Два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите - № 302-01-40, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2013 г. и № 354-01-85, внесен от н.п. Димчо Михалевски на 25 ноември 2013 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните


ДОКЛАД
за
първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ОТНОСНО: Два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите - № 302-01-40, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2013 г. и № 354-01-85, внесен от н.п. Димчо Михалевски на 25 ноември 2013 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 27 ноември 2013 г., на което обсъди два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите - № 302-01-40, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2013 г. и № 354-01-85 внесен от н.п. Димчо Михалевски на 25 ноември 2013 г.
В работата на комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните – инж. Валентина Маринова – зам.-министър, г-жа Марияна Николова – директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности“ и г-н Валентин Чамбов – началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавно участие”. От Изпълнителната агенция по горите – г-н Альоша Даков – заместник-изпълнителен директор и г-н Тихомир Димитров – директор на Дирекция "Административно, правно и информационно обслужване“. Присъстваха и представители на неправителствени и браншови организации.
Законопроектът на Министерския съвет и мотивите към него бяха представени от зам.-министър Маринова, която изтъкна, че предложените промени са многократно обсъждани в различни формати, минали са междуведомствено съгласуване и по тях е постигнат консенсус.
Промените са няколко основни групи:
Първата група е по отношение на стопанисването на горските територии и залесяването. Предлага се въвеждането на забрана за залесяване в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които не се допуска наличие на дървесна и храстова растителност. Срокът, предвиден за залесяване на пожарища и сечища, които не могат да бъдат възобновени по естествен път, се намалява от 7 на три години. Разширява се кръгът на субектите, които могат да извършват дейности по залесяване и по защита срещу ерозия в горските територии, като се дава възможност това да правят държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите и общинските горски структури.
Учебно-опитните горски стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите ще могат също така да извършват и дейности по стопанисване на горски територии, добив на дървесина, инвентаризация на горските територии и изработване на планове и програми за управление и развитие на горските територии.
Следващата група промени е по отношение на ползването на дървесината. Предвижда се да отпадне допълнителната възможност за сключване на дългосрочни договори за продажба на стояща дървесина на корен. Също така се прецизира текстът, който регламентира реда за участие на регистрираните на територията на дадена община фирми, т.н. „местни търговци“, в процедурите по предоставяне на дървесина за добив или преработване.
Всяко тримесечие Агенция „Митници“ ще следва да предоставя на Изпълнителната агенция по горите информация с данни за получателя, датата и количеството на вноса на дървен материал и на изделия от дървен материал.
Правят се и редица други промени като:
По отношение на достъпа до горите се предлага горските сдружения да имат право да издават документ, с който товарни превозни средства и каруци да могат да се движат в стопанисваната от тях територия. Отпада възможността за движението на спортни мотори и четириколесни моторни превозни средства (ATV) по горските пътища. Те ще се движат единствено по специално обозначени трасета.
Създава се възможност средствата на фонд "Инвестиции в горите" да се разходват за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми.
Предвидено е средствата от учредяване на сервитути и от учредяване на право на ползване за горските територии - държавна собственост да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите.
Разширява се кръга от длъжностни лица, които ще могат да се издават наказателните постановления.
Дава се срок до края на 2014 г., в който общинските съвети да приемат решение за определяне на формата на управление на горските територии – общинска собственост.
Предлаганите промени няма да окажат пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В комисията е постъпило писмено становище в подкрепа на законопроекта от Националното сдружение на общините в Република България.
В последвалата дискусия взеха участие н.п. Пенко Атанасов, Десислава Танева, Тунджай Наимов и проф. Светла Бъчварова.
Част от народните представители и от представителите на частно практикуващите лесовъди изразиха несъгласие с възможността дейности по залесяване и по защита срещу ерозия в горските територии да се извършват от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите. Според тях това от една страна нарушава философията на закона за разделяне на стопанските от контролните функции, от друга страна би ограничило конкуренцията, поставяйки в неблагоприятно положение частните структури.
Подобен аргумент беше изтъкнат и по отношение на възможността териториални звена на Изпълнителната агенция по горите да извършват дейности по стопанисване на горски територии, добив на дървесина, инвентаризация и др., както и във връзка с предложението за разширяване на кръга от лица с право да издават наказателни постановления. Беше препоръчано да не се допуска това да правят лица извън контролния орган - регионалните дирекции по горите.
Други текстове, по които бяха изразени опасения касаеха предложението средствата от учредяване на сервитути и на право на ползване да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите и възможността средствата на фонд "Инвестиции в горите" да бъдат разходвани за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми.
Вторият законопроект и мотивите към него беше представен от неговия вносител н.п. Димчо Михалевски. Предлаганите промени са следните:
Правят се изменения, свързани с инвентаризацията и планирането на горските територии. Предлага се горските териториални единици да могат да обхващат и само част от една община. Горскостопански планове ще се изработват за всички горски територии - държавна, общинска или частна собственост без значение какъв е техния размер. За горски територии частна собственост планирането ще се финансира от държавния бюджет, като е предвидено преди ползване на дървесина и недървесни горски продукти собствениците да заплащат в съответната регионална дирекция по горите разходите от държавния бюджет, направени за планирането. Самото изработване на горскостопанските планове за държавните гори задължително ще се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии.
Със следващата промяна се предлага площите в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения да бъдат стопанисвани като гора, като съответно се забранява усвояването на дървесина от тях.
Предлага се списъците на физическите лица, които имат право да закупуват дървесина да се изготвят от дирекциите “Социално подпомагане”, а не от кметовете на съответните населени места.
Предвидено е процедурите за сключване на дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина да се провеждат отделно за всяко държавно горско и държавно ловно стопанство, а за продажба на технологична дървесина по изключение в държавните предприятия.
Отменя се възможността арендатори или наематели да поискат въвеждане на ограничения или забрани за достъп до арендуваните или наети от тях пощи в държавни и общински гори.
Разписани са изисквания по отношение на товарните средства, превозващи дървесина и други недървесни горски продукти, включително да бъдат снабдени с изправни GPS устройства за проследяване.
Предлага се районите на дейност на държавните предприятия да се определят с решение на Министерския съвет, а предложенията за създаване и за закриване на териториални поделения на държавните предприятия да се правят от министъра на земеделието и храните.
Въвеждат се изисквания за минимален стаж за лицата - лесовъди.
От Закона за горите отпада забраната за употреба на необработен дървен материал от определени категории за производство на енергия от биомаса, като паралелно се въвеждат ограничения за използване на необработен дървен материал при производството на електроенергия с преференциална цена в Закона за енергията от възобновяеми източници.
В комисията са постъпили писмени становища от Българската асоциация за устойчива енергия и от Асоциация общински гори.
В последвалата дискусия участие взеха н. п. Десислава Танева, Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Тунджай Наимов, Добрин Данев и проф. Светла Бъчварова.
Най-широко дискутирано от всички изказали се беше предлаганото ограничение за използване на необработен дървен материал при производството на електроенергия на преференциална цена. Представителите на браншовите организации от различните браншове изказаха крайно противоположни мнения. Една част от тях настояваха, че се създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията на пазара на технологична дървесина, като изкуствено се ограничава кръгът на възможните купувачи и се осигуряват по-благоприятни условия за един бизнес за сметка на друг.
От друга страна представителите на преработвателите на дървесина и на частно практикуващите лесовъди изказаха категорична подкрепа за въвеждането на ограничението. Беше изтъкнато, че с предложението не се забранява по принцип използването на необработен дървен материал при производството на електроенергия, а само възможността тази електроенергия да бъде изкупувана на преференциална цена, тъй като подобна практика е в разрез с обществения интерес и с икономическите цели на държавата.
Беше изказано и становище, че дискусията по темата следва да се проведе в Комисията по енергетика и да се фокусира преди всичко върху преференциалните цени и техния размер. Освен това имаше предложение да бъде направен анализ на икономическия ефект от приемането на такива ограничения и в двата сектора.
Сериозен дебат и възражения предизвика предложението за промяна на начина за определяне на обхвата на горските териториални единици. От Асоциация общински гори припомниха, че в границите на една горска териториална единица попадат територии с различна собственост - държавна, общинска и частна. Според тях възможността отделни части от територията на една община да попаднат в различни горски териториални единици противоречи на административно-териториалното деление на страната, ще възпрепятства общините да изготвят единен горскостопански план за управление на горските територии, тяхна собственост и би създало объркване в изготвянето на общинските планове за развитие в Раздел „Гори и екология“. Освен това общините не биха могли да образуват единни стопански единици в собствените си гори, ако за различни части от тях има горскостопански планове с различен срок на действие.
Това становище и изложените аргументи бяха подкрепени от голяма част от народните представители. Несъгласие беше изразено и по отношение на промяната на реда за изготвяне на горскостопанските планове.
Освен това сериозни резерви имаше във връзка с въвеждането на изискуем стаж за лицата, практикуващи лесовъдска дейност, относно предложението списъците на физическите лица, имащи право да закупуват дървесина да се изготвя от дирекциите “Социално подпомагане” и относно предлаганите изисквания към товарните средства, превозващи дървесина, тъй като подобно решение би ограничило контрабандата, но от друга страна би подложило на голям натиск дребните фирми в сектора.
Народният представител Димчо Михалевски отговори на поставените въпроси, съгласи се, че част от текстовете имат нужда от прецизиране и изрази готовност аргументите в подкрепа и против да бъдат обсъдени и да бъде преценено кои от предложенията да бъдат подкрепени.
Като цяло народните представители бяха единодушни, че между първо и второ четене спорните текстове от двата законопроекта следва внимателно да бъдат обмислени и да бъде постигнат консенсус, така че да бъдат предложени работещи текстове.

В заключение и след проведените разисквания:
1. С 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 8 гласа “въздържал се”, Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2013 г.

2. С 12 гласа “за”, 8 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” Комисията по земеделието и храните предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85 внесен от н.п. Димчо Михалевски на 25 ноември 2013 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА