1.Информация от министър арх. Иван Данов за приоритетите на Министерството на инвестиционното проектиране за 2013 година. Отправяне на устни актуални въпроси от народни представители към министъра в съответствие с чл.26 от ПОДНС

2.Разглеждане на първо четене на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен с вх.№ 354-01-46/31.07.2013г. от Лиляна Павлова и група народни представители.

3.Разни

---

П Р О Т О К О Л № 4
(стенографски)


от заседание на Комисията по инвестиционно проектиране

София, 4 септември 2013 г., сряда
НС, пл. „Александър Батенберг”, зала 356, ет. ІІІ

(Открито в 15,15 часа.)


Председателстващ: председателят на комисията Емил Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Добре дошли, колеги!
Още веднъж моля да ни извините за закъснението, но практически до 15,00 ч. Парламентът заседаваше. Имаме кворум и може да започнем заседание на комисията.
В самото начало ще съобщя нашите гости:
1. арх. Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране;
2. Борислав Ангелов – заместник-министър на инвестиционното проектиране;
3. Лъчезар Стефанов – директор на дирекция по привличане на финанси в Министерството на инвестиционното проектиране;
4. Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в България;
5. Пламен Петров – юрисконсулт на сдружението;
6. арх. Ваня Фурнаджиева – главен секретар на Съюза на архитектите в България;
7. арх. Весела Георгиева – заместник-председател на Камарата на архитектите в България;
8. инж. Светослав Глосов – Камара на строителите в България;
9. инж. Стефан Кинарев – председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
10. Весела Господинова – изпълнителен директор на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
11. Валентин Йовев – Асоциация на геодезическите фирми;
12. инж. Ангел Янакиев – председател на Камара на инженерите по геодезия;
13. Емил Тодоров – Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК);
14. Людмила Борисова – също от БААИК.
Представители на граждански организации и структури, които са част от Обществения съвет:
15. инж. Николай Въжаров – Национална асоциация за саниране на сгради;
16. Атанас Асимис – Асоциация за балканско сътрудничество;
17. Методи Митев – Гражданско движение „Освобождение”;
18. инж. Атанас Попов – Координационен съвет „България-Русия”;
19. Стоимен Петков – Гражданско движение „Равносметка”;
20. Ивайло Маринов – Сдружение за защита на гражданите;
21. Нина Георгиева – Национално обединение за граждански контрол върху институциите и
22. Надя Андреевска – Политическа партия „Другата България”.
Само за сведение. Поканили сме за участие в работата на Комисията абсолютно всички представители на подобни структури, заявили желание по съответния ред.
Дневният ред на Комисията Ви е раздаден достатъчно навреме. По първата точка от дневния ред предвиждаме информация от министър Данов. Стартираме процедурата за мини контрола в рамките на Комисията. Втора точка е разглеждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен с вх. № 354-01-46/31.07.2013 г. от госпожа Лиляна Павлова и група народни представители. Като трета точка сме записали „Разни”.
Колегите, членове на Комисията, имате ли някакви предложения за промени в дневния ред? Няма.
Който от членовете на Комисията е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува: за – 9, против и въздържали се – няма.
Приет е така определения дневен ред.

Позволете ми да предоставя думата на министър Иван Данов по точка първа от дневния ред и след това в рамките на правилата на ПОДНС – чл. 26 и чл. 107 можем да преценим да зададем към него допълнителни въпроси. Молбата е в 15,55 ч. да освободим министър Данов и ние да продължим по програмата. Благодаря.
Имате думата, господин Министър.
АРХ. ИВАН ДАНОВ – МИНИСТЪР НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ: Благодаря.
Добър ден на всички. Извинявам се, че закъсняхме малко.
Става дума за Министерството за инвестиционното проектиране. Известно Ви е, че поставихме началото на това ново министерство. Първият приоритет беше изграждането на структурите на самото министерство. Все още сме в процес на изграждане, но вече то работи. Има назначен заместник-министър. Искам да Ви го представя. Това е господин Ангелов. Ръководството на министерството е почти формирано с малки изключения и в момента насочваме нашето внимание към двете структури към министерството. Това са ДНСК и Агенцията по кадастъра. И двете структури (на всички, които сте тук) Ви е известно, че генерират доста проблеми и решават доста проблеми. Структурата на Министерството мисля, че е известна. Тя е качена на сайтовете.
От гледна точка на приоритети на нашата работа ще бъда много кратък. На първо място от самото начало е изработка и изграждане на кадастрални карти на страната. Това е изключително важен момент, тъй като кадастърът или кадастралните карти са основа за по-нататъшно проектиране. Те имат две основни страни. Едната е собствеността. Трябва да бъде изяснена собствеността, за да може да бъдат издавани разрешения за строеж и, втората, е точността на тези карти, тъй като е известно, че именно неточността и непълнотата правят картите като информация, генерират проблемите, които засягат гражданите. Важността на изработването на кадастрална подложка за страната е важна от гледна точка на една от основните задачи на Министерството, а именно привличане на чуждестранни инвестиции. Тъй като без кадастрални планове, т.е. без изяснена собственост, много трудно се върви напред, трудно се работват общи устройствени планове и това е приоритет номер едно. Тоест, това е работата с Агенцията по картография и кадастър.
Вторият ни приоритет, тъй като в последно време направихме доста анализи защо при една относително благоприятна обстановка от гледна точка на инвестициите (става дума за изключително ниската данъчна ставка в страната) все пак страната не е особено привлекателна за инвеститорите – било то чуждестранни, било то национални - и по наша преценка една от причините се явява строителното законодателство. Строителното законодателство е изключително тромаво от гледна точка на предвидимост, на срокове и на процедури. Всеки един инвеститор, който работи с финансова институция (банка) за него е необходимо да може да каже кога ще има разрешение за строеж, кога започва строителството и кога завършва, тъй като това е основен въпрос на всички банки. От тази гледна точка до края на годината сме планирали да извършим следните законодателни промени и инициативи.
На първо място, това е олекотяване на в момента действащия Закон за устройство на територията. Които се занимават с проектиране или са се занимавали с проектиране знаят, че в този закон има няколко члена, които определено затрудняват проектантския бранш. Тези членове трябва да бъдат изчистени или адаптирани към съвременните изисквания с цел да се облекчи работата на проектантите.
В по-дългосрочен план, в смисъл до края на годината, идеята е Законът за устройство на територията, който всъщност е доста изчерпан да бъде подменен с два нови закона. Единият закон (общо казано) е за териториално устройство или градоустройство, както искате го разбирайте, така ще бъде наречен и вторият закон е за строителството, с който смятаме рязко да облекчим хората, които работят в тези структури, в този отрасъл. Другите два закона, които подлежат на актуализация или условно казано „на ремонт”, това е Законът за кадастъра и имотния регистър и Законът за геодезия и картография. Към в момента широко обсъжданият Закон за обществените поръчки имаме желание и сме уговорили да има движение, което да е към този закон, в рамките на този закон, но което да бъде насочено и адаптирано директно за обществени поръчки в строителството и за обществени поръчки в проектирането. Отварям една скоба, ще има и други движения към същия Закона за обществените поръчки, но спецификата при строителството е, че в началото на процеса няма ясна представа за крайния продукт. Тоест, една обществена поръчка не е да се поръча даден вид стока, която да бъде постигната на определена цена, при определени изисквания, а това е, че този краен продукт се постига при един по-продължителен процес, т.е. започва се от един бял лист докато се стигне до крайния резултат – било това сграда или елемент на инфраструктурата. И другият особен момент, това е Законът за обществените поръчки при проектантските услуги. Там също продуктът е доста разтегливо понятие, при което критериите са по-особени. Целта на тези два закона е по наша преценка, първо, да се разшири обсегът на участниците в тези обществени поръчки, т.е. да се намали натоварването към изискванията към тях и процедурите и, второ, да се оптимизират критериите, по които този, който печели поръчката да е ясно защо я печели и да се намалят опасностите. Знаете, че почти всички обществени поръчки отиват в КЗК. Тоест, да се намалят опасностите от забавяне на процеса на изпълнение на дадена задача по причина, че останалите участници остават недоволни, т.е. остават не убедени, че са загубили даден търг.
На трето място (искам да Ви кажа, че това е приоритет, който го установихме в процеса на работа) състоянието на (общо казано) проектантския бизнес в момента в страната е такова, че не е много лесно да си представите, че един голям обект би могъл да бъде проектиран бързо и качествено, тъй като част от структурите в проектирането са доста разбити и доста разпокъсани. Би трябвало да се даде помощ на проектантските фирми, за да могат да създадат наново едни здрави структури, които да са в състояние бързо да решават задачите и крайният продукт - качеството да бъде на съответното ниво. Сблъскахме се с проблеми, свързани с качеството на проектите, т.е. изпълняват формално изискванията, но основно има оплаквания от изпълнителите, т.е. от Камарата на строителите, че нивото или качеството на проектите не отговаря на техните изисквания и това допълнително забавя изпълнението на тези задачи и поставя под риск решаването на строителния процес, а това означава, че поставя под риск усвояването на средствата, които идват от Европейския съюз.
И на последно място, това, което е по ред, но не по важност (може би това е най-важната ни задача), е привличането на чуждестранните инвестиции в строителството или изследване и работа по проекти, които непрекъснато идват в Министерството. Откровено трябва да Ви кажа, че част от тези проекти са много положителни, част от тези проекти имат една тъмна сянка върху мотивацията да бъдат предложени за изпълнение. Това е с няколко думи, което мога да Ви кажа за това, което се случва до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, министър Данов.
Само за сведение понеже новината е от днешния ден. Днес беше раздаден вече законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет. Беше направено разпределение по комисии. Изисках допълнително да има разпределение и от днес има разпределение за тази комисия. Така че той ще бъде даден и в Комисията по инвестиционното проектиране.
В рамките на малкото време, с което разполагаме, заповядайте госпожо Павлова за кратки въпроси с кратки отговори към министър Данов.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Добър ден, господин председател. Благодаря.
Господин Министър, имам два кратки въпроса към Вас. Казахте, че основен приоритет във вашата работа ще бъде изработването на кадастрални карти. Това, разбира се, е важна новина за нас, но за нас големият въпрос е откъде и как възнамерявате да го постигнете, да осигурите финансиране за тях и давам пример, защото в рамките на актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2013 г. лично аз с мои колеги народни представители предложихме като част от средствата, които се предвиждат за допълнително финансиране по различните ведомства, предложих да има определена целенасочена сума именно за кадастъра и за кадастрални карти. Това не беше прието за тази година. Вероятно ще го предложите за следващата година, но аз като съвет на бивш председател на Министерството на регионалното развитие мога да Ви кажа, че го предлагах всяка година и всяка година получавах пълен отказ. Пожелавам Ви това да не Ви се случи, разбира се.
Работата по тези кадастрални карти казахте, че ще бъде ваш основен приоритет и моят въпрос е какво става с вече изработените кадастрални специализирани карти за всички морски плажове в страната, тъй като те бяха работени още през януари, а през февруари бяха приключени тези кадастрални карти? Това, което остана да се случи с тях, е да бъде направено съгласуване с основните ведомства, с МОСВ, където има морски граници и т.н. Поне по моя информация към днешна дата те не са приети и моят въпрос е защо вече 6 месеца те не са приети? Те са изключително важни и по моему са важни в тази посока и в рамките на какви срокове и кога предвиждате те да бъдат приети.
Разбира се, не мога да не попитам и за подадената оставката на ръководителя на Пътната агенция инж. Лазаров предвид на целия подход на вашето правителство за целенасочени уволнения на експерти, професионалисти в системата на държавната администрация.
Първият ми въпрос е за кадастъра. Вторият ми въпрос е какво сте извършили за първите 100 дни откакто сте Министър. Тъй като, доколкото чух, единственото, което имате е финансовата страна на новото министерство и няколкото назначения на ръководни кадри и уволнения. Какво конкретно можете да отчетете като извършена работа? Благодаря Ви.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Благодаря Ви за въпросите. Аз Ви благодаря, че сте се сблъскали с този въпрос за финансирането. Ще разчитам на Вашата помощ. Идеята е следната. Кадастърът като структура е организъм, който не може да бъде започнат и не може да бъде завършен. Той е процес, по който непрекъснато трябва да се работи. Тоест, състоянието на кадастъра е ежедневна задача на тази Агенция по кадастъра. Самата Агенция е самофинансираща се структура. Тъй като тя внася всеки месец една доста голяма сума в държавния бюджет, съм говорил с Министъра на финансите. Вие сигурно знаете даже по-добре от мен, че само 18 процента от територията на страната са покрити с кадастър. Тези 18 процента генерират милион и половина, която е една добра сума и това, което сме се разбрали с него е около 75 процента да се реинвестират в кадастъра поне на първо време. Тоест, с натрупването на територия, която е обхваната от кадастъра, вероятно тази сума ще се увеличи. Трябва да знаете, че капацитетът на геодезическите фирми в момента в България е около 10 000 000 на година. Тоест, в рамките на една година, ако се отделя такава сума, би могло да се захранят геодезическите фирми, за да бъде реализиран този проект за кадастъра.
Де факто кадастърът премина в Министерството на инвестиционното проектиране преди около 2 седмици. Вие имате по-голям опит като министър от мен и е ясно, че излизането на устройствени правилници, обсъждане, обществени съвети, обсъждания, знаете го и да не Ви го разказвам, но де факто от 2 седмици кадастърът е под мое ръководство.
Господин Лазаров си подаде оставка. Това е един човек, който аз познавам и уволнението не е политическо. Има известно недоволство в средите на геодезистите. Тъй като към нашето Министерство има съвети, нещо като обществени съвети съм поканил и господин Лазаров ще бъде член на този Експертен съвет. Тоест, първо го ценя, защото съм работил с него от преди. Той е експерт и в никакъв случай няма да си позволя, изобщо в това Министерство да се говори за вид политически чистки, тъй като тухлите и керемидите нямат партийна принадлежност. При нас основните закони, които действат е Законът за гравитацията и Законът за движението на парите. Това са законите, които действат в архитектурата, строителството и проектирането. Така че всякакви атаки, че нашето Министерство ще си позволи да направи политически чистки, мисля, че се нереални. За мен е важно да са професионалисти. Още повече, аз Ви казах и в изложението си и се обръщам и към управляващите, и към опозицията, имаме огромен проблем с кадрите. Имаме огромно изтичане на кадри в чужбина. Ние произвеждаме (аз все пак се занимавам и с образование) и не мога да кажа, че са топ гън, но добре подготвени хора, които се реализират в чужбина и ние трябва да намерим начин да ги задържим в тази страна. Огромен проблем е, тъй като инженерният състав се създава много трудно. Това не става с излизането от студентската скамейка. Вие сте доста млада и не си спомняте, но преди години, когато един архитект или инженер завършваше, той отиваше в една проектантска организация. Сядаше като калфа до един по-възрастен проектант и този процес траеше 3, 4 или 5 години, докато той проходи. В момента за ваше сведение абсолвентите от Архитектурния факултет – над 95 процента – са без работа. Това е огромен, огромен проблем за държавата и ние като хора, които сме поели някакъв ангажимент към тази страна, трябва да направим всички усилия, за да ги задържим в България. Лично аз съм от старата българска емиграция, така че ми е ясно какво означава да се отиде в друга страна, да се започне от нула и да се върнете обратно тук. Но това е проблем, който ние всички заедно трябва да решим. Той е част от демографския. Свързан е естествено със заплащането на кадрите. В интерес на истината водя разговори с камарите на инженерите и на архитектите. Имаме стъпка в посока адекватно заплащане. Тъй като аз обърнах внимание, че качеството на проектите не е на ниво, обаче качеството на заплащане е адекватно на качеството на проектите. Тоест, ние трябва да обърнем внимание в инвестирането, в технологиите на проектиране, да инвестираме в развитието на тези хора, в правото им да закупуват собствена техника. Няма да Ви разкрия огромна тайна като кажа, че сигурно 99 на сто от българските проектанти работят с краден софтуер. Това са неща, които предстои да ги решаваме. Това е ситуацията с кадастъра.
От 2 седмици Агенцията по кадастъра е при мен. Знам, че има действия, които се вършат. Става дума за заснемане. Вероятно до края на годината, до края на срока …
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): А за изготвените карти?
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Трябва да се приемат. Изключително е важно, тъй като аз като попитах докъде един плаж е дюна и докъде е плаж, никой не може да каже за какво става дума. Трябва да се сложат някъде границите. То не е само за Черноморското крайбрежие. Трябва да Ви кажа, че докато се занимавах с това Министерство, има два основни проблема, по които хората се жалват. Единият е, имам някъде собственост – било нива, било двор и като се отиде на място не е ясно къде точно му е собствеността. Това е едното нещо. Купил си е 1 000 квадратни метра. Замерват му примерно 800. И човекът казва откраднаха ми 200. Това е единият проблем.
И вторият проблем е с ДНСК - кой е построил законно и на кой ще му падне къщата. В интерес на истината в ДНСК има доста неща, които трябва да се оправят, но има и много неща, проблемите са обективно изградени с годините. Имаме смяна на законодателството. От ЗТСУ, когато е могло да се строи по един начин, преминаваме към ЗУТ с някакви срокове, които не са могли да бъдат спазени по различни причини. Тоест, това е проблем, който ще трябва да се решава. За съжаление е доста труден, тъй като е свързан с имота и най-често с жилищата на хората, които са свързани и емоционално с тях, освен финансово.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): По отчета за 100-те дни?
АРХ. ИВАН ДАНОВ: По отчета за 100-те дни. Изградихме тази структура. Знаете, че … Аз на Вас няма да Ви обяснявам как се гради Министерство. Това е първото нещо. Нямаше никой. Когато започнах преди 100 дни, имаше маса и стол. Оттам съм започнал.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): А днес какво има?
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Днес има хора. Има сграда, която се ремонтира в момента. Започнато е изграждане на компютърна система, на мрежа. Има дирекции. Тези дирекции все още не са попълнени предвид на това, че в началото имаше доста интересни слухове – ще го има ли или няма да го има министерството и много трудно се намираха хора. Те казваха „Вас няма да ви има и 100 дни”. В момента вече имат желание да дойдат, има кандидати. Аз имам тип на избор на хора и да Ви разкажа какъв е. Аз не назначавам човек на място, а за това място си представям работата, която трябва да бъде свършена и по тази работа избирам човек. Това е принцип от частния бизнес. В частния бизнес никога не назначавате човек, за да му намерите работа като социална структура, а принципът е обратен.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Така казвате сега.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Дайте ми още 100 дни, за да видим какво ще стане.
Другото, което направихме е за тази структура. Всеки четвъртък, с изключение на август, защото беше месец за почивки, правихме срещи с камарите на инженерите, на архитектите, на строителите. Създадохме един доста добър работен режим с тях. Тоест, голяма част от идеите, които дойдоха, не са мои. Идеите са техни. Тъй като всички сме от този бранш, общо взето трябва да Ви кажа, че се разбираме. Първият път смятах, че ще има колизия. Оказа се обаче, че говорим на един език, което е добре. Успяхме да създадем тези в момента законодателни инициативи като работа. Аз много се надявам, че ще приемете като депутати предложението на Закона за обществените поръчки, което засяга строителството. Няма да Ви издам голяма тайна. Предложението е директен превод на германската наредба на Закона за обществените поръчки. Пак няма да Ви издам голяма тайна, но България може би е най-скъпата страна за строителство. Ние строим в пъти по-скъпо, отколкото се строи в други страни. Причините са много. Една от тези причини обаче е липсата на опит. Пак ще ви дам пример. Германският строителен правилник съдържа 9 фази. Ние подготвяме студенти за фаза 2, за фаза 9 и за фаза 3. Останалите фази са неизвестни. Ние сме изостанали (няма да ги кажа с колко години, защото не мога да ги сметна), но с много години сме изостанали. Ако смятаме, че ние ще измислим топлата вода, се лъжем. Трябва да приемем неща, които работят, да ги адаптираме и тази система да започне да работи. Тъй като, ако Европейският съюз ни даде една сума – да кажем единица - и ние за тази единица в момента построим едно, ако приемем тази наредба ще построим две или три. Това съм го видял с очите си. Когато обединиха двете Германии, Германия нямаше пари за обединяването на ГДР. С този закон и с тази наредба успяха с по-малко пари да изградят повече. Това е една от целите, които сме си поставили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, министър Данов.
Със своето изложение министър Данов ме лиши от възможността да задам въпросите, които исках да му задам. Все пак аз само ще ги фиксирам и ще помоля да потвърдите дали правилно съм Ви разбрал, че това са по отношение на законодателните приоритети на Министерството за тази сесия. Промяната на ЗУТ в посока създаване на Закон за териториалното устройство и друг отделен Закон за строителството, необходимите промени в Закона за кадастъра и имотния регистър и необходимите промени в Закона за геодезията и картографията. Правилно ли съм Ви разбрал?
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Само с една малка забележка. В сега действащия ЗУТ има един чл. 137, ал. 4, в който не знам по каква причина за всички специалности се подписват … Знаете го това. Само ще задам един въпрос. Представяте ли си какво съгласува инженерката по ландшафт на топлотехническата характеристика на сградата? Как се движи мухълът. Добре. Има някаква логика. Просто трябва да облекчим този ЗУТ, защото независимо че се надявам първо да приемем другия закон поне да облекчим строителната гилдия за следващите 3-4 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Напълно съм съгласен. Преживявам го години наред това и само още едно изречение, преди да дам думата на колегата. Не изискам отговор от Вас, защото в рамките на този мини контрол такива детайлни отговори не бихме могли да искаме, но искам да Ви помоля за следващо заседание на Комисията да се подготвите по отношение изпълнението на Програмата 2001 относно дейността по кадастъра и имотния регистър, Вашата оценка по въпроса; изземвани ли са средства по кадастъра, реинвестираните средства, какво е инвестирано и т.н. Не искам отговор сега.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: В бюджета няма пари. Госпожа Павлова го каза и аз го проверих, че е вярно. Няма.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Господин Министър, имате ли идея какъв ще бъде механизмът за кадастралните карти на общините в България, т.е. откъде ще бъдат заплащани, защото в близкото минало кадастрални карти се правеха на принципа на чисто субективен подбор на общините? Тоест, ще имат и малките общини кадастрални карти от Министерството или само ще гледат само големите общини, само приятелските общини? Благодаря.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: На този въпрос ми е трудно да отговоря. Трябва да Ви кажа, че искаме да обединим няколко различни кадастъра в една агенция. Има, доколкото знам, в земеделието. На мен ми е ясно, че всичко не може да стане, но поне трябва да опитаме. Откъде ще започнем? Все от някъде трябва да се започне. Няма да бъде на „приятелски общини”. Следващият път Ви обещавам да Ви докладвам точно как ще стане. Желанието ни обаче е да максимално бързо да покрием страната с кадастър, максимално бързо, тъй като това е задача, която получих, когато ме избраха на това място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Инженер Кинарев, имате думата.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КАМАРАТА НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ: Искам да припомня малко история за финансиране на кадастъра. В първия вариант на закона дефинитивно беше записано, че 75 процента от осребренията от таксите за кадастър, трябва да се отделят за развитие на кадастъра. След това всички правителства по малко нещо чопваха. С промените на закона всички чопваха по малко. На министрите на финансите много им хареса това нещо, докато се стигне до положението, когато в последните 4 години тези 75 процента просто за мен абсолютно незакономерно бяха изземвани като данък от Министерство на финансите. Защото, когато беше написан законът първоначално 2001 г., той беше написан въз основа на една програма на Световната организация по кадастър, където изрично на отделно място се разглеждат проблемите за финансиране. И когато бяха определени таксите за кадастралните дейности, за обслужванията, те не бяха такси, каквито бяха за всички останали места. Тоест, само разходно, покриващо. Вътре имаше огромна част за развитието на кадастъра, за поддържането на кадастъра точно по причина, че това не е нещо, което стои завързано. То се развива и непрекъснато върви напред. Е, всички парламенти и всички правителства се упражняваха в това как по-бързо да изземат тези 75 процента и ми се струва, че и последните забежки за публично-частно партньорство в това направление целят точно тези 75 процента. Но аз се питам, докога бизнесът и докога гражданите ще търпят това и някой няма да се сети и да заведе дело в Европейския съюз за неправомерно събиране на такси в някакво направление? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Дончев поиска думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Господин Министърът отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Аз споделям безпокойството, изразено от инж. Кинарев и смисълът на моя въпрос беше в тази посока, но ние не можем да искаме от Министъра днес на това заседание да отговаря с конкретни числа.
АРХ. ИВАН ДАНЕВ: Аз конкретно казах, че с министър Чобанов съм се разбрал 75 процента от това, което идва от кадастъра да се реинвестира в кадастъра.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Ще видим.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Обещал ми е.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Да го запишем в закона.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Ами, ако го запишете в закона ще Ви благодаря искрено, ще почерпя даже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Аз имам два съвсем конкретни въпроса. Преди това искам да уточня, че типовите образци за строителство и то за категории, определени в строителство, се правят от една година, така че, господин Министър, имате нашата подкрепа. Само едно уточнение, че не е необходимо те да минават през Парламента. Те се утвърждават с подпис на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки и всичката ни подкрепа за подобно начинание имате.
Първият ми въпрос е продължение на разговора, който започнахме в коридора, как се материализира Вашето правомощие да съгласувате или да одобрявате проекти над 10 000 000 в следната хипотеза. Имаме голям инвестиционен проект по смисъла на Регламент 1083. Одобрен, един път, от управляващия орган и, втори път, от Европейската комисия. В рамките на проекта има различни процедури, включително и примерно, напълно реална хипотеза е издаване на разрешение за строеж, което може да е от правомощията на съответния главен архитект. Какво съобразявате при одобрен вече проект с одобрено финансиране, включително от Европейската комисия? На база на какви критерии преценявате да кажете да или не на въпросния обект? Въпрос, който интересува не само мен, а примерно интересува всички местни власти.
Втори въпрос. Няколко пъти различни представители на правителството коментираха възможността обекти, които са определени за европейско финансиране, за които мога да бъда съвсем конкретен, включително и с числа, има необходимия ресурс за следващия програмен период, възможността им да се отдават на публично-частно партньорство. Беше коментирано. Вие го опровергахте. Казахте, че позицията на правителството е друга. Чухме подобни коментари и за „Хемус”. Дали може Вашата лична позиция (знам, че това е на ръба на Вашите правомощия) да кажете кои национални обекти и по какви причини виждате причина да се правят вместо с европейско финансиране в режим на публично-частно партньорство? Само все пак да допълня в светлината на обстоятелството, че е по отношение на тежка инфраструктура, каквато е пътната. В последно време и Европейската комисия, и голяма част от държавите-членки са скептични доколко принципът на публично-частното партньорство е добър вариант за изграждане. Усилията в момента се насочват към малката, към градската инфраструктура. И само един допълнителен нюанс. Аз до момента не съм видял инвеститор, който е готов да строи нещо без държавна гаранция. Само ще допълня, че тя като държавна гаранция веднага автоматично се отразява на параметрите за дълг. Тоест, всички държавни гаранции директно се отразяват на параметрите за дълг. Благодаря.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Втората част от въпроса е към госпожа Терзиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Ще приключим с този въпрос.
АРХ. ИВАН ДАНОВ: Но от гледна точка на публично-частното партньорство преди всичко трябва да се изчерпят ресурсите на Европейския съюз. Те няма да стигнат. На всички Ви е ясно. И там, където не могат да стигнат има два варианта – или да чакаме от някъде да дойдат следващи ресурси, държавен бюджет в светлото бъдеще или да се търсят други форми. Те могат да бъдат и с винетки, те могат да бъдат ТОЛ такси. Това вече е въпрос на инвеститор. Ясно е, че този инвеститор, ако не печели, т.е. ако той не спечели повече отколкото са тези в рамката, няма да дойде. Това са условията.
Що се отнася до проектите. По закон всички проекти, които са над 10 000 000 – І и ІІ категория, трябва да минат през Министерството на инвестиционното проектиране. От гледна точка на издаване на разрешение за строителство единственият критерий е това разрешение да бъде в рамките на закона, да отговаря на действащия строителен закон. Оттам нататък, ако проектът отговаря на този закон, не виждам от къде може да идва страх той да не получи разрешение за строителство. Вие знаете, че Европейския съюз дава пари за обществено важни проекти, т.е. обществото би трябвало да стане обществен… Това не е частен инвеститор, който се мъчи да докара на малко земя примерно много квадратура. Това, което е масовият случай в частното строителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, министър Данов.
Такава беше уговорката да го освободим.
(Арх. Иван Данов напуска залата.)

Колеги, да преминем към точка втора от приетия дневен ред - разглеждане на ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, ВНЕСЕН С ВХ. № 354-01-46/31.07.2013 Г. ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЛИЛЯНА ПАВЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ и да дадем думата на вносителите.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, колеги.
Съвсем накратко ще кажа нашите мотиви за предложение за изменение и допълнение на Закона за кадастъра. Държа да отбележа защо внасяме този законопроект спешно. Той беше внесен в предишното Народно събрание. Беше приет на комисия. Поради липса на кворум не можа да мине на първо четене и това доведе до причината той да не бъде приет.
Считам, че като цяло предложените изменения и допълнения в законопроекта са широко известни. Обсъждани са и в Консултативния съвет, който го имаше тогава към министъра в МРРБ, минал е през всички комисии, които бяха в ресорното направление, така че няма нещо ново, което предлагаме. Това, което предлагаме в законопроекта е усъвършенстване и подобряване на реда за създаване на кадастралните карти и тяхното поддържане, за тяхното изменение. Това са все теми, които са останали в рамките на предишния. Аз няма да се спирам основно на тях. Благодаря. Мисля, че за първо четене това е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Преди да преминем към обсъждания и разисквания искам да благодаря на всичките присъстващи и неприсъстващи представители на съсловието. Представили са по този законопроект своето становище, своите преценки. Така че имате думата. Аз не предвиждам някакъв ред. Аз съм подготвил свое становище.
Заповядайте.
ИНЖ. АНГЕЛ ЯНАКИЕВ – КАМАРА НА ИНЖЕНЕРИТЕ ПО ГЕОДЕЗИЯ: Благодаря Ви.
За съжаление, въпреки голямото ни уважение към вносителите, с повечето се познаваме, с други повече от 10 години, така предложеният закон има три много съществени неща и поради тази причина ние не можем да го подкрепим. Много се извинявам, но липсват неща, които бяха внесени, когато го гледахме предишния път. Ако се приеме, така както е предложен от Вас като вносители, инженерите по геодезия би трябвало да продължат да членуват в двете камари. Това, което беше предложено сега го няма. Има съвсем малки поправки. Това, което беше включено в предишното предложение на закона и което се изравняваше от двете камари – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на инженерите по геодезия, т.е. колегите имаха възможност да членуват където си пожелаят. Тоест, даваше се право на инженерите в Камарата на инвестиционното проектиране освен правоспособност общо по геодезия да дава и конкретно по геодезия и кадастър. Това беше предложение, което … Защото така са нещата в момента. Колегите членуват на две места. Който където желае да продължи да членува, да членува, но не да продължи да членува задължително и в двете камари, за да може да извършва една и съща дейност. Това го няма.
Другото, което го няма също, това е финансирането на кадастъра. Тоест, това, което отпадна, както господин Кинарев обърна внимание, отпадна с изменението (миналата година или не си спомням), когато промениха Закона за държавния служител, тогава тихомълком, предполагам, че и Вие тогава не сте разбрали, тези 75 процента просто изчезнаха. Това е естествено. (…) Това стана тихомълком. Ако бяхме разбрали, щяхме да нададем вой. Това също го няма в закона.
И има също едно нещо, за което ние спорим с Агенцията по кадастъра в чл. 17, където е останало, че „Правоспособно лице по кадастъра трябва да бъде търговец по смисъла на закона”. Не може инженери по геодезия и кадастър да бъдат търговци. Не може един архитект да може да има самостоятелна практика, самостоятелно да действа. Един инженер от всички други специалности той може да бъда самостоятелен, да бъде и проектант, и консултант и не е длъжен да бъде търговец по смисъла на закона. А това нещо го има тук и пак е ограничение на нашата специалност. Той щом е правоспособен според мен, трябва да може да извършва дейността, за която е правоспособен. От тази гледна точка моето извинение, но трябва да се преработи това, което сте предложили. От гилдията много колеги ми се обадиха, защото аз веднага го изпратих на цялата гилдия и нададоха невероятен вой именно за тези по-съществени неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Само да кажа, че по отношение на финансирането и министърът го предложи това. Ние ще го предложим в законопроекта, както Вие сте съгласни. Факт е, че в законопроекта го няма, но сме съгласни да приемем промени в точката. Това, което казвате Вие по отношение на двете камари, сте абсолютно прав. Това липсва в този законопроект. Беше прието по принцип като предложение. Така че мисля, че няма да има проблем между първо и второ четене да го приемем. Единствено по третия коментар, за който не сте съгласен и ще Ви кажа каква е била нашата логика. Над 80 процента от проектантите не са лицензирани и именно това е причината. Ние подозираме, че е и по голям. Целта на този член по този начин направен беше, че когато се възлага изработването все пак да се ползват регистрирани лица, които имат и лицензия. Това ни бяха мотивите. Това е стимул към надеждността на съответната страна по договора. Това е бил мотивът ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Позволете ми да не се съглася с Вас, но след това ще взема думата.
Имате думата.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ: Госпожа Павлова знае, че на всички консултативни съвети ние сме имали мотиви по тези неща. Първото нещо е, че носител на правоспособност е винаги физическото лице. То може да влиза в каквито иска юридически формирования. Дали по закона на договорите, дали като едноличен търговец, дали ООД. Не може ние в закон да определяме как той своята правоспособност и своята квалификация да използва, излизайки на пазара. Това е случай, за който сме казвали, че е за преразпределяне на пазара и моето изречение винаги е било, че е опит за лобистка поправка, включително един от хората, които помогнаха за този текст директно на обсъждане каза, че ние се опитваме да защитим нашите геодезически фирми. Нашите геодезически фирми няма да ги защитим с това изменение. Нашите геодезически фирми ще ги защитим, ако изпълняваме задължението за финансиране на кадастъра. Защото искам да Ви припомня (може би не помните) основните неща, които бяха при първото написване на закона „Гарантиране на собствеността и сигурност на поземлените отношения; обезпечаване на гаранции за кредитиране”. Каква е целта на имотния регистър и на кадастъра? „Развитие и следене на поземлените въпроси; подкрепа на имотното и данъчно облагане.” Тоест, с фискални цели местните и централните власти не могат да планират постъпленията от данък сгради, земеползване и т.н. „Намаляване на имотните спорове.„ В този момент имотния регистър и кадастъра работят точно в обратна посока. Съдилищата са засипани от законови процедури, които биха могли да бъдат решени по друг начин. „Облекчаване на поземлените реформи; подобряване на устройственото планиране”. Това беше, когато се внасяне първия закон 2001 г. Основните предложения, които могат да бъдат. И затова ние винаги сме твърдяли, че преди да предложите каквато и да е промяна, трябва да се направи анализ какво е свършено. Какво пречи в момента кадастърът и имотният регистър да са в това катастрофално положение?
По втория въпрос за правоспособността. Пак от документа на Световната организация по кадастър от 1994 г. има една много хубава точка, която казва: „Техническото развитие през последните няколко години направи по-лесно заснемането на поземлените имоти. По този начин лицензията се обезцени в техническо отношение. Във всяка страна, в която съществуват лицензирани в земеделието геодезисти се водят дискусии за ролята на лизензирани геодезисти. От юридическа страна лицензията също е загубила значимостта си, понеже юристи са поели тази част от разпределението на труда. Разработването на формуляри за имотите, разрешения, спорове и т.н.” Няма за чета този текст надолу. Но това беше основното. Затова аз се учудвам, че тук няма представители на Агенцията по вписвания. Защото ето този текст, с който се твърди, че малко ще развърже ръцете на съдиите, аз съм го носил и на нотариус, и на съдия, за да видя ще му помогне ли и той твърди, че нищо няма да му помогне този текст. Знаете, че в момента при влязло в сила съдебно решение не може да се внесе изменението на кадастралната карта, ако не е съгласна другата страна. Значи аз 3 години съм се съдил с някой. Извадил съм си съдебно решение. Отивам в Агенцията по кадастъра и те ми казват съгласие на другата страна. И затова на мен ми се струва, че това, което на мен ми липсва и което винаги е липсвало, което винаги сме казвали е, че не може да няма анализи. Не са налети не малко суми в кадастъра. Как са протекли тези обществени поръчки? Какво е станало? Защо има региони, където е катастрофално състоянието? Всички знаем какво е състоянието във Варна и Варненски окръг. Кои са лизензираните фирми, които са правили там кадастъра? И общо взето нашето мнение е, че наистина преди да се направи такъв анализ не може да се внася закона в този вид. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря на инж. Кинаров.
Напълно съм съгласен с казаното от Вас и въпросът ми към Министъра беше в тази посока, че преди да се променя Законът за кадастъра и имотния регистър и някои други закони, трябва да се направи това, за което говориха и от Камарата на инженерите по геодезия в тази посока и че той е изключителен приоритет на Министерството до края на тази година. Така че в хода на тези изменения ще привлечем и експерти от Министерство на правосъдието, свързани с имотния регистър.
Други изказвания, колеги?
РЕПЛИКА: Относно изменение на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Все пак ние обсъждаме законопроекта за изменение и допълнение по принцип за първо четене.
Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ – НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз благодаря за поканата и възможността до представим нашата позиция, позицията на общините. В предния парламент имахме една наша комисия по местно самоуправление и регионална политика. Сега вече имаме две комисии, включително и вашата. Това сигурно е знак, че се повишава вниманието към регионалното развитие, към местната власт. Не само в кръга на шегата, но смятам, че в присъствието на толкова кметове, бивши и областни управители е гаранция за отчитане интересите на местната общност.
По предоставения проект ние нямаме принципни възражения, разбира се, говоря само от гледна точка на местната власт и ангажираността й за участие в този процес. Направени са опити в тази посока.
Същевременно, бихме искали да изразим опасения, че не са предоставени достатъчно гаранции за ускоряване на този процес на създаване и приемане на кадастралните карти. За нас това е от съществено значение с оглед на предстоящото и изработените от общините градоустройствени планове, общите устройствени планове, за които ни поставихте срок за изготвяне… (…) който изтече. Имаме сериозна нужда от подкрепа в това отношение. Сега си давам сметка, че оглед на проблемите с финансирането, които чух, явно става въпрос за пари, но може би и за непълноценно усвояване, неефективно усвояване и на наличния ресурс, бихме желали при доработването на този закон, ако се предвижда между двете четения да се намерят такива гаранции като на нас ни се поставят срокове за общо устройствени планове и за доста други неща - и за технически паспорти на сгради - да имаме малко подкрепа, защото имаме нужда при подготовката на тези основни документи на общините.
Вторият принципен въпрос, който искам да поставя е относно това, че бихме искали едни по-ясни гаранции, че от общините няма да се събират пари за получаването на каквато й да е информация. Получаваме много сигнали от общините, че Агенцията по кадастъра иска по всякакви поводи пари. Направихме една промяна в Закона за общинската собственост (един чл. 59), който даваше право на общините да не заплащат, продължиха да искат пари. Изискахме тълкувание от Комисията по регионалната политика и местно самоуправление на парламента и това не признаха от Агенцията. Към канонадата се включи и Министърът на земеделието, който пък започна да иска пари за имотите, земеделските земи. Абсурдно е. Много е хубаво тук в § 3, изр. 2 „Кадастърът и имотният регистър са собственост на държавата”. Дали трябва да се позоваваме на чл. 2 от конституцията, че България е единна държава с местно самоуправление. Общините са част от държавното управление, т.е. неделима част от държавното устройство на републиката ни и е абсурдно един продукт, който в голямата си част са създали те и като карти и като информация и т.н. и го предават на Агенцията, след това да им се искат такси за връщане на такава информация.
По същия начин преди година и половина стоеше въпросът със служба „ГРАО”. Информация, която ние създаваме в общините относно гражданската регистрация. Ние им я подаваме, а след това те ни искаха обратно пари за предоставянето. Като дойдат избори „Имаме нужда от информацията” и ни се искат пари. Така че ние ще Ви предоставим тези тълкувания, които отхвърлиха - на парламентарната Комисия по местно самоуправление, на Агенцията и до министъра до земеделието и ще Ви моля текстовете, които ще се включат в закона да не им дават такава възможност да искат пари от общините.
На трето място бих обърнал внимание, че подкрепяме изразените досега съображения за изискването за регистриране на лицата, изпълняващи дейност по кадастъра в Търговския закон, че ще промени с нещо качеството на работата им. Едва ли такъв формален подход може да доведе до повишаване на качеството. Искам да споделя (може би господин Башев ще ме подкрепи), че в значителни по размер райони в страната няма лицензирани лица и още повече юридически лица и се опасяваме, че това ще затрудни доста общини в България да търсят юридически лица. Имате нашето становище. Може да се запознаете.
Последно искам да поставя един въпрос, който може би е време да се постави и може би няма да се реши сега с този ЗИД, но да се мисли по него. Нашите колеги от общините поставят следния въпрос. Крайно време е да се създадат едни обстойни карти с кадастър, имотен регистър, инфраструктура и регулация, поземлен регистър, свързан с горски и земеделски земи и т.н. Защото тази разпокъсаност и несвързаност между тях води до съществени проблеми в практиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Други колеги? Има ли желаещи от колегите?
Заповядайте. Арх. Фурнаджиева – главен секретар на Съюза на архитектите в България.
АРХ. ВАНЯ ФУРНАДЖИЕВА – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СЪЮЗА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Нашето становище е от името на фирмите за кадастър. Мисля, че тъй като е официално заведено нашето становище, няма нужда да го чета, но съм направила една ретроспекция затова как са се развивали нещата. Ще прочета последните думи. „От изложението е видно, че е необходимо да се направи точен анализ на законните причини за забавяне на процеса на качеството на кадастралните карти; да се направи точна равносметка на необходимите технически и човешки ресурси (извън финансовите, които имат доминираща роля) и всичко това да се случи по възможно най-прозрачен начин и при по-широко обществено обсъждане. Този бърз, но професионален анализ е необходим за действително започващо изменение на закона. Предложение: Да не се приема така предложеният закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра; да се извърши анализ на посочените по-горе критерии и да се подготви широко обсъждане както в професионалната сфера, така и от гледна точка на потребителите на информация от кадастъра и имотния регистър; да се изготви и финансов разчет, защото модерният кадастър трябва да разкрива и организационните, и производствените си разходи; да се направи анализ и на ефективността информационно-икономическа на системата за кадастър и имотен регистър, защото отдавна е проверено и доказано от международната практика, че създаването и поддържането на две подобни информационни системи към две изпълнителни агенции е твърде скъп и поради това икономически неоправдан подход. И трето, изготвянето на закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра да стартира след приемането на този анализ, което трябва да стане в разумно кратък срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря на арх. Фурнаджиева.
Инж. Кинарев, заповядайте.
ИНЖ. СТЕФАН КИНАРЕВ: Аз имам една молба. Дори и да отложим закона или каквото там решите Вие народните представители, смятам, че чл. 53, който в някакъв случай се опитва да сложи ред в измененията на кадастъра, когато има някакви грешки, бе трябвало да бъде разгледан. И в тази връзка пак на Консултативен съвет (аз няколко пъти съм се изказвал) ал. 1 „Непълнотата и грешка се установява от службата по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралните карти и кадастралния регистър на недвижимите имоти”. „Проект на изменение на кадастралната карта” мен лично ме притеснява. За мен досегашната схема беше по-проста, тъй като разрешаваше доброволно договаряне. Имаш акт за непълноти и грешки. Ако актът за непълноти и грешки е подписан от двете страни, той направо влиза в сила. Ако актът за непълноти и грешки не бъде подписан от едната страна, тогава има спор за материално право и когато се появи този спор за материално право, чак тогава да отива в съда. Тук дори когато се установява грешката, трябва да има някакъв проект, който не е ясно кой го инициира, как става тази работа. А мен лично онзи ден юристите щяха да ме бият.
„Страните предоставят на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота заверено копие от влязло в сила решение” е ясно. Щом съдът е постановил едно решение, то трябва да влезе в кадастъра без никакво съгласие на двете страни. В края на краищата има в момента общини, където с влязло в сила решение не могат да нанесат измененията в кадастъра.
И трето нещо. Струва ми се, че в тази точка задължително трябва да се обърне внимание на схема на самостоятелни проверки. Схема на самостоятелни проверки е отразяването на апартаментите в етажната собственост. Там има една специфика, която тук никъде не се отчита. Когато се отбелязват самостоятелните обекти на тях никъде не им се означава границата. Там си пише една схема „Апартамент 1, апартамент 2, апартамент 3”. А те де факто единствено показват местоположението на етажа – в ляво и в дясно, докато всички останали елементи – съседи отляво, отдясно, отгоре и отдолу, истинската квадратура не се взима всъщност от тази схема от самостоятелни обекти, а се написва от документите за собственост. Защото трябва да Ви кажа, че лично имам случай, когато моят апартамент беше обърнат на 180 градуса. Като го обърна обратно се изключват всички тези неща. Аз съм строителен инженер, а не съм геодезист.
Струва ми се, че за това нещо трябва да се седне, ама настина с юристи, с Нотариалната камара, с хората и друго нищо да не мине тази точка трябва да мине. Има хора, които не могат да направят имотните си сделки, защото не могат да получат скица от кадастъра. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Още веднъж питам, има ли други изказвания?
Заповядайте, колега Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Чухме различни мнения по внесения законопроект. Съгласен съм с част от тя и причините даже се казаха какви са. Има пропуски. Даже неща, които бяха приети поради стечение на обстоятелствата не станаха факт. Но пак искам да отбележа, че този закон доста дълго се обсъждаше и всички браншови организации имаха възможност да кажат своите претенции. Сигурно има какво да се прави. Но технологията на изработване на един закон е в две фази – по принцип дали искаме да се промени този закон и втората фаза е вече неговото прецизиране между първо и второ четене, взимайки предвид всички тези забележки, които се казаха. В повечето случаи основателни. Спирам се още на първата фаза. Неразглеждането на закона означава, че този закон може и да не се разгледа до края на мандата на това Народно събрание. Имало е случаи. Защото винаги ще има някой, който да е против. Може да се основателни тези становища, но това не означава, че законът не трябва да влезе за обсъждане в Комисията и да се направят тези необходими промени, които всички Вие споменахте и в по-голямата си част са основателни. Моето предложение към членовете на комисията е все пак законът да се приеме на първо четене с всички условности, особености, пропуски, обстоятелства, които бяха посочени и между първо и второ четене да се направят усилия всички тези необходими промени да бъдат предложени в законопроекта, така че да се получи един наистина добър закон. Ако през това време могат да се направят тези анализи, оценки на ситуацията до сега, защо така се е случило, мисля, че е твърде късно вече за такива оценки и няма да ги изчакаме. Но така или иначе може да се положат усилия в тази посока и би могло да се стартира работата по приемането на този закон. При желание членовете на комисията от тази гледна точка да вземат решение на днешното заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: И аз Ви благодаря.
Бих попипал колегите от БААИК, понеже веднъж ме обвиниха, че ги пропускам, ако желаете, разбира се, думата не е задължителна. Да или не?
ЕМИЛ ТОДОРОВ – БААИК: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Тогава аз да представя своето становище. Всички се убеждавате, че практически всички професионални организации изразяват сериозни възражения по внесения законопроект. Аз споделям огромната част от тези възражения и имам допълнителни свои възражения.
Не съм съгласен с колегата Татарски, че този законопроект няма да мине до края на Народното събрание. Има още 3 години и няколко месеца мандат. Но заявявам категорично и това беше и целта на въпроса ми към министър Данов, в рамките на тази парламентарна сесия необходимите, полезните промени в Закона за кадастъра и имотния регистър ще бъдат извършени от това Народно събрание.
Сега ми позволете да представя своето становище и своите възражения, защото въз основа на тях ще предложа на парламентарната комисия да не подкрепи законопроекта и започвам, за да пестим време.
В 41-то Народно събрание, както спомена колегата Павлова, обаче не е точно така, са внесени 2 идентични законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Първият е с авторство от Министерския съвет на Република България. Внесен е на 13.02.2012 г. Внесен е за обсъждане в зала за първо четене на 05.04. и е отхвърлен. Законопроектът не е събрал необходимите по чл. 60 от ПОДНС повече от половината гласове.
Вторият законопроект, идентичен с този на правителството, е внесен от народни представители – господин Татарски и група народни представители на 05.09.2012 г. Внесен е в зала на 11.10.2012 г. за първо четене и е приет за първо четене от водещата комисия.
И идваме в днешно време. В 42-то Народно събрание е внесен отново този ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър с вносители народният представител Лиляна Павлова и останалите колеги. Законопроектът възпроизвежда с незначителни промени, съгласете се, текстовете на внесените в 41-то НС други два законопроекта. Незначително.
Усъвършенстването на регламентацията, предмет на Закона за кадастъра и имотния регистър, е необходимо с оглед изоставането на процеса по съставянето на кадастъра, а така също за по-ефективна защита на собствеността, създаване на бизнес среда за ефективен инвестиционен процес. Нормите в Закона за кадастъра и имотния регистър трябва да осигурят по-пълна защита за демократизирането на процеса и неприлагането на корупционни практики, да създават правила защита на електронния обмен на информация и електронното обслужване на гражданите и други. Тук бих споменал моето разбиране, че волята на вносителите на този законопроект не достигат целите, за които се говори в мотивите към законопроекта и за които говори професионалното съсловие. Тоест, този законопроект за изменение и допълнение в преобладаващата си част не съответства на целите в изложените мотиви, неговите текстове са в пълно противоречие с тези мотиви.
И тук, а и в предварителните срещи, които имахме с представителите на камарите, най-общо казано, много мотивирано бяха критикувани текстове по § 38, с който се предлага нов чл. 41б за кадастрални карти, създадени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяването на земите от горския фонд. По този начин за райони в неурбанизирани територии кадастрални карти и регистри могат да се създават и само въз основа на данните на картите, одобрени и поддържани по реда на цитираните закони. Колегата знае, че картите по тези закони са създадени да обслужват други цели, с други техники и механичното им пренасяне ще възпроизведе съществуващите грешки и непълноти. Експертно е потвърдено, че процентът на отклонение в тези карти за някои от неурбанизираните територии е значителен, а и в урбанизираните територии го има.
Съгласно ал. 4 на новия чл. 41б се предвижда кадастралните карти и регистри, които се създават чрез предоставяне на данните от картите по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и другия закон за възстановяване на земите от горския фонд да влизат в сила от деня на обнародване на заповедта за одобряването от директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър без опция за обжалване. Такава промяна изрично нарушава правото на собственост.
Критики безспорно търпи и текстът по § 6 (чл. 13) от закона, съгласно който службите по геодезия и картография вместо да „осъществят дейност” е записано да „организират и контролират”, с което се измества предметът на дейност и се създават условия за прехвърляне на дейността, която е заложена за тези служби, за заобикаляне нормите на закона и за създаване на условия за корупционни практики.
Промените (и това вече беше коментирано) в § 9 (чл. 17). Законопроектът предвижда дейността по кадастъра да се осъществява само от търговци. Тази редакция (и това е много важно) е в противоречие със Закона за Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, в който се признава проектантска правоспособност на геодезистите да осъществяват дейност като физически лица. Предвиденото изменение в законопроекта води до задължение за двойна регистрация. Изискването правоспособните лица по кадастъра да са само търговци, ограничава достъпа до изпълнение на кадастрални дейности от физически лица, които в момента отговарят на всички изисквания за изпълнение на тези дейности и имат свидетелства за правоспособност. Тази промяна ще засегне сериозно физически лица и ще ги принуди да прекратят професионалната си дейност или да приемат регистрация по ТЗ или една голяма част от младото и старото поколения специалисти ще търсят работа извън страната. Мисля, че няма никакво съмнение. Мотивът, който беше представен и е посочен в мотивите на вносителите обяснява обяснява тази промяна за по-голяма сигурност, практически ще доведе до административно преразпределение на пазара на кадастралните услуги. И както инж. Кинарев спомена, неговата оценка е директна проява на лобизъм.
Съгласно § 2 (чл. 7, ал. 5) е предвидено съдържащите се лични данни на населението в електронните системи на кадастъра и ЕСГРАОН, да са безвъзмездни и условията да се уреждат с договор. Принципно тези условия трябва да се уреждат със законови критерии или с подзаконов акт, които да определят условията и реда за информационен обмен. В противен случай практиката може да доведе до неправомерно боравене с данните и до пробив в защитите.
В § 9 (чл. 17, ал. 3) се дава право само на специализираните служби на МО и на МВР да се признае правоспособност при изпълнение на дейностите по Закона за кадастъра и имотния регистър, което също е в разрез с прокламираната конституционна равнопоставеност на субектите в стопанската дейност и възниква справедливо въпросът защо за други ведомства такава възможност не е предоставена. Между другото, никои от министрите и в Министерството на земеделието и храните и в Министерството на отбраната не възразяват по централизиране на обслужването на кадастъра от Агенцията по кадастъра. Направили сме такива предварителни разговори.
Някой по дребни съображения ще си ги спестя.
По § 30 (чл. 35, ал. 4). С предложението в ЗИД се предвижда производството по създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри да се открива по инициатива и за сметка на физическо или юридическо лице. Този текст крие опасности от действия на недобросъвестни лица, чрез които могат да бъдат засегнати съществени интереси на собственици и ползуватели. Тази правна възможност ще доведе до случаи на частен монопол и оказване на влияние върху дейностите по кадастъра да се иска кадастрална информация и осъществяване на корупционни практики. Дискусиите и в миналия парламент, и в комисиите (защото в пленарна зала не е имало дискусия, както съобщих) показват, че и в тази посока не е имало единно мнение и обяснява невъзможността законът да бъде приет в този му вид в миналия период. И тогава много и експерти, и политици се кълняха, че са против създадените възможности за монополизиране на дейностите по кадастъра. Нека сега да продължим с едно поведение в тази посока.
С § 48 (чл. 52, ал. 2) се вменява задължение на собственика, съответно на възложителя да предоставя на службата по геодезия, картография и кадастър данни за изградените, надстроените и пристроени сгради, за самостоятелните обекти в сградите. От изключителна важност е обаче предоставянето на данни за изградените подземни и наземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, което не се вменява като задължение с тези изменения и в крайна сметка се обезсмисля идеята за пълноти и поддържане на годното състояние на кадастралните карти и регистри.
С § 48 (чл. 54) се предвижда за изменение на кадастралните карти и регистър да не се издава заповед, което лишава заинтересованите лица от информация. Обясненията в мотивите също считам за несъстоятелни.
Съществен недостатък на предложения законопроект е, че не се предлагат изменения и допълнения (някои колеги говориха, че по-малко от 18 процента от страната са били покрити с кадастър), няма яснота какво е покритието с имотния регистър.
В заключение считам, че с предлагания закон за изменение и допълнение не само не се постигат целите, за които ние си говорим и със съсловието сме говорили и са споменати в мотивите на законопроекта, но се въвеждат правила, които вместо да облекчават процеса, мога да доведат до изкривяване на целите, а оттам и до забавяне и опорочаване на процедурите, което е безспорно изискване за съставяне на съвременен кадастър.
Това са част от моите съображения, които споделям с Вас, за да Ви предложа да не приемем внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Имате думата господин Башев.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз не бих приел този законопроект за изменение и допълнение, защото нито една от браншовите организации не приема този законопроект. Това, което ни е предоставено от Националното сдружение на общините е, че имат много сериозни резерви по отношение на този законопроект, така че аз не бих го подкрепил защото няма никаква логика. Ние след като не приемаме мнението и становищата на браншовите организации, къде ще го вкараме този законопроект? В Парламента? Какво ще прави в Парламента? Нали искаме да чуем специалистите? Те казват не. Тогава какво правим? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря на господин Башев.
Ще подложа на гласуване законопроекта. Моля колегите, които подкрепят внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен с вх. № 354-01-46/31.07.2013 г. от Лиляна Павлова и група народни представители, да гласуват: за – няма; против – 9, въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
В заключение още веднъж искам да кажа, че Законът за кадастъра и имотния регистър е наш приоритет, на нашата партия за тази парламентарна сесия в този Парламент.

По точка „Разни” има ли някакви съобщения, колеги? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,47 часа.)

СТЕНОГРАФ:/Я. Иванова/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ: /Е. Костадинов/