Стенограма от заседание на Комисията по инвестиционно проектиране от 19 септември 2013 г., четвъртък,
от 15:00 часа, в зала 132, със следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Разглеждане и приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен с вх. № 302-01-14/29.08.2013г. от Министерски съвет (продължение).

---

П Р О Т О К О Л № 6
(стенографски)


от заседание на Комисията по инвестиционно проектиране

София, 19 септември 2013 г., четвъртък
НС, пл. „Александър Батенберг”, зала 132, ет. І

(Открито в 15,15 часа.)



Председателстващ: председателят на комисията Емил Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Здравейте, колеги! Добре дошли и на нашите гости!
Днешният дневен ред на заседанието на Комисията е с една единствена точка: продължаване (ако преценим) на дискусиите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и неговото гласуване на първо четене от Комисията.
По дневния ред имате ли някакви предложения, колеги? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, да гласува: за 13, против и въздържали се – няма.
Искам да направя уточнението и това Ви е известно на всички, че в момента заседават и други комисии. Бедата е, че част от тях не са в тази сграда. Аграрната комисия заседава в Министерството на земеделието и храните и колегите Сияна Фудулова и Хасан Хаджихасан помолиха, ако не съумеят да пристигнат на заседанието на Комисията, техният глас да бъде считан за подкрепа на ЗИД на Закона за обществените поръчки.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Извинявайте, но мисля, че е редно това нещо да го заявят писмено, защото се получава така. Във всички комисии започнаха …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Те ще го потвърдят.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Нека да е преди гласуването, защото така е редно. Ние можем също да Ви позвъним по телефона и да не присъстваме на Комисията и мисля, че така е редно. Или да дойдат до тук и да го заявят, ако не могат да го представят, тогава в писмен вид и точно по кои точки ще гласуват. Защото вчера имахме такъв казус и в друга комисия. Излиза нова точка, която изобщо преди това не е обсъждана и те пак считаха техните гласове, както по първата точка. Затова мисля, че е редно това нещо да бъде така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има всякакви технически възможности да бъде удостоверен гласът на съответния депутат при гласуване в Комисията, така че ще ги ползваме. Благодаря Ви.
В работата на комисията днес, така както е заявено присъствието са потвърдили участие:
1. Борислав Ангелов – заместник-министър на инвестиционното проектиране;
2. Лъчезар Стефанов - директор на Дирекция по привличане на финанси в Министерство на инвестиционното проектиране;
3. Георги Йончев – държавен експерт от Дирекция „Икономическа и социална” в МС;
4. Валентин Йовев – ръководител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (ще закъснее);
5. Мария Пирянкова – също от Агенция по геодезия, картография и кадастър (ще закъснее);
От бранша са колегите, с които мисля, че се познаваме:
6. арх. Георги Бакалов – председател на Съюза на архитектите в България;
7. арх. Любомир Пеловски - заместник-председател на Съюза на архитектите в България;
8. Борислав Борисов – Камара на архитектите в България;
9. арх. Весела Георгиева – заместник-председател на Камарата на архитектите в България;
10. арх. Владимир Дамянов – председател на Камарата на архитектите в България;
11. инж. Стефан Кинарев – председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
12. инж. Николай Главинчев – председател на секцията в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране;
13. инж. Цветко Тужаров – също от КИИП;
14. Емил Тодоров – член на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК).
Представители на граждански организации:
15. Анастас Асимис – Асоциация за балканско сътрудничество;
16. Методи Митев – Гражданско движение „Освобождение”;
17. Стоимен Петков – Гражданско движение „Равносметка”;
18. Недялко Недялков – Гражданско движение „Равносметка”;
19. Ивайло Маринов – Сдружение за защита на гражданите;
20. Надя Андреевска – Политическа партия „Другата България”;
21. Нина Георгиева – Национално обединение за граждански контрол върху институциите;
22. Чавдар Георгиев – форум „България – Русия”;
23. Димитър Димитров – гражданин, който не знам дали е тук, но настоятелно искаше да участва в работата на комисията и
24. Савин Ковачев – юрист, който мисля, че не се нуждае от представяне и всички тук познават.
Искам да Ви уведомя, че досега в работата на комисията не сме отклонили нито едно предложение на желаещи, представите на НПО-та и на други граждански организации, а и на граждани и в това им качество на граждани. Друг е въпросът, че те не винаги идват. Изглежда нашата работа може би е скучна.
Колеги, ние проведохме основната част от дискусията миналата седмица в Комисията. Все пак аз искам да попитам от членовете на комисията, а и от нашите гости, има ли желаещи да участват?
Заповядайте господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
На миналото заседание на комисията изразих моята позиция и становище по внесения законопроект. То е отрицателно и така ще гласувам като се проведе гласуването, но няма да присъствам на него, тъй като в момента трябва да съм и в друга комисия. И с оглед на това, което каза и колежката, заявявам пред всички и да се стенографира моето желание и начин на гласуване по внесения законопроект – отрицателен вот. Благодаря и Ви оставям по-нататък да работите без моето присъствие. Благодаря Ви.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Сега искам да кажа, че моето становище относно законопроекта е също отрицателно и също ще гласувам против. Тук съм си нахвърлила няколко неща, които искам да Ви кажа, които според мен са основните причини, за да гласувам против този законопроект.
Едната, която е в § 4 (промяната в чл. 8, новите ал. 7 и 8), както го има и малко по-надолу в § 28 (чл. 34, ал. 3). Това е по отношение на външните експерти за изработване на спецификации и на методика за оценка. Тоест, забраната да се включват в комисиите, от една страна, е правилна, за да няма конфликт на интереси. Те обикновено работят за лица, които са участници в процедурите, което няма как да го установим ние това нещо официално.
От друга страна обаче, очевидно е, че този текст предполага, че самият възложител няма компетентни лица по конкретната материя. Тоест, важно е тези външни експерти да вземат участие в състава на комисията за провеждането на процедурата, тъй като именно при тази работа възникват множество казуси. Това е единият параграф, по който имам основна забележка.
Другият е § 17 (новият чл. 22б, ал. 2, т. 10). Публикуването на Интернет адреса на възложителя на договорите, приложенията и на документите за приемане на работа по договорите. Така се обезсмисля търговската тайна както на възложителя, така и на изпълнителя. Някои договори са свързани със стратегически обекти и едва ли е допустимо да се разкрива тази информация и още повече, че за самото сканиране на такива договори, които имат и огромни приложения ще бъдат запознати и вътрешните за възложителя лица, и външните такива.
Малко по-надолу има текст за заличаването в декларация за конфиденциалност по ал. 3. Този текст обезсмисля публичността. Така може да се декларира, че целият договор е конфиденциален. Така че тук за мен това е малко безсмислено.
В следващия § 19 (чл. 25, ал. 2, т. 6) задължението за публикуване на прогнозна стойност. Досега можеше да я посочим до Агенцията за обществени поръчки, но да не се публикува. Има вероятност всички участници да бъдат близки до тази стойност и така в някаква степен се опорочава самата процедура.
Тук вече може би този § 20 (чл. 25а) не мога да го разбера, не мога изобщо да му разбера идеята „При определени обществени поръчки да се иска задължително участие на подизпълнителите”. Нямам никаква идея с какво би могло да се аргументира това. Нали самият ЗОП предвижда участие на обединение, т.е. да има няколко фирми, които могат да се обединяват, но да е задължително да има подизпълнител ми е малко странно.
По § 21 (чл. 27а) в ал. 1 отпада „заинтересовано лице”, което се заменя със „сигнал за нередност”. Това означава, че всеки, който дори да няма интерес към поръчката може да даде такъв, дори анонимно. Това на предишното заседание някой от колегите го спомена или някои от браншовите организации (не мога да си спомня).
Другата ми забележка е към § 36 (чл. 45а). Говори се и за подизпълнители, избрани по време на изпълнение на поръчката, а не при провеждането на самата процедура. Тоест, това са непроверени до този момент лица, които не е ясно дали отговарят на изискванията на Закона за обществените поръчки. Още повече, че често процедурата се доказва в съответствие с критерии за няколко обстоятелства и чрез подизпълнители. Дава се възможност за манипулация с оглед спечелване на процедурата, а след това може да се замени определена фирма с друга.
И последното, което съм отбелязала са в § 42 (чл. 50) изискванията за финансово-икономическо състояние да се залагат само при необходимост за изпълнението на поръчката. Всъщност такива изисквания се залагат и за да е ясно, че фирмата е работеща и сигурна. Иначе след няколко години, ако има някакъв дълъг гаранционен срок тази фирма може и да не съществува след 2-3 години.
Имаме също така доста забележки и аз специално не мога да говоря от името на моите колеги. Аз няма да го подкрепя този законопроект и ще се опитаме максимални поправки да внесем между първо и второ четене и да можем да защитим така и интересите на браншовите организации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
И на миналото заседание се чуха много въпроси и забележки, разбира се, по проекта, като по принцип идеята, духът на законопроекта беше подкрепен. Взимам повод от последните Ви думи и във връзка с днешната дискусия в Парламента, когато ставаше дума за това кой носи отговорността – физическото лице или юридическото лице, защото и в процеса на проектирането, и на геодезическата работа днес геодезическото лице (физическото лице), което притежава съответната правоспособност и утре носи тази отговорност, а юридическото лице утре може да е друго и на същата врата да бъдат съвсем други табелки. Нали си давате сметка?
Господин Башев.
АХМЕД БАШЕВ (ДПС): Аз ще бъда изключително кратък, господин председател, уважаеми колеги и гости. Действително в законопроекта има още много неща, които могат да бъдат коригирани, но има и неща, които са подготвени и са от изключителна важност да бъдат приети, защото много неща в проектите, много неща, които вълнуват бенефициентите по европейските програми особено в общините са подготвени и те са неотложни и колкото по-бързо бъдат приети, толкова по-малко поразии ще се нанесат на общините в следващите месеци. Така че аз, тръгвайки си, тъй като и аз съм на друга комисия, заявявам желанието да подкрепя законопроекта. Благодаря.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз също бих искал да кажа, че не бих подкрепил така предложения законопроект и сега ще изложа част от доводите, които съм нахвърлял, защото според мен така предложеният законопроект противоречи именно с принципа да облекчим процедурите, да ги съкратим, да намалим административната и бюрократична тежест и същевременно мисля, че с новите предложения ние допълнително натоварваме бенефициентите да направят едни разходи, за които не се казва ясно от къде ще бъдат възстановени или по какъв начин те могат да си формират тези бюджети.
И така ще започна от първия параграф (§ 4), в който настина се предвижда при определени условия да се наемат външни експерти. Не се казва тези външни експерти, разбира се, ще се иска допълнително финансиране и с тях най-вероятно ще трябва да се сключват граждански договори, които граждански договори знаете, че това са вид услуги и когато те надхвърлят общата стойност от 20 000 лв., съответният бенефициент – било той община или министерството, трябва да проведе поръчка. По стария закон беше с публична покана или съответно обществена поръчка. В новия законопроект се предвижда публичните покани също да подлежат на обжалване, което според мен допълнително ще забави този процес на наемането на външни експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Вие за експертите ли говорите?
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ (ГЕРБ): Точно така, да. Извинявам се, ако съм казал бенефициенти. Имах предвид възложителя. Когато се надхвърли прагът от 20 000 лв. би трябвало договорът с тях да се сключи чрез обществена поръчка, което би забавило според мен.
В тази връзка искам също да спомена, че и в § 28 ал. 3 се предвижда, когато стойността на обектите е по-голяма от 9 779 000 лв. да бъде нает поне един експерт. Както знаем, при по-големите проекти най-вероятно експертите ще трябва да бъдат повече, което означава, че стойността или сумата, която трябва да им се заплати като хонорар, тя ще надхвърли задължително 20 000 лв. А Вие знаете, че в общините тези суми се сумират от началото на годината за всички възложени или сключени граждански договори, а в същия § 28 се казва, че „в случаите на изр. 2 изборът на външен експерт ще става чрез жребий”. Именно тук според мен има противоречие, защото в законопроекта е казано, че ще става чрез жребий или Агенцията за обществени поръчки ще посочва на бенефициентите кои експерти да бъдат наети, а съответно общината или министерството (бенефициентът) той по Закона за обществените поръчки трябва да отвори процедура за избор на тези външни експерти. Така че според мен тук има противоречие, което задължително между първо и второ четене би трябвало да го поправим.
В § 17 (чл. 22б и 22г) според мен е свързано със създаване на профил на купувача. За мен не е ясно как този профил ще бъде създаден и тук имам едно предложение. Принципно съм против да бъде създаван такъв профил на купувача, защото целият набор от документи, който би трябвало да се публикува – ще дам един пример в т. 14 – документите, които удостоверяват приемане на работа и които съгласно договорите са основание за извършване на междинни и окончателни плащания. Не знам, но може би повечето от Вас знаят, че тези документи са един набор от папки или класьори, огромна по обем информация и аз не виждам как той може да бъде качен на сайта на съответната община. Или общините ще бъдат задължени (те и сега едвам се справят с качването на информацията), а тогава ще бъдат допълнително обременени с това да наемат допълнителен персонал, който ще трябва да качва цялата тази информация и не смятам, че тя е от обществено значение. Това също ще доведе до увеличаване на финансовото бреме за възложителите. Според мен тук е по-добре да се направи един специализиран софтуер, който да бъде за профила на купувача, да има съответните изисквания какво точно да се публикува, за да предпазим бенефициентите от налагането след това на административни санкции, които знаете при някакъв пропуск административен, ако има 5 пропуска по 1000 лв. примерно, това е необосновано налагане на санкции за сметка на общините.
И в следващата алинея на същия § 17 (или чл. 22г) се казва, че „възложителят утвърждава вътрешни правила за поддържане на профила”, с което според мен тук държавата бяга от отговорност и прехвърля отговорността върху съответните бенефициенти, че те са длъжни да създадат този профил и общо взето отговорността се прехвърля върху тях, което аз смятам, че не е правилно.
Един пример също искам да дам за процедурите, които по този начин с новия законопроект ще бъдат удължени. Както знаете една процедура, когато тя, ако подлежи на обжалване, обявлението е само 52 дни. Може да се намали до 40 дни. След това има 10 дни откакто последният участник си получи документацията. Вие знаете, че много често част от участниците целенасочено не си получават този документ, който се изпраща от пощата, което допълнително забавя. След това има 10 дни, в които те могат да решат да обжалват. При самото обжалване дори и сега сроковете за част от процедурите при обжалване в КЗК са едномесечни, но ние знаем, че те имат само препоръчителен характер и те не се спазват. Така че според мен една процедура по обжалване ще отнеме още 3 месеца и 3 месеца на обявление, изчакване и възлагане, значи общият сбор сумарно става около 6 месеца. Представете си, ако се обяви една малка поръчка - примерно за доставка на детски съоръжения или за изкърпване на някаква улична мрежа, която е свързана с пролетния или с летния сезон, ние с тези 6 месеца влизаме в зимния сезон или в следващия отчетен период, в който въобще цялата процедура става безсмислена.
Това са част от доводите, които аз изказвам за не подкрепа на така предложения законопроект. Или между първо и второ четене ще направим съответните предложения тези параграфи и алинеи да бъдат променени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Аз също не мога да подкрепя закона в този му вид. Основанията ми в голяма степен съвпадат с тези, дадени от колегите, говорили преди мен. Затова ще Ви кажа само две допълнителни неща.
В § 36 (чл. 45б, ал. 2 и 3). Там на общините им се възлагат едни такива функции, едва ли не на арбитър между изпълнител и подизпълнител. Това са други отношения, двустранни отношения между двама контрагенти, където общината не мисля, че е правилно да се намесва. И още веднъж ще изкажа своето мнение, че общините трябва да бъдат защитени, трябва да бъде намерен механизмът да бъдат защитени срещу недобросъвестно обжалване. Това го коментирахме и миналия път. Тази порочна практика се е превърнала в един доходен бизнес и трябва да намерим формата, която да го прекрати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Други колеги? Господин Йончев?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ (МС): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте.
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ (ГЕРБ): Извинявам се. При определени процедури, при които вече имаме одобрени работни проекти и одобрен бюджет, а сега се налага да изготвим самата процедура по възлагане и спрямо новия закон ние ще трябва да наемем такива външни експерти, откъде ще дойде бюджетът съответно да им бъде заплатена на тях, които са сега при заварено положение? Одобрен е работният проект, но предстои процедура по възлагане.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Той е разработен, но още не е обявена, нали?
ВЛАДИМИР МИТРУШЕВ (ГЕРБ): Ами да. Когато не е обявена процедурата за възлагане. Всъщност, одобрен е само проектът. … Да, но когато в бюджета на съответния проект няма предвидени средства за заплащане именно на тези външни експерти. Това имам предвид. И представете си, когато е голям проект средствата не са малко. Одобрен воден цикъл за 14 000 000 лв. предстои възлагане или писане на правилата за обявяване на обществената поръчка.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Ако може? Извинете, господин председател. Националното сдружение на общините от тази гледна точка има едно не лошо предложение. Ако този закон евентуално бъде гласуван, да бъде отложено с един срок (може би от 3 месеца) влизането му в сила, за да могат да бъдат съобразени тези неща. В смисъл, при положение, че има подготвена вече процедура, а тя не е обявена, да може да се обяви по стария ред и да се приключи. А тези, които ще бъдат подготвени след 3 месеца, те вече ще могат да се готвят по новите правила. Една бележка към вносителите. Наистина препоръчвам да разгледате становището на Националното сдружение на общините. Мисля, че има много добри идеи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря и аз.
Ние всички разполагаме с него. Мисля, че на миналото заседание становището на Националното сдружение на общините беше раздадено на колегите и не само то, а становищата на камарите на другите съсловни организации. Разбира се, при нас идват и други документи, които сякаш нямат и пряко отношение към профила на работа на нашата комисия и към нейната експертност. Затова и аз си позволих да кажа още на миналото заседание да се концентрираме, без никой да ни ограничава в това, в тази територия, която е близо до наложената експертност на тази комисия и да се опитаме в максимална степен да защитим мнението на бранша.
Ако няма други изказвания, искам да Ви предложа проект на становище на Комисията. Още веднъж питам, има ли? Няма. Тогава започвам.
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29.08.2013 г.
На редовни заседания на 11.09.2013 г. и на 19.09.2013 г. Комисията по инвестиционно проектиране обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет под № 302-01-14 на 29.08.2013г. В заседанието на Комисията взеха участие представители (и тук сме описали представителите на бранша и на другите представители на организации и структури). На заседанието присъстваха и експерти от администрацията на Министерския съвет, участвали в работната група по изготвяне на законопроекта.
Участниците в обсъждането подкрепиха законопроекта като отбелязаха в изказванията си, че той ще допринесе за намаляване на бюрократичните тежести върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Беше посочено, че със законопроекта се създава възможност на малките и средни предприятия за достъп до пазара на обществените поръчки, за намаляване на административната тежест и субективизма при оценяването на офертите. Голяма част от новите текстове повишават публичността и прозрачността на процедурите, както и повишават контролните функции върху прилагането на законовите норми и за изпълнение на договорите за обществени поръчки. Създава се и реална възможност за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.
В хода на дискусията представителите на професионалните камари обърнаха внимание на това, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки не е отчетена спецификата на процедурите, свързани с възлагане на поръчки за услуги, чийто предмет е интелектуален труд, инвестиционните проекти, проектите на устройственото планиране и проекти за съоръжения. Оценката на специалистите в тази област е, че се касае за високоспециализиран интелектуален труд, който следва да се регламентира по специфичен начин. Предлага се това да се отрази както в Закона за обществените поръчки към чл. 3, ал. 1, т. 2 да се добави „проектантски услуги”, така и в Правилника за приложение на Закона за обществени поръчки и в Наредба за провеждане на конкурси в инвестиционното проектиране и устройственото планиране като по този начин ще ги разграничи от услуги от друг вид и характер. Подценена е и ролята на професионалните организации за подкрепа на капацитета за провеждане на обществените поръчки като примерно по-широкото им участие като външни експерти, участия в журита и прочие. Като недостиг се отчита и заложеният критерий за най-ниска цена. Беше подкрепено и становището на Националното сдружение на общините в РБ, свързано с облекчаване на процедурите по обжалване и по този начин ускоряване на процеса и носене на отговорност от недобросъвестни участници.
В хода на разискванията бяха повдигнати въпроси, свързани с предложението за лимитиране на дял от обществената поръчка, което следва да се изпълнява от подизпълнители и да не е по-малка от 30 и по-голяма от 70 процента от общата стойност на строителството. Изказаха се мнения, че това може да се яви пречка пред малките и средни предприятия и може да се яви свръхрегулация, която да ограничи правото на преценка от участниците. Беше обсъждано и това, че освен количествените, следва да бъдат оценявани техническите и естетическите показатели, което е особено важно в процеса на проектиране и строителство.
Като цяло обаче внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки отговаря на изискването да бъде подобрена нормативната среда за осъществяване на процеса на обществените поръчки. (И вече резултатът от гласуване.)
Мисля, че изчерпателно и синтезирано сме внесли нещата, които бяха предмет на обсъждане. Действително имаме много работа между първо и второ четене. Там всеки е свободен да впрегне своите усилия в най-широк план. Аз приканвам колегите, които считат това за необходимо да положим повече усилия да внесем такива промени на текстове при второто четене на закона, които да имат отношение към дейността, която има най-близко отношение към нашата дейност – инвестиционният процес, процесът на проектиране, строителство и т.н. Благодаря Ви.
Ако няма някакви съображения, да го подложа на гласуване? Няма. Любен Татарски излезе, но той заяви, че не подкрепя законопроекта, но може би си спомняте, че на миналото заседание господин Татарски каза, че адмирира законопроекта. Но такива неща се случват. … Да, аз трябваше да реагирам, докато беше тук. Повтарям Йордан Стойков, Сияна Фудулова и Хасан Хаджихасан заявиха подкрепа на законопроекта неприсъствено. Те ще го оформят писмено. Ахмед Башев беше тук.
Който е за това да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29.08.2013 г. за първо четене, моля да гласува: за 9, против 7, въздържали се няма. Благодаря Ви.
Колеги, изчерпахме дневния ред. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,56 часа.)


СТЕНОГРАФ:/Я. Иванова/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ: /Е. Костадинов/