Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните,oтносно правилата за подаване на заявления за подпомагане по СЕПП, очертаванeто на ползваните площи, установяване и обжалване на застъпвания, проблеми с неправомерно очертани площи и процедура за установяване на правоимащите при застъпвания.

---

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ



ДОКЛАД
НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Относно: Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните, проведено на основание на член 107, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

На свое заседание, проведено на 23 октомври 2013 г., Комисията по земеделието и храните изслуша информация от Министерството на земеделието и храните, относно правилата за подаване на заявления за подпомагане по СЕПП, очертаванeто на ползваните площи, установяване и обжалване на застъпвания, проблеми с неправомерно очертани площи и процедура за установяване на правоимащите при застъпвания.
Участие в заседанието взеха – от Министерството на земеделието и храните – проф. Димитър Греков – министър, г-жа Марияна Николова – директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности”, г-н Николай Маринов - директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика”, г-жа Лилия Стоянова – и.д. директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация”, г-жа Снежана Благоева – директор на Дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” и г-жа Десислава Кърчанова - началник на отдел в същата дирекция, г-н Георги Праматаров – началник на отдел в Главна дирекция „Земеделие и регионална политика”. От Държавен Фонд „Земеделие“ – г-н Михаил Карабельов - директор на Дирекция „Директни плащания на площ”. Освен това присъстваха г-жа Лора Светославова от Института по пазарна икономика и представители на граждански движения и неправителствени организации.
Основно изискване за получаване на директни плащания по схемите и мерките за директни плащания на площ е кандидатът за субсидия да бъде действащ земеделски стопанин, който ползва земята на валидно правно основание и я поддържа в добро земеделско състояние. Субсидията се получава на единица площ и не е обвързана с продукцията или броя отглеждани животни.
С цел свеждане до минимум на заявените площи, които не подлежат на подпомагане и за които се налагат санкции, е създаден т.н. слой „Площи, подходящи за подпомагане“ (допустим слой), който се актуализира чрез сателитни или самолетни изображения и чрез отразяване на резултати от проведени теренни проверки на физическите блокове. Въз основа на тези данни Разплащателната агенция извършва проверки на заявленията и изчислява дължимата субсидия. Допустимият слой служи и за ориентир на земеделските стопани кои земеделски площи не са подходящи за плащане към съответния период. Когато не са съгласни с така определения слой, могат да направят възражения, след което министърът на земеделието и храните одобрява окончателният допустим слой.
Ежегодното деклариране на използваните земеделски парцели е най-важният елемент от процеса по изплащане на субсидиите. Един от основните проблеми при декларирането е свързан с различията между реалното ползване на земята и границите на имотите, определени в Картата на възстановената собственост (КВС) или Кадастралната карта. Имотите са силно раздробени - т.е. един реално обработван парцел съдържа средно над 15 имота от КВС, а начинът на трайно ползване за част от поземлените имоти не отговаря на реалният начин на стопанисване.
В първите години от прилагането на директните плащания на площ, при проверки е установено, че част от кандидатите са декларирали земеделски земи, които не отговарят на условията за подпомагане, като са използвали КВС. Нарушителите са санкционирани, а на страната ни са наложени финансови корекции. В тази връзка към момента от земеделските стопани се изисква да декларират парцелите, така както ги използват, а не по границите на имотите, за които имат договори. При кандидатстването експертите в общинските служби „Земеделие” оказват съдействие на земеделските стопани и когато е необходимо могат да измерят декларираните площи с GPS-устройство. Липсата на достъп до КВС по време на декларирането донякъде елиминира „фалшивите” фермери, тъй като кандидатите, разполагат само с договори за определени имоти, не са ги обработвали и не знаят къде се намират. Съответно не биха могли да ги декларират. Друга мярка за елиминиране на опитите за измама е възможността за доброволна комасация по ползване в земеделските масиви, чрез сключване на споразумения за ползване. Така част от землищата се обработват в големи масиви, което подобрява ефективността на земеделското производство и защитава правата на собственици на земя, които не я обработват и не са сключили договор за нейното отдаване – т.нар. „бели петна”. Като допълнителна мярка за следващия програмен период е предвидено създаване на единен регистър на договорите за земеделските имоти, така че да може по номер на имот от КВС да се провери кой и каква част от имота е заявил за подпомагане, чрез интернет страницата на ДФ „Земеделие”. Регистърът ще бъде на разположение както на собствениците, така и на структурите, администриращи европейските субсидии
Самата идентификация на парцелите се извършва в системата ИСАК от оператор, работещ по указания на кандидата, който посочва на екран върху цифровата ортофото карта, обработваните от него площи. При съмнение в правилната идентификация, операторът съдейства за разпознаването на използваните земеделски площи по трайни топографски елементи, поддържани от ИСАК. В случай, че земеделския стопанин се затруднява да идентифицира обработваните от него площи, те могат да бъдат измерени с GPS и въведени в системата. С цел улесняване на процеса на идентификация и свеждане до минимум на грешките при очертаване, освен физически блокове и цифровата ортофото карта, при кандидатстването земеделският стопанин може да вижда и контурите на допустимия слой и застъпванията от предходната кампания. Така, в случай че е обработил допълнителни площи или ако счита, че допустимият слой е определен некоректно и е в състояние да докаже доброто земеделско състояние на земята, която обработва, земеделския стопанин може да прецени кои площи да очертае. Всички изцяло или частично заявени площи, които са извън слой „Площи в добро земеделско състояние” към датата на заявяването им, подлежат на проверка, която може да бъде дистанционна – чрез дешифрация на актуалната цифрова ортофото карта, или теренна – чрез инспекция на място и извършване на измерване с GPS. При липса на промени кандидатите могат да пренесат очертаните предходната година парцели на актуализираната цифрова ортофото карта.
В последвалата дискусия участие взеха н.п. Десислава Танева, проф. Методи Теохаров, Георги Андонов, Пенко Атанасов, Тунджай Наимов и проф. Светла Бъчварова.
Основният въпрос, който беше широко дискутиран касаеше проблемите с неправомерно очертаните площи и процедурата за установяване на правоимащите лица, при установени застъпвания. Беше даден пример с многобройни жалби за случаи на територията на различни общини, в които две фирми са очертали мери, пасища, ливади и др. земи, обработвани до този момент от други земеделски производители, най-често животновъди, които имат сключени договори, използват тези земи на валидно правно основание и са получавали субсидия за това. Застъпванията само на тези две фирми са около 20 000 хил. дка. Според процедурата и двете страни ще следва да представят и докажат правното основание, на което ползват застъпените земи. Когато обаче има сблъсък на документи за правно основание за ползване и не може да бъде установено кой от кандидатите има право на подпомагане, следва да започне процедура, при която решението се взема от компетентния съд. Съответно това води до забавяне на изплащането на субсидията за коректния ползвател.
В тази връзка народните представители направиха редица предложения за промяна в процедурите за установяване на правоимащите лица при установени застъпвания. Беше обсъдена например възможността за въвеждане на регламент, който да позволява на ДФ “Земеделие“ по своя преценка да решава кои документи за правно основание имат по-голяма тежест и се признават за валидни. Освен това беше предложено решението кой има право на подпомагане да бъде вземано в максимално съкратени срокове, съответно субсидията да се изплаща в срок на земеделските производители и едва след това двете страни да доказват пред съда своите права.
Беше направено предложение да се обмисли възможността за разширяване на системата ИСАК, което да позволи при очертаване земеделските стопани да могат да виждат в реално време евентуалните застъпвания към момента и да преценяват на място как да очертаят парцелите си. Такава опция съществува по отношение на допустимия слой, който се вижда в реално време.
Беше отбелязано, че най-често измамите се правят чрез едногодишните договори за наем, тъй като общинските служби нямат механизъм да преценят тяхната достоверност. От друга страна въвеждането на забрана за сключването на такива договори е недопустимо. В тази връзка бяха обсъдени различни варианти за ограничаване на злоупотребите и за въвеждане на определени изисквания към едногодишните договори. Например имаше предложение, когато земята ще се ползва за земеделски цели да се въведе някакъв вид заверка. Другото предложение беше като цяло да се определи, че ще се приемат договори за по-дългосрочно ползване на земите.
По отношение на мерите, пасищата и ливадите беше предложено договорите за наем на площи, с които ще се участва за подпомагане, да се сключват само с лица, които могат да докажат, че отглеждат животни. Съответно и плащането на помощи да бъде обвързано с доказването на отглеждани животни.
Имаше и предложение да се задължат общините да изработват плановете за управление на пасищата съвместно с областните дирекции, тъй като в момента голяма част от общините, въпреки законовото задължение да имат такива планове и при отдаването под наем на мери и пасища да задоволяват първо нуждите на животновъдите, такива планове липсват, а земята се дава на лица, които не отглеждат животни.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА