Д О К Л А Д
за първо гласуване
вх. № 353-08-2 от 05.07.2013 г.

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.

---

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 юли 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.

На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова, Светлана Дянкова и Лазар Лазаров – заместник министри на труда и социалната политика; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; Людмила Елкова – заместник-министър на финансите; Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите; Величка Микова – Конфедерация на независимите синдикати в България; Олег Чулев – КТ”Подкрепа”; Йорданка Велинова – Българска стопанска камара; Васил Тодоров – Българска търговско-промишлена палата; Ивелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал в България; Румяна Георгиева – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

Законопроектът бе представен от Георги Гьоков – заместник-председател на комисията.

С предложения законопроект се повишава степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. Подобрява се целенасочеността на средствата от фонда, особено в периоди на икономическа криза и се намаляват възможностите да се прехвърлят тези лица от системата на социалното осигуряване в тази на социалното подпомагане.
Законопроектът цели да гарантират социалните права на работниците и служителите при специфични случаи на несъстоятелност, при които е налице значително забавяне на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и забавяне изплащането на дължимите обезщетения при неплатежоспособност на работодателя.

Предлагат се следните комплексни мерки за постигане на набелязаните цели:
 увеличаване на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността - от 6 месеца на 12 месеца, за да могат работниците и служителите да се ползват от предвидените права по този закон;
 увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца.

Предложените изменения не противоречат на международноправните изисквания.

Финансовите измерения на предложените мерки са твърде скромни и са във възможностите на бюджета на Фонда за тази и за следващите години.

Със заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване като се увеличава максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1 200 лв. Предлага се законът да влезе в сила от 1 октомври 2013 г.

В хода на дискусията народните представители коментираха, че Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите е създаден не за да поддържа фискалния резерв, а за да гарантира права. Подкрепено беше искането за създаване на работна група, която да направи предложения за промени, подкрепени от социалните партньори.

Народните представители бяха запознати със становищата на институциите и социалните партньори.

Министерство на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, защото той е в интерес на работниците и служителите и цели да се гарантират в по-голяма степен техните социални права при несъстоятелност на работодателя. Финансовата стабилност на фонда няма да бъде нарушена, защото всяка година в него постъпленията от лихви от държавни ценни книжа са около 10-11 млн.лв.

Министерство на финансите счита, че предложената промяна би довела до значително разширяване на достъпа до ресурса на фонда, до риск от увеличаване финансовите злоупотреби от страна на некоректни работодатели и наети лица по отношение на средствата, които могат да се използват от фонда, както и до демотивация на работниците и служителите за обратно включване на пазара на труда.
За голяма част от предлаганите в законопроекта промени е необходима и преценка на ангажиментите на страната като държава-членка на ЕС.

Съгласно становището на Националния осигурителен институт предвижданото увеличение на максималния размер на гарантираните вземания ще доведе до допълнителни разходи по бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Увеличението за 2013 г. би било с 0,5 млн.лв. повече в сравнение с утвърдената план-сметка и разходите биха се повишили почти двойно за 2014 г.
Като се има предвид целта на Директива 2008/94/ЕО за минимално ниво на защита на всички работници и служители в случай на неплатежоспособност на работодателя следва да се направи преценка дали увеличението на периода, за който се изплащат гарантирани вземания, не би довело до отрицателни последици в посока злоупотреба с права и умишлено поведение, изразяващо се в неплащане на заплати през продължителен период от време, като последица от очаквано плащане от фонда за по-дълъг от сегашния период.

Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя законопроекта и счита, че той кореспондира с намеренията на КНСБ за създаване на по-добра гаранция за реализиране правото на работниците и служителите на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Това би било възможно, ако се удължи периода, за който фонда предоставя заместваща вземанията престация.
Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент за закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател указва, че този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ трудовото възнаграждение за последните три месеца. Когато обективно се налага държавите-членки могат самостоятелно да решат и да определят с националното си законодателство, периодът на гаранцията на вземанията от гарантиращата институция да бъде по-голям от минималния, посочен в директивата, както и референтния период, за който се прилага гаранцията , да бъде по-голям от 6 месеца.
КНСБ предлага промяна в чл.4, ал.1, т. 2 на закона в посока разширяване обхвата на правоимащите, като в тях се включат и тези, които са в забава на получаване на възнаграждението в резултат на финансовата криза.
КНСБ настоява от 2014 г. да се възобнови набирането на вноски от работодатели във фонд „Гарантирани вземания на работници и служители”.

Конфедерация на труда „Подкрепа” подкрепя внесения законопроект, но има възражения по отношение на факта, че законопроектът не е разглеждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както изисква Кодекса на труда, и с това се нарушава тристранния диалог.
Международните стандарти задават изискуемия минимум, под който националните законодателства не могат да паднат. Защитата на работниците и служителите може да бъде разширена над този минимум по преценка на националния законодател. В тази връзка предлаганите промени не противоречат на международноправните изисквания и в същото време отразяват съществуващи практически проблеми с изплащането на трудовите възнаграждения в хипотеза на несъстоятелност на работодателите. Социално оправдани са измененията, които разширяват правота на гарантирани вземания на работниците и служителите от 3 на 6 начислени, но неизплатени възнаграждения и парични обезщетения през последните дванадесет (вместо 6 по сега действащия закон) месеца.
КТ”Подкрепа” не подкрепя частта от законопроекта, касаеща чл.4, ал.2 на действащия към момента закон, според която лицата могат да се ползват от права по този закон при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 (вместо 6) месеца преди началната дата на неплатежоспособността. Правото на възнаграждението за положен труд и на парични обезщетения за това, както и гарантирането им не би трябвало да се обвързва с периода, в който работодателят е осъществявал своята дейност.

Асоциацията на индустриалния капитал в България счита за правилни предлаганите промени, касаещи увеличаването на периода, през който работодателят е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността от 6 на 12 месеца и увеличаването на максималния размер на гарантираните вземания от 1000 на 1200 лв.
Не се подкрепя предложението за увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. Шест месеца е твърде дълъг период, като се има предвид, че в Кодекса на труда е предвидена законова възможност на работника и служителя да прекрати трудовия си договор без предизвестие, в случай, че работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. В този случай работникът или служителят има право да търси дължимото си възнаграждение по исков ред.
В случай, че бъде прието увеличението на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 месечни възнаграждения се предлага петия и шестия месец на бъдат получавани възнаграждения в размер на минималната работна заплата към момента на изплащането им.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепя направеното предложение правата по този закон да могат да се ползват при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12, а не 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността.
КРИБ не подкрепя направените предложения за увеличаване размера на гарантираните вземания, свързани с неизплатените, но начислени заплати и парични обезщетения. Подобно увеличение на размера на вземанията ще засили интереса към фонда преди всичко от некоректни работодатели и ще създаде предпоставки за злоупотреби със средства от фонда, както и възможности за източване на фонда чрез контролирани, умишлени фалити, без да са правени вноски.

Българска стопанска камара подкрепя законопроекта като отбелязва, че увеличаването на размера на гарантираните вземания и срока на покритие може да увеличи риска на неправомерно отношение към работниците и служителите и увеличаване размера на неизплатени дължими възнаграждения и обезщетения.
По редакцията на чл.22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 се предлага пред думите „последните 6 начислени, но неизплатени трудови възнаграждения” да се добави израза „не повече от”, като по този начин се синхронизира изискването за наличието на не по-малко от 3 месеца действително правоотношение с работодателя.



След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „За” , без „Против” „Въздържал се” ,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-31, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА