Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 35

На 02 април 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 година.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, добър ден, предлагам да започваме, имаме кворум!
Днес точка 1 от дневния ред е – обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 година.
От Министерство на земеделието и храните участват Диана Филева, юрисконсулт в министерството, Слави Кралев и Симеон Кузманов.
Точка 2 „Текущи“.
Тъй като ще се наложи да тръгна по-рано, искам да ви предложа за следващото заседание на комисията по искане на преработвателите в сектор „Тютюн“, искат среща с комисията за представяне на идеи и виждания, според тях в какви насоки трябва да бъде променен Закона за тютюна и тютюневите изделия. Писмено са поискали тази среща. И предлагам следващата седмица, според това каква ще бъде програмата и нашите ангажименти, но да направим това обсъждане с тяхно участие и да добием представа, да видим и техните проблеми. Процесът е двустранен, не е само едната страна, която има проблеми, явно и другата създава предпоставки да се търси промяна чрез закона. И затова предлагам следващата седмица да обсъдим този въпрос.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ дневния ред е приет.
Благодаря!

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Госпожо председател, бих искал да заявя, че няма да участвам в обсъждането на тази точка, както няма да участвам и в гласуването. Благодаря.

ДОБРИН ДАНЕВ: Госпожо председател, аз също искам да уведомя, че заради конфликт на интереси няма да участвам в гласуването на точката.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре. Преминаваме към първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 година.

Започваме с наименованието на закона „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от н.п. Светла Бъчварова и група народни представители на 20 февруари 2014 г., приет на първо гласуване на 20 март 2014 г.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ наименованието се приема.

Има предложение от н.п.Светла Бъчварова и група народни представители, което по принцип се подкрепя и комисията предлага да се създадат нови параграфи 1, 2 и 3.
Имате думата за становища и предложения, колеги. Ако няма, моля, който е съгласен, да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 1 на вносител. Има предложение от н.п.Бъчварова и група народни представители, предложение на н.п. Танева и група народни представители, които предложения по принцип се приемат. Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага редакция на параграф 1, който става параграф 4. Става въпрос за предложението на разпределението на средствата, което беше направено от представителите на парламентарната група на ГЕРБ, което направихме като обсъждане на първо четене. Считам, че е коректно да бъде записано в закона.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Изразявам съгласие с направената редакция на нашето предложение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Министерството е дало мандат на господин Кралев да направи изказване. Заповядайте.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря, госпожо председател! Дами и господа народни представители, аз може би ще се опитам да ви изненадам. Тези две хипотези, които са уредени в закона са на база на Регламента 1306 от миналата година, като регламента казва, че тези средства могат да останат в държавата членка като фиксирана такса за разходи по възстановяването.
Направихме проучване за какво могат да се ползват тези средства и установихме, че в другите държави членки се ползват основно за техническо оборудване на разплащателните агенции. И в това отношение бих могъл да кажа, че едва ли има по-зле оборудвана от нашата разплащателна агенция, говорим за GPS-и, за преносими компютри, автомобили и т.н. Аз разбирам страховете на народните представители да не би някой да налага по-високи санкции, да не би тези средства да се разпределят като материално стимулиране, затова бих предложил един компромисен вариант. Нека в тази нова трета алинея, която ще се създаде да бъде изключена възможността тези средства да се раздават като материално стимулиране, но да се даде възможност с тях да се закупува техническо оборудване, което е изключително важно за нашия фонд„Земеделие“. Проверките на място на може би най-големият ни проблем. Благодаря предварително!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Доколкото разбирам предложението по ал.3 е да се разходват единствено за подпомагане на земеделските производители, да се запише – да не се разходват за материално стимулиране – това прави като предложение Министерство на земеделието.
Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев, аз не съм съгласна с изразеното от вас становище от името на Министерство на земеделието и храните и въпросът стои абсолютно по същия начин и за българските земеделски производители. Те изобщо като доход не са на нивото на европейските земеделски производители, като подпомагане. Колкото мотиви има в посока, че фонда няма необходимото оборудване, със същите мотиви може да кажем, че нашите плодопроизводители, зеленучкопроизводители получават в пъти по-малко подпомагане. Само давам пример, мисля, че и колеги от управляващото мнозинство ще ме подкрепят, схемата, която в момента върви за подпомагане на пролетните пръскания по овощните култури. Бюджетът е крайно недостатъчен и на практика миналата есен се пусна тази схема само за четири дни. Кандидатстваха малко производители с два пъти по-голям бюджет, но срокът беше кратък, пръскането беше едно, сега вече от топлото време да не говорим колко повече пръскания ще се наложат и подпомагането на практика няма да има кой знае какъв ефект върху тези земеделски производители.
А по отношение на техническо оборудване, сигурно е така, сигурно има резон, че има необходимост от GPS-и и други неща, но има други начини, по които могат да се оборудват, включително и митичната Техническа помощ и мисля, че този бюджет колкото е възможно, макар и малък по-добре да го опишем точно, че е само за подпомагане със средства от националния бюджет.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други становища?
Аз предлагам да гласуваме така както е представена редакцията на комисията. И ако няма пълно мнозинство ще преминем към редакцията на министерството.
Моля който е съгласен, моля да гласува за редакцията на параграф 1, който става параграф 4.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Министерството направи опит. Но така или иначе, смятаме, че има смисъл в това, което се предлага.

Параграф 2. Има предложение на н.п.Бъчварова и група народни представители, а също така и предложение на н.п.Танева, което не се подкрепя. Има редакция на текста на вносителя, като параграф 2 става параграф 5.
Тук искам да направя една уговорка, че спрямо направеното първо предложение по параграф 5,
„чл.19, ал.1 се правят следните изменения:
1.точка 1 и точка 3 се отменят.
Оттеглям предложението точка 1 да се отмени и на практика точка 1 става „Точка 3 се отменя.“
Говорим за параграф 2, който става параграф 5. Точка 1 става „Точка 3 се отменя.“ Точка 1 отпада.
„Определя условията и реда за управление на средствата от фонда съгласно целите на този закон.“съм предложила да отпадне, но се отказваме от това наше предложение и затова само три отпада – утвърждава щата на фонда – това трябва да бъде функция да ДФ „Земеделие“, а не на управителния съвет.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кой тогава ще утвърждава щата на фонда?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Изпълнителния директор. Те са първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, съгласно промяната в закона.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Така е по Устройствен правилник, който е утвърден от Министерски съвет.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Както казва господин Кралев, това е по Устройствен правилник, който е утвърден от Министерски съвет.
Има ли изказвания по предложението?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбирам, че моето предложение не е прието, но няма значение, в смисъл, че приемате мотивите. Но по повод на това, че има и допълнителни редакции, в точка 7 мисля, че е добре „когато прецени“ се заменят, защото трябва да има задължения поставени от изпълнителния директор, става въпрос „взима решение по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда“, „поставени от изпълнителния директор“. Може би трябва да е „поставени от който и да е от членовете на Управителния съвет“. Мисълта ми е, че Управителния съвет е колективен орган и всеки от членовете му може да постави въпрос за обсъждане. И решението по този въпрос се взима от колективния орган.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА:“Необходимо“ за мен е толкова общо, че могат да решат всяко нещо да е „необходимо“, а те са първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и не би следвало Управителния съвет да бъде натоварен с функции, които са неясно разписани. Имаме функции, които казват – определят се средствата на фонда, избира се заместник-изпълнителен и т.н., а тук как така Управителния съвет може да взима всякакви решения свързани с оперативната дейност на фонда, затова „поставени от изпълнителния директор“, така или иначе има Устройствен правилник, който казва изпълнителния директор какво прави.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това го разбирам. Добре е, че се прави тази поправка, че се маха „когато прецени“. Моето предложение към вас е,… може да има въпроси, които поставя и някой от членовете на Управителния съвет, а тук излиза така, че Управителния съвет ще взима решения само по въпроси поставени от изпълнителния директор.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава „или от членове на Управителния съвет“, но не с идеята, че Управителния съвет ще взима решения по тези въпроси. Могат да бъдат поставени от изпълнителния директор или от членове на Управителния съвет.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това ми е предложението.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре е да се конкретизира и Управителният съвет да си знае правомощията, а не да преценява в движение, че това може да бъдат негови правомощия, извън възможността да бъдат функция на Управителния съвет.
Съгласни ли сте с тези редакции на параграф 5? Добре. Който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 3, комисията подкрепя текста на вносителя на параграф 3, който става параграф 6. Който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Предложение на н.п.Бъчварова и група народни представители, което се отнася за създаване на параграф 3а. Предлага се да се създаде нов параграф 7, в който се правят редакционни изменения и те са свързани с изискването да има наредба на министъра.
Господин Кралев, имате думата да представите мотивите с редакцията на новия параграф.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, проблем в досегашната практика по подаване на заявленията беше, че ДФ „Земеделие“ не приемаше заявления да се подават чрез пълномощник. Разбирате, в някои случаи заявителя може да е в болница, може да е в чужбина и физически да не може лично да участва при заявяването като този проблем произтичаше от предвидената в Наказателния кодекс чл.248а, отговорност в случай, че съответното лице неправомерно е придобило средства от европейските фондове. Затова стигнахме до този компромисен текст, в който даваме възможност всички видове заявления да се подават чрез пълномощник, но много ясно казваме, че този упълномощител носи цялата отговорност, включително наказателна отговорност за действията на упълномощеното лице, т.е. той не може да се оправдае след това, че го е упълномощил за едно нещо, пък виждате ли, той е направил нещо друго и по този начин да осуети наказателната отговорност. Това е по изрично искане и на прокуратурата.

СПАС ПАНЧЕВ: И от пълномощници, защото всеки лично може.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, да – лично или от пълномощник, така е записано.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: „…извършва лично от кандидата или от упълномощено лице“. Въпроси има ли? Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз считам, че направеното предложение е добро и дава яснота по отношение на въпроси, които са възниквали у бенефициентите, включително какво да е пълномощното. Аз не знам дали предвиждате примерно, този който не може лично да си подаде заявлението да има образец на пълномощно, въпросът ми е само един – нали няма проблем, или дали е възможно упълномощителя за всички права, които има като земеделски производител и бенефициент да упълномощи упълномощеното лице да ползва правата му. Не само за подаване на заявление, а и за други права, включително и за получаване на плащането. Теоретичен въпрос.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но тук става въпрос за подаване на заявленията.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, за подаване, но вътре се описват данните.

СЛАВИ КРАЛЕВ: На първия въпрос, да, вече сме изготвили този образец на пълномощно. Да, готово е. Предвидили сме го в Наредба № 5 за подаване на заявленията и този образец на пълномощно ще бъде приложен към указанията за подаване на заявления. Не съм тесен специалист, но по отношение получаване на плащанията – те се превеждат по сметката, която е посочил бенефициентът.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това имам предвид, може да се посочат и данни на упълномощителя.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, това може да стане със самото заявление.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може да се прехвърлят с пълномощното всички права, на практика.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, няма никакъв проблем. Да, може сметката веднъж подадена да се промени и т.н., има механизъм. Това са разработени неща.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да гласуваме.
Параграф 7. В чл.32 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал.5 в текста преди т.1 думата „наредби“ се заменя с „наредба“.
2.Създава се ал.6 „Подаването на заявления за подпомагане за регистрация и на заявка за подпомагане…“ и т.н., това го имате.
Всъщност т.1 е допълнението за прецизност.
Който е съгласен с предложения параграф 7, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 4. Има предложение от н.п.Бъчварова и група народни представители, което по принцип се подкрепя, предложение на н.п. Танева и група народни представители, което също се приема и комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на параграф 4, който става параграф 8. Текстът е по-дълъг, ще ви оставя малко време да се запознаете с него.
Господин Кралев има възражения по текста.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря. Аз за съжаление трябва да изкажа някои възражения към текстовете предложени от госпожа Танева.
Първото предложение. Това е предложението по т.1, става дума за това новата ал.5, която предвижда двата слоя да бъдат публични по време на подаването на заявления. Разбира се, идеята е много хубава, но за съжаление поне на този етап тя не може да бъде осъществена. Не може да бъде осъществена първо, чисто технически, защото затова е нужен един специален, обясниха ми колегите, ги-сървър и специализиран софтуер с какъвто ние не разполагаме и ако сега се опитаме да го направим в интернет ще излизат едни картинки, от които бенефициентите няма да разберат нищо, т.е. първо трябва технически да бъде обезпечено всичко това. Освен това има Закон за достъп до пространствените данни, който въвежда изискванията на една директива на Европейския съвет и Парламент. Тоест трябва да бъдат създадени техническите предпоставки и трябва да бъдат изчистени тези права свързани със защитата на данните. Това е по първата точка възражението на министерството.
По-сериозни са възраженията ни по втората точка. Тук се предлага да не получават подпомагане определени лица и това да се уреди в наш закон. Условията за подпомагане с директни плащания се определят изчерпателно с регламент на Съвета и Европейския парламент и тези условия не могат да бъдат допълвани с националното законодателство. За съжаление Народното събрание на Република България няма такива права и ако все пак бъде гласуван такъв текст той ще бъде в противоречие с чл.5, ал.4 от Конституцията, тъй като ние сме поели определени международни задължения в това отношение и върховенството на регламента няма как да бъде оспорено по никакъв начин. Тоест в този случай нашият закон може да не бъде прилаган, а да бъде прилаган регламента. Тук възраженията ни са абсолютно принципни и по същество.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По първият казус да коментираме, говорим за „слой площи в добро земеделско състояние постоянно са публични по време на подаването“. Сега сме м.април, каквото и да си говорим, при почти необятни технически възможности, които особено едно министерство и фонд могат да си позволят при толкова разпределени средства, мотива, че нямаме софтуер или сървър ми се струва малко несериозен за такива институти!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо председател, да ви подкрепя във вашата реплика. Да, аз считам, че това е точно така. На първо четене, предложението ми по ал.5 за публичността на слоя, говорихме, че цялата тази система с предварителното заявяване на площите ще се прави от следваща кампания. Министерството е в състояние и има достатъчно време да проведе съответните процедури и да създаде условия за публичността съгласно регламента, просто всеки ще може да си вижда съответните регистрирани площи, това със сигурност го искат и земеделските производители и няма да нарушим нищо.
По вторият дебат за това, което обясни господин Кралев имам един въпрос. На практика този член 33б го създаваме с цел защита на постоянно затревените площи, нали така? Това е целта и всички тук в комисията имахме съгласие по това, че трябва да има такъв текст по повод масовото им разораване. Моят въпрос е следният – ако това нарушава пряко регламента, разбира се, съгласна съм да го оттегля, но да не изпаднем в хипотезата, че въпреки забраната, която ние въвеждаме със законодателството на практика могат да се разорават пасища и мери и на всичко отгоре този, който ги обработва и разорава да получава подпомагане европейско и национално. Има ли тогава система, в момента не съм попадала на такъв казус и не съм си го изяснявала, ако даден имот е с трайно предназначение пасище, мера или ливада, и той бъде разоран да бъде получено подпомагане като нива, разорана.
И вторият ми подвъпрос, ако е заявен като пасище и ливада, а бъде разорано, ще получи ли подпомагане като пасище и ливада, защото ние не може да приемем един текст, с който защитаваме постоянно затревените площи, а на практика и нарушителя на този член ще ползва подпомагане.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Най-напред да се върна на въпроса за техническото обезпечаване. Да, разбирам аргументите. Все пак бих помолил за съдействие за осигуряване на финансиране, защото колкото и парадоксално да звучи оказва се, че министерството ще има затруднение при финансирането на един такъв софтуерен продукт, хардуерен и всичко останало, от което аз много не разбирам. Но ще помоля за съдействие в това отношение.
Колкото до разораването. Предвидената санкция в чл.49а, забележете, максимумът й е 10 хил.лева. Санкцията е драконовска, т.е. при угрозата от глоба от 10 хил.лева не знам дали някой ще предпочете да вземе някакви левчета за хектарите, които ще разоре. Оттам нататък да, след като ги разоре въпросът е в кой от двата слоя ще бъде без разрешение, ще се окаже, че той е все още в слой пасища и когато лицето го заяви не като пасище, а като нива ще се окаже, че той е в слой „пасища“ и е недопустимо за подпомагане. В крайна сметка няма да получи подпомагане, но все пак това не е редно да го напишем в нашия закон, защото някой ще каже „Ето на, България тръгва да създава собствени условия за прилагане на Схемата за единно плащане на площ.“. Към това искам да ви призова в случая. Благодаря.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Имам два въпроса. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, отнасят се до площите в добро земеделско състояние и постоянно затревените площи. Значи ли, че постоянно затревените площи не са в добро земеделско състояние? Първо. И второ, значи ли, че площите трябва да бъдат само в добро земеделско състояние, а не и екологично. Защо. Защото ние много добре може да ги почистваме от плевели, трънаци, но можем ли да ги торим прекалено много, да не спазваме нормите и стандартите и да замърсяваме както подпочвени води, така и самите почви? И аз предлагам, когато се говори за площи в добро земеделско състояние да се добави и „екологично“, към площите, постоянно затревени площи също – в добро земеделско и екологично състояние. Това са според мен, изисквания, които ние трябва да въвеждаме, тъй като в надпреварата да получаваме повече фуражна единица, ние можем да замърсяваме тези площи. А много добре знаем, че около тях има речни артерии, има басейни, има води и според мен това е много важно и трябва да се включи в този параграф 8 и съответната алинея. Благодаря.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря. Разбирам вашата загриженост за екологичното състояние на площите. Тук обаче навлизаме в терминологията на регламентите на Европейския съюз. Терминът „добро земеделско състояние“ показва допустимостта за подпомагане на определена площ. И в България сме приели една наредба, която е пак с № 5, която за всеки вид площи посочва кога са в добро земеделско състояние като особено внимание отделя на пасищата. Примерно, едно пасище е в добро земеделско състояние, когато има не повече от еди колко си дървета, еди колко си храсти и т.н. Кога трайните насаждения са в добро земеделско състояние – когато междуредията са обработени по определен начин, когато има определен процент плододаващи и т.н., да не ви преразказвам цялата наредба. Това е терминът за допустимост. Ако не е в добро земеделско състояние получава плащане „нула“. И на всичко отгоре може да бъде санкциониран за това. Другият термин „добро земеделско и екологично състояние“ е част от т.нар. кръстосано съответствие и това са едни стандарти, които България е изработила, качени са на страницата на министерството и които ако бъде установено, че не са спазени земеделския стопанин отново се санкционира, само че с определен процент санкция, т.е. тук няма пълна отмяна на плащането, примерно за това както казвате вие, че е замърсил или че не спазва някои агротехнически правила, на него му се намалява плащането с определен процент. Затова тези термини са употребени в този вид. Има на друго място, където е казано, да, по-нататък в закона, че при нарушаване на изискванията за добро екологично състояние…просто ги приемете като технически термини, а не от тази гледна точка, че пренебрегваме екологията, в никакъв случай не я пренебрегваме и сама по себе си поддържането на една площ в добро земеделско състояние, т.е. нейната добра обработка е най-добрата грижа за околната среда, най-добрата екология в крайна сметка.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Може ли, госпожо председател? Не всичко, което се предлага от Европейската комисия е правилно. Ние вече приехме един път, че семената са растения, това беше капитална грешка на комисията! Много добре знаем, че семената са репродуктивни органи. Ние ако не искаме да си опазваме земята, още повече в райони, за площи, за които се получава европейска субсидия и това са готови пари, за мен това не е нормално. Ние имаме право да правим поправки на това, което ни се предлага от техните регламенти. Ние сме в пълното си право като защитаваме наши национални интереси. А нашият национален интерес е земята да бъде чиста. Това е моето мнение. Нали си спомняте Закона за растенията как го приехме?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: И аз се съгласих! Така било в европейските регламенти! Добре.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, професоре, но всички земеделски производители ще бъдат подложени на кръстосано съответствие и може да видите в параграф 14 какво означава кръстосано съответствие, където въпроса с екологията е решен на базата на стандарти, които са публични и се публикуват, и съответно изискванията, с които всеки един земеделски производител трябва да се запознае.
Аз предлагам да се върнем на параграф 4, който става параграф 8, като съответно ал.5 на чл.33б – недопустимостта един път е решена с глоба, и вторият начин да няма допустимост за плащане е свързан с факта, че ако пасището се очертае като нива, то няма да бъде подпомагано, те имат различни слоеве, сега създават слой „пасища“ и „ниви“.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Досега не сме имали слой „пасища“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но сега има слой „пасища“, което означава, че и при двата случая ще се санкционира. Предлагам ал.5 на чл.33б да отпадне. На чл.33а, ал.5 да остане така както е – са публични по време на подаване на заявления за подпомагане от 1 март до 9 юни. Така както е предложението на вносителя.
Който е съгласен с тези промени, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 5. Има предложение на н.п.Танева, което по принцип се приема и пред вас е текста на вносителя с редакция на параграф 5, който става параграф 9.
Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Имам един въпрос. Защо предложението на госпожа Танева за срока от 1 октомври до 31 декември, малко повече разяснения, защото точно в този срок сте предложили. Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз съм предложила този срок, за да има време администрацията да обработи съответните документи за собственост, заявленията за регистрация и към 1 март, да има готовност към 1 март, когато започва кампанията за подаване на заявление, да са готови със слоевете за очертаванията. Можем да направим и по-дълъг срока, но и министерството, администрацията да даде предложения. Аз съм го предложила администрацията да има време, …нямам претенции, но трябва да има срок, защото без срок няма как процеса да е завършен, да има административно обжалване на недоволните и всичко по реда на АПК.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други въпроси има ли? Заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Безрезервно подкрепям това, че правното основание трябва да е налице, факт е обаче, че на няколко места в страната, на срещите, които правим се повдигна въпроса, че на много от дребните не им харесва това, говоря „дребните“ до 15 дка, тютюнопроизводители или въобще, които гледат на близки ниви, които ги няма, в чужбина са, в такъв казус и те казват „Какво става? Ще ни отрежете от това, което сме получавали с години.“. Въпросът е такъв. Първо, безспорно трябва да има основание. Второ, може ли да измислим за „дребните“, примерно до 15 дка да може да не се изисква правно основание?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Снощи гледах едно предаване, всички дребни бяха ощетени, във Велинград, които обработват и ползват пасищата от някой, който си е написал договор и всичко отгоре е очертал. И даже репортажа завърши с това, че трябва да имат договори. За първи път им беше обърнато внимание, че чрез договора те са защитени. Нещо, което ползват. И според мен най-малкият проблем ще бъде при дребните. Без правно основание ползват повече големите. По линия на „белите“ петна, служебните разпределения и липсата на заповед.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Взимам думата по повод изказването на господин Атанасов и това, което казахме и в дебата за първо четене. За да няма ощетени трябва да се прилага чл.37в за т.нар. бели петна. Там където собствениците не могат да се намерят, няма сключени договори, има реална обработваемост, на практика трябва да работи механизма по прилагане на чл.37в, за да може като цяло тази процедура когато се приложи да нямаме значителен процент от неусвояване от пакета по директни плащания, заради това. Ако има такова прилагане на практика дори дребните стопани, които работят, но по някакъв начин не могат да издирят собствениците, те следва по споразуменията по между си, което е ясно кой ги работи, да има съответното административно решение и това правно основание, включително в текста, който е записан. Просто трябва да работи процедурата по чл.37в.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Във връзка с предложението за новата ал.6. Защо досега не беше предложен срок? Идеята на текста е, че наредбата по ал.5 ще определи и този срок. Защо искаме в наредба? Защото администрацията се нуждае от малко по-голяма гъвкавост. Първо, трудно е да кажем кога ще бъде готов въпросния софтуерен продукт, и второ, ще има разлика в годините. За всички е ясно, че първата година ще бъде много тежка. Ще се регистрират хиляди основания. Там сроковете наистина може би трябва да бъдат по-дълги, може би да бъдат до последния момент, до 28 февруари. От втората година нататък да си позволим да кажем и 31 декември, или 31 януари, затова нашето желание беше да уредим този въпрос с наредбата на министъра и аз не виждам нищо страшно това да стане с наредба на министъра, говорим за една чисто административна процедура. Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз все пак предлагам в закона да има някакви граници и да го запишем. Да, за първата година съм сигурна, освен това пак наблягам, че трябва административната процедура по чл.37в да работи. Може да го запишем, ако щете до 15 март, но не по-късно от 15 март на следващата година, но все пак и вие като пишете наредбата, защото нали си представяте какво би станало, ако този срок е неясен за бенефициентите. Или до 1 март.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Иначе имат регистрация по Наредба № 3 с правно основание.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: До 1 март, съгласна съм, въпросът е да има основание, съгласна съм да го променим.

СЛАВИ КРАЛЕВ: До 28 февруари да бъде, все пак 1 март е първи ден за подаване на заявление.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз предлагам да гласуваме параграф 5, който става параграф 9 с предложената промяна в ал.6, в която срокът става от 1 октомври до 28 февруари на следващата година.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да бъде за първата година.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако администрацията се справи в срока от 1 до 30 май да изчисти всичко и да обяви слой, това е в полза и на земеделските производители. Процесът по движението на земеделските площи под аренда, наем, покупко-продажба на практика един по-дълъг срок е от полза на земеделските производители, така че нека си остане до 28 февруари.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Нашите опасения са, че все пак трябва едно технологично време, в което софтуера да се затвори и да се даде достъп на общинските служби, т.е. 28 февруари е малко трудно да се осъществи технически и от 1 март да започнат да приемат заявления, т.е. ако е 28 февруари няма да може нито една служба на 1 март да приеме. ..може би нещо компромисно, от рода на 15 февруари, да. Ако много държите срока да е в закона. Но аз пак ви призовавам – нека той да бъде в наредбата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Последното предложение е – 15 февруари на следващата година.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Може ли, госпожо председател?

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По същество ли е?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Да, по същество е, защото виждам тук двама писари на този параграф 9. На едно място се говори за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както е, а на няколко места се говори, например ал.2, т.1 за Закон за ползуването на земеделските земи. Също така в т.4 – отново „ползуването“.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така е по закон. Закона е „Закон за ползуването …“ и не може да не го цитираме точно. Не е грешка, законът е прекалено стар и това е използвано като наименование на закона.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Ето, тук имам „Закон за собствеността и ползването…“

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Законът е за „ползуването“, това е вярното, така е приет закона.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Неправилно е, нито един филолог няма да се съгласи с това, госпожо председател.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз не съм филолог, казвам как трябва да се изпише закона.
Моля който е съгласен с параграф 5, който става параграф 9 моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 6, който става параграф 10 и се подкрепя от комисията; параграф 7, който става параграф 11 и се подкрепя от комисията, който е съгласен моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 8, който става параграф 12, като комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл.44 се правят следните изменения и допълнения:
1.Ал.1 се отменя.
2.В ал.2 след думите „национални доплащания“ се добавя „и за специфично подпомагане“.

Така както е записан текста на вносителя е неясен.
Който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Параграф 9, който става параграф 13 има редакция на комисията, параграф 10 – подкрепя се текста на вносителя и се предлага редакция на комисията, като става параграф 14, параграф 11 се подкрепя от комисията и става параграф 15, параграф 12 също се подкрепя и става параграф 16, параграф 13, който става параграф 17 и параграф 14, който става параграф 18. Няма предложения по параграфите, затова си позволих да ги разгледаме заедно.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, относно параграф 13, който ще стане параграф 17, става въпрос за ал.3. Имам предложение тя да отпадне, господин Кралев е наясно с проблема, бих искал да чуя и неговото мнение.
Алинея 3 гласи „Деянията по ал.1 и ал.2 не се наказват, когато са извършени по непредпазливост.“
Правен абсурд, много грешна правна постановка и фигура. Просто това не може да съществува в правния мир и става неприложимо, и обезсмисля ал.1 и ал.2. Да не говорим, че изменя Закона за административните нарушения и наказания, създава ред извън Закона за административните нарушения и наказания, което най-малкото е недопустимо, затова предлагам ал.3 да отпадне.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говорим за акциите за горивата, „по непредпазливост“.
Искам да ви прочета становище на дирекция „Правна“ на Министерски съвет, което казва „Според предложената разпоредба деянията по ал.1 и ал.2 не се наказват, когато са извършени по непредпазливост. От правна гледна точка „непредпазливостта“ е една от формите на вината и няма никакво основание за освобождаване от административно-наказателна отговорност. Доколкото в чл.52, ал.1 и ал.2 се предвижда отговорност за получаване и използване на Закона … е трудно да се обоснове, че подобно нарушение може да бъде извършено по непредпазливост.“, т.е. те на практика потвърждават и подкрепят.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз мога да добавя, че въпросът за вината не трябва да се трактува, защото нарушение може да се извърши виновно и невиновно.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говорим за параграф 13, чл.52, ал.3 да отпадне.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Да, да отпадне, тя не е необходима.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други становища? Ако няма трябва да се преномерират след това.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува, гласуваме до параграф 14, който става параграф 18.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.
Благодаря.

Заключителна разпоредба. Подкрепя се предложение на н.п. Бъчварова и група народни представители. „Преходни и заключителни разпоредби“ е предложението, подкрепя се текста на вносителя, който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Извинявам се, но се връщам към параграф 14, аз него направих като допълнително предложение, но в дебата на първо четене помолих да го направим като редакция на комисията и за да не бъда неточна в предложението си не го написах. Кръстосаното съответствие, което е законоустановените изисквания по управление и стандарти – какво включва, исках да има допълнение къде се обявяват и кой ги издава за улеснение на земеделските производители. Пречи ли нещо да се включи това като изречение?

СЛАВИ КРАЛЕВ: Правилата за кръстосано съответствие са одобрени със заповед на министъра, както е записано в самия закон.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз това предлагам, къде е записано?

СЛАВИ КРАЛЕВ: Сега ще ви кажа, в кой член е записано, тези правила за кръстосано съответствие са в чл.42 „Министърът на земеделието и храните одобрява със заповед условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и ги обнародва в Държавен вестник.“ Всъщност чл.42 с този законопроект не сме го променили. Има един втори законопроект, който в момента е в Министерски съвет и който ще получите, и тук в този чл.42 „условията за поддържане на земята добро земеделско състояние“ са заменени с правилата за кръстосано съответствие, т.е. министъра вече ще одобрява със заповед, а той вече го е направил и тази заповед е качена на страницата на министерството с много подробни указания за прилагане на правилата за кръстосано съответствие. Така че този текст ще влезе в закона.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но сега го няма.

СЛАВИ КРАЛЕВ: В този законопроект го няма, да, за съжаление. Но в следващият, който ще дойде и който вече е в Министерски съвет, тази промяна сме я заложили.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това беше спешния закон, заради софтуера и очертаванията.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На практика, господин Кралев, вече няма да има заповед за условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, а ще има заповед за кръстосано съответствие, нали така?

СЛАВИ КРАЛЕВ: Точно така.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами защо не сменим в момента чл.42?

СЛАВИ КРАЛЕВ: Би могло.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Все пак сме законодателен орган и защо да приемаме промяна на текст, който на практика пак не съответства на реалността.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, да, би могло.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може да направим чл.42 по параграфа, който вече го гласувахме, че министъра на земеделието и храните одобрява със заповед правила ви, условия за кръстосано съответствие, как е точно текста?

СЛАВИ КРАЛЕВ: За съжаление не нося проекта, трябва да го уточним допълнително, за да бъдем прецизни.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За да бъдем прецизни е редно да я има тази редакция.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, да съгласен съм, по принцип съм съгласен. Нека да погледнем точно текста и ще го уточним.

/Проф.Светла Бъчварова напуска заседанието, поради неотложен ангажимент. Ръководството на заседанието поема заместник-председателя на комисията господин Спас Панчев./

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Има ли още становища? Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин заместник-председател, нали вие ще поемете диригентската палка! Понеже така или иначе има проблем с „ползуването“, а този закон е на дневен ред още утре и така или иначе постигнахме съгласие, дайте да сменим и думата в заглавието и да се реши целия казус. Това е процедура.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, какво правим с чл.42, който на практика го променяме, но текстът става такъв, че пак не е актуален. Аз предлагам принципно да приемем параграфа, който е за чл.42, това беше параграф 6, да го направим в редакция, която е актуална, ние да я подкрепим, която ще дойде от министерството, за кръстосаното съответствие, защото заповедта на министъра вече е за кръстосаното съответствие и се обнародва в Държавен вестник. „Издава методика за прилагане на кръстосано съответствие в България.“

СЛАВИ КРАЛЕВ: Но дали да се обнародва в Държавен вестник? Тя е толкова голяма…

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Най-малкото трябва да е публична, на сайта на Министерство на земеделието и храните, защото това са задълженията, които земеделските производители ще изпълняват по повод поддържането на земите им в състояние годно да получават субсидии, нали така?

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да не бъде в Държавен вестник, защото ще заеме един цял брой с правилата за кръстосано съответствие. Да бъде на страницата на министерството, ако искате и на ДФ „Земеделие“.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, и на двете на сайта, и да е прецизен текста, да сме направили прецизна редакция.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А помислете за Държавен вестник, някой правист трябва да го каже от гледна точка само на правото, относно публичността и обнародването. Аз лично смятам, че на сайта на МЗХ и ДФЗ е достатъчно, но правистите трябва да се произнесат дали познаването на тези правила в един съдебен спор ще е достатъчно това обнародване на сайта или ще претендират за незнание, защото го няма в Държавен вестник. Че ще заеме един брой – не е такъв голям проблем. В практиката на всеки земеделски производител е по-лесно на сайта да се обнародва, но от правна гледна точка, може би трябва правните референти да преценят дали не трябва да има обнародване.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Има ли други становища?
Който е съгласен да приемем предложението на госпожа Танева, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.
Благодаря.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“ трябва да гласуваме.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Гласувахме заглавието. Има предложение на н.п.Светла Бъчварова и група народни представители, което е подкрепено от комисията. Имате текста на комисията. Имате ли становища? Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Предложеният параграф го подкрепям, но имам един въпрос по повод текста на ал.2, параграф 19, новия, по отношение на „преразпределително плащане да не се получава за кандидатите, за които е установено, че са разделили изкуствено стопанството си“, приветствам такъв текст, опасността беше от изкуствено разделение, но не мога по текста да се ориентирам коя дата ще е референтна, коя година ще е референтна за тези стопанства? Сега има регламент от 2009 година, но коя година ще е референтна за това, че един земеделски стопанин имам право на преразпределително плащане, че не е разделил изкуствено стопанството заради него и т.н.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Да чуем становището на господин Кралев.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Има позоваване на чл.125а, а чл.125а определя като референтна година 2011, датата обаче не мога да цитирам, ставаше дума за октомври. Доста сериозна референтна дата.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Удовлетворява ли ви това?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Удовлетворява ни!

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Който е съгласен да приемем параграф 19 в предложения вариант, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

Колеги, моля да прегласуваме параграф 14, за кръстосаното съответствие, който е съгласен моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.
Благодаря.

И параграф 16, предложението е да влезе в сила от 1 януари 2015 година. Има ли изказвания? Няма. Който е съгласен, моля да гласува.

„За“ – 15 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ – няма
С 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ предложението се приема.

И за да бъда коректен към колегата Иванов, който предложи да помислим върху термините „ползуване“ и „ползване“. Нека юристите да кажат, защото вече сме гласували. Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, много моля, трябва да направим една корекция в последния гласуван току-що параграф 20.
Той казва „Параграф 9 влиза в сила от 1 януари 2015 година.“ Това е с предварителното очертаване. Обаче в това предварително очертаване, което приехме срока за регистрация на практика ще започне да тече от 1 октомври в настоящата година, и според мен трябва да сложим дата 1 октомври 2015 година, защото иначе ще лишим земеделските производители от двумесечен срок, в който ще имат право предварително да очертават площите си. Или в обратния случай, все едно тази система трябва да се приложи от 1 октомври 2015 година предварително очертаване и чак 2016 година да е по новия ред, който предлагаме. Имам предвид 2014 година, нали е така господин Кралев, и ако тук сложим срок 1 януари предварителното очертаване за следващата стопанска година няма да е 1 октомври – 15 февруари, както дадохме срок, а ще е 1 януари-15 февруари.

СЛАВИ КРАЛЕВ: Затова нашият призив беше да бъде в наредба. Единствените опасения са дали до 1 октомври тази година ще бъде готов въпросният софтуерен продукт.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпросът не е само за софтуерният продукт. Въпросът е дали тази система ще може да се прилага от следващата стопанска година.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз мисля, че не трябва да го пипаме, да остане така както е, имаме месец и половина, вярно, проблем е, но иначе оставаме с възможността да не си свършат работата министерството, да влезем в колизия, а така – приемаме го както е дадено от 1 януари 2015 година, месец и половина, да, лишаваме ги от два месеца време, но тези, които са заинтересовани ще успеят за месец и половина да го свършат.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И от правна гледна точка трябва да се види. Мисля, че не е правилно. По-скоро трябва да пишем – влиза в сила от 1 октомври 2014 година. Ако се закъснее, ще стане като с кампанията за очертаванията тази година, просто ще е закъсняло.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Колеги, тъй като го гласувахме, предлагам да оставим за в зала редакционната поправка, като юристите изчистят въпроса и видим кое е по-правилното решение. Приемате ли, колеги?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В зала така или иначе ще поставим пак въпроса.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Добре, имаме възможност там да го направим.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Заповядайте, господин Иванов.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин Панчев, какво стана с думата, аз мисля, че няма никакъв проблем да сменим думата. Е, какъв е проблема, обяснете ми?

Реплика: Страшно голям проблем, всички закони трябва да се променят.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Българският език дава възможност за употреба и на двете форми – „ползуване“ и „ползване“. Гласувахме го вече, затова предлагам да прекратим дискусията по този термин.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Разбрах аргументите.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: По отношение на промяната в чл.27 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, това което се притеснявам, колеги, не знам доколко правистите в комисията, в чл.27 от закона, който предстои да гласуваме в зала, само повдигам въпроса, влизаме в противоречие със Закона за горите, защото има една наредба, че всички земи, прилежащи към сгради по параграф 12, стават урбанизирана територия. Всъщност с вкарването на този текст реално сменяме предназначението на земи, чиято смяна на предназначението минава по Закона за горите. Повдигам този въпрос, за да го изясним преди влизане в зала.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Моля да бъде изяснен въпросът на колегата, за да имаме и ние информация.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Колеги, аз бих могъл да дам разяснение. Към сегашният момент нито в Закона за горите, нито в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дава възможност тези бивши стопански дворове, които са в горския фонд по никакъв начин собствениците, които са придобили права върху сградите нямат право да закупят земята под сградите, прилежащия терен. Става въпрос само и изключително за прилежащия терен към тези сгради, а те са определени чрез наредба на Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Въпросът е само да се улеснят тези собственици на този род сгради.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Така или иначе въпросът беше повдигнат, ще го изяснят експертите.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колеги, има логика в цялото предложение, обаче не влизаме в част от зададен имот, влизаме за много имоти, които са с различен статут. И ние, ако със Закона за земята променим територия, която е под юрисдисдикция на Закона за горите и от горска територия направим урбанизирана територия на базата на тази наредба, и на тази заповед, която сме гласували в предния парламент влизаме в едно голямо противоречие. Затова исках правистите да изчистят въпроса.

ТУНДЖАЙ НАИМОВА: Колеги, пак казвам, става дума за сгради, които са по параграф 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Един конкретен казус. Нов собственик на една кравеферма, която се намира в горска територия, земята под нея в момента е част от горската територия. С вкарването на този текст ние даваме право на собственика на кравефермата първо, да придобие земята прилежаща към сградата по чл.27, всъщност той я придобива като урбанизирана територия. След придобиването на тази урбанизирана територия, която досега е била част от горската територия той вече може да има инвестиционно намерение на нея, може да построи хотел, може да прави абсолютно всичко с тази територия. Казвам ви го съвсем добронамерено, затова обръщам внимание на комисията и най-вече на юристите, обърнете внимание. Като цяло е много добро предложението, аз съм „за“, но се получава голям проблем. Преди година и половина, ако си спомняте, протестите на зелените бяха точно по този текст в Закона за горите.

ПРЕДС.СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви, господин Андонов. Експертите ще проверят въпроса. За съжаление болшинството от тези сгради са без необходимите документи, така че трудно ще се възползват, но въпросът така или иначе ще бъде проверен и ще имаме информация.
Колеги, благодаря ви за участието. Приятна вечер! Закривам заседанието!

/Заседанието беше закрито в 16,00 часа/






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




49 975 знака