1.Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 г.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04 юни 2014 година за първо гласуване.

16,00 часа - Съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика:
1.Изслушване на ДФ „Земеделие” на основание чл.25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 40

На 18 юни 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 г.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04 юни 2014 година за първо гласуване.
16,00 часа - Съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика:
1.Изслушване на ДФ „Земеделие” на основание чл.25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги, предлагам да започнем.
Дневният ред ви е предоставен предварително. Имаме за обсъждане следните точки:
1.Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 година.
В спешен порядък е този законопроект.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04 юни 2014 година за първо гласуване.
На миналото заседание на комисията обсъждахме законопроекта, остана законопроекта да бъде гласуван.
И не от 16,00 часа, а от 16,30 часа съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика:
1.Изслушване на ДФ „Земеделие” на основание чл.25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с проекти, които реализирани и сключени договори по Програма за развитие на селските райони и съответно информация за сключените договори и тяхното реализация. Това е искането за изслушване и то ще започне от 16,30 часа.
Други предложения към дневния ред има ли? Заповядайте, господин Панчев.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо заместник-министър, колеги, днес малко по-късно започнахме работа, но предлагам, ако приключим до 16,00 часа и не сте казали на фонд „Земеделие” да закъсняват, в 16,00 часа да се видим с тях и да поговорим, има много неща, които ни вълнуват и всеки от колегите има въпроси към тях, бихме могли до 16,30 часа да използваме времето, за да зададем някои въпроси към тях, а в 16,30 часа да проведем това изслушване, за което става дума в дневния ред.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Ще направим необходимото да ги поканим в 16,00 часа, но има Комисия по европейски въпроси, която започна в 14,30 часа своето заседание и има представяне на Програмата за развитие на селските райони и на Рибарската програма. Не знам каква е последователността, но може да ги поканим в 16,00 часа, ако са приключили в Комисията за европейски въпроси.
Други предложения? Заповядайте.

………..: Госпожо председател, имам предложение за изслушване на министъра или на ресорния заместник-министър във връзка с директните плащания 2015-2020 година за следващата седмица.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, там имат сериозни дебати. За следващата седмица да се включи изслушване на представители на министерството относно директните плащания 2015-2020 година.
Ако няма други предложения, моля да гласуваме дневния ред. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” дневният ред се приема. Благодаря.

Преминаваме към обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 година.
Давам думата на представителите на Министерство на земеделието и храните да представят споразумението. Заповядайте, но се представете.

СОНЯ СИМЕОНОВА, главен експерт в дирекция „Развитие на селските райони”: Отговарям за мерките свързани с управлението на водите, по-специално тези, които са свързани с напояване, отводняване и защита от вредното въздействие на водите.
Бих искала съвсем накратко да направя едно резюме за споразумението. Самото споразумение е от 2013 година, допълнително към Меморандума за разбирателство беше включена и Програмата за развитие на селските райони, по-точно Европейския фонд за развитие на земеделието и селските райони. В тази подкрепа е изготвено това споразумение, като първата му част е стандартна, втората част – това е техническото задание, където сме се опитали съвсем точно и ясно, съвместно със заинтересовани лица да разработим това споразумение, във връзка с необходимата ни подкрепа по отношение на хидромелиоративния сектор. Хидромелиоративният сектор включва две основни дейности , това е напояване и отводняване. Имаме и още една дейност, която е свързана със защита от вредното въздействие на водите. Основните задачи на това споразумение са насочени главно към подкрепа на националните ни интереси свързани с възстановяване на напояването в страната, едно добро развитие на секторите „Зеленчукопроизводство”, „Овощарство”, изобщо сектор „Растениевъдство” по отношение на дейности пряко свързани с напояването. Основната цел е да можем по-адекватно и по-целесъобразно да бъдат използвани в Програмата за развитие мерките свързани с напояването и отводняването, които главно са насочени както в стопанството, мярка 4.1., така и извън стопанствата 4.3. Целта е свързана със създаване на един проект на стратегия,който да може добре да формулира и целенасочи възловите проблеми и места, където трябва да се насочат и самите средства. Всички тези неща са изключително сложни, те водят след себе си промени в нормативната и законодателната рамка. Основният акцент освен изграждане, подкрепата за създаване на един проект за стратегия свързан и с подкрепа на програмирането в Програмата за развитие на селските райони, където има много проблеми, които в действителност могат да бъдат решени въз основа на един задълбочен анализ и оценки. Освен рамката за програмиране, ние разчитаме изключително много на създаване на два водещи проекта за Северна и Южна България, в които като модел да бъдат много добре откроени не само инвестициите като техническо действие, но и като действия свързани с агроекологията и агроекосистемите и тяхната защита, включително и със законите за изменението на климата, всичко това пряко рефлектира върху тези задачи поставени в споразумението.
Бих искала да отбележа, че към Програмата за развитие на селските райони имаме и задължителни условия,това са предварителните условия, където в Приложение № 5, т.5.2. изрично е казано, че трябва да имаме адекватна политика по отношение на цената на водата за напояване. Тези неща също са отразени в техническото задание и ние разчитаме на тази подкрепа, относно създаването на проект на методика, чрез която ние може да изпълним и тези предварителни условия, които са и предварителни условия и на споразуменията за партньорство.
Това е съвсем накратко. Опитах се да маркирам основните задачи и цели на това споразумение, защо то е изключително важно за страната. Бих ви казала, че последната Стратегия за напояване е изготвена 1999 година, това е един изключително необходим ресурс, ние имаме и подкрепата на Европейската комисия по отношение подхода, който сме приели – Световната банка да окаже подкрепа и във всички наши коментари, които получаваме към документите към Програма за развитие имаме тази бележка, че напояването, хидромелиоративния сектор трябва да бъде подкрепен своевременно с една стратегия, която добре да целенасочи средствата като приоритети и допустимост.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Колеги, имате възможност да зададете въпроси, да направите коментари. Заповядайте.

Аз имам няколко въпроса. В мотивите на Министерски съвет е записано,когато е приеман документа „подотраслови стратегии за управление”, това означава, че ще имаме много стратегии ли? Така го разбирам.
И второ, „Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и напояването, и защита от вредното въздействие на водите….”, да, няма да е една стратегия, щом е в множествено число.
Другото нещо, как ще кореспондира с новата Програма за развитие на селските райони, стратегиите ще се нагаждат към програмата или обратното, защото програмата така или иначе има някаква степен на готовност и съответно ще бъде внесена в Министерски съвет, което означава, че тази стратегия, която ще бъде реализирана оттук нататък, тя трябва да кореспондира с програмата по начин, по който е приет от Европейската комисия.

СОНЯ СИМЕОНОВА: На първият ви въпрос искам само да поясня, че 2012 годена беше приета в Държавен вестник Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и там беше подчертано, че като обща стратегия тя няма в себе си подробните, целенасочените стратегии на останалите отрасли – „Вик”, хидроенергетика,напояването и оттам този термин продължи, да говорим, че това са подотраслови стратегии, които ние обединихме в една обща стратегия, тъй като защитата от вредното въздействие на водите е неделима част от управлението на водния сектор в земеделието било то чрез напояване и отводняване, която е другата част.
По отношение на това доколко ние ще съумеем добре да използваме това времево разминаване, все пак ние поддържаме топла връзка със Световната банка, коментираме тези неща, проблемите са изяснени. Разчитаме на тази стратегия,защото към този момент страната няма такъв цялостен анализ, от всички посоки,който добре да изведе именно тези проблеми и принципи. Тук имаме един график, в който в периода, в който се одобряват и се отбелязват бележките на Европейската комисия, ако съумеем това споразумение да бъде ратифицирано в срок ние много добре ще можем да използваме първите резултати от работата, тъй като тя е огромна по обем.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В мотивите, които чета пише „Посоченият проект ще бъде финансиран по мярка 511 „Техническа помощ” от старата Програма за развитие на селските райони”. Това пише в мотивите.

СОНЯ СИМЕОНОВА: Да, точно така е. И затова срокът на споразумението е юни 2015 година и ограничава времевото изпълнение.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бих искала да изразя нашето становище. Колежката, която представи споразумението много обстойно обхвана времевия период и как са протичали разговорите относно това споразумение още след 2012 година, когато се приема Водната стратегия и в този смисъл, ние сме последователни в нашата политика и парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи това споразумение.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други въпроси, изказвания?
Всичко е ясно, трябва да се пише стратегия. Колеги, предлагам да гласуваме.
Който е съгласен със законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 година, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроектът се приема. Благодаря.

Преминаваме към точка 2 - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04 юни 2014 година за първо гласуване.
Уважаеми колеги, миналата седмица направихме обсъждане по законопроекта, отложихме гласуването във връзка с молба от страна на Министерство на земеделието и храните да се запознае по-подробно със законопроекта и съответно да предоставят своето становище. Ще дам думата на заместник-министър Маринова да представи становището на Министерство на земеделието и храните. Преди това искам да ви припомня, че на предишното заседание имаше становище от Министерство на финансите, което подкрепяше законопроекта с предложения за промяна между първо и второ четене,което да конкретизира начина, по който ще бъде изписан текста свързан с автономността на бюджета на министерството и съответно Селскостопанска академия.
Госпожо Маринова, заповядайте.

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Добър ден! Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, както вече госпожа Бъчварова спомена, на миналото заседание беше обяснено в детайли, че този законопроект е важен, структуроопределящ е. Ние в министерството се запознахме със законопроекта, положително е становището, няма да навлизам в детайли. Но има някои технически неща, които между първо и второ четене ще бъдат изчистени. Важно е, че се съобразяваме с това, което Министерство на финансите казва, относно разпоредителността на Селскостопанска академия. Това което мога да допълня е, че министерството си запазва водещата роля в държавната селскостопанска политика и Селскостопанска академия ще осъществява своите специфични функции по отношение на научните изследвания, това, което е много важно, защото в годините казваме, че за да имаме устойчиво селско стопанство е хубаво да се вплетат познанията и новите технологии, за да имаме по-удовлетворяващи резултати. Към момента това е становището на Министерство на земеделието и храните. Ние се включваме активно в подпомагане доокомплектоването на законопроекта, за да може да бъде гледан най-скоро в Пленарна зала. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Доцент Бозуков, имате ли нещо да добавите? Миналият път бяхте в командировка и не участвахте в обсъждането.

ДОЦ.ХРИСТО БОЗУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, смятам, че на нас ни се дава уникалната възможност да докажем, че това, че селското стопанство и селскостопанската наука за приоритет на българската държава не са само празни приказки през целия преходен период. Аз лично се срещнах и с президента на републиката, господин Плевнелиев, той обеща да подкрепи този закон. В детайли го запознах с нещата, изцяло одобри нашите предложения и смятам, че този закон, който в момента предлагаме, разбира се, не е съвършен, има и неща, които могат да се оправят, но смятам, че той е една крачка напред демократизиране на управлението на Селскостопанска академия. Постановките, които сме дали за изборност и мандатност на ръководството на академията, както и даването на автономност на научната структура ще даде възможност тази научна структура да се стабилизира и без да е необходимо да се правят каквито и да било реформи в насока на съкращаване или налагане на икономии тя ще може да излезе от положението, в което сега е поставена като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, свързан със системата СЕБРА, при което ние не може да разполагаме със средствата, които сами заработваме, а структурите включени в състава на Селскостопанска академия могат да си осигуряват близо 20 млн.лв. собствени приходи. Така ще облекчим националния бюджет и ще можем изцяло да разгърнем потенциала на земеделските учени в селскостопанските институти. Затова апелирам да покажем, че поне веднъж може да преодолеем политическите различия, тъй като науката е аполитична и да вземем едно такова решение, което ще е от полза на земеделската наука. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Има ли други изказвания? Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Един въпрос към председателя на академията. Бихте ли ми казали, в детайли, да обясните на нас, народните представители какво би се променило като цяло, ако подкрепим тези промени в Закона за Селскостопанската академия? Освен от финансова гледна точка какво би се променило в управлението на академията, ако да речем, дадем тази автономия на академията, в детайли, ако може да обясните. Министерството спъва ли развитието на академията, има ли проблеми? Какво точно е най-големия проблем в тази автономия?

ДОЦ.ХРИСТО БОЗУКОВ: За автономията на бюджета ли да говоря или изобщо за демократичността на изборите?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Като цяло.

ДОЦ.ХРИСТО БОЗУКОВ: Всички вие знаете, че към момента председателя на Селскостопанска академия се назначава от министър-председателя на Република България. Това създава една несигурност и знаете, че при всяка смяна на правителствата следва и смяна на председателите на Селскостопанска академия. По този начин ръководителите на Селскостопанска академия нямат възможност спокойно да работят и да осъществяват идеите и да разгърнат своите възможности. Освен това заложеното ограничение на мандата, до два мандата, ще даде възможност да не се изпада в рутинност, като се надхвърлят тези два мандата. Смятам, че два мандата са достатъчно на всеки председател и учен да разгърне изцяло потенциала си и да даде това, на което е способен.
Що се отнася до автономността на финансирането, това действително ще развърже ръцете на Селскостопанска академия по примера на Българска академия на науките. В момента, както споделих преди малко, бюджетът на Селскостопанска академия се формира от държавни субсидии и собствени приходи. За тази година собствените ни приходи са определени на 10 млн. Миналата година собствените приходи бяха 15 млн., т.е. 10 млн. са собствените приходи, 15 млн. отиват в държавната хазна. Според мен възможностите към момента, а в бъдеще може би ще се увеличат възможностите на академията, собствените приходи да надхвърлят 20 млн., т.е. по този начин държавната субсидия ще намалява. И академията ще може по-голяма част от издръжката да я формира от собствените си приходи без да се превръщат учените и научните организации в ТКЗС-та, както бяхме обвинявани до момента, защото ние имаме възможности чрез сключване на договори, чрез включване в участия в проекти, да набавяме доста добри постъпления за Селскостопанска академия. Към момента научните работници и служители в Селскостопанска академия нямат мотивация да работят и да създадат наука, те я създават, но както се бях изразил преди време – създават наука на инат, така да се каже, но нямат стимула да работят за собствени постъпления, тъй като надхвърлянето на определените допустими собствени приходи отиват в националния бюджет, а не се връщат в Селскостопанска академия. Когато ние сме на автономен бюджет тези средства ще бъдат в сметката на академията, няма да се нулират всяка година, ще се прехвърлят за следващата година и по този начин може да формираме и фонда си за работна заплата, да планираме оборудването, с лабораторна техника, със селскостопанска техника, които в момента са в много тежко положение и затова не можем да сключваме международни проекти, тъй като за да кандидатстваме нашите лаборатории трябва да бъдат оборудвани със съответната техника. Когато сме с автономен бюджет ще отпаднат тези препятствия пред нас и нашите научни звена.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз мога да продължа, защото съм вносител, по двата въпроса, които се поставиха.
Първо, по отношение на изборността чрез Общо събрание, това е нещо, което се осъществява във всички ВУЗ-ове, включително и в БАН. Такава беше и системата на избор на председател, ръководство до 2001 година, когато Селскостопанска академия беше закрита и беше създаден Национален център за аграрни науки. Равнопоставеност по отношение на останалите научни структури в страната по отношение на изборност и Общо събрание да определя и прави избор на председател и заместник-председатели е нещо, което ще бъде по-мотивиращо и по-работещо.
Второ, по отношение на бюджета. Второстепенен разпоредител с бюджетни кредити означава разходен таван. Разходният таван означава, че субсидията се изплаща, но собствените приходи даже да са в повече от това, което се получава, те отиват в държавния бюджет, тъй като разходния таван е закон за всеки един второстепенен разпоредител.
Проблеми има най-вече с фактът, че участието в международни проекти, участието включително и в проекти по Програма за развитие на селските райони е свързано с плащания, които не отиват в системата, а в първостепенния и всеки един допълнителен приход става с корекция на бюджета от първостепенния разпоредител. Когато има автономен бюджет академията ще може да управлява собствените си приходи и да се мотивират тези, които наистина имат собствени приходи, които да се връщат при тях, защото в случая има институти, които могат абсолютно нищо да не работят или да имат минимални финансови резултати от научни и всякакви проекти, международни, но те си получават фонд „Работна заплата” и издръжките, а тези които работят и имат потенциал са поставени в равно положение с всички останали, неработещите.
Смятаме, че по този начин мотивацията ще бъде нещо, което ще даде възможност академията да се развива и фактът, че има преходен остатък, т.е. на края на годината ние не завършваме на нула бюджета, също е едно основание да се счита, че по този начин могат да се използват ресурсите за участие и съучастие в други проекти. Това предвиждат промените в закона и ми се струва, че може да го реализираме в този Парламент, по подобрен начин, т.е. ще се съобразим с предложенията на Министерство на финансите за начина, по който трябва да се изпише. Структурата ще бъде към Министерство на земеделието и храните, на самостоятелен ред, ред на който ще бъде изписана само и единствено субсидията, която се полага, а собствените приходи ще бъдат нещо, с което ще разполага системата без да има ограничение в разходния таван.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колеги, ще си позволя да взема отношение пак. Опитвам се да създам някаква дискусия по тази тема и без това имаме доста време до 16,30 часа.
Госпожо председател, уважаеми вносители, господин председател на Селскостопанска академия, имам един въпрос към вас, чисто хипотетичен. Наблюдавахме един проблем, може би беше 2011 година, ако не ме лъже паметта, с Българска академия на науките, тогава самата Академия на науките предложи и в момента е факт изпълнителната власт чрез отделни представители да влиза в един орган над председателя, тогава мисля, че беше Орган на настоятели, не мога точно да се сетя как се казваше самия орган, но това беше създадено, поради факта всички ние знаем Селскостопанска академия без националната помощ, без национална субсидия няма как да се издържа, каквото и да прави. Не мислите ли, че при една автономия, не от чисто финансова гледна точка, от избор на ръководство и ръководител на академията, не говоря за финансовата част, не мислите ли, че би създала предпоставки за противопоставяне да речем в дадена ситуация с изпълнителната власт, независимо коя е тя? И не мислите ли, че при едно такова противопоставяне не би пострадала Селскостопанска академия? И не мислите ли, че е по-добрия вариант как бихме направили автономия по отношение на определяне на финансите, а не по отношение определяне на ръководството, защото поне според мен, политиката в земеделието се управлява от ръководителя на държавата, в лицето на мнозинството в Парламента и съответно от кабинета, независимо от коя партия. И ако има едно такова противопоставяне в ръководството, чисто теоретично, опитвам се да създам дебат по тази тема, не мислите ли, че би пострадала Селскостопанска академия от една такава конфронтация във вижданията, в политиката в сектор „Земеделие”? Не е ли по-добре да мислим за автономност в частта „финанси” без да засягаме частта за ръководството и ръководните кадри. Разбрахте ме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Разбрах ви прекрасно. Големият проблем са финансите, който е водещ в случая за промяната в закона. По другото може да се разсъждава, но все пак трябва да кажа, че е записано, че хабилитирано лице може да е председател. Какво се случи? В академията хладилен техник, горски…после демограф! Извинявайте, какво разбират от селскостопанска наука? Аз много харесвам горския закон, където пише на всяко едно място какъв може да бъде еди-кой си шеф на предприятие. Трябва да е завършил горско, лесо и т.н. Тук трябва да пишем да е в сферата на аграрните науки сигурно, за да предотвратим подобни неща. Не може да се управлява Селскостопанска академия от хора, които нямат представа от селско стопанство, което се случи и това за съжаление това не са най-добрите периоди. Аз казвам от 2001 година какво се е случвало в академията. Аз все пак предлагам между първо и второ четене да дадете тези предложения, които считате, че са добри, които ще обсъдим, защото е важно да има един работещ закон, а не да бъде промяна само заради самата промяна.

СПАС ПАНЧЕВ: Да гласуваме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приемам да се дискутира по тази тема заедно с представителите и на академията.

ДОЦ.ХРИСТО БОЗУКОВ: Господин Андонов, аз не можах да разбера, вие се притеснявате, че ако председателя на Селскостопанска академия, т.е. ръководството на академията се еманципира един вид, то може да влезе в противоречие с управляващите?

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да.

ДОЦ.ХРИСТО БОЗУКОВ: Това важи и за тези структури, които са с този статут в момента, това са БАН, ВУЗ-овете.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз върнах една крачка назад със Закона за БАН, и то по предложение на БАН създаването на този орган, за който говоря.

ДОЦ.ХРИСТО БОЗУКОВ: Да, но той е от общественици от различни сфери. Те не са управляващи. Управляващ орган е Общото събрание.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам между първо и второ четене да се обсъдят и такива варианти, има възможности.
Колеги, предлагам да гласуваме.
Който е съгласен да се приеме законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 04 юни 2014 година за първо гласуване, моля да гласува.

„За” – 11 гласа „Против” – 7 гласа „Въздържал се” – 1 глас
С 11 гласа „за”, 7 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” законопроектът се приема. Благодаря.

СПАС ПАНЧЕВ: Госпожо председател, в началото на март приехме Закона за водите и по идея на „Напоителни системи” на всеки три месеца те предложиха да ги изслушваме. Предлагам ви на следващото заседание на комисията да предвидим такова изслушване, за да видим как работи Закона за водите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре. Значи ще имаме изслушване за директните плащания и информация за състоянието на „Напоителни системи” и прилагането на Закона за водите.
Колеги, в 16,30 часа продължаваме.

/след почивката заседанието продължава в 16,30 часа/

В 16,30 часа започва съвместното заседание на Комисията по земеделие и храни и Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Заседанието се ръководи от председателите на Комисията по земеделие и храни госпожа проф.Светла Бъчварова и на Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика господин Пламен Славов.

СПАС ПАНЧЕВ: Ваши високопреосвещенства, драги представители на различните религиозните вероизповедания в България, драги колеги и гости, днес имаме съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика, във връзка с постъпило писмо при министъра на земеделието и храните по мярка 325, днешна мярка 7, за някои проекти на църквата, във връзка с изпълнение на ангажиментите на ДФ „Земеделие”. Истина е, че все още не са дошли представителите на ДФ”Земеделие”, но те всеки момент ще дойдат.
Бих искал, откривайки днешната среща да предоставя възможността на председателя на Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика да представи участниците в срещата, и да чуем проблемите такива каквито са. ДФ „Земеделие” е запознат с това, което ще разискваме, така че ще бъдат готови да отговарят на въпросите, като дойдат.
Господин Славов, заповядайте.

ПРЕДС. ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин министър, ваши високопреосвещенства, уважаеми представители на регистрираните вероизповедания в Република България, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости на днешното заседание, голяма чест е да приветстваме с „Добре дошли!” на нашето съвместно заседание техни високопреосвещенства Великотърновския митрополит Григорий, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, отец Никанор от Гигенския манастир, архимандрит Антим, отец михаил Хаджиев, главния секретар на Главно мюфтийство господин Ахмед Ахмедов, председателя на Централния израелтянски духовен съвет господин Роберт Джераси, господин Рупен Крикорян, председател на Националния съвет на религиозните общности в България, господин Петър Петров като представител на Католическата църква, господин Емил Велинов, директор на дирекция „Вероизповедания” в Министерски съвет и представители на различни граждански организации.
Покани са отправени и към представител на Обединените евангелски църкви и се надяваме, че ще се присъединят към работата на нашето съвместно заседание.
Заедно с проф. Светла Бъчварова като председател на Комисията по земеделие и храни предложихме провеждането на това съвместно заседание по повод на писмо, което отец Никанор е адресирал до министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков, в което той поставя редица проблеми, които засягат поделения на Българската православна църква, Българска патриаршия във взаимоотношенията по реализиране на проекти, в рамките на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година и тъй като това е проблем и въпрос, който предварително сме обсъждали и с представители на останалите вероизповедания, които участват в работата на Националния съвет на религиозните общности предлагаме на вашето внимание днес да обсъдим тези въпроси, които са от голяма важност в съвместната работа на Българската православна църква, Българска патриаршия и останалите регистрирани вероизповедания с ДФ „Земеделие”, това означава с органите на Българската държава.
Ще предоставя думата и на проф.Бъчварова като председател на Комисията по земеделие и храни и тя като председател да вземе думата, но бих предложил най-напред техни високопреосвещенства да споделят пред членовете на двете комисии това, което е от значение за работата и на Светия синод на Българската православна църква в реализирането на тези изключително важни за възстановяването и за реализирането идеите, за функционирането на храмовете на Българската православна църква. Надявам се и представителите на останалите регистрирани вероизповедания също да вземат отношение и да споделят своята позиция и своето мнение.
Госпожо Бъчварова, вие като председател имате думата.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Ваши преосвещенства, господин министър, колеги, наистина тази среща е изключително важна за нас от гледна точка на това, първо, да получим информация какво се случва и какви са проблемите, защото в края на крайщата е важно да имаме възможност да ги решаваме тези въпроси и проблеми, които според вас са в Програмата за развитие на селските райони, по сключените договори, важно е да ви чуем вас. Тук е и господин министъра, който съответно за този програмен период няма кой знае какви възможности да се реализират инвестиции в подкрепа на строителство или ремонти на църкви, но за следващия програмен период се надявам, че това ще се случи и съответно ще се включат райони, има такъв ангажимент на Министерство на земеделието, райони, които досега не бяха включени в подпомагането. Важен е и финансовия ресурс, който ще бъде отделен, но това е единствената възможност, която вие имате, за да можете да обновите или да създадете условия за по-добър живот или по-добри условия за живот. Надявам се от вашите изказвания да разберем какви са проблемите и съответно, представителите на фонд всеки момент ще дойдат, и към тях предполагам, че имате въпроси, имате въпроси и към господин министъра проф. Греков. Надяваме се да бъдем полезни с тази среща и да решим проблемите, които имате. Благодаря.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми представители на вероизповеданията в България, уважаеми членове на двете комисии, уважаеми господа председатели, част от проблемите, които днес ще обсъждаме аз съм запознат не само от отец Никанор, присъствал съм на две срещи с Патриарха, присъствал съм на срещи и с други отци, и тези проблеми, които съществуват са реални. В никакъв случай не бива да ги замитаме под чергата. Те съществуват. Може би е наша слабост, че досега част от тях не сме ги решили, но трябва да отчетем и това, което досега се е направило , през този период, не е малко не само за българското земеделие, естествено не е малко и за различните вероизповедания, но в никакъв случай това не е достатъчно, може и още да се направи, за да се съхранява духа български.
Имаме много проблеми, които сигурно няма да свършат нито при мен, допускани са грешки и преди мен, и при моето ръководство на фонда, но част от тези грешки, които са допускани не бих казал, че са оправдателни за управляващите фонда и това е предизвикало не бих казал гнева, но по-скоро чувствителността на отец Никанор да ги представи с най-доброто си желание те да бъдат отстранени.
Хората, които се грижат за църквите и отделните храмове са изключително предпазливи, изключително чувствителни и при една от срещите видях колко те са свенливи при решаването на строителството на определени храмове и не смеят да направят една крачка напред, която да бъде ущърб на тези средства, за разлика от лицата, които използват тези средства. Затова и срещите, които направих с тях бяха да ги активирам за по-голямо, по-бързо и по-дейно участие в тези фондове. За съжаление, пак казвам, причината е в нас, като казвам „нас” говоря за фонда, може би те се нуждаят от специално внимание, за да може да се подпомагат, те са изключително грамотни хора, но със светските дела не са така наясно, за да може да действат и да работят. Но има и вина в нас, която днес е поставена на масата и съм готов да решим проблемите, каквото е необходимо ние ще го направим. За съжаление колегите, които са пряко отговорни за това, още ги няма, говоря за фонд „Земеделие”, надявам се, че те ще дойдат.
Моля ви обаче въпроси, които са свързани пряко с министерството и към мен да бъдат поставени, защото в 17,30 часа имам среща с белоруския посланик и ще моля да бъда освободен. Затова нека да използваме момента и каквито въпроси има към мен да бъдат поставени, а след това към фонда. Завършвам с това, че каквото е необходимо да направим като Управляващ орган сме готови да го направим, за да може работата особено през следващия програмен период да върви добре. Знам, че и сега имате неподписани анекси, които стоят във фонда, определено казвам, че комуникацията с тях ми е малко по-трудна, но не пречи да работим по-нататък по-близко и с вас, за да решаваме въпроси. Заповядайте.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Отец Никанор, заповядайте.

ОТЕЦ НИКАНОР: Уважаеми господин министър, ние сме трогнати и благодарни затова, че откликвате на нашата прозба. Тя и нашата тревога е продиктувана от това, вие ще заявите предполагам пред всички тук, кога трябва този програмен период да завърши, кога е последния срок, в който всички наши проекти трябва да бъдат окончателно завършени, платени, моля просто да назовете датата, кой юли 2015 година. Кога? Юли месец 2015 година всички наши обекти трябва да бъдат завършени, ако не са завършени те пропадат като проекти и парите няма да бъдат платени.
Искам да ви благодаря за това, че като Управляващ орган сте били винаги отзивчиви към нас, поставените от нас въпроси са били решавани срочно и отговорно в духа на законите и доброжелателно спрямо изповеданията. Аз съм напълно наясно, че нашите проблеми не произтичат, и го заявявам тук, от работата на Министерството на земеделието и храните. Нашите проблеми произтичат от една рязка промяна в работата и отношението, което произтича от ДФ „Земеделие”, но техните представители още ги няма. Ако дойдат.
Аз обаче ще си позволя да ви поставя един въпрос, както към министъра, така и към дамите и господата народни представители, позволявам си и да ви помоля за едно обещание. Поставихме един много сериозен въпрос за следващия програмен период, който сега се изготвя, той е следния – за времето, в което участвахме в Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година, през около половината период ние усвоихме и усвояваме 17 % от бюджета на общинските мерки, знаете за какво ви говоря, нали? За следващият програмен период, и това го направи предимно, да не кажа изцяло Българската православна църква, имаше някои храмове на мюсюлманското вероизповедание, за жалост на можаха другите изповедания да се организират навреме, имаше и ограничени бюджети, за следващите седем години ни се предлага процента, не говоря за абсолютната сума, ясно е, че програмата е намалена, но ни се предлага процента от общински мерки за ремонти на храмове да бъде 5,5 %, т.е. три пъти по-малък. За нас това е просто абсолютно недопустимо, защото другите изповедания имат своето право, те просто не можаха организационно да се включат в този програмен период. Знаете, всяко изповедание е по-инертно, имаше проблеми тук и там, наясно сте със събитията. Това означава, че ще бъдем вкарани първо по между си нежелателна конкуренция, защото колкото са по-ограничени средствата, толкова повече между изповеданията и вътре в тях ще има една изострена борба и второ, смятайте, че тези 35 млн.евро ще бъдат изконсумирани, да кажа, ако не е грозна тази дума, още в първата година на програмния период и след това шест години ще казваме – еди-кой си прави църкви, а еди-кои си ни отрязаха. Не е нужно да става това, не е нужно да вкарваме вероизповеданията в политика, разбира се, хората ще кажат – всяко нещо е политика – аз предлагам и моля, поне да спазим 17 %, които Българската православна църква усвои. Ако говорим в абсолютно изражение спрямо сегашния обем на общинските мерки това са около или малко над 90 млн.евро, защото сега се предлага, обръщам внимание на незапознатите народни представител, тази мярка да бъде обособена самостоятелно, т.е. църквите, джамии и други храмове да не са в пряка конкуренция с общинските проекти, това е хубаво, похвално, но когато се обособява самостоятелно нека тя запази поне своя дял. Аз казах, това е само половината програмен период.
Моля ви и ще замоля господин министъра, госпожа Бъчварова, която с добро разположение на сърцето познавам от много години, бях на една кръгла маса в Перник, „Единството на нацията”, вижте, единството на нацията се крепи около моралните ценности, а пък религията ги насажда, вярата, това е основно нещо, няма ли човеци с добра душа, няма да постигнем нищо. Дайте да се направи необходимото 60 млн.евро от една огромна селска програма не са чак толкова много и тази молба поставям, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, пред вас и се надявам, че в следващите няколко седмици, които остават за довършване на програмата, това да го видим реализирано. Това е най-сериозната ни болка, предполагам, че ще я чуете споделена и от другите изповедания. Благодаря!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли други въпроси, коментари? Разбрахме какво предлагате за новата програма.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Заповядайте, господин Роберт Джераси, председател на Централния израелтянски духовен съвет.

РОБЕРТ ДЖЕРАСИ: Благодаря.
Ваши преосвещенства, за мен винаги е било огромно удоволствие да се виждам с вашите братя от Българската православна църква и може би тук е момента да им благодаря за инициирането на тази среща, защото ако мога да използвам израза – тази част на масата се чувстваме абсолютно в небрано лозе, т.е. изобщо не знаем за какво става въпрос, ако мога така да го кажа. За съжаление никой от нас не е чувал, не е бил информиран, не е бил канен, не е бил дискутиран проблема за усвояване на този вид средства и програми, възможности за реконструкция, реставрация и ремонти на храмове, джамии, синагоги и т.н. Много сме благодарни, че научаваме, че има такава програма и по някакъв начин се надяваме, че в новия програмен период ще можем по някакъв начин да се включим, защото както и Българската православна църква има огромни проблеми с техните храмове, вярвайте ми, вчера щях да получа инфаркт, когато ми свалиха снимки от състоянието на Централната синагога след тези дъждове, ремонта, който се налага да се направи и аз направо казах „Вдигам си парцалките, не мога да се оправя, защото това са огромни средства!”. Така че ще ви бъда благодарен по някакъв начин, някакъв материал, вашето писмо или някаква инструкция, или обява за тази програма бъде разпределена по отделните вероизповедания на равни начала, като знаем, че всички сме равни, но някои повече, но е хубаво тази информация да стига до всички ни, за да може и ние по някакъв начин да реагираме и да направим необходимото. Не говорим, че ще влезем в пряка борба или конкуренция с Българската православна църква, но поне ще се опитаме и ние в места, където има възможности да кандидатстваме за тези неща. Това е от моя страна.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Заповядайте, господин Ахмед Ахмедов, главен секретар на Главното мюфтийство.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря.
Уважаеми господин министър, господа председатели, ваши високи преосвещенства, мюсюлманското изповедание, както разбрахте и от отец Никанор, ние почти не сме работили активно по тази програма, поради обективни и субективни причини. Но е много важен казуса, който постави отец Никанор, ние го подкрепяме в тази насока да не доведе така, че мярката, поради намаляване на ресурса, да се скараме, нещо което ние от вероизповеданията не искаме. Надявам се и държавните мъже да направят всичко възможно, за да не се позволява това нещо. Наистина моралът на обществото е много важен, знаем колко са храмовете в нашата страна и в какво състояние са. С оглед на това и поради фактът, че нямаме търговска, целта на всичко това е изцяло идеална, да се подходи с малко по-голяма прецизност в тази насока. Надявам се след тази среща да имаме един периодичен активен диалог, с оглед на това да може да се синхронизираме и да се действа по-качествено. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте.

ПЕТЪР ПЕТРОВ, представител на Католическата църква: Уважаеми министри, народни представители, благодаря за поканата. Ние не успяхме да подпишем договор с Разплащателната агенция и да спечелим проект, но успяхме да минем първия етап за кандидатстване, за една от църквите в селски район и всъщност срещнахме един проблем, който може би беше наша грешка, защото нашия устав на църквата не беше качен на сайта. И може би юристите на земеделието не са прочели как се управлява църквата при нас, и един от проблемите беше, че собствеността на храмовете не е на свещеника, който е в съответното село или съответното малко градче. Собствеността се води на епископа. И в момента сме отстранили този проблем, качили сме устава на сайта, и ще замоля юристите да погледнат как се администрират всички имоти, и дали не може да се направи някаква корекция. Мисля, че това е засега.
При нас местните поделения на вероизповеданията не са регистрирани по чл.20 от Закона за вероизповеданията. Не знам при Православната църква как е. Всъщност те са регистрирани в общината, което е по друг член пак от закона, по който е много по-лесна регистрацията за самите вероизповедания. Не се налага юридически през съда да минават и да се регистрират, което също е юридически проблем, който може да се реши от юристите, за да могат да кандидатстват и другите вероизповедания, които досега не са успели да кандидатстват. Просто да се прочетат всички устави.
Също така подкрепям отец Никанор в това, което той каза, че процента, който досега само Православната църква е успяла да усвои 17 %, а всъщност като се включат всички останали вероизповедания парите няма как да стигнат. И наистина това ще доведе до една неравностойна битка, защото някои вероизповедания са много малки и ще могат много лесно да се организират, други са по-големи като Православната църква, при тях административно става по-трудно, Католическата църква е по същия начин, просто различните вероизповедания трудно ще могат да се преборят и ще стане една борба между тях. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ОТЕЦ НИКАНОР: Искам да благодаря на господин Джераси за хубавите думи, които каза за Българската православна църква.
Уважаеми господин Джераси, представител на еврейското вероизповедание, вашите храмове по обща култура повече са в градовете. Тук дискутираме селска програма. Обаче аз трябва да ви кажа, защото се обръщате с апел, това важи и за Българската православна църква, градските храмове, това което не спада в селски район подлежи на подпомагане във връзка с реконструкции тогава, когато е включено в интегрираните планове за градско развитие, които са по Програма „Региони в растеж”, която се администрира от Министерство на регионалното развитие, затова ви призовавам, напомням и зова непременно си направете проверки по големи общински центрове и областни центрове, вижте къде ви има в плановете за градско развитие, защото няма ли ви сега, после ще кажат „О, не си плана!” и хайде, кораба заминал! Много е важно отсега да настоявате важни храмове в градовете да намерят своето място в тези интегрирани планове, това важи и за нас, за всички. Благодаря.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин Емил Велинов, директор на дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет.

ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, отец Никанор взе отношение по единия въпрос, но искам да спомена две неща. Действително, това което каза отец Никанор, господин министър, и този въпрос действително е за вас, не е за фонда, но и с вашата намеса на работа. За последните две години вероизповеданията усвоиха близо 70 млн. средства, а сега за един дълъг програмен период за всички вероизповедания, които могат да се класират в това нещо, те слизат на 35 млн. Ние се опитахме да направим една сметка в дирекцията, горе-долу колко храма могат да влязат на година, като гледаме програмния период. Излизат 15 обекта на всички вероизповедания, дали ще са на православната, дали на друга, но ако направите една сметка на границата на финансиране, това което дава фонда откъде да се тръгне и средствата необходими за един храм излиза там – 15,16, максимум 18 обекта. Това е основният въпрос.
И вторият основен въпрос, нека да знаят всички колеги от вероизповеданията, ние нееднократно сме казвали, когато държавата е субсидирала дори една стотинка за даден храм той няма право да участта след това в конкуренцията и да се класира. Понеже получаваме редовно писма – дайте ни пари за проектиране, основният въпрос е, че проектирането трябва да стане на приятелски начала и после да се вземат парите иначе няма да стане, и търсят от нас пари. Щом участват по програми не могат да разчитат на помощта на държавата. И това добре да го знаят всички, плюс това митрополитите да го съобщят в епархиите, защото това е много важно. И там където има субсидиран такъв храм, миналата година бяха върнати пари в държавата от пет или шест храма, защото щяха да загубят въобще това състезание. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Все пак искам да бъдем малко по-целенасочени. Имаме стар програмен период, в който са се появили редица проблеми. Тези проблеми са свързани с изискванията доколкото разбирам и част от тези изисквания не са адекватни за възможностите за предоставяне на документация или изисквания, които вие не можете да ги изпълните. Това е едното.
Ако има претенции към сега подписани договори също може да ги кажете, от гледна точка на това дали са спазени критериите за избор и съответно за избор на тези, които подписват договори, това също можете да го споделите, защото това е все пак във възможностите на министъра съответно при обжалване той да направи анализ на отказите, които са направени. Второ, новият програмен период. За новият програмен период средствата, които са заложени са все още в сферата на проектите, което означава, че има възможности да бъдат реализирани намерения в тази област, за което министерството ще направи разчети. Знаете, че самата програма има намаление с около 600 млн. и това намаление основно отиде при общините като редукция на бюджетите. Изискванията, които трябва да има към вас по отношение на кандидатстването, проектите трябва да се разгледат внимателно и по-скоро господин Велинов, който постави въпроса, може би трябва да има активно ваше участие при разработването на нормативната уредба и тези изисквания, които се предявяват да бъдат изпълними, защото иначе и аз знам, че има документ, които по никакъв начин не могат да бъдат набавени, под никаква форма, но се изискват и нещо, ако ви липсва проекта отива, както и всички ваши усилия.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Каквото е необходимо ще се направи в наредбите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И в тези два въпроса, ако има предложения, ако има желание да се променят нещата добре е в тази среща да излязат като наши решения и възможности за промяна.

АРХИМАНДРИТ АНТИМ, протосингел на Видинска митрополия: Видинската епархия администрира двете области Видин и Монтана в Българския Северозапад. Там църквите 95 % от тях имат нотариални актове и статута на собствеността е уреден.
Срещаме обаче затруднения, аз искам да се възползвам от присъствието на министъра, срещаме затруднения с тези регионални структури на министерството, областните дирекции „Земеделие”, към тях са общинските служби „Земеделие”, които издават почти всички скици за църквите. На много църкви, за които се е знаело, в общината има списък, че са паметници на културата от местно или национално значение е дадено директно заглавие за целия имот „Архитектурен и художествен паметник на културата”. И главните архитекти като видят заглавието на тази скица директно още от визата за проектиране ние започваме да ходим по мъките, защото в един имот, да речем, манастирския комплекс на Клисурски манастир, обособената му част като друга селищна територия е 19 дка, в нея има освен църквата и много други сгради, обаче върху скицата пишеше „Архитектурен и художествен паметник на културата”. Когато изискахме от Института за паметници на културата се оказа, че само иконостаса в храма е паметник на културата, нищо друго! Затова бихме отправили искане да се помисли каква е възможността взаимодействието между тези регионални структури на министерството, каквато се явява Общинската служба „Земеделие” или Агенцията по кадастър и картография, тя не е ли към министерството тази агенция?

Реплика: Не, тя е към Министерство на инвестиционното проектиране.

АРХИМАНДРИТ АНТИМ: Да. Да става по-лесно тази промяна, в смисъл, когато един имот неправилно е озаглавен, заснемането е направено, просто промяна в наименованието, за начина на трайно ползване. Това става точно в тези общински служби „Земеделие”. И те започват да търсят документи, а те самите не знаят какво да ни търсят. Скици си имаме. Не става дума за промяна на скицата, на наименованието на трайното ползване на имота, защото на много имоти пише „Архитектурен и художествен паметник на културата”, а трябва да се напише „Друга селищна територия”. А вече на тази територия освен храма, ако има и други сгради, какъвто е в повечето случаи проблема, която от тях си е паметник на културата, когато се пристъпи за проектиране към нея вече си подлежи на режим на съгласуване.

Реплика: По въпроса за паметниците на културата да се включа. Въпросът е, че доколкото знам и най-малката църква в страната е паметник на културата. От местно значение има, от местно, регионално и национално значение има. При нас се оказа, че една много малка църква в малко населено място се оказа, че е от местно значение паметник на културата и загубихме 4 месеца да се съгласува този проект при тях. Това е направено още 80-те години и никой от нашите свещеници не знаеше, че е паметник на културата. Въпросът е за по-висока категория паметници на културата да се отнасят тези наредби.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Негово високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, заповядайте.

МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Уважаеми господин министър,уважаема госпожо професор, доц.Славов, ваши високипреосвещенства, отци, уважаеми представители на религиозните общности, интересен е моментът, че имаме огромна среща, важна, решаваща с един детайл, че в момента нямаме представители на Фонд „Земеделие”.
Има един друг момент, който е много важен, който е същностен и който аз искам да поставя. Това е един въпрос, който касае всички наши епархии и касае принципно движението на цялата документация, и избора на фирмите, самите фирми и аз апелирам към вас, уважаеми господин министър, да има ясен критерий за кандидатстването на тези фирми, които ще извършват ремонтни работи. Основната проблематика е свързана с това, че за да се осъществят каквито и да е ремонтни дейности в целия ход на документация се изисква одобрението на съответния епархийски съвет и на съответния митрополит. Налице е обаче едно вклиняване на отделни фирми, които тръгват по различните църковни настоятелства, при различните духовници, при различните хора с добронамереност, всички са много добронамерени и мислят за интереса на църквата и религиозната общност и подписват договори и се вклиняват в едни отношения, които са вече създадени между фонда, между митрополия съответна, епархийски архиерей и съответен епархийски съвет, и се създава една огромна проблематика, защото в един момент фонда не знае за съществуващите фирми, но те съществуват осигурили банкови гаранции за милиони левове, и в един момент митрополита трябва да застане в средата и да се бори между едната и другата фирма, за да може да уреди всички ония функции, защото е ясен алгоритъма, закона, принципа е – това, което е във фонда, то е реалното. Онова, което не е одобрено от фонда – то е въздушна кула, но реално съществуваща.
Ето защо моят въпрос е, ще си го задам към директора на фонда и съм го сторил специално за Варненската епархия, защото имам шест такива обекта на разпокрити храмове, на течове в тези огромни дъждове, върху светия престол, върху иконостасите все едно една къща без покрив, и три фирми се карат и не могат да се разберат по между си кой има правата. А те са ясни, правата имат тези, които са одобрени от фонда. Така че към министерството може би нямам основание да апелирам каквото и да било, но трябва да има ясен критерии или да ни съдействате в подбора на тези фирми, за да няма промъкване на случайни хора, които имат своите комерсиални интереси и нищо друго за сметка на съответните вероизповедания. Благодаря за вниманието.

ОТЕЦ НИКАНОР: Простете, че настоявам, но искам да върнем дискусията по въпроса, а ние сме се събрали тук по покана на комисията, във връзка с наше писмо до министър Греков и дискутираме проблема за взаимоотношенията с ДФ „Земеделие”.
Аз предлагам да не чакаме повече техни представители. Фактът, че тях ги няма тук днес достатъчно трябва да говори на всички…има изпълнители, тези хорица, които не са отговорни за нищо, а за рибата знаете приказката. Аз съм такъв, познавате ме, някои лично даже, не мога да търпя, с госпожа Танева сме се карали много, но стигнахме и направихме нещо хубаво, и тя ще потвърди. С колегите от мюсюлманското изповедание, от католическото заедно сме работили в общ интерес и искам да ви заостря вниманието и да помоля, и да ви кажа – това не е допустимо. Проблемът, за който говори Негово високопреосвещенство Варненско-Великопресвалски митрополит Йоан идва именно от основния проблем, който аз поставям, той е следния: да не казваме имена, но някога си имаше ръководство на ДФ „Земеделие”, с което си бяхме поставили ясни правила и взаимоотношения. Църквата е нов бенефициент по европейските програми, специфичен бенефициент, на нея трябва да й се помага с консултации, възникват специфични казуси, госпожа Евтимова може да ви каже, тя е представител на фонда, как сме ги решавали чрез представител на църквата, който Светия синод е определил, който не е пожизнен, винаги може да бъде сменен, ако не се справя по решение на Светия синов, това не е някакъв монопол. Госпожа Евтимова ще потвърди колко много отделни казуси сме отивали, те са ни викали или ние сме отивали по наша молба и сме поставяли, решавали сме ги, даване отрицателна или положителна резолюция, да кажем на ¾ положително, проектите са вървели, ¼ се е наложило да бъдат отказани, не са били подходящи, не са намерени правни форми, нещата да се случат, но имаше една жива комуникация, един дребен елемент, даже аз помолих и ми се даде една карта да мога да паркирам там, защото знаете, че пред Фонд „Земеделие” няма къде да застанеш, депутатите знаят, а мен ме викат спешно, измолих, след много кандърми, но ми дадоха. Тя ми се отне от новото ръководство, защото нямат нужда вече от такъв човек. Е да, скъсахме комуникацията, скъсахме живата връзка и дойде това, за което говори Негово високопреосвещенство. Той говори за следното нещо. Има подписан договор между църква и изпълнител по проекта, който е одобрен от ДФ „Земеделие” и в договора между фонда и църквата като анекс фигурира този изпълнител. А там работят други фирми и вече не е ясно как ще се плати този проект и какво ще стане, и кой ще носи крайната отговорност. Това нямаше да стане, тази неяснота, ако ние можехме да общуваме.
Сега поставям няколко въпроса. По-рано ни се съобщаваше, когато фонда предприема определени приеми и мерки, които не са по общия ред, например условни договори, ние бяхме предупреждавани и ни се казваше така – този прием е условен, средствата за него са принципно договорени с Европейската комисия, но още не е подпечатано, вие ще получите договори, в тях ще има условие, че влизат в сила след анекс, че отпада това условие и така. Това беше направено преди с много проекти, те бяха приети през 2012 година, в началото на 2013 година се подписаха анексите и те се изпълняват. Същото нещо без да бъдем предупредени беше направено в края на 2013 година за спасяване на средства, този път без да се пита кръчмаря, в Брюксел е кръчмата, и ние без да бъдем предупредени, не само това, но и на срещата в Светия синод, на която присъстваха техни Високопреосвещенства се каза – даже ние ще подсигурим средства, бързо сега някои от тези църкви да се направят, имаме 13 църкви в 4-5 епархии. Без да ни се каже най-важното. В договора има едно дребно текстче, като тия дето банките ги пишат с малки буквички – договорът влиза реално в сила на 10 октомври 2014 година, когато ще ви кажем има ли пари, ако не, до 10 дни ни връщате аванса. Никой не си направи труда да ни поотвори очите. Какво стана? От тези 13 църкви не знам колко са вече започнати, входирано е писмо по този повод в Светия синод, но аз знам, лично отидох в една митрополия да предупредя и като видях как никой не иска да се занимава, казват ми „Чакай да дойде консултанта”, оказа се, че две църкви са вече направени, теглени са аванси, изхарчени са, строителя е теглил пари, изхарчил ги е и ако на 10 октомври Европейската комисия не е одобрила прехвърлянето на средства за този близо милион лева ще кажат на църквата така – сега ни върнете половин милион, а строителя от другата страна ще каже – върни и моя половин милион, какво правим и чия е отговорността? Да, ние сме виновни юридически, трябвало е да гледаме, но ви моля, уважаеми дами и господа народни представители, не беше така преди! Просто поставям въпроса по човешки, че това не е начин на работа.
Друго нещо. В Доростолска епархия. Хората завършват проектите си, както и в други епархии и очакват финалното плащане. Правили сме един рекорд, 4 месеца е срока по закон, но за около месец оправяха положението на църквите, така да се каже, защото знаете, че там има и лихви по банковите кредити, които се теглят, тези лихви е много трудно да бъдат възстановени, защото църквите не са фирми, гледаме да са колкото може по-малко тези такси. Отиват наши представители, казва им се – о, няма пари, обадете се след месец … Не ме разбирайте погрешно, това ми прилича малко на палката „А, какво ще прави сега?”. Извинете за грубия намек.
Получава се писмо при министъра, узнава се за това писмо, веднага на едната църква се плаща, но й се отрязват 60 хил. за назидание! Да знаят тия попове, с нас не може така!
Трети случай, няма да давам много примери. Не искам да карам госпожа Евтимова тук да се черви! Но ще ви кажа един факт и един документ. Запишете си едно УРН – 248103 Средногорски манастир „Св.Кузма и Дамян”. Оставете тия приказки „Колко много са ни помагали, давали!”, манастира е голям, се принудихме, въпреки, че аз като представител на църквата с години съм се въздържал от участие в програмата, с години, за да не влизам в личен конфликт и да не бъда обект на, ако щете го кажете изнудване, но и това доживях, ние входирахме проект за старата сграда, която с Божията помощ довършваме тази година. Да, обаче на 3 декември 2013 година ние сме входирали молба да се смени с анекс от фонда строителния надзор, без който не може да протича нормален строителен процес по ЗУТ. Всичко при нас става нормално, всичко при нас става със съгласие на фирмите, няма конфликти и така. От 3 декември 2013 година до 20 март 2014 година казват – дайте ни споразумението с предишния надзор, че сте го прекратили договора си. Досега, може да отворите папките, това не е изисквано. Изненадват ни с ново изискване. Даваме го веднага, то е при нас. Ако на 19-ти съм получил писмото от фонда, на 20 март съм го вкарал, април, май, днес сме 20 юни! Аз не зная, нека дойдат ръководителите на тази институция и да кажат как се придвижва един документ и как нещо толкова формално, това не е проект да го гледаш, да го даваш на оценителни комисии, това е най-обикновен анекс за замяна на един подизпълнител с друг. Защо трябва да минат 7-8 месеца, през което време строителството не може да върви нормално по ЗУТ, проектът ни е голям, за 700-800 хил.лева, смятайте авансовото плащане с таксите и кредита около 400 хил., който е теглен с лихвите му. Естествено, това което аз очаквам, ако остане това нещо е още по-сериозно аз да бъда наказан. Вижте, карали сме се, ето представителите на предишната изпълнителна власт, не може да не се караме, нормално е в човешките взаимоотношения, но трябва все пак да има една доброжелателност. Трябва да има една мярка, никога предишната власт не си е позволила за това, че аз с тях влизам в по-резки взаимоотношения, за да си защитим правата да ни „отмъщават”, да прилагат такива начини. Аз ще ви кажа, че те отидоха по-далече и това го знаят тук нашето свещеноначалие. Тези хора, двамата намериха начин, да търсят в Светия синод, както то е малко от ображение на началната Христова църква, да намерят измежду наследниците на апостолите каквито тези Високопреосвещени мъже са, да търсят нашия юда и видите ли Никанор не е годен, дайте да го сменим с някой друг, който какво …ще решава свои частни проблеми, ще си реши някое проблемче там, а няма да поставя въпросите! Това е недопустимо вмешателство, такава грубост не може да бъде.
Още нещо. Комитет по наблюдение на програмата, може някои от вас да са били там. Излагат се проблеми, аз не съм присъствал, но е имало човек, който е изложил проблемите от страна на църквата, след което от страна на шефовете на фонда едно дюдюкане „И кажете на вашите старци там да се събират по-често!”. Чакайте, това е недопустим начин на комуникация между институции! Завършвам, няма да ви отегчавам с повече факти.
Днес обсъждаме проблем, който е поставен и аз ви питам вас, като хора имате ли самоуважение като народни представители и някакво чувство за достойнство? Какви са тези двама души, които са по-големи от министър, от Народно събрание, което е висшия орган на властта, защото в България властта произтича и се упражнява в името на народа, а представителството на народа е индивидуализирано в това Народно събрание. Какво става тук? Сега стават скандали и по друг повод, ама какви са тия хора, които са над целия правов ред в страната, над институциите, над църквата и си позволяват да не са тук! Моля ви…казват се някакъв Николов беше и Александрова, това са шефовете на ДФ „Земеделие”. Моля ви, защитете ни, аз ще бъда обект, убеден съм, и моята манастирна най-грозно нападение по този повод, защото тези хора не си подбират методите и средствата. Простете за това, което казвам, постете за прямотата, които ме познават знаят, че никога не съм…. Пак казвам, ще моля като адвокати предишната власт да кажат, че и с тях така сме влизали в противоречия, но сме решавали въпросите. Дайте и сега да ги решим. Застанете мъже и жени с достойнство където трябва и на тези им покажете мястото! Това е недопустимо! Митрополити, представители на Светия синод, поканихме ги по тяхна молба, не по наше желание тогава, оказахме им висока чест, Порожанов не е стъпвал в Светия синод, и предишните ръководства преди него Светослав, и тази Калина, оттогава започнахме да решаваме въпросите, може ли такова отношение да се проявява тук и пращат Павлина да пере пешкири. Павлина няма да пере пешкири, тя не е отговорна за това нещо и затова към нея никакви въпроси не задавам.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз разбирам вашето възмущение, обаче направихме необходимото. В много кратък срок, буквално от петък до сега да организираме това изслушване, факт е, че има в същото време и друга комисия, която буквално 15 дни преди това е дала заявка за изслушване по Програмата за развитие на селските райони и Рибарската програма. Така или иначе не е извинение, но в края на крайщата искахме навреме да бъдат свършени нещата и може би това е от причините да се получи разминаване. Но вярвайте, че тази среща независимо от това, че ги няма представителите на фонд „Земеделие” смятам, че могат да се поемат определени ангажименти, които да изпълним, и смятам, че няма как да се съмнявате, че ще го направим. В нашите възможности е.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз също разбирам възмущението на йеромонах Никанор, следващата седмица ще свикам Управителен съвет за поведението на колегите, защото действително вие сте го подкрепили с доказателства, които ги имам. Освен това има и други доказателства, които са в този тон, за който вие говорихте. Естествено аз това не мога да го реша сам, ще го реша с Управителния съвет, така че поемам ангажимента за разглеждане на поведението. Действително, в повечето случаи е така.
Относно средствата, тъй като ще помоля да ме освободите, за средствата ще говоря с господин Гечев, той работи върху програмата, за увеличаване на процента, който е за финансиране на църквата, но искам да ви обърна внимание, че част от средствата също не са усвоени. Примерът е Пловдивската митрополия, 4,5 млн. не са усвоени. Проблеми има навсякъде. Няма безгрешни хора, нали така?! Но в крайна сметка ще търсим възможности за увеличаване на тези средства. Намалени са средствата общо с 600 млн., както каза проф.Бъчварова, но не бива да бъдат сметка на храмовете на вероизповеданията.
Благодаря ви за участието! Тези проблеми, които съществуват може би отново трябва да ги обсъждаме, особено когато се правят наредбите, защото както Католическата църква постави някои въпроси, така и другите вероизповедания, когато се правят тези наредби трябва да участват по-голям брой хора, за да могат да се конкретизират тези слабости, които съществуват досега. Благодаря.

/Министър Греков напуска заседанието на комисията, поради неотложен ангажимент./

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Негово високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий.

МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ: Ваше превъзходителство, по въпроса за Пловдивската митрополия аз имах разговор с дядо Николай. Нещата не са чак така негативни. Там може би ще трябва по някакъв начин да направите среща с него. Аз лично проверих, там на местна почва има проблеми. И той по този начин иска да защити държавата, да избави нещата от частни апетити, които са.
И сега вече моя въпрос, който се каза няколко пъти, но аз само ще го илюстрирам, да се има предвид занапред. Това точкуване, тези основности коя община има право да бъде взета предвид при отпускане на обектите. Например аз ще ви дам илюстрация с нашата епархия. Великотърновска епархия има 24 общини, хайде другите да ги оставим, но централните общини Велико Търново, Габрово, Севлиево и т.н., там са разположени 20 манастира на територията Великотърновска епархия, 70-80 % от манастирите са в Търново, как да кажа, това са средновековни манастири, храмове, там е нашата история и част от европейската история, а тъкмо там ние не можем да посочим наши обекти. Ако има начин с това точкуване, с това определяне кои общини, някак си да се преразгледа, нещо да се направи, за да можем ние да посочим точно тези общини, където наистина имаме обекти, които са с национално значение, но и от европейско значение и те трябва да се оправят. Не знам как ще се направи това, но по това точкуване трябва да се поработи! Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Представителите на ДФ „Земеделие” дойдоха. Писмото имате ли го?

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Не.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ще трябва да обяснят накратко.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Ако може да ни брифирате за какво писмо става въпрос. Аз знам за едно писмо, за един имейл, който е несериозен, за отнемането на някаква карта. Друго писмо нямам. Имам и едно писмо от Пловдивския митрополит, който се отказва от три проекта. Това са писмата, особено второто е притеснително за ДФ „Земеделие”, защото вече одобрени проекти се отказват.
А от друга страна искам да заявя най-отговорно пред всички вас тук, че ДФ „Земеделие”, това искам да го подчертая, по отношение на проектите за храмове нямаме никакъв проблем. И не желая да се създава проблем там където няма проблем. Въпреки, че има страшно много запитвания от храмове с молба за анекси, за удължаване на договори , за смяна на изпълнители, за смяна на количествено-стойностна сметка, тъй като не отговаря по канон или нещо е възпрепятствало в процес на работа на строителството, това са старинни сгради, които трябва да се преведат в съответния вид, ние се съобразяваме с това. Тази мярка и точно този подбюджет за църквите е единственото нещо в тази Програма за селските райони, повярвайте ми, което няма проблем. И не знам защо от нещо, което няма проблем се опитва да се извлече нещо или някакъв личен проблем да се превърне в проблем на програма. Това е мнението на ДФ „Земеделие”. Ние нямаме проблем. Единствено сега се опитваме от наддоговорирането първо да включим точно вашите обекти, защото те вървят най-бързо, не се изисква по закона за обществените поръчки да се възлагат и при вас парите се усвояват най-бързо. Да, има много отказани проекти, но това е поради липсата на бюджет. За следващият програмен период, когато седнем да пишем наредбите, тези проблеми, които поставихте за точкуването би трябвало да се състави от страна на Светия синод, това е мнението на Фонд „Земеделие” един предварителен списък с приоритетни обекти, които да са за ремонт и реконструкция и на базата на това, за обектите за приоритетна реконструкция по някакъв начин ние да съумеем да го облечем в съответната нормативна рамка, така че това да удовлетворява напълно изискванията на Светия синод. Смятам, че срещу мен стоят, честен кръст, аз съм християнин, вие сте най-интелигентните ни бенефициенти. Няма какво друго да кажа. С вас се води разумен диалог. Преди известно време, за което много благодаря, това е висока чест, Негово преосвещенство Варненския митрополит беше при нас проведохме един прекрасен разговор и му предоставихме нужната информация, онова от което имаше нужда. Смятам, че по цивилизован начин трябва да се води диалог между институции. Вие сте най-голямата и значима институция в тази държава.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това резюме се отнасяше както за бъдещия период, така и за сега възникнали проблеми. Един от въпросите, който беше поставен е забавянето на подписването на анекси по различен повод. Конкретни случаи от януари, февруари, март, които не се подписват и което забавя работата, надзор ли ще бъде, количествено-стойностна сметка, аз не знам дали във фонда се следи дали подписването на тези анекси става в съответните срокове, които са предвидени по наредбата, това беше един от упреците по отношение на работата с ДФ „Земеделие”.
Може би да продължите с новата програма и бюджет, който трябва да бъде преразгледан, както проф.Греков обеща, да има такава възможност за преразглеждане, за 2015-2020 година.

МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ: Това исках да повторя, понеже уважаемата госпожа тъкмо идваше, това означава ли, че когато дойда или изпратя моя секретар, лично аз ще дойда и ви кажа, че това са в Община Велико Търново, а не другаде, ще ми се отговори „Е да де, но не е предвидена тази община и не може да влезе!”, е да, но това са исторически обекти, които независимо, че не е предвидена тази община те касаят България, те касаят част от Европа, а те не са вътре в това нещо, не са в статута.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Няма така да ви се отговори.

МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ: Ами на нас това ни беше набивано…

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Не, няма така да ви се отговори. Оттук нататък ДФ „Земеделие” съвместно с Министерство на земеделието ще разработва новата наредба, така че там ще бъдат подробно описани, тъй като има лек нюанс – паметници с национално значение, регионално значение, ето такива неща, които са нюанси, които за Българската православна църква и всички други вероизповедания не важат. Ще намерим нужния баланс, ние сме готови да седнем и да обсъждаме. Има много проблеми. По отношение на финансирането за следващия период за този период каквото било – било. В момента в ДФ „Земеделие”, бих желала да ви уведомя, днес изпълнителния директор и в събота, е разписал едно огромно количество от анекси и призовавам всички, тъй като има представители на много епархии, да се свържат с ДФ „Земеделие” и който има някакъв въпрос, ето колежката Павлина Шатарова е тук, да се свържат с нея, тя отговаря за църквите, ще ви предоставим анексите. Страшно много анекси има, някъде около 40-50 анекса са извадени за църквите. Но тъй като в момента приключваме договорирането по стария програмен период и се сключват страшно много договори по другите мерки, и все пак изпълнителния директор на фонд „Земеделие” има само една ръка и един подпис. В събота сме работили цял ден. Казвам ви, с църквата нямаме никакъв проблем. Единственото място, където нямаме проблем и ние от гледна точка на държавна институция не може да кажем така култовата реплика „Липса на административен капацитет”. Това го няма. Тук това не съществува. Каквото сме договорили то винаги се изпълнява. И се изпълнява коректно. Църквата си е създала механизъм за банковите гаранции, което е изключително похвално от ваша страна, тъй като вече пък от гледна точка на частните бенефициенти, там пък това ни е проблем. А вие го нямате този проблем. Виждам, тъй като аз подписвам банкови гаранции, освобождаване на банкови гаранции… вие сте сериозни, зад банковите гаранции стоят хора,които са наистина известни и успели в обществото, те гарантират с името си за това нещо. Да, вие преговаряте с тях и аз уважавам това ваше усилие. Това нещо прави впечатление, тъй като цялата тази документация минава за подпис през мен. И аз чета, виждам за какво става въпрос. И това нещо трябва да бъде уважено....Този проблем е индикиран, тъй като Пловдивския митрополит има някакви спорове и съмнения по отношение ремонта на тези три църкви. Ние не сме ги отказали проектите на този етап, ще дойде момента за такъв разговор.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Думата поиска Негово високопреподобие архимандрит Антим. Заповядайте.

АРХИМАНДРИТ АНТИМ: Тъй като вече на експертно ниво се говори, тези проекти, които до настоящия момент са реализирани или се реализират ясно, че с тях е приключено.
Два въпроса, единият е апел, каква е възможността при изготвяне на нормативната база по наредбите ДФ „Земеделие“ да покани в работните си групи представители и на Българската православна църква, и на другите вероизповедания, наистина за това много настояваме и може би повече от един, за да няма личностни нападки, да поканите двама или трима.
И второ, вие ни похвалихте, но ние си знаем какви трудности имаме по отношение на плащанията. Във връзка с изплащанията на задълженията на църквата към изпълнителите на СМР, консултантски и други услуги ние сме изключително затруднени от това да намерим такива изпълнители, които да могат да отговорят на изискванията или за обезпечаване на банковата гаранция или въобще ако се работи без авансово плащане. Трябва много сериозно да се помисли за механизма на тези плащания, специално към църквите, не само Българската църква, но и за останалите вероизповедания. Защото църквите не са бенефициенти, които генерират печалби, не преследват икономически резултат. Когато се обърнем към финансови институции не можем да предоставим заверени годишни отчети, защото ние подаваме отчети само в статистиката, не са заверени от НАП, няма бизнес-план, а банките се интересуват от тези неща и от финансовия резултат в края на годината, затова там има какво да предложим. Сега фонда изисква от нас, за да получим средствата да сме представили фактури и приложени плащания по банков път от страна на църквата към изпълнителите. Много се затрудняваме да мобилизираме наши средства. Има възможност тези плащания да станат директно от ДФ „Земеделие“, когато да речем изпълнителите могат да издадат проформа-фактура, защото те, ако издадат данъчна фактура дължат ДДС-то, а има технологични срокове, в които фонда разглежда тези плащания, да се измисли такъв механизъм – да се изпълняват СМР и без да се търси обезпечаване с банкови гаранции, когато се актуват етапите на строителство и са готови за плащане, строителя издава проформа-фактура на църквата и ние кандидатстваме фонда да я изплати, без да се затрудняваме с подсигуряване на банкови гаранции.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Мога ли да добавя нещо. Фонд „Земеделие“ е участник в целия процес, инициатор на писането на наредбите е Министерство на земеделието. Но ние се ангажираме вие да бъдете включени в по-голям състав в писането на наредбите, тъй като аз смятам, че наистина както ви казах отначало, не за да роболепнича с вас, сте най-интелигентната част от бенефициентите ни и от моите лични разговори с вас, аз има какво да науча от вас, говорила съм със свещеници, с двама-трима митрополити, наистина има много интересни идеи, които вие ги предлагате, ние сме длъжни да ги вземем предвид и да ги обсъдим.
По отношение на плащанията ние ще си подготвим няколко варианта при обсъждането на наредбите, които да бъдат предложени. Единият, за който се сещам е примерно да има повече междинни плащания и по този начин ще се намали натовареността към строителя и няма да е необходимо толкова голяма сума да се извади и да се дават гаранции и т.н. Има някои разумни неща, които биха могли вече от така създадената практика в стария програмен период, т.нар. научени уроци, да не се прехвърлят в следващия програмен период.

АРХИМАНДРИТ АНТИМ: Защото имаме изпълнители, които могат да изпълнят заложеното СМР по проект, но счетоводният им баланс не отговаря на изискванията по наредбата, за да удовлетворят изискванията за банково обезпечаване. И те когато изпълнят даден етап на СМР фактурират с проформа-фактура и така.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Разделено на етапи и да може да се актува всеки етап.

АРХИМАНДРИТ АНТИМ: Точно така, междинните плащания ще са много полезни.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Ще трябва да бъде намерен разумен компромис между нас.

АРХИМАНДРИТ АНТИМ: Даже не трябва да се нарича „компромис“.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Заповядате, отец Никанор.

ОТЕЦ НИКАНОР: Благодаря. Аз ще си позволя да възразя срещу мнението на госпожа Александрова, че увеличаването на броя на междинните плащания е облекчение, въобще не е така. Нашите наблюдения при практическото осъществяване на програмата са следните: междинното плащане е свързано със събирането на толкова много документи, че се избягва, практиката досега е – църкви, които имат междинни плащания да ги прескачат и да отиват направо на окончателно плащане, така че това достатъчно говори. Това предложение не е удачно.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Темата беше, че това ще се обсъжда тепърва, за да се търси най-добрия вариант.

ОТЕЦ НИКАНОР: Да, аз само обръщам внимание, че предложението не е удачно и едва ли е добро, прощавайте! Чухме от ръководството на ДФ „Земеделие“, че няма никакви проблеми с църквите и това, което говорихме от наша страна, как беше – за една карта, несериозни работи – няма да противореча, по християнски не е редно да се спори. Отношението на местните поделения го видяхме, на 25 май ли беше, като продължи така септември-октомври ще ги видим, така или иначе политическата цена трябва да се плаща, ако не се вземат мерки.
Аз искам да попитам нещо, което е чисто професионално. Господинът и госпожата са много месеци вече начело на фонда, нека да обяснят на депутатите технически подаването на един анекс за смяна на изпълнител или подизпълнител колко време отнема, как се обработва, т.е. за колко време трябва да имаме отговор и реален резултат. Аз после ще ви кажа и мога да докажа, всичко е по документация, как е било по-рано и въобще каква е практиката, нека да кажат. Колко време отнема, внасям днес анекс, какво става с този документ, как се придвижва, къде отива и кога излиза.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Въпросът е принципен. Вие сте в мярка 322 и не ви разделяме нито общините, нито църквата по отношение на анексите и всички се обработват приоритетно, тъй като ДФ „Земеделие“ иска да харчи пари и да не ги връщаме на Брюксел. Това е релевантният отговор. Нито сме ви забавили, нито смятаме да ви бавим, само искам да уточня, че ви пращаме по 3-4 писма на църква докато си уточните количествено-стойностната сметка, и по три пъти сменяме строител, до тук актуваме, до после актуваме, има по 5-6 анекса на църква. Само това искам да отбележа, нищо друго, и не е заяждане!

ОТЕЦ НИКАНОР: Добре, приемам отговора. Аз дадох пример и ви посочих едно УРН, считаме, че от декември до сега, седем месеца, бързо усвяване на средства, така го приемаме.
Уважаеми дами и господа, уважаеми Ваши високипреосвещенства, представители на другите религиозни вероизповедания, всеки има своя начин на работа, както се казва „По вкус и цвьет, подруга нет!“, всеки има свой начин на работа, аз не искам пак да споря, приемаме това за нормално. По времето на господин Порожанов, такива от този род, който цитирах анекси ставаха за до 3 дни. Тук имаме седем месеца и няма проблеми!

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам да кажа нещо на отец Никанор, понеже той твърди и цитира имена, наследството, което заварихме от господин Порожанов е ясно, 6 250 проекта забавени, 6 250 проекта, това означава, че има оперативни програми, които за 7 години не са приели и обработили толкова проекти. Съжалявам, че го казвам, че някои се опитват поради обществената си дейност да използват и да направят някои свои лични или користни цели, това е друг въпрос, който няма да коментирам в момента с вас, но смятам, че това, което ние сме направили към момента, аз съм заварил проекти, които са били от март месец миналата година заявки. Къде е бил тогава господин Порожанов от март до ноември месец? Къде са били разглеждани тези проекти както вие твърдите? Това просто не е сериозно.

ОТЕЦ НИКАНОР: Аз не обсъждам Порожанов, давам един пример за начин на работа.

ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА: Фактът, че сме разплатили парите миналата година до нула и нямаше загуба, факта, че са ни възстановили парите за Q4 ....

ОТЕЦ НИКАНОР: Октомври месец ще разберем дали няма загуба.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Извинявайте! Госпожо председател, извинявайте, че така нахално си взимам думата, но все пак има и народни представители от двете комисии, които пряко са засегнати от казуса, който разглеждаме. От една страна парите за вероизповеданията, от друга страна проблемите на парите във фонд „Земеделие“, който е към Министерство на земеделието, респективно към Комисия по земеделие.
По изказването на госпожа Александрова, аз намирам дълбоко противоречие във вашето изказване. От една страна казахте, че няма никакви проблеми и са най-добрите бенефициенти, интелигентни бенефициенти, след това в другото изказване ги нападнахте – чакаме ги, връщания и т.н.
Госпожо председател, моля ви, уточнете се все пак – интелигентни ли са, не са ли, къде е проблема.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това не е сериозно, извинявайте, не следва да се говори по този начин.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ами извинявайте, аз така го разбрах.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Винаги има частни случаи.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не става въпрос за частен случай, тук става въпрос за една цяла мярка от Програма за развитие на селските райони.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Николов , категорично възразявам срещу вашия отговор, отец Никанор дава пример за седеммесечно закъснение за анекс, да се оправдавате, че Румен Порожанов ви оставил наследство шест хиляди и не знам колко проекта, всички проекти, които бяха, бяха от последните четири приема по четири мерки, няма да ги цитирам, защото може технически нещо да сбъркам, аз не съм била в управлението на фонда, и които проекти бяха обработени до етап, по вашите правила. Отеца дава пример за искане за анекс, Румен Порожанов виновен, защо?, защото се каза, че са работили по друг начин. Много елементарно ниво на комуникация!

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ: Наистина е елементарно нивото!

ДИМИТЪР ЗАГОРОВ, представител на Сливенска света митрополия: Искам да кажа, че нашата митрополия през този период, който завърши, е ремонтирала 33 храма на стойност 10 млн. И при предишното управление, и при сегашното е имало проблеми, които са били според мен нормални, забавяне, повече от 7 месеца сме имали забавени анекси. И сега чакаме още анекси. Но самата комуникация с фонда винаги е била на едно добро ниво. Отзовава ли са се на наши въпроси, решавали са проблеми, както и ние съответно в началото помагахме да изградят някаква система, в която да оценяват, съответно с ваше участие. Не бива, според мен, да се политизира този въпрос, защото това нещо е свято – ремонт на тези храмове, особено по нашия край Ямбол, Елхово, Болярово, Средец, там нещата са много сериозни и имат наистина нужда от спешна намеса, през следващите периоди. Трябва да работим в насока, която да се помогне и да се избегнат проблемите, точно тези, които цитирате, да се направи една по-широка група, която да комуникира, да обясни проблемите на църквата и специфичността на работата с тази институция, за да бъде по-лесно и на двете страни да решат тези проблеми. Ние се натъкнахме на редица, как да кажа, малки спънки, едно от тях е нуждата от решение на общинския съвет да разреши на църквата да кандидатства! За нас това е меко казано глупаво, защото ние влизаме в една политическа игра, казват ни „да, ние ще го внесем в общинския съвет, обаче за откриването...“, едни са на власт, други не са, сменят се нещата. Ако има възможност това да бъде избегнато, да не се политизират тези ремонти с този механизъм – решение на общински съвет.

Реплика: Това е изискване.

ДИМИТЪР ЗАГОРОВ: Да, съгласен съм, просто го предлагам като идея, но това е проблем, с който ние се сблъскваме. Споделям.
Другият проблем, това са свидетелствата за съдимост на църковните настоятели, което също се явява доста сериозен проблем в самото организиране, защото те са възрастни хора, по места е много трудно законово да бъдат вадени тези неща, винаги се прибягва до някакви вратички. Това също е сериозен проблем.

Реплика: А вие какъв сте?
ДИМИТЪР ЗАГОРОВ: Консултант.

Реплика: А, консултант. Вие сте представител на консултантския бизнес!

ДИМИТЪР ЗАГОРОВ: Аз съм представител на Сливенска митрополия.

ПРЕДС.ПЛАМЕН СЛАВОВ: Моля ви, с проф. Бъчварова ръководим заседанието!
Негово високопреосвещенство Варненски и Великопреславснки митрополит Йоан, заповядайте.

МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Аз няма да бъда никак многословен, уважаема аудитория! Интересно е, че наблюдавайки цялата ситуация дълбоко съм впечатлен от един момент – собствено ние не сме дошли да се дракосваме с който и да било! Нито с Министерство на земеделието, нито с фонда. Тук може всеки да изкаже едно и друг, но ако насочи поглед към себе си, аз конкретно го насочвам към себе си, ще кажа, че проблемите в нашата епархия до някаква степен са породени от недобросъвестност на наши духовници, които са си позволили едно или друго да направят без знанието на митрополита, без знанието на епархийския съвет, едно или друго да вкарат проблематичност в по-нататъшното решаване. Но от друга страна, аз искрено моля тази диалогичност, която имаме да я запазим с фонда и министерството. Аз благодаря на директора на фонда, че още след като се обадих бях приет на минутата, и тъй като имам много сериозен проблем, надявам се взаимно, всички да го решим. Аз апелирам искрено да имаме по-конструктивен диалог и да сме малко по-снисходителни към ближния и по-строги към себе си.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Искам да приключим с това пожелание наистина да има диалог и консенсус по много от темите, които предстои да се решават. Благодаря на всички за участието и това, което се появи като предложение, в двете комисии ще го обсъдим, ще то представим на представителите и на Министерство на земеделието и на фонд „Земеделие“, предвид важността на новата програма и погледите насочени към по-добро усвояване на средствата по новата програма и увеличаването им. Ще направим необходимото да помогнем в тази област.
Благодаря за участието!

/Заседанието беше закрито в 18,50 часа/

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
89 687 знака