Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
19/09/2013
Д О К Л А Д
Вх. № 353-08-18 от 20.09.2013 г.
по проект на решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет на 16.08.2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2013 г., разгледа и обсъди проект на решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет на 16.08.2013 г.
Докладът бе представен от г-жа Яничка Труева, директор на дирекция „Политики за младежта” в Министерство на младежта и спорта, която подчерта, че той е изготвен на основание на чл. 5 от Закона за младежта. Структурата му е съобразена с приоритетите на Националната стратегия за младежта (2010-2020) и съдържа два раздела, засягащи:
Демографските процеси в България през отчетния период и основните тенденции в тяхното изменение;
Приоритетни области.
Информацията в доклада е базирана на индикатори, в съответствие с международните и европейски стандарти за работа с младежи, за идентифициране и анализ на състоянието на младежта, предприетите мерки и дейности от страна на институциите и общините в страната, както и на данни от три национални социологически проучвания, осъществени през 2010-2011 г. сред младежи на възраст 15-35 г., данни на Националния статистически институт и информация от държавни институции, отговорни за различни секторни политики.
Докладът очертава както позитивни, така и негативни тенденции в девет основни области, структурирани в девет приоритета, които обхващат 21 индикатора, определящи развитието на младите хора като активни граждани на България, Европа и света и съдържа информация за дейностите за изпълнение на 99 мерки от Националната стратегия за младежта.
Анализът на демографския и социалния статус на населението, по данни на НСИ, очертава няколко проблема: задържащо се високо ниво на смъртност; ниска раждаемост в резултат на изменения във възрастовата структура на родилните контингенти; по-ниска продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни; отрицателно външно-миграционно салдо.
Най-обезпокояващ е показателят коефициент на демографско заместване, което е съотношението между броя на населението на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) към излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). Докато през 2001 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 души влизащи в трудоспособна възраст, то това съотношение застрашително се влошава през последните години, като през 2010 г. влизащите вече са 74 души, а през 2012 г. те са само 64, което показва застрашителна стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.
В обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада материята от Приоритет I „Създаване на благоприятна, насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация на младите хора в България”, Приоритет IV „Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение” и Приоритет VII „Развитие на младите хора в малките населени места и селските райони”.
От анализа на състоянието на пазара на труда и отражението на икономическата криза върху заетостта на младежите в Приоритет I, индикатор „Заетост при младите хора” е видно, че докато коефициентът на заетост при младите хора на възраст между 15 и 24 г. през 2009 г. е бил 24.8 на сто, то през 2010 г. той намалява на 22.2 на сто и достига 21.9 на сто през 2012 г. Най-висок е коефициентът на заетост на младежите с висше образование - през 2010 г. е 70.1 на сто, като през 2011 г. намалява на 68.8 на сто и бележи леко покачване през 2012 г. до 69.1 на сто. Най-нисък е коефициентът на заетост на младежите с начално и по-ниско образование, който през 2012 г. е 8.4 на сто.
Ниският процент на заетост сред младите хора на възраст 15-24 г. е резултат най-вече от ниската им икономическа активност. Най-голям е спадът при активността на пазара на труда на младите хора в най-активната трудоспособна възраст 25-39 години, като в рамките на тригодишния отчетен период тя е 3.07 %.
Докладът описва предприетите мерки, сред които Националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012 – 2013 г. и Инициативата „Възможности за младежта” на Европейската комисия, по която до края на 2012 г. е създадена заетост на 7 530 младежи.
Приоритет I, индикатор „Безработица сред младите хора” сочи, че през 2012 г. безработицата при младите хора е 20.8 на сто, при икономическа активност 42.1 на сто. По данни на Националния статистически институт през 2012 г. безработните младежи на възраст 15-29 г. са 128 500 души, което е с 10 000 увеличение спрямо предходната година. Най-голяма е безработицата на младежите на възраст до 29 г., които живеят в селата и малките градове.
По данни на Евростат за групата 15-24 г. за 2012 г. равнището на младежката безработица е 28.1 на сто спрямо 22.8 на сто средно равнище за Европейския съюз (27).
За решаване на тези проблеми предприетите мерки са били основно насочени към провеждане на активна политика за насърчаване на заетостта, финансирана от Държавния бюджет и Европейския социален фонд.
В Приоритет I, индикатор „Самонаемане и предприемачество” се анализира ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България, което се дължи на липсата на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес.
Приоритет VII „Развитие на младите хора в малките населени места и селските райони” сочи съществена разлика в състоянието на заетостта и безработицата сред младите хора в селските райони в сравнение с тези от градовете. Коефициентът на заетост на младежите в селата за 2012 г. е 33.6 на сто спрямо този на младежите в градовете – 38.8 на сто. Безработицата сред младите хора в селата по данни на НСИ през 2012 г. е 26.2 на сто спрямо 12.2 на сто в градовете.
В последвалата дискусия се изказаха мнения, че докладът не изпълнява предназначението си на база за вземане на решения за актуализиране на действащи политики и надграждане на добри практики. Докладът е механичен сбор от дейности, реализирани от различните институции по отношение на развитие на младежта без взаимна обвързаност между тях. Липсата на индикатори за оценка не дава информация до каква степен постигнатите резултати съвпадат с целите. Той не съдържа цялостен анализ на прилаганите политики и тяхното въздействие върху икономическата активност на младите хора. В по-голямата си част докладът е констативен и описва съществуващи законови възможности, без данни за резултати от прилагане и анализ на ефектите от прилагането на закона. Документът не насочва към идеи или рационални решения за преодоляване на негативните тенденции. Липсата на цялостен подход за решаване на проблемите на младите хора в България лишава документа от собствена добавена стойност.
Представителите на ПГ ГЕРБ изтъкнаха голямото значение за подобряване състоянието на българската младеж на Националната инициатива „Работа за младите хора в България”, която стартира в края на 2011 г.
След проведено гласуване с резултати: „За”- 6 гласа, „Против” – 10, „Въздържал се”- 1 глас,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет на 16.08.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОРНЕЛИЯ НИНОВА
Вх. № 353-08-18 от 20.09.2013 г.
по проект на решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет на 16.08.2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2013 г., разгледа и обсъди проект на решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет на 16.08.2013 г.
Докладът бе представен от г-жа Яничка Труева, директор на дирекция „Политики за младежта” в Министерство на младежта и спорта, която подчерта, че той е изготвен на основание на чл. 5 от Закона за младежта. Структурата му е съобразена с приоритетите на Националната стратегия за младежта (2010-2020) и съдържа два раздела, засягащи:
Демографските процеси в България през отчетния период и основните тенденции в тяхното изменение;
Приоритетни области.
Информацията в доклада е базирана на индикатори, в съответствие с международните и европейски стандарти за работа с младежи, за идентифициране и анализ на състоянието на младежта, предприетите мерки и дейности от страна на институциите и общините в страната, както и на данни от три национални социологически проучвания, осъществени през 2010-2011 г. сред младежи на възраст 15-35 г., данни на Националния статистически институт и информация от държавни институции, отговорни за различни секторни политики.
Докладът очертава както позитивни, така и негативни тенденции в девет основни области, структурирани в девет приоритета, които обхващат 21 индикатора, определящи развитието на младите хора като активни граждани на България, Европа и света и съдържа информация за дейностите за изпълнение на 99 мерки от Националната стратегия за младежта.
Анализът на демографския и социалния статус на населението, по данни на НСИ, очертава няколко проблема: задържащо се високо ниво на смъртност; ниска раждаемост в резултат на изменения във възрастовата структура на родилните контингенти; по-ниска продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни; отрицателно външно-миграционно салдо.
Най-обезпокояващ е показателят коефициент на демографско заместване, което е съотношението между броя на населението на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) към излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). Докато през 2001 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 души влизащи в трудоспособна възраст, то това съотношение застрашително се влошава през последните години, като през 2010 г. влизащите вече са 74 души, а през 2012 г. те са само 64, което показва застрашителна стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.
В обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада материята от Приоритет I „Създаване на благоприятна, насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация на младите хора в България”, Приоритет IV „Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение” и Приоритет VII „Развитие на младите хора в малките населени места и селските райони”.
От анализа на състоянието на пазара на труда и отражението на икономическата криза върху заетостта на младежите в Приоритет I, индикатор „Заетост при младите хора” е видно, че докато коефициентът на заетост при младите хора на възраст между 15 и 24 г. през 2009 г. е бил 24.8 на сто, то през 2010 г. той намалява на 22.2 на сто и достига 21.9 на сто през 2012 г. Най-висок е коефициентът на заетост на младежите с висше образование - през 2010 г. е 70.1 на сто, като през 2011 г. намалява на 68.8 на сто и бележи леко покачване през 2012 г. до 69.1 на сто. Най-нисък е коефициентът на заетост на младежите с начално и по-ниско образование, който през 2012 г. е 8.4 на сто.
Ниският процент на заетост сред младите хора на възраст 15-24 г. е резултат най-вече от ниската им икономическа активност. Най-голям е спадът при активността на пазара на труда на младите хора в най-активната трудоспособна възраст 25-39 години, като в рамките на тригодишния отчетен период тя е 3.07 %.
Докладът описва предприетите мерки, сред които Националната инициатива „Работа за младите хора в България” 2012 – 2013 г. и Инициативата „Възможности за младежта” на Европейската комисия, по която до края на 2012 г. е създадена заетост на 7 530 младежи.
Приоритет I, индикатор „Безработица сред младите хора” сочи, че през 2012 г. безработицата при младите хора е 20.8 на сто, при икономическа активност 42.1 на сто. По данни на Националния статистически институт през 2012 г. безработните младежи на възраст 15-29 г. са 128 500 души, което е с 10 000 увеличение спрямо предходната година. Най-голяма е безработицата на младежите на възраст до 29 г., които живеят в селата и малките градове.
По данни на Евростат за групата 15-24 г. за 2012 г. равнището на младежката безработица е 28.1 на сто спрямо 22.8 на сто средно равнище за Европейския съюз (27).
За решаване на тези проблеми предприетите мерки са били основно насочени към провеждане на активна политика за насърчаване на заетостта, финансирана от Държавния бюджет и Европейския социален фонд.
В Приоритет I, индикатор „Самонаемане и предприемачество” се анализира ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България, което се дължи на липсата на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес.
Приоритет VII „Развитие на младите хора в малките населени места и селските райони” сочи съществена разлика в състоянието на заетостта и безработицата сред младите хора в селските райони в сравнение с тези от градовете. Коефициентът на заетост на младежите в селата за 2012 г. е 33.6 на сто спрямо този на младежите в градовете – 38.8 на сто. Безработицата сред младите хора в селата по данни на НСИ през 2012 г. е 26.2 на сто спрямо 12.2 на сто в градовете.
В последвалата дискусия се изказаха мнения, че докладът не изпълнява предназначението си на база за вземане на решения за актуализиране на действащи политики и надграждане на добри практики. Докладът е механичен сбор от дейности, реализирани от различните институции по отношение на развитие на младежта без взаимна обвързаност между тях. Липсата на индикатори за оценка не дава информация до каква степен постигнатите резултати съвпадат с целите. Той не съдържа цялостен анализ на прилаганите политики и тяхното въздействие върху икономическата активност на младите хора. В по-голямата си част докладът е констативен и описва съществуващи законови възможности, без данни за резултати от прилагане и анализ на ефектите от прилагането на закона. Документът не насочва към идеи или рационални решения за преодоляване на негативните тенденции. Липсата на цялостен подход за решаване на проблемите на младите хора в България лишава документа от собствена добавена стойност.
Представителите на ПГ ГЕРБ изтъкнаха голямото значение за подобряване състоянието на българската младеж на Националната инициатива „Работа за младите хора в България”, която стартира в края на 2011 г.
След проведено гласуване с резултати: „За”- 6 гласа, „Против” – 10, „Въздържал се”- 1 глас,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи проект за решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерски съвет на 16.08.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОРНЕЛИЯ НИНОВА
