Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
28/02/2014
    1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от н.п.Десислава Танева и гр.н.п. на 30.01.2014 година.
    2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.п. на 06.02.2014 година.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по земеделието и храните




    П Р О Т О К О Л

    № 28

    На 28 февруари 2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от н.п.Десислава Танева и гр.н.п. на 30.01.2014 година.
    2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.п. на 06.02.2014 година.
    3.Текущи.

    Заседанието бе открито в 10,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите.

    ***

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, извънредното заседание на Комисията по земеделие и храни е свързано с разглеждането на два законопроекта, които постъпиха в комисията. Това са:
    1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9, внесен от н.п.Десислава Танева и гр.н.п. на 30.01.2014 година.
    2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.п. на 06.02.2014 година.

    Предлагам така както са постъпили законопроектите да преминем към тяхното обсъждане. Постъпили са становища от Министерство на земеделието и храните по двата законопроекта.
    Предлагам госпожа Танева или неин представител да представи законопроекта, който са внесли с основните предложения за изменения.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ние нямаме изпратено становище на Министерство на земеделието и храните. Беше интересно да видим какво е становището.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вчера след обяд беше изпратено становището. Ще го получите.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Както и вчера говорихме с вас, с министъра се видяхме и много се радвам, че присъства на наше заседание. Ние имаме много въпроси към него и беше по-добре да е редовно заседанието, за да може да обсъдим и други въпроси, които са възникнали през времето от последната ни среща.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да ви прекъсна, госпожо Танева, но на блиц-контрола в сряда ще имате възможност да се зададат въпроси и по други теми.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
    Виждам, че сте се организирали и сте поканили браншовите организации, които застъпват вашият законопроект по повод извънредното и бързо свикване на това заседание. Ние нямахме възможност да поканим други браншови организации, които подкрепят нашия законопроект, така че ще бъдем малко в неравностойно положение, но няма значение. Разбира се, законопроектът е ясен, мотивите са изложени много подробно.
    Това, което ние предлагаме като процедура е отдаването на мери и пасища за ползване с предимство на животновъдите, като основната и разбира се много съществена разлика между предложенията е, че нашето предложение включва това да става с публична процедура между самите животновъди. Предвид времето няма повече да го представям, това е ясно.
    Искам да кажа само, че категорично смятаме, знам какво ще кажат браншовите организации, които присъстват тук, разговаряла съм с тях на дълго и на широко, може да изглежда много добре така написано да се разпределят без търг, по между им, и само един сезон като мине тази процедура, може би председателите на браншовите организации да са доволни от това разпределение, но със сигурност многобройните животновъди ще имат много забележки по повод на това кое пасище на кой животновъд е разпределено и защо.
    В този смисъл още веднъж към вас, като ръководител на земеделието на управляващото мнозинство в Парламента се обръщам към вас да стигнем до консенсус, процедурата и предимството, което се дава на животновъдите да бъде направено принципно за всички, да са равнопоставени при реализирането на това предимство. И да получават това предимство по справедлив, публичен начин, по между самите тях. Това, което ние предлагаме сме дали определение, което го има по повод на нормата за животновъдна единица, това е другата разлика между нашите два законопроекта, по която да се определя на практика правото на предимство за ползване на пасища и мери. Благодаря.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, имате думата, откривам дискусията. Проф. Теохаров, заповядайте.

    ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря ви. Уважаеми колеги, дами и господа, уважаеми господин министър, аз се обръщам към госпожа Танева нейният законопроект да намери място към законопроекта на проф.Светла Бъчварова и като цяло към комисията. Мисля, че ще бъде много по-добре двата законопроекта и да намерим едно общо решение. В противен случай дискусията може да продължи дълго и да изпаднем в положение, че материята да бъде усложнена и да не намерим общо решение. В противен случай аз няма да гласувам за законопроекта на госпожа Танева.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е дискусията на практика, ние правим дискусия по съществен въпрос. Всъщност от двата законопроекта това е водещото, което трябва да дискутираме. Заповядайте.

    ПЕТЪР ЯКИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги, аз също искам да изкажа моето мнение. И в двата законопроекта има неща, които животновъдите очакват, а също и тези на които ще дадем право да закупуват земеделска земя. В посока земеделската земя някои от колегите имаха идея, може би ще го кажат, да има някои ограничителни мерки, такива които да възможност действително земеделски производители да могат да закупуват земя.
    А по отношение това, което се предложи би могло да се заложи, това което каза госпожа Танева, на пазарния принцип и пак да бъдат удовлетворени животновъдите, така че апелирам за обединяване на двата законопроекта за второ четене и да ги приемем и двата сега. Благодаря.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Министър Греков, заповядайте.

    ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Добър ден и от мен! Уважаеми колеги, бих искал да изразя нашето становище, а същевременно и притеснението, което съществува, защото знаете, че от 04 март започва очертаването и тези хора отново са подложени на сътресение относно това, че няма да могат да ползват пасища. Затова и вчера проведох телефонен разговор с проф.Бъчварова с молба този закон колкото се може по-бързо да влезе, защото аз днес ще подпиша една заповед, която не знам доколко ще бъде законосъобразна, но да не става очертаване на площите до приемането на закона, става въпрос за пасищата, мерите и ливадите. Затова пледирам към вас това да стане много бързо. В противен случай отново тези хора, стоящи от дясно на мен и всички животновъди ще останат без съответните пасища, мери и ливади.
    А при една от последните срещи, които проведохме с комисаря по земеделие, много странна беше неговата реакция, аз няколко пъти го анонсирам, „Какви са тези животновъди без земи?!“, т.е. не може животновъдите да продължават да работят при такива екстремни условия.
    Ние считаме, че преференциалния начин за предоставяне на пасища и мери трябва да обхване всички животновъди, които отглеждат регистрирани селскостопански пасищни животни, независимо дали са регистрирани като животновъден обект. В противен случай именно дребните животновъди, които имат най-голяма необходимост от подобна преференция отново няма да имат достъп до този ред, до пасища и мери държавна и общинска собственост, а следва да се конкурират на търговете не общо основание. Затова правя това уточнение, за да го имате предвид. Благодаря.

    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, може би трябва някакво уточнение да направим. Всички животновъдни обекти са регистрирани, въпросът е дали са регистрирани по чл.137 от Ветеринарния закон. Не знам дали ме разбрахте, всеки обект, в който има животно е регистриран като животновъден обект, въпросът е, че говорим за такава регистрация или регистрация за животновъден обект, който има удостоверение от Агенцията по храните по чл.137, това е много важно. И когато говорите за дребните производители, всички дребни производители имат идентификационен номер, но въпросът е дали са регистрирани по чл.137, така е нали?

    Реплика: Това е дискриминация от ваша страна.

    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Защо?

    Реплика: Тези, които не са регистрирани…

    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Кои не са регистрирани?

    Реплика: Които не са по чл.137.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз исках да уточним с министъра за какъв тип регистрация става въпрос. Всички животновъдни обекти си имат регистрация.

    Реплика: Чл.137 не се коментира.

    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз зададох въпрос към министъра просто да уточни за кои животновъдни обекти. Всички животновъдни обекти, в които има животни са регистрирани, така че не би трябвало да има проблем при кандидатстването.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всички са регистрирани, точно така.
    Уважаеми колеги, аз внимателно готвейки се за това заседание и опитвайки се да разбера смисъла на закона намирам, че закона, който госпожа Танева и група са предложили има доста въпроси, които нямат практически отговор.
    Ще ми разрешите да поставя тези въпроси, за мерите и пасищата основно, не за следващи предложения, които се правят в каквато и да било насока. Според мен ще има доста практически проблеми при кандидатстването на сдружения за мери, пасища държавен и общински поземлен фонд, защото основната цел е тези мери и пасища да бъдат към животновъдния обект и животновъдите да ги очертават с цел получаване на субсидии. Когато сдружението кандидатства за получаване на субсидия то се отделя от животновъдния обект на практика и ще се създадат проблеми, които проблеми оттук нататък не могат под някаква форма реализирани. Освен това при сключването на договори за общински или държавен поземлен фонд, обикновено са договори, които са за пет години. През това време, ако има промяна в животновъдният обект или промяна на собствеността, или броя на животните какво ще правим? Всеки път ще променяме и договорите, които има сдружението? На практика животновъдите чрез сдружаването няма да получават директно субсидиите на единица площ, а ще ги получава сдружението, което след това под някаква форма трябва да намира начин да ги разпределя между животновъдите. Ще очертава сдружението. Това мен ме притеснява по простата причина, че такава практика няма. Знаете, че противоречията ще бъдат много по-големи и много по-трудно би могъл да се управлява този процес.
    В текстът между думите „собственици“ и „ползватели“ е употребен съюза „и/или“, това може би трябва да ни го разясните, но това дава възможност в сдружението да се обединяват само ползвателите на животновъдни обекти и да получават без търг пасища от ДПФ в райони, като се елиминират собствениците на животни. Това „и/или“ представлява сериозен за мен въпрос какво правим? Или собственика кандидатства и участва, не може „и/или“.
    Както стана въпрос вече, всички са в системата за идентификация, т.е. ние трябва да вземем за база идентификацията на животновъдния обект и всички, които са в тази система да имат право да кандидатстват. Отделно остава въпроса, че в Наредба № 5 имаме превръщане на животински единици спрямо площта, което се предлага по-нататък, но препращане към Наредбата не е съвсем коректно да бъде направено в закона, но пак не става ясно как се трансформира фуражната единица, така както е представен самия закон.
    Може би трябва да се коментира между първо и второ четене, в нашия законопроект се говори за пасища и ливади, тук са включени мерите. Поне от това, което аз видях и от представянето на министерството за директните плащания за следващата година, термина „мери“ отпада тотално, има „трайно затревени площи“, които са пасища и ливади. Трябва да унифицираме под някаква форма изискванията за ползването на терминологията, с това което влагаме в закона, защото този закон така или иначе ще бъде прилаган 2015 година. Тази бележка може да се оправи между първо и второ четене, но основното ми притеснение е, че по този начин животновъдите няма да получат земя заедно с животновъдния обект. Сдружението е нещо много хубаво и трябва да се приветства, но то се създава прекалено бавно и прекалено големи проблеми акумулира в себе си, за да може да бъде работещо и в следващата година, 2015 година да имаме положителен резултат по отношение придобиването на земя държавна и общинска собственост, и предоставянето й за ползване на тези, които се занимават с животновъдство.
    Това са моите основни притеснения. Вчера с вас говорихме. След разговора аз отново си направих справките. Трябва да кажа, че аз и всички мои колеги искаме да станат нещата работещи, това ни е основната задача към момента. И аз се радвам, че вие се присъединихте към общото желание наистина да се изпрати тази несправедливост, а тя е факт, че животновъдите нямаха достъп е в основната на ефективното развитие на стопанствата им, т.е. като нямат пасища на практика са обречени на фалит при тази система и тази конкуренция, която има с останалите ферми. Благодаря.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, първо искам да направя една реплика към господин министъра, към обявеното от вас намерение да издадете заповед от 1 март да не се очертават пасищата, докато закона не бъде приет.
    Законът в какъвто и вид да бъде приет, смятам, че тази заповед може да бъде „съборена“ по съответния ред, не смятам, че тя е необходима и тя ще ви създаде много затруднения после относно сроковете и какво урежда този закон. Този закон, независимо в какъв вид и с каква процедура в окончателен вид ще бъде приет, той на практика ще уреди в процедурата за отдаване на пасища, мери и ливади или както технически го запишем, вместо „мери“, „постоянно затревени площи“, реда по който се отдава такъв фонд на животновъдите с предимство. Ако се приеме финално в зала вашето предложение то ще бъде така пропорционално с тази дума описан или друга процедура. На практика говорим за свободен такъв фонд, държавен, който оттук насетне вече ще се разпределя, а не който вече е разпределен. И тук има ли някой, който да даде статистика за какъв, в крайна сметка, обем от такъв фонд говорим държавен, заради който вие ще спрете очертаването на колко още фонд? И дали това си струва. И дали не можеше в поднормативен акт вие да включите като задължение добрите земеделски практики за поддържането на пасищата, наличието на животни и нямаше ли така да се постигне по-различен ефекти, и нямаше да има нужда от никакви заповеди, нито щеше да се променя закона. Според мен не трябва по никакъв начин да се бърка приемането на промяната в тези закони и сегашната кампания за очертаване. Тази заповед е абсолютно ненужна. Сроковете за очертаване знаем до кога са – края на май без санкции, оттам със съответни санкции до 9 юни и пак – има ли статистика за какъв пасищен фонд става въпрос, който би се разпределял по променен вече закон. Аз ви съветвам, господин министър, да не издавате такава заповед.
    Това беше за казаното от вас за такава заповед да се спрат очертаванията. Този закон независимо с каква процедура и финал бъде приет, той ще е за свободния в момента фонд, който тепърва би следвало, както досега на търг да се отдава. В момента няма пуснати заповеди за търг, очевидно се чака закона, за да се види как ще се раздава. Но това са различни неща, с очертаването и това е моя съвет.
    И второто ми предложение. Една промяна в наредбата, съгласно, която в условията за поддържането на пасища биха се включили наличието на животни по съответна норма изобщо нямаше да има нужда даже сега да правим промяна в закона, да се прави процедура, която при всички случаи е атакуема по регламента за равнопоставеност и ограничение на пазара и аз съм сигурна, че заинтересовани лица, независимо от коя страна са ще си потърсят правата, и щеше да се реши въпроса на животновъдите, между другото в много по-добър план. И това щеше да повлияе на увеличаване на животновъдството. И това е много сериозен въпрос, който вие трябва да го решите. Това е моето мнение, имате експертен състав, ако тук бъдат дадени някакви цифри ще е добре, но съм сигурна, че пасищния фонд, за който става въпрос в момента за тази кампания е сравнително малък с интереса, който би се рискувал с една такава заповед. Договорите са петгодишни, те преждевременно изтичат, става въпрос за уреждане на процедура оттук насетне и не смятам, че трябва да поемате риска от затруднения в тази кампания.
    Уважаема госпожо Бъчварова, вие не представихте вашия законопроект. Тук ме ударихте на разпит като в съда. Сега да дам обяснения, които вчера ви изложих. И проблемът в законопроекта представен от нас, ако го виждате в текста за сдруженията, няма проблем, за сдруженията може да го оттеглим, това не е същността на този законопроект.
    Каква е била философията ни и мотива да включим сдруженията, които в така предложения текст биха били най-привилегировани. Първо, всички мислят, че по отношение политиките и стратегиите, които сме си казвали и с уважаемия господин министър те съвпадат по много пунктове, и стимулирането на сдружаването е една от тях. Такава практика има и аз имам в моя избирателен район, нещо повече, дори съм занимавала и министерството по отношение на проблеми и т.н.
    Единственият мотив какъв е бил да се включи текста за сдруженията. Когато в едно населено място животновъдите успеят да се обединят, това е много трудно, то би било много рядко приложимо и това не можа да е ябълката на раздора. Ако това е ябълката на раздора аз съм съгласна специално този текст да го оттеглим. Но като хипотеза е добре да съществува, защото има много дребни животновъди по населените места и ако имат някаква мотивация да се обединят, защото при най-ниски ценови условия биха ползвали пасищен фонд биха го направили. И аз в моята община имам две-три сдружения такива направени от животновъди в населените места. Да, наистина е проблем, българина няма манталитета да се сдружава да работи в екип, да взима екипни решения, но все отнякъде трябва да тръгнем. На мен ми е ясно, че това би се приложило много рядко, но все пак е една форма, с която да се даде стимул на животновъдите да се сдружават по населени места. И това е абсолютно техническа редакция. Имали сме предвид с това „и/или“ да обхванем всички възможности, и собственици, и ползватели, да няма изключения, така че всеки който има регистрирани животни да може да участва в това сдружение с идеята за пасищния съответен фонд, който е в собственото им населено място да не се явяват на публична процедура между самите животновъди. Както виждате следващите етапи в законопроекта, ако няма сдружения, животновъдите на съседните общини да се явяват на процедура между самите животновъди, което отстояваме и което е същността на разликата между двата законопроекта.
    Мисля, че това беше основното, което казахте по нашия законопроект, който представихме. И аз пак казвам за „и/или“ ще намерим техническа редакция, важното е какво целим да постигнем.
    По отношение на законопроекта, който е представен от вас аз мога ли да задам някои въпроси? Не знам чл.3в дали да го пускаме за коментар сега или след като приключим с процедурите за животновъдите? Добре, първо да приключим с промените в чл.37и и следващите.
    Въпросът е принципен. В чл.37и сте дали редакция на ал.1, където пише за разпределението на фонда да става пропорционално на вида и броя на регистрираните животни. Какво означава „пропорционално“, няма никъде определение дадено в законопроекта за това. Второ, пропорционално как ще се определя и каква база ще се взима, също няма дадено определение. Пропорционално ще смятаме животни къмто пасищен фонд на населено място, на община, на област, на национално ниво? Защото пропорционално означава някаква пропорция. И тя има поне четири възможни бази – населено място, община областен център, държава. Същите въпроси важат за общините, за общинския фонд следва да се приеме за общината, но и там съществува хипотезата за населеното място. Няма дадено никакво определение какво означава тази пропорция и как се определя, като има четири възможни бази за държавния поземлен фонд, който е постоянно затревени площи.
    И пак искам да кажа, че категорично възразяваме срещу възможността да се разпределя между самите животновъди това предимство без правила и равнопоставеност между самите тях за този фонд. Категорично!
    Вторият ми въпрос е, параграф 5, имам въпрос към екипа, който е тук, просто ми е интересно дали има случаи на прекратяване на договорите по ал.2, какво ще рече това? В закона и сега си го има като действащ текст, просто използвам случая, това не е ново предложение, договорите които са сега за пасища и ливади, ако не се поддържат в добро земеделско състояние могат да се прекратят. На практика има прилагане на този член, защото на практика като не се ползват в добро състояние хората получават санкции от СЕПП като ги декларират. За мен е интересно да видя дали е действащ този текст.
    Параграф 9, чл.37р видях, че се отменя по повод на това, че са отменени регламенти, това е ясно. При всички случаи има действащи регламенти, които уреждат тези въпроси. Не е ли по-редно просто да го актуализираме според действащите регламенти в момента? Това е редакция, но все пак да обърна внимание.
    За пазарна цена също смятам, че определението може да доведе до изкривяване. Между другото само за съответното землище да се вземат предвид действащите договори за наем. Понякога в едно землище, където е малък фонда има един ползвател, на подобни изкривявания като „пазарна цена“ бяхме свидетели и когато цената се определяше от съответната община. Не знам дали не трябва оценител, има си специален закон за това, да определя пазарната цена, както сме го предложили. Има риск от изкривяване, а на практика по вашето предложение на тези цени ще се разпределя, така да се каже, пасищния фонд между животновъдите.
    Това бяха въпросите ми.

    ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Ако разрешите, проф.Бъчварова, само да уточня. Не става въпрос за отмяна на вече спечелените търгове с тази заповед, а става въпрос за онези, за които тръжни документи сега ще се подготвят. Може би ви е основателен въпроса колко са останали такива пасища, но и колкото и да са малко те все пак трябва да отидат при животновъдите. С тази заповед бих искал да визирам или да забавим малко отдаването до подготовката на тези тръжни документи.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е различно.

    ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Да, за това става въпрос. В никакъв случай няма да ревизираме онези, които са спечелили.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Става въпрос за заповед, с която няма да пуснете тръжните процедури за свободния пасищен фонд, а не за очертаванията, да, така е нормално.

    ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Това имаме предвид.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Съвсем накратко. Пише „пропорционално на броя и вида на регистрираните животни“ като ползваме системата за идентификация в Агенцията по храните. Вижте какво пише по-нататък „В правилника се описва реда и начина“, но така или иначе всички животновъди знаят какъв е норматива за брой животни, пасища и животни. Оттам не може да избягаме. Пропорционално, идеята е в правилника да се опише когато имате по-малко площи, отколкото брой животни имате в съответната община или съседната се намалява пропорционално на всички размера на площта, която им се дава, но така или иначе е записано, че правилника ще определени този ред. Аз не смятам, че в закона трябва да слагаме ред, който може да бъде и променян, който може под някаква форма да бъде и актуализиран, когато се налага, затова правилника е водещото.
    По отношение на пазарните цени. Извинявайте, България вече 12-13 години има пазар на земеделските земи. И да слагаме експерт, който да ни определя каква ще е цената, е нещо, което е антипазарно. Отделно от това всяка една служба общинска, областна публикува всяка година какви са цените на наемите в съответната община, това го виждате на страницата на министерството. Най-малко на база на тези цени се плащат белите петна. И пише освен това, че то ще бъде пазарната цена, както е записано, с подобна характеристика, няма се плаща пасището като нива трета, четвърта или пета категория. Говорим за характеристики на земята, която се ползва.
    Идеята е била текстът да бъде максимално облекчен и ясен, така че в правилника след това всички тези изисквания да бъдат направени по начин, по който практически да могат да бъдат прилагани. В началото направихте бележката, че сме поканили тези, които подкрепят, не подкрепят, нямаме желание да правим нещо, което не е работещо. И пак искам да повторя, за кой ли път, дискутирали сме с тях тези въпроси, вярно е. Но Правилника за прилагането на закона е този, който ще определи подробно описание на начина, по който ще се осъществява. Тук имаше сериозен дебат по отношение на съседните области, на съседните землища. Наистина има райони в страната, където броя на животновъдните обекти и животните, особено в Южна България са повече отколкото има свободен фонд. Какво да направим? Щом са в тая община ще бъдат потърпевши, а в съседната няма нито един животновъден обект, особено в Карловско и не знам си къде има изключително много такива проблеми, които създават неудобства при очертаването.
    И пак казвам, идентификацията е водеща, без нея не можем да мръднем. Няма начин да не е в идентификационната система и да имаме каквито и да било претенции. Но по-лесна процедура от това не виждам как може да се осъществи, най-малкото, че се осъществява и е най-бързата процедура.

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Искам да се обърна към госпожа Танева. Не сме дошли всички животновъдни организации, за да не правим повече калабалък. Ние сме на единно мнение и онзи ден бяхме и при министъра на срещата, всички животновъдни организации, които са подписали споразумението на 12 ноември 2013 година. Това са единадесет организации, нямаме никакви различия по отношение отдаването на пасищата. Имаме различия и в тази част ви подкрепяме за заповедта и на министъра щяхме да му кажем, че ние имаме в споразумението издаване на заповед, която право на очертаване на пасища и мери да имат собствениците на пасищни животни. Да, това може да се транслира чрез стандарта за добро земеделско състояние и концентрацията на необходимите, защото в регламента е записано минимално животинска 0,15 на хектар, така че тук се решава. И ние ще държим докрай на това, защото с този закон фактически оттук нататък ще тръгне постепенно уреждането на положението на животновъда, но ще мине време. Затова колежката по закона ще говори и ще даде нашите предложения, на животновъдите. Но в края на крайщата относно заповедта ние държим заповедта да е във вида, в който сме разписали споразумението. Вашето предложение за издаване на заповед за чертане на пасища и мери от животновъди ние го подкрепяме и затова с министъра си говорим вече два месеца, и той ни беше обещал, че до тази сряда ще има такава заповед. Заповед със забавяне на очертаванията в никакъв случай няма как да стане, при положение, че в Преходните и заключителни разпоредби пише „В тримесечен срок…“.

    ДАРИНА ШИШКОВА: Ние предлагаме в тримесечен срок от излизане на закона да бъдат проверени абсолютно всички сключени до момента договори с ДПФ и ОПФ. Да се провери дали отговарят на всички изисквания на закона, а именно ползвателите на земеделски земи от ДПФ и ОПФ да бъдат регистрирани с животновъдни обекти и задължително в тези животновъдни обекти и в момента да има наличен брой животни. Тъй като имаме много животновъдни обекти, които в момента са пустеещи. При нас има абсолютно всички земеделски производители на територията на Карловска община и имат по два животновъдни обекта, единият сега е празен, това са временните животновъдни обекти. Затова държим да има абсолютна концентрация върху броя животни в животновъдните обекти.
    Другото, което предлагаме е пасищата да бъдат разпределяни, какво значи за нас „пропорционално“ на вида и брой животни. Ние предлагаме при високо продуктивните пасища за едър рогат добитък да бъдат давани 10 дка пасищна площ, а при дребния рогат добитък да бъдат 3 дка. При ниско продуктивните съответно 20 дка за едър рогат добитък и 5 дка за дребен рогат добитък.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това не е пропорционално, то и сега е действащо, и ние така сме го предложили.

    ДАРИНА ШИШКОВА: Пропорционалното означава, че абсолютно всички животновъди ще получат пасища. Ние не сме съгласни с това, което вие предложихте да участваме на търгове, по простата причина, че един дребен земеделски производител в никакъв случай не може да снабди с пасища и мери на един такъв търг. Няма какво да се заблуждаваме, знаем как стоят нещата, участваме в търгове, наблюдаваме. Това означава, че ние лишаваме дребните земеделски производители, обричаме ги на гибел. Те няма да получат пасища. А тук когато става въпрос за разпределяне на пасища според вида и броя на животните няма как да не получим пасища, ако не ги вземем в Карловска община, ще ги вземем в съседната.
    Другото, което искам да отбележа е, че това искаме да важи на национално ниво, тази горна граница.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може ли, госпожо Бъчварова?

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Наистина трябва да се слушаме. Мисля, че обяснявам много ясно и пак да се връщаме какво е „пропорционално“ ми се струва загуба на време. Какво е пропорционално обясних съвсем ясно – имате 100 животни, имате 100 дка и пропорционално се намалява. Извинете, не искам да се връщам към темата, това е елементарна математика, но трябва да бъде записано в закон.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, искам да отговоря на колежката по повод предложения от нас законопроект, нищо друго не искам.
    Ние коментирахме относно определение. Искам да отговоря по повод коментара за несъгласието с публичен търг и защо това ощетява дребните производители. Мисля, че като вносител имам право да отговоря.
    Уважаема госпожо, искам само да разясня нещо. Напротив, тази процедура защитава именно дребните земеделски производители, защото в текста, ако прецизно се разгледа предложението, затова се дава предимство по нормата, която точно вие определихте и ние отзад сме я казали, на животинска единица по Наредба № 5, същото което изредихте. И какво на практика предлагаме ние – в землище „х“ по тези норми, които точно вие казахте, няма сдружение, не са се събрали, има 100 животновъда, субекти с животни, има норма на една крава 10 хектара, има пасищен фонд и участието на всеки животновъд за този търг с предимство е точно за това право, т.е. едрия може да играе и за 1000 хектара, той има право на 10 хектара, примерно казвам, на 100 единици, той може да играе само за 100 единици, другия само за 10 единици, така че на практика тези големите, които са с ресурс ще бъдат ограничени само до правото, което му се полага. Нашето предложение е същото като вашето. То си го има определено, не трябва да вкарваме сто предложения.

    ДАРИНА ШИШКОВА: В случая говорим почти за едно и също нещо. Ние получаваме по 10 дка на крава и 5 дка на овца с търг, същото получаваме и без търг. Ами защо е тоя търг? Да си усложняваме живота!

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Така изглежда на пръв поглед, но пасищата са различни парцели, на различно място, с различен разход на поддръжка, има значение как ще бъдат разпределени. Като мине една година разпределението от службите, тогава ще си говорим със сектора отново.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма да бъде като „белите петна“ разпределението от службите.

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Това въобще няма никакво значение, ще ви кажем защо. Защото в по-голяма част от България хората прозряха, че се стигна до доброволни споразумения и вие къде е вашата парцелка в това землище, няма да я работите в реални граници. Влизате в споразумението, доброволното, да, и за пасищата. В момента, ако не знаете в част от България има споразумения както за нивите, така и на отделна процедура за пасищата и мери.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това не е обичайна практика.

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Ще я направим обичайна! За да може да комасираме. Не може да отиде той за 2 дка, вие 3 дка, 4 дка, за какво пашуване говорим?! И за какво косене?!

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но това не е обичайна практика.

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Ще я направим обичайна, това сте го записали вие в закона със споразуменията, нали! Така че на всички ролята е, и на министерството, да я направи обичайна! Щом в една вироглава Северозападна България започна да става обичайно да си плащат „белите петна“ за разлика от Южна България, значи може да стане!

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо в Южна България?

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има информация. Колеги, вече по същество, всичко почти се каза от гледна точка на тази промяна в закона.
    Заповядайте.

    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. В мотивите на проекта на закона сте записали респективно да се ползват предназначения за паша на животни. В чл.37 „животновъдния обекти на БАБХ в съответната или съседната област, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни“. Госпожо Бъчварова, някои области, съседни разстоянието е 200-300 км, по този начин отново не уреждаме въпрос с пасищата или затревените площи, както искате да го промените сега. Уверявам ви разстоянията между две съседни области са много големи.
    Господине, четири години съм се занимавал с животновъдите в нашата област и съм спирал решения на общински съвет, тъй като те страдат, малките животновъди от големите. Животновъд регистриран в даденото населено място използва пасища, мери на 80-100 км,кога тези животни използват новите затревени площи, както ще бъдат наречени, по предназначение? Никога, уверявам ви. Работил съм на терен, не съм работил само тук, на жълтите павета и ми е ясно. Има противоречие в мотивите и в промяната, абсолютно противоречие, госпожо председател, ако трябва помислете го, преработете го. Седнете с експертите, нека да го огледат.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за предложението, което правите. Вярвайте ни, дълго време сме го мислили и говорили. Вие смятате, приемате община съседна на следващата област, става въпрос ...не се правете, че не разбирате!
    Аз не искам да бъда адвокат на министерството, но 160 хил.дка пасища се ползват от фирми, които са в София и се занимават с консултантски бизнес и ги очертават, и получават европейски средства. Част от тази информация излезе и в медиите. И ние продължаваме да смятаме, че имаме абсолютно свободен пазар и не можем да направим нищо, ако не го пишем „съседна област“, представете си, че с.Розино до него започва София-област, все едно Розино няма нито един декар пасище.

    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Пишете го „съседна община“ тогава.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имате Правилник за прилагане, в който тези теми ще се опишат, но трябва да дадете стъпката, аз така го разбирам. Може да не съм права, за първа година съм в Парламента, мога да не разсъждавам логично, но знам какво искам да постигна! Тоест със закона да създадем предпоставките.

    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Вие не мислете, че искаме да постигнем нещо различно от това.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз казвам защо е направено. Хипотезата със съседната община, но ако съседната община е в друга област?

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господине, това е предложение на животновъдите, наше предложение. И вие правите закона за нас, не за вас, вие няма да ги пасете.

    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Аз не искам закона да е за мен, аз искам животновъдите да нямат проблеми. Но когато дефинираме област, община, населено място – това са много различни неща. Това, което обясних, няма да го обяснявам пет пъти!

    /реплики без изчакване и ред/

    БОЙКО СИНАПОВ: Госпожо председател, моля да ми дадете възможност за кратко да взема думата.
    Уважаеми дами и господа, Бойко Синапов, Национална асоциация на животновъдите в Република България, в момента тук, поне в тази зала не правете политика. Виждам, че всички сте на едно мнение, виждам, че и двете предложения. Тук е много важно кой е дал сега предложението, кой ще го направи, госпожо Танева. С цялото си уважение към вас, тези предложения от наша страна, от бранша ги имаше, ще се изразя така, и по наше време, но не го направихме. Нали знаете, че същите текстове сме ги коментирали и с вас, но не можахме да ги направим. В момента има две предложения, вие сте наясно какво искаме ние, госпожа Бъчварова много отдавна е наясно и ни подкрепя в момента, и искаме да стане и в момента е важно кое е по-силно и кое е по-добро. Като слушам и вашия законопроект е същия, и на госпожа Бъчварова е същия. Защо в момента се мотляви и протака във времето, като ние българските животновъди губим едно перо с години назад, губим страшно много средства. Позволяваме кражба на пари, господа! И национални, и европейски! Аз съм питал господин министъра „Искате ли господин министър, да отидем в Европейската комисия и да кажем за каква кражба става дума на европейски пари?“, „Не, не, държавата ще стане за резил!“. Ами да стане! Какво коментираме в момента? Защо спорите вие, ние не спорим, ние сме на едно мнение.
    Дайте да видим как е по-добре да го направим, в крайна сметка тази порочна практика да я прекратим. Не може един ваш колега, между вас е, да има 20 хил.дка пасища и мери, няма едно пасищно животно! Искате ли да го изкарам в медиите? Не, неказвам от вашата партийна група, депутат.
    Исках само да кажа, че всички сте на едно мнение, съгласете се и по-бързо го направете. Благодаря.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

    ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, искам да задам един въпрос към колегите животновъди, защото аз също съм животновъд. Миналата седмица правих среща в община Хаджи Димово с животновъди. Това което ми предоставиха като информация те, че от близо 10 500 дка общ поземлен фонд, от държавен и общински пасища и мери, вече са раздадени близо 9 500 дка и от тези 9500 дка около 7 500 дка са дадени на фирми и физически лица без да имат животински обекти. Искам да питам- тези два проекта, които внасяме и колегите от ГЕРБ, и колегите от БСП, решават ли в части този възникнал проблем? Искате да кажете, че от тази година тези 7 500 дка, които са дадени на хора, които взимат пари те няма да получават пари, ще бъдат ограничени и тези пасища ще отидат при хората, които реално имат нужда?

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Затова колежката направи тези предложения. В тримесечен срок да бъдат прегледани всички договори от ОПФ и ДПФ , и които не отговарят на изискванията…

    Реплика: Кой да ги прегледа?

    Реплика: Министерството.

    ДИМИТЪР ЗОРОВ: Те са задължителни, ОПФ-то на съответната община дали отговаря на закона, тези на които са отдадени имат ли животни и тази бройка животни, която ще бъде приета в правилника и ако няма – автоматично ги анулират и отиват отново на тезгяха за раздаване, вече по правилата. В противен случай няма никаква стойност това. По-голяма стойност ще има заповедта, за която сме се договорили с министъра, че трябва да пусне.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля ви, нека приключим по темата. Всичко е ясно. Така или иначе предстоят промени и в начина на директните плащания, кодовете ще бъдат променени – пасища, ливади, така или иначе в Добрите практики мога да се вкарат много неща, които по тези въпроси да бъдат решени.
    Госпожо Танева, имахте въпроси или коментар по параграф 1, за чл.3а.

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ги оставя за зала, защото бях обвинена, че бавим комисията. Не влизам в тази тематика, ще я оставя за зала.
    В крайна сметка аз смятам, че много по-добре беше да се комуникира дотолкова, доколкото да се опитаме да намерим работещ вариант, министъра излезе, предложихме вариант за промяна в Наредба № 5, така че да има условия за животни, никой нищо не бави. Въпросът е какъв ще е ефекта от приемането на текстове, които водят до различно тълкуване.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: С мен по тази тема не сте разговаряла!

    ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, тук сега, в хода на комисията.

    ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В първия момент, в който имахме становище на министерството свикахме комисията. Становището на министерството по законопроекта на госпожа Танева и група народни представители е да не се подкрепи, ще ви връча становището, за да видите какви са мотивите и законопроекта на Бъчварова и група народни представители да се подкрепи.
    Колеги, предлагам да гласуваме двата законопроекта.
    Първо гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-9 от 30 януари 2014 година, внесен от Десислава Танева и група народни представители. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.

    „За“ – 8 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 11 гласа
    С 8 гласа „за“, нула „против“ и 11 гласа „въздържал се“ законопроекта не се подкрепя.

    Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 454-01-15, внесен от н.п. Светла Бъчварова и гр.н.п. на 06.02.2014 година. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.

    „За“ – 11 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – 8 гласа
    С 11 гласа „за“, нула „против“ и 8 гласа „въздържал се“ законопроекта се подкрепя.

    Благодаря. Явно дебатът ще продължи и в зала, а може и през времето, в което текат дебатите между първо и второ четене да направим най-доброто. Моля от всички да бъде проявена активност, ще се вземат под внимание всички предложения, които бъдат направени.

    Благодаря за оперативната работа! Закривам заседанието!

    /Заседанието беше закрито в 12,00 часа/






    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА





    40 840 знака
    Форма за търсене
    Ключова дума