам.-председател, главен секретар на Камара на архитектите в България и госпожа Елиана Масева (мисля, че я познавате) - бивш народен представител, главен секретар на Министерски съвет и главен експерт в Народното събрание. Марта и другите колеги ги познавате.
И аз да кажа няколко думи преди да помолим гостите за това. Просто аз държа още в началото да кажа своето мнение, защото то е различно. Разбира се, двете комисии ще си гласуват самостоятелно, залата ще си гласува и няма никаква драма, че ще имаме различие. Аз съм категоричен противник на такава практика по принцип. Ако търсим някакво подобряване на текста на решението, то би следвало да се върви в посока „Налагам мораториум върху действията, свързани с премахване и т.н.”, второ, „Налагам мораториум върху действията, свързани с премахване и т.н.”. Ние не сме изпълнителен орган. В Народното събрание не можем да спираме и т.н.
Но защо съм против? Защото считам, че борбата с незаконното строителство не може и не бива да бъде водена с отлагателни мерки. Предложението за решение, така както сте го видели, не прави разлика между най-невинните отклонения и най-грубите нарушения. Не съм съгласен и с това, че в мотивите има позоваване на конституционни права по повод обаче на друго извършено незаконно действие. Такава практика по принцип е проблематична и притеснителна. Не е вярно също така според мен, че не са предприемани мерки от държавата, респективно от общините по компетентност в тези години. Последователно бяха удължавани сроковете за заявяване, за доказване и т.н. на строежите, извършени в отклонение от одобрени строителни книжа или без такива. В крайна сметка тази крайна мярка по събаряне, по премахване идва след поредицата обявления и заповеди, които етапи са със съдебен контрол. Също така считам, че някак си не е сериозно да говорим за тримесечен мораториум. За 3 месеца нищо съществено не може да се случи. Хайде, ще стане някаква законова промяна. Трябва да бъде осигурено финансиране. Трябва да бъдат изготвени планове, подробни и конкретни, и инфраструктурни. Те трябва да бъдат приложени и реализирани. Тоест, ние сега правим предложение за 3 месеца за един кратък срок да наложим мораториум. Аз допускам, че мотивите на авторите са благородни, но по-малко от 2 години не виждам решение на проблемите, които са засегнати. Още повече считам, че с някои промени в ЗУТ-а от последните години се даде възможност за разширено действие на търпимост за някои строежи.
И завършвайки, едно от моите притеснения е, че удовлетворявайки искания и очаквания (нека да кажем на стотици български граждани), които са извършили закононарушения, всъщност ще кажем на десетки хиляди български граждани, че са глупаци, защото в този близо 10-годишен период те са заснемали, проучвали, проектирали и в крайна сметка са извършили изискуемите се действия от действащия закон. Това е моето мнение, колеги. То е лично мнение и по никакъв начин то не тежи от мнението на всеки един от колегите.
Може би и гостите, ако имат желание (без да казвам задължително), но всеки, който има желание.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Колеги, уважаеми гости!
Аз с интерес следя тези две решения, откакто влязоха в парламента. Още от началото искам да кажа, че не съм експерт в сферата на регионалното развитие и строителството, но от гледна точка не само на хуманността, това, което казахте господин Костадинов за тези решения, това, което преди малко и господин Михалевски ни каза, все пак всички тези отражения, които са създадени от изпълнителната власт, включително и от законодателната власт, четейки мотивите на вносителите, че са създали една такава машина, където хората не са успели да се ориентират, защото едва ли всички са били глупаци, господин Костадинов, и да са били много грамотни, но в тези 80 броя разрешителни, включително и още толкова, с които сме накарали хората през тези последни години да търсят начин да намерят тези становища и разрешения, смятам, че сега беше времето без да влизам в полемика с господин Михалевски като лично Ваше изказване, като лично Ваше мнение (защото тук вече всеки един от нас е народен представител и изказва не само личното си мнение и мнението, разбира се, на съответната парламентарна група и политическа сила) и изхождайки от всичко това, ако имаше и ако има, разбира се, нещо, което би трябвало да се уточни в тези решения, би било добре да бяхте ги уточнили. Защото, така като Ви гледам Вие и двамата сте председатели от Българската социалистическа партия на две комисии и ако можете днес пък да се разберете и да предложите такова решение, което да удовлетвори точно тези наши желания, да разрешим на хората да премахнат тези утежнения, разрешения, становища, мнения, да ходят и да висят пред общините и пред министерствата, ако можем да дадем на хората възможност само заради това. Защото през последните години някой не си е свършил работата. След като е предоставил „Ченгене скелè” и след това не е казал, че това е предоставено точно в един такъв срок и в последствие би трябвало да си промениш условията и действията, с които трябва да стане законно това жилище, аз не виждам всички тези хора, които не са успели да се сдобият с такива документи в тяхно лице да се смеят на другите, че са глупаци. И затова моето мнение е, че философия на решенията за мен е необходима.
Ние всички сме правили избори. Всички сме се срещали не само с циганските гета, ами и с много други хора, които по една или друга причина са пропуснали срока да си изкарат последно едно разрешение, за което са попаднали под ударите на законите. Аз смятам, че наше задължение е в рамките на закона да намерим изход от създалата се ситуация. Да приемем дали ще е мораториум или решение, дали ще е за 3 месеца или за 5 месеца, аз нямам претенции, но нека да бъде един такъв срок, в който хората наистина да им дадем възможност да се ориентират в нормативната база, да се ориентират в разрешителния режим, да съкратим през това време определени разрешителни режими и да дадем спокойствие на хората да си живеят в онези жилища, които (дали са им единствени или пък са си построили със собствени пари, а не крадени, разбира се), това е наше задължение. Това искам да ви кажа. Смятам, че от наша страна, от Движението за права и свободи има подкрепа за философията, но за подробностите моля вносителите, включително, ако убедите господин Костадинов, че трябва да подкрепи едно такова решение, ще бъде още по добре и да го гласуваме това решение и да продължим. Благодаря Ви.
ЖАРА ПЕНЕВА – ГЕОРГИЕВА – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Аз слушах много внимателно мотивите на господин Михалевски и това като приоритет и акцент, което изведох е, че, на първо място, този мораториум ще подпомогне хора, на които администрацията по някакъв начин е нарушила правата им и не си е свършила работата, такива, които пак от незнание, очаквайки, разчитайки някой административно да им съдейства, не го е направил и момента, в който не се дават допълнителни права на онези, които нарушават закона. Тоест, този мораториум като такъв временен е хубаво да се приеме, за да се подпомогнат хората, които са попаднали под ударите на различните причини, които споменахте, а да се потърси начин онези, които умишлено нарушават закона да бъдат санкционирани и подведени под отговорност. Така че бих призовала за подкрепа на проекторешението.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Аз казах и в своето изказване, това е лично мое мнение и то не тежи по никакъв начин повече, от което и да е друго мнение. То е един глас. Но аз търся да съобщя своето мнение.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Благодаря, господа председатели!
Аз мисля, че дори и само да помогнем на хората от рибарските селища, които нямат вина за случилото се, пак си струва да се направи това временно спиране на изпълнение на заповедите за събаряне, най-общо казано. Въпреки че в крайна сметка целта на този мораториум е да се промени законовата база и да не пострадат малко преди промяната им тези хора, които всъщност биха се възползвали от промяната, която ще стане в рамките на тези 3 месеца. Няма аз да ви убеждавам. Господин Михалевски достатъчно добре аргументира причинно-следствените връзки за тези рибарски селища. Мораториумът е необходим да дадем законова възможност на ДНСК да не доведе докрай процедурата, която е законна процедура. Не може да искаме от тях те да кажат „Не, ние ще чуем какво говорите и ще спрем да изпълняваме процедурата”. Но това е само една част от нещата.
Нещата са по-сложни от гледна точка на това изключение, което направи господин Михалевски, свързано с така наречените ромски квартали. И надявам се тези промени, които ще се инициират и ще се търси приемането им да обхващат и този проблем. Защото, независимо че (мисля, че беше преди около 6 години) в ЗУТ се създаде специална глава по отношение на тази специфичност на тези квартали в различните градове и населени места, реално там почти според мен, по моите наблюдения боксуват нещата. Моите наблюдения са от избирателния ми район, в който се намира най-големият сигурно в Европа такъв квартал – над 60 хиляди души. Отделно от това има още няколко с около 10-тина хиляди. Иска се да се развърже този възел по друг начин, а не само с това, което е предвидено като разстояния, маломерни парцели и т.н. Знаете ли колко случаи има, когато общините нямат законовата база да се справят с проблем, в който тези квартали са строени някога върху територии, които са били частни? В последствие се възстановяват. В последствие тези хора, които отново получават собствеността си не могат да ползват собствеността си. Ето там има също неща за уреждане.
Извън това съм сигурен, че може, разбира се в диалог със Сдружението на общините, да се намерят механизми за по-трайно решаване на този въпрос от законовата му гледна точка, въпреки че на този етап и съществуващите законови условия не се използват и при прилагането на периодично приеманите програми за решаване на този вид строителство. Всичко това го казвам, защото моето желание е да се реши този въпрос. Там живеят хора. Там живеят хора, които искат също да живеят при някакви по-нормални условия. И това че и народопсихология, и стечение на обстоятелства във времето, и понякога криворазбраното администриране на този процес от страна на администрацията да си мисли, че там срещу себе си има неодушевени предмети, но това са хора с техните проблеми. И много често поради не добро вникване в целия този проблем и процес, някои хора си отиват от подобни неща от този свят, за съжаление.
Мисля, че с нищо няма да накърним желанието ни да имаме устойчива законова система, ако временно за срок, в който се посочва да се променят тези условия, защото животът го иска, видимо животът го иска и тези, които действително са несправедливо (много условно понятие) ощетени от всичко това да могат да се възползват за в бъдеще, имайки покрив над главата си. Аз ще подкрепя това проекторешение.
ТОДОР РАДУЛОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Аз също заставам зад мораториума, защото по принцип ние не си даваме сметка в един определен момент, че ще извадим на улицата една голяма част от хората, събаряйки им жилищата, които са единствени и не можем да им осигурим нормални жилища, това, което не само ще затрудни хората, а ще затрудни и общинските ръководства, защото тук и Дора Янкова ще потвърди сигурно, след това ще виснат на кабинетите на кметовете и ще търсят жилища.
Аз също съм за мораториума, въпросът е да е принципно издържано за хората действително, които са с единствено жилище и другото, което е, дали в срока, който ние даваме сега – 3-месечен срок като мораториум, ще ни е достатъчен, за да направим законови промени, така че да им дадем възможност след това да узаконят тези жилища. Това исках да кажа.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само едно изречение. Той реално е 5 месеца, ако го приемем сега – до края на ноември. Но аз смятам, че това има дисциплиниращ характер. От нас зависи и от изпълнителната власт как бързо ще работим. Ако го протакаме повече, това ще бъде прекалено луксозно време и ще предизвикаме повече съмнение, че имаме някакви други цели. Затова по-кратък срок. Аз смятам че имаме достатъчно и воля да го направим и смятам, че този срок е абсолютно достатъчен.
ТОДОР РАДУЛОВ: Да. Благодаря Ви.
ИЗКАЗВАНЕ: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги!
Като изключим мнението на господин Михалевски и на господин Костадинов, където, макар и с разминаване, имаше експертно говорене, всички останали изказвания и мнения бяха политически и социални. На мен ми липсва малко експертизата и бих помолил да чуем представителите на ДНСК, и на МРР дали не рискуваме. И ако рискуваме, доколко поемаме риск да създадем проблеми в работата на институциите?
ЖАНЕТ ЖИКОВА – НАЧАЛНИК КАБИНЕТ В МРР: Добър ден на всички.
Аз ще бъда изключително кратка и ще акцентирам върху следните неща. В системата на ДНСК, респективно на цялото Министерство на регионалното развитие не съществува регистър на незаконните постройки. Преценката при извършване на проверки от органите на ДНСК за предназначението на даден незаконен строеж се извършва от проверяващите въз основа на извършения оглед на конкретното място. Нарочно акцентирам върху тези неща, защото искам да обърна внимание, че тази преценка на съответните служители на органите на ДНСК в някаква степен е възможно да бъде субективна. А възможността да съществува субективна оценка, предполага неточности и несъвършенства в закона и в този смисъл мораториумът не представлява решаване на проблема чрез отлагане, а представлява отлагане, което да даде възможност за попълване на законовите несъвършенства, защото явно такива има. Аз съм юрист. Тук са няколко мои състуденти. Тогава, когато законът е написан така, че да дава възможност за субективна преценка, значи не е написан достатъчно добре и има нужда от поправка и тази поправка трябва да бъде извършена във времето, наречено мораториум.
ИЗКАЗВАНЕ: Тоест, Вие не възразявате.
ЖАНЕТ ЖИКОВА: Мисля, че има своя смисъл законът да бъде усъвършенстван.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само една думичка. Вижте, според мен мораториумът е единственият законов легитимен начин да кажем на ДНСК, които по закон си изпълняват своите функции, а ние нямаме никакви претенции към ДНСК, да им кажем „Стоп”. Защото другите начини, каквито и да са те, са абсолютно нелегитимни, които могат да постигнат същия ефект.
МИЛКА ГЕЧЕВА – НАЧАЛНИК НА ДНСК: Уважаеми председатели, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз няма да изразя позиция за или против мораториума, но бих искала да ви представя няколко цифри, които да дадат представа за обхвата, за мащабите. В момента са влезли в сила и съответно предстои да бъдат изпълнени около 250 заповеди, за които се предполага, че строежите са със жилищно предназначение. Предполага се наистина и наистина е субективна преценката с какво предназначение се ползва един незаконен строеж, тъй като за него няма одобрени проекти, няма издадени строителни книжа. Никой не може да предположи за какво собственикът му ще го ползва. В момента на проверката може да го ползва за жилищно, а при следващата проверка може да го ползва за шивашки цех или с някакво друго предназначение – за стопанска сграда. Така че наистина проблемът при незаконните строежи е в това, че само извършителят знае за какво ги е направил и няма как да бъде по друг начин освен субективно. Така че е в този смисъл. Но мисля, че се дава реална представа колко граждани биха били засегнати, ако не бъде наложен мораториум. Това са около 250 строежа с предполагаемо жилищно ползване.
Що се отнася до „Ченгене скеле” - рибарското селище, там заповедите са над 200, които са влезли в сила, а повече от половината от тях вече са изпълнени. Тоест, остават около 100 влезли в сила заповеди, които предстои да бъдат изпълнени на „Ченгене скеле”. И това е обхватът, който би могъл да се ползва от мораториума.
Що се отнася до жилищните сгради с предполагаемо жилищно ползване, тъй като ние нямаме ред, по който да проучваме дали е единствено жилище на собствениците, какво е имотното им състояние и т.н., там, където имаме съмнение, че е единствено жилище изпращаме до кмета на общината и до Агенция за социално подпомагане да проучат обитателите и да се погрижат да намерят алтернатива за тяхното настаняване, ако действително това е единствено жилище и наистина не бива да останат на улицата.
Така че ДНСК се съобразява все пак с правата на човека, макар и без да е наложен мораториум и без да има писани конкретни разпоредби в Закона за устройство на територията. Така че в момента всички заповеди, които вече бяха възложени за изпълнение и преценихме или имахме сигнали, че може би са със жилищно предназначение са изпратени такива писма. Те са около 30 и няколко, за които бяха определени дати за изпълнението им. Изпратени са писма до Агенция за социално подпомагане и изпълнението на тези заповеди е отложено до 30 септември. А за останалите - до 250, въобще няма определени дати за изпълнение. Така че остава на вас да прецените какъв е обхватът на строежите, които биха се ползвали от мораториума и вече какво да бъде съдържанието на самия мораториум. Благодаря.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Една добавка, ако позволите, госпожо Гечева. От статистиката, която Вие вадите издадените заповедите за премахване (и се спирам на 2011 и 2012 г.), там има ясна класификация колко бройки са жилища и жилищни сгради. Имате една част, които не са категоризирани и те са около 30-33 процента. Така че тук малко ще Ви възразя. Ясно е кои са жилища и жилищни сгради. Това сравнение, че може да бъде ползвано жилище и за цех, не е съвсем коректно. Ние много точно сме се прицелили и можем да ползваме мнението на местните власти абсолютно ефективно и да кажат дали в съответната сграда хората живеят. Това абсолютно е без проблем да бъде проверено.
Даже тук възниква и другият въпрос - защо не можем да категоризираме тези 1/3 от сградите? Но аз мисля, че голяма част от жилищата не са абсолютно без проекти. Има незаконно строителство, класифицирано като такова не защото няма проекти, а защото му липсва някакъв документ по някакъв съгласувателен режим. Ето това вече е проблем. И този проблем си струва ние да се занимаваме с него, защото има такива случаи. Хората си имат документация. Направили са я, но поради незнание или по някаква друга причина им липсва един документ. По силата на действащото законодателство (тук няма никакви обвинения към вашите служби) те го квалифицират като незаконно строителство. Това вече е проблем на законодателя и наш проблем. Затова е мораториум. И аз смятам, че това наистина е легитимният инструмент, който трябва да използваме. Бързичко, с воля да направим промени в законодателството.
Заповядайте.
ВАЛЯ БАКАЛОВА - АДВОКАТ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще се опитам да представя една друга гледна точка, тъй като гледната точна на практикуващия адвокат (дано не ви отегча, разбира се) може би ще представлява интерес за вас. Смятам, че е нормално да имаме резерви към приемане на мораториуми, защото ние адвокатите не ги обичаме. Обикновено казваме, че с мораториуми не може да се работи. Защото обаче този мораториум в момента е нужен?
Защото той поставя във фокуса на нашето общество един въпрос, за който ние вече няколко години говорим и който трябва да разгледаме много бързо. Това е въпросът за правилното прилагане на принципа за съразмерност, който принцип е на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, който принцип присъства в нашата конституция и който беше въведен през 2008 г. с Административно-процесуалния кодекс. За съжаление с промените в Закона за устройство на територията, които се случиха през 2003 г. онази, присъща на нашия законодател съразмерност на мерките при отклонение, когато се строи, изчезна. Защото всички Вие знаете, че ние имахме (поне стотина години) период, в който, да, наистина има строежи, които се премахват, но имаше и условия за узаконяване и аз мога да ви изброя без усилие, четири, пет или шест амнистии в рамките на 100 години.
2003 г. условията за узаконяване бяха премахнати законодателно. Сега това, което се наблюдава в съдебната практика дори и тогава, когато наистина жалбата е основателна, съдът казва „Аз нямам законов критерий, за да преценя каква мярка да наложа. Законът предвижда само една - незаконен строеж – премахване.” Това е според мен в основата на проблема. Защото наистина не можем да толерираме хора, които са нарушили закона. Само че интензивността на намесата на закона, интензивността на намесата на администрацията трябва да има верен критерий, мерки и тези съразмерни мерки по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека ние трябва да ги създадем и то бързо. Защото изчакването настина няма да доведе до нещо добро. Всъщност, мораториумът не води до узаконяване. Не дава абсолютно никакви гаранции на никого. Вярно е, че е една мярка, която винаги е с една удивителна, но посланието, което дава този мораториум към всички, които имат отношение към проблема и дисциплиниращият ефект на мораториума, може би ще са полезни за работата във връзка с възстановяване на тази справедливост. Защото когато правим намеса, особено намеса в основни права и свободи, каквито са жилището, неприкосновеността на семейния живот, да, вярно е, хората са нарушители. Да, така е. Но да ги оставим без жилище ли? Много от моите лични случаи са свързани не с изцяло нови незаконни сгради, а с преустройства, с пристройки, постройки, надстройки, ремонти, които са квалифицирани като незаконен строеж и за съжаление са издадени заповеди за премахване на целите сгради. Защото за първоначалната сграда отпреди 60 години няма книжа. За преустройството не могат да се намерят книжа или не са получили разрешение. Разбирате ли? Въпросът е доколко и как, с какъв интензитет санкционираме едни нарушения и с какво отношение сме към хората, които по една или друга причина са пристъпили закона. Да, може би. Те понасят и глоби, и частично премахване на строежи, особено когато са с не жилищни нужди, когато драстично нарушават закона. Но ние имаме няколко проблема в действащия закон, като например формулировката на понятието „строеж”, като определянето на законовите критерии за незаконен строеж, подлежащ на премахване. Те са законови и са видни, и от мотивите на съдебните решения, и от практиката на ДНСК. Така че смятам, че това наистина е едно наложително решение и настина с дисциплиниращия му ефект да си обединим усилията да направим промените, които се налагат. И препоръки имаме от Европейския съюз в тази посока. Благодаря.
ИЗКАЗВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ: Аз искам да дам едно мнение не като заместник-председател на Камарата, а като обикновен проектант. Самата дума „мораториум” е доста плашеща и ще ви кажа какво имам предвид. Това е нощ с две остриета. Мораториумът е нещо извънредно, което се налага при някакви черезвичайни обстоятелства. На практика това означава, че се признава, че един закон не работи добре, т.е. че има законови грешки. ЗУТ е преработван 50 или 60 пъти. Това означава, че този закон просто не работи, а след като се преработва толкова много, трябва да се създаде нов закон. Обаче самият мораториум, в известна степен всеки един мораториум девалвира малко или много авторитета на държавните институции. Представете си какво ще стане след 3 месеца? Какво ще стане, ако след 3 месеца нищо не успеем да направим или не успеете да направите? Извинявайте, казвам това нещо с най-добри намерения. Какво става след това - мораториум след мораториум? Това девалвира авторитета на държавните институции в едни такива социални съсловия, които са доста взривоопасни. И ще ви напомня за един друг мораториум, който е за строителство в междублоковите пространства и който сам по себе си (извинявайте, че използвам такава квалификация) е безкрайно глупав като формулировка. Самият текст като го прочетете (той беше гласуван в предишното Народно събрание и пак се извинявам за квалификацията), но текстът на мораториума за забрана на строителство в междублоковите пространства няма никакъв граматически смисъл. И някои от кметовете на общини си позволиха да отправят питане до съответното министерство и те отказаха да тълкуват този текст.
Аз не казвам, че някаква забрана или ограничение в строителството в междублоковите пространства не е лишено от логика. Но самият мораториум, когато се налага едностранчиво и просто в угода на някакво обществено напрежение, без да се обмисля достатъчно добре и без да се регламентира със срокове и със съответните законови промени, които би трябвало да последват след това, стават не само безсмислени, но и опасни. Това исках само да споделя. Благодаря Ви.
САВИН КОВАЧЕВ : Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз няма да вземам отношение дали мораториумът е подходящ или не е подходящ, дали ЗУТ е подходящ или неподходящ в досегашния му вид. Искам просто да дам един много кратък юридически анализ на ситуацията, която е свързана с евентуалното налагане или не налагане на мораториум. Действително моята колежка Валя Бакалова е права, че има решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за неадекватността на мярката „Събаряне на жилищна сграда” затова, че тя е констатирана като законна. Това го оставяме настрана. Това не ни задължава императивно с някакви мерки, но какво е положението от юридическа гледна точка по отношение на незаконното строителство?
В момента за незаконни строежи могат да бъдат обявени две основни групи. Първата група незаконни строежи, това са тази незаконни строежи, които са направени до 26.07.2003 г., тогава, когато беше премахнато узаконяването и тези строежи не биха могли да бъдат узаконени, ако те противоречат на режима на територията, в която се намират тези незаконни строежи. Тоест, те са недопустими да се намират в тази територия от гледна точка на законодателството и плановете за тази територия.
Втората група незаконни строежи са незаконни строежи, направени след 26.07.2003 г., които попадат в разпоредбите на чл. 225 от ЗУТ, т.е. в една от тези хипотези. Те са достатъчно тежки. За тях законодателят след 2003 г. не предвиди никакви възможности за администриране, за узаконяване, т.е. те трябва да бъдат съборени.
Като сумираме през тези два режима, мораториумът ще засегне тези строежи от тези две категории, които са жилищни, и които са единствено жилище на извършителите. Тоест, това са завършени строежи, които се ползват вече и за които по някакъв начин може да се докаже (с всички доказателствени средства може би), че това е единственото жилище на извършителя. Това според мен стеснява до много малък брой може би кръга на строежите, които ще бъдат обхванати от мораториума. Това е едно.
Второто, което е, защо се създава мораториумът? Той се създава, за да отложи изпълнението на една напълно законосъобразно постановена мярка по отношение на този не голям кръг от единствени жилища да не бъдат те съборени – било с влязла в сила заповед за тяхното събаряне, било с потвърдена от съда заповед за тяхното събаряне. То съвсем правомерно е било постановено събарянето на тези строежи. В този случай Народното събрание (т.е. законодателят) до изтичане на срока на мораториума ще трябва да реши законодателно (защото няма друг начин да го направи) освен чрез промяната в закона. Ще допусне ли законодателят всъщност една амнистия за тези строежи? Той може да реагира законодателно чрез узаконяването на тези строежи ex lege, т.е. казвайки, че независимо от това, че строежите не отговарят на никакви норми на статута на дадена територия, т.е. за земеделски земи, в гори, в урбанизирани територии, но там, където не могат да строят и да се намират дори подобни сгради по закон, ние ще предвидим узаконяването на тези строежи или в този кратък срок от време, който се дава за мораториума, законодателят ще предвиди някакви други (доста комплицирано) дадени условия за узаконяване на тези строежи, имайки предвид и практиката на Европейския съд, който е казвал, че действително не във всички случаи отрязването на главата е най-добрият начин да си излекуваш главата. Ако тя те боли, можеш да си вземеш и хапче. Може би вие ще трябва да намерите какво е хапчето за главоболие за този период на мораториума. Благодаря ви много. Извинявайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Веднага само една добавка. Благодаря Ви, господин Ковачев. Вие много точно го определихте. Идеята е с капацитета на изпълнителната власт да направим анализ тези, които са в момента със заповеди за премахване и процедура, по каква причина са попаднали? Там е част от решението. Целта ни не е всички заедно да ги узаконим, а целта ни е да извлечем онези проблеми, които очевидно не са в предумисъл на извършителя поради средата, в която сме ги поставили. Ето това е решението. Всъщност, през това време от тези 5 месеца ни трябват точно за това. Да направим реален анализ върху заповедите, влезли в сила, от къде е възникнала квалификацията „незаконен строеж” и от там ще си намерим голяма част от решението.
ДОРА ЯНКОВА – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Аз слушах внимателно дискусията. Мисля, че в материала, който допълнително ни се раздаде, на с. 1 доста силно е „неефективната държавна и общинска администрация”, защото част от проблемите, с които се сблъсква и администрацията, и закононарушителя, който съответно констатира след това, има много неща с натрупване. Субективният фактор е от този, който е носител на правата, от този, който е в разрешителния режим, и дори от нас като законодатели, дори и от проектанти. Затова тук предлагам да не стоварваме такъв голям чук върху държавната и общинска администрация. А, че има проблем в момента, който е констатиран от екипа, който внася проекторешението, има. Затова лично с компромис ще приема да подкрепя решението, но има повече неща в него, които ме притесняват. Ще имаме ли силата и по-скоро към Министерството, и към екипа на двамата председатели и ние да го изискаме като законотворци и да се включим в това да излезем от това положение? Защото сега, да, тук ще направим един мораториум. Има действително много социални случаи. През изминалите 8 години много силно ми беше наранено човешкото достойнство как една вдовица от Неделино й беше съборена къщата през зимата и тя нямаше къде да отиде. А знаете, че в такива селища кметовете нямат и какво да предоставят. Тук наскоро, миналата седмица в Смолян е съборена къща и едни много бедни хора са сложени да живеят в павилион. Там съответно кметът е реагирал, както е реагирал, но са дали павилион на „Гражданска защита”.
От гледна точка на човешкото разбиране, на кризата, на тези случаи за единственото жилище, те лесно се констатират през местни данъци и такси и собствеността съм „за” да направим за единствено жилище. За рибарските селища по-малко познавам случая, но вярвам на народните представители, които го внасят. И, ако ще решаваме ромския проблем (тук като оправдание по-скоро господин Михалевски) бяга от дебата, който се възбуди, но и го поставя, бягайки от тезата от обществения дебат, който излезе в обществото - ще узаконяваме ли, поставя и този въпрос.
Предлагам в тези 3 месеца да изслушаме Министерството на регионалното развитие и благоустройство в подготовката на следващия планов период в интегрираните планове за развитие какво се прави за ромските квартали. Защото моето наблюдение е, че в интегрираните планове за развитие, които готвят общините за градско развитие, за да могат да се изравняват различията в следващия планов период се вземат централните градски части и съответно ще направим едно саниране и няма да решим никакви градски проблеми и да решим проблема от типа, който постави колегата от Пловдив Захари Георгиев по отношение на ромските квартали. На следващо място, декларативно да, има ромска стратегия, да, има декларация от държавата, от всички общини, но нямаме пари и нищо не можем да решим. И приятелите братя роми си живеят, така както в момента им е бита и няма никаква (дето се казва) в перспектива и възможност ние нещо да направим. Затова по-скоро тук бих искала да чуя от главния секретар или началник-кабинета (съжалявам, че министърът е зает и го няма), има ли сила администрацията – по-скоро на двете министерства – да напрегнат сили, капацитет и да дадат нещо в тези три акцента, които поставя господин Михалевски? Те са изключително важни и как това може да се постигне. Защото ще мине мораториумът. Нещо малко ще се урегулира. Ще имаме след това затруднения, а ние сме в старта на един мандат, който безспорно обществото по този начин е скрепило обществения консенсус ние да го представляваме по силата на това, което ни е задължило да бъдем народни представители и затова по-скоро ме тревожат последващите действия, отколкото сега. Сега ще го подкрепя като налагане на мораториум, с човешкото си разбиране към хората, с разбиране към рибарската професия, с разбиране, че трябва да решаваме и ромския проблем и да кажем, че има неработеща администрация, не ефективна, има, но нали има нови ръководители на тези администрации и те пред нас трябва да покажат воля, че могат да го направят. И паралелно с това, като сме се заели да държим този горещ картоф и дето се казва този въглен, ние като народни представители в този състав заедно с експертите и със специалистите, имаме ли воля и визия да го разпишем след това и ние, да бъдем носители на промяната? Това по-скоро ме притеснява. Защото, да, ЗУТ-а е променян многократно. ЗУТ-ът е тежък, ЗУТ-ът не е лек. Българското общество е живяло. Построило си е къщи, престроявало е, битът се е променял и те не са виновни, че след 2003 г. ги събаряй поради незнание, което е било през 1998 г. и не е могъл да знае. Тогава пък, ако и съседът е гневен те кара действително да отидеш и да стовариш чука и да кажеш еди кой си е строг и съответно я е съборил. Много и различни казуси има. Животът е различен. Зависи как се гледа законопроектът. Когато са сложени много човешки отношения, трудно се намира мярка. Ще подкрепя проекторешението с много още дебати, с много още воля в тези две комисии, които трябва да извървим, за да стане по-леко на хората. Благодаря.
ИЗКАЗВАНЕ: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, гости, специалисти!
Аз ще подкрепя също това предложение, което е направено за този мораториум по една основна причина. Вина имат не само общинските и държавна администрации, вина има Агенцията по кадастъра, вина има Върховния съд, вина имат гражданите, че подават жалби. Всички имат вини. Обаче вижте за какъв случай става въпрос. Една ромска махала (ще говоря за ромски квартал, защото съм далеч от морето), в която живеят 800-900 човека и са построили своите къщи – забележете – върху общински терен, който общината им е продала и те са собственици с нотариални актове. Има регулационен план на района. Разбира се, с всички условности в него, защото има някъде по-малки отстояния, по- малки парцели. Имат удостоверения за търпимост, издадено от главния архитект на общината и въпреки това има заповеди за събаряне от ДНСК. Хората го знаят. И МС и МРРБ казват ”Ще ги съборим, тъй като много от заповедите минаха през съда и бяха потвърдени. Ще съборим тези къщи, но само тогава, когато общината подсигури жилища на тези хора”. На 800 човека общината не може да подсигури жилища. Даже на 5 човека не може да подсигури жилища общината. И ето го проблема – 800 човека трябва да останат на улицата. Така че… Е, разбира се, има такива, които не отговарят на санитарни условия, които не отговорят на безопасни условия и със сигурност ще бъдат съборени някои от тях. Но това са единични случи. Говоря за голямата част, които няма как да бъдат съборени и така олеква и държавната администрация, и общинската администрация. Защото някой от администрацията, от общината е казал „Да, тези постройки могат да бъдат узаконени” и си е сложил подписа, а друг някой от държавната администрация е казал „Не, ние ще ги съборим”.
Затова предлагам да има мораториум и не само да има мораториум, ами да се намери начин тези сгради, които не пречат на никой, няма спор за собствеността, няма спор между комшии, няма никакви проблеми да бъдат узаконени, разбира се. Това е. Това е истината.
За „Ченгене скеле” нищо не мога да кажа. Но за този проблем, който съществува от много години съм категорично „за” да има мораториум и категорично „за” да се намери начин да бъдат узаконени. Това е моето виждане. Иначе създаваме един огромен социален проблем, който няма как да реши една малка община със 16 хиляди жители, която няма нито жилищен фонд, нито финанси да построи нови къщи на тези хора, нищо. А много от тях отговарят на техните стандарти, отговарят до някъде и на стандартите на сегашния ЗУТ. Благодаря ви.
ИЗКАЗВАНЕ: Аз съм в подкрепа на това, което каза колегата. Искам да направя едно предложение за допълнение към мораториума. Понеже той каза, че има много случаи такива, в които общински администрации са издавали удостоверения за търпимост, има случаи, в които удостоверения за търпимост имат издадени от ДНСК и то в далечната 2000 година. Така че аз предлагам към самия мораториум върху заповедите за забрана за ползването на незаконни строежи, използвани за жилищни нужди в урбанизирани територии да добавим и тези, които са с режим на търпимост, с удостоверения за търпимост, издадени дали от общински администрации или от държавната администрация.
Трябва да Ви кажа, че не случайно поставям въпроса, защото тези сгради също имат заповеди за премахване. Не искам да изпадам в конкретика, но при условие, че сградите са закупени от общински администрации (това е парадокс), закупени са с договори от общини, общини са продавали сградите, съответно не се признават. Имат си партиди. Плащани са през всички тези години данъци в общините, ток, вода, абсолютно всичко и в момента също има заповеди за премахване. Така че, това е моето конкретно предложение.
ИЗКАЗВАНЕ: Благодаря, господа председатели, уважаеми колеги, гости и специалисти!
Аз ще бъда съвсем кратък, но преди всичко искам да кажа, че ще подкрепя мораториума. Знам, че е добра практика досега в заседанията на постоянните комисии да участват и представителите на местната власт, респективно представители на Националното сдружение, да се чуе тяхната позиция. Разбирам и съм убеден, че динамиката на събитията и подготовката на обсъждането, не дават възможност така спешно да се чуе тяхното мнение. Във времето на подготовката на законодателните промени мисля, че могат да се използват две събития, които се вписват по това време. Това е предстоящият Ден на диалога, който ще се проведе през септември месец и Годишната среща на местните власти. Мисля, че с един нарочен форум, точно на форума на Годишната среща на местните власти, когато могат да участват и ще участват, убеден съм, представители на всички общини, различни институции, ангажирани с решаването на този проблем, би могло да се намери и най-точното решение или приблизително верния път, за да може и занапред с добра координираност на всички институции – държавна, законодателна, изпълнителна и местна власт и конкретните институции да се търси решаването на тези въпроси. Благодаря.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Аз имах коментар само по повод на предишното изказване за търпимите строежи. Всъщност може би трябва да поясним защо се получава това, което съобщи колегата преди малко. Защото съдебната практика се ориентира в посока на това, че оценката за търпимост, която е в удостоверението за търпимост и във въпросното удостоверение, което е дадено на собственика, служело само за изповядване на сделки. Предполагам, че такъв е случаят при Вас. И затова, когато се прави проверка на един такъв строеж, независимо дали общината е издала удостоверение за търпимост или не, първо ДНСК, след това съдът самостоятелно преценяват дали строежът наистина е търпим или не, защото, ако те също приемат, че е търпим, не се събаря. Ако обаче отрекат удостоверението за търпимост, могат да издадат заповед за премахване. Това е един от проблемите всъщност, който трябва да сложим в списъка, да. Точно това имах предвид. Благодаря.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колеги, аз предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията по тази тема.
СТЕФАН АВРАМОВ – БЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ „БИОРАЗНООБРАЗИЕ” ОТ КОАЛИЦИЯ „ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ”: Бих искал да благодаря на господин Михалевски за поканата да съм тук. Не съм гледал все още текста за съжаление и бих препоръчал в бъдеще да бъдат качвани на сайта на Парламента. Това, което нас ни опасява изключително много е, че този мораториум и последвалите промени в ЗУТ-а ще бъдат използвани за узаконяване на имоти, които са в „Натура 2000”, защитени зони и това, което бихме ви препоръчали, ако искате да избягате от подобни проблеми да запишете в текста, че мораториумът не важи за защитени зони и за защитени територии.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Извинявайте, отново се налага да дам уточнения. Съгласна съм по отношение на защитените територии, но редакцията на първа точка е „Мораториумът обхваща само тези строежи, които са в урбанизирани територии”. Така че земеделските и горските територии въобще не попадат тук в мораториума. Освен това имайте предвид, че някой граници на защитени зони обхващат, включително и населени места или части от тях. Ще създадем един голям проблем къде се прилага и кога се прилага точка първа на мораториума. Затова смятам, че гаранцията е достатъчна, защото става въпрос за урбанизирани територии. Само за населени места и селищни образувания. Това са територии за застрояване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз искам да Ви успокоя. Не само Вие, но всички ще участвате много дейно в изработката на промените и въобще няма да има такъв елемент на узаконяване на нещо, а най-малкото в защитени територии и защитени зони, с които ще нарушим екологично законодателство. Не се безпокойте за това.
Но, колеги, аз, подкрепяйки колегата Костадинов, предлагам да се ориентираме към гласуване на двете комисии поотделно. Само ще припомня, че предлагам редакционна промяна:
- в т. 1 след думата „обитателите” продължаваме с текста „за постоянно обитаване като единствено жилище”;
- в т. 5 - срокът на действие на мораториума по т.т. 1, 2 и 3 е до 30.11.2013 г. и
- една добавка отдолу, че „Решението влиза в сила от датата на приемането му”, т.е. не 3 дни след публикацията.
Разбира се, ще разчитам много на тази дискусия, която беше изключително съдържателна и от двете посоки. Наистина да имаме воля, която е много съществена да изработим необходимите, достатъчни и общоприети от обществото промени. Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване.
Колегите от Комисията за регионална политика и местно самоуправление, моля да гласуват.
„За” – 9, „против” – няма, „въздържал се” - 2.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колегите от Комисията по инвестиционно проектиране, моля да гласуват.
„За” – 6, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
(Народните представители от Комисията по регионална политика и местно самоуправление напускат залата.)
По т. 2 - Запознаване с Проект на Вътрешни правила за работа на Комисията по инвестиционно проектиране.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колеги, имаме кворум и можем да заседаваме. Ние ви бяхме изпратили по електронната поща проект за правилник. Междувременно изготвихме друг вариант. В него има неща, които не могат да останат, тъй като не са съобразени с Правилника на НС. Колежката сега Ви го раздава. По тази причина предлагам да го видите на спокойствие и експертите да помислят за възможностите да инкорпорираме тези, които считаме за важни и да направим по-стегнат правилника, за да не допуска тълкуване. Това е моето предложение. На следващото заседание на комисията тогава да го приемем.

По т. 3 – Текущи въпроси.
ИЗКАЗВАНЕ: Можем ли да променим заседанието на комисията в четвъртък?
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз нямам никакво възражение, но трябва всички да са тук, за да не се окаже, че ако решим да бъде в четвъртък ще се конкурираме с някоя друга комисия. Аз предлагам сега да бъде в сряда, понеже не всички са тук, за да решим можем ли да преодолеем този проблем. Вие сте видели в проекта за правилник, че предвиждаме заседание не повече от 2 часа. Когато се внесат тези промени в ЗУТ ще се наложи малко повече да работим.
Предлагам през другата седмица да остане заседанието в сряда, от 14,30 ч. Ще гледаме Правилника и другия мораториум, който днес беше раздаден.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,43 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ:
/Е. Костадинов/