На основание чл.25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков ще информира заседанието за Концепцията на МЗХ за директните плащания на земеделските производители.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л

№ 44

На 29 юли 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. На основание чл.25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министъра на земеделието и храните проф.Димитър Греков ще информира заседанието за Концепцията на МЗХ за директните плащания на земеделските производители.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 13,00 часа и ръководено от госпожа проф. Светла Бъчварова - председател на Комисията по земеделието и храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

***

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добър ден, уважаеми колеги, предлагам да започнем. Моля ви за малко внимание.
Дневният ред днес на Комисията по земеделие е от една основна точка:
На основание чл.25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сме поканили екипа на Министерство на земеделието и проф.Димитър Греков да предостави информация относно обсъжданата, поне от миналата седмица много активно, с участие на всички заинтересовани страни, Концепцията на Министерство на земеделието и храните за директните плащания на земеделските производители.
Знаете, че крайният срок за предоставяне и приемане на тази концепция от Министерски съвет е до 30 юли, т.е. утре Министерски съвет трябва да приеме тази концепция. Искам да обърна внимание, че това, което ще бъде прието в Министерски съвет ще бъде концепцията, която вие имате. Тъй като има доста спорове между представители на браншовите организации по повод прилагането на една или друга насока на подпомагане, за разпределение на бюджети и изисквания – това няма да бъде обект на становище и приемане от страна на Министерски съвет.
Тук присъстват освен министър Греков, заместник-министър Бюрхан Абазов, заместник-министър Явор Гечев, заместник-министър Валентина Маринова, Снежана Благоева.
Имам списък на гостите на заседанието, представители на различни браншови организации: Национален съюз на говедовъдите в България, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Сдружение на производителите на овощен посадъчен материал, Национална асоциация на животновъдите и земеделците „Струма“, Национална асоциация на земеделските производители, Национална асоциация на тютюнопроизводителите, Българска асоциация БИОПРОДУКТИ, Национален съюз на земеделските кооперации, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Национална асоциация на животновъдите, Асоциация на индустриалното свиневъдство в България, Национален съюз на градинарите в България, Българска асоциация на фермерите, НБО „Български пчеларски съюз“, Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България, Асоциация на млекопреработвателите, КНСБ.
Предлагам първо да изслушаме едно експозе по отношение на предлаганата Концепция и молбата ми е да се откроят основните проблеми или дискусии, които са провеждани през тази седмица и предлаганите решения, така че тази Концепция да бъде един консенсусен документ в резултата на работата на комисията. И другото, което е важно и искам да помоля – изказванията да бъдат в кратко време, не повече от 3-4 минути, причината най-малкото е, че от 15 часа имаме извънредно заседание на Народното събрание, на което трябва да присъстваме. Молбата ми е за кратки изказвания, по същество, за да може тази дискусия да изиграе своята роля и да има възможност, ако е необходимо да бъде коригирана, за да бъде гласувана в Министерски съвет утре на неговото редовно заседание.
Давам думата на проф. Греков, който ще направи кратко експозе относно предложението на министерството.

ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, реформата на Общата селскостопанска политика изисква въвеждането на многопластова структура на директните плащания от 2015 година. Проектът на Концепция на Министерство на земеделието и храните включва основните параметри на прилагане на директните плащания в периода 2015-2020 година. Не се предвижда прехвърляне на средства между стълбовете на Общата селскостопанска политика. Прехвърлянето на средства към някой от стълбовете може да доведе до недостатъчно финансиране на стълба, от който се взимат парите и невъзможност за изпълнение на поставените цели при подпомагането. По тази причина се запазва съществуващата структура на финансиране между двата стълба.
През 2015 година ще продължи прилагането на Схемата за преразпределително плащане, която за първи път въведохме тази година. По този начин се цели да се постигне по-равномерно разпределение на директните плащания между отделните групи бенефициенти. Завишеното подпомагане по схемата се насочва към първите 300 дка на стопанствата, като се планира индикативната ставка да бъде около 15 лева на декар.
Бюджетът по схемата за 2015 година ще бъде 55 889 146 евро. С цел прилагането на максимално опростени условия се предвижда едностепенна ставка за всички първи хектари. Размерът на конкретната окончателна ставка на декар ще се формира ежегодно.
С цел избягването на непропорционално високи суми да отиват при малко на брой големи бенефициенти и като по-справедлив подход за допълване на доходите на земеделските стопани ще се приложи инструмент за намаление на плащанията и таван по Схемата за единно плащане на площ към един бенефициент с 5 % за сумите между 150 хил.евро и 300 хил.евро, и със 100 % за субсидията над 300 хил.евро. Преди прилагането на намалението на субсидията и тавана на плащанията от размера на директните плащания, подлежащи на намаление се изваждат разходите за заплати, които действително са заплатени и са декларирани от земеделския стопанин, включително данъците и вноските за социално осигуряване свързани с трудовата дейност.
По отношение на понятието „активен фермер“ дефиницията предвижда да не могат да получават директни плащания физически и юридически лица, чиито земеделски площи са основно площи естествено поддържани в състояние подходящо за паша или обработка и върху тях не се извършват минимални земеделски дейности. Ще се приложи и негативен списък на физически или юридически лица, които не могат да получават директни плащания, лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих.
Негативният списък за България ще се допълни с включването и на държавни и общински органи и учреждения. За България ще се приложи и допълнителен критерий, според който селскостопанските дейности не трябва да са незначителна част от икономическата дейност на кандидатите за директни плащания като се ще приложи максимално допустимо според европейското законодателство изискване за минимален размер на приходите от селскостопанска дейност. В допълнение, ще бъде въведено изискване към бенефициентите на директни плащания да са регистрирани съгласно националното законодателство.
Подпомагането на уязвимите приоритетни сектори и генерирането на по-голяма добавена стойност в сектора ще цели да се извърши посредством прилагане на схеми за обвързана с производството директна подкрепа, използване възможността за национално финансиране по схемата за преходната национална помощ и въвеждането на специално плащане за памук. За периода 2015-2020 година се предвижда прилагане на 13 % обвързано с производството подпомагане на уязвимите сектори, които претърпяват трудности като животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В допълнение, 2 % обвързана подкрепа ще бъде насочена и към протеиновите култури. По този въпрос Министерство на земеделието и храните си поставя максимално амбициозни цели за осигуряване на обвързана подкрепа за възможно най-широк набор от стопанства и производства в секторите на животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения. Концепцията за бъдещото прилагане на директните плащания предвижда страната да се възползва от възможността за предоставяне на преходна национална помощ. Прилагането на преходната национална помощ ще предостави възможност за подпомагане на сектор тютюн и допълнителни средства за животновъдството чрез продължаването на необвързаното плащане за говеда и биволи. Конкретният размер на бюджета по схемите за преходната национална помощ ще бъде определян ежегодно при съобразяване с възможностите на националния бюджет като нотификацията до Европейската комисия се извършва ежегодно в срок до 31 март на съответната година.
Предвижда се продължаване на прилагането на Схемата за единно плащане на площ до 2020 година и въвеждане на схема за дребни земеделски стопани. Схемата за единно плащане на площ като опростена схема за подпомагане чрез отпускане на директни плащания на базата на площ се доказа и утвърди като ефикасна и лесна за прилагане система за подпомагане на доходите на земеделските стопани и затова считаме, че следва да се прилага до 2020 година.
С цел достигане на подпомагането до по-широк кръг земеделски стопанства, които имат жизнена необходимост от този вид подкрепа, минималният размер на стопанствата, които могат да получават директни плащания се предвижда да бъде намален на 0,5 хектара за всички видове стопанства.
Прилагането на схемата за дребни земеделски стопани в размер на стопанство от 5 дка нагоре със субсидия до 1250 евро цели да се насочи подпомагане за повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите и за най-дребните земеделски стопани. Схемата се предвижда да допринесе за опростяване на изискванията за субсидиране. Дребните стопанства трябва да отговарят на общите условия за получаване на директни плащания. С въвеждането на новата схема за директни плащания за дребни земеделски стопани се планира да се повиши конкурентоспособността на малките стопанства и да се подпомогнат доходите и заетостта на населението. Не се предвижда прилагане по Първи стълб на схемата за плащане за райони с природни ограничения, като подпомагането за тези райони ще бъде концентрирано изцяло в Програмата за развитие на селските райони.
Необходимостта от подобряване на възрастовата структура на заетите в земеделието ще бъде посрещната чрез прилагане на Схема за плащане на младите земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност. По този начин фермерите на възраст до 40 години, получаващи директни плащания на площ ще имат надбавка от 25 % от размера на плащането по СЕПП. Плащането се отпуска за срок от 5 години, тъй като цели намаляване на трудностите в първоначалния период след създаване на предприятието. В бъдещия период за допълнително подпомагане на младите земеделски стопани ще бъде отделен бюджет до 2 % от финансовия пакет за директни плащания. Надбавката ще бъде за първите 30 хектара от стопанствата на младите фермери, като по този начин се въвежда консистентност със схемата за преразпределително плащане. Кандидатите за получаване на субсидия по Схемата за младите земеделски стопани трябва да имат съответните професионални умения и познания за това.
Повишаване на приноса на земеделието в поддържане на екологичния баланс на територията на България ще се извърши чрез прилагането на плащане на земеделските стопани, които спазват селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания. Тези изисквания за диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи, земеделските стопани, които имат право да получават плащане по Схемата за единно плащане на площ трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящите на условията за подпомагане селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда.
Диверсификацията на културите включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството, с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара. Стопанства с обработваема земя между 10 хектара и 30 хектара трябва да отглеждат поне две култури като основната култура не заема повече от 75 % от общата обработваема площ. Стопанства с обработваема земя над 30 хектара следва да имат поне три култури. Основната култура не следва да бъде на повече от 75 % от обработваемата площ. Двете основни култури не трябва да са на повече от 95 % от обработваемата земя.
Държавата има задължение да определи екологично чувствителните и постоянно затревени площи в зоните по НАТУРА 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани. Земеделските стопани не трябва да преобразуват и неразорават постоянно затревените площи разположени в тези зони. Държавата трябва да гарантира, че съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ декларирана от земеделските стопани не намалява с повече от 5 %. Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 15 хектара от 2015 година. Най-малко 5 % от декларираната обработваема земя следва да бъде заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика ще бъдат отчитани следните екологично насочени площи: земя под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици от допустими хектари по протежение на горски територии, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка, площи с азотфиксиращи култури.
По отношение на екологично насочените площи МЗХ ще приложи максимално широк подход при формирането на списъка с площи, като по този начин се дава възможност за най-много опции на земеделските стопани да изпълняват изискването.
Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, проф.Греков.
Колеги, отварям дискусията, заповядайте. Молбата ми е да се представяте за протокола.

БЛАГОВЕСТА ВАСИЛЕВА, председател на Българска асоциация „Биопродукти“: Добър ден на всички! Уважаеми господин министър, внимателно изслушахме вашето изказване по новата концепция, но имаме няколко питания.
Тъй като становището, което внесохме по инициатива на нашата асоциация заедно с още 30 асоциации в петък, предполагам сте се запознали с него, свързано с директните плащания, подпомогнато и подписано от още 7 асоциации, които не са в този списък, който сте получили, но директно са си подали становището към вашето министерство, имаме няколко питания.
Първо за „активен фермер“. Под понятието „активен фермер“ дали ще бъдат включени и малките земеделски стопани, които ще получат подпомагане от 1250 евро на година. Ние считаме, че това е много важно по няколко причини. Първо, защото ще се появи едно нарояване „мама, татко и аз“, всички хора ще вземат по 5 дка земя и ще започнат да се редят едва ли не за социални помощи към Министерство на земеделието. Обвързвайки го с понятието „активен фермер“ смятаме всички ние, че това ще бъде добър показател, първо, наистина да се отсеят хората, които имат реално желание да се занимават със земеделие в страната, защото плащайки си данък като земеделски производители те ще се замислят дали това ще бъде само една социална помощ за тях, едно „подпомагане“, или те реално ще се занимават с истинско земеделие. Съгласни ли сте, колеги?
Следващото ми питане. Съгласни сме за схемите за подпомагане да бъдат от 0,5 хектара нагоре. Това, което е вметнато като ново за 100 % над 300 хил.евро субсидия. Това, което е заложено като новост в министерството, това го подкрепяме на 100 % и дали наистина ще бъде спазено, искаме вашето обещание сега като министър, да ни го дадете, дали наистина ще има тавани за субсидиите над 300 хил.евро. Всички знаете какъв ще бъде социалния ефект от всичко това.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Разбрахме ви. Благодаря. Други становища, въпроси, дискусията е отворена.

РУМЯНА ХРИСТОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, както знаете миналата седмица 30 браншови организации подписахме едно общо становище. Становище, което беше обединено и становище, което накара всички организации да направят отстъпки, за да може да бъде приложена определена политика в сектор „Земеделие“.
Със ваша заповед, господин министър, бяха назначени организации и беше създадена комисия, в която ние да участваме и да изложим нашите становища, нашите мнения относно прилагане на Общата селскостопанска политика през новия програмен период и още повече Първи стълб – директни плащания. Вие легитимирахте целия браншови сектор, а в следващия момент се получи така, че браншовите организации останаха без глас. Получи се едно неглежиране и това вие го доказахте в предната концепция, която министерството изнесе и в нея нямаше нито едно от нашите становища. Миналата седмица направихме среща, участваха повечето браншови организации и наистина подписахме тези четири точки, и в един момент се радвам, че нещо сте направили, но сте го направили на парче. Избрахте това, което ви е изгодно, а другото – просто си замълчахте. Тридесетте организации продължаваме да настояваме, ако трябва да е така както ние искаме, да се приеме ам блок без да се пренебрегва нито една организация, нито едно становище. Иначе политически явно ще бъде обвързано всяко едно ваше решение и ще покажете за пореден път неглежиране на един цял сектор „Земеделие“, с което мисля, че за пореден път ще покажете, че не ви притеснява и не ви интересува мнението на браншовите организации.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак какво конкретно предлагате, обсъждаме концепцията.

РУМЯНА ХРИСТОВА: Популистката схема за малките стопанства, не че сме против малките стопанства, не го разбирайте грешно, против сме да бъдат раздавани пари на калпак! Против сме да не се създават работни места, против сме да накараме отново да заработи сивия сектор и сме против купуването на гласове с европейски пари!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Малките стопанства се очертават като сериозна тема за дискусия. Заповядайте.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Така и така асоциацията е започнала, да довършим. Радослав Христов, заместник председател, колежката забрави да се представи – Румяна Христова, председател на Управителния съвет на Национална асоциация на зърнопроизводителите, за протокола.
Предпочитам да съм прав, да ме виждате. Колеги, нека да бъдем конструктивни, да запазим тишина. Благодаря.
Ще допълня това, което каза колежката. За първи път много браншови организации се събраха и еднакво недоволни подписаха един документ, цялостно, като сметнахме, че това е Концепцията за следващото ОСП 2015-2020 година. Руми пропусна да каже, че господин Абазов работи на принципа – събрахме се и аз реших! Господин Абазов, не може да решавате вие! Може да сте зам.министър, не се подсмихвайте, затова беше създадена тази работна група, за да си кажем мнението, становищата и как да се прилага следващата политика. Имате един голям пропуск, когато пишете определени документи – липсват ви анализи. Това, което направихте вие и написахте е без всякакъв анализ, ще ви цитирам елементарни цифрички от последните две години директни плащания. До 300 дка спрямо предходната година се увеличиха с 16 хил. бенефициентите. Интересното е, че анализът сочи, че това са стопанства, които са разделени, а не са увеличени. Не можахте да върнете софиянци на село, за съжаление. И с тая малка схема също няма да ги върнете софиянци на село, господин Абазов, това трябва да ви е ясно. Те ще останат пак тук. Оттук ще чертаят и ще получават едни пари. Няма да създадем нито брутен вътрешен продукт, нито повече произведена продукция, това мога да го гарантирам. Анализът ще го покаже 2020 година, колкото и да кимате.
Настоявам това, което е становището на работната група, в целия си вариант да влезе в концепцията на министерството или малката схема да не бъде вътре, както е прието от всички браншови организации. Благодаря.
ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Господин Зоров, заповядайте.

ДИМИТЪР ЗОРОВ, съпредседател на Национален говедовъден съюз: Уважаема госпожо председател, аз подкрепям Радослав Христов, както и колежката от биопроизводителите, заради това, че браншовите организации излязоха с една обща декларация на база взаимните компромиси и за мен буди недоумение, въпреки единомислието за понятието „активен фермер“. Ние бяхме единодушни, тогава госпожа Снежана Благоева вложи много труд, за да не стане в колабористика с регламента, там е записано, че минимум 30 % от доходите трябва да са от земеделска дейност. Ние в България предложихме 50 %. Защо? За да няма чертаещи адвокатски и т.н. кантори, както се случва в момента, особено с пасищата, пак нищо не направихме благодарение на съпротивата. Това го не виждаме в концепцията, а онзи ден в министерството, в коригираната концепция видяхме, че остават 30 % в коментар. Може би тук умишлено леко е избягнато пак, нищо не се казва, колко са процентите. Ние даже бяхме още по-напред. Казахте, че не може по регламент, искахме да бъде обвързано, че активен фермер е такъв, който има необходимото материално-техническо оборудване – техника, собствена или наета, а не – той ще коси трева, няма да реализира продукция, няма да се плащат за нея никакви данъци, а ще получава само субсидия. В този бюджет никой от вас не си е направил икономическия анализ, за да се види, че около 100 млн.миналата година са отишли като корпоративен данък от тези 1 млрд., не говорим за косвените данъци като ДДС и т.н. При заложеното разоряване, защото такова ще стане, то няма принцип примерно Мишо Тачев в други ден да си регистрира 20 фирми и да раздроби земята, както стана с първите триста декара. Никакъв ефект! Не се създават нови, а се раздробяват другите. По този начин ще паднат голяма част от земеделските стопанства под облагаемия минимум, нито ще имат корпоративен данък, нито ще имат ДДС, защото те няма да достигнат 50 хил. и ще се чуди бюджета откъде да вземем националните доплащания.
По-нататък. Също за схемата за малките производители. Ние постигнахме компромисното становище да няма. Защото не може няколко пъти едно и също стопанство да подпомагаш. Първо, имаш преразпределителното правило на 300-те декара, второ, имаш 2 % за малките производители допълнителните пари, трето, фактически да направиш така, без да отговарят на всякакви условия, само да имат 5 дка да им даваш по 1250 евро. Ами това значи, че по 500 лева на декар земя, ние ще купуваме земята ли? В края на краищата трябва да има конкурентоспособност и еднакви правила, защото ако се върнем на решението на Комисия по земеделие и закона, който беше за корпоративно и подоходно облагане земеделски производители, които са регистрирани като данъчни субекти не ползват преотстъпения данък 60:40 както е за юридически лица и ЕТ-та, защо, защото се казва, че те са ползвали веднъж правото на избор, а това е дали да бъдат ЕТ или земеделски производител. А тук какво става? Веднъж избираш, че си малък, можеш да получиш компенсаторното плащане, можеш преразпределителното, ама можеш да получиш и 1250 евро, което си избереш, няма да си капо. Е за какво говорим? Именно заради това сме „против“.
И последното нещо, което Радослав Христов не каза, някой направи ли си сметка колко ще е СЕПП, защото ние от години наред говорим, че ще се изравним с европейските ни колеги. А като унищожим един сектор „Зърнопроизводство“, ние сме животновъди, това ще се отрази косвено на всички. Виждате в момента, че цените на зърното и това е от години, са по-ниски отколкото е средната европейска, поради различни конюнктури. Нашите пристанища и пътища не могат да позволят да изнесем всичко, всеки кой каквото иска. А има големи фирми, които са големите трейдъри, определят една цена за България, това нито вие, нито ние може да променим. Собствеността на портовете и пристанищата вече няма как да се промени. Това предполага, че с падането на СЕПП земеделците няма да работят на загуба, ще търсят вдигане на цените, което ще се отрази и на животновъдството, защото една голяма част в България нямат земя, купуват, особено концентрираните фуражи. Второ, ще паднат рентите, което никой не казва и тук популистки се говореше от всички как са си купили зърнарите „бентли“-та и т.н., истината трябва да знае обществото – 85 % от земята е в дребни стопани,собственици. Това са хората по селата. И ако рентата преди 5 години беше 6-10 лева, в момента е от 35 до 80 лева. Това значи, че европейските субсидии, даже и повече по СЕПП отиват в компенсация за поддържането на жизнения стандарт на хората по селата. Това е истината и тя трябва да се казва. Някой направили си анализа, СЕПП-а като стане 15 лева, защото той ще е толкова и няма защо да се лъжем, че ще се изравняваме с европейците, никога няма да се изравним. Те имат право до 60 % с падане в годините до 2020 година да свалят националните доплащания, те имат всяка година национални доплащания, ние нямаме, защото бюджета е спукан и няма пари. Миналата година с много борба зърнарите 0,92-0,98 лв. национално доплащане при положение, че имахме право да е 20 лева, но бюджета няма. Но германци, австрийци, французи, техния бюджет може да понесе. Това ще отвори още повече ножицата на разграничението между българския земеделски производител и европейския и ние това като отговорни хора на тази маса, и извън нея, трябва да си направим тези равносметки и да се наслагат икономическите показатели. И не може в последните десет дни преди крайния срок да решаваме земеделската политика за 6 години по директните плащания. В края на краищата днес се води един страшен спор в Министерство на земеделието и отново се разпределя обвързаната помощ. Хвърля се топката да се бием помежду си – плодове, зеленчуци и животновъди, без да се съобразява никой с икономическите показатели. Не е ли редно тази помощ пропорционално да бъде разпределена горницата спрямо тази година или миналата, бюджета, а не едни да получават 100 % или 200 %, други 10 %, колко от тези браншове фактически формират от националните приходи като създадена продукция, защото млекопроизводството е 1 млрд., от които половин милиард, между 300 млн. и половин милиард изнасяме за братските европейски страни под формата на пари на данъкоплатец, повечето от магазините са такива, за да купуваме суровина отвън, че я няма. Всичко това са въпроси, които някъде трябваше да видим, нищо не видяхме! И в края на краищата ние да се караме с плодове и зеленчуци, защото последните три дни е това. Имате едни 100 млн., разберете се как да ги разпределите! Зеленчуците искат 70 млн.от тях, няма значение, че до днес са имали 38 млн., а животновъдството заедно със спекулата,че 200 млн. са в животновъдството, но държавната имунопрофилактика – тя не влиза при животновъдите, тя влиза в частно-практикуващия лекарски съюз по задължение на България с Европейския съюз за превенция здравето на животните. Вътре влизат развъдните организации.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Зоров, разбирам.

ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо председател, 18 години сме в този сектор и ни е омръзнало да ни се казва, че взимаме едни големи пари, а накрая не идва нищо. Накрая господин Абазов каза – ще е постижение, ако животновъдите на глава животно си запазят парите на нивото от последните две години. А всички очакват някакъв ръст!

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам наистина да се съсредоточим върху концепцията, защото това е документът, който утре ще бъде предложен да бъде приет и изпратен в Брюксел със схемите,които се предлагат. Наистина тези анализи, за които говорите са важни, но има време те да бъдат обсъждани и съответно с приноса на всеки един от подсекторите да се направи необходимото разпределение отново с браншовите организации. В случая, аз виждайки схемата за обвързаната подкрепа, текстът е даден прекалено общо, 15 % нищо повече. Ние ще я прилагаме и смятам, че няма абсолютно никакво разминаване за това да бъде сектор „Зеленчукопроизводство“, „Животновъдство“ и „Овощарство“. Това се предлага в концепцията, а не конкретното разпределение.
Заповядайте.

СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите: Уважаема проф.Бъчварова, уважаеми проф.Греков, първо да ви благодарим, че обръщате внимание на този въпрос, много важен и сте ни поканили.
На първо място искам да изтъкна, че 30 браншови организации, подписвайки един документ, единствената дума, с която трябва да го наречем е – голям успех. Имайте предвид, че това наистина беше много голям успех. Накрая с господин Зоров, последни подписахме, да се обединят мненията е много труден процес. Вие сте народни представители и знаете как се стига до някакво решение. За това, че е голям успех трябва да бъде уважавано. И трябва да стане основата на концепцията. В тази концепция засега имаме две неизяснени неща. Ако наистина за едното все още имаме време да го изясним, добре, ще продължим. А една от причините да не бъде изяснен въпроса с обвързаното подпомагане обвързано с производството е липсата на всякакъв анализ. А за да няма анализ проблемът е, че ние бяхме поканени на 24 юли да дискутираме тази тема. Сигурен съм, че всички останали европейски държави два месеца преди това са си свършили работата. Правилно беше да ни оставите да се разберем, ако останат някакви отворени въпроси, има политика, която провежда правителството ще изиграе ролята на арбитър и всичко щеше да бъде решено. Отново влизаме неподготвени. Добре, рамката е добре. По че има региони където максималната земя е 10 дка. И че някой, ако иска да стане фермер това са му възможностите, да започне с тази земя 5-10 дка, но всички знаем и колегите, което изтъкват е, че този човек не води счетоводство. И този човек е извън всякакви бизнес-правила. И наистина може да получи три субсидии и да станем като дотираща организация. И тогава поставихме въпроса и колегата Зоров беше прав – минимум 50 % от доходите да са от земеделска продукция. Получихме едно некоректно отношение, честно ви го казвам. А какво се изисква? В България продължава основното подпомагане да е на площ. Никой досега не включва, така както трябва, килограм. И тогава ще излезем всички на светло. До един ще излезем на светло. Сега нашия сектор 85 % е на тъмно, колегите от животновъдството също. При 85 % внос. Засега ще спра, поради регламента за изказването, но моля ви, ако трябва да се събираме отново, да се разберем с животновъдите, ако това е необходимо – да го внесем до 1 август. Защото ние не сме съгласни с животновъдите при ръст на подпомагането. Ние 6 години не сме подпомагани, поради което сме в това тежко състояние. И ако искате колеги от животновъдството, най-хубавия пример искам да ви дам, днес отидете на входа на „Кауфланд“ и на тържищата – домати внесени от Полша 0,60 лв., български домати 1,60-1,80 лв. при 0,45 лв. транспорт от Полша. Този полски производител получава само 0,15 лв. от продажбата на тези домати, другото е помощ, европейска помощ. И ние не сме конкурентоспособни не защото сме некадърни, а защотонашите основни конкуренти Македония, Гърция, Турция сега Хърватия и Полша са с подпомагане 150 до 300 евро на декар за сектор „Плодове и зеленчуци“. Но ако се повдигне въпроса за обвързаното производство, ще трябва да се изказвам отново.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Синапов.

БОЙКО СИНАПОВ, Национална асоциация на животновъдите: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, дами и господа, на последната работна среща ние българските животновъди категорично заявихме нашето мнение, подписали сме под тази декларация и накратко ще потърся отговорност от хората, които не се съгласяват с всички колеги и браншови организации, които са подписали декларацията. Господин Абазов, тогава попитах – след като ние всички браншови организации сме се подписали и не излиза това, което иска бранша значи, това е политическо решение, това което виждаме в момента. Ако е така няма смисъл да си губим отново времето. Отново ще повторя приказките си – след два месеца вие ще носите отговорност за тази концепция, политическите партии, да, обаче ние пет години отново ще бъдем в едно затруднено положение. До тук с декларацията. Вие сте политиците, вие ще носите политическата отговорност, защото 30 организации, подписвайки се, някой трябва да се съобрази с нас. Защото ние работим и знаем как трябва да се случат нещата. След като някой не иска да се съобрази с нас, значи това е ваше решение и трябва да носите отговорност. Каква отговорност носите в момента? Политическа. След два месеца ще ви я изкараме и ще ви покажем какво сте направили.
Към колегите зеленчукопроизводители. Колеги, не ни вкарвайте нас животновъдите в един сценарий, който някой се опитва да го направи и да ни скарат двата бранша. Недейте! Всички знаете какво е положението с българското животновъдство. Всички знаете и го признавате. Ние, колеги, сме ви подкрепяли през цялото време. Българските животновъди още преди Нова година говорехме, че по тази концепция трябваше да започне да се работи преди една година. Сезирахме и молихме за подкрепя всички подотрасли. Да ни подкрепите още преди една година. И сме го записали, имаме подписано споразумение. Така че, моля ви се, ние сме ви подкрепяли през цялото време, стояли сме зад вас, съгласихме се на последната работна среща вашия бюджет да се увеличи със 100 %...съгласихме се, 60 на 40, защото господин Абазов изкара 100 млн. и каза – ето, разберете се. Той е прав за себе си като зам.министър!

Реплики: Той предложи 60 на 40.

БОЙКО СИНАПОВ: Вие тръгнахте искате 50 на 50.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е тема, която е с продължение.

БОЙКО СИНАПОВ: Само ще ви напомня, че ние българските животновъди имаме подписани споразумения с правителството. Там има залегнали 11 % от 13 % за българското животновъдство и 2 % за вас. След като така разсъждавате ние ще си искаме споразумението. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Моля ви, ще продължат дискусиите по тази тема – какви проценти и какви съотношения, всеки може да има аргументи.

Българска асоциация на оранжерийните производители: В тази среща това е важното и аз мисля, че ние сме тук за това разпределение. Защото проблемите в нашия сектор си остават винаги. Ние винаги сме седели, докато ни смачка европейската схема. Сега в момента Европа трябва да помогне на тези, които умират, не на тези, които са си подписали някакви споразумения и са си купили някакви политици!

БОЙКО СИНАПОВ: Как „някакви“ споразумения! Не може да ми говориш така!

Българска асоциация на оранжерийните производители: Моля ти се, досега ви слушах!

БОЙКО СИНАПОВ: Не можеш да ми говориш така!

Българска асоциация на оранжерийните производители: Нали имаш споразумение с предишни политици, иди да ти платят!

БОЙКО СИНАПОВ: Кои предишни?

Българска асоциация на оранжерийните производители: С тези. Хвани ги да ти платят!

БОЙКО СИНАПОВ: Ами ще ми плащат!

Българска асоциация на оранжерийните производители: Говорим за европейски пари, господа! Европейски пари, от които се нуждае сектор „Плодове и зеленчуци“ и много моля останалите сектори, може да изкараме назад във времето колко пари са влезли в животновъдството. Какво е направено в животновъдство? Нула. Нищо. Какво е направено в оранжерийното производство? Може да дойдете в Петрич и да видите. Но това, което направихме инвестирахме с кредити от банките. В момента когато банката ни е фалирала никой от земеделието не е питал – какво правите? Никой не пита какво ще се случи с нашите работници. В момента ДФ „Земеделие“ раздава кредити на банките на 2 %, а земеделците получаваме от банките на 14 % лихва, плаща нашето дружество, за другите не знам. Това, което е проблема е отдавна. И ние искахме от ДФ „Земеделие“ да финансира земеделците, а не банките. Обаче това не се случва. В момента някой нареди картите, а аз мразя да играя комар на тъмно. Искам, ако нещо се падне, да е на открито. В момента някой предложи 60 : 40, аз не съм бил на тази среща и никой от нашите колеги не се е съгласил, който твърдите от нашите, че се е съгласил да стане и го посочете.

Реплика: Хайде, гледайте си часовника, стига с тия глупости!

Българска асоциация на оранжерийните производители: Как стига с тези глупости, това са глупости за вас, така ли?! Сто милиона нови да ви изсипят на вас, а ние да фалираме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля ви, прекратете.

Българска асоциация на оранжерийните производители: Вие сте постоянно при тах и лобирате и обирате всичко!

БОЙКО СИНАПОВ: Какво значи – лобираме.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, искам да говорим по концепцията, защото няма време. Второ, тази концепция трябва да бъде приета.
Аз искам да задам няколко уточняващи въпроса, защото има детайли, които експертите трябва да ни обяснят. Няколко въпроса, които поставихте, но трябва да има ясно звучене в концепцията. Как ще спрем изкуственото разделяне – никъде не го пише, каква е базата , дали за тези първи 300, как спираме раздробяване на стопанство, защото земята е еднаква, само получават повече средства заради това изкуствено разделяне. Евентуално това ще се получи при малките стопанства. Как го спираме? В Концепцията трябва да го запишем.
Малките стопанства. Искам да задам следните въпроси – така както чета общото изречение е „дребните стопанства трябва да отговарят на общите условия за получаване на директни плащания“, моля да се разшифрова. Да се каже участват ли в други схеми малките стопанства и моля да се каже тези стопанства и тези стопани трябва да имат осигуровки, здравни, пенсионни, които на година за всеки един са от 740 до 830 лева. Това нещо калкулирано ли е и колко според Министерство на земеделието ще бъдат малките земеделски стопанства при тези условия? Защото това е изключително важно. За мен разчет, при който ние не знаем колко ще се регистрират и съответно в някакъв момент недостигат, или пък са повече означава в единия случай, че се получава под осигуровките, в другия случай води до състояние, в което връщаме средства в Европейската комисия.
Зададох въпрос преди време в разговор, в европейския регламент кооперациите не са включени в таваните, в България какво правим? И в „активен фермер“ какво значи „държавни и общински органи и учреждения“? Така записано звучи много общо и след това прилагането ще ни се стори с много проблеми, „държавни и общински органи“ така е записано. Има формулировки, които имат две или три значения, а не е добре в концепцията да бъде така, защото ще създаде проблеми при нейното прилагане. И молбата и първо да се отговори на тези въпроси.
Заповядайте.

ЯВОР ГЕЧЕВ: Здравейте! Цялостно съм съгласен с концепцията, но с няколко „но“, няколко питанки. Категорично, колеги, молбата ми е да не скачате против малките стопанства, те са изключително важни. Веднага бързам да кажа „но“. Следвайки практиките, т.е. да погледнем програмата „Млад фермер“, която не може да приравни по един и същи начин декар пшеница с декар домати. Там има минимални изисквания на даденото стопанство. Аз мисля, че трябва да има допълнителни взаимовръзки за големината на стопанство, за да няма аномалии, т.е. подпомагането е за реални, устойчиви малки земеделски стопанства, т.е. схемата е добра, но според мен трябва да има допълнителни гаранции по нейното осмисляне и превенция за изкуствено разделяне, включително по отношение на референтни дати, говорили сме си с всички вас. Според мен може да се ползва механизма за първа референтна дата и след това първата година да не се взимат никакви средства, а да са по нормалната схема за директните плащания докато не се установи в крайна сметка, че си устойчиво малко стопанство и нямаш взаимосвръзка. Същият механизъм може да се приложи и по отношение на първите 300 дка, т.е. това е допълнителна гаранция, че няма да раздробяваме своеволно дадените земи. Още нещо като говорим за сива икономика. Аз си мисля, че вече е време да има законови промени, господа народни представители, по отношение на това. Всички малки земеделски производители пак да бъдат освободени от данъци, в това няма лошо, напротив, мисля, че няма да има браншова организация, която да каже нещо против това. Но нека да има отчетност, да попълват всички финансови документи, да подлежат на контрол и ако не са минали дадения референтен таван, то тогава съответно да плащат данъци в пълен размер, това значи изсветляване.
Една молба, по отношение на различните типове учреждения. Недейте правете така, че пасищните дадености примерно на определени горски стопанства или на ловни стопанства да не се подпомагат, те са точно по тази функция, така че такива изключения трябва да има според мен, но те трябва да са допълнително синхронизирани. По отношение на това колко ще отидат за животновъдство и колко за растениевъдство, това може във времето да се реши, не се карайте тук.
По отношение на други схеми. Ако се получават пари по други специфични мерки би ли следвало да се възползват от допълнителни схеми като малките стопанства. Примерно, ако се получава специфична подкрепа по отношение на тютюн трябва ли да може да се влиза в същата схема и по отношение на малките стопанства. Няколко неща и няколко предложения ви дадох, които мисля, че съм коментирал с вас. Мисля, че схемите са добри, но изискват по-големи гаранции с цел превенция на разходването на средства неправомерно и възползване от някои от различните схеми.
Вече ме е страх от добри намерения,защото някой път дяволът се крие в детайлите.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте да отговорите, госпожо Благоева.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа, аз ще се опитам да дам отговор на някои от въпросите от експертна гледна точка.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има закон, не мога да разбера защо е записано, има закон, в който е записано, че не могат да се разорават пасища, а тук е записано като нещо...оттук нататък или ще се четат законите и ще се прилага, защо е записано при условие, че има закон.

СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Да започна с „активен фермер“. По искане на асоциациите, които представиха тяхното общо становище сме предвидили и сме записали в концепцията да се въведе регистрация по националното законодателство, така както беше записано и в становището на всички земеделски производители, това означава и на малките земеделски производители. Нашето първоначално предложение беше регистрация по Наредба № 3, имаше становище, че може би в бъдеще няма да бъде Наредба № 3, ще има друг вид национална регистрация, така че ние го записахме по-общо, за да може да бъде направена по-обща нотификация, след това да не се наложи да го изменяме, т.е. има изискване за регистрация на всички земеделски производители, ще бъде въведено такова изискване, по националното законодателство, така както искат всички асоциации подписали споразумението, така че това ще се отнася и за тези, които са бенефициенти по схемата за малките.
Колко е броят на бенефициентите за малките стопанства? Нашите предварителни изчисления показват, това са предварителни данни базирани на резултатите от кампания 2013 година, последната завършена кампания. Не си спомням цифрите, но около 48 хил. от бенефициентите се очаква да имат интерес да влязат в схемата, тогава когато се прилага равно плащане и около 67 хил.допълнително земеделски производители, които могат да влязат в схемата, поради намаляването по всеобщ консенсус постигнат между всички фермерски организации, минимума за подпомагане се намалява от 1 хектар и 0,5 за трайни насаждения, 0,5 за всички видове площи и от това според данни на „Агростатистика“ между 1 хектар и 0,5 хектара има 67 хил.бенефициенти, естествено едва ли всички ще кандидатстват за директни плащания, но това са цифрите, на които може да стъпим.
Схемата за малките замества плащанията на всички директни плащания по всички останали схеми извън схемата за малките, с изключение на преходната национална помощ, т.е. ако земеделския производител първоначално подава заявление, след това решава, че ще влезе в схемата за малките и заяви това пред Разплащателната агенция той ще получи единствено и само подпомагане, няма да участва в другите. схеми, освен преходната национална помощ.
Изкуственото разделяне. Регламентът създава общ текст, който казва, че държавите-членки трябва да осъществяват контрол за изкуствено създаване на условия за подпомагане по схемите. Това е въпрос на национално законодателство, което ще бъде обсъдено на широка основа, елемент между другото, но все пак създаването на ограничение за изкуственото разделяне е въвеждане на регистрация като земеделски производител и регистрация по Закона за подпомагане на земеделските производители. При всички положения ще трябва да се обсъжда с Разплащателната агенция точно какви механизми могат да бъдат въведени и да се използва цялата информация налична в Интегрираната система за администриране и контрол на Разплащателната агенция, за да може да се прави сравнение на заявените площи на бенефициентите между отделните години, т.е. да се използва наличната информация, за да може да се осъществи реален контрол.
По отношение на кооперациите таваните се прилагат и намаленията на плащанията така, както по отношение по отношение на всички останали лица.
„Държавни и общински органи и учреждения“ произтича от становището, което ни е подадено от 30 земеделски производители, там е написано „министерства и общини“, а ние се придържахме към терминологията използвана от законодателството, а именно „държавни и общински органи и учреждения“.
Тъй като беше споменато и за едната трета и едната втора земеделска дейност – беше поставено подобно изискване от земеделските производители да се осъществи контрол за приход от земеделска дейност, ние го включихме в концепцията като сложихме текст, който казва – ще отразим най-високия процент, който разрешава регламента, тъй като има съмнения относно съдържанието на регламента в работната група, отправихме запитване до Европейската комисия и имаме писмен отговор, в който комисията казва, че законодателния текст не предвижда възможността държавите-членки да определят по-високо ниво от една трета. Мисля, че от гледна точка на законодателството този въпрос е изчистен, но се съобразяваме с искането на производителите да се вземе най-високия разрешен от законодателството процент.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ, заместник-председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите: Уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, в цялата концепция както и в работата по ПРСР преди това, и в тази по директните плащания за съжаление аз като гражданин, а и като представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите не виждам опорите, върху които ще се крепи българското земеделие в бъдеще, а те би трябвало да бъдат конкурентоспособност, светла икономика, плащане на данъци, просперитет, производство на достатъчно продукция, която да се реализира и да носи достатъчно брутен продукт за държавата и ползи за всички, които участват в производството, реализацията, преработката, експорта на този продукт. Не виждам философията в така предложената концепция. Няма индикативни цели, които ще се постигнат, да не говорим за обвързаната подкрепа, не искам да навлизам, защото е счекотлива темата, но няма цел. Има някакви пари, на някакво животно или на някакъв декар. Оттам нататък дали ще има продукция, дали ще има „субсидарки“ както им казвахме досега, никой не се пита, ще има, така са заложени, че ще има „субсидарки“. Ставаше думи за крави, но и за други неща.
Самата госпожа Благоева е експерт, който ценим, в момента спомена за почти 200 хил. нарастване на бенефициентите, доколкото мога да правя аритметика, плюс това което съществува, 116 хил. са в момента, вие говорите за нови 70 хил., стават 186 хил., кой гарантира, че няма да бъдат още 186 хил. Някой да се подпише на тази маса днес, че няма да станат! Аз се подписвам, че ще станат от порядъка на 200-300 хил. Кой ще го администрира този процес, някой нагърбва ли се? Невъзможно е.
Дори в становището, което изразихме и с което вие, господа политици, не искате да се съобразите, но ние след два месеца ще се съобразим и ще ви покажем какво е трябвало да гласувате! Няма да обръщаме нещата политически. Това становище се постигна с огромен компромис отвсякъде! Някои организации го подписаха с „особено мнение“, защото е такава структурата на техните членове, както имаше организации с „особено мнение“, една-две, по малките стопанства, така и ние подписахме като Асоциация на зърнопроизводителите с особено мнение тавана на плащанията. И в момента ние имаме огромни проблеми вътре между нас си за това, че сме склонни да правим компромиси в името на бъдещето на българското земеделие, в името на бъдещето на тези неправителствени организации и на самата България. Компромис беше дори и намаляване на прага от 1 на половин хектар. Самите институции на ДФ „Земеделие“ бяха против, защото те не се наемаха с гаранции, че ще могат да се справят административно.
По референтни дати – те са много пожелателни, уважаеми дами и господа, както и в момента продължават да съществуват едни референтни дати и квоти особено по националното подпомагане, които изкривяват тотално схемите за подпомагане, говорим за говеда, говорим за тютюн.
И по отношение на този дълбок дебат по отношение разпределение на средствата по директните плащания. Това вече не е становище на 30-те организации, а на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която от две години говори, че най-добре е да се прехвърлят средства от втори към първи стълб, защото втори стълб е доказано, че не се усвояват парите, доказано е, че има корупционни практики, доказано е, че търпим редовно санкции от Европа. Първи стълб се усвоява максимално и ако беше послушан нашия глас абсолютно всички уязвими и други сектори щяха да имат с 25 % повече ставка. Така че ние заявяваме на висок глас, и тук всички колеги го заявиха, ако ще се съобразявате с мнението на неправителствения сектор реално, а не проформа, моля ви изключете схемата за дребните стопанства не заради това, че сме против дребните стопанства, а заради това, че тя ще обърне тотално производителността на българското земеделие и завоюваните позиции, няма да доведе до нищо ново. Или както е казал народа – ще изпуснем питомното и ще гоним дивото. Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.

НИКОЛАЙ КРЪСТАНОВ, Национална овцевъдна асоциация: Земеделски производител съм, около 1000 овце отглеждам и 20 хил.дка земя обработвам, така че съм потърпевш и от двете страни, мисля, че реално гледам на нещата. Мисля, че на нас не ни е нужна концепция за 2015-2020 година, на нас ни е нужна концепция за 1 август 2014 година. Градушки, бури, наводнения – ние правим концепция за 2020 година! Ние 2015, нова година не се знае кои ще срещаме. Ние говорим за концепция 2020 година! Смели българи! Сърбите, дето ги наводниха са по-трезви от нас, нищо, че не са в Евросъюза. Но щом ще говорим за концепция 2020, да говорим.
Никъде в концепцията не се говори дали се запазват 30 лв. единно плащане на площ, ...чакайте, аз питам, 29,94 лв. национални доплащания дали се запазват 2020, като ние си мечтаехме, когато започнахме с 5 евро европейска субсидия, искам да бъда кратък, ама няма да мога, 15 евро взимаме сега заедно с националните доплащания, 2020 година, госпожо Бъчварова, аз се питам дали ще взимаме пак 30 лева или 25 лева, като 2014 година казваха всички, че ще се изравним със стара Европа, със субсидиите на западноевропейските страни, 2020 не знам с кой ще се изравним! До 150 евро се говори, че получават чрез пасища, ливади на глава получават френските фермери на овца. Ние 20 евро дали ще ги запазим? В тази концепция да се кажат цифри, 2020 година аз тогава ще съм на 60 години, дали ще я посрещна с 30 лева или с 60 лева, или ще сме вече в еврозоната. Такава концепция разбирам аз като нефалшива. Всичко друго е пожелание и да вземем позиция пред Европа след два дни, защото това ни е срока.
Всичко, за което се караме със зеленчукопроизводителите, моля да бъде компенсирано с национални доплащания, ако има държава след 1 август. Ако има държава след 1 август всички скандали между зеленчукопроизводители, животновъди да бъдат отрегулирани с национални доплащания, като мосюСаркози, той казва – не се интересувайте, аз моите фермери ще ги оправя. И изтеглете субсидиите, това е септември-октомври и по единно плащане на площ, защото нещата са зле, дано 2015 година пак се съберем на такова заседание. Благодаря за вниманието.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви. Имаме още около 10 минути, няколко изказвания, кратки, за да могат и колегите народни представители да вземат отношение, ако желаят. Заповядайте.

ТАНЯ ДЪБНИШКА, експерт към Асоциация на земеделските производители в България: Днес сме внесли нашата официална позиция по отношение на концепцията, тъй като при стартирането на самите срещи на работната група ние обяснихме, че след като имаме дискутирани всички схеми, коментирани отделно като пъзел и след това като сглобен пъзел, ние ще дадем обща позиция по отношение на концепцията. Искам да благодаря, че февруари на нашето предложение да има такава работна група беше обърнато внимание и вие я сформирахте, господин Греков, но отчитаме факта, че работата на тази работна група закъсня. Първото ни заседание беше в началото на юни месец и някои от важните теми, които са най-счекотливи и ние настоявахме да са ясни още в началото, за да знаем в двата джоба какви средства има и как да се разпределят, да имаме идеи, за съжаление бяха оставени на по-заден план и съответно се стигна до ексцесии последните две седмици между секторите. Това също възпрепятства възможността да обсъдим добри идеи, които работят на европейско ниво, примерно при обвързаната подкрепа, когато и господин Гечев се присъедини тогава към обсъждането дали схемата за обвързаната подкрепа в Стълб едно да я обвържем със земеделските производители също да са в групи, каквато е философията и Програма за развитие на селските райони, но за съжаление в детайл едно такова предложение няма как да бъде обсъдено и анализирано от 25 юли до 31 юли. Та много такива добри практики, които работят на европейско ниво ние не успяхме да ги анализираме и да видим имат ли те място и какво е то в страната.
И чисто конструктивно, по отношение на отделните схеми по концепцията. Подкрепяме схема за единно плащане на площ до 2020 година, съответно и прага, който се сваля на 0,5 хектара. По отношение на преразпределителното плащане и намаленията на плащанията Асоциация на земеделските производители винаги е била последователна в своята защита. Още февруари месец, когато се взимаше решение за прилагане на преразпределителните плащания ние излязохме с позиция, че подкрепяме преразпределителното плащане в случай, че не бъде въведен таван на намаленията на големите бенефициенти. Защитаваме същата теза, тъй като към настоящия момент няма нито една организация или анализ на министерството, който да сочи какъв е ефекта от прилагането на таван над 300 хил.евро. Цитатът и аргумента, че това би засегнало много малка част от сектора не го приемаме, тъй като дори това да е много малка част от сектора, които ще бъдат засегнати вие сами знаете, че това са структури, които са икономически стабилни, те имат голям дял в целия сектор и като работодатели, и като положително търговско салдо, всички много добре познавате дейността на тези земеделци. Още повече, че ние очакваме именно от тях да диверсифицират производството, да развият някаква друга дейност – производство или преработка, така че въвеждането на таван над 300 хил.евро, според нас, ще има негативен ефект към тези развити земеделски производители, още повече, че те продължават да се съревновават на единен конкурентен пазар с европейските производители. Така че какъв е ефекта за страната ни – това не го виждаме като позитив и за всички останали като сектори, тъй като това отива в Програма за развитие на селските райони. Ние подкрепяме първият вариант, който предложихте в концепцията си, прогресивно намаление на плащанията, 5 % между 150 хил. и 300 хил.евро и 10 % на плащанията над 300 хил.евро, като веднага когато излезе това предложение, ние заявихме позиция, че защитаваме тезата тези средства, които се генерират от това намаление да бъдат пренасочени към инвестиционните мерки на Програма за развитие на селските райони където знаем, че бюджета е съществено намален за следващия програмен период. Що се касае до преразпределителното плащане още февруари месец коментирахме, че ние имаме опасения по отношение на вредните ефекти, които биха настъпили и когато коментирахме с господин Абазов, когато той отчете 16 хил. новопоявили се, 13 300 от тях незаявили точно до 300 дка, нашия въпрос беше – към момента ние отчитаме какво се е случило, такъв контролен механизъм предвиждаме и за вбъдеще, тъй като явно решаваме, че тази схема я пренасяме и в 2015 година и дали тези хора, които е установено, че заявяват точно до 300 дка те ще си получат субсидията, или ще бъдат санкционирани, или по какъв начин ще бъдат проверени в момента. Това са въпроси, които остават.
По отношение на зеленото директно плащане може би от около два месеца нашата асоциация настоява за детайли по отношение прилагане изискванията, на които трябва да отговарят земеделските производители, като настояването ни беше това да се случи в срок преди 31 юли, тъй като вие знаете, че в този период те подават декларации по чл.69 и заявления по чл.70, за да знаят какво да заявят, какво да декларират, кое от това ЕНП, как го администрира самата администрация, за да може като се заяви 2015 година март месец то да е допустимо.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря. Да дадем последна възможност, ако някой желае да каже нещо.

ПАНАЙОТ ТОДОРОВ, Национален говедовъден съюз: Само да допълня господин Кръстанов по отношение на сумата на плащанията. Ясно е, че изравняването с европейците е мираж за всички български земеделци без оглед на това кой в кой сектор е. Искам да ви кажа, че изпращаме едно правителство за пореден път, 2020 година някои пак ще бъдем тук, някои няма да бъдем, и относно малката схема искам да ви питам, господин Абазов, не ви ли стига 130 млн.национални средства за тютюнопроизводството, че искате да вземете и още с тези 1250 евро? Защото нека си го кажем направо за кого е тази малка схема. Сто и тридесет милиона отделихме за тютюна при положение, че бяха договорени преди две години 73 млн., никой нищо не каза! Тридесет милиона взехте от зърнопроизводството, така ли е, господин Греков? Няма ни в нотификацията, 0,94 лв. ги няма!

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви.

ПАНАЙОТ ТОДОРОВ: Да, ама темата е важна. Ще се изкажа, ако трябва ще удължим малко заседанието, концепцията е важно нещо.

СПАС ПАНЧЕВ: В 15 часа имаме заседание в Парламента.

ПАНАЙОТ ТОДОРОВ: Разбирам.

Реплики: Ще ви изчакат!

ПАНАЙОТ ТОДОРОВ: Това ли е концепцията - да подпомагаме хора, които са прекалено подпомогнати в момента и получават по 1000 лева на декар, това ли е концепцията да подпомагаме умрели крали и умрели декари тютюн от 2009? Това ли е концепцията? Благодаря.

Реплика: Парите, които са за тютюн ги дайте за отрасъл „Плодове и зеленчуци“, хората, които работят тютюн нека да гледат плодове и зеленчуци, иначе постоянно ще гласуват за ДПС, разберете го това нещо!

СПАС ПАНЧЕВ: Не обръщайте срещата ни в политически разговор!
Последно изказване в рамките на две минути.

ХРИСТО ДАКОВ, Национална асоциация на животновъдите: Първото нещо, което трябва да ви кажа от името на моите колеги е, че тази концепция е тотално закъсняла и тук се говори за преразпределение на някакви средства, но тук икономика няма. Няма икономика, 1992 година Клинтън е казал „Икономиката, глупако!“, тук икономика няма, тук няма заложени никакви лостове, с които може да се правят производства и тези производства да бъдат в полза на държавата, а не просто да се дадат някакви пари на някой, защото огромна част от тези хора, особено малките и някои от средните, те са в сивия сектор, а вие тук никъде нищо не залагате. Грешката,основната грешка на Министерство на земеделието е това, че ние от няколко години алармираме и искаме да се направи анализ на програмата 2007-2013 година и да се видят точно в Стълб две къде са пропуските, защото там имаше мерки, които не служеха на земеделието. Мярка 112, мярка 142 – къде отидоха парите от там, колко млади фермери има и къде са те сега?

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви.

ХРИСТО ДАКОВ: И завършвам с това, че основа на концепцията трябва да бъде развитието на производството, защото 2020 година най-вероятно ще са по-малко отколкото са тук сега.

СПАС ПАНЧЕВ: Заповядайте, колега.

ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря, господин Панчев. Уважаема госпожо председател, господин министър, гости, колеги от бранша, наистина един безкрайно закъснял дебат, говоря на парламентарно ниво, тук в Комисията по земеделие и храни. Смея да твърдя, че в над 90 % от заседанията сме участвали и винаги , когато е имало въпроси сме били за нормалните неща и разумните „за“, за тези които според нас, Политическа партия ГЕРБ не са в полза на бранша сме били „против“, но утре сряда е срока, в 10 часа е заседанието на Министерски съвет, този регламент трябва да се приеме, за да се спасят поне доплащанията към бранша. Колкото и да сме „против“, ние от Политическа партия ГЕРБ още от есента на миналата година изказахме нашето становище. Този регламент утре трябва да се приеме, аз съжалявам, че тук в Комисията по земеделие и храни този дебат се случва днес, вторник, 20 минути преди заседанието на Парламента, на което ще се гледа актуализацията на бюджета на държавата и на Здравната каса, а ние в момента водим дебат с браншовите организации, които вместо да излязат оттук с едно удовлетворение от работата на комисията, това което виждам е – животновъди, зеленчукопроизводители, зърнопроизводители – хората ще излязат скарани. И след 6 дни няма да има към кого да се обърнат, колеги, ще търсят отговорност, но няма от кого, защото следва служебно правителство и то не носи отговорност за тази концепция, която както някои се изказаха е направена с предложение от бранша, от организациите, но след това някой друг е решил и този който е решил трябва да поеме отговорност. И този път ние от Политическа партия ГЕРБ няма да носим отговорност за концепцията, която е направена на едно бюро от няколко човека.
Но пак повтарям, трябва да се приеме утре от Министерски съвет, има и хубави неща в концепцията, няма данни, няма анализ какво ще постигне тя, няма и анализ, който искате , от 2007 до 2013 година, ако го има господин Гечев, ще се радвам да го представите дори и пред медиите, защото е ясно, че това е последното заседание на парламентарната Комисия по земеделие.
Колеги, не се карайте, един апел към всички вас от бранша, не изостряйте отношенията по между си! Ясно е, че трябва да се продължи да се работи, но трябва да се работи в работните групи и там където ще могат хората да ги чуят, там където ръководителите ще чуят бранша и ще вземат под внимание вашите искания и вашите виждания за развитието на държавата. Както каза колегата ние нямаме виждане за 1 август 2014, а говорим за 2015-2020 година! Апелирам и ви умолявам, не се карайте и не изостряйте отношенията по между си! Това нещо трябва да се приеме утре на Министерски съвет. Ние ще продължим да изразяваме нашата позиция. Само две неща ще кажа, вътре няма данни за младите и малките фермери, няма виждане за необлагодетелстваните райони. Въпросът беше поставен и в Националното сдружение на общините в Република България. Няма данни как ще бъдат разпределени между секторите средствата. Хубаво е, да 2015 година – 75 %, 2020 година слизаме на 50 %, няма лошо! Това, което казаха колегите от Министерство на земеделието, министър Греков, няма да има прехвърляне между стълбовете. Извинявайте, ние няма да го гласуваме, ние сме Парламент, ще го гласува Министерски съвет, правителство, което е в оставка. За съжаление този дебат се провежда 12 часа преди заседанието на Министерски съвет в Комисията по земеделие, така че колеги, не се карайте по между си, търсете отговорност от този, който го писа на бюрото и на коляно.

Реплика: Хора, не може да ви търпим! Ние работниците не може да търпим политиците, разберете го! Не може да ми обяснява, че ми дава субсидия, а в същото време ми слага акциз, взима ми 1 млн. от акциз, а ми дава 15 хил.лева! Аз де факто нямам субсидии, а ти ми казваш – не се карайте! Как да не се караме! Ние отиваме при министъра и му казваме , че имаме проблем с акциза да ни го махне. Той казва – да, ще го махна. След пет дни ми слага 300 % акциз!

СПАС ПАНЧЕВ: Наистина нямаме време да продължим този разговор. Благодаря ви за активното участие.

Реплика: Предлагам на всички да свалим отговорността от вас за това приемете нашето становище, ние да си носим отговорността.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Наимов.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието на Комисията по земеделие, самият факт, че днес тази зала е пълна е красноречив, че наистина обсъждаме един документ, който е много важен за развитие на сектор „Земеделие“ като цяло до 2020 година. Голяма част от изказващите се досега призоваха да не се политизират, но като че ли всички го направиха, с оглед на това, че само след два месеца предстоят избори за нов Парламент и всички се изкушиха да политизират дебата.
Няма да се съглася с констатациите, които се направиха от някои от изказващите се, с това българските земеделски производители да бъдат разделяни на партиен принцип, първо, независимо от това дали са тютюнопроизводители, зърнопроизводители, животновъди, зеленчукопроизводители и т.н., защото концепцията са намерили място всички сектори и е търсен баланс между отделните сектори, и самият факт че голяма част от представителите на браншовите организации в сектора и днес, на това заседание имат противоречия, на мен ми дава основание да смятам, че тази концепция е добра, като в нея са включени интересите на всички земеделски производители. Някой ще ми каже ли какво лошо има в това по-голяма част от българските земеделски производители да получават от тези европейски средства? Това ли е правилното 6 % от земеделските производители да получават 90% от европейските субсидии, това ли е правилното, това ли е справедливото? А сега даваме възможност на отделни сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство да получат своя шанс за развитие. Аз напълно подкрепям това, което е предложено. Естествено една концепция не може да даде отговори на всички въпроси по конкретните схеми, така че министерството си е свършило работата и това е в интерес на всички български земеделски производители. Благодаря.

Асоциация на картофопроизводителите: Искам да попитам колегата, браво, значи как видяхме във всички планински и полупланински райони проблема при тютюнджиите, които са 50 %, а останалите хора, които живеят от картофи не се видя проблем и не се направи нищо? И в последният момент именно в тези природно ограничени райони, за които вие твърдите, че мислите успяхме с клизма да вкараме картофите и при орязването и разпределението на така поставения бюджет отново няма да има нищо за нас. Това означава, че 50 % от моето село, които гледаме картофи в Гоцеделчевско ще започнем да гледаме тютюн. Това е изхода, който виждаме ние.

ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря за въпроса, много е резонен, но ако всички четем внимателно точно за тези райони, независимо дали гледат тютюн, дали гледат картофи тези малки стопанства са точно там. Затова в самото начало на моето изказване започнах оттам – да не разделяме земеделските производители на едни или други! За нас всички те са земеделски производители и всички имат шанс, и трябва да имат шанс да получат това подпомагане. Така че отговорът на вашия въпрос се крие в тази концепция. Защото аз също от Родопите и тютюна, и картофите – най-много да го отгледаш на 10 дка, повече нямаш никакъв шанс, така че тази концепция дава отговор на вашите въпроси. Благодаря.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Относно отговорностите, тъй като е малко по-общо по концепцията, всеки казва колко е отговорен, колко е добър, тъй като политическата отговорност е най-голямата безотговорност в България, затова настояваме да приемете нашето становище, нашата концепция, ние да си носи отговорността, защото ние ще останем, а вас утре няма да ви има! Благодаря.

ПРЕДС.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли малко тишина! Все пак зададох въпроси, нито съм се изказвала, нито съм правила изявления, слушахме ви много внимателно, разбрахме проблемите и смея да твърдя, оценяваме ги, а също така и рисковете се оценяват. Има рискове и концепцията е документът, който трябва да бъде внесен утре, всички знаете. Деветдесет и девет процента от тезите в концепцията са приемливи за вас. Това също е нещо, което е постигнато благодарение на работата на министерството с браншовите организации. Това, на което искаме да обърнем внимание и държа да го кажа е, че схемата за малките стопанства създава повече проблеми, много въпроси, а няма отговори. Малките стопанства в тази концепция никой не каза, че те все пак са включени, защото от 5 дка нагоре се подпомагат, това е нещо ново. Лично аз смятам, че броя който ще бъде включен в подпомагане е неясен и министерството няма ясна представа колко ще се увеличат тези стопанства, тяхното администриране, а 2015 година идва. Това е въпрос, на който не получихме отговор. От 40 до 68, а може и 98 ...това е тема, която за мен е неясна и крие рискове!
И другото нещо, изкуственото разделяне – ако не се запише императивно, ама оттук нататък щяло да се работи с Министерство на финансите – не го приемам. Тук императивно трябва да се каже – изкуственото разделяне е нещо, което ние не трябва да допускаме, защото раздробяването на земеделските стопанства е огромен риск за неговата конкурентоспособност и ефективност. Затова нашата препоръка е тези въпроси да бъдат поставени отново, има още време до края на деня, и да се вземат решенията.
Приемате ли да продължите разговорите, с аргументи и т.н., но за мен малката схема е нещо, което крие рискове. Казвам го категорично като човек, който се занимава с аграрна икономика.

Благодаря на всички участници в днешното заседание, надявам се да се променят нещата!

/Заседанието беше закрито в 14,50 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПРОФ.СВЕТЛА БЪЧВАРОВА



69 706 знака