1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31.07.2013 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 24

На 29 януари 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31.07.2013 година.
2. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков в съответствие с чл.26 от ПОДНС.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***
/Гости на заседанието: по точка 1 – Пламен Лазаров, заместник-изпълнителен директор на БАБХ, Нели Манчева, БАБХ, Николай Роснев, началник отдел в БАБХ, Дафинка Грозданова, дирекция „Здравеопазване на животните” МЗХ, Тодор Тодоров, дирекция „Здравеопазване на животните” МЗХ, Марияна Николова
По точка 2 – министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков/

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем! Имаме кворум. Дневният ред, който ви е предложен е както следва:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерски съвет на 31.07.2013 година.
2. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков в съответствие с чл.26 от ПОДНС.
Вчера ви е изпратено по пощата предложението за работен доклад, там докъдето нещата са изчистени и могат да бъдат гласувани. Може би не е съвсем обичайно, но предлагаме на различни заседания, според степента на готовност да приемаме текстовете, предвид факта, че закона е обемен. Работната група работи два месеца и половина – три и материалът е в съответствие с изискванията и изразените становища в пленарна зала, че законопроектът е доста обемист, затова да се направи необходимото той да придобие работен вид, да се намалят текстовете, които не е необходимо да бъдат в закона, да се редактира така, че да се постигне едно по-добро прилагане. Това, което ви е предложено е вариант на работната група с участие на експерти, специалисти от Агенцията по храните. Предлагам да започваме.

Подлагам на обсъждане и гласуване наименованието на закона „Закон за защита на растенията”, наименованието на „Глава първа Общи положения”, наименованието на „Раздел I Предмет”, комисията подкрепя по принцип текста на чл.1 и предлага редакцията, наименованието на Раздел II, и чл.2 на вносител.
Има ли въпроси, становища? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложенията се приемат.

По чл.3 има предложение на н.п.Тунджай Наимов и н.п. Хами Хамиев.
Заповядайте!

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Ние оттегляме предложението си за чл.3.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението се оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на чл.3 и предлага редакция. Становища? Няма. Подлагам на гласуване текста на чл.3 с редакцията на комисията.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.4 има предложение на н.п.Тунджай Наимов и н.п.Хами Хамиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл.4 и предлага редакция. Изказвания, становища? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.5 отново има предложение от н.п. Тунджай Наимов и н.п.Хами Хамиев.
Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Оттеглям предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предложението е оттеглено.
По чл.5 има редакция на комисията. Изказвания, предложения? Няма. Подкрепяме текста на вносителя за чл.5 с редакция на комисията.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.6 отново има предложение на н.п.Тунджай Наимов и н.п. Хами Хамиев. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.6 и предлага редакция.
Имате думата, господин Лазаров.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Имам бележка по чл.6, ал.1, т.10, трябва да има регистър, „лицата, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти” и това ще стане една задължителна растително-защитна дейност, т.е. ще трябва да регистрираме над 300 хил.земеделски производители, което няма никакъв смисъл.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Какво предлагате?

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Да отпадне.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това кореспондира с директивата, за регистъра.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Директивата не ни задължава да правим регистър.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да гласуваме редакцията на комисията за чл.6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.6, приема по принцип предложението на н.п.Тунджай Наимов и н.п.Хами Хамиев и предлага редакция на комисията. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.7 няма предложения, има редакция на работната група. Има ли предложения? Няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.7 и предлага редакция на комисията. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл.8 комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на системното му място в чл.7.
Който е съгласен чл.8 да отпадне, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора „Контрол на икономически важни вредители”. . Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията предлага чл.9 да отпадне. . Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.9 отпада.

Подлагам на гласуване предложението на комисията да се създаде нов чл.8, текста на вносителя за чл.10, който става чл.9 с редакция на комисията. Има ли изказвания? Няма. . Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложенията се приемат.

Чл.11 – комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното си място в чл.8 . Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.11 е отхвърлен.

По чл.12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.12, който става чл.10; комисията подкрепя текста на вносителя на чл.13 с редакция на комисията, който става чл.11.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията предлага да бъде отхвърлен чл.14, тъй като е отразен на системното му място в чл.11. . Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.14 отпада.

По чл.15 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.15, който става чл.12.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията предлага чл.16 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на неговото систематично място в чл.12, предлага и чл.17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл.12.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.16 и чл.17 отпадат.

Член 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.18, който става чл.13. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.19 има предложение на н.п. Тунджай Наимов и н.п.Хами Хамиев. Комисията подкрепя предложението, подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.19, който става чл.14.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.20, който става чл.15.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията предлага чл.21 да бъде отхвърлен.
. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.21 отпада.

Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел I, подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.22 и предлага редакция на комисията, който става чл.16.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Чл.23, комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл.23, който става чл.17.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.


Комисията предлага да се създаде нов чл.18, който ви е представен. Има ли изказвания? Няма. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.24 има предложение на н.п.Тунджай Наимов и н.п.Хами Хамиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.24, подкрепя предложението на народните представители в частта по т.1 и предлага редакция на чл.24, който става чл.19.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията предлага да се създадат нови чл.21 и чл.22, които са ви представени в редакция на комисията.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.25 и предлага да бъде отхвърлен. Има ли изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.26, това е текста свързан с делегиране, има предложения на н.п.Десислава Танева, н.п.Цвета Караянчева и н.п.Владимир Иванов относно делегирането и предложение на н.п.Светла Бъчварова и група народни представители чл.26 да отпадне.
Има ли становища, изказвания? Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние изключихме кръга от лица, на които може да се делегира. Виждам, че вашето предложение е да се отмени изцяло текста. По принцип и ние имахме подобна философия, когато дебатирахме за първо четене. Въпросът ми е оттук насетне в текста на закона, тъй като нямаме цялата част, вие в друга редакция, в друг текст делегирането връщате ли делегирането, с друга редакция или не?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, делегирането не се връща.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава сме съгласни с отпадането.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттегляте ли си предложението?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, оттеглям предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, предложението е оттеглено.
Подлагам на гласуване – комисията не подкрепя текста на чл.26 на вносител, подкрепя предложението на н.п.Светла Бъчварова и гр.н.п. и предлага чл.26 да бъде отхвърлен.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.26 е отхвърлен.

Комисията предлага след чл.21 да се създаде наименование „Раздел II Фитосанитарен контрол на територията на страната, при внос и транзитно преминаване, при износ и реекспорт”, съдържа в себе си три раздела.
Който е съгласен с наименованието на раздел втори, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Член 27 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.27, който става чл.22; чл.28 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на комисията, който става чл.23.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл.29 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен. Становища? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл.30 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл.30, който става чл.24; чл.31 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на комисията, който става чл.25. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл. 32 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.32 е отхвърлен.

За чл.33 – комисията предлага чл.33 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен по принцип на систематичното му място в чл.18; комисията не подкрепя текста на чл.34 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на чл.35 и предлага да бъде отхвърлен.-
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.33, чл.34 и чл.35 са отхвърлени.

Чл.36 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 36 също да бъде отхвърлен.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.36 отпада.

По чл.37 има предложение на н.п.Десислава Танева, н.п.Цвета Караянчева и н.п.Владимир Иванов. Комисията по принцип подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на чл.37 на вносител и предлага да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.37 отпада.

По чл.38 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен; чл.39 – комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл.20; чл.40 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен; чл.41 – комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното им място в чл.21 и чл.42 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема и чл.38, чл.39, чл.40, чл.41 и чл.42 отпадат.

Раздел II – комисията не подкрепя текста на наименованието и предлага да бъде отхвърлен, тъй като вече имаме раздел втори, този раздел влезе в общото наименование. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Член 43 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.43, който става чл.26. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.44 има предложение на н.п.Десислава Танева, н.п.Цвета Караянчева и н.п.Владимир Иванов. Комисията по принцип подкрепя предложението, по принцип подкрепя текста на вносителя и комисията предлага редакция на чл.44, който става чл.27.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Член 45, отново има предложение на н.п.Десислава Танева, н.п.Цвета Караянчева и н.п.Владимир Иванов. Комисията не подкрепя предложението, подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на комисията за чл.45, който става чл.28.
Тук искахме допълнителна информация и тя беше свързана със ситуация, в която трябва да се реагира незабавно. Господин Роснев, имате думата.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Тук говорим за карантинни вредители, т.е. вредители, които за първи път се появяват на територията на страната и биха застрашили селскостопанското производство на дадена култура. Мерките, които ние предприемаме незабавно са ликвидиране, унищожаване на наличната продукция и съответно наблюдение. Нямаме време да чакаме някакво обжалване на това, което сме решили и сме предприели. Имаме случаи, когато тези дела продължават по две години, ние не може да чакаме и да държим продукция, която е заразена с карантинни вредители, за да се ликвидира дадено огнище.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви разбирам, но вие нали разбирате какво означава едно ваше решение да бъде унищожена продукция за съответния земеделски производител като хипотезата на чл.28, ал.1 е дори „когато има съмнение”, а вие винаги може да имате съмнения. Защото пише „или има съмнение или бъде установена”. Това означава, че дори да имате само съмнения в лицето на контролния орган като извършва проверка, може да се вземе решение да се унищожи продукцията и това решение да не може да бъде обжалвано и да спре изпълнението.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Няма унищожаване на продукцията „при съмнение”, поставя се под карантина без да може да се използва за каквото и да е, в срок до една седмица се извършва съответния анализ, доказва се и когато се докаже наличието на карантинния вредител, тогава се предприемат мерките.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Има се предвид административен акт.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Административния акт е първоначално предписанието. Няма унищожена продукция само „при съмнение”, трябва да има акт на лабораторията с доказан резултат.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, ще оттеглите ли предложението си?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, оттеглям предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Гласуваме редакцията на комисията за чл.45, който става чл.28.
Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Чл.46 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.46, който става чл.29. Въпроси?

СПАС ПАНЧЕВ: Какво значи „всяко лице”?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Роснев, ако обичате да разясните по чл.29 на господин Панчев.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Това е текст, който директно е вкаран от директивата и вменява задължение на всеки един собственик, който установи някакъв непознат вредител или карантинен вредител незабавно да уведоми съответната областна служба. И съответно мерките, които се предприемат от областните служби. Мисля, че е абсолютно нормално, тъй като ние нямаме капацитета да погледнем навсякъде, всичко. Повечето вредители по този начин са установени – собствениците и алармират за нещо специфично.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Който е съгласен с редакцията на чл.46, който става чл.29, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.47 отново има предложение от н.п.Десислава Танева, н.п.Цвета Караянчева и н.п.Владимир Иванов, което комисията не подкрепя. Подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.47, предлага редакция на комисията и чл.47 става чл.30.
Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Аз мисля, че единствено, тъй като тук са дадени в ал.1, когато се установи зараза от карантинен вредител какви мерки се вземат. Единствената мярка, която се взема явно при очеизвадно застрашаване на хората или животните е точка 4, нали така? Унищожаване на растения, растителни продукти и други обекти, т.е. следва обжалването да не спира изпълнението само относно т.4, а за другите, примерно поставяне под карантина на растения, защо да не може обжалването да спре изпълнението, няма непосредствен ефект да застраши живота и здравето.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Това, което е поставено под карантина е заразено, то е заразено. Да, мерките са четири, но ние поставяме под карантина нещо заразено, с доказана зараза. В параграф 1 „при установяване на зараза”, те са заразени. Една част от тях може да унищожим, една част може да третираме по химически начин, примерно почвата може да я поставим под карантина и години да не се използва. Всичко това е под карантина с установен, доказан вредител.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Примерно, забрана за засяване, засаждане и размножаване на растения, не виждам логика нейното обжалване да спира изпълнението, защото на практика няма непосредствена опасност, ако тази забрана влезе в сила след като мине съдебен процес. Следващите мерки, които са по-тежки, защото това е въпрос на риск на самия земеделски производител, които са по-тежки, обжалването няма да спре изпълнението. И ако земеделеца на риск продължи да засее, защото е обжалвал, ако след това по следващия ред по-тежките мерки се наложат, вече обжалването им няма да спре изпълнението. Искам да кажа, че нашето предложение, ако не се приема следва не се приема по отношение на т.4, което е крайната мярка, а за всичко останало, ако се наруши и вие установите последващи мерки се минава към т.4, то не спира изпълнението.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Мисля, че не бива да допускаме селскостопанските производители да използват, примерно, една площ, която е с установена зараза и е поставена под карантина, примерно, ако делото се води две години, тази площ, която е поставена под карантина от нас, той ще може да я използва, т.е. ще заразява нова и нова продукция. Не би трябвало да му даваме тази възможност.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Колеги, тук нещата са много сериозни, необходимо е такава мярка да съществува и не бива да се колебаем. Строгостта на закона трябва да я има, в случая е спазена и мисля, че трябва да бъде подкрепено.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, колегите щом смятат, че трябва да подкрепим и аз ще се съглася с тях.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттегляте ли предложението си?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, оттегляме предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Точка 2 от чл.30 „Забрана за засяване, засаждане и размножаване на растения”. Растения не могат да се засяват. Трябва да се направи поправка.

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Сеят се семена, засаждат се и се размножават растения. Има определение на понятието „растение” и то е взето от Международната конвенция по растителна защита и не сме го изменяли.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Не знам откъде е взето, но е неправилно.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: „Забрана за засяване на семена, засаждане и размножаване на растения” и става ясно.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Гласуваме редакцията на чл.47 с предложението на проф. Теохаров, като чл.47 става чл.30.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Член 48, по принцип се подкрепя текста на вносителя с редакция на комисията, който става чл.31.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

По чл.49 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.49 да бъде отхвърлен.
За наименованието на „Раздел III” комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като неговото съдържание е отразено в Раздел II.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Член 50 – комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл.50, който става 32.
Който е съгласен моля да гласува.
„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл.51 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Член 52 – подкрепя се по принцип текста на вносителя с редакция на комисията и чл.52 става чл.33; чл.53 – подкрепя по принцип текста на вносителя и се предлага редакция на комисията за чл.53, който става чл.34; чл.54 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, предлага редакция на чл.54, който става чл.35.
Да, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Имам един въпрос. В чл.50, който става чл.32, ал.5 „при осъществяване на фитосанитарния контрол в едно с проверките могат да се извършват с намалена честота”, какво е имал предвид вносителя?

НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Имаме предвид, че в директивата за фитосанитарен контрол има такава глава, в която могат по наше решение и след като уведомим комисията да редуцираме броя на проверките, които се осъществяват по граничните пунктове, т.е. за стоки, при които не сме установявали зараза за период от време може, да, има такава методика, след като уведомим комисията да намалим на 50 % контрола, който се осъществява. Да го има заложено в закона, за да може да го въвеждаме. Досега не сме го въвеждали, поради факта, че го нямаше в предишния закон.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси? Да, госпожо Танева?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В чл.52, който става чл.33, ал.2, т.4 „разпорежда унищожаване на цялата пратка или на отстранени части от нея”, предполагам, че става въпрос за отстранените части от нея, които са по т.3, нали? Защото няма друг ред за отстраняване.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Или на цялата пратка, или на отстранените от нея части, да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но има т.3 – разпорежда отстраняване на заразени части от пратката.

ГЕОРГИ СТОЯНОВ: А другото е – унищожаване.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Или на отстранени части от нея” или трябва да сложим „разпорежда унищожаване на цялата пратка или на отстранените по т.3 части от нея”, което е по-резонно, така не се разбира.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да гласуваме за чл. 52 с редакция на комисията и става чл.33 с направената редакция в т.4; чл.53 с редакция на комисията за чл.53, който става чл.34; чл.54 с редакция на комисията, който става чл.35.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Наименованието на Раздел IV – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл.55 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.55, който става чл.36.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

За чл.56 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.56 да бъде отхвърлен; чл.57 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.57 да бъде отхвърлен; чл.58 – комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.58 да бъде отхвърлен. Въпроси? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” предложението се приема.

Комисията предлага след чл.36 да се създаде нова Глава IV с чл.37-43. Глава четвърта „Активни вещества, антидоти, синергисти и коформуланти”.
Предложението на комисията е продиктувано от последователността, в която този раздел се разглежда в директивата и нейното систематично място е отразено в раздел „Растителна защита”. По принцип тази глава е била раздел от следващата „Препарати за растителна защита”, но тъй като в директивата тази глава е в частта „Растителна защита” комисията предлага тя да бъде на мястото, на което се намира и в директивата.
Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Първият ми въпрос е относно чл.38, ал.1, говорим за новата глава. Искам два въпроса да уточним, първо по чл.38, ал.1 за условията и реда, при които държавата участва в процедурата по одобряване, подновяване и преразглеждане на активно вещество. Пише, че се определя в наредба на министъра на земеделието и храните. Тази процедура не е ли описана в Регламент 1107/2009, тъй като това е процедура, при която ние като страна участваме в одобренията на изредените тук вещества антидоти, синергисти. Ние няма как с наредбата да направим друг ред, освен описания в регламента. И не мисля, че трябва да препращаме към наредба, защото като държава спазваме регламента. Или да се добави – наредба съгласно регламент еди-кой си.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: По принцип съм съгласен със забележката ви, госпожо Танева, мисля, че тук трябва да се цитира текста от регламента. Според мен има и една друга слабост, доколкото аз знам, не съм юрист, аз съм агроном, но доколкото знам реда се определя в наредба, а условията трябва да се определят в закон.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако трябва да бъдем съвсем точни условията ги определя регламента, а реда – закона. Тук не знам защо се препраща към наредба, но мисля, че всичко е разписано в регламента и не звучи сериозно да препращаме, след като регламента задължава Република България как да процедира.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Във всички случаи ще има неща, които трябва да се кажат в наредбата, защото замия регламент не е подробен.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен тогава го препратете – се определят съгласно еди-кой си член от регламента.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Съгласен съм.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако има сериозни възражения по начина, по който е изписано, да спрем до тук и следващия път да продължим с Глава четвърта.

/На заседанието влиза министъра на земеделие и храните проф.Димитър Греков./

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, по-добре да приключим без да гласуваме. Искам да поставя още един въпрос по един член, по който ако няма по-нататъшни редакции няма как да го подкрепим.
Добре дошъл на министъра на земеделието и храните!
Да поставя и втория си въпрос, за да може до следващото заседание да предложат друг вариант за решаване. За чл.38 се уточнихме.
Член 41, става въпрос за неодобрени активни вещества. Никъде до момента в текста на закона, говорим само за процедура, при която се одобряват вещества, с които после се оперира на пазара, вещества и други специализирани термини, тук за първи път имаме неодобрени активни вещества и то ред, по който…няма и написан ред, а направо имаме условия, при които те се внасят или въвеждат за производство, ако са предназначени за износ, нещо което не може впоследствие да се контролира. Само ал.2 прочетете „Неодобрени активни вещества се произвеждат ако са предназначени за производство на територията на страната на продукти за растителна защита, предназначени за износ.” Нали си представяте, че ако има такова производство кой ще контролира от 100 кг произведено, дали е 100 кг произведеното и дали то се изнася? „Производство на неодобрени активни вещества се допуска и с цел износ.” Категорично смятам, че трябва да отпадне тази ал.2. Няма никаква възможност, ама абсолютно никаква Българска агенция по безопасност на храните на оператори, които произвеждат такива вещества да контролира вида на произведеното количество и дали то остава на територията на страната или се изнася.
Много е притеснителен текста, защото на практика това дава възможност на нашия пазар да влязат за употреба неодобрени активни вещества или такива от трети страни и с този текст да заобиколим процедурите в Регламент 1107. Категорично.
Ние със сигурност няма да подкрепим този текст, защото той ще отвори врата на практика да има паралелен пазар на активни вещества в България, който няма да бъде нито под контрола на агенцията, нито как да кажа, нито юрисдикцията на европейското законодателство, така да го кажа, защото за Европейския съюз по закона, който ние сме приели сме спазили регламента, но на практика това е една отворена врата, която няма абсолютно по никакъв начин как държавата в лицето на контролния орган Българска агенция по безопасност на храните да може да контролира това неодобрено активно вещество отива ли за износ, като под „износ” трябва да се разбира към трети страни, защото другото е вътреобщностна доставка. И най-вече няма как да контролирате производството.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Член 41, ал.1-3 са свързани. Имаме удостоверения за внос, след това го влагаме в производство и след това износ извън територията на страната. Това е някаква процедура, която се спазва при условие, че това активно вещество, все пак влизайки в страната то има удостоверение.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, тези удостоверения, госпожо председател, могат да бъдат само за транзит през страната. В някои страни, в които производствата са компютъризирани, с централно свързан софтуер с контролния орган може и да има възможност за контрол на това производство, но в България категорично няма. Да, те са свързани и всичко, което допуска възможност за производство, влагане на последващ продукт с цел износ това няма ние как да се съгласим, това е възможност на българския пазар да бъдат продавани продукти с неодобрени активни вещества. Веднага мога да ви дам пример. Ще се влага при една рецепта, такова разрешение ще издаде контролния орган, като влезе в завода – процента на влагане ще е друг и на практика по никакъв начин контролния орган не може да установи какво количество е произведено. За третия пазар ще отиде количество „х”, само че вътре ще има едно процентно съдържание на активно вещество, за вътрешния пазар ще остане другото. Категорично това е възможност за паралелна търговия с неодобрени активни вещества в страната. И аз ви предлагам тази възможност да отпадне от чл.41 и да предложите друга редакция.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Слушайки госпожа Танева човек може да се съгласи, но въпросът е друг. В Европейския съюз, държавите-членки произвеждат ли такива продукти, които не са одобрени? Явно произвеждат, явно изнасят. И ние да затворим производството си ли? Друг е въпросът, че трябва да има контрол, аз съм абсолютно съгласен, но затваряне на вратата, по който казвате, ще засегне някой наш производител. Нека да го оставим за следващия път и да бъде добре обмислено.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Господин Атанасов, не сте съвсем прав. Това е много голяма опасност. И в момента има зенкор, който е индийско производство, на една трета от цената, къде се пакетира и как се прави този зенкор? И метаброзин, т.нар. активно вещество.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Ако позволите само едно нещо искам да кажа. Като пример. В момента „Агрия” произвежда цинеп, който е не само неразрешен, а забранен като активно вещество, не за България, а за трети държави, той е разрешен като биоцид, разрешен е в трети държави и като фунгицид. Това е едно много сериозно производство за „Агрия”, много печелившо, което ако приемем този вариант, като логика госпожо Танева, съм съгласен с вас. Ние нямаме достатъчен капацитет професионално да осъществяваме този контрол. Но ако отидем към този вариант това означава, че ние полуунищожаваме „Агрия” с единственото, хайде да речем имат още две собствени производства, като синтез, говорим като синтез, производство на активно вещество, не като внос, не като въвеждане, а като синтез на активно вещество. На територията на България не е разрешен и те го изнасят в трети страни. Поставям го на вашето внимание този въпрос, да прецените и да решите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Става въпрос за внос, който се преработва и след това отива като износ, а не като производство, което имаме тук и отива за износ, тук вноса е водещото, удостоверение за внос имаме.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Това е в чл.42, а неодобрени активи вещества се произвеждат, в чл.41, ал.2, ако това го спрем както вие предлагате, това означава засягане на доста сериозни икономически интереси на „Агрия”, но пак казвам, вие решавате, аз само давам примера.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз в никакъв случай не искам да засегна нечий икономически интерес, но също така не искам и да се даде предимство на оператори, които не спазват правилата на европейските регламенти, и от това генерират много големи печалби, които не са справедливи. Не мога да ви репликирам по отношение на „Агрия”, но тогава трябва да има някакъв друг ред , но това, така написано означава свободен режим и то за регламент, за какво рецепиираме е без значение.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: По-скоро трябва да се помисли за сериозен контрол, но не за ограничаване, защото доколкото знам и в други държави-членки това съществува, произвежда се и се изнася.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, няма проблем, ако производителят е с монтиран софтуер, с он-лайн пряка връзка с контролния орган, както в митниците направиха за други стоки, давам го като пример, тогава няма проблем, защото няма как да се изкриви контрола, защото става в реално време и реален контрол. Тогава наистина няма проблем. Но в момента такива системи за контрол няма изградени и всичко това би довело до паралелен пазар на производства с неодобрени активни вещества.
Според мен да прекратим дискусията, да се помисли за процедура, която гарантира спазването на правилата, здравето и безопасността на хората, животните и растенията.

СПАС ПАНЧЕВ: Това е и моето предложение, госпожо председател, да прекратим дискусията и Глава четвърта да я гледаме следващия път.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, благодаря. Прекратяваме дискусията, в сряда ще продължим със следващите текстове. Доклад няма да се внася от днешното заседание, ще бъде един общ закон след като минем целия закон.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Госпожо председател, една молба. Разбрах от колегата от Агенцията за безопасност на храните, че е готова наредбата по чл.16, ако може и нея да ни я предоставят да се запознаем, защото целия фитосанитарен контрол върви по този ред и е добре паралелно с гледането на закона и наредбата да е тук.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Лазаров?

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Не виждам причина да не ви я предоставим.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Хубаво е да ни я предоставите, защото е важно какво пише в наредбата, защото препратките към нея са страшно много.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Още повече, че това на друго ниво ще се одобрява, няма никакъв проблем да го имате, разбира се.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Изпратете ни я да я видим, защото взаимодействието между нормативния и поднормативния акт е много важно.

ПЛАМЕН ЛАЗАРОВ: Ще ви я предоставим.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това ще бъде проект на наредба, тя все още не е факт.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Но дайте наредбата и да я сравним с това, което предлагаме като закон, и това все още не е закон, все още е в процес на производство.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Благодаря и на участниците в дискусията.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред – актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Греков в съответствие с чл.26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги от ГЕРБ, заповядайте с вашия пръв актуален въпрос.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, извинявайте, по какъв регламент ще работим – по два въпроса от група?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Благодаря.
Уважаеми господин министър, бих желала да ни разясните проблема относно решението на Европейската комисия от 13 декември 2013 година за удължаване на срока на забраната за търговия с живи свине от България по повод опасността от заболяването „класическа чума по свинете”.
Имаше разработен план от мерки, които трябваше да се предприемат, така че от 1 януари 2014 година тази забрана да отпадне и българските свинекомплекси, производители да могат да търгуват свободно. Това очевидно не стана, предполагам, поради причини, които следва вие в министерството да си изясните и отговорните лица за това да понесат съответната отговорност, по ваша преценка като министър. Удължаването на забраната е до 2017 година. Моят въпрос към вас е – предвиждате ли предприемането и какви мерки, относно отпадане на тази забрана, предприемане на план, какво ще включва той така, че пазара да не бъде ограничен за българските свинекомплекси, както знаем животновъдството е един от секторите с най-много проблеми в България, и това при всички случаи е нещо, което не са очаквали нашите производители.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Да, действително е така, госпожо Танева. Не са очаквали нашите производители тази забрана да бъде продължена. Един от подотраслите на животновъдството, конкретно свиневъдството, който бележи ръст през миналата година, не казвам последните 7-8 месеца, не казвам последните години, а миналата 2013 година е именно свиневъдството с 5-8 %. Започва да се увеличава производството на свинско месо в нашата страна.
Неочаквана беше за нас, и смятам неоснователна, тази забрана, която се наложи за нашата страна. Веднага след новогодишните празници съставихме комисия и вчера при нас и представителите на свиневъдите, за да обмислим варианти, по които можем да работим, да изискаме отново да се преразгледа, ако е в рамките на възможното това, тази забрана да отпадне. Но в крайна сметка ние трябва да видим какви са претенциите, мотивите за спирането, може би имат основание, не казвам, че комисията е издала забраната само заради това, че сме българи, да, България и Румъния, може би има някакви изисквания, които трябва да съблюдаваме и ако има забележки да отстраним нередностите. В момента за съжаление д-р Възелова отсъства от страната, но по-късно, след като разработим и се осведомим напълно за тези мотиви ще ви информираме, а също е за взетите мерки. Притеснително е за това, че в крайна сметка свиневъдството като подотрасъл е един от отраслите започва да дърпа напред и отговаря почти на всички изисквания, които са необходими в Европейския съюз. Има такива, които ще влязат по-нататък, да речем, да не се извършва кастрация на мъжките животни и някои други, но те все още не са влезли като изисквания. Но нашите свиневъдни комплекси, те са окрупнени, в повечето случаи отговарят на изискванията, да, става дума за износ на живи животни. Това мога да ви отговоря сега. В следващ момент ще ви информирам за предприетите мерки и мотивите, които са наложили това наказание.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин министър. Искам само пак да кажа, че имаше план за действие, с пакети от мерки, които трябваше да се приложат, за да може тази забрана да отпадне от 1 януари 2014 година и моят съвет е този план да го анализирате, и че някой не си е изпълнил задълженията по него, след като плана е бил съгласуван, консултиран, не е изпълнен, съответно забраната не е паднала и наистина ще е добре, след като предприемете план за действие с пакет от мерки, който да съгласувате и тази забрана да падне по-късно, ние да го видим в комисията.
По отношение на сектора, че в последните години бележи ръст, ако направим малко по-обстоен анализ, по принцип, на животновъдствата ще видим, че има някъде задържане или много малко покачване и при други животни, с месодайните крави е същото. И една от причините, според мен, са някои мерки, които се приложиха по отношение на допълнителни плащания на животновъдството, говоря включително и за хуманно отношение към птиците и свинете. И моят съвет към вас е или ако имате готовност да ни кажете тази помощ, която беше давана и миналата година, тя е част от петгодишен ангажимент, които поеха птицевъди и свиневъди, дали ще бъде продължена да се дава. Това е един от мотивите, за макар и плах, макар и малък, все пак задържане и ръст на тези производства.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Не сме отхвърлили екшън-плана от предишното правителство и не казвам, че не е адекватен или не е правилен, просто трябва да се допълни с онези мотиви, които са оспорвали този регламент, за да наложат тази забрана, но ние ще направим, даже мисля, че се работи, защото има издадена заповед за такава комисия, и ще ви информираме за това. Действително не е плах опит. Мисля, че това което се направи за животновъдството и дори плащането на тези 70 %, които достигнахме, хората отчетоха това, че действително е важно да получат навреме тези средства. Първият транш, който получиха от СЕПП беше за животновъдите, т.е. изплащаме и онези 30 %, които остават. Да, за хуманното отношение 48 млн. бяха дадени само за птицевъдите и свиневъдите. Хората са доволни, искат да имат гаранция и ние сме го направили, в новата програма ще има мярка за хуманно отношение към животните. Ще продължим тази традиция, за да може да се чувства грижата на държавата за тези въдства, свиневъдство и птицевъдство.
Иска ми се тази година, и ще го направим, да дадем по-рано плащанията за животновъдите, да изпреварим жътвената кампания, това беше предложение на животновъдите, ако има някъде фураж, който е с по-ниска цена или по време на жътвата, знаете че цената е по-ниска, да дадем малко по-рано и съвсем от кухнята, днес от финансовия министър поисках тези средства да бъдат дадени по-рано, за да може животновъдите да ги използват за по-ранно закупуване на фуражите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Данев.

ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, искам да задам въпрос към министъра, относно съществуващия проблем и казус, около два-три месеца, между Областна служба „Земеделие” гр. Русе и Института „Образцов чифлик” гр.Русе. Става въпрос за една земя, която е отнета от министъра от предходното управление, от института и за тази земя ОС „Земеделие” търси наем за три години назад. Ясно е, че института няма необходимите средства, за да заплати този наем, а и в бюджета не са заложени такива средства. От една страна. От друга страна мисля, че не е нормално държавата в лицето на Министерство на земеделието да търси този наем също от държавна структура и считам, че възможният вариант за разрешаване е със заповед на министъра тя да бъде преотстъпена за стопанисване от института, за да може да бъде решен този проблем. Възможно ли е това нещо да се случи, тъй като притеснението на ръководството на института е за това, че около 60 хил.лева трябва да се изплатят от института като наем за тази държавна земя. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Има съдебно решение, с което в крайна сметка земята остава за института, така че мисля, че трябва да отпадне това искане за наем, а и то не е наем. Последно се обжалва в съда.

ДОБРИН ДАНЕВ: Независимо от спора, който в момента се води ще трябва да има заповед от ваша страна за предоставяне на тази държавна земя за стопанисване на института, за да отпадне този казус.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Чакаме окончателното решение на съда, нали така?

ПЕНКО АТАНАСОВ: Мога ли да добавя нещо? Господин министър, каквото и да е окончателното решение на съда, вие сте в правото да предоставите земята на който и да е, това няма връзка с решението на съда. Тя е от държавния поземлен фонд, във вашата юрисдикция е. Вие може да не я предоставите на института, може на друг да я предоставите, говоря условно, въпросът е, че е била на института. Това с нищо не променя ситуацията, просто трябва да има ваш акт.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Ще се консултирам с юристите до къде сме стигнали и ще ви отговоря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, моят въпрос донякъде ще бъде продължение на въпроса на колегите.
Как виждате бъдещето на българската селскостопанска наука и като подвъпрос, в състава на Селскостопанска академия влизат някои държавни предприятия и институти и по наша информация между тези държавни предприятия и институтите съществува някакво напрежение. И как виждате преодоляването на това напрежение, и до кога би могло да се реши във времето? Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Има напрежение в Института по розата в Казанлък. Напрежението по-скоро се създава от помощния персонал и от вътрешно напрежение между стария и новия директор. В други институции, говоря за държавни предприятия към Селскостопанска академия и институти нямам сведения. Има различни анонимни писания, които са до мен.
Но другият въпрос, който касае бъдещето на Селскостопанска академия действително заслужава изключително голямо внимание. Аз няма да крия пред комисията, че това се обсъжда и на други етажи на властта, тъй като част от хората, особено от Института в Казанлък са предявили различни желания. Има писмо, с което искат да бъдат прехвърлени към БАН. Като казах – на по-високо ниво – може би знаете, че сме единствената страна, която има две академии, между другото са три, но трябва да се търси възможност за обединяване на научните изследвания, едно звено да бъдат. Естествено нищо не пречи в една Българска академия на науките да има отделение и за селскостопански науки. В крайна сметка това е един въпрос, който много основателно задавате. Смятаме, че всички парламентарни групи ще се включат в една дискусия. Утре в 14 часа събирам ръководителите на всички агенции и ръководството на Селскостопанска академия, а след 15 февруари ще събера всички директори на научни институти, за да чуя тяхното мнение за бъдещето на Селскостопанска академия. В този си вид, каквото и да направим, намерихме малко средства преди Нова година, изплатихме заплатите, но сега знаете, че бюджета на министерство е намален с 39 млн.лева. Започваме да правим промени за оптимизиране на състава, но не ми се иска да правим това оптимизиране със съкращаване на хората, знам, че е болезнено и най-малко на мен прилича да подхождаме с „рязане” от Селскостопанска академия, но един път завинаги с научната общност на Селскостопанска академия трябва да решим този проблем. Къде е мястото й. Дали към институтите, дали към университетите, дали към Българска академия на науките и много ясно трябва да се отсеят възможностите на Селскостопанска академия.
Уважаеми колеги, голяма част от тези институти от години не са приемали млади хора. Остана ли са един или двама, и когато говорим за директори, в някои случаи са основателни и вашите оплаквания защо този е избран, а не другия! Ами то има един човек, който е хабилитиран, кого да избера в крайна сметка. Интересът към българската аграрна наука не е много голям. И затова трябва да предприемем тези мерки.
Може би на едно следващо заседание, госпожо председател, да обсъдим този въпрос, за да имаме единно мнение. То не е мнение на една или друга политическа партия, то е на България. Запазени са много сгради, които не се използват целесъобразно. Не е въпроса да получиш от една сграда наем. Важното е тези научни работници да работят по направление. И в този момент, когато приложната наука е от изключително важно значение голяма част от нашите изследвания не са адекватни на това, което се търси на пазара. Не искам никого да обиждам, затова не давам примери, но факт е, че хора с първа степен, професори, доценти напускат научните институти и отиват да работят зад граница, и в частни компании. Затова този въпрос, господин Наимов, е много важен и моля и председателя проф.Бъчварова да го обсъдим на един следващ етап, за да имаме едно трезво решение и да не бъдем гробокопачи на една или друга система. Тези хора са нужни на България. Не са били прости хората, когато са създали два научни института за пшеницата, сортовете, които са адаптивни за Южна България се създават в Садово, тези които са подходящи за Северна България са в Генерал Тошево. Но откакто около 80 % от сортовата структура на пшеницата беше българска, сега падна много под 50 %. Това не казвам, че само в „резултат” от нашата наука, но в крайна сметка е факт.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, господин министър. Това, което казвате вие е важно, защото в крайна сметка Селскостопанска академия е със 125-годишна история. Би било добре всички заедно да обсъдим по какъв начин да се оптимизира работата на Селскостопанска академия като цяло и на институтите, така че това, което предлагате да обсъдим въпроса в по-широк кръг с участието на Комисията по земеделие, ваше участие, с участието на Селскостопанска академия би било коректното отношение към селскостопанската наука. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Да не ме разберат грешно колегите, пак повтарям, те в никакъв случай не са излишни, те могат да се прикрепят както към научните институции, към БАН, особено към университетите, защото имат едни прекрасни бази, които могат да бъдат използвани за практическо обучение на студентите. Не говоря като ректор, все пак това са институти, на различни университети могат да бъдат, не само на един или друг. Тези хора са необходими, могат да бъдат използвани и в преподавателската дейност. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Якимов.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, на среща с животновъди, които отглеждат пилета ми зададоха един въпрос във връзка с приложението на Наредба № 26, която буквално е за специфични изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Тази наредба е направена преди време във връзка с прилагането на два регламента, единият 853, другия 852, които регламенти, ще зачета, „…общите правила за оператори на предприятия за храни по отношение хигиена на храните”, това е 852, а тези правила допълват правилата предвидени в Регламент 852, те се отнасят за преработка и преработени продукти от животински произход.
Тези два регламента дават общите правила, които трябва да се спазват и имат една т.3, която казва „Настоящият регламент не се прилага за:…”, и в двата регламента го има, „…не се отнася за:…”, и една от подточките е „директна доставка извършвана от производител на малки количества месо от птици, заклани във фермата на крайния потребител или местния обект.” В края на наредбата, в допълнителните разпоредби се казва, че тя изпълнява специфичните изисквания на тези регламенти и затова е създадена.
Къде е въпроса? Установен е определен ред, дадена е диференциация какво означава „малки директни доставки”, специално за пилетата е 600 броя за месец, което е 20 броя на ден. Но къде се къса връзката? Тук говорим за регистрирани производители и т.н. Регионалните служби им казват, че нямат точно определение какво представлява помещението за клане. И устно им казват „Тази наредба ще бъде променяна”, но това го казват от 2011 година. Та въпросът ми е следния – предвижда ли се промяна на тази наредба, или допълване по-конкретно какво трябва да представляват тези помещения, защото по така описания ред, според мен би трябвало да не им отказват, но като стигнат до службата им казват |”Не подавайте документи, защото не знаем какво”, а в наредбата е предвиден десетдневен срок, ако си подадат пет документа, ако отговарят на определените условия той не би трябвало да им откаже. Ако може да се доизкусури тази работа, за да помогнем. Обикновено това са малки ферми, в които могат да си докарат определен доход и от това. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: И аз ви благодаря, този въпрос е много актуален, защото в следващия програмен период ще има мярка, чрез която да се подпомагат именно тези малки ферми, и кланици, и преработвателни предприятия, малки, не говоря за големи, и в този смисъл тази наредба съвсем скоро трябва да я актуализираме, защото ще дойде май-юни и ще имаме такава мярка. Да речем малък град, да кажем Карнобат, може да има кланица, ще има и мобилни, за да може да се заколят на място животните, а когато се гледат такива малки на брой партиди, да може да отговаря на тези изисквания. Така че ще направим тази наредба до края на м.април.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Тук добре е казано кои са директните доставки, има за пилета, за зайци, за дивеч, има за яйца, за мляко и т.н. Одеве не се конкретизирах защо отказват регионалните служби, един от членовете прави препратка „да се спазват изискванията на регламент 852 и регламент 853”, което обезсмисля специфичното изискване. Благодаря.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Господин министър, въпросът с пасищата и все още липсващата ваша заповед да се случат търговете е много важен, понеже хората до края на март трябва да знаят, за да могат да декларират и да получат плащания. Искам да попитам на каква фаза сме и кога това ще стане факт?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз също благодаря за актуалният въпрос, защото от понеделник е заповедта, с която спираме всички търгове за пасищата, които да се провеждат в общините и за държавния поземлен фонд. Вчера бяха наши представители в Брюксел, имам предвид за животновъдите и наши експерти, не се случва това, което те искат, но ние тук трябва да вземем решение, нашия Парламент как да става това.
За какво настояват в момента животновъдите? Животновъдите без да се ограничават животните, без да се казва колко животни имат, просто искат да очертават неопределено количество земи, затова трябва да преминем по пътя, който е през Парламента, т.е. да вземем такова законово решение, в което всеки, който има животни, получава удостоверение от БАБХ, че има 20 овце да речем, тези овце със съответните ушни марки, отива в общинската служба, казва се ден, в който ще бъдат всички животновъди там и очертават за съответното количество животни. Това трябва да го вкараме много бързо. Днес разбирам, че сте гласували Закона за водите, много е важно, защото на „Напоителни системи” не сме им платили, кампанията продължава до 9 юни, мисля, че можете да го приемете, но е много важен въпрос. И сега ни чакат животновъдите, за да вземем някакво решение. Нарушенията там са тотални, не виня никой, просто такава е била системата, пасища, ливади, мери, всеки е очертавал.
Но и това, което поставих като въпрос като бях в Молдова с Чолуш, това го казах и по телевизията, той казва „Как ще има животновъди, като нямат пасища?”, те не могат да го разберат това. А при нас е точно обратното, взима 10 овце и иска да има пасища, а трябва да е по обратния път. Трябва да има земя, трябва да има фуражи и тогава да гледа животни. И аз ви моля това да го вземем много бързо като решение, проф.Бъчварова и мисля, че ще има подкрепа и от четирите парламентарни групи.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам да добавя, че това ще бъде внесено чрез депутати. Но трябва да ви кажа, че всяка дума има някакъв подводен камък, по десет становища на среща. Срещам трудност в изчистването на текстовете, за да могат да се предоставят текстовете, да се анализират и съответно да вървят към пленарна зала. Преди да се внесе може би трябва да направим едно обсъждане. Колкото експерти има, толкова становища има по въпроса!

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Моля ви, това да го направим скоро.

СПАС ПАНЧЕВ: Аз съм много доволен, господин министър, от това, което чувам от вас, защото беше безобразие много български граждани да имат десетки хиляди пасища, ливади и да получават субсидии без да имат едно животно. Ние по никакъв начин не бива да допускаме това да продължава, ако искаме да имаме животновъдство в страната.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Да кажа няколко думи, ако може. Както каза проф.Бъчварова има много противоречия, особено от зърнопроизводителите. Но с тях достигнахме до някакви възможности да се даде на зърнопроизводителите възможност, които искат да гледат животни да получават малко повече, от субсидиите, които са за животни, защото противоречията в публичното пространство, които се усещат, зърнопроизводителите напоследък непрекъснато напират, за да видят програмата дали от техните средства не са отрязани тези 13 %, които са свързани с обвързаната подкрепа. Да, казах, ще има от вашето вземане, но вземете и вие, имате възможности, заличавате цели села в Северна България, заради това да вземат 500 дка и да ги сеят със зърнени култури. Много труден разговор проведохме с господин Добрев с тях и те вече има проблясък, че някои от зърнопроизводителите също искат да се занимават с животни, ако има определени стимули. Затова аз също ще ви помоля за подкрепа за животновъдството в обвързаната подкрепа.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Мери и пасища, да, общински и държавни , да, но частните, защото спомена да имат ливади и да гледат животни, може да имат хората наследствени ливади, да си гледат ливадите и да продават сеното на комшията.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, говорим за държавни и общински да се предоставят, при определени условия с предимство на пазарни цени.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Да, да, това сме го говорили в комисията.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ливадите да се делят от пасищата, като също е спорно до колко е възможно да стане това.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: А с частните, който иска, дали ще участва в мерките или не, си е негово право, дали ще гледа животни или няма да гледа, това си му е наследствена земя.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Абсолютно, да.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Добре е да се уточнява.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В текстовете се конкретизира само държавна и общинска, поземлен фонд пасища и ливади.
Проф. Теохаров, заповядайте.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, моят въпрос е продиктуван от закона, който днес приемахме, той касае като цяло нашата страна и той касае може би цялата страна, и решението може би идва от Министерство на земеделието, въпрос, който стои на национално, а може би на европейско ниво. Инвазията на китайската калинка е много голяма в България. За това нещо малко се говори, но вече има последствия, какви мерки взима Министерство на земеделието по този въпрос и ако имате информация как стои въпроса в Европейската комисия.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Говорите за 24-точковата калинка или говорите...

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Китайска калинка.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Това карантинен неприятел ли е?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Неприятел.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Неприятел. Не свързвайте калинката с нещо друго, калинката е полезен вид в крайна сметка. Тя изяжда въшките. Колко точкова и от кой род са?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Води се „китайска”, тя е нов вредител за България. Карантинен неприятел.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Карантинен неприятел. По кои видове? Зеленчуци.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Именно, тя унищожава и другите.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Засега не е определена като карантинен неприятел, но ако има ще я определим. Искате да кажете, че за нея трябва да се подпомагат зеленчукопроизводителите ли?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Не, не, но нов вредител ли е за България.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Първо трябва да се определи прага на вредност, трябва да се установи каламитета на даден вид и тогава, защото има и други неприятели, които са неприятели, но прага на вредност не е толкова висок. Трябва да се установи какъв е прага на вредност и тогава да определим дали е карантинен неприятел и да има борба срещу нея.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо председател, господин министър, пролича си, че сте професор по бубарство, адекватен отговор на зададения от проф.Теохаров въпрос.
Аз ще задам един от най-актуалните въпроси в сферата на земеделието. Усещам, че няма интерес от страна на колегите по тази тема, не знам защо, въпросът ми е свързан с тютюнопроизводството и с изкупната кампания. Чуваме разностранни изказвания от страна на различни политически лица по отношение на политиката в сектора, имаше заявено категоричен ангажимент от страна на държавата по отношение на изкупуването на суровината, имаше заявен ангажимент от страна на държавата по отношение смяна на схемата за субсидиране. Въпросът ми е какво правим оттук нататък и докъде стигна проблема с тютюнопроизводството по отношение на изкупната кампания?

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин Андонов, действително този проблем е много парещ в момента, но в никакъв случай нито държавата, нито тук присъстващите още повече депутатите, независимо от коя политическа група се интересуват, защото няма смисъл да казвам колко хиляди човека получават прехраната си без възможност да сменят източника на доходите си. Действително тази година се произвежда може би рекордно количество ориенталски тютюн. Поради това, че през последните години тези ароматни тютюни, тук вече ще говоря не като бубар, имам и други познания, ароматните тютюни се заменят с други естествени аромати, дали на сливи, дали на какао, шоколад, нещо друго, намаля търсенето на този ориенталски тютюн, който в годините варира от 90 до 110 хил.тона, говоря за света. Тази година от рода на Басмити – Прилеп, Катерини и други сортове възлиза на над 135 хил.тона. Естествено, когато има голямо предлагане цените отиват надолу, това го знаете, а нашите производители са произвели много големи количества. Част от нашите производители, не бих ги обвинил, но аз го казвам вече няколко пъти, договорирал е 2 дка, а е произвел 3,5 тона, знаете, че средния добив е около 150 кг. Направихме няколко срещи и с изкупвачите, направихме срещи и в Гоцеделчевския регион, в Кърджали, Харманли, Крумовград, Каолиново, Шумен и т.н., все пак мисля, че е необходимо да се направи разяснителна работа за в бъдеще, както вие казвате. Имаме гаранции на фирмите, особено напоследък се е увеличило изкупуването, примерно в Кърджали в понеделник само на „Сокотаб” са изкупували 40 комисии и на „Кърджали-Булгартабак” 17 комисии. Единствено беше забавено изкупуването към Гоцеделчевския регион, но имаме сведения за Петрич, Сандански, Благоевград изкупено 100 % от количествата. Има по-малко производство.
Говорих лично с Георгиев, който е на „Сокотаб” в Гоце Делчев, имам уверението, че ще се изкупи цялото количество, активизирала се е и „Булгартабак”, българската фирма, която също изкупува. Може би вторият ви въпрос е свързан с бъдещето, може би това повече вълнува хората за цената. Всички тук сме колеги и разбираме, че колкото да не говорим за монопол, но има такава монополна цена и тя варира от 5,50 до 6,20 лв., някъде са дали 6,50 лв., има уверения, че нашия тютюн е лош, не бих се съгласил, но някъде качеството на тютюна не е най-доброто. Така че цената варира в тези граници и това е недостатъчно за съответната продукция. Имаме предвид, че близо 2,04 лв. на ориенталския тютюн се дава допълнително отгоре върху тази цена. И като информация, може би всички знаят, но бих искал да повторя, от Виржиния и Бърлей всичко е изкупено и изплатено до Нова година. В тази връзка за бъдещето, което задавате като въпрос и вчера също, една делегация, това ми беше мисията при срещата с Чолуш, поискахме да има промяна на т.нар. референтен период 2008-2010 година, знаете, че има хора … преди да дойда тук видях човек, който за референтния период 77 тона е продал, сега не произвежда, но взима и фактически той и 2 лева да получи на тази референтна стойност, той получава 150 хил.лева само от субсидията на държавата. Имаме волята, мисля, че и политическата, независимо от коя политическа група това производство да се развива. Тази година са определени 100 млн.лева. Поискахме от Чолуш този референтен период да бъде 2012-2013 година. Въпросът, който поставих в Молдова беше много остро поставен пред него, че така не може да продължаваме, експертите от Земеделската комисия в Брюксел почти са се съгласили, но трябвало да направят още едно запитване до Световната търговска организация. До края на седмицата ще ни отговорят дали приемат да сменим този референтен период. Ако това се смени действително тези 100 млн. ще отидат при тези, които произвеждат сега, защото 2008-2009 година е била съвсем друга ситуацията, когато са определяли тази референтна стойност и ще изведем от регистъра онези производители, които сега произвеждат. Тук може би веднага ще ме атакувате. Много от тях не са регистрирани от страха да не плащат данъци и те са готови да платят на бай Асан или бай Иван да се включат към него и без да се регистрират. Неудобството от това да се регистрират като малки производители до 10 дка, защото те отглеждат и много по-малки площи. Ще се опитаме да направим адекватен списък на всички тези тютюнопроизводители, които са в периода, ако ни дадат съгласие, за да можем да доплатим допълнителни средства на истинските тютюнопроизводители, а не в голямата част да отиват при тези, които са гледали 2008-2009, но вече не произвеждат. Имаме желанието това производство да се развива, поради това, че хората нямат друга алтернатива и затова ще търсим възможности, но и това, което искат асоциацията 160 млн. национално доплащане, аз определено изразявам несъгласие, защото знаете, че общо те са 262 млн. Ако дадем на тях 160 млн. животновъди, зеленчукопроизводители, овощари ще са ощетени. Ще се радвам, ако подкрепите тази година да са 100 млн., а следващите постепенно да растат, такова ни е и споразумението, за следващата година 120 млн. Мисля, че ще бъде изкупено цялото количество тютюн, такова е уверението от фирмите.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Лично обяснение, обяснение господин Андонов…

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не съм споменал ДПС!

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Не, споменахте народни представители, които не показват никаква ангажираност към темата. Хубаво е, че всички политически сили проявяват голяма загриженост към тютюнопроизводителите, това е радващо, но искам да поздравя екипа на министерството за усилията, които положиха последните няколко дни, защото ситуацията наистина беше много тежка и да ви кажа, че съвместно с министерството работна група усилено работи в насока на това всички онези текстове, които приехте предишния мандат да бъдат коригирани по начин, който да даде гаранция на всички тютюнопроизводители, че държавата в нито един момент няма да ги изостави в тяхната дейност. Така че бъдете сигурни, че ще поправим грешките, които вие направихте. И ще отворя една скоба, бях във вашия избирателен район, единствената политическа сила, която имаше смелостта и волята да се изправи пред тютюнопроизводителите и да покаже съпричастност, бяхме ние от Движението за права и свободи.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колега от ДПС, съжалявам, ви накарах да се чувствате засегнат по една доста сериозна тема, може би имате основание, защото сега действащия Закон за тютюна действаше и по времето на ГЕРБ, и по-предходната година, когато цените бяха 7 лв, дори Катерини стигна 12 лева, сега закона е същия, изпълнителите са други, но цените са по-ниски, не знам къде е проблема. Аз не мисля, че е в законодателството, но това е една друга тема.
По отношение на дупликата към господин министъра. Това, което казахте е обнадеждаващо. Аз много отдавна се боря именно за това – да се промени границата на референтния период, пожелавам ви успех, казахте края на седмицата, ще очаквам следващата седмица да разбера има ли развитие по този казус, защото той е много важен. Но трябва да се има предвид едно много важно нещо, което сега бива загърбвано и не се споменава на тютюнопроизводителите – всички знаем, че 2016 година независимо кой е на власт е края на националните доплащания. Ние до този период трябва да направим всичко възможно, без да правя колега от ДПС, без да вкарвам никаква политика, ние трябва да направим всичко възможно този сектор от земеделието да е изведен на пазарен принцип и да формира рентабилност. Затова всяко едно действие трябва да е насочено в тази посока. Аз мога да коментирам много по отношение на сега действащия Закон за тютюна и промените, които направихме 2011 година, мисля, че те са в правилната посока, разбира се, с някои изключения.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма регистър.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да, този регистър, момент, не бих казал, че регистъра ще реши проблема. Този регистър ще даде възможност да се оприличат фирмите, които изкупуват суровината, но държавата, при сега действащото законодателство, на всичко което ние сме приели като ангажименти към Европейския съюз не може да се налага контрол върху самия механизъм. Ако ние не направим така, че този сектор от земеделието да бъде конкурентоспособен с дейността си до 2016 година това, което сега наблюдаваме като протести ще ни се види като един хубав бял ден. Защото тогава 200 хил.тютюнопроизводители ще излязат на улицата и няма да имаме механизми и възможности за провеждане на абсолютно никаква политика в този сектор. Затова, колега извинявам се, че ви накарах да се чувствате засегнат, без да вкарвам политика, без да засягам никой друг, искам да призова министерството, мерките, които ще се вземат да бъдат в тази посока. От наша страна ще получите подкрепа именно в тази посока. И тя е според нас е правилната. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз мога ли да се намеся във връзка с регистъра. Говори за регистър за тези, които произвеждат тютюн. Тъй като в закона отпадна дейността на фонд „Тютюн”, затова имате 2009 година последния действащ регистър с определени квоти. Ако имаше възможност този регистър да бъде актуализиран всяка година, тогава заплащането можеше да бъде на база актуалността. Същият проблем има и в говедовъдството необвързано с производството, където 2009 година броят на тези, които отглеждат животни, може вече да не отглеждат абсолютно никакви животни, но получават. Така че регистрите са нещо много важно за Европейската комисия, да бъдат гарантирани, държавата да е застанала с лице към тях и тяхното създаване и поддържане , за да може да има адекватни механизми за подпомагане. Не говорим за изкупвачите, а за производителите. Това е нещото, което е изключително важно да бъде вписано в закона, за да гарантираме достоверност на информацията.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря ви, госпожо Бъчварова, изключително права сте, извинявайте, че така взимам думата, но този дебат аз ви призовавах да го проведем много отдавна. Това е един много сериозен дебат. Мисля, че без да обиждам никой, подценяваме темата. А тя с времето ще става все по-сериозна и по-сериозна. Това, което казахте госпожо Бъчварова, сте изключително права, но разберете ме, че ние влизаме в механизма на приетото общо решение от 2004 година по отношение на тютюневата стратегия. И вие знаете много добре, когато подписваме април месец 2005 година глава „Земеделие”, тези правила, които са подписани 2004 година преди да бъдем членове на Европейския съюз, тогава точно е ясно се разписва, че до 2010 година, се провежда един преходен етап от политика на участие на държавата чрез субсидиране към една изцяло политика на базата на свободната пазарна икономика. Надявам се министъра да се пребори за промяна на смяна на периода на субсидиране, но ние нямаме право по никакъв начин на база именно на тези клаузи, от това решение съжалявам, че не мога да го цитирам в момента, да създаваме и поддържаме именно такъв регистър. Разбирате ли ме? И сега това е проблем. Съжалявам, че в момента не съм подготвен, мога да цитирам абсолютно всички текстове от регламента, които са от 2004 година, от споразумението по глава „Земеделие” 2005 година, така че и сега няма да имаме възможност и аз съм сигурен в това нещо, за което съжалявам, че няма да може да изместим центъра на референтен период. За съжаление това ще е факт, казвам го още веднъж. Разберете ме, това не е на база пропуски на предишното или сегашното правителство, това е на база на пропуски на цялостната политика,която сме водили в сферата на тютюнопроизводството от началото на преговорите за присъединяване, след присъединяването, дори и сега в момента. Това ми е тезата, без да се опитвам да вкарвам политика в целия този дебат. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, че ми давате думата, госпожо председател, няма да задам въпрос на министъра, но не мога да не отговоря на господин Наимов и да му направя реплика на изречението „как ще промените законодателството, така че сектора и производителите да са сигурни, че държавата е зад тях”. Не, господин Наимов, тази грешка е систематична с годините и този сектор е единственият от всички сектори в земеделието, който е най-неприспособим към пазарната среда. Много грешна философия. Държавата трябва да създаде, включително и обучение на дадени производители какъв е пазара и как те трябва да се приспособят към пазарните условия. И господин министъра много правилно започна изложението си за тютюна каква е световната тенденция, и какъв е световния пазар на производство и потребление , и на изкупуване на тютюни, защото ние сме член на Европейския съюз, на общ европейски пазар. Европейския пазара и американския пазар по отделни теми имат отделни противоречия, и всички тези големи битки се отразяват на нашия малък пазар, и ние трябва, говоря като държава, да създаваме правилата такива, че този сектор и производителите да са приспособими към пазарна среда, а на практика те са най-неприспособимите. И в момента знаете, че има дебат по директивата за тютюна, за добавката за ароматните тютюни, още едно ограничение, което ще срине още цената. Не може да разсъждаваме, че държавата е вечен гарант, никой не купува от вън ориенталски тютюн, ние плащаме по 15 лева. Да не говорим, че след няколко години няма да имаме право. Абсолютно грешно. Дали трябва регистър или не, да не се обръщаме тук на чиновници, дали това е глобалното решение на проблема. Решението на проблема е, че секторът трябва да е пазарно приспособим с оглед на това, че ние сме част от общия европейски пазар и да се създадат условия там където е възможно, включително и административен капацитет, сдружения, да има диверсификация на земеделските дейности, включително до там, докъдето ни е възможно и допустимо националните плащания как да бъдат те разпределени справедливо между отделните сортове, че да се подкрепят тези, от които няма как да се изкара доход. В никакъв случай няма да се включа в дебат – този член или този лист хартия като си го отменил какво е станало, а в общите принципи и философия, така че този сектор също да бъде готов да работи при пазарни условия, такива каквито всички други работят след присъединяването ни към Европейския съюз, където възможностите за национални политики, отделни, вече са съвсем ограничени. По-добре да го правим постепенно, да не се връщаме назад, защото за сектор „тютюн” достатъчно сме изостанали.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Ако позволите, госпожо председател.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: То стана свободен разговор.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Няма да се съглася с вашите констатации по простата причина, че май не правим разлика между тютюна и краставиците и доматите! И основната грешка е точно там, че приравнихме тютюна с всички останали земеделски продукти. Да, хубаво, пазарни правила, но как си представяте тютюнопроизводителя да си изкара балата с тютюна и да го продава на пазара? Където го има това? Как си го представяте този свободен пазар? Специално за тютюна! Дайте формулата. Да, тогава всеки си вади тютюна, нарязва го и си го продава. Как ще стане? Да, тютюнопроизводителите са част от общото производство, но бъдете сигурни, че ние имаме волята да приложим такива схеми, които ще бъдат в подкрепа на това производство. България, според нас има нужда от това производство. Има пазар за българския ориенталски тютюн, който твърди друго …

ГЕОРГИ АНТОНОВ: Много сте прав колега, но това трябваше да бъде философията, когато подписвахме глава „Земеделие” и да извадим сектор „Тютюнопроизводство” от глава „Земеделие”. Няма как да го водим този разговор! Това е едно политиканстване в една много уязвима сфера. Прав сте, че този сектор и този продукт не може да бъде изкаран, или много трудно би бил изкаран на свободен пазар, но това са регламентите, които правителството през 2005 година е приело по глава „Земеделие”.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мисля, че малко своеволно си говорим. При присъединяването сектор „Тютюн” беше отделен отделно с национални доплащания, 2005 година всяка година какъв може да бъде тавана националните доплащания. В момента, до 2020 година могат за сектор „Тютюн” да се дават национални доплащания. Намаляващи, вярно. Но по-скоро претенцията е, че от един регулиран начин на производство и реализация, който беше свързан чрез фонд „Тютюн” се отиде в една крайност, в която ние не знаем нито производители, нито търговци, нито кога, нито колко, нито какво се произвежда като сортове. Трябва да се въведе ред в тези крайности. Държавата като регулиран акцизен пазар трябва да знае какво се случва и кой поема тежестите, в случая са тютюнопроизводителите. Смятам, че разговора и дебата ще продължи след като имаме документ, предложение, който предполагам, че министерството ще ни предостави всеки иска да влезе в рамките на регулации, които да създадат правила до 2020 година, за да си направи всеки сметката. И аз не съм съгласна тези, които имат квота да получават субсидии, а тези които работят на този пазар да получават някакви трохи за труда, който полагат.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Ще се хвана за „краставиците и за тютюна”. Разберете, човек да хваща риба и да яде риба са две различни неща. Не съм в сферата на тютюна, но не трябва да се отказваме от възможността да научим тези хора на пазарна икономика. Не трябва да се отказваме. Ако си мислят, че винаги държавата стои зад тях… Този, който прави краставици знаете ли колко е изчел, знаете!

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: А за тютюна малко ли са изчели!

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Нищо не четат, аз ще ви кажа, че нищо не четат, този който произвежда тютюн нищо не чете!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз предлагам да приключим дебата. Благодаря, колеги, закривам заседанието!


/Заседанието беше закрито в 16,55 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





81 431 знака