Изслушване на информация от Министерство на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“ относно държавните помощи за земеделските производители на плодове и зеленчуци, в т.ч. на картофопроизводителите, политиката на министерството към тези браншове и мерките за обезпечаването на финансовия ресурс за помощите

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните


П Р О Т О К О Л

№ 07

На 02 август 2013 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от Министерство на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“ относно държавните помощи за земеделските производители на плодове и зеленчуци, в т.ч. на картофопроизводителите, политиката на министерството към тези браншове и мерките за обезпечаването на финансовия ресурс за помощите.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, колеги! Предлагам да започваме, защото всички си имат програма, която в края на работната седмица е може би по-натоварена. Това е извънредно заседание на Комисията по земеделие, което е свързано с поставени проблеми, включително и в комисията, на производителите на картофи за възможността и необходимостта, както те считат, тяхното производство да бъде субсидирано през 2013 година предвид и ситуацията на пазара, климатичните условия, а не на последно място и цената на водата за напояване.
На нашето заседание присъстват заместник-министър Абазов, който отговаря за ресор „Държавни помощи“, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ господин Румен Порожанов, присъстват и госпожа Дора Ненова, директор на дирекция „Държавни помощи и регулации“, госпожа Евгения Митрова, директор на дирекция „Растениевъдство“, госпожа Христина Богова, и.д. директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, госпожа Павлина Ангелова, началник отдел „Краткосрочни схеми за подпомагане“ към ДФ „Земеделие“. Поканени са и представителите на Националната асоциация на картофопроизводителите господин Венцислав Каймаканов, госпожа Радостина Тодорова и господин Владимир Шаренкапов.
Няколко думи. Към нас се обърнаха представители на Асоциацията на картофопроизводителите с молба да бъде обърнато внимание на техните проблеми и възможностите, които съществуват към настоящия момент те да бъдат решени. Искам да отбележа, че в отговор на министър Греков преди две седмици какви са средствата изразходвани по линия на държавни помощи на ДФ „Земеделие“ съгласно приетата през месец април план-сметка, той отговори, че близо 80 % от средствата, които са предвидени за 2013 година са усвоени като държавни помощи, което означава, че към края на месец юни ДФ „Земеделие“ има ограничен финансов ресурс, за да може да осъществи подпомагане на различни сектори, които имат нужда. Но въпреки това, аз считам, че в резултат на това извънредно заседание ще съумеем да намерим възможности да се обърне внимание на проблемите, които ще поставят производителите на картофи, за да има възможност те да бъдат подпомагани за 2013 година.
Това е от мен. Предлагам, господин заместник-министър Абазов да вземе думата.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Предвид, че е петък, 14,00 часа и последния работен ден на Парламента за този сезон, предстои ваканция и за да сме по-делови предлагам да не ви изчитам всичко, което мие написано като встъпителни думи и проблематика. Тук присъстващите са много добре запознати с цялата проблематика. Това, което искам да кажа, че този ресурс, който е заделен в направление „Държавни помощи“ е почти изчерпан с някакви минимални резерви, които са останали, а по определени направления е изцяло изчерпан. Какви възможности даваме за подпомагане чрез държавните помощи на всички е ясно. Много голяма част от тук присъстващите производители са се възползвали. При тях проблемите мисля, че са два. Единият, който на последното заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ разисквахме и другия проблем е за „deminimis“ за тази година, да видим какви възможности имаме по тази програма. И като сме отворили дума за държавните помощи и „deminimis“ единствената добра новина е, че за следващия програмен период ние ще настояваме, има големи шансове, лимита от 7 500 евро да стане 10 000 евро, да се обърне особено внимание чрез държавната помощ да се подпомагат рисковете на земеделските производители, и в общи линии това са новите неща в Общата селскостопанска политика като новости в частта „Държавни помощи“. С това искам да минем на директното обсъждане на проблемите, да се поставят от производителите въпросите и да се опитаме да намерим някакво конструктивно решение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Порожанов, имате думата.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: По план-сметката, за колегите, които не са запознати, в параграфите за национални доплащания и държавни помощи всички се разплащат от нотифицирани от Европейската комисия схеми за подпомагане. В контекста на държавните помощи основно политиката се води от ресорното министерство и всяка година предложенията за разпределение на средствата ни се предоставят от ресорното министерство и се одобряват с решение на Управителния съвет.
През настоящата година, поради бих казал бюджетни ограничения фонд „Земеделие“ има с около 93 млн.лева по-малко средства за предоставяне на национални доплащания и държавни помощи общо спрямо миналата година. Това ограничи и лимита на държавните помощи, които през тази година бяха 80 млн.лева.
В рамките на разплащанията на държавните помощи основните плащания са свързани с двете нови схеми, които се нотифицираха за хуманното отношение, така са кръстени схемите, в птицевъдството и свиневъдството, бяха компенсирани неизплатените за миналата година компенсации за пропаднали площи, най-вече за рапицата, тъй като там беше основния ресурс и респективно текущи схеми, те са много малки, свързани с подпомагане на асоциациите, най-вече в животновъдството за поддържане на родословните книги и въобще на различните подотрасли в различните сектори на животновъдството.
По отношение на държавните помощи и в частта на „deminimis“ за съжаление вече сме в третата година, в която тавана на плащанията е изчерпан в контекста на това, че през предходните две години и 2012 и 2013 година почти всички сектори на отрасъл „Земеделие“, „Селско стопанство“ получиха „deminimis“, даже не се сещам дали има подотрасъл, включително и гъбарството, плодовете и зеленчуците, картофопроизводителите – схемата от миналата година беше с 5 млн.таван, разплатени са 4 967 хиляди за картофопроизводители, и тавана, който ни е останал през настоящата година беше около 3 млн., в което имаме гласувана схема за подпомагане на оризопроизводството в размер на 400 хил., това се прави за първи път от гледна точка за подпомагане цената на водата и схемата, която беше одобрена на последния Управителен съвет, близо 1,5 млн. лева за подпомагане на производителите в зеленчуковия сектор. И една единствена малка схема, която беше за картофопроизводителите от област Кюстендил, като тя основно беше свързана с невъзможност да платим за пропаднали площи, тъй като в тази област нямаше издадени констативни протоколи за нанесени щети през миналата година. Така че решението, което беше намерено в област Кюстендил беше именно заплащане на „deminimis“ по схема, която беше около 150 хил.лева, разплатени са около 125 хил.лева.
Към настоящият момент, това коментирахме и с госпожа Бъчварова, със заместник-министър Абазов, в рамките на останалия ресурс, който може да плащаме по „deminimis“ в тригодишния таван, той е около 1 070 хил.лева. Разбира се, от следващата календарна година влизаме в новия тригодишен период и разбира се предполагаме, че таваните ще бъдат увеличени, както и общия бюджет на „deminimis“ за страната ни.
От тези 1 070 хил.лева, чисто стратегически сме коментирали с колегите от министерството да има един резерв от 125-150 хил.лева именно в контекста на това, че когато се появиха проблемите като болестите по животните, шапа, който беше през миналата и по-миналата година това беше единствения начин да платим на земеделските производители, именно по тази схема, затова е преценено да има един стратегически резерв около 150 хил.лева или остават около 900 хил.лева, които са като възможен ресурс за вземане на решение на Управителния съвет по изплащането на тази схема.
Искам да добавя нещо, може би е по-добре колегите да кажат първо, но проблема с пропадналите площи и неиздадените протоколи за картофопроизводители в някои от областите, беше разгледан на Управителния съвет, нямаме окончателно решение, но е много важна надеждността на документите, които доказват дали наистина площите са пропаднали, по какъв начин това се доказва, тъй като явно през миналата година такива протоколи или не са заявявани или не са издавани по определени причини, които аз не мога да коментирам.
Госпожо председател, благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за предложения, изказвания, въпроси. Заповядате.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Аз имам един въпрос към господин Порожанов. Може ли да каже нещо по-конкретно по тези промоционални програми, какви облекчения могат да очакват производителите, тук са дадени някакви проценти, но по-конкрено, ако може нещо да кажете.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, но аз предлагам първо да се съсредоточим върху основната тема. Това е въпрос, който може би е добре да оставим за накрая.
Заповядайте, господин Каймаканов.

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, Венцислав Каймаканов, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите.
Действително аз ще насоча моето внимание не към всичко това, което беше уточнено в началото на тази година или седемте помощи, които бяха обещани що-годе, уточнени. Каза се за проблема със сушата, който се получи за 2012 година. През 2012 година, август-септември месец беше изготвена една методика, чудесна методика именно за доказване на загубите от сушата. За наше голямо учудване само в София-област се задействаха комисиите, в останалите области комисиите не се задействаха. Пет дни след това аз уведомих МЗХ в лицето на заместник-министър Цветан Димитров, че тези комисии не действат. Тогава той лично помоли всички молби, които ще бъдат подадени от колегите от областите, където не са задействани комисиите, да бъдат занесени лично на него. Да, аз изпълних това негово желание с помощта на колегите. Тези молби за месец, месец и половина бяха занесени и оставени. Оттогава досега, единадесет месеца, се случиха много неща, но не се случи основното, за което бяха подадени тези молби.
Когато започна изплащането за сушата, то беше на няколко етапа, 20 човека, на следващата година останалите помощи, гласуваха се някакви нови суми, нещо ставаше, което не можахме да го схванем, но беше изплатено само за София-област. И около 10-15 човека от останалите области, аз не знам там какво се случи. Ние питахме – защо не се издадоха необходимите документи в останалите области, след като аз пет дни след това уведомих инстанциите, че не се издават такива документи. Защо тези документи се отказват? Защо те не искат поне да вземат молбите на нашите колеги и поне да бъдат заведени? Тогава се получи това искане молбите да бъдат занесени именно в неговия кабинет. Оттогава досега – писма, питания, но ние сме днес тук, за да чуем последното - защо колегите бяха разделени на две, защо се получи плащането само в София-област, когато аз помолих да няма такова плащане докато не се уточнят нещата с останалите, защо се създаде такова противопоставяне между отделните области и колегите, които се занимават с производството. До ден днешен не сме чули да се каже – да, ще получите, не, няма да получите и защо колегите ми няма да получат. Да не би те да не са под слънцето, както останалите колеги? Ще ви кажа, че плащането стана много еднолично, с едно обаждане, но това е вече отделна тема, за София-област.
Що се касае за „deminimis“.Уважаема госпожо Ненова, вие знаете, че в началото на годината беше пуснат „deminimis“ 1,2 млн.лева, така съм записал, аз като човек, който не помни, записвам, за да мога да помня. След това от този „deminimis“, който няма нищо общо с това, което каза шефа на фонда за Кюстендил. За Кюстендил ще ви кажа още няколко думи. Този 1,2 млн. беше плануван и той отиде за Кюстендил, от който се усвоиха само сто двадесет и колко хиляди. Останалото остана. Този „deminimis“ беше подготвен за национално ниво, не само за колегите от Кюстендил, а за всички колеги, национално ниво, защото ние сме национална асоциация. Нашето желание е всички да бъдат подпомогнати.
Какво още искам да кажа за Кюстендил. Аз питам, но никой друг не пита и от най-високо ниво защо в област Кюстендил не беше издадена заповед за сушата 2012 година? Еднолично там някъде някой казал, че там не е имало такава суша. Аз уведомих тогава госпожа Боянова, на която бяха подчинени областните земеделски служби, тя ме погледна и каза „Каймаканов, само с тази тема не ме занимавай!“. Кой тогава да занимавам? Няма да споменавам какво е отношението на областни земеделски служби, как действат там и т.н. Но този 1,2 млн. след като беше намален, в едно ново заседание ние започнахме поделяне на този милион, 500 хил. за площи, за възникнали национални нападения за болести, 150 хил. за Кюстендил и 850 хил. „deminimis“ свободен. Аз съм бил на това заседание, ние сме обсъдили с инстанциите, по-точно с госпожа Ненова това нещо и в един момент всичко това отива някъде, някой го казал и остава.
Уважаеми дами и господа, аз заставам и уведомявам моите колеги какво сме постигнали, какво можем да очакваме. Кажете ми сега, аз какво да кажа на моите колеги? От тези седем помощи, които ги бяхме установили в началото на годината и то не по абсолютно наше желание, а с помощта на господин заместник-министъра бяха общо 1,2 млн.лева „deminimis“, общо. Помощ „deminimis“ за поливна вода, нисколихвен, 900 хил.лева. Закупуване на системи за поливане, там беше едно смешно отказване – 500 хил.лева, след това сме слезли до 250 хил.лева и за загубите за молец и т.н., до 200 лева на единица площ. Всичко това, уважаеми дами и господа, не се е случило. Ние сме в „златната“ световна кошница заедно с житата, най-необходимите продукти. Но някой знае ли го това? И къде ще бъдем ние оттук нататък?
Аз имам едно виждане, споделил съм го с вас, уважаема госпожо председател, няма да го кажа на всеослушание, вие знаете за какво става дума, за момента успявам да натиска нещата. Много моля, помогнете да не се случва това. Ние сме земеделци, ние сме на полето, ние не искаме това нещо. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Затова е и тази среща, да видим какви са възможностите. Наистина, факт е, че ресурса е ограничен, факт е, това което вие казвате са проблеми, които са възникнали по друго време, други хора са поемали ангажименти в различни направления, и затова Комисията свика това извънредно заседание, за да помогнем в тази ситуация – за 2013 година да се случи това подпомагане, за което настоявате и с право.
Колеги, предложения, въпроси?

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Ако позволите само да допълня. Може би нямаше да се случи това, ако беше изпълнено едно мое искане и на колегите, да не се плаща на София-област докато не се решат всички останали проблеми и казуса, който възникна. Тогава нямаше да има това деление. Тогава можеше да се получат не по 200 лева, не по 100 лева, по 2 лева да се получат, но да се получат от всички.

ЕВГЕНИЯ МИТРОВА: Перник, Благоевград, Кюстендил и Смолян са областите, където никой не е получил.

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: И понеже започнахме диалога, уважаеми дами и господа, знаете ли какво е в Смолянска област да подадеш на този стопанин 500 или 1000 лева. Докато ние сме с техника, с машини, те там са още с мотиките. Поне за тях да бяха снизходителни тогава господата!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други изказвания, предложения? Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Порожанов, колеги, аз ще поставя отново въпрос, който поставих на предното заседание на Комисията по земеделие. Разбирам презентацията, разбирам представянето. Ние се намираме в края на един програмен период, в който съгласно представената ни информация имаме още близо 1 млн.лева възможност за разпределяне по схема „deminimis“. От друга страна имаме, какво?, аз съм напълно съгласна с изказването на проф.Каймаканов и претенциите на картофопроизводителите, тъй като тази година те не са включени в „deminimis“ и второ, за което пак казвам, за втори път поставям този въпрос и все още нямам отговор – в момента тече държавна помощ „deminimis“ с бюджет 1,5 млн. за производителите на зеленчуци, която приключва на 13 август. Тази схема беше приложена и миналата година и тя беше много добре приета от производителите на зеленчуци и плодове. В обхвата на тази схема „deminimis“ за миналата година бяха включени плодопроизводителите. Аз съм избрана от района на Сливен известен като „Долината на прасковите“. Миналата година производителите получиха близо 98 лева на декар по тази схема „deminimis“ и безспорно това за тях беше една стабилна глътка въздух, при условие, че цената на прасковите, примерно, тъй като в тази схема „deminimis“ са няколко плода, включително и праскови, беше между 1,20-1,50 лева за пряк износ или за Черноморските ни курорти. Има сдружение „Златна праскова“, те могат да ви дадат между другото много точна статистическа информация. И се присъединявам към думите на проф.Каймаканов, той каза „Може и да е 2 лева, но да е справедливо и да е за всички производители.“. Аз искам да поставя същия въпрос – защо не са включени производителите на плодове в приложението на схема „deminimis“ за тази година, а останаха само зеленчукопроизводителите? Разбирам, че бюджета е ограничен. В момента продажната цена на прасковите на организацията варира, от миналата седмица, около 0,50 лева на килограм, между два и три пъти по-ниска. Ние сме в края на програмния период, бюджетът е ограничен, но смятам, че политиката, която е започнато да се прилага за подпомагане на интензивните сектори, което като политическа воля и преди, и сега се изразява от управляващите, и ние сме изразявали, когато управлявахме и започнахме да го прилагаме, то трябва да се продължи и трябва да е равнопоставено за тези производители. Затова искам да си задам въпроса – е ли възможно, тъй като смятам, че това разделение е изключително несправедливо, както за картофопроизводителите, така и за производителите на плодове, да се вземе от съответния орган – Управителния съвет, решение, щото така те да бъдат включени в „deminimis“. Вие знаете, че „deminimis“ е със срок от три години, т.е. производителите, които са кандидатствали миналата година няма как да кандидатстват и тази година, ако са стигнали тавана или ако не са стигнали, то безспорно много по-малък размер биха усвоили. Включително, тъй като сме вече август месец, този резерв, който е от близо 1 млн., мисля, че в голямата си част той също може да се разпредели в тази година.
В тази връзка искам и да задам въпроса, може би по-скоро на господин Абазов, тъй като становището, с което Министерство на земеделието и храните на предната Комисия по земеделие съгласува изменението на бюджета беше в два пункта: 11,5 млн. допълнително за тютюнопроизводителите, аз на миналото заседание си изказах становището по принципната подкрепа, друг е въпроса за философията, на тази тема може да говорим друг път, включително да направя мое предложение относно подпомагането на сектора в следващия програмен период, нещо което би помогнало на държавата ни относно националния ни ресурс, но да не се отклонявам в тази тема; и втората опорна точка, по която вие съгласувахте това изменение на бюджета беше допълнителни 3,5 млн. за плодове и зеленчуци. Аз се надявам, че тези средства наистина ще ги вземете от това изменение на бюджета, който е достатъчно по обем, за да отдели тези на практика само 15 млн. за сектор „Земеделие“, имате ли яснота относно тези 3,5 млн. допълнително за плодове и зеленчуци в коя от схемите, по какъв начин ще бъдат дадени за подпомагане, при условие и разбира се, аз настоявам да получа отговор на първата част от въпроса си, при условие, че по „deminimis“ имаме още близо 1 млн. ресурс, който разбрах, че се пази за форс мажорни случаи, но мисля, че винаги могат да се вземат и други мерки. Апелирам отново в по-голямата си част да бъде разпределен по различни схеми и да се включат в момента изключените картофопроизводители и плодове. А тези 3,5 млн. от изменението на бюджета, той бе гласуван на второ четене, те по кои от схемите ще бъдат разпределени? Едно е сигурно – и двата сектора имат нужда от подпомагане, особено тази година, защото както е проблема със зеленчуците, същата е ситуацията с производителите на плодове. Сезона на черешите свърши. В нашия край се отглеждат и череши, даже новите интензивни градини, които се създават, между другото се създават може би основно с череши, миналата година беше много добра конюнктурата, но тази година цената отново е по-ниска. В средата на черешобера паднаха и дъждове, които повлияха на качеството на черешите, не знам защо се усмихвате, това са факти, което отново понижи цената. В този смисъл, мисля, че е напълно справедливо тези два вида производители, които според мен принципно са изключени, при последното прилагане на схемите по „deminimis“да бъдат включени, независимо, че ресурса е по-малък. Както каза проф. Каймаканов – може да е по-малко, но да е справедливо за всички.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Все пак трябва да се върви към базовата информация, т.е. има едни 900 хил. по „deminimis“, повече и да искаме не може да бъде усвояван ресурс.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, госпожо председател, но има 1,5 млн. взето решение на Управителен съвет за схема „deminimis“ за зеленчуците. Аз не споря тези 1,5 млн. да станат 2 млн. Те може пак да са 1,5 млн., но да бъдат включени всички производители.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говорим в хипотезата, че 900 хил. остават до тавана на „deminimis“, бюджета едва вчера беше гласуван и тези 3,5 млн., които са за плодове и зеленчуци на практика са до края на годината. Въпросът е оттук нататък Министерство на земеделието и Управителния съвет да решат за начина, по който ще бъдат усвоявани тези средства. Това, че трябва да е справедливо и всички сектори, които имат нужда да бъдат подпомогнати, включително говорим за картофопроизводителите, които винаги са имали възможност да бъдат подпомагани по различен начин, не само по „deminimis“ през годините, особено след 2007 година, след присъединяването и на практика тази година те никъде не попадат, на този етап, никаква подкрепа нямат.
Да, заповядайте.

РАДОСТИНА ТОДОРОВА: Радостина Тодорова съм, член на Управителния съвет на Националната асоциация на картофопроизводителите.
Първо искам да задам един въпрос на госпожа Танева. Знае ли госпожа Танева точно от каква сума имат нужда колегите с прасковите, защото на практика какво се оказва. Когато имахме среща със зам.министър Гечев той повика един експерт, който каза, че едва ли не ние не сме си поискали помощта, затова не сме включени. Господин Каймаканов може да извади поне пет писма, в които се цитира „deminimis“ от началото на годината, в които ние молим за „deminimis“. Разбирате ли какво беше учудването ни… Това вече не е към вас, госпожо Танева, въпросът беше само за прасковите. Разбирате ли какво беше учудването ни, когато ние видяхме, че картофите не са включени в помощ „deminimis“ при положение, че всяка седмица, всяка една област се обажда на господин Каймаканов и му задават въпроса „Ще има ли, господин Каймаканов, „deminimis“?“, той казва „Да, ще има, взимайте си фактурите, закупувайте препарати, торове“. След като миналата година сме получили по 140 лева на декар и тази година сме разчитали на тази помощ, защото знаем колко е тавана. Аз представлявам освен асоциацията, мога да кажа, че голямо доверие са ми гласували и картофопроизводителите от Копривщица, защото ние сме един регион с малки площи, както Смолян, с едно много затруднено производство, с наклонени, отдалечени, стръмни терени, неполивни най-вече площи. Изключително много разчитат хората на тези помощи. И разчитайки на тези помощи хората си закупиха торове, препарати, качествени мога да кажа, за да бъдат конкурентоспособни, за да извадим и ние що-годе добра реколта. Имайки предвид, че всички тук говорим за едни 900 хиляди, никой не знае колко ще бъдат заявленията нито от сектор „Праскови“, нито от сектор „Картофи“, може да се окаже така, че след като бъдат поделени тези 900 хил. на площите, ако кажем, че са само за картофопроизводители да се паднат по 50 лева, а ние сме разчитали на 140 лева. Може би има схема, по която от ДФ „Земеделие“ или друг отдел могат да извадят, както изисква Регламент 1535 да се води електронен регистър на получените помощи по „deminimis“, да се видят колко са били площите миналата година, тъй като за съжаление Националната асоциация няма достъп до тази информация, за съжаление, ако ние имахме достъп до такава информация бихме могли да си подготвим исканията с точни бюджети. Например, трябват ни 2,5 млн., защото според нас, ако се беше пуснала схемата „deminimis“ още в началото на годината, както миналата година своевременно, може би 2,5 млн. щеше да бъде точната сума, която щеше да се усвои. Считаме, че от 5 млн. миналата година отпуснати за картофи половината са усвоени, половината не са усвоени. Но това пак го казвам, е на база на нашите груби сметки. Има схема, по която могат да се извадят всички картофопроизводители, получили са толкова, да се дублират площите, да се извадят максимумите и съответно да се получи бюджета за „deminimis“. Ние разчитаме на тези 900 хил., като те няма да са достатъчни за нашата схема „deminimis“, така че ако може още от някъде да се включи помощ, да се изплати и на прасковите, нямаме нищо против, но наистина разчитаме на тези 900 хил.лева. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Разбираме, че всички сектори имат проблеми, но финансите и средствата, които са гласувани в началото на годината за държавни помощи в ДФ „Земеделие“ явно са били изключително недостатъчни, плюс тези 44 млн. вкарани там за достигане на стандарти, което всъщност изяжда 50 % от бюджета.
Господин Данев, заповядайте.

ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. От всичко това, което чухме до този момент, аз мисля, че трябва да се придържаме към думите на представителя на Асоциацията на картофопроизводителите, да подходим принципно към въпроса и наистина да се даде възможност на всички сектори да получат колкото и минимална сума да бъде, за да се убедим в еднаквото отношение към всички сектори. В този случай подкрепям предложението на колежката Танева, наистина са необходими средства и за производителите на плодове. Сериозни средства са необходими и за вас, но ако се погледне едностранчиво ще се създаде това напрежение, което се очаква да се създаде при вас, както казахте. Затова моя апел към ръководствата на министерството и фонда е наистина да се подходи с еднакъв аршин към всички. И колкото и малка да бъде сумата, това ще покаже отношение, политика на ръководството на министерството и на нас, като представители в комисията, че ние мислим за всички производители. Такъв е моя апел към господин Порожанов и всички останали – да се намери начин, вярно е, че в края на програмния период средствата са ограничени, така е, нуждите са големи, всички искат допълнително средства, но да намерим формулата на правилното разпределение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заместник-министър Абазов поиска думата.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря. Взимам повод, за да отговоря на госпожа Танева, а и на колегите от този край на масата, които правиха сметки за някакви милиони.
Подхождате точно обратно. Това колко трябва за всеки един отрасъл, всеки си смята милионите, до тук добре. Лично мен, ако ме питате не да са 900 хил., а да са 9 млн.лева! Но от нашата страна на линията разсъжденията стават различни. Не това колко пари трябват на един сектор, аз знам, че парите никога не стигат, просто в тези таблици, които имаме като предварително разпределение на и без това малкия ресурс, в тези рамки ние се опитваме да намерим някакъв баланс. Нали разбирате нашата позиция? Аз напълно разбирам вашата позиция. Личното ми мнение е – нека не са 900 хил., нека да са 9 милиона. И като сме в темата „лично мнение“, личното ми мнение, аз заварих в тази система, защото аз я заварих, на всеки е ясно, че това не е най-справедливия начин за разпределение на общия ресурс в държавните помощи. Аз лично не бих се съгласил половината от ресурса да отива за два животновъдни отрасъла, които по своята същност са индустриални въдства, личното ми мнение, но така заварих системата, госпожо Танева. Лично аз ще направя всичко възможно за следващата година кои държавни помощи ще продължим да прилагаме, какви нови ще включим, какви ще изключим от сегашната схема, и всяка една помощ с какъв ресурс ще заделим, за да бъдат максимално равнопоставени всички отрасли, това което вие казвате, и да няма изкривяване и деформации при подпомагането на отделните сектори в земеделието. Защото на всички ни е ясно, че този вид подпомагане „държавни помощи“ е малък инструмент за подпомагане в сравнение с другите начини – директни плащания, национални доплащания и т.н., но всетаки е някакъв ресурс, който леко коригира несъвършенствата на другите механизми.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това е много важно.

БЮРХАН АБАЗОВ: Да и е важно. Приключвам с личните си мнения. За другата година лично ще предложа нов вид разпределение, нови мерки, където след един обстоен анализ, който съм възложил да се направи на приложението на досега действащите начини на подпомагане, до какъв ефект сме стигнали. Изводите ми са горе-долу като вашите.
Обещавам, че при следващото разпределение, или още при разпределянето на тези 3,5 млн., които допълнително получаваме, признавам, не е мислено точно, конкретно за начин на разпределение, защото до онзи ден буквално ги нямахме, преди окончателното гласуване не знаехме дали ще получим, ще ги получим ли в този вид, знаете в зала всичко е възможно, но имаме идеи, нашите експерти са работили и ще бъде взето предвид справедливото отношение към всички подотрасли.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Порожанов, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Едно допълнение към поставените въпроси. От гледна точка на справедливото предоставяне на „deminimis“ за всички отрасли. 45 200 хил. беше тавана за трите години. Реално всеки отрасъл в различните години е получил, говедовъдство и биволовъдство мисля, че беше около 20 млн., овцевъдство и козевъдство около 5 или 6 млн., плодове и зеленчуци миналата година получиха 7,2 млн., картофопроизводителите казахте, че нямате информация, от 5 млн. са усвоени 4 967 хил. Фактически почти всички отрасли и в момента с остатъците компенсираме там където може да се додаде в рамките на производители, които не са получили тавана си по „deminimis“, затова не споделям напълно, не че отричам, не споделям напълно виждането ви, че всяка година трябва да има „deminimis“. Казахте „Миналата година получихме, очаквахме и тази толкова“, т.е. „deminimis“ затова е за три години, за да балансира текущи, ликвидни финансови проблеми. В рамките на остатъчните средства, които тази година са 3 100 хил. казахме ви какво е заложено и въпросните 900 хиляди, и моето предложение към колегите е да преценим и в рамките на това, което остава като заявен интерес, както от картофопроизводители, така и от други отрасли.
Просто искам да индикирам и една друга тема, тъй като беше заложено зеленчукопроизводството като цяло. Знаете, че върви схема финансирана от Европейския гаранционен фонд за качествено произведени плодове и зеленчуци. Миналата година беше първа година. Честно казано администрирането беше слабо, затова тази година ще имаме изричен разговор с екипа на министерството, да видим как да го подобрим. В смисъл такъв, оценката на качеството на плодовете и зеленчуците се извършва от Българска агенция по безопасност на храните. Въпросът е, след като приключи стопанската година и се приключи с протоколите, максимално бързо те за бъдат обработени и ни бъдат дадени, за да може ние да ги платим. Миналата година ни ги дадоха в началото на м.март, по електронна поща на 4-ти, официално на 15-ти, още на 4-ти като ни ги дадоха журналистите започнаха да ме питат „Вие защо бавите схемата?“. Няма да ви казвам откъде идваха тези неща. Но тази година няма смисъл. Моментът, в който приключи стопанската година трябва бързо да се обработят, за да можем и тази схема да не я влачим до март-април, а максимално бързо за бъде затворена, това са европейски пари, плодове и зеленчуци знаете ги горе-долу, регистрацията е минала. Тази година между другото регистрацията на нашите земеделски производители за плодове и зеленчуци е много по-голяма като брой регистрирани спрямо миналата година, така че ставките, в зависимост от площите, има си алгоритъм, така че ще бъде разпределен. Това е едно от нещата, които трябва да направим.
Само за промоционалните програми две думи. Видях, че това е заложено в материала, който е на Министерството на земеделието. Това е една опция, която се финансира основно с европейски средства, има специално създадена комисия към Министерство на земеделието, която разглежда основно на браншови организации, асоциации техните виждания за промоции на продукти в трети страни. Тези програми се одобряват от специална комисия в министерството, изпращат се в Брюксел, там се одобряват изцяло като параметри, след което ние сключваме договори с тези браншови организации за тези промоционалнипрограми. Тук е въпрос на визия, на организираност, така че да може да се промотира. В момента имаме подписани няколко договора, има в млечния сектор за промоции, има за промоции на българските вина, в момента не се сещам за други, малко са договорите. Колегите са го подали като една опция, която в контекста…, но тук говорим за промоции в трети страни, извън Европейския съюз, основно. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. По повод изказванията на господин Абазов и господин Порожанов. Искам да кажа, господин Абазов, да, много добре е да представите ваше виждане за следващия програмен период, след като се реши окончателно обема, тавана на държавните помощи и възможностите за допълнително нотифицирани такива, които са по друга линия и са извън този обем, наистина да предложите визия на министерството как да бъдат прилагани те в следващия програмен период. Това е изключително важно за земеделския производител от гледна точка за инвестиции, за развитие на самите земеделски стопанства, това е похвално.
И ще бъде добре да го обсъдим и в комисията, давам го като предложение.
Второ, бих искала да изложа едно становище по повод схемата за качествени плодове и зеленчуци. Миналата година и тази година, тя вече е по друг ред, не е по „Държавни помощи“, тя е с европейски средства, това казвам, че е извън обема на държавните помощи, оказа още един положителен ефект, който обикновено не се споменава. Това е изсветляването на търговията с произведените плодове и зеленчуци. Благодарение на тази схема за първи път, даже може да говорите и с консервни фабрики, и с търговци, които изнасят продукцията, производителите искаха фактури, това безспорно изсветли този сектор и ще направи статистическите данни, които ще излязат много по-реални, а и за самата икономика. В този смисъл, когато вие предвиждате какви държавни помощи по трите линии ще предвидите за следващия програмен период, тъй като знаете, че Първи стълб по СЕПП е на декар и ние няма как като национално решение да го изменим, бих апелирала тези помощи, които наистина включват и доказване на производство, на фактура, да се включат, защото това има двоен положителен ефект.
В крайна сметка да приключа с предмета на нашето заседание, вие като министерство, като Управляващ орган, да се вземе най-бързо решение за държавните помощи 900 хил. ресурс, да бъдат включени картофопроизводителите и в действащата схема за зеленчукопроизводители да бъдат включени и производителите на плодове, защото от прилагането на държавната помощ миналата и по-миналата година, това са единствените два сектора, които в момента по прилаганите схеми на държавна помощ са изключени. В края на програмния период сме и независимо от по-малкия обем средства, смятам че най-малкото ще постигнем справедливост и принципност. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Танева.

БЮРХАН АБАЗОВ: Така е госпожо Танева, съгласявам се. Но тъй като сме се събрали по конкретен повод, специално за картофите, за „deminimis“, апелирам когато говорим за всички тези неща и говорим от името на всички производители, молбата ми е да не говорим само за един вид подпомагане, в случая „deminimis“, а апелирам към всички производители да се възползват максимално от всички възможности, от целия пакет, който предоставяме и „deminimis“, и застраховки, и качество на плодовете, така че като се сумира по всички тези направления доходността на всеки земеделски производител да е на прилично ниво, така както е и крайната цел на всички, които сме тук.
През август, тъй като министерството няма да почива, ще се опитаме да съберем Управителния съвет, да разпишем всички тези неща, за които говорим, да включим като точка 900 хил.лева, които коментираме днес плюс 3,5 млн.лева, които ще дойдат от актуализацията, за да има реализация още есента на всичко това.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, все пак ще търсим информация какво се предлага, какви са механизми и схемите, които ще бъдат предложени от министерството, надявам се месец август да има отговор на тези въпроси и съответно своевременно да се направи необходимото да се подават заявления към ДФ „Земеделие“, защото времето е ограничено. Все пак се оказва, че тези три години се е знаело колко е „deminimis“, но факта, че е оставен толкова малко ресурс за 2013 година все едно нищо извънредно няма да се случи, ми се струва, че ни поставя сега в една ситуация, че една много хубава схема като „deminimis“ за подкрепа е с много ограничен ресурс в третата последна година и нямаме никакви възможности да променим ситуацията. Може едно от нещата за следващия период е да се направи разчет за трите години, планирано. Вярно е, че „deminimis“ е за извънредни ситуации, които трябва да бъдат подпомагани, по възможност във всички браншове и то справедливо за трите години. Надяваме се да получим информация в комисията през месец август, а земеделските производители да имат възможност да кандидатства по това, което се очаква, по тези две направления.

По точка 2 „Текущи“. Искам да ви кажа, че е постъпил Закон за защита на растенията, който е внесен от Министерски съвет, един изключително обемен закон. Факт е обаче и ми се иска тук да го решим, преди да влезе в зала за първо обсъждане да направим публично обсъждане на закона, предвид факта, че още преди да е излязъл закона имаше напрежение при различни представители на бранша по отношение на проекта. Така че ще е добре те да се запознаят с него да може да го обсъдим преди първо четене на закона в зала, да направим това публично обсъждане, което ще стане вероятно още в първата седмица на месец септември.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, правя едно предложение. Не знам в какъв вид е внесен Закона за защита на растенията. В предния мандат също се внесе закон и в комисията, на работно ниво, тъй като имаше различни становища се опитахме да постигнем консенсус и в голяма степен направихме промени. Не знам сега дали е внесен с тези промени или в първоначалния си вид, но за да не тръгваме отначало ви предлагаме да се запознаете с това, което беше отразено. И публичното обсъждане да е състав, който вие прецените, но това което е изчистено да не се повтаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Напълно споделям идеята да се направи едно предварително обсъждане на законопроекта, защото както и вие казахте, има доста текстове, които според мен би трябвало да минат по-широко обсъждане, за да може когато законопроекта се гледа в комисия да стъпим на една по-широка база, за да може и работата на комисията да бъде улеснена. Напълно подкрепям идеята за по-широко обществено обсъждане.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Всички можете да се запознаете със законопроекта, аз също ще направя необходимото за да се запозная какви са разликите спрямо този законопроект, за който също бях в течение, че дълго време се работеше.
Благодаря на всички, пожелавам ви приятна почивка!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА


40 378 знака