Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков относно държавната политика на Министерство на земеделието и храните в сектор „Тютюнопроизводство“, проект на предложение за изготвяне на нотификацията за определяне на субсидиите за тютюнопроизводителите през 2014 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните



П Р О Т О К О Л

№ 18

На 30 октомври 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков относно държавната политика на Министерство на земеделието и храните в сектор „Тютюнопроизводство“, проект на предложение за изготвяне на нотификацията за определяне на субсидиите за тютюнопроизводителите през 2014 година.
2.Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

/Гости на заседанието: проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните, Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Христина Богова, и.д. директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ към МЗХ, Светлозара Петрова, началник отдел в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, Снежана Благоева, директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа“ и Георги Ралчев, началник отдел в дирекция „Растениевъдство“, Николай Вълканов – Институт по пазарна икономика, Светла Василева – КНСБ, от граждански движения: Димитър Джанаваров, Петър Донев, Здравчо Велев, Михаил Колев, Стайко Стайков, Стоян Тодоров, Андрей Раков, Илия Илиев, Йордан Малджански, Нина Гергов, Антон Димитров, Тодор Антонов, Христо Андонов,, Божидар Попов./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, предвид, че времето на всички е ценно. Министър Греков има и други ангажименти. Искам да му благодаря, че ще направи експозе и ще вземе участие в дискусията по въпроси, които бяха поставени на предишното заседание, а именно държавната политика на Министерство на земеделието и храните в сектор „Тютюнопроизводство“. Получили сте информацията, която министерството е предоставило. Надявам се с тази дискусия освен да отговорим на въпросите, които комисията зададе, също така да видим какви законодателни промени е необходимо да се реализират, дали в спешен порядък или съответно ще се чака обичайната практика – министерството да приключи със своите ангажименти и работните групи, които работят по Закона за тютюна, но така или иначе предлагам да започнем.
Давам думата на министър Греков, който да представи информация за сектор „Тютюнопроизводство“.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Добър ден и от мен!
Уважаема проф.Бъчварова, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, с мен са и заместник-министър Бюрхан Абазов, който отговаря пряко за тютюнопроизводството, а също така Снежана Благоева, директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа“ и Георги Ралчев, началник отдел в дирекция „Растениевъдство“, които ще отговарят на зададените от вас въпроси.
България е заинтересована от запазване и развитие на тютюнопроизводството, поради очевидни икономически, социални и екологични причини. Отрасълът е специфичен за българското земеделие, с голямо значение за осигуряване на заетост на хората в определени райони, а също можем да кажем – за доходността, която им носи този отрасъл. По тази причина страната ни е отстоявала единна и последователна политика по отношение на сектора през последните години. Изграденото производство на високо качествени сортове тютюн, натрупания производствен опит на няколко поколения и създадените традиции трябва да продължат да се използват в интерес на местното население. Всичко това е надеждна основа за развитие на сектора, но само по себе си не е достатъчно, защото условията в рамките, на които се развива този отрасъл са много по-различни от това, което са били. Считаме, че главната стратегическа цел на България в тази област следва да бъде формулирана по следния начин – да подкрепи местното население в районите, в които тютюнопроизводството е главен поминък, като създаде предпоставки първо, за устойчиво развитие на този сектор, и второ, за диверсификация на местната икономика с акцент върху дребните земеделски производители в икономически уязвими области на страната.
Устойчивото развитие на сектора на практика означава да се създадат условия за по-силна роля на пазарния механизъм за регулиране на производството, засилване на хоризонталната и вертикалната интеграция в сектора; структурно приспособяване на стопанствата чрез тяхното уедряване и постигане на по-силна конкурентоспособност главно чрез повишаване на качеството на продукция. До 2009 година тютюнопроизводителите бяха подпомагани с държавна помощ, а от 2010 година ежегодно се прилага схемата за национални доплащания за тютюн, която е необвързана с производството. Предоставянето на национални доплащания за сектора е особено важно, поради социалното, демографското и екологичното значение на производството на тютюн за големи региони на страната. Това е един от начините да се осигури заетост и постепенно адаптиране на производителите към изискванията на пазара.
Правителството одобри схемите за национални доплащания на производителите за 2013 година. Средствата за площ в размер на 32 млн.лева, а за тютюн 11,5 млн., които само преди ден, в понеделник бяха изплатени на тютюнопроизводителите. През тази година за първи път тютюнопроизводителите получават субсидиите си през м.октомври за същата календарна година. Като отчита променената икономическа, социална и институционална среда и въздействието й върху тютюнопроизводителите, целта на Министерство на земеделието и храните е в тази област да подкрепи местното население и районите, в които тютюнопроизводството е главен поминък.
Това е накратко експозето ми, което бих желал да получите като информация, а целия доклад го имате на разположение. Готови сме да отговорим на всички въпроси, които смятате за необходимо да зададете, но преди това бих искал да кажа какво се направили за четири месеца, откакто сме в Министерство на земеделието и храните. Тук е и госпожа Благоева, с която пред Съвета на министрите на земеделието от Европейския съюз поставихме многократно въпроса за европейски субсидии. За съжаление и последното ни искане от преди месец беше отхвърлено, въпреки че подкрепихме декларацията на Гърция, Италия, Унгария и Полша. За съжаление нямаме надежда да имаме европейски средства за този отрасъл.
Проведохме редица срещи със заинтересовани фирми, които се занимават с изкупуването, обработката, ферментацията и продажбата на тютюневи изделия, за да обменим опит как е в другите страни и това, което се вижда в другите страни, където не се подпомага този отрасъл е, че се повишава цената с цел да не се намалява това, което получават тютюнопроизводителите.
Направихме няколко срещи с посланици, с цел да търсим възможности за реализирането на нашите високо качествени тютюни и на последната среща китайския посланик обърна изключително внимание на нашите качествени тютюни и желанието за сътрудничество с „Чайна Табако“ - това е най-голямата китайска фирма, която се занимава с изкупуването на тютюн. Напоследък количеството ориенталски тютюн, който се влага в производството на цигари в Китай се е увеличило многократно, а както казах ориенталските тютюни, особено, които се произвеждат по Средиземноморието, където влизаме и ние като страна, са едни от най-качествените. Утре ще имаме отново среща с китайския посланик и фирма, която е заинтересована от изкупуването на тютюн. Това са най-общо казано дейностите насочени към тютюнопроизводството.
И последно, тъй като идваме от заседание на Министерския съвет, в бюджета са предвидени за следващата година исканите и обосновано включени 100 млн.лева за тютюнопроизводителите за следващата година.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да започнем с дискусията, въпросите. Основният инициатор на дискусията отсъства, господин Андонов.
Да, заповядайте.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Господин министър, виждаме, че искате подкрепа за бюджета, подкрепа за този бранш – тютюнопроизводството и споменахте във вашето експозе, че ще бъде подпомагано тютюнопроизводството на площ и на производство, всъщност на продукция. Има ли точни параметри как ще бъде подпомагано, в смисъл отделно площ, отделно на предадена продукция ли ще бъде, защото досега подпомагането основно беше на продукция. Благодаря.

БЮРХАН АБАЗОВ: На площ се подпомагат всички земеделски производители, но тъй като тютюнопроизводството е специфичен отрасъл, където площите са много минимални и всъщност нашите тютюнопроизводители на фона на разходната част, която имат на декар, субсидията, която получават на площ е минимална, незначителна спрямо разходната част. Да, нашите тютюнопроизводители по силата на единното подпомагане за площ получават тези суми, но тук говорим за подпомагане, което е необвързано и което няма нищо общо с произведеното количество тютюн, и то не защото такива са нашите искания. Напротив, нашите искания са точно за обратното, но по силата на регламентите, за които спомена господин министъра подпомагането е необвързано на базата на произведено количество тютюн за референтен период 2009 година. За наше най-голямо съжаление това са правилата и сумите, които получават нашите тютюнопроизводители днес не са обвързани с произведеното количество тютюн днес, а са обвързани с количеството тютюн произведено за стар референтен период и те получават тези субсидии, за които говорим, в общ размер. За тази година примерно 85 млн. сборно, 73 млн. плюс 11 млн. добавката от актуализацията, като вътрешното разпределение става с решение на Консултативния съвет, където са включени представители на всички групи тютюнопроизводители на отделните видове тютюн, на преработвателите, на изкупвачи, на администрация и тези цифри варират в различни граници, първо от базовата цена, върху която е станало изкупуването на тютюна плюс добавката, като бранша сам си регулира разпределянето на този ресурс, така че да се постигне някаква оптимална справедливост и балансираност в приходите на всички групи тютюнопроизводители, които обхващат и „Виржиния“ , и „Бърлей“ и „Ориенталски“.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, заместник-министър, уважаеми колеги, искам по доклада, който сте ни дали как точно виждате, понеже виждам, че има формулировка, по начина, по който смятате да работите в тази област и гласи „Да подкрепим местното население в районите, в които тютюнопроизводството е главен поминък като създаде предпоставки, първо, за устойчиво развитие на този сектор…“, как го виждате това устойчиво развитие, първия ми въпрос. Вторият ми въпрос „за диверсификация на местната икономика с акцент върху дребните земеделски производители от икономически уязвимите области на страната“, това ми е втория въпрос, какво точно включва тази стратегическа цел, в детайли малко да ни запознаете.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Поиска се някаква сигурност от Консултативния съвет, да имат хората някаква сигурност за следващия програмен период и няколко пъти се събирахме по-скоро да им стане ясно, че нямаме намерение този отрасъл да се спира, а по-скоро да се развива и търсиха тази устойчивост в едно разрешение от Европейския съюз да получим такова за следващите години, но ние получаваме година за година нотификация за произвеждането и изкупуването на съответния тютюн. Ние искахме да успокоим земеделските производители, че устойчивост на този отрасъл поне в следващия програмен период трябва да има. Същевременно говорим за диверсификация на това производство, макар че аз съм против тази дума, защото следя земеделието от 25-26 години, алтернативни култури за този регион е почти невъзможно, защото при един почвен слой от 20-30 см да засаждаме лози или да засаждаме овощни видове, това означава, че само трошим европейски пари. Така че трябва да се стремим към устойчивост на това производство като се гарантира, че има подпомагане най-малкото от националния бюджет и както казах това поне за следващата година е планирано и ще помоля всички вие да подкрепите като цяло бюджета и средствата, които са залегнали за тютюнопроизводството, и това ще им гарантира в крайна сметка, че България залага на това производство и тези хора могат да имат спокойствието и да го развиват. Най-общо това имаме предвид.

БЮРХАН АБАЗОВ:Ако разрешите, господин министър, да добавя. Госпожо Караянчева, въпреки огромните ни усилия тютюнопроизводството да получи европейско финансиране, въпреки огромните усилия на предното и по-предното правителство, когато се стигне до гласуване сама разбирате, че изпадаме в изолация и при режим на гласуване обикновено резултата е 5 на 22, нещо от този порядък. Когато говорим за диверсификация, вече сме се отказали от алтернативни култури, защото не е тайна, а и аз лично участвах когато проглушихме ушите на всички с това, какви алтернативни култури ще се гледа и т.н. Не става, в този район не става, в този район се произвежда тютюн, който между другото е много ценен, получава си цената от купувачите, от преработвателите и производителите на цигари. Това към което се стремим в новия програмен период, тъй като вече стана пределно ясно, че Европа не ни позволява да финансираме и да подпомагаме тютюна като култура, която за тях цитирам „е нездравословна култура“ на фона на общата политика, която води Европейския съюз, нашата идея е да вкараме доходност, да вкараме пари при хората, които живеят в тези региони не по линия на тютюна, защото там пътя е прекъснат, а да вкарваме доходност в земеделските производителите, живеещи в тези райони по линия на, и започвам да изброявам диверсификацията – на изостанали райони, на необлагодетелствани райони, на агроекологични мерки, на ландшафт, на защита на природа, всички други съпътстващи способи по новата селска програма, което да допринесе тези въпреки, че се занимават с тютюн да получават допълнителна, алтернативна доходност, освен тютюна, по другите направления на селската програма, така че да вържат един бюджет, освен тютюна плюс допълнителните нови неща, които са абсолютен приоритет на новата ОСП, така че в края на крайщата да вържат един бюджет,който да е достатъчен да живеят и да останат в тези региони, където живеят, а не да емигрират в Гърция или в големите градове. Това сме имали предвид под „диверсификация“.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. И аз искам да допълня, виждам, че имате визия в тази посока. Мисля, че и отпадането на лицензионния режим и се освободи пазара на тютюна, това също е добър стимул за повишаване на цената. И другото, което е мое лично наблюдение е, че в моя регион много добре се отразяват на земеделските производители мярка 141 за полупазарните стопанства. Но там се изисква много работа, много разяснителна кампания и специално службите за съвети в земеделието трябва да разгърнат една много сериозна опознавателна политика, за да може хората да не се притесняват да отиват да си подават документите, имат шансове да си вземат 3 хил.лева за година – това е един много добър доход за едно селско семейство, което си отглежда и останалата продукция. Молбата ми е точно в тази посока да се насочи работата. Имаме запитвания дали тази мярка все още работи, дали има средства в тази мярка, но е много важна за тези региони. Може би 300-400 % се вдигна усвояемостта на тази мярка, но иска много работа и говорене.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, господин заместник-министър, първо, госпожо председател, благодаря за своевременната намеса и за това, че удовлетворихте моята молба от предното заседание да разгледаме въпроса свързан с тютюнопроизводството. Закъснях, за което се извинявам, поради обективни причини.
Първо, господин министър, наистина сега е момента да се проведе дебата за политиката в тютюнопроизводството и ще ви кажа, поради какви съображения поисках това изслушване. Започва изкупна кампания, всички го знаем много добре. Сегашното законодателство дава възможност на българския тютюнопроизводител на база политиката, която провеждаше предния кабинет и това, което направихме в предното Народно събрание – да либерализираме сектора, да го сложим на пазарен принцип, сега тютюнопроизводителите могат да изнасят своята суровина извън границите на България, извън Европейския съюз без никакви проблеми. Тази мярка целеше единствено създаване на конкуренция – основната дума и мотив, който ни водеше в предното Народно събрание, конкуренция и свободна пазарна икономика. Това, което имаме като информация сега и то по неофициален начин, вие в становището, което сте изпратили до комисията, казвате „молим Народното събрание за подкрепа на 88,5 млн.лева за следващия бюджетен период“. Въпросът е как ще се разпределят тези пари, каква ще е политиката на разпределяне на тези пари, защото една субсидия се дава не, за да се даде и да се отчете някаква дейност, а се дава за да се постигнат конкретни политики, конкретни цели. И по-важното е каква е целта на министерството в сектор „Тютюнопроизводство“ не за следващата бюджетна година, а за следващия програмен период, как министерството вижда своите действия огледално отразени през тези 6-7 години, които предстоят. Защото за мен лично най-основният мотив във всяко едно действие е да изкараме този сектор на земеделието на пазарен принцип. Защото постоянното наливане на пари без конкретни политики не прави абсолютно нищо, освен да кара тези производители, тези хора да бъдат все повече и повече зависими от държавата. Не намерих нищо в представянето, което сте дали от страна на министерството, бих казал, без да прозвучи грубо, общи приказки, правите една ретроспекция на политиката от 2006 година досега и всичко, което се е случило в сектор „Тютюнопроизводство“, но искам да чуя от вас конкретни политики оттук насетне, не само да говорим за субсидии, а за конкретни политики. И си запазвам възможността, госпожо председател, да взема отношение, ако е възможно, след изказването на министъра.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам и госпожа Танева да вземе думата, да обединяваме въпросите.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тъй като на колегата Андонов въпроса е конкретен, в моето виждане щях да включа и неговия въпрос, така че може би да започнем с отговора към него, иначе означава да допълня с това, което исках да кажа като визия.

БЮРХАН АБАЗОВ: По отношение разпределението на тези средства преди малко стана дума, но ще повторим пак. Но това не е най-важното. Разпределянето на средствата, има регламентиран механизъм, правила и начини, по които става, има Консултативен съвет, господин народен представител.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Но няма нито нотификация, нито нищо, никой не знае как ще се разпределят тези 88 млн.

БЮРХАН АБАЗОВ: Това разпределение става от няколко години по много ясни правила чрез Консултативния съвет по тютюна. Това е краткия отговор, но имам и разширен отговор. Но по-интересен е другият ви въпрос, който е хубав, за политиките. Въпросът ви е много хубав, ако беше зададен преди 5-6 години, когато нашата държава имаше право и възможност да води определени политики, с определени средства и с определен орган, тогавашен наречен фонд „Тютюн“. Аз като тогавашен член на Управителния съвет на фонд „Тютюн“ знам как работеше фонда и нашата държава имаше инструмент, чрез който да води определени политики. Точно тогава ние определяхме средства за качествен тютюн и премирахме по различен начин различните тютюни, различните качества тютюни и по този начин насочвахме процеса на производство, така както е била нашата идея, нашата политика, нашата воля, на държавата, да произвежда определени видове тютюни с определено качество и по този начин да води определена политика. Днес, след като сме член на Европейския съюз и след като Европейския съюз не гледа с добро око на това производство, на тази култура – тютюн. Може много грубо да прозвучи, но днес в състава на Европейския съюз и спазвайки директивите и регламентите на съюза, плащанията за тютюна са не толкова определяне на политики, колкото са компенсаторни плащания, подпогамащи плащания за една култура, която в очите на европейските, с най-голямо съжаление го казвам, не представлява интерес за развитие и за разширяване. Така че след като престана да съществува фонд „Тютюн“ и след като влязохме в европейската регулация всички тези средства са в графата, грубо казано, компенсация и подпомагане на едно производство, което Европейския съюз е решил да не насърчава и да не разширява. В този ред на мисли, днес ние в това положение, след като ясно ни е казано, че европейски пари за тази култура няма да получим, и не само ние, нито една друга страна няма да получава, европейски, повтарям, средства за новия програмен период, е казано „Добре, щом за вас това е много стратегическа култура, както твърдим ние и всички останали преди нас, това е важна за нас култура, с огромно демографско и икономически значение, казват, да, вие може да отделите средства от националния бюджет и под формата на национални доплащания да си компенсирате вашите тютюнопроизводители.“ В този момент, в новата история говорим за компенсиращо подпомагане, дотолкова доколкото нашата държава има волята да определи ресурса. Последните няколко години този ресурс е в размер на 70-73 млн.лева, тази година е 80 млн.лева, които се разпределят чрез този орган на всички тютюнопроизводители, преработватели и изкупвачи, наречен Консултативен съвет по тютюна. Да, нашата воля напълно съвпада с това, което казвате - да либерализираме производството и търговията с тютюн, да въведем пазарни методи и ето, виждате, качествените, добрите тютюни постигат добра цена и си взимат своето. Няма спор, че нашите ориенталски тютюни са котирани, ценени не само от нашите тютюнопреработватели, но и в света и правим експорт.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин заместник-министър, пак те бяхте конкретен в това, което исках да чуя. Ще направя едно кратко експозе за колегите, членове на комисията, без да се опитвам да ги обидя по какъвто и да е начин.
Колеги, до 2009 година, сектор „Тютюн“ докато съществуваше фонд „Тютюн“ се субсидираше на базата на произведено количество суровина. Това за мен лично доведе до един голям проблем, от една страна зависимостта на тютюнопроизводителите от държавата, от друга страна ниското качество на самата продукция. Аз казвам моите виждания. След 2009 година, когато Европейския съюз ни забрани да субсидираме директно производството на суровината, количеството да го обвържем със субсидия, наложихме една нова политика, това значи колегите от ГЕРБ от предното Народно събрание съвместно с министерството, това беше да либерализираме със законови промени пазара, имаше един лицензионен режим на фирмите, които имат право да изкупуват суровина, ние това го махнахме. Променихме схемата на субсидиране като заложихме един референтен период, имаха право да получават субсидия само тютюнопроизводителите, които са произвеждали суровина 2007-2009 година, като целта ни беше те да получават печалбата, която им се формираше преди 2009 година и по този начин да създадем конкуренция между фирмите, които да се конкурират и да извеждат цената до един рентабилен принцип. Оттук нататък вие казахте – има Консултативен съвет, който решава. Консултативния съвет решава как да се разпредели общата субсидия по сортови групи, но Консултативния съвет не формира политика. Консултативния съвет не казва – ще даваме на тютюнопроизводителите, които в момента гледат тютюн, Консултативния съвет не казва – ще даваме пари само на тези, които продадат суровината на определени фирми, а Консултативния съвет разпределя само общата субсидия по сортове. Така ли е, господин заместник-министър? Това, което искам да чуя от вас, от 2014 година тези 88 млн., които несъмнено ще подкрепим в проекто-бюджета, кои тютюнопроизводители ще имат право да участват при разпределянето на тази субсидия? Тези, които гледат тютюн 2014 година, или някакъв друг смесен принцип, който вие мислите да направите? Няма реколта. 2013 година се субсидират тютюнопроизводители, които са гледали тютюн 2007-2009 година. Разберете, това е фундаменталния въпрос, на който трябва да намерим отговор – какъв ще е принципа на разпределяне на тази субсидия, не по сортове, а на базата на самите тютюнопроизводители, на референтен, на декар, някакъв общ принцип, смесен, с референтен период, защото реално това ще създаде възможност на тютюнопроизводителите, които сега ще предадат тютюна си да се ориентират как да го продадат, на кого да го продадат и ще се даде възможност на тези, които тепърва ще се занимават с тютюнопроизводство да се нагласят на базата именно на тези 88 млн.лева. Другият вариант – просто се дават едни 88 млн., правим си един PR на управлението без да се постигат никакви цели. Това е фундаментален въпрос, на който ние трябва да получим отговор днес, а всичко друго е, с извинение, празни приказки.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не искам да отговарям вместо министерството, но все пак, до 2009 година имаше централизирана система, в която се водеха регистри на тютюнопроизводителите и знаете, че имахме квота за производство на тютюн, затова премиите бяха на база качество и квоти. Качеството винаги имаше надценка. Вярно е, че за да прилагаме национални доплащания се изискваше да има регистър. Единственият съществуващ регистър беше на фонд „Тютюн“, който беше закрит, т.е. друг регистър оттогава не е правен. И преминаването, и това ми е въпроса, от доста добре регулирана и подредена система отидохме към напълно либерализирана система и виждайки цифрите, които са представени за периода 2010-2012 година с финансовия ресурс прави впечатление, че 2010 година е имало 30 хил.земеделски стопани, 2012 година са 40 хиляди, т.е. имаме една величина от земеделски производители, която влиза и излиза съответно в подпомагането според нейните виждания, защото 10 хиляди са доста голям брой, те са имали квоти, но 2010 година са преценили, че няма смисъл тези квоти да ги реализират. Но 2012-2013 година може да стигнем до максимума земеделски производители, те бяха някъде около петдесет и няколко хиляди в регистъра, всеки един от тях имаше квота. Това е едното движение. От доста добре подредена система, какви сортове, кой произвежда, кой изкупува се премина към либерализация, може да има своите предимства, но тези крайности доведоха до това, че ние изгубихме производителя. Сега не знаем производителя, знаем тези, които имат квоти, но не знаем производителя. Това е проблем.
Второто нещо,което също е важно да коментираме тук от гледна точка на сектора, все пак как трябва да въведем някакъв ред. Не може да се подпомага нещо, което не съществува и не се произвежда като тютюн.
Така или иначе 2010-2011 година има едни надценки, които се дават върху произведено количество тютюн. Сега например видях, че за ориенталски тютюн е 0,02 лв. надценката. Защо? Защото цената е най-висока ли? Този тютюн трябва да се подпомага, но то е 0,02 лв.! Защото пазарната цена е висока ние сме направили едни разходи и няма ли да се отървем от тези разходи? Някой сяда и калкулира колко ни струва тютюна, гледаме пазарната цена и казваме – плюс 0,02 лв. Така излиза сега. „Виржиния“-та се оказва най-зле от гледна точка на пазарна цена и даваме най-много. Не е логично. Либерализиран пазар, а в същото време зависи какви надценки ще даваме от калкулация на разходите и то на хипотетичен фермер, защото това са разходи, които се правят като норматив от Института по аграрна икономика, да кажем, или специалисти в сектора, но това не са реалните разходи. Трябва да се търси баланса и да подпомагаме тези, които произвеждат. Министерството ще каже дали може за 2013 година системата да бъде променена. Или 2014 година ще я въведем.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Какво постигаме като субсидираме тези, които произвеждат освен обвързаността с държавата, какво друго постигаме?

БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми господин народен представител, как искате да ви отговоря – така както ни се иска на нас или какъв е регламента?
Започвам от първото. На мен лично ми се иска да подпомагаме този, който реално днес произвежда тютюн. За най-голямо съжаление всички тези пари, които четете днес, отиват за хора, които са произвеждали тютюн 2009 година, а не този който миналото лято е дошъл от Гърция, настанил се е в Кърджали и произвежда тютюн, за най-голямо съжаление казвам, в човешки план. И затова попитах как искате да ви отговоря – така както на мен ми се иска, или така както повелява регламента?
Лично на мен ми се иска да плащаме на тези хора,които реално произвеждат тютюн днес и произвеждат хубав тютюн. С това приключвам с личното си отношение.
За най-голямо съжаление ние сме все още в догмата на регламента, който казва – вие имате единствено признати или би могло да се приемат от нас като приемливи регистри, тези които имахте по времето на фонд „Тютюн“ и това за нас са хората, които са произвеждали тютюн 2009 година. Последните ми изречения са в графа „За най-голямо съжаление“.
Между друго министър Греков и предното правителство, на всеки един форум са искали поне референтния период да е някакъв по-близък до сегашния, за да може хората, които получават парите до известна степен, с голямо приближение поне да са истинските тютюнопроизводители и пак за най-голямо съжаление, във всички случаи когато и ние, и вие сме правили опити сме срещали отпор от страна на Европейската комисия, че това е неприемливо за тях.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Понеже няма регистър.

БЮРХАН АБАЗОВ: Да, затова казвам – за най-голямо съжаление има два отговора, така както на нас ни се иска, като министерство, като управляващи, и втори път, в графа за най-голямо съжаление къде сме все още в догмите на регламентите и директивите, които така или иначе с голямо неудоволствие трябва да спазваме.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин заместник-министър, донякъде съм съгласен с вас, въпреки, че нашата позиция не е да даваме предложения, а повече да коригираме и атакуваме. Но сте прав в едно, че раздаването на субсидията трябва да се сведе до по-близка на бюджетната година, в която се раздават. И ще дам конкретен вариант. На базата на обработваемите площи, има го този регистър, да се изготви от администрацията някаква средна база със средното количество произведен тютюн и да се доближи годината за референтен период по-близо до 2014 година. Ето варианта, който предлагам, имаме ги тези регистри, мисля,че една такава нотификация изготвена от администрацията може да получи одобрение от Европейката комисия. Това е добрият вариант за разпределяне на тази субсидия. Но вариант – обвързване на произведеното количество за текущата година с определена субсидия, през определени фирми за мен лично, мисля, че и за колегите от ГЕРБ е неприемливо, това е нещо, от което трябва да бягаме. Казвам го конкретно, господин министъра каза в по-предно заседание, че може да се разпределят парите през фирми, които изкупуват суровината. Вариантът, който предлагам мисля, че чрез администрацията да се намери решение. Мисля, че това ще е справедлив вариант, на средното произведено количество, тези които си имат договори или кантарни бележки от фирмите, на които са продали реколтата 2012 година и да се осреднят декларираните площи. Това е вариант, който аз предлагам, не знам до колко е удачен.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Горе-долу това, което е било до 2009 година, но в по-олекотен вариант.
Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря. Уважаеми господин заместник-министър, госпожо председател, уважаеми колеги, хубавото на тази дискусия е, че от доста време всички политически сили в Народното събрание осъзнават необходимостта и нуждата от подпомагане на това производство, защото сме ставали свидетели на това, че едва ли не това производство беше дамгосвано и да не съществува, но въпреки това към настоящия момент българските тютюни се котират, както всички подчертаха, добре на пазара. Но аз няма да се съглася с това, че последните изменения, които се направиха в Закона за тютюна и тютюневите изделие в предишния мандат доведоха до кой знае какво подобряване на цената на изкупувания тютюн и на доходите на тютюнопроизводителите. Ако направим една съпоставка между цените, които са получавали тютюнопроизводителите през годините до 2009 година и след 2010 година ще видим, че те получават едни и същи доходи за произведеното количество тютюн. А тази прословута либерализация, която всички тук казваме, че е много хубава, аз не знам български тютюнопроизводител да си е продал продукцията в Гърция или Италия. Сигурно има такива, които пласират тютюна в Гърция или Италия, но това не са тютюнопроизводителите, това са фирмите, които освободихме – всеки да има право да купува. Отива фирмата „х“ в село Жълти камък, дава на бай Асан и бай Иван, оценява 1 тон или 800 кг тютюн, плаща му го по 4 или 5 лева, отива в Северна България взима 2 тона „Каба Кулак“ от там, прави един миш-маш и отива да го реализира при преработвателите с опцията да има взаимна изгода за изкупвача и преработвателя от начина на изкупуване.
Моите въпроси са следните. Имаме ли регистър на търговците, които изкупуват тютюн, някой води ли някакви регистри на количествата, които те изкупуват и какво става с този тютюн. Тук се дадоха идеи, че едва ли не чрез търговците, които купуват тютюн, по този начин да се извърши подпомагането. По какъв начин?
Хубавото на всичко това, което говорим е, че има общо съгласие за подпомагането. Аз мисля, че всички заедно трябва да помислим по какъв начин да подготвим изменение в Закона за тютюна и тютюневите изделия, с който тази система, която съществуваше до 2009 година относно подпомагането на качествено произведен тютюн. До 2009 година не се подпомагаше на килограм, подпомагането се извършваше на качество по сортови групи. Всички ние трябва да помислим в тази насока. Да, директно подпомагане на произведено количество, за всички ни е ясно, че обвързано с производството не дават, а защо да не помислим по варианта – имаме отработена система до 2009 година и да се възползваме от нея. Този мандат разгледахме доста законопроекти свързани с договорите за изкупуване и реализация на земеделски продукти. Приехме закони, в които задължихме всички договори, било за млякото, било за други продукти, всички договори да бъдат регистрирани. Единственият селскостопански продукт, който остава нерегистриран това е тютюна. За тютюна нямат задължението да бъдат регистрирани производители, договори и т.н. Защо ние не помислим и в тази посока – да има регистри на тези тютюнопроизводители, отделен регистър и всяка година ние да знаем реалните производители и реалните хора, които трябва да получат това подпомагане от страна на държавата. Ще се съглася, че наистина трябва да помислим и по тези варианти как хората, които произвеждат днес и хората, които ще произвеждат през 2014 и 2015 година реално те да получават тази подкрепа. И съм сигурен, че ако обединим усилията на всички, и в комисията, и в Парламента, естествено с активното участие на Министерство на земеделието, бихме могли да намерим вариант това производство наистина да получава съответната подкрепа, за да може регионите където се отглежда този тютюн да не се обезлюдяват, хората да имат гарантирани приходи и този сектор да се развива. Както разбрахме и от изложението на министъра, българските качествени тютюни имат пазар и ние не би трябвало да се лишаваме от тези възможности. Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, аз бих искала да направя принципно изказване, като виждане за развитие на сектора, а не да влизам разговора, който се изкриви в посока конкретиката на деня.
Откъде смятам аз, че трябва да започнем и смятам, че стратегията трябва да е за новия програмен период, тъй като условията за новата ОСП ни дава възможностите за европейското подпомагане и условията на нейната рамка, за да се движим по нея и да изхождаме от наистина европейките политики относно ограничаване на тютюнопроизводство, тютюнопушенето, оттам разбира се рефлекцията му върху тютюнопроизводството, оттам сортовата структура на производството на тютюни в България. Това, което ме обнадежди последните дни виждах по телевизията изявления на председателя на Селскостопанска академия, който между другото доколкото съм чувала в средите се ползва с името на почтен човек, разбира се, всеки в своя жизнен път е работил по някакви каузи и са му създали начин и философия на мислене, само преди три дни чух от него, че пет пъти по-високо производство на тютюн сме имали и трябва да предприемем мерки как да възстановим и как да увеличим производството, за мен е една тотално грешна теза. Радвам се, че това което чух от министъра в началото на днешното заседание, аз бях закъсняла, и считам, че независимо, че сме в различна политическа ситуация при разбиране от всеки един от нас на тази маса може да стигнем до консенсус за развитие на сектора. А за мен той е много важен от няколко гледни точки и най-вече за сигурността на хората, които се занимават с този поминък, и на възможността да останат да живеят в районите, в които се сега. Бих се радвала да го постигнем.
От каква позиция и опорна точка трябва да изхождаме. Какъвто и инструментариум да търсим за подкрепа на тези хора ние никога и не следва да разсъждаваме от позицията как да стимулираме производството на тютюн. Може да ни е много национално трогателно, тъжно, че сме били лидери на това производство, трябва да се съобразяваме с пазара в момента. Ние трябва инструментариума от мерки за подпомагане на тези хора да води до възможното преструктуриране на техните стопанства, казвам възможното, защото има планинско животновъдство, биологично производство и възможностите на Програмата за развитие на селските райони за наслагване на плащания за развитие на отделни дейности трябва да търсим постигане на годишна доходност на този човек чрез преструктуриране, което ще доведе до възможността да живее нормално в тези населени места. Затова колкото и да ни е тъжно България е една малка страна, бедна страна, ние не може да си позволим лукса в момента да започваме политика каквато чувах от телевизията последните дни от различни представители на кабинета, да търсим възможности за възстановяване на някакви традиции. Производството на тютюни е паднало последните две години, ама в това няма трагедия. Ако има тютюнопроизводители успели да преструктурират фермите си, да имат други дейности, които им носят доход, това е само похвално. От това според мен трябва да изхождаме като обща позиция за този 7-годишен период, знаете след три години национални доплащания имаме ограничения, т.е. България ще става все по ограничена във възможностите си да прави национални доплащания.
По отношение на промените, които се направиха. В становището на министерството, това, което виждам, наистина съм приятно изненадана, че те не само не се отричат от това, което ни се струва, че се одобрява относно ефектите, които се постигнаха за либерализация на пазара. В никакъв случай не трябва според мен да се връщаме към някакви стари постулати относно възстановяване на фонд „Тютюн”. Господин Абазов, пак казвам, лично аз уважавам вашата дейност, която е била до преди 2007 година, тогава не сме били член на Европейския съюз, тогава ги е нямало тези регламенти. Да, фонд „Тютюн” сигурно е изиграл своята роля, но трябва да видим какво е новото време и какво ще бъде в този 7-годишен период. И единственото, което трябва да направим в някаква посока, това което колегата от ДПС каза, заместник-председателя, евентуално да помислим да въведем задължителни писмени договори с цел гарантиране, както за млякото се въведоха, защото има такъв регламент и държавите трябваше да избират и да го направят. Според мен е много добре във връзка с отпадането на млечните квоти и подготовка на нашия пазар за това, че го направихме. Но нищо повече. Има система за единно плащане на площ, тези които се занимават с тютюни, безспорно, то е минимално като площ и подпомагането не играе на практика роля върху доходността. Според мен в момента регистрациите и администрацията на целия процес по отношение подпомагането на земеделските производители е толкова многостранен, че има посоки, в които може да обединяваме някои процеси, но в никакъв случай да не въвеждаме нови, защото сега различни дейности се вършат в областни дирекции „Земеделие”, във фонд „Земеделие”, ако системата е с он-лайн, това е друга тема. Казвам го само като становище на база това, което е казано до тук.
Оттам насетне към какво следва, според мен, принципно да се ориентираме. Извън това, което е възможно, държавата, да, ако е възможно и да се получи разрешение за друг референтен период така, че да не бъдем в ситуация да се дава на непроизводители много отдавна, но пак казвам, философията трябва да е следната – тези средства се дават за попълване на доход и за стимулиране на преструктуриране на тези ферми доколкото е възможно. И втората възможност за подкрепа, която трябва много пълноценно да използваме, това е агроекологичната част на Програмата за развитие на селските райони. Пет държавни от Европейския съюз имат скрито подпомагане по отношение на постигнати агроекологични ефекти, на площите, които са засети с тютюн и аз съм предлагала на другия заместник-министър такива предложения и съм получавала отговор, че това няма да се позволи. Моят съвет е, за администрацията винаги е по-лесно за нещо, което по принцип се приема, че е обречено на неуспех, да не го прави, според мен ние трябва да положим усилия в тази посока, тук и проф.Теохаров ме подкрепи на предното заседание, да направим опит, да поискаме защита на такива агроекологични мерки и всичко, което е свързано с биоземеделие, така че тези хора по тези места, с този ландшафт, с тези възможности да имат максимални възможности при Втора ос за преструктуриране и получаване на по-висок доход. Това са принципни позиции, от които смятам, че следва да изхождаме.
Третият въпрос, който колегата Георги Андонов засегна, аз пак казвам, искам да си изкажа принципно мнението, че трябва да имаме визия за 7-годишния период, защото националните политики са обвързани с европейски регламенти и принципи, от които ние не може да излизаме като тръгнем от пазара, прогнозните цени, прогнозното производство. Другото е влиянието върху сортовата структура на производството на тютюн в България. Безспорно има Консултативен съвет по тютюна, който разпределя между отделните сортови групи средствата, които са заделени за подпомагане, това е така. Вие знаете, че на тези консултативни съвети на практика всеки бранш защитава интереса си от различни гледни точки. Според мен трябва да провеждаме политика, или да провеждате, пак казвам, ако не стигнем до консенсус по този въпрос, би било най-добре за хората, които се занимават с това, а не за която и да е от партиите, как да влияем на сортовата структура и да разпределяме субсидиите. И може ли някой от сортовете, които се произвеждат в България в момента на практика да оцелява на напълно свободен принцип? И колко е справедливо разпределението между сортовите групи? Вие консенсус по този въпрос между отделните представители на всички сортови групи е ясно, че няма как да постигнете. Но според мен трябва да се върви в тази насока, така че подпомагането да бъде основно насочено към сорта, към производителя, който е ограничен от възможности за преструктуриране на стопанството си, защото в различни райони, където се произвеждат други сортове тютюн има други алтернативни доходи за земеделие, а някои наистина са в абсолютно безалтернативна възможност. И в този смисъл трябва да се приложи, според мен, определено решение на изпълнителната власт за тежестите при разпределение на общия бюджет между отделните сортови групи.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за изказването. Предполагам, че господин Абазов ще вземе думата, но все пак, колеги, вие разсъждавате само като страна-член на Европейския съюз и ограничавате пазара. Много ви моля, в Европейския съюз тютюн ще съществува и ще се произвежда със или без подкрепа, докато има пазар, докато се оползотворява и суровината останала извън тютюна. И разглеждаме опцията, че българския тютюн е уникален, както и някои други производства в България, защото се произвежда при специфични почвено-климатични условия, има сортове, които са ценени и оттук нататък ние не може да го ограничим само за това доходите на някой да поддържаме. Между другото с това и никой няма да бъде съгласен. Така че гледайте пазара като такъв, а не Европейския съюз казва – ограничавайте тютюнопроизводството.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Бъчварова, изобщо не става въпрос за това.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вие това казвате!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не е вярно, не изкривявайте моята позиция, вие говорехте в половината време, явно не сте следили мисълта ми.

ПРЕДС.СЛЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мисълта ви беше, че Европейския съюз държи да намали производството и да поддържаме доходите.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моята мисъл мога да я кажа аз, а не колега, който е говорил в половината време докато говоря аз. Моята мисъл беше следната и принцип, който следва да следваме при определяне на политиките, не виждам нищо смешно, най-малко себе си намирам за смешна, да не изхождаме от принципа да подпомагаме по начин, по който стимулираме увеличаването на производството. Много се извинявам, но кажете ми кой ръководител, било предприемач, било мениджър ще инвестира печалби от производство, в което има проблем с получаване на цена, която да покрива разходите? Това са елементарни норми, „а” и „б” на учебниците по икономика!

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Като реплика на това, което казахте госпожо председател и като реплика на това, което каза заместник-председателя, колегата от ДПС. Вие казвате – нашия тютюн е с уникални качества.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма лошо.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Няма проблем, напротив, това е много добре и аз мога да допълня, че ориенталския тютюн, особено нашия е дефицитна стока на световния пазар, четири страни произвеждат такъв тютюн – Гърция, Турция, България и Македония. И производството на този тютюн пада от година на година. Това какво значи? Че големите производители на тютюневи изделия имат интерес към тази суровина. Те ще се конкурират тогава, когато това производство е на принципа на пазарната икономика, да не връщаме плановата икономика и петилетките и да даваме пари за качество. Даваме пари за това да гарантираме, да задоволим една част от земеделските производители, нека всичко останало да бъде на принципа на пазарната икономика. И колегата заместник-председател каза, че либерализацията не е дала своя принос. Напротив, колега, имам данните от 2008 до 2012 година стойността на тютюна се е вдигнала двойно и при положение,че получавате субсидия, която е за референтен период без да ги обвързваме да гледат тютюн и да дават тютюна на определени фирми с лицензионен режим и с наложени законови текстове колко фирми да имат право и те бяха двадесет и една. Нека министерството и държавата да се водят от този принцип – дефицитна стока – свободен пазар. И независимост на тютюнопроизводителите от държавата, защото вкараме ли ги пак в това русло отиваме в една друга теза, в която не искам да навлизам за влиянието на политическите фактори върху този отрасъл и тези хора. Това е вредното, не искам пак да го върнем. Затова исках да направим това изслушване, за да чуя позицията на министерството, позициите на по-голяма част от колегите. И ще видите, че след три години ефектът ще е налице – ще има преструктурирани стопанства там където има алтернатива и ще имаме доходоносен сектор, който да формира печалба само от дейността си. И да не зависи от държавата, камо ли от някои политически фактори. Благодаря ви много и призовавам министерството да се води от тази максима и тези принципи. Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мога също от учебниците по икономика да цитирам – най-планирания пазар е свободния пазар.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А някои са писали учебници, да знаете. Аграрната икономика е малко по-специфична.

БЮРХАН АБАЗОВ: По въпроса за регистрите и договорите ще отговорят колегите.
Аз искам да отговоря на първата част на въпросите. В България дали се е подкрепяло тютюнопроизводството или не, тютюнопроизводство е имало от много години. Във времената, в които нямаше нито един лев субсидия тютюн също се е произвеждал и то с по-голям успех отколкото сега, преди фонд „Тютюн” и преди либерализацията. Така че дали държавата ще подпомага и колко ще подпомага производството на тютюн в различните периоди от време в исторически план е без значение. Щом една стока се купува и си има цената се произвежда. Искам да успокоя господин Андонов, че съм много далеч от идеята, че от едни 70 млн., които влизат в сектора може да се изпадне в някаква зависимост, защото стойността на това, което влиза като подпомагане е минимално на фона на общия оборот в този сектор, така че не знам кой и как може да изпадне в зависимост от тези жалки 70 млн., защото преди това по времето на фонд „Тютюн” сумата беше два пъти по-голяма, 140 млн.лева.
Всички тези разсъждения са хубави, но мисля, че когато сте в изпълнителната власт гледната точка е малко по-различна и трябва да се съблюдават и два-три други показателя. Аз приемам всички ваши разсъждения, те са нормални за политици, членове на българския парламент.
Когато сме в изпълнителната власт за нас водещите жалони са няколко, които са много ясни. Започвам да изброявам от ясните към неясните. Първо, обвързано плащане за тютюн не може да има. Второ, на всеки от седящите тук е ясно, че за годините напред това плащане ще пада и трето, винаги когато се споменава „подпомагане за тютюн” ние трябва да бягаме от „килограм” и от „производство”. Това са основните жалони за нас, всичко друго е в сферата на политическото говорене. Приемаме и това. Всичко, което следва да се прави оттук нататък, следва да се водим от тези три-четири ясни неща, доколко нас ни устройва, аз лично казвам, че нас не ни устройва, но с това се съобразяваме. Иначе, да, всички други алтернативни методи в новата обща селскостопанска политика,в новия програмен период, които биха допринесли до доходност на стопанствата на тези хора, живеещи в тези райони, да, всичко възможно ще се направи. И на там сме насочили нашите усилия, където ще направим много мощна, ясна и конкретна разяснителна кампания, тези хора да разберат, че има други методи и способи да подпомагат доходността ни, никой не ги ограничава да произвеждат този тютюн или да се възползват от всички други методи, защото това не е единствения метод – да получаваш пари само за произведен тютюн и само за площ. Има поне дузина още способи и методи в новата ОСП, които носят доходност пряка или косвена за джоба на стопанствата на тези хора, които живеят в тези най-бедни райони на страната. Натам са насочени нашите усилия. Не искам да се повтарям повече, защото ще говоря едно и също.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, ние говорим едно и също! И аз се радвам за това.

БЮРХАН АБАЗОВ: Абсолютно. По въпросите за регистрите и договорите, да няма никаква пречка, колегите ще кажат как се регистрират търговците, преработвателите, как се описват договорите на тези, които произвеждат тютюн, това са по-скоро технически въпроси.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, вие сте колеги в кабинета и в ръководството на министерството и вашия колега Явор Гечев е ресорен за програмата, аз само бих искала да положите всички усилия, така че в конкретика за сектора, за който сте отговорен щом сте тук, да бъдат разработени всички възможни мерки, които да бъдат предложени за защита пред съответните европейски органи.

ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа, казвам се Георги Ралчев, Министерство на земеделието и храните. Първо, всичко това, което проследяваме в сектора на тютюна е в резултат на една много задълбочена реформа, която започна в Европа още през 2004 година. Тази реформа се случи на два етапа, в момента сме свидетели на последния, финален етап, в който никакви механизми, говорим за европейски, разбира се, националната ни политика е хармонизирана и приравнена към това вторично европейско законодателство. Мисълта ми беше, че никакви механизми от страна на държавата, познати ни такива, като възползвали се от втората преходна фаза при преструктуриране на сектора до 2009 година не могат да се прилагат към момента. Всички видове регистри, квоти, минимални изкупни цени, обвързана подкрепа отпаднаха от 2010 година. Но това не означава, че ние не бихме могли частично, на национално ниво да организираме механизмите за наблюдение на този сектор и да знаем какво се случва в него. Но лично, експертното ми мнение е, че все повече трябва да бягаме от думата „регистър”, „тютюн” и „тютюнопроизводител”, най-малкото, че през новия програмен период тази дума не съществува в нито един от регламентите. Но тютюн ще има докато се пуши, утре в Европа и един грам тютюн да не се произведе, уверявам ви, че потребяването на тютюневи изделия няма да намалее и с един процент, т.е. тютюна винаги е бил разменна монета на световния пазар. И изхождайки от тенденциите на световния пазар трябва под някаква форма да съпътстваме решенията, които взимаме в този сектор.
В момента сектора е поставен в свободни пазарни отношения. Изкупуването наистина се случва на свободни пазарни механизми. Разбира се, ние като експерти забелязваме една частична несигурност от страна на производителите, продавайки своята суровина на всеки един от изкупвачите, това е минуса на либерализацията на пазара. От друга гледна точка се създаде частично стимулиране при изкупната цена, т.е. това са два ефекта, които се сблъскват и истината трябва да я търсим по средата. Струва ми се, че не лицензионен или регистрационен, но режим с цел проследяване при търговските взаимоотношения между отделните оператори би следвало да се анализира с цел, да се даде сигурност на производителите и с цел намаляване практиките, че тютюн от Южна се прехвърля в Северна, прави се един купаж от двата вида и се продава по този начин, това не води на никъде. От тази гледна точка мисля, че бях изчерпателен за регистрите, квотите и минималните изкупни цени. За подкрепата мисля, че доста неща бяха казани. Благодаря.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Само две думи. Либерализацията, добре, но според мен с либерализацията направихме една голяма беля, според мен, не знам как ще я възстановяваме, сигурно има начини, за качеството на семена. Според мен това е много сериозен проблем, който трябва да бъде решен. Европейската политика е такава, аз лично имам усещането, че едни големи немски фирми и не само немски, които внасят едни огромни количества тютюн от Китай например, са допринесли тази политика да бъде заложена в Европейския съюз, казвам го с дълбоко съжаление. Въпросът е такъв и мисля, че е правилно, политиката на Европейския съюз е такава, но тук се споменаха начини, по които това производство да не бъде унищожено, напротив, ние трябва да намерим такава политика, която да го разширява, защото тютюна трябва да заема подобаващото място и не трябва да го ограничаваме ние. В това отношение не съм съгласен с вас, госпожо Танева. Вие го казахте, когато е нямало фонд „Тютюн” и либерализация се произвеждаха едни големи количества и се изнасяха. В света не е намаляло тютюнопушенето, няма и да намалее така, че ние трябва да намерим нашата ниша и да работим в тази посока. И не да се караме тук, а да търсим начини.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Напротив, с господин Абазов говорим едно и също.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Да, аз разбрах, но нотките при вас прозвучаха по друг начин – за ограничаване, аз поне така го разбрах. Благодаря.

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаема госпожо председател, аз бих искал да споделя някои мисли, макар че с материята не съм добре запознат, но като икономист разсъждавах, слушайки колегите. Доколкото разбирам Европейският съюз не субсидира такъв тип производство и трябва да правим наша национална политика, което означава, според мен, това което каза колегата от министерството за липсата на регистри, за нас тютюнопроизводителите не са една черна кутия, която пускайки я на свободен пазарен принцип, и субсидирайки я, правейки национална политика за нас да не е ясно какво става в този сектор, защото свободния пазарен принцип е добре, но различните икономически теории трактуват различни начини на поведение. Например свободния пазарен принцип и цикличността, може днес да е добре, но утре производителя да не може да си продаде стоката, тъй като на базата на търсенето производството се увеличава и следващата година може да имаме ниски цени. Аз доколкото разбрах тази година цената на тютюна е била добра, нали така. На какъв принцип се е вдигнала, дали на свободен, пазарен принцип, или по някакъв начин търговците са се ограничили за сметка на производителите. Вашето разбиране го виждам така – вие искате да субсидирате за определен период от време, три или четири години сектора, възстановявайки той своите позиции да може свободно на пазарен принцип да има рентабилност. Аз мисля, че не е лошо да има и плановост в това нещо, тъй като това е национална политика. Не казвам да се планира така, както вие го разбирате, а да се даде някаква насока и на свободния пазарен принцип всеки производител да застане на позицията и да може да си осигурява доходността и след две-три години тя да е достатъчна, без субсидия, той да може да си произвежда и да живее на мястото си. Според мен, чисто икономически трябва да подходим с един такъв смесен принцип, да знаем какво става в сектора, да имаме пълна информация, да създадем необходимите механизми и условия да помогнем, както вие предлагате като възможност и визирайки стратегията след няколко години да постигнем това, което искате. Но мисля, че вие го залагате в едната крайност като искане, докато другата страна иска другата крайност, строго планирана, мисля, че истината е някъде по средата. И може би там трябва да се търси консенсуса и формулата на бъдещата работа в този сектор.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, драги колеги, дами и господа, разглеждаме една много сложна тема, тема, която е била на вниманието на предишното правителство, на по-предишното правителство както преди промените и ще бъде на вниманието и занапред. Тук се поставиха много въпроси, имаше и много отговори. Според мен ние трябваше да поканим и Съюза на тютюнопроизводителите, за да може да разширим темата и да получим по точни отговори и решения. Аз предлагам това заседание да продължи и да разширим така да се каже капацитета на темата.
Може би знаете, тютюна като култура е влязъл като криминално растение, и то къде – в Европа, и то къде – в Англия, и то къде – при кралицата. Но сега от там дойде повея ние, страните и страната, която е произвеждала най-качествения тютюн на Балканския полуостров, в Европа, бих казал и в света, да прекрати това производство. И това производство да стане рисково, и това производство да не може да помогне на населението в редица области, които са характерни, типични за тютюна. Разбира се, това усложнява ситуацията, тъй като сме зависими и от вън. Рисков фактор, за мен, се явява Европейската комисия и Европа, защото когато не се подпомага един, аз малко се разграничавам, силно подпомагане трябва да има на тютюнопроизводството и технологията на тютюна. Когато не се подпомага от Европейския съюз ние обричаме населението в този край на беднота и недоимък. Аз имах възможността преди десетина година в с.Сатовча, Гоцеделчевско, с най-големия научен капацитет, практически, професионален да провеждаме не дискусия, а как да променим това производство, да потърсим алтернатива. Дадохме добри предложения. Е, какво, вкарахме там лавандулата, стана ли нещо? Не, ние я бракувахме. В определени райони вкарахме лозарството. Стана ли нещо? Не. Не може. Не е възможно. Животновъдството, да, съгласен съм, може да има развитие, но ние имаме много сериозна конкуренция в животновъдството. Как може да постигнем това нещо, дали с местни породи, дали с външни породи, дали сега ще търсим помощ от Катар. Биологично земеделие, да, картофопроизводството, картофопроизводството виждате, че смолянци, гоцеделчевци изхвърлиха миналата година картофите, дадоха и на животните. Нещата са много сложни за тази алтернатива, която трябва да съществува.
И се връщам на организацията, която трябва да се създаде, разбира се и с наша помощ, от страна на Министерство на земеделието, от страна на правителството и като се тръгне по изграждането на хоризонталната и вертикална интеграция, аз подкрепям министъра в изречението, в което казва „Устойчивото развитие на сектора на практика означава да се създадат условия..”, ние да ги създадем, които сме поставени да дадем предложения и да бъдем защитници, „…за по-силна роля на пазарния механизъм, за регулиране на производството, засилване на хоризонталната и вертикална интеграция в сектора, структурно приспособяване на стопанствата чрез тяхното уедряване и постигане на силна конкурентоспособност, главно чрез повишаване на качеството на продукцията.” И по-надолу се говори за диверсификацията, която е спорен въпрос. Тази хоризонтална и вертикална интеграция може да я изгради съюза. С какво се занимава съюза днес? С какво? С разпределение на парите, това ли е отговорността на Съюза на тютюнопроизводителите? До там стига. Те трябва да се погрижат за хората по общини, да се изградят центрове. Аз поздравявам кмета на с.Сатовча, той е не само много активен, върши административна дейност, но иска да помогне на целия Родопски район, може би колегата Андонов не е съгласен, но аз имам поглед, и при дискусия, и в министерството, а и на място. Е, може би тази активност, вие ще кажете, вие сте от този район. Тук има неща, които касаят преди всичко организацията от самите производители и да ги убедим тези производители, че ние ще им помагаме, няма да ги изоставим, че ние можем да накараме нашия министър на земеделието да направи няколко совалки с министрите на Италия, на Испания, на Гърция, защо Гърция ще произвежда повече тютюн, Турция, да направи совалки, дори съседните страни, да направи тези совалки и ако трябва да се атакува Европейския съюз. Ние не може да оставим това население да гладува. Как може родопското население, а и в Благоевградско да отива в Гърция да прибира тютюневата реколта? Така ли е, господин Андонов?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Какво означава това? Ние сме хората, които трябва да създадем тези условия и трябва да искаме, да настояваме. Тук се повдигнаха и други въпроси, аз си записах, разбира се. Рисково производство – но тук рисковото производство е зависимо от това, че имаме екологична неустойчивост в тези региони, не само социална, не само демографска, и екологична. Госпожа Танева каза, че аз я подкрепям, подкрепям я, защото тази мярка може да тръгне, но нищо не правим за това нещо. Целият район е трета-четвърта степен на ерозия. Той е пълен с оврази и дерета, изнася се това по Струма, по Места, ние не взимаме никакви мерки вече 20 години. Преди имаше програми, имаше залесяване, тук отварям скоба – залесяването – няма го, алтернатива, няма го, защо го няма, причини,алтернативи. В противен случай само ще заседаваме и няма да можем да вземе никакви решения, ако не впрегнем целия апарат, включително законодателен. И разбира се, да има тук, не бих казал тази сложна дума „стратегия”, трябва да имаме мерки, набелязани поетапно, как ще ги осъществяваме, как ще ги осъществяваме тези мерки, за да помогнем на хората от тези райони.
Още един въпрос си записах, който е изключително важен. Имаме ли база за първична обработка на този тютюн, за да може да бъдем независими? Ние много добре знаем, че имаше монополи, приемателни пунктове, имаше първична обработка на тютюна като цяло, вторична по-нататък, цигареното производство. Тези монополи се сринаха навсякъде. Значи ние сме зависими от тази база, нямаме я. И поставям въпроса, който е много голям, но не се говори. Наскоро бях в Благоевград, как е възможно светли тютюни „Бърлей”, който служи за купажиране, да се внася отвън, за да правим цигарено производство? Е, ние не може ли да произвеждаме едролистните тютюни? Можем. Произвеждахме ли ги? Имахме ли база за изсушаване? Унищожихме ли я? И сега се чудят производителите какво да правят. Защо, коя е причината? Ако трябва да се върнем назад малко. Така, че не може ние да правим цигарено производство с внос на светли тютюни, нали? Съгласно изискванията на други пушачи.
И друго нещо, ще използвам думите на един министър, който наскоро каза по телевизията „Тютюна, пушенето не е по-опасно от алкохола. Ако излезе един пиян човек на улицата може да убие друг човек, но никой досега, който е пушил не е убил.” Може да убие себе си. Подкрепям като цяло производството на тази култура, технологията, цигареното производство, включително разбира се и пушенето на определени места.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Професоре, това е в другата комисия, не е в нашата.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаеми колеги, дами и господа, дискусията по този въпрос трябва да продължи, в противен случай хората ще чакат от нас помощ. Ако не го направим хората ще си кажат „Тия горе само говорят, тия обещават либерализация”, либерализация в определена рамка, да. Тук се говори за планиране. Не се касае за планиране, а за виждане през определени етапи какво да правим. Защо казвам – либерализация в рамка. Защото търговците така поставят производителя, че тютюна им стои с години, господин Андонов, вие знаете, не го изкупуват с години, нарочно го правят това нещо.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преди го правеха това нещо, когато беше лицензионния режим. Прощавайте, че ви прекъсвам, тогава имаше картелни споразумения и те не позволяваха нито цената да се вдига, нито нищо. Издевателстваха над тютюнопроизводителите като не изкупуваха продължително време, след това казват на каква цена ще изкупят.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Но картелите определят либерализацията.

ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма ги вече картелите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Картели винаги има.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: И защо да няма имотен и електронен регистър? Могат другите производители да имат, а тези не могат да имат. Ами как ще събираме данъците? Няма такова нещо, идва времето когато всеки производител ще има регистър за него и ще си плаща данъците. Това е положението. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да приключваме, но темата свързана със Закона за тютюна и неговите промени, искам да ви кажа, че има предложния от различни организации, асоциации, търговци, преработватели за промяна на Закона за тютюна. Преди да преминем към предлагане на промени в закона, предлагам да направим една дискусия не в рамките на комисията, а дискусия, на която ще поканим всички страни, които имат оценката, експертизата на базата на реалността, на това което се е случвало през тези три години, съответно визията как трябва да изглежда сектора, да го направим. Ще уточним допълнително в кой ден имаме възможност да направим това събиране и наистина неща, които пречат в закона, да акцентираме нашата работа в тази посока.
А на Министерство на земеделието искам да благодаря за предоставената информация и това, което дискутирахме днес тук, се надявам да се приеме като една отправна точка за работа и през следващия програмен период, а също така и като регулация. Благодаря.
Благодаря, колеги, закривам заседанието.

/Заседанието бе закрито в 16,30 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА






66 810 знака