Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – отрасъл „Селско и горско стопанство”.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 19

На 06 ноември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – отрасъл „Селско и горско стопанство”.
2.Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

/Гости на заседанието: проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните, Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Валентина Маринова, заместник-министър на земеделието и храните, Христина Богова, и.д. директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ към МЗХ, Светлозара Петрова, началник отдел в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, Асен Сеньов, финансов съветник на министър Греков, Десислава Стоянова, директор на дирекция „Финансово-стопански дейности, Марияна Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”, Васил Грудев, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Иван Капитанов, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, Еньо Зяпков, медиен съветник на министър Греков;
Министерство на финансите – Петър Киров, главен експерт дирекция „Държавни разходи”, Бориска Стоименова, главен експерт дирекция „Държавни разходи“;
Неправителствени организации – Пламен Колчев, Йордан Койчев, Николай Димов, Димитър Зоров, Румен Стоянов, Дарина Шишкова, Юлия Коюмджиева, Мария Степанчева, Христо Даков, Атанас Атанасов, Танчо Колев;
Светла Василева – КНСБ;
граждански движения: Димитър Джанаваров, Петър Донев, Здравчо Велев, Михаил Колев, Стайко Стайков, Стоян Тодоров, Андрей Раков, Илия Илиев, Йордан Малджански, Нина Гергов, Антон Димитров, Тодор Антонов, Христо Андонов, Божидар Попов./


ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме кворум.
Днес единствена точка в дневния ред е - Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – отрасъл „Селско и горско стопанство”.
Искам да благодаря на представителите на Министерство на земеделието и храните, на министъра и неговия екип, които присъстват на това заседание. В хода на разискванията и дискусиите ще получим по-ясна представа какво се предвижда и какви са промените в бюджета за 2014 година, касаещи най-вече сектор „Земеделие” и неговото подпомагане. Това ще бъде водещата тема и представлява интерес за присъстващите гости.
Първо искам да дам думата на министър Греков, който да представи основната рамка на бюджета за 2014 година и задачите на министерството, които са разписани в този бюджет.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги и членове на различни браншови организации, които присъстват тук, няма да ги изброявам, за да не пропусна някой. Благодаря ви за вашето присъствие и съпричастност към този важен проблем, който е свързан с нашето земеделско стопанство. Ще се радвам на един активен диалог, за да може бюджет 2014 година да бъде ползотворен за българските земеделски производители.
Министерство на земеделието и храните се явява основната държавна институция, която осъществява държавната политика в областта на земеделието, животновъдството, селските райони, рибното стопанство и аквакултурите чрез модернизиране и преструктуриране на българското селско стопанство в условията на членството на Република България в Европейския съюз.
Министерството отговаря за адаптирането на селскостопанското ни производство към европейските и световни стандарти за повишаване на конкурентоспособността на продукцията и разширяване на експортния капацитет на българското земеделие при спазване на строги стандарти за опазване на околната среда, безопасност на храните и единен контрол по хранителната верига за хуманно отношение към животните.
В периода 2009-2013 година бюджетът на Министерство на земеделието и храните е драстично намален. Общият размер на намалението възлиза на 41 % от разходите спрямо 2009 година, което е над 170 млн.лева. Ежегодно са редуцирани всички разходни позиции, средства за персонал, текуща издръжка, капиталови разходи. През последните години дейността на Министерство на земеделието и храните се е дофинансирала чрез намаление на план-сметката на ДФ „Земеделие” и увеличение на бюджета на министерството текущо, в хода на изпълнението на бюджетите.
Предложената с проекта на закон разходна рамка за 2014 година се предвижда намаление на общите разходи по бюджета на министерството за 2014 година спрямо 2013 година с 31,7 млн.лева или процентно изражение 13,13 %.
Министерство на земеделието и храните е финансиращ орган на 76 професионални гимназии с аграрна насоченост, които се финансират по единни разходни стандарти и брой ученици. Фактът, че с проекта на закон не се предвижда намаление във функция „Образование”, намалението на разходите на всички останали второстепенни разпоредители с бюджет от системата на Министерство на земеделието и храните без училищата се равнява на близо 15 % спрямо разходите за 2013 година. При така изложените разчети редица дейности от компетентността на министерството ще останат без финансиране най-съществени от които са:
- Дейности, свързани с обновяване на цифровата орто-фото карта.
- Дейности по развитие на софтуера на Системата за идентификация на земеделските парцели.
- Разходите за подмяна и модернизация на противоградовата техника.
- Разходи за поддръжка на обектите за опазване от вредното въздействие на водите.
- Дейности на Селскостопанска академия.
- Дейности по обезвреждане на умрели животни и на странични животински продукти.
Необходимите средства за финансиране на посочените по-горе дейности са в размер на 43 млн.лева.
По отношение на конкретните разпоредби чл.55 и чл.58 от проекта на закон. Разчетите за разходи по бюджетите на редица първостепенни разпоредители са сериозно редуцирани. Изпълнението на бюджетите в размер на 95 % ще постави редица държавни органи в невъзможност да обслужват плащанията си дори за комунално-битови нужди.
В определения за министерството разходен таван за 2014 година не са разчетени средства за отпечатване на ваучерите за гориво за земеделските производители, както и за осигуряване на необходимото оборудване и консумативи за прилагане на схемата за държавна помощ. Ориентировъчните разходи ще възлязат на 1 млн.лева, като неосигуряването им за цялата схема, държавата помощ може да бъде провалена.
Това е накратко относно бюджета на Министерство на земеделието. Предлагам да дадем думата и на Васил Грудев, относно бюджета на ДФ „Земеделие”.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря, господин министър, госпожо председател, уважаеми дами и господа, ще се постарая съвсем схематично да ви представя основните параметри на бюджета на ДФ „Земеделие”, чрез който ще се извърши подпомагането в сектор „Земеделие” през следващата година като числата, които ще ви съобщя ще съпоставя със сегашния бюджет, който можем да приемем за изминал бюджет, за да видим как се движат средствата за подпомагане в сектор „Земеделие” като цяло.
Първо, бюджетът на ДФ „Земеделие” ще го разделим на две основни пера, които са свързани с европейското финансиране или обезпечаване на всички европейски програми прилагани от фонд „Земеделие” било то по Първи стълб, това са директните плащания на площ или по Втори стълб на Общата селскостопанска политика, където е Програмата за развитие на селските райони.
Да започнем с Програмата за развитие на селските райони. Заложените числа в бюджета възлизат на 875 940 200 лева. Това е общо публично участие, което е равнява на 715 411 000 лева средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 160 528 000 лева осигурено национално съфинансиране за обезпечаване на цялата програма. Този бюджет така както е заложен в план-сметката на ДФ „Земеделие” напълно обезпечава изпълнението на бюджета по програмата по правилото „n+2” и той е предвиден, така че да няма заложен дефицит и да бъде обезпечен на 100 %.
По схемите за директни плащания на площ, които са част от Първи стълб на Общата селскостопанска политика заложените средства също са такива, че да обезпечат на 100 % изплащането на финансовия пакет на страната, така както са заложени по регламент или с други думи това е 1 082 млн.лева.
От друга страна, пак част от Европейския фонд за гарантиране на земеделието са мерките за пазарна подкрепа. При тях общата рамка е 89 600 хил.лева, които са свързани с обезпечаване на прилагането на различни програми като Национална програма за пчеларство за тригодишния период, Програма „Училищен плод”, промоционални програми, промоции в трети страни, Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, програма „Училищно мляко”, изплащане на възстановяване при износ.
Също така по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” са заложени средства така, че да обезпечат отново на 100 % наличния за страната бюджет, който трябва да бъде усвоен за следващата година, които са 43 223 хил.лева, като от тях 32 млн. са европейско финансиране и 10 млн. са национално участие.
Другата основна част по разходната част на бюджета на ДФ „Земеделие” е свързан с обезпечаване на националните програми, в т.ч. националните доплащания и държавните помощи, които ще бъдат прилагани през следващата година. Общата сума, която е заложена за бюджета възлиза на 263 680 хил.лева. За сравнение тези средства през настоящата година са в размер на 239 300 хил.лева, т.е. при цялото намаление в разходните части в бюджетите на всички първостепенни разпоредители имаме увеличение в частта заложена за национални доплащания и държавни помощи, т.е. тук имаме близо 25 млн.лева увеличение на средствата, които ще бъдат на разположение за осъществяване на национални политики в сектор „Земеделие”.
Това са грубите числа заложени по пера в план-сметката на ДФ „Земеделие”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Имате и материалите, които са представени по-рано, становището на министерството, сравнителните таблици при обсъждането на бюджета. Заповядайте за въпроси, становища, коментари. Колегите от неправителствените организации, ако имат въпроси също могат да вземат думата. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, драги колеги и гости, сега виждам колко е по-лесно да си в опозиция, отколкото да си управляващ. Помня през тези 4 години какви дебати водехме по бюджета и колко лесно беше да критикуваш. За съжаление сега виждам, че и тази година бюджета, който е предложен за Министерство на земеделието за съжаление не отговаря на потребностите, за да може да бъдат реализирани онези програми, които биха дали такъв тласък на отрасъла, който да го върне в миналото, когато беше един от водещите в нашата страна.
Явно след големия спад на средствата в 2010 година в България управляващите се успокоиха и решиха, че и с малко пари може да се върши работа. За съжаление резултатите не показват това, напротив. Още веднъж искам да кажа, че от водеща държава в света България стана държава, която не може да изхрани населението си, а този отрасъл дава съществен дял в прехраната на българското население. И ако едно време имаше достатъчно да изнася, то сега покриваме едва 10-30 % от нуждите си. Разбира се, не подценявам еврофондовете, които осигуряват една сериозна, значителна част от средствата, които подпомагат отрасъла, но без държавата да поеме полагащата се част за издръжка не би могло да се очаква сериозен резултат. Години наред вече виждам, че науката и образованието въобще не интересуват нашите управляващи, и ако ние всяка година се борехме в началото, заради проф.Бъчварова да не би да остане академията без средства, след това като не беше тя, за другите считахме, че трябва да има средства, гледам, че и сега в Селскостопанска академия парите ще бъдат достатъчни донякъде да вържат заплатите на хората в тази сфера.
Да не забравяме, че към Министерство на земеделието и храните има десетки професионални училища, които готвят кадри за отрасъла и ако ние искаме да има един напредък трябва да дадем възможност в тези училища да се учи по съвременни методики, със съвременна техника, а това, което аз знам е, че има училища, в които и от 30-те години на миналия век има техника, с която се обучават учениците. Не обърнем ли внимание на образование, наука няма да имаме много добри перспективи. Считам, че парите, които са необходими за тези отрасли трябва да бъдат осигурени.
Трябва да бъдат осигурени и парите, за които говореше министър Греков, не може да има модерно земеделие без напояване. Едно от обещанията ни беше напояването. Аз виждам и сега дори за поддръжка на системите пак парите са значително по-малко от необходимите, а ако говорим за изграждане на нови такива не виждам как бихме могли да го направим.
Големи проблеми в тези години имаше с картите. Имаше обещания едната година всички земи щяха да бъдат снимани, на другата ще снимат това, което е останало. Оказа се, че един сериозен проблем в усвояването на евросредствата са именно картите, за които и сега няма пари да бъдат направени така, както са изискванията. А ние искаме и да усвояваме средства и да защитаваме земеделските производители, които използват картите, които са налични, а това създава в много случаи сериозен дискомфорт в тези отношения.
Стана дума и за парите, които са необходими за Българската агенция по храните, за екарисажи, за изграждане на лаборатории и т.н. Не може да искаме качествен контрол, ако не осигурим необходимото за това и не може да поддържаме ниво без да има изградени екарисажи, каквито се изисква да ги има и тази дейност да се извършва качествено, както се прави във всички европейски държави, а не като държава от третия свят. Без пари нищо не може да се направи. Министерството заслужава да бъде подкрепено в този бюджет, още повече, че ние сме обещали като Коалиция за България разкриването на нови 250 хил.работни места. Това е отрасъла, който в най-голяма степен би могъл да ни помогне да реализираме това наше обещание, а без средства това не може да стане.
Разбира се, аз ще подкрепя бюджета, защото сме част от управляващата коалиция, знам проблемите, които има, но ние трябва да настояваме каквото е възможно между първо и второ четене, каквито резерви има да бъдат дадени и министерството да има един по-приличен бюджет и едни по-добри възможности за издръжка през 2014 година и тъй като най-много проблеми имаме с хората от отрасъла, и днес има стачкуващи в Пловдивски регион и не само там. Аз се притеснявам дали националното съфинансиране ще има достатъчно средства, за да покрие потребностите за следващата година. И ние не трябва да заблуждаваме нашите партньори от отрасъла трябва да е ясно на всички и да знаем какво очакваме следващата година и какво може да осигурим като средства. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Зоров, заповядайте.

ДИМИТЪР ЗОРОВ: Благодаря, госпожо председател, господин министър.
Госпожо Бъчварова, ние сме тук, защото наши колеги сега стачкуват, даже сме упрекнати, че търсим диалога, а това вече продължава два-три месеца.
Първо ще кажем за бюджета, който предстои, а след това за недостига в сегашния. Този бюджет е пълна катастрофа по отношение на сектор „Животновъдство”. Тук са заложени 60 млн. Тази година в бюджета само за дребен и едър рогат добитък плащанията са 97 млн. Това означава, че със 60 млн., които са заложени ще се платят оставащите 50 млн. неизплатени средства за кампания 2013 година, с бюджет от 2014 година или образно казано за кампания 2014 година няма да останат никакви пари. Този цирк се играе вече години наред. Онзи ден имахме среща, понеже не се яви финансовия министър на срещата, както беше обещал, яви се заместник-финансовата министърка Елкова, която каза, че е упълномощена за всичко от премиера, само че накрая последната дума беше, че няман нищо, нямат повече пари и е катастрофа каквато от 1990 година не е виждана в държавния бюджет. Това ни беше казано на нас. Но ние не можем да продължаваме така. В противен случай да затворим този сектор, но това трябва да се национално решение на всички политически сили и всички да се оправят. Защо? Защото в доклада на министъра, който е качен в сайта на Министерство на земеделието е казано, че животните в България намаляват всяка година и намалява количеството произведено мляко. Общото количество краве мляко, което е отчетено към Европейската комисия за 2012 година е 444 хил.тона, при 1 100 хил.тона квота. Какво ще рече това? Че ние изпълняваме около 40 % от необходимото мляко, което България е защитила. Надявам се, че си спомняте преди няколко години упреците, както е защитено, е доста по-малко от необходимото на страната. Какво излиза сега? Че ние имаме много малко производство. България се превръща в момента в нетен консуматор на европейска суровина или нашето отрицателно търговско салдо ние допринасяме да стане още по-отрицателно с този бюджет. В момента колегите стачкуват заради това и ние ги подкрепяме, че получихме 36 млн. към днешна дата по-малко от това, което сме получили през 2012 година. Какво ще рече това? Миналата година по това време получихме 70 % от националните доплащания, сега сме получили 50 % при обещание, че няма да получим по-малко от предходната година. И плюс непланувани въобще никъде, миналата година получихме за компенсация на акциза, защото знаете, че има нотификация, която включва и животните, тогава ни изплатиха по 30 лева на крава и 7 лева на овца, 17 млн. или двете цифри, които към момента като ги съберете 35 млн. неизплатени. С този бюджет докъде отиваме?
В същото време се засилва напрежението между браншовете без това да е необходимо. За какво става въпрос? Доста колеги са възмутени и остро настроени срещу увеличаване бюджета за тютюн. Защо? Ние нямаме нищо против отделните сектори, но в едно нямане, както е бюджета, не може в актуализацията на бюджета за тази година да влязат 11 млн. за тютюн, а за мляко и животновъдство нищо да не влезе. За следващата година отново виждаме нараснали средства за тютюна, които са 88,5 млн.лева за тютюн. А за всички животновъдства 60 млн. Колегите питат, значи за отрова има, за мляко, суровина и здраве пари няма!
Ние сме тук, защото смятаме, че по пътя на диалога, защото в края на крайщата на тази маса стоите всички политически сили и всеки трябва да се определи, и не да се скрие зад политически решения, бюджети и ангажименти, а да каже какво ще е прави оттук нататък. Защото се говори за нови работни места, напротив, ние го казахме и на заместник-финансовата министърка – ние ще генерираме нови пациенти на социалните служби и там вие ще трябва да плащате 80 % от изплащаните им заплати към момента, които не са минималните работни заплати или не по-малко от 4 пъти повече средства от заложените за сектор „Животновъдство” в бюджета 113 млн., исканите, но неутвърдени. В края на крайщата не забравяйте, че ние всеки месец внасяме в този държавен бюджет социални осигуровки и т.н. Да, направете своя избор, защото догодина още по-голяма ще е дупката в бюджета. Като няма производство няма кой да генерира, няма кой да внася пари. А ние отиваме към изнасяне. В момента въпреки тежката ситуация с търговските вериги, те в момента се молят за стока, защото българските преработватели не могат да изпълнят заявките, поради една единствена причина – недостиг на суровина. В Европа суровината е скъпа, защото тази тенденция се наблюдава и в Европа, който иска може да провери и да види, че и там производството на мляко намалява, така че това е политика, която касае Европа, но в частност много повече България, защото сме изостанали в тази сфера, така че ако искате най-малкото 50 млн. да бъдат заложени към този бюджет, за да се изплатят задълженията от бюджет 2013 през януари месец. И да бъдат заложени средствата, които са необходими за 2014 година, защото ние какво правим? Председателя на Съюза на фермерите госпожа Людмила Тодорова много добре го каза „Животновъдите се държат зависими от всяко едно правителство, дава им се на час по лъжичка, за да са мирни и тихи.” В края на крайщата това е съдбата на много хора, които работят в този сектор и най-важното произвеждат суровина, която е необходима за нашите потребители. В края на крайщата това е земеделската комисия, тя може да излезе със становище за необходимите пребалансирания на този бюджет и нови цифри, защото щом можем да си позволим 1 млрд. да си позволим при актуализацията на бюджета, защо вътре не можаха да се вкарат тези 17 млн. за изпълнението на ангажимента на правителството за 70 %. Защо трябва винаги да се молим? Ние не сме просяци. Колегите в момента намаляват бройките животни. Аз съм намалил с 400 броя за един месец. Това е тенденцията в България. Ако някой иска да се оприличи с нея, нека да гласува за този бюджет с редукциите. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги, колегата Панчев започна и спря донякъде това, което коментирахме месеци назад. А ние говорихме подкрепа на животновъди, земеделски производители, зеленчукопроизводители, овощари. Тук в бюджета по дейностите, които няма да се финансират. Хидромелиоративни съоръжения, съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места, а това е сериозен проблем както за земеделските производители, така и за населението, и за животновъдите. Вярвайте ми, четири години в изпълнителна власт съм видял доста от проблемите, които съществуват, особено на територията на нашата област. Радвам се, че тук присъстват земеделци и животновъди, които бяха потърпевши от проблемите.
Друга част от бюджета, 2 млн.лева за осигуряване на дейностите по поддържане на картата за възстановената собственост.
И един сериозен проблем, който не е за подценяване в бюджета, а виждам, че освен, че не се увеличава, а се намалява с 818 хил.лева това е на Изпълнителната агенция „Борба с градушките”. А тези хора, които са сред нас, земеделци, животновъди наистина имат сериозен проблем и не бива да бъде подценявано.
И не на последно място намаляването на бюджета на Агенция по храните. Говорим си за европейски регламенти, говорим за качество на храните, говорим за все повече функции на Българската агенция по безопасност на храните, говорим за заразни болести, които навлизат през нашата граница, най-вече турската граница и ние вместо да намерим начин да подпомогнем този процес, както го говорихме четири месеца назад, ние в един момент им намаляваме бюджета. Затова аз съм против този бюджет и ще гласувам „против”. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ: Иван Малджански, зооинженер, аз представлявам малките и средните животновъди, които в продължение на четиригодишното управление на господин Найденов загубиха абсолютно всичко. Бяха лишени неправомерно, според мен, от това, което им се полагаше, защото когато прочетем преамбюла и условията, по които искаме да се развива и да се отпуснат парите по Програма за развитие на селските райони ще видим, че 93-94 % от хората гледат от 1-5 крави. Това което се обяви за критерии за допустимост – моментално отпаднаха 45 440 души. Затова помогна и господин Зоров, защото тези които стачкуват сега са едрите животновъди, които са от първа група. Втора и трета група, тия които не се регистрираха още 43 хил.души, или тези, които не се регистрираха през 2010-2011 година, защото няма какво да правят. Той достатъчно помогна като им купуваше млякото по 0,30 лв. и сега казва – няма суровина. Няма да има, господин Зоров, защото няма политика, всички говорят само за пари, а парите, които се раздават така няма как да стигнат. Затова трябва да направим така, че да има политика за ползването на тези средства. Подкрепям правителството в това отношение, че намалява бройката, която ще бъде подкрепена, но кравите ги няма. В моето село имаше 850 крави, сега са 60 крави. И дори и дадете пари няма на кого да ги дадете. И не да се подкрепят малките и дребните,ние трябва да се стремим да се направят общности на тези хора, защото 4,4 % от хората, които се занимават с аграрни дейности са некомпетентни. Ние трябва да си върнем старото 61-во постановление, държавата да си влезе в ролята и да започнем да организираме производство на храни. Организатор. Нашите хора на това са свикнали. Той може да произвежда, но самичък няма как да се оправи. Хвърляме го и му казваме – от утре си фермер. Не може да бъде фермер, това се създава, това се учи. Затова аз бих искал да се направи едно обсъждане какво е допринесла Програмата за развитие на селските региони и от тук да се направят изводите и да не се повтори това, което беше, защото парите които са дадени за животновъдството представляват 6 % от брутния продукт, който създава животновъдството. А при растениевъдите това са 18 %. Ако ние не направим така, че парите, които ще влизат сега да се акумулират, да се въртят в селските региони, а изнасяме брутния продукт като зърно, пак нищо няма да направим. Защото тия пари 7,5 млрд. са взети от 4,7 % от хората, това са 3 хил.души, които станаха милиардери, няма как да стане. А всъщност всичко рефлектира накрая да произведем храна. Не може 21 век да внасяме храна. По моя програма, ако ние си върнем 50 % от земеделието ще имаме 500 хил.работни места, аз ви го гарантирам, защото сега всичко внасяме. Господин Зоров го знае, всеки ден хвърчат камионите му и внасят от Полша мляко. „Алфа Рисърч” са попитали и 90 % от хората казват – искаме млечни и месни продукти българско производство. Е, що не ги правим? Трябва политика, пари има, това е. Ако някой може да акумулира работни места това е аграрния сектор, четири въдства, животновъдство, зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и овощарство. Това са. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо председател. Само искам да изложа един базисен постулат, че числата, които обсъждаме са на ниво макрорамка. Числата, които бяха споменати от господин Зоров и другите колеги, разбирам, че се въртим най-вече около средствата за национални програми, които са национални доплащания и държавни помощи. Тези 263 680 хил.лева,това е макрорамката. В нито един момент не сме обсъждали секторното разпределение на тази макрорамка. Много е важно да го отбележим. В момента става въпрос само за макрорамката на тези национални доплащания и държавни помощи, които спрямо миналата година са с около 25 млн. повече. И ако позволите, госпожо председател, още една добавка, че в тези числа, които са представени в момента не фигурират средствата за компенсиране на акциза, тъй като те не са изписани като увеличение на разхода, а те съществуват като намаление на прихода на централно ниво, т.е. тези 84 млн. те допълнително ще влязат в сектор „Земеделие”, но тях ги няма като числа на ниво макрорамка. Искам да отбележа още веднъж, че тези 263 млн.лв, това е макрорамката, все още не говорим за секторно разпределение на средствата. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Също едно допълнение искам да направя, че тук не са включени и 15 млн. за „Напоителни системи” за вредното въздействие на водите, защото не е приет закона, така че имаме уверението на министъра на финансите, че след промяната на Закона за водите ще бъдат отпуснати тези 15 млн., за да може да се изпълнява присъщата дейност на „Напоителни системи” по защита от вредното въздействие на водите. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Колев.

ТАНЧО КОЛЕВ: Тук господин Зоров обхвана доста от нещата, аз искам да продължа по някои от тях. Ако разпределяме секторите както трябва, тук господин Грудев каза, че това е макрорамката, но тук има разпределение на бюджета за 2014 година на една от страниците, там са засегнати тези 60 млн. за животновъдството. Но тук нещата са много по-глобални, защото в сектор „Животновъдство” досега работихме на магия, но магиите вече свършиха, не можем да правим повече магии. Там нещата са катастрофални. Ако искаме да говорим за социална политика в България, така се говори и в Парламента и на много места, ако наистина оставим сектор „Животновъдство” да фалира ние ви гарантираме, че около 250 хил.работни места ще бъдат закрити. И това са неквалифицирани работници, които са неграмотни, а ние ги взимаме и за да станат пастир, животновъд и т.н. ги ограмотяваме, трябва да имаме подпомагане и от социалното министерство, не само от бюджета, който е за земеделието. Трябва да се настроите за една вълна безработица, която не знам как ще поемете. Господин Зоров каза за някакви плащания, но тия всички работници са без жилища, ние им осигуряваме жилища, плащаме им ток, вода, всичко останало. Така че бежанците, които идват от вън не са наши граждани,но се грижим за тях, а как се грижим за нашите граждани, които са родени в България и се наричат българи, макар че са роми. Така че те са от малцинствата и ще освободим много работна ръка. Затова трябва да се види и да се обърне голямо внимание на зеленчукопроизводството и животновъдството, където се откриват най-много работни места. И тук е мястото да се добави в бюджета добавена стойност обвързана с производството. Произвежда зеленчуци – национални доплащания 10 лева на декар отгоре. Произвежда животни – на всяко животно се полагат 10 дка и 10 лева отгоре, защото ние с торта, която разхвърляме, подписали сме рамката и Нитратната директива, тя изтича на 31.12.2013 година, нашите разходи, ако торим с естествена тор са с 40 лева по-малко. Ние 40 лева отгоре залагаме за това, че трябва да разхвърлим торта, която трябва да я съхраняваме 6 месеца. В цяла Европа торта се съхранява за 3 месеца и се хвърля, в България е заложено за 6, това значи двойни торища, двойни разходи.
Нямаме нищо против заложеното за тютюн, поминък е, но и животновъдството е поминък в България. Затова тук трябва да се говори, в този бюджет, за животновъдството не по-малко от 200 млн. заложени, защото за глава животно, за преживно животновъдство едро и дребно, са необходими да се изплатят 97 млн., за да се изплати на 100 % субсидията. Ние знаем, че останаха 50 млн. от 2013, които да се плащат от бюджет 2014 година. Тези 50 млн. още януари като изтърбушим бюджета, догодина октомври месец ще плащаме 20 %, а с тези 20 %, ако не са едни пари дадени на време от сега подготвяме гроба, който е изкопан преди две-три години на животновъдите. Никакъв растеж на животинска единица, която по мярка 215, която я говорим от 2011 година и много разумно беше директни плащания да дойдат. Няма. Изграждаме торища, казвам ви 40 лева отгоре ни е разхода за земята, за да разхвърлям естествения тор и там произвеждам биологично чиста продукция, която в Европа се заплаща много повече. Тук изобщо не се зачитат тези неща. Искаме да се сравняваме с европейците, там техните ферми са столетници, а ние от 2000 година започнахме да правим ферми и в 2005 година трябваше да стигнем столетниците, които са градени толкова години. На подписаната рамка 2005 година е подписано, че трябва да изпълним всички изисквания, никой не се зае да отвори тази подписана рамка, че трябва за България малко да се отпусне. Говорим за микроорганизми, правим в момента едно разсрочване на втора и трета категория, никой от тук присъстващите няма да противоречи, че това мляко, което се произвежда от втора и трета категория не е отровно, защото ние имаме български продукт, който е защитен – бяло българско саламурено сирене, което зрее 60 дни и не е отровно, много по-полезно е от всичко останало, от имитиращи и кашкавал „Балкански”. Така че трябваше да се поработи по политиката да има втора и трета категория мандри, които да преработват това мляко, да остане традиционен продукт и да не си играем с дерогации, трети път правим дерогации за втора и трета категория.


ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, да не се повтаряме и всеки следващ изказващ се моля да влезе в някакви рамки от 3-4 минути.

АТАНАС АТАНАСОВ, председател на Развъдна асоциация: Благодаря госпожо председател, 2014 година е преходна година и в тази година Европейската комисия даде възможност на националните бюджети да преразпределят по-големи средства, до 13,5 %. Моят въпрос е такъв – как в макрорамката на новия бюджет се отразява това завишение на процента, който националните бюджети могат да преразпределят през национални доплащания в области животновъдство, растениевъдство и овощарство, които всички депутати и политически партии признават като бедстващи. И съвсем кратко допълнение, защото то влиза към този въпрос – мислили ли се въобще за генофонда в тази страна?


ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Вукадинов, заповядайте.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, Ангел Вукадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Като национално отговорна асоциация участваме вече може би за 6-7 път в тези дебати. Това което ми прави впечатление и ще припомня на колегите животновъди, че през 2011 година ние за първи път се събрахме в един широк формат 14 организации и започнахме да говорим за едно общо отношение към бюджета и националните програми. Тогава говорихме за едни 500 млн., които разпределяхме, в момента говорим за 263 млн., 179 млн., няма да спорим, два пъти по-малко средства. Какви са причините за това, вие политиците трябва да отговорите. Като представител на зърнопроизводството, което лесно излиза на мушка, мога да ви кажа, че тази 2013 година спука балона, че сме създали много, много устойчив сектор, защото при двойно понижение на цените на борсата и вътрешния пазар при относително нормални, някъде и ниски добиви, доходността падна почти два пъти. Истината е, че складовете на зърнопроизводителите са празни, за да могат да си възпроизведат производството. Ако има зърно в България, то 90 % не е в ръцете на зърнопроизводителите.
Няколко аспекта, които правят впечатление. „Борба с градушките” споменаха го вече, сериозно внимание, при положение, че в Европа и в България не се води добра оценка и борба срещу този риск, единственият метод е да се заложат достатъчно средства и тази агенция да съществува успешно и да си върши работата.
Макар и да не сме представители на селскостопанската наука буди недоумение не доброто отношение към Селскостопанска академия, не доброто разпределение между научния отрасъл и производствения отрасъл на тези институти, да не говорим за техническото ниво на институтите. Не може с машини отпреди 50 години да се произвежда съвременен продукт.
За образованието беше споменато, няма да се връщам.
Напояването, ако не започнем час по-скоро да правим нещо чисто и просто ще изчезнем от картата на успешно българско земеделие в условията на този климат. Днес е 6 ноември, ние сме по къси ръкави навън, измененията в климата няма защо да ги показваме.
Някои колеги споменаха тютюна. Наистина това е един проблем, по който доста дебати се водят в сектора и може би няма нищо лошо в това да се подпомага този сектор, но както при животновъдството тук има едни изостанали референтни години, които според нас изкривяват помощта, защото когато има или няма животни, или когато е произвеждал или не произвежда тютюн в определени години продължава тази помощ, а и тук според нас има един проблем, който не е изяснен на обществото, целта на нотификациите и дерогациите за помощ на тютюна е за преминаване към алтернативни производства, така поне сме чели. В момента последните увеличения на бюджета бяха с мотива, че са се увеличили площите, питането е – целта каква е, да направим алтернативно производство или да увеличаваме площите? Ако ще увеличаваме площите да отпаднат референтните години, има добър пазар всички ще започнем да отглеждаме по малко тютюн. Нищо против към колегите тютюнопроизводители. Буди недоумение недостатъчните средства за орто-фото картите, а и цялостното изграждане на един съвременен работещ регистър. Това е една от големите ни болки, защото се налагат регистрации в много системи, които си противоречат или се повтарят. Това е накратко, което исках да ви кажа.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Отново съвсем накратко, във връзка с изказването на господин Вукадинов. Наистина макрорамката на ниво национални доплащания намалява, но тя е функция на увеличаващото се европейско подпомагане по схемата за единно плащане на площ и винаги е била такава, наистина 500 млн, за които ставаше въпрос преди няколко години, в момента имаме доста по-нисък таван, тъй като знаете, че за европейските средства сме почти на 100 % от нашия финансов пакет. Така че те просто са функция от големината на изравняване на нашия финансов пакет. Относно всички други идеи, които бяха коментирани за стартирали или нестартирали мерки от програмата. Дебата, който в момента водим е свързан с бюджета и националното подпомагане, но мисля, че другия дебат, който не трябва да губим от поглед това е дебата за подготовката на новата Програма за развитие на селските райони, тъй като именно там е инструментариума, който може да заложим за тези сектори, които по един или друг начин няма да могат да се възползват в пълния си размер за национална помощ. Не бива националната помощ, която ангажира изцяло средства от националния бюджет да бъде за сметка на залагането на определени политики в Програмата за развитие на селски райони, която ще е с интензитет от 7 години, там вътре е и напояването, и различното подпомагане на секторите.
И още един нюанс, 13 %, който са обвързани с производство, те за щастие са част от финансовия пакет по първи стълб, т.е. в момента, в който стигнем 815 млн.евро на година от 2016 до 2020 година, те ще бъдат заделени за определени сектори обвързани с производството, така че хубавото там е, че няма да ангажираме национален ресурс, а само европейски. Но за съжаление 2014 година, да, има нагласи в определени драфтове на Комисията за регламенти, но те все още не са факт, както има потенциална възможност за подпомагане на млечния сектор, така както в момента са 3 % от първия стълб, догодина те да станат 6,5 %, което ще ни позволи догодина октомври, по-точно декември, сектор „Млечно говедовъдство” въобще целия млечен сектор да бъде подпомогнат с двойно повече средства от европейско финансиране. Знаете, че в момента през декември месец ще изплатим 20 млн.евро, които са по т.нар. специфично подпомагане чл.68, но догодина бихме имали възможността, ако текстовете такива каквито в момента са предложения на триалозите, но те все още не са факт, вдигнем този процент на 6,5 %, това означава, че догодина тези 20 млн. ще са 45 млн. и ще бъдат платени декември месец. Това са бележките, които исках да направя.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Василева, заповядайте.

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: За протокола – Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието, КНСБ.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа, подкрепям всичко казано до тук от земеделски производители и животновъди, естествено това са техните искания, аз търпеливо ги изслушах. Но сега ще взема отношение за хората, които обслужват тези земеделски производители, защото за тях вече четвърта-пета година ние не успяхме да направим поне един лев увеличение върху работните им заплати. Да, вие казахте, на тези хора, които изпълняват държавна политика, държавата им е вменила да изпълняват тази политика - да защитават от вредно въздействие от водите, да защитават земеделска продукция, да защитават инфраструктура и население, противоградна и т.н. Тези хора трябва да ви кажа, че стоят със замразени работни заплати вече пета година. И аз не говоря за висшата администрация, зная какво четете по вестниците, говоря за хората, които са изпълнители, експерти, които работят на терен. На всичко отгоре с Постановление № 129 им бяха предоставени и на трудовите правоотношения, на които работят, им бяха предоставени права на държавни служители, с което им отнеха и правото на клас и ги оставиха да плащат личните си социални и здравни осигуровки, т.е. когато вземаме, вземаме от всички, но когато даваме започваме избирателно да даваме, така че там съществува изключителен дисбаланс не само в заплащането на труда, но и в работното облекло, и разбира се в социалните и здравните осигуровки. Нашите искания са за поне 10 % увеличение, но при този изключително редуциран бюджет на Министерство на земеделието аз не зная как ще стане. Министерство на финансите отново апелира за 10 % съкращение, сигурно има места където е необходимо, но аз отново изразявам интересите на тези хора, които работят долу, които осъществяват контрола и опазват земеделската продукция. В тези звена, не зная дали знаете, но средната работна заплата е 75 % по-ниска от средната, за тези звена говоря.
И бих искала да ви кажа за държавността, за която толкова много се говори и в програмата на господин Орешарски, за повече държавност. Какво представляват нашите държавни предприятия? Те са на ръба на оцеляването. Ето, една голяма част от Селскостопанска академия ще бъдат ликвидирани, друга част чакат, но ако действително искаме да запазим в тези държавни предприятия където съхраняваме генофонд, нека да го направим. Да, тук редица от земеделските производители казаха, има и одитен доклад на Европейска комисия и сигурно ще кажете, че няма как да подпомагаме държавни структури. Ами вижте, когато тези европейски регламенти и разпоредби са писани, в старите европейски страни тези структури, които са изпълнявали тези дейности те вече са съществували, при нас няма как да стане за шест години да има доверие в обществото, да има ефективен резултат.
Сега отново ни говорят, че имало заделени средства за защита от вредното въздействие на водите. Ами аз в бюджета никъде не видях да има записано. И миналата година в същата тази комисия ни уверяваха, че за 2013 година за защита от вредното въздействие на водите ще бъдат заделени 13 млн. Ами да, но те не получиха не 13 млн., 13 стотинки не получиха и те вече не получават трета година такива средства! Вие говорите за напояване! В бюджета не се отделят средства за защита, а не за ремонт на хидромелиоративни съоръжения! Сигурно има пак в 2013 година, както и в 2012 година по 12 млн. за недовършени обекти, довършени и т.н., но те са съвсем друго нещо, и те се извършват трябва да ви кажа от хора, които нямат капацитета на хидромелиоративния работник в „Напоителни системи”, за съжаление тези средства не влизат в това дружество.
Аз апелирам за увеличение на разходния таван на Министерство на земеделието, за увеличение поне на 10 % на тези хора, които работят на терен и разбира се, кой ще ни гарантира тази година, че ще имаме 12 месеца получаване на работни заплати във всички звена на Министерство на земеделието, защото миналата година с приемането на бюджет 2013 година работните заплати на четири структури бяха гарантирани само до месец август. Сега бих искала да чуя гаранция, че за всички работещи в структурите на Министерство на земеделието ще получават работни заплати за 12 месеца. Също искам да чуя гаранция, че след като мине законовата промяна за получаването на тези средства за вредното въздействие, този бюджет ще отдели наистина 15 млн., защото нищо не е сигурно след като не е писано! Следващата година могат да се случат други неща! Този министър обещава, но аз не зная какво ще се случи след 6 месеца, след като няма запис в Закона за бюджета на държавата, така че трябва да помислим за тези стратегически дейности, които изпълняват тези хора и защитават и обслужват земеделските производители. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Няколко думи и от мен. Всички изказвания досега, които касаят бюджета на Министерство на земеделието, напълно се солидаризирам с тях от гледна точка на това, че много от дейностите, които трябва да изпълнява министерството не са финансирани, в т.ч. вероятно тук има разчети, че работните заплати ще бъдат разчетени за 12 месеца, но работната заплата не е достатъчно основание, за да се извърши добре работата , която всички контролни органи в Министерство на земеделието, най-вече това са контролни органи, трябва да получат като средства, за да могат да осъществяват своята дейност и затова подкрепата на бюджета ще даде възможност наистина да направим усилие всички които сме тук да направим и коригираме промяна в бюджета на самото министерство. Аз също не мога да си представя Селскостопанска академия с бюджет от 24 млн., за мен това е невъзможно да се реализира каквато и да било научна дейност. Буквално не стигат и за работни заплати. Подкрепата в тази насока, обръщам се към всички, които можем да я осъществим, за да направим необходимата корекция за дейностите на Министерство на земеделието.
По отношение на земеделските производители и дейностите, които съответно ще бъдат предвидени в бюджета, лично аз считам, че тази гаранция, която е записана в бюджета за плащане на плащанията на единица площ за Програмата за развитие на селските райони с осигурения ресурс за 2014 и за пазарната подкрепа със съфинансирането е нещо, което дава основание да се счита, че Програмата ще продължава да се прилага и да няма проблеми с нейното финансиране и изплащане на проекти, които ще бъдат финансирани през 2014 година.
По отношение въпроса с националните доплащания и националните помощи както казаха колегите, факт е, че с 25 млн. средствата са повече отколкото през 2013 година, 238 млн. са били държавните помощи, национално доплащане и специфично подпомагане и ДДС за пазарни мерки за 2013 година, сега средствата са 263 млн., но тук не влиза ДДС за пазарните мерки, което означава, че ресурса, който се освобождава е в положителна посока. Тук искам да запитам представителите на министерството, средства , които са предвидени в някой от разчетите за хуманно отношение към свине и птици да бъдат насочени към Програмата за развитие на селските райони, защото тези дейности са част от финансирането на програмата, а не чрез средства на държавния бюджет или във вид на държавни помощи, това е изключително важно да се направи усилие в тази насока, защото по този начин средствата за държавни помощи могат да бъдат пренасочени в други сфери, където има по-голяма нужда да бъдат прилагани.
По отношение на акциза на горивата беше казано и на корпоративния данък, преотстъпения данък, това са 84 млн. на прихода и 65 млн. за отстъпения данък, това са средства, които също ще отидат в сектора, така че възможността да имаме по-добро финансиране с бюджет 2014 година е факт, но оттук нататък трябва да се правят стъпки и да отиват средствата в сектори, които се нуждаят да бъдат подпомагани.
Няколко пъти стана въпрос за напояването. Внесен е закона за промяна на Закона за водите, защото няма никакво законово основание тези средства в този момент да се видят в този бюджет. Причината е, че в Закона за водите императивно е казано, че държавния бюджет не подпомага тези превантивни дейности. С промяната в закона, която смятам, че има възможност да бъде реализирана до края на годината и тези средства, аз също се надявам, да са предвидени и с тези 15 млн.лева да успеем да помогнем на „Напоителни системи“. Имахме няколко обсъждания тук, знаете, че ситуацията е направо взривоопасна. Тя е свързана и с неплащане на работни заплати, въпреки че в момента има надежди, че работните заплати до края на годината ще бъдат осигурени. Ние искаме работещи структури и отделно от това министерството следва да има стратегия, която да е свързана с доброто състояние на „Напоителни системи“ и осигуряване на тези дейности. И в заключение, наистина считам, че трябва да направим необходимото, за да помогнем на Министерство на земеделието в комисията и да му създадем условията, за да реализира политиките, които в бюджет 2014 година трябва да бъдат факт. Ще подкрепя бюджета със съзнанието, че можем да дадем повече към него именно по отношение 2014 година да имаме възможност да развиваме сектора. Благодаря.
Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, наистина всички, които сме тук днес, на всички ни е ясно, че бюджетът на Министерство на земеделието и храните не е това, което би ни се искало. Взимам думата, провокиран от изказванията на някои колеги.
Господин Зоров каза, че не бива да се противопоставят отделните браншове в сектора, аз съм на същото мнение, но от изказванията чухме, като че ли вървим към тази плоскост и основно се концентрирахме върху средствата от националния бюджет и не коментирахме всички останали неща, които са предвидени в бюджета за 2014 година. И тук е мястото да отбележим, че тези национални доплащания, които са предвидени в бюджета, както и госпожа Бъчварова каза, в повече, в сравнение с миналата година. И не бих се съгласил с някои определения,които се направиха, че едва ли не подпомагаме един сектор за сметка на друг. Напротив, бюджетът е такъв, че да бъдат подпомогнати най-уязвимите групи, най-уязвимите региони, защото това правителство и мнозинството, което подкрепя това правителство е на власт, точно за да подпомогне най-уязвимите групи. Защото в продължение на изминалите четири години и в сектор „Земеделие“ бяха извършени толкова неща, че едва ли ще успеем, колкото и да ни се иска, с бюджета за една година да оправим тези неща.
Коментирахме и за „Напоителни системи“, и за хидромелиорации, с този бюджет едва ли ще успеем да решим тези проблеми, които наследихме. Ние от парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим бюджета, защото се надяваме чрез него ще рестартираме българското земеделие. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Танева, заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, заместник-министри, искам да направя някои бележки по така представения ни законопроект за бюджета и да задам някои въпроси.
Искам да започна от това, че използвайки възможността на днешното заседание да присъстват представители на всички браншове, мисля, че беше най-нормалното ресорният заместник-министър по Програмата за развитие на селските райони да бъде тук с ясната визия за мерките, които ще се предложат за подкрепя на отделните сектори, щото така подкрепата на сектора става с национални средства, които дебатираме в момента и със средства на програмата, говорили сме много, но за да получим пълната картина и самите представители на браншовете беше, редно, а предполагам ресорния заместник-министър се готви за първата презентация на Програмата за развитие на селските райони, която е утре официално обявена, но не и с Парламента и народните представители, не считам, че това е нормално, най-малкото не е полезно и за днешния дебат.
Втората ми бележка е, че си бях наумила, ще цитирам господин Зоров, но мисля същото, представеният ни проект за бюджет в частта „Земеделие“ е абсолютна катастрофа за земеделието и за министерството като цяло. Лошото е, че според мен не земеделския министър трябва да отговаря за това тук и му прави чест, че в материалите, които получихме, получихме и предложението на министерството как да изглежда подкрепата за следващата година. Очевидно това не е срещнало разбиране в Министерство на финансите и по този повод мисля, че беше редно техен представител от политическия кабинет да присъства на това заседание и да даде отговор на въпросите и на нас, и на секторите, част от които са много уязвими.
Продължавам в конкретика по така представения ни законопроект. Присъединявам се към бележките на всички изказали се преди мен парламентарни партии, че наистина е крайно учудващо бюджета на Селскостопанска академия да бъде в този вид след като предните три години, точно от управляващите в момента слушахме множество критики за орязания бюджет. Очевидно тенденцията продължава в тази насока.
Липсата на средства за вредното въздействие на водите, за опазване и превенция, не считам изобщо за довод това, че се готви законопроект за изменение на Закона за водите, в това няма нищо лошо, различни са процедурите само вметвам, ако щете дори с ирония – и нашия финансов министър отговаряше така „Ще ги дадем през годината“, те така и не бяха дадени. Моят съвет към вас, към министъра, към вас като председател, независимо от политическата конфигурация, практиката показа, че финансовия министър, независимо дали на предния кабинет или на този, не винаги изпълнява това, което казва, предвид колабса, в който се намира „Напоителни системи“ и независимо от направените изслушвания до момента за състоянието им, и обещанията за стратегия относно реформата му, към момента такава няма и е по-добре да се настоява тези средства да се включат. С необходимостта от тези средства се източва ресурса на предприятието и става невъзможна нормалната му дейност.
Следваща бележка, която имам е по отношение на най-болезнения въпрос, изключително според мен неправилно е дебата, който правим тук да е извън контекста на възможностите за подкрепа на новата Програма за развитие на селските райони от следващата година, включително и многото възможности за мерки за подпомагане, които сме говорили да бъдат по агроекологията. Но утре предполагам на бранша ще бъде представена програмата, пък за народните представители, госпожо Бъчварова, досега винаги сте реагирала своевременно, надявам се да дойде и нашия ред. Според мен независимо от тезите и абсолютната стойност на цифрите, които се показаха, на практика ние нямаме в тази посока за национални средства някакво нетно увеличение, по простата причина, че част от подпомаганите от държавата дейности за миналата година ще минат като подпомагане, като държавни помощи от миналата година и в този смисъл бюджета им трябва да е в план-сметката на фонд „Земеделие“. Няма да получим никакво нетно увеличение, ако сметнем и тях.
Много е добре, за съжаление такава беше практиката и в предишни бюджети, да има индикации и да е ясно тези средства как ще се разпределят. Безспорно най-добре е те да се разпределят в един дебат с всички представители на отделните сектори, защото средствата са много. Истина е, че на пръв поглед бюджета изглежда катастрофа, дори не заради абсолютния размер на цифрите, а и заради очакванията, които се създадоха. Тютюнопроизводителите очакваха 100 млн., националните доплащания на площ първо бяха обявени 2 лв/дка, после станаха 1 лв/дка, но това беше очаквано. И в този смисъл се очакваше съвсем друга цифра за националния бюджет и в момента това, което се представя, без пак казвам, дори незаписано, но представено от вас и аз ще помоля министъра или ваши заместници, или на който е възложена тази дейност, моля да получим в момента виждане на министерството тези средства по какъв начин ще се разпределят.
Подкрепям казаното от господин Вукадинов относно философията на подкрепа на тютюнопроизводството. Ние водихме специален дебат за това. Да, аз смятам, че посоката трябва да върви в подкрепа на намиране на алтернативен доход. В момента при тази ситуация едно увеличаване и смяна на подхода за подкрепата на този сектор означава и намаление на възможностите за подкрепа на останалите сектори, особено за сектор животновъдство, който е в изключително тежко състояние, поради много причини. Затова много моля, има нотифицирани държавни помощи по отношение подкрепа на животновъдството. За първи път се даде подкрепа за секторите „Свине“ и „Птици“ в едни нормални размери. Много моля тази сума, която ви е казана от финансите и е залегнала в бюджета, аз, господин министър, не знам дали бяхте тук, похвално е, вие имате виждане, което ни е представено, проблема е, че то не е прието и за сектора става проблем. По-добре, тъй като сме били в ситуацията, и аз съм била в ситуацията на госпожа Бъчварова, и аз съм подкрепяла бюджета и съм казала „Да, средствата за ОПВВ ще бъдат дадени“, но на практика няма записана законова разпоредба, която да принуди министъра на финансите да си изпълни обещанието. По-добре да защитаваме това, което е възможно и особено депутатите от управляващата коалиция, това което е възможно да се постигне, така че в хода на годината финансовия министър да е длъжен и да изпълни това, което е записано, защото в момента другото остава пожелание. Нека да получим виждане тези 263 млн., тук има и задължителни помощи, които трябва да се дадат, има нотифицирани, това е вярно, един представител на браншова организация го каза, всички от всички партии твърдим, че приоритет са овощарството, животновъдството, зеленчукопроизводството, за да създадем устойчив земеделски сектор, моля да ни кажете как виждате това разпределение от 263 млн. Особено важно е да дадете индикации за държавните помощи на животновъди, които се изплащаха до момента.
И да приключа, ако нещо съм пропуснала ще взема отново думата, но не искам да пропусна госпожа Светлана Василева от Конфедерацията на независимите синдикати, това което тя каза относно това, че на министерството, на фонд „Земеделие“, на служителите там лежи огромната отговорност по отношение администрирането на подкрепата на сектора. Аз се присъединявам към нейното мислене, тъй като имам някаква представа от дейностите на службите, за да е прозрачно администрирането, за да е в полза на обществения сектор и за да е отворено към земеделците, а не чиновническо, всеизвестна истина е, че доходите трябва да бъдат добри и привлекателни за хората. На фона на натовареността считам, че доходите на служителите на областни дирекции „Земеделие“, общински служби „Земеделие“, Българска агенция по безопасност на храните, която извършва контрола са на абсолютно критичния минимум за нормални доходи. И считам, че независимо от трудността на ситуация, трябва на второ четене, управляващата коалиция, защото от вас зависи, ние можем само да го маркираме и казваме, трябва в няколко посоки да се направят основно корекции, така че да бъде възможно системата да работи без проблеми. Благодаря. След това, което казах, естествено няма да подкрепя бюджета на първо четене.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, господа и дами заместник-министри, колеги, имам честта девети земеделски бюджет да приемаме в тази зала. И нещо, което много силно ме притеснява е, че бюджета на земеделието даден по този начин означава, че в държавата ситуацията е много сериозна, защото земеделския сектор е основата, крепи държавата ни по принцип. Искам всички да стъпим на земята и да знаем, че бюджет между първо и второ четене почти не се променя. Следователно трябва да мислим какво се случва какво се случва с тези 263 млн., госпожо Танева, и да сме наясно с това. Всички тук сме свидетели от стария Парламент, от старото управление и аз съм бил един от основните критикуващи, но в същото време подкрепихме исканията на министъра тогава, които той имаше към бюджета. Това, което сега предлага министър Греков може да бъде подкрепено, но аз много силно се съмнявам, че то може да бъде изпълнено и затова казвам, че трябва да стоим здраво на земята и реално да оценяваме ситуацията. Друг е въпросът за разпределението на тези средства, които така или иначе са отпуснати. Мисля, че ние ще се опитаме да направим възможното, госпожо Бъчварова и вие това казахте, и това е необходимо, но опита ми до тук показва, че това се е случвало изключително рядко и много, много трудно. Ситуацията е „а дано, ама надали“! Естествено, че ще подкрепим бюджета, защото това е ни е отговорността и трябва да кажа, че за да сме в тази ситуация предишните управляващи имат основна заслуга, и това не може да го заобиколим, затова, че сега сме в капан, затова, че се чудим как да вържем двата края, така е за съжаление. И в тази посока бих казал, че предстоят много трудни месеци, но съм убеден, че следващия бюджет, който ще приемем ще бъде по-добър от този.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Христов.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Добър ден, Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители, слушам дебата и донякъде съм леко учуден, да не кажа много. Всички казваме колко е зле бюджета, колко много е намален, ама ще го подкрепя. Ваша воля! Не всички, повечето. Задавам си въпроса – почти 15 % е намален бюджета на Министерство на земеделието, а като цяло бюджета на Република България не е намален с толкова, в другите ведомства така ли е? И така ли трябва да бъде? Това означава, че намалението на бюджета на министерството е за сметка на някой друг. И когато сме говорили за много неща при политиките винаги се е говорило за баланс, тук липсва баланс при намалението на бюджетите на отделните ведомства. Това първо. И смятам, че като Земеделска комисия, точно този сектор с най-голямо намаление би трябвало, ако се подкрепя този бюджет би трябвало да бъде с една огромна забележка.
Преди малко беше повдигнат въпроса по отношение на Програмата за развитие на селските райони. Националната асоциация на зърнопроизводителите е член на Тематичната работна група по Програмата за селските райони, която по някакъв начин трябва да бъде направена, съставена, съответно одобрена или не одобрена. Наскоро получаваме покана от една медия, че утре ще се презентира съответната програма. Аз като член на тази Тематична работна група не знам, научавам чрез покана, че тя ще се презентира, че е готова едва ли не. И съм малко изненадан. От 2 август, откакто за първи и последен път заместник-министър Явор Гечев събра Тематичната работна група по тази програма ние не знаем какво се случва. И не напразно ще цитирам колегата Танчо Колев от животновъдите, той казва „Ние не знаем какво ни чака от следващата година нататък, от новия програмен период.“ И аз също не знам. Утре ще го науча вероятно. Това е, което исках да кажа. Дано да подкрепите бюджета, ако питате мен аз не го подкрепям.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Само да уточня, за да не се задават едни и същи въпроси. Няма утре да се разглежда програмата. Следващата седмица тук ще се представи Програмата за развитие на селските райони от господин Явор Гечев. Утре има среща на експерти, явно нещо не е разбрано както трябва. Тук ще се представят първо приоритетите на тази програма.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тази седмица трябва да бъде получена информация и съответно следващата седмица да имаме обсъждане по програмата. Но както и аз прочетох в медиите по друг начин е представено това, което утре ще бъде като среща.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, повод да се изказвам сега е провокацията от господин Атанасов. За сетен път се доказа и подкрепям колегата от зърнопроизводителите, че този бюджет е така съставен и не е обърнато внимание на сектора, изобщо. Господин премиера след като каза, че приоритет ще е селското стопанство и развитието на страната трябваше да се мисли по съвсем друг начин за селското стопанство. Този бюджет доказа, че изобщо не се мисли за селското стопанство, а се мисли за оцеляване на вашата и на друга политическа сила. Ами вземете мерки, проявете доблест и променете това нещо. Това нещо ще убие България.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не бива да се говори така, на едро. Увеличението е със 100 млн. спрямо бюджет 2013 година.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: А къде са средствата за зеленчукопроизводство, овощарство? Заявиха се конкретни политики от господин министъра за развитие на подсекторите!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Данев.

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми господин министър, заместник-министри, уважаеми колеги, аз смятам да подкрепя колежката Танева в това, че когато разглеждахме бюджета трябваше тук да бъде представена и Програмата за развитие на селските райони, за да добием обща представа за средствата, които ще бъдат разходвани през следващата година. И тук на всички сектори щеше да стане ясно с какви финансови ресурси ще разполагат през следващата година. Едностранчивото гледане на националното съфинансиране не дава ясна представа за следващата година какво ще се получи и в тази връзка с неуместни упреците на опозицията, че не се провежда политика през следващата година. Считам, че следващата седмица представянето на програмата ще даде ясна представа за това и точно тогава може би ще трябва да разговаряме за това какво е пропуснато и какво трябва да се направи, за да може предложенията между първо и второ четене да станат реалност. Аз също ще подкрепя бюджета, защото това е положението и ситуацията като възможности за момента, но това не означава, че чрез възможността за увеличения процент от финансовия ресурс европейски средства да бъдат развивани в секторни политики, е един инструмент, който ще даде възможност да подпомогнем точно секторите, за които говорим всички и за които сме поели предизборни обещания. Благодаря.

НИНА ГЕОРГИЕВА, Национално обединение за граждански контрол върху институциите: Присъединявам се към така изказаните позиции, относно недопустимата щета, която е нанесена на българското селскостопанско производство и целия отрасъл. Няма да повтарям това, което чухме. Ниво на недопустимост е и факта, че дейности като хидромелиоративни и други в тази посока не се бюджетират. Когато българската ни държавност има доста добри традиции в производството на земеделска продукция именно благодарение на тези категории и качества, които трябва да бъдат налични като производство.
В тази посока, за да бъда кратка и изчерпателна предлагам, тъй като разполагаме с ресурса на представители от бизнеса, засегнатите от най-малкия производител до най-големия, което е недопустимо за една правова социална държава, членка на съюзи, и в тази посока предлагам и в качеството ви на председател, госпожо Бъчварова, тъй като се славите с много добро име сред професионалистите за вашия професионализъм, да се изготви стратегия за целия отрасъл като по безспорен начин се осигури и ревизия за целия изтекъл повече от двадесетгодишен период, за да се знае за грешките, които недопустимо са били налични, за да могат избегнати, за да е налична онази цел към българския производител, която да гони възраждането на българското селскостопанско производство и целия отрасъл, защото българина има капацитета, качествата и възможността да го направи. И в тази посока има с какво да се похвалим по отношение на наши достижения. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, но на кратко.

ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо Бъчварова, никой не ни отговори на въпроса какво правим със сектор „Животновъдство“, а само с три думи цифрите. В предложения от министъра бюджет искани и в предложения, за сектор „Животновъдство“ е минус 89 % редукцията, между 113 и 60 млн. са 89 %. За тютюна от 100 млн. на 88,5 млн., редукция 11,5 %, като същевременно ако сравним с предходния бюджет за тютюн е 71 млн. или има 25 % нарастване на субсидията спрямо предходната година, за животновъдство 75 млн. предходна година, включени сега 60 млн., т.е. 25 % намаление. Вие казвате, че има 25 млн. допълнителни и това е един плюс, но само забравяте една дребна подробност, че тук са 31 млн. включени национални доплащания на хектар земя, или от тук излиза, че всички останали получават по-малко.
Господин Грудев, щом казвате, че всичко е спокойно, ние искаме да бъде записано, въпреки, че казвате, че може да се размества щом е предложение, ние на такъв случай досега не сме били свидетели, да бъде записано колко ще са за животновъдство. Нямаме нищо против, но към момента има редукция спрямо предходния бюджет, а спрямо предходната година има 61 %, между 97 млн. и 60 млн., това е истината.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз се присъединявам към госпожа Танева, че тази цифра, която е определена за национални доплащания и държавни помощи, нейното разпределение да бъде факт, след приемането на бюджета в началото на годината, с участието на браншовете да направим необходимото разпределение. Това предложи госпожа Танева, аз го подкрепям, защото това, което в момента гледате господин Зоров, са някакви предварителни разчети по време на обсъждането на бюджета, това не са цифрите, които Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ ще вземе като разпределение, смятам, че по този начин, в диалог в началото на годината може да направим необходимите корекции или направления на подпомагане. Цифрата не е разпределена.

ЙОРДАН МАЛДЖАНСКИ: В Северозападна България животновъдството е намаляло с 40 % и повече и няма на кого да ги даваме тези пари! Искам да кажа, че с малко пари също може да свършим голяма работа, но и с много пари може да не свършим нищо. Смятам, че много пари изтичат и държавата не успява да ги контролира. Какво имам предвид. Парите, които се дават на глава, считам, че не е уместно. Аз познавам хора, които кравите му умират от глад, а вие му давате пари. Единият дои 5 тона мляко от крава, другия дои 300 кг, няма как да стане. Трябва да подпомагаме тези хора, които инвестират. Второ, искам да предложа да му даваме на този човек фураж, няма да му даваме пари, както контролираме енергийните помощи, да се контролира, че това е стигнало до кравата. Както даваме пари за генофонда и там някои момченца, които не разбират нищо, ако стане акад.Хинковски ще се обърне в гроба, и даваме 12 млн. и държавата дава една камара пари, а ние осеменяваме 28 % от кравите, как да стане? Селскостопанската академия не може да получава пари на калпак, тя не е обвързана с нищо. Къде са проблемите, които някой да ги формулира, аз съм работил 8 години като научен сътрудник! Няма такива! Те си взимат някакви заплати, да не е луд да работи. Ако искате да помогнете, казвал съм го и на други, орането на пътищата е нарушение на закона, санкционирайте ги. Разорахте пътища, бели петна, имате неплащани еди какво си, тия неща. Като не можете да дадете пари, дайте му евтино зърно. Това е, не може да изнася и да си пълни джоба, трябва да остане тук и да се превърти, да се направи фуражен баланс така, че да се гарантира производството.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, разбрахме ви. Заповядайте, но съвсем накратко, да не се повтаряме.

ТАНЧО КОЛЕВ: Това разпределение между секторите, както започват да ескалират нещата, това означава, че между браншовите организации ще се получат караници, дай да вземе от този, да дадем на другия. Това разпределение трябва да го направят Комисията по бюджет и Земеделската комисия, защото тези 100 млн., които са в повече наистина трябва да влязат при тези, които са приоритет и са заявени предварително. Иначе още сега пътища, бели петна, тръгваме да се караме и ще кажат „Те не можаха да се разберат“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Повтаряме се вече.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Госпожо председател, един апел към вас и партиите, които подкрепят правителството, подкрепете господин Греков като министър и политическия кабинет, тъй като средствата, които са заложени за Министерство на земеделието и храните са добре разпределени, но не са отпуснати от Министерство на финансите. Тук е лесно, ще спорим, ако трябва един, два, три дни. Но и вие като управляващи с партньорите подкрепете министъра пред финансовия министър, за да се отпуснат средствата. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Смятам, че го направиха всички мои колеги. Заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Искам само да кажа, че ние критикувахме много и основателно критикуваме, защото виждаме, че има недостиг на средства, но все пак някои гости и колеги не разбраха – тазгодишния бюджет има 100 млн. лева повече за отрасъла като цяло, така че имаме ръст и това трябва да е ясно.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Сеньов, заповядайте.

АСЕН СЕНЪОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на браншови организации, съвсем накратко искам да направя някои допълнения и пояснения, касаещи бюджета на Министерство на земеделието и горите. По отношение на план-сметката на фонд „Земеделие“ доста подробно се разисква.
Първо, искам да отворя една скоба, която е малко в страни от бюджета на Министерство на земеделието, но е един проблем, който изключително много се разисква на това днешно заседание на Комисията по земеделие – проблемът „Напоителни системи“. Наистина този проблем съществуваше и както забелязвате от медийното пространство най-вече, там съществуващото социално напрежение спадна. Значи министерството е намерило начин и форма на този етап да потуши това социално напрежение.
По-нататък, тези средства в предлагания Закон за държавен бюджет, касаещи „Напоителни системи“ ги няма, но на този етап не може и да ги има, защото ние нямаме необходимата законова основа, която по неведоми за нас причини е махната от Закона за водите през 2010 година или 2011 година, не е толкова важно, но ние нямаме основание тези средства да бъдат разчетени. Както вече каза и министъра , и госпожа Бъчварова е предприета необходимата законова инициатива, за да имаме основание през следващата година тези средства да се искат, има как да се искат, нищо, че не ги виждаме.
Искам да репликирам изказването на една госпожа, че хидромелиоративната дейност не се бюджетира. Тя не може да бъде бюджетирана, защото това е търговско дружество и всяко едно бюджетиране си е чиста държавна помощ. По друг начин стоят нещата. Държавата наистина е длъжна да осигури средствата за дейности, които не са специфични за тази търговска дейност, а това именно е предпазване от вредното влияние на водите, което смятаме, че през следващата година, отсъстващо досега в нормативната база, да бъде осигурен необходимия финансов ресурс.
По отношение на училищата не може да направим нищо по отношение на тяхното финансиране, що се касае за издръжка, заплати и т.н., тъй като има приети национални стандарти, в които всичко е точно регламентирано и субективния фактор не оказва никакво влияние. Но министъра в началото на своя мандат успя да направи нещо значително – по една програма, която съществува в Министерство на регионалното развитие и благоустройство, може да греша точното наименование, но програмата се нарича „Региони в развитие“ където ще има значителен финансов ресурс заделен на отделен ред за училищата на Министерство на земеделието, изключително и само насочена програма за подпомагане на училищата по отношение на тяхната материална база. Съвсем скоро ще влезем в конкретика и ще разгледаме какво точно ще може да направим там.
Българска агенция по безопасност на храните. Там много може да се желае, защото се споменаха и екарисажите, там е един абсолютен монопол, който се осъществява от двата екарисажа в Шумен и Варна, където този монопол по някакъв начин трябва да се разбие, защото всичко, което е монополно е вредно.
Знаете, че по отношение на двете най-големи структури в Министерство на земеделието и храните – Селскостопанска академия и Българска агенция по безопасност на храните както каза и госпожа Василева, заплати нямаше за последните няколко месеца. Заплати са осигурени и не чувате, че това е проблем.
Другото нещо, което финансовия директор на министерството ми посочва е, че тази кампанийност, която в последните години съществуваше за осигуряване на заплати чрез използване на най-различни механизми за прехвърляне на средства оттук и там, следващата година е избегната и са разчетени 7 224 хил.лева повече и осигуряват фонда на Селскостопанска академия и на Българската агенция по безопасност на храните, така че това нещо е направено, макар и в този бюджет, който наистина не е толкова достатъчен, но може да направим нещо, за да не бъдат трагични нещата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам само да допълня два въпроса. Във всеобщото говорене за малкото средства, които са отпуснати, пропуснахме една друга тема, един запис в Закона за държавния бюджет относно статута на Държавен фонд „Земеделие“, който следва да стане второстепенен разпоредител на бюджета. Промени ли се това, защото е и в становището на министерството и каква е последната договореност, тъй като считам, че статута трябва да се запази такъв, какъвто е.
Вторият ми въпрос е към господин Спас Панчев, откъде видя тези 100 млн.увеличена подкрепа от държавата на сектор „Земеделие“, просто да ми обясни как да ги намерим тези цифри в бюджета!

ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА: В чл.58 от проекта на закон са записани 84 млн.лева.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Относно първият коментар, безспорно ясно е за всички нас, че статута на фонд „Земеделие“ не бива да бъде променян, така е записан в Закона за публичните финанси и така е акредитиран като Разплащателна агенция, така че всяка смяна на статута на фонд „Земеделие“ ще доведе до нова процедура до преакредитация. Това е един от коментарите, който е възприет от Министерство на финансите, така че фонд „Земеделие“ си остава първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е съгласувателната процедура, преди да излезе от Министерски съвет, затова говорихме и за цифрите за национални доплащания, за разпределението, и за статута на фонда, това е съгласувателната таблица преди да се отразят становищата.

Реплика: Госпожо Бъчварова, казахте да не се повтаряме, но не отговаряте. Въпросът беше следния, аз казах – Европа дава възможности през националния бюджет да се преразпределят четирикратно по-голяма сума. Беше намекнато, че още не е прието, да, ще бъде прието, защото само преди месец и половина Франсоа Оланд заяви на животновъдите във Франция, че тъй като сектора е подценен за сметка на зърнопроизводството, Франция страна с много развито животновъдство ще прехвърли над милиард евро в сектора си, за да го стимулира, ползвайки точно тази европейска политика за преразпределение на средства. Та въпросът ми е следния – как ние ще почувстваме, животновъдите това нещо.

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Съвсем накратко. Хубавото е, че ако се даде такава възможност тези 13 % няма да бъдат финансирани от национален бюджет, а ще бъдат от средствата по Първи стълб, т.е. те са осигурени в план-сметката на фонд „Земеделие“ с общото осигуряване на рамката по Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Или обща рамка от 1 082 млн.лева, така че в момента, в който се приеме този регламент, тези средства са заложени вътре, те са налични. Ако влезе 2014 година в сила преходния регламент – средствата са налични. 6,5 % е увеличеното финансиране по специфичното подпомагане по чл.68, който е само за млечния сектор.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Стана ли ясно за 2014 година? Чакаме регламента, в момента, в който се приеме се прилага, тъй като в ресурса за плащането тези средства са включени.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Госпожо председател, господин министър, винаги средствата за малини и ягоди са били малко, тук ако се погледне таблицата са хиляди пъти по-малко. Всички тук се изказаха, всички браншове, като намаляват животните има хора, които могат да се преориентират и да отглеждат малини и ягоди. В Северозапада е имало някога едно огромно производство на ягоди и малини, къде е сега? Не може всички да гледат животни и пшеница, има в момента производители, които по европейски изисквания отглеждат биологични ягоди, малини и те се пласират много добре на европейския пазар. Така че, 400 хил., погледнете само!

ВАСИЛ ГРУДЕВ: Извинявайте, че се намесвам, но има неразбиране в схемата за ягоди и малини. Това са средства на 100 % финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, така че това е една малка европейска схема, която допълва европейските плащания. За ягодите и малините средствата са осигурени в Първи стълб.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да приключим и да преминем към гласуване. Дебатите ще продължат, а също така и усилията, за да можем да променим нещата, въпреки, че господин Атанасов се опита нещо да ни подскаже, но все пак!
Предлагам да гласуваме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30.10.2013 г. – отрасъл „Селско и горско стопанство, който е „за“ приемане на бюджета, моля да гласува.

„За“ – 10 гласа „Против“ – 7 гласа „Въздържал се“ – няма
С 10 гласа „за“, 7 гласа „против“ и нула „въздържал се“ приемаме законопроекта на първо четене.

Колеги, следващата седмица имаме представяне на Програмата за развитие на селските райони.
Благодаря. Закривам заседанието.

/Заседанието беше закрито в 17,00 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА



79 959 знака