1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2014 година за първо гласуване.
2. Обсъждане и дискусия относно проект на ЗИД на Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на Министерство на земеделието и храните и български компании и фирми, извършващи дейности в областта на изкупуването и промишлената обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 36

На 09 април 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2014 година за първо гласуване.
2. Обсъждане и дискусия относно проект на ЗИД на Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на Министерство на земеделието и храните и български компании и фирми, извършващи дейности в областта на изкупуването и промишлената обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия.
3.Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***
/Гости на заседанието по т.1 – Алеко Джилджов, Министерски съвет, Тодор Тодоров от Министерство на земеделието и храните и Венцислав Ненков, Българска агенция по безопасност на храните.
По т.2 – Бюрхан Абазов, заместник-министър на земеделието и храните, Георги Ралчев, държавен експерт в Министерство на земеделието и храните, Михаил Папанастасиу, „ЛийвТабако А.Михайлидис“ АД, Николяй Тончев, „Мисириан България“ АД, Христо Бозуков, председател на Селскостопанска академия, Иванка Желева, „Булгартабак“ АД, Цанка Бочева Кемалова, „Булгартабак“ АД, Сток Антъни Бурмайстер, „АлайънсУанТъбако България“ ЕООД, Мирослав Кънчев, „АлайънсУанТъбако България“ ЕООД./
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, добър ден, предлагам да започваме, имаме кворум!
Дневният ред го имате. По точка 1 това е ново обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2014 година за първо гласуване.“
Точка 2 - Обсъждане и дискусия относно проект на ЗИД на Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на Министерство на земеделието и храните и български компании и фирми, извършващи дейности в областта на изкупуването и промишлената обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия.
Има представители на Министерство на земеделието и храните, заместник-министър Бюрхан Абазов и български компании и фирми, които
извършват дейности в областта на изкупуването и промишлената обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия.
И „Текущи“.
Има ли други предложения? Ако няма, моля да гласуваме дневния ред.

„За“ – 18 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ няма
С 18 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържал се“ дневният ред се приема.
Благодаря.

Колеги, предлагам да преминем към първа точка и обсъждаме Закона за туризма. При предходното обсъждане на Закона за туризма установихме, че в този закон се променят три закона, касаещи земеделското производство – Закон за фуражите, Закон за защита на растенията и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Не получихме отговори какво налага промяна на тези закони при условие, че и в мотивите това, което е записано общо взето също не отговаря на въпроса, с какво облекчаваме административни процедури, най-малко защо променяме Закона за защита на растенията при условие, че новия Закон за защита на растенията предстои да бъде гласуван в зала.
Има представители от Министерски съвет, вие ли сте? Моля, заповядайте, за да ни дадете малко повече пояснения по тези теми, които се откроиха в резултат на предходното обсъждане – какво е наложило промяната на тези закони и какви са били мотивите за включването им в Закон за туризма.
Заповядайте и моля да се представите.

АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, казвам се Алеко Джилджов, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията“.
Аз ще отговоря на въпросите, които бяха зададени във връзка с това какви мотиви, каква е идеята за включването на тези три законопроекта, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и Закона за фуражите.
През месец юни 2013 година Министерският съвет прие Базисния модел на комплексно административно обслужване. Това е стратегическият документ на Правителството, в който са заложени идеите на Правителството за това как трябва да се развива за в бъдеще предоставянето на административни услуги. Това е този документ, Базисен модел на комплексно административно обслужване. Идеите, които бяха заложени в този Базисен модел като стратегия бяха облечени в законови текстове с измененията в Административнопроцесуалния кодекс, които влязоха в сила на 25 март т.г., които Народното събрание прие с изключително голямо единодушие специално за тези три законопроекта. Те са част от първият пакет мерки за намаляване на регулаторната тежест, който Министерски съвет прие през м.август 2013 година.
Досега общо Правителството е обединило инициативите си за намаляване на регулаторната тежест в три пакета мерки. Първият от м.август с 24 мерки, втория от м.октомври с 88 мерки и третия пакет мерки за намаляване на регулаторната тежест от м.февруари тази година. Така че тези три закона, за които говорим, както и всички останали, които са в Преходните разпоредби, в т.ч. измененията в Закона за туризма са част от първия пакет мерки на Правителството. Те са включени в един общ закон във връзка с едно решение на Народното събрание от 19 юни 2013 година, с което Народното събрание прие предложените от Министерски съвет стабилизационни и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани и на бизнес-средата.
В това предложение на Министерският съвет, което е одобрено и с решението на Народното събрание от 19 юни е предвидено, че Министерски съвет ще внесе пакет от предложения за намаляване на регулаторната тежест. Всъщност тези закони са част от този пакет.
В допълнение бих искал да кажа, че необходимостта специално трите закона да бъдат разгледани и променени възможно най-бързо е свързана с това, че Българската агенция по безопасност на храните е пилотна администрация в проект по Оперативна програма „Административен капацитет“, в който Българската агенция е една от институциите, която първа въвежда практиките на комплексно административно обслужване. А комплексното административно обслужване в Административнопроцесуалния кодекс, който вие приехте наскоро, и в Базисния модел, който е стратегията на Правителството е такова обслужване, при което ние се стремим към това да не се предоставят от гражданите документи, които или са налични в същата администрация или администрацията може чрез достъп до регистри или по друг начин да получи тези документи.
Всъщност това, което в основни линии ние предлагаме в трите документа е насочено именно към въвеждане именно на такъв тип комплексно-административно обслужване и затова и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, и в Закона за фуражите, и в Закона за защита на растенията предложението се свежда до това, че отпадат документи, които в момента се предоставят от бизнеса. По отношение на регистрацията на животновъдни обекти отпадат два документа. По отношение на лиценза за превоз отпадат четири документа. Една друга промяна свързана с намаляване на срока, в който се извършва промяна по вече получено разрешение, като поставяме експертната оценка, която Агенция по храните трябва да направи в рамките на общия 90-дневен срок. В момента има 90-дневен срок за цялата услуга и отделно в тази услуга отново в срок от 90 дни Агенцията по храните да изготви една оценка.
В същият смисъл са и промените в Закона за защита на растенията, в който се предлага отпадане на три документа. И в Закона за фуражите , в който по отношение на заявленията, които се подават за регистрация във фуражния сектор отново отпадат три документа. По отношение на транспортирането на фуражи също отпадат…това са документи, които са налични в администрацията и в момента те се изискват от представителите на бизнеса. Не бих казах, че това е маловажен въпрос, защото това се случва в държавната администрация всеки ден с хиляди подобни случаи. Всъщност в Административнопроцесуалният кодекс, който е в сила от 25 март това вече е задължение за държавната администрация, че оттук нататък пътят е този – държавната администрация постепенно трябва да спре да изисква всички тези документи, както в момента тя го прави, особено фрапиращо е когато се изискват документи от една администрация да се носят в същата администрация. Съвсем накратко това е основната идея, за нас тя е много важна и приемането на тези изменения е изключително важно, защото Българската агенция по безопасност на храните е в изключително напреднала фаза на подготовка да започне да предоставя тези услуги по един много по-облекчен начин за гражданите и бизнеса, в т.ч. и преминавайки към електронно предоставяне на услуги.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, разбрахме ви. Аз предлагам все пак колегите да вземат отношение. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми представители от Министерски съвет, това което ще кажа няма да е по-различно от това, което обсъждахме миналия път. Не е добра законодателна практика чрез Закон за туризма да променяме три закона свързани със земеделието.
Предстои да минат в зала няколко земеделски закона далеч след Великден. Ние въобще не сме против това, което се предлага за намаляване на административната тежест, бих казал даже, че сме способни в много по-голяма степен да я намалим, стига това да стане във вида, в който трябва. Оказа се, че Министерство на земеделието не знае, че правите тези предложения, а уж има процедура, която сте минали на съгласуване. Съжалявам, че така се получава. Предлагам следното – да подкрепим законопроекта, като предлагаме тези три законопроекта да бъдат изтеглени от сегашния законопроект, той да си върви в официалната му част, а тези предложения, които са направени, те разбира се имат място и аз пак казвам, може би даже в по-голяма тежест може да бъде намалена административната тежест, но не бива по такъв начин да бъдат предлагани на Народното събрание да бъдат гласувани.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Особено текстът свързан със Закона за защита на растенията. Ами този закон не е факт този закон, как ще променяме със законопроект закон, който още е законопроект,….много странна ситуация. Колегата го обяснява с един хубав патос, ами чакайте да стане факт този закон, да се публикува в Държавен вестник и тогава го цитирайте, изобщо се занимавайте с него. Аз не знам как е останало това в законопроекта да изменяте несъществуващ закон!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, те изменят стария закон.

Реплика: Те не знаят даже, че има нов закон.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, както и на предходното заседание ние считаме, че не следва в никакъв случа законопроекти в областта на земеделието част, от които са в процедура за приемане, да се изменят със Закон за туризма. Ако извън тази теза разгледаме предложените промени, разбира се, мотивът за облекчаване на бизнеса е много добър, има някои несъответствия и бихме направили допълнително предложения, но това е тема за дебат по същество. Поради това, че считаме, че не следва със Закона за туризма да се променя законодателство в областта на земеделието ние ще гласуваме „въздържал се“ по този законопроект като няма да влизаме в детайли за направените промени, защото част от тях са несъотносими към законодателството, което е актуално в момента по променяните закони със Закона за туризма.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Наистина Правителството и управляващото мнозинство, което подкрепя това правителство, ние сме доказали, че сме за това да се облекчат административните тежести по отношение на бизнеса и всички граждани, но споделям предложението, което направи господин Атанасов, тези предложения, отнасящи се до трите законопроекта, касаещи земеделието да бъдат оттеглени, за да може те да бъдат разглеждани в законите свързани със земеделието. Така че да подкрепим законопроекта в първата част, за да може да върви, а другите три законопроекта, касаещи земеделието да бъдат оттеглени. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания има ли?

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, драги гости, аз имам два въпроса и предлагам в тази насока, ако се отговори на въпросите, да продължим дискусията.
Първо, на мен не ми стана ясно кои документи отпадат. И второ, ние много добре знаем, че Закона за туризма, въобще туристическата дейност е свързана и с останалите закони. Въпросът е каква корелативна връзка, зависимост има между Закона за туризма и останалите закони, кои параграфи, точки, алинеи ще бъдат корелирани, за да може да има някаква активност по тези закони в практиката? Благодаря за вниманието.

АНЕЛИЯ БАКЛОВА: Уважаеми дами и господа, Анелия Баклова се казвам и съм съветник на вицепремиера Даниела Бобева, относно това, че със Закона за туризма се променят несъотносими към него закони и бих искала да кажа само, че на 26 март 2013 година със Закона за туризма се променя Закона за потребителския кредит, т.е. има вече такава практика и нашето желание е просто да бъде… Желанието на Правителството е просто час по-скоро да се облекчи административната тежест.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Без да влизаме в дебати за предложените промени, все пак ми се струва, че предложенията, които бяха изказани тук заслужават внимание и при промяна на закони, които касаят земеделието, наистина тогава да се дебатира по същество, защото вие в момента не сте в състояние да дебатираме Закона за ветеринарномедицинската дейност, който лично аз имам претенции, че не е това, което се казва. Няма представители и на Агенция по храните, които да обяснят откъде идват тези предложения. Миналият път останах с впечатлението, че и те не са много запознати с предложените промени, затова предлагам да гласуваме.

АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ: Трите законопроекта са внесени от министъра на земеделието и храните, подписани и внесени от министъра на земеделието и храните. Това, че някой може би някъде нещо не знае е личен проблем! Трите документа са внесени от тях.

Реплика: Те са внесени преди пет месеца.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да гласуваме за приемането на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерски съвет на 04 февруари 2014 година с бележката, че законите, които касаят промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за фуражите и Закона за защита на растенията не ги подкрепяме и трябва да бъдат оттеглени. Това е предложението за гласуване, което беше направено в дебата. Който е „за“, моля да гласува.

„За“ – 10 гласа „Против“ – няма „Въздържал се“ 8 гласа
С 10 гласа „за“, нула „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предложението се приема.
Благодаря.
Когато променяте земеделски закони с цел облекчаване на процедурите го правете в законите, които управляват земеделието, а не в Закон за туризма или за потребителския кредит, или за каквото и да било.
Благодаря.

Преминаваме към втора точка - обсъждане и дискусия относно проект на ЗИД на Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на Министерство на земеделието и храните и български компании и фирми, извършващи дейности в областта на изкупуването и промишлената обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия.
Искам да поканя фирмите, които участват в нашето обсъждане да седнат на масата, за могат да ползват и микрофоните, тъй като се води запис, който след това също ще бъде достъпен. Има достатъчно места, заповядайте.
Предлагам, за да протече дискусията по обсъждане на промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, първо представителите на Министерство на земеделието, господин Абазов предполагам, да представи идеите, които са разработвани в министерството по отношение промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия като концепция и след това участниците от фирмите, които се занимават с изкупуване и преработка на тютюн да предложат своите виждания. Ако имат консолидирано становище да го предложат, ако не всеки един е свободен да изрази своето становище. Заповядайте, господин Абазов.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, в случая става въпрос за по-интерес тип на обсъждане, защото на всички ни е ясно, че такъв внесен законопроект няма. Има само разработена концепция за един ЗИД, в който все още няма конкретни тестове, или с други думи казано все още сме на ниво концептуално обсъждане заедно с представители на бранша.
Законодателството в тази сфера търпи доста сложна регулация. Сложна от гледна точка на това, че тютюна като специфична култура има отношение в европейското законодателства, в общата селскостопанска политика и отделно има българско, национално законодателство, което във времето също се променя. Относно европейското законодателство всички сме наясно, че има тенденциозно, специално, да не кажа негативно отношение за тютюна, в смисъл за подпомагането му като специфична култура. Реформата в тютюневия сектор, която между другото е започнала 2004 година в европейското законодателство към момента на нашето присъединяване 2007 година ние се включваме в движение и заварваме някаква регулация, която вече е начертана. Поради тази причина ние сме приели тази регулация, макар и тя да е негативна за нашата страна. До тук само от гледна точка на подпомагането на тютюна.
По отношение на родното законодателство Закона за тютюна и тютюневите изделия е претърпял не малко промени като последните от тях са 2010 или 2011 година, когато е въведен принципа на пълната либерализация. Сигурно вносителите са имали добри идеи и виждания, но виждаме, че последната година специално не всичко сработва така, както са били идеите на колегите, които са променили последно Закона за тютюна и тютюневите изделия. При най-малкото сътресение на цените и при най-малките катаклизми в сектора тези отношения, които се пораждат не могат да бъдат обхванати и уредени в така разписания закон. Да, дава се право на всички регистрирани фирми да изкупуват тютюн, което означава, че конкуренцията ще бъде голяма, ще има много желаещи да купуват тютюн, което съответно би означавало, че цената ще е по-висока. Констатирахме тази година, че се случи точно обратното – никой не си счупи краката да ходи да купува, да се натиска, да има стотици фирми да купуват тютюн по Родопите, по Североизточна България или там където се произвежда. Само маркирам, не искам да влизам в подробности или в спорове с когото и да било. Такива са реалностите. Виждате, ние имахме проблеми на всеки един етап от процедурата по изкупуване на тютюн. Имахме проблеми с началото на кампанията, имахме проблем с цените, имахме проблем с окачествяването, в момента имаме проблем със сключването на договорите. Едно е ясно, че тази регулация би трябвало да претърпи промени. Далеч съм от мисълта, както някои колеги ще ме апострофират след малко, какво – да въведем фонд „Тютюн“, няма как да въведем фонд „Тютюн“. Няма как да въведем и абсолютна регулация. Но тази пълна либерализация, тази пълна свободия бих казал, виждаме, че също не работи. Водени от всички тези констатации и анализ на тези обстоятелства сме се опитали да направим една концепция за промяна в този закон. Концепция, казвам, защото все още няма текстове, просто искам да представя нашата идея как виждаме ние тази промяна, защото според нас пътищата са два. Първият е, да разпишем всичко в този закон, текст по текст, проблем по проблем, отношение по отношение, в който влизаме в хипотезата, че едва ли ще можем да разпишем изчерпателно всичко и едва ли не ще изпаднем на много места в текстовете в противоречие с свободната пазарна търговия.
Другият подход, който всъщност предлагаме и предпочитаме, е да въведем основни промени в закона, такива каквито виждаме, че са наложителни от гледна точка на регулиране на отношенията в сектора, и да създадем правната рамка за създаването на една друга инстанция, отварям една скоба, дали ще я наречем камара, или борд, или каквато и да е друга организация, в чужбина съществуват много такива органи, които да направят вътрешната регулация с техни вътрешни нормативни документи, които знаете вече не противоречат на общата регулация и са по-освободени, което ще даде възможност да се разпишат в детайли всички тези отношения, които искаме да регулираме. Така че с тази концепция, пътя по който предлагаме да се върви при изработване на този ЗИД е на първо време да разпишем тези мерки, които не са в противоречие със свободната пазарна икономика или по други нормативни документи, плюс да създадем правната възможност за разработване на този субект, пак казвам, няма значение, в който пак с наредба на министъра ще се определят кои ще са участниците, по какви правила ще работят. В България има няколко сполучливи примера за работа на такива камари, където вече бранша, страните в сектора „Тютюн“ – производители, купувачи, преработватели, оценители, наука, Института по тютюна, нашата Агенция по апробация на семената, въобще всички заинтересова, защото както и на Консултативния съвет казах – интереса е общ, локвата е една, една част от тези хора искан да купуват качествен тютюн, другите производители искат да произвеждат качествен тютюн, който за съжаление, ако сме на темата „качество“, качеството на българския тютюн е вече някакъв мит, поради много обстоятелства, а желанието на всички ни, и на купувачите, и на производителите, и на нас като държава е да се повишава качеството на българския тютюн и всички тези процеси в сектора да са в една вътрешна регулация от хората, които са в този сектор и на принципа на другите камари те сами, по между си, с тяхно взаимодействие, естествено с участие на държавата да разпишат конкретните правила за регулацията в този сектор. Ако тръгнем по другия път ми се струва, че няма да можем да сме абсолютно изчерпателни , все ми се струва, че ще изпаднем в противоречие, че не можем да разпишем начало на кампанията, срок на кампания, едва ли не цени, едва ли не някакви клаузи, всичко това не е предмет на един закон като тип нормативен документ, а по-скоро разписване на правилата в това образувание, което работно го кръщаваме примерно „Камара в сектор „Тютюн“. Това са двата пътя.
Ако на това заседание на комисията волята е да вървим по този или по другия път ние ще може да разработим в последствие по-конкретни текстове. Разбира се, тук е идеята, а и по тяхно искане е това събиране, на колегите, те също да предложат техните становища, въпреки, че вратата за предложения е отворена много отдавна. Някои от тях са предлагали до момента. Не е тайна и асоциациите на тютюнопроизводителите са предлагали, и въобще всички в бранша. В момента се събират, пресяват предложенията и след като определим по кой път вървим и се обединим около идеи, които са общи, впоследствие на всяко едно събиране или заедно с комисията под формата на Консултативен съвет по тютюна ние ще избистряме текстовете и в най-скоро време ще започнат конкретни текстове да влизат в Комисията по земеделие и в зала. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предлагам първо да дадем думата на преработвателите, ако се изрази едно тяхно общо мнение и след това да преминем към дискусията.

ЦАНКА КЕМАЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по земеделие и храни, Цанка Кемалова се казвам от „Булгартабак холдинг“. За съжаление мога да кажа, че на индустрията по преработка на тютюн няма все още единна асоциация за разлика от индустрията за производство на тютюневи изделия, на която аз съм председател, затова си позволявам да взема думата, първо. И искам да кажа най-общи, фрапиращи неща, а после колегите, които са тесни специалисти по преработка и изкупуване ще кажат по-подробно мнението си.
Господин Абазов много правилно каза – тютюна е една особена култура, която подлежи на регулация по целия си производствен път, от отглеждането до предлагането на тютюневото изделие до потребителите. За разлика от Закона за акцизите, който е строго рестриктивен, който е съобразен с всички европейски директиви, с договор за функциониране на Европейския съюз, с въвеждането на въпросния данък за потребление акциза, така че да направи тютюневото изделие непривлекателно, с въвеждане на изисквания за произвеждане на тютюневи изделия само в данъчен склад, със строги изисквания за предаване на он-лайн данни до Агенция „Митници „ за всеки тютюн, дори неакцизен, който влиза в данъчния склад и за всяка продукция, която излиза. Същевременно Законът за тютюна е толкова либерален, че създава предпоставка освен за един хаос в отношенията, създава и огромна предпоставка за развитие на сив сектор.
Вие като прочетете главата „Производство на тютюневи изделия“ ще видите, че започва регулация от момента на преработка на тютюна, с което се задължават преработвателите да се регистрират и да взимат лиценз от Министерски съвет. До там няма никакъв мониторинг, никаква информация, никаква регулация какво става с тази суровина, която се отглежда единствено и само да бъде пушена, т.е. за да бъде акцизна. И повярвайте ми, това създава голяма пречка в държавата като продажбите на тютюн, който не е акцизен, който е селски тютюн нарязан на фуражомелачки и всякакви други такива средства, залива страната. Същевременно Закона за акцизите го третира като акцизен, видях, че във вашата комисия е бил разпределен Закона за акцизите с последната си промяна, която влезе в сила от 1 януари и с която отпадъците от тютюн, дори тези, които се генерират в нашите фабрики производствените отпадъци от тютюн подлежат на строга регулация от Агенция „Митници“ посредством Закона за акцизите. Същевременно за суровината „тютюн“ няма никаква регулация и там се развива един сенчест сектор и предпоставката е налична в закона. Затова ние смятаме, че както от полза на легалните преработватели и производители, така най-вече от полза на фиска, на държавата ще бъде въвеждането на правила и точно това е в един закон - да има правила, така че на сенчестата икономика да бъдат сложени пречки, да бъде по някакъв начин създадена превенция срещу сивата икономика в необработения тютюн. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

НИКОЛАЙ ТОНЧЕВ, „Мисириан България“: Благодаря, преди всичко на народните представители и на комисията, че ни поканиха за тази среща. Фирмите, които представляваме в обработката на тютюни обработваме около 90 % от произвежданите в страната тютюни. Ние пожелахме тази среща с вас понеже сме притеснени от много неща. Едно от тях е ниското качество на българските тютюни. Господин Абазов много правилно отбеляза – мит е качеството на българския тютюн. За всички, които сме тук това е бизнес и ние бихме направили всичко възможно без да жалим усилия и средства, за да вдигнем нивото на българския тютюн, за да заеме той достойното си място. В момента от четирите държави, които произвеждат тютюна фирмите, които представляваме, на практика работим във всички тези държави. Българският тютюн е с най-ниско качество. В последните 10 години качеството му само пада и пада. Ние сме вече решени да направим всичко, което зависи от нас – или да не купуваме тютюн или да вдигнем неговото качество. Молбата ми е с тази промяна на закона, която в момента подготвяте, да бъде създадена една работна група, която да чуе и нашите предложения. Досега не е имало работна група, която да чуе предложенията на тези, които изкупуваме и реализираме на международния пазар на тютюна. Нека се чуят и желанията на Асоциацията на тютюнопроизводителите, но мисля, че е добре и ние да бъдем чути, защото това, което казаха колегите от „Булгартабак“ аз в цифри ще го дам. По наши проучвания в момента сивия сектор, който е на пазара за тютюн, лишава държавата от не по-малко 400 млн.лева акциз и ДДС. В момента над 15 % от тютюна се изкупува от неясни субекти, които захранват една част от сивия сектор. Искам да кажа и това – прекупвачи, купувайки тютюна от тютюнопроизводителя имат два варианта да го реализират, единият вариант е да го продадат на нас, които сме на тази маса, под някаква друга форма, на друг тютюн като съответно успее по някакъв начин да корумпира наши служители, другия вариант е да го нареже и да го пусне на пазара като нарязан тютюн без акциз и ДДС. Влезте в „рязан тютюн“ в Гугъл и вижте от колко места може да се снабдите с рязан тютюн без акциз и ДДС, цената е между 30 и 50 лева при положение, че само акциза и ДДС-то са 180 лева на килограм. Ние сме готови да се борим срещу това уродливо явление, но искаме от вас помощ именно да бъде новия закон или промените в закона да бъдат в такава степен направени, че да изсветлят този сектор и да дадат възможност на нас фирмите, които сме в белия сектор да работим спокойно, нормално и да виждаме бъдеще.
Господин Абазов, много е важно този закон да ни даде някаква перспектива, не искаме 10 години, искаме поне 3 години, 5 години, за да може и ние спокойно да инвестираме. Знаете, при нас е много важно да направим инвестиционните си планове, ние не може да инвестираме и да не знаем утре какво ще стане. Ние трябва да знаем, че тютюна се произвежда поне в три- или петгодишен период. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Има ли нещо да добавите към досега изказаните мнения? Предлагам да открием дискусията и съответно от коментарите и въпросите да се опитаме да формираме становище. Заповядайте, господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, представители на бранша, колеги, тук всички изказали се, включително и заместник-министъра засегна темата с качеството. Мисля, че трябва да се обърнем на назад и да видим кога качеството на тютюна е било добро и какви са били предпоставките. Вероятно ще тръгнем от въпроса със семената, кой ги заготвя, кой как ги предоставя на тези тютюнопроизводители, мястото на нашия Институт по тютюна, въобще по този въпрос изключително внимание трябва да се обърне по цялата верига. Мисля, че предишното правителство има един голям грях, че отмени чл.7, сега го гледах в законопроекта и това беше една от бариерите, които бяха премахнати и това допринесе за допълнително влошаване на качеството на семената, те не са автентични и се объркаха нещата. Мисля, че всички заинтересовани страни, в случая трябва да работят по въпроса в тази посока, но ние като народни представители трябва да направим законодателството така, че произхода на семената, които влизат в ръцете на тютюнопроизводителя да бъдат качествени и да няма две мнения по въпроса. Мисля, че това е изключително важно и трябва да бъде първата стъпка за решаването на този проблем.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми представители на фирмите, според мен тази среща е много навременна, защото на тази маса са хората, които са пряко ангажирани с един отрасъл, който е изключително важен за страната като цяло не само от икономическа гледна точка, а и от социална, демографска и по какъвто и начин да го наречем ще сме на прав път.
Коментари, относно промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия са правени много и аз като представител на Движението за права и свободи, тези тема за нас винаги е била много чувствителна, защото всички ние сме израснали с отглеждането и производството на тютюн, и проблемите, пред които са изправени нашите тютюнопроизводители са ни до болка познати.
Основното искане на тютюнопроизводителите е свързано, това за което и господин Точнев говори, перспектива, както и заместник-министър Абазов посочи европейското подпомагане в сектора на тютюна е абсолютно ограничено. И за тютюнопроизводителите е изключително важно да имат някаква перспектива, да знаят следващата година дали тютюна, който ще произведат ще бъде изкупен. Към настоящия момент има проблеми със сключването на договорите, така че законът, който ние всички заедно и аз приветствам тази идея вие да се включите активно в подготовката на този закон, и за да може по някакъв начин да гарантираме както интересите на тютюнопроизводителите, така и на вас, като гора, които правите бизнес от това. В тази връзка сме готови да коментираме всички текстове, всичко което ще предложите, за да може да дадем на този сектор толкова важен за българската икономика, а в перспектива аз съм сигурен, че ако обединим усилията в една посока ще успеем.
За нас, като държава, е много важно в тютюнопроизводството да знаем къде, какво и как се произвежда, защото след последните изменения в закона направени 2010-2011 година държавата абдикира основно от производството. Хората са оставени сами да се оправят, а за нас е изключително важно да се знае къде, колко и с какво качество се произвежда тютюна, а това е обвързано и с производството на семена. Традициите в България в тази посока са дългогодишни, до преди известно време семената се предоставяха безплатно, бяха под строг контрол и ако въведем този начин, под някаква форма, това автоматично ще доведе до повишаване качеството на произведения тютюн, защото няма как да не отбележим, че хората, защото нямат средства, сами си произвеждат семена, а който е запознат с производството на тютюн знае, че след първото или второто събиране на семена от първоначалния сорт няма да остане почти нищо. Така че е изключително важно всички тези мерки, които трябва да предприемем трябва да бъдат насочени в една посока – повишаване на качеството и сигурност на бранша като цяло, на производството, респективно на обработката. Ще подкрепим и сме готови да коментираме всички ваши предложения, които ще направите и да ги включим в новия законопроект. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин заместник-министър, драги колеги, има логика в това да бъде създаден съвет, камара или нещо друго, което да се ангажира с въпросите, за които стана дума сега. Така или иначе няколко стотин хиляди души в България произвеждат тютюн, ако досега това беше някаква традиция все повече това се превръща в един сериозен бизнес. Регламентация в отношенията производител – прекупвач трябва да има, защото не може ежегодно да се сменят правилата, не е редно държавата да заделя сериозни субсидии и да няма правила, контрол, някой който да следи кой какво получава и мисля, че ние трябва да подкрепим идеята като цяло. Трябва да намерим най-правилния механизъм за това, защото опитите в последните години, в тези региони, в които се произвеждат тютюни да се промени реколтата с нещо друго видяхме, че не се реализираха. Субсидиите, които министерството предвижда за следващите години също са сериозни и трябва да има една ясна картина за това кой и как ги получава. Мисля, че би било добре да се обединим около тази идея заедно с производителите, с търговците да направим проекта работещ и печеливш за страните в този процес. Мисля, че ние би трябвало да подкрепим идеята и ако успеем да я разработим до край, Коалиция за България би подкрепила една такава идея, от която биха могли да се възползват, както производителите, така и търговците на тютюн. Още повече, че последните години има проблеми по веригата от производител до потребители и заводи-преработватели, така че ви предлагам дискусията да върви в тази посока и да търсим единна перспектива за работещ проект. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Все пак, за да насочим и конкретизираме разговора по принцип се обединяваме, че Закона за тютюна изисква промени и тези промени са свързани с възстановяване донякъде на процеса на регулации. Причините са от различно естество и най-вече последните две или три години липсата на какъвто и да било регистър на тютюнопроизводителите, на производството, на договорите, изкупвачите, всичко това доведе до факта, че се появяват кризи. Тези кризи са свързани или с изкупуването, или с цената, неща, които не удовлетворяват нито производители, нито преработватели. Въпросите, които трябва да обсъдим – регистрация на тютюнопроизводителите, регистрация на изкупвачите, договорите, могат или не могат да бъдат изкупувани, регистрация на производителите на семена и съответно възможността, ако е възможно все пак под някаква форма да се възстанови държавна помощ, която е свързана с производство на сертифицирани семена, които знаете, че все пак държавата ги притежава като собственост, семената от тютюн, създаване на адекватна информационна система, която да обслужва отрасъла.
Тук имаше въпрос съвет ли да бъде, камара ли да бъде? Аз смятам, че Министерство на земеделието не може да избяга от своите отговорности, заедно с Министерство на икономиката по простата причина, че когато се предоставят средства от държавния бюджет за подпомагане на производството няма как това да се решава в какъвто и да било съвет или камара, да се уреждат взаимоотношенията при условие, че финансовия ресурс идва от държавата. Държавата не може да го остави на трета страна, без тя да се намесва в тези отношения или най-малко да ги регулира. Въпросът не е технически. Ако няма субсидии това би могло да бъде така, да направим камара или съвет, но тъй като има изискване за предоставяне на субсидиите държавата трябва да има своето активно място във формирането на политиката и начина, по който ще се осъществява. Може и да не съм съвсем права, но въпросът трябва да бъде обсъден. Камарите не са структури, които да решават взаимоотношенията между производители и преработватели, те не би следвало да разпределят субсидии или да решават държавната политика за подпомагане на сектора.
Това са въпросите от моя страна, на които ми се иска да чуя отговор – качеството на семената, регистрите, регулациите. И сме готови в момента, в който имаме нещо написано и представено като проект за промяна в закона да сформираме към Комисия по земеделие работна група, която да оформи окончателните текстове, като се съобразим с всички страни.

БЮРХАН АБАЗОВ: Нашата идея за този орган, как ще го наречем няма никакво значение, се породи от това, че държавата може директно да се намесва само до определена степен в едни чисто частно-правни отношения. Да, държавата има много голяма роля в този сектор, поради това, че отделя един много значителен ресурс от бюджета си. По никакъв начин не е пречка в този орган, съвет, камара или както го наречем за има представители естествено на Министерство на земеделието, на Министерство на икономиката, на Министерство на финансите от гледна точка на акцизната стока като такава, задължително естествено всички изкупвачи, преработватели, производители от различните сортови групи, науката, институти, вратата е отворена за всички, които са в бранша, защото самия закон като вид нормативен документ, според нас ни ограничава в това да навлизаме в детайлите на една много специфична регулация, каквато е в сектор „Тютюн“. Поради тази причина е много по-лесно и много по-гъвкаво самите участници в процеса, вътре по между си под формата на тази камара, борд или съвет, разбира се с участието, пак повтарям, и на държаватада се вземат тези решения и да се регулират тези процеси, защото другото е залитане в другата крайност. Деведесет на сто от нашите тютюнопроизводители, поради тяхната големина и манталитет разчитат изключително много на държавата и само на държавата, което не е много редно само и единствено държавата да е тоталния им защитник при всяко едно сътресение. Не започва кампанията – държавата отговорна, не се изкупува на тези цени, на които те искат – държавата виновна, окачествяването не върви така както на тях им се иска – държавата виновна, не се плащат парите навреме – държавата виновна. Добре, но държавата не е страна по тези договори, колеги, по тези договори страни сте вие и производителите. Да, държавата си има своята роля с това, че участва с една много крупна сума от държавния бюджет, с която поради невъзможността да се подпомага сектора с европейски средства, нашата държава казва, да, сектора ни е много важен, изключително важен, в икономическа, демографска, социална и още един куп причини.
В много други европейски страни тази форма се практикува, колегите са от мултинационални компания, знаят, в другите държави съществуват такива органи, където всички са еднакво заинтересовани. Ние тук не ги делим и не ги противопоставяме различните групи производители на тютюн, нито имаме някакво намерение да противопоставяме производители на изкупвачи, на преработватели, напротив, всички са в една лодка и на всички интересите са общи – да има хубав, качествен тютюн, от който едните да са доволни като производители, а другите да са доволни като изкупвачи. И поради това, че я няма тази регулация, в тази линия, стига се до там качеството постепенно да пада всяка година, да има всяка година сътресения в кампаниите и поради това, че производителите са дребни, не са пазарни субекти, те са едни фамилни ферми и при всяко сътресение инстинктивно, първосигнално се обръщат към държавата за помощ. А там държавата не може пряко и винаги, под всякаква форма да се намесва. Това е мотива ни да предложим този вид организация, защото този вид организация решава сполучливо тези проблеми. И ако говорим за този вид организация, там те са и по-гъвкави и по комуникативни, и по-пряко диалогични, и правилата, които разписват не са на ниво закон, който е една тежка материя, трудна и на която не е позволено всичко да разписва и урежда, те действат с друг тип документи, които разписват вътрешните правила на сектор „Тютюн“ и тогава, поне по примера на страните, в които съществува тази организация, ние си мислим, че дори и революционно да прозвучи, ще направим пробив, защото личното ми мнение е, че и в останалите сектори трябва да се прави тази структура, тази организация на хората, които са в сектора. Но зеленчукопроизводство, овощарство трудно биха се обединили, защото са различни, спецификата е различна, но в тютюна според мен е по-лесно, хората се знаят кои са, произвеждащите, хората, които изкупуват също се знаят, те не са хиляди, те са тези, които стоят на масата. Другите субекти в процеса също се знаят – Института по тютюна, министерството, Агенцията по апробация и семеконтрол. Субектите са ясни, те комуникират и кореспондират почти всеки ден, но я няма тази форма. И тези хора казват – искаме този тютюн, защото той се купува, колегите от Измир, от Македония, от Гърция го произвеждам, искаме и тук такъв да се произвежда. Тогава ще се въведе и това за оценяването на качеството, защото знаете,че това е много специфично, тютюна е единствената култура, която се оценява субективно. Тогава ще се въведат качествените изисквания и всеки производител ще знае – ето, това трябва да произведе, а не това, което той си мисли. И мисля, че по този начин, с този подход, в една диалогична обстановка в този орган, както и да го наречем, ще има някаква регулация, която ще е полезна за всички и ще е общоприета от всички участници в процеса. Благодаря.

СПАС ПАНЧЕВ: Искам да направя един коментар. В публичното пространство се коментира фактът, че 100 млн. отиват като субсидия, като пари, които получават тютюнопроизводителите и обществото има нужда от едно осветляване на това по какъв начин и как се дават тези пари. И дори в тази връзка съвета да помогне, също би било полезно, защото съмнения всеки от нас знае, че има, как и по колко на кой какво се дава и дали заслужено се дава и т.н. Мисля, че това ще бъде от полза и на купувачите на тютюна, защото съвета би могъл да има малко повече информация за това какво ще се произвежда, какви ще са количествата, и да помага, ако има определено закъснение в изкупуването, съвета със своите контакти с други браншови структури да търси реализация и да помага тя да се случи не само през българските прекупвачи, търговци, а да се намерят и търговци от чужбина, които биха могли да реализират част от произведената продукция в България.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Иска ми се да чуя мнението на представителите на Института по тютюна.

ДОЦ.КИРКОВА, директор на Институт по тютюна и тютюневите изделия: Чух да се говори за качеството на семената. Института гарантира и продава сертифицирани, проверени качествени семена. С хората, които са тук имаме договорни отношения, т.е. в частност гарантираме тях. Но какво става при тютюнопроизводителите, с какво сеят, дали всички семена, които ползват са такива не мога да кажа. Това би помогнало института да води регистрите. Имаме внесено предложение в Министерство на земеделието, очаквам да се обсъди, но в общи линии нашето предложение не противоречи на общите коментари с тютюнопроизводители, с тютюнопреработватели….. Регистрите да се водят от Института по тютюна и тютюневите изделия.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На кое регистри?

ДОЦ.КИРКОВА: На семена, на преработвателите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На производителите на семена.

ДОЦ.КИРКОВА: Да. Може би избързвам. По този начин ще се спре прекупуването на тютюна. Предложенията са внесени, но ако трябва ще ги прочета или да ги предоставим на комисията.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Кажете с няколко думи за какво става въпрос, комисията не разполага с текстовете.

ДОЦ.КИРКОВА: Изкупуването на тютюна се извършва от лица извършили регистрация в регистъра, осъществяващи изкупуване на тютюн воден от Института по тютюна и тютюневите изделия.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Да уточним, става въпрос за производство на семена.

ДОЦ.КИРКОВА: Производството на семена, Института по тютюна има правомощията да произвежда семена и ги продава, те са сертифициран, с гарантирано качество.

НИКОЛАЙ ТОНЧЕВ: Наше мнение е, регистрите, които се водят за тютюнопроизводителите и за фирмите, които осъществяват изкупуване да се водят от Агенция по тютюна, по метода, по който е направена Агенцията за лозата и виното. В тази агенция може да влезе Института по тютюна и на тази база да се направи тази агенция. Има достатъчно голяма структура, имат сгради по места, много неща имат вече, това е наше предложение, но законодателя да прецени. Но мислим, че това е едно добро предложение.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, аз ще ви предложа нещо радикално. Говорим, че сме пазарна икономика. Световният опит е доказал как може да се създаде конкурентна среда за изкупвачите, т.нар. клиенти. Има аукционен начин за търговия, имаме холандски опит налице, който е перфектен, ами направете радикална промяна – въведете аукционен начин за търговия на тютюна и по този начин ще защитите земеделските производители на тютюн от една страна, от друга страна ще ги принудите да се сдружат и то по пазарен начин. Без административни мерки. И всичко ще стане прозрачно и правилно. И цената ще е тази, която пазара казва, няма да е регулирана цена и никой от никого няма да се възползва. Направете публично дружество и въведете аукционен метод за търговия на тютюна чрез законодателство. Ето ви радикално решение , което ще реши проблема. Ползват го САЩ много успешно, другата страна, която го ползва най-успешно е Холандия. Има Млечен борд, цялото им производство е през аукционите и супермаркетите са на колене, ето ви го начина. Има я световната практика, защо ние да не я усвоим тази практика, а ще откриваме Америка и ще мислим решения, които не са ефективни. Направете го, радикално решение, знам, че няма да се възприеме добре, защото ще засегне един куп тъмни интереси, които сега се движат, изкупуват, договарят, картелират и какво ли не. Направете аукциона, това е публично, борсов начин за търговия, перфектния начин, по-добър не е измислен. Всеки се чуди защо в Холандия се карат едни стоки на хиляди километри и се връщат, ами за това – защото се защитава цена, става предвидима системата, защото може да се планира, защото това е пазарната икономика, другото е хибрид. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само един коментар. Когато в земеделието са правени революционни промени всички са завършвали с катастрофа. Земеделието не обича революции, обича еволюционни промени. Затова може да изглежда много добре като идея, но след като не проработи тази промяна, която трябваше да доведе до промяна на моделите и начина на работа, трябва да се каже, че и това ще бъде обречено на провал. Не става с революции в земеделието!

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Нямам предвид революция в смисъла на чичко Ленин, аз го казвам за България – революция – защо? Революция е за България, защото ние не искаме да приемем нищо ефективно. Има ефективно работещи модели, най-лесно е да ги прилагаш. А ние ги разваляме. Затова използвах думата „революция“, имаме предвид думата „развитие“. И е крайно време да се обърнем към него.

БЮРХАН АБАЗОВ: Колега, аз съм напълно съгласен с вас, много сте прав. Абсолютно сте прав, така е по света! Между другото такива варианти сме обсъждали, но имайки предвид спецификата, например с тютюнопроизводство се занимават 300 хил.семейства, най-голямата им площ е 3-4 дка. Многобройни, малки парчета с мислене, което не е на нивото за аукциони като в Холандия, да, така се продават там цветя и ред други неща. Правилно, но не знам ние дали сме дорасли до там и дали с този ход образно казано, от робовладелското общество да минем към капитализма, т.е. две крачки да прескочим, иначе сте абсолютно прав.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин заместник-министър, 500 млн. ще дадете да развивате региони, ще строите басейни по разни селца, десет пазара от такъв тип по страната разпределени ще струват 300 млн. Това може да го направи държавата под формата на АД-та, съответно да раздаде на производителите акции без пари, което няма да е директна намеса, няма да противоречи на европейското законодателство и тук ролята на държавата ще излезе, като регулатор, като установяващ доверието, защото хората в България нямат доверие за нищо. Ето как може да стане и тези 500 млн. да имат страхотен стратегически смисъл и дългосрочна реализация от тях. Сега ще отидат, ще погинат по разни селца, ще се отчетат политически ефекти, накрая резултатът ще е нула и след пет години ние ще сме на същото ниво, ще бистрим същите проблеми, което е грехота.

ПЕНКО АТАНАВСОВ: Господин Иванов, защо не го направихме миналия мандат?

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Да речем, че не сме успели, не че нямаме желание.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, доколкото разбирам тази среща е някакъв първоначален разговор по тази тема, тъй като нямаме и представени материали, явно е по повод по инициатива на организираните преработватели. Аз приветствам идеята да се направи работна група по отношение промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, и може би е било рано за тази среща. В нея следва да участват представители на всички структури във веригата на производство от производител, преработвател и износител. В този смисъл следва да участват в такава група и да присъстват на такъв дебат организации на производителите на тютюн по отделни сортови групи, износители. Безспорно подкрепям изказаното становище от преработвателите – всеки човек в бизнеса винаги е най-доволен, когато правилата са еднакви за всички, да няма сив сектор, това е безспорно. Също така нито една промяна не следва да се налага за това, че някой заобикаля закон, който действа в страната. В този смисъл считам, че при една такава работна група с представители на всички звена свързани с тютюнопроизводството, преработката в България, както и с участието на държавата би следвало със съгласие да се приемат тези промени, които са необходими. Ние безспорно бихме подкрепили такива промени, които са свързани с получаването на достатъчно точна, ясна и вярна информация, която да служи за анализ на Министерство на земеделието и храните, което в крайна сметка определя политиките в държавата по отношение на земеделието да вземе верни решения. Бихме подкрепили създаването на всякакъв съвет, доколкото разбирам тип консултативен по отношение на консултации на държавата или съгласуване на политиките в сектора. Не бихме подкрепили нито една промяна, която води до изкривяване на пазара от равния достъп на всички желаещи да участват в него, това го казвам като принцип, ако имаше конкретни предложения щях да взема отношение по конкретни текстове, говоря по принцип и считам, че ако това е първоначален разговор може би вие да определите процедурата по-нататък как ще се поканят останалите участници в този процес, работна група, или промени ще бъдат предлагани, защото сега разбирам, че е имало една инициатива от група преработватели или организация, а то беше и без това анонсирано, че ще има такива промени, аз казвам становище по отношение на това, което бе анонсирано досега какво бихме подкрепили, какво не бихме подкрепили като принципи. Предполагам, че ще определите ред по-нататък как да протича този дебат.
По отношение на проблемите с качеството, аз уважаеми господин заместник-министър, във вашето изложение подкрепям тезите, които изказахте, да, вече сме в общ европейски пазар, регламенти, които няма как да бъдат обвинявани за всичко, категорично, ролята на държавата е да провежда такива политики, с такъв инструментариум, включително и средствата, които заделя за подпомагане, че да мотивира пазарни отношения, да мотивира производство на продукти, за които има търсене, включително и вие като правите анализ на това какво се случва с тютюнопроизводството, какви регулации приема Европейския съюз и всякакви търговски организации свързани с тютюна. В този смисъл мисля, че е абсолютно във възможностите ви да направите такива помощи, които са нотифицирани, мисля, че няма да има проблем по отношение стимулиране на качествени продукти, така както се прави и за друг вид продукти. Основното е, че трябва всичко това, за да се случи трябва да стане след един анализ, първо, в международен план, после в национален като възможности на страната. Иначе би се стигнало, независимо за кой пазар става въпрос, до изкривявания, за които когато дойде проблема, винаги ще бъде обвинявана държавата.
И още нещо като допълнение по отношение манталитета на производителите. Вие сте прав, че промяната в тяхното мислене става много трудно. Вече 20 години се правят опити да се пренасочат. Бавният напредък не следва да ни отчайва. Мисля, че все пак е добре да се върви в тази посока, новата програма дава много възможности за подкрепа на малките производители. Ако вие направите един точен анализ от последните години много от тютюнопроизводителите от тези райони, в които няма алтернатива за друг вид полевъдство станаха и животновъди и независимо от трудностите, усилията на министерството в тази посока да създаде алтернативен доход и заетост на тези производители, които и най-трудно сменят манталитета си, трябва да продължи и в този програмен период държавата има далеч повече инструменти, включително и с европейски средства да стимулира създаването на такава алтернативна заетост и мисля, че в този аспект трябва да продължи. Разбира се, ако бъдем поканени в работна група ще вземем участие. Не знам как ще продължи по-нататък разговора от днес.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз ще дам едно предложение, което е свързано със следващата стъпка и работа в комисията. В Министерство на земеделието и храните има Консултативен съвет по тютюна, който работи върху промяна на Закона за тютюна и във варианта, в който те са преценили, че трябва да бъде обсъждан да бъде представен в комисията. Ние тук ще направим работна група, в която да има по един представител на преработвателите, на производителите, на Министерство на земеделието и съответно по един от всяка от парламентарните групи, за да може да се обсъди това, което ще бъде реализирано като законопроект чрез група народни представители, тъй като ще сме водещите в тази посока.
Не сме правили досега такива работни групи, но ще се опитаме.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ние правихме една по Закона за браншовите организации, докарахме го до края, но не остана време да внесем закона.
Госпожо председател, само да вметна, това е добре за работната група, но да бъдем достатъчно ясни – да има представители на всички производители на тютюн, от всички сортови групи, те имат различни интереси. Не знам колко организации на производители има, които отсъстват днес, мисля, че са поне две, като организации, които са заявявали тук участие. Трябва да има представителство на всички. Говоря за работната група, която председателката предлага, мисълта ми е, че се споменаха двама-трима представители, а следва да присъстват всички, които имат някакви интереси.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Предложението да участват по-широк кръг представители на бранша има резон, но колеги, има Консултативен съвет по тютюна, законопроекта ще се разгледа първо там. Мисля, че там участват представители на всички сортови групи, защото ако тръгнем към идеята в тази работна група да участват всички ще се превърне в повече или по-малко говорене, без конкретни резултати, а законопроекта е изключително важен и според мен, след като бъде обсъден в Консултативния съвет в работната група да детайлизираме отделните текстове и да вървим напред.

БЮРХАН АБАЗОВ: За група, за която стана дума, към Комисията по земеделие, не мога да се ангажирам, но трябва да ви кажа, че към Консултативния съвет към министерството, там има представители на всички групи тютюнопроизводители, на всички преработватели, въобще този кръг хора, които споменахме, че са свързани със сектор „Тютюн“, всички са представени балансирано, справедливо в този Консултативен съвет. Така че този Консултативен съвет е своего рода и работна група, и Консултативен съвет, помощен орган към министъра. Тези проекти на текстове, които са изработени, много грубо още, всъщност са всички предложения на участниците в Консултативния съвет, тъй като вратата за предложения е отворена много отдавна и са постъпили предложения както от преработвателите, така и от производителите, както чухте и от науката, от нашия институт в Марково, и те са направени на базата на тези предложения. За да не са в толкова суров вид бих предложил в този Консултативен съвет да разгледаме тези варианти на текстове и след това в този формат, в Комисията по земеделие, в работната група, за която говорим, да продължи дискусиите по тях.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За какъв срок говорим?

БЮРХАН АБАЗОВ: След ваканцията на народните представители ще представим текстовете.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На 28 или 29 април ще се представи законопроекта и първото обсъждане може да направим на 7 или 8 май.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Госпожо председател, ще имам още едно предложение. Колеги, за да сме готови в тези срокове да сложим и един срок, в който всеки, който смята, че има предложения, които да бъдат включени в така предложения законопроект да ги предложи към комисията, а от комисията да се коментират и в Консултативния съвет, конкретни текстове. Другата седмица до 18-ти да постъпят тестовете, да се предоставят на министерството и да се работи.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, допълнително ще уточни това как ще работи, както и датите. Колеги, приключваме.

ПРОФ.МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Не, не приключваме.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, драги колеги, аз лично смятам, че така както дискутираме този закон няма да имаме голям напредък и аз частично съм песимист, ако продължим така дискусията. И затова поставям един генерален въпрос към „Булгартабак холдинг“ – възможно ли е тютюнопроизводителите, които днес не присъстват, а са много важни и е голям пропуск да станат акционери на този холдинг, и един път в България да се реши този въпрос, със земята си, с точния регистър? Защо. Защото дребните производители, да не говоря за средните тютюнопроизводители, ще искам да ми се отговори на този въпрос, ще продължат да търсят помощ от държавата. Откакто е създаден тютюневия монопол в България винаги е имало някаква подкрепа от страна на държавата. При сегашните условия, когато ние сме членове на Европейския съюз и като знаем какво е мнението на Европейската комисия това едва ли ще продължи, колега Наимов. Затова така поставям въпроса. В случая може би ние трябва да обсъдим предложенията, които ще бъдат направени, това е редно и във връзка с подобряването на този закон, но аз пак повтарям, възможно ли е, ако не може сега да се отговори, официално да се отговори на този мой въпрос от страна на ръководството, защото тютюневия монопол в България, който е изграждал такива съоръжения, сгради за първична манипулация, за сепариране на тютюна, за качеството на тютюна, да бъде по отделни класи вече са унищожени. Няма ги тези монополи за първична манипулация, те бяха много важни за качеството. Тук се постави въпроса за семената. Не само семената, днешният тютюнопроизводител тори само с амониева селитра, а колежката тук сега ще защити и ще каже, тютюна се нуждае от много калии, много и след това от фосфор, за да има гланц. Гланцът е този, който определя качеството на тютюна и ние го нямаме този гланц. Защо сега експертите дават толкова много втора и трета клана, защо няма първа? Първа имаше „светла“, имаше „тъмна“, къде са тези класи, изчезнаха ли? Не са изчезнали, ние имаме „Джебел“, имаме „Неврокоп“, имаме „Крумовград“, имаме „Хасково““, това са блестящи ориенталски сортове. Има нещо, което по веригата не е погледнато комплексно от тютюнопроизводството, от технологията, от организацията, за мен организацията в България на тютюна е много усложнена. Много усложнена по ред причини! И вече и пазара! Господин Абазов постави проблемите, наистина е така. Тези проблеми ние ги виждаме, но ако не тръгнем да ги решаваме комплексно и да виждаме нещата обвързани във веригата, цялата ниша свързана с тютюна, ние едва ли ще направим добър закон.
Имам още много други въпроси, но няма да ги поставя, може би на следващото заседание. Ако може да отговори на въпроса ми сега, ако не аз съм търпелив, ще изчакам.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз предполагам, че ще има още дискусии по темата. Революционни идеи имаше много, аз държа да кажа това. Когато сформираме работната група ще продължи дискусията.

Колеги, благодаря ви! Закривам заседанието!

/Заседанието беше закрито в 16,30 часа/






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




61 790 знака