1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-80, внесен от н.п.Десислава Танева и н.п. Цвета Караянчева на 13.11.2013 година за първо гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен на 04.12.2013 година от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители за първо гласуване.
3.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 22

На 11 декември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-80, внесен от н.п.Десислава Танева и н.п. Цвета Караянчева на 13.11.2013 година за първо гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен на 04.12.2013 година от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители за първо гласуване.
3.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители.
4. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***
/Гости на заседанието: Бюрхан Абазов – заместник-министър на земеделието и храните, Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” в МЗХ, Диана Филева – юрисконсулт дирекция „Правно-нормативни дейности” в МЗХ.
По точка 1 – Деница Динчева, началник отдел в дирекция „Животновъдство” в МЗХ, Боряна Станимирова, главен експерт в дирекция „Животновъдство” в МЗХ, Мадлен Василева, началник отдел в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в МЗХ, Пенчо Каменов, директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните” БАБХ, Анита Пашова, директор на дирекция „Правна” БАБХ.
По точка 2 – Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, Мая Трифонова, главен секретар на Изпълнителната агенция по лозата и виното, Атанас Дробенов, главен експерт в дирекция „Контрол на храните и граничен контрол” БАБХ, Светла атанасова, главен експерт в дирекция „Контрол на храните и граничен контрол” БАБХ.
По точка 3 – Асен Сеньов, финансов съветник на министъра на земеделието и храните, МЗХ, Димитър Методиев, изпълнителен директор на „Напоителни системи” ЕАД, Валентин Славов, главен инженер в „Напоителни системи”ЕАД, Наталия Жабленска, финансов директор в „Напоителни системи” ЕАД, Ралица Димитрова, ръководител в отдел „Правен” в „Напоителни системи” ЕАД./

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме кворум. В представеният ви дневен ред днес имаме обсъждане на три законопроекта предложени от депутати
1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-80, внесен от н.п.Десислава Танева и н.п. Цвета Караянчева на 13.11.2013 година за първо гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители за първо гласуване.
3.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители.
4. Текущи.
Предлагам да гласуваме дневния ред. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Дневният ред се приема единодушно. Благодаря.

Преминаваме към точка 1 от дневния ред - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 354-01-80, внесен от н.п.Десислава Танева и н.п. Цвета Караянчева на 13.11.2013 година за пълно гласуване.
Моля да представите мотивите на законопроекта.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съвсем кратък е законопроекта и ще бъда много кратка.
Госпожо председател, преди да представя съвсем накратко законопроекта, искам само да помоля да получаваме становищата по представените законопроекти от Министерство на земеделието и храните или от агенциите към министерството, касаещи предложени промени по законопроекта, особено когато са от народни представители. За днешното заседание нямаме получени такива по нито един законопроект. Това ми е молбата.

ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: Знам, че трябва да ги получите, но след като не са представени при нас, няма какво да ви изпратя.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава да се обърнем към представителя на министерството тук, несериозно е да нямаме тези становища, да не говорим, че ни трябва време да се запознаем. Господин Добрев, тогава тази бележка е към вас, след като сте единствения член на политическия кабинет, който виждам на днешното заседание. Това ми е молбата.
По отношение на законопроекта, който сме предложили с колежката Караянчева, той е много кратък и касае възможността, която се предоставя на научно-изследователски екипи от медицински университети и институти към Българска академия на науките да провеждат опити с животни за научно-изследователски цели, учебни цели в опитни бази на тези висши училища след получаване на разрешение от съответния ректор. Искам да поясня, че административната процедура е както по досегашния ред и контролната дейност относно спазването на тези процедури и последващия контрол е отново на БАБХ и в неговите правомощия остава правото за отнемане на едно такова разрешение.
Предложението се прави с цел намаляване административната тежест. Това пак казвам, касае медицинските университети и институтите към БАН, както и разбира се по повод повишаване конкурентоспособността и самостоятелността на тези учебни заведения и не нарушава каквито и да било европейски регламенти, директиви или друга нормативна база. Това е предложението. Ние сме коментирали с колеги от Комисията по образование този законопроект да бъде подкрепен, тъй като той по никакъв начин не нарушава или не променя контролните функции на Българска агенция по безопасност на храните. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Има представители на Агенция по храните, ние днес получихме тяхното становище, може би трябва да го представите.

Д-Р ПЕНЧО КАМЕНОВ, директор на дирекция „Здравеопазване, хуманно отношение към животните и контрол на фуражите”, Българска агенция по безопасност на храните: Във връзка с проекта, който е предложен Българска агенция по безопасност на храните не съгласува представения проект и ще кажа защо.
България е държава-членка на Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Съгласно поетите ангажименти ние сме хармонизирали Наредба 2263, касаеща опитните животни в българското законодателство съответно в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в българска наредба, и съгласно действащото законодателство компетентен орган съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност е Българска агенция по безопасност на храните.
Изпълнителният директор се подпомага от Комисия по етика, в която влизат членове и на посочените от госпожа Танева представители и на медицинските университети. Влизат експерти от двата ветеринарни факултета, влизат от другите медицински училища, влизат представители на неправителствени организации и съответно колеги, които са компетентни. Съгласно закона всяко едно желание на дадени факултети, фармацевтични фирми и други да извършват опити с животни се депозират до изпълнителния директор, разглеждат се от консултативния орган към изпълнителния директор – Комисия по етика и съответно се дава или се отказва даването на разрешение за опити. Ние подлежим на редовен мониторинг от ГД „САНКО”, отдела, който е за хуманно отношение към животните и де факто България, както е предоставено съгласно директивата трябва да има един компетентен орган, който дава тези разрешения и който да проверява. Когато дадем право някой друг да дава разрешение за извършване на опити с животни за нас той изпада в конфликт на интереси и съответно ще бъдем атакувани от останалите, които искат да провеждат опити с животни.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Преминаваме към дискусия.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми д-р Каменов, аз не съм съгласна с вашите доводи. Първо, направеното предложение е много внимателно съгласувано от правна гледна точка относно текста на директивата, която цитирахте и категорично не противоречи. Пак казвам, един от мотивите за направеното предложение е точно конкурентоспособността между самите медицински университети относно изпълнявани проекти от самите тях. Вие казахте, че има такава комисия, казахте, че има техни представители и в крайна сметка има известна доза субективизъм.
Второ, ваше право, това го подчертах в началото, на Българска агенция по безопасност на храните остава правото във всеки един момент да извършите съответната проверка, да изискате съответните документи и да отнемете веднага това разрешение. Освен това такива опити се правят в лаборатории, които са регистрирани пак по реда на закона, те не стават ей така. Освен това подобна практика за определяне на комисии има в университетите, ще бъдат направени такива и за тази цел. По никакъв начин не се отнемат права или се променят функциите на контролния орган Българска агенция по безопасност на храните. След като вие може още на следващия ден да отнемете това разрешение, след като цялата процедура и даденото разрешение за такива опити се регистрират в регистъра на агенцията няма абсолютно никаква пречка смятам да бъде дадено такова разрешение, по-скоро да бъде допуснат този нормативен ред, който предлагаме със законопроекта.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Сега ли ще отговорите? Заповядайте, колеги!

Д-Р ПЕНЧО КАМЕНОВ: Искам само да ви кажа, че Комисията по етика подпомага даването на разрешения от страна на изпълнителния директор на агенцията. В нея влизат всички разрешителни. Ако започне всеки един ВУЗ да си прави комисия по етика и да представя, това значи, че ние непрекъснато трябва да ходим и да проверяваме абсолютно всеки един протокол на тази комисия. Ако погледнем реално, поне около 50-60 % по време на заседания за всички тези заявления, които дават са непълни, включително и от медицинските заведения. Като пример казвам, той не е представил регистриран обект където ще гледа опитните животни и ми дава обора където вкарва коне или някъде другаде. Има редица институти, които в момента, най-прясното ще ви кажа, работят си, имат си вивариуми, които не са благоволили да спазят закона. А съгласно директивата от европейското законодателство, която е хармонизирана в нашата наредба държавите членки поемат, че имат компетентен орган, който да дава разрешенията и да извършва проверките. Разрешението се дава от изпълнителния директор, компетентният орган е агенцията.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз имам въпрос, госпожо Танева, досега действащият ред създава някакви сериозни проблеми пред висшите училища, разбрах, че преди всичко става въпрос за медицинските университети, които имат интерес към това, в никакъв случай Лесотехническия, нито Тракийския, няма реакция от тяхна страна по отношение на закона, но медицинските факултети имат. Ако може да разграничим нещата, процедурата е тежка, не се дава право достатъчно ли, какво улесняваме по този начин?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Администрирането на процедурата и запазването на търговската тайна по отношение реализирането на различните проекти от различните университети. И пак казвам, че не виждам никакъв проблем при условие единственото, което се прави с тази промяна е административно облекчаване на институтите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вече имаме друг компетентен орган, който дава разрешението. Доколкото аз разбирам от становището на министерството, този компетентен орган, който дава разрешения е Агенция по храните, а в закона се предлага да бъдат ректорите.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, и ректорите с правото агенцията по всяко време да отнема това разрешение. И ако това становище Агенцията по храните го беше изпратила на време щях да бъда подготвена, съгласно директивата, за която се спори, че се нарушава, как не се нарушава. Но сега когато ми се дава това становище една минута преди началото на заседанието няма как с текстове от директивата да ви докажа, че няма противоречие.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава да отложим разглеждането на законопроекта, да се запознаете със становището, да поискаме от „Европейска интеграция” едно разяснение по отношение на тази директива, която е приложена в българското законодателство, няма проблем да бъде поискано и друго компетентно становище. ГД „САНКО” ще ни отговори ли, ако зададем въпрос? Въпросът е принципен и не е дали можем да решим нещо, а дали имаме право да го реализираме по този начин.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също мога да си задам въпроса на ГД „САНКО”, няма никакъв проблем и ще го направя, и съм съгласна да отложим решението. Ще представя полученият отговор от Комисията, те отговарят в 20-дневен срок, аз съм за давала въпроси по други теми.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги?

ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз смятам, че е редно да отложим разглеждането на законопроекта и на заседанието, когато ще го гледаме да имаме информация по този въпрос как е уреден в другите страни членки и да помислим как да олекотим това, което при нас съществува като процедура, ако може.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други изказвания по темата? Няма.
Отлагаме разглеждането на законопроекта до получаване на допълнителна информация и становища, за да може наистина да преценим доколко е възможно този законопроект да бъде подкрепен и съответно да изпълни предназначението си.
Втора точка - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители за първо гласуване.
Уважаеми колеги, самият законопроект и мотивите към него ги имате, разрешете ми съвсем накратко да ги представя. Става въпрос за информация, която получихме и ни беше обърнато внимание по съответния ред в Комисия по земеделие за пропуск в Закона за виното и спиртните напитки свързан с използването и контрола на оцета, който се пуска на българския пазар. Липсата на такава законова уредба е довела до факта, че на българския пазар се появяват доста странни, да не кажа далеч от наименованието и по смисъла на закона какво представлява оцета, продукти, които не бихме казали, че са заплаха за здравето на българското население, но все пак когато говорим за оцет трябва да се има предвид точна и легална дефиниция, какво се има предвид. Съответно контрола, който е възложен на Агенция по лозата и виното и са предвидени санкции за това. Пак казвам повода е пропуск, който се опитваме по този начин да запълним в сега действащия закон.
Ако има въпросни бихме могли да отговорим като вносители. Получили сме положително становище от Министерство на земеделието и храните. Освен това има постъпило становище от Националната лозаро-винарска камара. И тук е господин Коев, който ще ни запознае със становището на изпълнителната агенция по отношение на предлагания ЗИД на Закона за виното и спиртните напитки. Заповядайте, господин Коев.

КРАСИМИР КОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, действително както каза проф. Бъчварова има един пропуск в Закона за виното и спиртните напитки и той касае продукта „оцет”.
С няколко думи искам да ви кажа какво се случва на пазара и защо внасяме тази поправка, с която смятаме, че ще дадем възможност както на гроздопроизводители, на винопроизводителите, така и на хората, които потребяват оцета за домашна употреба, за приготвяне на зимнина, да бъдат абсолютно спокойни, че продуктите, които използват действително са с натурален характер.
Преди всичко ние нямаме по никакъв начин противоречие с регламента. Да, в регламента е записано, че се използва оцетна киселина, когато е в допустими концентрации между 5 % и 9 % съдържание за производство на оцет, независимо дали е синтетична, независимо дали е натурална. Но големият проблем в България е следния – изписват се на етикетите на тези продукти, че продукта е винен оцет или ябълков оцет. Но изходните суровини за производството на тези два вида оцет в никакъв случай не е вино от грозде или ябълково вино. По този начин потребителят се вкарва в заблуда, оттам имаме от страна както на потребителите, така и на винопроизводителите оплаквания, защото в крайна сметка този продукт, който е на базата на синтетично разграждане на петролните деривати се заблуждава потребителя, че това е винен оцет изготвен от продукта „вино” независимо дали е от грозде или от ябълки и впоследствие се получава разваляне на продуктите, за които той е бил използван. Това е и антикризисна мярка, знаете, че когато гроздето е в захарно съдържание 13-14 захарни градуси на зелено това може да се прибира в предприятието за ферментация и за производство на оцет, това е допълнително осигуряване на гроздопроизводителите къде да реализират своята суровина дава се възможност и на винопроизводителите с компрометирани вина също да предадат този продукт за преработка и производство на оцет, дава се възможност и на потребителя в крайна сметка когато си закупува такъв оцет да знае, че той е изготвен от изходния продукт „вино” независимо дали е ябълково, или е вино от грозде. Всичко останало ние не сме против да се продава, но по никакъв начин да не се етикетира под наименованието „винен” или „ябълков оцет”. Ако искат да го етикетират „подкислител” или „кисел продукт”, както законодателя прецени. Това е с няколко думи, какви са мотивите. В крайна сметка са предвидени санкции за тези, които вкарват в заблуждение хората и смятам, че ще прецизирате текстовете и ще се произнесете положително по отправеното от нас предложение. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате думата.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми вносители на законопроекта, по принцип мотивите, които са написани относно продукта „оцет” всичко това е вярно, но имам няколко въпроса.
Първо, защо регулацията или нормативното определяне какво е „оцет” от гледна точка на безопасността на храните се дава в Закона за виното и спиртните напитки, доколко се дава ми е втория въпрос, а не в Закона за храните? В Закона за виното и спиртните напитки има чл.1 какви обществени отношения урежда той и по никакъв начин не могат да се привнесат към оцета като продукт, чиято локална дефиниция в момента е предложена да се даде с точка 61а.
Второ, законопроектът е с два параграфа, от които единия е каква санкция се налага, не знам точно на физически или юридически, „…който произвежда, разпространява, продава, влага или предлага за консумация оцет в нарушение на този закон.” В този Закон за виното и спиртните напитки къде са описани правилата как се произвежда, разпространява, продава и влага, предмета на Закона за виното и спиртните напитки по глави като започнем да ги гледаме – никъде няма правила за оцет. А тук пише, който ги нарушава каква е глобата.
Третият ми въпрос, пак казвам няма лошо, идеята е добра, тъй като доколкото ми е известно от пресата имаше проблеми с разпространение и продажба в търговската мрежа на оцет, който не беше безвреден. И в този смисъл е редно и приемам за нормално да има някакви правила по това какво може да съдържа оцета като продукт, въпросът е в кой закон да бъде това определено и не е ли това Закона за храните.
И второ, според това в кой закон е да се въведат съответните правила. С предложения законопроект се въвеждат санкции и определение какво е оцет, нищо друго. Тук пише – произвежда, предлага, разпространява, влага, значи трябва да има правила, които да се нарушават.
Следващият ми въпрос е по отношение на синтетичната оцетна киселина. От предложените текстове в тези два параграфа следва да разбираме, че тя се забранява ли или е в някакви норми, защото не става ясно. Според мен е правилен мотива, че няма регламентация за оцета, но това което е предложено тук, смятам, че по никакъв начин не е достатъчно и не съм сигурна, че нормативно е правилното място, което да дава регулация на продукта като такъв – процент на влагане, начин на производство, какво може да съдържа.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря. В подкрепа на това, което госпожа Танева каза, бих предложил, говорим за натуралния винен оцет, ябълков, използваме определението от какво е направен оцета. За синтетичните, след като съдържа оцетна киселина и няма как да не носи в името си оцет да си бъде „синтетичен оцет”. Аз познавам продукти и материали, които се използват в други области, давам пример – корунт и електрокорунт. Корунт е естествения корунт, който се добива в природата, а електрокорунта е този, който е произведен по изкуствен начин чрез преработка. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други становища? Ще помоля и представителите на Агенция по лозата и виното да обяснят, но все пак когато имаме продукт на базата на вино нормално е неговата регулация за спазването на определени технологии да бъде в Закона за виното и спиртните напитки, защото оцет въобще, както се вижда и на българския пазар може да бъде синтетичен продукт, който да няма нищо общо с винения дестилат. Това разграничение е по-скоро за потребителя когато купува оцет да знае за какво става въпрос. А иначе контрол от Агенция по храните чрез нейните контролни ще има, това е ясно, но когато проверяващите от Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществяват дейността по контрол на виното, ще имат възможността да видят дали се използва част от този продукт за производство на оцет. Иначе два контролни органа ще ги вкарате в едни и същи стопански субекти, за да проверяват едно и също нещо. А синтетичните производни в никакъв случай не се ограничават, просто няма да бъдат с такова наименование.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Този оцет за производство, ясно, а този оцет, който е по магазини, по столове – той е от компетенцията на Агенцията по безопасност на храните, те по този ред ли ще вървят да проверяват?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Той е синтетичен оцет, който ще се проверява като такъв.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ако не е известен какъв е оцета, защото се казва – който произвежда, разпространява, продава, влага.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На практика забранявате синтетичния оцет.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само този който е от винен дестилат, другото ще бъде подкиселител или каквото и да било друго, но не може да използва това наименование.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз имам предвид чл.223, как ще се прилага това нещо. Казано е „който произвежда”, до тук добре, свързано е с виното, няма проблем, после започва веригата – разпространява, продава, влага. Там трябва да влязат контролни органи и да проверят това оцет ли е не е ли оцет, защото всичкия този оцет като се разпространи по столове, магазинна мрежа, как ще го направите вие, като това е от компетенциите на друг орган. Или заедно ще вървите по магазини, складове, защото – разпространява, продава, влага.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тази поправка е за Закона за храните, не тук.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Става много сложен процес тогава. Принципно в Наказателния кодекс също има предвиден член и наказателна отговорност за който разпространява вредни вещества, въпросът е вредни ли са, не са ли вредни. Единственият орган, който прави оценка на това нещо е Агенция по безопасност на храните.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, господин заместник-министър, колеги, пред мен е становището на Министерство на земеделието и храните. Според мен доста резонна е информацията и това, което министъра ни е предложил. В Закона за виното и спиртните напитки пише, че производството, получаването, преработката и етикетирането, търговията и контрола на гроздето предназначени за производство на вино, вината, продуктите получени от грозде и вино, плодовите вина, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал. Това е по Закона за виното и спиртните напитки. Продуктите, които са произведени така се казват – или „винен оцет” или „ябълков оцет” и т.н. И тук също е написано, че оцета произведен на основата на синтетична оцетна киселина, производството и търговията на същия попада в правомощията на Българската агенция по безопасност на храните, а обектите, в които се произвежда и търгува този продукт се регистрират към агенцията по реда на Закона за храните. Два различни продукта, с различно съдържание, с едно и също предназначение, с контролиращ орган Агенцията по храните в два различни закона, поради това, че съставките са различни. И мисля, че много коректно са го посочили от министерството като виждане, и като разлика в наименованията. Мисля, че има основание да вземем под внимание и становището на министерството.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Господин Панчев, тогава текста на ч.223а трябва да се промени „който произвежда” и спираме до тук, защото разпространява, продава и влага – само по столове, за трушии и т.н., всичко това е от компетенциите на Агенцията по безопасност на храните. А който произвежда, и тук се решава проблема, защото влиза само в Закона за виното и спиртните напитки, няма как да тръгнат контролните органи примерно на агенцията, няма и какво да проверяват, как ще проверяват търговията, и да я проверяват какво ще разберете – нищо.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Разпространява, продава, значи този който произвежда оцет, той произвежда, разпространява и продава, сега, влага и предлага – вече е нещо трето, но той е търговец. Производителят на вино, на оцет освен, че произвежда, той и предлага на пазара, той продава на пазара и се знае кой е.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Но аз доколкото разбирам, режима за наказание, оценката за работа на чл.223 е предвиден само в чл.61а, а това е от продуктите имаме определение за оцет и който го наруши, ами той може да го наруши при производството, а не при по-нататъшна препродажба и т.н. Защото когато има препродажби и оцета не отговаря на етикета, тук вече влизат други органи, там има и други състави, ако пък е отровен влиза и Наказателния кодекс. Реда в този закон е само чл.61а, по който ще се прилага чл.223а, за да се наложи санкция за каквото и да било. Остава само думата „производство”. Движението на стоката не е важно тук, важно е производството дали е спазил определението дали е вино или не е от вино, като не е от вино се глобява съответния винопроизводител, който предлага оцет, в който влага друг материал, освен вино, или ябълков, без значение.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, все пак законопроектът е само на първо четене и наистина това, което коментираме в момента има резон, но ако остане само „който произвежда”, а другите „разпространява, продава, влага” отпаднат, ще наказваме само производителите, които са в България, а ако се разпространява в търговската верига какво правим?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ама има друг контролен орган и друг ред, включително в Наказателния кодекс. Лично аз съм залавял огромни количества оцет.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Става въпрос, примерно има внос на оцет…

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Има си друг орган.

ПРЕДС.СЛЕТВА БЪЧВАРОВА: Но дали е винен или не?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Това трябва да се провери и да се установи.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го направят от БАБХ.

КРАСИМИР КОЕВ: Извинявайте, мога ли само да ви напомня, че Изпълнителна агенция по лозата и виното контролира всички лозаро-винарски продукти от лозето до магазинната мрежа. И всички продукти, които са от грозде и от вино, т.е. винения оцет и ябълковия оцет също са производни на виното, те се получават чрез ферментация на вино, ферментационния процес е за това, тези текстове са в този закон и по цялата верига контрола е на Изпълнителна агенция по лозата и виното. Ние нямаме някакви намерения да изземваме функции на Агенция по безопасност на храните, но просто обяснявам как е написан Закона за вино и спиртни напитки, какъв е контрола по цялата верига и защо този мястото на този продукт е тук.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Съгласен съм с вас, но как ще приложите чл.223а, кажете ми, практично говорим, влиза това, пускаме го в този вариант, като отидат да проверяват контролните органи при един търговец на едро, при един дистрибутор, примерно, какво ще правим с намерен оцет някакъв? В крайна сметка ще ви стигнат правомощията до едно ниво, след което ще трябва да извикате другия орган, който се казва Агенция по безопасност на храните и какво става? Можете ли да покриете цялата тази мрежа, говоря само за оцета сега, защото оцета не е точно винен продукт само.

КРАСИМИР КОЕВ: Произведените количества оцет в страната са значително по-малко от произведените количества вино в страната. След като контрола до този момент на Изпълнителна агенция по лозата и виното е ефикасен и няма нито един отровил се от вино, не виждам какъв е проблема по същия ред на проверка, когато в магазина се предлага даден продукт с абсолютно всички документи придружаващи този продукт да се стигне до производителя, така че контрола може да го осъществим рамките на една проверка за петнадесет минути – кой произвежда, къде го произвежда, от какво го произвежда, какви са изходните суровини в това предприятие за производство на този оцет, влязло ли е вино, или е влязла синтетична оцетна киселина, защото всички винопроизводители дават както седмични, така и годишни декларации за добитите количества грозде, преработено и получено вино. Никакъв проблем няма да е регистрационен и режима за оцета, така че да има яснота от какво е произведен, дали е натурален или синтетичен оцет.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Ами разпишете технология в чл.61а допълнителна технология какъв е начина да се произвежда оцет и какво трябва да съдържа, защото сега критерия трябва да се доказва бутилката, която е намерена в склад или в дадената партида има ли винен дестилат, има ли синтетичен примесител или няма, ако е записано на етикета вие как ще го установите?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има проследяемост на продуктите все пак от производителя.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие забранявате синтетичната оцетна киселина.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Искате ли да отидем на който и да е пазар да видим, в момента само Великотърновския оцет се движи с някакви документи, един единствен оцет се движи както трябва.

ПРЕДС.СЛЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нали затова правим промяна.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Специализираният орган трябва тотално да мачка в тая посока, в интерес на истината, затова е БАБХ, затова е с тези повишени правомощия.

ПРЕДС.СВЕЛТА БЪЧВАРОВА: Имаме ли някаква информация колко оцет консумираме годишно?

Реплика: Нямаме тук.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За да вземем отношение по този законопроект и да бъдем обективни, тъй като предложените текстове изобщо не решават по принцип въпроса, пак казвам тук на практика се забранява съдържанието на каквато и да е синтетична оцетна киселина в продукт, който може да се наименува „оцет”. И следваше да имаме справка за пазара на този продукт в България, и в какъв размер синтетичната оцетна киселина изобщо не е вредна, какви са количествата и една такава промяна как ще се отрази на пазара. Единственото, което в момента е вярно е, че е доказано ясно, че има необходимост от регулация, като продукт, като технология, като възможности за съдържание, но не може решаването на една необходимост да е забрана на синтетичната оцетна киселина. Една такава промяна на практика би се отразила на пазара.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Много широко го тълкувате, обаче аз искам когато купувам винен оцет да знам, че е винен оцет.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, добре.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А това, че се лъже и 80-90 % от това, което е на пазара е синтетичен, резултатите за всички са ясни накрая.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, само да довърша. Същият е проблема с кренвиршите, от месо ли са и колко соя съдържат. И какви са веществата, които са безвредни. Същото е и за този продукт. И следва регулацията на продукта като вид съдържание да бъде справедлива, по принцип. В момента решаваме един проблем, който няма да продължа да го нарека как се казва, но считам, че има основание, мотива е ясен, оттам насетне следва регулацията да бъде в малко по-различен вид като текст.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Повече като реплика. Искам да се върна към предишното си изказване, да го обсъдим, защото то ще реши въпроса. В края на крайщата всички искаме да е ясно кое е от натурални продукти и кое не от натурални продукти, но не може да отречем, че две неща едното е натурално, другото не е, но съдържат едни и същи химични елементи, да отнемаме правото на тези, които предлагат синтетичен оцет, нямам никакъв интерес в тази област, декларирам го, да си сложат думата оцет, но да декларират, че това е синтетичен оцет, а не да ги караме да пишат някакви измислени термини, които са далеч от думата „оцет”. Да, да защитим производителите, които произвеждат натурален, това да е гарантирано, че никой няма да дублира техните натурални продукти със синтетични, но тези, които искат да си търсят пазар със синтетичен оцет да си го пишат – синтетичен. А вече законовата уредба – юристите да си кажат думата, в този закон или в друг, да го обсъдим.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приемам да го обсъдим, но така или иначе етикетирането е нещо, което обозначава какво има в съответния продукт. Отбелязва се и недейте да внушавате, че се забранява синтетичния оцет. Не, няма да се казва така, единствено наименованието.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, мисля, че по философията на закона нямаме никакви различия. Има логика оцета да е оцет и нищо друго. Мисля, че правилно сме го заложили. Може би се нуждае от редакции между първо и второ четене, затова предлагам да го гласуваме на първо четене, и между първо и второ да го оправим. Благодаря.

СПАС ПАНЧЕВ: Имаме два вида оцет, единият е естествен продукт, другия е синтетичен продукт и двата масово използвани в България, и двата доказали потребността си. Това, което министерството казва може би е редно да го вземем под внимание, оцета който се произвежда от грозде, ябълки, спирт и т.н., от тези продукти е нормално да има такова наименование – винен, ябълков и т.н., оцета, който се произвежда от синтетичен продукт, което не противоречи на никой европейски регламент, а е приет в България, използва се, ако трябва да кажем „синтетичен оцет” или каквото и да е, но той пак си е вид оцет, влиза в Закона за храните, контрола и на двата продукта без значение, че има Агенция за лозата и виното, се извършва в България от Българска агенция по безопасност на храните, а ние не отнемаме правото на агенцията да контролира производството и разпространението, така че няма пречка, но нека наистина да имаме един закон, който ясно и точно да регламентира безопасното съдържание на синтетичната оцетна киселина, в оцета е около 6 %, тези неща трябва да бъдат записани, да ги има на етикета и да се знае от купувача. Аз ви предлагам да минем към гласуване, да приемем по принцип на първо четене и между първо и второ да изчистим тези въпроси. Но така или иначе за българския потребител да дадем ясна и точна дефиниция и възможност спокойно да ползва тези продукти.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Само един въпрос към вас. Примерно чл.223а както е записан, казано е така „Който произвежда и т.н….в нарушение на този закон.” Какво точно трябва да се наруши в този закон, че вие да имате правомощия да приведете в действие чл.223а. Говоря за технология, как ще сработи този контрол. Примерно, оцет, аз държа стол, обществено хранене, влагам някакъв оцет, който е минал през Агенция за безопасност на храните, може да бъде и смесен, господин Панчев, и с винен дестилат, и с добавка на оцетна киселина. И какво правите вие в дадения случай? Как ще установите, че това не покрива определението по чл.61а, по кой процесуален ред? Питам как ще се прилага. Ние нямаме против философията, оцета трябва да бъде под много строг контрол, защото е опасен продукт, в момента не е под такъв контрол за съжаление.
КРАСИМИР КОЕВ: Може ли да отговоря, госпожо председател?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да.

КРАСИМИР КОЕВ: Да ви прочета подробно предложенията, които сме направили за чл.61а, което ще ви даде отговор на това, което ме попитахте за чл.223а. „Оцет е продукт получен чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация от оцетно-кисели бактерии на продукти от грозде – вино, плодови вина и водо-алкохолни смеси с общо киселинно съдържание не по-малко от 60 грама на литър изразено като оцетна киселина като:
1.видовете оцет се определят и означават според вида на изходната суровина и могат да бъдат винен, плодов, ябълков и алкохолен;
В означаването на продукта се посочва и съдържанието на оцетната киселина в него, изразена в обемни проценти. Не се допуска означаване с наименованието „винен оцет” и „ябълков оцет” на продукти, съдържащи синтетична оцетна киселина.”
На базата на това, което се приема, ако се приеме, вече се индуцира в чл.223а.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, господин заместник-министър, госпожо председател, като цяло, колеги, може ли да се изслушваме?, благодаря, като цяло всички сме „за”, че трябва да има някаква регулация в целия процес за производство на оцет. Обаче проблемът е в проекта на чл.61а, в който се дава определение на един термин от пазара, който в момента са се наложили продукти, които се търгуват в търговската мрежа. А ние, ако с тази дефиниция приемем определение за термина „оцет” ще се намесим в пазара и в свободното предлагане на стоки. Защото това са термини, които са се наложили на пазара. По същия начин може да предложим в някой от законите, че хляб е…и изброяваме какво точно е хляб и всички други видове хляб е нещо друго.. Това за мен е неправилен механизъм за прокарване на такъв текст по отношение регулацията на производството на оцет. Всичко останало е ок, само това е проблема, нека не намесваме термина „оцет”. Нека е оцет, но с еди какво си съдържание, защо трябва да се намесваме в пазара на продукт, който се използва в търговската мрежа за различни по състав продукти.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да се опитаме да контролираме процеса.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Контролът е по отношение на производството, ние сме ок по отношение на производството, но защо намесваме, всъщност изземваме името на един продукт, който се създава по един начин, независимо какъв е той, и го вкарваме в друг продукт, всъщност са конкурентни продукти. Аз така го разбирам.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Те не са конкурентни продукти, те са различни продукти. Вашия пример, млечен продукт – кисело мляко. В същото време до него има щанд – имитиращ продукт, което означава, че там няма мляко, пише „имитиращи” продукти. Тук няма дестилация.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо председател, мисля, че ме разбрахте.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Радвам се, че дискусията върви, но е важно да проследяваме продуктите, които ползваме.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Така е, безспорно. Аз имам предложение точно в тази връзка. Като ще се дава определение в този закон, като ще се дават правомощия на Агенция по лозата и виното, хубаво, но тогава това определение за оцет трябва да влезе в Закона за храните, защото това вече ще е критерий, никой няма да има право да пише на етикета, че е оцет, след като не съдържа определението на чл.61а. Нека влезе това определение и в Закона за храните и тогава става двоен контрол.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Както ви прочетохме становището на Министерство на земеделието, че Агенция по лозата и виното по този закон прави абсолютно целия контрол на движение на продуктите, които се произвеждат от грозде или плодове. Така е записано в закона, който сега действа.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Да направим тогава и промяна в Закона за храните със съответното определение що е „оцет”, защото това трябва да стане критерий на Агенция по безопасност на храните.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз ви предлагам да се обединим около приемането по принцип на закона. Вярно е, че в дискусията има редица неща, които трябва да бъдат осмислени и изчистени преди второ четене, но ако имаме съгласието, че ни е необходим контрол точно на този сегмент, който е важен за производството на суровина, съответно храна, предлагам да го подкрепим. Предлагам да приключим с дискусията.
Който е съгласен на първо четене да се подкрепи законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, № 354-01-89, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители за първо гласуване на 04 декември 2013 година, моля да гласува, който е „за”.

„За” – 10 гласа „Против” - няма „Въздържал се” – 8 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 8 гласа „въздържал се” предложения законопроект се приема на първо четене. Благодаря, колеги.

Преминаваме към точка трета - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен на 04.12.2013 година от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители.
Представен ви е законопроекта и мотивите. Съвсем накратко искам да представя пред вас възможността, която се дава с промените в Закона за водите да се предостави възможност и държавата да осигури финансиране на средства, които представляват обществен интерес и осигуряват възстановяване на разходите, които съответно „Напоителни системи” осъществява с цел предпазване от вредното въздействие на водите. Доколкото ви е известно до 2011 година в Закона за водите такава възможност е съществувала, но след това с промяната в закона това се е осъществявало единствено и за сметка на търговското дружество чрез възлагане от министъра на земеделието. Няколко пъти в комисията обсъждахме тежкото състояние на „Напоителни системи”, които осигурявайки тази дейност на практика са доведени до състояние да не могат да си покриват текущата издръжка, а тази година месец май-юни имаше сериозни проблеми с осигуряване на средства за заплати. Така както е разписан закона дава възможност да се осигуряват средства за осъществяване на тези дейности без да попада това в полето на държавните помощи, тъй като дейностите са в обществен интерес.
Искам да кажа, че сме получили становище на Министерство на земеделието и храните, което ще помоля да представят. Освен това има и становище на Министерство на финансите, което акцентира върху факта, че Министерство на земеделието е поело ангажимент да представи анализ и съответно предложение за промяна на статута на „Напоителни системи”, да предложи структурни промени в „Напоителни системи”, така че да успява дружеството да осъществява дейностите и европейски средства да усвоява, но предполагам, че Министерство на земеделието има отговор на това становище на Министерство на финансите, което бяхме предоставили и ни информират за състоянието и дейността на работната група, която разработва промени в нормативната уредба в тази насока.
Давам думата на заместник-министър Абазов за представяне на становището на Министерство на земеделието.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ние напълно подкрепяме измененията и допълненията в Закона за водите внесен от група народни представители, тъй като това изменение дава възможност на дружеството „Напоителни системи” да получава бюджетни средства за извършване на общественополезни, за благото на всички дейности, които са извън приоритетите на едно чисто търговско дружество. За никого не е тайна, че дружество „Напоителни системи” е така заченато, че съвместява две взаимно изключващи се функции, един път да развива търговска дейност и да продава поливна вода, и втори път да осъществява предпазване от вредното въздействие на водата, което е едно мероприятие само обществено полезно, няма комерсиален характер, няма приходна част и извършва мероприятия, които са от полза на цялото общество, от което няма никаква доходност. И тъй като в годините преди, когато е имало известна доходност и поливен процес, и плащане на водата, донякъде това дружество смогваше, използвам тази дума, защото и аз се занимавах тогава, смогваше със собствени сили да отделя средства и да поддържа огромната система от предпазни диги и съоръжения на територията на цялата страна. Освен това преди 2011 година получаваше определени бюджетни средства за тази извънредна, неприсъща за търговското дружество функция. От 2011 година насам след като е направена тази промяна в закона дружеството не получава никакви бюджетни средства от една страна и от друга страна, предвид все по-влошаващото се финансово състояние на дружеството не може да отдели собствени приходи за тази дейност, в резултат на което изпитва гигантски затруднения със собствените приходи и заплащането на заплатите на персонала в дружеството. И на края, не може да отдели никакви средства за поддържането на тези съоръжения. Сигурно няма да кажа нещо, което не знаете, че всички тези съоръжения, които „Напоителни системи” са длъжни да стопанисват, да експлоатират и поддържат в добро състояние, така че да предпазват населението, населените места, нивите на хората, са в абсолютно критично състояние. Само това, че няма валежи като през 2006 година, за които не искам да се сещам, все още не е случила някаква инфекция. Съоръженията ни са под всякаква критика, абсолютно всички обекти са в критично състояние, поради дългогодишното, в последните няколко години със сигурност невлагане на средства за тяхната поддръжка. Не искам да се сещам нито за Бисер, нито за Цар Калоян. С тази промяна се дава възможност поне да се възстанови това, което е било преди 2011 година, дружеството да получава екзестенц минимума, колеги, който е необходим за поддръжката на тези съоръжения, не става въпрос нито да се поддържат луксозно, нито да се надграждат, не става въпрос да се правят кой знае какви гигантски подобрения. Минимума, за да могат да изпълняват предпазната роля, с други думи да не се скъса дигата, да се скъса язовирната стена и да не направим бели. Това, което ние ще предложим и в същото време успоредно с това изменение на закона, което ще даде глътка въздух от към страна на национални средства да идват в дружеството и да преструктурираме дружеството във вид, в който то да може да се явява и като бенефициент по европейските програми. Не е тайна, че в новия програмен период има такива средства, не се ангажирам с номера на мярката, но има мярка, която е за подпомагане на хидромелиоративни съоръжения и структури извън стопанствата, което означава всичко, което е извън стопанството на фермера като главни напоителни канали, като водопроводи, тръбопроводи и други съоръжения свързани с водната инфраструктура могат да кандидатстват и да се подпомагат със средства от европейските фондове. В тази си форма, на всички тук е ясно, че е невъзможно, ние ще предложим търговска форма, в която дружеството да може да се яви като подходящ бенефициент и да може да използва за дейността си и европейски средства. С днешното предложение за изменение ще се подсигури известен национален ресурс, с идеята новообразуваното дружество да ползва и европейски средства и в края на крайщата догодина сектор „Хидромелиорации” да получава средства както от националния, така и по европейския фонд, с други думи казано – да сложим началото на възраждането на „Напоителни системи”, на тяхното укрепване.
Конкретно нашите предложения по повод изменение и допълнение на Закона за водите, всъщност те само конкретизират и прецизират основните текстове, които са заложени в ЗИД от гледна точка на параметри, конкретни срокове, конкретни ангажименти, и всъщност детайлизират и конкретизират предложенията на народните представители. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, аз лично ще подкрепя проекта за изменение, но искам да отбележа два факта. Голяма част от дейностите по опазване, превенция от наводнения или отводняване, има практика „Напоителни системи” да ги отдават на външни контрагенти. Ако изискам една справка от „Напоителни системи” ще видите, че последните няколко години, не само по време на ГЕРБ, а и преди това, близо 90 % от дейностите по възстановяване и отводняване ги дават на външни контрагенти. За мен това е един от проблемите, които ще създаде така направената поправка, затова обръщам внимание на министерството като принципал на предприятието да обърне сериозно внимание на тази част от дейностите.
Другият ми въпрос. В проекта за Закон за водите, който се гледа в предното Народно събрание, направих едни поправки, въпреки, че не ни стигна времето да приемем закона, той мина на първо четене, там направих едни предложения, господин заместник-министър, госпожо председател, които ще се опитам между първо и второ четене да ги предложа, това са промени свързани с т.нар. динамични запаси или наносни отлагания в коритата на реките. В момента изземването на тези наносни отлагания бих казал е вкарано като функция по опазване и превенция от наводнения в дейността на „Напоителни ситеми”. По Закона за водите има право, не чрез концесия, а чрез разрешение да се отдават на външни фирми или юридически лица изземването на тези наносни отлагания. Всички знаем, че тези наносни отлагания са един динамичен запас. Той никога не може да му се определи кубатурата, ако не бъде депониран на външно депо. Всички фирми, които имат такъв тип разрешения злоупотребяват с този тип разрешения, ако са да речем 5 хил.кубика те изземват до 30 хиляди и в повече даже. Това, което предложих между първо и второ четене в комисията, тогава Закона за водите го гледаха в Регионалната комисия, тази дейност да се отдаде на една междуведомствена комисия на областно ниво, да няма право изземването на наносните отлагания и ползвателя на наносните отлагания да бъде юридическо лице. Тогава в закона предложих да бъдат възлагани от областния управител, изземването и депонирането, и депонираното количество наносни отлагания да бъде продавано по процедурата по ЗОП. И да бъде създаден фонд, който да е такъв фонд за превенция от наводнения и отводняване. Идеята ми е, че парите, които ще се съберат от такъв тип дейности може да бъдат ползвани именно за подпомагане на „Напоителни системи”. И правя това изказване, за да чуя становището и на министерството, а ако има и представители на Министерство на околната среда и водите, би било полезно да чуем и тях. Има ги текстовете готови, мога да ги предложа между първо и второ четене.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател, колеги, колеги, ако нещо поставяше България в миналото като водеща аграрна страна в голяма степен това беше благодарение и на отлично изградените хидромелиоративни системи, и ако нещо против държавата беше направено в годините на демокрация то беше унищожаването в голяма част точно на тези съоръжения и системи. Не може да има бъдеще и перспектива за отрасъла, ако няма помощ от държавата в този случай. И аз искам заедно да подкрепим идеята на проекта и заедно с това искам да бъдем единни в оценката за дейността на министъра и политическото ръководство на Министерство на земеделието в желанието да се възстановят напоителните системи на едно ниво, което те заслужават да имат и да намерим най-правилния механизъм за подкрепа както с държавни средства, така и за възможности за усвояване на средства от европейските фондове. Тук ми хареса термина „възраждане” на системата, който господин Абазов използва и ние трябва да го имаме като главна задача и даже мисля, че малко сме се забавили да гледаме този проект на закон, в седмия месец на нашето управление. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, колеги, въпросът ми е във връзка с това, което каза колегата Жоро Андонов. Тук в една от точките, втора точка се говори за водно стопански съоръжения, които са публична държавна собственост. Второто тире е корекция на вътрешни реки. В тази корекция на вътрешните реки влизат ли корекциите, които имат по Закона за водите, областните управители? Какво имам предвид? Областният управител и неговата администрация нямат нужния капацитет да управляват тези процеси. Второ, нямат бюджет, ако сме искали такива мероприятия са били през междуведомствената комисия, така че бих се радвал да ми отговорите на този въпрос, защото това са не малко километри. И обикновено това са съоръжения, които са близо до малки населени места, които имат пряко отношение към последствията от природни бедствия. Благодаря.

БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, знаех си, че дебата ще стане глобален, защото когато говорим на темата „вода” няма как да се ограничим в този закон, в този член, в този текст, защото лично аз този дебат го водя от осем години и знам, че винаги става така. Вярно е, не може да се отдели.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Само едно допълнение, какво казваме за териториите, които са публична общинска собственост? Не съм убеден, че те имат капацитет за поддръжката на тези съоръжения, така че глобално трябва да се гледа на въпроса.

БЮРХАН АБАЗОВ: Аз ще продължа тази ваша мисъл точно в този аспект. Когато говорим на темата „вода” няма как да отделим водата, която протича през населеното място, където протича през коригирани участъци, които са задължение на „Напоителни системи” и когато си върви просто реката или водосбора, където отговорността е на областния управител. По тези въпроси много дълго сме спорили и когато имаше идея да се направи всеобхватно законодателство, да не ги дели и отговорността за водата да е една, тази идея също не ми е чужда, но когато говорим за определени сектори и за определени ангажименти, разбирате, че населеното място, което е ангажимент на кмета, там „Напоителни системи” няма как да бъдат ангажирани, както и никой друг. Когато обаче върви въпросната вода през коригирани участъци или през участъци, които имат изградени диги и съоръжения там отговорността е изцяло и само на „Напоителни системи”, а когато върви в други райони там отговорността е на областния управител. Това, което каза господин Андонов също е вярно. Но ако ние дебатираме всеобщо темата „вода” ние ще трябва да направим изменения в поне пет-шест закона и да дебатираме поне още пет-шест месеца, темата е сложна. И колкото повече разсъждаваме, става още по-сложна, затова мисля, че с този ЗИД се цели да се направи първата стъпка, да се осигури един минимален финансов ресурс на „Напоителни системи”, които поне да заздравят предпазните съоръжения, за които отговорността е тяхна. След това, за водните течения, за изземване на наносите, за масите, за това, което казвате и темата става огромна. Аз лично съм присъствал на много такива дебати. Но ако трябва да решаваме неща, според мен не пречи да ги коментираме общо и глобално, но ако трябва да ги решаваме трябва да става стъпка по стъпка, ЗИД по ЗИД. Това което днес се предлага е да дадем възможност на „Напоителни системи” да вземе глътка въздух, за да може да стабилизира тези предпазни съоръжения и след това може да обсъдим промени и в други закони, които касаят темата „вода”. Благодаря.

ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Не беше лошо да има представители на Министерство на околната среда и водите, защото стопанисването на част от язовирите, някои са общински, някои държавни, всички институции имат отношение към тях и във връзка с Цар Калоян, понеже е в моя избирателен район ще ви кажа, че там „Напоителни системи” нямаше никакви ангажименти. Всичко на практика беше общински ангажимент и в момента трябва да ви кажа, че водоемите, които бяха част от причините да се случат онези събития, те все още с разцепени стени и все още по тях не са извършени никакви инженерни мероприятия. И ако нещо се получи пак такова, един такъв валеж, не искам да си представям какво би се случило, защото самото предназначение на тези два водоема е било да стоят празни, за да поемат евентуално водата от огромния водосбор, който е в региона.

ПРЕДС.СВЕЛТА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Раева.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз първо ще започна с въпросите, които задаваха господин Василев и господин Андонов, само ще маркирам някои неща, тъй като днешното изменение на Закона за водите касае само финансовата част и не касае Министерство на околната среда и водите.
Господин Василев, вие имате голяма правота по отношение на това, че закона не регламентира ангажиментите на общините и в повечето случаи, аз като бивш изпълнителен директор на това дружество, мога да ви кажа, че се получава следния парадокс – „Напоителни системи” колкото и оскъдни средства да притежават си поддържат съоръженията, но за съжаление в общините няма нужните специалисти, първо, не отделят нужните средства и не поддържат съоръженията, които са им вменени със Закона за общинската собственост. И много често се получава като в Цар Калоян. Тогава язовирите не са били източени предварително и при прииждане на високите води, отдадени под наем за риборазвъждане, на концесии, там си позволяват общините за по 30 години да ги отдават, докато „Напоителни системи” това не може да го прави и се получава парадокса, че са в аварийно състояние голяма част от язовирите, които са общинска собственост, те не се поддържат, не се преглеждат, не се източват предварително и след скъсване на стената голяма част от съоръженията на „Напоителни системи” поемат тези водни потоци. На много места това сме го преживявали, ако си спомняте в Перник имаше един язовир със скъсана стена, тогава „Напоителни системи” поеха потоците, за да не се наводни половин София. За съжаление органа, който упражнява мониторинг е „Басейнова дирекция”. Много често „Басейнова дирекция”, особено през последните четири години изобщо не изпраща специалисти на оглед, на контрол и на предписания как точно трябва да бъдат поддържани тези съоръжения.
По отношение на господин Андонов. Вие сте много прав, колега, имаше външни възлагания на тази дейност на „Напоителни системи”, точно по отводняване и почистване на речни корита и това беше точно във вашия избирателен район, точно във вашия мандат, един милион лева се отпуснаха на една много близка вам фирма.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Нали се спряха.

ПЕТЯ РАЕВА: Спряха се след нашата намеса, защото вдигнахме голяма патардия по този въпрос, както и да е, зададохме въпроси на министър Найденов. С удоволствие, госпожо Танева, ще викнем Мирослав Найденов. Само тогава е имало външни възлагания, преди това, господин Андонов, външни възлагания на тази дейност не е имало, защото имаше персонал на „Напоителни системи”, на който се плащаше заплата. Когато аз бях директор това бяха 2300 човека, които изпълняваха тази дейност, имаше механизация и цялото това нещо се поддържаше и дружеството беше и на печалба. А за наносните отлагания също сте прав, но „Напоителни системи” за съжаление там има единствено и само един съгласувателен режим. Тези разрешения за отнемане на наносните отлагания се дават от Байсейнова дирекция, там е проблема. Басейнова дирекция дава съоръженията, които се стопанисват от „Напоителни системи”, „Басейнови дирекции” са към МОСВ, „Напоителни системи” е към земеделието. От много време имам предложения да се регламентира в един закон, но това е изключително сложна дейност, която трябва да е регламентирана в по-обща рамка.
По отношение на настоящият законопроект, госпожо председател, аз искам да ви поздравя за смелостта след три годишна борба в тази комисия, където „Напоителни системи” бяха с цел разграбване и ликвидиране докарани до това състояние, за мен това е едно умишлено деяние от страна на хората, които отмениха този член от Закона за водите, за да може това дружество да се докара до състояние на ликвидация без да се мисли за бъдещето на напояването и отводняването, и затова ви поздравявам.
Както каза заместник-министър Абазов, в момента има изключително голяма опасност от бедствия, защото четири години тези съоръжения не са почиствани нито от дървесната растителност, нито от наносите, нито от боклуците, които има в тях, а трябва да ви кажа, че това е изключително бързо растяща растителност в корекциите на реките, в отводнителните канали, тъй като там има вода и за една година там става нещо страшно от растителност, пииждане на листа, шума и други боклуци, става подприщване и наводнения.
Предишните управляващи имаха изключително големия късмет да няма високи води, но не се знае тази година дали това няма да се случи, затова се надявам и населението да има късмет да няма високи води, тъй като в момента няма време, почистване на тези съоръжения може да стане само аварийно на местата, където има най-голяма нужда и затова са нужни изключително големи средства.
Още няколко неща искам да маркирам. Аз ще подкрепя законопроекта, дори ще направя изказване в Пленарна зала. Направих си труда да проверя какво е състоянието на дружеството в момента, защото това дружество със счетоводния отчет за 2008 година беше на печалба. Това дружество в 2008 средата на 2009 година също приключи на печалба първото шестмесечие и отделно в разплащателните сметки на дружеството бяха оставени 1 млн.лева. В момента дружеството, след справките, които съм получила, е на огромна загуба и с над 25 млн. задължения към различни субекти. Тъй като в момента не е това темата, ще предложа да гледаме това когато гледаме проектите за преструктуриране на дружеството, но искам да отбележа, че е пуснат сигнал в прокуратурата най-после за разграбването на дружеството и копаенето на тръбите, тъй като в дружеството са отбелязани около 4 млн.приход от тези тръби, по мои данни това са над 15 млн. само в материал, като съоръжения. Отделно са разграбени няколко помпени станции, това са Малък Преславец, Пясъчник и други. Виждам, че има даден сигнал в прокуратурата, след запитване от моя страна имало е възложен одит, има и възложена пълна ревизия каквото беше нашето желание. В по-нататъшен етап ще изискам информация за тези неща. Искам само да отбележа, че на 9 юли 2013 година са излезли препоръкии забележки от Европейската комисия и касаят бъдещото използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 година. Забележките имат отправна точка Споразумението за партньорство и голяма част от тези забележки на Европейската комисия касаят точно поливното земеделие в България и управлението на водните басейни и водните ресурси, затова аз ще предприема действия и ще ви моля вие най-вече, за да направим една стратегия, работна група ако трябва да се направи, стратегия за развитието на поливното земеделие в България. И ако има нужда от допълнителни регламентации между първо и второ четене съм готова да предложа, тъй като за този период 2011 -2013 година дружеството е в абсолютно нерегламентирано взаимодействие с тези обекти. Благодаря.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Само секунда, бях засегнат лично, затова. Форма на лично обяснение. Колежке, имало е възлагане на дейност на външни фирми и по ваше време, и по времето на Миро, и сега има. Мога да ви дам конкретни примери. Подписан протокол, фирмата на Селетим Газиев, поречието на р.Места, 380 хил.лева, фирмата на Иван Петров от Дупница, лично вие сте разписала протокола за назначаване на комисия за избор на изпълнител за възлагане на външна фирма, пари от междуведомствената комисия, ако трябва да влизаме в детайли, моля ви, да не си изкарваме кирливите ризи. По отношение на тази фирма, която казахте, че е много близка до мен, да, познавам управителя, фирмата беше избрана по същата процедура, за която аз апелирам, че не е правилна, но тъй като на Миро, предния министър не му беше много приятна тази фирма или имаше някакви сантименти, ви даде информацията на вас и започнахте да движите един констиративен процес. Но моля ви, да, лично е, защото госпожата свали темата на такова ниво. По отношение на наносните отлагания, да, Басейновите дирекции издават разрешенията, не казвам нищо лошо, но те са вменени като функция по опазване на въздействието от наводняване. Просто казвам парите да се дадат на „Напоителни системи”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще се разберете, колеги. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, предлагам, тъй като всички се обединихме около това да подкрепим законопроекта, наистина темата „Напоителни системи” е изключително важна и не случайно работата на настоящата комисия в 42 Парламент започна с изслушване на министъра на земеделието и храните във връзка с дейността и състоянието на „Напоителни системи”. Сегашният закон за изменение и допълнение касае точно това, както и господин Абазов каза, донякъде да оправим тези бакии, които през последните три години бяха, всичко това, което беше надробено, за да може „Напоителни системи” да бъде стабилизирано, хората, които работят в „Напоителни системи” най-малкото да могат да си получават заплатите. Оттам нататък предстои много работа както с изменение на други закони, така че предлагам да прекратим дебатите, да подкрепим законопроекта и да продължаваме нататък. Благодаря.

СПАС ПАНЧЕВ: Има процедура, длъжни сме да я спазим, но ако сме кавалери да дадем възможност на госпожа Танева да си зададе въпроса и да гласуваме процедурата.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Панчев, благодаря госпожо председател. Както разбрахте, нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта, най-вече защото се справедлив. Аз имам следния въпрос, този законопроект не питам дали е съгласуван с Министерство на финансите, защото и да не е, ние ще го подкрепим. По повод вече приетия бюджет за следващата година приемането на този законопроект ще окаже ли влияние, или по-скоро как ще се приложи при условията на приет бюджет за 2014 година, просто видях господин Сеньов тук, затова исках да задам този въпрос.
И вторият ми въпрос, господин Абазов, предвид приетата водна стратегия, между другото консенсусно, в края на миналия мандат се предвижда преструктуриране на „Напоителни системи”, което смятам, че всички сме съгласни, че трябва да се случи, кога го предвиждате като пакет от законодателни мерки, които да се предложат за преструктурирането на „Напоителни системи”.

ДОБРИН ДАНЕВ: Аз също подкрепям законопроекта, но мисля, че финансирането на „Напоителни системи” решава част от проблема, който коментираме, а именно превенцията, защото давам един пример, по поречието на Русенски Лом собствеността както каза колежката е и общинска, и на „Напоителни системи, а и с грешен план за земеразделяне има възстановена собственост на частни собственици на земя по поречието, включително и дигите. И когато се кандидатства с проект за превенция възстановяване на съоръженията, тези три вида собственост не дават възможност за реализацията на проекта, а именно при преструктурирането на „Напоителни системи” да се мисли така, че собствеността на съоръженията да премине изцяло към „Напоителни системи”, както и колегата каза – специалистите са там, общините нямат такива специалисти, за да извършват тези превенции и тези проекти, така че да се мисли и в тази посока.
БЮРХАН АБАЗОВ: От преди два месеца има заповед на министър Греков, в която са включени експерти както от Министерство на земеделието, така и от други ведомства, на които им е поставена задача за варианти за преструктуриране на „Напоителни системи така, че новосъздадените структури да са в състояние да бъдат подпомагани със средство както от националния бюджет, така и със средства от европейския бюджет, това им е задачата. Групата е почти към края на работата си, доколкото знам са се обособили няколко варианта на предложения за преструктуриране на дружеството и предлагам в първите дни на другата година да обсъдим предложенията на работната група, т.е. предложенията на министерството.
По отношение на това, което каза господин Данев, да, вярно е, има такива случаи, но за нас по-важно е господин Данев, да ситуираме структурата, която може да кандидатства, такива КВС, застъпвания ще се изчистят. Една от подзадачите на групата, която работи е при преструктуриране на дружеството, при сформиране на новите субекти, те да бъдат със строго определена собственост включена в капитала на новото дружество. Така че това, което казвате е подзадача на групата, където новосъздадения субект освен всички реквизити, които носи като вид субект по законодателството, вътре в него ще бъдат изрядно описани и активите, които придобива в изчистен вид, защото това се оказа много голям проблем на колегите от „Напоителни системи”, не всички активи на дългогодишното предприятия „Напоителни системи” имат документи за собственост. Това се явява един допълнителен проблем. С преструктурирането правим и това, което каза господин Данев, да им изчистим активите, за да могат те да са в състояние след като кандидатстват да не се яви пречка нито статута на дружеството нито пък в по-дребен детайл собствеността на актива, с който се кандидатства за някакво финансиране.
По конкретния законопроект има постъпили становища от Министерство на финансите, от Министерство на околната среда и водите, от Министерство на регионалното развитие, от Министерски съвет, в които най-общо всички тези ведомства подкрепят по принцип законопроекта, а забележките, които са дали са в смисъл на определяне на параметри, определяне на срокове, определяне на ангажименти, отговорности, детайлизиране на общата идея. По отношение на финансите господин Сеньов ще отговори точно на този въпрос, но една от бележките на Финансовото министерство беше, да се даде някакъв разчет за какви суми става въпрос, годишно. Колегите от „Напоителни системи“ са работили по този въпрос. Аз имам спомени от преди какви средства получаваше „Напоителни системи“ от държавния бюджет по този ред, който искаме да възстановим, ако не бъркам в годините бяха от порядъка са 8, 10,12, 15 млн., това е минимума, който е нужен на тези публични активи, на тези защитни съоръжения, които предпазват от наводнения всички нас да бъдат поддържани и по този начин този сбъркан модел, по който е натоварено едно чисто търговско дружество да поддържа едни съоръжения без да има никакъв ефект в приходната част, не че ще решим всички проблеми на „Напоителни системи“, това е първата крачка. Това е глътката въздух за „Напоителни системи“, за да могат да се стабилизират, даже не говорим за вървене напред, а само да се стабилизират, защото всичко, което досега се правеше с оскъдните приходни средства, които има дружеството да ги влагаме за поддръжката на тези диги и съоръжения не стигат. А ако нямаш необходимите средства нищо не правиш, една дига или я закърпваш или не, едно място да не закърпиш водата избила и прави същата поразия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Сеньов.

АСЕН СЕНьОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Танева, обръщам се към вас, защото от вас беше зададен този въпрос, който наистина е актуален и навременен, и правилно сте забелязала, че има нещо и по този въпрос ще дам следното разяснение. Така предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите наистина не решава финансовите проблеми на дружеството за 2014 година. Абсолютно ясно е, затова още преди това исках да взема думата, за да кажа, че този пропуск ще се опитаме да го изчистим, и не само ще се опитаме, тъй като тук малко по-особено стоят нещата. Закона за държавния бюджет за 2014 година вече е факт, там няма такива записани средства, но има заделени такива, общо в рамките на 640 млн.лева, които със съответните мотиви и със съответното допълнение към този законопроект ще искаме да се даде законово основание Министерство на финансите да ни даде необходимите средства, които касаят направени разходи от дружеството за предходните години. Иначе така законопроекта решава въпросите за години напред, но не и за 2014 година, та абсолютно правилна е вашата забележка. Аз и това предварително исках да кажа, че такъв малък пропуск ще искаме да го изчистим между първо и второ четене с едно допълнение към този законопроект, защото оставим ли дружеството без пари през 2014 година, както се изрази неговия изпълнителен директор „Ние ще сме умрели и през 2015 година няма да има какво да харчим“. Това е моя отговор. За да не се предоставят пари от Министерство на финансите на „Напоителни системи“ имаше две пречки, едната пречка, те казваха „Да, съгласно европейските регламенти това е държавна помощ“, не е държавна помощ, макар че го имаме написано черно на бяло от тях, но наистина това са средства, които се предоставят в обществена полза, и другото е, казват „Нямаме законово основание.“. Затова искам да ви помоля още сега да се приеме това предложение с това допълнение и да създадем законова възможност за 2014 година Министерство на финансите от тези средства, които са записани в чл.1, ал.2, ред четвърти 1.2. от Закона за държавния бюджет да бъдат предоставени.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря , господин Сеньов. Но при обсъждането на бюджета този въпрос беше поставен и останах с впечатление, че Министерство на финансите имат готовност да осигурят средства в новия бюджет при условие, че имат законовата рамка, която към него момент не беше налице. Но тогава в дебата стана ясно, че такива средства могат да отделят и че са необходими.
Колеги, предлагам да приключим дебата и да гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от народни представители, който е „за“ моля да гласува.

„За“ – 18 гласа „Против“ - няма „Въздържал се“ – няма
С 18 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ законопроекта се приема единодушно.
Благодаря, закривам заседанието.


/Заседанието беше закрито в 16,30 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





72 450 знака