ДНЕВЕН РЕД:

1.Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с № 302-01-33/30.10.2013г. вносител Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л № 9
(стенографски)

от заседание на Комисията по инвестиционно проектиране

София, 6 ноември 2013 г., сряда
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 132, ет. І

(Открито в 15,10 часа.)


Председателстващ: председателят на комисията Емил Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Колеги, здравейте!
Ако не възразявате да започваме работа. Имаме кворум.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, гости! Аз предлагам този път да не изчитам целия списък на потвърдилите участие в заседанието, защото много често се получават разминавания, а днес разминаването е очевидно. Има голям предварителен интерес, а и общо взето всички се познаваме.
Дневният ред на днешното заседание е с една единствена точка:
Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен с вх. № 302-01-33/30.10.2013 г. с вносител Министерски съвет.
По този дневен ред имате ли, колеги, някакви съображения и съображения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. От гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.

Дневният ред е приет с гласовете на всички.
Шестима колеги са оставили писмени становища за начина на гласуването си и приемането на този дневен ред.

Може би все пак трябва да кажа, че тук присъстват:
1. Проф. Иван Данов
- министър на инвестиционното проектиране;
2. Стоян Мирчев - началник-кабинет на министъра на инвестиционното проектиране;
3. Пепа Витанова - директор на Дирекция „Връзки с обществеността” на МИП;
4. Елица Георгиева - парламентарен секретар на МИП;
5. Николай Христов - началник на ДНСК;
6. Росица Велкова - началник-отдел „Държавни разходи” в Министерството на финансите.

Съзнателно не представям другите, а само тези, които ще имат отношение по бюджета.

Преминаваме към точка единствена:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 Г., ВНЕСЕН С ВХ. № 302-01-33/30.10.2013 Г. С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Позволете ми едно кратко встъпление да направя преди да достигнем до параметрите, които касаят и са предмет на интерес на нашата Комисия.
Бюджет 2014 г. е проектиран на основата на очакван брутен вътрешен продукт (БВП) в размер на 81 582 000 000 лв., или при реализиран икономически растеж от 1,8 процента спрямо 2013 г. Както знаете, прогнозният растеж за 2013 г. е 0,6 процента.
Заложените приходи са 30 886 000 000 лв. или 37,9 процента от БВП, което е с 501 000 000 лв. в повече в сравнение с 2013 г.
Заложените разходи са 32 358 000 000 лв. или 39,7 процента от БВП, като очевидно растежът на разходите в номинално изражение е с 380 000 000 лв. спрямо 2013 г. Тоест, констатираме по-слаб растеж от този на приходите.
Бюджетният дефицит възлиза на 1 472 000 000 лв. или 1,8 процента от БВП. Тоест, относителният дял намалява с 0,2 процента от 2 процента, който е прогнозният дефицит за 2013 г. и което е рекордно нисък дефицит за Европа. Единствено само Естония има дефицит от този порядък.
Следователно, проектът за бюджет за 2014 г. залага тенденция за постепенно намаляване на дела на бюджетния дефицит в брутния вътрешен продукт, тенденция, която е заложена и в прогнозата, с която разполагаме на Министерство на финансите за периода 2015-2016 г. Това е в отговор на разбирането за по-голяма сдържаност в разходите, постепенно свиване на бюджетните дефицити, налагане на фискална дисциплина и стриктно следване на препоръките и изискванията на Европейската комисия и на Европейската централна банка за фискална консолидация.
Формирането на бюджетните параметри е направено при заложена средногодишна инфлация от 1,8 процента. Виждате, че 3 основни параметри са формирали процента, като тези прогнози са съобразени с публикувани изследвания на водещи световни и аналитични центрове.
Очакванията са за увеличаване на външнотърговския оборот с малко под 10 процента, като растежът на износа ще изпреварва с малко растежа на вноса, съответно 9,6 процента към 9,2 процента.
През 2014 г. при този проект очакваните трансфери от ЕС са с около 500 000 000 лв. в по-малко в сравнение с текущата 2013 г., или тук имаме един спад от 4,6 процента от БТП и отиваме на 3,8 процента от БВП. Тук трябва да оценяваме, разбира се, че 2014 г. е преходна от гледна точка на приключващи програми и приемане на нови програми за периода 2014-2020 г., което предполага технологично време за превключване към новия програмен период и произтичащо от това известно нарушаване на ритъма в увеличаването на постъпленията от ЕС.
В този смисъл новият бюджет се превръща в стоп на фискална политика като един от основните елементи от стимулиране на българската икономика.
Положителна промяна в бюджетната политика личи както от преструктурирането на разходната част на бюджета в полза на пряко или на косвено финансиране на инвестиционни проекти, така и от структурата на заложения бюджетен дефицит, който фактически представлява допълнителни стимули за устойчиво развитие на регионите, развитие на образованието, здравеопазването и социални потребности.
Бюджетът има подчертано социален характер. За социални програми е заделен най-големият дял. В него 36,6 процента от БВП са от общите бюджетни разходи, или 11 226 000 000 лв.
За първи път в бюджета за 2014 г. е заложен програмно-конкурсният принцип в разпределението на част от разходите в размер от 640 000 000 лв., в това число 500 000 000 лв. за регионално развитие, 100 000 000 лв. образование и наука и 40 000 000 лв. за отбрана. Класирането между състезаващите се министерства, агенции, общини ще става главно според критерия за очаквания ефект в растеж на производство, брой на разкрити нови работни места, увеличена конкурентноспособност, решаване на ключови социални проблеми.
Това е накратко по рамката и бих искал да преминем към числата, които са съотносими с инвестиционното проектиране и да моля министър Иван Данов да фокусира вниманието ни върху основните числа в бюджета на Министерството на инвестиционното проектиране за 2014 г., това, което се вижда в таблиците и това, което не се вижда в тях. Да разшифроваме разходната част като текущи разходи, което е 22 280 000 лв. и капиталовите разходи в размер на 2 800 000 лв. (и малко повече). Искам също така да го помоля от утвърдените политики и бюджетни програми (в материалите, които имате, мисля, че можете да гледате на стр. 42 и 43 да гледате) да дешифрира числата, насочени към подобряване на инвестиционния процес, развитие на устройственото планиране, усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и на имотния регистър и т.н. и конкретните бюджетни програми. И, разбира се, това, което сме говорили и на предишни заседания, за конкретните числа, които този бюджет за 2014 г. ще осигури за дейностите по кадастъра и за продължаване на работата по изготвяне на общи устройствени планове на общините.
Предлагам, ако не възразявате, да предоставя думата на проф. Данов.
Заповядайте.
ИВАН ДАНОВ – МИНИСТЪР НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Известно Ви е, че Министерството на инвестиционното проектиране е създадено с Решение на Народното събрание от 29.05., тази година и с Постановление на МС № 161/02.08.2013 г. е приет Устройствения правилник на министерството.
В изпълнение на мисията на министерството при разработването на Проектобюджета за 2014 г., както и актуализацията на бюджетната прогноза за периода 2015-2016 г. се постарахме да докажем как и с какви средства министерството ще провежда държавна политика чрез създаване на благоприятна бизнес среда в областта на инвестиционното проектиране и в областта на реализацията на тези проекти.
По бюджета на Министерството на инвестиционното проектиране са налице следните показатели (това е проектът за 2014 г.):
Собствени приходи 25 400 000 лв.
Общо разходи 25 084 000,4 лв.
Текущи разходи общо
В това число:
- заплати
- други възнаграждения (плащане на персонал)
- социални осигуровки
- издръжка
- капиталови разходи 22 280 000 лв.

9 984 000 лв.

1 348 000 лв.
3 011 000 лв.
7 936 000 лв.
2 803 000 лв.
Щатни бройки за министерството (това е прогнозата след съответното съкращение) 800
Средногодишни щатни бройки 800

Структурата на Министерството на инвестиционното проектиране обхваща Централната администрация на министерството, Дирекцията за национален строителен надзор (известна като ДНСК) и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
В проектобюджета на Министерството на инвестиционното проектиране за 2014 г. са заложени приходи в размер на 25 400 000 лв.
През 2014 г. Министерството ще изпълнява политика за подобряване на инвестиционния процес, чрез развитие на устройственото планиране; усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър; стимулиране на публично частното партньорство; подобряване на качеството на превенцията и контрол и прилагане на европейските стандарти. Тази политика ще се реализира в три основни програми, както следва.
Първата програма е „Инвестиционно проектиране, устройствено планиране, финансиране и контрол” на общата прогнозна сума от 5 122 000 лв. По тази програма разбивката на разходите е, както следва:
Общо ведомствени разходи 5 122 000 лв.
Персонал 2 361 000 лв.
Издръжка 1 815 000 лв.
Капиталови разходи 945 000 лв.

Дейността на Министерството на инвестиционното проектиране е: ориентиране към създаване и изграждане на устойчиви условия за инвестиционния и за строителния процес на територията на Република България чрез създаване на нормативни условия за проектиране, изпълнение и поддръжка на безопасни енергоефективни и достъпни строежи както сгради, така и съоръжения; въвеждане и прилагане на европейските регламенти, директиви и стандарти в областта на проектирането и строителството; осигуряване на система за ефективен контрол върху дейността на лицата за оценяване на строителните продукти.
Втората програма е „Нормативно регулиране и контрол на инвестиционния процес в строителството”. Това всъщност е дейността на ДНСК. За нея за предвидени 7 458 000 лв.:
Общо ведомствени разходи
7 458 000 лв.
Персонал 5 369 000 лв.
Издръжка 1 869 000 лв.
Капиталови разходи 218 000 лв.

Целта на ДНСК по регулиране и контрол върху проектирането и върху строителството е: да осигури изпълнение на строежи, гарантиращи безопасни и здравословни условия в икономически обоснован експлоатационен срок.
ДНСК контролира всички строежи на територията на Република България, действията на общинската администрация и действията на участниците в строителния процес, както следва: упражнява контрол за спазване на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектиране и строителство, в т.ч. влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите; недопускане на въвеждането в експлоатация на строежи І, ІІ и ІІІ категория, изпълнени в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, без да е упражнен строителен надзор в нарушение на предвижданията на ПУП и други; спиране и премахване на незаконни строежи и забрана за ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по нормативно установения ред, гарантиращо спазването на наредбите на ЗУТ и, респективно, осъществяването на държавната политика по устройство на територията, която се води от министъра на инвестиционното проектиране.
Третата програма обхваща геодезия, картография и кадастър. За нея са предвидени 12 504 000 лв.:
Общо ведомствени разходи
12 504 000 лв.
Персонал 6 613 000 лв.
Издръжка 4 482 000 лв.
Капиталови разходи 1 640 000 лв.

Основните приоритети в работата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са свързани с: покриване на територията на страната с кадастрална карта; подобряване на качеството на услугите за клиенти с геоинформация; засилване на дела на електронните услуги; създаване на цялостен електронен геоинформационен архив, съдържащ всички картографски материали, налични в Геокартов фонд на Агенцията; поддържане на адекватна нормативна уредба; текущо обновяване на картните материали и необходимите за нуждите за проектирането и строителството масиви от данни за едромащабни топографски карти (ЕТК); държавна нивелация; мареографните станции, юридическите мрежи, ориентирани към средните точки; усъвършенстване на управлението и разпореждането с недвижими имоти, свързано с конституционното и законоустановените принципи; гарантиране на бързо и качествено административно-техническо обслужване на гражданите с кадастрални и геодезически данни за цялата територия на страната, населените места, земеделските земи, гори и други територии; стимулиране на чужди инвеститори; улесняване на сделките с недвижими имоти; подобряване на пазарите на земеделски земи; съкращаване на времето и разходите за реализация или за реализиране на сделките; улесняване на достъп до кредити; повишаване на събираемостта на данъците.
Общо числеността на персонала на Министерството на инвестиционното проектиране през 2013 г. възлиза на 889 щатни бройки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Това е за системата, за всичките.
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: В централната администрация са 125 бр.; в ДНСК са 419 и в Агенцията по кадастъра са 345.
За 2014 г. се предвижда Министерството да работи с 10 процента оптимизация на персонала, което означава 800 щатни бройки.
За 2014 г. в централния бюджет са планирани допълнително 5 млн. лв. за разработване на устройствени планове по ЗУТ. Това са общите устройствени планове, които общините до този момент не са могли да разработят. Тази сума е относително задоволителна, но недостатъчна. Тоест, трябва да се търсят допълнителни източници на финансиране на тази дейност. Освен това в Централния бюджет за 2014 г. са разчетени 10 млн. лв. за създаване на топографски карти и регистри, специализирани карти и регистри и едромащабни топографски карти. Тези пари смятаме, че са достатъчни спрямо капацитета на геодезическите фирми в България. Тоест, по-голяма сума всъщност не би могла да бъде усвоена при сегашния капацитет на тези фирми.
Това е в общи линии разбивката на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър.
Мисля, че на всички стана ясно, че последните две числа, за които стана дума са извън този бюджет, който е на Министерството на инвестиционното проектиране, с което считам, че МИП е най-облагодетелстваното министерство от бюджета за 2014 г. Някой казват, че е социалното, но на сравнителна основа, ако погледнем тези програми, и ангажименти и дейности към 2013 г., увеличението само за трите програми е 141 процента. Не говорим за допълнителните средства за кадастър и за общоустройствени планове. Така че, господин министър, мисля, че можем да Ви поздравим Вас, а и Вие нас за тази крачка, която е първа крачка може би. Да си пожелаем следващите години да отстояваме такава тенденция.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, господин министър! Наистина ние днес обсъждаме бюджета на едно ново министерство и няма как да сравняваме с предни години, за да кажем по-добре ли е, или е по-зле. Колкото и пари да бъдат определени дейността на което и да е ведомство, няма да стигнат. Така или иначе 25 млн. лв. Ви преценявате, че са достатъчни, за да функционира системата на Министерството добре и свързаните с него органи като ДНСК и Кадастъра.
Аз днес като гледах бюджета като цяло на МРРБ (сега Министерство на регионалното развитие и Министерство на инвестиционното проектиране) ми направи впечатление, че общо с 26 млн. лв. е по-малко, което е тревожно. 257 млн. лв. беше миналата година на МРРБ, а сега е 211 млн. лв. плюс 25 млн. лв., става 236 млн. лв. До 257 млн. лв. са 21 млн. лв. или нещо такова, което буди притеснение относно политиката, най-вече мисля, че в МРР и то по-точно в пътния сектор. Да кажем това нас сега тук не че не ни касае, но не е обект на разговора. Но бих желал да получим тази разбивка на разходите, господин министър, която Вие току-що казахте и по програми, и по дейности, защото ние я нямаме и не знаем точно какво се крие зад тези числа.
В интерес на истината колегите, които са от новите, за пръв път бюджетът се прави под такава форма. В предишните бюджети беше разбито по пера, по дейности и се знаеше - за водоснабдяване и канализация колко, за това колко, за онова колко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Всички имаме линковете. Налице е обемът информация.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Тогава ще помоля Марта или някой друг да ни изпраща тази информация
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Линковете ги имате. Те са Ви изпратени с поканите за заседанието на Комисията. Аз бях помолил.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Ще проверя, но не мисля, че съм получил такова нещо. Но както и да е. Хубаво е да имаме разбивка на тези разходи.
Искам да попитам къде в бюджета са отразени тези суми за кадастъра и за общо устройствени планове? На коя страница и в кое перо се намират тези средства? Разбира се, адмирации, че го има, както казвате, но къде са отразени аз не можах да ги открия?
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Те са в централния бюджет.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Къде точно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Ако ми позволите? Аз обаче считам, че все пак имаме база за сравнение. Погледнете утвърденото разпределение на разходи по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми. Това са точно политиките и точно бюджетните програми, ето ги, които са за 2013 г. Тези политики са същите, както са за 2013 г., само че тогава са предвидени в бюджета на МРРБ. И ако погледнем числата по първата програма „Инвестиционно проектиране, устройствено планиране, финансиране и контрол”, тогава са предвидени 562 700 лв. и 5 121 млн. лв. сега. По „Нормативно регулиране и контрол” 6, 600 млн. лв., срещу 7, 458 млн. лв. сега. По „Геодезия, картография и кадастър” 10 618 млн. лв., срещу 12, 504 млн. лв. сега. Тоест, 141 процента е увеличението тук. Не говорим за другите две суми. Имаме и някаква база за сравнение, понеже тези дейности, тези политики директно са заложени 2013 г. в бюджета на МРРБ.
Заповядайте, госпожо Велкова.
РОСИЦА ВЕЛКОВА - НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ „ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ” В МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ: Разходите в Централния бюджет не може да се видят на отделен ред в Законопроекта за държавния бюджет. Централният бюджет е част от държавния бюджет. В чл. 1, където са събрани и са консолидирани бюджетите на всички министерства и ведомства с една определена сума е по-голяма, отколкото е сборът на министерства и ведомства и именно тази разлика е централният бюджет. Но на конкретен ред и на конкретна алинея не може да се види в законопроекта.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Кое ни дава основание да смятаме, че някъде тук ги има тези пари? Кажете от Министерството на финансите къде са точно, в коя позиция, къде се намират тези средства?
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Централният бюджет никога не е бил представян в Закона за държавния бюджет на отделен ред, разписан по пера. Той е консолидиран заедно с бюджета на министерства и ведомства и се появява като общи числа в чл. 1.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Извинявам се, че пак вземам думата. Какво ни дава основание да твърдим, че в този бюджет има 5 млн. лв. за това и 10 млн. лв. за онова? Кое е това нещо, което ни дават тези основания и дали няма да останем излъгани в очакванията си, че има такива? Някой е обещал? Някъде е записано в разговори, в договорки?
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: В Министерство на финансите с господин Чобанов. С него сме говорили по този повод и сутринта съм говорил с него. В Централния бюджет, именно в този чл. 1, за което ми казаха, че трябва да дам проектопостановление на МС и след приемането на този проектобюджет ще бъдат отделени тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Задачата на министъра е да подготви постановления (2 различни постановления може би ще бъдат).
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Ако не ги получа, значи са ме излъгали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Няма.
Други колеги? Има ли други колеги?
Инж. Радулов, заповядайте.
ТОДОР РАДУЛОВ (КБ): Аз бих искал да кажа нещо. Сега в момента обсъждаме нещо на първо четене. Може би на второ четене колегите ще имат някакви предложения и ще видим, ако може. Ако не може, няма да ги предлагаме. Но считам, че това, което сега е предвидено в бюджета за инвестиционното проектиране, така както и министър Данов каза, че капацитетът е такъв и парите са достатъчни при този капацитет да се работи. След като министерството в момента е удовлетворено, мисля, че и ние би трябвало да не коментираме това. Но нали това казаха, че след като бъде приет, ще има и две постановления, с които ще се гарантират и тези пари. Аз мисля, че след като е обещано, трябва да се изпълни. Да се надяваме, пък и ние ще настояваме. В края на краищата сме за това - да защитаваме интересите на Министерството. Тази комисия е за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Христо Калоянов, заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ) Благодаря, господин председател.
Аз имам един въпрос, който е свързан с бюджета. Може би конкретно не касае нашата Комисия, но е свързан с бюджета, относно публично-инвестиционната програма, която е заложена за растеж и устойчиво развитие на регионите, за която са заделени 500 млн. лв. Ясно е и там е записано, че ще е на конкурентен принцип. Но най-вероятно и ако може господин министърът да ни отговори, някаква методика ли е и в какъв срок ще бъде разработена и ще ни бъде предоставена, за да сме по-наясно как ще се участва, как ще се кандидатства за такива пари от тази програма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Правителството ще я разработи методиката. Аз дори казах няколко думи в встъплението си и на базата на тази методика с ясни критерии ще се състезават министерствата, асоциации, агенции и общини.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): А като срок за разработване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: То срок… Аз не съм го видял, но смятам, че тази методика трябва бъде готова за началото на годината със стартирането на изпълнението на бюджета. Тя би следвало да е готова за Коледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте, госпожо Тилева.
АКСИНИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Аз може би задавам един въпрос, който най-вероятно ще ми се изясни при второто четене на Закона за държавния бюджет, но наистина от разговорите, които проведохме предишните седмици и декларацията от името на министъра затова, че ще се постарае да подпомогне общините в разработването на общите устройствени планове, тази помощ само методическа ли ще бъде и всъщност ще има ли някакъв финансов израз? Този финансов израз намира ли място в този бюджет?
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Първо, това са тези 5 млн. лв., за които стана дума. Те са целево само за общи устройствени планове. Освен това ще се опитаме (два пъти вече съм водил разговори) да се привлекат допълнителни средства. Средно смятайте, че един общ устройствен план (говоря средностатистически) независимо дали общината е голяма или малка, струва между 100-120 000 лв. Тези 5 млн. лв. като ги разделите, отиваме някъде под 50 общини. Ако има някъде 280 общини, 25 процента имат общи устройствени планове, това са 70 общини. Остават 210 общини, които нямат. Те са в различен етап на развитие. Някои са започнати, някои са докарани до някъде, някои са почти завършени, включително имам сведения за една община, за която е напълно завършен и по някакви необясними причини не се приема общият устройствен план. Така че целта е да се подпомогнат тези общини, които са много назад, които са в по-тежка ситуация и същевременно да се търсят допълнителни пари. Ще се опитаме до края на годината да решим този проблем. Знаете, че без общ устройствен план няма как да се попълнят онези апликационни форми и да се искат допълнителни средства. Това е просто условие. За съжаление тези пари по една груба сметка – хайде, да не са 70, 100 общини да можем да подпомогнем с този бюджет, остават още 100, които са без.
АКСИНИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Аз имам още един въпрос – с тези пари как ще се подпомогнат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Как ще се процедира ли?
АКСИНИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Да.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Ако позволите и моя въпрос, господин председател. Какви ще са критериите, по които ще бъдат избрани общините, които ще бъдат подпомогнати?
МИНИНСТЪР ИВАН ДАНОВ: На първо място ще се опитаме поне с тези общини, които са най-близко до финала, така че да са готови да завършат процедурите, които са започнали. Мисля, че така е по-логично. Все пак с тези, които са се опитали да започнат, направили са си труда, усилието да направят задание, които са започнали цялата дейност. Първо ще се опитаме с тях да завършим, така че да могат да кандидатстват за допълнителни средства и да могат да влязат тези средства в страната. А за другите, които са по-назад ще трябва малко да се помъчим да намерим други пари. Няма да са на системата да се тегли чоп. Между другото вече започнаха да пристигат писмата от общините докъде са стигнали с общите устройствени планове. Те са една цяла редица от въпроси: имат ли обекти, които да са със социално значение и т.н., така че да имаме някаква представа какво предстои да се прави. Но мисля, че това е най-логичното – да бъде довършено това, което е започнато. Иначе ще стоим в ситуация на много започнати общи устройствени планове и нито един недовършен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Други колеги за въпроси? Има ли? Няма въпроси?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Мога ли да изразя едно становище, защото начинът, по който сега се процедира с приемането на бюджета, е наистина нещо ново. Този начин с постановления от МС, което вече минава извън Парламента, е меко казано непрозрачен. Спомняме си (не знам коя година беше - 2002 г. ли, 2003 г. ли) за публични инвестиционни проекти (знаете, че Министерството имаше една такава фирма) пак така се раздаваха едни пари по решение на МС по искания на общини, на институции и се опасявам, че сега ще стане същото, включително и с тези 500 млн., които според мен няма да останат толкова. Има много дупки за запълване, така че оттам ще ги запълват сигурно. Но ако няма ясна методика и критерии за избора на проектите на кандидатите, ще бъде пак под съмнение този важен иначе и добър като идея фонд, ще бъде поставен под съмнение. Така че има много въпросителни с този бюджет. Казвам откровено. Четири бюджета съм гледал и за пръв път по такъв начин ни се предлага бюджетът. Има пари, ама някой друг с постановления ще ги разпределя. Знаете как става това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Има ли други въпроси, за да кажа две думи? Няма.
Разликата тук е, че съвсем целево в тези постановления ще бъдат формулирани. Съвсем целево. Тази сума е само за изготвяне на кадастрални карти. Тази сума е само за изготвяне на общи устройствени планове. Иначе, разбира се, ние очакваме правителството да подготви механизъм, по който коректно да се състезават кандидатите, но не можем отсега да презумираме, че това няма да бъде направено по добрия начин.
Колежката Теодора Георгиева е заявила, че гласува против.
Колежката Жара Пенева е за, Сияна Фудулова е за, Йордан Стойков е за и Магдалена Ташева е за. Моля да го имате предвид.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен с вх. № 302-01-33/30.10.2013 г. с вносител Министерски съвет, моля да гласува: за 10, против 6 и въздържал се 1.
Благодаря Ви.
Да благодарим на министър Данов и на нашите гости.
Заповядайте, госпожо Тилева.
АКСИНИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Бих искала само, ако е възможно да ми бъде разяснено от представителката на министерството на финансите по какъв начин са определени размерите на сумите в ал. 3 на чл. 24 за максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат приети за 2014 г. на 10, 740 млн. лв. и на максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Заповядайте.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Тъй като Министерството на инвестиционното проектиране не се очаква да приключи годината със задължения и с ангажименти, които няма да е реализирало, от касовия разход, който е в размер на 25, 084 млн. лв. са извадени разходите за персонал, които не се включват по Закона за публичните финанси в задълженията и в ангажиментите и фактически от 25 млн. лв. като се извадят разходите за персонал, се получава тази сума от 10 млн. лв. Това е сумата, с която те могат да поемат нови ангажименти и задължения в рамките на 2014 г.
АКСИНИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Тоест, да разбирам, че тези средства са за заплати?
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Всичко без заплати и осигурителни вноски. Това се изключва по Закона за публичните финанси като ангажименти и като задължения.
Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието

(Закрито в 15,47 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ:
/Е. Костадинов/