1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 354-01-82, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.11.2013 година за пълно и второ гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от МС на 15.11.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от н.. Димчо Михалевски на 25.11.2013 г. за първо гласуване.
3.Изслушване на Изпълнителна агенция по лозата и виното относно Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 г.
4.Обсъждане на проект на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г.
5. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме кворум. Дневният ред е много напрегнат и желанието е да си свършим работата по него.
Предложението за дневен ред е следното:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 354-01-82, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.11.2013 година за пълно и второ гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от МС на 15.11.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от н.. Димчо Михалевски на 25.11.2013 г. за първо гласуване.
3.Изслушване на Изпълнителна агенция по лозата и виното относно Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 г.
4.Обсъждане на проект на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г.
5. Текущи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 21

На 27 ноември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 354-01-82, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.11.2013 година за пълно и второ гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от МС на 15.11.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от н.. Димчо Михалевски на 25.11.2013 г. за първо гласуване.
3.Изслушване на Изпълнителна агенция по лозата и виното относно Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 г.
4.Обсъждане на проект на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г.
5. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме кворум. Дневният ред е много напрегнат и желанието е да си свършим работата по него.
Предложението за дневен ред е следното:
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 354-01-82, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.11.2013 година за пълно и второ гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от МС на 15.11.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от н.. Димчо Михалевски на 25.11.2013 г. за първо гласуване.
3.Изслушване на Изпълнителна агенция по лозата и виното относно Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 г.
4.Обсъждане на проект на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г.
5. Текущи.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневния ред единодушно. Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на първа точка - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите. Предлагам един от вносителите, Пенко Атанасов да представи мотивите за предлаганата промяна, която е съвсем кратка, но значима на Закона за рибарство и аквакултури. Заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, колеги, текстът, който внасяме за промяна на Закона за рибарство и аквакултури е кратък и първият му член е свързан с това там където има общински водоеми да бъдат те регулирани и да се приеме наредба за предоставяне управлението на рибните ресурси във водните обекти и другия член, за който мотива ни е да бъде внесен е, аз знам, че Агенцията по рибарство и акавакултури подготвят промени много по-всеобхватни, но се опасявам, че тези два текста, които сме вкарали те най-много се отнасят до дребните рибари с лодки до 12 метра и сложната икономическа ситуация, в която се намираме и липсата на време това да се случи по изискванията на законопроекта, предлагаме това да се отложи с една година. Това го правим с ясното съзнание, че приемайки готвените промени в Закона за рибарство и аквакултури проблемите, които притесняват дребните риболовци да бъдат решени по начин, по който да ги удовлетворява. Това са накратко мотивите. Мисля, че ще бъдем подкрепени. Идеята ни е, ако няма предложения по тези текстове и се надявам, че те са приети в комисията, да преминем към второ четене още като влезе в зала. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Само да отбележа, че има получено положително становище от Министерство на земеделието и храните по предлаганите промени. Колеги, имате думата за въпроси, становища, заповядайте. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател и госпожо заместник-министър, ние се запознахме с промените. Разбираме промените по параграф 119 във връзка с много на брой регистрираните рибари и тежестта, която им се създава. Тук следва да отчетем, знае се, че това изискване беше наложено при различни посещения от представителите на Еврокомисията, така че добре е да има комуникация, за да не се получи обратен ефект. Редно е да го подкрепим, за да не утежняваме на практика сектора, рибарите и особено дребните такива.
Основно искам да взема думата по отношение на предложението по чл.15а, а именно общинските съвети да приемат наредби относно управлението на рибните ресурси общинска собственост като този текст е предложен в една алинея без абсолютно никакви други условия за това. Смятам, че следва да има поне някакви условия, че това да е съгласно програмата на ИАРА за рибите и аквакултурите, които се изпълняват, тъй като режима на различните видове собственост по отношение управлението, по отношение на възможността да бъдат бенефициенти по програмата следва да е един и същ. Това ми е забележката. Не може ли поне да допълним текста, за да бъде коректен, ако не се съгласите да се оттегли тази промяна. Или поне да има някаква процедура какъвто режим приеме общината той да се съгласува най-малкото с ИАРА. Ако няма взаимодействие с политиките на ИАРА в рибарството, това би създало възможност за един хаос и невъзможност по никакъв начин да има съгласуваност между общинските политики и тези, които са национални, да не говоря европейски, за прилагането на програмата. Мисля, че е някакво недоразумение. Аз не виждам и никаква спешност в този текст. Според мен е по-добре да го оттеглите, за да се приеме нещо, което е спешно и да изчистите тази хипотеза щом като имате воля като инициатор на законодателството да вмените на общините тези права, да ги дадете по-скоро. Смятам, че е по-добре да не се получат разногласия да оттеглите този текст, той няма спешност, да го прецизирате щом искате да дадете тези права на общинските съвети и тези наредби или нормативни актове, които се предлагат и приемат от общинските съвети да бъдат съгласувани с ИАРА, така смятам, че е редно.

ПЕНКО АТАНАСОВ: В сега действащият законопроект на чл.15а е написано „Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти общинска собственост за любителски риболов на сдруженията по чл.11 за осъществяване на обществено полезна дейност.” Сега, аз разбирам опасенията, вероятно има логика.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И няма нищо спешно, ако предвиждате по-всеобхватни промени по-добре да влезе там и с всички препратки да има единна философия на управление.

ПЕНКО АТАНАСОВ: По-добре да влезе там, да.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като сме в дискусия, питането ми е – има наредба на министъра, която не може ли да се припознае като такава и на общинските съвети. В чл.15а имаме преди това имаме,в реда за предоставяне на управление на рибните ресурси се определя от наредба на министъра. И по-скоро общинските съвети трябва да припознаят и да внедрят, има ли някаква опасност да не бъде тази наредба определена като водеща при дейността на общинските съвети?
Малко закъсняхте, чл.15а „Редът за предоставяне на управление на рибните ресурси се определя с наредба на общинския съвет.” Госпожа Танева счита, че по този начин няма да има контрол от министерството, респективно от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, затова общинските съвети какъв ред ще определят, ако може разяснения.

МАРГАРИТА ПЕТКОВА, заместник-изпълнителен директор на ИАРА: По отношение на предложението за промяна на наредба нашата молба е към вас като законотворци да дадете възможност на общинските съвети да имат своя наредба, която да управлява общинската им собственост в случая. Тук става дума само за водни обекти, които са собственост на общини, това е ясно. Имайки предвид, че истинската промяна на Закона за рибарство и аквакултури ще бъде отложена във времето, с тази промяна вероятно колегите, без да сме говорили със Сдружението на общините и конкретно кметове, имат за задача да направят опит да разпишат наредба, защото досега от моя опит съм установила, че нямат такива наредби по места. Чух аргументите ви, извинете, че закъсняхме, но заради пропуска долу стана, и всъщност промяната на текста в думите да се заменят с „една година” в чл.15а, параграф 2 „Редът за предоставяне на управлението на рибните ресурси по ал.4 се определя с наредба на общинския съвет.” Да, всъщност досега такава практика е нямало.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз съжалявам, че това се получи и за да бъде това работещо, и да мине на две четения в зала, което най-много ни вълнува, предлагам да отпадне първата част, чакаме законопроекта за рибарство и аквакултури и там да бъде уредено, мисля, че това ще бъде по-разумното и по-работещото и ще бъде подкрепено в зала.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги, бях помолен от бранша да ви информирам за тяхното мнение по въпроса. Те приемат чл.15 без коментар и не възразяват, но за втората промяна за параграф 119, ал.1 и ал.3 според тях тя не съответства на постигнатия на 15 юли 2013 година общ подход за регламент на Европейския съюз по Европейския фонд за морско дело и рибарство. В чл.3, ал.2, т.18 на посочения документ се прави ясно разграничаване между стопански, едромащабен и крайбрежен, дребномащабен риболов извършван от съдове до 12 метра. Сега действащия Закон за рибарство и аквакултури не прави такава разлика, което налага да се извършат промени в закона в съответствие с регламента на Европейския съюз. Разбрахме, че в тази насока Изпълнителната агенция вече е предприела мерки и предложението е до създаването на това параграф 119 да има следното съдържание „До приемането на промени в Закона за рибарство и аквакултури изискването за регистрация като еднолични търговци и юридически лица за лица извършващи дребномащабен риболов със съдове до 12 метра да не се прилага.” Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, предлагам да гласуваме по принцип законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 354-01-82, внесен от н.п.Светла Бъчварова и гр.н.пр. на 20.11.2013 година, на първо четене, а в зала между първо и второ четене оттегляме параграф 1. Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроекта се приема на първо четене. Благодаря.

Колеги, преминаваме към обсъждане на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, единия внесен от Министерски съвет, другия от н.п. Димчо Михалевски. Има представители и на бизнеса. Предлагам първо да чуем мотивите на вносителя, но при изказванията молбата ми е, особено тези които от бизнеса искат да вземат участие, изказванията да бъдат не повече от 3 минути, предвид факта, че все пак трябва да ценим времето и да успеем да направим една добра дискусия и да не се преповтаряме.
По отношение на първия законопроект внесен от Министерски съвет, № 302-01-40 от 15.11.2013 година, моля заместник-министър Маринова да представи мотивите по законопроекта.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Добър ден! Госпожо председател, господа народни представители. Аз ще бъда много кратка. Във връзка с материала, няколко пъти той вече беше предлаган и обсъждан, още в летните месеци от името на народни представители, след това извървя този дълъг път във връзка със съгласувателна процедура, респективно с всички министерства, мина на Министерски съвет и сега го обсъждаме на първо четене.
На три основни групи може да бъде разделен материала, който сме подготвили. Първата група е горско-стопански дейности, втората група е ползване на дървесина и в третата група влизат други козметични промени, които са направени в другите глави на закона.
В точка едно, горско-стопански дейности предлагаме да се изменят разпоредбите свързани с осъществяването на горско-стопански дейности и по-конкретно със залесяването, тъй като към момента бе налице непълнота в закона по отношение на субектите, които имат право да извършват залесяване. Това са учебно-опитните горски стопанства и специализираните звена към Изпълнителната агенция по горите. Предвидени са промени и по отношение на срока предвиден за залесяване на пожарища и сечища. Съгласно действащата разпоредба срокът е седем години. Практиката в горското стопанство в България показва, че три години е един оптимален срок за възобновяване на невъзобновени сечища, а също така и за планиране на разсадниково производство съобразно динамиката на климатичните промени. С така направените изменения се гарантира защитата на обществения интерес по чувствителната тема – залесяване на българските гори.
Втората точка е ползването на дървесината. Проектът предвижда промени по отношение на нормите, уреждащи ползването на дървесина и недървесни горски продукти, което също е в посока по-добра защита интересите на българските граждани. Прави се редакция, която да регулира по-правилно възможностите на т.нар. местни фирми, а именно да се избегне неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите по отношение насърчаването на заетостта, осигуряване на работа на малките и средните предприятия и бизнеса. Засега текстът и разпоредбата будеха неяснота и бе повод за съдебни дела през изминалите години. В новата редакция всички фирми регистрирани на територията на дадената община могат да участват в процедурите като местни търговци във всички държавни горски и ловни стопанства, на чиято територия попадат тези общини.
Предвижда се и отмяна на една от нормите, даваща допълнителна възможност за сключване на дългосрочни договори, която заинтересованите страни в сектора счетоха, че се дава възможност за монополно положение. Същата норма беше предложена за отмяна и така е в предложения текст.
По третата тема, за която вече казах, са други по-важни промени, като срока на общините да бъдат избрали своята форма на горско-стопанска структура, чрез която ще осъществяват управление на горските си територии, тъй като в момента в действащата нормативна база няма такъв срок. Законът вече действа вече две години и тук се натъкваме на някои неясноти и проблеми, за това всички, които работиха в работната група имаха разбиране, че този срок е наложителен и трябва да бъде приет.
Предлагаме да се приеме и средствата от учредяване на сервитути като право на ползване да преминат в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Предлаганите промени няма да окажат пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като същите са в приходната част на бюджета на Изпълнителна агенция по горите.
Изготвеният законопроект не противоречи на европейското законодателство и не е изготвен в изпълнение на актове на Европейския съюз или на международни договори сключени от общоевропейски общности. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за представените мотиви. В комисията е получено становище на Националното сдружение на общините в Република България, което подкрепя без забележки настоящия проект за изменение и допълнение на Закона за горите. Предлагам да чуем и мотивите по втория законопроект, който е постъпил в Народното събрание № 350-01-293 внесен от н.п. Димчо Михалевски на 25.11.2013 година и след това обсъждането да бъде общо за двата законопроекта.
Заповядайте, господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги, гости на заседанието на комисията, важно е да споменем откъде тръгваме и защо се налагат тези промени в Закона за горите. Приетият през 2011 година изцяло нов закон имаше много добри цели, за съжаление обаче след това бяхме свидетели на доста опити за налагане на дейности, които нямаха нищо общо с целите на закона. Помните, че и наредбите се забавиха достатъчно дълго, основната наредба се прие едва на 18 месец след като беше приет закона и това доведе до доста негативи. Помните кризата с дървата за огрев, увеличаването на цените, опитите да се продава дървесина през Софийската стокова борса, след скандала на големи пакети разнородна дървесина. Спомняте си, че това доведе до спиране на голяма част от ритмичната част на работата на сериозни малки, средни и големи предприятия, няколко срещи имахме в Комисия по земеделие в предходния парламент. Имаше и скандални лобистки поправки през лятото на 2012 година свързани с чл.116а с увеличаване на размера на дългосрочните договори от 25 на 35 % и откровено лобистката поправка за използване на необработен дървен материал като биомаса за производство на електроенергия с преференциална цена. По тази причина в юни месец група депутати от настоящото Народно събрание помолихме министерството от настоящия кабинет, заедно с представители на всички браншови организации в сектора да намерим консенсус, който да бъде отразен в едни промени, по-скоро в една нормализация на дейностите в Закона за горите. Много от нещата, които заместник-министър Маринова докладва бяха включени в крайния доклад на работната група, но има неща, които не знам каква е причината, но не се появиха в законопроекта на Министерски съвет и затова си позволих и съгласувано с други колеги да внеса измененията.
Какви са те накратко. Не съм ги подредил по важност. Първо, правят се промени при определяне обхвата на горските териториални единици, всъщност нищо ново не въвеждаме, даваме пълно отражение на текстовете, че няколко горски териториални единици могат да бъдат разположени на територията на една община, тъй като има такива примери, големи общини, в които има разположени няколко горски териториални единици.
Второ, предлагаме важни, според нас и хората, които се занимават с лесовъдска практика, изменения в инвентаризацията и горското планиране. Практиката досега е такава, че частните собственици сами правят своето планиране и сами изготвят своите планове, което е доста по-скъпо, второ, в една и съща територия на една горска териториална единица имаме различни проекти разработени от различни екипи и считаме, че е добре това да бъде ангажимент на държавата, а разходите, които държавата ще извърши да бъдат възстановявани от съответните собственици на съответните горски територии. Ще бъде по-евтино, ще бъде по-бързо и ще има ясна отговорност кой е направил тези планове, и ще може да се контролира тяхното прилагане.
Трето, предлагаме промени, това е също една откровено лобистка поправка, която беше въведена, в стопанисването на териториите от горския фонд в обхвата на сервитута на хидромелиоративните съоръжения. Вероятно някои от вас си спомнят, че беше въведено изискването възможността да не се третира като гора и да не се счита за гола сеч обезлесяването на горски насаждения, обикновено тополови и върбови около хидромелиоративните диги на главните реки на България, Дунав, Марица и т.н., нещо което беше последвано от поправка на МРРБ, която определяше и смени обхвата на сервитута. След намеса на общественото мнение и народни представители от предния Парламент, тази поправка в МРРБ беше премахната и предлагаме и тази лобистка поправка да отпадне, тъй като подхода може да бъде да се извършва обновяване на насажденията, но не по този начин, по който е разписан и който предполага злоупотреба буквално застрашаване целостта и експлоатационната годност на хидромелиоративните съоръжения.
Четвърто, предлагаме изменения в контрола и подобряване на практиките при определяне правото на ползване на дървесина. Тук разбира се, имаше и коментари, защото накратко казано искаме да гарантираме първо, че определените количества определени за местното население ще достигнат първо до социално уязвимите групи, и затова сме сложили, че не кметовете на населени места и общини ще правят списъците, а службите за социално подпомагане, като тази дефиниция може да бъде разширена, но трябва да гарантираме, че метода „наш човек“, който определи местния кмет или кметски наместник, или кмет на населено място, ще престане, защото очевидно тази практика имаше разпространение.
Пето, предлагаме промени в местоположението на провеждането на търговете за дървесина. Бяхме свидетели как в държавните предприятия се реализираха тези практики с големите пакети с по 100-150 хил.куб.метра разнороден по асортимент дървен материал, затова считаме, както е масовата практика в момента между другото – мястото на търговете за дървесина е в държавните горски и ловни стопанства и съответните учебни бази, които имат такива полета, като е разумно да бъде направено едно изключение – търгове за технологична дървесина, поради характера на нейната асортиментност и поради по-големите обеми, които са нужни на големите преработватели е възможно да бъдат правени в държавните предприятия.
Шесто, изменения във възможността да се ограничава достъпа до горски територии по искане на наематели и арендатори. Много сигнали имаше и през миналата, и през по-миналата година, когато отдадени територии под различна форма за ловна дейност или някаква друга на частни наематели и арендатори бяха последвани от незабавно ограничаване, ползвайки чл.147 от Закона за горите достъпа на местното население, а в много от случаите и на собственици на различни видове имоти в горския фонд, което е абсолютно нарушаване на правото на частна собственост. Считаме, че този член трябва да отпадне или да се търси някаква друга методика, която да гарантира равнопоставеността на частната собственост и обществения свободен достъп в горите.
Седмо, въвеждаме изискване към товарните превозни средства превозващи дървесина и недървесни горски продукти. Явна практика е, общоизвестно е, че голяма част от превозните средства, които ползват дърводобивните фирми работят без регистрация, без платени данъци, без винетки без много други неща. Това създава два проблема. Първо, проблема със сигурността, но второ има сериозна сива икономика, неравнопоставеност между дърводобивните фирми и разбира се, контрола върху контрабандния добив на дървесината, който е един от бичовете на този сектор, като така има свободната възможност да се развива. По тази причина ние предлагаме да се въведат изисквания към тези товарни автомобили да отговарят на изискванията на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и да имат изправни GPS-и. Така нещата ще станат равнопоставени като конкурентност между дърводобивните фирми, държавата ще има ефективен контрол и смятаме, че от това ще спечелят всички.
Осмо, предлагаме да се направят промени в органа, определящ районите на дейност на държавните предприятия и териториалните поделения. Досега, припомням, министъра на земеделието и храните със заповед определяше този териториален обхват. Бяхме свидетели обаче през последните две години на неясни като политика прехвърляния на държавни горски стопанства и ловни стопанства не само едно към друго, когато нямат дори съседна граница, но и прехвърляния в различни региони за планиране. Имаме такова, което по принцип трябва да бъде в Северозападно държавно предприятие, но то е в Югозападното. Други има, които като острови са отделени в съседни централни предприятия, записали сме ги като мотиви, няма да ги споменавам всички. Затова, за да гарантираме, че това ще бъде решение на база на определена политика, а не на удовлетворяване на конкретни желания на когото и да било предлагаме да се вдигне нивото на органа, който взима решението по този въпрос, а именно ниво Министерски съвет, разбира се, по предложение на министъра на земеделието и храните.
Девето. Предлагаме изменение в неравностойното положение между държавните горски и държавните ловни стопанства по обхвата на техните дейности. Това считаме, че е логично. Ако има някакви допълнения по този текст могат да бъдат направени между първо и второ четене.
Десето. Правим едно предложение, което за нас е съществено. През последните години много от хората, които работят като лесовъди, които извършват маркировката на сечта, контролират нейния обем и прочие други дейности, са с доста съмнителна квалификация. Това разбира се води до много проблеми, до условия за корупционни практики и затова предлагаме да се въведе един минимален според нас, но логичен, според нас, минимален стаж от 2 години, който трябва да притежава такава лесовъдна практика, за да може да изпълнява самостоятелна дейност.
И последното предложение, най-същественото може би, предвиждаме промяна и отмяна на члена, който допускаше в Закона за горите и съответни промени в Закона за възобновяемите енергийни източници допускаше използването на необработен дървен материал, като биомаса при производството на електрическа енергия с преференциална цена. Тук аргументите са много защо го правим. Първо, защото тази практика не е позната никъде, едновременно субсидираш и даваш възможност да ползваш такъв необработен дървен материал, защото това има конкретни икономически измерения, което намалява достъпа на различни по мащаб фирми до суровина, още повече се прави едно състезание на субсидиран субект с несубсидиран. Състезава се една фирма, която не получава никаква субсидия за цената на суровината с друга, която получава субсидия през преференциалната цена за електроенергията.
Трето, това може да има антисоциален ефект като повишаване цената на дървата за огрев за населението.
Четвърто, трябва да гарантираме, че всеки кубик дървесина добит в България ще мине през максимално количество обработки и добавена стойност, за да може да гарантира най-много финансови приходи, най-голям ефект върху брутния вътрешен продукт и най-голям потенциал за създаване на работни места.
Разбира се има и още един аргумент. През последните месеци се очерта една много позитивна тенденция за българската мебелна промишленост, която може да направи сериозен ръст в следващите години, да създаде десетки хиляди работни места, поради преориентация на големите търговски фирми, които се занимават с продажба на мебели в Германия, във Великобритания от китайските пазари към пазарите на Източна Европа, България, Украйна и други държави.
Според мен това трябва да го въведем. Ние не забраняваме използването на необработен дървен материал за производство на електроенергия, но смятам, че неговото използване при наличието на преференциална цена е в абсолютен разрез с обществения интерес и с общите икономически цели, които си поставяме. Има и други аргументи в тази посока, сигурно ще стане дебат. Завърших, госпожо председател!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, преминаваме към дискусия. Първо ще дам думата на д-р Маринова за няколко уточнения.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Господа народни представители, искам да вметна, в своите първи думи казах, че работната група беше доста широка, с всички заинтересовани страни, с колеги, които работят в предприятията, в Изпълнителната агенция, за да обмислим неконсенсусните текстове, които бяха. Бяха обсъждани всички глави по закона, но имайки предвид, че трябваше да работим в кратки срокове, да получим един материал, който да види бял свят още преди лятната ваканция на депутатите, ние се спряхме само и затова предложихме първия вариант, на консенсусните текстове, така че това е моето уточнение и разчитам на добър диалог, за да получим добър материал, който ще удовлетворява най-вече бизнеса и всички които имат пряк или косвен достъп с българската гора, защото това е създаване на работни места, това е поминък, това е начин на живот в определени региони.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, дискусията е открит, имате думата за становища по двата законопроекта. Постъпило е становище по законопроекта на н.п. Димчо Михалевски от Българската асоциация „Устойчива енергия“, което ще му предоставим, за да се запознае с него. Заповядайте.

ХАМИ ХАМИЕВ: От Министерство на земеделието и храните нямаме становище по втория ЗИД.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По втория ЗИД нямаме становище, предвид краткия срок, получено е сутринта, но така или иначе дискусията в момента ще реши част от тези въпроси.
Заповядайте.

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА, Българска асоциация за устойчива енергия: Добър ден, госпожо председател, уважаеми народни представители. Казвам се Даниела Стоичкова от Българска асоциация за устойчива енергия. Ние входирахме официално нашето становище, но бих искала в резюме да го изкажа и пред вас.
Преди да изкажа резюмето по становището бих искала да изкажа мнението си, от името на асоциацията, по допълнителните аргументи наведени от н.п.Михалевски, а именно първото му изказване във връзка с това, че е проведена работна среща или работна група, както и да се нарече, с всички браншови организации. Твърдя и заявявам категорично, че нито една браншова организация, представляваща енергийния сектор не е присъствала на такава работна среща.
На следващо място по отношение на твърдението му, че подобна практика за даване на преференциална цена при ползване на дървесина не съществува никъде в Европейския съюз. Твърдя, че това не е вярно и ще ви кажа защо. На първо място има приет от Европейския съюз стандарт, който е приет и в България като БДС, този стандарт е по отношение на твърдите биогорива. Този стандарт на практика описва биогориво получено от необработен дървен материал. Този стандарт се прилага във всички европейски страни и на базата на този стандарт производителите на енергия от такава биомаса регулират своето производство и получават за него преференциална цена. Няма държава, в която да има отказана преференциална цена, ако изобщо прилагат системата на преференциални цени, а не да речем зелени субсидии или нещо друго, няма отказана подкрепа, схема на подпомагане, каквато и да била тя, в случаите на ползване на такава дървесина за производство на енергия.
По отношение на следващият му аргумент за социалния ефект, че се увеличава цената за населението бих искала да кажа смело, че участието на енергийните предприятия на пазара за дървесина по никакъв начин не би увеличило цената за населението, защото то пазарува по ценоразпис. За разлика от много дървопреработвателни фирми, както виждам господин Дачев е тук, „Свилоза“, нито един представител на енергийния бранш не е пазарувал по ценоразпис, т.е. ние не сме конкуренти по никакъв начин на населението.
На следващо място за максималното количество обработки и принадената стойност, както и откриването на допълнителни работни места. На база на проучване на осем хиляди работещи инсталации по света направено от ИРЕНА, това е международна организация, на база на това изследване, можем директно да се позовем на него, инсталации, които работят на дървесна биомаса работят в близост до суровината, в т.ч. и в България, и в много други страни, близостта до суровината определя това, че тези инсталации се намират в райони с нисък стандарт. В България това са предимно горски територии, където за населението дърводобива е един основен поминък. Ако вие позволите на тези енергийни предприятия изобщо да работят в България, защото приемайки тази поправка вие просто няма да им позволите да работят и след това ще се аргументирам защо, ние считаме и то е факт, че ще се създадат на една обикновена петмегаватова централа, те по принцип са мънички тези централи, те не могат да бъдат големи, се създават около сто работни места, в т.ч. и с ниско квалифициран труд на хора, които се грижат както за доставката на суровината, така и за нейната обработка, защото предполагам никой от вас не си представя едни печки, в които се хвърлят едни дървета. Тази суровина се обработва, това е принаден процес с принадена стойност. И допълнителни работни места.
На следващо място бих искала да изложа резюмето на нашето становище.
На първо място подобен законопроект е нарушение на европейското законодателство в две насоки. Първата от тях е нарушение на Директива 28 от 2009 година, където ясно законодателят е казал, че страните-членки се задължават да насърчават използването на дървесина, не на биомаса просто, а на дървесина за производство на енергия, тъй като Комисията счита, което потвърди и със своя резолюция от тази година, мисля, че беше от юни месец, дървесината счита като основен, устойчив и балансиран източник на енергия, който би трябвало да замести при необходимост изкопаемите горива.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Стоичкова, все пак като резюме към края, казахме изказвания до 2-3 минути, за да има възможност да се чуят повече мнения.

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА: Да, добре. На следващо място нарушението на директивата се обосновава и от факта, че в директивата ясно е казано, че се насърчават всички източници и всяка биомаса. Има определение дадено в самата директива що е то „биомаса“ и то включва продукти от горското стопанство. Съмнявам се, че някой от вас би нарекъл отпадъците „продукт“, „продукт“ от горското стопанство е единствено само дървесината.
И на следващо място не виждам по какъв начин е гарантирано конституционното право в случая на инвеститорите, че техните инвестиции се бранят от закона. В момента има изградени инсталации, има и подписани договори за още такива. При приемането на такава поправка те ще трябва да спрат да работят, защото преференциалната цена като такава, бивайки одобрявана от ДКЕВР се формира на база специална наредба, по специални формули, в които се покриват, не с покриване на цената, може ли да довърша и след това ще кажем какво пише. В тази наредба на ДКЕВР, както и във всяко решение пише, че чрез преференциалната цена се покриват необходимите признати разходи, а горницата, която се дава на всеки производител ВЕИ е необходимата норма на възвращаемост, която към днешна дата е между 6-7 % за производителите на биомаса, което означава, че инвестицията им се връща в най-добрия случай след дванадесетата година. Не знам какво преференциално виждате в това, господин Михалевски! Да не говорим, че да речем за ТЕБ-Бобов дол нормата на възвращаемост, която дава ДКЕВР е 12 %.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако искате да си говорите, моля да го направите отвън, с господин Михалевски. Какво предлагате?

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА: Да, приемам забележката. Ние искаме параграф 15 да не бъде приеман.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

Реплика без микрофон:…

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА: Направих справка по отношение на това, че се спекулира, нося стенограмата от заседанието, когато е била приета поправката в чл.213, тя е приета по предложение на Димчо Михалевски.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

КРАСИМИР ДАЧЕВ: Благодаря. Красимир Дачев, аз съм председател на Асоциацията на ползвателите на дървесина и съм собственик на „Свилоза“. Само за информация, никога за 50-годишното си съществуване „Свилоза“ не е купувала на ценоразпис дърва, никога, никога извън собствените гори, в които също правим на търг. Ние даже имаме договор с Европейската банка.

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА: Не е коректно да заблуждава аудиторията, защото лъже откровено.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля, не така, тук все пак е Комисия по земеделие!

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА: Госпожо председател, тук отново се спекулира, няма такова наименование.

КРАСИМИР ДАЧЕВ: Във всички разрешения има.

ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА: Не е вярно, посочете ми едно!

КРАСИМИР ДАЧЕВ: Имаме справка как купуваме дървесината. Както и да е. Ние сме на становището на господин Михалевски по една простичка причина – в момента, когато ДКЕВР е разрешавал ползването на биомаса за правене на ток, той има едно определение където е записал – отпадъци от горска промишленост, от селскостопански дейности, вземете това становище, има го, на всички разрешени – до пет мегавата, до три мегавата и т.н.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Решение от 1.07.2012 година, С-35, което казва, че биомаса получена от дървесни остатъци, биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и други горски отпадъци, къде видяхте „дървен материал“? Вие много спекулирате, ако обичате спазвайте реда! Извинявам се, госпожо председател, че се намесих!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, извиненията не важат! Моля, да има някакъв ред!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, няма да допускате, вие водите, да говорят неща, които не са истина. Нека да изслушаме всички браншови организации. Но тук чисто лобистки се говори, някой на гърба на народа да печели, да го дере – няма да стане, да ви го кажа ясно - няма да стане! Отидете и го кажете на тези, които са ви изпратили, и тези, които идваха при мен – няма да стане!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Стоичкова, изложихте становището си, имаме и писменото ви становище, не, приключихме.
Има думата господин Дачев и моля изказванията да са до 2-3 минути, и без да се прекъсвате, в противен случай е по-добре да излезете и да си дискутирате. Не, не, тук аз решавам кой да прекъсна и кой не! Моля, вие не прекъсвайте останалите, които искат да се изкажат и не се опитвайте да ме ядосате, така както се опитвате да го направите! Заповядайте.

КРАСИМИР ДАЧЕВ: В потвърждение на това, което каза господин Михалевски, в горската дейност добива на дървесина е различен между иглолистна и широколистна, между 33 и 36 % остава в гората, която горските я продават по 3-5 лева, вършини, разни други отпадъци, които никой не отива да ги купи. Просто трябва да се купи техника, която да ги мели на място и ще добива. Казвам ви, 30 %, при положение, че се добиват 6 млн.кубика, виждате, че 2 млн. остават в гората, което никой не го купува, а всеки тръгва да купува там където купува населението, където купува индустрията. Нямаме нищо против, но когато става въпрос за държави, където те притежават 15-20 % от гората. В България гората е монопол, естествен държавен монопол. Тук режима не може да бъде такъв какъвто се предлага в този законопроект на министерството, тъй като в работната група, 30 различни организации, с профсъюзите, всички бяхме там и единодушно се установихме по този въпрос, какъв трябва да бъде режима. И сега много странно, оказва се натиск и се говорят неверни неща. Искам да ви кажа, че никога не сме искали привилегии, искали сме само прозрачност, прозрачност и нищо друго. И затова апелирам, подкрепям предложението на господин Михалевски в частта за биомаса, защото ви казвам, има едно изключение в Австрия, но там държавата има 15-20 %, в България 80 % е държавната гора. Не може да се прави сравнение. Не може на един пазар да участва субсидирани фирми и несубсидирани. И в Чехия отидете, навсякъде, всеки да прави от каквато си иска дървесина, но не получава субсидия. Получава субсидия само когато преработва отпадък. Така че това е смисъла на цялата работа. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ТИХОМИР ТОМАНОВ: Благодаря, госпожо председател, казвам се инж.Тихомир Томанов, изпълнителен директор съм на Асоциация „Общински гори“, представлявам общините собственици на гори. Ние активно участвахме в изготвянето законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите внесен от Министерския съвет и официално сме го подкрепили.
В изготвения друг законопроект внесен от уважавания от нас господин Михалевски имахме много кратко време, за да анализираме логиката на предложенията. Ще кажа най-напред, че ние подкрепяме по принцип предложенията с две изключения: параграф 1 и параграф 12.
Ще ми позволите да прочета, защото е кратко становището ни, което официално сме изпратили на електронния адрес на комисията.
Най-общо възразяваме срещу параграфи 1 и 12 със следните мотиви.
Първо, понятието „горска териториална единица“ въведено с приетия през 2013 година Закон за горите, за да отрази обективното обстоятелство за многообразието на собствеността в горите и горските територии в страната, и в отделните нейни административно-териториални единици - области и общини. В този смисъл в границите на една горска териториална единица попадат горски територии собственост на различни субекти – държавата, общината, юридически и физически лица. Всеки един от тези субекти в границите на своята собственост, по свое усмотрение и за нуждите на управлението на собствеността си може да формира отделни стопански единици, така както е записано в Закона за горите. Тъй като става въпрос за управление на горска собственост тези стопански субекти носят наименованието „горско-стопански единици“ и те са в границите на отделната горска териториална единица, в границите на която може да има толкова горско-стопански единици колкото отделните собственици биха образували. Следователно от философията на Закона за горите произтичат две различни понятия – горска териториална единица, която отразява горското деление на страната, независимо от видовете собственост и стопанско деление на горската територия на отделния собственик, бил той държавата, общината, физическо или юридическо лице, която се нарича „горско-стопанска единица“. Това са двете отделни понятия.
Така обстоятелството, че на територията на една община има обособени няколко горско-стопански единици, цитирам, не е недостатък на ал.3 от чл.7 от Закона за горите е нейно преимущество, защото по единствено възможен начин отразява обективната действителност.
Ал.3 от чл.7 от Закона за горите определя начина на формиране на горските териториални единици, съобразявайки се с административно-териториалното деление на страната и недопускайки раздробяването на общината на части, цитирам, части, както предвижда предложението, за нуждите, по-нататък в параграф 12, на бъдещото оформяне на отделни стопански единици в рамките на държавната собственост върху горски територии.
Второ, допускането отделни части на територията на една община да попадат в различни горски териториални единици противоречи на административно-териториалното деление на страната. Ще лиши общините собственици на гори от възможността да изготвят своя единен горско-стопански план за управление на горската си територия, тъй като части от нея биха били инвентаризирани през различни времеви периоди и би принудило тях да изготвят толкова на брой планове, на колкото части е раздробена горската територия, според предвижданата промяна. Би внесло объркване в изготвянето на общинските планове за развитие в раздела „Гори и екология“ където общините отразяват възприетите с областните планове за развитие и горските политики по чл.12 от Закона за горите, независимо от собствеността на горите, попадащи в територията на отделната община. Общините собственици на гори не биха могли да образуват свои стопански единици в горите си, тъй като за различните части от тях ще имат горско-стопански планове с различен срок на действие, което би довело до извършването от тях на допълнителни финансови разходи. В този смисъл твърдението на автора на законопроекта, че предлаганите промени няма да имат пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет би отговаряло на действителността без наличието на параграф 1.
И третото, призоваваме многоуважаемият господин Михалевски да оттегли параграф 1 от своето предложение, отчитайки посочените мотиви и като следствие да оттегли от предложението си параграф 12.
Намираме за целесъобразни направените с параграф 4,5, 7 и 8 предложения за промени в Закона за горите.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, бяхте много ясен. Становището не сме го получили, но предполагам, че сега ще го получим.
Господин Джоков, заповядайте.

ДИМИТЪР ДЖОКОВ: Добър ден на всички! Госпожо председател, госпожо заместник-министър, инж.Димитър Джоков, заместник-председател на Браншово сдружение на лесовъдите на частна практика и на горските предприемачи в България.
Ние вече за втори път се срещаме тук по първия законопроект на Министерски съвет. Първата среща беше на 19.07.2013 година. Тогава, ако трябва да ви цитирам, казахте, че това са спешни промени, които трябва да бъдат направени към този момент и по възможност през юли-август, иначе цялостна промяна в закона е предвидена за м.ноември. Това е цитат от стенограмата, вече сме м.ноември и така искам да благодаря на господин Михалевски, че той предложи нещо повече от козметичните промени, както аз ги нарекох предишния път, с някои изключения.
По принцип нашето браншово сдружение подкрепя предложението на Министерски съвет с две изключения. Някои от нещата бяха обсъждани, някои бяха приети в последствие и дописани в това предложение.
Ще обърна внимание на два параграфа. Първият е параграф 4, в който като право на залесяване се добавят освен частните фирми и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, и специализираните звена на Изпълнителна агенция по горите и общински и горски структури. Във връзка с този параграф многократно сме спорили с бившия министър и с бившата председателка на комисията, тя е в залата, дали може да се отнема частната инициатива и без търг и конкурс държавните предприятия да могат да изпълняват тези дейности, което според мен би ограничило и предотвратило конкуренцията и предлагаме в този параграф да се допишат „при условия определени в наредбата, както и при чл.165, ал.5, когато горските стопанства имат право да добиват.“
И за да бъда точен ще ви кажа, че последната седмица получихме едно запитване от Комисия за защита на конкуренцията, единия от текстовете е следния „Държавните горски и държавните ловни стопанства могат ли да извършват самостоятелни дейности по ползване на дървесина и залесяване, в този смисъл държавните горски и държавните ловни стопанства явяват ли се конкуренти на частните предприятия по чл.141?“ За всички може би е ясно, че частната фирма не може да се конкурира с държавната фирма или с поделението, относно това дали това ще му попречи да участва в европейски програми - няма да му попречи, понеже в европейските програми е записано кой може да бъде бенефициент по съответната мярка. В закона записахме, в една от промените, че държавните горски предприятия могат да участват в европейски проекти и програми, затова не го виждам като пречка.
Вторият параграф, на който искам да обърна внимание това е издаването на наказателните постановления, § 24, чл.275, ал.1, т.2. Едно от добрите неща на този закон е равнопоставеността между различните видове собствености, т.е. държавната собственост е равнопоставена на общинската и на частната собственост. Към момента наказателни постановления се издаваха от контролния орган – това е Регионалната дирекция по горите. Ако се допусне наказателни постановления да се издават от директорите на горските стопанства те могат веднага да лимитират общинските и частни гори, които са им преки конкуренти в работата. Затова предлагам това да не се приема.
Относно така обсъждания проблем за възобновяемите енергоизточници, лично аз бях тук и спорих с Емил Димитров в тази зала. Приветствам предложението на господин Михалевски чл.213 да отпадне, т.е. енергийните дружества да горят каквото си искат, но да не получават преференции, когато горят необработен дървен материал. И във връзка с това ще ви прочета част от стратегията на Европейския съюз за горите, където е записано, че всички членки трябва да водят политика за каскадно ползване на дървесина от горите, т.е. изгарянето да е последна възможност, това е каскадно ползване на дървесина от горите. А за енергия да се ползват плантации за биомаса, които не са гори по смисъла на този закон. Това мога да кажа за възобновяемите източници и тук подкрепям точната и ясна дефиниция на господин Михалевски, че който получава субсидия не може да гори необработен дървен материал, за да може да е конкурентен с този, който не получава субсидия.
С това приключвам, надявам се, че се вместих в трите минути. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.
ВОЙСЛАВ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, казвам се Войслав Филипов, Български горски алианц. Бих искал да дам малко информация за гората, горските масиви и т.н.
Общо взето в три точки съм събрал това, което искам да ви споделя. Първото, което исках да кажа е, че асоциацията ни работи в обществен интерес, не касае частни сектори или части интереси, които да коментирам.
Второ, заинтересовани сме от това, какво се случва в самия сектор, процесите, които се случват и тяхното регулиране.
Има по-голямо търсене на биомасата, когато тази преференция, която казвате по една или друга причина я има или я няма, съответно това е от значение за бедните дърводобивни места, примерно в Родопите, където са най-силно изразени. Когато има по-голямо търсене на биомасата независимо за какъв процес става въпрос съответно приходите са по-големи. Самите местни фирми, самото местно население ще имат повече работа, ще имат по-голяма ангажираност. Смятам, че това също трябва да се вземе под внимание, тъй като както казах в Родопите това е силно изразено.
Второто, което е, искам да поясня, че самата биомаса не само се добива, но тя се и преработва. Това е още един процес, още една дейност, която може да се извършва от населението, местните фирми, фирмите, които са близки до въпросните региони и т.н., смятам, че за всички е ясно какво имам предвид.
Относно биомасата, нейните количества ще си позволя да коментирам една таблица, моля да ме извините, не съм я предоставил, тя е таблица изготвена от Европейската асоциация на биомаса, през 2011 година е правена. Тази таблица съдържа в себе си няколко страни, България дори е на второ място по количество хектари на биомаса. Направена е 2011 година и до 2020 година е направен разчет колко е възможно да бъдат инсталираните мощности като електрическа енергия на база биомасата. Общо са дали 500 мегавата електрическа енергия до 2020 година, което е директива, България се стреми към това нещо. Към днешна дата сме направили наше проучване, което ни интересува, както казах. Общо взето в сайта на „Електросистемен енергиен оператор“ в реално време всеки може да види колко е инсталираната мощност, тя не надхвърля повече от 6 мегавата, в смисъл такъв, че гората като горски ресурс може да бъде използвана, може да даде необходимия ресурс за тази зелена енергия, за тези ВЕИ-та както ги коментираме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинете ме, но все пак какви са вашите становища по законопроектите?

ВОЙСЛАВ ФИЛИПОВ: Извинявам се, госпожо председател.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Кой е на първо място и кой на последно в тази таблица?

ВОЙСЛАВ ФИЛИПОВ: На второ е България, на първо Австрия, надолу Франция, Германия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако трябва тази информация ще я предоставите.

ВОЙСЛАВ ФИЛИПОВ: Да, няма никакъв проблем.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРВА: Какво е вашето становище по двата законопроекта все пак.

ВОЙСЛАВ ФИЛИПОВ: Да, госпожо председател, моля да ме извините, все пак исках да внеса една яснота, че отхвърлянето на тези преференции, които се коментират това ще доведе неминуемо до намаляване на работната ръка и на търсенето, и съответно предлагането на този вид дейности. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте и молбата ми е да се дискутира по законопроектите.

ЕЛИЦА МИЛАДИНОВА, „Тракия Енерджи“: Добър ден на всички! Госпожо председател, благодаря за дадената дума. Разбира се, аз искам да се изкажа по параграф 15. Елица Миладинова от „Тракия Енерджи“, аз съм представител на фирма, която в момента се занимава с проекти на възобновяеми източници, разбира се, от дърво и смятам, че е хубаво да се чуе и нашето мнение, защото след като се коментира преференциалната цена за тези проекти е добре да знаем, че когато тази преференциална цена по един или друг начин бъде отхвърлена, реално вие ще фалирате всички проекти, които в момента се изграждат и които вече са изградени.
Искам да кажа, че в момента имаме един изграден проект и предвиждаме изграждане на още пет такива в следващите няколко години. Един подобен проект, трябва да се разграничава термична газификация от директно изгаряне. Нашите проекти са с термична газификация, което е изключително сложен процес, в цял свят има много малко подобни работещи на пълен капацитет. Тази енергия, която се произвежда е ко-генерация, тя е и топлинна, и електрическа. Това, което искам да кажа е, че подобен вид проекти се правят в места, където има висока безработица, защото трябва да са в близост до гората. Вие знаете, че това са горски райони, да, знам, че го слушахте, но е хубаво да се види, че изграждайки една подобна централа ние имаме предимства заради това, че имаме много контрагенти, осигуряваме работа на много други фирми, например в строителния бранш, също така подсигуряваме работни места и нещо, което в целия свят се развива и 2009 година, когато в България се прие т.нар. Национален план за възобновяемите източници, компании като нашата решиха да инвестират в този бранш и да развият проектите си. И в един момент след много дълги години работа, защото това наистина един сложен процес и проект, да се премахне преференциалната цена при положение, че по данни на МЗХ 14,5 млн.кубика на година е прираста на гората, ние далеч не използваме подобно количество, което би могло да стигне до минимално процентно съотношение с прираста.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Госпожо председател, само едно уточнение, за да не стане объркване. Никой, госпожице или госпожо, извинявайте, не предлага премахване на преференциалната цена за възобновяеми енергийни източници, които ползват отпадъчна дървесина при своя процес и всякаква друга биомаса. Ние не предлагаме това.

/реплики от Елица Миладинова, от място без микрофон/

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Михалевски, моля ви! Добре е да приключат тези реплики и да се изслушваме, защото в противен случай до никъде няма да стигнем.
Господин Данев, заповядайте.

ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, аз като член на комисията разсъждавам по следния начин. Видно е , че има двустранни интереси, които се противопоставят в момента за запазване на съществуващото положение и това което е предложено от колегата Михалевски. Аз искам да разсъждаваме в следната посока: за мен е важно като член на комисията собственика на горите, държавата, гласувайки такъв закон в наше лице в Пленарна зала, да разберем, ако гласуваме преференциалната цена за добив на електроенергия от необработен дървен материал какъв мултиплициращ ефект ще има за икономиката, ако приемем този вариант или ако не приемем този вариант и се запази съществуващото положение, какъв ще бъде ефекта от другата страна, а именно на преработвателните предприятия, използвайки този материал какъв принаден продукт ще дадат, какви работни места, както каза Михалевски, ще се създадат, защото веднага ми идва идеята там, където се цитира, че има голяма безработица може да се създадат предприятия за производство на мебели. И също ще има ангажираност на работни места. Така че би трябвало да се следва логиката каква ще бъде ползата за икономиката, приемайки тази поправка или отхвърляйки я. И лично аз ще гласувам, ако успеете да ме убедите, едната или в другата посока.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги, аз имам предложение понеже е ясно, че и в двата текста, и на министерството и на Димчо Михалевски, има спорни текстове, практиката ни в такива случаи е такава – приемаме двата текста, после сформираме група, която гледа текстовете и обединява законопроекта и на второ четене го предлагаме във вид, в който надявам се до максимална степен да са изчистени проблемите.
И по двата законопроекта искам да кажа няколко думи. Според мен трябва да бъдат приети и двата текста, и след това по-сериозна работа между двете четения.
По закона, който идва от Министерски съвет имам само няколко бележки. По параграф 1 имам усещането, че се получава свръх централизация с текста, който предлагате и какво става с децентрализацията.
Имам няколко въпроса за 116а, в момента не мога да съобразя защо отпада, а да, дългосрочното, да, добре.
Параграф 13. В сега действащият закон се коментира текста за износа, а тук коментираме текста за вноса, защо става промяната и защо го предлагате по този начин, защото определено текста е различен.
В параграф 24, чл.275 отново според мен се върви към някаква централизация, не знам дали е разумно, вероятно имате аргументи, бих ви подкрепил, но за мен прозвуча така, че отново се говори за неща, които биха могли да бъдат решавани на по-ниско ниво. Просто искам да ми отговорите на тези въпроси.
По другия законопроект на колегата Михалевски. Имам и други забележки, но те са дребни, говорим за чл.111, параграф 5, тук предложението ви господин Михалевски, според мен ограничава правата на обикновените хора, които не са социално слаби, но живеят в горските територии, могат да си добият сами дърва за собствено ползване, но с този текст се ограничават и аз предлагам да бъде оттеглен или да бъде прецизиран, или да се определят двата типа, да има възможност. Мисля, че това е разумното в случая.
И текстът по параграф 8 за товарните превозни средства, според мен е малко силно това, което предлагате, написано така това означава, че всички превозни средства в горите трябва да бъдат абсолютно редовни, да имат спирачки, мигачи, да са минали на технически прегледи и да смачкаме всички дребни в горите, съгласен съм обаче, че по този начин може да бъде ограничена сивата икономика. Може би за GPS-устройствата сте прави, но да отпадне тази част, защото ще ударим сериозен шамар на дребните, които са в горите.
По въпроса, който явно е най-спорния, за биомасата и термичната газификация, днес водихме един разговор, аз мисля, че това е логичния път на развитие на нещата за преференциалните цени. Истината е, че за тези инсталации, това което съм прочел, а надявам се не малко съм прочел, не всичко, но доста съм чел по темата, все пак става въпрос да се използват остатъци, а не дървесина. По този въпрос наистина трябва да се поработи така, че да бъде в интерес на държавата и българските граждани без да мачкаме бизнеса. Това са моите бележки.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Атанасов. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз искам да взема думата по двата законопроекта, като започна с този внесен от Министерски съвет и предварително искам да кажа, че би ми се искало да подкрепим този законопроект, но вътре има няколко предложени текста, които смятам, че противоречат изцяло на философията, с която беше приет закона, както и господин Михалевски каза, че принципите, философията и целите бяха много коректни и съвременни 2011 година. После ще се върна на неговото изказване, че се получиха някои изкривявания. За съжаление в неговия законопроект не виждам текстове, които биха попречили това отново да се случи, визирам големите пакети на борсата. Ще се върна после на неговия законопроект, да продължа по този, който е предложен от Министерски съвет, тъй като тук е вносителя.
По параграф 1, а и параграф 2, те са свързани, които предвиждат приходите от сервитути и учредяване на други вещни права върху горски територии, държавна собственост да постъпват в бюджета на ИАГ, а не в държавно горско стопанство, управляващо територия. Това според мен изменя изцяло логиката на закона и не виждам какви са мотивите евентуално приходи за издръжка, които търсите за Изпълнителна агенция по горите и какви са формите да се намери такава издръжка. Но считам, че като философия, права и задължения, които извършват горските предприятия няма логика и този текст не кореспондира с правата и задълженията на РДГ от една страна и на ИАГ, според мен. В ИАГ като контролен орган следва да му се защити бюджет, така че да бъдат мотивирани да изпълняват функциите си. Но на практика тук една институция управлява територията, а друг приема прихода.
Между другото има и много коректни текстове, които изчистват недоразуменията, но тук говоря за текстовете, които ако се променят или отпаднат на второ четене ние ще подкрепим законопроекта на Министерски съвет.
Параграфи 4 и 5, които допускат или допълват кои могат да извършват залесяването, защитата срещу ерозия и порои от държавните горски стопанства, допълват и опитните горски стопанства, специализираните териториални звена на Изпълнителна агенция по горите. Категорично сме против. Изпълнителната агенция по горите с нейното създаване има съвсем различни функции и задължения като философия, относно управлението на горския сектор. Да й се вменяват стопански функции, не само за залесяване, по-нататък имаше още един вид, на техни териториални звена е категорично неприемливо и аз пак казвам, има още един текст, тук има стенограма, сектора е тук, ако счетете, че имам основание в доводите, които излагам и приемете една променя ние бихме го подкрепили, но с тези текстове, които смесват изцяло логиката и взаимодействията, няма как да считаме, че бихме се съгласили.
Някои от тестовете са коректни, други създават нови правила, които биха могли да се подкрепят, така че няма някакви сериозни забележки.
Търся следващият текст, по който категорично не сме съгласни. Отмяната на дългосрочните договори, чл.116 а, може да се приеме, той не е изпълняван, наистина беше приеман с допълнение на времето.
Параграф 17. Този параграф кореспондира с параграфи 1 и 2, за които сме против.
Параграф 18, текст, с който също изразявам несъгласие и ако вземете становище на Министерство на финансите, мисля, че становището ще е същото. Предвижда допълнение в ал.2 на чл.179, което ще позволи средствата на фонд „Инвестиции в горите” да се изразходват освен за проектиране и строителство на горски автомобилни пътища и транспортна техническа инфраструктура, проектиране и изграждане на технико-укрепителни съоръжения вече и за изпълнение на проекти съфинансирани от европейски програми. На практика това според мен няма как да стане. Фонд „Инвестиции в горите” беше създаден специално за тази автомобилна инфраструктура от горски пътища, друг е въпроса, че различните предприятия са на различно ниво и за тази цел независимо от формите на счетоводството за тях има специален режим, и те се признават за разход, въпреки, че от счетоводна гледна точка не е така. Съвсем друг е режима на направените инвестиции по европейски проекти. И вие смесвате режима на този фонд от финансова гледна точка, това е изключително недоразумение, според мен, не знам как от финансите са ви дали съгласувателно писмо. Освен това извън фонд „Инвестиции в горите” какъв да му бъде размера, знаете, че има друг орган Министерски съвет, който определя размера на вноските, т.е. в предприятията остават достатъчно ресурси, които са по общия ред от счетоводна гледна точка, които могат да бъдат използвани за съфинансиране на европейски програми. Това зависи в крайна сметка от размера на вноската за този фонд „Инвестиции в горите”, който се определя от Министерски съвет. И за да не стане абсолютна каша по повод финансите и осчетоводяването в предприятията според мен тези неща трябва да се различат, както и до момента се различават, и с размера на тази вноска, която се определя от друг орган на практика да се планира и финансирането на самоучастието на тези предприятия. Не знам защо сте предложили да е от този фонд, абсолютно се смесва вида на финансирането.
Параграф 21, пак казвам, това са текстове, които включват и структури на Изпълнителна агенция по горите на практика като структури, които могат да извършват стопански дейности в горите. Категорично смятам, че не сме съгласни, напротив, всички промени, които правим трябва да бъдат в насока предприятията да ги възлагат на частния сектор. Само в изключителни случаи и при невъзможност те да се извършват от самите държавни предприятия ДГС или ДЛС, и във всички изменения включително правени в нашия мандат винаги има предложения в обратна посока - да се връщаме към това държавата да извършва стопанската дейност. Не мисля, че това е правилно и не мисля, че в тази посока трябва да са приеманите изменения, които правим.
Параграф 23, също смятам, че следва всички материали отнети в полза на държавата да се продават от Изпълнителна агенция по горите и това да е още едно перо в бюджета на Агенцията за издръжка на нейните служители.
Другият параграф, ако той не се отмени, не можем да подкрепим такъв законопроект е параграф 24 за изменение в чл.275, ал.1, т.2 съгласно който наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министър на земеделието и храните длъжностни лица като те могат да не са от РДГ, т.е. ще изпаднем в хипотеза, че философията на закона за разделението между контролната и стопанската дейност е една цел, която ще остане записана някъде назад във времето. И съгласно това изменение лица от самото министерство,от самите предприятия могат да налагат тези наказателни постановления. Да не говорим, че после това е административна процедура, по която има ред на обжалване и на практика заинтересовани лица, конкуренти ще бъдат страни по тази процедура, смятам, че този текст трябва да отпадне. Пак казвам, волята на мнозинството, изказвам нашите доводи, както и тези няколко параграфа, ако не би ги имало, абсолютно коректно, председателката да каже, само за бюджета сме гласували „против” и сме правили много предложения и в дебат сме стигали до съгласие, по този начин го правя и в момента.
За всички останали текстове, извън тези, които споменах, че не можем да се съгласим има добри текстове, които са коректни, можем да ги подкрепим, но с този параграф 24, първия който казах, трети и свързаните с него, ако не претърпят промяна или вие не поемете ангажимент да отпаднат ние не можем да ги подкрепим, и това което каза един колега от браншовите организации, си записах параграфите са същите, каквито които и аз казах, параграф 4, параграф 24.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, ние сме на първо четене и по принцип между първо и второ четене решението е тук.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, госпожо председател, така е, зная, зная, но все пак това са текстове, които изцяло противоречат на философията на този закон, на прилагането му, на начина по който с консенсус сме говорили, госпожа Маринова също е била част от екипа, както и с бранша как трябва да се управлява сектора, това е много принципно. Има два-три параграфа, които тотално противоречат на тази философия и е несериозно да ги подкрепяме дори на първо гласуване.
По втория законопроект на колегата Димчо Михалевски, да, той е тук. Може би да започна от сериозния дебат, който стана по повод изменението не в Закона за горите на практика, защото това, което господин Михалевски предлага да отпадне чл.213, ал.5, което той предложи в предния мандат, тя на практика се заобикаля и не може да говорим, че е действащ текст, така че няма значение тази отмяна в Закона за енергията от възобновяеми източници. Аз какво мога да кажа. Не мисля, че този дебат трябва да се води в Комисията по земеделие, по-скоро в Комисията по енергетика и че проблема е в преференциалната цена и това доколко тя да бъде преференциална и нейния размер, а не в нещо друго. На практика всяка такава забрана в момента се заобикаля. И в този смисъл дебатът трябва да е наистина това, което каза господин Данев за един икономически анализ относно предложените текстове как биха се отразили на пазара на дървесина, на заетостта, включително и на сектор „Енергетика” и той не следва да се води в тази комисия. Отпадането на чл.213, ал.5 е абсолютно формално, т.е. той се заобикаля.
Продължавам по текстовете, които касаят същността на Закона за горите. Аз подкрепям напълно колегата, господин Томанов, не знам дали е тук, от Асоциацията на общинските гори, присъединявам се към категоричното несъгласие за промените предвидени в параграф 1, които редактират чл.7, ал.3, това сме го говорили много и с госпожа Маринова като правихме закона за определяне на горските териториални единици, извършването на инвентаризации, господин Томанов беше много коректен, има го в стенограмата, аз няма да повтарям едно и също нещо.
Параграф 2 изменение в чл.13, в който се изменя реда за изготвяне на горскостопански планове, категорично несъгласие. Да, вярно е, горската територия основно е държавна собственост, но има различни видове собствености – и общинска, и на физически лица, и на юридически лица, и на сдружения в Родопите. И тази собственост трябва да бъде равнопоставена. Ролята на държавата е да администрира тази равнопоставеност, но не и да изземва функции на собственици на горски територии, изключая държавата. И в този смисъл категорично не се съгласяваме с параграф 2.
Параграф 3, чл.88, ал.5, т.5, можем по принцип да го приемем, господин Михалевски сам каза, че разширението и злоупотребата идва с една промяна в наредбата на МРРБ, така че това и да го има и да го няма – няма значение, но нямаме против.
По отношение на промените в параграф 5 за изменение в чл.111, ал.5 относно обхвата на лицата, имащи право да закупят дървесина на корен до 10 кубични метра или най-вече предложението му това да се определя от дирекциите за социално подпомагане. Аз мисля, че текстът така както е предложен е в един много суров вид или по-скоро като философия, с която аз примерно съм съгласна като философия, че това право следва да го имат всички лица, български граждани, които имат някакво ниво на доход, което ги прави социално уязвими за зимните месеци. И в този смисъл има логика това предложение, но оттам насетне по никакъв начин не бива да смесваме, както предложиха колеги, защото наистина има традиции в тези региони, управлението на тази подкрепа. За мен най-модерното и аз това го исках още като променяхме закона, разбирам, че не сме узрели за това, най-справедливото какво е, тези дирекции по социално подпомагане примерно, защото те управляват социалното подпомагане, определя се ниво, раздават се ваучери за получаване на дърва на преференциална цена, с които се снабдяват от съответните горски предприятия. Това е нещо, което е нормално за съвременния свят.
По повод на развитието ни в отделни региони, в момента има една практика, която беше много популярна, ограничи се в известен смисъл, която сама разбирам, че като управляващо мнозинство няма да се прекрати, но модерното виждане, съвременно виждане, защото няма нищо модерно едно семейство да не може да си позволи само да си отоплява зимата, смятам, че съвременното управление на това вид социално подпомагане е ваучерна система, ниво за всички видове лица, под което те да имат това право и да си получават тези дърва от държавните предприятия. И ако има предложение в тази насока направено, а не в момента да смесваме няколко режима – списъци, кметове, села, да, съгласна съм, всичко става на око и субективно и продължава. Ако има предложение в посоката, която казах, въпреки че това означава доста да сменим манталитета в момента, бих го подкрепила.
След това в параграф 6 за промени в чл.116, по принцип смятам, че са добри, могат да се подкрепят по отношение на търговете.
По отношение на параграф 7 за отмяна на чл.147, господин Михалевски, аз смятам, че вие сте изхождали от конкретни случаи, включително и дебат, който се състоя в Пленарна зала, който касаеше едни проблеми в Закона за лова. Мисля, че няма смисъл чл.147 да се отменя, защото той дава само инициатива на такива арендатори, наематели да искат от съответното РДГ да издаде такова ограничение. Мисля, че тук има нещо останало, това дава само инициатива, те не могат да забраняват. Да, това е само инициатива. Така сме го написали 2011 година, тъй като имаше много варианти, да не сменяме номерация, защото най-логичното е чл.147 да е алинея на чл.146, но мисля, че има някакво объркване и следва този текст да остане, това дава само инициатива, не и забрана.
С параграф 8 се предлага да се създаде нов чл.148 за GPS-те на колите. Абсолютно сте прав като философия, че една такава мярка би ограничила контрабандата, идеално би било да се направи. На практика обаче това би бил голям удар срещу дребните фирми в сектора и аз бих го предложила, ако може да се договори като техническа помощ или мярка от горските мерки да подпомагат спечелилите бенефициенти с GPS-и, но в момента да приемем текст, с който да задължим в това затруднено икономическо положение фирмите да си оборудват така колите малко ми изглежда нереалистично. Ако логистично с GPS-и може да се подкрепят предприятията по различни програми това би било много добре. И да го дадем като задължение.
Другото, което искам да кажа и използвам този дебат, защото в крайна сметка промени в законодателството ще се правят и занапред, философията е добра, но следва да я продължим, защото към момента GPS-устройството само по себе си не би ти дало освен информация никакви на практика данни за това има ли контрабанда, каква е тя, кой е отговорен. Всичко това следва да се обслужва от единен софтуер от ИАГ чрез регионалните дирекции по горите, които да имат основание за съответните наказателни постановления. И в този смисъл към днешния момент е невъзможно изпълнението на параграф 8.
За параграф 9 относно определянето на районите на седалищата на държавните горски предприятия. По принцип да, предложението може и така да се приеме, ако трябва да има степенуване аз бих предложила както беше първоначалния вариант на закона 2011 година да определим границите на държавните горски предприятия, а Министерски съвет да определя границите на поделенията, държавни горски и държавни ловни стопанства. Така отново имаме два органа, единият по-нисшестоящ за поделенията. Може да отворите първият вариант на закона от 2011 година, където в приложение 1 бяха дадени шестте предприятия с описания, в кои граници са те. Аз съм напълно съгласна с вас, че в момента има нелогични граници и би било добре да ги изправите. И веднага бих ви посъветвала – вземете приложение 1 на закона в първия му работен вариант го има и аз мисля, че беше много по-справедливо. Говоря в обществен интерес и смятам от името на законодателя.
По отношение параграф 14, също категорично изразявам несъгласие за изискването за две години стаж. На практика с това принизяваме и как да кажа, стойността на магистратурите от специализираните висши учебни заведения. В крайна сметка хората като завършват трябва да могат някъде да натрупат стаж. В университетите има и стаж по специалностите, които вземат, според мен е нелогично и не е добре да се приема.
В заключение, предвид бележките ви за изкривяванията, които се получиха, пак казвам, че споделям някои от тях, не виждам предложения, които биха могли да се направят на база на тези бележки. Изкривяването, което се получи с продажбата на големите пакети на борсата – аз смятам, че с това, което е предложено това пак би могло да се получи чрез субективен фактор. И ако искаме наистина да защитим говоренето си в обществен аспект можем да предложим процент от обема годишно предлагане, който изобщо може да се пуска да се търгува публично, за да имат възможност и малките фирми да имат достъп до всяка публична процедура. И това е едно предложение, което би спряло едно такова изкривяване, защото да забраним борсата – това е друга тема, с вас сме си разменили някои реплики, няма да продължавам този разговор, защото означава да изключиш една организация, която има статут, но всички сме съгласни, че това беше изкривяване.
Приключвам експозето си по законопроекта на господин Димчо Михалевски.
По отношение на параграфите, за които говорих на практика само един текст е приемлив и въз основа на това ние не бихме подкрепили втория законопроект.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, бяхте изключително изчерпателна. Заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Чухме вносителите, бранша, левите, десните имаха общо становище и аз имам предложение да прекратим дискусията, ако вносителите желаят нещо да кажат да им дадем тази възможност.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Наимов искаше думата. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, по отношение на двата законопроекта ще бъда много кратък, защото след всичко, което чухме от госпожа Танева, мисля, че всичко е казано по двата законопроекта.
Законопроектът, който е внесен от Министерски съвет е плод на доста работа. В Комисията по земеделие и храни преди лятната ваканция имахме едно обсъждане на законопроекта, но тогава колегите от ГЕРБ отсъстваха от това заседание. Както и да е. Тогава коментирахме доста неща по отношение на законопроекта и коментарите са взети предвид в сега предложения вариант на законопроекта. Поради тази причина ние от парламентарната група на Движение за права и свободи ще подкрепим законопроекта.
По отношение на законопроекта на господин Михалевски, с оглед на това, че е входиран този понеделник бихме искали, тези два законопроекта вероятно ще бъдат приети на днешното гласуване на първо четене, но между първо и второ четене по отношение на законопроекта на господин Михалевски да преценим и да прецизираме някои тестове, по които имаме забележки. Основно по параграф 5, чл.111, че дирекциите „Социално подпомагане“ да определят хората, които имат право. Категорично няма да се съгласим с този текст, защото социално слабите, които живеят в тези региони получават социално подпомагане по отношение на енергийните помощи и според нас не е коректно в Закона за горите да се отнеме възможността на хората, които живеят в тези региони, да им се отнеме възможността сами да добиват дърва за огрев. Мисля, че този текст трябва да се прецизира. Според нас сега съществуващия текст в закона е по-коректен, защото в крайна сметка не трябва да подценяваме факта, че хората, които живеят в тези региони имат голям принос за опазването на гората като цяло. Тези хора би трябвало съвсем коректно да имат права, на преференциални цени да добиват тази дървесина сами, така че между първо и второ четене този текст би трябвало да бъде изчистен.
Втората ми бележка и бих искал да обърна внимание на господин Михалевски, че в параграф 14, мисля, че този текст ще ограничи младите специалисти, които тепърва трябва да започнат някъде работа. По принцип, ако сложим това изискване за минимум две години стаж ще ги лишим от правото да стартират някъде. Според нас и този текст трябва да бъде прецизиран, но пак казвам вторият законопроект между първо и второ четене трябва да бъде прецизиран много добре. Няма да се спирам на предложенията, които са свързани със Закона за ВЕИ. Самата дискусия води заключението, че и там трябва да бъдем много внимателни, защото интересите, които се засягат са много разнородни, така че между първо и второ четене имаме доста работа. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, но моля много кратко, защото основните тези се изложиха вече.

ИВЕТА БАЛИЕВА, представител на „Грийн Форест Проджект“, това е дружество, което произвежда електроенергия от възобновяеми енергийни източници, по-специално биомаса. Искам само да подкрепя изцяло изказванията на колегите от бизнеса и да отбележа, че изграждането на една такава инсталация за производство на електроенергия от биомаса – процеса продължава между две и три години. Инвестицията, повярвайте ми, е огромна. Ако нямаме приемственост в законите и има нестабилност, моля господин Михалевски или някой от вас да ми отговори какво правим ние в момента, които сме по средата на едно такова строителство. Кой ще ни обезщети? Само това искам да кажа. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

МАРИЯ МАРИНКОВА, Сдружение на дървопреработвателите: Аз само искам да ви благодаря, че имахме възможност да присъстваме тук, тъй като се оказа, че имаше някакъв лимит, който е наложен от председателя на Народното събрание, но както и да е, преодоляхме тези пречки. Благодаря по въпроса за изчистване на понятието „местни фирми“, има решение на върховен законодателен орган, но оттук да ви кажа, аз ще си тръгна безкрайно спокойна, никога досега не съм чувала толкова загрижени хора, представители на едрия бизнес за тези, които сме долу, ниско, тези които се грижим за гората де факто, защото нашето възпитание е коренно различно от това, което тук горе във висините. Но тъй като реално между приемането на тези текстове на Закона за горите премина един доста дълъг период, период, в който наредбата на министъра на земеделието с една заповед би следвало да претърпи промяна, на госпожа Валя Маринова ще оставя нагледно цифри, за да видите, господа, как се грижите за дребния бизнес. Реално как затваряте нашата възможност да работим, достъпа ни до горите с една безсмислена 5 %-ова гаранция, с едно закупуване на тръжни документи, които са в размер на хиляди левове, за да имаме възможност да си подсигурим 2,3,4,5 % някакъв обем работа, ще ви ги оставя, цифрите са безкрайно интересни. Благодаря ви за тази загриженост. Аз ще предам на колегите, които представлявам. Жалко, че никой не мисли в дългосрочен аспект що е то „гора“, какво трябва да търсим от нея, само пари ли, само производство на биоенергия ли, какво следва оттук нататък и ние какво ще оставим на поколенията. Ако в горите се допуснат хора, към които няма никакви изисквания, дори за стаж, ние можем хиляди примери да посочим. Благодаря за възможността да сме тук!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми колеги, аз предлагам да приключим дискусията като дадем възможност на вносителите да отговорят на част от въпросите. Искам да подчертая, че нашата парламентарна група ще гласува за законопроекта на Министерски съвет, който наистина дълго време се работи и всички вие изпуснахте, че основните промени в закона бяха в резултат на консенсус, който беше постигнат в работната група, т.е. това което на практика не се е случило с приложението на Закона за горите, със законопроекта на Министерски съвет се прави опит да се създаде по-добър ред.
По отношение на предложението на н.п.Димчо Михалевски искам да кажа, че ще го подкрепим на първо четене, но има доста въпроси, които бяха поставени от колегите съвсем резонно, от бизнеса също се поставиха въпроси, които трябва да се имат предвид и между първо и второ четене да бъдат осмислени.
Аз все пак не мога да разбера, ако може да ми отговорите на въпроса, как така изведнъж Агенцията по горите в параграф 1 ще изразходват средства, които са свързани с разработването на плановете. Всичко хубаво, добре, гората е държавна, органите, които работят в горския сектор се управлява, нищо не трябва да отива в Изпълнителна агенция по горите, но има изключително много ангажименти за плащания. Тук фактът е, че все пак вървим в посока, че държавата не бяга от ангажименти, натоварваме я, но оттам нататък искаме пълна свобода. Не знам дали ме разбирате, но в параграф 2 се казва, че Агенция по горите трябва да бъде тази, която изпълнява или осъществява тази дейност; контрола на дървесината; предложението за GPS-а е доста екстравагантно, защото нищо няма да реши, освен ако правим нещо свързано с по-добрия контрол трябва да има някакъв период една, две, три години, докато се намери източник, защото съгласете се, че не може да въвеждаме мерки, за които няма готовност да бъдат реализирани. Това за мен са двете неща, върху които трябва да се помисли. Сигурно има варианти, но трябва да има и консенсус.
И от тази гледна точка подкрепата на закона предполага още доста срещи, на които да могат да се изчистят спорните моменти, за да се получи една работеща промяна в Закона за горите.
Предлагам да дадем думата на представителите на министерството да отговорят на някои от въпросите, които бяха поставени.

ВАЛЕНТИН ЧАМОВ, началник-отдел „Държавни горски предприятия“ в Министерство на земеделието и храните: Уважаеми колеги, искам да продължа думите на госпожа председателя за работната група, която разработи този проект на закона, който е предложен сега от Министерски съвет. Работната група единодушно стигна до консенсус, да предложим кратък вариант, който да бъде приемлив за всички страни с оглед необходимостта веднага след неговото приемане да приемем и Наредбата за ползване на дървесина, тъй като между двата нормативни акта има кореспондиращи текстове, поради което бяхме принудени да изчакаме приемането на Закона за горите, като следващата стъпка ще бъде приемането на наредбата, което особено много касае бизнеса. Наредбата е готова изцяло, по нея са разработени проекти на договори, проекти на рамкови условия, просто изчакваме момента, в който тази комисия ще се произнесе с положително становище по нашия проект на закон или комбиниран с този на господин Михалевски и ще бъде гласуван в Пленарна зала. Няколко дни след това ще внесем проекта на Наредбата за ползване на дървесина.
Ще се опитам да коментирам някои от бележките, които бяха направени по нашия вариант на закона.
Започвам от параграф 1, по който госпожа Танева направи един отличен коментар за това, че в известна степен ние променяме логиката, това е така, но когато през 2011 година приемахме закона не оценихме каква административна тежест налагаме на Изпълнителна агенция по горите при разработването на тези преписки свързани с ограничените вещни права и особено сервитутите. Искам да ви уверя, че цял отдел и цяла дирекция са ангажирани, много голям капацитет служители, които се занимават с тези преписки и това е един изключително голям обем от документи, преглед, връщане към вносителите обратно,което ни е накарало да преценим ролята на агенцията в случая. С тази промяна се опитваме, чрез изземване на тези средства, които отиват към държавните предприятия, насочвайки ги към Изпълнителна агенция по горите, влизайки в бюджета на държавата и Изпълнителна агенция по горите конкретно да регулираме, да въведем някакъв ред в този механизъм за контрол и администриране на този процес. Добре звучи да търсим други механизми за търсене на средства от бюджета за финансиране на Изпълнителна агенция по горите, но мисля, че все пак това ще бъде една добра стъпка без да изкривява тотално логиката, която сме въвели 2011 година.
Параграф 4, който коментирахте и бяха направени бележки от господин Атанасов, госпожа Танева, от господин Джоков бяха направени бележки защо включваме държавните горски и държавните ловни стопанства и структурите на Изпълнителна агенция по горите. И към настоящия момент държавните предприятия могат да извършват дейности по залесяването. В ч.94 от закона сме записали, че търговците, които са регистрирани, а държавните предприятия могат да се регистрират като такива търговци, могат да извършват тази дейност и към настоящия момент. Това е възможност, която не се ползва и към момента, което показва, че е дадена възможност само за коректив, нямаме изобщо намерение да изземваме функциите от частните фирми по отношение на залесяването.
Другият въпрос, по който мисля, че има известно неразбиране е по отношение звената на Изпълнителна агенция по горите, нямаме намерение регионалните дирекции по горите да вършат тази работа. Специализирани звена са лесозащитните станции, природните паркове, семеконтролни станции. По някои европейски проекти се налага те да имат такова право – да са възложители и да изпълняват такива функции. Предвид това ние сме направили предложение, в работната група нямаше никой против тази разпоредба, по която се учудвам сега, че има бележки.
По чл.127 господин Атанасов направи една бележка във връзка с Регламент 995. Предишната разпоредба беше въведена в Закона за горите по предложение на неправителствени екологични организации, която беше тотално сбъркана и показва явно неразбиране какъв е предмета на този регламент. Със сегашната разпоредба се опитваме да изправим тази грешка, която беше въведена. Регламентът третира вноса на дървесина и дървесина с местен произход и е свързан със законния й произход.
По чл.179 отново госпожа Танева направи бележка свързана с фонд „Инвестиции в горите“. При нас в работната група се получи предложение да бъде въведен такъв текст, тъй като имало възможност и ще се налага съфинансиране по проекти. От Министерство на финансите нямаме конкретна бележка по този текст.
В чл.241 дописваме учебно-опитните станции и специализираните звена на Изпълнителна агенция по горите и правото им да бъдат дописани в публичния регистър на агенцията по логиката, която казах, защото в някои проекти финансирани от Европейския съюз се налага те да бъдат търговци, да бъдат вписани.
В чл.273 отново предложение от госпожа Танева за продажба на материалите конфискувани по регламента. Госпожо Танева, тук сме следвали изцяло логиката на регламента и там е казано, че тези суровини, тези продукти, не говорим само за дървесина, а и за хартия, за столове, маси, не се продават, а се предоставят както сме го изписали, предоставят се за целия публичен интерес. Това е духа на регламента.
Доста спорен се оказа параграф 24, промяната в чл.275, която предложихме. Това е предложение на Изпълнителна агенция по горите, тъй като се оказа, че актовете за установяване на административни нарушения са хиляди на брой и в много от случаите регионалните дирекции не успяват да се справят с разписването на наказателните постановления. Нека да не подценяваме ролята на министъра като принципал, който определя политиката в горския сектор да прецени на кого да предостави правото да издава наказателни постановления. Това е само една възможност, не е задължително да бъде ползвана, просто даваме тази възможност да направи стъпка и в тази посока. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Съвсем телеграфно, госпожо председател.
Благодаря на всички колеги за тяхната ангажираност и за това, че имат отношение към проблема. Разглеждайте законопроектът, който съм внесъл, аз нито имам отношение към гората като специалист, нито имам някаква заинтересованост от нея, това наистина представлява опита, който имат различни организации, които се занимават с горските дейности и смятам, че ще бъдат полезни, още повече, че са коментирани повече от една година.
Ще започна с това, което казахте за социалното подпомагане. Да, целта, философията на този текст, съгласен съм, че трябва да се прецизира, приоритетно да гарантираме на най-уязвимите социално съграждани, че те ще получат дърва, защото не винаги практиката е такава. Съгласен съм, между първо и второ четене ще развием текста с добрите практики, които има от сега, така че да може да се гарантира.
По отношение на забележките за горско-стопанските единици, те не са плод на някаква перспектива, те са плод на това, че в момента съществуват такива горско-стопански единици, в момента съществуват няколко такива в две български общини поне. И аутсорсването на функциите към държавата, което не е може би много характерно за горското планиране и инвентаризацията има за цел да подобри процеса, да го поевтини, което е в интерес на всички собственици. Но нека да бъде под форма на дебат дали е полезно или не, в крайна сметка смятам, че има логика в това предложение, ако има достатъчно контрааргументи той може да претърпи и изменение.
По отношение на контрабандата в горите, това е съществен проблем, едва ли трябва да убеждавам някого и въвеждането на ред по отношение на товарните превози как се движат, къде се движат, според мен трябва да бъде наша цел. Съгласен съм, че може би трябва да има известен преходен период и търсене на източник, който да облекчи тези, които трябва да го изпълняват, но ефекта със сигурност ще бъде в пъти положителен за контрола и за конкурентността между различните фирми, защото в момента конкурентността не е гарантирана между тях и това ощетява, в т.ч. и обществения интерес.
По отношение бележката за Стоковата борса, госпожо Танева, аз мисля, че в наредбата, къде е мястото, където се допусна да се ползва Стоковата борса, в момента не съществува този модел, така че надявам се, че това е изживян етап, но наистина предстои да разгледаме в Закона за тържищата ролята на Софийската стокова борса, особено при публичните търгове, тъй като там практиките са изключително проблематични за обществения интерес. Затварям тази тема.
По отношение на стажа, аз смятам, че това е не в посока да ограничим тези, които имат магистратура по лесовъдство и прочие, а да ограничим онези, които незнайно точно по какъв начин да добиви квалификацията на лесовъди, това е смисъла и може да го помислим от гледна точка на младите специалисти, но тук говорим за стаж, което означава, че ние не ограничаваме те да работят в горите, но ограничаваме те самостоятелно да извършват дейности по маркиране, които изискват определени познания и квалификация. Това е философията, която сме заложили.
За възобновяемите източници. Аз смятам, че мястото е тук, защото говорим за това да се ползва ли необработен дървен материал за производство на електроенергия или да не се ползва. Това е разделителната линия. И аз искам да уверя представителите на асоциациите, че нашата цел не е да ограничим или забраним преференциалната цена, нищо такова няма. Още повече, че преференциалната цена като политика на държавата и във всички решения на ДКЕВР, започвайки от юни 2007 до последното юни 2012 година, ако погледнете внимателно изменящите се дефиниции какво е „биомаса от горите“ вие никъде няма да видите, че в „биомасата от дървесина“ се допуска необработен дървен материал. Съгласен съм, подкрепям това, което каза господин Данев да направим икономическо изследване, кое дава повече, но извинявайте да искате да обезщетим някого при положени, че тези текстове са влезли миналата година, а решенията за преференциалните цени текат от 6-7 години.
Ние коментирахме днес с колегите и с това завършвам, госпожо председател, че няма да посочваме никаква технология, а ще кажем, че нашето предложение ще бъде да няма преференциална цена за централи, които ползват биомаса от необработен дървен материал.
Завършвам, но не мога да разбера вашата икономическа логика, ние дори коментирахме с колегата Корумбашев, че по-скоро трябва да задължим държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства да формират политика на цената на добив, която да стимулира добивните фирми, за да ги изведат логистично всички тези отпадъци, които са в огромни размери и които ви вършат работа дори по-добре от не добре изсъхнали трупи, за да може в крайна сметка на по-ниска цена вие да добиете по-голяма добавена стойност. Това е предложението. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Госпожо Маринова, заповядайте.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Аз съм много благодарна за тази дискусия и наистина това, което казват браншовиците, бизнеса, сектор „Гори“ е важен и не за първи път в такава аудитория е обсъждан. Моят апел е да имаме повече разум и наистина да направим промяната на ЗИД, за да може да пуснем други много важен поднормативен документ, защото аз лично тук заявявам, че това което госпожа Маринкова се обърна и каза, че не правим нищо за малкия и средния бизнес, а в момента и министър-председателя се ангажира във всички посоки да каже, че това ни е приоритета, моля да носим всички отговорност, защото Наредбата за възлагане на дейности е толкова важна и съществена, защото за първи път 2011 година беше приет Закон за горите без правилник за неговото прилагане. И както госпожа Танева каза имаме нова философия, така че нека всички нормативни актове, които кореспондират, които си взаимодействат да бъдат своевременно осъвременени и изчистени от неработещи текстове, да имаме нова визия и нов тласък на този сектор.
По законопроектът, който господин Михалевски е предложил ние имаме няколко бележки, но все още не сме изчистили нашата визия, защото е кратко времето. По принцип целият законопроект е коментиран в работната група. Колегата Джоков спомена, ние ги казахме, но задачата ни беше като администрация да направим ЗИД, който да влезе много рано и всички тук браншовици са на това мнение.
Госпожо председател, аз се надявам, че сроковете ще бъдат кратки, за да може поне до края на годината да можем да гласуваме такъв законопроект и да сме с ясна визия за следващата година, защото браншовиците казват – първата тръжна сесия е минала, влизам в производствени задачи, няма кой знае каква промяна, ние няма да сме доволни и януари и март с нашата работа.
Благодаря, разчитам на подкрепа.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Трябва да има и малко оптимизъм, че за това кратко време може и да се справим.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 302-01-40, внесен от МС на 15.11.2013 година, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 12 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 5 гласа
С 12 гласа „за“, нула „против“ и 5 гласа „въздържал се“ законопроектът се приема на първо гласуване.

Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 354-01-85, внесен от н.. Димчо Михалевски на 25.11.2013 г. за първо гласуване, който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 12 гласа „Против“ – 5 гласа „Въздържал се“ – няма
С 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и нула „въздържал се“ законопроектът се приема на първо гласуване.

Благодаря на всички, които взеха участие в дискусията.

Колеги, продължаваме с дневния ред.
Имаме изслушване на Изслушване на Изпълнителна агенция по лозата и виното относно Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 година.
Заповядайте, господин Коев, предлагам да направите кратко експозе на програмата.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, казвам се Красимир Коев и съм изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и вставя на вашето внимание одобрена от Брюксел, от Европейската комисия Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 година с общ бюджет 133 810 хил.евро.
Само няколко думи преди да презентирам програмата в резюме. След приемане на България в Европейския съюз също имаше Национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор. В началото на 2012 година Европейската комисия предложи повече да не съществуват права за засаждане, да не се разпределят европейски средства за засаждането на нови лозя, да не се контролират добиви и да не се контролира качество на виното по тези показатели. България заедно с още петнадесет страни-членки възропта. В продължение на нашата реакция бяха организирани четири срещи на високо ниво с Европейската комисия и всички държави-членки и в крайна сметка се взе решението да продължи финансирането на този отрасъл с европейски средства до 2018 година с буферен период до 2020 година. На този етап постигнахме възможността да обновим нашите лозя с европейски средства, защото в противен случай това нямаше да бъде възможно. Казвам го с увереност, защото знам, че хората, които засаждат лозя със собствени инвестиции, че са под 0,1%. Ще ви представя в резюме програмата и ще съм готов да отговоря на всякакви ваши въпроси.
Общият бюджет на програмата до 2018 година е 133 810 хил.евро. В Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на Република България за винарските 2014-2018 година се представя на Европейската комисия в съответствие с Раздел ІVб от Регламент 1234 от 2007 година на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на Обща организация на селскостопанските пазари относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, общ регламент и във връзка с чл.2 от Регламент 555 от 2008 година на Комисията относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 479 от 2008 година на Съвета, относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор.
Програмата за подпомагане е разработена съвместно с междупрофесионални организации, с бранша в лозаро-винарския сектор и с ДФ „Земеделие” чрез консултации в Изпълнителната агенция по лозата и виното, официалния контролен орган на министъра на земеделието и храните и администратор на мерките за подпомагане в сектора, съгласно разпоредбите на нашия Закон за вино и спиртни напитки. Проведените консултации отчитат изключителната подкрепа за лозаро-винарския сектор в периода 2009-2013 година в областта на преструктурирането и конверсията на винените лозя и по-слаб интерес към останалите мерки за подпомагане. Новата програма за подпомагане 2014-2018 година е подкрепена от Европейската комисия без забележки като са включени и нови мерки за подпомагане в сравнение със старата програма.
В първият програмен период 2009-2013 година мярка „Инвестиции“ не беше включена в Националната програма, поради алтернативата за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони. По-високият финансов ресурс и възможностите за придобиване, изграждане и модернизация на сгради и други недвижими активи необходими за производство, закупуване и инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения за подобряване на производствения процес, закупуване на транспортни средства необходими за производството и реализацията на продукцията, изграждане или модернизиране на лаборатории, закупуване на земя необходима за производствена дейност, изграждане на системи за управление на качеството. Проведените консултации отчитат трудния достъп на винопроизводителите до бързо финансиране на някои инвестиции, поради достъпа до мярката на всякакъв тип предприятия от хранително-вкусовата промишленост , преработващи селскостопански и горски продукти като млекопреработвателните, месопреработвателните, мелничарските, винарските и други технически маслодайни култури, предприятия произвеждащи пелети, брикети както и ограничения период за подпомагане. За да се поддържа определена рамка бе направено разграничаване между Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и Програмата за развитие на селските райони с цел подпомагане на лозаро-винарски сектор, предвид неговото икономическо значение за земеделието в България.
Представям на вашето внимание мерките по Националната програма. Първата е „Промоция в трети страни“. С мярката се цели увеличаване на пазарите в трети страни извън Европейския съюз на вина с произход от България чрез въвеждане на системи от мерки, които насърчават увеличаване на търсенето на качествените вина. Тази мярка е приложима за вина със защитено наименование за произход, защитено географско указание и за сортове вина без защитено наименование за произход и без защитено географско указание.
Общ бюджет на мярката 7 500 хил.евро за периода 2014-2018 година.
Финансова помощ. Европейското финансиране е до 50 % от действителните разходи. Делът на националното съфинансиране по мярката не надвишава 30 % от разходите, които отговарят на условията за финансиране, т.е. кандидатите участват във финансирането на предложените програми с не по-малко от 20 % от действителните разходи.
„Преструктуриране и конверсия на винените лозя“ е втората мярка. По тази мярка допустимите за подпомагане дейности влизат в следните категории: конверсия на сортовия състав на насажденията със сортове класифицирани за съответните лозарски райони на страната чрез презасаждане без промяна на местонахождението на лозята и чрез присаждане, преструктуриране на лозята чрез презасаждане с промяна местонахождението на лозята и чрез засаждане с права от националния резерв, подобряване на техниките за управление на лозята.
Общ бюджет 80 810 хил.евро. Максималният размер на финансовата помощ е до 75 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност на база определени пределни цени. Авансовите плащания са в размер до 80 % от договорираната финансова помощ.
Следваща мярка „Събиране на реколта на зелено“. С мярката се цели подпомагане повишаването на конкурентоспособността на производителите на винено грозде, възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането на пазара на вино и предотвратяване на пазарните кризи. Допустими за подпомагане дейности са резитби на зелено без пълно отстраняване на зелени, все още неузрели гроздове.
Общ бюджет по мярката 3 млн. евро за периода 2014-2018 година.
Финансовата помощ, паричното обезщетение на хектар, което не надхвърля 50 % от сумата на преките разходи за отстраняване на гроздовете и загуба на приходи, произтичащи от прилагането на мярката.
Четвърта мярка „Инвестиции в предприятията“. Целта на прилагането на мярката е в икономически и финансов контекст да се поддържат положителни темпове на растеж в производството и продажбите на качествени вина и на биовино при съществуващо ниво на конкуренция на световния пазар. С мярката „Инвестиции“ ще се подобри състоянието на избите по отношение приспособяването към търсенето на пазара и нарасналата конкурентоспособност, като производството им бъде насочено към качествени вина и/или биовина. От икономическа гледна точка по-широкото отваряне на световния пазар придружено от нарастващата конкуренция предполага необходимостта от по-тясна специализация на българските винопроизводители за подобряване на конкурентоспособността.
Общ бюджет 42 500 хил.евро. Финансова помощ. Максималният размер на финансовата помощ е до 50 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност. Авансови плащания, както и държавна помощ по мярката не се предвиждат.
Това беше в резюме представянето на Националната ни програма. В момента съвместно с колегите от ДФ „Земеделие“ изготвяме наредба, която да индуцира прилагането на тази програма и в срокове, дали сме си възможност до 10 декември за бъде готов текста на Програмата, да бъде поставен на портала за обществено обсъждане и до Коледните празници министъра на земеделието и храните да подпише наредбата, тя се подписва единствено от министъра на земеделието и храните.
Считам, че е абсолютно възможно Програмата да стартира от 1 януари 2014 година и да задоволим всички потребности на гроздо-винопроизводителите в България.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси съм готов да отговоря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за представянето. Колеги, отделно имате цялата програма, която ви е предоставена. Имате ли въпроси, коментари? Миналият път слушахме информация за Програма за развитие на селските райони, където все още текат преговори с Европейската комисия и тя е все още на етап съгласуване, но Националната програма за подпомагане на лозаро-винарски сектор е факт и доколкото разбирам 1 януари да стартира приема на документи. Моят въпрос е – има ли яснота по всички мерки какви са изискванията и съответно на прозорци ли ще се отваря, целогодишно ли, всеки път имаме различни системи, по които се осъществява приема на документи според решението на агенцията съгласувано с ДФ „Земеделие“ и заповед на министъра. Малко да ни разясните технологията.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, госпожо председател. В изминалия период на прилагане на Националната програма действието беше следното: Изпълнителна агенция по лозата и виното целогодишно приемаше заявленията на бенефициентите, които искат да участват по тази програма. С писмо и съответно заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ сме удължавали максимално сроковете за прием на документите. Единственият период, когато не приемахме документи беше 01-31 август всяка година.
Що се касае до преструктуриране, конверсия, промоции в трети страни и мярката „Резитба на зелено“ тя ще бъде отворена целогодишно, двете мерки, а „Резитба на зелено ще бъде в период, когато за гроздето не е настъпила технологична зрялост, за да може да се установи действително, че е отстранено от лозето, т.е. бенефициента да си получи своевременно средствата. С колегите от ДФ „Земеделие“ разглеждаме в момента, в работна група, мярка „Инвестиции“ как да бъде отворена. Предполагам, че ще бъде отворена на няколко приема, защото там процедурата е малко по-тежка от гледна точка на техническите спецификации на съоръженията, които ще бъдат закупувани от винопроизводителите, които желаят да си обновят предприятията. Но смятам, че максимално отново ще дадем възможност на всички да се възползват, така че няма да има големи прозорци, в които не приемаме и не работим. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Проф. Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, подкрепям програма.
В раздел 1.3., където пише „подобряване на техниката за лозята…“ чрез еди-какво си, мисля че трябва да има още едно допълнение – организацията и техниката. Какво имам предвид, когато казвам „организация“. Много добре знаем, че когато се създават лозови масиви и тук това не е отбелязано, тази дейност, че лозовите масиви, аз съм ги наблюдавал в Айтоско, Карнобатско и други райони разбира се, се създават по вертикалата много често, а това е грешно технологично решение, тъй като се създава възможност за висока степен на ерозия. Тук са приети доста точки, включително и противоерозионна техника, но трябва да има задължително така да се каже решение, мероприятие, изпълнение особено в терените където са с висок наклон по хоризонталите, създаване на лозовите масиви. И това трябва да бъде записано в тази програма. Иначе като цяло мисля, че това е една много сериозна програма и е напълно изпълнима.
Още нещо. Как агенцията контролира използваните технологии у нас за създаване на лозови масиви, има ли някакъв контрол? И разбира се и средствата, които се използват от фондовете.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Технологии, какво означава това, технологична карта?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Технологична карта, схемата, дейностите, финансирането.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, добре.

ПРОФ. МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Но това, което казах според мен е пропуск. Когато ние създаваме един лозов масив задължително планираме организацията, дейностите, решенията и т.н., тук ги няма в раздел 1.3.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз имам два въпроса, които предполагат кратки отговори. Единият е по-фундаментален, доколко програмата разписана по сегашния начин е обвързана със сегашната структура и организация на Изпълнителната агенция. Предстои ли преструктуриране на агенцията, има ли такива намерения в ръководството на Министерство на земеделието и това как би се отразило на прилагането на съответните мерки на програмата?
И вторият ми въпрос, ако имате данните, какво е усвояването по всяка една от тези мерки в предишния програмен период, за да добием представа сега заложените суми доколко са адекватни. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз имам един въпрос по отношение на мярката за промоция в трети страни. Как смятате да развиете тази мярка и какви конкретни мероприятия предвиждате по нея? Защото тук са записани тези критерии, но те са твърде общи. Защото търсене на български вина има, но ние не знаем как да ги продаваме. Да не говорим, че и доста от нашето производство е със съмнително качество, вие го знаете по-добре от мен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси? Ако няма, да дадем думата на господин Коев да отговори на поставените досега въпроси. Заповядайте.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми проф.Теохаров да отговоря първо на вас по отношение на засаждането на лозовите масиви. Действително от гледна точка на ерозията е хубаво да се засаждат лозята по хоризонтала, но те се засаждат на места по вертикала като преди това е проучено почвено-климатичната обстановка за дадения регион, „Розата на ветровете“ и съгласете се, че когато са засадени лозята по вертикала тогава не се задържа студ в лозята, има течение, проветривост и лозовите насаждения не замръзват. Ние не можем по никакъв начин да наложим на съответния гроздопроизводител как да си засади редовете, по вертикала или по хоризонтала. Всеки смятам, че преди това е направил подробни проучвания.
Що се касае до сортова карта, технологична карта, от момента, в който вие изкоренявате съществуващо лозе или с т.нар. права от национален резерв, които после ще ви обясня какво точно означават, засаждате лозе, ние правим теренна проверка – първи етап на изкореняване, край на изкореняване, старт на засаждането, край на засаждането и всичко това се отразява в лозарското досие на всеки бенефициент. Съответно това го правят и колегите от ДФ „Земеделие“, така че се знае за всяко едно евро дали е използвано и дали всички правилно са засадили. От четири години ние нямаме одит от Европейската комисия, защото стриктно спазваме всички техни нормативи и вече е сведен до 5 % риск-анализа от Брюксел, съответно от ДФ „Земеделие“, което е под санитарния минимум 10 %, които се извършват във всички останали страни на Европейския съюз. Но това не означава, че ние сме прекалено рестриктивни и не даваме средства на нашите бенефициенти. Усвояемостта на програмата е 70% изплатени реално. Ще ви покажа графиката.
Мисля, че отговорих проф.Теохаров, или да допълня нещо? Аз съм възпитаник на Лесотехническия университет, учил съм „Ерозия на почвите“, така че имам представа за какво става въпрос.
Господин Йончев, за агенцията и програмата са тясно свързани една с друга, защото контролният официален орган в България на всичко, което касае лозя, гроздопроизводство, добиви, контролиране, винопроизводство, контролиране, включително и лабораторен анализ, чрез две лаборатории, които са нотифицирани в Европейския съюз за целия свят, на базата на това имаме подписани споразумения с държавни като САЩ, всички азиатски държави и всички наши сертификати за безопасност на виното са признати без да се прави допълнителен анализ на виното, което отива на тези пазари. Контролният орган на България е Изпълнителната агенция по лозата и виното.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз ви питах по отношение на програмата.

КРАСИМИР КОЕВ: Ние сме контролният орган, който прилага програмата. Цялата документация е при нас, накрая бенефициента отива с един план за сключване на договор с ДФ „Земеделие“ за взимане на европейските средства. Ние сме прилагащата организация, когато дойдат на проверка трябва да дойдат при нас. Всички данни ги даваме ние. На комитетите по лозята и виното представителите са наши.
Другото, за което ме питахте, с мен никой нищо не е обсъждал, така че на този етап няма нещо, което да мога да ви кажа в повече, от това, което излиза в пресата.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: Конкретният ми въпрос беше за структурни и организационни промени на агенцията как биха се отразили на програмата.

КРАСИМИР КОЕВ: Програмата ще спре докато не получи новият орган нотификация, докато не се акредитират лабораториите и докато не се създаде вътрешен законов механизъм в страната по отношение на поправка в цялата нормативна уредба да бъдат прилагани от новата организация, която ще контролира. За сроковете, като законодатели, знаете по-добре от мен, не мога да кажа колко е.
За промоциите. В предишната програма също имаше средства за промоции. Осемдесет процента от средствата, които се дават са средства от републиканския бюджет, 30 %, 50 % европейски средства. Бенефициентите добавяха 20 % свои пари. Имаме няколко такива промоционални проекта сключени. Това се прави чрез пътувания в азиатските страни, в Швейцария, в САЩ и на мероприятия, където се презентира българското вино, с рекламна кампания, с представяне на щандове, на изложения, или на такива сбирки, на които са поканени техните винопроизводители, търговци. Така е разписана мярката, така са насочени средствата. И към момента три такива промоционални проекта има, мисля, че има голям ефект от това.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: А колко е ефекта от тези проекти, в смисъл как се реализират?

КРАСИМИР КОЕВ: В програмата на Брюксел, когато се пишат промоциите има една антетка в страни, че ефекта се очаква да бъде до пет години след реализирането на самата промоционална програма. Но при нас за тази година вече имаме за 5 млн.долара сключен договор с китайска фирма, български производител на база на две такива промоционални изложения в Китай.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Дано са повече договорите. Държавата може ли да бъде бенефициент по тази мярка?

КРАСИМИР КОЕВ: Държавни предприятия, които имат насоченост в тази сфера могат, примерно Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия. Може да бъде да речем Лозаро-винарския институт в Плевен.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Браншова организация на винари?

КРАСИМИР КОЕВ: Основно браншовите или група винари, примерно трима човека са се събрали с търговец на вино също могат да го направят, не е задължително да са „n“ на брой, могат да бъдат двама, трима, петима.

РУМЕН ЙОНЧЕВ: А каква е степента на усвояване по тази мярка?

КРАСИМИР КОЕВ: Сега ще ви кажа конкретни цифри. Регионална лозаро-винарска кооперация „Тракия“ от Пловдив плюс Румънската камара, проект „Русия-Китай“ 3,2 млн.евро; Национална лозаро-винарска камара плюс гръцката Асоциация „ЕНОАБЕ“ „Швейцария-САЩ-Китай“ – 4 633 737 евро. И отново Регионална лозаро-винарска кооперация „Тракия“, проект „Сингапур-Тайланд-Виетнам“ 4 958 286 лева.
Общо 10,3 млн.евро са усвоени за промоции.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: А продажбите колко са се увеличили?

КРАСИМИР КОЕВ: За 2012 година общ износ на страната 59 395 962 литра; 2011 година – 58 512 269 литра или 2012 година с 883 хил.литра повече спрямо 2011 година. Това е износа.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Има ли анализ за сметка на тези инвестиции, които са правени по проекта какъв е резултата в износа, самите инвестиции за промоция колко са докарали в повече?

КРАСИМИР КОЕВ: Няма такъв анализ, защото те първо нямат задължението да се отчитат пред Изпълнителната агенция дали имат реализирани продажби на база тези промоции. Но специално за китайския пазар преди да започне мярката износът ни беше 112 хил.литра на година, 112 тона. В момента с подписания договор, за който ви казах става въпрос за 6 млн.литра на година. След като има два промоционални проекта, които обхващат Китай, значи има ефект.
По отношение на САЩ има голям инвеститор, който дойде и заяви интерес, лично пред министъра на земеделието и храните, има одобрен целеви заем от Европейската банка за 40 млн.евро за закупуване на 40 млн.литра българско вино в следващите пет години.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Откъде е този инвеститор?

КРАСИМИР КОЕВ: Американец, от Мериленд. Това е бивш служител на американското посолство, 11 години е бил в България.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Имах разговор с човек от Сиатъл, който представлява „Хилтън“ , обикаля тук, нямат никаква информация за нашето вино, затова повдигнах темата. В крайна сметка е в интерес на държавата това да се случи и нашите производители да имат достъп до този пазар. Пазарът там е огромен, имат интерес към нашите вина, но нямат информация.

КРАСИМИР КОЕВ: Максимално сме улеснили процедурите за взимане на европейски средства за промоции в трети страни, защото до 2012 година нямаше взето и едно евро. Изключително улеснихме програмата и започнаха да взимат парите.
Още нещо искам да ви кажа във връзка с приемането на хоризонталния регламент, което предстои в Брюксел, до края на годината ще се случи това нещо, има още две мерки, които ще бъдат прикрепени към Националната програма. Едната е за промоции на българско вино в страните от Европейския съюз и другата е „Иновации в лозарството и винарството“. Винаги март и юни правим ревизия на програмата в коя мярка колко пари са отишли, къде има повече интерес и когато към някоя от мерките има по-голям интерес, примерно „Засаждане на нови лозя“, а да речем друга мярка „куца“, прехвърляме всички пари в мярката, която върви, за да може да получим максимално усвояване. Ако се наложи за промоции ще сложим целия бюджет. Знам, че това ще има ефект. В крайна сметка съгласете се с мен, че вече винарските предприятия имат добър административен капацитет. След като толкова широко сме рекламирали тази програма и е първата одобрена, вече има заявки за четири проекта, които чакат.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Насърчете асоциациите, бранша.

КРАСИМИР КОЕВ: На 12 декември Националната лозаро-винарска камара ще избира нов председател, защото стария стана изпълнителен директор на БАБХ, тази Национална програма по същия начин ще я презентирам на Общото им събрание и се надявам, че 75 % членуват там, постоянно афишираме програмата чрез медиите. Ние не сме анонимни в общественото пространство, много добре знаят мерките.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Има много големи клиенти, много голямо търсене, а те не знаят нищо.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Господин Коев, аз ви благодаря за ценната информация, която дадохте. Наистина сте точен, когато се прави едно ново лозе, нов лозов масив изключително важно е да се даде точна почвено-климатична характеристика. Но ние знаем, че в България има много и най-различни лозарски райони, те се наричат агроекологични. Всеки район има микроклимат, всеки район има местоположение за всеки лозов масив. Най-често лозовите масиви се създават на южни склонове. Когато се създават на южни склонове това значи, че факторът „вятър“ често се елиминира, ето защо аз препоръчвам в тази програма да се запише в т.3.1. – препоръчваме при създаване на нови лозя те да бъдат по хоризонталите на склона, а не по вертикала. Запазването на почвеното плодородие в много закони в нашата страна се губи. А това е основното. Препоръчваме, меко казано, хайде, да не е задължително, но трябва да се каже.

КРАСИМИР КОЕВ: Уважаеми проф.Теохаров, Националната програма вече е приета от Брюксел, няма как да бъдат променени в нея каквито и да било текстове. Но ви уверявам в следното: ние в тази мярка „Засаждане, презасаждане“ сме предвидили противоерозионни съоръжения да се изграждат, има за тераси, има за дренажи, така че смятам, че в тази част не сме останали длъжници на почвата в България.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Но това трябва да бъде първата техника от техниките, които се препоръчват, според мен.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, предлагам да приключим и тъй като времето напредна Програмата по пчеларство ще остане за следващо заседание.
Благодаря, закривам заседанието.

/Заседанието беше закрито в 17,45 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





120 712 знака