Д О К Л А Д

Вх. № 353-08-22 от 01.11.2013 г.

по Законопроекти за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г. и № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25.09.2013 г.

---

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 31 октомври 2013 г., разгледа и обсъди Законопроекти за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г. и № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25.09.2013 г.

На заседанието присъстваха: Светлана Дянкова - заместник-министър на труда и социалната политика, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП; Наджми Али – заместник-министър на отбраната, Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Човешки ресурси” в Министерство на отбраната; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна”, Асия Гонева - КНСБ; Димитър Манолов – КТ „Подкрепа”; представители на неправителствени организации и граждански сдружения.

На основание чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъждането на двата законопроекта се проведе едновременно.

Законопроект № 354-01-28 бе представен от н.п. Георги Гьоков.

Провежданите през последните три години „пенсионни реформи” отдаваха приоритет на увеличаването на пенсионната възраст и продължителността на осигурителния стаж, без да се отчита продължителността живота, състоянието на пазара на труда, здравословното състояние на работната сила, както и условията на труд. „Ускоряването” на „пенсионната реформа” в края на 2011 г. чрез едновременното увеличаване на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия ограничиха значително достъпа до пенсионната система. Това от своя страна води до увеличаване на реалната възраст за придобиване на право на пенсия, поради икономическото и социално развитие след 1989 г., както и незачитането за осигурителен стаж при пенсиониране на времето, през което лицата са били на обучение за придобиване на висше и полувисше образование и др. Като резултат работещите в България се пенсионират по-късно в сравнение с преобладаващата част от страните в Европейския съюз, като тази разлика започна да става все по-осезаема от началото на 2012 г. с оглед на по-високия изискуем осигурителен стаж. Реалната възраст, на която лицата се пенсионират в България е 64 години и 5 месеца за мъжете и 61 години и 3 месеца за жените и е значително по-висока от средната в Европейския съюз, където за мъжете тя е 61 години и 7 месеца, а за жените е 61 години и 3 месеца. Възрастта на която мъжете се оттеглят от пазара на труда в България е сред най-високите, само в Румъния и Швеция тя е по-висока. Реалната възраст за оттегляне на жените от пазара на труда съответства на средното равнище, като отново в 10 държави-членки на Европейския съюз тя е по-ниска. Същевременно следва да се добави, че в България средната продължителност на живота е с около 7 години по-ниска, в сравнение с със средното равнище в Европейския съюз. За мъжете тя е 70,62 години, а за жените е 77,55 години.

Във връзка с това се предлага от 1 януари 2014 г. да се преустанови процеса на едновременното увеличение на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия. По този начин ще се намалят негативните ефекти от предприетите мерки в областта на пенсионната система от 2000 г. и особено тези в края на 2010 г. и 2012 г., които основно засягат едни и същи поколения.

Необходимо е да се разширят възможностите за заетост за хората над 50 годишна възраст, преглед на изискванията за придобиване на право на пенсия, предоставяне на възможности за избор на лицата, които не отговарят на условията за пенсиониране да се пенсионират преди установената пенсионна възраст. Необходима е промяна в изискванията за придобиване право на пенсия и въвеждане на нови, съобразени с продължителността на живота, състоянието на трудовия пазар, както и със здравословното състояние на българските граждани.

Законопроектът предвижда да се направи комбинация между недостигащ осигурителен стаж и по-ниска възраст и това да бъде общо до 24 месеца спрямо изискуемите се условия за пенсиониране по чл. 68 от КСО. По този начин ще се предостави възможност за избор на лица, в т.ч. и дълготрайно безработни, или по друга причина останали без работа и без право на парични обезщетения за безработица, да се пенсионират предсрочно, вместо да търсят варианти за получаване на други социални плащания, като инвалидни пенсии, социални помощи и др.

Предлага се размерът на предсрочната пенсия да се определя по формулата за нормална пенсия като за всеки месец, недостигащ до навършване на стандартната възраст, намалението да бъде с 0,4 на сто, като по този начин максималното намаление на пенсията може да достигне до 9,6 на сто.

Чрез заключителната разпоредба се предлага законът да влезе в сила от 1 януари 2014 г.

Актюерските разчети на Националния осигурителен институт показват, че при замразяване на възрастта и стажа по чл. 68 от КСО на нивата на 2013 г., през 2014 г. ще има допълнително нови 15 300 пенсионери. Допълнителните средства за евентуално новоотпуснатите пенсии при замразени стаж и възраст са 45,5 млн.лв. за цялата 2014 година.

Фискалният ефект от предоставянето на възможността за ранно пенсиониране при недостиг на 24 месеца трудов и/или осигурителен стаж за 2014 година се определя в размер на 30,5 млн. лв. и се предполага, че ще засегне до 13 хил.лица.
„Замразяването” на възрастта за лицата по пар.4 (първа и втора категория труд) за 2014 година ще има фискален ефект 9,5 млн. лв.
Т.е. изпълнението на предложения законопроект в цялост за 2014 г. би струвало на бюджета на Държавното обществено осигуряване 85,5 млн.лв.

На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха изискани становища от държавни институции и социални партньори.

Националният осигурителен институт представя в своето експертно становище цитираните по-горе актюерски разчети и предлага коригиращи и допълващи текстове към предложения законопроект.

Министерство на труда и социалната политика подкрепя по принцип законопроекта, но счита, че предложенията следва да се обсъдят в Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика и то в контекста на препоръките на Съвета на Европейския съюз.

Министерство на финансите предлагат съществуващите мерки, касаещи предсрочното пенсиониране (възможността за откупуване на до 5 години осигурителен стаж при навършена възраст по чл. 68 от КСО), и новопредложените да се разгледат в съвкупност, за да не получават две дублиращи се възможности за пенсиониране.

КТ „Подкрепа” подкрепя предложения законопроект. Изказват съображения относно размера на редуцираната пенсия при предсрочното пенсиониране и срока на нейното получаване.

Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя законопроекта, защото не е съгласуван със социалните партньори преди неговото внасяне; не съдържа информация за очакваните резултати и че с предлаганите мерки се стопира пенсионната реформа, което води до нейната нестабилност.

Конфедерацията на индустриалния капитал в България препоръчва всички предложения за промяна на пенсионния модел да се разгледат в неговата цялост. Що се отнася до предложението за гъвкаво ранно пенсиониране, КРИБ изразява принципната си позиция за ограничаване броя на привилегированите групи в схемите за ранно пенсиониране.

Законопроект № 354-01-60 бе представен от н.п. Спас Панчев.
Със законопроекта се възстановява действащия до 01.01.2013 г. режим на ранно пенсиониране на военнослужещите, като единствено условие остава наличието на 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, без изискване за навършена възраст.

По този начин се премахва дискриминационния и утежнен режим за пенсиониране на военнослужещите спрямо всички останали категории лица по чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване.

Според актюерските разчети мярката за 2014 година ще обхване около 800 лица като фискалният ефект ще е в размер на 2,7 млн.лв.

На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха изискани становища от държавни институции и социални партньори.

Министерство на отбраната подкрепя в цялост мотивите на законопроекта и настоява за неговото приемане.

Министерство на труда и социалната политика счита, че при обсъждане на предложената промяна следва да се има предвид обстоятелството, че покритият риск при пенсиите за старост (съгласно Конвенция №102 на МОТ) е достигане на определена възраст. Не е достатъчно лицето да е натрупало само осигурителен стаж, необходимо е то да е достигнало определена възраст.

Министерство на финансите счита, че измененията на условията за придобиване право на пенсия само за военнослужещите от системата на Министерство на отбраната следва да се разглежда комплексно, заедно с останалите политики и мерки, касаещи пенсионната система. Предложеният законопроект би довел до допълнително средства за държавното обществено осигуряване за 2014 г. в размер на около 5 млн.лв., които не са разчетени в предвидените разходи по проекта на бюджета на ДОО за 2014 година.

Националният осигурителен институт счита, че въвеждането на изискване за възраст за пенсиониране на военнослужещите отговаря на принципите и утвърдената практика, в т.ч. международноправна, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава следва да бъде установена и за всички останали лица по чл. 69 от КСО.

Средният месечен размер на пенсиите за лицата по чл. 69 от КСО е 504,26 лв., а средната продължителност на получаваните пенсии е 25,6 г. Същевременно средният размер на пенсиите по чл.68 от КСО е 276,85 лв., т.е. почти два пъти по-нисък. НОИ счита, че нормативната уредба следва да се запази в досегашния й вид, с цел гарантиране на равнопоставеност между всички категории, участващи в пенсионно-осигурителната система. Нещо повече, такива мерки следва да се предприемат за всички лица по чл.69 от КСО.

Конфедерацията на индустриалния капитал в България не подкрепя направеното предложение, защото счита, че придобиването на право на пенсия трябва да бъде обвързано с осигурителния стаж и възраст на лицето.

Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество не подкрепя законопроекта и предлага въвеждането на възраст и за лицата по чл. 69 от КСО.

В хода на дискусията народните представители от ПП ГЕРБ изразиха съображения по законопроектите във връзка с препоръките на Европейската комисия и Световната банка за ускоряване реформите в пенсионната система в посока увеличаване възрастта за пенсиониране, премахване на дискриминацията във възрастта между мъжете и жените и намаляване броя лицата със статут на ранно пенсиониране. Считат, че с внесените законопроекти се спира пенсионната реформа. По тези причини народните представители от ПП не подкрепят законопроектите.

След приключване на обсъждането и гласуване на законопроект № 354-01-28 с резултати: „За” – 11 гласа, „Против” – 7 гласа и „Въздържал се” – 0 гласа, и гласуване на законопроект № 354-01-60 с резултати: „За” – 11 гласа, „Против” – 2 гласа и „Въздържал се” – 5 гласа

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроектите за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26.06.2013 г. и № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25.09.2013 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА