1. Обсъждане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 година от Министерски съвет за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от н.п. Лиляна Павлова и гр.н.пр. на 31 юли 2013 година за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 10

На 11 септември2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 година от Министерски съвет за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от н.п. Лиляна Павлова и гр.н.пр. на 31 юли 2013 година за първо гласуване.
3. Текущи

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието на комисията, имаме кворум за вземане на решения.
Имате дневния ред, предвидено е обсъждане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 година от Министерски съвет за първо гласуване и втора точка - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от н.п. Лиляна Павлова и гр.н.пр. на 31 юли 2013 година за първо гласуване.
Вчера по-голяма част от вас присъстваха на обсъждане по Закона за защита на растенията. Този дебат, който се проведе считам, че беше една добра форма да се чуят различните мнения и в работата по закона да имаме възможността неща, които бяха посочени и които е необходимо да бъдат коригирани да бъдат отразени, така че да се създаде един работещ закон в съответствие с изискванията не само на европейските регламенти, но и на българския бизнес и българските земеделски производители. Вчера имаше изслушване по законопроекта, тук са представители на Министерство на земеделието и храните, представители на Министерство на околната среда. Министерство на транспорта нямат представители днес, но да, те са съгласни.
Давам думата на господин Николай Роснев, който да представи законопроекта.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Добър ден, за протокола – Николай Роснев, заместник-изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, позволете ми съвсем накратко да представя проекта на новия Закон за защита на растенията.
Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 година. Оттогава досега са правени над двадесет поправки на закона. Имайки предвид, че от 2007 година сме член на Европейския съюз, имайки предвид, че през 2009 година бяха приети Регламент 1107 на Европейския парламент за пускане на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128 за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и това, че през 2011 година в контекста на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България се учреди единен национален орган по безопасност на храните – Българска агенция по безопасност на храните.
Правната рамка на действащия Закон за защита на растенията се вижда, че не дава възможност за решаване на някои възникнали проблеми. Проблемите са свързани основно с подновяване на разрешаването и първоначалното разрешаване на продукти за растителна защита, обмяната на информация между Европейската комисия, България и другите държави-членки по системата „Еврофит“ във връзка с установени нови карантинни вредители и карантинни огнища; установяване на изискванията към употреба на продуктите за растителна защита при първичното производство на растителните продукти; прилагане на мерки за борба при масова поява на болести и неприятели и не на последно място наказване на нарушенията на редица въведени правила, поради липса на такива в Закона за защита на растенията.
Новият законопроект създава възможност за решаване на възникналите проблеми чрез: въвеждане спазване принципите на интегрираното управление; уреждане на изчерпателен ред за прилагане на спешни фитосанитарни мерки при установяване на карантинни вредители, детайлни правила за упражняване на първоначален и последващ контрол върху регулираните дейности в областта на защита на растенията.
Предложеният законопроект е структуриран в шест глави, като съвсем накратко ще представя само най-важните промени, които се предлагат.
В Глава първа „Общи разпоредби“ ясно се определят целите на закона, изчерпателно се посочват дейностите, които осъществява Българска агенция по безопасност на храните в качеството си на компетентен държавен органи са определени съответно правомощията на контролните органи при упражняване на контрола.
В Глава втора „Опазване на растения и растителни продукти от икономически важни вредители“ се създават условия за опазване на растенията чрез прилагане на продукти за растителна защита, които представляват най-малък риск за здравето на хората и околната среда. За целта се въвежда изискването за спазване на общите принципи на интегрирано управление на вредители; определят се реда и условията за извършване на интегрирано производство на растения; дава се възможност на тези производители при етикетиране на произведените растения и растителни продукти те да бъдат обозначени със специален знак.
Нов момент е прехвърлянето на част от правомощията по наблюдение, диагностика и прогноза, сигнализация на частни лица -консултанти. За първи път в закона се регламентира реда за обявяване на каламитет и епифитототии от икономически важни вредители по земеделските култури, като в правомощията на министъра на земеделието е да определя видовете и мерките за контрол на вредителите.
В областта на фитосанитарния контрол се детайлизират фитосанитарните мерки при установена зараза от карантинни вредители. Установява се разрешителен режим за движение на забранени карантинни вредители с цел извършване на научно-изследователска дейност и селекция. Дава се възможност Агенцията по храните да делегира под свое ръководство и контрол и при липса на конфликт на интереси изпълнението на част от функциите по фитосанитарен контрол на други юридически лица.
В глава „Продукти за растителна защита“ със законопроекта се въвеждат мерките по прилагане на Регламент 1107, който отменя Директива 9144 въведена в сегашния закон. Въвеждат се национални изисквания при разрешаването на продукти за растителна защита с цел по-добра проследяемост.
Съществена промяна в сравнение с действащия закон е въвеждането на редица защитни разпоредби, целящи ограничаване употребата на продукти за растителна защита в изпълнение на изискването на Директива 2009/128, а именно: осигуряване на консултантски услуги в областта на интегрираното управление; забрана за въздушно прилагане на пестициди. Лицата, които извършват специализирани растително-защитни дейности се регистрират в публични регистри на Агенцията по безопасност на храните. Лицата, които работят с пестициди трябва да бъдат обучени от една страна по програми утвърдени от агенцията и съответно да получат сертификат за тази дейност. Ограничава се кръга на лица, които могат да употребяват продукти от професионална категория на употреба.
В следващата глава „Торове, подобрители на почвата, биологично-активни вещества и хранителни субстракти“ се посочват случаите, в които дейностите с торове и други продукти не се регулират и се въвеждат изискванията на Регламент 2003/2003 относно торове по отношение на режима на обозначаване на ЕО-тор. Същевременно законово се установява регистрационен режим на торовете, които не са ЕО-торове, като лицата, които ги произвеждат, внасят и търгуват се контролират от Българската агенция по безопасност на храните.
Глава „Принудителни административни мерки“ въвежда института на принудителните административни мерки при установени нарушения от страна на контролните органи на БАБХ. Принудителните мерки са разписани непосредствено след всеки един от членовете.
Глава „Административно-наказателни разпоредби“. Разпоредбите са структурирани по нов начин, като съставите на нарушенията са формулирани по-конкретно и размера на санкциите е предвиден съобразно тежестта на всяко едно нарушение.
Нов момент е въвеждането на правила за отнети вещи, предмети или средство за извършване на нарушението.
В Допълнителните разпоредби се определя смисъла на използваните думи и изрази, за да се гарантира в максимална степен точното и еднакво прилагане на закона, имайки предвид спецификата на термините, които се използват.
И в Преходни и заключителни разпоредби са предвидени изменения в други закони свързани с дейността по законопроекта, а именно устройствения Закон за Агенция по храните, Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, Закона за водите.
Специалните изисквания за извършване на дейностите в областта на растителната защита ще се регламентират впоследствие с наредби издадени от Министерски съвет или министъра на земеделието и храните. Считаме, че с приемането на този закон и резултатите на дейностите по него ще се спомогне за повишаване качеството и безопасността на храните от растителен произход, които се предлагат на територията на страната.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Представител на Министерство на околната среда и водите.

НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо, позволете ми да поздравя новоизбраните членове на комисията и да благодаря на колегите от БАБХ и Министерство на земеделието, че повечето от нашите предложения в процеса на разработването на закона бяха взети предвид.
С писмо на госпожа Михайлова, министър на околната среда и водите сме направили някои предложения във връзка със закона, които имат технически характер – отстраняват се някои типографски грешки, някои предложения и по-същественото е, предлагаме в случай, че се прецени, че е необходимо да се укаже още веднъж, че за препаратите за растителна защита и за торовете в случаите, когато те съдържат генетично модифицирани организми, това е по-скоро възможност, която би се появила в бъдещето, отколкото нещо, което е в конкретния момент, да се укаже, че се изпълняват и съответните разпоредби в Закона за ГМО. Следва вече да се прецени дали следва да се запише в закона или връзката между двата закона би могла да се направи на ниво наредби. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, изказвания? Вчера от дискусията стана ясно по някои от въпросите, които бяха поставени, че има готовност да се направят промени, които и Министерство на земеделието приема.
Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря,госпожо председател. Господин заместник-министър, колеги, това което имам като информация от бизнеса е, че проектозакона, който предстои да гледаме е, че по никакъв начин не намалява административната тежест върху бизнеса и не създава гъвкава и добре функционираща система. Въпросът ми е дали бързаме с някакви срокове и защо, за да мога да развия по-нататък моя въпрос.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Бързаме изключително много с този закон,имайки предвид, че тече наказателна процедура във връзка невъвеждането на Директива 2009/128 или части от нея в нашето законодателство. Знаете, че закона мина на първо четене в предишния Парламент, след това Комисията направи своите забележки и срока, който тя ни постави да предприемем съответните мерки беше края на месец юни, така че и в този случай закъсняваме с около 3 месеца и това е големия проблем. Предполагам, че до края на годината ще ни изчака Комисията, но след това ще започне процедура за някакъв вид наказание.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Да, наистина много бързаме със сроковете. Този закон регламентира много неща, включително задължения, които имаме към европейски институции, към европейски директиви. Но той регламентира и една пареща тематика, която знаем, че когато е свързано с препарати за растителна защита то касае и екологията, забележките на Министерство на транспортна по отношение на селскостопанската авиация и много други проблеми области. Законът обаче безспорно е много важен, не само заради сроковете, а той регламентира, казвам го не само като заместник-министър, но и като магистър по растителна защита, това е тематика която чака от много дълго време да бъде регламентирана. Ние искахме не само да бързаме със закона, но и да е качествен, затова се обсъжда толкова широко, отворени сме за различни допълнения, за да може да направим един добър продукт, но не трябва да го протакаме, защото няма да ни чакат вечно от Европейската комисията. Но наистина въпросът е да направим един добър закон, който да работи.
Що се отнася до административната тежест. Не всеки от законите цели намаляване на административната тежест, т.е. административната тежест бива намалявана толкова, колкото да не попречи на минималните норми за контрол на всички компоненти, които съдържа този закон, т.е. тук се въвеждат много точни понятия и наказателни процедури, включително по отношение на наказания свързани с нарушението на закона. Аз мисля, че той е изключително полезен, регламентира една област, която до тук малко или повече куца като законова регламентация. Затова от Министерство на земеделието сме отворени за обсъждане и възприемане на всичко, което може да допринесе за полезността на този закон.
Няколко неща да кажа по отношение на евентуалната допустимост в закона за препарати за растителна защита на биологична основа, които касаят ГМО-щамове. Почти всички препарати, да не кажа всички, които са биологични и които са на базата на такъв тип биологични продукти са ГМО. На този етап в България няма изпитване на такива препарати. Аз лично съм „ок“ да има такъв тип допустимост, но то трябва да бъде при всички положения с отделна регламентация, която е в допълнителен административен контрол и е в друг закон. Знаете, че ГМО е изключително сложна материя и от към общественото мнение, изисква различни допустимости, за които обаче трябва да внимаваме изключително много с контрола по отношение на тях, за да може хем да не нарушаваме европейското законодателство, хем да пазим принципите, които самите ние в Народно събрани, като държава, сме поставили.
Въпреки, че няма представители на Министерство на транспорта ще си позволя да кажа няколко думи и по отношение на авиацията. Рано или късно трябва да се регламентира. Знаете проблемите по отношение на постоянните жалби от страна на пчелари, най-вече за тип контрол, който в крайна сметка трябва да се извършва и по отношение на селскостопанската авиация. Няма да е лошо да се даде в Преходни и заключителни разпоредби на закона някакъв срок, в който те да могат да се адаптират, но рано или късно според мен това трябва да се случи.
Готови сме за отговор на всякакъв тип въпроси, за възприемане на работещи предложения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Искам да довърша въпроса си. Ако аз си позволих да питам това, госпожо председател, то е защото пред мен е копие от протокол от заседанието на Министерски съвет от 17 юли 2013 година, когато е бил гледан проекта за закон в Министерски съвет. Това,което бизнеса казва се повтаря и в изказването на премиера, а той казва, че закона е много голям, идеята на бизнеса е, че в Европа тези закони са 40-50 страници, този е 140-150 страници в момента и въпросът е дали това са само тълкувания за съответствия с директива, или има много наши инициативи вкарани в този закон, който в последните 5-6 години е претърпял над двадесет редакции.
Искам да ви информирам и за становището на госпожа Бобева, която е взела отношение в обсъждането. Тя също счита, че по никакъв начин ние въвеждайки тези изисквания в проекта не намаляваме административната тежест и тя самата казва – дали това, което закона изисква е свързано с европейското право или това е национално творчество в тази област.
Тук имаме представител на Министерство на околната среда, аз чух от него, че препоръките, които са направили в хода на обсъждането са били приети от екипа, който е работил проекта на закона. И само да ви информирам за решението на премиера – закона е приет на вносител, а премиера възлага на експертите в министерството, предполагам и на експертите от Българска агенция по безопасност на храните, защото предполагам, че основно те са работили по проекта още веднъж да го огледат и да подготвят за по-лесно обсъждане в комисиите в Парламента, за да облекчат работата на народните представители, да ни помогнат, да има една таблица, за която госпожа Михайлова говори, за предложенията доколко те са приети или не са приети, както и да пояснят всеки един от режимите, които залагат в проекта за закон, какъв е текста на директивата, дали е хармонизиращ или какво ние приемаме. Освен това в тези три месеца, които минаха от 17 юли ви моля да кажете, в изпълнение на решението на премиера какво по-различно има в това, което гледаме днес тук, защото по моя информация това е материала, който е гледан в Министерски съвет. Изпълнили ли сте указанията на премиера, какво ново предлагате и какво всъщност ни давате на нас в съответствие с указанията на премиера, за да може като народни представители по-лесно да приемем материала, да го гласуваме и да не закъснеем и този път, както и да направим нещо работещо, а не да е 21-та промяна, която след това ще изиска допълнително работа, като не коментирам предложенията на различните агенции, асоциации, обществени структури и браншови структури за промяна в този закон. Ако ги вземем под внимание, той сигурно ще стигне над 200 страници. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предлагам първо въпроси и коментари да бъдат представени, а след това да отговорите. Заповядайте,госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги! Исках да изразя нашето становище и да подкрепя казаното от заместник-министър Гечев. Считам, че трябва да приемем така представения закон. Искам да поясня, че това не е закона в първоначалния му вид, който беше приет януари месец, после мина на първо четене в предходния мандат. Вътре има отразени бележки, които се получиха в дебата с браншовите организации, колегите които са го готвили могат да кажат това, така и бележките на Еврокомисията, които са получени май или юни месец. Мисля, че оттук насетне съгласно процедурите, които имаме като правилник в Народното събрание не е никакъв проблем да се дебатира поставения въпрос например за административните тежести и да се направят необходимите корекции, така че законопроекта да бъде приет в окончателен вид и страната ни да не търпи каквито и да било санкции.
В този смисъл изразявам становище, че законопроекта трябва да се приеме на първо гласуване и да се прави работна грапа, или както вие госпожо председател, се организирате, относно окончателното му приемане като текстове.
Така и така съм взела думата, да кажа по самия законопроект какво предлагам. Моите уважения към премиера и вицепремиера, но материята е твърде специализирана и мисля, че първото, на което трябва да се доверим е становището на тесните специалисти. Както вече казах, ние ще подкрепим закона.
Какво искам да предложа като промяна в самия законопроект, като цяло. Именно с цел облекчаване на административните тежести и задължения в различните процедури, които са описани по глави и раздели в този закон.
Начина на уведомяването на заинтересованите страни, начина на уведомяване за издаваните актове да бъде чрез интернет-стриницата на БАБХ и ОДБХ, мисля, че това е най-сигурния вариант. В дебата на вчерашното обсъждане, ако си спомняте , госпожо председател, също се постави въпроса как да бъдат уведомявани заинтересованите страни, едва ли не кмета на населеното място да се търси. Първо ние не може в закон, който касае земеделска тема да вменяваме допълнителни задължения на местната власт и мисля, че е неправилно. Мисля, че едно такова приемане за начина на уведомяване значително би облекчило режима по отношение спазване режимите по АПК.
Второ, принципно, което бих предложила е по отношение на Раздел 9 „Обучение и сертифициране на лицата, които имат право да използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба“. Тук става въпрос за този сертификат, който се издава за пет години, който се получава по право. Господин Атанасов знае, че в предходния мандат по закона възникна същия дебат. Аз съм съгласна, че знанията на един специалист независимо дали е на магистърско ниво, на бакалавърско ниво, или средно ниво трябва да се актуализират. Но смятам, че начина, по който е направено – пет години важи сертификата, отнема се и започва същата процедура. Знам,че в регламента, чийто текст транспонираме на практика, е общ по отношение на система за контрол и опресняване на знанията, а не е конкретен, предлагам да я няма тази срочност. Да се издава първоначалния сертификат така, както е записано в момента – по право на магистрите, след обучение на бакалаврите, или нещо такова, но той да не важи за пет години. По принцип да е издаден като право да се упражнява съответната професия със задължението през три или пет години да минава на обучение пред БАБХ с оглед новостите. Ако това лице, което има сертификат има нарушения по повод изпълнение на задълженията, не посети тези курсове, тогава да се отнема сертификата. Пет години е твърде кратък срок, ако някой в ежедневието започва да работи нещо – пет години минават като един миг! Ако счетем, че в законопроекта има хипотези, в които срока на изпитване на един нов продукт и препарат за растителна защита е две стопански години, то означава, че за пет години новостите не биха били твърде много. Така че по този начин, принципно казвам като промяна, текстовете не ги казвам, говоря като философия. Между първо и второ четене ще направим съответните предложения. Ще облекчим и два пъти административната тежест на държавната администрация в лицето на Българска агенция по безопасност на храните, тъй като няма да се преминава за втори път една и съща процедура, на практика върху един и същ кръг лица, които ще упражняват тази професия.
Мисля, че бях разбрана.
Втората бележка, която имам, по-скоро въпрос, касае чл.118, ал.1 „Биологично изпитване на препарати за растителна защита се осъществява в официалните бази за изпитване на БАБХ.“ Това е нормално и според мен така трябва да бъде, защото отговорността за пускането им в употреба, за работа с тях си е на БАБХ. И едно допълнение,което го имаше в първия вариант на закона, не казвам, че в предния мандат го е нямало, имаше го и тогава, „…и одобрените бази на физически и юридически лица, вписани в регистъра по чл.6.“
Моето становище е, то ще бъде дадено и като предложение, че не следва, колегите да кажат каква е практиката в момента, но на тема, на която се обръща такова голямо внимание относно отговорността, здравеопазването, околната среда, тук на практика става въпрос, че може да възникне конфликт на интереси и влияние върху процесите, тъй като базите, които биха били одобрени по някаква наредба, те биха били свързани с лица, заинтересовани от пускането на пазара на продукти за растителна защита. Аз смятам, а и нека да кажат колегите от БАБХ , как разбрахте, и статистически, че има нужда освен от официалните бази на БАБХ за изпитване да се одобряват и бази на физически и юридически лица, където да се извършват тези изпитвания. Или ако това остане те при всички случаи трябва да са лица, които са абсолютно независими, тъй като това може да влияе върху резултатите.
Другата тема,която възникна в дебата е по отношение на въздушното третиране. Аз считам, че по принцип регламента така, както го транспонираме трябва да бъде транспониран във вид, в който са задължителни минималните изисквания и граници по него, а това от което е възможно да се възползваме, определен период от време да го направим. В този смисъл считам, че ако по регламент има възможност за двегодишна дерогация за въздушно третиране да се възползваме поне и текста, който в момента е забранителен да бъде променен по този начин, като в същото време смятам, че трябва да коригираме някои срокове със Закона за пчеларството и този десетдневен срок, който е просто нереалистичен, който е писал десетдневен срок за уведомлението за въздушното третиране, това е човек, който не се занимава пряко със земеделие, а е гледал административни срокове. От уведомлението до десетия ден необходимостта отдавна ще е минала и всички резултати за посевите ще са необратими, това не е сериозно, трябва да се помисли за тридневно уведомление. Пчеларите вчера предложиха други определени ограничения за времето, по което въздушно да се третира, ако те не пречат нека да се въведат така, че да защитим пчеларите и в същото време, това което ни е възможно като допустимо отлагане за въздушното третиране да се възползваме от него.
Както каза госпожа Бъчварова, няма да повтарям, в някои текстове, тук съм записала кои, има нужда да се унифицират от правна гледна точка по отношение прилагането на АПК. Не може с този закон да дерогираме норми за прилагане от Административнопроцесуалния кодекс. Както и това, което вчера колегите казаха по повод на правото да се обжалва мълчаливия отказ. Когато нямало отговор, независимо какво ние запишем, това е мълчалив отказ и той по реда на АПК е възможно да се обжалва.
Според нас има нужда от корекция на размера на глобите, той е несъотносимо по-висок от обема на дейност на операторите, които биха били наказвани с тези глоби и в този смисъл следва да се прецизира, така че да има ефект от налагането на глобите по реда на този закон.
Другото принципно предложение, говоря само като философия, само да не пропусна нещо, става дума за отделни дейности като фумигация, третиране на семена за продажба, смятам, че е напълно нормално, такава е практиката и в момента, земеделските производители да могат сами да си ги извършват. В момента разпоредбите на закона указват какъв тип търговец по Търговския закон, по какъв тип режим трябва да ги извършва, но аз смятам, че напълно нормално е, ако земеделския производител има назначен персонал със съответния сертификат да ги извършва и той.
Това са основните ми предложения. Ако всичко, което казах се приеме от управляващите, от които в крайна сметка зависи приемането на закона в окончателен вид, не е изключителна работа, всичко е допустимо и нормално за корекция между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Бяхте изключително изчерпателна.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Извинявайте, пропуснах нещо много важно. Има един текст, бих помолила колегите да ми дадат конкретен пример, тъй като не можах да се сетя. Член 26, моля да ми дадете като пример юридическо лице, на което по ал.1 БАБХ може да му възложи част от проверките на растенията, продуктите за растителна защита и други, без да му дължи възнаграждение, тъй като не е изрично посочено. Наистина ми стана интересно как дадено юридическо лице ще извършва по възлагане от БАБХ контролни дейности без да му се дължи възнаграждение. Или трябва да е някой орган, за който има заложени бюджетни средства за това, между другото по реда на закона в момента може да бъде и частно лице, и търговец може да бъде по Търговския закон с частен капитал, но много странно кой частник и собственик на частна фирма ще има интереса да контролира продуктите и препаратите за растителна защита, да прави проверки без да получи възнаграждение за това, той сигурно би имал някакъв друг интерес. За мен чл.26 е нелогичен и следва да отпадне, освен ако нямате нещо конкретно предвид. Съвсем добронамерен ми е въпроса, просто като се зачетох се изненадах и реших, че е някакво недоглеждане.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на министерства, господин заместник-министър, разбира се законопроекта трябва да бъде подкрепен и то стана ясно още от представянето му, от вчера като го разглеждахме и не само. До тук свършва добрата новина. Оттук нататък законопроекта следва да претърпи много сериозна промяна. Защо. В нашият законопроект, наистина е тежък, защото много от процедурите са записани в законопроекта, а ще имаме още правилници и процедури по прилагането му. Според мен трябва да се приеме единна практика – или съкращаваме до минимум текстовете в законопроекта и се позоваваме на наредби или всичко пишем в закона и няма наредби. Мисля, че това е логичния начин, по който трябва да се работи. В това отношение наистина много сериозна работа трябва да има. Разбирам, че сме притиснати от времето.
Господин заместник-министър, обръщам се към вас, разбирам тежестта, която носите в случая и отговорността за по-бързото приемане на законопроекта, обаче отговорността за нас като народни представители е законопроекта да бъде приет и да бъде работещ. Има много текстове, които още от сега се вижда, че няма как да сработят и за срокове. Тук започвам с конкретните примери. Имам усещането, че воюваме с нашата селскостопанска авиация. Разбирам, че директивата трябва да бъде спазена, но в Европа много малко се използва такава авиация, а ние имаме практика от много година. От една страна ние трябва да запазим това си преимущество бих казал, да успеем да го защитим, включително пред европейските институции и да бъдем достатъчно настоятелни в това отношение, за да докажем, че на нас ни е необходима. Разбирам многото пречки, разбирам конкуренцията между фирмите, които продават наземна техника, ясно се вижда и в законопроекта като го четем, този който е сега, говорим само за авиационната техника, а за наземната никъде не се говори, беше казано, че това е уредено в наредба. По-скоро би трябвало да бъдат третирани еднакво с цел да кажем, да се защитят интересите на пчеларите, да се спазва законопроекта. Но те като тип на внасяне на препарати за растителна защита, наистина би трябвало да бъдат третирани еднакво и да бъде защитена нашата селскостопанска авиация, защото я ползваме не от вчера, имаме традиции. Разбира се, че е имало издънки през годините, но и с наземна техника е имало.
Относно сертификатите, възмутен съм, че този въпрос отново се явява. Който е агроном и практикува тази дейност не знам кое ще му попречи да не си обновява знанията? За да не го прави, значи просто не трябва да работи в системата. И този сертификат издаден веднъж, според мен, аз бих отишъл по-нататък от госпожа Танева, да ходи на обучителни курсове този, който е допуснал нарушение и нарушението му е доказано. Иначе няма никакъв смисъл от това, което казвате. Ако по тази логика тръгнем представете си в колко други професии трябва да караме хората да се сертифицират на пет години – лекари, инженери и т.н. Това е някакъв нелогизъм! В предния мандат се изказах и ако си извадя изказването, сигурно казвам абсолютно същото като тогава. И това е нещото, върху което трябва много сериозно да помислим и да поработим.
Вчера господин Шевкенов, ако не се лъжа, повдигна въпроса за опаковките на препаратите за растителна защита. Повдигам го сега, защото ще ни предстои сериозна работа и трябва да отворя вратата широко, има представител на Министерство на околната среда и водите и да кажа, че вносителите на препарати, тези които произвеждат препарати плащат една сума на едни фирми в държавата, които са задължени да унищожават тези вредни опаковки. Това обаче не се случва от години, а батковците само си прибират парите без да им пука. Този въпрос трябва да го уредим и да бъде ясно, и да не нарушаваме закона, и да не тровим околната среда, и да имаме ред такъв, какъвто е в цяла Европа. И в това отношение много сериозно трябва да се погледне тази част на законопроекта. Този въпрос да бъде разрешен.
Сигурно има още много неща. Пчеларите повдигнаха доста въпроси, специално за разрешителни режими, сигурно няма да стигнем до там, но те са наистина заинтересовани и да намерим тяхното място, и да бъде защитен интереса им по подобаващ начин, и тук, и в Закона за пчеларството.
Разбира се, ще подкрепим законопроекта, но следва ще имат предвид всички тези забележки, а ще има и още доста, просто трябва да се поработи и то много сериозно. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, наистина ще бъда много кратък. Пристиснати сме от времето, законопроектът трябва да бъде подкрепен, в противен случай ще търпим санкции като цяло. Но както и колегите подчертаха закона в този си вид, а и според нас, няма да бъде работещ. И в тази връзка между първо и второ четене, както и вчера на общественото обсъждане станахме свидетели, трябва ние народните представители, комисията да направим всичко възможно и да създадем такъв закон, който дабъде работещ и действащ, защото с приемането на закона се засягат и околната среда, и транспорта, и въздухоплаването, така че ние трябва да бъдем особено внимателни и да приемем един закон, който ще бъде работещ и от полза за всички. Няма да се впускам в подробности, но ми направи впечатление, че се посочва, че се събират такси, и в крайна сметка имам чувството, че за всяко нещо бизнеса ще се товари с определен вид такси. И като че ли много от нещата са написани така, че непрекъснато да се събират такси. Според мен допълнително утежнява и бизнеса, и хората, които ползват растително-защитните препарати. Това в крайна сметка това рефлектира върху крайната цена, така че и тези неща между първо и второ четене трябва да ги огледаме в детайли. Всички тези предложения, които ще постъпят трябва да бъдат разгледани внимателно, за да създадем един практичен и удобен за работа закон.
Ще подкрепим закона на първо четене, с опцията, че ще претърпи сериозни промени между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте. Представете се и моля да приемем регламент за изказване в рамките на 3-4 минути.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, казвам се Пламен Лазаров, от 27-28 години съм в бизнеса с препарати за растителна защита.
С две думи – този закон действително е много трудно работещ. Фактът, че няма аналог в Европейския съюз трябва да ни говори достатъчно. Някой от колегите каза, че в другите държави тези закони са от 40-50 страници, аз бих казал и доста по-малко. За съжаление никой от изготвителите на проекта не е решил да види какво представляват законите на другите страни-членки. Мен ме притеснява това цялостно наливане на Регламент 1107 в закона, кому е било необходимо това нещо? Освен всичко друго текстовете в регламента се различават от съответния текст в закона, което не би трябвало да е така. И тук не говорим за редакционни изменения, които са допустими, а говорим за смислови изменения.
Проектът на закона е изготвен без участието на бизнеса, на браншовите организации, нито мултинационалите, които имат една голяма и мощна организация. В работната група никога не сме участвали. Никой не е участвал, категорично твърдя това нещо. В някое от заседанията може би са участвали Асоциацията на растителнозащитната индустрия, но другите – не. Определено мога да кажа, че има непознаване на дейността „търговия с продукти за растителна защита“ от съставителите на закона. Ако сте обърнали внимание, за да отговаря една фирма на изискванията на законопроекта или на бъдещия закон, управителя трябва да бъде агроном. А в България има не малко сериозни, мощни фирми, ще ви дам пример с BASF, управителя на BASF не е агроном, защо администрацията трябва да кадрува във фирмите, защо трябва да определя длъжностите? Има си управител на фирмата и той отговаря за цялостната дейност на дружеството. Не мога да разбера, и до ден днешен не съм получил отговор, много пъти сме говорили с колегите от агенцията защо бранша не участва в изготвянето на законопроекта? Има страхотни слабости, просто парадоксално.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Те ще отговорят на този въпрос.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Надали ще могат да отговорят, говорили сме много пъти. Агенцията има сравнително малък административен капацитет, а погледнете колко нови отговорности са й възложени! Мен много ме смути в това, че в торовете се създава експертна комисия, т.нар. национални торове, които в Европейския съюз се движат по пътя на взаимното признаване на торове, т.е. свободно движение на стоки. У нас се прави експертна комисия, която трябва да разреши това нещо и срока е 90 дни, ако не се лъжа, за да разгледат едно заявление. Кому е необходимо това нещо? На бизнеса, за да го спираме? А в директивата е казано изрично – не бива да се поставят каквито и да било пречки от финансов характер, и от времеви характер пред бизнеса. За нещо, което в другите държави не се взима такса, у нас се дължи такса. Ще ви подкрепя в това отношение, защото таксите в България, твърдя, че са най-високите в Европейския съюз. Знаете ли колко струва регистрацията на един тор? 3500 лева. Убийствено! Паралелен внос, най-високата такса след Швеция, 1900 евро. В Словения 18 евро, в Дания няма такса. Просто таксите ни са безумно високи! Така че това, което аз виждам в този законопроект е в противоречие с политиката на правителството за облекчаване на бизнеса. За мен отговорността на една администрация е да създаде нормални, работещи условия за бизнеса и един сериозен контрол върху бизнеса. Ние имаме сериозния контрол заложен, но другото аз лично не го виждам в законопроекта. Ние нямаме една логика на нещата. Какво искаме от бизнеса? Вие знаете ли, аз имам фирма, която има три-четири дейности, базата ми е в един район, аз трябва да назнача четири човека агрономи – един в цеха, един в склада, един в офиса, един в аптеката.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, господин Лазаров, ние вчера правихме обсъждане и предложението, което излезе след това обсъждане е в седемдневен срок да изпратите предложения, които считате, че могат да бъдат обсъждани и да влязат като корекции между първо и второ четене. А за това как е правен закона, с кого е работила Българска агенция по безопасност на храните, какви експерти е ползвала ще има отговор, но така или иначе без да се опитвам да правя изказване, тежестта в момента е върху комисията да направи работещ закон и повярвайте, всички които са на тази маса имат това желание. И вашето съдействие, и предложения ще бъдат взети предвид, очаквам да участвате и в работните групи, когато се обсъждат предложенията, иначе няма как да се справим.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: С удоволствие. Ще ви предоставя закони, в които се казва – еди-коя си дейност се регулира и т.н.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имате ли още нещо да допълните?

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Не, благодаря, приключих.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря , госпожо председател. Един апел към господин Гечев като заместник-министър – вярно е, че бързаме със закона, нямаме време, трябва да се приеме. Относно чувалите, както каза господин Атанасов, с Агенцията по храните урегулирайте този въпрос, погледнете го сериозно, тъй като сега е времето да защитим не само чувалите, а и хората. Вземете становища на вашите областни дирекции по земеделие, областните дирекции по безопасност на храните, има време, това нещо може да се урегулира. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други мнения, изказвания?

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Госпожо председател, това което предложи господин Панчев и това, което е обсъждано на Министерски съвет мисля, че ако ни се представи този вариант в табличен вид, регламента и текстовете от закона, според би улеснило работата на цялата комисия, но не знам имате ли някаква готовност в това отношение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Гечев.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря ви! Изключително съм впечатлен, че дебата е експертен и много конкретен. Благодаря на всички, които се постараха да допринесат за закона. Този закон претърпя няколко варианта. Имаше обществено обсъждане още при предишното правителство. Тогава е правено широко обществено обсъждане, включително с браншовите организации, включително с широка гама от експерти. Този вариант е толкова голям и заради допълнителните становища на всички страни. Има няколко варианта на закона и вие много по-добре от мен го знаете, в които има или само рамка, даден европейски регламент и той не се изписва, защото европейското законодателство има върховенство над местните закони, но в България моите лични впечатления са, че това не работи точно така, т.е. аз лично съм противник на варианта, в който имаме недорегламентирани неща, които на базата само на регламента – да ви кажа, не може да се направи преценка после. След което се оказва, че трябва да има безброй подзаконови нормативни актове – инструкции, наредби и т.н. Аз също имам забележки към закона. В тази връзка много обстойно го прочетох и си направих сметка на база моята практическа дейност. Ще бъда много откровен в няколко насоки, ще започна отзад напред.
Експертите на Министерство на земеделието, на Агенция по храните ще присъстват на всяка инициатива, с която вие, народните представители се опитате да допринесете за по-добър закон, включително за опростяване на текстовете и за конкретизация на други такива. Помолихме и председателя на комисията общественото обсъждане да е след като сме го внесли в Министерски съвет именно заради съкратените срокове. Аз съм на принципа на това, че когато имаш добро образование, държавна поръчка, т.е. държавата си е поръчала определено количество агрономи да бъдат обучени, т.е. тя вече ги е ограмотила. Аз нямам против там където има квалифицирани специалисти с диплома, която отговаря режимите да са други, включително и на базата на това след петгодишния срок да има едно запознаване, но първичната информация, която трябва да придобият, тя просто не е нужна. Ето един компонент, който може да се изчисти.
Що се отнася до уведомлението през сайта на министерството и БАБХ, да, това е чудесно, няма проблем, включително мислим за облекчения на различни системи, чрез които земеделските производители, които ползват интернет автоматично да получават информация.
Ще се спра и на унищожаването на опаковките. Имаме две предписания от ГД „САНКО“ към Европейката комисия. Едното е за трупосъбирателни площадки, за които сме предприели стъпки и сме пред решаване на проблема. Другото е по отношение на това, да , събират се такси и се начисляват върху препаратите за тяхното унищожаване, ами ние нямаме инсталация за такова унищожаване в България. Предстои и този въпрос да решаваме. Много от компонентите в закона следва предварително да бъдат решени, включително и финансиране за дадените обекти. В момента при проектиране на новата програма, защото ни предстоят коментари в Комисията по отношение на драфтовете, които подготвяме, там се опитваме да заложим приоритетите, свързани със задължителните неща, които държавата трябва да изпълни, т.е. да влязат целево в програмата, да има възможност частна инициатива или държавна институция, която е допустима да предприеме мерки по създаването на такъв тип съоръжения.
Частните бази. Въпросът е, че не трябва да се губи частната инициатива, но всяко нещо, което е извън държавните делегирани дейности трябва да подлежи на контрол. Ако има такива бази те трябва да са по реда на закона и трябва да са контролирани от страна на държавата. Знаете, че при изпитването на препарати, на практика ако няма изолация на биологични видове може да се прехвърлят дадени устойчиви щамове в естествената среда и тогава те развиват естествен имунитет към всеки един от препаратите. Това е един от най-големите проблеми с растително-защитните препарати в цял свят. Няма лошо да има и частни бази, които да са под засиления контрол на държавата, за да се гарантира изолацията, за да не изпуснем нещо навън, такава е материята.
Десет дни за уведомяване. Да, няма агроном, който може да предвиди дали след десет дни трябва да пръска, а на всичко отгоре може да вали и дъжд в дадения ден. Да, трябва да се мисли за разумни срокове, които да са максимално дълги, но и функционални по отношение използването на препаратите.
Може би юристите ще трябва да вземат отношение по текстове, които касаят прилагането на АПК.
Що се отнася до фумигацията и обеззаразяването на семената може да си го извършват дадените фермери – ок, стига да са квалифицирани, т.е. когато имаш диплом за бакалавър или агроном по растителна защита, аз мисля, че няма какво толкова повече да научиш. Казвам го като човек, който има такава диплома и който се е занимавал на терен. Няма лошо да се правят опреснителни курсове за новости, за нови препарати, които имат определен начин на употреба, това може да се коригира и ние сме насреща да участваме във всички експертни неща, които комисията ще предприеме, за да направим един работещ закон.
Що се отнася за юридическите лица и това БАБХ да възлага определени дейности. Това е практика, която колегите са се опитали да адаптират в закона. Ние ползваме често различните институти от Селскостопанска академия, различните университети, структури на Министерство на земеделието, на които възлагаме определени неща – становища, експерти и т.н. Не виждам нищо лошо в това някой да свърши малко общественополезна дейност за държавата. Разбира се, при конфликт на интереси има си ред по Наказателния кодекс. Изключени са всички случаи, в които някой има конфликт на интереси, да пише правилата за самия себе си, това не може да се случи, но това е регламентирано в Наказателния кодекс.
По отношение на селскостопанската авиация. Да, имаме традиции в ползването на селскостопанска авиация, от практическия си опит мога да кажа, че тя дава най-висока ефективност там, където е приложима. Свързана е и с най-много странични ефекти при изпускане на препарати. Проблемът е, че когато се нарушават правилата възникват и проблемите. аз съм „за“ гратисен период, в който заедно с Европейката комисия да се опитаме да регламентираме нещата, да запазим всичко добро, което имаме като практики в България, но да дадем някакъв срок, защото сроковете все пак са здравословни, което значи, че и селскостопанската авиация трябва да влезе в някакви норми и да са регламентирани нещата. Пак казвам, с минималния административен натиск, който може да си позволим, но при гарантиран контрол, защото особено препаратите за растителна защита, особено ГМО-щамове на различи препарати за каквото и да се използват са изключително опасни, като няма необходимия контрол по отношение на тях.
Що се отнася до таксите. Държавата не трябва да налага допълнителни такси за държавно делегинара дейност, която се финансира от държавния бюджет и таксите не бива да надминават, според мен, при изпитване на препарати, торове, различни сортове растения си има процедура и тя е много тежка, там са изпитвания на реални парцели, на реални култури, свързано е с научна работа. В много от европейските страни това е държавно делегирана дейност.
Ще си позволя да кажа и нещо друго. И в Европейската комисия много са случаите, в които определени текстове от закони са свързани с определени интереси. Това са сериозни бизнеси за много пари. Държавата обаче е регулатора, който не трябва да се съобразява с това. Да, преференции за бизнеса, с минимален административен натиск, но не по-малък от необходимия, за да може да гарантираме здравето на хората.
Един мой преподавател, проф. Сенгалевич, мисля, че всеки агроном на масата го познава, казваше „Трудно е понякога да си агроном, който борави с препарати за растителна защита, защото ако на един лекар пациента може да каже какво му е, то един агроном с едно неправилно пръскане може да нанесе щети на човешки живот с хиляди.“
На разположение сме за предложения, които ще направят закона работещ, аз лично съм се питал дали този закон не може да бъде по-малък като обем. Напротив, не може да бъде по-малък, към него вървят и различни допълнителни нормативни актове, но материята е такава. Най-важното е, че закона трябва да е работещ и с това компромис не бива да правим.
Министерство на земеделието и Българска агенция по храните сме отворени за всякакъв тип предложения, включително и привличане на специализирани експерти от нашите структури, научните институции, за да направим закона работещ. Благодаря за всички предложения. В най-кратки срокове, до няколко дни, ще дадем и предписанията в табличен вид. Но не е въпроса само в приложението на европейското законодателство, в много държави го правят, работейки само по регламенти. Но се оказва, че когато започнахме да пишем закона, другите държави имат предварителна регламентация с много други законови текстове, които в България на практика липсват, затова се оказва, че трябва да бъдат дописвани. Ако прецените може да се опрости много сериозно закона, но според мен ще стане неработещ и ще трябва да правим поправка след поправка.
Амбицията на екипа на Министерство на земеделието е да правим устойчиви закони, които няма да се налага да ремонтираме на всеки три месеца, а да работят и то както трябва.
По отношение на унищожаването на опаковки от препарати – упорито работим и мисля, че до средата на другата година ще трябва да имаме и първата инсталация за унищожаване на такъв тип опаковки. В момента няма къде да ги унищожаваме.
Благодаря. Насреща сме за съвместна работа.

ПЕРДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Аз не съм юрист, но тъй като господин Панчев спомена регулаторните режими искам да ви кажа кои са регулаторните режими, кои са по наше законодателство и кои се въвеждат по европейско законодателство.
В Глава втора на закона имаме регистрация на лица, извършващи интегрирано производство. Сега този режим съществува в Наредба № 15 за условия и ред за интегрирано производство.
В Глава трета имаме регистрация във фитосанитарния регистър, разрешаване за внос, притежаване и движение на карантинни вредители за извършване на научно-изследователски цели и селекция. Сега съществува това нещо и е в Наредба № 1.
Въведена е Директива 2009 за фитосанитарен контрол.
В Глава четвърта имаме разрешаване на продукти за растителна защита. Сега съществува и е в Регламент 1107. Имаме регистрация на дюванти и семена, идва от Регламент 1107. Регистрация, търговия, преопаковане с ПРЗ, съществува сега в стария закон.
Растително-защитни дейности. Регистрация на растително-защитните дейности – съществува в сегашния закон и в Директива 2028. Сертификат за боравене с ПРЗ, Директива 2029.
И в Глава пета имаме регистрация на торове, подобрители на почва, биологично активни вещества, съществува в сегашния закон.
Не виждам са какво толкова се увеличават регистрационните режими в новия закон. Освен това във връзка с облекчаване режима на регистрациите, примерно за регистриране на търговците по места облекчаваме режима, т.е. те няма да изпращат документите в София, за да се обработват от централно управление, цялата дейност ще се извършва на местно ниво, така че и това е някакъв вид облекчение.
По отношение на това какво е свършено от януари месец, когато мина на първо четене досега. Всички забележки на комисията, които бяха нотифицирани са вкарани в новия вариант на закона, подготвени са таблиците за съответствие, таблиците за съгласуване, така че най-късно във вторник ще ви се предоставят таблиците за съответствие с европейското законодателство и ще се изготви таблица за съответствие с регламента, въпреки че там всички текстове са едно към едно с регламента.
По отношение на сертификатите и сроковете, господин Гечев каза. Вчера госпожа Павлова обясни за сроковете, вие взимате съответно решение.
По отношение на юридическото лице и възлагането на съответни дейности. Това нещо съществува в Директива 2029 за фитосанитарен контрол и беше голям проблем, тъй като фитосанитарния контрол присъстваше на всички гранични пунктове. В даден момент по икономически причини ние намаляваме броя на хората, които контролират вноса там и имахме нужда да делегираме съответно права за контрол на Агенция „Митници“. И от там възникна проблема, че след като го нямаме заложено в стария закон, ние трябва да го заложим задължително в новия и по този начин да може да делегираме права на други организации, които да могат да извършват точно определени дейности. Никой не казва, че ще се извършва целия контрол от тях. Примерно на един дървен опаковъчен материал няма да има никакъв проблем от Агенция „Митници“, просто се вижда има ли печат или няма печат, съответно колегите ще бъдат обучени. Освен това тук влизат и делегиране на права на някои лаборатории от научни институти, които имат необходимата техника и могат да извършват точно определен вид анализ. Вместо ние да го извършваме в нашата лаборатория. За всяка една проба се събират такси, този който дава пробата ще заплаща съответната такса.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, въпросът ми е изцяло към Агенцията за безопасност на храните. Така както е написан чл.26 много сериозни са съмненията за корупционна практика покрай него. Още повече ние имахме негативен опит с такова възлагане по границите. Доста скоро беше. Трябва да се помисли. Така както е написано вие давате правомощия на държавата към …Да не се връщаме назад във времето. Така както е написан члена наистина създава предпоставки за извършване на нерегламентирани дейности. Още повече, че този контрол на Агенцията за безопасност на храните. Частно лице да го пуснеш да контролира този тип вещества, меко казано е доста опасно. Как ще контролирате въпросното частно лица? Кой ще гарантира, че лабораторния анализ наистина е такъв? Затова държавния контролен орган, той трябва да даде гаранцията за здравето на хората. Защото и в момента има препарати, които не са това, което са и се употребяват масово.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: В момента говоря за делегиране на лабораторни права за анализи за карантинни вредители, за болести, такива анализи. Лабораториите са много малко в страната. Те са три лаборатории.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз говоря директно по текста. Текста не казва какви са точно правата. Той дава права за делегация. Няма уточнение какви точно права ще делегира въпросния директор. И ако има недобри връзки с вносител на препарати от Македония, които са с етикети BASF – те ще влязат, което го има и в момента. А това никак не е безопасно, господин заместник-министъра много добре знае за какво става въпрос. И утре ще имаме домати с метаотосин на пазара и няма механизъм за тяхното изследване! Това закона не бива да допуска! Държавата гарантира точно това. А сега закона го създава като механизъм. Точно по този пункт не съм съгласен. Ако ще го гарантира някой – държавата ще го гарантира. Държавата е за това, точно за да се избегнат такива взаимодействия. Още повече, че те са факт и ги има на пазара.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Абсолютно сте прав, всъщност и двамата сте прави, ще ви кажа къде е според мен разковничето. По отношение на контрола на държавата. При храни, всичко свързано с производствената верига на храни държавата в крайна сметка трябва да гарантира на потребителите, че дадените неща отговарят на хигиенните изисквания и на качеството. Препаратите в случая за качеството. Министерство на земеделието обмисля варианта от следващата година да започне да действа национална референтна лаборатория, т.е. няма лошо делегирани функции да бъдат давани на някой частен производител, като частна услуга. Въпросът обаче е в контрола на държавата. Обмисляме варианта държавата да има национална референтна лаборатория, която да не се занимава с търговска дейност, да събира дубъл на абсолютно всички проби в държавата и да се прави определена стъпка на дадените проби, т.е. толкова колкото може да отделим като финансов ресурс. И ако възникнат определени проблеми, съмнения, сигнали по отношение на дадена проба извършена в частна лаборатория в какъвто и да е аспект, то държавата да може да изкара втората проба и да направи анализ, и да каже кой е прав в случая. Или ако се наложи, включително да даде и на западни лаборатории. Давам ви и един друг пример. В момента с 214 мярка агроекологията. Едно от задълженията там е да се правят почвени проби на всеки от парцелите дадените бенефициенти. Това е огромно количество почвени проби. Отделно са много лесни самите изследвания. Ще трябва всички лаборатории в държавата да се натоварят доста, за да могат да ги извършат, защото обема от работа наистина е много голям. Разковничето обаче е, пак казвам, в механизма на държавата за гаранции, т.е. предвиждаме този вариант и работим по него – национална референтна лаборатория. Ако може да го предвидим в закона, ок.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Това е много хубаво, господин заместник-министър, но трябва ли примерно закон да делегира правата, защото може да има недобросъвестно поведение да речем от началника на агенцията, хипотеза. И той тръгва недобросъвестно, с определени интереси в бранша да работи, има особени интереси в бранша. И какво правим? Държавата изчезва след такава делегация. Това е по този въпрос.
По другия въпрос. На вас ви обръщам внимание, защото наистина към момента има следи от обработване с метаотосин, което влиза в устите на хората, сериозен е проблема. И това е към агенцията, питам – вие къде сте? Къде е механизма, който да спре това предлагане. Хората не си дават сметка, че това е голяма токсикология, много вредно и недоказуемо. Разпиляно на хиляди единици, на отделни места, как се хваща източника? Наистина е много сериозен проблем. В момента да отидем да вземе зеленчуци ще намерим на пет места!

ЯВОР ГЕЧЕВ: Наистина, въпросът е в механизма контрол, включително как се контролира и Българска агенция по безопасност на храните. Паралелната дирекция, която имаме в Министерство на земеделието, в момента се преструктурира така, че единия от отделите да има контролни проверки включително на Българска агенция по безопасност на храните, включително и по сигнали, за които самата агенция или дадените фирми, няма да знаят предварително, централизирана дейност вътре в министерството, за да може да имаме още един контролен механизъм, независим, вътре в самото министерство. Няма лошо в частната инициатива, но при гарантирания държавен контрол при специфичните дейности. Още одеве казах, че се стараем не само да напишем законови текстове, но да ги направим и изпълними, включително през преструктуриране на различните отдели, включително през Програма за развитие на селските райони, която да осигури финансиране за някои от нещата, включително и тази национална референтна лаборатория. Старото правило – проверката е висша форма на доверие и то гарантирана такава. Да, имаме не малко постижения в последните три месеца, но това е нещо, което очаквам и с ваша помощ да продължим да го работим до пълната му регламентация следващата година. Въпросът е един път завинаги да го регламентираме цялостно, и с национална референтна лаборатория, и с контролни механизми от страна на министерството, за да може вие народните представители от комисията, когато ме алармирате било то в личен разговор или по официален път, ние да имаме контролния механизъм в самото министерство.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз сега ви алармирам, директно в заседание. В София, в четири квартала има нерегламентирани продажби на прясно мляко –Младост, Дружба, Горубляне, в превозни средства, в нарушение на Наредбата за хигиената на храните и цялото останало законодателство. Много пъти съм алармирал, няма кой да обърне внимание. Сега директно в заседание на комисията ви алармирам официално, вземете мерки, защото е безобразие това нещо, няма го никъде!

ЯВОР ГЕЧЕВ: Взели сме мерки, но не точно в това направление. Взели сме мерки в това да има цялостна подпрограма за малки производители, да си купят млекомати, за да го извършват.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Давам ви конкретика. Извара пипана с ръце, в някакви бусове, по 4-5 баничарници. Вземете мерки с тая извара, тя отива в баничките, отива в децата.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Дайте конкретните обекти, утре ще ги проверят.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Младост-2, две баничарници, хванете доставките на изварата, къде е добита не е ясно, в безобразно състояние е.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ХАМИ ХАМИЕВ:Благодаря, госпожо председател. Не само чл.26, а са много членовете, които подлежат на сериозен дебат и промяна. Но специално за чл.26, лично за мен, аз ще гласувам за този член, без капка съмнение в съвестта ми, редно е тези контролни механизми, правомощията които се отдават на службите и юридическите лица да се упоменат в този член иначе това е предпоставка за една прекрасна корупционна практика и бягане от отговорност от БАБХ. Най-нормално е да се делегират правомощия на друга институция, служба. По този начин се бяга от отговорност според мен. Ако се създава лаборатория да се запише в чл.26, на коя институция точно конкретните правомощия, които се вменяват и да сме с чиста съвест.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин заместник-министър, със създаването на тази нова дирекция в Българска агенция по безопасност на храните е необходимо чл.26 да отпадне. Държавата наистина трябва да си осъществява контрола, а не да прехвърля отговорността на публични, юридически лица, а след това с една наредба знаете какво може да се случи – регламентиране на такси, които се заплащат и оттам нещата стават необратими. Според мен чл.26 не трябва да бъде в закона, държавата наистина при такива отговорни структури като Министерство на земеделието, Българска агенция по безопасност на храните трябва да си поеме контролните функции и да осъществява контрола чрез областните дирекции по безопасност на храните. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Едно предложение във връзка с чл.26. Въпросът е в капацитета, а понякога и учените, които работят на дадените места. Според мен може да бъде направен по-съвършен чл.26, но не забранявайте възможността Агенция по храните да възложи нещо на Аграрния университет, или на Селскостопанска академия, или на някоя от другите държавни институции.
Този отдел, за който ви казах няма да е в Агенция по храните, а ще е дирекция в Министерство на земеделието, за да може да е орган над самата Агенция по храните във връзка точно с това, за което си говорихме, че трябва да има контрол. Няма лошо да изпишем в чл.26 един друг подход, който се прилага в ДФ „Земеделие“. Решението се взима от органа, но може да се възлага на различни типове съвети, научни звена, но окончателното решение трябва да съдържа подпис на Агенция по храните. И това е вариант. Но някой път се налага тесни специалисти по отношение на нещата, с които Агенция по храните не разполага с тях, а специализираните научни институти разполагат с такъв тип кадри. Дайте да го направим по-съвършен, така че Агенция по храните взима окончателното решение на базата на помощна дейност, ако тя се налага и да се изпишат съответните институции. В интерес на истината тук пише – извършват публични функции. Една частна фирма трудно може да изпълнява публични функции.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Само едно допълнение, юристите ме подсетиха. Става въпрос за юридически лица с публични функции, създадени със закон.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, но на кратко, ако обичате.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Да, на кратко. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа, пред мен възникна един въпрос, който искам да споделя с вас, надявам се да бъда полезен. Как ще продължим от сега нататък да работим, какъв подход ще използваме, тъй като тук бяха изказани две мнения. За мен те са много важни, дали ще запазим този обхват, това съдържание, този размер, тази същност на закона и разбира се да го поправяме, редактираме или ще го съкратим. Това е много важно, тъй като имаме мнение и на министър-председателя. Аз мисля, че трябва да се съобразяваме щом той изказва такова мнение и след като такива закони се разработват в другите страни в по-кратък вариант, значи ние трябва да помислим за това нещо. Днес в Комисията по околна среда и води се изказах и дадох обща оценка. Ние сега изпадаме в конкретика и това е правилно, но за мен ние трябва да си изясним подхода. Дали този разлят, за мен неработещ закон, ще бъде полезен за практиката, тъй като вчера тук чухме браншовите организации, те се изказаха много критично, по много проблеми и ние сме длъжни да се съобразим с тях, така че трябва да помислим много сериозно. И моя въпрос е към вносителите – какво е тяхното мнение? Ще отиваме ли към съкращаване или ще запазим същия обхват?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф.Теохаров, закона е приет от Министерски съвет и не бива да бъде самоцел съкращаването. Въпросът е закона да е работещ, за което всички казаха, че се изисква огромна работа. Затова предложението е да гласуваме законопроекта за първо четене.
Предлагам, който е „за“ законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31 юли 2013 година от Министерски съвет за първо гласуване да бъде приет, моля да гласува.

„За“ – 20 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 20 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ законопроектът е приет на първо четене.

Всички становища, които ще дойдат в този седемдневен срок от бизнеса и браншовите организации ще бъдат на разположение, за да видите какво се предлага. Молбата ми е в комисията, която ще работи по проектозакона да има и юристи от Агенцията по безопасност на храните , тъй като имаше доста сериозни възражения по тестове, системно място и всичко, което е свързано със законопроекта като правна рамка.
Има предложение да има още едно обществено обсъждане преди да влезе на съгласуване и второ четене законопроекта, и ако имаме активно участие от страна на бизнеса и бранша ще може да се приеме, че това е работещия вариант.
Закривам дискусията по първа точка, благодаря на всички, които взеха участие.

Преминаваме към обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от н.п. Лиляна Павлова и гр.н.пр. на 31 юли 2013 година за първо гласуване.
Давам думата на господин Татарски, който любезно дойде от другата комисия, за да представи законопроекта. По моя информация този законопроект досега е разглеждан единствено в Комисията за инвестиционно проектиране и освен това при нас е постъпило становище на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране с доста забележки и по-скоро отрицателно становище.
Заповядайте, господин Татарски.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Моля да бъда извинен за закъснението.
Законопроектът, който е предложен на вашето внимание за отношение и решение е един от най-важните закони, които са свързани с регионалното развитие, с устройственото планиране, с развитието на общините и на територията.
Да припомня накратко историята на този законопроект. Беше внесен в Народното събрание по предложение на Министерски съвет тогава, съгласуван с Агенция по кадастъра, общо взето изработен от специалистите. Поради една травиална причина – липса на кворум при приемането му и не може да мине иначе досега да сме забравили за него. За съжаление се наложи след шест месеца се наложи отново да го вкарваме в зала, мина през комисиите на първо гласуване, но поради известни вече причини не успя да мине на второ гласуване в зала и остана така.
Предлагаме за трети път този закон с почти никакви изменения от първоначалния му вариант. Присъствах и съм член на Комисията по инвестиционно проектиране, в която беше разгледан този законопроект и присъстваха представители на браншовите организации. Тук не ги виждам за съжаление, но в стенограмата вероятно ги има техните предложения, изказвания и становище. Наистина тяхното отношение беше по-скоро отрицателно, но ако погледнете стенограмата ще видите, че всички изказаха едно единно становище – в момента положението с кадастъра е катастрофално. В момента около 20 % от страната са покрити с кадастър, всичко друго е карта на възстановената собственост по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, отчайващи несъответствия, грешки и невъзможност да се ползва тази база данни за някакво проектиране, планиране и развитие на районите. Това е една от основните причини, която ни накара отново да вкараме този закон. Чухме и обещания от министъра на ивестиционното проектиране, че много скоро ще бъде вкаран този закон, но така или иначе нуждата е крещяща.
Разбираемо е отношението и позицията на браншовите организации, защото така както е в момента положението работата с кадастралните карти и картите, които съществуват е разпределена между много фирми, които си издават някакви скици, документи, но те в никакъв случай не са точни. Нашето желание, с вкарването на този законопроект е тази дейност да мине изцяло под ръководството на Агенция по кадастъра, една изцяло държавна институция, която да има отговорността не само по издаването на документи, а и по създаването и поддържането на този кадастър. В момента тази отговорност е разпиляна между много фирми, които поддържат кадастър на някаква част от територията. Отделно в законопроекта предлагаме редица приоми, подходи, които да облекчат административното обслужване, като например нотариусите да имат също възможност да издават такива скици, все пак нотариусът е държавен орган и има основание да му бъде възложена тази отговорност. Тази информация по кадастрите да може да се предава по електронен път, да бъде изградена такава мрежа, че ако си в Силистра и искаш да извадиш скица на имот, който е в Пазарджик да не се налага да ходиш по местонахождение на имота, както е сега, а да се ползва единна база данни. Отделно ползването на тези карти за възстановената собственост на земеделските земи да се предостави на кадастъра и тя да служи като база с разбирането, че тази база не е добра, не е достатъчно добра, но тя е съществуваща, ползва се и сега и тези фирми, които поддържат този кадастър те издават тези документи, но кой знае дали някой им държи сметка за неточностите. Наистина има много неточности, знаете по какви причини – как се възстановяваше земята, как се правеха плановете и в момента какви скици вървят. А да не говорим за несъответствието и препокриването на територии, урбанизирани, неурбанизирани, всичко това в момента е страхотен проблем не само пред Държавата агенция по кадастър, а пред всеки инвеститор, пред всяка община, пред всеки, който е решил да прави нещо – той се сблъсква с този проблем – с възможността да има огромен брой неточности. И липсата на отговорност. В общи линии това са основните мотиви, които са ни водили като сме го предлагали.
Аз съм убеден, че ако бъде отхвърлен този проект, не ми се иска да е така, но новия който ще бъде предложен от министерството на 90 % ще бъде същия, в него няма политика, няма както се спомена някакво лобиране. Даже сме дали възможност, когато държавата няма средства, а това ще бъде не само за тази година, и занапред в бюджета няма да има средства за изработването на кадастралните карти, помощните планове, специализираните карти, каквото и да си говорим толкова средства няма как да се заделят, та даваме възможност инвеститор – или община или заинтересовани лица върху голяма част от територията да могат да изработват тези карти и да ги предоставят на Агенцията по кадастър при спазване на съответните изисквания. Това не е лобизъм, това е възможност да ангажираш този, който има интерес да си изработи кадастралната карта, иначе Агенцията по кадастъра със средствата, които сега й се предоставят от Министерство на финансите, знаете, че там финансирането не е нормално, на дейностите на Агенцията по кадастър, те няма как да обхванат цялата територия и се работи с частни, еднолични геодезисти, които имат правоспособност, но до колко качествено се изработват кадастралните карти, кадастралните планове е подозрително. В тази връзка е и едно от предложенията в закона, предлагахме тази дейност да се реализира само от лица, които са регистрирани по Търговския закон. Скочиха всички геодезисти – откъде на къде ще ни карате да се регистрираме…Идеята е била да има прозрачност, да се знае кой го прави, да носи отговорност. Всеки от вас, който е получавал услуга от такова лице знае какво се случа, най-малкото не се издава никакъв документ, имам предвид касова бележка или фактура, освен ако не си поискаш. Всичко е така, на черно. Идеята е била в тази връзка. Може да бъде променено това. Скочиха и е нормално да скочат геодезистите, даже те имат и друго предложение, което не е влязло в този законопроект, но когато го разглеждахме в комисията беше прието и така влезе за второ гласуване в зала – да няма дублиране за членство в Камарата на геодезистите и в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, което сега е задължително и геодезистите, за да получат правоспособност трябва да членуват и в другата камара, което не е логично. Тогава това го приехме от тяхна страна като предложение и намери място в закона, но в този вариант го няма. Това също е пропуск, но така или иначе пред вас е предложението, което ни беше предоставено от Агенцията по кадастър чрез Министерски съвет. Смятаме, че предложения законопроект, мака и не на 100 % прецизен, приемам, че има нужда от поправки, това може лесно да стане между първо и второ четене, но в основата си е принципен, коректен и необходим. Аз лично се надявам Комисията по земеделие с необходимото внимание да се отнесе към това предложение. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да дадем думата на Министерство на земеделието и храните, което има становище във връзка с представения законопроект. Заповядайте.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители, аз ще продължа там където свърши уважавания от мен народен представител господин Татарски, той каза, че сега в момента кадастралната карта не отговаря на никакви изисквания и ако продължим по този начин и пренесем като цяло картата на възстановената собственост ще направим още по-голямо мазало. Затова Министерство на земеделието и храните не подкрепя предоставения законопроект и ще ми позволите да зачета мотивите, за да не допусна някаква грешка.
„Текстовете, които регламентират формално предаването на картата на възстановената собственост за одобряване на кадастралната карта за поддържане от Агенцията по кадастър по никакъв начин не може да доведе до изпълнение на основната дейност на агенцията, а именно създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър. Картата на възстановената собственост не е кадастрална карта по смисъла на ЗКИР и такава трансформация не отговаря и на духа на закона. Картата на възстановената собственост като цяло е създадена да обслужва дейностите по възстановяване правото на собственост първо по реда на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи и второ, по Закона за възстановяване на земите в горския фонд. В този смисъл аз не коментирам целия закон, а коментирам частта, което е и основното, че се прехвърля картата на възстановената собственост в кадастралния регистър. На практика реализирането на тези текстове ще доведе до редица негативни последици в системата на Министерство на земеделието и храните. И не само в Министерство на земеделието и храните, а и в гражданите, в бизнеса, и в бенефициентите сега, това което се прави по Закона за собствеността и земеделските земи, поради това, че КВС поддържа значително количество информация и данни, а това което ние сме предали в Агенцията по кадастъра те нито могат да следят историята на имота, няколко пъти сме разговаряли с тях, казаха че ще си адаптират софтуера, за да могат да направят всичко това и в момента, в който го направят „ок“, но в този му вид да предадем цялата информация на Агенцията по кадастъра, това означава да блокираме изцяло работата на Министерство на земеделието. Ние като министерство изказваме още веднъж опасения от директното трансформиране на КВС.
Ще ви кажа още нещо. Поддържане на регистъра на ДПФ. По какъв начин ще обменяме информацията като тази информация сега се обменя два пъти годишно и тя е неточна, некоректна и не може да върши никаква работа в Министерство на земеделието. Второ, управлението на земеползването на частните, общинските и държавните имоти на територията на страната, сключването на споразуменията по ползване и изготвяне на картите на масиви за ползване, осъществяване комасационните проекти, изработване на планове за обезщетения, проверките на заявените в системата за идентификация на земеделските парцели площи във връзка с подпомагането на земеделските производители, създаване и поддържане на регистър на имотите от селскостопанския фонд с промененото предназначение, приключване на реституционните процеси, много е важно, не са приключили още реституционните процеси, параграф 10, знаем какво става и в София и т.н. Не на последно място такова преобразуване на КВС в кадастрална карта би затруднило и възпрепятствало гражданите и бизнеса и ще доведе до негативни реакции в два аспекта: териториалното обслужване, МЗХ има структури на общинско ниво и административното обслужване на населението и бизнеса става на общинско ниво, докато в момента Агенцията по кадастъра разполага с 28 офиса, с 28 дирекции и с няколко изнесени офиса. Да не говорим, че в момента издаването на една скица от Агенция по кадастъра струва от порядъка на 30 лева, издаването на една скица от общинските служби по земеделие струва 4 лева. И съм убеден, че ако това се приеме на първо четене в комисията още утре да вдигнем всички земеделски производители и ще стане мазало, както искате така ме разбирайте. Освен това с изменението на ЗКИР няма да се постигне ефекта – оптимизиране на функции на държавната администрация за обслужване на едно място и от един орган. Те ако са могли да го направят, да са го направили досега. Ние имаме около 35 % предадени от общините карта на възстановената собственост в Агенция по кадастъра. Знаем всички колко сложно става, знаем, че обратната информация от агенцията към нас тече много трудно, много сложно и почти неуправляемо. Знаем, че в момента се пипа с едни протоколи и се намесват и в Държавния поземлен фонд, и когато ние не го следим това нещо се оказва, че част от Държавния поземлен фонд е прикрепен на други места. Но това е другата част, която не съм упълномощен да коментирам.
Финансово-икономически затруднения, които биха се получили. За едни и същи услуги ще се събират такси от бизнеса и населението по Тарифа 14 на МРРБ, които са многократно по-високи като цени в сравнение със събираните от органите на поземлената собственост. И в този смисъл при нас е постъпило писмо от омбудсмана на Република България, с което се препоръчва при нас, намаляване на нашите такси, като в 4 лева се приема, че влизат само консумативите за осъществяване издаването на една скица. Разбира се, комисията ще вземе решение, но още веднъж искам да изкажа становището на Министерство на земеделието, а то е, че то е против на този етап при така изградената Агенция по кадастъра да се предаде формално цялата карта на възстановената собственост, защото това не само ще затрудни, а ще блокира дейността на Министерство на земеделието. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Аз ще бъда даже по-краен от гледна точка на това, че в комисията предстои гледане на материал за еврофондовете и се разбрахме и днес, че трябва да вървим към облекчаване на административния натиск и към интегрирани системи за контрол.
Ще продължа с това, че имаме предписания, включително и от Европейката комисия, че ние като Министерство на земеделието трябва да обменяме данни с Агенция по приходите, с Министерство на финансите по отношение на площи, по отношение на прогнозни добиви, по отношение на вносни продукти, които влизат през границата и това обяснява много от нещата, които правим и обявяваме в публичното пространство. Най-големия на практика ползвател от кадастъра е самото Министерство на земеделието и неговите институции. Всяко кандидатстване, всяко свързано нещо с директните плащания на практика е свързано с вътрешна дейност на Министерство на земеделието, включително и с допълнително събиране на средства на дадените земеделски производители. Това е много висок административен натиск, включително и паричен такъв. И във връзка с оптимизиране на работата на самото министерство, и на новата Програма за развитие на селските райони, и всичко свързано с това ние имаме малко по-различен подход и той е в това Министерство на земеделието да гарантира прилагането на собствените си приоритети, което значи следното нещо: цялостни електронни системи на всички кадастри, включително на КВС, включително стъпвайки на реалния кадастър на земята. Това е единственият вариант да изчистим всички грешки по директните плащания, да облекчим електронния натиск, а защо да не си говорим и за електронно правителство, т.е. всички неща трябва да ни стъпят върху тази база данни. И аз държа Министерство на земеделието да е водещо по отношение стопанисването на данните, с вменена функция на всички други институции да подават данни в цялостен, голям електронен регистър, който да стъпи на базата на софтуерен продукт собственост на Министерство на земеделието, който да е единен за всички второстепенни разпоредители на министерството. Не знам дали станах ясен, ще се опитам да го обясня допълнително – реален кадастър върху земята, върху който втори слой са ползвателите, всяка година, трети слой – недопустимите слоеве за подпомагане по отделните неща, вътре с регистъра на КТИ за техниката, с регистъра на животновъдните обекти, с ушните марки, електронизиране на Наредба 3 за земеделските производители с възможност за кандидатстване и по директните плащания, и по отношение на проекти към ДФ „Земеделие“, включително получаване и на консултации през цялостна единна система. Това няма как да стане извън Министерство на земеделието. Ако направим другото ще стане опасно, да не говорим и за това, че губим дирята на няколко неща. Поземлената реформа в България не е приключила. Просто ваденето на скица в кадастъра не е съпроводено с данните надолу. Аз не съм собственик на земя, но де факто съм, тъй като баба ми и дядо ми, които са починали са собственици. Аз съм наследник. В общата политика на всяко едно управление, независимо кое е то, ние трябва да продължим да се занимаваме с поземлената реформа и то с комплексни мерки. Ако продължим да не правим нищо с поземлената реформа след 15 години няма да е възможна каквато и да е такава, защото още едно поколение ще се превърти. Ние имаме цялостен подход към нещата, искаме да съберем всичко на едно място, което да стъпи върху реален кадастър на земята и тогава по отношение на данните всяка институция, която иска да ги ползва независимо Министерство на финансите, Агенция „Митници“ и всички институции, които са свързани с черпене на данни от общата система, няма как да стане без ние да поддържаме такъв цялостен регистър. Ако трябва да дам още един пример. В момента общоприетата форма на измами по отношение на дадени търговци на всякакви продукти, включително и фиктивен износ на пшеница и т.н, стъпват на един принцип – фиктивни земеделски производители, които са регистрирани с 5 дка, а всъщност произвеждат стотици тонове продукция и продават земеделска продукция, но не плащат данъци, ДДС, нямаме база данни, на която да стъпим, затова вървим към тази цялостна посока. Мисля, че този закон противоречи на философията и приоритетите на Министерство на земеделието. Да, ние целим същия ефект, но въпросът е, че по този начин няма да го решим. След два месеца ще имаме цялостна готовност за това как да имаме цялостна база данни за всеки един от парцелите в България, за всеки един от производителите, собствениците, ползвателите, с цялостната статистика, с електронизацията на процесите. Това е частичен подход, ние искаме да направим цялостния. И тогава ще си разделим работата, като в определен законов срок Службата по кадастъра да отразява дадените данни, които всяка една от институциите в България да ползва. Затова сме „против“.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Основното, което се случва, когато имаш един аренден договор. Този аренден договор отива в Агенцията по вписванията. Агенцията по вписванията го вписва и когато отиде в Агенцията по кадастъра променят собственика, тежестта я поставят…те не записват договор еди-кой си, а в продължение на десет години собственик на този имот е Иван Петров и Иван Петров може да извади скица, това го казвам на всеослушание, ако има хора от кадастъра, и нотариуса върши работата. Разбирате ли до къде сме стигнали и каква ниша сме отворили!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Като член на Комисията по инвестиционно проектиране, която е водеща по законопроекта присъствах на заседание на комисията на 4 септември и комисията единодушно отхвърли законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Мога да ви запозная със становището на комисията и доклада по него.
В комисията бяха изслушани редица професионални организации, които разкритикуваха проекта с основния аргумент, че той не решава проблемите на кадастъра, напротив в голяма степен ги задълбочава. Изоставането, което е коментирано, при процеса на изработване на кадастъра е необходимо да се усъвършенства законодателството в посока на облекчаване на процедурите и повишаване на ефективността. С предложените норми се създават допълнителни затруднения за практикуващите професионалисти. И за самия кадастър като система с предвидено изискване правоспособните лица да са търговци и въвеждането на задължение за двойна регистрация, както пред Камарата на инженерите за инвестиционно проектиране, така и пред Камарата на инженерите-геодезисти. Критика буди и предложения текст, който при изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър не се издава заповед, което лишава заинтересованите от информация и право на обжалване. Като неприемливи са посочени и нормите, които предвиждат механично пренасяне на данните от картите по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на земите и горите от горския фонд. Некоректни са и предложенията за заплащане на услугите от общините и признаване на правоспособност единствено на специализираните служби на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. Изключително критикувана беше и липсата на финансова обосновка на законопроекта за изменение и допълнение.
Според комисията голяма част от внесените предложения за изменения и допълнения на Закона за кадастъра са определено лобистки и поради тази причина законопроекта е отхвърлен с абсолютно мнозинство.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Якимов.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Аз исках да взема отношение във връзка с това, което каза и колегата. В края на крайщата ние имаме собственост, имаме карти и всичко това се върти около имоти, които са на някой. Аз предлагам на министерството да потърси генерално решаване на въпроса и с наша подкрепа. Ние имаме милиони имоти, които са на наследниците. Сега ренти вписваме, влиза в кадастъра, там стои собственик еди-кой си, какво става когато ще започне комасиране или други процеси, ние имаме 50 наследника за 13 декара. И тези 13 декара са в пет имота. Сега нотариусите започват процедурите, десет години са минали, има давност, двама-трима свидетели, но тук вече може да бъдат съвсем други процеси. Имате един имот, дали сте го на комшията да го гледа, нямате договор. Обаче комшията гледа, че минават десет години и отива, а вие си имате планове,имате внуци. А да не говорим, че има имоти на наследници на еди-кой си. Според мен трябва да се помисли, или нотариус или друг орган, както дадохме възможност там където не са изяснени всички наследници да получат арендите от сметките на общините, там където се внасят тези средства, въпреки че и там е тежка процедурата за получаване на тези пари, но в края на крайщата има някакъв ред, за да се даде възможност да се обработват тези земи, какво бихме могли оттук нататък да направи като се изчисти собствеността и има насреща явни собственици могат да текат много по-бързо процесите за съгласуване и каквото и да е, защото сега ако има пет имота по едно трасе за един минерален тръбопровод в моя регион трябва да се прави, и те трябва да съгласуват, той е от местно значение, не могат да ги натиснат, не могат да ги съберат, разбирате ли, работете в тази посока – за идентифициране. Един в Америка, един в Австралия, не знам къде си, ако не могат да бъдат намерени, някой да поеме тежестта за тези, които ги няма, от клоновете на различните деца и наследници и ако трябва той да представлява, или нотариуса, но така не може да продължава до безкрай. Ние имаме имоти, които имат наследници, искат да ги управляват, но не могат да го правят, защото не могат да ги прехвърлят. А за законопроекта ние имаме позиция. След като сме вносители ще го подкрепим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но имате съображения, които се приближават до това, което специалистите и експертите казват.
Разбирам ситуацията, в която сте, говоря и за всички, защото всички ние под някаква форма сме собственици и не сме си уредили собствеността.
Искам да кажа, че не мога да подкрепя законопроекта по простата причина, че за да се реши въпроса за кадастъра в България се разчита на базата данни, която има в Министерство на земеделието и храните. Както вече беше казано това не е достатъчно, за да имаме кадастър. Кадастърът е собственик и имоти. КВС не може да изпълни тази функция, което означава, че философията на законопроекта, която върви в тази посока няма как да бъде изпълнена. Отделно от това все пак аз си спомням, че 2007 година започнаха да се прехвърлят данни в Агенция по кадастъра, тя беше създадена, даже имаше и европейски средства, за да може Агенция по кадастъра да си свърши работата. Тези средства усвоиха ли се, достатъчни ли са, не са ли, това е въпрос,който може би трябва да разискваме, но без реален кадастър не може да върви нито една държава напред. С това трябва да се ангажира държавата, само и единствено държавата. И да има информационна система, която да отразява всяка една промяна в собствеността. Това ако не се случи ще имаме картина към даден момент, но не се ли актуализира към следващ момент, то кадастъра не е актуален. Оттам не можем да правим нито комасация, нито каквото и да било свързано със собствеността не само върху земи и гори, но каквото и да е свързано с провеждане на каквито и да било политики. И от тази гледна точка на мен ми липсва разковничето, т.е. как да направим процеса така, че да имаме реална информация и да вървим напред. Не може да стане без държавата, не може да стане без финансов ресурс, това е ангажимент на държавата. Всичко друго няма да бъде кадастър в класическия смисъл на думата.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За да бъда коректен, позицията на Министерство на земеделието и при предишните разглеждания на този закон беше същата, в тази част на законопроекта, за да бъда коректен с вас приемам всичко, което казвате по отношение собствеността и ползването на земеделските земи. И разковничето, госпожо председател, е точно в този закон. Наистина е крайно време да се сложи точка на този процес, а кадастъра е част от тази система. И от казаното от господин Гечев и другите колеги излиза, че ние там няма да правим нищо или Министерство на земеделието ще се ангажира с изработването на този кадастър, като всички сме наясно, че е необходим този кадастър. Така ли да разбирам вашето неприемане – министерството да държи всичко…

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: КВС не е кадастър.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Знам, че не е кадастър. Кой ще изработи тогава кадастъра на земеделските земи? Как? Това е една стъпка, едно начало, макар и непрецизно както се каза и затова ние отчитайки тази непрецизност, смятаме че това е едно начало, една първа стъпка, защото пък и друго не се предлага. Аз много ще се радвам, ако се промени Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и се отстранят повечето от тези пропуски, които вече 20 години съществуват, но не виждам как ще стане това. А ние предлагаме една конкретна стъпка. Завършвайки това срещу, което всички вие тук изказващите се, посочихте е част от законопроекта. Това не би трябвало да е основание целия законопроект да се отхвърли. Приемам, че в тази част доводите са същите както преди една година, но повечето от изказванията бяха в посока собствеността и ползването на земеделските земи, а не точно кадастъра. Ще се радвам, ако нещо се направи в тази посока. Благодаря.

ЯВОР ГЕЧЕВ: За последно взимам отношение. Днес сутринта възложих на господин Маринов нещо, което трябва да тръгнем да го правим. Намерили сме варианти, за да решим нашите проблеми. Наистина не е въпрос просто Министерство на земеделието да е водещата институция, но като съсредоточени при нас данните са най-много и ние сме най-големия ползвател на това. Стъпвам на думите и на колегата, да, имаме първоначалната визия за нещо много сложно, което никой не искаше да го направи до тук. И това е Закон за комасация на земеделските земи, няма как да се крием и да бягаме от тази тематика.
По отношение на електронизация на процесите. Ние трябва да дадем възможност на някой, ако е в Канада, да осигурим лесен начин ползването на земеделските земи, преди всичко останало. За да направим нашите информационни системи такива каквито ви ги описах преди това, ние трябва да стъпим на реален кадастър преди това. Всички знаем, че КВС не значи кадастър, това е поетапна работа на една цялостна система. Не е проблем да ви дадем данните. До края на годината от Министерство на земеделието ще предложим цялостен работещ вариант, в който ще са интегрирани всички тези неща, за които говорихме, ние трябва да имаме предварителна подготовка за цялото това нещо и да гарантираме, че различните институции ще могат да работят на една обща платформа. И тогава ще бъде вменен евентуален срок от наша страна промяна в дадения кадастър да бъде отразявана в дадената система и ние на тази база да си довършим работата. А проблемът е, че няма реален кадастър. Но решение ще има и ще ви го предложим до края на годината.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

МЕТОДИ КОСТАДИНОВ: Проф.Бъчварова, разрешете ми един въпрос към господин заместник-министъра. Това, което изложихте е точно и правилно. Вие имате някакво съвременно виждане, споделяте го с нас, това е добре. Въпросът ми е – на местно, областно, национално ниво ние имаме ли виждане как ще стане това нещо, имаме ли методика и указания за кадастъра и имотния регистър. Говорите за план, тук не стои въпроса за план, трябва да има единна методика и указания, която да се познава на тези три равнища, само тогава може да успеем.
И вторият ми въпрос. Има ли финансиране? Кадастъра струва много. От 1923 до 1943 година България има чудесен кадастър. Аз съм се възхищавал на картите. След това имахме кадастър на база национализация, масовизация и т.н. На нас сега ни е нужен кадастър, който да отговаря на конкретните собственици по места и селища. Така че тази ниша трябва да я имаме като едно методично ясно начало.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Веднага ще ви отговоря. Да, имали сме чудесен кадастър. С едно нещо не съм съгласен с вас, това че трябва да е на база на собствениците. Собствениците се променят, има наследници. Франция има чудесен кадастър и знаете ли как е направен. На Наполеон навремето му трябват пари за война и казва, че трябва да се облага нещо с данъци, за да се съберат средства. Тогава е направен на база на парцелите. Собствениците се сменят, но парцела е там. Всички компоненти, които казахте по отношение на националния план са известни. Това стои двадесет и няколко години. Аз съм заместник-министър от три месеца, оставете ме още един месец, за да може да го подготвим цялостно. Мисля, че има необходимия капацитет в Министерство на земеделието, в областните служби и в общинските служби включително, въпросът е така да направим компоненти, че да е работещо и да сме синхронизирали нещата и с евентуалното наслагване след това на кадастъра, каквито и промени да има те да се отразяват в единна система, и с обмена на информация между различните институции. До нова година ще сме готови с цялостен вариант, а най-вероятно ще намерим и вариант да го финансираме в рамките на Министерство на земеделието, защото това не е малък проблем. Но имайте търпение още няколко месеца.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Отклоняваме се от темата. Дискусията е много широка.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Извинявам се, но момента е важен, да, съгласен съм – имотите, но да не отделяме собствеността от имотите, това е правено 1956 година.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, няма да се прави така. Кадастъра е собственост, имот, друго няма. Всичко е ясно. Има ли други становища? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“ приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-46, внесен от н.п. Лиляна Павлова и гр.н.пр. на 31 юли 2013 година за първо гласуване, моля да гласува.

„За“ – 8 гласа „Против“ – 6 гласа „Въздържал се“ – 4 гласа
С 8 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ законопроекта не се приема на първо гласуване.

Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

/Заседанието бе закрито в 17,20 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА







96 403 знака