Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13.06.2012 г.

---

На съвместно заседание, проведено на 18 юли 2013 година, Комисията по отбрана разгледа внесения от Министерския съвет доклад.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 година беше представен от господин Ангел Найденов, министър на отбраната н Република България.

Според министър Найденов националната сигурност през 2011 година не е била гарантирана в степента, очаквана от българските граждани, тъй като нито едни от трите й компонента – външна, вътрешна и военна сигурност, не е бил гарантиран. Той отчете, че е налице тенденция към намаляване на финансовите средства за вътрешна и военна сигурност през периода 2010 – 2011 година.
Министър Найденов заяви, че политиките, записани в Стратегията за национална сигурност, които е трябвало да бъдат реализирани от страна на държавните структури, имащи отношение към националната сигурност, не са били реализирани в нужния обем и вид. В този ред на мисли министър Найденов заключи, че докладът не следва да бъде подкрепен.

Съгласно мотивите на вносителя, целта на доклада е да представи основните резултати от дейността за защита на националната сигурност и за реализиране на националните интереси. Представени са оценките на министерствата и на ведомствата, които изпълняват непосредствено задачи за защита на националната сигурност и за реализиране на националните интереси. Структурата на документа следва структурата на Стратегията за национална сигурност относно средата за сигурност, съответно – за политиките за национална сигурност. Последователно се анализира и оценява глобалната, европейската, регионалната и вътрешнодържавната среда за сигурност. На тази основа се разкриват основните заплахи, рискове и предизвикателства, въздействали върху сигурността на Република България през 2011 г. В международната среда са посочени рисковете и заплахите, произтичащи от: тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, кризисните ситуации в държавите от региона, включително организираната престъпност, корупцията, „сивата” икономика, трафика на наркотици и суровини за тяхното производство, екологичните проблеми, рисковата миграция и кибертероризма.
Анализирани са рисковете от глобалната финансова и икономическа криза. Посочено е, че провежданата в нашата страна политика на строга финансова дисциплина е фактор за поддържане стабилността на националната финансова система.
Във вътрешнодържавен план са оценени: икономическото развитие, състоянието на бюджета, състоянието на енергетиката, проблемите в сферата на социалната сигурност, защитата на обществения ред, противодействието на организираната престъпност, противодействието на дейността на чужди разузнавания, противодействието на корупцията, противодействието на нелегалната миграция, противодействието на тероризма, изпълнението на целите на външната политика и на политиката в сферата на отбраната и тероризма, защитата на класифицираната информация, пожарната безопасност и защитата на населението, реализирането на интересите, свързани с околната среда.
Основните изводи за състоянието на националната сигурност през 2011 г. се заключават в следното:
Средата за сигурност запазва в преобладаваща степен положителните си характеристики във вътрешен и международен аспект. Не са регистрирани явления и процеси, които са заплаха за националната сигурност или за националните интереси на Република България.
Финансовата криза и икономическите трудности в Европа и процесите на политическа и обществена промяна в близки до нашата страна геополитически райони повишават вниманието към въпросите на сигурността, но не водят до съществена промяна на характеристиките на средата за сигурност.
Институциите на държавната власт и държавното управление са провеждали ефективно политиката за защита на националната сигурност и за реализиране на националните интереси. Стратегията за национална сигурност на Република България допринася за създаването на предпоставки за устойчиво развитие на система от нормативни актове и институции в сферата на националната сигурност.
Динамиката на политическите и социалните процеси в геополитически райони, които имат значение за националната ни сигурност, и произтичащите от това изменения в съотношението на силите изискват да се поддържа висока степен на готовност на военните и политическите способности за защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси в рамките на инициативи, предприемани от ЕС и НАТО, а при възможност и чрез установяване на нови или развитие на съществуващи двустранни отношения.
Отбелязано е повишаване участието на гражданите и техните организации в обсъждането на различни аспекти от националната сигурност и на нейното системно управление. Това прави възможно отчитането на мнението на гражданското общество при формирането на политиката за национална сигурност.

По време на провелото се обсъждане по Доклада изразиха мнения народните представители Венцислав Лаков, Атанас Мерджанов и Янко Янков.

Народният представител Венцислав Лаков припомни, че по време на написването на Доклада са поставени основите за подписване на изключително неизгоден за България договор за обслужване на самолетите „Спартан“ и, че политическото ръководство на Министерство на отбраната, под външен натиск акцентира върху създаването на никому ненужните батальонни бойни групи и целият ресурс на Армията отива за създаване на шест батальонни бойни групи, което всъщност представляват експедиционен корпус, който трябва да обслужва мисии зад граница, че между 55 и 60 милиона годишно отиват за такива чужди мисии. Това става за сметка на бойната подготовка на Българската армия.
Също така отбелязва, че чуждите служби били заплаха за България и това е само една констатация и че нищо не е направено по отношение на тези чужди служби. С аргументите, че Докладът е силно „напудрен“ и необективен, той предлага комисията да не го приема.

Народният представител Атанас Мерджанов заяви, че в Доклада се съдържат някои неистини като отбеляза мрачната годишнина от атентата на летище „Сарафово”. Господин Мерджанов напомни, че 2011 година бе изборна година и редица европейски доклади я оценяват като годината, в която се извършиха най-масовите спекулации и фалшификации на изборния процес, на неговата подготовка и реализация. Той припомни, че същата 2011 година стана известна с използването на най-голям брой специални разузнавателни средства и че именно през тази година дългоочакваното решение за приемане на България в Шенгенското пространство бе отложено за неопределено време. Според господин Мерджанов това са само част от основанията, заради които Докладът за състоянието на националната сигурност през 2011 година не следва да бъде подкрепен.

В изказването си народният представител Янко Янков изрази мнение, че Докладът е съставен като механичен сбор от информация на различни ведомства, които нямат някаква сериозна логическа връзка по между си, правят се общи изводи и квалификации, които позволяват да се направи извода, че той е написан формално и не е свързан с конкретна политика, както и това, че следва Стратегията за национална сигурност, което в голяма степен не отговаря на действителността.
Господин Янков отбеляза, че при анализа на заплахите на първо място стои финансовото осигуряване на сектора за сигурност и отбрана, което не може да бъде основен приоритет в анализа и оценката на рисковете и заплахите. В Доклада се цитира, че България е една изключително икономически стабилна държава със строга финансова дисциплина и от тази гледна точка на икономическа стабилност ние нямаме никакви проблеми. Това твърдение обаче драстично противоречи на мнението на членовете на комисията, че основната заплаха за националната сигурност е икономическото състояние на страната и последиците от нея, които са свързани с процеси, директно и пряко застрашаващи националната сигурност на страната.
По отношение на отбраната господин Янков изтъкна факта, че това, което е написано в Доклада не отговаря на реалната действителност в отбранителния сектор на страната както по отношение на постигането на целите, така и по отношение на удовлетвореността и мотивацията. Отбеляза, че недокомплектът на Българската армия и много сериозен и, че през този период над 2 000 офицера са напуснали Армията и има недостиг на около 1 500 войници.
Поради тези причини, господин Янков изрази мнение, че Докладът не е обективен и не може пряко да обслужи българските граждани и българската национална сигурност и предложи на останалите народни представители да не го подкрепят.

След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на, което Комисията по отбрана с единодушие прие следното

Становище:

Предлага на Народното събрание да отхвърли внесения от Министерския съвет проект за решение за приемане Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното

Решение:

Не приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г.

Решението е прието от 42-то Народно събрание на …. 2013 година и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.