1. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерски съвет на 03 октомври 2013 година за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 15

На 16 октомври 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерски съвет на 03 октомври 2013 година за първо гласуване.
3. Текущи

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието на комисията, имаме кворум.
Днес първа точка от дневния ред е – Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф. Греков. Това става в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, т.нар. блиц-контрол.
И втора точка – обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23 внесен от Министерски съвет на 03 октомври 2013 година за първо гласуване.
И точка „Текущи”, в която може да обсъдим и други теми.
В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам да ви припомня по отношение на блиц-контрола, че всяка една парламентарна група има право да зададе по два въпроса, всеки един въпрос в рамките на до две минути да бъде зададен, съответно министъра на земеделието предоставя отговор в рамките на до три минути. Може да има реплики, коментари на зададените въпроси. Въпросите по правило би следвало да се отнасят за политики, предвид факта, че се задават в момента и се отговаря в момента, едва ли ще може с точни данни да се представи една или друга политика.
Предлагам да започнем като по Правилник започват представителите на най-голямата парламентарна група, парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте за първи въпрос.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, аз искам да попитам, първо за процедурата. Този блиц-контрол е ограничен в рамките на час и половина, но на практика блиц-контрола продължава докато има въпроси и няма ограничение на народните представители от парламентарна група, които задават въпросите. Така е регламента на чл.26. Няма ограничение в броя на народните представители, които могат да задават въпроси.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: От парламентарна група, от всяка парламентарна група по два въпроса.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Малко неясно е написано.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Започваме от най-голямата парламентарна група, има и второ завъртане. Аз участвах в такъв блиц-контрол в Комисията по наука и образование, затова смея да твърдя, че така беше проведен със съответния регламент, който е записан – по два въпроса от парламентарна група.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз участвах на такова изслушване в Комисия по бюджет и финанси с финансовия министър, там нямахме такова ограничение, затова исках да уточним предварително.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По два въпроса на парламентарна група, осем въпроса.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ето, пише „член на комисията от всяка парламентарна група”, всеки един член би имал право, ако се вмества във времето може да задава въпроси неограничено. После ще цитирам правилника, но сега да премина към първия въпрос. Да, ще го уточним, нека да видя и аз текста, за да не губя времето в процедура, защото аз го четох и в Комисия по бюджет и финанси нямахме ограничения извън общото време на министъра от час и половина.
Първият ми въпрос е свързан с обнародвания проект за Устройствен правилник на Българска агенция по безопасност на храните.
Уважаеми господин министър, в две позиции искам да задам въпроса си. Първата е за съкращенията на 135 щатни бройки. Втората позиция, по който искам да задам въпрос е по отношение на структурната промяна, която касае обединяването на дирекции „Координация и контрол, граничен контрол” и 28 областни дирекции по безопасност на храните. Въпросите ми свързани с тези притеснителни, според мен, промени са по повод възможността, за съкращаването на щатните бройки, за възможността с това съкращение Агенция по безопасност на храните да изпълнява функциите си, още повече, че те по никакъв начин не са намалели.
Второ, сигурна съм, че и всички колеги, които са от съответните избирателни райони, са запознати с дейността на структурата, нивата на заплащане и натовареността на служителите на областните дирекции по безопасност на храните. И аз съм убедена, че не само няма нужда от съкращаване, вероятно има нужда от оптимизация, но във всички случаи има необходимост и от актуализиране на работните възнаграждения, които получават служителите и съм убедена, че това са проблеми, с които се занимават всички колеги.
По втория въпрос, за обединението на дирекциите. Не подлагате ли под риск изпълнението на функциите като цяло на Българска агенция по безопасност на храните относно граничния контрол, обезличаването му и риска от изпълнение на задълженията, предвид и в момента невралгичната точка на българо-турската граница във връзка с бежанския поток.
И последно, в интернет-пространството се носят определени слухове относно и кадрова промяна в тази агенция. Ако има такава може да ни запознаете с нея. И дали този Устройствен правилник няма да претърпи промени, ако наистина има ново ръководство?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е единият въпрос на групата, след това ще се завъртите и ще имате право на втори.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Казано е, че всеки народен представител от групата може да задава въпроси.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, ако имате въпроси, но така или иначе процедурата, знаете и по време на парламентарната дейност, по два въпроса се задаваха на министър-председателя.
Заповядайте, господин министър.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Искам да започна с това, че няма никакъв проблем да отговарям на въпроси, аз съм готов да дойда и в парламентарната група на ГЕРБ, и при всяка друга група, която има въпроси. И по-скоро не само да отговарям на въпроси, а да съгласуваме политиката, която за България и за мен е изключително важна, тя не се дели на една или друга партия, тя е земеделска политика и който и да я изразява, тя ще бъде в една посока. Казвал съм го и друг път, за мен целта е да се помогне на българските земеделци в тяхното развитие по-нататък.
Благодаря за въпросите на госпожа Танева, те са изключително актуални, защото агенцията, която е важна за България и както видяхте и при последното посещение в Китай, хората се интересуват да има контрол на изхода на земеделски продукти от нашата страна. Такъв контрол може да се осъществява единствено и само от тази агенция.
Ако разрешите да разширя отговора си. Ако мислим за някакво съкращение на агенции, в никакъв случай, категорично го казвам, не става въпрос за съкращаване на самата агенция, за ликвидирането й или преминаването й в структура към Министерство на земеделието, т.е. моето мнение и мнението на ръководството на Министерство на земеделието е тази агенция да продължава да осъществява своята изключително важна функция, естествено обаче ще преминем към оптимизиране на нейната дейност. В случая, съвсем откровено искам да кажа, че агенцията е изпълнена със специалисти от различен характер, в повечето случаи те са ветеринарни лекари, но това не означава, че съм против тях или против тяхната дейност. Но контролът на агенцията трябва да започне от земята, преминавайки през растенията и животните и се стигне до храната. Така че трябва през следващите месеци да се извърши едно оптимизиране на състава.
И отговарям на другия въпрос, който е свързан и с кадрови промени, и ако трябва да бъда достатъчно откровен – направили сме предложение за един от създателите на тази агенция, това е проф.Пламен Моллов да оглави тази агенция. Той е един от авторите за създаването на тази агенция, за нейното развитие. Направили сме това предложение, не е тайна, преди два дни до министър-председателя и той ще издаде заповед.
В какво ще се състои оптимизирането на тази агенция? Искаме тя да се структурира така, че да има равнопоставеност между отделните звена, т.е. ветеринарна служба, растителна защита, санитарни инспектори и естествено хуманните лекари. Но това е свързано и с въпроса, който зададохте като първи, за Устройствения правилник. Устройственият правилник засега само конкретизира сегашното състояние. Голяма част от бройките, които казахте, действително е така, визира съкращаване на 135 бройки, но те са в повечето случаи свободни.
Връщам се отново на втория въпрос относно оптимизацията.
Уважаеми колеги, има цели региони, където растителната защита е представена от един човек и това са райони където земеделската продукция е основна. Знаете, че контрола върху пестицидите, върху другите вещества се извършва от тези специалисти. В други райони няма дори хуманен лекар, който да отговаря за контрола на храните, извършва се от ветеринарни лекари. Така че ни предстои оптимизиране, но в някои случаи ще се наложи, с новата структура, след като дойде новия директор, да увеличим бройката. Част от тези бройки са свободни, други ще се оптимизират, така че тази структура няма да просъществува дълго. Агенцията ще се разширява, тя има изключително важно значение. Тя е единствения гарант, когато се изнасят хранителни продукти и стоки извън страната.
Вторият ви въпрос е изключително важен, за обединяване на звената с граничен контрол, особено при сегашното положение с шарката по овцете, африканската чума също е на прага на страната. Ще се наложи засилване на фитосанитарния и ветеринарния контрол на границата с Гърция, с Турция, което налага попълване на капацитета на агенцията на гранично-пропускателните пунктове.
Не трябва да се говори за отслабване дейността на агенцията и намаляване на състава й, но всички може да бъдете полезни при оптимизиране на структурата на агенцията, за да не доминират професионалистите от едно или друго направление, а да се намери най-подходящия баланс.
Това мога да отговоря в момента.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър. Уточнения има ли?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това, което чух за господин Пламен Моллов, че е предложен за ръководител на агенцията, мога само да кажа, че е уважаван професионалист в бранша. Това мога да направя като коментар.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Парламентарната група на „Коалиция за България”, господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, важен приоритет в дейността на премиера Пламен Орешарски е образованието. В системата на Министерство на земеделието и храните има 76 професионални училища. Бих ви помолил да ни запознаете с концепцията и стратегията на министерството за бъдещото развитие на професионалното образование. И тъй като през изминалите години в някои от общините бяха прехвърлени училищата към общините, а днес част от тези училища общините искат да ги върнат на министерството. Има ли такава възможност и ако има каква е процедурата, за да се случи това, за да може там където има училища те работят и да подготвят кадри за системата и за министерството като цяло.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин Панчев, действително образованието в земеделските училища или т.нар. професионални гимназии през последните години, не определям срока, говоря за последните почти 20 години, защото съм имал възможността по един или друг начин да следя това развитие, и от 126 училища в момента са останали 76 училища. От тях 55 са в областта на селското стопанство, 11 са в областта на горското стопанство, 6 са в областта на ветеринарната медицина и 4 са в областта на хранително-вкусовата промишленост. Виждате, че те са като че ли копия на това, което се развива в нашето селско стопанство, като цяло в земеделието. Едно растениевъдно направление, едно малко животновъдно направление, изключително малко в хранително-вкусовата промишленост.
Това, което през последните години е направено не е достатъчно и още в първите си дни, след влизането в министерството направих среща с всички тези директори, за да видим какво е състоянието на тези училища. През последните месеци посетих част от тези училища, които са предявили претенции общините да ги вземат. Една от тези общини беше Банско. Може би има тук представители на всички парламентарни групи. Един техникум с почти 55-годишна история, горски, е оставен почти да бъде унищожен. Един селскостопански техникум, който е бил привет за онзи район през това време, тази година е останал с прием 20 ученици и с едно желание на общината да вземе двете училища и прекрасната база, която съществува като ферми, до влизането в Банско, в дясно. Даже преди да дойдем тук кмета отново се обади да се отдаде базата за приют за кучета.
Моето мнение, категорично, мисля, че и вашето, когато се пристъпва към такова нещо трябва да се съгласува с дирекциите на двете училища. И ние направихме такава среща с професионалните гимназии по селско и горско стопанство, те отказаха да преминават към общината. Така че ние ще се съобразим с училищата. Но тук трябва да кажа, че те искат да останат, едното училище е със сто петдесет и няколко ученика, другото с осемдесет. Трябва да търсим възможности за обединяването им с цел по-рационално използване на средствата, казвам го като пример, по който да разсъждаваме, не визирам единствено само Банско, да се обединят и да станат професионална гимназия по селско и горско стопанство, където да може да се оптимизира учителския персонал, помещенията, отоплението и всички други неща, които са свързани с издръжката на учениците. Подобни училища има и в Добрич.
Бих искал да кажа, че създадохме дирекция „Образование“ в Министерство на земеделието, която да се грижи именно за това да могат тези училища да придобият друг вид, а същевременно да започне една съгласувателна процедура относно учебните програми. Ако анализираме дейността на училищата, стигаме до извода, че част от тези училища не обучават по съвременни програми. Голяма част от тези училища нямат никаква връзка с бизнеса. Някои наблягат на екологията, други на тютюнопроизводството, трети на растително-защитните мероприятия в растениевъдството. В много от тези училища препоръчахме и както казах направихме събиране с директорите на училищата, ще направим втора, на която ще им препоръчаме да влязат във връзка със съответните бизнесмени и бизнеса на съответния район. Какво установихме? В някои райони училищата не дават правоспособност за трактори и автомобили. Какви специалисти ще бъдат? Ние не ги готвим само като хора, които да ръководят производството, а и като хора, които да бъдат изпълнителски кадри. Изпълнителски кадри на малка земеделска единица, а те не получават и шофьорска книжка! В други региони самите директори са абдикирали от това си качество, а са го дали на частни фирми, за да могат да получават частните фирми допълнителни възнаграждения. Следващото, което ще им препоръчаме , освен връзката с бизнеса, част от тези учебни програми да бъдат актуализирани със съответните висши учебни заведения, не говоря само в областта на селското стопанство, говоря и за областта на горското стопанство, говоря за областта на хранително-вкусовата промишленост, така че да бъдат актуални като програма. Като решение и като първа крачка, която искаме да направим за т.нар. дуално обучение свързано с практиката, с част от бизнесмените, с които сме установили връзка и на училищата сме препоръчали да направят такава, да се включат в настоятелствата, не само на висшите учебни заведения, но и в средните, за да могат да подпомагат израстването на учениците. В момента бизнеса стои само в трети или четвърти курс, както във висшите учебни заведения, така и в средните и казват „Дайте ми добри специалисти“ без да подпомагат дори с една стипендия или да речем селскостопански инвентар, и това е следващата точка, по която искам да отговоря. Инвентара за обучението в тези селскостопански и горски професионални гимназии е на изключително голяма възраст, в някои случаи по-големи и от мен. Някои от машините са изхвърлени от употреба в селското стопанство, а ние обучаваме на тази техника. Някои от вас, които са специалисти ще кажа „Да, ама системата на вършачният апарат на комбайна е един и същ“, да, обаче как ще му кажеш, че разликата от „Нива“, без да имам нещо предвид, до „Клас Доминатор“ е толкова голяма, че не може дори да се качи, не може дори да установи откъде да се качи механизатора. Така че тези учебни програми трябва да бъдат адаптирани към новите изисквания, затова бизнеса трябва да влезе в училищата и не само със съвети, но и с допълнителни средства.
Това което направи министерството досега е връзката с регионалното министерство, с което целим тази година, по-скоро следващата, да има специално финансиране за училищата.
Уважаеми господа депутати, училищата са в изключително тежко състояние, не толкова финансово, колкото на външен вид. А знаете, че всеки ученик или студент като погледне училището, вида му, това е първия взляд, а той е много важен, за да те привлече. Много от тях са в лошо състояние, най-меко казано. Затова сме в договореност Министерство на земеделието да стане бенефициент за около 40-50 млн.лв. от регионалното министерство, които да бъдат използвани и само за системата на професионалното образование, не говоря за висшите училища.
Тази тема е много важна за мен. Както казах и днес са на проверка в Добрич и други училища, защото много от тези училища са пред закриване и то благодарение на това, че общината има само апетита да вземе имот, който е атрактивен за общината. Имаше и въпрос – каква им е целта. Целта им е не да обучават, а отивайки в общината тези училища ще си изгубят същността. Те може да ги поддържат, но много лесно могат да ги променят.
Мисля, че пътят е този – сътрудничество с бизнеса, висшите училища, производството, така че да могат да съществуват. В никакъв случай не мисля, че трябва да се закриват. Те са оптимизирани, от тези 76 по-надолу няма какво да говорим.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин министър. Явно добре познавате системата, познавате и проблемите. Вярно е, че един от големите проблеми на училищата е финансирането, но с това, което казахте като идея за осигуряване на нова материална база в училищата, мисля, че ще бъде само от ползва в качеството на подготовката на учениците. Мисля, че може би трябва съвместно с Министерство на образованието да се помисли за една малка промяна в нормативната база, защото ако за една гимназия минималния брой е 18 брой или максималния 26 е нормално, за професионалните училища, тези които са във вашата система, може би трябва да се избере друг критерий, защото сам казахте, че има малко кандидати и второ, има специалности, за които са по-малко желаещите и тогава би трябвало да се намери някаква нормативна база, която да реши тези въпроси.
Подкрепям ви за материалната база, защото самия вие казахте, че има по-стари и от нас машини и оборудване. Бях в едно мебелно училище, там има машини от 1930 години, с които явно не могат да се подготвят съвременни специалисти. А едно такова училище с една по-прилична материална база би могло да получава и част от издръжката си през дейността на учениците в часовете по професионална подготовка. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Само като допълнение, ако разрешите, госпожо председател. Аз съм напълно съгласен с вас, защото смятам, че наред с медицинското образование аграрното образование е изключително важно и то трябва да се води на значително по-малки групи, защото не може да качиш 18 човека в трактора и да ги обучаваш или не може да показваш как ще реже лозе, ако не му хванеш ръката, така че ще работим в тази насока за намаляване на бройките на учениците в паралелките.
И за да не говорим само, че имаме амбиция и намерения, това което е направено досега – дали сме доколкото имаме възможност в средствата на Гимназията по лозаро-винарство в Плевен за етаж и половина саниране и смяна на дограмата, смяна на котел, защото беше трагично състоянието в Чепеларе и на още една, която не мога точно да кажа, но това са възможностите в момента на Министерство на земеделието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Представителите на „Атака“.

ГАЛЕН МОНЕВ: Уважаеми господин министър, проф.Бъчварова, имам само един въпрос във връзка с трагедията, която наблюдаваме в момента в Странджа, а именно вчера, ако не се лъжа областния управител на Бургас господин Павел Маринов излезе с мнение, че трябва да се поднови проекта за изграждане на стена с Република Турция. Искам да знам какво е мнението на министерството по този въпрос.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: За втори път ми се задава този въпрос. Доколкото знам министър Найденов е работил по този въпрос и са отделени някакви средства. За съжаление не мога да бъда конкретен, доколкото знам 7 млн. са били отделени от предишното правителство, не за създаване на кльон, тъй като тук има журналисти, категорично искам да кажа, става въпрос кльон за животни. Не съм подготвен за този въпрос, готов съм и в парламентарен контрол да ви отговоря, но идеята като цяло върви натам, защото все по-голяма ще става опасността от тези болести, които са външни за Европейския съюз и освен това в Турция има много огнища на шап и такива болести, които са преносими. За съжаление не само в Турция. Това, което се появи в Гоцеделчевско по същия начин е пренесено от гръцки стада. Така че ние трябва да бъдем на щрек и да търсим възможности за повече средства. Моето лично мнение е и подкрепям създаването на ограждения от рода на електропастира, за да може да се предпазваме от животни и особено по-едрите животни. Не мога да отговоря на този въпрос.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги, не става въпрос за кльон, не става въпрос за ограда, става въпрос за защитни съоръжения. Проектът е готов и е в Областна администрация Бургас. Като бивш областен управител на Ямбол с колегата от Бургас и на Хасково сме изготвили проекта, с подробно КСС, остава изпълнението. И средствата, да.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Извинявайте, дадох грешна информация за средствата, средствата са били, колегата каза, 27 милиона, но не съм проверил точно.

Реплика: Не са дадени.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Изчислението е за толкова, не са дадени.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Проектът е платен, КСС-то би трябвало да го имате и при вас в Министерство на земеделието, ако го няма – изискайте го от Областна администрация Бургас. Благодаря.

ГАЛЕН МОНЕВ: Благодаря за отговора. Да вярваме, че ще се работи в тази насока.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Да, няма друг начин.

ГАЛЕН МОНЕВ: Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Парламентарната група на ГЕРБ има думата.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос е следния – защо все още няма издадена заповед за стартиране на прием на документи по мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери“, след като в края на септември заместник-министър Гечев обяви, че такава заповед ще има, т.е. изтича обявеното време към края на октомври. И за да внеса малко яснота, вие знаете, че има технологични срокове, за да бъде отворен приема трябва да има заповед. Такава заповед не е издадена, а самият прием започва десет дни след издаването на заповедта. Оказа се, че редица от тези млади фермери са правили инвестиции в своите стопанства и поради това, че се удължава срока те най-вероятно технологично ще загубят това право да кандидатстват и няма да получат тези субсидии.
Ще си позволя само да ви зачета по Наредба № 3 кои са допустими за финансиране – това са физически лица или еднолични търговци, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявленията за подпомагане са регистрирани като земеделски производители и са регистрирани като такива по реда на Наредба № 3 от 1999 година. Това е голям проблем, в цялата страна има много такива млади хора, които вероятно ще загубят правата си. Съответно и инвестициите. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: На последното заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ е взето решение мярка 112 да стартира от 18 ноември до 20 декември. Това е първият срок, който искаме не да стартират да ги обявяваме десет дни, не да изглежда, че цялата работа е нагласена за един, втори или трети, а да дадем възможност, вече близо месец има, досега е изтичала информация, не обвинявам никой, но примерно за кратък период от време се внасят проекти и онези, които не са готови по определения начин се отхвърлят. Така,че сега е определена датата, но мисля, че завчера подписах наредбата, ще бъде публикувана, за да могат в този период от около месец да могат хората да си подадат, и имаме месец преди това, за да могат пък онези, които не са готови да си подготвят документите. Така, че ще стартира мярката.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: И само като допълнение. Евентуално тези, които ще отпаднат възможно ли е да бъде променен срока и да кандидатстват догодина? Четиринадесетмесечният срок възможно ли е по някакъв начин да бъде коригиран?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Трябва да се консултирам дали може да се удължи срока, но от следващата година както беше обещал господин Гечев от май месец отново ще има и то с много повече средства, дори той ме увери, че няма да имаме толкова кандидати, отделена е голяма сума. Но колеги, когато и вие ходите по места на тази програма трябва да обърнем и друго внимание, защото много от младите хора, да не мислите ще хвърлям ръкавицата в големите бизнесмени, не използват средствата си по предназначение и може би след изтичане на мярката много малък процент ще останат като истински фермери. Другите ще останат да речем, големите бизнесмени, които са отделили малко средства, малко земя на своите деца, но това е проформа. Но тези, за които истински се прави тази програма, голяма част не се възползват да бъдат истински фермери.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Някакъв друг коментар по въпроса? Няма.
Важното е да не се сменят правилата непрекъснато, освен тези 18 месеца, защото смяната преди от четири на две икономически единици, която стана факт затрудни много млади фермери и в следващия програмен период да имаме едни стабилни правила и всеки да си прави сметка за годината колко и какъв бизнес ще развива, за да отговаря на изискванията. Правилата се сменяха в рамките на период, което определено създава затруднения за всяко едно начинание, което е свързано с млади фермери особено. Заповядайте, госпожо Фудулова.

СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър имам един въпрос към вас. През последните четири години един много сериозен проблем се появи, който е свързан със застъпванията при очертаване на пощите за получаване на субсидията на единица площ. Засяга предимно дребни и средни производители и това е свързано с действащата в момента нормативна уредба. Моят въпрос към вас е какви стъпки предприема Министерство на земеделието за следващия прием на заявления за 2014 година? Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Действително това е голям проблем за много земеделски производители, застъпването, и това което предприехме като цяло с министъра на инвестиционното проектиране, също така с Военния институт по геодезия, с ДФ „Земеделие“ да се разработи една карта върху която както когато се очертава да се гледа какво е нанесено отдолу, кой преди това е работил, така че да ги няма тези застъпвани, които са много голям проблем. Говорим за не по-малко от 50 хил.дка в някои години се е получавало застъпвания, може да са повече или по-малко, но в крайна сметка за тези застъпвания хората не получават пари. Така че, ако можем да направим една такава карта, която да бъде използвана по-нататък заедно с орто-фото картата ще ни бъде полезно. Направена е комисия, която да работи в тази област.
Другото, което е голям проблем, това са застъпванията и то не застъпвания в буквалния смисъл, това са поясите в Добруджа. Голяма част от тези пояси са се разраснали до такава степен, че те вече навлизат, ако човек стопанисва около 50 хил.дка земя, около 300 до 500 дка в някои случаи се повлияват от индиректното, примерно разпространението на корените или размножаването на тези видове и храстите, които влияят върху развитието на отделните култури. От страна на горските стопанства се извършваме такава дейност за почистването, от друга страна не се дава на земеделските производители те сами да почистят, защото преминават в изрязването на онези дървета, които са полезни видове, а когато се чертае се чертае до самия пояс. Има около 12 метра оставена дистанция за обръщане на машините, които не се използват и реално до 500 дка за един фермер е сериозно. Така, че работим за изчистването на тези проблеми.

СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, господин министър, нямам допълнителни въпроси.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да допълня колежката. Другият голям проблем при очертаванията, който е нов тази година, колегата казва, че го готвихме като питане. До момента от три общини имам данни за три различни юридически лица, регистрирани април месец в София,които масово са очертали пасища и ливади без правно основание и какво се случва в момента. Фонд „Земеделие“ им е пуснал писма, където двамата, които са застъпени, голямата нова софийска фирма и земеделеца, който от години ползва пасищата и ливадите. Те ще представят документи, това е факт, въз основа на които на животновъда, тъй като той го е играл на търг от ДПФ, чертал го е миналата година, ще се удовлетвори неговото право. Но това винаги става със закъснение, защото както знаете, че първо се плащат субсидиите на тези земеделци, където няма застъпвания и са изчистени случаите. Второ, това ги забавя и ги слага в крайния срок, което ги ощетява. Трето, съществува риск, вие знаете един от големите проблеми, които на глас не се казват, че в много случаи там където има т.нар. „бели петна“ и няма сключени споразумения, каквато е масовата практика за пасища и ливади се правят едногодишни договори „на крак“, чиято достоверност на подписите по-добре да не коментираме, и съществува риск тези големи играчи, които са чертали, аз говоря за очертани цели землища на села, аз имам данните просто използвах случая да допълня колежката, в този смисъл искам да ви кажа, че е този проблем. Например кмета на Твърдица е дал тази фирма за три землища в неговата община, и тя е софийска, на прокуратурата, защото това е очеизвадно, умишлено действие. Но моят въпрос и предложение е, за да не бъдат ощетявани многото фермери и животновъди, които са засегнати от такива играчи, не знам за други области, аз казвам за конкретни случаи, за които съм получила сигнали, за Карнобатско около седем села, Бургаско, да се приемат изменения и правила от Управляващия орган на програмата, които на практика да направят по-облекчена процедурата за проверка на документите за правата във фонд „Земеделие“, така че животновъдите където са най-уязвими като финансова подкрепа да получат при доказани права, с първата партида субсидии. И също така нека при всички случаи да се взима решение кое правно основание е валидно, защото в обратния случай нито единия, нито другия получава субсидиите, държавата ги губи, а този , който след това си спечели делото по административен ред след година и половина – държавата ги плаща от бюджета. И при тази ситуация в момента, при такива доказани случаи, вие като министър, също би следвало тези фирми да се проверят дали умишлено са чертали и какви са последствията за фермерите най-вече.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само да уточним. Тази година драстична разлика има при очертаване на пасища спрямо предходна година или това е правило?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казвам за конкретни случаи.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, въпросът е, че досега това не се е случвало – тези фирми, тези хора тази година са чертали.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са случаите, за които съм сезирана, ще намеря имейла и ще намеря имената на фирмите, които са чертали. Това не се е случвало досега, тези фирми, които са засечени в три землища от различни фермери, които са ми пуснали писма, по стечение на обстоятелствата странно или не са регистрирани април месец със софийски седалища. И са очертали масово землищата и аз се чудя къде е „заровено кучето“ на интереса, не мога да го намеря, освен това, че е ощетен фермера и в момента той трябва да си представи документите за права на ползване. Той ще ги представи, но винаги тези, които имат застъпвания и проблеми последни се разглеждат, за да прецени фонда кое правно основание да важи за ползването и на кой да дадат парите. А когато решат, че е за съд, нито единия, нито другия получава тези субсидии, оттам влизаме в нова драма. Държавата ги губи, държавния бюджет ги плаща след делата, и фермера е ощетен, и държавата е ощетена.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: В моя район има абсолютно същия случай. В Сандански има регистрирана фирма с над 350 хил.хектара в землището на община Сандански. Въпросът ми е – може ли при доказване правото на ползване да се обвърже с разходи по самото обработване на земята, защото в момента само се изисква правото основание – договорите. Предлагаме го – в доказването на ползване да се обвърже с разходни норми, имаме ги стандартите, за обработването на земята – фактури за гориво, ползвана техника и т.н. Защото в момента отива един човек, огражда си.
А за моя район проблема е друг. Голяма част от фермерите ползват земеделската земя без правно основание, на устна договорка със собствениците, защото един декар имот има 20-30 наследника и като дойде един и очертае имота му – губи всичко.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това предложение ще го изпратя и в писмен вид.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Въпросът е изключително актуален, уважаема госпожо Танева, искам да ви кажа, че не е само за определени региони, колегата казва за Сандански, при мен има за Карлово, цели няколко села, Централен Балкан, както ги нарекохте „големи играчи“, хората не могат да си получат нито рентата от тях, нито могат да си стопанисват земята, защото е очертано като цялостна площ. Подобни случаи има в Хасковско, в Пловдивско, във Врачанско и в Странджа има. Така че, ако можете писмено да ни информирате, заедно с предложенията, които направихте, за да може за 2014 година да не се допускат тези неща. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Темата е много сериозна. Може би е добре да направим отделно обсъждане за 2014 година как виждаме промяната в изискванията при очертаванията. Аз искам само да припомня, че до 2009 година очертаването на площите беше в ЕЛПИС, при което се виждаха съседите и съответно познанията на всяка една общинска служба бяха за конкретния фермер, с информацията за земята, тъй като регистрацията вървеше по Наредба № 3. От 2010 година се очертава в ИСАК. Явиха се тип „фалшиви“ фермери, които могат да очертават отгоре, независимо, че нямат абсолютно никакво намерение да се занимават със земеделие, но това води до комисии, които трябва след това да проверяват и наистина се губи време при плащанията, защото това не съответствие трябва да бъде уточнено в Министерство на земеделието. Така че наистина темата от гледна точка – 2014 година да се намалят тези проблеми при очертаванията си заслужава да бъде разгледана с конкретни предложения за всеки един от районите , които могат да бъдат представени или опит, който има досега, полезен, за да може министерството да вземе мерки.
Заповядайте, проф.Теохаров.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дами и господа, аз имам два въпроса.
Първото ми питане към господин министъра е относно стратегията. Аз вчера получих стратегията за развитие на земеделието, това е един програмен, всеобхватен, пълен документ. Като я прегледах снощи, досега тези въпроси са били разглеждани секторно, отраслово, тематично, но това вече е една завършена разработка, за което поздравявам лично господин министъра и ръководството на министерството, но моя въпрос е – доколко тази стратегия е съгласувана с браншовите организации и какво ще бъде мястото, каква ще бъде ролята на Селскостопанска академия при изпълнението на държавните задачи. Ще има ли такива държавни задачи, ще има ли социална поръчка Селскостопанска академия и разбира се аграрните университети и организации в страната, тъй като считам, че като нов документ, много важен документ, нов етап като разработка, аз съм чел и други разработки като стратегически документи, но този е много пълен. Мен ме интересува именно това.
И вторият ми въпрос е относно вашето питане към Европейската комисия по удължаването на мораториума за покупка на земя от граждани на Европейския съюз. Докъде стигна този въпрос? Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Първо бих искал да отговоря на втория въпрос, защото в същото време Комисията по външна политика се занимава с този въпрос. Това не е мое питане, но съм изразил мое мнение, че българския земеделски бизнес трябва да се консолидира, за да може и земята да бъде интересна за продажба, но в крайна сметка и сега чужденци могат да наемат земя, но повтарям, в момента Комисията по външна политика решава как да процедира по този въпрос.
Знаете, че това е много важен и опасен въпрос, ако го върнем за преразглеждане, защото отварянето на главата за присъединяване означава, че по същия начин ще се отвори и във връзка с движението на капитали и хора. Не би ни било приятно да ни спират да ходим с личните си карти в Англия или Германия, така че този въпрос трябва да се разглежда в по-голям обхват и мисля,че за момента такова преотваряне на тази глава не е необходимо. Естествено, това е въпрос, който правителството ще го реши.
Първият въпрос беше свързан със Стратегията за развитие на земеделското производство като цяло. Колеги, тази стратегия е започната не от това, не от предишното, а и от предишните правителства се е работило по тази стратегия, но мисля, че варианта, който е предложен сега, проф. Станков е водещ в редколегията по нейното отпечатване, отразява искането на повечето политически сили в страната и най-вече на земеделските производители. Вие знаете, проф.Теохаров, че в крайна сметка стратегията е нещо общо, което очертава бъдещето, но в нея най-главното е, че действително земеделието е приоритетно за развитието на страната, така че не само управляващите, така и президентството, сега на 23-ти ще обсъжда също тази стратегия. Мисля, че е представен един много важен документ, програмен документ, който очертава развитието на страната в бъдеще. И на академията. Разбирам пристрастието ви, може би и моето донякъде към академията, може би това е една голяма тема, която трябва отделно да я обсъдим, защото академията трябва да заеме ново място. Можем да възлагаме, трябва да се печелят проекти, но в същото време знаете, че тя е поставена в едно такова състояние, че кадровия потенциал в последните години е оставен без развитие. Млади хора няма, не идват, несигурността за получаване на финансови средства подлага на съмнение нейното съществуване, така че предлагам на едно следващо заседание, тъй като тук са отговорни хора и повечето са свързани със земеделската наука и производство, да го обсъдим. Естествено, че тя трябва да се заеме с решаването на някои задачи. Но в момента от анализа, който направихме съвсем бегъл, виждаме, че повечето от колегите се занимават с фундаментални въпроси, свеждащи се до извеждане на публикации на преден план и растеж в йерархията. В момента когато се намираме в икономическа криза трябва да са на преден план приложните изследвания, т.е. да имаме бързо решаване на някои въпроси.
Знаете, че нашата селекционна наука, особено в пшеницата беше стигнала до там, че близо 90 % от производството беше заето с наши сортове, вече е паднало под 50 %. Идват австрийски, унгарски, други сортове, което означава, че науката ни изостава. Ние също сме задължени като управляващи, не само ние, и предишните, всички, да подпомагаме тази аграрна наука, тя се нуждае от коренни промени. Но нека сега не влизаме в детайли. Тя ни е необходима, започвайки от анализа на почвата и стигайки до това какво получаваме като нови сортове. Затова в едно от следващите заседания, аз ще се обърна към проф.Бъчварова, да обсъдим този въпрос, да направим анализ и естествено промяна в закона. Това, което мога да кажа от личен опит, това, което съм видял в цял свят – науката трябва да се свърже с университетите, за да може по-тясна колаборация да има, за да могат да се решават по-бързо въпросите и не само с университетите, а и с бизнеса. В повечето случаи те стоят далече в едното и в другото направление, защото мислят единствено само за съществуването си и аз не ги обвинявам, знаете, че повечето не бяха получавали заплати. Сега поне има една сигурност до края на годината, че ще има такива.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря за отговорите, бяхте много точен. Тази тема наистина може да продължи и предлагам да стане на специално заседание на комисията.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо председател, господин министър, аз имам два въпроса. Не държа да отговаряте и на двата, но държа да ги задам, за да фокусирам вашето внимание върху тези проблеми, защото се оказват големи проблеми в сектор „Земеделие“.
Първият ми въпрос е свързан с тютюнопроизводството и тютюнопроизводителите. Аз съм от регион, в който това е една от основните култури, основен поминък. Това, което ме интересува е, готви ли министерството проект на нотификация по отношение на сектор „Тютюнопроизводство“ за следващата бюджетна година, предвижда ли се субсидия за следващата бюджетна година, какъв ще е дела на тази субсидия, общонационални доплащания и изобщо каква е визията на министерството по отношение на сектор „Тютюнопроизводство“, защото по-вероятно е да не получи европейско субсидиране за следващия програмен период.
Другият въпрос, ще бъда много кратък, може да не ми отговаряте на него. Това е проблемът, който наблюдаваме и той съществува много отдавна. Проблемът с прилежащите земи към постройки собственост на бившите кооперативни организации ТКЗС, ДЗС. Проблемът в момента стои, че процедурата по придобиване и закупуване на собственост на земята, прилежаща към тези сгради е много тежка, почти бих казал, невъзможна за изпълнение. Липсата на собственост върху самата земя и собствеността върху самата постройка не дава право на собствениците на тези сгради да участват по Програмата за селските региони. Оказва се, че местата, които са приспособени за развитие на земеделието в момента имат недопустимост за участие в програмата. По информация от организацията на собствениците на земеделски земи 90 % от сградите в България, купени и придобити от тези т.нар. ликвидационни съвети, собствеността на земята все още е на Министерство на земеделието.
Предвиждате ли някакви улеснения за придобиването на тази земя, това ми е въпроса.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Изключително интересни въпроси зададохте и те са наболели, особено втория. Разпоредили сме на „Поземлени отношения“ да направят предложение за улесняване на процедурата за придобиване, не е само при вас, може би около 90 % не са изчистени от тези стопански дворове и трябва и вие да помогнете, като народни представители, да направим тази законова промяна, тези които стопанисват или са близко, да могат да ползват тези земи, да се отдадат или да се закупят. Сами разбирате, че по-добрия вариант е да бъдат закупени и между другото хората нямат нищо против да ги закупят, ще влязат малко свежи пари. Работим по този въпрос, ще предложим в Парламента да бъдат направени тези промени.
Относно първият въпрос за тютюнопроизводството. Направихме няколко срещи с Консултативния съвет по тютюна, включихме и различни представители на различните сортови групи, така че те да бъдат представителни. Поискаха една сигурност и ние успяхме да я дадем, че отрасъла не бива да минава в забвение, не толкова да се развива, колкото тези хора, които се занимават да имат сигурност. Такава сигурност им беше дадена. Вие сте прав, за кратния ми престой в министерството за трети път поставих въпроса в Съвета на министрите, не получихме никакъв положителен резултат да получаваме европейски субсидии. Даже последно се присъединиха с декларации, за което аз изразих благодарност на министрите на земеделието на Франция, на Италия, на Гърция, Кипър и Унгария, но резултат не се получи. Единствената надежда стават националните доплащания, които трябва да правим към тези хора.
И ще разширя частта за националните доплащания, но и да търсим връзка, тъй като така ни подсказаха френските колеги, с фирмите, които изкупуват. Те споделиха своя опит, че с намаляване на европейските и националните доплащания, тъй като интереса към този продукт е голям те започват да увеличават изкупните цени, т.е. да се запази цената такава, каквато е сега. Но какво ще правим като национални доплащания. Тази година с актуализацията на бюджета, решение което взехте, от 73 млн. станаха на 84,5 млн.лева, като в декември месец ще бъдат дадени допълнителните средства. Следващата година в бюджета сме дали предложение това да бъде с 20 % повече, или да достигне 100 млн. доплащането за тютюнопроизводителите. И следващото, което искам да направя като вметка – срещнахме се с част от изкупвателните организации и част от тях са готови да помогнат във финансирането, така че да се увеличи, за да има по-голям интерес, особено за ориенталския тютюн. И оттук се насочвам към срещата, която направих с китайския посланик, който сам повдигна въпроса след като е слушал наши изказвания, ориенталския тютюн влиза, няма смисъл да ви уча вие сте специалисти, в хубавите качествени цигари, а този тютюн липсва на китайския пазар и той предложи, спомена една от техните фирми „Чайна табако“ да се сключат договори с български фирми, но това не е в моите приоритети. Естествено „Булгартабак“ ще се включи, за да се работи по-нататък. Така че тютюнопроизводството, колкото и на някой да се вижда, действително е трудоемък отрасъл, мисля, че има бъдеще в нашата страна и да не лишаваме хората от традиция, която има възможност да съществува, защото има пазар.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: По отношение на тютюна в допълнение не само, че има бъдеще, ами ориенталският тютюн става все по-дефицитна стока на световния пазар. Четири страни в света отглеждат ориенталски тютюн – България, Македония, Гърция и Турция. Това, което в момента наблюдаваме като тенденция, особено с решението на Съвета на тютюнопроизводителите към Здравната организация за забраната на изкуствените есенции, търсенето на ориенталски тютюн ще се завиши все повече и повече. Въпросът ми беше – какъв ще е принципа на разпределяне на тази субсидия, това е много важно, защото досега действащия принцип целеше изваждане на отрасъла на принципа на пазарната икономика, търсенето и предлагането да определят цената. Затова беше на референтен период. Оттук нататък как предвиждате да се разпределя тази субсидия? Самата нотификация, какво предвиждате да залегне в нея? Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Изключително са ни полезни съветите на този Консултативен съвет по тютюна, както вътрешното разпределение по сортове, също така и по региони, защото средствата по сортове са различни. На първото заседание, което проведох като министър, беше много бурно между тях си, не между мен и тях. За тези средства, които сега ще се разпределят те отново ще се срещнат, за да видят каква ще бъде надбавката за различните сортове, защото знаете, че едно е за „Виржиния“, друго за ориенталските, трето за „Басма“, така че разпределението ще бъде предложено от тях. Занапред трябва да бъде на килограм, от 2014 година.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е от 2014 година, но трябва да има регистри за реалното производство.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: И това, което зададохте като въпрос за нотификацията. Знаете, че нотификацията се получава година за година, но нямаме проблем с тази нотификация, казаха – можете да я поискате за повече години. Трябва да направим регистър на земеделските производители, особено на тютюнопроизводителите, за да видим колко са реални тези земеделски производители.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мога само да допълня. Референтната дата е 2009 година, по простата причина, че дотогава съществуваше фонд „Тютюн“ и регистрите отидоха във фонд „Земеделие“. Но факт е, че през това време отпаднаха доста тютюнопроизводители и плащането на база на квоти, които са съществували 2007,2008, 2009 година не би следвало да бъде политика, която да води до подпомагане на тези, които работят. Но това може да стане от новия програмен период 2014 година, когато се намерят механизмите за регистрация, дали ще бъде фонд „Земеделие“, дали министерството, на база реално производство и пак национални доплащания, които да бъдат свързани с производството и подпомагане на определените сортови групи.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Може ли да направим едно заседание по тази тема, тъй като въпросите са много.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма никакъв проблем по тази тема да се види как е най-добре да се въведат отново регулациите в сектора, защото без регулации при тази система, при която се прекупува тютюн, даде се тази възможност, трябва да ви кажа, че има изключително сериозно изкривяване има на пазара и тези, които произвеждат са в доста лошо положение.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз съм вносител на такава промяна.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Прекупвачите се оказаха гъвкава система, но не беше в полза на тютюнопроизводителите. Работи се с Консултативния съвет, има Институт по тютюна, който е специализиран в това направление да се видят нещата. Освен това до 2009 година имаше нещо много важно – безплатни семена, които гарантираха качеството особено на ориенталските тютюни. Когато тези семена трябва да се купуват от производителите, както е в момента, има едно смесване на качествата, неидентифициране на техния произход и това води до по-ниски цени.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Но това се води нерегламентирана държавна помощ и затова ни го забраниха.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, вероятно, но би следвало да се търсят системи и възможности да се гарантират семената като качество от тютюнопроизводителите.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо Бъчварова, задавам този въпрос, защото той ще се задълбочава оттук нататък във времето, ще изпаднем в ситуацията да имаме едни гласувани пари в бюджета, а да нямаме механизъм, по който да се разпределят. Затова, ако позволите и с ваше съдействие да направим една точка в следващо заседание по темата „“Тютюн“ ще е много полезно и за нас депутатите, и за производителите по региони.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз приемам тези две теми да ги коментираме възможно най-скоро, темата за застъпванията и 2014 година да се оптимизират процедурите, наредбите на министерството и темата „Тютюн“, която е изключително важна от гледна точка на това, че се води стратегически отрасъл и наистина трябва да има системи на контрол и регулация, които да бъдат адекватни.
Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да допълня. Използвам случая, че в момента се готви в министерството Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период. Да, тютюна, въпреки многото натиск, включително и от нашата държава, бе изключен от списъка на културите и растенията, които по реда на обвързаното производство могат да бъдат подпомагани, от Първи стълб. Но в пет държави на Европейския съюз на практика се прилагаше скрито подпомагане на тютюнопроизводителите чрез агроекологични мерки. Моят съвет към вашия екип, който подготвя програмата, включително използвайки научен капацитет и потенциал да се докаже в районите, в които има такива насаждения какви агроекологични цели изпълняваме по програмата и да се опитаме да предложим, против ерозия на почвата, да предложим тези производители за подпомагане, не за това, че сеят тютюн, а за това че предпазват почвата от ерозия в тези райони и да се опитаме да защитим такава мярка, така че да ги подкрепим.
Второ, добре че ще има специално заседание за тютюна, но само напомням – в тези седем години може да си направите план според ограничението какъв лимит на национални доплащания ще имаме и в този смисъл е изключително важно да получим допълнително одобрени мерки за тези хора, така че да не е застрашено тяхното подпомагане. Конкретното предложение ще го дам на специалната среща по повод философията, която според мен следва да се приеме за тютюнопроизводителите, да отиваме към политики чрез държавно въздействие, инструментариум на и без това по-намаляващите ни възможности за национални доплащания, да стимулираме нарастването на производството, което на практика се чудим как да доплатим себестойността и издръжката на хората, не смятам, че е много логично.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Само няколко думи да кажа. Подкрепям напълно двамата колеги, подкрепям идеите, които изложиха, предложенията, които направиха. Това е един голям въпрос. Едва ли комисията и министерството на този етап може да реши този въпрос, но ние сме задължени да бием барабана. Защо? Защото много добре знаем, че тютюна беше златото на България. За една година хората правеха къщи. Сега, колегата от Благоевградска област, колега и аз съм от тази област, и много добре познавам технологията на производство на този тютюн. Знам много добре какво се произвежда, какво беше записано в квотите, сега няма квоти, 43 хил. Какво значи това? Това е с пъти, пъти по-малко от преди. Можем ли ние да защитим този народец, не само от Благоевградска област, Смолянска, нататък Хасковска и т.н., ние трябва да подкрепим тази идея за агроекологична мярка „Ерозия“. Няма сорт, произход тютюн, който когато се отглежда да не се ерозира почвата. Ще цитирам произход „Джебел“, „Мелник“, Неврокоп“, „Рила“, нататък харманлийска басма, така че може да защитим тази мярка и да подпомогнем хората и да ги върнем обратно, защото те се чудят какво да правят на село. Хванат се за една култура – няма ефект, хванат се за друга – няма ефект и на третата година се отказват. А това е много доходна култура.
Господин министър, подкрепям двамата колеги, трябва да видим и Испания, Гърция, Италия какво са направили, какво е положението при тях. Ние много добре знаем, че и там има ограничения, но трябва да бием нашия барабан.

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Това ще бъде отделна тема, която ще обсъдим с конкретни предложения.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ще бъдат много кратък. Уважаема госпожо председател, господин министър, моят въпрос е свързан със субсидиите на животновъдите и кога ще бъдат платени средства заложени още миналата година по време на мандата на политическа партия „ГЕРБ“? И подвъпросът ми е свързан с петгодишния ангажимент „Агроекологията“ при редките породи животни, там животновъдите са задължени още от първата година на деклариране на животните да спазват броя им, по какъв начин ще бъдат гарантирани тези 189 евро на глава добитък или при определени обстоятелства ще бъдат редуцирани?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Много се надявам средствата на животновъдите вече да са при тях, защото съм подписал вчера и вече само от фонда само зависи да се изплатят 50 %, които ще бъдат изплатени сега за едрия рогат добитък. Така е по предварителния график, на 16-ти да бъдат за едрия рогат добитък, на 18-ти за дребен добитък, на 28-ми за тютюна, първата 10-дневка на декември специфичните плащания за мляко, агроекология също през декември цялата сума 148 млн. За животновъдите ще бъде 50 % платено.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: А следващите?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Следващите в началото на януари 2014 година.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Мога да се солидаризирам с вас, че средствата за животновъдите бяха нужни много по-рано, защото пшеницата, ечемика, фуражите бяха на по-ниски цени, но и сега не са високи, ще им помогнем.
Нещо радостно, което мога да ви кажа с днешна дата, за млякото е минало в Брюксел, до 2015 година имаме разрешение, но което е справедливо, от страна на комисията ще имаме мониторинг на шест месеца, да се види как се развиват тези ферми, дали ще отпаднат някои, или се подобряват условията, говорим за тези 33 хиляди ферми, които не отговарят на условията. Ще трябва да следим нашите фермери как изпълняват задълженията си и да не чакат края на 2015 година и пак да кажат „Искаме удължаване“.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: И да се надяваме, че няма да тръгнете към закриване на някоя от тези 33 хиляди.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин министър, госпожо председател, колеги, аз отново искам да задам един въпрос – входирана ли е нотификацията за Единадесето изменение на Програмата за селските райони. Миналият път, когато беше изслушването в Големия Колегиум заместник-министър Гечев каза, че на 19-ти е входирано. Оказа се обаче, че има едно противоречие в стенограмата, когато погледнах, той казва, че що се отнася до самата нотификация „Да, процедура по нотификация има и тя е подадена“. Аз нямах възможност да остана до края, но виждам, че госпожа Александрова е казала, че все още не е входирана, защото трябвало да мине през Мониторинговия комитет. Това значи, че на 24.09. тогава е заседавал Комитета по наблюдение, значи заместник-министър Гечев ме е излъгал, че тази нотификация е входирана по-рано. Моля ви да изясним този въпрос, дали има такова входиране, защото трябва да се входира в електронната система на Европейската комисия, за да не загубим 55 млн.евро. А той каза, че всичко е готово, че на практика е входирана, а се оказва, че той докладва за нещо, което е направено на 19 септември, а заседанието за допускане да се входира в системата е на 24.09., моля ви да проверите и да ми дадете отговор. Знам, че сега няма как да ми отговорите, но това е много важно, защото губим много средства.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Ще ви отговоря.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, аз искам да ви задам един въпрос свързан с пазарната инфраструктура. Имаме стокови тържища, имаме пазари на производителите, по света хората използват тези организации за намеси индиректни в селското стопанство, за регулации и т.н. Нашето състояние в момента е следното: имаме там лица, които извършват продажби, използват регистрация като земеделски производители некоректно, имаме занижени фактурни стойности, имаме огромни обеми и стока, които минават и никой не знае какво и как се случва. Тотална нелоялна конкурентна среда за българския производител. Не е възможно да се прокарват мерки за защита на българските производители за каквито и да било намеси в земеделието, след като пазара просто го забравихме.
Искам да ви питам вас, каква визия имате по този въпрос, какво смятате да предприемете и особено за тези лица, които използват регистрация като земеделски производители, а на практика са си търговци и продават стока, дори стоките от Европейския съюз започват да стават проблем, никаква прозрачност, никаква проследяемост. Какво смятате да направите по тези въпроси?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Бих разширил отговора на въпроса ви, тъй като и госпожа Петкова е тук и те предвиждат да се направи още от началото на следващата година да се внедри т.нар. румънски опит, затова казвам, че разширява отговора. Голямата част от нелоялната конкуренция се осъществява от външния внос, не само от страни на Европейския съюз, а трети страни. Затова доколкото се готвят такива промени, с които да се следи входа на всякакъв вид, не само селскостопански продукти, а и продукти месо, мляко, така че от входа на границата, с т.нар. пломба, не до крайния потребител, а до дистрибуторската мрежа, т.е. тържищата.
Вашият въпрос конкретно е свързан с индиректно и с това, защото голяма част от нелоялната конкуренция идва от този внос. Също голяма част от нелоялната конкуренция е от т.нар. прекупвачи, които с едно зелено картонче за земеделски производител се явяват на пазара на производителите, които нямат възможност да стигнат до тези места. Работим върху това да има както тържища за земеделски производители, примерно за района на Сандански, районите за Русе, Лом и Видин, и два определено големи пазара или тържища в районите на Бургас и Варна, където земеделските производители да представят директно своята стока, т.е. те да бъдат определено земеделски производители. Вие няма да сте доволен от казаното от мен до тук, защото ще попитате как ще ги контролирате дали са земеделски производители само с това зелено картонче, защото те и сега го имат. Трябва по-строг контрол както на самите земеделски производители да направим и аз няколко пъти анонсирам, че трябва да направим един регистър на земеделските производители, но самите земеделски борси, които ще бъдат направени както казах около Сандански и т.н., те ще бъдат на принципа не само държавата да ги направи, не само с европейски средства да речем, както е голямата борса в Сливен, Димитровград и Хасково, но те да участват при изграждането, стопанисването и реализирането на продукцията, т.е. стопанисването на самото тържище. Такива опити мисля, че ще бъдат успешни и тъй като имаме разбирането на кмета на Сандански да се отпусне на място, ще позволи използването на програми по европейските фондове за създаването на такива тържища.
Нашето виждане обаче за тържищата е да се развият и като място, на което да се преработва част от продукцията. Ще кажете – това е в много далечен план. Нямаме друг изход, защото не цялата продукция, която се появява в един момент, независимо зеленчук или плод, може да се продаде веднага на веригите и на борсите, трябва да се търси тя да се преработи. Така че в най-общ вид това е голяма грижа за министерството, ще търсим възможности земеделските производители да предлагат директно продукцията си и на веригите. Направихме няколко срещи, следващата седмица имаме среща с Кауфланд и БИЛЛА срещи, за да могат нашите земеделски производители директно да се договарят с тези вериги. Пак може би банално, вие всички сте специалисти, но големият проблем е в това, че те не са обединени. Може би се появяват един или двама и когато първите дни започнахме работа, започнаха да се хвърлят доматите на улицата, уредихме както възможностите руски компании да изкупуват, така и с наши вериги, но те носеха по един багажник с домати и два багажника с краставици. Веригата иска не само количество, а постоянство, качество и опаковка. Затова тези браншови организации, извинявайте, че ще го кажа, това не е някакъв популистичен ход, но ние мислим да работим упорито върху създаването на Закона за браншовите организации. И това, което се анонсира, не толкова, че съм търсил с лупа съветника ми във Франция, това не е от днес, преди това сме имали съветник при присъединяването ни към Европейския съюз, този съветник, който идва има опит в областта на браншовите организации във Франция, иска ни се да създадем реални браншови организации, които да подпомагат обединения, сдружения. Несериозно е да се появят трима производители и да правят браншова организация. Казвам го толкова пъти – 34 браншови организации за овцата! Нямам нищо против животното, но те не могат да се обединят и сега когато говорим за Катар, Бахрейн и т.н, всеки дърпа към себе си чергата. Така че, за да може да се противопоставим на спекулата трябва да имаме здрави браншови организации и обединения от производители, които могат да се явяват на пазара. По същия начин с Русия. Търсим възможности входните такси да паднат за България, обаче ние не знаем колко домати ще произведем следващата година, как да го направим. Ще работим в тази връзка.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Господин министър, не мислите ли, че и нормативно трябва да се предприемат действия, защото търговията на едро с храни, в безобразно състояние е пазара. Имаме испанския опит с „Меркаса“, там където държавата директно чрез свои мерки може да регулира, имаме холандския опит, там търговеца е в конкурентна среда пред обединената стока, тук без намеса на държавата не може да стане. Мислите ли, че трябва да се прави един закон за търговията на едро, по принцип, с храна? И кога ще дойдат тия мерки във ваши ръце, на Министерство на земеделието, защото сега този пазар, тази нормативна уредба е под егидата на Министерство на икономиката. Оказва се, че нещата се разминават между двете министерства, вътрешноведомствени интереси.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Абсолютно съм съгласен с вас, трябва държавна намеса както в нормативните документи, така и в гаранцията, когато дадена фирма или страна иска да получи. Ето, проблема с Катар. Хората търсят държавна гаранция за това, което ще се осъществи като сделка? Кой ще я даде? Нито може Селскостопанска академия, нито може частния производител колкото и голям да бъде той, така че абсолютно съм съгласен с вас, че трябва да има нормативна промяна, която по-скоро Министерство на икономиката да я извърши.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър за изчерпателните отговори.
/Министър Греков напуска заседанието на Комисията по земеделие и храни./
Предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерски съвет на 03 октомври 2013 година за първо гласуване.
Представител на Министерство на финансите, заместник-министър Людмила Петкова ще представи мотивите на вносителя.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви представя предложенията за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Всъщност две от предложенията са свързани с отпадналата специална регистрация на земеделските производители като тютюнопроизводители. Знаете, че беше направена промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, отпадна специфичната регистрация за тютюнопроизводителите, те са си земеделски производители регистрирани по чл.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в тази връзка ние предлагаме в Закона за данъците върху доходите на физическите лица където съществуваше такава специална регистрация, т.е. изискваше се земеделски производители, които са тютюнопроизводители това задължение да отпадне, тъй като не е вече необходима, тъй като в основния закон вече няма такава задължителна, специална регистрация.
Второто предложение е свързано с данъчните облекчения за млади семейства. От Европейската комисия беше открита процедура инфричмънт, тъй като данъчното облекчение се ползва само за лица, които са местни за данъчни цели на Република България, но такова облекчение не се предоставя за лица, които са местни за данъчни цели на други държави-членки. С цел да се прекрати процедурата по нарушение на европейското законодателство всъщност предлагаме да се разшири преференцията и да се ползва и от местни лица на друга държава-членка на Европейския съюз.
Следващите предложения за промени са свързани основно със земеделските производители. Знаете, че през 2011 година физическите лица - земеделските производители се облагаха като имаха право да приспадат от облагаеми си доход нормативно признати разходи. Тогава беше дадена възможност лицата, които са регистрирани по ДДС, физически лица регистрирани по ДДС задължително да се облагат на резултат, т.е. доход минус действително направените разходи, а физическите лица нерегистрирани по ДДС да имат право да се облагат на базата на счетоводен резултат или на базата на нормативно признати разходи. Това, което предлагаме като промяна в чл.29а, даваме възможност на лицата, независимо дали са регистрирани по ДДС или не да направят избор как да се облагат, т.е. дали да се облагат на нормативно признати разходи или да се облагат на действителен резултат. Нормативно признатите разходи са 60 %, действително за някои дейности разходите са много по-високи от 60 %, затова тогава се предостави тази възможност, но по принцип, ако разходите са по-малък размер или са близо до 60 % те да могат да направят своя избор, защото пък ако се облагат задължително на резултат това създава за тях една допълнителна административна тежест. Даваме възможност всеки земеделски производител да направи избор дали да се облага на база нормативно признати разходи, или на база на финансов резултат.
Следващото предложение е свързано със субсидиите. Знаете, че до 2009 година субсидиите бяха необлагаеми. За да може да бъдат еднакво третирани с лицата, които са си получили субсидиите до 2009 година и тези, които ги получават следващите години, 2010 или 2011 година, всяка година се подготвяше един преход, когато субсидиите се отнасят за период до 2009 година те да бъдат необлагаеми, т.е. да се спазва същия режим, който се е отнасял за 2009 година, тъй като едно лице, нямайки вина, че е получило субсидиите си по-късно, съответно да бъде обложено в сравнение с лице, което е получило по-рано субсидиите си, примерно има заведен съдебен спор и при по-късно получаване на тези субсидии те да не бъдат облагани, тъй като режима им до 2009 година е бил освободен от облагане. Към настоящият момент няма такива неизплатени стари субсидии, но има съдебни дела и при произнасяне на съда и при получаване от земеделския производител на тази субсидията, той трябва да е спокоен и сигурен, че няма да бъде обложена с данък, въпреки че се получава на един по-късен период.
И последното предложение е свързано с преотстъпването на корпоративен данък в размер на 60 %. Такава преференция съществува и в Закона за корпоративното подоходно облагане за дружествата, същата преференция се ползва и от едноличните търговци. Това което се предлага е, че преференцията ще се ползва и за 2013 година. И следващото предложение – да се ползва и за 2014 година след положително решение на Европейката комисия. Знаете, че излязоха новите насоки за държавните помощи 2014-2020 година, но те все още не са в окончателен вид, за да може да се вземе решението, да се предложи преференция за целия период до 2020 година, удължаваме преференцията до 2014 година. Вече при окончателното приемане от Комисията на насоките за новия период, съобразно новите насоки ще бъде изготвена нова нотификация, за да бъде продължена преференцията за преотстъпване на данък за земеделските производители.
Това са накратко предложенията, виждате, че те са свързани с облекчаване на бизнеса и са свързани с ползване на данъчни преференции. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Петкова. Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ : Благодаря, госпожо председател. Ние ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица по начина, по който е представен. Но имам един въпрос, коментирали сме доста често специално облагането на тютюнопроизводителите за 2010 година, защото както сама посочихте до 2009 година субсидиите, които са получавали земеделските производители и тютюнопроизводителите не са се облагали с данъци. Но при тютюнопроизводителите има една разлика, че за реколта 2009 година получават субсидията в 2010 година. И в много области тютюнопроизводителите получиха писма, че дължат данъци за тези доходи, които са получили за реколта 2009 година през 2010 година. Както самата казахте, има заведени съдебни дела и тези дела ще бъдат спечелени от земеделските производители. Но тук въпросът ми е какво ще стане с тези хора, които получавайки тези писма са си платили данъците върху тези доходи, има и такива случаи. Даже имаше писмо от министъра на финансите как да бъде тълкувано, но на много места доста хора са платили данък върху тези доходи, какво ще стане с тези хора? Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проф.Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Госпожо председател, аз имам само един въпрос, ако може да ми се отговори какви са европейските критерии, тези числа, които споменахте тук, има ли съвпадение, има ли съгласуваност, има ли различия? Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо Петкова, имам няколко въпроса, които са свързани с промените, касаещи земеделските производители, затова и на Комисията по бюджет и финанси, на която съм член не съм ги задала, тъй като там с някои колеги знаете, че имаме различия относно земеделската политика.
Първият ми въпрос е по повод въвеждане правото на избор и на регистрираните по ДДС земеделски производители и тъй като избра е валиден за пет години, тези от земеделските производители, които са направили своя избор миналата година ще имат ли право отново да направят избор?
Вторият ми въпрос по-скоро е свързан с един проблем, който да маркирам и може би между първо и второ четене ще направя предложение в тази посока, относно продажбата от физически лица на селскостопанска продукция и тези физически лица не са регистрирани като земеделски производители и задължението на платеца да удържи авансово доход. Платеца няма как да знае, когато купува примерно пшеница от едно физическо лице то дали е регистриран земеделски производител или не е, защото по разпоредбите на чл.43, само го маркирам, той трябва да удържи, а ако е регистриран и се води счетоводство като търговец не следва. Това не е уточнено в сегашния законопроект и на практика създава празнота в прилагането. Разбира се, празнотата е основно от промените, които са правени в земеделското законодателство.
Следващото, което бих маркирала, което също идва от промените през 2011 година за режима на облагане на земеделските производители, физически лица, това е неприлагането на чл.13, ал.2 и ал.4 за физическите лица, защото в крайна сметка става въпрос дали смятаме за доход полученото имущество по наследство, завещание, дарение и т.н., няма логика тази алинея да се прилага и за физическите лица, пък били те и земеделски производители, защото на практика те са си физически лица като такива и подават само една декларация, нямат друг доход и би следвало и за тях да важат тези разпоредби.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси и коментари има ли? Аз искам да задам един революционен въпрос, но той е поставен от животновъдите, които като физически лица също считат, че трябва да бъдат в хипотезата да имат преотстъпен данък 60 %, поставят го на всяка една среща, а сега на този етап нямат, какви са вижданията на Министерство на финансите, възможно ли е това нещо, но въпросът е важен за тези хора.

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ще започна със субсидиите. По принцип още когато субсидиите бяха определени 2010 година като облагаеми, всъщност всяка година се изготвяше този преход в закона, че субсидии, които се отнасят за 2009 година или предходните, независимо че са изплатени следващите години съответно да бъдат необлагаеми. Такава е била винаги позицията на Министерство на финансите и на НАП. По принцип не зная дали точно тези лица, които са получили писма дали действително се отнасят за предходни години тези субсидии и дали няма някакъв спор дали се отнасят за 2009 или 2010 година, но по принцип вие самите казвате, че са заведени съдебни дела, съответно ако бъдат спечелени, не случайно предлагаме преходен период, за да е ясно и за лицата, и за администрацията, че тези доходи няма да бъдат обложени. Затова вече трета или четвърта година се предлага този преход, защото предишните години се предлагаше, защото имаше субсидии, които не бяха изплатени и бяха забавени, а тази година ние предлагаме прехода, за да може да обхванем и съдебните решения, за да е категорично и да няма проблем лицата, печелейки изплащането на субсидията да попаднат в друг капан – трябва ли да се облага тази субсидия. Затова предлагаме категорична разпоредба, за да е ясно на всички и да има правна сигурност.
По отношение на въпроса за данните за преференциите, всъщност предлагаме една разпоредба, за да е ясно, че тя се прилага и за 2013 година, тъй като както е записана до 31 декември 2013 година се създава двуяко тълкуване дали се прилага до 2013 и обхваща ли и 2013 година, тъй като знаете, че данъците се декларират 2014 година.
Второто предложение е за удължаване на преференцията до 2014 година, за да може след това с новите насоки да се предложи за един по-дълъг период.
По отношение на революционния въпрос, затова погледнах и госпожа Танева, ние няколко години водим и спор, и диалог, не, не с нея точно, със земеделските производители, които са физически лица. За съжаление самата преференция както е разписана и условията, които са поставени от Европейската комисия, едно от условията е предприятието да не е в затруднение. По принцип физическото лице не е предприятие по смисъла на Търговския закон, затова казвам, че е по-скоро теоретичен спор, а не че Министерство на финансите няма желание тази преференция да се ползва и от физическите лица. Даже бяхме правили едно проучване, ако едно физическо лице примерно се пререгистрира като едноличен търговец, ако е ползвало някакви средства, предоставени са му някакви европейски средства дали ще ги загуби и всъщност бяхме получили отговор, че няма да ги загуби, за да може лицата, които са физически лица да се пререгистрират като едноличен търговец, за да могат да ползват тази преференция. Защото така разписано от Европейската комисия ние дори и да кажем – да, ползвайте преференцията – съществува един проблем за самите физически лица, че при неправомерно ползване на преференция, която се счита и държавна помощ би могло след това да има регресен иск към тези физически лица. И ние затова не сме си позволявали, и да сме имали желание не сме казвали на физическите лица „Ние сме сигурно 100 %, че може да ползвате тази преференция и няма никакви рискове за вас, ползвайки тази преференция“. Мисля, че в следващия период и със следващите насоки 2014-2020 година този проблем, вече дискутирайки с Европейската комисия мисля, че ще го изчистим и действително не би трябвало да има, как да кажа, една дискриминация за физическите лица, защото едноличния търговец, да те са едно и също лице, но по този начин както е разписано не бихме могли да гарантираме на физическите лица, че няма да имат проблем, и то не от наша страна, а от страна на Европейската комисия.
По отношение правото на избор. Всички лица, които искат да ползват, независимо, че са ползвали предишната година, те могат да заявят правото си на избор до 31 януари 2014 година.
По отношение на това, което предложихте. Първото беше за чл.13. Опитвам се да си спомня, понеже беше вкарано като промяна 2011 година какви са мотивите, но не мога на този етап да кажа какви са мотивите. По отношение на това, което казвате бихме могли между първо и второ четене в Бюджетна комисия, ако има нещо – да бъде изчистено, няма проблем от наша страна.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това е бяло петно до момента. По повод различните изменения в годините е добре да ги изчистим и уредим тези неща.
Госпожо Бъчварова, искам да допълня госпожа Петкова, защото наистина сме говорили по темата за преференцията за физическите лица и наистина имаше кореспонденция между финанси и земеделие и ние препоръчахме, тъй като в Търговския закон няма уреден институт за финансово затруднение на физическо лице, тъй като то не е приравнено на предприятие, нямаше как да се нотифицира за физически лица. Тогава това, което предложихме и по което обаче за някои помощи имаше проблем, физическите лица да преуредят дейността си като ЕТ, първо трябваше да се променят част от поднормативните актове на МЗХ относно прилагането на различни помощи, някои наредби от Програма за развитие на селските райони, които ако преуредят дейността си ще връщат и някои по линия на държавните помощи за ушните марки, това беше проблема, по който не можа официално да се излезе със становище. Казвам го, за да го имаме предвид, защото може да се действа и в двете посоки, сега когато се изготвя нормативната база за прилагането на новата ОСП 2014-2020 година. И проблема не стои само за физическите лица. По принцип, според мен при сегашната подготовка на новите нормативни актове за следващия период, ако едно физическо лице преуреди под различна правна форма дейността си, но на практика зад тази правна форма като собственик си остава той, не следва по която и да е от мерките или помощи, които е получил да има някакви санкции, следва да има правоприемство. Това е принципен въпрос, затова взех думата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ИЛИЯ ЦОНЕВ, Национална научна асоциация по пчеларство: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, имаме едно предложение от името на пчеларите в чл.13, ал.1 да се добави т.28 за освобождаване от данък на доходите от пчеларство.
Накратко ще кажа мотиви, ще го дам и в писмен вид. Такъв текст е имало допреди няколко години. Откакто България е освободена от турско владичество никога пчеларството по никакъв повод не е облагано с данъци. Дори по време на Втората световна война са отпускани захар и лекарства за пчеларите. В последните години не знам как стана, че това право отпадна, а това силно затруднява пчеларите.
Второ, решението на Европейския съюз да няма субсидии за пчеларите. Европейският парламент беше приел решение, но при обсъждането в Комисията и Съвета крайното решение е пчеларите да не се подпомагат, нещо което е много притеснително и тревожно.
Доходите от пчеларство, ако се обложат, направил съм една табличка, ще я видите, не повече от 2 млн.лева, ако е възможно да се съберат всички доходи, докато от опрашителна дейност, също имаме кратки разчети доходите са около милиард, без да се отчита подобряването на биоразнообразието. Освен това пчеларите в голямата си част са дребни пчелари, под 50 пчелни семейства и те не могат да се регистрират по финансови съображения като земеделски производители и не могат да ползват помощи по програмите. Т.нар. пчеларски програми се ползват от крайно малък брой хора. Всички казват - пчеларите имат програми. Пчеларите са около 20 хил.души, а ги ползват около 1000 души пчелари, само едрите могат да го правят. Имаме и други мотиви. Просто молбата ни е да се върне старото положение – да не се облага пчеларството. За 7 години, от 2007 досега 42 % от пчеларите са се отказали от пчеларство и пчелите са намалели с една четвърт. Това е много тревожен факт, освен това има световен проблем с изчезването на пчелите, т.нар. синдром на празния кошер и никой не помага на пчеларството. Нужно е на всеки , който гледа пчели да му се помага. И една от помощите е да се облекчат финансово като не се облагат с данък. Това не е нещо ново, винаги е било в България.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За колко човека говорим?

ИЛИЯ ЦОНЕВ: Аз внасям предложението от името на една от пчеларските организации, но….

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не,не, колко от пчеларите са малки и средни?

ИЛИЯ ЦОНЕВ: 82 % са дребни, до 50 пчелни семейства. Едрите пчелари с над 150 кошера са около триста и няколко души, като това им е бизнес. Но такова е положението в цяла Европа, пчеларството е повече дребно, с малък брой пчелни семейства. А всяко едно пчелно семейство опрашва невероятен брой растения, дървета, цветя, всичко. Вече изнемогваме, много болести има.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: От кога имате данък?

ИЛИЯ ЦОНЕВ: Не мога да кажа точно, но от пет-шест години. Някой премахна текста „освобождават се от данък пчеларството и бубарството“, с общ текст бяха и този текст изчезна от закона.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Бубари вече няма.

ИЛИЯ ЦОНЕВ: Но пчелари има, а без нас земеделието не може да върви. Добре е да се знае, мисля, че го знаете, всички сте специалисти в тази област.Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да съберем допълнителна информация, и от ваша страна, за каква група става въпрос, и какъв е бил записа преди действащия закон. Предполагам, че от Министерство на финансите ще направят тази справка в исторически аспект кога се е случило и какъв е бил мотива. Благодаря.
Други въпроси има ли? Ако няма, колеги, предлагам да преминем към гласуване на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерски съвет на 03 октомври 2013 година, който е „за“ моля да гласува.

„За“ – 20 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 20 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ законопроекта се приема на първо гласуване.

По точка „Текущи“ да уточним, колеги, кое е спешно като изслушване. Имаше две теми – едната „Тютюнопроизводство“, другата за 2014 година очертавания и процедури, по отношение промяна на наредби на министерството. Тези две теми бяха засегнати, но на едно заседание не мога да бъдат обсъждани, защото са доста големи като проблематика. Може би въпроса за тютюна е по-интересен от гледна точка на промяна и на Закона за тютюна. За следващо заседание ще включим проблемите в тютюнопроизводството и промени в нормативната база.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На предишно заседание на комисията беше обявено от заместник-министър Гечев, че ще имат след около месец работен проект с конкретни мерки и разпределение на индикативни бюджети, т.е. това, което ще се представи в Брюксел за одобрение, моля да проверите докъде е стигнала работата и ако има готовност да направим изслушване, защото на практика в края на октомври или ноември се гласуват в Европарламента финалните текстове, по които постигнаха съгласие Комисия и Парламент и тече тримесечния срок за одобрение на програмата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така е, предлагам да поискаме първо писмена информация и въз основа на нея да се прецени в какъв формат да се направи дискусията, при условие, че и браншови организации следва да имат достъп.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Браншовите организации участват в работната група.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, но и те ми задават същите въпроси.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съгласна съм да поискаме да ни се представи актуален работен проект на Програма за развитие на селските райони.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И мерките, и след това да преценим. Но за следващата седмица тютюна и съответните законопроекти.
Благодаря, колеги, закривам заседанието.


/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





85 096 знака