1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2013 година /продължение/.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 година за първо гласуване.
3. Текущи
Обсъждане на проект за двустранно сътрудничество между България и Катар в областта на месодайното животновъдство.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 14

На 09 октомври 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2013 година /продължение/.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 година за първо гласуване.
3. Текущи
Обсъждане на информация от Министерство на земеделието и храните относно проект за двустранно сътрудничество между България и Катар в областта на месодайното животновъдство.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

/Гости на заседанието: по точка 1 – Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Мария Панайотова , старши юрисконсулт в Министерство на земеделието и храните, Иван Капитанов, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Николай Маринов – МЗХ, Дора Ненова – МЗХ, Георги Алексиев – Контролно-техническа инспекция, Маринела Горчева, МЗХ.
Людмила Петкова, заместник-министър на финансите, Красимир Сивев, Божидар Алексиев – Агенция „Митници”, Наташа Петрова, дирекция „Акцизи”, Агенция „Митници”.
Снежана Благоева – МЗХ, Слави Кралев – МЗХ, Полина Марина – МЗХ, Анита Пашова – БАБХ, д-р Любомир Кулински – БАБХ, д-р Райна Иванова – БАБХ.
Евгения Ачкаканова, д-р Сайка Лалева, доц.Христо Бозуков, Валентин Богданов, Симеон Караколев, доц.Мая Игнатова, проф. Лазар Козелов, Димитър Георгиев.
Димитър Джанаваров, Петър Донев, Здравчо велев, Михаил Колев, Стайко Стайков, Стоян Тодоров./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието на комисията, имаме кворум.
Предлагам да започнем, предвид ангажираността на представителите на Министерство на финансите с обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 година за първо гласуване.
Има ли някой възражение по промяната в дневния ред? Няма.
Предлагам да представите мотивите за закона, госпожо Петкова.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви представя предложенията за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Всъщност предложенията могат да бъдат групирани в три основни групи.
Първото предложение е свързано с увеличаване на акцизните ставки за природния газ използван като гориво и гориво за отопление.
Втората група е въвеждане в действие на схемата за държавна помощ намалена акцизна ставка за газьола, използван при производство на първични селскостопански продукти чрез система за ваучери за гориво.
И третата група промени са за намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса, и усъвършенстване на акцизното законодателство.
По първото предложение, съгласно енергийната директива или Директива 2003/96 на Съвета от 2003 година, са регламентирани минималните ставки за природния газ използван като моторно гориво и гориво за отопление. Всъщност за природния газ използван като моторно гориво ставката е 1,5 лв. за гигаджаул, а за природния газ използван като гориво за отопление 0,6 лв. за гигаджаул.
България се възползва от една опция по директивата по чл.15, параграф 1, буква „ж”, тъй като към 2000 година делът на природния газ в крайното потребление е по-малко от 15 % всяка държава-членка, когато този дял е по-малък от 15 % може да освободи природния газ от акциз. За съжаление действието на този член от директивата приключва в края на годината и всъщност България трябва да въведе минималните нива за облагане с акциз, съгласно директивата. Но в една друга разпоредба на директивата има възможност за природния газ използван като моторно гориво да се въведе намалена акцизна ставка.
На 8 август т.г. беше изготвена и изпратена нотификация до Европейската комисия, съгласно която България желае да запази намалена акцизна ставка върху природния газ използван като моторно гориво в размер на 0,85 лв. за гигаджаул, това е действащата в момента ставка в Закона за акцизите и данъчните складове и тази мярка да се прилага за 6-годишен период, считано от 1 януари 2014 година до 31 декември 2019 година. Вчера бях на среща в Европейската комисия със заместник-генералния директор на дирекция „Конкуренция” и всъщност България има много голям шанс да получи положително решение и да може да прилага тази намалена ставка. Ще бъде подготвено едно допълнително писмо. Нотификацията е мотивирана, разгледана е от Европейската комисия. Те считат, че не се нарушава конкуренцията, ако България запази намалената ставка и всъщност молбата ни беше, ако може да бъде даден отговор преди края на ноември месец, преди окончателното приемане нае закона от Народното събрание, за да могат да бъдат съответно отразени промените в закона.
Втората група предложения за промени, това е въвеждане на намалена акцизна ставка за газьол, използван при производството на първични селскостопански продукти. С решение на Европейската комисия от декември 2011 година е предложена одобрената от Република България схема за държавна помощ. Схемата е в сила до 31 декември 2013 година, но не е приведена в действие. Министерство на земеделието и храните изготви и изпрати до Европейската комисия искане за удължаване на срока на действие на схемата до 31 декември 2014 година. Първоначалната схема е с бюджет 70 млн., като ако бъде увеличен бюджета до 20 % може да бъде увеличен без да е необходима допълнителна нотификация от Европейската комисия, т.е. бюджета може да бъде увеличен на 84 млн., но в самото искане с цел и правна сигурност ние сме записали да бъде удължен до 31 декември 2014 година, с максимален бюджет 84 млн., за да може да бъде гласувана тази сума в Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година.
За да бъде приведена в действие тази мярка са изготвени предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за подпомагане на земеделските производители. Само бих искала да подчертая, че текстовете в проекта на закона бяха изготвени и те са неразделна част от искането за нотификация пред Европейската комисия, т.е. цялата схема по отношение на издаването на ваучерите за гориво, начините, по които ще бъдат предоставяни на земеделските производители, контрола, който ще се осъществява, както и самото практическо възстановяване на акциза, цялата схема е одобрена от Европейската комисия.
По принцип самата схема представлява предоставяне на земеделските производители на намалена акцизна ставка под формата на ваучери за гориво. Ваучерите за гориво е предвидено да бъдат издавани от ДФ „Земеделие” като съответно ваучерите на всеки земеделски производител ще се предоставят на база количеството, което е необходимо за производството на първични селскостопански продукти, като първоначално се предвижда всеки земеделски производител да подаде декларация, в която той посочва прогнозно количество, което счита, че ще изразходва за съответната година. Съответно, за да няма злоупотреби, това количество, което той подава ще бъде коригирано по предварителна методика, т.е. да не се получи примерно, че той дава за декар обработка примерно 15 л, а всъщност по методиката са 8 или 10 л. На база на тези прогнозни количества се определя отстъпката от акциза, т.е. 84 млн., които се гласуват със Закона за държавния бюджет се разпределят на литрите прогнозно гориво за всички земеделски производители за страната и например се получава 0,35 лв. или 0,40 лв. на литър. Примерно, ако земеделският производител е заявил, че ще ползва 1000 литра гориво по 0,35 лв. се дават ваучери за 350 лв. Тези 350 лв. с този ваучер, когато той си закупува от бензиностанция, данъчен склад или търговец на горива, горивото, те се приспадат от стойността на горивото. Примерно 1000 литра гориво по 2,20 лв. е 2 200 лева минус 350 лв., съответно 350 лв. плаща с ваучера и разликата в брой, с карта или по друг начин. Предвидено е първоначално да се дава 60 % от стойността на ваучерите и вече след изтичане на годината, когато може да се установи реално изразходваното количество гориво съответно да се даде разликата. По този начин всеки земеделски производител ще получи отстъпка за реално изразходваното гориво и всички земеделски производители получават за литър гориво еднаква отстъпка, т.е. идеята е да няма дискриминация. Самото възстановяване на акциза е – търговците на горива, ако е данъчен склад съответно той предава с протокол ваучерите в Агенция „Митници” и от акцизната декларация, от дължимия акциз приспада стойността на ваучерите. Ако по акцизна декларация има 20 хил., ваучери за 5 хиляди, съответно с ваучери заплаща 5 хиляди, а разликата 15 хиляди я превежда по банков път. Това е накратко схемата за държавна помощ.
И последната група предложения за промени са свързани с намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса. Първото предложение. Предложени са промени в чл.12 по отношение на характеристиките на дефиниране какво е „отпадък от тютюн”, „остатък от тютюн”, тъй като сега този продукт хем е остатък, хем е продукт, към момента е извън обхвата на закона, а на практика се констатира, че тези отпадъци от тютюн незаконно или противозаконно се продават по пазарите като тютюн. Предложението е по този начин да се предотвратят злоупотребите и отклонението от облагане с акциз.
Следващото предложение. Дава се възможност на малките винопроизводители, когато изпращат акцизни стоки до лицензиран складодържател на територията на страната те също да могат да прилагат режима „отложено плащане на акциз” като попълват документите по Регламент 436 на Съвета.
Още две предложения има. Едното предложение е въвеждането на нов раздел „Лицензиране при особени случаи”, съгласно който Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” се предостави възможност да се лицензира по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, за осъществяване на специфичните дейности по управление на държавните резерви и военно-временните запаси, тяхното създава, съхраняване, опазване, подновяване, поддържане, освобождаване, както отчитането, финансирането и контрола. По този начин се предостави възможност на Агенцията да съхранява в складовите си бази, които са предоставени за управление, акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз”.
И последното предложение е свързано с облекчаване дейността на лицензираните складодържатели, като са предложени промени в самите обезпечения при режим „отложено плащане на акциз” за някои видове обезпечения по отношение на складирани стоки се предлага намаляване на размера на обезпечението, тъй като стоките са в данъчен склад, те са под митнически контрол и всъщност не са толкова рискови. Когато стоките са под режим „отложено плащане на акциз” обезпечението е 150 %, тъй като там е най-големия риск от неплащането на акциз.
Това са накратко предложенията. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Петкова. Колеги, имате ли въпроси, становища? Заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, имам само един въпрос, може и да го има, но не съм го прочел или не съм го видял, все пак има ли някаква норма на декар или земеделския производител поръчва какво гориво иска?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли и други въпроси, за да се отговори след това на всички?
Аз също имам въпрос и той е свързан с това, дали държавната помощ, предоставянето на средства за намален акциз е свързан по някакъв начин с регистрите, дали това ще бъде по Наредба № 3 или в ИСАК на Фонд „Земеделие”, защото никъде не виждам в закона такава кореспонденция, когато говорим, че искаме определено количество гориво, по кой от регистрите ще се гледа това гориво, по Наредба № 3 или нещо друго. Защото знаете, че по Наредба № 3 са на база актуална информация и актуални сключени договори за правно основание за ползването на тази земя, тъй като земята все пак е водеща. Същото ще отнася и за животновъдните обекти към кой момент, защото има оборот на стадата, все пак дали с проверките на Фонд „Земеделие” за националните доплащания, в началото на годината ли ще бъде броя на животните, неща които подлежат на проверка при второто плащане на ваучерите, при корекцията следващата година.
Заповядайте.

ДОРА НЕНОВА: Добър ден, Дора Ненова, директор на дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерство на земеделието и храните.
По първия въпрос – ставката на декар се определя съгласно методика, която в момент е в проект и съответно ще бъде утвърдена от министъра на земеделието и храните. Ако искате за ваша информация мога да ви зачета, примерно за зърнени култури е 7,9 л/дка, овощни култури е 6,1 л/дка и т.н.
По втория въпрос, информация за броя на животните, това е системата „ВЕТИС” на БАБХ, по която работи и фонда, и съответно ИСАК, защото Наредба № 3 няма да носи необходимата информация. Площите ще бъдат взети от ИСАК.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да се каже към кой момент ще е за животновъдните обекти, защото има оборот на стадата, не може в началото, в края, в средата да се правят контроли. Вие сте подали 200 животни и трябва да имате 200 животни в следващия период, когато коригирате, поне така го разбирам. Получаваме авансово, но в началото на следващата година получаваме допълнителните ваучери. Ако заявеният брой животни е 200 и ако в началото на годината се правят проверки, и броят е 150 или е станал 220, как ще става?
Дават се 60 % между 1 и 15 май, аз съм заявила определен брой животни обаче корекцията на този брой става следващата година при окончателното даване на останалите проценти, за ваучери за годината, това означава следващата година.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: То е за тази година, за 2014, защото корекцията ще е следващата година. Всъщност те за 2014 година, в началото на 2015 година ще се направи изравняването за действително изразходваното, ще се гледа периода 1 януари – 31 декември, а вече примерно, ако има някаква промяна тя би трябвало да се отрази за следващата година, за ваучерите, за 2015 година. В допълнение, всеки земеделски производител ще води един дневник за действително изразходеното количество гориво, закупено, съответно какви действия са предприети, сеитба, оран и т.н., и след това, за да може да се уточни действителното гориво, нещо като пътен лист.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Взимам думата, за да кажа, че ще подкрепим законопроекта. В хода на дебата стана ясно датата на заявление кога е, на практика, тъй като нормите, които каза госпожа Ненова са за стопанска година, например за зърнените култури 8 литра близо, гориво, но на практика плащането и приемането на бюджета, средствата са за календарната и 1 януари – 31 декември ще е изравняването на съответните суми, към датата на заявление на практика ще е минала половината година. Ще подкрепим законопроекта.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, искам да взема отношение, като първо да заявя, че ще подкрепя законопроекта.
Имам няколко предложения, които ще бъдат направени официално. Първо на страница 16, чл.47е, ал.3, т.2 е записано „обработваемите площи и отглежданите животни”. Предлагам корекция и допълнение, да се запише категорията на земята и размера на обработваемите площи. Защото гориво се получава на това какво ще се изразходва на полето. А ние много добре знаем, че първа категория земя при 70 % физична глина, механичен състав, относителното съпротивление на трактора ще бъде едно, а при 20 % физична глина, механичен състав, относителното съпротивление ще бъде друго. И като ходим на „Агра” и разглеждаме тези мощни машини виждаме, че относителното съпротивление на почвата е отбелязано. И това не е случайно, това е именно във връзка с горивото, което се изразходва и се прави веднага корелация за да може на съответния производител да се даде точното гориво. Предлагам, пак повтарям – категорията на земята и размера на обработваемите площи. Не се бъркам за отглежданите животни, тук също няма точност, но също трябва да се знае вида и броя на отглежданите животни. Но с първото ми предложение мисля, че трябва да се направи корекция.
На страница 20, т.49, „първична селскостопанска продукция са продуктите от първичното селскостопанско производство, включително продукти от почвата”. Защо само от почвата? Знаем, че има хранителни субстрати, хранителни разтвори, от които се получава продукция, домати ли ще бъдат, краставици ли ще бъдат, така че освен почвата, която произвежда, хранителните разтвори и субстрати също произвеждат продукция. Предлагам допълнение.
За мен отпадъци в тютюнопроизводството и при технологията на тютюна няма. Тунджай и Хами може би ще отговорят, и заместник-министъра. Имаме първа, втора и трета класа при експертната оценка. Имаме карагюбек и карантия, всичко това се използва за получаване на растително-защитни продукти и те се използват в земеделието. Аз не съм достатъчно доволен от това каква е характеристиката, която се дава за „отпадъци” от тютюн.
И последно, приемам допълненията, които са направени от Министерство на земеделието и храните.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: По въпроса за диференциацията на почвите, категориите и разхода, който се признава, това ще създаде един обем работа на службите, който ще е значителен, защото всеки един земеделски производител ползва различна земя – първа и втора, или трета и четвърта, а който обработва по-качествена земя, с по-голямо съпротивление, той и печели повече от този, който обработва по-ниско качествена земя, така че това донякъде би компенсирало нещата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Абазов, заповядайте.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, като законопроект за първо четене, поради това, че формален вносител са колегите от Министерство на финансите, не ние, но поради това, че ние сме най-засегнати от приложението на този закон и като администриращи процеса, и като законопроект, който касае 100 % земеделските производители, взимам отношение, за да кажа, че напълно подкрепяме този законопроект. Това е отдавна очаквано действие от наша страна от всички земеделски производители. Преди няколко години този способ за акциза на горивата се прилагаше, беше добра мярка за нашите земеделски производители. В детайлите има какво да кажа, но между първо и второ четене ще направим тези уточнения и прецизирания относно тестовете. Резонно е да се коментира дали по Наредба № 3 ще се взимат площите, или по ИСАК, животните на какъв режим ще се определят, дали за всеки вид почви ще има отделна тарифа, това са въпроси, които ще се доуточняват между първо и второ четене. При предишното прилагане на този закон той беше много лесен, много бърз, и лесен за администриране. Сега ми прави впечатление, че е достатъчно сложен за администриране, достатъчно сложен за земеделците, достатъчно сложен за администрацията и хората, които ще го прилагат. Ще го прилагат структурите на Министерство на земеделието и Агенция „Митници”. Пак казвам, нещата са достатъчно усложнени и не знам дали ще получим ефекта, който целим, да подпомогнем нашите земеделски производители. Всички въпроси, които се поставиха сега, а и в последствие, които ще се поставят, ние с нашите експерти, с колегите от финансите ще ги уточним, ще прецизираме текстовете. Да, законопроектът е хубав, желае се от нашите земеделски производители и моля народните представители да подкрепят този законопроект, за да може по-бързо да влезе в действие, за да усетят земеделците подкрепа. Благодаря.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение отпадъците от тютюн бих искала да уточня защо всъщност се налага прецизиране в законодателството. Всъщност и по самата европейска директива за тютюневите изделия се счита за акцизна стока, включително и отпадъците от тютюн, когато се продават в потребителски опаковки и могат да се пушат. И това, което всъщност се прецизира в Закона за акцизите и данъчните складове е, че се считат за акцизна стока, когато се предлагат на дребно, когато са в потребителски опаковки и съответно те не се считат когато се унищожават или се влагат за производство на тютюневи изделия, примерно се ползват за производство на тютюнево фолио, съответно се изнася или доставката е за друга държава-членка, т.е. това се прави като уточнение, тъй като и практиката на Агенция „Митници” показва, и тютюневи фабрики са споделяли с нас, че остатъци от тютюн се заравят, след това хора ги изравят, продават ги, нещо, за което трябва да има по-стриктен контрол, защото това се отразява не само на бюджета, а се отразява и на здравето на лицата, които употребяват тютюневи изделия. Констатирали са по пазарите в пликове да се предлага тютюн, като една малка част от състава на тази смес е тютюн, другото са някакви пръчки, листа, просто потребителите не знаят какво пушат и считаме, че трябва да бъде въведен един по-строг контрол, имайки предвид ефекта, който оказва върху обществото и по-точно върху здравето на хората, които не знаят какво точно им се предлага. Благодаря

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Взимам думата след изказването на господин Абазов по повод схемата. Може би на първо четене изглежда сложна. Работата по тази нотификация започна в предния мандат и аз съм била една от тези, които настояваше да бъде предоставена тази помощ чрез ваучери, а не например с оцветени горива, предвид масовите злоупотреби, които бяха констатирани при предишната помощ.
Второ, положителното и новото е, че съгласно начина, по който сега, надявам се, че закона ще се подкрепи и това ще се приложи, че за първи път всички земеделски производители, има за животновъди, има специално норма за овощари, има норми за съответния вид производство, така че много по-голяма доза справедливост. Предната нотификация на практика беше само за договорите за наем, които имат вписване. На практика според това кой земеделец какви договори и половината помощ я ползваха само зърнопроизводителите. Така че в този вид помощта е всеобхватна за сектора, много справедлива и ако администрирането изглежда сложно, но ако в закона беше записано „съгласно указание” и в службите беше пуснато това указание и те да го администрират, нямаше да изглежда сложно. Аз смятам, че трябва да се въведе в този вид, разбира се извън някои технически корекции, които има, но като философия е много справедлива и чакана, защото наистина интензивните сектори за първи път ще имат такава помощ. На предложението на проф.Теохаров, той е прав, наистина според вида на почвите при обработките разликата между разхода на гориво, например в зърнопроизводство според вида на почвата наистина достига до 30 % и това е практиката, някои може и повече. Но според мен едва ли може прилагането на една такава помощ за близо 130 хил.земеделски производители плюс друг вид животновъди, писането на различни норми за вида на помощи на практика е невъзможно. Но това, че ще има изравняване на реално разходеното, защото 7,9 л близо 8 л в зърнопроизводството е една средна разходна норма. При по-леки почви този разход изобщо не се достига. Така че тази норма 8 л е осреднената. В този смисъл при изравняването, тези, които са на по-тежки почви те ще стигнат на практика максималния си лимит, а тези, които са на по-леките няма да го доусвоят. В този смисъл доразработване в тази посока на помощта е безсмислена, не би довела до нищо, а само до усложняване.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За да бъдем коректни, при предишната помощ нямаше оцветяване на горивата и беше елементарна, защото имаше разход, вярно е, вярно, че 87 млн. се даваха и освен това Митниците управляваха целия процес на база предоставени фактури, проверка за съответно планети данъци по тях и възстановяваше акциза във време, когато всеки един от земеделските производители беше готов да го възстанови, два пъти в годината. Оцветяване на горивата, или поне аз не знам…. Класическата схема за възстановяване акциза на горивата 2005-2009 година не беше с оцветяване на горивата.
На това първо четене се конкретизираха някои неща, поставиха се идеи за обсъждане за второ четене, предлагам да преминем към гласуване…

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Само един въпрос – остава „отрасъл „Земеделие” или „земеделието” в предложението на Министерство на земеделието и храните? Предлага се в Раздел шест думите „земеделски сектор” да бъдат заменени с „отрасъл „Земеделие” или „земеделието”.”

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На този етап приемаме така както проекта е минал Министерски съвет. Между първо и второ четене ще бъдат направени съответните корекции и предложения за прецизиране на текстовете, които и Министерство на земеделието е дало като свои бележки по отношение на текстовете в закона. Разбирам, че ще има и други предложения.
Ако няма други въпроси и становища, предлагам да гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 302-01-22, внесен от Министерски съвет на 27 септември 2013 година, който е съгласен моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” комисията приема на първо четене предложения законопроект.
Благодаря.

Колеги, предлагам да продължим по дневния ред.
Връщаме се към обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Миналият път по два текста не успяхме да гласуваме и не взехме съответното крайно решение, за да приключи приемането на закона. По същество това е параграф 42. Искам да припомня. Тук има предложение на народните представители Десислава Танева и Цвета Караянчева, което комисията по принцип прие като предложение, но редакцията, която след това трябваше да бъде направена за това кой е отговорен по отношение на регистрите, които трябва да се водят. В резултат на проведената дискусия сякаш комисията достигна до извода, че най-удачно е това да бъде Българска агенция по безопасност на храните.
Господин Абазов ще представи становището на Министерство на земеделието от гледна точка на това как да се облекчи процедурата по начин, по който земеделските производители да имат възможност да се регистрират в близки за тях места, освен това кой ще осъществява контрола. Това са въпросите, които касаят този параграф. Има и редакция, но предлагам да чуем официалното становище на Министерство на земеделието, прието от политическия кабинет по отношение на предложението да бъде или не Агенцията по храните. Заповядайте.

БЮРХАН АБАЗОВ: Съжалявам, че предния път не присъствах на разискването на тази точка, знаете че излязох малко по-рано, поради други ангажименти.
По тази точка е имало поне три-четири предложения кой да администрира процеса като се започне от областни дирекции „Земеделие и гори”, областни дирекции на фонд „Земеделие”, Агенция по храните, пръснати по малко във всички или само в една от службите. Но така или иначе след всички тези разисквания, които е имало тук, те продължиха и при нас в министерството, при цялото ми уважение към предложенията, които са направени и заисквани по тази тема, сигурно във всяко едно предложение има логика, но като прилагащо звено, като хора, които са призвани да администрират процеса и каквато е общата ни идея, процеса да бъде максимално облекчен, лесен за нашите земеделски производители, за животновъдите, и да се контролира процеса, ние в Министерство на земеделието стигнахме до извода, а това е и официалното предложение и становище на министерството – този процес да се администрира в областните дирекции на фонд „Земеделие”. Мога да изложа достатъчно мотиви и аргументи защо по този начин мислим ние, но в края на крайщата, за да се получи крайния ефект за земеделските производители и да не са пръснати на различни места, едното мляко тук, другото на друго място, и за да свършим работа предлагам в законопроекта да фигурира текст, който да определя като точка за администриране на този процес областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Взимам думата веднага, даже и с цел по-стегнато и експедитивно протичане на заседанието. Наистина, господин Абазов, на предното заседание възникна работен дебат коя би била най-подходящата администрация при вас, най-компетентната, за да регистрира тези договори, да осъществява контрола, така че оставихме въпроса отворен.
Групата на ГЕРБ в комисията ще се съобрази с вашето становище, защото в крайна сметка вие сте органа, който отговаря, така че ще подкрепим предложението, което направихте.

БЮРХАН АБАЗОВ: С риск да се повторя, при цялото ми уважение към всички предложения, които е имало досега, уважаеми дами и господа народни представители , позволете ни ние, прилагащия орган да знаем и да предложим най-доброто решение, най-добрите структури, които да администрират процеса, така че това е нашето предложение с обективната цел да се случват нещата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Видяхте ли останалите текстове? Член 55в, който касае прилагането на регламент на Европейската общност по отношение на браншовите и междубраншовите организации. Госпожо Танева, видяхте ли предложението си, т.1?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, да , видях го.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това означава, че текста на параграф 42, там където имаме „Българска агенция по безопасност на храните” се заменя с „ДФ „Земеделие”.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Госпожо председател, извинявайте, тъй като голяма част от колегите явно не разбраха заместник-министър Абазов, става въпрос за областните дирекции на ДФ „Земеделие”, а не за областни дирекции „Земеделие”, защото колегите разбраха – областни дирекции „Земеделие”.

БЮРХАН АБАЗОВ: Не, не, областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Първоначалното предложение на вносителите беше за кравето мляко да бъде в областните дирекции на ДФ „Земеделие”, сега се предлага за всички млека да бъдат на едно място.

БЮРХАН АБАЗОВ: За да не се повтарям не навлязох в детайлите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Член 55б, ал.4 на мястото на „областна дирекция на БАБХ” става „областни дирекции на ДФ „Земеделие”. „Контрола за спазване на изискванията по ал.1 до ал.4 се упражнява от ДФ „Земеделие”.”

ИВАН КАПИТАНОВ, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”: Подкрепяме идеята да си остане регистрацията на кравето мляко по досегашния ред, имаме достатъчно капацитет, опит и продължително сме администрирали този процес, така че не възразяваме. Имаме становище по отношение на млякото, което е различно от краве да се администрира от областни дирекции „Земеделие”, но в случай, че решите ще администрираме и млеката, различни от кравето.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само искам да допълня, че и с това уточнение ще подкрепим предложението за областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на параграф 38, който става параграф 42 с предложения текст и поправките, който е съгласен моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Имаме още едно гласуване, свързано с параграф 57. Това което предлагаме е – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и редакция на параграф 57, който става параграф 63.
По закона, това което е записано контрола е в Българската агенция по безопасност на храните, чл.74.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: В чл. 74 е разписан съответен контрол на министерството по определени текстове, контрол на БАБХ по определени текстове, контрол на ДФ „Земеделие” по определени текстове в ал.1, 2, и 3 съответно. Предвид това, че сега се взе решение да бъде в ДФ „Земеделие” би трябвало, за да има синхрон новите текстовете 72а и 72б, актовете и наказателните постановления да отиват при ДФ „Земеделие”, следователно ако вземете такова решение би трябвало да се направи редакция и да не се изменя както е дадено в раздаденото ви предложение чл.74, ал.2 да се направи редакция в ал.3, което касае ДФ „Земеделие” и там да се добавят членовете 72а и 72б, т.е. трябва да се направи редакция в ал.3.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Значи чл.74, ал.3 трябва да има редакция от гледна точка на това, което приехме, че контрола е в ДФ „Земеделие”.
Говорим за редакция на параграф 57, който става параграф 63 със следната редакция.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: И тя ще бъде в чл.74, ал.3 думите „чл.69-72” се заменят с „чл.69-72б”, т.е. досега ДФ „Земеделие” прилага тези разпоредби по отношение на чл.69 до 72, а сега става плюс 72а и 72б.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Който е съгласен да се приеме параграф 57, който става параграф 63 с току-що изчетената редакция, моля да гласува.

„За” – 20 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 20 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.
С това приемаме на второ гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2013 година.

Уважаеми колеги, в точка „Текущи” имаме предложение за обсъждане на информация относно двустранното сътрудничество между България и Катар в областта на месодайното животновъдство.
Причината да направим това изслушване е сериозното напрежение, което се получава, поради различната информация, с която разполага Министерство на земеделието от една страна, животновъдите, които са участвали в различни работни групи, създава едно усещане , че нещата или не се движат или не се движат в правилната посока. Затова предложихме това изслушване да се направи в присъствието на представители и на Министерство на земеделието.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, явно се налага малко да изчакаме.
Имам едно предложение за изнесеното заседание по-следващата седмица и във връзка с предстоящия зимен сезон да поканим заместник-министър Маринова да ни информира за готовността за предоставяне на дърва за огрев на българското население и проблемите, които има около това. На изнесеното заседание да бъдем информирани по този въпрос.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Обявявам 10 минути почивка, тъй като е обявена точка 3 за 15,45 часа.

/след почивката/

Предлагам да продължим, колеги. Кой ще докладва от страна на Министерство на земеделието? Има изпратена презентация за това, което досега е свършило министерството и съответно господин Марин Тодоров, който се води съветник на министъра по тези въпроси, не го виждам. Госпожо Ачкаканова, имате ли идея къде е господин Марин Тодоров?

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Каза, че е заминал спешно за Пловдив.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Най-спешното нещо е, искам да обърна внимание, е комисията и присъствието в комисията, не приемам никакви спешни, каквито и да било задачи при предварително обявен дневен ред.

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Това ми беше казано устно, не съм се виждала с него, не сме разговаряли, по принцип имам презентацията, но не съм упълномощена да я направя.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ами направете я, защото сте единствена от министерството.

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Съжалявам, но имам тази презентация само на хартия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имаме я всички, изпратена е, запознали сме се с нея. Няколко думи по това, което знаете.

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Първо, каква е целта. Целта е да се създаде едно сътрудничество, да се възстановят търговските отношения по възможност, с арабския свят. Също така да се използват българските производители, нашите животновъди, които биха могли да отглеждат месодайни агнета, да се използват български породи, които да бъдат кръстосвани с порода „Аваси”. Аз смятам, че това е презентацията, която имат всички, защото сме присъствали с госпожа Лалева в Земеделския институт в Стара Загора, тогава също говорихме, но това е един друг въпрос. По тази презентация ще говоря.
Естествено България разчита, българските фермери разчитат и на безлихвени кредити, за да може да стартира тази дейност, но това на този етап би следвало да бъде обсъдено, да бъде разгледано по-подробно. С изпълнението на тези програма би могло да се осигури износ към арабските страни на около 200 хил.агнета, 100 хил. от местни и месодайни породи, които вече са внесени и интродуцирани в България и 100 хил., които ще бъдат получени в резултат на кръстоски с порода „Аваси”.
През м.май 2012 година Министерство на земеделието и храните подписва един меморандум, споразумение за сътрудничество между Република България и държава Катар. Юни 2012 година в предходното правителство министър Найденов възлага на Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян да разработи такава програма за възстановяване износа на живи агнета, а също така и на трупно месо за арабските страни, като в програмата е акцентирано, че районите в които ще започне изпълнението на този проект ще бъдат Централна и Северозападна България. Тази програма на следващ етап е представена през м. юни 2012 година. Делегацията на „Хасан Фууд”, това е един инвестиционен холдинг от Катар, прави посещение в България, малко история за етапите, през които са минали тези преговори. До април 2013 година абсолютно никакво развитие няма по съответния бъдещ проект.
Малко история. След посещението на госпожа Захариева, вицепремиер във временното правителство, през м.април 2013година в Катар, министър Станков създава една работна група и възлага проекта да се разработи за цялата страна, а не само за тези райони, за които споменах преди малко, като целта, отново подчертавам, е да се увеличи броя на овцете в България.
След това новото правителство в лицето на проф.Греков продължава с тази разработка и по-задълбочено да следи развитието на проекта. Постави се задача да се коригира програмата чрез посланика на България в Катар, господин Зафиров, и предложението е представено пред инвестиционния холдинг „Хасан Фууд”. Очакваме отговор, в който да бъде определена дата за подписване на едно такова споразумение. Междувременно е направено и обществено обсъждане на проекта с голям брой заинтересовани организации, фермери и производители, именно това обсъждане е направено в Министерство на земеделието и храните. С този проект България предлага да се приложат два подхода към производството на агнета за износ за Катар.
Първият подход е да се мобилизират наличните ресурси на овцевъдството в България, при което възникват обаче два проблема. Първият проблем, наличните ресурси за производство на агнешко месо в България са изключително намалени и от 8,5 млн.овце в България през 1989 година, в момента са по-малко от 1 млн. Вторият проблем, през последните 10-12 години реализацията на български агнета е преди всичко за европейския пазар и то основно Италия и Гърция, където се реализират т.нар. леки агнета. Това са агнета с живо тегло под 25 кг, докато арабските страни търсят агнета с живо тегло над 35-40 кг.
За вашата вметка, че не са агнета. Това са агнета, защото агнетата са лек и тежък тип, тежък тип агнета са тези, които в ранна възраст достигат високи килограми, до тримесечна възраст те могат да бъдат 35-40 кг живо тегло. Шилетата са когато живото тегло е действително 40 кг, но възрастта е пет-шест месеца. Това е разликата. Да, арабският свят приема и шилета, т.е. възрастта е над пет месеца, над шест месеца, осем месеца, в арабския свят се приема и такава възрастова граница.
И вторият подход, това е да се създадат условия за бързо увеличаване на стоковите овцеферми от местни, локални, регионални породи. Защо трябва да бъдат създадените стада от местни породи? Първо, за да могат да използват пасища, без друго хранене в зависимост от региона, в който се отглеждат между 210 и 300 дни. Овцете трябва да се агнят основно декември-януари, и най-късно до края на април. Както преди малко казах, агнетата трябва да са с живо тегло над 30 кг. След продажбата на агнетата овцете могат да излязат във вископланинските пасища на паша. Разплодните животни за новите ферми трябва да се закупят от съществуващите вече в България ферми, което веднага ще подпомогне тяхната икономика и самите те ще увеличат капацитета си. Може да се използват, разбира се, и новосформирани стокови ферми, да се прави промишлено кръстосване с породи „Аваси” и „Ил дьо Франс”. „Аваси” е арабска, кюрдючна или тлъстоопашата порода, „Ил дьо Франс” е френска месодайна порода овце.
Основната цел за бързото увеличаване на стоковите овцеферми от регионални породи е рязко да се намали себестойността на произвежданото месо чрез специализация, отглеждане на овце без доене, внедряване на технологии, позволяващи отглеждането на големи стада, ускорено производство на хибриди със специфични качества, както казах тлъстоопашати агнета, кръстоски на породата „Аваси” или пък хибриди с различни месодайни породи. В България представените месодайни породи са „Ил дьо Франс”, „Мутон Шароле” и „Софолк”.
Как ще се постигнат тези резултати и поставената цел? Идеята е, чрез безлихвени кредити, това с което започнах в началото. Второто нещо, кредитите ще са закупуване на животни, закупуване на фуражи, за изграждане или модернизация на овцефермите. Връщането на кредитите ще става чрез фючърсни сделки. Чрез предварителни договори с Катар трябва да се определят квоти и цени за износ на агнета за период не по-малък от 5 години, а направените предварително бизнес-планове показват, че не повече от 25 % от приходите ще са за изплащане на кредитите.
Какво се предвижда и как би се развивал проекта? Предвижда се ежегодно да се създават 50 нови стокови стада от по 500 овце майки. За програмата „Катар” овцете в стоковите стада да се заплождат с кочове от породата „Аваси”, да се агнят през месеците декември-февруари, така че агнетата да се реализират като млечни агнета. В някои става агнетата заедно с майките си да излязат на пасищата и се реализират през лятото или началото на есента. Отново подчертавам, живото тегло трябва да бъде над 35 кг.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Нали имаше някакво увеличение да е само в месеците, защото като излязат с майките… Относно вметката. Говорим за скоростен растеж на агнета, а в същото време говорим за пасищно отглеждане, което само по себе си е абсолютно в разрез с това. Пасищното оглеждане, според мен, говорим за 6-8 месечно угояване на агнетата, това не е тримесечно. Може да се диференцира как точно тези агнета ще се дават на катарците, защото катарците са един много добър консуматор, имат пари и те избират хубава стока. Не може да излъжем катарците с качество.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Караколев, все пак госпожа Ачкаканова като представител на министерството прави презентация на това, което до момента е направено. Тук може би трябва да се каже колко пъти е обсъждан този проект и докъде е стигнал от гледна точка на втора страница – очаква се официален отговор, направена корекция, обществено обсъждане с неправителствени организации, подготовка на междуправителствено споразумения. Самата технология не е най-важно да обсъждаме, а тези аспекти.

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Права сте, госпожо председател, защото тези подробности, за които задава въпрос господин Симеон Караколев, аз мисля, че това е процес на уточняване и на развитие, договаряне, когато получим някакъв отговор. Ние все още нямаме никакъв отговор. Но ако трябва да влезем в конкретика, да, но аз преди малко казах, единия вид са тежък тип агнета, които достигат високо живо тегло за кратък период, другия вариант е това, което колегата кажа – шилета на по-голяма възраст, тогава става пасищно отглеждане, но това са вече подробности, които ще бъдат обсъждани, когато имаме някакъв отговор. Все още няма получен никакъв отговор и не се е стигнало до междуправителствена спогодба, на която да може да стъпим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. На втора страница, искам да обърна внимание, на втора страница всичко има много пожелателни текстове, всичко е със „ще”. Питането е – ако има някаква договореност все пак сроковете как се реализират и как става в процедура до достигане процедура на междуправителствено споразумение. Явно без него няма как по-нататък да вървим, каквато и технология да се прилага.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Точно в контекста на това, което казахте, беше и моето изказване. Да не се спираме чак толкова на самата технология, а докъде са стигнали отношенията между българското правителство и катарците. Това е важното в момента.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Искам и още нещо много важно да кажа. В крайна сметка говорим за бранша, а бранша не е съгласен с тази програма. Затова се опитваме да вземем отношение, то не е свързано само с технологията, по принцип цялата тази програма не е насочена към бранша. Тази програма е обсъждана и на всяко едно обсъждане бранша не е бил съгласен с тази програма. Въпросът е каква ще е, защото държавата ще носи някаква отговорност при евентуален неуспех. Именно Катар иска гаранции от държавата, а бранша не е съгласен с такава програма. За бранша тази програма няма да работи, тя не е насочена за развитие на бранша.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Можете ли по-конкретно да кажете какво представлява програмата?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нали току-що чухме.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Не, към господина се обръщам.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Програмата , за която госпожата говори.

МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Не тази програма, вие за която говорите.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Аз говоря, че бранша не е съгласен с тази програма. Браншът е запознат с една единствена програма с ръководител проф.Марин Тодоров. Тази програма, още в самото начало, когато Катар идваха миналата година, една година предистория, тогава дойдоха с едни ясни искания. Катар иска тлъстоопашати агнета от България. Всички ръководители тогава на министерството, на институтите доведоха катарците да видят тлъстоопашаати агнета, а никой не казва, че в България тлъстоопашати животни няма. И тогава предложихме ние като асоциация, която се занимава с такива животни и ги внасяме, защото в България няма, предложихме на заместник-министър Димитров да се внесат кочове, най-лесни и най-бързия начин, който не ангажира абсолютно с нищо държавата, внасят 200-300 коча, това ще струва на държавата 200 хил.лева, внасят се кочове, кръстосват се с българските овце, викат се катарците – тези агнета харесват ли ви? – харесват ни – каква цена? – такава цена. И тогава да се правят програми, цифри, едни милиони се въртят виртуални, ще строим заводи! Ние досега ги събаряхме, сега ще строим! Нещо не се връзва нещо! Говори се за едни фючърсни сделки, обвързващи сделки, кредити, ама никой не е питал бранша ще тегли ли такива кредити! Как ще става това нещо?

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Госпожо Бъчварова, в началото започнах с това, че май 2012 година Министерство на земеделието и храните е договорило нещо, което оттогава досега не се е случило. Да, има някаква заявка от катарците и може би предварително трябва да разработим един нов проект, а не да се стъпва на това, което досега няма никакво развитие. В този смисъл е прав Симеон Караколев, защото наистина сме се събирали и сме обсъждали, и тъй като от самия партньор няма някакви постъпки и досега получен отговор, тогава трябва да помислим за друг вариант.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Госпожо Бъчварова, тогава трябва да се включи бранша.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Първо, тук в комисията трябва да се уточни какво е направено досега и какво трябва да се коригира, за да се случат нещата. Но това няма да стане, ако министерството работи с екип и предлага идеи, но не ги прехвърля върху тези, които ще ги изпълняват, т.е. върху животновъдите, които също трябва да бъдат включени в тази работна група. Затова изслушването е важно, за България е важно да има такъв проект. Държавата ще гарантира тези средства, които идват за подпомагане, но при ясни правила и условия, които удовлетворяват всички страни.
Така че чакаме предложения за това как трябва да се върви оттук нататък.

Д-Р СТАЙКА ЛАЛЕВА, директор на Земеделски институт, Стара Загора: Аз бях член на една работна група, която беше определена със заповед на министър Станков и трябваше да посети Катар 25-28 май 2013 година, за да разговаря с „Хасад Фууд” за изграждане на научно-производствен комплекс в структурите на ССА. Наистина, ние бяхме приети на много високо ниво в „Хасад Фууд”, втория човек, който пое ангажимента да представи нашата концепция и тя принципно бе приета. Само няколко думи с предистория.
В тази концепция се използва материалната база, човешки ресурси и научен потенциал на Селскостопанска академия. Първият етап е изграждане на собствено стадо от 22 хил.овце-майки като към тези звена, където са разположени институтите има и 5 хил.овце в частни стопани. И както каза господин Караколев, изричното настояване на катарската страна и „Хасад Фууд” това е използване на кочове „Аваси”, не месодайни агнета, и правилно ние говорим не точно за тежки агнета, а по-точно за шилета, 35-40-50 кг, но това е желанието и на нашите животновъди, защото след 25 кг те растат най-бързо и може да използваме пашата и да получим най-евтин приръст. Това което се договорихме, по-скоро приеха в тази концепция ангажиментите на катарската страна са инвестиции в ремонт на сградния фонд, знаете, че не е в добро състояние, закупуване на техника, закупуване на фуражи, за плащане на Фонд „Работна заплата” и закупуване на тези 20 хил.животни от българските фермери като заложената цена е 200 евро на бройка. Сами разбирате, че това е значителен доход за самите наши фермери, от които ще закупим 20 хил.женски агнета и то с участието на браншовите структури, защото именно те, особено развъдните асоциации могат да ни кажат откъде да бъдат закупени и кои частни стопани могат да се присъединят към този проект.
Това, което трябваше да се изясни, ние докладвахме в министерството като се върнахме, беше участието на Академията, като това е с наема на земята и на сградите, нищо не се продава, те просто ни плащат наем, а катарската страна ще даде средствата за изброените неща – ремонти, животни, фуражи и т.н. Ангажимента, който е – изкупуват всички мъжки животни, а в същото време се търси пазар и за женските. Знаете, ме тлъстоопашатите агнета се търсят все повече, тъй като мюсюлманското население в самата Европа вече е много. Германия, Франция, Англия, по религиозните празници те потребяват значително количество агнета от този тип.
Има още една възможност, която ССА като структура и научния потенциал може да изпълни, това е ние сами с ембриотрансфер да си създадем стадо от тяхното „Аваси”, което е аборигенното, т.нар. нахмие, което се отглежда в района на Катар и за този тип кръстоски може да де постигне най-висока цена. Дават се премии в самия Катар за този вид кръстоски. Няма да казвам цена, но тя може да бъде 1-1,5 евро над стандартната цена за килограм живо тегло, което значително. А ние имаме възможност, имаме ресурс, вече с лапароскопия сме направили първите стада още 2002 година от „Аваси” в България. После асоциацията на господин Караколев внесе и вече имаме значително количество от тези животни. От неговата асоциация могат да се закупят кочовете „Аваси”, които да влязат в академията и стадата.
Що се отнася до притесненията на министерството за генофонда, аз смятам, че академията е доказала, че съхранява генофонда през години. Петте хиляди животни, които се отглеждат в структурата на ССА са генофонда и ние сме го запазили, независимо от катаклизмите, проблемите, които сме имали. Още повече, че тези кръстосвания, тази генетика, която ще се създава, тя ще се създава под контрол.
Много важно изискване от страна на Катар беше и мониторинг върху храненето и то непрекъснат мониторинг, затова искаха да бъдат съсредоточени на няколко места, а не из цялата страна, за да може да се наблюдава.
Правилно каза господин Караколев, те искат агнета от октомври до май. И в направената схема ние може да произвеждаме през този период и тежки агнета, тъй като една част от овцете ще ги заплождаме април-май, а другата август-септември и покриваме целия период. С това стадо от 22 хил. ние гарантираме минимум 15 хил.мъжки агнета от структурата на ССА, разпределени през тези месеци означава, че още няколко пъти по толкова ще закупуваме от частните стопани, за да може да се товарят кораби, 6 хил. е капацитет на малките баржи, които пътуват.
Смятам, че това е успех, беше приета концепцията. В разговора те подчертаха, че чакат цяла година предложение от България и все още нямат такова, не мога да цитирам името на господина, и очаква да се изяснят нещата, като тяхното желание е създаване на смесена фирма, но държат партньора да е държавна структура, това е тяхно изискване, като участието на ССА да е 49 % и тяхното 51 %, тук вече юристите трябва да кажат. И другото тяхно изискване е да се осигури необходимата площ за тези 22 хил.животни, имам предвид за паша и груб фураж, това е от ДПФ, или горски площи, които могат да се ползват за пасища.
Вторият етап е 100 хил.стадо, като тук се разширява и в структурите на академията, но основно в частни структури, където вече като се започне самия процес сигурно ще има много въпроси, но те ще се изглаждат впоследствие.
Искам да кажа, че в проекта предишния има посочени кланици, но самия Катар внася 1 млн.агнета годишно. Едва 1-2 % като охладено месо и това е гастербайтерите, там имат две огромни мощности, по 50 хил.агнета месечно колят, кланици по техните изисквания „халал”, така че условието е да бъдат живи агнета.
Консултантският екип, с който работихме има вече няколко успешни проекта на „Хасад Фууд” в Австралия, Нова Зеландия, в момента мисля, че водят преговори в Турция и Румъния. Това е което свършихме, представихме го, смятам, че е успешен, има и за бранша. Първият пряк приход това е от закупуване на женските агнета, от тези 5 хил.части, които ще тръгнат и от това, че ние осигуряваме един периодичен пазар, защото не е толкова проблема в санирането на сектора, колкото в пазара, това че няма ритмичност и да сме сигурни, че януари аз ще продам 50 агнета, февруари толкова, а така планирано, първо изкупуваме агнетата от равнините, господин Караколев, там най-бързо растат, след това отиваме полупланините и планините най-късно това са вече майските агнета или отиваме на септември октомври, когато се връщат от планината.
Това е проекта, т.нар. проекта на Селскостопанска академия. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Накрая излезе, че имаме два проекта и от тези два проекта няма движение напред, което означава, че на някакъв етап трябва да има събиране на позициите и единно становище на българската страна.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Сега за първи път чуваме, че има втори проект. Аз съм по заседания от една година, от работната група при вицепремиера Захариева, или аз съм толкова малоумен да не знам, че има втори проект! За първи път се обявява, че има създаден втори проект, досега единствено лекции по тези неща, които са абсолютно непрагматични, проф.Тодоров. За първи път чувам, че има втори проект, а аз съм в работната група, която беше сформирана от вицепремиера Захариева.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Госпожо председател, на първа страница – през юни 2012 година се възлага на Троян да разработи програма. Но тук говорим за Централна и Северозападна България, това ли остава? И защо само там?

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че са основателни притесненията на асоциацията, тъй като общо взето познавам тази порода, тя е внесена преди повече от 20 години и е отглеждана в Русенски регион. И според мен този проект икономически не е обмислен добре, тъй като отглеждането на тази порода има някои особености, които ако не се знаят от хората, които са правили проекта всичко ще бъде обезсмислено. Кръстоската, която казвате, че ще се направи като предложение за внос на мъжки разплодни животни, е добра. Въпросът е, че това което залагате и като разходи може би няма да покрие, не знам кой е правил обосновката, да покрие цената, която се предлага. Това с пасищното отглеждане, породата „Аваси” не е само са месо, тя е и за мляко, и когато се изкара на високо планинско отглеждане там възникват други проблеми от гледна точка на млеконадоя и на проблемите с мастити, които възникват, аклиматизацията. Според мен трябва да се вслушате в предложението на асоциацията, тъй като те ще бъдат консуматори на този проект и ако нещата не се сведат до предложенията, които те правят, мисля че този проект няма да има никога реализация. Не знам научните среди какво мнение изразяват, каква практика имат и ползват, но според мен това е нещо утопично, като е седнал някой и го е писал, като теория, но на практика няма да се получи нищо.

Реплика: За мъжките животни ясно, женските как ще са?

Д-Р СТАЙКА ЛАЛЕВА: Постигнахме споразумение, в първото предложение, когато са идвали 2012 година, мога ли да отговоря? Когато са идвали 2012 година предложението отправено към катарците е било да се използват само автохтонни породи или аборигенни. Това обаче никак не е удачно като знаем колко малко бройки са и трябва да се съхраняват. Затова при нашите преговори с Катар май месец, стигнахме до споразумение, че като подложка или майчина порода могат да се използват абсолютно всички отглеждани в България породи. Разбира се това е пак с помощта на асоциациите и в контекста на запазване на генофонда.
По отношение на „Аваси”, тя никак не е сложна и господин Караколев ще се съгласи, че в България се отглежда много отдавна, има и чистопородни стада, които са високомлечни. Освен това при Ф1 кръстоски имаме значително повишаване на млечността. България е от малкото страни, където доенето е традиция и производството на млечни продукти – кашкавал, сирене от овце мляко, имат неограничен пазар. Затова още 2000 година с лапароскопия, но сега се внасят и кочове, и семенна течност всяка година, това не е нещо, което да е ново, непознато и за нас като учени, и за фермерите.

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Това беше парадокса в началото, че тук пише само за Централна и Северозападна България. И ние се учудваме, в тези региони няма такава популация на овце, най-много овце има в Бургас, Странджа, в равнините. И оттам възникна от бранша въпроса защо се ранкира страната по този начин. След това, защо се създават още в самото начало едни изкуствени условия за неуспех? Тези породи, за които става въпрос – регионални, местни, автохтонни, те наброяват 50 хил., като цяло в цялата страна. Ние говорим за кантар, да изнасяме по 50 хил.агнета годишно, 80 хил., 100 хил.! Е как ще стане това нещо? Това е в разрез като цяло със ситуацията в страната.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Аз съм от Северозапада и ще ви кажа вероятно защо това е включено. Аз не съм запознат с тези проекти, сега чувам за тях, но Северозапада е много трудно място за живеене, и може би една от причините е било да се създаде поминък. В Северозапада е имало много стада овце през годините, това е планински и полупланински регион, смятам, че са идеални условия за развитие на овце. Вероятно затова е включено. Да не говорим в другата крайност, да не е в Северозапада, защото не е направено нищо или пък че има спор. Нека там където може да се развива, но да не се изключва и Северозапада.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не виждам защо трябва да си губим времето, тук има безумици, това не проект, това са свободни писания на някой ентусиаст. Фючърси ще продават! Ами ние трябва да имаме милиони овце, за да правим фючърсни сделки! В същото време след 5 години ще ги договарят тия неща, 5 години гарантирани цени, какво е това нещо?! Не знам кой е авторския колектив на това нещо кой е, но това не е проект. И сега обсъждаме толкова много време, така няма да стане нищо. Неясни са източниците на финансиране, нито как ще стане това нещо. Защото тези количества овце, за да се произведат трябва ясна, точна програма, с точен разчет, със стратегическа визия и добре планирано мероприятие. Ние такива данни нямаме, разсъждаваме на някаква база. От гледна точка на животновъдите да, животновъдите могат да изработят една перфектна схема как да стане, въпросът е как да се реализира това със съответните икономически параметри. Нямам нищо против, но това не го виждам как ще се случи!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Целта на обсъждането е под някаква форма за мотивираме създаването на проект, който да е работещ и да се финансира. Това е идеята. Но доколкото се разбира от това обсъждане няма допирни точки. Предложението на Министерство на земеделието не кореспондира с другото, което означава, че за да искаме да успеем с усвояване на средства и пазари трябва да имаме работещ проект. Целта ни е именно това – да съберем групите, за да направим необходимото. Така виждам и обсъждането от днес.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Госпожо председател, аз се обръщам и към господин заместник-министъра, да се направят разчети, да се направи визия как да се случи това, защото пожеланията – добре, към близкия изток има пазара наистина. Но да се направи разчет как да се случи, да се направи една схема, върху която да разсъждаваме – приложима ли е, не е ли приложима. Ние тук нямаме схема, нито някакви варианти, да не говорим за финансови варианти, каква реализация ще намери в бъдещето.

БЮРХАН АБАЗОВ: Взимам повод от думите на господин народния представител. Аз също съм заварил този проекта на някаква фаза. Някой го е стартирал. Знам за този проект, толкова колкото и вие. Някой каза – много са сложни нещата. Не са сложни нещата, нещата са много прости. Дошъл е един купувач на агнета, казал е „Искам да купувам такива агнета”, описал е параметрите на агнето. Вкарал е едни пари в наша банка, за да сме сигурни, че той е истинския ни контрагент и чака от нас вариант. И доколкото разбрах този вариант се обсъжда вече първа-втора година и с този темп на развитие ще се обсъжда още две години и до никъде няма да стигнем. Човека ще си вземе нещата, ще отиде в Австралия, в Нова Зеландия и ще си направи проекта там, или в Румъния или Унгария.
Човекът е казал – искам такива агнета, толкова бройки, с такава ритмичност, искам този партньор да е насреща. Тези два проекта няма как да ги уеднаквим. Имаме задачата днес да отговорим на този партньор можем ли да изпълним тази поръчка, или не можем. Кого ще ангажираме? Селскостопанска академия? Браншовите организации? Или други структури? Това е наш вътрешен проблем. Въпросът е дали можем да го направим или не можем. В момента се обсъждат два проекта. Виждам, че няма никакъв напредък от две години и по двата. Времето не е безкрайно дълго. Дали ще се обединят двата проекта, или ще се роди трети е наше решение, което ние много бързо трябва да предложим на нашите партньори, за да излезем от ситуацията и да кажем хващаме ли се с тази работа или не се хващаме. Аз присъствам за трети път на тези дебати, влиза се в детайли, коя кръстоска, кое животно, кой ще продава фуража и т.н. И влизаме в детайли и нищо не се получава. Не искам да изпадам в подробности, защото съм ги слушал и затова говоря нещата по-генерално. Ние отговаряме на нашия партньор „Да, ние можем да произведем тези агнета” или „Не, не можем да произведем тези агнета.”. Той е дошъл при нас с най-добри чувства, защото е работил на времето с нас, в бизнеса обаче чувства няма, тези чувства не са безгранични, ще види в един момент, че ние не може да намерим формулата и ще отиде в друга държава. Така че тези спорове не бива да са прекалено дълги. Трябва да предложим бързо вариант как ще работим с него., но сме длъжни да дадем този отговор като министерство, като държава в най-кратко време. Иначе изпадаме в едни безполезни спорове, от които никой няма нужда, нито академията, нито браншовите организации.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ами поръчайте да се изготви такъв проект, с точен разчет как ще стане!

СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Господин Абазов, бранша и министерството нямат разминаване. Бранша иска така – цена, условия – и той казва може или не може да произведе. Но никой не пита бранша. Тук се правят едни схеми, все едно на луната овце ще слагаме. Ама имаме 500 хил.овце, теоретично от тях повече от 500 хил.агнета не може да продадем. Въпросът е, че Катар ги иска тлъстоопашати. Държавата казва – искате ли фермерите, които искат, даже не им трябват на хората и кредити. Дайте му коча безплатно, той ще произведе агнета и само им дайте цена, като има договорена цена, дайте им 5 лв. на живо или 6 лв., хората ще си подпишат договора всяка година. Ние сега сами си усложняваме нещата. Бранша не е на различно становище от вас. Тук се говорят неща, които стават все по-сложни и нерационални. Катар са казали цена, ама никой не я казва. В момента в Румъния на Констанца купуват на 2 евро живо тегло. Ние щото сме по-симпатични на Катар от нас ще го купят на 2,50 евро. Но бранша ще продаде ли на 2,50, като продава на морето на 7 лв? Никой не казва. Да кажат на бранша какво се иска от него. Да, нещата са елементарни.

Д-Р СТАЙКА ЛАЛЕВА: Само искам да вметна, че заложената изкупна цена е 3 евро. Фуражите са на цената, която е действаща в момента, но изкупната цена е 3 евро на килограм живо тегло. Там има параметри, абсолютно всичко е облечено в цифри. Просто не поискаха да ви ги изпратим. А за изкупуване само на женски агнета сме заложили 200 евро, които са шилета от българска страна, а за кочовете са 700-800 евро, това е цената на кочовете, които може само от Испания да внесем, ако нашите не стигнат. В проекта има цифри, срещу всеки разход и приход съответно. Това е договорено с тях, обсъждана е тази цена.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Комисията трябваше да има този проект. Сега говорим ей така, без да сме го виждали. За да имат мотив овцевъдите да произведат тези овце те трябва да знаят какво могат да спечелят, конкретен финансов разчет и план. Без този план как да стане? Сега няма схема, нищо не е разработено.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако гледаме пазарната ситуация този проект е важен. България и тази година има сериозни проблеми с търговията с агнета. Затова молбата е министерството, всички структури които са ангажирани да предложат едно споразумение, т.е. това е важно условие – трябва да има действащ проект, за да бъде подписано междуправителствено споразумение. Трябва да има финансов проект. Не е казано, че следващата година ще сме по-добре с пазара на агнета, т.е. трябва да работим сега, за да можем да го подпомогнем и по този начин, с такъв вид споразумение. И молбата ми е да се направи в спешен порядък, в рамките поне на месец да стане разработването.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имам предложение за това какъв проект да се направи и той да е работещ. Много странно е, че основния говорител на проекта е госпожа Лалева, която е директор на Института в Стара Загора. Нормално е основния говорител на проекта да е бранша. Смятам, че предложението и интереса на Катар е много добра възможност за България. Истината е, че за да удовлетворим искането на Катар на практика в България трябва да се увеличи производството. Със сегашното производство, това което искат не може да се изпълни заявката. Трето, Катар е готов да финансира този проект. Прекрасно. Всичко би се получило, когато интересите се срещнат. Тези схеми дето ги гледам тук, то посредници, то стрелки, няма смисъл да се усложнява. Катар иска гаранция от българска страна. Прекрасно! Според мен това може да стане чрез съвместно българо-катарско дружество, като Катар осигурява финансирането, да не намесваме Българска банка за развитие, че там попадаме под други забрани относно субсидиите и т.н. Да продължа с моята проста идея. Катар финансира в това дружество. Българската страна какво прави? Тя осигурява от другата страна на масата производителите, животновъдите, които ги има регистрирани в службите си, задължава с договорите производителя „х” – толкова бройки, дава ти се това финансиране, предлага ти се тази цена, прави се застраховка, за да няма риск дружеството да не върне капитала на Катар и това е. Толкова ли е сложно? Посредници тук, схеми, цени на фуража! Госпожо Лалева, в кое време живеем? Как ще определяте в проекта цени на фуражи? Ами някои имат фуражни кухни. Проектът е прекрасен! Аз съм убедена, че това е прекрасна възможност за българския животновъд. В договарянето за обема ще намерят и допълнителна печалба като цяло за фермата си. Според мен трябва да се отиде на такъв тип взаимоотношения. Проблем на животновъда е как той ще уреди изхранването, производството и когато представител на българо-катарското дружество го вижда, той може да уреди няколко гаранции. Първо, застраховка на парите за производството на бройките, второ, гаранции под формата на субсидиите на плащане на глава животни и ред други, и за катарската страна да кажете „Ето, има гаранции от българска страна.“
В крайна сметка на този сектор „Животновъдство“, който е в много тежко състояние и е относително най-неподкрепен да се даде възможност, с която те да финансират увеличаване на тяхното производство, през сигурна реализация и от тази сигурна реализация да подпомогнат и основното си производство и продажбите на вътрешния пазар. Това е моето предложение, изключително опростена схема.

Д-Р СТАЙКА ЛАЛЕВА: Само да допълня, защото може би не стана ясно. Аз не съм говорител на проекта, но понеже участвах в работната група от страна на ССА и съм включена със заповед на министъра в работната група, затова говоря аз, като представител. Това което аз казвам е съгласувано с „Хасад Фууд“ и те са го приели. Просто очакват да бъдат поканени на работна група и да бъдат изяснени тези параметри. Те могат да се движат и на 3 евро, нищо не казвам. Тяхното желание, в предварителните разговори, които не съм водила аз, а ръководството на ССА, че те искат държавна структура. Освен това, което в този проект…, момент, не говоря за съвместна компания, аз съм научен работник, не съм юрист, юристите ще решат как да се направи това съвместно дружество.
Май месец бяхме там, те поискаха в едномесечен срок да се отговори, за да може да изпратят хора от „Хасад Фууд“ , това е техния инвестиционен фонд, който е приел концепцията в общи линии, да дойдат на посещение в България, на предпроектно проучване, да погледне структурите на академията, да погледнат частните ферми и да се предвидят всички параметри на такова сдружение. Това беше на 28 май, тогава си тръгнахме, представихме го в министерството, за да започне да се процедира по другите стъпки. Не казвам, че ССА е единствения параметър, който може да бъде, говоря като участник. Те искат държавна структура да участва, пак е бенефициент, нима ние няма да закупим тези животни? Извинявайте, 3 евро наистина е цена, в момента на 3,50-4,00 лева вървят. Има над 30 хил. мъжки агнета и те ще изядат главите на фермерите, мисля, че знаете това нещо. Беше сушава година и в момента те им изяждат фуража за зимата. Ако беше малко по-рано направено, тези 20 хил.женски агнета нямаше да отиват за клане, защото трябва да отидат за клане, не могат разширено възпроизводство, хората нямат възможности. Двата проекта не си противоречат, просто стъпка по стъпка, който и да тръгне. Ние сме отишли не самоволно, със заповед на министър Станков и са разработени тези неща, има си конкретни параметри, които са приети от катарска страна.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да прекратим дискусията на този етап.

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Може ли, госпожо председател? Извинявайте, че ви прекъсвам, но от одеве се опитвам да взема думата. Изслушвам всички, защото най-малкото и специалността ми е така, селекционер-овцевъд и в последните десет години се занимавам много пряко с тези въпроси. Не искам да противореча на колегите, да, животновъдите трябва да бъдат подпомогнати по този начин със създаването на един хубав проект и той да се изпълнява съвместно. Но къде ще е ролята на държавата? Ние продължаваме да говорим за два проекта. България няма потенциал за два такива паралелни, огромни проекта, това е нещо грандиозно. Ние бихме подкрепили един проект, може би наистина трябва да се сформира един екип, който да разработи един работещ проект, както господин Абазов каза, нещата са лесни. Базите ги имаме, имаме възможността, имаме потенциала, но контрола на държавата. Нашата държава, Министерство на земеделието последните 13 години изключително много работи и плаща за създаване и съхранение на генофонд, ако ние безконтролно пуснем изпълнението и работата по един такъв проект, представете си, вие също сте специалист, какво би се случило?! Аз не подкрепям единия или другия проект, защото виждам, че има несъвместими неща, които са посочени, но това е правено преди повече от година и половина, като някакъв идеен проект. Би могло на следващо заседание, или както казахте предлага се един срок и в този срок се правят нормалните предложения съвместно със Селскостопанска академия, с развъдните организации, обсъждане и се взима решение за следващите действия. Това е моето предложение.

Реплика: Ще си позволя да ви репликирам и то грубо. В този проект, той не е да контролирате някой и да му налагате вашите виждания и вашите мнения за подпомагане бизнеса на животновъдите.

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Вие не сте ме разбрал, в никакъв случай не го казах това нещо!

Реплика: Точно това казахте! Ако пуснете проекта безконтролно! Вие какво искате? Да наложите на животновъдите да им наложите на колко да продават?

ЕВГЕНИЯ АЧКАКАНОВА: Не, аз говоря за съхранение на генофонда, само на генофонда! Защото ако един животновъд, който десет години е подпомаган, за да съхрани, да създаде някакъв генофонд и в един момент този животновъд има възможността да получи 1 евро над другата цена, която получават всички останали, представете си какво се случва с генофонда, който е създаден!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вярно е, че за различни неща се говори.
Да обобщим. Предложен е проект, по който е работено. Този проект някой подкрепи ли го? Не. Така. Този проект, така както е представен считаме, че не може да продължи по-нататък, за да се достигне до това правителствено споразумение. Аз все пак акцентирам, че трябва да има работещ проект, чрез който да се достигне до подписване на споразумение, да има инвестиции, за да може да осъществим и пазара. Не трябва да се спира до тук, може да има грешки, може да има конфликти, но трябва да се продължи напред. Да се разработи проекта и да се предложи в кратък срок за обсъждане, така че да може да бъде подписано това споразумение и да има финансиране, на което животновъдите се надяват, за да подобрят финансовото си състояние, пазарите са определящи. Както виждате пазара е най-труден в 2013 година, трябва да предвиждаме и да правим стъпки, с които да го улесним.
Като заключение, предлагаме продължаване на работата, но проекта, който трябва да бъде реализиран трябва да бъде икономически обоснован, изпълним. Вярно е, че трябва да има гаранции от страна на българската държава за изпълнение на проекта, но в същото време трябва да има ангажимент и на всички развъдни организации и животновъди, които ще се включат в неговото изпълнение. Министерство на земеделието продължава с разработването на проекта.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Необходимо е министерството да поеме ангажимента, за да се случат нещата. На нас ни е необходим един проект!

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Сигурно и в двата проекта има полезни неща, но трябва да се седне на масата и да се работи.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз бих помолил да се представи ясна и точна схема, господин заместник-министър, може да го възложите на конкретни изпълнители, не животновъдите да правят конкретни икономически параметри, а икономисти да го направят този проект. Бранша ще го поканите, не може да не участва, говоря за чиновници, които да го изпълнят. Дайте ни точен проект с разчет – има ли смисъл да се прави такова споразумение, може ли да го изпълним или не можем. Защото може да се окаже, че няма смисъл, това сега не го знаем, нямаме анализа. Да се направи един анализ и да ни се представи, защото в момента се говорят празни приказки.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, на всички участници! Проектът е важна част от нашата работа. Закривам заседанието!
/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА


75 744 знака