Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните за състоянието на „Напоителни системи” АД

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л

№ 02

На 27 юни 2013 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните за състоянието на „Напоителни системи” АД към момента и:

- Какви са перспективите за преструктурирането и обезпечаването на целия сектор, касаещ поливното земеделие в България;
- Какви мерки предприема Министерството на земеделието и храните за обезпечаване на дейностите касаещи предпазването на вредното въздействие на водите..

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожа Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* *

Гости на заседанието са: Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Стойко Ганчев, изпълнителен директор на „Напоителни системи” ЕАД, Димитър Младенов, държавен експерт в дирекция „Хидромелиорации” към Министерство на земеделието и храните, Марина Иванова, началник отдел в дирекция „Управление на собствеността и държавно участие” към Министерство на земеделието и храните, Мая Нинова, държавен експерт в дирекция „Развитие на селските райони” към Министерство на земеделието и храните, Иванка Ценова, гл.счетоводител на „Напоителни системи” ЕАД, Анелия Иванова, КТ „Подкрепа”, Трифон Трифонов, КТ „Подкрепа”, Павел Черийски, КТ „Подкрепа”, Игор Репкин, КТ „Подкрепа”, Светла Василева, КНСБ, Пламен Ковачки, КНСБ, Стоян Гущеров, КНСБ-Пловдив, Светослав Нинов, Съюз на оризопроизводителите, Мариана Милтенова, Национален съюз на градинарите, Венцислав Каймаканов, Съюз на картофопроизводителите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, това заседание е извънредно и целта на неговото провеждане днес е да се изслуша информация за състоянието на „Напоителни системи” ЕАД, също така и вижданията на министерството, формирани в работни групи за това какво се очаква в бъдеще по отношение на „Напоителни системи”, преструктуриране, изпълнения на задължения, които са вменени не само в закон, но също така и ангажименти към земеделските производители, свързани със сключени договори. Предполагам, че в разискванията ще стане дума за сегашното финансово състояние на дружеството и съответно какви са възможностите за решаване на проблемите в тази насока, конкретно 2013 година.
Ще помоля когато се представя информация тя да бъде насочена към тези акценти, тъй като все пак всеки един от нас е запознат с „Напоителни системи”, каква е неговата история, с какви цели е създадено, но проблемите са такива, че е необходимо да се вземат мерки и се надявам с тази дискусия да поставим началото на едни обсъждания, които да дадат възможност „Напоителни системи” да се преструктурират така, че не само да изпълнява своите задължения, но в същото време да има възможност да осигури инвестиции с български и европейски средства.
Предлагам господин Абазов да ни запознае накратко с информацията, която е подготвена.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, радвам се, че първото изслушване пред Четиридесет и второто Народно събрание е точно по темата за „Напоителни системи” и поливното земеделие в България.
Без съмнение това е един от най-тежките подотрасли в нашето селско стопанство към този момент и без съмнение това е отрасъла, който чака най-радикални промени, но не на последно място и най-радикална подкрепа.
Първо, да представя хората, които са от страна на министерството и „Напоителни системи” ЕАД и след това ще представя накратко дейността на дружеството с проблемите, които са включени по отношение на идеи за преструктуриране, идеи за финансиране, по международни проекти, по европейски проекти, и за да не отегчавам всички ще се опитам да бъда максимално кратък, за да може след това по време на дискусията с въпроси от ваша страна и отговори от страна на нашите експерти да се добие представа за състоянието на дружеството, и перспективите и идеите, които имаме за развитието на това дружество, в частност и като цяло поливното земеделие в България.
От наша страна присъстват Стойко Ганчев, изпълнителен директор на „Напоителни системи” ЕАД, Димитър Младенов, държавен експерт в дирекция „Хидромелиорации” към Министерство на земеделието и храните, Марина Иванова, началник отдел в дирекция „Управление на собствеността и държавно участие” към Министерство на земеделието и храните и Иванка Ценова, гл.счетоводител на „Напоителни системи” ЕАД. Това са хората, които ще могат да дадат отговор на всички ваши въпроси.
Считам, че тук са хора, които са запознати с „Напоителни системи” и няма да изчитам изцяло информацията.
„Напоителни системи” ЕАД, гр. София е търговско дружество със 100 % държавно участие в капитала, с основен предмет на дейност: стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране, научно - изследователска, развойна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд; доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване, мелиоративно и селскостопанско строителство, отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради, експлоатация и поддържане на хидромелиоративния фонд.
При анализ на финансовото състояние на „Напоителни системи” ЕАД, гр. София е установено, че видно от структурата на задълженията, недостигът на оборотни средства е причина за натрупване на стари задължения, като по-голямата част от тях са към доставчици, персонал и вноски към осигурителни предприятия. Изоставането в разплащанията към работниците и служителите създава предпоставки за социално напрежение сред персонала. Този недостиг нарушава синхрона по обезпечаване обектите с материали, затруднява спазването на поетите графици за погасяване на задълженията, както към държавните институции, така и към доставчиците, което води до заплащане на санкциониращи лихви и неустойки за неспазени договори.
Главната дейност, която дружеството извършва, е водоподаване за напояване. За целта „Напоителни системи” ЕАД поддържа 235 напоителни системи в цялата страна, които обхващат 7.406 млн. дка земеделски земи.
Втората основна дейност с обществена значимост на дружеството е поддържане и експлоатация на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ), което включва в себе си всички диги, предпазни съоръжения, отводнителни помпени станции, както по Дунава, така и по вътрешните реки, както и язовирите, които стопанисва дружеството.
До 31.07.2011 г. осъществяването на тази дейност е регламентирано с Договор сключен между Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи” ЕАД съгласно параграф 4, т. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, в случаите, когато обектите по чл. 12 т. 3 не са дадени на концесия, поддръжката им се осъществява с бюджетни средства от ведомствата упражняващи правата на собственост в търговските дружества със сто процента държавна собственост, в случая МЗХ. Изпълнението на тези дейност е възлагана на „Напоителни системи” ЕАД от Министерството на земеделието и храните, което контролира целесъобразността на разходване на средствата по сключения договор.
За 2012 год. по силата на заповед на министъра на земеделието и храните на „Напоителни системи" ЕАД, като търговско дружество са възложени всички дейности по стопанисването, поддържането, експлоатацията, опазване и мониторинга на водостопанските системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите /ОПВВВ/
За посочената дейност „Напоителни системи" ЕАД, със собствени средства – финансов ресурс, работна ръка към 31.03.2013 г. е разходвало приблизително 1 132 974,00 лв., от които към същата дата се дължат към електроразпределителните дружества – 202 665,49 лв. с ДДС (съответно към 31.05.2013 г. към електроразпределителните дружества се дължат 765 931,00 лв.. Това са средства натрупани от използвана електроенергия, необходима при работа на всички отводнителни помпени станции, свързани с отводняване на земеделски земи, разположени на територията на страната.
В бюджета на Министерството на земеделието и храните не са предвидени средства за финансиране на тази дейност и дружеството не е получило финансиране за 2012 г. и 2013 г.
Тъй като за 2012 г. и 2013 г. няма сключен договор и в заповед на министъра на земеделието и храните не е изрично уреден въпроса за финансиране не могат да бъдат възстановени разходите извършени от страна на „Напоителни системи” ЕАД за активи публична държавна собственост заведени в баланса на Министерство на земеделието и храните.
„Напоителни системи” ЕАД има сключени договори за поливане на около 340 000 дка за 2013 г. При последното официално преброяване на годните поливните площи в България през 1999 г. е установено, че те са 5 375 000 дка.
В момента по вътрешни данни на „Напоителни системи” ЕАД те са около 3 260 000 дка, т. е. годните поливни площи са намалели с около 2 мил. дка за периода 1999 г. до 2013 г. За целта трябва да се извърши ново официално преброяване и актуализация на поливните площи в България.
През 2012 г. Централно управление на „Напоителни системи” ЕАД е направило вътрешно проучване на нуждите от инвестиции в хидромелиоративната инфраструктура, управлявана от дружеството сред клоновете си в страната. Предложенията, които са изготвени, се придържат към критериите за допустимост, заложени в проекта на текст на Мярка 125 „Подобряване и развитие на инфраструктура свързана с развитието и адаптирането на земеделието” от Програмата за развитие на селските райони (вариант - февруари 2012 г.)
Направени са над 160 бр. инвестиционни предложения с обща очаквана строителна стойност в размер над 335 млн. лв (без ДДС). Болшинството са в сферата на напояването (сектор „Хидромелиорации”). Около 5% са в областта на отводняването. За 35% от предложенията има изготвени проекти (в различни фази на проектиране), а 65% от тях се нуждаят от цялостно проучване и проектиране и/или актуализация. Предложенията подлежат на предварителна оценка. При промяна или допълнения към критериите за допустимост и избор на проектни предложения в окончателните текстове, които ще залегнат в Мярка 125 за програмен период 2014 – 2020 г., ще е наложителна актуализация и обсъждане на предложенията.
В сектор „Защита от вредното въздействие на водите” са направени 180 бр. инвестиционни предложения с обща очаквана строителна стойност в размер над 51 млн. лв (без ДДС, актуални към м. март 2013 г.).
В посочената сума не са включени средствата необходими за проучване и проектиране и/или актуализация на съществуващи проекти, разходи за консултантски договори за изготвяне на тръжни документи, договори за независим строителен надзор, договори за авторски контрол, договори за управление на проекта, независим одит, такси за разрешителни, съгласувания и всички други допустими разходи по време на цялостния проектен цикъл на реализацията на инвестиционното предложение. Практиката показва, че това са суми от порядъка от 15 до 25% от строителната стойност на обекта, в зависимост от мащаба и сложността на проекта.
Тези предложения са внесени от ЦУ „Напоителни системи” ЕАД в Министерството на земеделието и храните, дирекция „Стратегическо планиране” през м. март 2013 г.
Със заповед от 11 януари 2013 г. на министъра на земеделието и храните е сформирана работна група, която да изготви предложения за разрешаване на възникнали проблеми, свързани с финансовото състояние на „Напоителни системи” ЕАД и бъдещия статут на дружеството.
В резултат на това е одобрен доклад от 08 февруари 2013 г. на работната група с предложен вариант като най-ефективен и целесъобразен начин за решаване на възникналите проблеми и бъдещия статут на дружеството, а именно:
- дружеството да бъде преобразувано чрез отделяне по реда на чл. 262в от Търговския закон, като част от имуществото на „Напоителни системи” ЕАД, представляващо публична държавна собственост (водностопански системи и съоръжения, съгласно чл. 13 от Закона за водите), да премине в ново държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което да поеме обществено значимите дейности представляващи държавен ангажимент, а именно по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидромелиоративни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, а то да продължи дейността си като търговско дружество.
Със създаването на държавното предприятие ще се създаде възможност за единно управление на водностопанските системи и съоръжения-публична държавна собственост по чл. 13 от Закона за водите. Същевременно ще бъдат преодолени редица затруднения, свързани с финансирането на този вид дейности, тъй като държавното предприятие ще бъде изцяло на бюджетна издръжка и също така ще се улесни кандидатстването за финансиране по мерки и програми от Еврофондовете.
На всички нас е ясно, че хидромелиоративният фонд към днешна дата е тотално разграбен идеите на дружеството този фонд да бъде възстановен по някакъв начин или да започне възстановяването на този фонд се залагат основно на мерките по селските райони, които осигуряват финансиране за възстановяване и реновиране на хидромелиоративните съоръжения.
Бързам да подчертая, че до 2009 година Европейската комисия не даваше и да се спомене за финансиране на хидромелиоративни съоръжения с бенефициент „Напоителни системи” ЕАД. Сега вече има някакво смекчаване на позицията и някаква възможност да се ползват европейски средства за възстановяване на хидромелиоративния фонд. Разбира се, по тази тема има още много работа. Всички тези мерки, които предвиждат едно такова подпомагане за възстановяване на хидромелиоративния фонд трябва да бъдат разработени, след което „Напоителни системи” да се яви като бенефициент и след прецизни планове и проекти от къде да се започне, които са най-приоритетните части на хидромелиоративната система да се кандидатства и да се усвояват европейски средства за възстановяването на този фонд.
С това смятам да приключа краткото представяне, за да може да се зададат въпроси към експертите, които присъстват, защото искам да отворя една скоба, днес съм в странно положение тук, в това си качество, в чисто човешки план си признавам, че в това качество не съм бил никога, винаги съм защитавал институциите, които са към Министерство на земеделието, но в този случай – от три дни на този пост и след три години едни действия, които са вършени в дружеството и цялата система, просто съм по-скоро като модератор, отколкото като страна в този разговор. На следващото или по-следващото заседание се надявам тази моя функция да се промени и аз да съм от страната на министерството, на „Напоителни системи”, на дирекция „Хидромелиорации”, наистина така както трябва да бъде. Така че ще ми простите това мое първо явяване в това мое странно качество. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, коментари. Предполагам, че представянето дава донякъде представа за състоянието, за това какво се е работило, но смятам, че оттук нататък има много работа, която трябва да бъде свършена, а днешното обсъждане се надявам да бъде основа за това, тъй като въпросите са много повече, от това, което беше представено.
Заповядайте, господин Костадинов:

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин заместник-министър, въпросът е към вас, но и към вашите експерти. Да считаме ли тези 235 напоителни системи, че не работят или са полуразрушени, да считаме ли тези 21 броя комплексни значими язовири за неработещи или полуработещи? Има ли информация за това нещо в министерството?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да си зададем въпросите и след това да получим отговорите, за да вървим нататък.
Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, въпросът ми е продължение на въпроса на проф.Костадинов и става дума за това, което в предния мандат не само аз, но и много колеги от Народното събрание задаваха като въпрос на министъра на земеделието за приетото решение да бъдат вадени тръбите и разпродавани от „Напоителни системи” и по-конкретния ми въпрос – какъв е размера на тези извадени тръби, ако имате финансово изражение на това, което се е случило, смятате ли, че това беше правилния подход към тази система да бъде приложен, нямаше ли друг изход от ситуацията? Много сериозно ме вълнува дали това, което се предприе като стъпка дали по някакъв начин, макар и малко е била оправдана.
И това, което заместник-министър Абазов каза, разделянето на държавните дейности от търговските, аз разбирам, че това ще бъде политиката.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е само идея, това е предложение за момента.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Аха, тогава малко повече по тази тема и дали това ще бъде работещо, защото разбирам, че тези експерти, които са тук са работили и имат идеите и могат да защитят това.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заместник-министър Абазов, имате думата за уточнение.

БЮРХАН АБАЗОВ: Само една вметка, преди господин Ганчев да започне да ви отговаря конкретно, която мисля, че принципно ще сложи ред във въпросите и отговорите. Министър Греков е издал заповед, с която са спрени всякакви разпоредителни сделки, всякакво изваждане на тръби и демонтиране на съоръжения. Дръпната е ръчната спирачка на целия процес и е замразен. Второ, тази идея е заварена когато встъпихме, това е плод на една работна група, която е работила 2008 година, друг е въпроса дали я споделяме напълно, но всичко това ще бъде изяснено в поредица от дебати и в Комисията по земеделие, и с бранша, и със земеделците. Такъв беше апела ми в началото, приемайте всичко малко условно към ситуация, която аз лично заварвам и съм задължен да ви я докладвам във вида, в който я заварвам. Друг е въпросът аз лично или ръководството на министерството споделя идеите, които намираме в завареното положение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател! Господин Абазов, изключително ви съчувствам за ролята, в която сте в момента.
Като народен представител в 41-то Народно събрание съм инициирала множество пъти желание за изслушване на министъра на земеделието, за изслушване на шефа на „Напоителни системи”, това мога да го потвърдя, тъй като само експертите са тук, дори когато се гледа бюджета на Министерство на земеделието беше поет ангажимент от министър Найденов за това, че „Напоителни системи” ще бъдат включени в бюджета за 2013 година с 13 милиона за дейностите за предпазване от вредното въздействие на водите, така ли е господа експерти? Да. Този ангажимент беше изрично поет тук пред Комисията по земеделие и това беше по изрично мое настояване. Дори тогава влязохме в лек конфликт както с министъра, така и с министъра на финансите Дянков и беше поет изричен ангажимент. Мисля, че тогава и госпожа Светла Василева присъстваше.
Първият ми въпрос е – какво стана с този ангажимент на министъра на земеделието и горите. Господин Абазов въпросът ми е към вас, би трябвало да изясните какво се е случило с бюджета, какво се е случило с тези 13 млн., може да се иска разпечатката от заседанието, госпожо председател на комисията, когато беше поет този ангажимент и това можеше да разреши много проблеми в „Напоителни системи”. Както чух от изложението на заместник-министър Абазов за 2013 година по данни на дружеството няма никакво финансиране за вредното въздействие на водите, така че това искам да го изясним. И може би, госпожо председател, ще се наложи последващо заседание на комисията, тъй като има много въпроси за разрешаване и много информация, която ние като народни представители бихме желали да получим.
Първият ми въпрос извън финансирането, този за който ви казах, експертите ще изкарат разпечатката, е как стана закриването на клонове на „Напоителни системи”? По мои данни, тези клонове се закриха с едно решение на Съвета на директорите на „Напоителни системи” и може би последваща заповед на министъра, която аз исках в предишния Парламент, но така и не беше предоставена на вниманието на комисията, тъй като знаете приоритет имаше изпълнителната власт, законодателната власт каквато сме ние изобщо нямаше думата по въпроса. Защото за мен това нерегламентирано закриване на клонове само с решение на Съвет на директорите не става, би трябвало тук да има най-малкото решение на Министерски съвет, най-малкото казвам, защото най-удачното разрешение на бъдещето на един такъв отрасъл, който се занимава изцяло с напояването в България и отводняването, това е иницииране на Закон за хидромелиорациите, за който бих си предложила услугите. Заместник-министър Абазов е много добре запознат с този сектор и мисля, че може да инициираме съвместен проект на Закон за хидромелиорациите, където да бъде решен въпроса. Това вече е национално отговорна дейност – бъдещето на напояването и на дейностите за предпазване от вредното въздействие на водите да се разрешат със закон и с акт на висшия законодателен орган в България, а не само с решение на един Съвет на директорите, където е изключително съмнителна компетентността на хората, които бяха в този Съвет на директорите и мисля, че те нямаха ни най-малка представа в каква сфера на дейност се занимават, просто взимаха решения. И ще дам пример, за да бъда конкретна за колегите, които не са се занимавали до момента с „Напоителни системи” – това е клона Видин-Враца-Монтана. Клонът във Видин изпълнява най-малко три пъти по-важни функции от останалите клонове, защото там има изключително огромен ангажимент и мога да предоставя на комисията в писмен вид, за да се запознае в много по-подробен вариант още утре, точно колко дунавски диги се стопанисват, колко точно помпени станции има там, тъй като гр.Видин е с по-ниска кота от нивото на реката, във всеки един момент при прииждане на високи води гр.Видин е застрашен от наводнение, заливане, това което гледахме преди две седмици в Западна Европа, където се виждаха табелите само и покривите на къщите. Това може да стане във всеки един момент във Видин при прииждане на високи води в р.Дунав. Но въпреки всичко, тъй като в този регион Северозападна България имаше един силен депутат от ГЕРБ, този клон беше събран в един и клона във Видин беше закрит. Бяха съкратени хидромелиоративни инженери, колеги, което е брутално нарушение на абсолютно всички закони на политиката и на човешките фактори, тъй като разбирам да се съкращават, преназначават управители, добре, но хидромелиоративни инженери, които са специалисти точно по темата! „Напоителни системи”, госпожо председател, беше обезкръвено от хидромелиоративни инженери.
И следващият ми въпрос е към господин Ганчев, колко хидромелиоративни инженери останаха в Централно управление на дружеството и по останалите клонове. Искам за следващо изслушване в тази комисия това да бъде предоставено, защото в крайна сметка управителите и изпълнителния директор може да не са хидромелиоративно образование, тъй като те са мениджъри. Обаче оттам нататък хората, които поддържат, както се изрази професора тези напоителни системи, и тези язовири, и тези отводнителни системи, са точно хидромелиоративните инженери.
Продължавам нататък, за да не отегчавам комисията. Въпросите ми са много и са конкретни. Значи, първият беше за закриване на клоновете, как точно се е осъществило, с какво решение и как в момента функционират настоящите клонове и каква е реалната финансова полза освен, че се съкрати един управител и един гл.счетоводител от тези клонове, които са закрити.
Следващият ми въпрос е какви са тези, слабо казано, безобразно сключване на сделки по взимане на кредити и овърдрафт за 3 млн. и за 10 млн., с какви решения са направени тези сделки? Моята информация, доколкото я имам, при тази постна информация, която ни беше предоставена в предния мандат, в 41 Народно събрание, е че на всички договори, които има сключени „Напоителни системи” с други търговски дружества е направен особен залог на вземания като крайната цел, надявам се да не е така, но изразявам своите опасения и на следващо изслушване искам да стане ясно, дали в крайна сметка това не е скрита приватизация на дружеството „Напоителни системи”, което е с 20 млн. съдебен капитал и с 360 млн.балансов капитал. Дали това не е целта чрез съдии-изпълнители при невръщане на тези кредити да бъде разпродадено имуществото на много занижени цени. Всички сме гледали как точно със съдии-изпълнители се разпродава имущество.
Минавам към следващия въпрос. Преди години имаше направено предложение да бъде открита към ДФ „Земеделие“ мярка, която е свързана с хидромелиоративни съоръжения и хидромелиорации. Последната информация беше, че има открита такава мярка, поне така се хвалеше министъра на земеделието, това беше 125 мярка, в която имаше 90 млн.евро. Искам много подробна информация, госпожо председател, от това дружество и от органите на ДФ „Земеделие“ какво се случи с тази мярка, къде отидоха тези средства, към кои други мерки бяха прехвърлени, защото за четири години върнати назад от настоящия момент една стотинка не можа да се усвои по европейските фондове в това дружество и не мисля, че това е поради неграмотност на персонала, тъй като аз изключително добре познавам персонала, който работи в „Напоителни системи“, които всъщност не бяха уволнени, поради политически причини. Въпреки това има останали тук-там специалисти, които също присъстват тук в залата, които можеха да направят проекти. Защо това не се случи и защо тези 90 млн.евро вместо да влязат в това дружество и да работят както хората, така и техниката, а отидоха на някакво друго място.
Следващият ми и то много важен въпрос, виждам по данните, които са предоставени е, че има неразплатени заплати в размер 2 600 хил.лева. Госпожо председател, това е срамота, това са сигурно заплати за минимум четири месеца, сигурно в някои клонове, които са с по-ниска приходна част и за шест месеца. Защо тези хора се оставят така и се обричат на мизерия? И това от три години и половина е абсолютно тенденциозно поведение. В края на 2009 година, имам много пресни спомени, имаше оставени половин милион лева в депозинта сметка и минимум още толкова в Централно управление в разплащателната сметка, и по клоновете също имаше сметки, по спомен в клон Пловдив имаше оставени над половин милион лева в сметката. Тогава управляващите ни обвиняваха, че парите били оставени в депозитна сметка. Ами защо да не са в депозитна сметка при положение, че бяха платени всички заплати, всички разходи, всички задължения към доставчици, беше закупено работно облекло на абсолютно всички работници, бяха покрити всички управленски и други разходи, както на Централно управление, така и на клоновете. Какво се случи с тези пари и как успя това дружество в рамките на три години и половина да обрече на глад и мизерия целия персонал, и в момента да има такива огромни задължения към работниците?
Виждам текущи задължения 4 млн.лева, какви са тези текущи задължения? Ако не се плащат сметките за ток било на помпени станции или други такива доставчици, те просто спират тока. Това всички го знаем. Искам да знам какво значи „текущи задължения“ и какви са тези 4 млн.лева. Разбирам текущи задължения – 40 хил.лева, 400 хил. лева, ок, но в размер на 4 млн.лева текущи задължения, това означава, че са задължения от предходния месец или два предходни месеца. Това означава, че от май месец насам са натрупани минимум 2 млн.лева текущи задължения. Към „Лукойл“ виждам 1 300 хил.лева текущи задължения. Интересно ми е откъде идват, от горива ли, от какви мероприятия извършени с „Лукойл“? Обществена поръчка ли е направена, как е избрано дружеството „Лукойл“, защо не е „Петрол“ или друго дружество, което се занимава със сходни дейности?
Продължавам с нещо, което е много интересно за мен – предложението да се разделят дейностите, за предпазване от вредното въздействие на водите и търговската дейност, която в „Напоителни системи“ се състои от няколко компонента. Основният е дейността по напояване, следващите са отдаване под наем на имоти, доставка на вода за енергийни нужди, рибопроизводство и други по-дребни дейности. Как биха могли да бъдат разделени тези дейности като много добре знаем, че да речем кантонерите, които се ползват за напояване в клоновете, в които има интензивно напояване, много често, за да се спести заплата на кантонер, който обикаля и в каналите, които са отводнителни, дигите на реките, които са предпазни, помпените станции, които са свързани с отводняване и във връзка с вредното въздействие на водите, много често е един и същи човек, така ли е колеги? Това е само с един човек. Да не говорим за техниката, която „Напоителни системи“ до момента има някакъв фонд техника, който напълно съм наясно, че на места е доста остарял, а с това е свързан и следващия ми въпрос, но как ще бъде направено точно това механично разделяне. На хартия звучи добре, ок, разделяме държавната дейност за вредното въздействие на водите, което е вменено по закона за водите на министъра на земеделието и дейността по напояване. Това на практика, колеги, не може да бъде извършено без да се вложат минимум 50 млн.лева, за да се раздели реално тази дейност. Първо, от гледна точка на работници и специалисти, администрация включително, това означава пълна администрация, като се започне с управители, заместник-управители и т.н. надолу по йерархията и се продължи с офиси, къде ще бъдат настанени тези две различни предприятия, едното държавно, другото търговско? Няма такъв фонд административни сгради, където да бъдат настанени, това означава едно пълно непознаване на двете основни дейности на това дружество. Моето предложение е да направите работна комисия, като председател на Комисия по земеделие, в която със съдействието на заместник-министър Абазов да се разгледа този Закон за хидромелиорации и много прецизно да се установи преди да се започне, ние винаги започваме отзад напред всички преструктурирания, само и само да пишем, че сме направили нещо като предложение. Да се направи една финансова обосновка на това, което се предлага да се прави. Защото едни 50 млн. лева в момента аз съм напълно наясно, че нито ги има в бюджета на министерството, нито ги има в държавния бюджет.
Продължавам с най-невралгичния въпрос в „Напоителни системи“ – това е ваденето на тръбите. Множество въпроси задавахме, както аз, така и колегите от различни партии, и тук в комисията, и в Пленарна зала защо и как се направи, може би в годините на демокрацията, най-големия грабеж в сферата на земеделието с ваденето на тези тръби. Много пъти съм поставяла въпроса. Гледаме някакви заповеди и тук, господин Абазов, ще ви помоля вие да ни предоставите от архива на Министерство на земеделието кой издаде тази заповед за ваденето на тръбите, чия е отговорността? Да, знаем, че е министъра, господин Пенков, но нека това ни бъде предоставено в следващо заседание, когато има изслушване. Аз дори съм виждала заповедта. Затова наричам това грабеж. Добре, министъра издал заповед. Оттам нататък обаче има сключени договори, чудех се как да се изразя, за да е по-деликатно, фирмите, с които са сключени и борсата, на която са предавани тези тръби. Моята информация е, че са давани срещу нещо от рода „дълг-срещу собственост“, вадене от фирмите за сметка на стойността на тръбите предавани на Фондова борса, моля ви, да знаем това дали е така или не е така. Моята информация апокрифна ли е или е истина, защото ако е истина би било абсолютно брутално, госпожо председател. Не може да се унищожи дори и да не се използва това напоително поле, защото не могат производителите там на място да си позволят цената, но тъй като ние вървим напред в Европа, а не назад, смятахме, че най-малкото тези полета ще бъдат възстановени по европейските фондове. И някой грамотен инженер с икономист и юрист ще направят един проект и това поле ще бъде възстановено, а не да бъде унищожено. Ние сега какво ще правим тепърва? Тепърва ще започнем да възстановяваме тези полета, колко милиони и милиарди ще бъдат необходими за това? И въпреки това грандиозно престъпление, което беше извършено продължава да има задължения към работниците, колеги, 2600 хил.лева. Поне да бяха платени заплатите.
Последната ми информация е, че има дори издадени заповеди към управителите на клонове с поставена норма колко желязо и колко материал за скраб да продадат. И това е следващото, което искам като информация. Доколкото знам около 15 хил.тона са били поставени като „норма“ на клоновете да бъдат предадени. Дори в клон Пловдив са разрязани и предадени за скраб кранове, които са действащи в базата в Ландос. Два големи крана, които са действащи! За да бъде изпълнена нормата поставена не знам от кой, вие ще отговорите на този въпрос, са разрязани тези кранове.
И последно, доколкото чувам, автопаркът е подхванат, за да бъде изпълнена тази норма, тъй като е забранено, господин заместник-министър, да се режат тръби вече, поздравявам министър Греков за това мъжество, нарушил е доста интереси на определени кръгове, но в момента, за да бъде изпълнена нормата, която е поета като ангажимент към правилните фирми се режат и се продават автомобили от автопарка, които се бракуват и се дават за скраб. Не знам това истина ли е или не, очаквам в последващо заседание да бъде изяснено.
Надявам се, че бях много конструктивна, макар че не бях кратка. Благодаря за търпението да ме изслушате.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, аз искам да дадем думата за отговори като се съсредоточим върху две неща – финансовото състояние и това, което досега е правено като практика, за да се запълват дупки, т.е. бракуване, продажби на имущество, вие вероятно сте го заложили и в бизнес-плановете си, но това следва коренно да се промени. И второ, все пак ние говорим, че очакваме да имаме услугата „напояване“ към земеделските производители. Какво правим тази година, защо цената за напояване се повиши и тази година, как правите себестойността на тази вода, защото тя е непосилна за земеделските производители? Даже не знам тези 340 хил.дка, които сте записали, дали това е реално или е много по-малко. Много от производителите не могат да си позволят при такъв ресурс, който имаме съответно вода за напояване, да го използват именно поради натрупване в себестойността на водата на много странични неща, които нямат нищо общо с тях. Аз ви предлагам да отговорите на тези три групи въпроси и стратегията, вижданията на работната група и идеите, до които сте достигнали, за да можем да продължим нататък с въпросите, които считам, че са изключително важни и да започнем дискусия и промени в управлението на „Напоителни системи“.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря на народните представители за много изчерпателните и конструктивни въпроси. Аз си ги записах, ако трябва на всички да отговоря ще отнема много време.

Реплики: Те са важни въпроси.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Няма проблем! Да започна с това, 235 системи дали работят, започвам от първия въпрос. Да, част работят, част не работят. Тази хидромелиоративна система както всички знаете е изградена преди около 40 години, а оттогава тя за съжаление не е обновявана, не се е инвестирало. По ред причини след промените 1990 година, разпокъсаното селско стопанство и т.н., самите поливни площи са намалели драстично. В момента поливните площи реално са, по наши сведения, 260 хил.дка. Това, което реално поливаме е 10 %. В интерес на истината една голяма част от тези системи са абсолютно негодни за използване. Те са, първо, ръждясали тръбопроводите, разграбени и дори да седят на място няма никаква полза от тях, по тях не може да се пуска вода и да се напоява. Това е една от причините, за да започне този процес на бракуване. Самата кореспонденция, че това е необходимо да се направи тече от доста години, сега няма да влизам в подробности, имам писма от 2009 година даже и преди това, как системата в по-голямата си част е негодна и трябва да се бракува. Този процес, малко прескачам, за бракуване на тези негодни съоръжения подчертавам още веднъж, ако знаех щях да ви донеса и доста снимки, за да видите за какво става въпрос.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Можете ли да кажете цифра, колко са бракувани за периода от 2009 година досега?

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Мога да кажа за периода, в който аз съм изпълнителен директор, като тонаж – около 15 хил.тона, като в това се включва черни и цветни метали и черни тръби. Това е за година и половина, като през този период многократно сме спирани, проверявани от различни органи – ГД“БОП“, министерството, отговаряли сме, както каза госпожа Раева, на много въпроси от различни парламентарни групи, в смисъл не съм отговарял аз, министъра, но ние сме подавали сведения. Процесът не е хаотичен. Смея да твърдя, че е доста подреден при нас, имаме документи за абсолютно всичко и благодарение на този процес фирмата успя да се стабилизира финансово. В края на 2011 година имаше огромни суми неплатени към НАП, запориране на сметки, неплатени работни заплати и т.н.
В момента процесът е спрян, приходите от това нещо са 4,5 милиона.

ТУНДЖЕЙ НАИМОВ: Извинявайте, че ви прекъсвам. Госпожо председател, ако позволите един уточняващ въпрос – тези 15 хил.тона бракувани тръби в линейни метри какво и стойността, която е получена.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: По спомен 4,5 млн.лева, там ДДС няма в скраба, а линейни метри – не мога да ви отговоря, защото договорите са в тонове. Иначе имам списък кои помпени станции, кои напоителни полета и т.н., няма проблем, това може да се предостави, но като линейни метри няма как да ви го кажа сега.
Действително по заповед на министър Греков процеса е спрян и не се вадят. За съжаление имаме още неизпълнени задължения, но в края на крайщата каквото каже принципала това ще правим. На нас тези средства ни бяха много необходими, за да може дружеството да започне да „превърта“.
Тук ще отговоря на въпрос на госпожа Раева, кога са станали от 22 на 10 клона и причината за това. Причината е, че са обещани, аз не съм бил тогава в ръководството, но това е, което имам като информация, от Министерство на финансите 10 млн.лева за възмездяване вредното въздействие на водите срещу съкращения. Тогава се съкращават 600 души, по мои сведения, от 2400 човека предприятието става 1800 и са създадени тези 10 клона.

Реплика: Дадени ли са поне тези 10 млн.лева?

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Само да продължа. Дадени са 4 млн.лева, до 1 август 2011 година покриват тези задължения, останалите не се дадоха и ние предоставихме сметката в края на годината на Министерство на земеделието, която възлизаше на над 2 600 хил.лева, но ни беше отказано, че пари няма и няма да ни се възстановят. За 2012 година имаше многобройни срещи в най-различен формат, включително и с помощта на профсъюзите „Подкрепа“ и КНСБ, в най-широк формат, но до решение не се стигна. Там похарчихме над 6 600 хил.лева пари, които са за поддържане на обществено полезни дейности, така че по някакъв начин сме субсидирали бюджета. Тази дейност не може да си позволим да не я извършваме. Най-лесно е да кажа „Няма да отводнявам, защото нямаме пари“, но последствията са ужасни, голяма част от Дунавската равнина ще се наводни, много земеделски площи ще се наводнят, ще се загуби продукцията, искове и т.н. Въпросът е, че действително държавата трябва да покрива тези разходи, както го е правила в годините назад. За 2013 година също нямаме никакви пари предвидени. До момента вече сме над 2 100 хил., към днешна дата, похарчени. Това включва ел.енергия и заплати, нищо повече. От тази дейност не се печели. Тези разходи ни дърпат много назад, затова се получава закъснение в изплащането на заплати, контрагенти и т.н.
Друга голяма причина, която ни дърпа назад е вливането на „Хидромелиорации-Севлиево“ през март миналата година. За съжаление това дружество беше с огромни задължения, които ние до ден днешен покриваме. Като универсален правоприемник всичко дойде при нас – неизпълнени договори, незавършено строителство, продажби на активи без разрешение на министъра, пък взети пари и т.н.

Реплика: А тези задължения от 4 млн.?

СТОЙЧО ГАНЧЕВ: Това е към 31.12, в момента не е така. И да отговоря пак на ваш въпрос – в момента няма дължими пари за заплати, включително май, нито лев. Могат да го потвърдят и колегите от профсъюзите. Към днешна дата няма закъснение на заплатите. Имаше закъснение, спор няма и то за клоновете, които се занимават с отводняване, защото така да се каже те не генерират доход, те вършат общополезна дейност.
Що се отнася до разделянето, това действително е решение на принципала и държавата, да реши кой път да избере, до този момент това бяха насоките, тъй като се оказа, че при предното правителство нямаше начин как да получим пари за тази дейност, тъй като се казва „Това е държавна помощ и Брюксел ще ни санкционира и ще трябва да се връщат в двоен размер.“. Поради тази причина пари не се дадоха. И затова се тръгна на този вариант, да се разделят активите, които са публична държавна собственост да отидат в едно държавно предприятие, срещу което в бюджета може да му се запише отделен ред. Госпожа Раева каза „50 млн.“, което е една прекрасна цифра, но не вярвам да се случи. Но минимума е 15 млн. поне. Тази работна група, да не влизам в конкретика и да ви отегчавам, стигна до някакви становища. Оттук нататък трябва новото ръководство на министерството да реши, принципала, в тази насока ли ще вървим, така ли ще остане дружеството и да се намери форма да се финансира, но този проблем трябва да се реши, той не е от вчера. Господин Абазов е много добре запознат, че проблемът стои отдавна.
Действително по мярка 125 имаше 90 млн., но те не се усвоиха по простата причина, че не беше решено дали „Напоителни системи“ могат да бъдат бенефициент. Ето тук това е препъни камъка, на който, доколкото аз съм информиран, не можа да се намери решение. За следващият програмен период имам някаква предварителна информация, че ще има възможност да се финансира този процес. Ние с проекти сме готови, направили сме много точни разчети – къде има нужда, къде може да се възстанови, къде има смисъл да се възстанови, но за съжаление ние финанси нямаме. Надявам се този програмен период да се осигурят тези пари.
Клоновете как фунционират. Колко хидроинженери има – ще отговоря следващия път, не съм ги броил точно, но има в Централно управление поне пет човека.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Ганчев, мога ли да ви помоля малко по-конкретно да отговаряте.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: За кое?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въобще. Питахме за водата за напояване, питахме за задължения, питаме за заплатите, питаме как приключвате 2013 година, много моля да бъдат точни отговорите.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Мисля, че за заплатите отговорих, че са платени.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Задължения 4 млн., овърдрафт 10 млн.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Четири милиона – това беше към края на миналата година, това е ликвидирано.
За овърдрафта имаше един за 3 млн., който е покрит и след това имаме овърдрафт за 10 млн. Всичко това е с одобрението на министъра, имаме заповед, разрешение. И направен ЗОП.

Реплики: Десет милиона е нещо страшно. …Има залози направени.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Той е овърдрафт, покрива се от приходите и евентуално можем да дърпаме пари. Действително сме заложили договорите, бъдещите вземания, няма залог на недвижимо имущество или на оборудване и т.н. Няма ипотеки. И други банки купиха документи, но общо взето това условие не им отърваше и само две банки се отзоваха.
Цената на водата се определя както знаете със заповед на министъра. Методиката, колегата, който я прави при нас не съм го довел, но тя е единна цена за цялата държава и е 0,23 лв. Говоря за гравитачно. Тази цена не навсякъде е такава, на много места тази цена е 0,12- 0,13 лв., за да може да си я позволят. А вече като стане помпено и отива на първо стъпало и става 0,40 лв. и т.н. За ориз цената е 0,02 лв., няма увеличение, минимално е там увеличение, две десети от стотинката. Тази цена е субсидирана, тя е под себестойност за ориза и не разбирам защо се казва, че има увеличение на цената на водата, като няма. Беше 0,23 лв., сега да е 0,24 лв., не мога да се сетя да продаваме на такава цена, може би на съвсем малко места. Основната цена, по която продаваме гравитачната е 0,12-0,13 лв. И второ, имаме много загуби, трето, много се краде, четвърто, голям проблем, който мислех да поставя тук, той е институционален – в момента ние трябва да плащаме водата на МОСВ на база заявени количества, което ще ни извади от равновесие, а не на база доставени. Т.е. ако вземем 30 млн.кубика от „Жребчево“ трябва да платя 30 хил.лв., аз докато го доставя, доставям 15 млн. Досега така е било на база фактуриране и тези такси са в размер на 250 хил.лева, бяха. Ако трябва да плащаме по този начин отиваме на 1,3 млн.лева, които ние първо, не сме калкулирали в тази цена, второ, няма откъде да ги извадим. Това е един голям проблем, който ни чука на вратата и който трябва да се реши в диалог с МОСВ, и апелирам за помощ.
Имаше въпрос за „Лукойл“, също е наследено. Там е проведен ЗОП, не бяха разплатени над 800 хил.лева. Даже дали не бяха 1,8 млн., част се разплати, към момента са дължими 600 хил.лева, както каза колежката. Там сме сключили споразумение и го погасяваме.
Закона за хидромелиорации, вие сте законодатели, както решите, досега този въпрос се уреждаше в Закона за водите. Аз ходих на Комисия по регионално развитие, стигна се до второ четене, но така или иначе не везе този закон. Оттам нататък дано да мине, за да се регулират нещата. За нас е важен Закона за водите, защото дали тези комплексни язовири, за които стана въпрос остават при нас или ще отидат някъде другаде, от този списък 51, 21 са при нас, ние ги експлоатираме, следим експлоатацията, нивото, смея да твърдя, че са в добро състояние.
Ако нещо забравям, подсетете ме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, господин заместник-министър, драги колеги и гости, аз имам два въпроса към господин Ганчев и един въпрос към господин Абазов.
Господин Ганчев, какво ви накара да прекратите договорите със сдруженията за напояване? Другият въпрос, казахте, че има забрана за продажби, а получих информация, че през последния месец пет помпени станции са продадени.
А вас, господин Абазов да ви попитам, по време на служебното правителство започна проверка на дейността на „Напоителни системи“, завърши ли, има ли някакъв резултат, какво показа проверката? Благодаря.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще ви върна към цената на водата. Каква е разликата между цената определена от Методиката, става въпрос за цената на водата за „Напоителни системи“ и цената на водата, която е от сдруженията за напояване?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Йончев, имате думата.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: Да разясните малко въпроса за разходите. В доклада, който е представен изглежда, че разходите от 2 млн. скачат на 6 млн. 2012 година, след това пак падат на 2 млн., какви са тези огромни скокове? И второ, с чие решение са правени тези разходи, да, те са много важни за държавата, но кой е разрешавал харченето, все пак има бюджет, трябва да има одобрение за такива огромни суми. Как е решавано да се харчат пари, които не са осигурени от държавния бюджет и по какъв начин са взимани тези решения?
Един въпрос и по отношение на приходите от дейността на „Напоителни системи“ и приходите от т.нар. изваждане на тръбите за скраб. Какъв е всъщност реалния ефект от всичко това върху дружеството? Колко пари влязоха в „Напоителни системи“ от продажбата на тръбите?

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Четири милиона и половина.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: Защото вие твърдите едва ли не, че това е решило проблемите на дружеството, малко трудно е да се направи такова заключение. Иначе по темата – бъдещето на „Напоителни системи“, според мен трябва да се направи един много внимателен анализ дали е възможно „Напоителни системи“ да бъде печеливша структура или самоиздържаща се структура. Това очевидно, според мен, не е така. Тоест отделянето на едно дружество за напояване и едно дружество за отводняване едва ли ще реши финансовите проблеми на системата „Напоителни системи“. Няма да направи търговското дружество печелившо и самоиздържащо се, то ще има нужда от помощ. Дълбоко се съмнявам дали ще бъде възможно и конституирането на „Напоителни системи“ като търговско дружество, държавно, да стане бенефициент на еврофондовете, това противоречи на доста от принципите на европейското финансиране. По-скоро ще трябва да се мисли много внимателно в министерството, за това как могат да бъдат създадени или обособени частни бенефициенти, които да могат да усвояват тези фондове и да се включат по някакъв начин във веригата „напояване“. Темата е много сложна, не искам дори да я започваме сега, защото това е много дълъг разговор. Бих искал първо да отговорите на въпросите за разходите и приходите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Да отговорите, господин Ганчев, имате думата.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: На господин Панчев да отговоря първо.
Сдруженията за напояване не са закрити, даже сега имаше заповед за няколко нови, не съм подготвен да ви кажа колко са точно, но няма закрити. Има само едно „Санданска Бистрица“, на което е отнето имущество със заповед на министъра, заради лошо управление. Иначе в момента се учредяват нови сдружения за напояване. Не е спрян процеса по никакъв начин.
Само не разбрах за пет помпени станции питате като имоти дали са продадени? Защото действително имаше продажба с решение на Министерски съвет, за три или за пет, няма значение, за три си спомням, в Пловдив и Пазарджик, продажба имаше, да, но всички продажби стават с разрешение на Министерски съвет.

СПАС ПАНЧЕВ: Аз не се съмнявам, разбира се, че не го правите на ваша глава, а ползвате разрешението на министерството, или указанията на министерството. Просто казахте, че процеса е спрял със заповед на министъра.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Спряно е ваденето на скраб, за този процес говоря.

СПАС ПАНЧЕВ: Значи станциите може да се продават?

СТОЙКО ГАНЧЕВ: Може да, вади се акт, оценка и т.н., решение на съвета, пред министерството, министерството ги вкарва в Министерски съвет и излиза решение на Министерски съвет, което разрешава, това е процеса.
Разходите за ОПВВВ, попитахте ме защо растат. Това е, как да ви кажа, природа, ако р.Дунав поддържа дълго време високо ниво това подприщва, такъв е термина, подприщва подпочвените води, те излизат на повърхността и трябва да се отводняват. Това е най-общо казано, да се прехвърлят в едни канали. И аз не искам да са толкова високи, моля се нивото на Дунав да е по-ниско, но за съжаление е така. Ние мерим от какво ниво нататък се включват помпите, за да се изпомпва тази вода. Това е причината.
Приходите от скраб са 4,5 млн.лева. Те естествено не са достатъчни да си покриваме разходите, но позволиха дружеството да може да се стабилизира, ако мога да употребя този термин.
Другите ни приходи са от напояване, които са около 9 млн.лв. някъде и от доставка на промишлена вода. И отдаване под наем на активи. Това е в общи линии.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имаше въпрос за разликата в цената на сдруженията и на „Напоителни системи“.

СТОЙКО ГАНЧЕВ: За цената на сдруженията не мога да ви отговоря в момента, не съм подготвен, защото аз не я правя, но ако иска колегата да каже.

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в цената на водата за сдруженията се калкулират значително по-малко разходи отколкото в цената на „Напоителни системи“. „Напоителни системи“ калкулират разходи за персонал, механизация, автотранспорт, който би следвало да поддържа целия годен хидромелиоративен фонд. Отделен въпрос е, че той работи с много малък капацитет – до 7 % от годните площи се напояват в момента. Сдруженията за напояване обслужват сравнително по-малки площи, работят с по-малък персонал, например един председател и един водоразпределител, помпиер, в зависимост водата, която се подава, а също така използваемостта на техните площи, които обслужват е значително по-голяма. Понякога достига и до 100 %. Примерно регистрирано сдружение за 1500 дка – поливат се 1500 дка.

Реплики: Добре, кажете цена.

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Всяко сдружение има различна цена.

Реплики: Кажете най-ниската и най-високата.

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Цената се смята въз основа на доставените водни маси като метър кубични се разделят на разходите и се получава цена в лева на метър кубичен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Сигурно е така, но при пазарна икономика не виждам как може да обосновете толкова висока цена, два или три пъти по-висока от пазарната. Калкулациите могат да включат абсолютно всичко, което вие губите, но няма кой да плати тази цена на услугата „напояване“.

ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ: Основната презумпция, при която се образува цената на водата за напояване на „Напоителни системи“ е нейната поносимост и всъщност те определят цена по себестойност.
СТОЙКО ГАНЧЕВ: Тази, която е за ориз, при нея сме на загуба, тя е субсидирана, тя е 0,022 лв., такава цена няма, за кубик. Цената е 0,23 лв., но тя е направена за цялата страна, затова на места тя се различава. Според мен не е висока цената, даже ми се струва, че е ниска.

БЮРХАН АБАЗОВ: Да кажа аз, като не експерт, а като политическо лице, в края на крайщата да отговоря вместо експертите, защото съм си направил труда да проуча каква е средната цена на всички сдружения, които ние сме основали и каква е цената на „Напоителни системи“, без да се впускам в подробности, защото няма как да съпоставим едното към другото. Трябва да ви кажа, че разликата е няколко пъти. Няколко пъти е разликата в цената, която аз съм си направил труда да проуча на сдруженията, които сме основали и тази цена, която е на „Напоителни системи“, като не експерт да се произнеса, а като политическо лице.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Каймаканов.

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Тук чувам много неща, които са обсъдени с вас господин Ганчев. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Абазов, уважаеми дами и господа народни представители, извинете ме, че започнах веднага с господин Ганчев. С него сме се виждали по наша инициатива и с неговия колектив може би 10-12 и повече пъти. Ние сме имали и възможност да бъдем в кабинета на господин Найденов, който е бягал от наше заседание, буквално избяга, защото Каймаканов не стои, не мълчи и не слуша чинопоклонно. Ние искаме напояване и ще го искаме това напояване. Тук се чуха много идеи, които малко ми мяза на плагиатстване – ние сме ги поставили на масата пет години назад, господин Абазов още с вас сме обсъждали някои неща. Настоявали сме за тези 90 млн. как може да се получат, можеше това да стане. Настоявахме тази година да бъде отпуснато подпомагане и веднага то да отиде към „Напоителни системи“, с господин заместника, но и той си отиде, не знам какво се случва. Ние ще настояваме повече. Но тук искам само да попитам господин Ганчев – господин Ганчев, няколко пъти споменахте поливна вода 0,12 лв. за кубик. Какво да каже господин Каймаканов, който плаща 0,50 лв/куб. поливна вода? Независимо, че е на стъпало едно. Е, хубаво, на стъпало, много ми е високо това стъпало! То да изкачвам Хималаите ще ми бъде по-лесно, отколкото това стъпало – 0,50 лв. Ще ви кажа, имам 0,06 лв. ток по вашите оценки, 0,08 лв. плащане на басейнова, хубаво, 0,07 лв., дайте ми как постигнахте 0,50 лв. Но не става дума само за мен, Каймаканов е шеф на асоциация и той не защитава само себе си, това са хиляди колеги!
Много ви моля, уважаема госпожо председател, в комисията, която ще бъде създадена и тя е необходима да имаме поне две места и ние. Ние настоявахме в новия закон, който се подготвя също да участваме – отново не сме участвали, защото знаете ли, че там има само един-единствен член за напояване за земеделие?! Когато вие отделяте толкова много внимание, когато казваме, че ще издигаме земеделието – това не се случва.
Що се касае за заповедта да не се изважда, вие господин Ганчев знаете, че няма какво да бъде извадено, нали? Всичко е изчистено, всичко е извадено. Знаете, че питах много настоятелно господин Найденов защо се изважда след като казваме, че малцинствата са извадили всичко, какво остана вие да вадите? Вие знаете, че сме настоявали с наше писмо, даже бяхме стигнали до неподчинение, за да не се пипат инсталациите. Аз мисля, че това не спаси вашето финансово положение и т.н. След това, винаги съм настоявал и ще настоявам да участваме във всички тези заседания, защото едно е господин Ганчев и неговия екип да поднесе това, даже ще ме извините, но днес не сте готови за това изслушване, въобще не сте готови за това изслушване на това ниво, ще ме извините, ако не съм точен. Но следващият път си подгответе вашия екип, подгответе се като шеф на тази национална компания, която командвате вие. Вие знаете, че винаги съм бил деликатен, точен и ясен. Много сте помагали, не казвам, че не сте помагали, няма да влизаме в диалог, но ще ви помоля да бъдете много точен оттук нататък.

СТОЙЧО ГАНЧЕВ: И аз да бъда дискретен, но не искам да занимавам тук уважаеми депутати с нашите спорове и т.н. Знаете колко неизрядни платци има при вас, колко се краде и т.н. Дайте да не влизаме в тази тематика и да не отегчаваме колегите.

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Аз съм готов да поема целия ангажимент за тях, но за това какво се случва оттатък…

СТОЙЧО ГАНЧЕВ: Отлично знаете, че сега възстановяваме на Долна Диканя, дюкера и това, за да се намалят загубите и т.н.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли този разговор да го проведете след заседанието. Благодаря. Но господин Каймаканов в едно е прав, че ние тук искахме по-точна информация, прецизна и наистина на въпросите, които се задават да се отговаря точно и ясно, а не ориентировъчно. Вие поемате всички отговори, но имате главен счетоводител до вас, а така и не разбрахме какви са задълженията към този момент, няма една цифра. Държавна собственост, как и какъв бизнес-план има това предприятие до края на годината, как се издължава, какво прави, защото някакви пари са заложени, не са получени, променят се нещата, какво – потъва ли, залагаме имущество ли, какво правим? Хидромелиорации – не могат да кажат каква е цената и как се калкулира. Мярка 125 не тръгна като мярка, прехвърлиха се парите. Кой казва, че и следващия програмен период пак няма да стане така? Просто трябва някак си конкретно, ясно и точно да имаме отговор на тези въпроси. Накрая ще формулираме всички тези наши искания, но отговаряйте точно и ясно, за да не оставаме с впечатление, че си говорим общи приказки.

ИВАНКА ЦЕНОВА: Добре тогава, доколкото е възможно да бъда по-конкретна.
Става въпрос за текущи разходи, които от счетоводна гледна точка, за професионалистите, които са наясно с това, това са задължения, които ще бъдат платени в рамките на 12 месеца, за които има безспорни споразумения, че ще бъдат платени в този срок и затова, което госпожа Раева каза, да, това е към края на 2012 година по счетоводния отчет на дружеството. Там се включват и разходи, т.е. погасяване на задължения, които са по споразумения разсрочени на месечна база и фактът, че са показани като задължения на дружеството, не означава, че са изискуеми. Максималният период, който имаме за текущо плащане, забавяне в рамките на 90 дни. Десетте милиона овърдрафт са, за да се стабилизира паричния поток във връзка с плащанията, които се правят за дейността ОПВВВ. За погасяването на този овърдрафт, изобщо за отпускането му са заложени бизнеса на дружеството, т.е. приходите които има по сключени договори за напояване и условно чиста вода в рамките на една година. Говорим 13.03.2013 – 13.03.2014 година. В момента пак казвам, нямаме нещо, което да е на падеж, да е изискуемо и да не е погасено. Имаме сътресения от паричния поток, пак казвам, затова защото плащаме разходи за дейност ОПВВВ. Говорим за 800 хил.лв. задължения за ел.енергия, които ги плащаме и те са в рамките по фактури до 31 май 2013 година. Дружеството има задължения за заплати в рамките на 1 100 хил. лв. месечно, задълженията са да се платят до 30-то число на следващия месец, днес е 27-ми и заплатите за м.май са платени на цялото дружество. Правим много сериозни разчети и усилия така, че да не се случват проблеми, но всичко има някаква граница и поносимост. В текущите задължения, които госпожа Петя Раева посочи, са задължения по споразумения свързани с „Лукойл“. Това са задължения от 2010 и 2011 година, които са разсрочвани многократно и накрая се плащат в 2013 година с текущи приходи. Това са задължения свързани с неизпълнени договори от 2010 година, които разсрочваме и плащаме в момента. Това са задължения 600 хил. на „Хидромелиорации-Севлиево“ за НАП, задължения, които категорично не са дължими, защото навлизам в професионална тематика, съжалявам, ако не съм достатъчно разбрана, но не може язовирите да бъдат посочени като земи, да не се начислява амортизация, да се манипулира отчета на „Хидромелиорации-Севлиево“ в продължение на години, не са платени осигуровките на хората, които са работили там от 2009 до 2012 година включително. Всяко ЧСИ, при което имаш изпълнителен лист за трудово възнаграждение го разплатихме като задължение, така че не смятам, че се явяваме на днешната комисия неподготвени. Ако става въпрос за цифри в хиляди, или в някакъв друг порядък закръглени – няма проблем да бъдат предоставени. В момента тече одит на дружеството. Одиторите са избрани от Министерство на земеделието и храните. Само искам да кажа, че счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 година е положителен и е в размер на 292 хил. Счетоводната загуба за 2011 година е 2 147 хил., но за 2010 година е 13 млн., за 2009 година е 8 млн. и така назад в годините, така че мога категорично да посоча, че настоящия мениджмънт на дружеството прави достатъчно усилия да има стабилизиране както на финансовото състояние, така и на паричния поток. Друга информация свързана с финансовата част мога да кажа в ориентировъчен аспект, защото много динамично се променя ситуацията във връзка с документи и във връзка с плащания.

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Две безплатни поливки имате неплатени, моля ви кажете нещо повече за тях.

ИВАНКА ЦЕНОВА: В какъв смисъл – две безплатни поливки – неплатени?

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Спуснати са ви със заповед, но не са ви платени.

ИВАНКА ЦЕНОВА: Ами това е причината за този страхотен финансов резултат отрицателен в 2009 година, който носи след себе си разходите по себестойност на кубичен метър на самата поливка, ДДС-то което се плати на държавата, разходите за заплати на хората, заети в този процес, разходите за осигуровки. Общо около 6 млн.лева. Не ги подминаваме, казваме, че проблемите са много, наследени са и в момента мисля, че резултатите показват, че ситуацията е овладяна.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Както казвате, че с баланса сте наред, тези 13 млн. в бюджет 2013 година не ви трябват, така излиза!

ИВАНКА ЦЕНОВА: Напротив, напротив, тези 13 млн. ще покрият овърдрафта от 10 млн., който искаме, за да си стабилизираме паричния поток,това казваме, към днешна дата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Иванова, председател на Федерация „Земеделие и гори“ към КТ „Подкрепа“.

АНЕЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев и вие колеги от Министерство на земеделието, благодаря за поканата да вземем участие в това заслушване или както сте го записали в дневния ред на Комисията по земеделие по този толкова сериозен проблем –„Напоителни системи“. Признавам, че за първи път се случва да има заседание на комисия, сигурно ще го потвърдят по-стари членове на Комисията по земеделие, на което да се коментира само проблемите на хидромелиорациите, аз не съм присъствала. Да ви кажа защо не съм присъствала в предното управление, защото тогава начина, по който започна да управлява кабинета на ГЕРБ беше ясно, че всичко се взима като решение на едно място и респективно вас като народни представители, това което и колежката от КНСБ, което много пъти е внасяла тук като проблематики, това за което и госпожа Раева говори, благодаря на господин Каймаканов, че ни подсети за онези задължения от едни безплатни поливки и т.н., които наистина носят наследството от пък едно друго управление на Тройна коалиция, общо взето проблемите са много сериозни, много тежки и вие тук ги знаете. Ние ги знаем най-добре, представителите на работниците в това дружество. Казвам ви, че ни омръзна на нас специално да се занимаваме с „Напоителни системи“ и с това да бъдем мениджъри на това дружество, защото предишното управление, господин Ганчев, господин министър Найденов искаше от нас управленски решения – „Какво да правя бе, Анелия?“, когато задавахме въпроса „Господин Найденов, вие как защитихте пред Министерство на финансите нуждата от тези бюджетни средства?“. Тринадесет милиона, дванадесет милиона. Той казва „Имам обосновки“ и наистина, сигурна съм, че пред вас е имало подробно разписани анализи защо тези средства са необходими и как те трябва да бъдат подсигурени. Само че се изпуска една много малка подробност и вие не знаете за това. С идването си на власт около господин Найденов имаше съветници, които може би и до днес са близо до управлението на „Напоителни системи“ , защото те продължават да не намират начина, по който да поставят проблема ясно. Имаха самочувствието, че дружеството ще се самоиздържа и че всъщност то няма нужда от бюджета субсидия. Дружеството нямаше проблеми при управлението на Тройната коалиция, тогава бяха други времена. Имаше излишъци, тогава имаше едни 20 млн. заделени, след това 12-13 млн. мисля, че бяха, госпожо Бъчварова, от Отраслов съвет си спомняте може би, имаше 20 млн., да, но си спомням какъв катарзис беше и с тях. Но това управление дойде със самочувствието, че няма нужда от бюджетно финансиране. Да не говорим, че с това самочувствие те отидоха и пред министъра на финансите, и там по други пътища, срещи с министъра на финансите, не Дянков, господин Влади Горанов, който всъщност е експерта, който идва от Министерство на земеделието, който знаеше кухнята на проблематиката в това министерство, да казва, че всъщност министъра на земеделието има пари. Той има 240 млн., ами да задели 12 млн. за „Напоителни системи“. Само че две години по ред , 2011 година, последната когато тези 4 млн. бяха наистина измъчени, да ви запозная в детайли с процеса, с президентите на двата синдиката КНСБ и „Подкрепа“ бяха хората, които стояха пред кабинета на финансовия министър, за да настояват тези бюджетни средства да бъдат получени от това дружество, защото стопанската дейност субсидира бюджетната дейност. На практика северните клонове не получаваха заплати по 4-5 месеца, и това беше нашия проблем, хората, които взимат между 300-370 лв. не я получаваха по четири месеца, по пет месеца. И причината беше в това, че това са клоновете, които отводняват само и където няма как без бюджетни средства, тази дейност е вменена на дружеството и няма как те със стопанската дейност да я покрият. Така че сме скептици, въпреки че участвахме в работна група и екипа на нашата федерация за това какво ще се случва с това преструктуриране и как точно ще се случи. Моля ви бъдете много внимателни. Това дружество има нужда от финансови средства. Ние бяхме против ваденето на тръбите, защото още на тези срещи с господин Найденов сме заявявали категорично, колегите са тук, че това няма да реши проблема на дружеството. Не говорим в момента има ли механизъм, няма ли, не говорим за престъпление, вие сте тези, които трябва да направите тази проверка, за да спре това, което е отвън. Крайно време е да има последствия, разберете. Обезверени са хората от това, че има обществена тайна, че нещо престъпно се случва, но няма наказани. Много са хубави въпросите –с чие решение се започна това вадене на тръби, кой разреши преструктуриране? Бяхме притиснати до стената с госпожа Светла Василева да приемем обединяването на дружествата и съкращенията, защото министъра на финансите го беше разпоредил на министъра на земеделието, че няма да му отпусне тези пари, ако той не съкращава хора и ако не преструктурира. Това беше спуснато като задача. Съгласихме се, не можете да си представите какво ни е коствало това, да съкратят 600 човека, хора, които са там долу. Знаете каква е безработицата във Видин, в Русе, в тези региони на България. Съгласихме се с това преструктуриране, да може би някои сега го афишират „Ето, синдикатите тогава не бяха против“ и т.н., само ние си знаем какво ни е коствало това нещо. Но се надявахме за пореден път, че държавната администрация, тези господа на ниските нива, с тях сме работили прекрасно и те в главите си имат идея как точно трябва да се случи, заедно с тях, и Мая Нинова, и господата от дирекцията, какво точно трябва да се случи, но те трябва да имат възможност да покажат знанията си и да дадат идеите, които най-накрая да се реализират. Защото проблемът беше този – държавна помощ. Не може „Напоителни системи“ да получи държавна помощ. Лично аз многократно съм настоявала – Правна дирекция, колко човека е тая Правна дирекция на Министерство на земеделието, да намери законовия механизъм как тези бюджетни средства да влязат в дружеството, тъй като това дружество изпълнява тези дейности. Сега вие трябва да намерите механизъм. Говорим за овърдрафт. Срещу това сме били против, питали сме ги много пъти, затова сега се чудех дали да задавам въпроси. Но искам да споделя с вас, това което сме извървели като път. Много е дълго, отегчително, но ние се надяваме да се намери най-после път, да има някакво действие. Няма как да се решат нещата днес и утре, но трябва да покажете, че имате воля да се излезе от това положение. Заложени са бъдещи договори. И тук ни се наложи да бъдем мениджъри. Госпожата дава анализ финансов, на нашата среща със синдикатите тя каза, че няма задължения, сега казва, че има много задължения. Знаехме, че има разсрочване на задълженията. Към момента на срещата, която направихме с нея, тя тогава декларира, че дружеството в момента няма задължения. Ами да, когато подпишеш договор с НЕК, с „Лукойл“ , с всички тези контрагенти, че ще разсрочиш плащанията и т.н., към момента нямаш задължения. Трябва да се вземе бързо решение. Без финансиране от бюджета на Министерство на земеделието няма как да се случат нещата. Приходите, които, те не смеят да си го кажат в момента, затова не ви отговарят конкретно, те не знаят дали ще получат, парите, които получават от договорите, сега сме в активен поливен сезон, друга е темата, че така наречените активни клонове не могат да инвестират в съоръжения, за да могат да продължават да напояват. Тази година имаме парадокс, анализ, много пъти бракуване на поливни площи, как – точен въпрос, как се направи този анализ, кои площи се бракуваха и т.н. Тази година, ще сподели господин Ганчев, имаме желание да напояваме в региони, в които не можем да напояваме. Дойде момента, в който „Напоителни системи“ да отказва договори, защото проблем – извадени тръби и т.н. Ако може някак си сега господин Абазов да даде тук обещание, че бюджета на Министерство на земеделието, извади данни господин Греков колко пари са похарчени за командировки, такива неща, ние ги знаем в детайли. Въпреки, че 240 млн. не са достатъчно, все пак има начин едни 10 млн. да се намерят. Толкова им трябват на „Напоителни системи“, за да дишат спокойно. Това е недофинансирането, наистина безплатни поливки, наистина , ако има работна група и се вземе решение за нов подход, не знаем дали ще продължите това, което заварвате това, което е като идея, пак под натиск бяхме вкарани като синдикати в работната група, тя трябва да бъде по-широко отворена, ако се продължи това за преструктурирането, ние имаме нашата позиция, но имаме едни други анализи, които много добре сме направили как всъщност се източва „Напоителни системи“. Това е едно дружество, което се източва и което не случайно в общественото мнение, вие знаете много добре какъв имидж има. Пак ви казвам, не от предното управление, не се заблуждавайте, не е само от предното управление, имаме данни, както каза госпожа Василева отдавна го наблюдаваме, не за друго, аз поне от 2004 година се занимавам, забележете, не с повишаване на работни заплати, а с получаване на 370 лв. работна заплата! Това е! Обикновеният работник получава толкова в „Напоителни системи“. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Василева, заповядайте.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Светла Василева, за протокола, председател на Федерация на независимите синдикати в земеделието, КНСБ.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, тъй като госпожа Анелия Иванова говори доста неща от страна на синдикатите, аз много съжалявам, че двама от народните представители, които са били и преди в Комисията по земеделие – госпожа Раева и господин Пенко Атанасов, те много добре знаеха състоянието и как ние отстоявахме действително да се осигурят средства от държавния бюджет, когато се приемаше Закона за държавния бюджет специално бюджета на Министерство на земеделието. Но тъй като тук сте по-голямата част народни представители, надявам се, че сте били народни представители и в 41-то Народно събрание, аз бих искала да отправя въпрос, защото тези неща, за които говорим, за това състояние на търговското дружество „Напоителни системи“ то започва от законовата уредба и тази законова уредба е от 2011 година, месец октомври, когато се промени параграф 4, в ал.6 – когато в този закон не бъдат дадени обектите, които са публична държавна собственост на концесия, те се издържат от бюджетни средствата на ведомствата, които отговарят за тяхното стопанисване, а се промени текста, че те се издържат от търговските дружества, които стопанисват тази публична държавна собственост. Аз се питам тези народни представители без да има финансова обосновка за това, което се приема като текст, без да се знае това търговско дружество в какво състояние е, ще може ли да покрива реконструкция, модернизация и най-вече предпазване от вредно влияние на водите прехвърлят тази дейност, това финансиране на търговското дружество и оттук започват неволите. Не говоря, че неволи нямаше преди 2011 година. Напротив, винаги е имало неволи в „Напоителни системи“. Значи приемаме нещо, което е само на хартия. Същата работа, за което попита госпожа Раева, това също е прието от 41-во Народното събрание – Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Да, нашият синдикат участва в обсъждането, имаме становище и трябва да ви кажа, че то излезе в Държавен вестник, така както беше предложено като проект. Говоря за дирекция „Хидромелиорации“, която не доразработи „Хидромелиорации и защита от вредно въздействие на водите“. Пак без финансово обезпечаване, пак по същия начин сме си го написали. Значи два документа минават през Народно събрание, без да има анализ, без финансова обосновка и разчитаме разбира се на ниските трудови възнаграждения, на забавянето на трудови възнаграждения, те ще се справят там по някакъв начин. На всичко отгоре обектите, които идват от Междуведомствената комисия , предполагам всички вие знаете по какъв начин тези 12 млн. за 2012 година, които са минали през Министерство на земеделието, всеки обект идва с определен политик, който казва коя фирма да го изпълнява. Не знам колко стотинки са влезли в „Напоителни системи“ след като тези хора също могат да участват в модернизация или реконструкция на тези обекти. Дванадесет милиона! От тези 12 млн. ние тук говорим за 6-8, за една обществено-национална услуга – предпазване от вредното въздействие на водите – за нея няма пари. Е, няма как да има. Понеже заговори Анелия за предното управление, ние няма да правим оценки, защото управленията много не се различават, това така го казвам, защото специално в този мандат се смени осем пъти Съвета на директорите и ако продължава този политически натиск, вярно, че се нарича „изпълнителен директор“ и той трябва да изпълнява това, което му се нарежда, но ако продължава този политически натиск не знам как ще стане. И понеже госпожа Раева попита – как се е стигнало до закриване на клоновете. Ами да, ние двата синдиката присъствахме и тогава не господин Ганчев, предния директор ни показа един лист хартия, който беше нарисуван в червено, жълто и зелено, структурата на предприятието и отгоре беше написано „Утвърждавам, Бойко Борисов“! Как да не го изпълни човека, трябва да го изпълни! И затова ние питаме всяко преструктуриране в Закона за държавния бюджет за преструктуриране има отделени 51 млн., тогава с голям натиск сме получили четири, защото реформа – срещу пари, така я направиха. Сега питаме – тази реформа срещу колко пари ще бъде дадено, защото вижте, ние тогава направихме социална програма, не може да се освобождават хора, които са работили по 30 години и да ги хвърлим така на улицата. И затова влезе дружеството пак, защото изплати доста обезщетения. И последният ми въпрос, защото тук има представители на Министерство на земеделието – говорим си за 125 мярка! Знаете ли колко експерти от дирекция „Хидромелиорации“ присъстваха, когато се гледаше Плана за развитие на селските райони? Мисля, че госпожа Боянова настоява, че влезе един експерт, който трябваше да разработи тази мярка. И защо не се отвори тази мярка? Ами тя няма как да се отвори, защото и сега продължаваме, тогава в целия програмен период срещу „Напоителни системи“ като бенефициент имаше пет въпросителни. Какво чета в този анализ, който всички имате „В процес на обсъждане и определяне на бенефициентите по мярката като се предвижда това да са „Напоителни системи“, както и общини собственици на хидромелиоративна инфраструктура, която се използва само за напояване.“ Ами аз питам, значи пет години от предния програмен период не ни стигнаха да определим бенефициента и сега в следващия пак ще го определяме този бенефициент! Нашият синдикат си е дал коментарите на тематичната работна група и аз питам колко време е необходимо на Министерство на земеделието, за да разбере кой може да бъде бенефициент на тази мярка, сега „Инвестиции във физически активи“? И действително, по какъв начин ще ни бъде гарантирано, защото все пак вие сте най-висшия орган, гарантирането на работните заплати, дали ще бъде гарантирано и за нас е много важно дали за това преструктуриране ще бъдат отделени средства, защото предпазването, продължаваме да поддържаме това, че не може предпазването от вредното въздействие, което е услуга от общонационален характер да се изпълнява за сметка на търговското дружество. Имаме решение на Отрасловия съвет, където ние предложихме – след като е публична държавна собственост, след като се стопанисва от Министерство на земеделието, така е разписано в закона, не може ли тези суми, които са за електроенергия да бъдат платени от Министерство на земеделието? Виждам в анализа, че са 800 хиляди. Нашето решение беше това. Не говорим тук за милиони, говорим за 800 хиляди, поне таксата на електроенергията да бъде платена! Това е публична държавна собственост, „Напоителни системи“ не е собственик. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожа Нинова искаше по мярка 125 да вземе отношение. Заповядайте.

МАЯ НИНОВА: Да, ако може да дам някои разяснения първо за мярка 125. Аз съм Мая Нинова, държавен експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ и се занимавам с Програмата за развитие на селските райони, освен това съм и хидромелиоративен инженер. В дирекцията сме наели специално експерт, който в момента за съжаление е в болнични, който отговаря за тази мярка.
Първо, бих искала да обърна внимание на разбирането, че мярка 125 не е панацеята, която ще реши проблемите на „Напоителни системи“. Винаги сме казвали, че за да се случва мярка 125 ние имаме различни решения, които могат да бъдат и от полза и за „Напоителни системи“ без да са пряк бенефициент.
Второ, като се говори за държана помощ, това не значи, че не е възможно. Има си процедури за нотифициране на държавни помощи и си има специална дирекция в Министерство на финансите, така че когато става дума за държавна помощ – не значи „не става“.
И сега конкретно като исторически факти. Мярка 125 беше разработена, имаше работна група, която беше събрана, широко обсъдена и след това от експерта, който отговаря за мярката беше напълно разработена. Съвместно с колегите от ДФ „Земеделие” разработихме и проект на наредба, така че ние имахме готовността на експертно ниво да стартираме мярката. Що се касае до това дали може „Напоителни системи” да бъде бенефициент това беше част от подготвено писмо до Европейската комисия, което не беше изпратено, още повече, че ако мярката беше включена в съответна нотификация в рамките на обсъждане, както се извършва одобрение на всяко изменение на програмата в рамките на едно обсъждане можехме да получим отговорите от Комисията дали е възможно или какво трябва да направим. Тъй като беше взето решение на по-високо ниво мярката да не се прилага ви казвам какво е свършено на експертно ниво.
Парите, имаше въпрос, тези 90 млн. бяха предвидени в този размер и идеята беше мярката да стартира на по-късен етап, именно защото ние като експерти, които разработвахме сегашната Програма за развитие на селските райони много се надявахме, че на един по-късен етап ще има някакви решения за „Напоителни системи”, така че сумата, тя не е достатъчна, но беше така определена именно с опцията, че мярката ще стартира на по-късен етап. За съжаление няма да имаме възможност да имаме опит по тази мярка.
В следващият програмен период условията, които са за мярката по инвестиции съществува абсолютно същия тип възможност за инвестиция. Така че това, което представихме пред вас в доклада, това е всъщност една много, много първа фаза на проекта по чл.18 и тук сме сложили текстове от мярка 125, както ви казвам мярката беше разработена и към момента ние ще използваме нейните разработки. Бих искала да информирам, че в тази работна група, която е посочена в материала за преструктуриране на „Напоителни системи” няма представител на дирекция „Развитие на селските райони”, така че на този етап ние не сме могли да представим нашите варианти за решения.
Тук се обсъждаше и въпроса за цената на водата. Бих искала да ви обърна внимание във връзка със следващия програмен период, може би част от членовете на комисията са запознати, но позволете ми с няколко думи да ви кажа – за следващия програмен период към всеки регламент, към всяка програма за развитие на селските райони и към Споразумението за партньорство има определени едни т.нар. предварителни условия. Тези предварителни условия с думи прости са това, което Европейската комисия изисква от държавите, не от управляващите органи, от държавите да създадат като условия, за да функционират ефективно всички програми за следващия програмен период и в тези предварителни условия има различни неща. Например трябва да има национална стратегия за научни изследвания и иновации. Но едно от предварителните условия е свързано с определяне цената на водата и това предварително условие съществува към бъдещата Програма за развитие на селските райони. С две думи, ние трябва да опишем цената на водата за напояване как се определя, дали е определена съгласно определени директиви и норми на Европейския съюз.
В заключение бих искала да ви кажа, че в регламента, който се одобри вчера, вече може да кажем, че проекта на Регламент за развитие на селските райони на ниво Съвет и Европарламент е финализиран. Има едни много, много подробни условия свързани с напояването, които в рамките почти на две председателства обсъждахме много подробно, тъй като еколозите са особено чувствителни към напояването като дейност, но съвместно с нашите усилия, които бяха много активни в подготовката на регламента успяхме да разпишем такива подробни условия, които да ни позволят да финансираме напояването. В този смисъл за нас ще бъде особено важно да разпишем подробно в самата Програма за развитие на селските райони цялото състояние на напоителните системи, тези, които съществуват, тъй като изискванията към това дали реконструираш напоителни системи и към това дали създаваш нова, са доста различни съгласно новото законодателство. Така че в този смисъл, от експертно ниво бих искала да предложа да се направи един мониторинг и ние ще съдействаме на Комисията по земеделие, дали в Закона за сдруженията за напояване, дали в други закони биха били необходими промени, които да подпомогнат програмирането. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, гости, предлагам на този етап да приключим с обсъждането по въпросите свързани с „Напоителни системи”, напояването и разбира се бъдещето на българското земеделие, защото съгласете се, че дебата не касае само „Напоителни системи” , но той е основен елемент от стратегията, която е свързана със това да имаме земеделие, което да е конкурентоспособно и напояването е един важен елемент.
Искам няколко предложения да приемем като становища от тази дискусия и тя съответно ще продължи, но все пак се обръщаме към Министерство на земеделието да направи необходимите проверки, да възложи на съответните компетентни органи да се видят наистина как са сключвани договори, как са взимани решения, защото това е важно от гледна точка състоянието да се оцени и съответно какво трябва да надграждаме. Така или иначе има работна група, тя е постигнала нещо в своите виждания за преструктурирането на „Напоителни системи”. Важно е в тази бъдеща работа да бъдат включени повече заинтересовани страни с предложения, разбирам, че има опит, има виждания, но те трябва под някаква форма да бъдат събрани и концентрирани именно с тази опция, че водата в България за напояване е национално богатство, което притежаваме и трябва да я използваме във възможно най-пълна степен.
На по-голяма част от въпросите, които задавахме не ни се предостави конкретна и точна информация, за което съответно ние ще поискаме от министерството, респективно „Напоителни системи” да ни бъде представена в писмен вид, за да можем при следващи обсъждания или разговори в тази насока да имаме конкретни цифри. Съгласете се, че цифрите, които се представиха тук касаят различни периоди, с различни опции, няма как да влезем в детайлите – какво е състоянието, какви са задълженията и какво очаква „Напоителни системи” до края на годината, ако тези приходи, които са заложени в овърдрафта какво се случва.
Много ми се иска също така за периода 2014-2020 година тази мярка да бъде една от приоритетните за прилагане, но някак си оставам с впечатлението, лично е мнението, че „Напоителни системи” , поради тези непрекъснати смени, осем ръководства или Борд на директорите не си говорят с министерството, а активната страна трябва да бъде „Напоителни системи”, те трябва да търсят начин да имат участие в тези мерки, като този начин да бъде достъпен за усвояване на средства. Не може министерството да си прави експертна работна група, а „Напоителни системи” да чака едва ли не да й се сведат начина и условията на подпомагане. Необходимо е и от двете страни да има ангажимент и активност в тази насока. Разбира се, позициите на синдикатите са много важни в ситуации, при които имаме много заети, които не си получават заплатите и тяхното становище от гледна точка на това как върви „Напоителни системи”, даже не искам да кажа „преструктуриране”, това звучи малко страшно, защото винаги означава намаление на заети, въобще ситуация, в която трябва да отделяме от нашите дейности активи, за да може да покриваме задължения или да правим необходимото да устоява дружеството. Щом е необходимо мониторинга да включва един много прецизен анализ, съгласете се, че Европейската комисия не разчита на общи приказки, наистина иска да има концепция как ние ще вървим в това направление, за да бъде подпомагано от държавата и европейските фондове, той е необходими, считам че Министерство на земеделието чрез Техническа помощ и по други канали да възложи един такъв професионален анализ, за да може да се възползваме в следващия програмен период от възможността да бъде подпомагана тази дейност.
Искам да благодаря на всички, явно малко дълго стана заседанието, но въпросите са изключително тежки, изключително важни и беше необходимо да бъдат коментирани. Считам, че трябва да продължим, може и да не е в този състав, но да продължим по темата, за мен и всички колеги в комисията това е една от най-важните теми, които трябва да се дискутира и да се решават проблемите.
Благодаря. Хубав ден!


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА

Стенограф:

Росица Николова

87 977 знака