1. Обсъждане на законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25.06.2014 година за първо гласуване.
2. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков на основание чл.26 от ПОДНС.
3. Текущи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 42

На 02 юли 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25.06.2014 година за първо гласуване.
2. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков на основание чл.26 от ПОДНС.
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме кворум.
Дневният ред днес е както следва:
1.Обсъждане на законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 454-01-73, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25.06.2014 година за първо гласуване.
2.Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков на основание чл.26 от ПОДНС.
3. Текущи.

Който е съгласен с дневният ред, моля да гласува.

„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 18 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” дневният ред се приема. Благодаря.

Предлагам по отношение на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия първо вносителите да представят мотивите, след това ще ви запозная и със становищата, които са получени по закона. Има представители и на тютюневия бранш, които каня да вземат участие по време на обсъжданията със свои становища и мнения, предвид факта, че и те имат донякъде участие и са съдействали за подготовката на този закон, или ако не какви предложения имат, забележки, коментари.
Господин Тунджай Наимов ще представи законопроекта, заповядайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости, предложеният проект на Закон за тютюна и тютюневите изделия е разработен чрез възприемане на някои от основните принципи залегнали в Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към чл.15 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация. Тези принципи са насочени към премахване на всички форми на незаконна търговия с тютюневи изделия в съответствие с чл.15.
Законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2001/37 за сближаване на законовите и подзаконовите административни разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия. Директивата ще се прилага до 20 май 2016 година, след което ще бъде заменена с изискванията на Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година.
Настоящият законопроект въвежда още от настоящия етап част от разпоредбите на Директива 2014/40 с цел осигуряване на необходимата подготовка за привеждане на лицата в съответствие с новите изисквания. Една от основните цели на предложения проект е да ограничи формата на незаконна търговия с тютюн и тютюневи изделия чрез приемане и прилагане на ефективни мерки за контрол или регулиране на веригата на доставки на тютюн и тютюневи изделия. Чрез предложените текстове се цели осигуряване на пълна проследимост на всички количества суров или промишлено обработен тютюн произведен или постъпващ в страната в отговор на нарастващата незаконна международна търговия с тютюн и тютюневи изделия.
Както всички знаем в България ежегодно се произвежда средно 30 хил.тона тютюн, което поставя страната сред първите в Европейския съюз. По тази причина липсата на законодателство, уреждащо контрол върху тютюна като земеделска култура, пораждаща значителни проблеми и необходимост от предприемане на своевременни и адекватни изменения, предвид факта, че суровия и промишлено обработен тютюн не са акцизни стоки, контрола относно количествата и съответствието с качествените изисквания на тези суровини следва да бъде регламентиран в Закона за тютюна и тютюневите изделия. За целта законопроектът предвижда въвеждането на следните мерки: първо, създаване на Изпълнителна агенция по тютюна, ще маркирам само основните неща, с контролни, регулаторни и информационни правомощия. Второ, създаване на регистър на тютюнопроизводителите, в който следва да бъдат вписани всички лица, произвеждащи суров тютюн. Трето, създаване на регистър на лицата, изкупуващи суров тютюн, включително чрез изкупуване на тютюн местно производство, въвеждането и вноса в страната на суров тютюн да се извършва само от вписани в регистъра лица. Четвърто, създаване на регистър на лицата, търгуващи на територията на страната с промишлено обработен тютюн. Целта както и при другите нововъведени регистри е да се осигури проследимост на количествата промишлено обработен тютюн, който е основната суровина за производство на тютюневи изделия.
Ще обърна внимание на ролята на Изпълнителната агенция по тютюна. Тя ще одобрява лабораториите осъществяващи контрол на измерванията на съдържанието на катран и никотин, и въглероден оксид в емисиите на цигарите. Това е изискването на новата директива, която ще влезе в сила от 2016 година. Също така изпълнителната агенция ще уведомява Европейската комисия за съставките на тютюневите изделия в изпълнение на изискванията на действащата до 20 май 2016 година Директива 37/2001, издаване на разрешения за извършване на промишлена обработка на тютюн. На четвърто място, агенцията одобрява независимите експерти по окачествяването на тютюна, които дават експертно становище при окачествяването на суров тютюн. Също така агенцията ще има правомощия за съставяне на актове за административни нарушения по закона, за които изпълнителния директор на агенцията издава наказателни постановления. Също така е предвидено изпълнителната агенция съвместно с органите на МВР и Агенция „Митници” да извършва съвместни проверки. В областта на производството на тютюневи изделия се запазва досегашния ред на издаване на разрешения за производство от Министерски съвет, но е предвидено създаване на регистрационен режим на лицата, извършващи действия със съоръжения и оборудване за производство на тютюневи изделия. На следващо място законопроектът предвижда условия и ред, при които юридически лица могат да придобиват статут на Национална тютюнева камара. Целта на разпоредбите е да се регламентира създаването на тази камара и да се подпомогнат организациите, обединяващи основни категории участници в сектор „Тютюн и тютюневи изделия”. Подробно е описано по какъв начин се признава тази тютюнева камара. На следващо място са прецизирани, сравнени с действащия закон определенията в Допълнителните разпоредби. Възприети са редица определения от Директива 40/2014 година. Предвидени са санкции в Административно-наказателните разпоредби, съобразени изцяло с възможностите на различните групи лица. Не на последно място законопроектът е хармонизиран с правото на Европейския съюз. Действащият закон е приет през 1993 година и досега е претърпял над 30 изменения, поради многобройните и съществени изменения, които се предлагат затова сме предложили изцяло нов закон.
Ако имате въпроси, на разположение съм да отговарям.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз предлагам да чуем становището на Министерство на земеделието и храните, което са предоставили. Заместник-министър Абазов, заповядайте.

БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на земеделието подкрепя по принцип внесения законопроект от група народни представители. Не че такъв закон нямаше досега, но след нашето присъединяване към Европейския съюз тази структура, която се занимаваше досега с темата „тютюн” наречена Фонд „Тютюн” престана да съществува и след поредните изменения на сега действащия Закон за тютюна просто се образува един вакуум, който не отговаряше на обществените отношения в сектора. Поради тази причина смятам, че е удачно и навременно предлагането на нормативна уредба, която да регулира отношенията в този сектор, тъй като преждевременната пълна либерализация, на която беше подложен сектора в последните 2-3 години, всички сме свидетели на това, какво се случи от това действие и всички негативни явления, които всички преживяхме последните две години, идеята е те да се канализират. Наясно сме със съществуващите проблеми, тези проблеми трябва да се решат по един или друг начин. Мисля, че този законопроект решава няколко основни въпроса, които са на дневен ред и мъчат сектора без значение дали говорим за тютюнопроизводители, за тютюнопреработватели или търговци на тютюн.
Липсата на регистри на производители, на купувачи, на преработватели, на площи, на сортове е един основен проблем, който в днешно време стои и още не е решен. Не е решен въпроса с началото и края на изкупната кампания, с която всяка година имаме проблеми. Не е решен въпроса с окачествяването на тютюна, не е решен въпроса с нерегламентираната покупко-продажба на тютюн от неясни субекти, прекупвачи и т.н.
Напоследък се разширява контрабандата с нарязан тютюн, който директно влияе върху фиска и другите играчи на пазара, като нелоялна конкуренция. Не е решен въпроса с изплащането на парите на тютюнопроизводителите, които всяка година стачкуват при сътресенията, които се получават от страна на изкупвачите. Свидетели сме на занижаване на качеството на тютюна произведен в България. Липсата на структура в сектора нито административна, нито обществена, която да се занимава с темата. Всички тези проблеми са заложени в новия законопроект и всички тези проблеми, които са на дневен ред в сектора мисля, че се поставя едно добро начало за тяхното регулиране и уреждане, държейки, както се казва, на една ръка разстояние от намесата на държавата в чисто частно-правни отношения и в бизнеса. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, има постъпили становища, първо, от Министерство на финансите, с което становище подкрепят по принцип законопроекта, считат, че той е необходим и се приветстват допълнителните контролни механизми, които касаят рагистрационните режими и контрола по отношение от производството до крайните изделия, което според становището на Министерство на финансите е довело през последните години до значителен сив сектор по отношеие на тютюна, който се произвежда и преработва.
Становище на Министерство на икономиката и енергетиката, което няколко пъти прочетох. По принцип те имат бележки, няма крайно становище подкрепят или не подкрепят законопроекта, но имат редица бележки. Според тях не е целесъобразно прилагане на допълнително административен регистрационен режим на търговия със суров тютюн и за промишлена преработка. Счита се, че закона има много режими, които създават проблем за администрирането.

/На заседанието влиза проф. Димитър Греков./

Добър ден, господин министър, заповядайте.
Становището на Министерство на икономиката е свързано със засилените административни изисквания, особено в бизнеса, който от производството до преработката трябва да осъществява чрез различни режими, лицензионни, регистрационни и т.н.
Категорично отрицателно становище има на Българската стопанска камара, което касае най-вече възможността чрез закона да се създаде камара. Те считат, че по този начин се заобикаля българското законодателство и със специализирани закони да се създават национално представени браншови организации при условие, че няма Закон за браншовите организации, тъй като ако има Закон за браншовите организации той съответно ще реши и тези въпроси, включително и за националното представителство в тази част Българската стопанска камара е „против“.
Имаме становище и на дирекция „Законодателни дейности“ в Народното събрание, което по принцип е доста технологично, има доста възражения по определени текстове в законопроекта. Например отново се коментира изискването за създаване на камара. Считам се, че в Глава 3 е налице противоречие между основния текст на чл.7 и чл.10 и чл.11, които следват в законопроекта, въобще доста технически грешки, отделно от това и съществени грешки са посочени в законопроекта. Не е класифицирано понятието „тютюнева промишленост“ , „добра репутация“, което е термин, който се използва в текста, „оправомощено“, „упълномощено“ – няма разяснения, така че като цяло те считат, че законопроекта има нужда от много сериозно прецизиране и на понятийния апарат и изчистване на тези противоречия, които има в закона.
Отделно от това има и питане защо имаме цял нов законопроект, при условие , че може да бъде ЗИД на действащия закон, при условие, че се въвеждат текстове, които и сега действат.
Имаме становище на „Кингс Табако“, което като цяло подкрепя законопроекта, но с редица предложения за прецизиране на текстовете и с мотиви за промяна, които съответно да бъдат реализирани в следващите стъпки по отношение на възможността закона да бъде разглеждан на второ четени тези предложения да бъдат обсъдени между първо и второ четене.
Това са становищата, които сме получили. Към вносителите искам да се обърна – общото становище е, че има разминаване между редица текстове, особено свързани с камарата, текстове свързани с определени понятия не са прецизирани. Предполагам, че имате коментар по тях. Защо нов закон изцяло, това също е важен въпрос, а не промяна на действащ закон. Това са въпросите най-общо поставени в тези становище.
Заполявайте.

ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, уважаеми колеги, все пак над двадесет са корекциите, които е претърпял настоящия закон и считаме, че вече има нужда от нов закон. От 1993 година насам сме правили и продължаваме да правим корекции. Именно в духа на работната корекция, поправка предлагаме нов законопроект, за да не допускаме подобни пропуски в самия процес на производството и търговията на тютюна. Има много бележки, които между двете четения могат да се коригират.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповадайте.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря. Всички тези становища, които са получени ще бъдат взети предвид при разглеждането между първо и второ четене, но относно предложението за създаването на Национална тютюнева камара, основната ни идея е била чрез създаването на тази камара да се създаде една организация, в която да се включат всички, които участват в процеса както на производство, така и на изкупуване, така и на преработка, за да може всички проблеми, които възникват в производството на тютюн и по-нататъшна обработка да бъдат координирани в тази камара и естествено да се създаде диалог между всички участници в този процес, защото всички ние през последните години станахме свидетели на това как при всяка изкупна кампания по различни причини се създава напрежение, както по отношение на произведените количества тютюн, така и по отношение на изкупуването на този тютюн, а също така и по отношение на окачествяване на тютюна. Целта е в тази камара всички участници в процеса да бъдат на една маса и там да се търси решение на проблемите , които възникват. Това е идеята за създаване на тази камара.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, аз предлагам първо да чуем представителите на бизнеса, на браншовите организации, които присъстват и след това да вземем отношение и коментари. Приема ли се такава процедура? /членовете на комисията изразяват съгласие/
Благодаря. Заповядайте за становище по отношение на закона. Моля да се представяте за протокола.

ЦВЕТАН ФИЛЕВ, председател на Национална асоциация на тютюнопроизводителите: Уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми дами и господа, аз ще се върна малко по-назад, не до 1993 година, от 2011 година насам, визирайки събитията, които се случиха по предната промяна на Закона за тютюна и тютюневите изделия мисля, че в тази зала няма човек, който е компетентен по темата и да не признае, че с тогавашната промяна се постигнаха много позитиви в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вярно е, че се ликвидира фонд „Тютюн“, но след прословутата либерализация, която беше в полза на тютюнопроизводителите от Република България постигнахме много важно и цените на тютюна се удвоиха. Вярно е, че след тази либерализация се получиха и негативи, по-скоро имаше нужда три години, което беше времето, в което работихме при новата форма на Закона за тютюна и тютюневите изделия и тези негативи излязоха на преден план. Това е частичната анархия, която се получи в нашия сектор, несигурността за всички по веригата – от производители на тютюнева суровина през търговци, преработватели, дори науката в лицето на Института по тютюна и тютюневите изделия. Национална асоциация на тютюнопроизводителите проведе десетки семинари в регионите, в които се произвежда тютюн, в четирите края на страната. Сондира мнение на тютюнопроизводителите в България и след като се запознахме с новия проект на Закона за тютюна и тютюневите изделия мнението на тютюнопроизводтиелите е, че наистина трябва да се създаде първо, регистър на тютюнопроизводители, за да знаем колко сме в Република България, колко площи разсаждаме ежегодно, какви количества тютюн произвеждаме от четирите сортови групи тютюн. На втори план, оценяваме, че е необходимо да се създаде регистър на търговци, лица и субекти, които чрез уведомителен режим да излязат на светло и да знаем кой изкупува нашата продукция, кой я преработва и къде отива в крайна сметка крайното тютюнево изделие. По този начин ние считаме, че ще се постигне проследимост на целия цикъл, защото една от основните ни гордости като производители на тютюн е, че единствената земеделска култура, за която има закон това е тютюна и той се нарича Закон за тютюна и тютюневите изделия. Този факт не е случаен.
Суровината, която произвеждаме участва в производството на следващите тютюневи изделия , които генерират приходи в хазната на Република България ежегодно в размер на около 2 млрд.лева. Това е факт, който трябва да убеди всички в тази зала, че наистина нова преработка на закона трябва и тютюнопроизводителите от Република България желаят по този начин да се постигне сигурност за всички в цикъла от производство, изкупуване, преработка и реализация на тютюневи изделия. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Тончев.

НИКОЛАЙ ТОНЧЕВ, изпълнителен директор на „Мисириан България“: Добър ден на всички! Благодаря за възможността да участваме в това заседание на комисията. Изпълнителен директор съм на „Мисириан България“, която е една от фирмите, която изкупува и преработва тютюн.
Вчера имахме възможността с колегите да обсъдим предлагания законопроект. Общо взето от всички се признава необходимостта от един нов закон. Ако трябва откровено да кажа нашето мнение, в момента съществуващия закон не действа, може да се каже, че няма закон, по простата причина, че след последните промени и в последствие се устаниви една практика на пълна анархия при изкупуването, при продажбата на суровина. Тази анархия се възцари, защото преди логиката на закона беше да се осъществява контрола на суровината чрез лицензираните фирми. След отпадането на лицензите, сивия сектор, който отсъстваше в нашия бранш стана много сериозен. По наши вътрешни оценки това е някъде около 15 % от тютюна в страната се изкупува, минава през сивия сектор, което нанася на страната големи щети от порядъка на 400-600 млн.лева, това са акцизи и ДДС за рязания тютюн. Няма да скрия, че навсякъде в страната в момента е наводнено с рязан тютюн, който се доставя по най-различни форми и най-различни начини. Съзнаваме, че законопроектът основно на нас ще ни създаде проблеми по отношение на отчитането, транспортирането и работата със суровината, но ние сме готови да понесем тези допълнителни разходи, които ще бъдат извършени от наша страна, за да участваме в една прозрачна система, тъй като има добър контрол по стария закон върху цигарите и цигарените изделия, но никакъв контрол няма по отношение на суровината. Според нас този закон е наложителен и разбира се имаме предложения, които ще внесем при вас, вие ако счетете за необходимо ще ги внесете в закона, но мисля, че колкото по-бързо имаме един работещ закон, толкова по-добре. Брагодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други представители на браншови организации имат ли желание да се изкажат? Заповядайте.

АРБЕН МИМЕНОВ, председател на Сдружението на производителите на ориенталски тютюн в България: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, казвам се Арбен Мименов и съм председател на Сдружението на производителите на ориенталски тютюн в България, най-многобройната членска маса. И най-сериозната ангажираност от населението в този бранш са производителите на оринеталски тютюн. Не знам колко либерализацията доведе до увеличаване на цената, поне в ориенталския сектор това не се случи. Господин Филев говори вероятно за „Виржинията“ и „Бърлей“. Действително там е така.
Що се отнася до целия закон мен главно ме интересува защитата, сигурността и спокойствието на тютюнопроизводителите. Либерализацията, давам само един пример, липсата на регистър, както преди имаше лицензионен режим, да не изпадаме в тази тежест, но липсата на регистър и никакво лоялно отношение на фирмите към тютюнопроизводителите беше показателно и в последната кампания. Ако фирмата в дадено населено място има 100 договора, идва купува за 25 договора тютюн и си тръгва без никакво обяснение абсолютно на никого. Ние като ангажирани хора, между другото съм и кмет на Община Сатовча, се опитваме да влезем в контакт с фирмата-производител, разбира се, не всички са така нелоялни, отварям скоба и казвам категорично, въпросът е, че без такъв регистър няма никакво лоялно отношение, няма по какъв начин да въздействаме на фирмата да си изкупи сключените договори. Да не говорим, че имаше забавяне с месеци и на плащането. Ако това не е регламентирано, ако няма отговорност за фирмата, тютюнопроизводителите труда, който полагат, денонощния труд, всичко това се забравя на момента. Основната тежест, притеснение, безспокойство идва точно когато трябва да си продадат тютюна. Затова апелирам този закон да бъде разгледан и да се акцентира на моментите – да знае семейството на тютюнопроизводителя, че на дата еди- коя си до еди-коя си дата тютюна ще му бъде изкупен.
А също отговаряме за минималните качествени изисквания, ние работим в тази посока - тютюнопроизводителите да наблегнат на качеството. Процесът е взаимен между нас и фирмите.
Що се отнася до това дали да има Камара по тютюна в България – каква е алтернативата, питам аз? Има ли алтернатива на тази камара? Защото в момента до известна степен е ангажирано Министерство на земеделието, до известна степен сме ангажирани ние като браншова организация, но в същото време по единично, като цяло работим без никаква консолидация, без стиковане и без определен регламент на кой до колко какви са ангажиментите, възможностите и отговорностите най-вече.
Бяхме в Гърция на среща с техните сдружения. Доста неща сме взаимствали от тях, доста неща може още да взаимстваме. Тук към настоящите и бъдещи народни представители, вероятно трябва да разгледаме един много сериозен проблем за в бъдеще, който не е засегнат сега в закона – това е субсидирането. Знаете, че субсидирането в момента не е обвързано с производството и по Наредба № 2, която дава субсидия за търсене на алтернатива на тютюна. В момента много хора намират спасение като алтернатива на безработицата, намират алтернатива в производството на тютюн. Около 30 хил.тютюнопроизводители има в България. Хората с право питат – ако миналата година дадено момче е бил абитуриент и се е оженил, тази година няма друга работа и сее тютюн, той не получава субсидия. Той пита защо този, който вече 5 години получава субсидия, за да намери алтернатива на тютюна все още произвежда тютюн и сме на равни позици с него? Оттук нататък предстои въпрос, примерно ако има квота, ако фирмите определят квоти, засегнат е и този момент в закона, ако има квоти не би ли трябвало новия тютюнопроизводител, който е лишен от субсидия да е и по-гарантирана квота, а квотата да се намали на тези, които години наред получават субсидия и то в размери, които са ви много добре известни.
Действително още много неща мога да кажа. Основно ви моля да акцентираме върху психологическата основа на проблема – защитата и сигурността на тютюнопроизводителите и нормалното отношение тютюнопроизводители – фирми. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ЦАНКА КЕМАЛОВА, председател на Българска асоциация на тютюневата индустрия: Добър ден, господин министър, дами и господа народни представители, казвам се Цанка Кемалова, изказвам се в качеството си на председател на Българската асоциация на тютюневата индустрия, която обединява фирмите, които произвеждат и търгуват, т.е. освобождават за потребление тютюневи изделия на територията на страната. Нашата асоциация е направила предложения по Закона за тютюна към Министерство на земеделието още декември месец, които виждаме, че са отразени в този проект, но ние сме правили редица срещи, включително сме присъствали на срещи с вашата комисия, правили сме срещи с политическите сили във връзка с евроизборите и това, което сме подчертавали винаги, защото ние като производители и лица, работещи с тютюневи изделия виждаме, че едната част от регулациите в страната, касаещи акцизните стоки са много силни и много стриктни под форма на Закона за акцизите. Нашите компании похарчиха над 1 млн.лв. само, за да се приведат в съответствие с нована Наредба N 1, за да предават он-лайн данни по време на производството към Агенция „Митници“. Нашите компании от 1 януари 2014 година са длъжни стриктно да отчитат отпадъците от производството на тютюн, които са от порядъка на няколко стотин тона месечно, които чрез уведомителни режими на Агенция „Митници“, чрез специални транспорти, чрез специално унищожение, т.е. голямата част от тютюна по неговия път докато стане тютюнево изделие изобщо не подлежи на никакъв контрол в държавата. Никой няма информация какво се случва с произведения тютюн, как се изкупува, от кого се изкупува, какво прави той с него, какво се случва с преработения тютюн. И ние сме поставяли много пъти този въпрос. Сега виждаме, че той най-после е решен под формата на уведомления, надяваме се, че това ще функционира и приветстваме тази промяна в Закона за тютюна.
И миналият път ви казах, на срещата тук, ние правим непрекъснати срещи и с Агенция „Митници“ и с МВР, за една година седем пъти са нарастнали количествата, които тези две институции са иззели като нарязан тютюн, който по същество е селски манипулиран тютюн, нарязан примитивно и предлаган за контрабанда. Притеснително е, че през 2013 година иззетият от МВР и от „Митници“ тютюн е над два пъти повече от легално продадения в страната тютюн за пушене. Това е много притеснително и добре, че държавата най-после взе да се интересува и от този проблем и да въведе някакъв ред в него. Не знам дали някой се съмнява, че тютюна е стока, от която нито се прави конфитюр, нито се прави компот, нито може да се направи нещо друго, той е предназначен единствено и само, за да бъде изпушен. И навсякъде в Европейския съюз тази стока се регулира. Останалото, да зарежеш една такава суровина, с която няма какво друго да се случи с нея освен да бъде изпушена, значи трябва да се знае този, който купува тютюн какво смята да прави с него. Не се въвежда регистрация, въвежда се уведомление – да, аз ще го преработвам, да, аз ще го изнасям за преработка, да, ще го извеждам в друга държава-членка или какво ще правя с него. Този прост уведомителен режим смятам, че ще сложи край или поне голяма превенция на сивия сектор.
От Българската асоциация на тютюневата индустрия приветстваме, че най-после държавата се събуди и направи нещо и по този огромен проблем, както за държвата, за фиска, така и за легалния бизнес. Защото пак казвам с тютюна или се прави легален бизнес, или нелегален. Няма какво друго. Той за домашна употреба не става. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДОЦ.КИРКОВА, директор на Институт по тютюна и тютюневите изделия: Тъй като съм инакомислеща, мислех че няма да ми дадете думата. Институт по тютюна и тютюневите изделия е за ред, за регистри, за проследимост, за защита на легалното призводство, против нелегалното производство. Не сме съгласни с вида на законопректа, който се предлага. Предвиджда се създаването на една мегаструктура, това е агенцията, която в голямата си част изземва функции на вече утвърдени национални органи, това е Българска служба по акредитация, Български институт по стандартизация, няма да изреждам всички, в т.ч. и Институт по тютюна и тютюневи изделия.
Ще се се спра акцентирано на мотивите. Мотивите са неточни. И в сегашното законодателство, в момента действащия Закон по тютюна чл. 35б казва, че се извършват анализите от акредитирани лаборатории. В мотивите е цетиран чл.35в, това е изследванията и анализите се извършват от института, да, това е предмета ни на дейност, това е част от предмета ни на дейност. Ако изследванията, цитирано е 20.05.2016 година, дотогава се извършват от института, след това какво става с института, първо, фирмен? Второ, ако държавата не е направила друга лаборатория, не е подготвена тогава кой ще извършва тези неща? Това, че акредитираната лаборатория засега е единствено в института, тук също е невярно в мотивите, че в противодействие, противоречи на нашата научна дейност. От 38 години института има в структурата си акредитирана някаква лаборатория. От 2012 година сме абсолютно независими след като Булгартабак направи дарение на държавата, така че на нас не ни пречи на научната дейност, напротив тя даже е оценена от международните лабораторни изпитания, които правим непрекъснато, както и членството ни в европейската и световна мрежа от лаборатории.
По закона има още много неща, неточни определения, не са въведени всички, които са цитирани в директивата, в т.ч. понятието „произход“ не съществува от 2007 година и т.н.
В заключение, да, хубаво е да има закон, приемаме философията на предлагане, но трябва да се преработи. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Андонов.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости, госпожо председател, ако ми позволите първо искам да поставя няколко въпроса към вносителите, след това ако ми дадете възможност да направя и изказване.
Но преди това един процедурен въпрос, госпожо председател, който се отнася към вас. На днешното заседание аз не виждам реални представители на тютюнопроизводителите. Виждам представители на фирмите, които изкупуват суровината.

Реплики: Е как да няма представители!

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Доколко са представители това е друга тема. Но знаете състава на Консултативния съвет по тютюна, господин министъра е до вас, знаете какъв е състава там, аз не виждам поне една малка част от хората, които са Консултативния съвет по тютюна, това е въпрос към вас, може би става въпрос за недоразумение.
Сега към вносителите имам няколко въпроса, уважаеми колеги. Първият въпрос, има ли икономически анализ на този законопроект, какъв е според вас и как би се отразил на целия пазар от производството до крайния продукт – тютюневото изделие? Не мислите ли, че закона е в противовес на един от основните принципи на Европейския съюз, а именно свободното движение на стоки и хора? И следващият ми въпрос е – не противоречи ли на принципа на свободната пазарна икономика този закон? И защо точно агенция, а не нещо друго сте избрали да пишете в този законопроект? Запазвам си възможността, госпожо председател, след отговорите да взема отношение и да направя изказване.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Поканени са представители на тютюнопроизводителите, не знам за кого става въпрос, кой липсва, може би при следващи обсъждания ще бъдат поканени и те, няма избирателност, който е проявил желание е поканен.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Преди всичко искам да благодаря на всички, които взеха отношение по така предложения проект за закон. Естествено, както и в началото казахме ще вземем предвид всички тези бележки, които бяха направени.
Към въпросите, които бяха зададени. Ще започна отзад напред.
Колега, икономическият анализ, който питате дали е направен, мисля че преработвателите направиха този анализ с това, че в сивия сектор сега се губят едни 400-600 млн. загуби за държавния бюджет. Това според нас е достатъчен факт.
Да не забравяме, че тютюна е акцизна стока. Нашата цел е да се проследи цялата верига от производството до крайния продукт, кой произвежда, как произвежда, къде отива този произведен тютюн и т.н. Мисля, че в това отношение никъде в законопроекта няма въвеждане на ограничения, на когото и да било, стига фирми, които участват в тази верига да бъдат коректни, лоялни и да бъдат на светло. Не ограничаваме по никакъв начин когото и да било да произвежда, да купува и да търгува с тютюн и тютюневи изделия.
По отношение на Института по тютюна, за лабораторията, която съществува – тя ще си съществува, даваме възможност Агенцията по тютюна да даде възможност да има и други лицензирани лаборатории, мисля, че това ...сега е една единствена. Според нас това няма да доведе до каквато и да било промяна в работата на института.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря. Уважаеми колеги вносители, безспорен е фактът, че има нужда от дописване, бих казал вкарване на част от някои регулационни елементи в сега действащото законодателство, неоспоримо е. Обаче това, което наблюдавам в този законопроект, в един законопроект за тютюна и тютюневите изделия освен акцента на тютюневото изделия трябва да е и върху самия производител, защото държавата трябва да обърне внимание и на него. В този закон не мисля, че вниманието към тютюнопроизводителя е на това място, на което е необходимо да бъде. Мисля, че в този закон акцентът е обърнат към фирмите, които изкупуват суровината, а не към самия производител. Вкарването на тези регулационни елементи, които вие казвате, обвързани с икономическия анализ, за който аз попитах, вие ме насочвате към сивата икономика и липсата на 400-600 млн., това не е проблем на Закона за тютюна, това е проблем на органите, които се занимават с такъв тип нерегламентирана дейност – Агенция „Митници“, Министерство на вътрешните работи, ДАНС. Продажбата на незаконен тютюн е именно в ангажиментите на Министерство на вътрешните работи, не ме прекъсвайте,...

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма да ви прекъсват, давам ви думата да се изкажете.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: ...така че това е елементарно и го знае всеки трезвомислещ човек! Този закон няма да реши проблема с незаконната продажба на нарязан тютюн. Ангажимента на органите, които се занимават с този тип дейност е въпрос на организация и инициатива, това съм го повтарял много пъти. И моля ви се не обвързвайте производството на тютюна с акциза, става въпрос за различни неща. От една страна имаме продукта, основания продукт за продажба на тютюневи изделия и от друга страна имаме акциз, който се възлага на тютюнево изделие. Само 5 % от българския тютюн остава за производство на тютюневи изделия в България, всичко друго е експорт и това го знаете много добре. Така че този закон, според мен, обръща внимание и защитава интересите на фирмите, които изкупуват суровината в България и загърбва интересите на тютюнопроизводителите. Затова аз акцентирах на присъствието на реалните тютюнопроизводители на днешното събрание. Когато ви зададох въпроса за икономическия ефект вие трябваше да обърнете внимание на рентабилността на тютюнопроизводителя, а не на икономически ефект на бюджета и на фиска. Това е отделно нещо, което не е предмет на този закон. Аз мисля, че този закон ще направи така, че себестойността на тютюна ще бъде занишена многократно, многократно надолу и рентабилността няма да се формира от самия труд на тютюнопроизводителите, което е важен акцен на сега действащия закон.
Знаете много добре, в лицето на министъра и заместник-министъра, че ангажимента на държавата за сектор „Земеделие“, в частност сектор „Тютюнопроизводство“ по отношение на формиране на държавна политика чрез дофинансиране е до 2016 година.

Реплика: До 2020 година.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Добре, до 2020 година, но аз съм убеден, че периодът, който е фиксиран сега 2007-2009 година, каквото и да се случи няма да се промени, въпреки че и аз имам огромното желание, това е европейска практика и знаете, че няма да се случи. Сиреч, когато се намали цената на основният, на първичния продукт на суровината при тютюнопроизводителите, които са над 200 хил.човека в момента какво ще прави държавата? Как тя ще защити техния труд? Като лансира определен кръг от фирми да изкупува суровината или като им подсигурява пазари, това е основния въпрос. Не е ли по-важно държавата да вкарва параметри и основи за една добре регламентирана пазарна икономика, а не да става основен играч чрез една мегаагенция. Не е ли това по-добрия вариант? А тези промени обвързани с регистрационния режим, ок, те могат да бъдат част и от сега действащото законодателство с една поправка в закона. И може орган да бъде всяка една дирекция, която в момента се занимава с тютюна и тютюневите изделия към Министерство на земеделието. Защо правите тази свръх агенция? Това беше въпроса, на който не ми отговорихте. И не мислите ли, че има дублиране на дейностите между Агенция „Митници” и тази агенция? Въпросите според мен са много повече, отколкото отговорите и аз поне на този етап бих се въздържал от подкрепата на един такъв закон, и то в края на едно делигитимирано мнозинство и делигитимирано правителство. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания, въпроси?
Трябва да се дискутират въпросите, да се търсят възможности, няма значение начало – край, въпросът е, че касае държавата, касае производителите и е хубаво тази дискусия да бъде конструктивна.
Други изказвания, колеги, имате ли? Заповядайте.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми тютюнопроизводители, тези които сте тук, във връзка с този закон искам да кажа няколко думи. По отношение последната промяна в досега действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия, знаете че той е в сила от 2011 година, знаете, че той е по искане на голяма част от тютюнопроизводителите, това което не отрече господин Филев, че донесе на тютюнопроизводителите високи цени, изкупни. Говорим с факти. Това, което направи предишната промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия беше освобождаване на пазарните механизми, това доведе до увеличаване на изкупната цена. С премахване на фонд „Тютюн“ тази свръх регулация, която в момента виждам, че се връща под формата на Изпълнителна агенция по тютюна. Тук има точки, които са така формулирани, че става ясно, че до голяма степен всичко зависи от министъра и от тази агенция. Всъщност дъравната намеса в лицето и на Изпълнителна агенция по тютюна трябва да даде сигурност, както каза господин Филев, защото в момента тютюнопроизводителите са несигурни и в момента цари анархия. Също така чух един процент по отношение на сивия сектор, който бе цитиран, че в момента сивия сектор в тютюнопроизводството е 15 %. Трябва да ви кажа, че този процент никак не е голям и той може би е във всички сектори, а може би и по-голям. Това, което обаче е важно е, че ние нарушаваме пазарните механизми в момента с тези правомощия, които се предоставят, включително и на Националната тютюнева камара. Знаете, че 5 години държавата субсидира този сектор с цел референтния период в тези региони, където се произвежда тютюн да се пренастроят на друго производство. Това обаче не се случва и неясно защо след няколко години успешно производство тази година се стигна до проблем в изкупуването на тютюна. На мен ми е много интересно окачествяването на тютюна, контрола от държавните структури как ще се случи при положение, че един тютюнопроизводител има договор с преработвател на тютюн и когато договора е сключен за определено качество и количество, и когато тези параметри не са спазени от производителя как ще се намеси държавата, за да даде сигурност на тютюнопроизводителя, че този тютюн ще бъде изкупен. Всичко това е антипазарно. Аз не мога да разбера ние европейска държава ли сме? Какви механизми ще управляваме или ще връщаме старата феодална зависимост и фирмите, които изкупуваха тютюна, да не казвам поименно кои са, но това бяха монополни структури. Във всеки един регион си имаше фирма, която контролираше ниските цени на тютюна, те се контролираха. Бих казал, че този закон в този си вид не бива да влиза в зала, още по-малко да се гласува в тази обстановка, в която се намира в момента държавата. За мен е призързан и е една реплика на стария закон с огромни правомощия, които се дават на министъра, с регулации. Говорим за определяне на цени! Това не съм го чувал никъде, господа. За мен държавната регулация е необяснима, антипазарна и неевропейска. Предлагам вносителите да не внасят този законопроект. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Накрая предлагам да се отговаря на поставени въпроси.
Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, колеги, преди месец-два имахме възможност с господин Абазов да поговорим по идеята за този закон. Тогава споделихме мисли по това, което министерството предвижда и това, което вносителите предвиждаха. Ние като парламентарна група ще подкрепим проекта за Закон за тютюна и тютневите изделия, който регламентира както производството, така и дейността по изкупуването, продажбата на тютюневи изделия, защото това са въпроси, които ангажират стотици хиляди хора в България. Това са въпроси с решаването, на които държавата се ангажира сериозно, защото за съжаление в Европейския съюз не можахме да осигурим субсидия за това производство, което пак казвам, с което са ангажирани стотици хиляди български граждани и един закон, който да регламентира тези отношения мисля, че е навременен. Навременен е и заради това, че този сектор, който в производството и преработката на тютюна го предлага не като акцизна стока и в тези моменти трябва да има един строг контрол и правила, за да може да няма сив сектор, да може да се намали до минимум сивия сектор и да може се осигури нормалната дейност, както по производството, така и по изкупуването и продажбата на тютюна и тютюневите изделия.
Няколко неща има, с които съм съгласен с колегите, които се изказаха и несъмнено между първо и второ четене трябва да направим доста промени, за да се получи един закон, който да бъде работещ и да отговаря на времето, в което живеем. Наистина много трудно в едно пазарно стопанство държавата би могла да гарантира изкупуването на тютюна. Ако има механизми, които да подпомагат тази дейност би било добре, защото много хора итази година останаха излъгани в очакванията на време да им бъдат изкупени целите количества тютюни и т.н. Според мен това ще бъде изключително добре, ако държавата успее да намери начина, по който да се гарантира изкупуването на тютюните, ще бъде сериозна помощ за хората.
На мен много ми се иска, тъй като няма да има европейска субсидия, а само българска субсидия в следващите години, да имаме един ясно изписани правила за изкупуването на тютюните и за субсидията. Субсидията да се дава за количество произведена продукция и за качество на продукцията, а не както се случи тази година да има ощетени хора, заради това, че се гледаше друг период, за това, че имаше разлики в дотацията на тютюните в определени количества, би трябвало това да бъде регламентирано и да няма ощетени производители. Надявам се, че и колегите от ГЕРБ ще погледнат с друго око на проекта и в оставащите дни на този Парламент да можем да обсъдим на първо четене проекта в зала и да направим така, че между първо и второ четене с поправки да стане един използваем закон и да отговори на потребностите, дали до 2020 година или по-нататък, аз не се ангажирам като срок, но съм убеден, че и след нас подкрепа за сектора ще има и дали ще бъдат нашите парламентарни групи, които ще го подкрепят или други, но така или иначе този сектор има нужда от подкрепа.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имам въпроси. Първо искам да задам въпрос към представителите на министерството, защото вносителите очевидно няма как да отговорят, нормално е, и после ще взема отношение.
Моля до 2020 година или тогава, когато е възможно да ни бъдат казани точните суми, максимално възможно, които може държавата от националния бюджет да си позволи и да подкрепи целия сектор. Тук виждам господин Ралчев, който мисля, че е в министерството ресорен по тютюна, мисля, че тази информация следва да ни бъде представена.
Второ, моля да ни дадете размера на площите, което автоматично може от ИСАК за пет минути да ги получите, последните две години да речем, най-добре поне тригодишен период да се разглежда, които са заявени за подпомагане с дребнолистни, и второ, широколистен тютюн, тъй като всеки един законопроект, нормативен акт следва да представлява част от стратегия за посоката за развитие на даден сектор.
С огромните ми уважения към госпожата от Булгартабак, която се изказа, ние тук сме земеделска комисия и разглеждаме производството на тютюн и тютюнопроизводителите.
Моля да ми бъде предоставена тази информация и после ще взема отношение към закона.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други изказвания?
Аз също искам да направя няколко коментара като се солидаризирам със становището, което беше изказано от браншовите организации, и становището, което господин Панчев представи от името на парламентарната група, но има неща, които будят въпроси. Има възможностти за промяна между първо и второ четене на дадени текстове, които да се направят работещи, да покажат загрижеността ни, че сектор „Тютюн“ е важен, тютюнопроизводителите са важни и тези регулации ще бъдат в полза на бранша като цяло.
По принцип раздела „Камара“ много ме смущава, поради факта, че ние все още наистина нямаме Закон за браншовите организации, но въвеждането в специализирани закони на национално представени браншови организации създава проблем оттук нататък и за държавата, тъй като камарата както е записано осъществява и вържавна политика и няма как неправителствения сектор да осъществява държавна политика. И това, което е записано в чл.11 – статута на Национална тютюнева камара – се разбира, че ще бъдат трима човека в тази Национална камара, по простата причина, че организациите, които влизат трябва да имат над 50 % представителство, те ще са по една, няма как като имате представителство над 50 % повече от една да влезе, юридическо или физическо лице. Отделно от това общото събрание не ясно какво е, но управителния съвет изведнъж е изписан, при което в управителния съвет има и членове, които не са членове на камарата. Няма да си член на камарата, но ще бъдеш член на управителния съвет – това поражда въпроси.
Другият въпрос, който е изключително важно да бъде разискван и да се намери правилното решение е как ще се окачествява тютюна. Имаме проблем със ситуации, в които има противоположни мнения между производители и тези, които изкупуват. Тук е записано, че ще бъдат експерти, но няма отговор какви ще са тези експерти. Има записано, че заплащането ще бъде при условие, че ще се иска по равно между съответните организации, които претендират за оценката, просто експертизата и експертите за мен са нещо изключително важно да знаем как ще бъде реализирано, защото в противен случай противоречията, които и в предходната изкупна капмания се очертаха между производители и изкупвачи няма да бъдат премахнати. Трябва под някаква форма статута на експерта, дали в наредба или по друг начин да бъде установен и заплащането да бъде по начин, по който да бъде независима експертизата, а не в зависимост от това кой я заплаща.
И един последен въпрос, на който ми се иска да бъде обърнато внимание – все пак се произвежда тютюн, вярно е, в пазарна икономика, извинявайте колега, но това, че един закон е довел до увеличаване на пазарните цени на тютюна за мен е абсолютно недопустимо да го говорите, защото пазарните цени на тютюна както и на всеки земеделски продукт се определя от производството, от пазарната конюнктура. Ако имате пазарна конюнктура, в която цената се е повишила, поради това, че е имало по-ниско предлагане или нещо друго, в тютюна...моля ви, нали вие претендирате за пазарна икономика. Затова, че сега цените могат да бъдат по-ниски това не се дължи единствено на либерализация или каквото и да било друго в закона. Цените и пазара не се определят от какъвто и да било закон.
Темата е друга. Ще има производители, които няма да имат договори какво правим с тях? Някой може да произвежда и да няма договор. Тук цялата система е подчинена на факта, че трябва да има договори, трябва да са регистрирани и т.н. Питам в закона как решаваме въпроса, ако няма договор, защото като акцизна стока нашето желание е да знаем производството и движението по веригата. Но ако не е сключен договор, защото просто този, който е произвел е решил, че няма нужда от договор, който да бъде регистриран, какво се случва? Това според мен е въпрос, който също трябва да получи отговор от гледна точка на желанието да се обхване цялата верига, което да доведе до това, че ние знаем какво произвеждаме, каква акцизна стока и съответно се интересуваме до крайното й предназначение и преработка. Въпросите са важни и следва да намерим отговор чрез закона. Не казвам сега да ми се отговори, но ги поставям като тема за размисъл между четенията на законопроекта да бъдат намерени добри решения.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Понеже казахте, че пазарните условия не са това, което е довело до повишаването на цените, обяснявам веднага и го казах и в моето изказване. Става въпрос за лицензионен режим, лицензионния режим, който беше определил десетина фирми, които си бяха разпределили пазара, които държаха монополно ниски цени, разбира те ли, много е просто. А когато могат да дойдат играчи от вън, казвам, че е просто за обяснение, защото казвате, че не било пазарно, точно това е пазарното – отпадането на лицензираните фирми, това е основния довод, за да се качат цените, нищо друго.
По същата логика, аз бих предложил на министъра да си помисли за създаване на една Изпълнителна агенция за доматите! Защото доматите в България бяха един основен сектор, остави акциза, Министерство на финансите се занимава с акцизите, не Министерство на земеделието! Бъркате комисията, това е различно! Знаете, че внасяме домати отсъседните страни, знаете, че България беше основен производител на домати, така че аз предлагам да си помислим и нашата група, и министъра, да направим една Изпълнителна агенция за доматите, за възстановяване на производството на домати. Благодаря.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Аз бих искал да допълня, това което направи Гърция с доматите последните две години и каква е разликата между тютюнопризводителите и производителите на домати. Никаква. Къде има пазарен метод...този закон не е нужен! Той не е нужен и е излишен.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има ли изказвания или да се отговори на въпросите?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да си допълня въпросите, докато дойдат данните. И аз имам някакви данни, ще видя дали се покриват, моля от министерството, от политическия кабинет да ни каже в крайна сметка законопроекта е като продукт на каква стратегия за развитие на тютюневия сектор, какво целим с този закон? Видях мотивите, но към какъв сектор „Тютюнопризводство“ се стремим, тъй като пак казвам, един законопроект на практика трябва да представлява част от стратегия за развитие на отрасъла. Не може сам по себе си да го приемаме, за да създадем някаква нова агенция за държавен контрол върху всичко. Предвид политиките, пълноправното ни членство в Евросъюза и възможностите, които ще имаме този законопроект следва да преследва някаква стратегическа цел и тя е? – ще очаквам да чуя, ако са готови данните за площи, ако може и подпомагане, както и между двете сортови групи, това, което беше направено последното, то е по-високо от предходната година.

ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Добър ден на всички! Уважаеми господин министър, госпожо председател, дами и господа народни представители, както знаете към момента единствена схема за подпомагане в сектор „Тютюн“ е чрез националните доплащания, необвързана с производството на база на референтен период, тя не отчита актуалното производство в страната и по никакъв начин не е обвързана нито с качеството, нито с цените на предлаганата на пазара суровина. Тавана към момента по тази схема се оценява на около 80 млн.евро, той е 160 млн.лева. Сумите, които се дадоха за този сектор до момента са съобразени с тавана. Както знаете новият регламент за обща организация и директните плащания в сектор регламентират преходна държавна помощ, която може да се дава, в чийто обхват ще попадне и културата на тютюна. Малко преди Нова година имахме среща с експерти на Комисията, на която ни беше обяснено, че сумата през 2020 година ще представлява 50 % от сумата, която е дадена през 2013 година, т.е. сумата от 2013 година – от 80 млн., около 40 млн.евро, от реално дадените около 40 млн.евро, нямам точната сума в момента...

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: През 2013 година никой не е давал 80 млн.евро подпомагане на тютюнопроизводителите.

Реплика: Това е тавана.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Петдесет процента от реално изплатените през 2013 година, 80 млн.евро не е имало реално изплатени.

ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Да, но тавана е 80 милиона. Сумата е 40 млн., в този случай може да се приеме и тавана.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мога ли само да ви припомня, миналата седмица ислушвахме информация за директните плащания и в материалите, които ви бяха предоставени има секторните подкрепи за национални доплащания по години. И там има и сектор „Тютюн“ колко е тавана, който може да дава държавата до 2020 година, ако трябва отново ще ви изпратим тези материали.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но уточняваме сега.

ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: През 2020 година възможните пари, които може да даваме са 40 млн.евро, половината от тавана, да.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Спорът е от тавана или от реално изплатените, аз твърдя, че е от реално изплатените. И колегата така каза в началото, затова казвам, че вероятно държвата ще може да подкрепи с 40 млн.лева. Слушам.

ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Мисля, че ви отговорих. Другото?

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Площите по сортови групи от ИСАК, предходните години какъв е процента? Падащ.

ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Спад в площите. Към момента това, което със сигурност може да кажем е, че не разполагаме с точни данни за реално площите. Всичко, което в момента правим е на база на агростатистика данни и на база производствените програми, които се подават от фирмите. Това беше и основният ни мотив да създадем този регистър на площите. В ИСАК попадат само тези, които попадат в обхвата на директните плащания за площ. Референтните ни количества са нещо съвсем друго и те са базирани във фонд „Земеделие“.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз не съм питала за референтни количества. Обяснихте как се плащат национални доплащания, това е в момента. Аз попитах за данните от ИСАК, от очертаванията, широколистни, дребнолистни, каква е тенденцията в последните две-три години? Кое се увеличава, кое се намалява, защото всяко движение е продукт от националната политика и когато от министерството кажат – нашата стратегия е да имаме такъв сектор 2020 година, - ние виждаме до момента политиката как се е отразила върху движението в сектора и казваме – това което предлагаме следва да доведе до това, това и това, затова е този закон. Това са елементарни неща на анализа. От ИСАК площите, защото аз също имам информация за тенденция, която обаче...Аз съм опозиция, може и да не са ми верни данните, чакам от хората, които имат официална информация.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Госпожо председател, колеги, наистина към настоящият момент мисля, че нито министерството, нито който да е може да даде конкретни данни за това колко декари се обработват. На каква база ще дадете тази информация?

Реплика: В ИСАК са данните.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Една от идеите на законопроекта е точно тази – да се създаде регистър на тютюнопроизводителите и в този регистър да бъдат описани конкретните декари на всеки един производител.
И в тази връзка ще си позволя, госпожо председател, след като съм взел думата да отговоря и на въпросите, които бяха зададени. Ще предложа да се върнем към обсъждането на законопроекта.
Уважаеми колеги, ще започна с това, защото се спекулира, никъде в законопроекта не е упоменато и не са определени цени, никъде. По отношение на това, че законът не е обърнат към тютюнопроизводителите – напротив, основната цел на закона е точно тази тютюнопроизводителите да бъдат подпомогнати, всеки един производител да бъде гарантиран, че това, което ще произведе ще му се изкупи, ще отворя една скоба и ще кажа, към настоящия момент за тазгодишната кампания близо 40 % от производителите нямат сключени договори. Какво прави държавата? По какъв начин държавата подпомага тези хора, след като държавата няма никакъв механизъм по отношение на прекупвачи, по отношение на преработватели.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И за доматите няма.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Пак ще влезем в този спор, който водим много пъти в тази комисия.
Уважаеми колеги, може ли някой да ми отговори, произвеждаме суров тютюн и го вадим на пазара в „Красно село“! как ще стане това? Обяснете ми! Ако стане по този начин, да кажем на производителите, да дойдат да го нарежат и да го продават тук! Как ще стане?! Някой, ако ми даде отговор на това, че всеки тютюнопроизводител, произвеждайки суровия тютюн, качва го на колата и го кара в София на пазара и го продава, дайте да го направим! Но няма да стане. Като че ли преиграваме с тази либерализация. След като тази либерализация е толкова добра, да, имаше еднократен ефект може би за по-миналата година, цената се повиши. Този режим действа и тази година, защо цената на тютюна тази година е по-ниска?

Реплика: Да отговоря на този въпрос.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: После отговорете! Така че колеги, всичко което сме предложили в закона, радвам се изключително много, че реалните тютюнопроизводители в по-голямата си част подкрепят законопроекта, това е много важно за нас, защото очакванията на тютюнопроизводителите са в тази посока.
По отношение на сивия сектор. Ами колеги, този сив сектор по анализите на Министерство на вътрешните работи ще видите, че в сравнение с 2011, 2012 година контрабандата със суров тютюн се увеличава и то няколко пъти. И да направим и тази разлика, че суровият тютюн не е акцизна стока. Тя не подлежи на митнически контрол.
И в заключение, всички бележки, които бяха направени по законопроекта и по отношение на камарата, и по отношение на окачествяването на тютюна, мисля, че в закона едва ли бихме могли да впишем всичко, специално за качеството, минималните изисквания за качество ще бъдат определени с наредба по чл.22, за всяка сортова група отделно. Мисля, че и в това отношение ще отговорим на въпросите, които повдигнахте.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, принципното ми изказване е към вас. Аз се учудвам как може Министерство на земеделието да подкрепя такъв закон!? Нито е представен достатъчно добър анализ относно потребността от този закон, относно принципния проблем каква трява да е намесата – административна, пазарна, да търсим алтернативи в реализацията на тютюна, тези хора, които работят там имат ли друга алтернатива? Това е закон за крепостничеството, това е крепостен селянин! Затова попитах каква е разликата с доматопроизводителя. Правителството още септември месец, Орешарски заяви, че приоритет ще бъде зеленчукопроизводството. Къде е приоритетът „зеленчукопроизводство“? Няма го. То е с високата принадена стойност, то е високоефективното, хората се мъчат и превиват врат, вчера съм обикалял, оня ден обикалям, хората нищо не са видели, какво стана за една година, като това щеше да е приоритет?! Нито стратегия има, нито конкретни действия. Имаме добър европейски опит, защо не го прилагаме? Имаме еталонни пазари, има пазарни методи за решаване на тези проблеми, а ние ще правим обвързващи механизми, защо? Кому са необходими? Това не е ефективно, не е целесъобразно!

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз искам да започна с това и може би това ще е последното ми изказване пред комисията, бих искал да благодаря, но сега след тези изказвания, струва ми се, че ние не мислим за българското земеделие. За какво алтернативно земеделие говорим, когато трима министри преди мен говориха, включително и Мехмед Дикме, за алтернативно земеделие в Родопите. Колеги, тук има агрономи. На почвен слой от 10 см не може да гледаш череши, не може да гледаш праскови. Да оставим политическите неща на страни и нека оставим Агенцията по доматите вие да я направите!
Какво сме направили за зеленчукопроизводството? Вижте, това което е направено към зеленчукопроизводството не е малко и аз ще го кажа съвсем скоро в един отчет. Обаче то не става така, както ги говорим тук нещата. Това иска подкрепа и затова исках да благодаря, че трябва да има една приемственост в земеделието. Тя няма да започне от мен, нито е започнала от вас. Това, което е направено предишните 25 години - да сме унищожили традиционен отрадъл като зеленчукопроизводството, не може да се възстанови за една година! Да, имаме пазари. И завчера се върнах от Беларух, хората искат да купуват български домати и краставици, но откъде да ги купят, когато земята е оставена на тези дребни производители на 2 кв.м или 200 кв.м?! Не може по този начин да разсъждаваме! Нека да бъдем по-отговорни и тук не сме се събрали на седянка. Да, ние сме в предизборна ситуация, обаче не бива.
Затова исках да ви благодаря, че досега, особено след първите заседания тук превъзмогнахме тези политически различия, превъзмогнахме ги и аз съм благодарен и на опозицията, и на двете управляващи партии, че гледаха нещата така сериозно. Да, тези хора в Родопите нямат друга възможност, колеги, няма друга възможност освен тютюна. Дали е подходяща агенция, дали нещо друго, вие знаете моето виждане, че ние искахме всички агенции да ги затворим, защото не са най-подходящата форма на управление и т.н. За съжаление не можах, но предполагам, че следващите след нас ще го направят това. Но хората в регионите, които са за тютюнопроизводство нямат друга алтернатива. И Беларус, и Узбекистан, и Казахстан искат нашия ориенталски тютюн, но не ни насочвайте, че Министерство на земеделието трябва да тръгне да търси пазара, пазарите ще ги търсят преработвателните предприятия и има такъв пазар. Защо? И до 2020 година да е, нека да дадем възможността на тези села, в които останаха по 10 човека и ние да не им дадем възможност да развиват този отрасъл. Да, неблагоприятен е, не знам и тези, които говорят дали са откъснали и един тютюнев лист, а говорят така амбициозно и разпалено. Това е тежък, кървав труд! Защо да се подиграваме с тези хора? Защо го превръщаме в политическа говорилня?
Нека да свършим, госпожо председател, но тъй като това е последното заседание, в което участваме аз благодаря още веднъж, действително, сериозно, за това, че повечето от тук присъстващите хора се отнасяха с отговорност към българското земеделие. Предлагам и занапред тази приемственост да продължава, защото когато отидем дали в Родопите, или в Дуранкулак, или във Видин никой не ме пита от коя партия съм, пита ме защо не е получил парите. Защо няма работа, защо зеленчуците му стоят. А това трябва да го направим всички ние.
Аз ви благодаря за това, което осъщесвихте в този едногодишен период в тази комисия!
Госпожо председател, аз мисля, че вашата комисия беше една от най-активните през този период, аз благодаря от името на Министерство на земеделието и най-вече лично, че работихме, мисля, че добре. Хората ще оценят. Мисля, че не дадохме всичко, уважаеми колеги, имаме какво да дадем със своя опит. Повечето от вас са много добре запасени със знания по земеделие и с политики, които може би в следващия период и следващия Парламент ще дадат. Благодаря още един път за съвместната работа, която осъществихме с Министерство на земеделието, според нашите възможности, според моите компетентности, стремях се да отговоря на въпросите на българските земеделски производители! Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин министър.
Предлагам да гласуваме колеги законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 450-01-185, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25.06.2014 година, който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува.

„За“ – 10 гласа „Против“ – 8 гласа „Въздържал се“ – няма
С 10 гласа „за“, 8 гласа „против“ и нула „въздържал се“ законопроекта се приема.

Продължаваме по дневния ред.
Заповядайте, господин Иванов.

ВЛАДИМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, обръщам се към вас, това не е лично към вас, че друг не си свършил някъде работата, че друг нещо не е измислил, че някъде сега стават едни чудеса по границата, това не е към вас, не се обиждайте в личен порядък, вие сте земеделски човек. Аз го казвам,защото има много виновници, това не е без вина!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, преминаваме към т.2 - актуални въпроси към министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков на основание чл.26 от Правилника. Групата на ГЕРБ моля да заповяда за въпрос от блиц-контрола.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, позволих си с разрешението на групата от Политическа партия ГЕРБ в комисията да задам един много актуален въпрос, който се появи днес в публичното пространство, а това е въпроса свързан с изказването на шефа на ДФ „Земеделие“ по отношение на оказан натиск от страна на министъра конкретно свързан с някакъв казус или с някаква определена фирма.
Господин министър, разберете, това е много лош сигнал първо, към българските граждани, второ, към нашите европейски партньори, става въпрос за агенция, която разпределя европейски пари от европейска солидарност, и трето, един много лош знак за това как се управлява самия фонд и каква е позицията на министерството спрямо ръководството на фонда. Искам да попитам, господин министър, това практика ли е била или е в момента по отношение на работата на министерството и фонда в предходната една година? Така ли се взимат решенията, чрез натиск или това е поредната клевета и кой ще понесе политическата отговорност, ако това е клевета по отношение на ръководството на фонда, през последната една година и в частност в лицето, на въпросното лице, което е направило въпросното изказване. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак трябва да обърна внимание, че въпросите трябва да са свързани с политиките.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: От това по-точен въпрос политика ли е да се взимат решения чрез натиск и да се определя по-напред плащането на една фирма спрямо друга фирма, и по този начин се разпореждат европейски средства, и национални в частност! От това по-голяма политика, госпожо председател, мисля че няма!

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Андонов, уважаеми дами и господа народни представители, аз смятам въпроса за много актуален, цяла сутрин отговарям на тези въпроси.
По принцип съм търпелив човек, но през този дълъг период, за мен действително беше дълъг, защото комуникациите с фонда бяха намалени, не е въпросът до това за някакъв натиск за една или друга фирма, за мен всички фирми в България, независимо от коя политическа сила и от коя община, са важни. Но комуникациите с фонда до такава степен бяха намалели и не се осъществяват нормално, и част от тук присъстващите депутати независимо от коя политическса група са, също са идвали при мен и са изказвали тези становища. „Натискът“ или обаждането е за да попитаме за някое УРН или да речем, анекс на община защо не е подписан. Подчертавам, независимо за коя политическа сила, натиска не е за моя или някоя друга фирма, за всички фирми, за които са идвали хора. И в момента непрекъснато идват, съм молил за среща с фонда, защото те отговарят за тези въпроси. Така или иначе в повечето случаи хората са се срещали с недостъпност, да се срещнат с тях, или да получат адекватен отговор. Много са фирмите, които не са получили. Вследствие на това и на тук зададените въпроси, затова ви благодарих преди, още миналата година поставихте въпроса със 121 мярка. И до ден днешен голяма част от тези проекти не са видели бял свят! Отделно голяма част от общините, пак повтарям, независимо коя община има и сини, и червени, и жълти общини, чийто проекти са ранкирани, но не са подписани договори. Ако не използваме сега времето да се строи или да се прави инфраструктура какво правим, зимата ли когато дойде?
Пропуснахме второ заседание на Управителния съвет на фонда. Ще си позволя да кажа нещо от моя личен опит. Аз съм втори мандат ректор, никога не съм си позволил да направя пропуск в Академичния съвет. Директорът на фонда не идва на Управителен съвет! Кажете ми, господин Андонов, ...не се обръщам персонално към вас, а по принцип, по какъв толерантен начин може да ги поканиш и да кажеш „Елате, утре имаме Управителен съвет, на който трябва да разпределим голямо количество средства, demini mis, хуманно отношение към животните, имунопрофилактиката.“ . С право ветеринарните лекари протестират. Кажете аз какво да направя като не дойдат, кажете? Мисля, че съм се държал както с вас и с тях така. Не става въпрос, че съм попитал за една или друга фирма, пак казвам, попитал съм за много фирми. Не съм осъществил натиск и на никого не съм казал да извърши противозаконни действия. Нямам нито аз, нито членовете на семейството ми лична фирма. Имал съм такава, участвал съм във фирма до 06.06.2013 година, от която съм си оставил дяловете. Питал съм за много фирми, сигурно и за част от вас. Но от два месеца начина за комуникация с тези хора е изчерпан. Кажете ми как да процедирам, когато чакат отвън толкова много хора, за да си получат средствата!
Да, има такова недоразумение. Знаете, че Управляващият орган е Министерство на земеделието. Как да провеждаме политика, когато се раздават средства, които не знаем под каква форма, как да отговоря на ваша фирма, за дадена фирма имам предвид, или община. Ще кажа направо. Питам десет пъти за Община Любимец, кмета е гербаджия, това няма значение, питам защо не им се превеждат средства, анексите не са подписани. Помолих господин Добрев лично да попита. Днес, утре, лъжат ни. Докога? Какво значение има, че е Община Любимец? Кажете ми по какъв начин да комуникирам с тях? Мисля, че съм достатъчно комуникативен, за да може да ми отговорят. Затова утре отново съм насрочил съвет. Ако не дойдат какво правим? Не е ли достойно да си подадеш оставката? Ако вие ми я поискате, аз ще я дам. Изчерпани са всички средства.
Нямам нищо лично спрямо тези хора, не ги познавам лично, но лично съм ги молил. Миналата сряда се връщам, за един ден бях на среща във ФАО, помолих ги чрез моя съветник – елате на лична среща, - за да ги помоля да си подадат оставката, това ми беше мисълта. Ами как се разбрах с Порожанов?! Интелигентен човек! Помолих го, каза, че не можем да работим, до ден днешен чули ли сте от мен или от него лоши думи? Как се разбрах с Васил Грудев? Е, може би у мен е вината! Кажете оттук натътък какво да направя повече. Не е заради мен или заради някоя политическа сила, независимо коя! Ако се предложат от тази политическа сила, от която са те – ще изберем този човек, но нека да тръгнат работите. Могат ли да стоят толкова средства във фонда и да не се използват? Ако имам вина, кажете, аз съм готов да я приема!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, госпожо Танева.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин министър, в продължение и на вашето изложение аз ще задам конкретен въпрос. Аз също съм питала ръководството на фонд „Земеделие“ за община. На заседанието преди две седмици за проект на Община Котел, тя е от моя избирателен район, чийто кмет е от ДПС. И която община по време на мандата на ГЕРБ имаше спечелени може би два или три проекта, в момента не знам дали има и един, питах за проект, който по първоначална информация беше ранкиран, после излезе извън ранкинга, който включва ремонт на читалище. И не виждам нищо лошо в това. Съветът беше да обжалвам пред министъра, което и дадох като указания да се направи, не знам какво е станало.
Въпросът ми е следния, забавянето повече от една година на проектите, постоянните смени и различни сигнали, които идват създаде огромно притеснение. И конкретният ми въпрос е иницииран от второ или трето заседание на ЕКОП, което са имали фонда, съжалявам, тъй като заради този Закон за тютюна не си донесох материали да ви изчета и конкретни данни, от една асоциация на бенефициентите, която ме сигнализира с това, за одобрени проекти за луксозни возила, след като изрично министерството пусна и указания да не се одобряват, тъй като това едно, че не кореспондира със Селската програма, освен това има много повече кандидати, липса на бюджет и реални кандидат-бенефициенти за реални дейности в селските райони ще бъдат отрязани заради – две коли БМВ Х6, три тойоти лендкруизър, няколко хонди, говоря по памет. Даже доколкото ме осведомиха вашия представител е напуснал това заседание в знак на несъгласие. Искам да задам въпроса има или начин да се извърши проверка или да се види как се прави този ранкинг на проектите, как се спазват тези указания на министерството, вашия заместник Гечев публично обяви „Луксозни возила няма да се приемат!“, на този ЕКОП присъстват външни хора, дойдоха, мисля, че и по телевизията излязоха, така че да се одобрят проекти, които са реална диверсификация на земеделската дейност в селските райони, а не за луксозни джипове на ЕТ-та на млади жени, които са взели максимално точки.

СИЯНА ФУДУЛОВА: Аз разбирам тревогата за работата във фонд „Земеделие“, но въпреки всичко това, което се каза за неработещия фонд „Земеделие“ ще ви кажа, че в моя избирателен район Добрич, местната инициативна група на Община Добричка от 59 проекта – 59 одобрени проекта. Тези проекти са за малко и дребно земеделие. Това не е ли диверсификация на дейностите в земеделието? Искам да ви кажа, че хората, които са работили по тези проекти казаха, че за първи път работят толкова добре, за първи път толкова бързо се одобряват проектите във фонд „Земеделие“. Аз не бламирам, аз предавам мнение, което е изказано на приемна. И съм длъжна да го споделя.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз веднага ще ви репликирам, защото навярно в Добрич не сте наясно със ситуацията.
Царевец, Пламен, за 1,5 дка го мотаят, за Крапец, Шабла и т.н., нека да бъдем коректни, защото и вашата политическа група непрекъснато стоят пред мен и ще ви кажа кои са, и не е реализиран нито един проект, нека да бъдем точни!

СИЯНА ФУДУЛОВА: Господин министър, аз не казвам това, за да противореча, казах го с мисълта, че в различните области има различни ситуации.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Вие бяхте свидетели миналата седмица – църквата се оплака от тях! Какво да правя!

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин министър, една кратка реплика. Въпросът ми не беше, за да атакувам вас! Според мен не може председател на фонд да се изказва по този начин по отношение на един министър, затова ви зададох въпроса.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз нищо не съм казал.
Правилно сте разбрали, аз пуснах заповед – до 47 хил., защото такива са изискванията на Европейската комисия, въпреки всичко те продължиха да избират такива автомобили и да потвърждат. Нашите представители не са подписали тези протоколи, представителите на Министерство на земеделието.
Утре на Управителния съвет, вече за трети път им искам тази справка, информация за подписаните договори, анекси, утвърдени, приети, разплатени и се надявам, че ще ми я дадат, ако дойдат, ако дойде директора.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, тъй като нямаме достатъчно информация, аз мога да предложа от името на комисията да поискаме точна информация за подписаните договори по 311 и 312 мярка, които имат само по една комисия, още се чака две комисии и доколкото знам не са публикувани. Тези, които са публикувани са на страницата на министерството, тези които са спечелили проекти по 311 и 312 и за тях да поискаме съответно има ли такива активи и на каква стойност.
И в края на крайщата няма как господин Греков да знае отговорите на такива въпроси, които са свързани с детайли по една или друга мярка, просто и целта на блиц-контрола не е това целта, а по-скоро по политики.
Има проблем и аз се надявам, че той ще се разреши в рамките на компетентностите на двете организации, но все пак нека да припомним, че България за 2013 година не изгуби средства по Програмата за развитие на селските райони точно заради общините, които съотвенто бяха контрактувани. Не искам да кажа, че забавянето на 121 мярка е оправдано, но така или иначе факт е, че една година отиде и има голямо напрежение предвид изпълнението на проекти. Но това, което мога да направя е да поискаме днес официална справка по 121 мярка, 311, 312 мярка.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз съм я поискал.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава да ни я предоставите и на нас, за да имаме информация.
Заповядайте, господин Андонов.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Госпожо председател, една процедура ще направя към цялата комисия. Може ли да подложим на гласуване, може да е морален акта, комисията да излезе със становище по отношение искането на оставката на ръководството на ДФ „Земеделие“. Аз мисля, че би било нормално комисията да излезе с едно такова решение, въпреки че законова тежест няма да има кой знае каква, но морална ще има в подкрепа на министъра.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Такова нещо няма как да стане, ние сме друга власт! Изпълнителната власт е тази, която взима решенията и досега не сме го правили като директна намеса в каквото и да било.

ДОБРИН ДАНЕВ: Госпожо председател, уважаеми господин министър, за разлика от комуникацията между министерството и фонда, аз мога да кажа, че като народни представители, комисия с вас комуникираме добре. Моят въпрос е продължение на един въпрос зададен на парламентарен контрол преди няколко месеца относно статута на една държавна земеделска земя, стопанисвана от филиала на академията, Института в Образцов чифлик в Русе. След доста разговори, които проведохме се установи, че има съмнения от страна на министерството за недобросъвестното ползване на тази земя. Има информация, че има назначена от вас комисия за проверка на този сигнал. Моят въпрос към вас е какво е установила комисията и ако има липса на нарушения, русенската общественост е заинтересована, в последно време в пресата има публикации, относно този въпрос от преди 6-7 години, ако наистина няма нарушения кога ще издадете заповед за възстановяване земята на института, тъй като в последно време има искане от страна на Областна служба „Земеделие“ за възстановяване на една огромна сума за неправомерен наем през последните три години.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Благодаря, господин Данев. Да, има такава комисия, много срещи сме провели с вас. За съжаление този въпрос не е решен. Изпратили сме комисия, която да провери резултатите, в четвъртък ще бъде тук, може би днес е входиран доклада, ще ви отговоря и при неконстатирани нередности естествено ще издадем такава заповед за връщане на земята, но ако това не се счита за държавнап помощ.
Какво сме направили през този период. Както и училищата, така и институтите искаме да има един алгоритъм, по който ще определяме какво количество земя спрямо нуждите, които са необходими за съответния институт. И тук в подкрепа на колежката, ще кажа, че за Добрич за Селскостопанския техникум сме отпуснали 1750 дка земя, но не сме отпуснали затова, че ми е симпатична тя или директора, а просто е необходима по този алгоритъм, т.е. беше несправедливо отнета земята, имаха 300 дка, така че Професионалната аграрна гимназия вече в три села има необходимата земя да развива дуално обучение. Така в момента подхождаме и към Долен чифликт, така и за институтите. Действително само от Института в Образцов чифлик има, те имат около 6 хил.дка земя, това са допълнителни земи, които вследствие на едно решение от преди, става въпрос за СПАРКИ, е била дадена на тях, но сега уточняваме тези неща и ще бъде върната земята. Лошото е, че някои институти имат прекалено много земя, а моето мнение е, смятам, че и на проф.Бъчварова е такова, ние искаме институтите, уважение се отнасям към ТКЗС-тата, но искаме институтите не да бъдат ТКЗС-та, а да тези земи да бъдат дадени единствено и само за научно-изследователска работа, а не чрез тях да печелят. Примерно Института в Генерал Тошево има около 20 хил.дка земя, да, този институт е важен за нас, той прави семепроизводство за едни от най-перспективните сортове и наема допълнително още земя, но институти, които са с по-малки нужди трябва да имат по-малко земя. Затова говорим за този алгоритъм, чрез който съответния институт, опитна станция или експериментална да има съответната база. Никакви проблеми няма, ако това отговаря на истината, че земята им е за експериментални нужди да бъдат върнати тези 1200 дка на Образцов чифлик.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Други въпроси, коментари?

ЙОРДАН СТОЙКОВ: Може би сега е момента да благодарим на целия екип на Министерство на земеделието, в лицето на министър Греков, което имаше едно позитивно отношение към Комисията по земеделие. Аз като по-късно включил се член на комисията съм го усетил към края и да пожелая успех във всяко начинание, всяка дейност и навсякъде където работят да бъдат все така достъпни и отзивчиви. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Стойков, но това е последния блиц-контрол, а иначе като обсъждане и участие в комисията, аз предполагам, че при необходимост ще се отзоват.

ПЕТЪР ЯКИМОВ: Тъй като заседание хвана и такава плоскост, министъра даде тон за това, аз искам да кажа от името на един Северозападен район, Берковица – получи се едно отлично взаимодействие между кмет, общински съвет и Министерство на земеделието и се надявам, че нещата, които са започнали да се довършат. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря ви. Благодаря на всички участници в днешното заседание! Благодаря и на министъра за участието в блиц-контрола!

/Заседанието беше закрито в 17.00 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА




81 753 знака